Лед и лава

Ти – непоколебима твърдост на кристал
и аз – пукнатина, рисувана от топла длан

Аз – с взривовете си емоционални
и ти – леден кратер, в Луната вдълбан

Мраз и тишина – в процеп на рана кънти
след думи от горест изригнали

Огнена жажда – и в двама гори
Щом спомени мечтите са настигнали

И лед била съм, а ти – искряща лава
Стихии уж непобедими
Това, което в пепелта остава
дано е винаги непредвидимо…