Станислав Йежи Лец (Baron Stanisław Jerzy de Tusch-Letz) е писател, преводач, юрист и филолог, от полско-еврейски благороднически произход. Известен с находчивите си аформизми, епиграми и сентенции.
Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от Ян Казимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира.
След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова.
След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950—52 г. живее в Израел. Връща се във Варшава, където публикува четири книги поезия и сатира.
Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (1966), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си.

• В борбата на идеите загиват хора.

• В действителност всичко е съвсем не така, както наистина.

• В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.

• В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.

• Винаги съществува и по-остра тъпота.

• Всеки век си има своето средновековие.

• Да събаряме Бастилиите, преди да са ги построили.

• Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.

• Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.

• За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.

• За да се усъмниш, е нужна решителност.

• Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?