Днес ще открием една нова за нашия сайт страна – Мадагаскар. Люси ще ни отведе до още едно райско кътче на нашата грешна Земя. Приятно четене и не забравяйте за предстоящия юбилей на сайта и как да участвате в него :-)
Мадагаскар и неговите острови
Eдин пътепис от Мaдагаскар и по-точно от Nosy Be - неголям остров разположен на северозапад от Мадагаскар.

[geo_mashup_map]

От доста години е сред най-посещаваните от туристите тук, има немалко хотели и не са нужни ваксини тъй като няма досег с континента.

Климата е много хубав, винаги са 30 градуса, а вали само през януари-март. Посетих го преди няколко години по време на коледните празници с мъжа ми и родителите му. След близо 10 часа чартърен полет, няколко филма, видео игри, 2-4 закуски, обяда и прочие най-после пристигнахме на така нареченото летище, където обаче за всеобща изненада всичко протече много бързо и без особени проблеми.

Нашият хотел беше Bravo Club Andilana – и се намира до два други италиански хотели (и тук открих, че най-многобройните туристи са италианците, даже собственика Bravo Club живее тук – и едва ли не е господар на голяма част от острова – командва наляво и надясно малгашите, които едва ли не го боготворят (все пак им дава работа ..)
Както и да е, пристигнахме оглеждайки се наоколо, бедността тук господства, ние сме единствените бели които се виждат и въпреки това имах странното чувство на нещо позитивно във въздуха и не разбирах откъде идва... мизерията наистина е поразяваща.

контролната кула на летището...

Много ни хареса хотела - напълно в местния стил всред зеленина (не понасям огромните постройки като Riu и подобни които само загрозяват всичко наоколо). Персонала е от местни малгаши изключително вежливи и на разположение, чак ми стана неудобно от толкова учтивост.
Следваше, както навсякъде, сбирка с асистентите на т.о.(и тук вече нищо положителни не чувствах) – след задължителното въведение, че всеки е свободен как да си прекара почивката, минаха директно в атака спрямо местните beach boys, черните, незаконно работещи на по-ниски цени, конкуренти, които бяха описани едва ли не като чудовища, които не могат да ни гарантират сигурнист, мамят и прочие... изобщо всичко, което можеше да бъде казано, за да ни откажат да ползваме техните услуги беше казано и натъртено. След тази подробна конференция се запътихме към плажа за да срещним врага – първия beach boy Джилберто,(между другото всички имат италиански имена и говорят италиански, английски и френски), който още преди да отвори уста с евентуални предложения му казахме, че напълно му имаме доверие и че всички екскурзии ще ги правим с него – 32 каратовата му бяла усмивка ни правеше компания през цялата седмицa.

Четете по–нататък>>>