Ето и поредната извадка от нещата, за които ни беше интересно да си говорим напоследък.

Изоставена циментова фабрика в Барселона

Идеята за жилища в изоставени фабрики е много стара. Досаждали сме ви достатъчно с нея във връзка със Захарна фабрика в София. Тази фабрика в Барселона ни впечатли обаче не само защото се е получил идеален лофт, а и защото около него има хубава история.

Фабриката преди...

...и след реконструкцията

Противоречивият испански архитект Рикардо Бофил открил изоставения фабричен комплекс преди 35 години. Сградата била построена в началото на XX век и включвала над 30 силоза, подземни галерии и огромни машинни халета. Архитектът (който между другото е съавтор на хотел Хилтън в София в колектив с българите Лозан Лозанов и Атанас Панов) купил рушащия се комплекс и с внимателна реконструкция, почистване и театрално разполагане на зеленина създал оазис. Сега там се намира неговият личен дом, както и много офиси, ателиета и изложбено-концертен център.

Photos via loftlife

Можело значи, а?

Архитектурното бъдеще на Скопие

Наивно-утопичното филмче-визуализация на Скопие през 2014 година ни подейства като глътка свеж ментов чай с акациев мед. Да бе, много успокоително влияе, изгледайте го.

Тъкмо се тюхкахме, че даже в Тирана проектират холандска архитектура, а София сивее. А то колко по-зле можело да бъде. Неокласицистични кич фасади, абсурдни статуи на де що има герой на Балканите, хаотично градоустройство и сгради, на които даже ти е жал да се смееш.

Само от едно ни е страх. Да не вземе Министерство на културата да обяви конкурс за обогатяване на визуалния облик на София чрез скулптурни композиции и фасадни решения.

Abitare Talks

Архитектурното събитие на тази зима беше оставено да втасва тихомълком няколко месеца, за да избухне с пълна билбордна сила през последните седмица-две.

Темата на форума Трябват ли ни музеи и галерии се вписваше отлично в залите на бившия царски дворец със скърцащ паркет и сред картини на Мърквичка. Тълпата беше шарена, далеч повече, отколкото е обичайно дори и за най-популярните софийски архитектурни събития. Което беше добре. Имаше бели маси с айсберг, пармезан и прошуто, бели дизайнерски столове и фюжън музика и даже звездата Жан Нувел дойде и изнесе учудващо дълга лекция.

Светската суета настрана, но през първия ден на Abitare Talks се повдигна една много интересна тема. Оказа се, че има приета Национална концепция за водещи столични музеи, която беше изненада за повечето присъстващи архитекти, художници и културтрегери. Подготвена била по поръчка на Министерство на културата от екип, свързан с катедра Опазване на архитектурното наследство към УАСГ, и била гласувана от Министерски съвет. Даже имало някакво апокрифно обществено обсъждане през февруари, за което отново повечето от присъстващите в залата не знаеха.

За щастие концепцията е много обща, щяло да има конкурси за всичко. И все пак не се прави така, Министерство на културата, не се прави така. Тоталитаризъм е, както каза арх. Павел Попов на дискусията.

На следващия ден Жан Нувел показа сигурно всички свои реализирани и нереализирани проекти за музеи, изложби и арт-инсталации по сгради, като непрекъснато повтаряше (до болка познатото), че всичко започва от ситуацията и контекста.

В началото беше увлекателно, към края залата започна да пооредява. Накрая, наред с въпросите, изпълнени с възхищение, един човек го пита дали е видял София, защото тези неща, които показва, са абсолютно неприложими тук. Нувел отговори, че не всичко е лошо, видял хубаво историческо наследство и хубави ресторанти (къде ли са го водили?). И заключи да бъдем оптимисти. Нормално.