Чета тук как някакъв доцент от Търновския университет хленчи, че му били откраднали историята, зер няма да има какво да преподава вече. Да не остане назад от гърците.

А ето какво пише един професор от Софийския университет преди близо век:

Историята на Охридската църква е история на осемвековна духовна независимост, бих казал духовна суверенност на Македония. Политическата власт в тази земя била турска, но духовната е принадлежала на самата нея в лицето на народната ѝ църква, която е обхващала по-голямата част от тази земя и чието паство е съставлявало грамадното мнозинство в нея, както е и днес…

Автономистичният дух на Македония не е нов, а е рожба на нейния исторически живот. Той бил развиван от автокефалната Охридска църква. Историята на последната ни уверява, 1) че Македония има право и е способна и за политическа самостойност тъй, както е могла да съществува 8 века като независима духовна организация; 2) че, както в старо време е била основа за духовно обединение на балканските народи, тъй и сега тя може да се превърне от ябълка на междубалкански раздори в звено на общобалканско братство.

Джуджетата, викат, виждали по-далеч, но когато са стъпили върху нечии рамене.