Миа е на трудните петнайсет. Живее с майка си и сестра си в общински „панелак“. Всяка една в семейството е огледало на нещастния живот на другата и всяка една иска да счупи това огледало. Битово насилие, стиковано в бирени кутии и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже „обичам те“ там, той казва „мразя те“.

Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците ѝ не ги снима екип на реалити формат, а тя самата, с камерата на любовника на майка си – страхотния Michael Fassbender от страхотния „Hunger“!

В незастроените полета до Миа живеят бели цигани. Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му. Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота само по един единствен начин.

В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin’. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Michael Fassbender, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се „избистрят“- „специално“ училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс.

Andrea Arnold е свършила работата си „мъжки“ и Fish Tank заслужава възходящия си триумфален път (досега14 награди и пак толкова номинации). Всеки кадър е картина, зряла, художествено премислена, с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика. За сцената в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си, ще се изпишат тонове суперлативи. Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий.

Katie Jarvis е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът ѝ е толкова мощен, играта ѝ е толкова натуралистична и естествена (Katie Jarvis привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен.

Докато светът още е в захлас от постиженията на сай-фай жанра, Fish Tank неусетно се е разписал в учебниците за съвременно кино и то на двойна страница.

Camera Obscura