Социално-обществената тематика винаги е интересувала киното. Почти по закон подобни филми са натоварени и с много емоция, чието въздействие остава отпечатък в съзнанието ти, стига самата лента да е изпипана добре технически, а драматургично да е достатъчно силна в това, което иска да ти каже като послание. Изключение не прави и британският филм Boy A от 2007 на режисьора Джон Кроули, който не разчита на конкретна индивидуална оригиналност в сюжета, а на емоцията, която е заложена в цялата история, т.е. зрителят съвсем спонтанно преживява това, което се случва на екрана, благодарение на добрите актьорски изпълнения, атмосферата и визуалната правдободобност.

Базиран на известния едноименен роман на Джонатан Тригел, Boy A разказва историята на Ерик, който току-що е освободен от детския затвор в Манчестър. След случилото се, заради което е бил лишен от свобода 14 години, той започва нов живот с помощта на социалния работник – Тери. Ерик сменя името си на Джак, започва работа, настанява се в едностаен апартамент и дори открива любовта в образа на колежката си – Мишел. Образът на Джак веднага прави впечатление със сърдечната доброта и крехката емоционалност, която е заложена в характера му. Докато сюжетната линия в настоящето напредва, непрекъснати ретроспекции ни връщат в миналото му, което разказва за трагичното му приятелство с негов връстник – нещото, от което се опитва мислено да избяга, защото то е причината за годините, прекарани в затвора. Новият Джак се среща с забавлението, младежкия живот и всички хубави страни на приятелството, но като паралел на това, историята в миналото стремглаво върви напред, сякаш, за да ни напомня следствените връзки за продължението на живота.

Изпълнението на Андрю Гарфилд в главната роля е дълбоко, откровено и органично. Младият актьор се справя повече от блестящо с ролята на объркан младеж и със сигурност излиза от представите за клиширания такъв образ в киното, за което заслужава адмирации. Тихият му треперещ глас изразява цялата му душевност, вътрешните лутания и колебания, страха от новото. Той търси опора в реалността, но това се оказва изключително трудно. Жестовете и думите му предизвикват нещо повече от симпатия. Зрителят съпреживява с него всичко, което се е случило и това, което се случва в момента. Във филма има познатите социални теми, но те избледняват пред силата на хуманното, което е заложено дълбоко в идеята. Кадри от близък план, очи, жестове, лице – всичко онова, което носи заряда на емоцията. Картините от студения Манчестър са толкова реалистични и правдоподобни, че цялото настроение в тях влиза в унисон с това на героите и като че ли цялата вселена съдейства за изпитаните чувства, за това, което очите показват.

Визията и настроението на филма са типично британски, като на моменти граничат с жанра на „кухненската драма“. Режисурата е изключителна, макар и лишена от изцяло художествени решения – на моменти студена и брутална, но през цялото време търсеща най-човешкото, така че по едно време цялата история трогва и най-коравосърдечните. Филмът не е черно-бял, но впечатлението от гледането му остава такова – индустриални пейзажи, глухо небе и очакване за дъжд или една буквална картина на човешките взаимоотношения в лентата.

Събитията, които се случват с напредъка на сюжета, доказват нещо много важно и дават повод за размисъл. И това не е само идеята за втори шанс в живота и нещото, което ни дава целия този „човешки“ потенциал като разум и сърце, с което чувстваме нещата, и с което не само изпитваме емоциите на ближния, а и преживяваме неговата реалност. Колко студено е това общество и какво не е наред в болните му нагласи? Кога чувството за справедливост надхвърля границите и кога маниакалната обсебеност за ред се превръща в илюзия и безсъдържателна необоснована жестокост, че да разруши нечий живот? Кога човекът е чудовище и има ли право на промяна?

Тревога е това, което те обхваща докато гледаш. Справедливост и човечност се сблъскват в една изкривена реалност, в която нещата придобиват драматични обрати. Филмът остава един чудесен пример за емоционално и съдържателно актуално кино. Изпълнението в главната роля поразява с драматизъм и топлота, които отекват в мислите. Един филм, който трябва да се види най-малкото, защото ни напомня какви сме, а киното е чудесен вариант за израз на това послание.