Колко мръсотия може да се натрупа по един златен ланец? Никога нямаше да знам отговора на този въпрос, ако единия от колегите ми не беше донесъл в офиса една малка ултразвукова вана за почистване, а друг не беше рискувал с веригата на врата си за проба .
Само след 5 мин всичко живо наоколо започна трескаво да смъква бижута, верижки на часовници и дребни джаджи, да ги топи в сапунения разтвор във ваната, да цъка и охка… Защото и най-лъскавото пръстенче успяваше да изкара на повърхността на водата мръсна пяна и чернилка.

Радост в офиса – имаме си играчка!

Кратко обучение в офиса под вещото ръководство на притежателя на уреда.

Намериха се достатъчно желаещи да предоставят дрънкулки за първите опити с ултразвуковата вана. Водата в чашките със среброто все още е чиста.

Това се получава след 10 минутно почистване в ултразвукова вана с обикновена сапунена вода и на най-лъскавите скъпоценности, носени по тялото.

Не се сдържахме и проверихме градската легенда за почистващата сила на кока-колата… Аз лично не видях разлика, но и украшенията не бяха повредени

Какво чудо е това ултразвуковата вана?

Ами лабораторен уред. Предназначени са за почистване на оптика, лабораторна стъклария, инструменти (включително зъболекарски и зъботехнически), бижутерия, прецизни детайли, възли със сложна конфигурация и т.н. Според  листовката, която вървеше с нея: отличния почистващ ефект се дължи на комбинираното действие на измивния разтвор и кавитацията, създавана в течността от ултразвуковите излъчватели. В зависимост от вида на замърсяванията – органични и минерални масла, парафин, кръв, нагари и др. се използват алкални или слабо кисели почистващи препарати.
И така, понеже съм любопитно същество, питаещо към науката една несподелена любов, получих възможността да отнеса въпросната ваничка за 2 седмици в къщи и да направя експерименти с каквото подходящо намеря за чистене у дома. Идеята ми беше да направя достатъчно снимки на почистваните вещи “преди” и “след”, но подцених проблема с фотоапарата и снимането на блестящи предмети при липса на добро осветление, за това в тази си част експеримента се провали. Ще трябва да разчитате на описанието ми .
Опитна постановка
1. Ултразвукова вана А-2/2 (произведена от фирма “Димов” ООД, Габрово):

• работен обем 2 литра
• вътрешни размери 135/225/100мм
• ултразвукова честота 44kHz
• захранващо напрежение 220V, 50Hz

2. Кухненска маса (и  масата в кафе помещението в офиса)
3. Домашна сапунерка Polaroid i534, 5.0 mpx
4. Почистващи препарати, налични в едно домакинство:

• настърган домашен сапун,
• сода бикарбонат,
• течен препарат за миене на чинии,
• в ролята на обезмаслител – почистващ препарат за печки Medix Power Cream

Ваната се включва само пълна (в този размер с мин 1.5 л течност), като при ползване на спомагателната чашка (с цел икономия на почистващ препарат и по-лесно миене на ваната после), в нея също трябва да има течност. Преди работа разтвора трябва да се “обезвъздуши”, което при водата означаваше да се остави поне половин час в покой, преди да се пусне ваната или самата вана да поработи няколко минути “на празен ход”, докато мехурчетата въздух се разкарат. След първите 2-3 пъти човек започва да усеща чисто звуково и визуално кога се е справил с тази точка.
Опити с бижута
При опитите с бижута използвах поставка за чашка, а джиджавките и разтвора за почистване бяха в малка чашка, която в процеса на работа местех насам-натам, за да “хвана” по-силните или по-слаби вълни… в зависимост от това какво чистя и колко силен искам да бъде ефекта. Нямах нищо по-специално за почистване на сребро, за това ползвах воден разтвор от домашен сапун и сода бикарбонат.
Опит 1: Бижутерия от сребърен филигран, берковски майсторлък

Колекцията ми берковско сребро започна в ранното ми детство, когато по време на една почивка в Берковица поисках от баща ми да ми купи пръстенче. Имаше някакъв панаир, сергии с какво ли не… и аз като всяко 10 годишно момиченце страстно мечтаех за пръстенче с калинка. От онези, псевдо златните, класически панаирджийски соц. кич .  Баща ми принципно се съгласи, че всяка жена (ако и още да е в 3 клас) има нужда от бижута, но и допълни нещо за добрия вкус, в резултат на което се сдобих с истински огромен сребърен пръстен във вид на кошничка. Беше ми голям, тогава не ми харесваше, защото никоя от приятелките ми не носеше “този стил”… за това пръстенът беше прибран, а 8-10 години по-късно аз вече бях влюбена в него и не го смъквах от ръката си
Украшенията от филигран са красиви и като нови-белички, и като поокислени и потъмнели от носене. Честно казано аз ги харесвам повече след поне няколко месеца носене, тогава имат повече вид на древни. Обаче имат огромен недостатък – дребните кухини се пълнят с мръсотия, сапун, остатъци от мъртва кожа и какво ли още не… и са много трудни за почистване в домашни условия. Беше ми интересно как ще се справи ваната с тях.
Резултат: след съвсем кратко почистване в ултразвуковата вана (3 пъти по 5 мин), в чашка със слаб (около 10%) разтвор от домашен сапун и сода почистваните екземпляри се доближиха видимо до еталона (кошничка-висулка в центъра, стояла единствено в плътно затворен плик, без да е носена).
Опит 2: Плътна сребърна бижутерия с “черен” рисунък (кубачинско сребро)

Истинският ефект се получава чрез обработка на метала в дълбочина. При евтините имитации черните рисунки се правят с боя, лак… понякога и перманентен маркер. Ултразвуковата вана не прощава на ментетата, но обичките и гривната ми от кубачинско сребро, които с болка на сърцето и много притеснения топнах за 3 мин, оцеляха и се почистиха много добре
Опит 3: Украшения с камъни
Честно казано, не бих съветвала някой да прави този експеримент с истински скъпоценни камъни, без да се е консултирал с бижутер. Много е вероятно ултразвука да ги повреди или поне да смъкне качеството.
Аз реших, че щом в уреда може да се почиства лабораторна стъклария, няма да има никакъв риск за евтини обици със стъклени камъчета. Това от една страна се оказа вярно – на камъните нищо не им стана, дори и шлифовката не помръдна. Обаче всички, които не бяха закрепени и от обкова, а разчитаха само на лепилото (идея нямам какво им слагат бижутерите), паднаха и се наложи после да вкарам в действие “капчица”…
Опити с прибори за хранене и посуда
Поради размера на ваничката от тази част от експеримента бяха изключени всички едрогабаритни тави и тенджери, които мечтая да видя лъснати без търкане
Опит 4: Френска преса, ренде и цедки от метал и пластмаса

Също като филиграна, всички изделия с цедки или дребни остри отвори са адски трудни за почистване по класическия начин – с гъба/четка и препарат. Обичам да приготвям кафето си във френска преса и буталото на ползвания вече от година модел имаше доста черен и задръстен вид. Самото бутало, освен ситната мрежа, има и множество пластини с отвори, навити на спирала телени обръчи и всякакви кошмарни дори за миялна машина конфигурации.
Резултат: обикновените цедки се изчистиха за по-малко от 3 мин в ултразвуковата вана. За буталото на френската преса се наложи едно чистене от 3 и едно от 5 мин, за да стане като нова.
При рендето ефекта не беше толкова забележим – дребните наслагвания от храна по отворите и острите части около тях се изчистиха, но естествено ръждата остана (почистващия разтвор беше пак сапун и сода).
Опит 5: Сребърни лъжички
Донесохме си две посребрени лъжички за сувенир от разходката в Будапеща и понеже ги ползваме редовно… окисляват се, пожълтяват и имат нужда от почистване. При тях ефекта е като при украшенията от сребро – топиш ги, почистват се бързо и лесно, особено гравираните части с много гънки и чупки. За разлика от буталото на френската преса, посребрените лъжички не могат да се слагат в миялна машина, но все пак много лесно се чистят и с малко сода на гъбата за миене, така че само заради тях не си струва упражнението с ултразвуковата вана Все пак с лъжичките се яде и драскотините по тях, които содата винаги остава, не са от значение.
За съжаление нямах под ръка посребрени прибори от мелхиор, щеше да ми е интересно при тях какво се получава. Предполагам същото, като при нашите лъжички
Опит 6: Тавичка от електрическа скара

Не знам кой малоумен китайски дизайнер е проектирал 90 градусови ъгли за тава, в която се предполага, че ще се пекат филийки с кашкавал и сирене . Колкото и с каквото и да се стърже тази малка тавичка, винаги по ъглите стои захабена и с налепи. Тя беше единственото, което намазах с препарата за почистване на печки, преди да я вкарам във ваната.
Резултат: Наложи се да чистя тавата на половинки, понеже цялата не се събираше във ваната. Да, ъглите се изчистват, но доста по-бавно от бижутата и цедките. Честно казано, този експеримент нямах нерви да проведа до край… в документацията пишеше, че ваната не трябва да се ползва повече от 20 мин без прекъсване и аз спазвах това изискване много точно. Оказа се, че не било толкова строго, но така или иначе… звука от ваната е доста неприятен и при по-дълга работа започваше да ме цепи глава. Важното беше, че става

Защо си правя целия този труд? И защо е този пост?

Да… знам, че блогът е основно за къщи и живот извън големия град. Обаче без работа не може, а работата може да е всякаква. Честно казано, много ме влече ръчния труд… може би защото много рядко ми се отдава възможност да правя нещо без компютър.  И се възползвах без колебание от възможността да изпробвам един професионален уред, който би могъл някога да ми послужи и в работата.
А самото устройство е проектирано и изработено в малка фирма от български град с население под 80 000 души. Просто като доказателство, че добър продукт може да се произведе навсякъде.