Tag Archives: Анжело Ангелов

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

от Пътуване до...

Днес Анжело ще ни разкаже за два Фестивала на ледените фигури – в Брюж, и в Русе. Приятно четене:

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: поредната Северна Венеция , канали, романтика, мостове, история, още канали, малко мухъл, още мостове…

Това, което на практика не се споменава, е

Фестивалът на ледените фигури (Ice Sculpture Festival) в Брюж

Създаден по инициатива на Франсис Вандендорп (Francis Vandendorpe) и неговия екип от N.V. Snow & Ice Events, Фестивалът на ледените фигури в Брюж от началото на века предлага незабравимо преживяване на гостите на града по време на Коледните празници.

Това е първото по рода си събитие в Европа и води началото си от 1999/2000 г. Провежда се на Гаровия площад в града. Това го прави още по-достъпно за хилядите посетители. В специално изградения павилион с площ около 3 дка се поддържа температура от – 6℃. Работи и Леден бар, на който можете да си изпиете питието от чашка от лед. Всички фигури, за чието изграждане са необходими между 300 и 500 т сняг и лед, са подчинени на темата на Фестивала. В началото тя е била „Брюж в сняг и лед“ (2000), след това следват „Световно пътешествие” (2002), „Кралството на боговете“ (2003), „Леденa планета“ (2006), „Ледена фантазия“ (2007), „Замръзналото кралство“ (2013), „В страната на хобитите“ (2014)…

Повече от 2 300 000 души са посетили изложбите. Има покани за посещение на Франция, Италия, Испания и Турция.

През 2004 г.

Фестивалът се провежда паралелно и в Антверпен (Анверс)

по случай края на Годината на Рубенс.

На два пъти, през 2009 и 2010 г.,

по покана на Париж, шоуто посещава града

и е представено в екотермален павилион на Шанз Елизе, по време на Международното Коледно изложение. Посещават го повече от 270 000 парижани и гости на френската столица.

Изложбата посещава и Брюксел,

като павилионът е разположен пред церемониалния Кралски дворец. Събитието е част от зимните празници „Winterpret – Plaisirs d’Hiver“. Повече от 160 000 посетители се радват на 42-те сцени с белгийски комиксови герои, от които у нас като че ли най-известни са Смърфовете.

В края на 2016 г.

Леденият фестивал се мести в Хаселт,

като е посветен на ледената магия на Антарктика.

Тазгодишното издание бе посветено на 25-годишнината на Disney – Paris, така че посетителите можеха да се срещнат с героите на Дисни, Марвел, Пиксар и Междузвездни войни „на живо“.

Проведе се в Брюж и Лиеж.

Зеебрюге или „Брюж на морето“

е пристанищният и морски курортен квартал на Брюж.

Известен е с това, че е може би единственото място в света, където две противникови сили записват победа. По време на Първата световна война тук е имало немска военноморска база. Англичаните потапят три стари кораба на входа ѝ, като го блокират, и отбелязват победа. Германците прокопават нов канал покрай тях и, отваряйки входа, също записват победа.

Тук се провежда друго, не по-малко интересно изложение –

летният фестивал на пясъчните фигури

През август, на площ с размерите на футболно игрище, се извисяват приказни замъци, дракони и принцеси…

След касата има павилион, в който можете да изгледате документален филм, разкриващ как от стотиците тонове специално обработен пясък, благодарение на усилията на огромни екипи от творци, се „появява“ пясъчната феерия.

И на двата фестивала се допускат и домашни любимци

Условието е да са на повод и да не уринират върху фигурите.

7000 Русе Център, Русе, България

Но да се върнем към причината за написването на тази дописка. По Коледните празници отнякъде

чухме, че в Русе се провежда Ruse Ice Fest

Ура-а-а, това изкуство е дошло и при нас! После разбрахме, че това е четвъртото издание на празника. Което би трябвало да означава, че вече е захвърлил памперса… Да, да, ама не! В палатка, с 20 – 30 м²площ, бяха разположени 7 (словом: седем) ледени фигури, без някаква видима връзка помежду си. Цялото посещение продължи не повече от десетина минути.

Дали очакванията ни бяха прекалено големи, дали бяхме подлъгани от рекламата за „уникалност“, но

определено бяхме разочаровани

Съпътстващата програма е доста по-богата, но определено е насочена към жителите на града, а не към гостите му.

Фестивал на ледените фигури в Русе

В Русе се провеждал от няколко години и фестивал на пясъчните фигури.

Предвид видяното, най-вероятно няма да го посетим, поне докато организаторите не „пораснат“. Засега ще се задоволим с Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, който макар и да не е с мащабите на световните такива, е с история и опит. При него има идея, има обща насока, има мащаб, докато в Русе не забелязахме нищо такова.

След като предвидените поне 2 – 3 часа за разглеждане на Фестивала рязко се стопиха, за да не сме съвсем капо, използвахме времето си за разходна из красивия град и за посещение на някои от туристическите му атракции.

Сексагинта Приста е римска крепост,

чието име може да се преведе като „Пристанище на 60-те кораба“. Създадена е в средата на I век по време на император Веспасиан. Вероятно получава името си във връзка с Дакийските войни на император Домициан, когато при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6 000 души. 60 кораба от типа „пристис“ са били необходими за тази акция. Открита е в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. След направени разкопки са намерени артефакти от II – I век преди новата ера, доказващи съществуването на тракийско селище на същото място.

Една от проучените сгради от ІІ-ІІІ век е храм на Аполон, в която са открити четири цели и фрагменти от още няколко оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Преустановил функциите си в края на ІІІ век, върху него е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (или военният щаб) – при император Константин Велики, която е функционирала до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко – главно монети и фрагменти керамика.

Сексагинта Приста завършва съществуването си

след атаките на авари и славяни в края на VI-и, началото на VII-и век. По-късно, през IX – X век, върху нейните руини е изграден средновековният град Русе.

Поради стратегическото си местоположение

мястото винаги се е ползвало като военно укрепление

На територията му има дори подземен бункер.

Интересна история разказа служителят на музея,

който беше дежурен на крепостта този ден:

По социалистическо тук е имало военно поделение и бункерът е служил за лазарет. Всички са мислили, че е ново строителство. Веднъж, вече в настоящо време, дошла на посещение немска група и много възрастен германец поискал да покаже на внучката си мястото, където е служил през войната като фелдшер. Оказало се, че бункерът е строен от немците през 30-те години на миналия век, а на една от стените могат да се видят инициалите на немеца и годината – 1944

Крепост Сексагинта Приста

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Цар Калоян“ 2А

GPS: 43.846730, 25.945997

Другото място, което посетихме в Русе, бе

Екомузея

Според служителите му, той е уникален с това, че не е просто природонаучен музей, а показва екосистемата край Дунава.

В подземното ниво се намира най-големият сладководен аквариум за диви риби в България – 65 тона вместимост. В него могат да се видят риби от Дунав и вливащите се в него реки. Е, в аквариума с надпис „щука“ имаше каракуди и служителката предположи, че става дума за един и същи вид, известен под различни имена. Не всеки може да бъде рибар – специалист или поне ихтиолог…

В екомузея в Русе „живее“ реалистичен мамут от вида „космат мамут“

Лично на мен много ми приличаше на „Мани“ от Дорково, но ми беше обяснено, че разликата между двата вида е огромна и е лаишко да се смесват. Наистина, Дорковският екземпляр прилича повече на съвременен слон, докато мамутът от Русе е вулгарно неепилиран.

Тук може да се види и единствената в света запазена кост от друг вид мамут – Mammuthus romanus.

Други зали са посветени на най-характерното местообитание по Дунава – влажните зони. В музея има също и диорами с грабливи птици, нощни и дневни, с горски бозайници.

Последният етаж бе преотстъпен на Етнографския музей, където бяха изложени предмети от бита на русенци през вековете. Интерес (и особена гордост за русенци) представлява информацията „За първи път”, а и „гъбата” със стари обяви, афиши, реклами.

На приземния етаж, до касите, има две машини за сувенири. От едната можете да си вземете сувенирен жетон от серията „Golden Bulgaria“, на другата да си „изковете“ сувенирна пластинка от жълти стотинки.

Екомузей

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Етър“ 3

GPS: 43.843030, 25.944551

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Belgium: Brugge (2006-04)

Belgium: Brugge (2007-09-01)

Belgium: Brugge (2008-06-22)

Belgium: Brugge (2008-06-22 Cacao Museum)

Belgium: Brugge (2008-08-15)

Belgium: Brugge (2009-01-02 Snow & Ice Sculpture Festival)

Belgium: Brugge (2009-11-02)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-15)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-29 Sand Figures Festival)

България: Русе (2017-12-17)

България: Бургас (2012-07-05 Фестивал „Пясъчни скулптури“)

България: Бургас (2015-09-04 Фестивал на пясъчните фигури)

В Русе можете да намерите много изгодни оферти за пренощуване:

Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако не ви се ходи до Русе, нищо не пречи да идете до Белгия“

Booking.com

Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Вторият и третият ден от пътуването на Анжело из Родопите – първия ден стигнахме от Асеновата крепост до Тригард, а сега наред са Дяволското гърло и Дяволският мост. И още много други места. Приятно четене:

Из Родопите

ден втори и трети

Музей на мечката, Дяволското гърло, Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, Орлово око, Дяволския мост, Чилингира, Кричим

Ден втори

Сутринта се отправихме към пещерата „Дяволското гърло“, която е отворена от 9 часа. Между хижата и пещерата се намира Музеят на мечката. Официалното работно време е от 10 часа, но в 9 беше отворен и използвахме възможността на влезем, за да не се връщаме по-късно. Експозицията е малка, но показва интересни факти от живота на мечките. Чрез интерактивни табла могат да се чуят звуците, които тези симпатични животни издават в различни ситуации, както и пулсът им при зимен сън. Тук участвахме в малка фотосесия за някакъв туристически справочник, но се разсеяхме и забравихме да попитаме за хонорара. В музея има печат, който поставиха на празно поле в книжката, тъй като той официално не фигурираше в нашия списък от забележителности.

Скелет на кафява мечка

Музеят се намира непосредствено до новостроящия се хотел с прекалено еклектична архитектура

Музей на мечката

адрес: BG-4825 Триград

GPS: 41.609242, 24.381385

раб. време: 10 – 18

цена: 2/1 лв

Следващата спирка беше

„Дяволското гърло“,

пропастна пещера, формирана вследствие пропадане на земните пластове. В миналото тя носи името „Ахорлакимето“ (турски), което буквално означава „клокотник“. Що се отнася до съвременното ѝ наименование, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезе в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. През 1968 г., след обилни валежи, Триградската река повишава 25 пъти нивото си и завлича в пещерата всичко изпречило се на пътя й, в това число и около 300 кубика дървен материал, стифиран, подготвен за износ. След пещерата, където реката се появява отново, не излиза дори треска от тях.

В пещерата се влиза през изкуствено прокопан и укрепен тунел

Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад (общо в пещерата са 18) на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от реката, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината й достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея се твърди, че може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. Липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони, защото пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. Първият документиран опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева.

На близо 400 м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземната река се губят в сифон-галерия. През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат живи на повърхността. Спасителните екипи установяват, че водолазите са имали въздух за още 2.5 часа, а аутопсията показва, че и двамата са получили инфаркт в един и същи момент. Преди 4 години от National Geographic правят опит да пуснат в сифона автоматични подводни камери. След 30-я метър камерите спират да предават…

Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира същата река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след 2.5 часа. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт, поне 30 км, в скалата. (Дали радиоизотоп не би могъл да помогне за това проучване?!)

Оттук Орфей слиза в царството на Хадес

Мястото, където Орфей заплакал за загубената си любима, т. нар. „Орфеево изворче“, е превърнато в олтар на любовта

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп, приблизително 80 000 бр.

Излиза се през естествения вход на пещерата, като за целта трябва да се изкачат 288 мокри и стръмни стъпала – приблизителната височина на 20-етажна сграда. За хората с лабилно здраве се предлага връщане през „цивилизования“ вход. Изходът е около 250 м по-нагоре от входа и по шосето трябва да се върнете към паркинга пред пещерата.

Температурата целогодишно е 8 °C, влажността е почти 100 %, затова плътните дрехи са задължителни. Снимането е разрешено, но размерите на пещерата са такива, че без професионална светлотехника резултатът е „мароци“.
Дали само свежият планински въздух и ниската температура ни помогнаха да изкачим тези 288 стъпала, без да се задъхаме? Невероятно! Не е първата пещера, която посещаваме. Ново усещане е желанието ни да бъдем там отново и отново.

Пещера „Дяволското гърло“

адрес: BG-4835 с. Триград

GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)

тел.: +359890222515 (Солаков)

работно време: 9 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)

цена: 5/2 лв

След това се отправихме пак към

Буйновското ждрело,

за да успеем този път да влезем в

Ягодинската пещера,

която е разположена на 3 км. югозападно от село Ягодина, но е известна още и като „Имамова дупка“. Намира се на десния бряг на река Буйновска, която формира най-дългото и живописно ждрело в България – 9.5 километровото Буйновско ждрело. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пред пещерата има паркинг и ресторант. По туристическа пътека също може да се достигне до Ягодинската пещера – най-известната от пътеките е от с. Триград (Южнородопска пътека – 2:30 ч.). Ягодинската пещера е една от най-красивите и богати на образувания пещери. Има няколко етажа (3 до 5, според източника), като само най-ниският е благоустроен за масов туризъм. Този етаж е електрифициран, изградена е 1100 метрова пътека и са прокопани изкуствен вход и изход. Електрически лампи ефектно осветяват причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни перли, „леопардовата кожа“, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, акула, други носят имената “Полилея” (този “полилей” поне е неподвижен – пещерно образувание, няма как да се полюлява, но … пак чуваме за “полюлей”!), „Слона“, „Крокодила“. Интересно е да се види и т. н. „Новогодишна зала“ с украсената елха. Тук всяка година местният пещерен клуб посреща новата година. Елхата се сменя на всеки 4 години, тъй като ниската температура (6 °C) и високата влажност ѝ позволяват да се съхрани дълго. Тук стават и бракосъчетанията (вече над 250), под герба на страната, закачен на скалите. Досега няма регистрирани разводи, тъй като тази церемония любезно е предоставена на пещерняците от „Дяволското гърло“. Тук научихме нова подсказка (18+) как да различаваме сталакТити от сталагМити: Тати – отгоре, Мама – отдолу. Туристическата обиколка трае 45 минути – имайте го предвид, за да вземете подходящо облекло. Снимането е забранено (и се държи на забраната!), но на входа можете да закупите диск с професионални фотоси (5 лв). Излиза се през втория изкуствен тунел около 200 м по-нагоре. Оттук (200 м) можете да посетите друга пещера с възстановка на пещерно жилище (срещу допълнително заплащане). Да! Тук бяхме впечатлени от организацията и модела на мислене – персоналът предлага всички възможни услуги и атракции в региона, не рекламира само и единствено своята! Явно е надраснат страхът да не би някой друг да спечели от техния труд! Браво! Дай Боже, по-скоро да надживеем дребнавостта и сметкаджийството си!

Ягодинска пещера

адрес: BG-4835 с. Ягодина

GPS: 41.6054, 24.298 (41°36′00″, 24°18′00″)

тел.: +359 889 903642 (Сергей Генчев)

web: http://www.yagodinska-peshtera.com/

Работно време: 9 – 16 (влиза се на кръгъл час)

Цени: 7/4 лв.

В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 89.

След това отидохме до село Ягодина. Оставихме колата на центъра и се отправихме към връх „Ушите“ („Св. Илия“). Има поне 4 варианта за достигане до него:

за най-скараните с ходенето – можете да наемете джип (10 лв./човек), който да ви закара до върха; отиване и връщане трае около 40 мин.;
тръгвате пеш по пътя на джиповете, започващ в източната част на селото; това е най-полегатият пешеходен маршрут, който трае около час и половина;
от двора на училището в северната част на селото завивате наляво към склона и през ливадите стигате до борова гора, след което продължавате по маркирана пътека в десния ѝ (северен) край; излизате на пътя от т. 2 при една беседка, около 500 м под върха; продължителност – един час;
когато стигнете до боровата гора завивате наляво пред нея и след това диагонално нагоре по склона – като кози по сипея! Ориентир са мачтите на GSM операторите на върха; продължителността е около 2 часа.

Ние се качихме по вариант 4, а слязохме по 3.

Буйновското ждрело от „орлов“ поглед

Наблюдателна площадка „Орлово око“

адрес: BG-4835 с. Ягодина

GPS: 41.64308, 24.33877 (41^О 38’ 35.09”, 24^О 20’ 19.57”)

Ден трети

Рано сутринта тръгваме към

„Дяволския мост“,

интересно скално образувание, формирано от природните стихии. Намира се в землището на село Борино, в местността „Хайдушки дол“. За да стигнете до него, на входа на село Борино завивате наляво по посока на село Чала. Преминавате край селското гробище (вляво), бетонов център (вдясно) и след преминаването през малко мостче стигате до полуработещо дървопреработвателно предприятие от ляво на пътя. Тук вече има указателна табела „Дяволския мост“. Разстоянието до феномена е около 2.5 км, като по-голямата част може да се премине с автомобил по утъпкан черен път. Вдясно, край реката има много места, подходящи за пикник.

Дяволски мост, 6764, България

За съжаление, първият километър от екопътеката представлява бунище за строителни и промишлени отпадъци. Явно този регион не е интересен за показни акции като „Да изчистим България за един ден!“ – на 140 км от София и търсещите сензации репортери.

Когато стигнете до изкуствен водопад, сте на половината на пътя.

До прогнило мостче може да се стигне с автомобил

Ние оставихме колата при охраната на предприятието и преминахме разстоянието до мостчето пеш. Останалият половин километър е път през гората. Всички по-стръмни участъци са били обезопасени с парапети, а по хлъзгавите зони е имало дървени подпори на стъпалата.

Това е част от Южнородопската екопътека, която свързва Триград с пещерите и „Дяволския мост“. Природните стихии са я разрушили в частта ѝ от Ягодинската пещера до тук и преминаването е невъзможно. Преди две седмици един норвежец се е „правил на мъж“ и е свършил в дерето със счупена ръка. В момента работници укрепват пътеката, изграждат наново наблюдателни площадки, кътчета за отмора, стъпала и парапети. Крайният срок е 15. септември, но хората се опасяваха, че може да се забавят заради проливните дъждове напоследък. Също така ни предупредиха, че в района обикаля мечка с две малки мечета и ни посъветваха да вдигаме шум при евентуална среща, за да я отпъдим. Тъй като щерката без усилия надкрещява корабна сирена и отпуска гласа си с повод и без повод, нямахме опасения за себе си. За мечката – няма гаранции!

“Дяволският мост” от една страна

…и от другата

Мостът е с дължина 8-10 м, ширина 2-3 м и височина близо 40 м. Името му идва от легендата, че по него може да премине само дявол. Според друго предание мостът е резултат на помирение на двама братя, дълги години спорили за бащини имоти и издигнали стени по между си. Близо до скалния феномен се намира и водопад. Двата обекта са включени в списъка на природните забележителности през 1995 година с цел тяхното опазване.

Отправихме се към последната планирана спирка – Кричим

Пътят от Девин до стената на яз. „Цанков камък“ е идеален – нов асфалт, маркировка, обработени ескарпи. Преминахме и през тунел с работещо осветление и вентилация, без течове. За момент загубихме представа – в Родопите ли се намираме или в Алпите! По-нататък също се прави „някакъв“ ремонт, по-скоро кърпеж, но не е същото!

Спряхме на чаша кафе на к-с „Чилингира“, на скален нос над язовир „Въча“. За разлика от обслужването, гледката към язовира е защеметяваща.

Черни лебеди във водите на язовир „Въча“

Комплекс „Чилингира“

адрес: BG-4800 Девин, яз. „Въча“

GPS: 41.9101, 24.4424

Следващата спирка, последна в програмата, трябваше да е

Кричим,

който се споменава за първи път в 1451 г., когато е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед II, дадена на Чандарлъзаде Халил Хареттин Паша, внукът му – Халил Паша – очертал границите на селото, които били определени по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената: Ески Хисар (Стара крепост), Кова (кофа) юзу или юзлу и др.

Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска „прегръдките“ на Родопите, са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича Малко кале и е разположена на десния бряг на Въча, а втората – на левия и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.

Крепостта Кричим е строена през два периода – ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни, към Пловдивското поле.

През 1198 г. Кричимската крепост е превзета и възстановена от болярина Иванко (братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец), който за кратко откъснал под свое управление почти цялата Родопска област. Още през същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

В околността на крепостта, на около 20 минути, върху голяма риолитова скала, обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.

Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.

До крепостта се стига, като от градската черква „Св. Св. Козма и Дамян“ се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (GPS: 42.04, 24.46).

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

На 6 км преди града се намира Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично” на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на 19 в. е реставриран. За съжаление, не можахме да го посетим, тъй като заваля дъжд, а определеното за посетители време беше след повече от час. А не сме от хората, които искат и настояват да бъде направено изключение за скъпоценните им особи.

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.00254, 24.47649

отворено за поклонници:

октомври – март:

8:30 – 12:00, 15:00 – 18:00 (вторник, четвъртък, събота)

8:00 – 18:00 (неделя и празнични дни)

април – септември:

8:00 – 12:00, 16:00 – 19:00 (вторник, четвъртък, събота)

8:00 – 19:00 (неделя и празнични дни)

Другият обект, който беше предизвикал интереса ни, беше

Двореца,

чиято история започва от 1902 година, когато вековните дъбове от Кричимската кория привличат вниманието на Княз Фердинанд І. Гората, с лонгозен характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, е очаровала княза и той решил да създаде ловен парк. След изкупуването на околните земеделски земи и внасянето на елени лопатари, стопанството е заградено. През 1905 г. е построен ловен павилион, наречен „Австрийската къща“. Тя е първата в стопанство „Кричим”.

През 1903 година е оформен и малък, около 2 дка парк, който с годините се разширява и в момента големината му е около 300 декара. Още 1400 декара са гора, а 300 декара са стопанска част, от която изхранват животните в местността.

В парка могат да се забележат уникални растителни видове от цял свят: дървета на по повече от двеста години като бял бряст, бяла топола, различни видове магнолии, метасеквоя, лагерстремия, люляк, дори и бамбук. Най-голямото дърво е дъб, на повече от 500 години, чийто диаметър е над 2 метра.

Няколкото езера в парка изобилстват от животински видове, а на повърхността цъфтят и водни лилии.

Стада от елени лопатари се движат свободно из защитените местности. Княз Фердинанд първи е развъдил тези животни по българските земи именно в Кричим. Там живеят още муфлони, костенурки, лисици, както и различни защитени видове – жаба дървесница, малък тритон, черен щъркел, сива и бяла чапла.

Самият дворец е построен през 1937 г. по проект на арх. Севов и е с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписващ се в средата с уютна декорация. Непокътната е по-голямата част от инвентара на двореца от самото му създаване. Той е на два етажа, като всеки е със застроена площ от 750 квадрата. Всичките му 55 стаи са с различни полилеи. А сервизите, килимите, подовата настилка, столовете, масите и по-голямата част от обзавеждането все още изглеждат като нови.

Две от най-значимите исторически събития, свързани с двореца: 1. Убийството на един от най-големите български държавници Александър Стамболийски е свързано с тогавашното царско имение в Кричим. Когато той научава, че се готви покушение срещу него, тръгва към Кричим, но по пътя е заловен и убит на 14 юни 1923 година.

2. В двореца Цар Борис III къса заповедта за депортиране на българските евреи в концентрационни лагери през 1943 година.

За съжаление никъде в мрежата не намерихме адрес и работно време, а само възторжени анотации с двугодишна давност от типа „Симеон Дянков ще отвори Двореца за гражданите…“. Но трябва да остане нещо и за следващия път, нали?

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Асеновград (Асенова крепост)

Бачково (Бачковски манастир)

Борино („Дяволския мост“)

Гела („Градището“)

Гела (Раннохристиянска базилика)

Кричим (ман. „Св. Рождество Богородично“)

Триград (х. „Триградски скали“)

Триград („Дяволското гърло“)

Триград (Музей на мечката)

Триград (Триградско ждрело)

Широка лъка

Ягодина („Орлово око“)

Ягодина (Буйновско ждрело)

яз. Въча (к-с „Чилингира“)

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Още пътеписи от близки места:

Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон

Тасос и Родопите 2008 – част втора

Из Родопите (ден първи): От Асеновата крепост до Триград

Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело

Тасос и Родопите 2008 – трета част

До Бориково и Триград с Приус

Сред Родопите (село Вишнево)

Из Родопите: Бачково – Бяла Черква, с. Косово – Персенк – Чудни Мостове – Забърдо

Сред Родопите (село Борово)

Един уикенд в Търново (ден втори): Преображенският манастир и Арбанаси

Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Халкидики: Ден втори: Целунати от Слънцето *

29 August 2014
континент: пътуване
етикети: Анжело Ангелов, Буйновското ждрело, Дяволския мост, Дяволското гърло, Кричим, Музей на мечката, Орлово око, Родопи, Триград, Чилингира, Ягодинската пещера
лиценз: CC BY-NC-ND

Из Родопите (ден първи): От Асеновата крепост до Триград
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Отново тръгваме из Родопите – този път Анжело ще попълни пропуснатите предишния път места. Приятно четене:

Из Родопите

ден първи

Асеновата крепост, Бачковски манастир, Широка Лъка, Гела, Градище, Момата, Триградското ждрело, Триград

Когато преди месец посетихме района, много обекти останаха неразгледани. Тогава си обещахме да се върнем при първа възможност и да наваксаме пропуснатото. Този път планирахме екскурзията да е тридневна, като се надявахме по-спокойно да разгледаме всичко.

Първият ден щяхме да караме „по-лежерно“, защото тръгнахме веднага след като се върнах от работа, не бях спал над 30 часа и бях опасен и за себе си, и за другите шофьори по пътя. Планирахме да се настаним в х-л „Хармония“ в Пампорово, но се оказа, че за всички възможни дати хотелът е зает. След доста ровене в Мрежата решихме база да ни е хижа „Триградски скали“, на входа на село Триград. Тя се намира в Триградското ждрело, вляво на пътя Девин – Триград, на 1250 метра надморска височина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 75 места в стаи с по 2, 3 или 4 легла. Всички стаи са със самостоятелен санитарен възел. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Разполага с ресторант, паркинг, барбекю (само за настанените). Достъпът е удобен – само едно мостче я дели от пътя за Триград. Въпреки това ромонът на реката и редицата борове заглушават шума на преминаващите автомобили. Стаите са без „екстри“ като кабелна телевизия, спартански обзаведени, но чисти и удобни. Все пак това е хижа, а не 5-звезден хотел, а изненадата ни бяха отседнали за почивка/нощувка чехи и холандци. В ресторанта/столовата можете да консумирате собствена храна, като ползвате посуда от хижата, или да поръчате на ресторантски начала. Въпреки относително комерсиализирания район, цените са приемливи: прясно уловена в рибарника на с. Беден пъстърва - 5.50 лв (мнооого вкусна!), бира – 1.60 лв, пържени картофи със сирене – 1.80 лв и т. н. Поляната отпред е радост за нашите очи и възможност за децата да се потъркалят на воля по тревата.

Резервация може да се направи единствено по телефона. В Мрежата намерихме много телефонни номера за контакти, но единственият, на който ни отговориха беше 0896/715174. Използвах формата за връзка, без особена надежда, на bghotelite.com и най-неочаквано получих писмо, че след временни затруднения, „официалният“ телефон за резервации 0896/688360 вече е достъпен.

В хижата се намира печат № 88 на „100 НТО“.

хижа „Триградски скали“

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.608855, 24.382941 (41° 36′ 31.88″, 24° 22′ 58.59″)

тел.: +359 896 715 174, +359 896 688 360

web: http://www.trigrad.free.bg/index.html

цена: 30 лв (тройна стая)

wi-fi: безплатно

Ден първи

По пътя спряхме за малко на

Асеновата крепост,

известна още като „Станимахос“ или „Петрич“. Средновековна крепост, намираща се 2-3 км южно от Асеновград, разположена върху висок скалист хребет в Родопите, на левия бряг на река Асеница.

Според археолозите, крепостта е съществувала там от времето на траките V-IV век пр. н. е., а по-късно е била обитавана и използвана и през римската и ранно-византийската епоха.

Първите писмени сведения за нея са в Устава на Бачковския манастир, където е наречена „укрепеното селище Петрич“. През Средновековието  Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ, който я укрепва допълнително през 1231. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:

„В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.“

Една от най-запазените и забележителни сгради в Асенова крепост е църквата „Света Богородица Петричка“ от XII-XIII век. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула.

Бяхме идвали тук и преди, вкл. преди две години на средновековен панаир, но не бяхме сложили печат на книжката „100 НТО“ (№ 47).

Асенова крепост

адрес: Площад „Тракия“ 1, BG-4230 Асеновград

GPS: 41.986515, 24.873005

Следващата ни спирка бе

Бачковският манастир,

който е вторият по големина български манастир. Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите и е един от най-посещаваните в България. Пътят от паркинга до манастирския комплекс се е превърнал в пазар с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала и какво ли още не.

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление, само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи – едни от най-ценните произведения на православнaтa иконопис от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, и в Бачковската обител се помещава килийно училище (от XI век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на XIV век, патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици, развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява след първоначалното нашествие на турските орди, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е към края на XV век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а запазената и до днес църква „Света Богородица“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестен зограф през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. В църквата също изобилстват красиви стенописи (според описанията, защото в момента са толкова почернели, че се виждат единствено някакви едва-едва очертани контури и тук-там по-светло петно!), но това, което най-вече привлича посетителите, е изключително ценната икона „Богородица Елеуса“, донесена от Грузия през 1310 г., за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят пред чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата.

Освен основната църква, комплексът включва два по-малки храма – „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), намиращ се в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строен в периода 1834-1837 г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). В манастирския музей могат да се видят обредни предмети от различни периоди – църковна утвар, икони, книги, мечът на император Фридрих I Барбароса, султански ферман от 1452 г., дърворезбован кръст с миниатюри.

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален, т. е. подчинен направо на Светия Синод. Сградите му разполагат с над 200 места за нощувка. За да стигнем до паркинга, отново минаваме през израсналото туристическо градче със сергии и заведения, предлагащи различни видове мед, билки, грънци, всякакви кичовити сувенири (къде ли ги няма вече!), кебапчета, бира, чалга…

Тук също можете да се получи печат № 47 от „100 НПО“ (в зависимост от версията на книжката), както и да се закупи сувенирна монета (4 лв).

Бачковски манастир

адрес: BG-4251 с. Бачково

GPS: 41.942177, 24.849766

След Нареченските бани пътят е в ремонт. Участъкът, според табелата, е дълъг 25 км. За съжаление, траповете за отводнителни шахти са без решетки, не са обозначени и съществува реална опасност от пропадане, докато се опитвате да избегнете движещите се с голяма скорост и по средата на платното насрещни автомобили. Единствените работници, които видяхме, бяха след Пампорово. Наистина не разбираме, защо в Холандия или в Германия, или в …по-цивилизования свят се прави еднокилометров работен участък „от – до“ (обозначен и обезопасен и за работещите, и за пътуващите) и тогава се преминава към следващия, а у нас не може така!

Следващата ни спирка беше в

Широка Лъка,

село с вековна история, а запазените възрожденски къщи го нареждат след най-красивите кътчета в страната ни. В селото има над 100 паметника на културата, което е и причината да бъде обявено за архитектурен и етнографски резерват. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 87.

Къщите му са накацали по стръмните калдъръмени улички, като повечето от тях са все още обитавани и добре поддържани. По-голямата част от къщите са големи и масивни, предимно двуетажни с каменни основи, а високи дувари от бял камък ги крият от любопитните погледи. Покривите са покрити с каменни плочи, а вътрешни дървени стълбища отвеждат до втория етаж. Тук забелязахме нещо, несрещано досега – една от ъгловите стаи на втория етаж „виси“ във въздуха, повдигната с гредоред. За съжаление не намерихме кой да ни даде обяснение за това.

Заради тежкото османско робство, архитектурата в региона е значително изменена, с цел да предлага на обитателите повече защита и сигурност. Затова в повечето къщи има скрити долапи и тайници, които да служат за убежище на семейството при нападение.

Етнографската музейна сбирка е разположена на третия етаж в една от най-забележителните възрожденски къщи на селото – Згуровския конак, като съдържа предмети от бита и културата на населението в региона. Работното време е всеки ден от 9 до 17, но е по-скоро пожелателно – след като се свързахме със служителка на изписаните на портата телефони, тя ни обясни, че сме попаднали на почивния ѝ ден и да потърсим някой друг да ни отвори…

Църквата „Успение на Света Богородица“ в село Широка лъка е с интересна история на градежа си – построена през 1834 г. само за 38 дни от Тодор Паламарчов. Отворена е за посетители всеки ден (без понеделник) от 10 до 18.

В църковния двор се намират старото килийно училище (вляво) и полуразрушеното по-ново класно училище

с. Широка лъка

адрес: BG-4840

GPS: 41.679590, 24.578569

Информационният център беше затворен и не можахме да сложим печат в книжката, затова не се бавихме и се отправихме към намиращото се на 6 км на юг село

Гела,

което е известно най-вече с Националното надсвирване с гайди (първите събота и неделя на август), Фолклорен ансамбъл „Манол Радичев”, спечелил много награди, и с кметицата си Калинка Драганова (вече покойница), дръзнала да поискала визи за англичаните, идващи да посетят селото й – като реципрочна мярка на некоректното поведение на Албиона.

Пътят е тесен, с много завои и намалена видимост. По шосето има доста нападали камъни. По-голямата част от него е с ограничение 20 км/ч, което май-май не се спазва много.

На 20 юли (Илинден) се провежда събор на параклиса „Св. Илия“. До 17 часа околните баири се огласяха от родопските песни и гайди и живия оркестър.

На селото е кръстен носът Гела на остров Ливингстън в Антарктика.

Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей и оттук той е слязъл да търси Евридика в пещерата „Дяволското гърло“.

Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир, опожарен и сринат със земята през 17. век. В началото на 20. век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира („Св. Троица“) и попадат на гроб, в който е погребан православен архиерей – в седнала поза, със златна огърлица и скиптър, увенчан с две змийски глави. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата показват наистина гроб, в който може да се седи, но празен. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е едва на 20 километра от Гела. А покойникът, намерен в гроба, според местните, е носел отличителните знаци на патриарсите.

Основните забележителности, които искахме да посетим, бяха

тракийската крепост „Градище“ и ранновизантийската базилика.

Крепостта се намира в местността „Градището“, на около 3.5 км югозападно от селото. Тя е разположена на скален рид с ориентация североизток-югозапад, северно от връх „Шилестата чука“. Надморската височина на тракийската крепост е около 1850 м. До днес не е известна друга тракийска крепост, разположена толкова високо и проучена археологически. Строителите на „Градището“ са използвали природните дадености, гарантиращи труден достъп и съответно лесна отбрана на крепостта. Ролята на източна стена играе скалната 150 метрова пропаст. Крепостна стена е била изградена по северния, западния и южния склон на рида. Предполага се, че е обхващала терен с площ около 3 дка, с приблизително елипсовидна форма с дължина около 110 м и максимална ширина 45 м. По своята площ, тракийската крепост „Градище” е най-голямата в Родопите и е сред най-големите крепости, строени въобще във високите части на планината, но при добро желание може да се видят само тези останки:

Останки от крепостната стена

Продължителността на прехода до крепоста „Градище“ е около 3 ч в двете посоки, но на нас ни отне повече. Още на влизане в селото, при чешмата с лика на Калинка Драганова трябва да направите остър десен завой. След стотина метра остатъците от асфалт свършват и трябва да се движите по планински път, който градира от отвратителен до ужасен. Препоръката ми е да оставите колата някъде тук, тъй като по-нагоре пътят е толкова тесен, че обръщането или паркирането са най-меко казано проблематични. Маркировката към крепостта не е добра. Правилото е при всяко разклонение да държите ляво и нагоре. Най-добре е да следвате сравнително добре разположените табели за параклиса „Св. Марина“ (синя пътека).

Параклисът „Св. Марина“ (който първоначално възприехме като някаква стопанска постройка)

Малко след „Св. Марина“ следва заветната табела „Градище – 250 м“. Само дето никой не е обяснил, че това на практика е разстоянието по вертикал! В подножието на баира има утъпкан коловоз и инстинктивно тръгнахме по него. Грешка! Трябва директно нагоре – по стръмното!

Някоя добра душа се е постарала да укаже вярната посока!

По пътеката през гората в най-стръмната част са направени стъпала и парапети от валки, улесняващи преодоляването на хлъзгавия труден участък. Пред самата крепост има информационна табела на български и английски език. Отделен въпрос е, че ако нямате орлово зрение, ще трябва да нагазите в къпини и коприва, за да я прочетете, а комарите, чието спокойствие е нарушено, хапят като кучета дори през дрехите.

От скалите гледката е страхотна. Жена ми се похендри на един зъбер над пропастта да снима. Ако се беше изсипала долу, като нищо щеше да повреди фотоапарата. После се оказа, че аз съм бил виновен, защото съм ѝ показал пейзажа. Естествено!

Тракийска крепост „Градище“

адрес: BG-4710 с. Гела

GPS: 41.6387, 24.5496 (41^O 38’ 18.10”, 24^O 32’ 58.91”)

Раннохристиянската базилика от 5-6 век се намира в селото, близо до църквата „Св. Троица“. Тя е била част от голям комплекс, свързан с християнизацията на местните тракийски племена – беси. Размерите й са внушителни - 30 х 15 м, с допълнителни анекси. Добре е обозначена с табели. За разлика от много други упражнения на тема „реставрация“, тя е оставена в реалното си състояние, като е направена само запечатка на основите и са поставени многобройни информационни табели. Може би това е и благодарение на спонсорите от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Под „Св. Троица“ има останки на втори храм – а по-долу – останки от жилищни постройки и некропол.

Раннохристиянската базилика

Селото е отправна точка и за посещение на пещерата „Ледницата“, която се намира на 7.5 км западно от селото, сред стара букова гора, близо до хижа „Ледницата“. Пещерата е част от карстовата местност „Злостен“, обявена за природна забележителност. Тя не е благоустроена и не е пригодена за масови посещения, затова пътят до нея, както и входът й не са добре маркирани. Пещерата е дълбока 242 и дълга 1525 метра, но за посещение (и то само с придружители – квалифицирани пещерняци) са достъпни около 100 м. Представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Входът й е тесен (преминава се лазейки), но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествени стъпала се слиза на около 7 м до „голямата площадка“. Има малки тераски, украсени с прозрачни куполи – големи сталактити и сталагмити от лед, откъдето идва и името на пещерата.

4710 Гела, България
с. Гела

адрес: BG-4710

GPS: 41.644195, 24.573591

Заедно с разотиващите се съборяни се върнахме обратно към с. Широка лъка и отново спряхме на информационния център – срещу чешмата с гайдаря.

Отново беше затворен, но от близкия магазин притича жена и подпечата книжката. Не правихме разследване дали е по съвместителство и продавачка в магазина, или просто е отишла да напазарува в работно време. Следващата ни спирка трябваше да е

скалeн феномен „Момата“,

който се намира на около 1 км северозападно от село Широка лъка, на около 100 м от пътя за Девин. Той е създаден в резултат на ерозията и дейността на природните сили. Името, което местните хора са дали на високата 6 м скала, идва от причудливата форма, която природата е изваяла – стройна женска фигура с хурка в ръка.

За скалния феномен народът е създал и легенда, която гласи, че това е красавицата Каня (Калинка в друга версия), която се е превърнала в камък, за да не предаде вяра и чест на похитителите османци.

Скален феномен „Момата“

адрес: BG-4840 Широка лъка

GPS: 41.688695, 24.569213

Внезапно рукналия дъжд (в планина сме все пак!) и неудобното за спиране място ни попречиха да се покатерим през гората до основите на скалата и да снимаме. Задоволихме се с гледката от колата и продължихме към

Триградско ждрело,

което със своя 7-километров пролом се нарежда на трето място по дължина в България, като преди него са Буйновското и Трънското. Надморската височина на клисурата е между 950 и 1500 м. Началото на ждрелото започва от понорната пещера „Дяволското гърло“. В началото Триградското ждрело е широко 200-300 метра, но в по-северните си части се стеснява до близо 100 метра. Най-внушителната част на ждрелото са първите 2-3 км. Там почти отвесните скали са осеяни от цепнатини, арки и пещерни отвори, а в пукнатините са израсли ели и смърчове. В тази част е открита и Харамийската пещера, която не е благоустроена и електрифицирана. До входа на пещерата води пътечка, започваща от паркинга при „Дяволското гърло“ – 10 минути изкачване през борова гора. Пещерата има два входа – по-точно вход и изход – две различни пещери, които са обединени от пропаст. Входът е труднодостъпен – достига се след изкачване на 20-метрова отвесна стена. Следва наклонен възходящ участък, обезопасен с метално въже. В пещерата са открити останки от първобитни хора. Техни макети, разположени в естествено осветената при входа част, са една от атракциите в Харамийската пещера. Организират се посещения единствено с водач пещерняк и със съответната екипировка.

Голям интерес за учените представляват растителният и животинският свят на Триградското ждрело. Наред с широко разпространени растения флората е представена от много редки видове като Родопския Силивряк (друго негово наименование е Орфеево цвете), Родопска ръж и други, а фауната – от отровни паяци, живеещи навътре в пещерите, чието обитание е единствено за България. Триградското ждрело е обявено за природна забележителност през 1963 година и е в списъка на 100 национални туристически обекта под № 88 (в хижа „Триградски скали”).

Триградското ждрело свършва на 1.5 км от

с. Триград,

разположено на 1240 м надморска височина в Западните Родопи, почти до границата ни с Гърция. Множество археологически находки показват, че селището е възникнало в дълбока древност. В околностите са открити пещерни жилища и тракийски селища. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села.

Тук от 2003 година в началото на август се провежда фестивалът „Орфически мистерии“. В селото се почитат празниците „Предой“ (ритуално издояване на овцете след Гергьовден) и „Среде лято“ (почит на Слънцето). В района расте т. нар. „Мурсалски чай“, който бил много добър за „мъжко можене“. Ех, да имаше чай и за „женско искане“!

с. Триград

адрес: BG-4835

GPS: 41.5999985, 24.3829994

Настанихме се в хижата, хапнахме набързо и по леглата. Отдавна не ни се беше случвало да си легнем в 21:30, сред пълна тишина и спокойствие.

Продължанието:

Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Още пътеписи от близки места:

Тасос и Родопите 2008 – част втора

Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим

До Бориково и Триград с Приус

Триград по Нова година

Пътуване до Триград на мотор

Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело

Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон

Сред Родопите (село Борово)

Тасос и Родопите 2008 – трета част

Сред Родопите (село Вишнево)

Крепост Маркели (2): Ето я днес

Един уикенд в Търново (ден първи)

22 August 2014
континент: пътуване
етикети: Анжело Ангелов, Асеновата крепост, Бачковски манастир, Гела, Градище, Момата, Родопи, Триград, Триградското ждрело, Широка лъка
лиценз: CC BY-NC-ND

Късно лято в Тасос (1): Потос и манастирът Св.Архангел Михаил
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Пуснаха ли ви парното? Или сметките ви за ток, газ, дърва или въглища започнаха да стават осезаеми? Днес ще ви пропомним какво беше, преди да стане студено – Анжело ще ни води до Тасос (не че там не се отопляват, но ние някак не го вярваме

Приятно четене:

Късно лято в Тасос

част първа

Потос и манастирът Св.Архангел Михаил

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти – или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили – безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).

От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 – през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни – втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септември.

Отпътуваме от Стара Загора сутринта. През Свиленград към Керамоти. Пътят минава покрай гръцко-турската граница, през Орестиада, край Александрополис, Комотини и Ксанти. При Димотики имаше ремонт и ни отклониха през селата, докато се качим на магистралата. По нея рядко се срещат отбивки с тоалетна, няма нито една бензиностанция. Ако искате да зареждате, трябва да се отклоните до някое от прилежащите селища. За информация за трафика или при инцидент можете да ползвате тел. 1077.

Вдясно, по билото на планината, се виждат вятърни двигатели и соларни панели. Гърците, уж хитри хора, пък няма да си „посадят“ енергийните паркове край магистралата, на плодородната земя като у нас, а тръгнали по чукарите (както и испанците, и турците, и т.н.)… Глей им акъла, па им крой капа! По хълмчетата край пътя има много параклиси, а в мини-изпълнение – край самата мантинела. Поставят ги не само като почит към загиналите, но и като знак на благодарност за избегната катастрофа. Мини-параклисите се произвеждат фабрично, тъй като търсенето явно е голямо.

Между Комотини и Ксанти е първият пункт за плащане на магистралата. Цената за „нормален“ лек автомобил е 2.40 €. Докато във Франция (и др. страни) на влизане в платен участък се взима талон и се плаща на изхода според изминатото разстояние, гърците явно са възприели италианския подход – плащате за целия участък, дори ако ви се налага да излезете от магистралата 100 м след бариерата. Следващият пункт е някъде към Солун. На изход 32, на около 36 км от Кавала, слизаме по магистралата и се отправяме към летището на Кавала, по криворазбрана фалосометрия и в противовес на Скопие – наречено „Александър Велики“, и към Керамоти. Разстоянието е 20-25 км. Около обяд пристигнахме в

Керамоти,

откъдето взехме ферибота към Тасос.

Порт Керамоти

gps: 40º 51’ 27.18”, 24º 42’ 07.73”

Керамоти се намира в делтата на Места (Nestos), като цялата зона е обявена за природен резерват. Ако не можете да го разгледате, поне можете да нахраните летящите около порта и след фериботите чайки. Ние се бяхме запасили с два хляба, напоени с препържена мазнина. Ако имате късмет, птиците ще вземат залък от ръката ви в движение. Ако късметът ви е още по-голям, и пръстите ви ще бъдат на мястото си след това.

Чайките ви следват по целия път

Фериботната линия се поддържа от фирмите Thassos Ferries и Aneth Lines. На сайтовете им могат да се намерят графика на отпътуване на фериботите и цените. При гръцките фериботи се плаща за всичко поотделно – за колата, за пътниците, за велосипеди… Ориентировъчните цени са:

Възрастен: 3.00 €

Дете (5 – 10 години): 1.50 €

Кола (до 4,25 m): 16.00 €

Пътуването е около 30-40 минути.

Тасос

е наречен на името на принц Тасос Финикиеца, първи владетел на вечнозеления остров, който търсел отвлечената си от Зевс сестра Европа. Баща му го изпратил със заръката да не се връща, ако не я намери. След неуспешното търсене принцът решил да се установи тук. Преди това островът се казвал Айрия (Остров на ветровете). По-късно гърци от остров Парос колониализират острова.

Европа и Зевс (Justus Lipsus, Брюксел)

Тасос е най-северният гръцки остров, част от Североегейските острови (заедно със Самотраки), който се намира на около 10 км от брега (5,8 м.м.). Площта му е около 380 км², а бреговата линия – около 110 км, от които 95 км плажове. Има овална форма, като в посока север-юг максималната му дължина е 26 км, а изток-запад – 22 км. Средната част на острова е планинска, като най-високият връх (Ypsario или Psario) е с височина 1206 м. Смята се, че това част от Рило-Родопския масив, като често планината също се нарича Ипсари. В североизточната част на острова скалите надвисват над морето, докато югозападната е по-полегата и с по-широки плажове.

80 % от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя.

На изток се вижда остров Самотраки, а на запад, при хубаво време, Атон. Около Тасос има и две малки островчета: Тасопуло (Малък Тасос) на север, ненаселен заради бурните течения, и Кинира – на югоизток.

На запад се вижда Атон

Тасопуло (Малкия Тасос) – скалист и безлюден

Традиционни продукти за Тасос са боровия мед, който се използва по-късно и като сироп за прочутите местни сладка от зелени орехи и от смокини, както и местния сорт маслина, наречен „фруба“ – дребни и със специфичен вкус, които след узряването си се сбръчкват като стафиди. Билките, и най вече мащерката, ригана, и розмарина също допринасят за славата на острова. За съжаление виното вече не е от прочутите му продукти.

Тасос и Кавала празнуват тази година 100 години от освобождението си от турска власт.

Настаняваме се в градчето

Потос,

в югозападната част на острова, на около 40 км от главното селище Лименас (Тасос). Възможностите за нощувка на острова са три: хотел, студио или къмпинг. Гръцките хотели имат една звезда в повече от българския им еквивалент. Студиото донякъде отговаря на българската „къща за гости“, но обикновено в по-добро изпълнение. Докато за типичната нашенска баба-хазяйка тоалетната на етажа влиза в графата „екстри“, то в Тасос получавате нещо като голяма боксониера – голяма стая с 2 (3) легла, климатик, кухненски ъгъл, място за хранене, обширен санитарен възел, отделна или обща тераса с масичка. Често има и някакви съдове, но е по-добре да си носите свои. За разлика от хотела, не се осигурява закуска, няма рецепция, а може да няма и хавлии и сапунчета в банята.

Potos, Гърция
Цените варират според сезона. През септември, когато основните туристи от Западна и Средна Европа, и Русия, са си отишли, цените са доста по-ниски от тези в силния сезон. Остават сърби, румънци, македонци и, за съжаление, много българи. Когато чуете някой да крещи през улицата или на плажа, да обсъжда шумно околните, да пуши, докато на съседната маса се хранят или от колите да се носи силна музика, не е необходимо да питате за националността. Преди години казвахме „като източногерманец в чужбина“, сега нещата са се променили. Към по-лошо!

Храненето не е проблем – сутрин цялото градче ухае от прясноизпечените закуски и различни видове хлябове. Има много магазинчета от международната верига ПМА („при местния арабин/турчин/китаец/грък“), където продуктите са на разумни цени. В тези магазинчета се продава само пакетиран хляб от тостерен тип. Истинският хляб е в пекарните. Голям е изборът на плодове на достъпни цени. Попаднахме в сезона и след като опитахме гроздето – ароматно и сладко, в следващите дни бяхме готови да се откажем от всички други предлагани лакомства и деликатеси.

Прочутите пъпеши от Кавала

В някои от таверните са възприели и блоковото меню – за 7 – 10 € получавате салата, основно и десерт или супа, основно и салата. Типично меню: минестроне, ребърца на скара и гръцка салата за 7 €. Разбира се, ако поръчвате поотделно по ваш избор, цените са доста по-високи. За около 2 € можете да си поръчате гирос (т.е. дюнер) или парче пица. Желателно е да си го поръчате „пакет“, т. е. за вкъщи, в противен случай ще ви го сервират в чиния и цената ще е двойна.

Категорията и цените на заведенията се определят най-лесно визуално – без покривка и с картонени чаши – най-ниската, хартиена покривка и ръбати „стакани“, и най-високата – текстилна покривка и отделни чаши за различните напитки.

В заведенията работят много българи и сърби, гърците се оправят и с английския, така че не би трябвало да имате проблеми с поръчката.

От музикалните уредби се носи главно гръцка музика, но не се смесва с тази от съседното заведение. Ако ви липсва съмнителното „удоволствие“ някой припотен музикант да ви стърже на главата, ще трябва да отидете на бузуки бар, обикновено след 10 вечерта.

Потос: екзотика и спокойствие

Потос има десетина улици на кръст, така че трябва да притежавате особен талант, за да се изгубите (моята жена успя!). Плажът е максимум на десетина минути пеша от квартирата ви. Шезлонгите и чадърите обикновено са собственост на заведенията и са безплатни, ако си поръчате нещо от барчето. С едно фрапе можете да се „планзикате“ цял ден и никой няма да ви направи забележка и да ви гледа кръвнишки. Турското кафе тук е гръцко. Ако направите грешката да поискате турско, реакцията ще е по-бурна дори от тази на белгиец, от който сте поискали „френчфрайз“. Ако поръчате просто „кафе“, вероятно ще ви донесат от най-скъпото. Бирата обикновено е 3 – 4 € (1 – 1,5 € в магазина).

За разлика от българското Черноморие на плажа има достатъчно място да разпънете свои постелки и чадъри. Пясъкът е сравнително едър, но морето е топло и чисто.

Ако желаете да се поразходите из острова, най-добре е с автомобил или мотопед (35/15 €/ден при наемане). Такситата са доста скъпи (Потос – Теологос, 10 км, 13 €). По крайбрежието на острова има околовръстен панорамен път, с който радиално са свързани селищата от вътрешността. Често има селища с еднакви имена, напр. Принос и Скала (т. е. „стълба“) Принос. Едното е селището във вътрешността, а другото – пристанището на брега. Причините са исторически – основното селище е било по-добре защитено, а и по липсата на пътища, често „невидимо“ във вековните гори. Наш аналог е село Бов и гара Бов.

По-долу са изброени някои от обектите, които си заслужава да посетите (при обиколка на острова обратно на часовниковата стрелка):

Манастир „ Св. Архангел Михаил”

gps: 40º 35’ 51.71”, 24º 42’ 02.46”

Това е най-големият манастир на Тасос и основен пункт на религиозния туризъм. Намира се по средата на пътя между Астрис (Astris) и Алики (Aliki). Женският манастир е построен на върха на 250 м висока скала, над тесен залив с малък и атрактивен чакълест плаж, откъдето има прекрасен изглед към Егейско море. Основан е от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Лука се уплашил, защото помислил че това е Дяволът. Архангелът ударил скалата и от там потекла светена вода (аязмос).

Прекрасна гледка към морето

Обществената част на манастира е сравнително малка. В него има два параклиса, посветени на св. Ефрем Сироски и на св. Герасим Кефалонийски, както и католикон, построен през 1834 г., няколко килии и стаи за гости.

Манастирът е най-големият на острова

В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, както и свети реликви, свързани с разпятието на Христос (пирон от кръста). Пиронът бил дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Буря принудила пътниците да спрат на Тасос и това се възприело като божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира. Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос (Theologos) и по специална поклонническа пътека се стига до манастира.

Архангелите са патрони на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19 век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки. Предлага се и безплатен локум.

Сестрите са крайно гостоприемни, но изискват да се спазват техните правила – дългите панталони за мъжете и закритите рамене и полите за жените са задължителни.

На входа на манастира има помещение, откъдето могат да се вземат дълги поли, панталони и наметки, така че туристите да са прилично „оборудвани“ за посещението в манастира.

Снимането в параклисите е забранено, но има магазин, откъдето могат да се закупят картички, фотоси и религиозни сувенири.

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с о.Тасос – на картата:

о.Тасос

14 November 2013
континент: пътуване
етикети: Анжело Ангелов, Керамоти, манастир Св.Архангел Михаил, о.Тасос, остров, Потос, Тасос
лиценз: CC BY-NC-ND

Претеглете ми една вещица, моля! (Оудеватер, Холандия)
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Защо е важно да претегляме вещиците? Много ясно – за да разберем, че е вещица! Днес това за нас ще прави Анжело

Приятно четене:

Претеглете ми една вещица, моля!

Оудеватер, Холандия

Оудеватер

Имало едно време… Не! Били добри времена, когато всеки семеен или междусъседски спор завършвал само като се позагледаш изразително в камината. А ако събеседницата е по-недосетлива, пред кметството винаги чакала в готовност кладата, която решавала спора бързо, радикално и болезнено.

В един хубав момент, когато липсата на женско природонаселение започнала да се чувства, се събрали умните глави, за да съставят ясни критерии за това кой може да бъде обвинен във вещерство и кой – не. Възможно е за този симпозиум да е лобирала някоя феминистка организация или онази консервативна част от населението, която не била склонна да се обедени под дъгоцветните знамена.

Така или иначе, поради техническото изоставане на епохата и ниското КПД на метлите, основен транспорт на вещиците, се постановило, че една жена може да бъде подведена под отговорност за вещерство, само ако теглото й не отговаря на ръста, което означавало, че тегло под 60 кг е рисково. То и каква жена е това – нито може две ведра с мляко да пренесе, нито коня да подкове… Другото обяснение е, че тъй като вещиците нямат душа, тежат по-малко при равни други условия.

Към местните съдилища се създали отдели за мерки и теглилки, където заподозрените, след обстоен преглед на всички телесни кухини, били претегляни. Жена, която успешно преминела тегленето, получавала сертификат, според който доживотно не можела да бъде обвинена във вещерство. Твърди се, че за вещерство са осъдени около 1 милион жени (при общо население на Европа през 1550 г. 70 милиона). Последният документ е издаден през 1729 г.

3421 Oudewater, Нидерландия
Оневиняването, разбира се, не било по вкуса на всички. Изведнъж се оказало, че съдиите са склонни към корупционни практики. Въпреки това една теглилка била прочута – заради точността си и справедливостта на съдиите. Тя получила и сертификат, подписан лично от Карл V. Това била съществуващата и до днес теглилка в

Аудеватер (Oudewater, Стара вода)

Намиращ се на важни водни пътища (Hollandse IJssel и Linschoten), градът от 1265 г. има гарантирани права от епископа на Утрехт. Днес, с население под 10 000 жители, градчето предлага най-доброто от „Зеленото сърце“ на Холандия.

Heksenwaag (Теглилката на вещиците)

В ренесансова къща от 16 в. се намира Музеят на вещиците. Тук получихме листовка на български, което не се среща често по тези краища. Можете да разгледате експозицията, „научните“ трудове по демонология, както и най-голямата атракция – да се претеглите на автентичната вещерска теглилка. Ако имате нещастието да сте под 60 кг., сте подложени на кръстосан разпит. Младежите, които работят в музея, може би ученици в горните класове, видимо се забавляват и предават доброто си настроение и на вас.

Ако обичате животните и главно котките, ако за вас са удоволствие разходките в гората и брането на цветя и билки, има достатъчно доказателства за това, че сте вещица. Даже не е необходимо съпругът ви да го потвърждава! Срещу 2 € можете да получите сертификат за вещица, който да си закачите вкъщи до снимката на свекървата (или направо да бъде издаден на нейно име).

Теглилката на вещиците

Тегленето на вещиците се превръща в шоу

Адрес:

Leeuweringerstraat 2

3421 AC Oudewater

тел.l: +31 (0)348/563400

email: info@heksenwaag.nl

web: http ://www .heksenwaag .nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

01.11 – 31.03: 11 – 17, сряда, събота и неделя или по заявка.

Цена: 4.3 €

Touwmuseum „De Baanschuur“ (Музей на въжето)

Благодарение на конопената индустрия Аудеватер е бил много богат град през седемнайсти век. По време на бума на платноходните кораби в такелажа на един клипер са се използвали до 50 км въжета с различна дебелина. Голяма част от тези въжета са били произвеждани тук.

Богатството още си личи по множеството запазени къщи в града и околните ферми. Именно на това е посветен този музей. Уредникът, стар моряк, пътувал и до Бургас, ще ви покаже цялата технология – от скубането на конопа до оплитането на различни видове въжета, макрамета и т. н.

Адрес:

Reijersteeg 4

3420 DA Oudewater

тел.: +31 (0)348/56 78 32

email: info@touwmuseum.nl

web: http ://www .touwmuseum .nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

12 – 17, неделя и празници

Цени:

Пенционери: 7,50 €

Деца:              2,50 €

Възрастни:    10,00 €

Museum „Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer“ (Музей на старите занаяти и инструменти)

Започнал като частна колекция, събирана повече от 40 одини, сега музеят има повече от 3500 експоната, свързани с бита и работата на местните хора.

Адрес:

Hoenkoopse Buurtweg 25

3421 GA Oudewater

тел.: +31 (0)348/56 40 83

email: bert.vergeer@online.nl

web:www .oudeambachtenengereedschappenvergeer .nl

Работно време:

10 – 16, без неделя, понеделник и празници

Цена: 4 €

Ако не сте се уморили и още сте на вълна „вещици“, можете да отскочите до съседното градче Схуунховен (Schoonhoven), където за последно е изгорена вешица в Холандия. Това е местната билкарка Мария Ариенс, която не можела да угоди на всички и по донос на недоволни пациенти през 1597 г. била обвинена в магьосничество, съдена, удушена и накрая качена на кладата пред кметсвото.

Вероятно има няколко различни пътя, по които може да минат 15-те км от едното градче до другото, но ние имахме късмета (благодарение на GPS-a) да използваме и фериботна връзка за да преминем поредния канал. Което си е преживяване отвсякъде. В момента Google Maps не ми показва необходимост от ползване на ферибот, вероятно сме уцелили момент на ремонт на мост или нещо подобно.

Лек път и приятно изкарване!

Още снимки от Аудеватер. ⓒ Ема Жунич

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

2 October 2013
континент: пътуване
етикети: Heksenwaag, Museum Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer, Oudewater, Touwmuseum „De Baanschuur“, Анжело Ангелов, вещица, Музей на въжето, Музей на старите занаяти и инструменти, Нидерландия, Оудеватер, Теглилката на вещиците, Холандия
лиценз: CC BY-NC-ND

Из Източните Родопи (2): Утробата
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Седмицата на България по повод обявяването на Независимостта ще завършим с второ пътуване на Анжело из Източните Родопи. При първото, освен другото, той ни разказа за Дяволския мост край Ардино, а днес ще ни заведе и до пещерата Утробата.

Приятно четене:

Из Източните Родопи

второ пътуване (12-13.08.2013)

Утробата

Решихме да избягаме още веднъж от напечения бетон и праха на града и да се разхладим из дебрите на Източните Родопи. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 км е пешеходната част по труден, силно пресечен терен. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчни стойности. Предварително бях описал през кои населени места трябва да минем, тъй като на GPS-а не може да се разчита на 100 %, но въпреки това във всяко селище трябваше да спираме и питаме за пътя – указателни табели няма или са толкова ръждясали, че не могат да се прочетат. Вероятно има по-кратки или по-леки маршрути, но нашият, добър или лош, е описан по-долу. На много места пътищата са тесни, де факто с едно платно, местните шофьори карат без включени фарове, така че изненадите дебнат след всеки завой. Някои от GPS-координатите са взети от навигацията на колата, а други – от мобилния ми телефон, затова се различават по формат.

Ден първи

1. Стара Загора – Крепост „Сарлъка“, с. Долно Черковище

Стара Загора – Хасково – Манастир – Малево – Книжовник – Жълти бряг – Стамболово – Пътниково – Воденци – Маджари – Долно поле – Долно Черковище

Разстояние:   112 км

Време:            около 1 час 42 мин

Крепост „Сарлъка“ (B)

с. Долно Черковище

По данни от мрежата „Сарлъка“ (или „Хисарлъка“) е крепост, чийто останки се намират на половин километър северно от село Долно Черковище. Била е построена върху левия бряг на река Арда върху скалист връх, наречен „Св. Илия“.

Крепостта е била с площ 1 дка, с форма на трапец и дебелина на стените около 2 метра, изградени от ломен камък, слепен с бял хоросан. Мястото, върху което е изградена крепостта, има силен наклон на север. Стени са изградени от запад, север и частично от изток. Другата част от източната и южната страни са защитени от почти 30 метрови скали.

От „Сарлъка“ е останала само част от югозападната стена с височина 3 метра и личат основите на кула с размери 5х5 метра.

В Долно Черковище набързо бе свикан местният „парламент“ пред хоремага и, с помощта на доброволци-преводачи от местен на български (език), се стигна до консенсус, че в близост до селото няма връх „Свети Илия“ или каквато и да било крепост. Друго противоречие бе, че ако крепостта е на север от селото, което е на север от Арда, то няма как да е построена на южния бряг на реката. Явно повечето „автори“ на туристическа информация копипействат без никакъв критичен анализ. Но все пак местните хора споменаха за информационен център “надолу по пътя, преди малкото мостче”…

2. с. Долно Черковище – Тракийски скални гробници, с. Пчелари

Тръгнахме към Пчелари и след поредна грешка в навигацията излязохме на моста на Арда.

Мост на Арда (Кантон „Д. Черковище“)

Разстояние: 10,2 км

Време:           около 11 мин

GPS:               41.616427, 25.727020

На отсрещния брег на реката видяхме следи от стар градеж, вероятно търсената крепост… Може и да е на 500 м от моста, но… във всеки случай не по хоризонтала!

Крепост „Сарлъка“?

Тракийски скални гробници (C)

Разстояние: 750 м

Време:           около 1 мин

GPS:               41.618203, 25.719425 (паркинг)

Между Долно Черковище и Пчелари са открити множество тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.). Такива има в местностите „Кован кая“, „Ак кая“, „Кара ин“, „Мал казан“, „Ходжас“ и др.

Малко след потеглянето ни от моста стигнахме до паркинг с указателна табела за тракийски гробници. На другият бряг на малката рекичка е интерактивна изложба на защитената зона „Мост Арда“.(Това ще да е “информационния център”, за който ни казаха в селото.) За съжаление не можахме да я посетим – дали защото беше понеделник, заради обедна почивка, отпуск или др. причина, можем само да гадаем – работно време няма, на доста от информационните табели „мечката е отвързана“.

Около паркинга и сградата на изложбата има няколко табели за тракийски гробници и погребални ниши. Пътеката е непроходима, за посоката може само да се гадае. Всичко е обрасло с къпинак, драки, шипки… Определено не е подходящо за къси панталони и голи гърбове. Единствените живинки са гущери, костенурки и пернати.

Погребални ниши

Лъвската глава

„Мечката е отвързана“

Тракийско светилище

Обитател на резервата

3. Гробници – Крепост „Моняк“, с. Широко поле (D)

Гробници – Пътниково – Сестринско – Рудина – Миладиново – Кокиче – Перперек – Мъдрец – Чифлик – Жинзифово – Широко поле

Разстояние: 44,7 км

Време:           около 52 мин

GPS:               41° 37’ 27.62”, 25° 27’ 27.43”

Посещението на крепостта „Моняк“ беше съвсем инцидентно – след Жинзифово изведнъж изскочи табела „Широко поле – 1 км“ и, о, чудо! - кафява табела „Крепост „Моняк“ - 3 км“. Явно, грижата на държавата е била “изпълнена”, защото по-нататък „официални“ табели вече нямаше. В селото питахме за крепостта и тръгнахме по нещо, което в ранното си детство е било асфалтов път. На влизане в селото има У-образен завой, който води към центъра. Трябва да се направи почти обратен завой и по другата греда на У-то (ул. „Росица“) да се продължи нагоре. Стигнахме до нещо като паркинг, с нещо като информационен център (затворен) и ръждясала, на вид ръчно изработена табелка, която ни информира, че крепостта (пак!) е на 3 км. След още няколко километра по макадама стигнахме до нова табелка, сочеща към гората – пак 3 км!

Оставяме колата на сянка под боровете и тръгваме по чакълест път към баира. След около километър виждаме импровизирана маркировка по клоните на дърветата и тръгваме по нея. След два часа лутане в задушаващата жега стигаме до извода, че маркировката е всъщност импровизирано трасе на off-road ентусиасти. Издрапваме обратно и докато жените си поемат дъх, решавам в изблик на самоубийствен инат да проверя накъде води пътят. Ясно ми е, че ще стигна до някой ретранслатор, но все пак тръгвам. След километър – не мога да повярвам на очите си – табела, 1:1 повтаряща тази пред “информационния“ център. Последно усилие и сме горе! Гледката заслужава всички мъки! Средновековната крепост „Моняк” („Монек”, „Мнеакос”) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. „Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Тук се състоял баронският съвет, който поставя на трона Хенри (Анри), след смъртта на Бодуен Константинополски (Балдуин Фландърски). Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода „Железни врата“ и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно враг да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей.

Входът на крепоста (белият правоъгълник вероятно някога е бил табела…)

Изглед към язовира и въжения мост

Вече след края на екскурзията поисках да прочета повече за крепостта и попаднах на пътеписи, в които се казва, че пътеката е добре маркирана. Факт е, че около 2004 г. по линия на програмата за трансгранично сътрудничество Гърция дава пари за реставрирането на туристически обекти в Хасковска и Кърджалийска области. Оттогава нищо не е пипнато, нищо не се поддържа и както споменах и по-горе, на много от оцелелите табели „мечката е отвързана”.

На връщане, вече в късния следобед, логично завиваме наляво, за да слезем към с. Седловина и Кърджали. И пак „греда“ – и според gps-а, и според Google Maps има връзка между пътищата. Е, да, ама след 2 км стигнахме до купчина чакъл в средата на пътя, с пораснало почти двуметрово борче върху нея… „Пътят“, т.е. асфалтът след още 3-4 м свършва и трябваше да се върнем до Широко поле.

4. с. Широко поле – Хижа „Боровица“

Широко поле – Седловина – Кърджали – Срединка – Енчец – Зелениково – Бленика – Пеньово – Дъждовница – Пъдарци – х. „Боровица“

Скалите край с. Дъждовница (E)

Разстояние: 23,5 км

Време:           около 34 мин

GPS:               41° 41’ 13.18”, 25° 17’ 21.11”

Те са впечатляващ скален комплекс, намиращ се вдясно от пътя, на около 500 м след село Дъждовница. Разположен е по стръмните склонове на Костинското дере (Големият костински дол), малко преди вливането му в яз. „Кърджали“. Нишите са изсечени върху открояващи се монолитни скали, сред които има множество оригинални форми на изветряне, наподобяващи исполински фигури. Впечатляват със своя брой и недостъпните места, в които са изсечени. Допуска се, че са с култово предназначение.

Мястото е изключително живописно, оттук нататък по пътя има множество благоустроени чешми с място за отдих, барбекю, детски площадки и др.

Хижа „Боровица“ (F)

Разстояние: 7,8 км

Време:           около 12 мин

GPS:               41° 41’ 13.96”, 25° 14’ 22.69”

GSM:              +359 (0) 887 809 951 (това е единственият актуален телефон!)

Цена:              10 лв./легло

Хижа „Боровица“ се намира почти на брега на яз. „Кърджали“. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 50 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг. Има кухня, в която можете да поръчате аламинути или (евентуално) да приготвите своя храна. Обзавеждането е спартанско (луксозно за края на 80-те) – русенски кревати, обща баня и тоалетна на етажа.

Гледката към язовира е великолепна. Може да съчетаете пикник, палатки, риболов, разходки или по-дълги преходи. Ако планирате посещение в края на седмицата, задължително е да се обадите по-рано – обикновено хижата е заета от рибарски компании.

Язовир „Кърджали“ от терасата на хижата. Залезът позлатява скалите.

Алтернативни места за нощувка, които не ни отклоняват много от маршрута, са:

Артхостел Дъждовница

Адрес: с. Дъждовница, Кърджали

GSM: +359 (0)888 222 540

email: krug @abv .bg

web: http ://www .krug -bg .org

Хотелът разполага с 12 легла на втория етаж и една двойна стая на първия. Има също обзаведена баня и тоалетна, кухня за местни турски специалитети, хладилник, интернет. Работи целогодишно, детска площадка за игра, спортна площадка, паркинг, на разположение на гостите са водачи за региона.

Семеен хотел „Романтика“

Адрес: с. Енчец, Кърджали

тел:     +359 (0) 3616 7620

GSM: +359 (0) 887 831 026 (Михаела Кирчева)

email: gabi _tour @abv .bg

Настаняване: 14 нормални и 2 допълнителни легла. Всички стаи са климатизирани, с телевизор със сателитни програми и мини бар, механа с 20 места, външен бар, открит басейн, паркинг, красива гледка към язовира и Родопите, позволени са домашни любимци.

Ден втори

1. Хижа „Боровица“ – Крепост „Патмос“

Крепост „Патмос“

Време:           около 120 мин

GPS:               41° 41′ 0.79″, 25° 13′ 34.41″

Крепостта „Патмос“ се намира на скалист полуостров на брега на р. Боровица. Тази крепост е по-голяма от крепостта „Кривус“ при село Башево, и най-вероятно е била построена през X век.

“Един път стомна за вода, втори път…” – този път поговорката се обърна в наша полза. Вече два пъти не оставаше време за този обект, но сега успяхме!

Срещу 10 лв. хижарят организира транспорт с лодка през ръкава на язовира. На отсрещния бряг ориентир е вилата на проф. Огнян Сапарев. Всичко по нея, както и за намиращите се вляво стопански постройки, е пренесено с лодки и понтони – камък по камък. Крепоста се намира точно на запад от вилата, но за да се качите на билото, трябва да тръгнете по вдясно, на около 200 – 300 м. След като стигнете седловината, тръгвате през драките наляво. Маркировка и указателни табели няма. От крепостта са останали част от стените и основите на голяма трикорабна църква.

Нещо като църква, нещо като замък, “нещо като нищо на света”!

Основите на трикорабна църква

Теоретично съществува вариант до крепостта да се стигне по суша, като при с. Ненково се премине реката и след това се върви по брега на язовира, но предвид липсата на пътища и пресечения терен това би отнело много време и усилия.

2. Хижа „Боровица“ – с. Ненково

Скален комплекс, с. Ненково (G)

Разстояние: 6,7 км

Време:           около 7 мин

GPS:               41° 44’ 21.16”, 25° 13’ 00.87”

Нишите са изсечени върху венеца от масивни пясъчни скали, намиращи се на запад от с. Ненково.

Забелязват се от асфалтовия път, минаващ по отсрещния бряг на реката. Наоколо има и други изсичания (жлебове, жертвеници и др.). В района са регистрирани гробница и некропол. До селото се достига по въжен мост над реката.

Скалният комплекс е непосредствено зад селото

3. с. Ненково – Тракийско светилище „Утробата“

Средновековен мост, с. Ненково (H)

Разстояние: 700 м

Време:           около 1 мин

GPS:               41° 44’ 00.42”, 25° 13’ 11.49”

Мостът е изграден на р. Боровица, един от големите притоци на р. Арда. Реката е 50-тина метра широка и вероятно много пълноводна през зимата, но сега едва тече тънка струйка.

Мостът следва архитектурната традиция за времето си. Подобно на Дяволския мост той е асиметричен, с пет свода с различна големина. Пътното платно е било дълго 58 м. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване в другия край вече е неизползваем за превозни средства. Местните жители са хвърлили няколко талпи в края и вероятно прекарват добитъка по него.

Останки от минала слава

Тракийско светилище „Утробата/Вулвата“ (I)

Разстояние: 4,6 км

Време:           около 5 мин

GPS:               41° 41’ 56.48”, 25° 14’ 11.62” (паркинг)

GPS:               41° 42’ 16.76”, 25° 14’ 47.08”

58, 6690 Комунига, България
На пътя има по-широко място (необозначен паркинг), където може да се спре и табела. Оттук почва пътеката към пещерата. Има спорадична маркировка (бяло-жълто-червено) и указателни табели. Указания за оставащо време, разстояние няма. Някой болен мозък е решил да направи табелите от фурнировани плоскости, които са се надули от влагата и са нечетими. Единствената читава табела е долу и тя е направена от учениците в с. Ненково. Останалите може би са изглеждали прекрасно в кабинентни условия, когато е трябвало да се „усвоят едни пари“, но не и на терена. По пътя нагоре има три хубави беседки и няколко пейки. Ако не закачате стършелите, които си градят питите в беседките, и те няма да ви закачат. Носете си шапки и вода. Много вода!

Табелата на учениците е най-читава

Стършелите се чувстват комфортно на тавана на беседката

Според информация от мрежата до горе може да се стигне за около 40 минути. Вероятно е възможно за някого, който има квалификация „планинска коза II разряд“, но не и за застаряващ индивид с наднормено тегло, който напоследък е изгубил тренинга си по планинските пътеки. На нас ни трябваше около час и половина в едната посока. Ако планирате изкачване, постарайте се да е колкото може по-рано сутрин. В противен случай жегата ще ви съсипе. Всъщност ние почнахме изкачването предния ден, стигнахме до първата беседка, но като получихме информация от слизащ турист колко ни остава, решихме че времената на битов героизъм са отминали и е редно да отложим изкачването.

Пещерата се появява изведнъж

След като мернете от пътеката пещерата, стигате до зидан каменен заслон с барбекю и прекрасна гледка към долината. От него по маркировката стигате до едва капеща чешма. Стигнахте ли? А сега се върнете – това не е вашата пътека! Застанете на гърба на заслона и погледнете на северозапад. Вдигнете глава! Още малко! Видяхте ли табелката? След 5-10 мин стигате до подножието на пещерата. По чуродясала стълба трябва да се качите около 3-4 метра по-нагоре, защото там е входът на „Утробата“. Стъпвайте в краищата на стъпалата, не по средата!

Заслонът

Ще трябва да се качите по стълбата

Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината – около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от Александър Фол пещери-утроби. В далечината на дупката има издълбан олтар висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена малка дупка, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани. Видяното дава основание на Николай Овчаров да прецени, че пещерата е тракийски храм от ХI-Х в. пр. Хр.

Според информация от мрежата точно в 12 ч всеки ден пада слънчев лъч, като при нарастването си светлинното петно добива формата на фалос. Който е публикувал това не е уточнил дали това е по лятното или зимното време и за кой ден на годината. Ние бяхме точно в 12 ч. на 14 август в пещерата и лъчът беше на повече от 10 метра от дъното, като се местеше със скорост 4 пръста/5 мин.

В дъното на пещерата има стършели, така че не се приближавайте много!

Светилището

Слънчев лъч трябва да „оплоди“ „Утробата“

4. “Утробата” – Църква „Успение Богородично“, с. Узунджово

“Утробата” – Пъдарци – Дъждовница – Кърджали – Железник – Пряпорец – Пчеларово – (край) Николово – Козлец – Конуш – Хасково – Узунджово

Идеята беше да скъсим малко пътя и да минем след Дъждовница край Скална глава, Севдалина, Чилик и Черна скала, но поради пресечения терен разходът на колата се увеличи прекомерно, а най-близката бензиностанция е в Кърджали.

Църква „Успение Богородично“ (J)

с. Узунджово

Разстояние: 78,8 км

Време:           около 1 час 21 мин

GPS:               41° 57’ 38.82”, 25° 39’ 12.95”

Църквата „Успение Богородично“ в село Узунджово е най-голямата селска църква в България. Църквата е била превърната в джамия през 1593 г. по време на османското владичество и е преустроена отново в християнска църква в началото на XX век. Тези промени в предназначението на сградата придават на църквата специфична визия, съчетавайки елементи от християнството и исляма.

Църквата

През 2007 г. община Хасково извършва основна реставрация на храма, при която са възстановявани икони и стенописи. Прозорците са украсени с витражи, изобразяващи сцени от живота на Дева Мария. Добавен е нов иконостас, дело на тревненският майстор Уста Дарин Божков.

При реставрацията са открити два надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани.

Надписите

5. с. Узунджово – Тракийска гробница, с. Александрово

Тракийска гробница (K)

с. Александрово

Разстояние: 9,8 км

Време:           около 11 мин

GPS:               41° 58’ 53.62”, 25° 44’ 18.62”

web:               http ://www .aleksandrovo .com /bg /

Работно време:

Всеки ден без понеделник: 09.00 – 17:00 часа

Приемат се групови посещения и в понеделник с предварителна заявка.

Цени за посещение:

за ученици, студенти и пенсионери – 2 лв.

за всички останали – 4 лв.

за беседа от екскурзовод – 6 лв.

За деца до 7 години входът е безплатен.

През декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука” до с. Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008), прави едно от най-значимите открития в българската археология.

Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в. пр. Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринадесет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.

Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин.

В свастиките на фриза ясно си личат стилизирани изображения на звездното знаме на Европейския съюз и компаса на НАТО. Което показва, че траките са имали прозрения за европейското и северноатлантическото бъдеще на България, което обяснява от своя страна защо са изчезнали своевременно.

От Узунджово – по съвета на местен чичко – минахме край бившото ТКЗС и по разбит междуселски път се отправихме към Александрово. След няколко километра през трапищата стигнахме до изкопа на магистрала „Марица” и се наложи да се върнем. „Истинският“ път е от Узунджово към Димитровград, а след това вдясно. Гробницата се вижда отдалеч и се намира след селото, по посока на Симеоновград. Благодарение на дарение на японското правителство районът е благоустроен, построена е масивна сграда с две крила – едното приютява гробницата, а другото – нейна реплика, достъпна за туристите. В помещенията снимките са забранени!

6. с. Александрово – Стара Загора

Александрово – Воден – Черногорово – Димитровград – Стара Загора

Разстояние: 60,6 км

Време:           около 54 мин

Смятахме да разгледаме и крепостта „Констанция” край Симеоновград, но натрупаната умора и напредналото време ни принудиха да отложим посещението за друг път.

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич

Долно Черковище (2013-08-12 Мост Арда )

Долно Черковище (2013-08-12 Скални гробници )

Дъждовница (2013-08-12)

Мъдрец (2013-08-12)

Ненково (2013-08-12 Утробата )

Ненково (2013-08-13 Утробата )

Ненково (2013-08-13 Скален комплекс )

Ненково (2013-08-13 Средновековен мост )

Узунджово (2013-08-13 Успение Богородично )

х . Боровица (2013-08-12)

х . Боровица (2013-08-13 Крепост Патмос )

България : Широко поле (2013-08-12 Крепост Моняк )

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

20 September 2013
континент: пътуване
етикети: Анжело Ангелов, Източни Родопи, Крепост Моняк, Крепост Патмос, Крепост Сарлъка, Мост на Арда, Родопи, с. Александрово, с. Долно Черковище, с. Ненково, с. Пчелари, с. Узунджово, с. Широко поле, Скален комплекс, тракийска гробница, Тракийски скални гробници, Тракийско светилище Утробата/Вулвата, Утробата, Хижа Боровица, Църква Успение Богородично
лиценз: CC BY-NC-ND

Из Източните Родопи (1): Дяволския мост
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек – от мене ), като освен другото е предвиден и Дяволския мост.

Приятно четене:

Из Източните Родопи

първо пътуване

Дяволския мост

16-17.07.2013

След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 – 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.

Ден първи

През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.

гр. Стара Загора – с. Каснаково

Разстояние:   66,0 км

Време:            около 58 мин

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите (С)

с. Каснаково, общ. Димитровград

GPS: 42.005472; 25.501455

Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели – оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м.

Древното тракийско светилище на нимфите е от около II – III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър.

Изворът

Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства.

Надписът

Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение.

От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих.

Беседката

Антична тракийска вила

През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец. Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор – вила „Армира“ до Ивайловград.

Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи – бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените – също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.

2.    с. Каснаково – Битката при Клокотница, с. Клокотница

Разстояние:   3,1 км

Време:            около 6 мин

Битката при Клокотница (В)

с. Клокотница

GPS: 41.992288; 25.496664

web:http ://klokotnica .selo .bg /

Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе – Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин.

Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.

3.    с. Клокотница – Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Разстояние:   13,4 км

Време:            около 17 мин

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“ (D)

Адрес: ул. „Братя Минчеви“ 9, град Хасково

GPS: 41.93433401; 25.54502070

През оградата се вижда, че е правена реставрация

Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време – според информацията от Мрежата…

За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център… Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр.

Информация?

4.    Къща-музей – Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Разстояние:   2,0 км

Време:            около 4 мин

Статуя „Света Богородица“ (E)

гр. Хасково

ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“

GPS: 41.92842358; 25.55403829

Дева Мария

Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света.

Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ – голямо, грозно… и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”.

Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу.

Друго мято за паркиране е

Kaufland

бул. „Съединение“ 44, 6300 Хасково

GPS: 41.930156; 25.566019

От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме

Регионален исторически музей Хасково

Адрес: пл. „Свобода“ 19, гр. Хасково

GPS: 41.93235861; 25.55778265

Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка)

Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета – народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните.   Археологическата сбирка не сме посещавали.

5.    гр. Хасково – Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Разстояние:   15,7 км

Време:            около 18 мин

Тюрбе на Осман баба (F)

с. Текето

GPS: 41.856927; 25.466947

GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш.

С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата.

Теке (от турски – tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда – Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец.

В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.

През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано.

Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място.

Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат).

Ето и превод на надгробния паметник:

„КРАСИВ КРАЙ!

Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.”

На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е – нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.

В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки!

Тюрбето

Предверието

Гробът

По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от пътечки и трябва да се върнете и да потърсите отново.

Следвайте стрелките

Жертвеникът

6.    с. Текето – Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“

Разстояние:   91,9 км

Време:            около 1 час 40 мин

Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“ (G)

с. Стояново

GPS: 41.574762; 25.034227

Край село Стояново са открити следи от ранна култова дейност от периода на късната бронзова епоха. Светилището се намира на връх Карабурун (от турски „Черен нос“) с височина 1027 м., който е разположен на вододела между реките Малка Арда и Арда, малко преди двете реки да се влеят една в друга. От местността има страхотна гледка към почти целите Средни и Източни Родопи. Поради стратегическото разположение на това място през V-VI в. е била изградена ранновизантийска крепост, от която в момента има разкрити части от основи на каменен строеж и стени.

След като минете през Ардино, трябва да продължите към Смолян. Табели за Стояново няма. Следите за табели вдясно за Баните, Петково, Давидково. Преминавате по един мост („Стоянов мост“) и продължавате нагоре. Когато стигнете до разклон, на който табелата сочи към Паспал вляво (4 км), продължавате вдясно. Най-после виждате стръмен тесен път вдясно и първата табела „Стояново 1 км“. Ако го подминете стигате до нова табела „Стояново 1 км“. Предполагам, че първият път е за качване, а вторият – за слизане (няма никакви указания!), защото, макар и асфалтирани и в добро състояние, пътчетата са толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Шотландия на Балканите!

Селото се състои от две махали, свързани с черен път (около 2 км). Изглежда сюрреалистично – като декор на постапокалиптичен филм. Лудият Макс би бил в стихията си. Почти всички къщи са разрушени, стърчат само каменните дувари. Две-три от къщите изглеждат що-годе обитаеми. Единствената живинка, мярнала се пред погледите ни, беше някаква стотинагодишна бабичка. Само шумът на резачки в надолу в гората издава, че тук все пак живеят хора. А, и плакатите на ДПС от последните избори.

От селото гледката към речната долина е зашеметяваща. Табели за светилището и крепостта няма. Не можахме да ги открием и посетим, но въпреки това разходката си струваше!

Повечето къщи са срутени

Стоянов мост. Аз бих построил крепостта на хълма вляво (извън кадър)

7.    с. Стояново – хотел „Палас“

Разстояние:   17,1 км

Време:            около 23 мин

Хотел „Палас“ (H)

ул. „Бели брези“ 50, 6750 Ардино

GPS: 41.581199; 25.134097

GSM: 0887/206226 (управител)

GSM: 0887/241359

GSM: 0887/581361

тел.: 03651/4242

email: hotelpalas@abv.bg

Цена: 30,80 лв. (двойна стая, 1,5 + 1 легло)

Най-добре е да позвъните директно на управителя – от другите телефони така или иначе пак към този номер ще ви пренасочат за резервация.

Хотелът е приличен, намира се на централна улица между Общината и автогарата, но след 22 ч. движението утихва. Стаите са чисти, има кафе автомат във фоайето. От рецепцията на приемливи цени може да се закупят бира и безалкохолни напитки.

Механата на хотела не работи, но вечеряхме в ресторанта на комплекс „Перла“ (5-7 мин пеша) и останахме много доволни. Вкусно и евтино, бързо и любезно обслужване.

Ден втори

За днешния ден са предвидени повече от 20 км пешеходни маршрути.

8. хотел – Тракийско светилище „Орловите скали“

Разстояние:   4 км

Време:            около 1 час (пеша)

Тракийско светилище „Орловите скали“ (I)

GPS: 41.566624; 25.146625

Това тракийско светилище се намира в местността „Орлови скали“ („Картал кая“), на около 4 км южно от град Ардино. Култовият комплекс датира от VI-IV век пр. Хр. и се е използвал за ритуали и погребения. Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши. Преполага се, че в тях са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култ към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения.

Почти до светилището води път, но ние решихме да се „разкършим“ по планинските пътечки. От хотела, след глътка кафе, тръгваме нагоре към историческия музей на Ардино, после продължихме по ул. „Чинари“, като се стремяхме да следваме главния път. След края на града асфалтът изчезва, пътят се ремонтира в момента и може би ще стига до самите скали. Всъщност работниците ни казаха точно това, но ни предупредиха, че по пътеката е много по-кратко. Тя започва от беседка на високото над разклонението на пътя. Тук вече се появяват първите табелки, а последните неколкостотин метра на стръмния терен са добре укрепени и маркирани. Личи си, че е правено не за пари, а „на ползу роду“ – с грижа и любов! На скалите в момента работят доброволци-алпинисти, които ги почистват от закрепилите се по тях мъхове, клони и дори поникнали млади дървета. Подготвена е и площадка, където вероятно ще бъде построена беседка.

Пътеката е добре маркирана и укрепена

Орловите скали

Алпинисти работят по почистването на скалите

Някой ден навярно ще има беседка

Тракийска крепост „Калето“ в местност „Орлови скали“

GPS: 41.562353; 25.153148

Руините от крепост „Калето“ се намират на около 500 метра от тракийското светилище. В наши дни от нея е останало много малко и е трудно да бъде забелязана, но крепостта е била разположена на височината преди да се стигне до нишите на светилището.

По кътя към „Орловите скали“ видяхме струпани камъни, вероятно останки от крепоста, но нямаше никаква маркировка и не спирахме да изледваме дали това наистина е така.

След закуска с местния специалитет „Къпана баница“ се качихме на колата и продължихме със следващия етап.

9.    Ардино – с. Дядовци

Разстояние:   5,7 км

Време:            около 16 мин

Дяволския мост (K)

с. Дядовци

GPS: 41.62063978; 25.11416674 (паркинг)

GPS: 41.620864; 25.114678 (мост)

На 10 км. от Ардино се намира „Дяволският мост“ (турското му име е „Шейтан Кюпрю“). Той е построен в началото на XV век в живописен тесен пролом над река Арда. В онези времена оттук е минавал път, свързващ района на Тракийската низина с Беломорието. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 м., а широчината – 3,5 м. Централният му свод достига височина 11,50 м.

Мостът е изграден по средновековната архитектурна традиция, има три свода и няколко преливника. Срещу течението са дозирани вълноломи. Малък парапет, висок около 50 см (първоначално е бил около 20 см но след реконструкцията на моста през 1993 година е надграден), предпазва преминаващите по моста.

През 2003 г. регионът е обявен за „Природна забележителност“.

Дяволски мост, 6764, България
До моста води маркиран път и еко-пътека от село Дядовци. След като влезете в селото продължавате направо, следвайки табелите. Стигате до импровизиран паркинг. Там се налага да оставите колата, тъй като в момента се разширява и обновява (де факто се прави наново) съществуващият път, работят тежки машини и преминаването с кола е невъзможно. В интерес на истината, по трасето видяхме коли, но те вероятно са преминали много рано сутринта или предната вечер. По проект, след завършване на пътя, трябва да се стига с кола на 2 км от моста.

От сега съществуващия импровизиран паркинг ви очакват около 6 км ободряваща разходка по пресечен терен сред прахоляка на строителните работи.

Мостът изниква изведнъж след последния завой. В момента строителна бригада го е опасала със скелета и изчуква и заздравява фугите. На пясъчната коса под моста няколко младежи са намерили място и са разпънали палатки. До моста има солиден навес с чешма и огнище, подходящ за дъ-ъ-ълги вечери на чист въздух.

Мостът се появява внезапно

И най-солидните съоръжения трябва да се поддържат

Реката е пълна с риба, а става и за къпане

Не видяхме Дявола, но и тази „кобра“ е добър пазач

Може да се намери приложение дори на стара гума от трактор

10. с. Дядовци – „Каменната сватба“

Разстояние: 42,7 км

Време:            около 1 час 5 мин

Природен феномен “Каменната сватба” (L)

с. Зимзелен

GPS: 41.654833; 25.399323 (паркинг)

Според една от най-разпространените легенди: „Красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен.

Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му.

Възмутена от греховните помисли, природата майка вкаменила шествието, за да предотврати тяхното осъществяване.“

От Кърджали към с. Зимзелен се минава покрай болницата. След 3-4 км на разклона не се поема по лявата отбивка за селото, а се продължава направо към с. Панчево. След 200 – 300 м има малка отбивка с възможност за паркиране и табела „Каменна сватба 350 м“. Тръгвате нагоре по пътеката и където тя се разклонява поемате по дясното отклонение – към дерето. От другата страна на дерето, след около 200 на върха на хълма се намира каменната сватба.

Пътеката е добре маркирана

Младоженците

11. „Каменната сватба“ – Стара Загора

Разстояние:   108 км

Време:            около 1 час 38 мин

Още снимки на Ема Жунич:

с . Каснаково : 2013-07-16 Светилище на Афродита

Хасково : 2013-07-16 Богородица

с . Текето : 2013-07-16 Тюрбето

с . Стояново : 2013-07-16 Караборун

Ардино : 2011-06-11

Ардино : 2013-07-17

Ардино : 2013-07-17 Орлови скали

с . Дядовци : 2013-07-17 Дяволският мост

с . Зимзелен : 2013-07-17 Каменната сватба

Продължението

Из Източните Родопи (2): Утробата

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

13 September 2013
континент: пътуване
етикети: Анжело Ангелов, Антична тракийска вила, Ардино, Афродита, Битката при Клокотница, Древнотракийско светилище, Дяволския мост, Източни Родопи, Исторически музей, Каменната сватба, Карабурун, Каснаково, клокотница, крепост, Орловите скали, Родопи, с.Дядовци, с.Стояново, с.Текето, Статуя Света Богородица, тракийско светилище, Тюрбе на Осман баба, Хасково, Чорбаджи Паскалевата къща
лиценз: CC BY-NC-ND

Господ го желае! (Буйон, Белгия)
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще отидем до Белгия – до градчето, което има най-пряко участие в Първия кръстоносен поход. По конете! :)

Deus vult!
Господ го желае!

Първият кръстоносен поход
(1096–1099) започва на 15 август 1096 след речта на папа Урбан II на 27 ноември 1095 с главна цел отговор на молбата на византийския император Алексий I Комнин, който търси западни доброволци, които да помогнат срещу Селджукските турци, превзели Анадола. Допълнителната задача, която в крайна сметка става първостепенна, е превземането на Йерусалим и Светите земи, както и освобождаването на източното християнство от ислямско иго. Кой, как, кога и защо и досега не е много ясно - дори запазилите се 5 “протокола” от събора в Клермон си противоречат. Най-вероятно официалните задачи на похода прикриват стремежите за контрол на Пътя на коприната и източните пазари, както и здравословното „пускане на кръв“ на Европа. Всичките тези трети синове и гладни селяци могат да бъдат изпратени по-далеч от метрополията, все ще донесат някаква полза за короната. От друга страна цветът на западното рицарство заминава на похода, като за финансирането на войската често са залагани наследствените имения в полза на църквата. С един удар e отслабена светската власт и подсилена църковната. В един от запазените документи се споменава, че Урбан изрича думите, станали девиз на този (пък и на следващите) кръстоносен поход: „Господ го желае!“ Същевременно се засилват и антисемитските настроения, особено в Германия, като се извършват погроми над евреите и се конфискува имуществото им. На Изток тръгват няколко армии, без някаква особена връзка и координация помежду им. Освен това, още преди официалното начало на похода, над 100 000 селяни и бедни рицари, жени и деца, повлияни от проповедите на Пиер Пустинника (Pierre l'Ermite), „неоторизиран“ свещеник, тръгват към Босфора. [caption id="" align="aligncenter" width="540"] Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция[/caption] По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях. Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му – мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.
За владетел на Йерусалим е избран Жофруа де Буйон (Godefroid de Bouillon)
Един от водачите на кръстоносния поход, граф на Буйон, херцог на Долна Лотарингия, той все пак не е най-високопоставеният предводител, нито неговата армия е най-голяма. Той е това, което днес бихме нарекли „компромисна” фигура. Известен с честността и верността си, той дори отказва си да бъде коронован за крал на новозавладяното „Небесно царство“ (едноименният филм с Орландо Блум е доста похоливудчена версия на историята) и получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri („Защитник на Гроба Господен“). За да се включи в похода заедно с братята си (Бодуен (Baldwin de Bouillon) става първият „истински“ крал под името Бодуен I Йерусалимски), които нямат земи в Европа, Жофруа залага херцогството си при принц-епископа на Лиеж и де факто след смъртта на графа херцогството престава да съществува.

Епископът не управлява лично Буйон, а чрез назначен кастелан. През 15 век титлата става наследствена при графовете ван ден Марк (или де ла Марк на френски). Това е доста размирна фамилия, участвала във всички конфликти и интриги по това време (препрочетете си „Куентин Дъруърд“ и „Прокълнатите крале“). Наричан някога „Ключът на Ардените“ (обичайният път за пресичане на Ардените при война минава оттук), днес
Буйон
е симпатично малко градче с 5-6 хиляди жители, намиращо се сред меандрите на река Семоа (Semois). [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед[/caption] Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:
Замъкът-крепост
е един от най-древните и най-интересните феодални обекти в Белгия. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Стени, коридори, тунели[/caption] Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Артилерията контролира долината[/caption] Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз! [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Забранено за домашни любимци[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Ловът със соколи е аристократично забавление[/caption] В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона[/caption]
Работно време:
всеки ден с изключение на 25-и декември и 1-и януари
Цени:
възрастни 6.50 € (в група 6.00 €) пенсионери 6.00 € (в група 5.20 €) студенти 4.50 € деца 4.50 € (в група 3.80 €) Осигурени са екскурзоводи на френски, холански, английски и немски. Информация: tel. : +32 (0) 61 46 42 02 fax : +32 (0) 61 46 42 12 email: info@bouillon-initiative.be web: http ://www .bouillon -initiative .be /
Археоскопът „Жофруа де Буйон“

Препоръчвам ви да комбинирате разглеждането на замъка и с посещението на Археоскопа. Това е уникален мултимедиен център, където с прожектиране върху водна стена и движещи се рампи (нещо като заставката на „Игра на тронове“) ще ви бъде показана историята на замъка и Буйон. Тук ще научите и местния вариант на историята на „вербуването“ на Жофруа от Пиер Пустинника за участие в Първия кръстоносен поход.
Archeoscope „Godefroid de Bouillon“
Quai des Saulx, 14 B-6830 Bouillon GPS: 49.794203,5.069822
Работно време:
Обикновено от 10 до 17 ч. Необходима е справка (страницата на френски), тъй като не работи през всички месеци на годината с еднакво работно време.
Цени:
деца 6 - 12:   4.95 € (4.25 € група над 20 човека) учащи/ пенсионери:            5.75 € (4.95 €) възрастни:   6.25 € (5.45 €) Информация: тел.:    32 (0) 61 46 83 03 факс: 32 (0) 61 46 87 58 emai: info@archeoscopebouillon.be web: http ://www .archeoscopebouillon .be /
Musée Ducal
Музеят, основан след Втората световна война, има богати колекции от ислямско и средновековно изкуство, от времето на Херцогството, оръжия, художествена и етнографска, както и такава, посветена на металообработването. Musée Ducal Rue du Petit, 1-3 B-6830 Bouillon GPS: 49.794293,5.067903 Цени: Възрастни: 4,00 € (3.50 тарифа с намаление) Деца:             2,50 € (2.20) Пенсионери: 3,50 € (3.50) Учащи:          3,00 € (3.00) Безплатно:   деца до 6 г., местни жители, притежатели на членска карта Екскурзовод: 30 € (група от 25 човека) Работно време: Летни месеци:        10 - 18 ч. Зимни месеци:       10 - 17 ч. 24.12 и 30.12:          10 - 16 ч. 25.12 и 01.01:          почива Информация: тел.:    +32 (0)61 46 41 89 факс: +32 (0)61 46 42 11 email: info@museeducalbouillon.be web: www .museeducalbouillon .be За разлика от други държави, Белгия няма големи производители на бира (може би с изключение на Stella Artoa). Затова пък има огромно количество малки. Въпрос на чест е всяко селище, всяко абатство или махала, да си има собствена пивоварна, в която се произвеждат няколко (често десетина) вида местна бира. Ако си падате по бирения туризъм (да, има и такъв!), следващите два обекта са за вас:
La Brasserie de Bouillon
Производство на традиционни бири: La Cuvée de Bouillon (светла), Médiévale (класическа), Bouillonnaise (тъмна), Blanche of Bouillon (бяла), специални бири според сезона и/или месеца. В ресторанта със 120 места, посветен на бирата, можете да опитате специални бирени мезета или ястия, приготвени с бира.
Brewery of Bouillon
Rue de la Girafe 76 B-6832 Bouillon GPS: 49.825096,5.087246 Цени: посещение: 4.00 € с дегустация: 9.00 € (включва 4 бири) Групови посещения само след заявка Работно време: 01.04 - 14-07: чет-нед, 10.30 и 14.30. 15.07 - 30.08: 7/7, 10.30 и 14.30. 31.08 - 15.12: чет-нед, 10.30 и 14.30. Информация: тел. : + 32 (0)61 46 89 43. web: http ://www .brasseriedebouillon .be /accueil _bra _fr .shtml email: info@brasseriedebouillon.be
Le Marché de Nathalie
Мотото на този магазин е „La bière, notre passion... “ - „Бирата, нашата страст...”. Тук ще намерите продукцията на Orval, Chimay, Rochefort, Westmalle, Achel, La Trappe, Rulles, Ambly, Chouffe, Bastogne, Ste Hélène, Lindemans, Friart, Sterkens, Alken Maes, Het Anker, Palm, Van Steenberge, Silly, Huyghe, Bavik, De Troch, Affligem, Dubuisson, Caracole, Lefebvre, Vapeur, Dupont, Bocq, Val Dieu, Bockor, Les 3 Fourquets, des Légendes, Haacht, Vichte, De Haene, Abbaye des Rocs, Caulier, Forestine, Bosteels, Silenrieux, Van Honsebroeck, Moortgat, InBev, ... - над 350 вида бира, някои от които са произведени в ограничени серии (т. н. занаятчийско (artisant) производство) от малки и големи пивоварни. Работното време е общо взето от 9.30 до 12.00 и от 14.30 до 18.00, без сряда, но се променя през месеците. Донякъде съвпада с времето за посещение на пивоварната. Направете справка предварително на интернет страницата на магазина.
Nathalie market
Grand Rue 22 B-6830 Bouillon GPS: 49.795408,5.069607 web: http ://www .brasseriedebouillon .be /accueil _nathalie _fr .htm .shtml Още снимки от Буйон. Автор Ема Жунич Автор: Анжело Ангелов Снимки: Ема Жунич Други разкази свързани с Белгия – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)

1 August 2013
континент: пътуване
етикети: Deus vult, Анжело Ангелов, Белгия, Бодуен, Буйон, Господ го желае, крепост, Кръстоносен поход
лиценз: CC BY-NC-ND

Екскурзия из Егейска Турция (2): Бодрум – Мармарис – Измир – Троя
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме обиколката на Анжело из предпротестна Турция. Предишната серия минахме през Галиполи, Айвалък, Пергамон, Кушадасъ и Ефес , а днес ще обиколим Бодрум, Мармарис, Измир и Троя Приятно четене:
Екскурзия из Егейска Турция
част втора
Бодрум – Мармарис – Измир – Троя
Ден четвърти След закуска потегляме за Мармарис (Marmaris). Пътят ни минава през
Бодрум (Bodrum)
Спираме за малко пред
Мавзолея

Mausoleum Of Halicarnassus
Tepecik 48400 Bodrum, Muğla Province GPS: 37.037997,27.428999 Тел.: +90 252 316 1219 Цена: 8 TL По думите на екскурзовода от това Чудо на света (пето по реда на създаването им) на практика не е останало нищо. Векове наред гигантската постройка е служила като източник на строителни материали, като последни са я довършили рицарите-хоспиталиери,построили с камъните своята крепост. Затова решихме, че ще пропуснем останките и ще продължим нататък.
Bodrum Kalesi
Çarşı Mh. 48400 Bodrum, Muğla Province GPS: 37.03221,27.429038 Тел.: +90 252 316 2516 web: http://www.bodrum-museum.com Цена: 20 TL Оставихме автобуса зад „Халикарнас“ (Halikarnas), най-голямата дискотека в Турция, и продължихме пеша към крепостта. В нея се намира Музеят на подводната археология, който живо ме интересуваше, но се оказа, че музеят има обедна почивка! Такова нещо ми се случва за втори път след Музея на порцелана в Лимож - музей да изгони туристите, за да обядват служителите! Около час се мотаем из града, преследвани от търговците, и когато сядаме в Cafe Del Mar да изпием по един чай и да погледамеотдалеч крепостта и пристанището, повече от половин час никой не дойде да ни обслужи. Изплезили езици в жегата, бавно се отправяме към автобуса. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Най-голямата дискотека в Турция[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Крепоста на рицарите-хоспиталиери[/caption] [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Продължаваме към
Мармарис, Continue reading →

5 June 2013
континент: пътуване
етикети: Mausoleum Of Halicarnassus, Şeytan Sofras, Troia, Truva, Анжело Ангелов, Бодрум, Далян, Другата Турция, Егейска Турция, Егейско/Бяло море, екскурзия, Измир, Кьойджеиз, Мармарис, река Далян, стъпката на дявола, Троя, Турция
лиценз: CC BY-NC-ND

Екскурзия из Егейска Турция (1): Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес
от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни води на обиколна екскурзия из Егейска Турция. Понякога човек е нужно да се отпусне и да не мисли за маршрути, превоз, нощувки и организация, което е направил и авторът, но това, което е описал прекрасно може да се използва именно за самостоятелно планиране на подобен маршрут.

Приятно четене:

Екскурзия из Егейска Турция

Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

Подготовка

Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко пó на запад.

Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирайработни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!

Основните

обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес

Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.

Първата оферта, която ми попадна беше на „Караджъ Турс”. Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от „Валден Тур“ ни намериха: „Бохемия“ предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки„в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По- късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово - след безкрайни разговори и уточнения се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русеи да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници вгрупата са получили тези данни.

Ден първи

С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак незнаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка „Бохемия”, но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка,всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.

Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време снас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма „Moya“ осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.

Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към

Дарданелите

По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път... (още повече, че Ивайлопровокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната...).

Фериботът от Гелиболу (Галиполи)

няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.

Gelibolu Feribot İskelesi

Camiikebir Mh.,

17500 Gallipoli, Çanakkale Province

GPS: 40.405817,26.670163

web: http://www.canakkaletravel.com/feribotingilizce.htm
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Напред към Азия[/caption]
<img_6439> Напред към Азия

Около 21 ч. пристигнахме и се настанихме в

Айвалък (Ayvalık) Continue reading →

29 May 2013
континент: пътуване
етикети: Artemis Tapınağı, Artemision Temple, Asklepion, Ayvalık, Bergama, Efes Örenieri, Ephesus, Gelibolu, İsa Bey Mosque, Kuşadası, Saint John’s Tomb, Selçuk, Surtel Hotel, Айвалък, Акропола, Анжело Ангелов, Галиполи, Дарданелите, Другата Турция, Егейска Турция, Егейско/Бяло море, екскурзия, Ефес, Измир, Кушадасъ, Пергамон, Птичия остров, Селчук, Ферибот от Гелиболу, Храмът на Артемида
лиценз: CC BY-NC-ND

Post navigation

← Older posts

Newer posts →

Search for:

Население

2A

Arcane Lore

Bozho's tech blog

ElectriClub

Handful of Light

Lindeas

UrbanStyle

Архитектурно студио Архе

БЛОГодаря

Блогът на Гонзо

Блогът на Юруков

Как се пише?® с Павлина Върбанова

Куинс Парк България

Медийно право

Палатков лагер зa пингвини

Пътуване до…

ЧЕРНИЧЕВО

เบทฮับ

Скорошни статии

Как се пише: молдовец, молодованин или молдовчанин?

Как се пише: бордюр или бурдюр?

Хора на Орбан финансират Euronews

Граждански организации призовават срещу политическата пропаганда и дезинформацията, основани на AI

Манифест на Европейската федерация на журналистите

Континенти

автомобили

архитектура

джаджи

екология

забавно

закони и право

здраве

икономика

интернет

история

кино

литература

медицина

музика

наука

образование

общество

политика

програмиране

пътуване

свободен софтуер

свободен хардуер

спорт

театър

технология

философия

фотография

храна

Етикети

19

2020

BG Content

BG Law Making

BG Media

BG Regulator

Digital

EU Law

fake

family

ip

Media Law

Uncategorized

US Law

А или Ъ

Без категория

България

Валентин Дрехарски

Всичко

Главни/малки букви

Граматика

Дублети

Е или И

Запетая

И или Й

Иран

Куинс Парк

О или У

Правопис

Препинателни знаци

Слято, полуслято и разделно писане

Хемпдън Парк

Цветан Димитров

Чужди думи

Я или Е (голям/големи)

главна буква

еспч

малка буква

мотор

полуслято

променливо я

пунктуация

разделно

слято

съд на ес

Архиви

April 2024

March 2024

February 2024

January 2024

December 2023

November 2023

October 2023

September 2023

August 2023

July 2023

June 2023

May 2023

April 2023

March 2023

February 2023

January 2023

December 2022

November 2022

October 2022

September 2022

August 2022

July 2022

June 2022

May 2022

April 2022

March 2022

February 2022

January 2022

December 2021

November 2021

October 2021

September 2021

August 2021

July 2021

June 2021

May 2021

April 2021

March 2021

February 2021

January 2021

December 2020

November 2020

October 2020

September 2020

August 2020

July 2020

June 2020

May 2020

April 2020

March 2020

February 2020

January 2020

December 2019

November 2019

October 2019

September 2019

August 2019

July 2019

June 2019

May 2019

April 2019

March 2019

February 2019

January 2019

December 2018

November 2018

October 2018

September 2018

August 2018

July 2018

June 2018

May 2018

April 2018

March 2018

February 2018

January 2018

December 2017

August 2017

July 2017

May 2017

April 2017

March 2017

January 2017

March 2016

February 2016

October 2015

September 2015

August 2015

July 2015

February 2015

January 2015

December 2014

September 2014

August 2014

July 2014

June 2014

May 2014

March 2014

February 2014

January 2014

December 2013

November 2013

October 2013

September 2013

August 2013

July 2013

June 2013

May 2013

April 2013

March 2013

January 2013

December 2012

November 2012

October 2012

September 2012

August 2012

July 2012

June 2012

May 2012

April 2012

March 2012

February 2012

January 2012

December 2011

November 2011

September 2011

August 2011

July 2011

June 2011

May 2011

April 2011

November 2010

July 2010

June 2010

April 2010

January 2010

December 2009

October 2009

Meta

Log in

Entries feed

Comments feed

WordPress.org