В последния брой на "Култура" излезе статия на македонския писател Жарко Куюнджиски, която мисля добре показва македонското отношение по темата "България". Смятам, че е безсмислено ние да говорим по темата "Македония", без да го имаме предвид.

Можеше ли положението да е друго и сега да не говорим на различни езици (в пряк и много повече в преносен смисъл)? Вероятно можеше, но веднага след 89-та говоренето и даже мисленето по теми като Македония бе превзето от хора с професионалния опит на Цвятко Цветков, който смята, че е патриотично да си шпионирал учен като Щефан Трьобст заради "македонизма" му. Някои от тези хора сега са министри.

За това диалогът с Македония така и не се случи, за това не се случи и антикомунизмът, както чудесно е написал Иво Инджев (of all people). Toва е положението.

Българска приказка

Жарко Куюнджиски

В официална България отдавна се е установило мисленето, че българската култура присъства в македонското публично пространство - особено в медиите – с крайно негативни конотации. Основателно ли е това гледище?

Най-общо - да. Нашият инстинкт на нетърпимост към българите е бетониран, както към никой друг съсед. Ако някой експремиер случайно станеше гражданин с местожителство не в Благоевград, а в южна Сърбия, не вярвам, че щяхме да осъмнем с протестни графити. Израза ”Българин такъв” и до ден-днешен всеки от нас го разбира в определено обиден контекст. Звучи наивно, но е така.

Цялата статия тук.