Пускам превод на една статия на холандските урбанисти Йос Гадет и Вийс Сандерс, излязла в А10, брой 29. Става дума за Джейн Джейкъбс - идеолог в сферата на урбанизма, чийто идеи и действия са допринесли много за вида на градската среда в Ню Йорк и Торонто, такива каквито са те днес.

Джейн Джейкъбс (1916-2006) източник

Провалът на градоустройството?
Все още обществено значимата Джейн Джейкъбс
Йос Гадет и Вийс Сандерс
Когато американско-канадската писателка и ърбан активистка Джейн Джейкъбс (1916) умира през 2006, тя има световна репутация на интелектуалец, анализатор, мислител, самоук икономист и яростен критик на тромавите институции.

Документалният филм Urban Goddess – Jane Jacobs Reconsidered (Sharon Bliss, 2008) разкрива разултатите от усилията на Джейн Джейкъбс върху ърбън активизма в Ню Йорк, Торонто и Ванкувър преди и сега. Активността на ‘ърбън богинята’ Джейн Джейкъбс и нейните ‘ученици’ наистина е предпазил градовете Ню Йорк и Торонто от разрушения, причинени от нови магистрални коридори и унищожаване на това, което по-късно ще се докаже като ‘плодородна’ градска тъкан. А което е по-важно, нейната гледна точка върху живота на градовете остава актуална и днес.

Най-известната публикация на Джейкъбс, Животът и смъртта на великите американски градове (The Death and Life of Great American Cities) с безцеремонното подзаглавие Провалът на градоустройството (The Failure of Town Planning) е публикувана през 1961г. Тя е мощно обвинение към Движението Град-градина (Garden City Movement) на Ебенизър Хауърд и Люис Мъмфорд и принципите за градско развитие на Международния конгрес за модерна архитектура (CIAM - Congrès International d'Architecture Moderne), които доминират градоустройството след войната до средата на 80-те и които все още много съмишленици възхваляват. Въпреки че Джейн Джейкъбс вече е обяснила защо градските зони с разделени функции са обречени на провал и е дала за пример проекти за градско развитие, разрушени малко след завършването си, функционалисти като Робърт Мозес продължават по своята утъпкана пътека. Техните очи са впити в някаква утопична представа за града. Джейкъбс, напротив, държи под око случващото се на улицата и ‘ползвателите на тротоарите, кварталните парковете и кварталите’.

Джейн Джейкъбс (третата отдясно) в протест срещу разрушаването на Пен Стейшън (Penn Station) в Манхатан, 1963 (източник)

Терминът ‘гентрификация’ (gentrification) още не е в употреба по времето на Животът и смъртта. В книгата си Джейкъбс споменава процеса като ‘unslumming’ и заключава, че това е ‘вторичен продукт от други типове енергия и други форми на икономически и социални промени’. Гентрификацията, с други думи, не е внезапно желание от страна на богатите за по-жива градска среда, а просто опит за придобиване на благоприятна икономическа позиция от участниците в съвременната градска икономика.

Отлично историческо сведение за това е документалният филм Произведено в Бруклин (Made in Brooklyn, Isabel Hill, 1993). Той показва как точно преди ерата на интернет и доста преди икономиката на знанието¹, индустриалци колонизират изоставените военноморски съоръжения в Бруклин. Те са доказали, че са поразително гъвкави и устойчиви спрямо глобализацията и аутсорсинга. Пример за жестоко обжалван от Джейн Джейкъбс проект, силно контрастиращ с прилежащите докове на Атлантик Ярдс, е този на ‘Робърт Мозес на нашето време’, инвеститора в недвижимо имущество Брус Ратнър. Проектът Атлантик Ярдс, по дизайн на Франк Гери, е пример именно за това, на който Джейн Джейкъбс би се противопоставила. Теренът включва изоставен железопътен двор и прилежаща скоро обновена жилищна зона – характерни бруклински блокове от кафяви тухли, придобити частично, за да бъдат разрушени. Мястото им щяло да бъде заето от 16-етажна жилищна сграда и баскетболен стадион за отбора на Ратнър Ню Джързи Нетс. Стадионът имал за цел да съгласува проекта с околния квартал, но той само довел до повече противоречия. Джейкъбс проповядвала нуждата от разнообразие, смесени функции, малки квартални блокове, запазването и преизползването на старите сгради и нуждата от концентрация на функции – именно условията, които икономиката на знанието и нейните работници (студенти, млади семейства и амбициозни артисти) изискват от градската тъкан. Тези местни жители на свой ред орпеделили желаното ниво на трансформация и диверсификация. Този процес бил вече напреднал в Бруклин и е една от причините, привлекли Ратнър да развива прилежащите Атлантик Ярдс. Вместо това, част от Бруклин била разрушена, за да бъде пуснат вълка в кошарата.

Сградата на Сполдинг (The Spalding Building) влизаща в плановете за разрушение и обновяване с проекта Атлантик Ярдс (източник)

Това също е било предвидено от Джейн Джейкъбс. В края на краищата гентрификацията води до ‘самоунищожение на разнообразието чрез (икономически) успех’. Много хора в града искат да се заселят в многобещаващи зони със смесени функции, така се подклажда конкуренцията за оскъдното място и без наличието на регулация най-силната функция евентуално щяла да доминира зоната и да забатачи хубавите разнообразни квартали. И все пак има още един подводен камък: местните жители толкова се обединили около идеята за консервация, че се противопоставяли на всяка промяна без изключение. Както многозначително отбелязва ванкувърският журналист Тревор Боди в Urban Goddess… ‘много от тях ползваха думите на Джейн Джейкъбс, но не разбираха принципите и.

Политическата тревога, догматичните презумции на урбанистите, желанието им да оставят почерка си на градоустройствените си проекти и консерватизмът на днешните граждани представляват всички препядствия към откриването и разбирането на социо-икономическите промени и техните пространствени последствия. С други думи, това, което Джейн Джейкъбс ни е изяснила през далечната 1961, е все още на дневен ред.
__________________________________________
1. пост-индустриалната икономика, основана на образованието и знанието - реклама, маркетинг, културмениджмънт, дизайн и тн продукти на интелектуалния труд. (пояснение и превод на термина creative economy hype от baidalai)



* * *

Последните публикации на Провокад и БайДалай също добре напомниха темата за борбата на гражданите за средата, в която живеят. Нещо познато и изпитано от жителите на квартал Младост в София от последните години, които се бориха за градинките между блоковете си като не пускаха багерите да започнат изкопи. Нещо, за което трябва да се сещаме, когато четем статии като тази в Дневник. Тя накратко обяснява, че реално няма официални данни за натовареността на трафика в София, но въпреки това СОС одобри идеята и премина към незабавен строеж на 6 кръстовища на две нива в и около центъра на града на стойност 88 млн. евро.