Сигурно съм писал и по-рано, но сега ми попаднаха удобни за цитиране “новини” (подчертавам, че думата е в кавички):

Някакъв консултант, разкрит като агент на Държавна сигурност*, съобщава по една от десетките телевизии в страната “новината”, че “Президентът готви нова партия начело с Ивайло Калфин”**.

Сериозен журналист като Иво Инджев подхваща “новината” и й придава съвсем друго, достоверно звучене, като разкрива и други “факти”:

Източник от държавния департамент коментира, че срещата е необичайна, тъй като по протоколни причини Белият дом рядко приема на официални срещи премиери.

Слагам и думата “факти” в кавички, за да е ясно, че “източникът” на Капитал, ако го има, или не е от Държавния департамент, или ако е, не би трябвало вече да работи там. За всеки, който ползва Гугъл, е достатъчно да потърси и в рамките на 0.32 секунди ще получи информация за срещи на президента на САЩ със следните премиери само в последните месеци: Гордън Браун (Обединеното кралство), Бениамин Нетаняху (Израел), Йоширо Мори (Япония), Кевин Руд (Австралия)… и т.н. Днес, вторник, се среща и с Папандреу, премиерът на Гърция.

Ако поразвием малко мисленето в тази посока, можем да стигнем до няколко извода: Иво Инджев*** се е предоверил на “Капитал”, наречен от него “авторитетен вестник”. Или “Капитал” се е предоверил на Илин Станев от Вашингтон. Или Илин Станев се е предоверил на своя “източник” от Държавния департамент. По принцип ми звучи малко странно, че български вестник може изобщо да има източник в Държавния департамент, но това е друга тема.

Или с други думи – не може да се вярва на “източниците” на “Капитал” от Вашингтон. Не може да се вярва на написаното от “Капитал”. Не може да се вярва на написаното от Иво Инджев. И не виждам как мога да повярвам на казаното от агента на ДС, за когото съм писал и по-рано. Първите три изречения, разбира се, са пресилени – нарочно, за да накарат читателя да се замисли малко над фактите, а не да приема безрезервно мнението на авторитетите (дори и мнението на този автор също!).

Не съм разочарован от Кольо Парамов, но от доверчивостта на Иво съм изненадан – той не е човек, който може да приеме на лека ръка написаното от “Капитал”, още повече, когато то противоречи на широката обща култура на Иво.

Няма да се спирам на другите намеци за това как Станишев си уредил прием в Белия дом по частен път, през Кондолиза Райс, нито на това как, видите ли, с думите си Кольо Парамов бил “осветил” Калфин като човек на Първанов. Ако Парамов е все още агент, може и да осветява, в изпълнение на поставените му задачи. Но не бива да забравяме, че частният консултант Парамов е нещо подобно на това, което беше Бриго Аспарухов за Симеон – аха да бъде назначен съветник и вече уволнен. И такива хора имат едно човешко качество – не им харесва това, че са били прекарани.

_____
* – По ирония на съдбата Парамов има псевдоним “Яков”, даден му от ДС. Дали се е замислил колко е малък светът, когато е почнал за пръв път да плюе по Сергей Станишев?
** – Ивайло Калфин преди малко е реагирал на “новината”.
*** – Бързам да кажа, че се познавам с Иво, имали сме спор по един от неговите текстове, но поне за мен той е човек с мнение, което често попада в “десятката”, но толкова по-важно е да се посочва, когато стреля по човека, който сменя мишените. За човек с неговите качества е недопустимо предоверяването на източници, които не заслужават доверие.