Лекарство против северния вятър
Даниел Глатауер
ик Обсидиан
15 лева
238 страници




Ако някой помни какво е 'епистоларна проза', да знае, че тази книга е нещо... е-пистоларно.
Който е забравил - да си припомни.

Тъй като закъснях с това ревю/преглед/оценка/обзор/мнение, мога спокойно да огледам кой и какво е писал по повод Глатауеровата книга. Мнения всякакви, предимно разнопосочни.
Харесващите харесват как леко се чете, остроумните диалози, достоверния поглед, интересния финал. Нехаресващите не харесват лековатия стил, липсата на истински хумор, скалъпената история, неоправданото очакване.
Хора всякакви. Пък и темата е плодотворна за масов диспут - мъж и жена се запознават онлайн заради сгрешен имейл, започват да си пишат, да се опознават, да любопитстват, да се харесват, да се търсят, чакат и разминават. Целият роман е поредица от мейли - Лео пише на Еми, Еми пише на Лео.

Аз съм от харесалите книгата. Заради простичкия, но непренебрежим факт, че толкова прозаичен сюжет успява да разкрие още няколко пласта от и без това подлагания на многократни дисекции емоционален човешки спектър.
Ебати изречението, дългото неписане ми се отразява. В многословие и маниерничене.

Възприемам книгата като разказ за сладката самозаблуда, за търсенето, надеждата и трупащите се емоции. И за (нуждата от) изграждане на нечий образ, невъзможно твой и непосилен за сбъдване.

Останалите мнения - цонко, ylith, exquisite, carreragt, те четат, автора.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - фатално "Еми"