Преди три години попаднах на един блог – съкровищница. Блогър с прозвището Chris Goes Rock беше събрал умопомрачителна колекция от стари рок албуми.

Казвам стари, а това значи предимно от края на 60-те и началото на 70-те – време, в чиято  музика съм кръстен.

Крис не само имаше албумите – той ги споделяше с останалия свят. И аз – човек, притежаващ почти пълните дискографии на куп славни рок групи – попаднах на банди нечувани и невиждани преди. Оглеждах се като дете в магазина с най-мечтаните играчки.

За да разберем духа на 60-те и 70-те не стига да знаем само Beatles, Jimi Hendrix, Blind Faith, Dylan, Doors, Zeppelin, Floyd, Van Der Graaf, Grateful Dead, Sabbath, Purple и производните им.

Много по-богата и истинска картина ще видиш, когато узнаеш за Banchee, Plum Nelly, Bloodrock, Sir Lord Baltimore или Beggars Opera и един куп one-hit-wonders… Тогава ще разбереш, че Ричи е заел The Black Sheep of the Family от Quatermass, че Пърпъл леко са гепили идеята за интрото в Child in Time от Bombay Calling на It’s a Beautiful Day, че незаслужено забравените Lindisfarne са правили концерти с ранните Genesis, че Eric Bell преди да иде в Thin Lizzy се е разписал в брилянтния албум Ho Hum на ирландския фолкрок проект Whistler, че младата шотландска фолк звезда Shelagh McDonald загадъчно  изчезнала малко след изгряването си и се появила изневиделица след 30 години, че британските твърдоскалци Jericho и Jericho Jones са едно и също и всъщност са израелци…

И така Крис разкриваше многоликата красота на рока.  Показваше  различните му клонове и клонки – хард, ранен прог, психоделик, фолк рок… Показваше както изгубени бисери, така и неуспешни експерименти. Но въпреки, че беше просветител, Крис си имаше врагове – Силите на Злото, които се интересуват предимно от авторски права. Те издействаха закриването на блога му. Нищо – Крис направи нов. И новият блог беше закрит. И по-новият. И най-новият.

Така Chris Goes Rock скиташе из уеб пространството като същи Левски – всякъде гонен, всякъде приет… И аз му изгубих дирите, пък и семейният живот ме улиса и тъй напълно забравих за него. Снощи (почти случайно) го открих. Поредният му блог се нарича CGR Again.

Братя и сестри рокаджии! Идете, прочетете, свалете, чуйте и споделете! Представям Ви един от най-невероятните музикални блогове на планетата! Шапки долу за Chris Goes Rock!