Tag Archives: Антон Конакчиев

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (3 ден): От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с?преход от София до Йозгат, продължихме към Каменния път при Кемалие и Малатия, а днес ще минем през Арсамея, планината Немрут и ще разгледаме Диарбекир.

Приятно четене:

От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

Трети ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 3, 26 Юни 2017 г.?

Километрите за деня бяха 357.

?

Немрут - Диарбекир – маршрут, Източна Турция

?

?

?

Събудих се рано, както обикновено. Слънцето точно се показваше.

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Прекрасна гледка откъм палатката като за добро утро 🙂

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Не се подмотвах дълго, сгънах багажа набързо и се натоварих на мотора. Внимателно минах през пясъка и се изкачих до главния път.

Днес трябваше да се кача до величествения Немрут и да акостирам в Диарбекир,

а е само третият ден. 🙂 Карайки по пътя в едно селце, видях работещ магазин и спрях, за да си взема нещо да хапна. Имаше и течаща чешма до пътя, на която си измих очите и след като закусих пак някакви вафли и сокчета, си измих зъбите. Попътно бях решил да посетя и един интересен мост. В един момент сметнах, че ще е по-забавно да мина по малките селски пътчета.

Около Kozagac

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Имаше и лек офроуд

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Но за кратко

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

И някаква крепост край пътя

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Свършиха малките пътчета и се включих в един от основните

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Стигнах до

Cendere Koprusu (Моста над река Джендере)

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Намирах се на новия мост

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Гледката оттам беше добра, той се намираше успоредно на стария мост.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Строители на моста са XVI-тият легион по време на римския император Setimius SEVERUS (193?–?211 Сл.Хр.) Мостът е построен като величествена арка на две скали в най-тясната точка на реката. С просвет от 34,2 м, мостът е може би вторият по големина тип арка, строен от римляните. Той е с дължина 120 м и ширина 7 м.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Придвижих се до паркинга от едната страна на моста и се разходих, жегата беше убийствена, а беше още сутрин. Издигнати са 4 колони: за императора S. Severus, за жена му J. Domna и за техните синове –?Caracalla и Geta. Geta е убит от брат си Caracalla и колоната издигната в негова чест е съборена (211?–?217 Сл.Хр.). Caracalla е наредил да бъде изтрито името на Geta от всички камъни, където е било написано.

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

?

Гледката от самия мост е впечатляваща, имаше и доста къпещи се в реката

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Един турчин на кон препускаше като гламав

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Ето го и новият мост, по който минах

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Реших да сляза и под моста, за да погледна оттам

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Накиснах ботушките във водата, малко да се охладят

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Върнах се обратно до паркинга, където седнах да пийна чайче и да си взема малко въздух

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Съвзех се и се отправих към мотора. Потеглих в неописуемата жега, крепеше ме мисълта, че ще се кача нависоко и там ще е поне малко по-хладно 🙂 Има пряк път, който не е главен, за Немрут откъм моста и хванах по него. В един момент видях табела за някаква забележителност и спрях да погледна.

Арсамея

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Реших да разгледам. Нагоре се виеше една стръмна и тясна пътечка.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Гледката си я биваше

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ей там долу, някъде в далечината, беше мостът

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Античният град на Arsemia е бил населяван от Arsames –

един от предците на крал Antiochos 1 (62 – 32 Пр.Хр.) през 300 Пр.Хр. и е използван като лятна столица на държавата.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Стълбище право надолу, не знам докъде води, но не му се виждаше краят

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Жега

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Няколко от загадките на Комагена успял да разреши немския археолог Дорнер,

който в последните години бил ръководител на разкопки в близост до мястото. Археологът се заинтересувал от името, с което местните хора наричали планината – „Ескикале“, което означава „Стария замък”. Но на върха на планината нямало следи от никакъв замък. Тогава Дорнер започнал внимателно изследване на върха и на една от скалите там открил следи от някакъв надпис.
Разчистили скалата и под слоевете мръсотия и прах се показал?

най-големият в света надпис на древногръцки език

– повече от седем метра дълъг и три метра висок. Освен всичко друго, този надпис бил изготвен и по заповед на цар Антиох І. С присъщото си усърдие и пристрастие към детайлите, царят съобщавал в него, че неговия баща – бог Митридат, е избрал този връх за свое светилище и затова всички поданници на Комагена са длъжни да му се покланят. По-надолу се описвало най-подробно как именно те са длъжни да правят това, как да се подбират благовонията, които ще бъдат кадени върху олтара и каква да бъде храната на поклонниците.

В близост до надписа археолозите разкопали четириметров барелеф, отлично съхранен и изпълнен с изключително художествено майсторство. Той изобразявал двама мъже, единият от които без дрехи, а другият облечен пищно, със странна смесица от гръцки и персйски елементи в облеклото и с персийска тиара . Мъжете дружелюбно си подават ръка. Така била изобразена личната среща на цар Антиох с бог Митридат. Дори по външност те много си приличали…

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Тук са барелефите на Apollon – Mithras (Бог на светлината) и Herakles – Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Има две пещери на хълма, едната е използвана за съхранение на храна и напитки, другата за религиозни мероприятия, слизайки надолу по стълбите.

Тук са барелефите на Apollon - Mithras (Бог на светлината) и Herakles - Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

?

На върха се намира гробницата на Митридат, баща на крал Антиох и руините на мястото.

?

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

Много пареше и се отправих надолу към мотора, по пътя двама младежи вървят нагоре и ме заговориха, да ме питат откъде съм, какъв съм, единия беше доста религиозен и облечен в бяла роба, с брада, арабска шапка и след като приключихме само ми каза „Аллах бир, Аллах бир“ после се замислих, че иска да каже, че Аллах е един, явно защото са срещнали християнин и … (всъщност е казал „Господ е един (общ)“. т.е.„не се притеснявай, ние сме близки“? – това е доста учтиво обръщение към християнин от страна на вярващите мюсюлмани, нащо подобно на „комшу“ в разговор с турчин – бел.Ст.)

На слизане към мотора се опитаха да ми продадат вода в началото на обекта, но отказах. Натоварих се и пред мен тръгна едно старо БМВ със софийска регистрация, само дето вътре си бяха баш ходжи, ама истински. 🙂

Потеглих по

един павиран гладък път,

който се оказа, че води чак до върха. Не мога да повярвам, право нагоре стръмен път, направен изцяло от хубаво наредени павета, широк колкото за 3 коли и така към 15 км. Ние тук Витошка я правим с такива павета няколко години, преставям си, ако трябва 15 км да се построят, камо ли на 2 000 м надморска височина 🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Задминах бавареца с ходжите по едно време

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Леко обратни завои с голям наклон

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Пристигам на паркинга пред информационния център

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Дотук с мотор, ами сега ?

?

?

?

?

Пътят към Немрут, Youtube:

?

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

?

?

?

?

Наклонът на паркинга беше много голям и трябваше да си подбера правилна позиция на мотора, за да не го търся някъде надолу по стръмното. Софийското БМВ паркира до мен, две софийски МПС-та едно до друго?🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Две софийски МПС-та едно до друго

?

?

Размотах се малко да видя каква е хавата и се оказа, че има бусове срещу 3 лири, които те карат оттук до върха. Беше доста горещо, предстоеше и изкачване по стълби, та оставих всичко на мотора, яке, каска. Само парите, ключовете и документите си извадих. Нямаше как да разнасям и якето с мен, пък и не ми се вярва някой да ги открадне точно тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi20.jpgАйде в буса и потегляме

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi22.jpg

Закараха ни до подножието на пирамидата, оттук нагоре е пеша и хич не е малко.
Немрут или Нимрод (на турски: Nemrut Dagi) е планина с височина 2150 метра, разположена в близост до върховете Анкар в Анатолия, на 60 km от Адъяман в Югоизточна Турция. В Немрут цар Антиох I Теос построил своята гробница, заобиколена от статуи, високи 9 метра, изобразяващи както самия него, така и божества, въплътени в глава на орел или лъв. Главите на статуите са били отстранени от телата и разпръснати из местността. По следите, оставени по главите, се предполага, че те са отстранени умишлено по време на иконоборството. В култов надпис Антиох, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност към боговете и своите предшественици.
Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Негово дело са единствените направени до днес археологически разкопки.
През 1987 година планината Немрут е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е един от най-важните национални паркове в Турция и освен това е най-високо разположеният музей на открито в света.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut2.jpg

Стигнах някъде тук

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut4.jpg

Гъмжеше навсякъде от такива буболечки, направо ти се удрят в лицето, на рояци. Не знам на такава височина какво правеха. Малко зловещо си беше, но супер величествено и красиво.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut5.jpgИ още камъни нагоре

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut6.jpg

Стигнах до върха, гледката е спираща дъха

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_1.jpg

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_2.jpg

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_5.jpg

Не след дълго се озовах на източната тераса

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut11.jpg

В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно и наистина загадъчно човешко творение. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комагена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината.
Блестящата петдесетметрова мраморна пирамида на гробницата на Антиох на върха на планината Немрут.
Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut13.jpg

Пред нея били поставени 5 огромни статуи, високи от по 9 метра всяка – 4 на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра.
Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. Сред тях е и тази от статуята на Антиох. Това показва, че самия Антиох се е смятал за бог. В лице той прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за принадлежността му към рода на Ахеменидите.
Историята на Комагена е малко изследвана, но едно е ясно – на тази държава й е провървяло. Търговският кръстопът на древния свят е същевременно и място за среща на култури. Комагена се оказала именно такава точка, където се сблъскали и смесили културите на западния и източния свят – на Гърция, Рим и Персия, Партското царство, Двуречието.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut25.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut26.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut28.jpg

И моя милост

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut29.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut30.jpg

Археологическата експедиция е работела на върха на планината при наистина много тежки условия – през деня температурата се покачвала до петдесет градуса, нощем падала под нулата, без вода, без никакво петънце от сянка на много километри наоколо. За пет сезона разчистила разрушеното светилище, освободила терасата от парчетата и изправила шест търкалящи се на земята грамадни глави. Четири на богове и две на пазачите на светилището – лъвът и орелът.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut31.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut33.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut37.jpg

Тук са палили огън

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut38.jpg

Така е изглеждало, когато е било действащо

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut40.jpg

След като се полюбувах, реших да обиколя пирамидата

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut41.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut44.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut45.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut46.jpg

Уникални гледки

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut47.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut48.jpg

Озовах се на западната тераса

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut50.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut51.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut52.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut53.jpg

Отново глави

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut56.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut57.jpg

Фигура с типична фригийска шапка върху каменна стела от светилището на Нимрут Даг

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut59.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut60.jpg

Забрадките си правеха селфи 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut61.jpg

Там долу в края на пътя се намира паркингът на бусчетата, които ни качват и после ще ни свалят надолу. Отново съм единственият чуждестранен турист тук. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut66.jpg

Слиза се по различен път от този, по който се качих

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut72.jpg

Слязох долу и бях умрял за вода. Един предвидливо на сянка продаваше половинки. Застанах на сянката и си купих вода. Започнаха да идват и други хора и да се нареждат и чакат буса, който нещо се бавеше. Дойде младежът със софийското БМВ и двамата ходжи с него. Единият си беше истински, ама много. Дълга бяла брада, типичното облекло и шапка, с гумени галоши без чорапи като тези, дето си ходя на село на нивата, явно да му държат чисти краката. Имаше и гега, ама гега да видите, изработена от хубаво дърво с много орнаменти по нея, завита в горния край. Аз бях единственият усмихнат християнин в района и ме гледаше доста лошо на умирачка. 🙂 Аз се заговорих с младежа на английски език. Разказах откъде ида и на къде отивам. Ходжата се правеше, че не разбира, но си знаеше перфектен английски. В един момент ми отправи един доста строг и пронизващ поглед и ме попита „Ар ю крисчън ?“ За миг се вцепених, представяйки си как почва да ме налага с гегата, хаха, но се осъзнах след секунда и отговорих многозначително „Йес“ с широка усмивка. Опитах се да отклоня разговора, продължавайки отново да си говоря с младежа, казах му, че много пъти съм пътувал в Турция и съм впечатлен от отношението на хората към чужденците и как винаги се опитват да ти помогнат, когато имаш и когато нямаш нужда. В този момент ходжата се обърна пак към мен с онзи поглед и ме попита „Хау кен ай хелп ю“? Отново усетих леко напрежение, но не паднах духом, отново с усмивка смотолевих нещо, че всичко е наред. 🙂 Сигурно чакахме около 30 мин бусчето, насъбра се тълпа. По едно време се задава бус отдолу, всички бързахме да се набутаме вътре, аз се качих, след като се запълниха местата. Ходжите се качиха на предните седалки, в един момент правостоящите слязоха, но мен ме оставиха, хората на двойната седалка до мен се сгъстиха и казаха да седна до тях, не е разрешено да се пътува правостоящ, макар, че имахме 2 – 3 км само да минем.

Това е пътят надолуhttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut73.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut74.jpg

Моторът си беше на паркинга пред информационния център. Всичко си беше на него, нищо не липсваше, не се и съмнявах в това. БМВ-то беше спряно до мен, та се настаниха вътре младежът и ходжите, вече доста усмихнати и доволни, пожелаха ми Аллах да е с мен и на добър път и потеглиха. След предишното на Арсемия „Аллах е един“ това направо ми се видя екстра. 🙂 Облякох се набързо и поех надолу към Диарбекир. Пътят слизаше стремглаво надолу и въпреки че беше широк, с хубава настилка от тротоарни павета, беше добре да се внимава.?

Всички снимки от Немрут тук:?http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/

Излязох на главния вече асфалтов път. Бях огладнял и се чудех къде мога да хапна. Диарбекир не беше много далеч, но жегата беше кошмарна. Пейзажът около мен жълт, ама жълт, всичко изгоряло, камъните се пукаха от жега. Карам със 120 км/ч, поглеждам термометъра – показва 40 – 41 градуса, на такава висока температура не бях карал до момента. Якето разкопчано, като ципът само в края леко закопчан, за да не се вее, потя се в каската, все едно съм в банята под душа. Реших да се изправя за момент, уж да ме духне малко челно, та и каската отворих, голяма грешка. Все едно бях застанал срещу сешоар, право в лицето и гърдите ми, викам си: „Я си стой зад слюдата, седнал на мотора е много по-добре“. В далечината ми се видя мост, викам си: „Май миражи започнах да получавам, какъв мост“.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs.jpgНе беше мираж, а уникален впечатляващ мост над язовира

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs2.jpg

Мостът, който свързва турските провинции Adiyaman и Sanliurfa. Строежа му е започнат на 26 януари 2012 г. и струва 80 милиона турски лири. Пуснат е в експлоатация на 21 Май 2015 г. Преди това Ataturk Baraji се е пресичал с ферибот.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs5.jpg

Спрях преди моста, имаше заведения и реших, че е време да хапна. Мостът е уникален и безплатен. Невероятна конструкция, спестяваща време и пари на обикновения гражданин, движещ се по главния път. В далечината се виждаха двете пристанища, между които се е движел фериботът.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo30.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo31.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo32.jpg

Имаше истинска кюрдска скара, поръчах си пилешки крилца. ММММ, ями, ями

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs6.jpg

За накрая, разбира се, горещ чай, не съм вярвал как помага в тези жеги

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo33.jpg

Оставаха ми около 120 км до Диарбекир реших да се опитам да ги взема наведнъж, спирането с тези черни кожи на тази жега е кошмарно.?
Ето ме и на входа на Диарбекир, новата част

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo.jpg

Първото нещо, което прави впечатление, са новите постройки и това, че са тип затворен комплекс. Разликата от при нас е, че затвореният комплекс е с бетонни стени, високи поне 4 м, завършващи с кльон от навита бодлива тел. Не знам хората как живеят при такива условия. Бях си заложил на GPS-а един от няколкото набелязани хотели, този точно пишеше, че има подземен паркинг и се намираше на входа на стария град, което беше и моята цел. Лесно го намерих и спрях пред хотела. Цената в букинга беше около 50 лв, влязох и попитах има ли единична стая. Време беше да се изкъпя, след толкова време без баня. Имаше стая на цена 35 лв с подземен гараж, включен в цената 🙂 рай. Качиха ме да ми покажат стаята, метнах каската и якето и слязохме да видим с мотора какво се случва. В този град нещата стояха малко по-различно и не беше най-безопасното място на света. Когато слязох долу, баш беят на хотела даваше зор: „Мотор, мотор“ и сочи да го прибираме в гаража, явно и на него му беше притеснено. Едно от момчетата ми отвори гаража и ми посочи да се наместя в едно коридорче, за да не заемам място за кола. Поогледах се, хич не ми се виждаше лесна маневрата. Рампата много стръмна, ама много, прави ляв завой с вираж и точно на него аз трябва да счупя мотора на 90 градуса и да вляза вдясно в коридорчето като прескачам и праг. Преди да се спусна, спрях и започнах да обмислям план за висш пилотаж и как точно да стане, за да не се изтъркалям с мотора по рампата. 🙂 В крайна сметка измислих нещо и реших да се пробвам – по-добре, отколкото да го оставя отвън и сутринта да намеря само рамката, хахаха. Спуснах се, като се бях подпрял стабилно на дръжките. Точно там, където трябваше да завия, спрях и гледах мотора да е в изправена позиция и аз да съм стъпил с десния крак стабилно, тъй като с левия на виража нямах възможност. Оттук трябваше с една маневра право на дясно да потегля и прескоча бордюра, нямах право на грешки. Включих на първа и с една рязка и премерена маневра се метнах в коридорчето, което беше равно. Трябва да се отбележи, че не паднах, но сърцето ми се разтупка. 🙂 С няколко маневри успях да го обърна и насоча в обратната посока. Дотук добре, малко ми беше в шише как ще го изкарвам на следващия ден, нагоре щеше да е още по-тежко. Извадих си багажа, който беше опакован в пликчета, едно от момчетата предложи да ми помогне. Гледах да не се налага да слизам пак до мотора и да взема всичко, което щеше да ми е нужно, а то не беше много. Платих си на рецепцията, колкото струваше и се качих в стаята. Тук беше моментът, в който установих, че имам само един адаптер 220 V към USB и мога само едно устройство да зареждам. За батерията на фотоапарата имах отделно зарядно за щастие, но камерата, телефона и каската се зареждаха с това едно зарядно. Имаше WiFi, та можеше да пиша, което значеше и бързо изсмукване на батерията. Сложих телефона да се дозареди, тъй като в жегата на мотора не искаше да се зарежда, прегряваше, вдигаше над 60 градуса, въпреки, че се обдухва и ми изкарваше съобщение, че изключва зарядното, за да не унищожи батерията.?
Пуснах климатика, чийто конденз течеше вътре в стаята. 🙂 Влязох за едно душче, много освежаващо и приятно след жегите, през които минах. Пооправих си багажа и беше вече към 18 ч. време за разходка. Преместих зарядното на каската, важно е да имам работещ блутут, за да може да слушам какво ми говори GPS-а.Сложих статива, фотоапарата и камерата в раницата, нахлузих бялата шапка идиотка на главата и поех. На рецепцията помолих за карта на стария град и да ме ориентират къде какво може да се види. Драснаха ми с една химикалка района и поех. Първата гледка до хотела, мотор с кош, приличащ на ИЖ.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo2.jpgИ първи гледки към небезисвесната стена на Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/dagkapi.jpg

Град Диарбекир (Diyarbakir), който е често срещан и като Диярбакър, е разположен на река Тигър, в югоизточната част на Турция.
Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, до 1515 г., когато е превзет от Селим Първи, са се редували с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди и др. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната.
Старият център на града има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях са се разпрострели много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии.
Първото нещо, което ще забележите, е крепостната стена, с която е опасан градът. Нейните черно-базалтови стени са изградени по време на Византийската империя. Запазени са 16 крепости, а самата крепостна стена достига височина от около 12 м. и дължина от 5 км.
Като втората по големина в света, Диарбекирската крепостна стена може да се похвали с 82 кули и запазени 4 основни порти. Те са украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. Тъй като голяма част от нея е запазена, стената е най-посещаваната от туристите атракции, които използват удобното място, за да разгледат града от високо и да си направят впечатляващи панорамни снимки. От нея се разкрива невероятна гледка към стария град.
Тръгнах по една от главните улици, типично ориенталска гледка.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo3.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo4.jpg

Бях си сложил бяла шапка идиотка, никой не ходеше тук с такава и хората ме заглеждаха, явно си личеше, че не съм местен. 🙂 Веднага я свалих и прибрах в раницата. Аз съм си с тен и приличах на местните 🙂 та беше по безопасно да не се отличавам много. Други чужди туристи освен мен нямаше, само аз бях. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo5.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo6.jpg

Бях взел някаква карта от хотела и се опитвах да се ориентирам на къде са стените, но реално си ходих право напред, исках да стигна до другия край на стария град.
Улични музиканти

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo7.jpgВходът на

Hasan Pasa Hanı,

Dabanoğlu Mahallesi, Marangoz Sk. No:5, 21300 Sur/Diyarbakır, Турция

видя ми се интересно и влязох

?

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani.jpg

Много приятно местенце, нещо като вътрешен двор с масички и кафенета. Имаше и по етажите още масички и кафенета. Покривът на двора, беше покрит с бяло платно, за да не пече вътре жаркото слънце.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani2.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani3.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani4.jpg

След като го разгледах и наснимах, продължих по улиците.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo8.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo9.jpg

Полицаите са често срещани по разни ъгли в града, като стоят зад бронирани прегради

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo10.jpg

Приближих се до края на стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo11.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo12.jpg

Тук имаше нещо като порта в стената, която беше добре охранявана

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo13.jpg

Видях едни стълби, които по принцип са затворени с преграда, която беше леко помръдната и реших да се покатеря, преди да са ме усетили. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo14.jpg

Гледката от върха на кулата беше впечатляваща

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo15.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo16.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo17.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo19.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo22.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo23.jpg

Обезопасяване никъде няма, не е много разрешено качването на стената и е на собствена отговорност, та трябва да се внимава, при падане няма да има оцелели. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo26.jpg

Ongozlu Kopru

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/ongzlkpr.jpg

Блокове на хълма в далечината

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo27.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo28.jpg

Отвъд стената имаше и приятно паркче

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo33.jpg

Слязох от тази кула и реших да се разходя малко отвъд. 🙂 Точно на портата засякох този странен мотор с кош, и пътниците му още по-странни. 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo34.jpg

Ето го и паркът отвъд стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo35.jpg

Кварталите бяха тип гето, като от филмите – доста потресаващо, ако не си свикнал с гледката. На едно място празнуваха нещо, сватба ли, какво е – и аз не знам.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo37.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo38.jpg

Една от кулите на стената с турското знаме

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo39.jpg

Къщи с плосък покрив

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo40.jpg

Кафенета по улицата с много готина гледка

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo41.jpg

В един момент чух бибитки и гледам масово висящи от автомобилите хора, отиваха на мач, не на война 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo43.jpg

Една преправена моторетка

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo44.jpg

Тръгнах да се разхождам под стената, за да я разгледам от външната страна по-добре. По едно време чувам шумолене до мен и какво да видя, две змии се чифтосват. В първия момент леко се стреснах, тъй като бяха доста близко до мен, но бяха заети в любовната си игра и не ми обърнаха много внимание. Бяха от непознат за мен вид, та внимавах, не знаех дали не са отровни.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo50.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo49.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo48.jpg

Това е нещо, което не се вижда всеки ден. На мен самия да го видя в естествената им среда ми се случва за пръв път, уникално е. Притискаха много силно тела една до друга, по някое време така се стягаха, че си мислих, ще се скъсат. 🙂 Заснех ги и продължих нататък, явно трябва да се внимава къде стъпваш. Разминах се с едни хора и ги предупредих да внимават, тъй като има змии на пътеката. 🙂 Тук в тази част на стената беше сравнително безлюдно, освен двама екстремни младежи които си правеха снимки.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo53.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo54.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo55.jpg

Кафе в нищото, без посетители 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo56.jpg

Върнах се обратно там, откъдето се бях качил на стената, вече бяха сложили полицейски заграждения на стълбите, за да не се качваш горе, явно да не почне някой да стреля по полицаите. Поогледах се оттук-оттам, имаше в близост един брониран камион с гребло отпред и струйници за вода на покрива, от тези, с които разпръсват тълпата. Реших да се шмугна бързо и точно на стълбите, без да ме усетят и за нула време се озовах пак на върха на стената. Този път тръгнах да вървя по нея в посока една от другите порти. В един момент стана закрита стена с тунелче.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo59.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo60.jpg

Изоставена кула

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo61.jpg

Продължих по откритата и част

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo62.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo64.jpg

Стръмни стъпала, по които се качваше влюбена двойка. Да, на такива места има място и за любов, освен за война

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo65.jpg

Леко загрубя пътечката по стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo67.jpg

Залезът над Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo69.jpg

И една панорама от стената към стария град

http://www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Diyarbakir.jpg

Продължих по стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo71.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo79.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo80.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo82.jpg

Отново полуразрушена кула

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo84.jpg

Явно и днес се използва за отбрана, имаше оставени чували с пясък, на един от отворите. Предполагам, че там се позиционира стрелец, когато е нужно.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo85.jpg

Квартал отвъд стената

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo88.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo89.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo90.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo91.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo97.jpg

И в контраст точно от другата страна на стената имаше зелено паркче

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo92.jpg

Продължих

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo93.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo95.jpg

Трябваше ей там да стигна

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo94.jpg

Слязох малко преди Urfa Gate

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate.jpg

Urfa Gate

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate2.jpg

Бях огладнял и трябваше да си търся място за вечеря. Хванах по друга главна улица от Urfa Gate. Доколкото се ориентирах, това е перпендикулярна улица на другата главна, по която минах преди това. Там някъде видях, че има какво да се яде. Малките улички не ми се сториха хич безопасни, затова предпочетох да се движа по главните. Стъмваше се и градът не изглеждаше никак приятелски настроен, макар привидно да цареше спокойствие. Намерих една тротоарна скара и седнах да хапна.

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo98.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo99.jpg

Донесоха ми уникално вкусни шишчета с агнешки дроб за никакви пари

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo100.jpg

След като похапнах добре, се отправих на вечерна разходка из стария Диарбекир

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo101.jpg

Улични музиканти, много забавно 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo102.jpg

И продължавам по улиците, като се придържам към главните за по-сигурно 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo103.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo105.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo106.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo107.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo108.jpg

Така изглеждат малките улички, по които не минах 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo110.jpg

На някои места из града точно като уличката по-горе просто още на входа има поставена бетонна преграда и тази улица бива запечатана и повече не съществува. 🙂 слязох отвъд стената да пощракам малко нощни снимки

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo111.jpghttp://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo112.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo113.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo116.jpg

После поех обратно към заведението, което бях видял преди това, попътно и един площад

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo117.jpg

А ето го и през нощта, вече с отворен покрив и Hasan Pasa Hani

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo118.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo119.jpg

С това приключи и разходката ми този ден, беше станало късно и исках да поспя поне малко. 🙂 Прибрах се в хотела, превключих на зарядното телефона и метнах изтощената батерия на фотоапарата в отделното зарядно. Лека ви нощ. 🙂

Към Ден 4

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Можете да пренощувате изгодно в района на планинате Немрут:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (2 ден): От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с преход от София до Йозгат, днес продължаваме към Каменния път при Кемалие и Малатия.

Приятно четене:

От Сивас през Каменния път на Кемалие до Малатия

Втори ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 2, 25 Юни 2017 г.

Километрите за деня бяха 625.

Йозгат - Малатия – карта на маршрут – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Събудих се рано, някъде около 5:30 ч. Спомних си за предния ден и колко куцо ми тръгна това пътуване. Започнах да се чудя как ли ще продължи, но предстоеше да видя този ден какво ще се случи. Принципно за себе си съм забелязал, че в началото нещата не потръгват добре, но винаги в последствие късметът е на моя страна и всичко си влиза в нормите, очаквах и сега така да стане, щом оцелях предния ден.

Днес по план трябваше да мина първата си точка:

Каменния път

Малко ми беше напрегнато, защото

този път е в класацията с най-опасните пътища в света.

Доста познати и приятели го бяха минавали с мотори и никой не беше загинал, та опасен, опасен – колко да е опасен. Проблемът по-скоро произлиза от това, че е черен път, необезопасен, аз съм с тежък мотор и с не много добри умения за управлението му по черни пътища. Обаче обичам предизвикателствата и смятам, че човек трябва да се изправи срещу тях, да ги премине и преодолее, ако остане жив, става по-силен 🙂 чувството, че си се справил с нещо трудно, е незабравимо. Както обичам да казвам „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“.

Излюпих се от палатката и огледах мястото, на което се бях разпънал предната вечер.

Лагер и палатка край Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Лагер и палатка край Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Перфектното блато, и малка рекичка. Събрах багажа и се отправих по пътя да търся закуска. Беше раничко и щеше да се наложи да покарам повечко преди да закуся.
Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до

град Сивас,

където спрях да заредя и да си направя сутрешния тоалет. Разбира се, най-добрата верига в Турция – OPET. Заредих и влязох да платя. Нетърпеливци да заредят, не чакат да махна мотора, ами направо с маркуча през него. 🙂

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Преместих го след това и влязох да довърша започнатото. 🙂 Градът се разбуждаше, GPS-ът ме караше по покрайнините, но реших да вляза направо към центъра, хем да го разгледам, а и да си взема нещо за закуска. Наистина изключително спретнат и красив град.

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

От тази количка на площада пред фонтана си взех дюнер с айрян, тъй като нямаше гьозлеме

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах на една от тези пейки в градинката да го изям

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

След това се завъртях още малко на площада, за да се полюбувам на гледката. Все още нямаше много хора, беше твърде рано.

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Мотора го бях качил на тротоара около кръговото

Сиваш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

В един момент спря една патрулка,

изскочиха няколко полицая и започнаха да вършеят

по площада. Първо натириха тези с количките, които продаваха дюнерите, да се махнат, после по-надолу някакви други продаваха други дребни неща и изгониха и тях. Леко се притесних, че ще дойдат да ме глобят, за това, че моторът е на площада, но нищо не ми казаха и набързо – набързо се натоварих и се изнесох.

На GPS-а в телефона бях наредил на няколко етапа маршрута към Каменния път, защото картите в iGO-то не бяха много точни и често прекъсваше, не можах да си го направя на едно цяло. Общо взето го бях прегледал подробно и посоката ми беше ясна. Като за начало

търсех град Дивриги

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят продължаваше някъде ейййй там

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до града, реших да напълня резервоара догоре, тъй като следваше доста дълъг участък, в който нямаше къде да заредя. Бях се наиграл предната година така, та си знаех вече 🙂 На бензиностанцията в

Дивриги

младежите ме заговориха и държаха да се снимат с мен. 🙂

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Малкия бензинджия

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Големия бензинджия

Бензинджия в Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И пичагата бензинджия, хахахахха

Не се бавих много, само си купих вода, а и те ми подариха една, да имам за из път. Наближавах Каменния път и нямах много време за губене. Нямах представа колко ще ми отнеме да мина през него. Продължих.

Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Дивриги – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето ме и на

разклона за Каменния път

Път Кемали - Таш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Път Кемали - Таш – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Настилката стана от онази с едрите камъни, залепени на дзифт, не е лоша и доста по-добра от офроуд 🙂

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят се виеше в посока

каньона на река Ефрат

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Доста завои с изкачвания и спускания, общо взето се караше с 50 – 60 км/ч, не повече. Стигнах и началото на въпросния път, откъдето имаше и хубав изглед към реката.

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Пътят се виеше в посока каньона на река Ефрат – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето го и началото от север

Началото на Каменния път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Kemaliye Taş Yolu (Каменния път)

е един от най-екстремните пътища в света. Разположен в региона на Източна Анадола в Турция, той е изключително предизвикателен, има няколко тунела, а урвите от стотици метри са незащитени от парапети.

Пътуването до Kemaliye Taş Yolu през каньона е грандиозно и може да ти изправи косата. Представете си един зашеметяващ див пролом в стръмни скалисти планини, тъмна зелена река, пъстри градини, гори, уютни каменни и дървени къщи, водопади, свеж планински въздух и сърдечни местни жители…

Kemaliye Taş Yolu, 24600 Kemaliye/Erzincan, Турция

Пътят се промъква през скалите. Той свързва Кемалие в централна Анадола с Дивриги, отдалеченото градче, което е близо до Сивас.

Това е сюрреалистично: река и стени от скали от всяка страна.

Този път е обявен за един от най-зрелищните пътища в света.

Този участък от пътя не трябва да се минава от начинаещи шофьори. Пътят и тунелите преминават през така наречения

Karanlık Kanyon (Dark Canyon) – Тъмния каньон,

скалист пролом, толкова дълбок, че слънцето едва прониква до дъното му.
Няколко поколения работят в продължение на много години с една и съща цел, 8-километровия път. Той е бил строен цели 132 години. Огромните скали са трошени с човешка сила и така са изкопани десетки тунели с обща дължина 4 722 m.
Каменният път на Kemalıe е свързан с главния път Ерзинджан – Сивас, сега той се използва като туристическа атракция.

Поех напред

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Гледката в каньона наистина е впечатляваща и спираща дъха

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Трябва да се внимава, пътят е сравнително равен, така че се оказа по-лесно, отколкото си го представях. Моторът стъпваше добре по камънитеи рядко поднасяше. На места се налагаше да минавам по ръба на урвата, тъй като там беше по-малко каменисто.

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ей така е издълбана скалата на ръка, за да може да се преминава

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Сукации

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Настигнах една кола, която даже изпреварих в един от тунелите, толкова са широки

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Обаче, когато се появи насрещна кола иззад някой завой, става неприятно

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Когато изскочи бус, е още по зле, а и не спират, гледат да се наврат

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Спрях на една дупка, за да снимам, спря и колата, която изпреварих, явно и те се наслаждаваха на гледката

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Красив каньон

И безкрайните тунели – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И безкрайните тунели

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И още една кола – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

И още една кола

Остри завои в тунелите - Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Остри завои в тунелите

Остри завои в тунелите - Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Леко стеснение – Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Леко стеснение

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Почти стигнах до края на пътя, там над реката има мост, по който минава нормалният път

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ето ме и на изхода от юг

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Застанах на моста, за да направя някоя снимка

Каменният път – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Докато щраках и си почивах, мина първо един малък бус и ме попита може ли да минат оттам. Казах: „Да, и по-големи минаваха“. Потеглиха хората.

Аз се подмотвах нещо със статива и се появи една полицейска кола, спряха усмихнати полицаи и попитаха дали всичко е наред, казах „Да“. Продължиха си по пътя. Не след дълго срещу мен се задава същият бус. Вдигам рамене многозначително: „Какво става?“ Отвътре само махат с ръце колко е зле пътят. Всъщност не е толкова зле, но явно са се притеснили тези хорица и са решили да се върнат и заобиколят по нормалния път. 🙂

Позволете ми да ви прекарам през този невероятен каньон 🙂 , Youtube:

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

Всички снимки от Каменния път тук: http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Kemaliye_tas_yolu/

Бях изгладнял и се отправих към

Кемалие,

беше съвсем наблизо. Оказа се много приятно етно планинско селце с хубави стари къщи, чаршия и т.н.

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Заоглеждах се къде да ям, нищо не видях и паркирах мотора до една неработеща бензиностанция. Продължих пеша, попаднах на същите полицаи, които заварих на моста. Попитах ги за хапване и те ми посочиха едно заведение на 10 м от нас. Влязох вътре и си беше точно като за мен, бързо хранене с много и интересни манджи по избор, WiFi, чудесно. 🙂

Турска кухня – Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах да хапна вкусотиите и да разпратя някоя и друга снимка от каньона. Свързах се с Боби и майка му, които по това време бяха на нашето Черноморие. Отпочинах, с този интернет загубих повече от час, но заслужено. 🙂

След като приключих, тръгнах към мотора, видях едно дюкянче с една хубава незабрадена, нормално облечена млада туркиня, реших да спра (не за да си я взема за жена) и да купя магнитче от това прекрасно място за спомен. Харесах си едно и тя ми посочи с два пръста, и аз вече като почти местен в Турция казвам „Ики лира“ и тя се смеее. 🙂

Чакаше ме още път, затова се запътих към мотора и потеглих. Пътят започва да се изкачва с много остри завои из планината, тесен и бавен, но пък гледки да искаш.

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Кемалие – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Тази къщичка беше построена на върха на една скала

И величествената река Ефрат

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Слязох вече по-ниско, близко до нея

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ясно се вижда дзифтеният път 🙂

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

После пак нагоре

Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Река Ефрат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Стигнах до

язовир Кебан,

тук по план трябваше да спя, но беше твърде рано, някъде около 16:30 ч. Явно бях напреднал повече от предвиденото, беше и неописуема жега – 36 градуса.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах на едни масички с пейки да почина и да пийна малко вода.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Продължих по ей този мост, който пресича язовира.

Язовир Кебан – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Карах в посока Кюрдистан, приближавах

Малатия,

първия голям град в Кюрдистан. Започваше да се стъмва и трябваше да го подмина и да търся някъде да се разпъвам.

Карах още малко и го подминах. Спрях на една бензиностанция да си измия зъбите и да си взема нещо дребно за хапване. Обядвах късно и реших, че този ден ще мина без нормална вечеря, само на боклуци от бензиностанцията. Хапнах някакви вафли, взех си и за вечерта и сокчета някакви.

На бензиностанцията ме заприказваха пак местните и ме питаха откъде съм, за къде съм. 🙂 Обясних, че съм тръгнал от София, минал съм през Каменния път и градовете преди него, питаха ме кой ден ми е, казвам втори, и те пак показват с пръст две, потвърждавам с глава хаха казаха ми, че съм смахнат хахахаха, пожелаха ми приятен път и така. 🙂

Подкарах леко мотора и започнах да се оглеждам, само частни имоти заградени с телени огради или открити празни пространства, не става за палатка. Карах, карах, пък спрях да погледна на GPS-а няма ли някой водоем по пътя, да се настаня около него. Открих един не много далеч и по пътя, започнах да давам газ, тъй като скоро се стъмняваше. Стигнах до водоема, който се оказа поредният

язовир Сургу бараж

Приятно местенце, видях един черен път, който се спускаше доста надолу до водата, слязох пеш да огледам дали ще мога на другия ден да се кача и как е за палатка. Не беше идеално лошо и реших да се спусна с мотора. Лошото е, че имаше сравнително дълбок пясък, където моторът заиграва, но внимателно го преминах. По едно време един опел вектра се появи по черния път, махнаха ми и продължиха нагоре към главния път. Викам си дано няма повече :), слънцето почти се беше скрило и се заех бързичко да разпъна палатката.

Лагер край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Късният залез – Язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Късният залез

Седнах да се полюбувам на гледката :) – Край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Седнах да се полюбувам на гледката 🙂

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец :) – Залез край язовир Сургу бараж – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Луната се показваше, точно както на Турското знаме, полумесец 🙂

Недалеч от мен се чуваха музика и гласове, бяха на около 300 – 400 м, също се виждаше и огън. Това беше първата ми нощувка на диво на територията на Кюрдистан, имаше си тръпка. Стъмни се, никой не дойде да ме пита к’ъв съм, що съм и се намърдах в спалния чувал. Денят беше доста приключенски и се чувствах страхотно. 🙂 Заспах сравнително бързо, бях си и уморен все пак.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате в Сивас:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

А Тони започваме още едно пътуване с мотор – този път крайната цел е езерото Ван. Като за начало ще опитаме в един ден да мнем повече от 1200 километра, което значи да подминем Анкара, че и отгоре.

Приятно четене:

От София до Йозгат, Турция

Първи ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 1, 24 Юни 2017 г.

Километрите за деня бяха 1315

София - Йозгат, Турция – карта на маршрут

Отново станах в 3 ч. сутринта, закусих, облякох се, по-голямата част от багажа беше поставена по куфарите още от предния ден и в гаража не се мотах кой знае колко. Изкарах мотора пред нас за една стартова фотка. 🙂

София – На мотор из Източна Турция

Около 3:55 ч., в страхотно настроение, мислейки за предстоящото ми приключение,

отлепих от Люлин сити в посока Кюрдистан

Отново пусти съботни булеварди и бързо изнизване от града. Магистралата не беше много натоварена, явно не пътуваха точно тогава много гастарбайтери. Реших да се понапъна и да направя първото спиране на Лукойл-а в

Капитан Андреево

Бях там в 7 ч., гледам – бензиностанцията не работи. Вярно, че е доста забутана в нищото, но ми се щеше да си сипя за последно от евтиния бензин в България с отстъпка. Викам си: „Брех, прецаках се“, върнах се около 1 км назад до някаква неизвестна бензиностанция. Бях решил там да заредя и започнах да обяснявам на хората как Лукойл не бачка, а те казаха: „Хората са вътре, трябва да им почукаш през нощта“. Казах „Благодаря“ и се върнах на Лукойл-а.

Наистина имаше хора вътре, но няма как да разбереш – ако не ти кажат, изглежда като неработеща бензиностанция. Заредих гориво и леко се изнервих заради неразбориите с бензиностанцията. Върнах се на

границата, нямаше голяма навалица и преминах много бързо и лесно,

за около 15 мин. Хванах дългата безкрайна магистрала към Анкара.

След Одрин

започнах да огладнявам и спрях на една отбивка да хапна гьозлеме с чай.

Гьозлеме с чай – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Мотор край Одрин – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Вече добре нахранен, продължих по пътя. Нищо необичайно до този момент; малко

преди Истанбул трафикът започна да се сгъстява,

но съм с опит и никак не ми пречи. В самия Истанбул нямах никакви драми и се изнизах съвсем прилично, предимно 100– 120 км/ч. Не се налагаше да се намалява много заради трафика и стигнах до Fatih Sultan Mehmet Koprusu.

Мост Фатиг Султан Мехмед – Босфор, Истанбул

Имах за цел да спя някъде след Йозгат като миналата година и евентуално да си подобря рекорда за най-дълго каране на мотор за един ден, но не би. В момента, в който

излязох от Истанбул, трафикът буквално спря,

вече беше доста горещо и хич не ми беше добре. Викам си: „Пак ли“, мушкам се оттук-оттам, доколкото е възможно това с куфарите, карам в аварийната, както правят всички мотористи и пак е трудно придвижването. Тапата едно 30 км на спри-тръгни. Добре, че съм с мотор, иначе не знам какво щях да правя. Отпуши се, викам си: „Разгеле“!

Да де, но след има-няма още 30 км – пак тапа, започнах да се изморявам. Трафикът е като на Цариградско шосе в пиков час, само дето вече съм минал така 200 км при 34 градуса температура на въздуха.

Спрях на една бензиностанция да заредя и да си взема нещо за хапване в движение. Хич не ми спореше придвижването, не знаех към този момент на какво се дължи този ужасен трафик, но се надявах скоро да се отпуши. Определено закъснявах с графика и хич не виждах как ще направя 1000 км за деня до края на магистралата. Започнаха да ми се въртят в главата някакви планове как ще трябва да търся да спя около магистралата, което обаче хич не ми се нравеше. Продължих – няма включване в колоната: затапили всичко, дори и аварийната лента. С много зор някак си успях да се промуша и пак спри-тръгни.

Основната причина за това задръстване по магистралата, свързваща двата най-големи града в Турция, бяха закъсали коли. Въпреки, че бяха преместени в аварийната лента, трафикът реално е спрял за кратко време, докато ги преместят и след това, за да потегли, знаете принципа на инерцията 🙂 натрупала се е опашка и няма потегляне.

Та така: опашка примерно 30 км – отпред закъсал. Подминваш го и няма проблеми – свободна магистрала. След малко пак 30 км опашка и пак същата причина и така в продължение на 500 км, не искам да ви описвам какво изживях. Голямо потене, много физическо и психическо напрежение. Всички са изнервени и се ръгат и трябва да си нащрек постоянно.

Спирах чат-пат да си вадя от куфара термоса с водата, за да не се дехидратирам. Гледах спирките да не са много чести, тъй като точно съм успял да се сръгам в трафика и спра ли – край, потеглянето пак е страшна мъка. Така

наближих Анкара –

бях почти на 1000 км от началната точка, а времето доста напреднало, моите сили на свършване, жегата ме беше скапала освен трафика. Такова чудо не бях виждал през живота си! 500 км задръстване, дори в Русия не ми се беше случвало, а там не е като да няма задръстване по М10. 🙂

Качих се на Околовръстното на Анкара най-сетне и няма никого. Викам си: „Това беше! Разгеле, сега ще понапредна“. Не щеш ли, гледам – тапа! Всички ленти + аварийната плътно кола до кола и спрели. Поглеждам GPS-а, който прегрява няколко пъти (SAMSUNG правят най-здравите телефони, потвърдено): остава 1 км до отбивката. Да, де, но този 1 км е за около 30 мин. По-късно установих причината – ремонт.

Трябваше да се слезе от Околовръстното под един мост, моторът пусна перката и тя не спря много продължително. Казах си, че ще прегрее, беше вече около 36-38 градуса между колите. Започнах да го гася, когато не се движим и да го паля, когато трябва да се преместя. По нанадолнище просто заставах плътно в дясно и пусках леко надолу по инерция, колкото може.

Беше време за зареждане. След като се спуснах под Околовръстното, спрях на една бензиностанция, на която имам чувството, че беше спрял и целият онзи трафик през последните 500 км. С много зор дойде бензинджията да ми зареди гориво (сам не можеш да си зареждаш). Опашка на касата огромна, чавета, жени, мъже –страхотия, не можеш да се разминеш в бензиностанцията.

Тук трябваше да си взема и вода, тъй като в термоса ми свърши, взех си и нещо сладко за бърза енергия. Бях изнемощял значително. Тук реших все пак да снимам нещо от случващото се, отгоре се вижда Околовръстното, точно там от моста до мястото, от което снимам, 30 мин.

Задръстване по магистралата – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Задръстване по магистралата – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Нямаше място къде да си спра мотора, толкова претоварена бе тази бензиностанция. Бях го спрял между едни коли на изхода. По едно време, докато да се обърна, гледам – моторът стои по средата на изхода от бензиностанцията и колите го заобикалят. Викам си: „Ей сега някой го събра“. Тичам бързо да го прибутам по-близо до бордюра 🙂 и да си изпия на спокойствие водата. 🙂

Вече беше късен следобед, аз бях изминал само 1000 км, хич не беше добре работата. Чувствах се страшно изморен. Запалих и с кръстни мъки се включих в трафика. Кретахме още доста време, тук причината беше ремонт и от двулентов, пътят бе стеснен до еднолентов, като се преминаваше ту от едната, ту от другата страна. Ръгат ти се отвсякъде, карат по банкета… Ужас и безумие.

В един момент след доста километри се отпуши и трафикът се разреди, почнах да си подавам газ по-прилично и да напредвам с километрите, но и времето беше напреднало значително. Определено този път не съм спирал много за почивки, за да компенсирам задръстването.

Исках да спра пак в

Йозгат (Yozgat)

да хапна на същата кръчма, на която спрях и миналата година и ми направиха айрян с пяна. 🙂 Наближих града, забавих темпото и вече в самия град започнах да се оглеждам. Уцелих я кръчмата, само дето беше с нов облик, нищо общо с предишната. Това е типично за Турция, постоянно се правят промени, обновления, нещо да е интересно, различно, за да могат да привличат клиентите. Ето ме паркирал мотора на почти същото място, където бе и миналата година, в пътеписа ми за Грузия можете да видите снимките и да сравните.

Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан) Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Ресторантът е различен, няма вече масички от автомобилни гуми, но има айрян с пяна – явно запазен специалитет.

Айран с пяна – Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Успях да се докопам до интернет и да пратя някоя и друга снимка. То докопването става, като искаш да ти дадат паролата от заведението, никога не отказват 🙂

Минаваше 20 ч., слънцето беше почти залязло, все пак бях доста на изток от София. Нямах много време за губене, не знаех къде ще спя, бях минал само около 1200 км.

Накатерих се на мотора и продължих. Започнах да се оглеждам извън населените места, къде мога да отбия. Нямаше да успея да стигна до мястото, където спах миналата година.

Тук място, там място, карах с около 80 км/ч и намалявах, като видя отбивка, дали ми върши работа. Или имаше хора, или нямаше как да спусна мотора, или пък се виждаше прекалено от пътя, което пък ми гарантираше будене през нощта за проверка от жандармата. И така километрите се нижеха, аз нищо не харесвах и се стъмни напълно. Започнах често да се разминавам с бавнодвижещи се коли на полиция и жандарма с пуснати светлини, ясно беше, че ще има проверка, ако се виждам от пътя.

Тъмница – съвсем не виждах нищо и стана още по-трудно да си намеря място, където да се разпъна. Започнах да спирам на разни отбивки, да слизам от мотора, да вадя преносимата лампа от куфара и да слизам да оглеждам, мога ли да сваля мотора, вижда ли се от пътя, какви са условията. Един, два пъти така и нищо не си харесах, все имаше някакъв проблем. Умората и психическото напрежение растяха прогресивно, започнах да осъзнавам, че съм се вкарал в някакъв кофти филм този ден и се напъвам допълнително в тъмницата, опцията хотел не присъстваше в мислите ми. Ако сме на приключение, така да бъде, само дето почна да ми идва в повечко 🙂

Sivas Yozgat Yolu, Doğankent Belediyesi/Sorgun/Yozgat, Турция

В крайна сметка при третото ми спиране и слизане за оглед с лампата видях едно блато до някаква мини каменна кариера, където ми се стори удачно. Свалих мотора набързо, преди да са ме надушили, беше буквално под пътя, но закътано и ако няма светлини отгоре не се вижда, че има някого.

Бях отново на около 1200 м надморска височина и си беше хладничко. Набързо разпънах палатката и надух дюшека. Този път носех само един спален чувал, дебелия. Реших, че няма нужда и от летен – ако ми е топло, ще се развивам, няма смисъл само да пълня куфарите. Надух си възглавницата, бях си измил зъбите в заведението, както обикновено и бях готов за лягане. Хвърлих екипировката в палатката и се метнах на дюшека.

Палатка в нощта – Йозгат – На мотор из Източна Турция (Кюрдистан)

Според GPS-а се намирах някъде около Dogankent. Небето беше кристално, нямаше ни едно облаче, имаше страхотна луна. Преди да легна, огледах с лампата хубаво да няма крокодили 😉 в блатото хаха, само жаби. Лягайки си, се наслаждавах на доста гръмко жабешко пеене. Този приспивен природен концерт ме унесе и заспах сравнително бързо въпреки превъзбудата, която чувствах.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ако не държите да ви ядат комарите край пътя, можете да пренощувате в Йозгат:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com

Барселона с деца (13 ден, последен): Музей на шоколада и Ретро парад

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

След което „Лазурният бряг с деца“ се превърна в „Барселона с деца“, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището, после бяхме в парка Гюел, Испанското село и видяхме пеещите фонтани Монжуик. В днешния – последен ден – ще се разходим из Готическия квартал и пристанището.

Приятно четене:

Ден 13

Барселона и назад

Музей на шоколада и Ретро парад

10.07.2015 г.

част дванайста на

Лазурният бряг с деца

Последният ден от нашето пътуване

Станахме отново рано и стегнахме багажите. Закусихме и се запътихме към гарата. Петя беше извадила, че има място където можеш да си оставиш багажа за 24 часа за около 4 – 5 евро. Гарата е огромна и вътре трудно се ориентира човек.

Намерихме в крайна сметка къде се оставя багажа, има си пазач който гледа какво внасяте и следи да не се краде. Пускате стотинките и шкафчето се отключва, получавате ключ автоматично. В едно от големите шкафчета успяхме да набутаме двете големи раници и на Ади по-малката раница. Другата беше с нас, както обикновено. Нямаше как да обикаляме цял ден с всичкия багаж и това беше чудесно решение. Влакът за летището тръгваше от същата гара и багажа щеше да ни е под ръка.

След като оставихме багажа се заехме да се оглеждаме от къде тръгва влака за летището, за да сме подготвени за вечерта. Знаехме, че цената му е на цената на билетче за градския транспорт. Доста объркано и с разписанието, но горе долу ни беше ясно през кой изход се минава и решихме, че ще дойдем час по-рано на гарата, за да може всичко да е наред и да не си изпуснем влака.
Петя ни беше подготвила

пешеходна обиколка из Барселона,

която включваше минаване през повечето обекти на Гауди. С метрото се занесохме до центъра и подхванахме пеша.

Първа спирка

Palau del Baro Quadras

Palau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, Испания

Следваща спирка някъде зад дърветата

Casa Comalat

Casa Comalat – Барселона, ИспанияCasa Comalat – Барселона, Испания

Обектите са разположени сравнително наблизо един до друг и лесно ги достигахме.

Casa Comalat – Барселона, ИспанияCasa Comalat – Барселона, Испания

Casa Mila

Casa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, Испания

Casa Batllo и Casa Amatller

Casa Batllo и Casa Amatller – Барселона, ИспанияCasa Batllo и Casa Amatller – Барселона, Испания

Casa Lleo Morera

Casa Lleo Morera – Барселона, ИспанияCasa Lleo Morera – Барселона, Испания

Passeig de Gracia

Passeig de Gracia – Барселона, Испания

По тези малки улички стигнахме до

музея на шоколада,

който се намира в Готическия квартал

Бари готик – Готически кваратал – Барселона, Испания

Създаден от барселонската сладкарска гилдия,

музеят се намира на територията на бившият манастир „Св. Агустин“

Историята на сградата е пряко свързана с шоколада – през 18 век в него се помещавали войници, които били известни с голямата консумация на шоколад. Според военните разпоредби от онова време шоколада заемал голяма част от менюто на войниците: “ За закуска на всеки кадет и съпътстващ офицер се полага една и половина унция шоколад с четвърт хляб“. Шоколад се полагал и когато войската била в гарнизон. Войниците били известни като „чоколатерос“(chocolateros) и много хора им завиждали заради статута им на елитни части, глезени с големи количества шоколад.

В наши дни музея предлага интересно пътешествие в шоколадовия свят: от произхода му, пристигането му в Европа, хранителната и медицинска стойност до връзката на традициите с бъдещето и формиращата му роля в колективното вдъхновение. Освен с историческите и художествени персонажи изляти от шоколад музея е известен и с невероятните си скулптори, изработени от майстори на шоколадовото изкуство, принадлежащи към испанската гилдия на сладкарите. Повечето от произведения са правени в продължение на 10 дни. За някои от тях са използвани са повече от 7 вида шоколад. Направата им изисква изключителен професионализъм – всеки вид шоколад се отлива с определена температура в противен случай скулптурата ще претърпи провал.
Купихме си билети, ето ги на снимката по-долу.

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Да, точно така тези шоколадчета са билетите ни за вход, с техния баркод се чекираш, за да ти се отвори турникета

Ето как изглежда какаото – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Ето как изглежда какаото

Шоколадов варан – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов варан

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Доста прецизно а?

Шоколадова горила – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова горила

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш

Шоколадов Меси – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов Меси

Шоколадов дракон – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов дракон

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса

Шоколадов макет на Василий Блажени – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на Василий Блажени

Инструменти за шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Инструменти за шоколад

Шоколадов макет на чешма от Barcelona – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на чешма от Barcelona

Имаше и много фигури от детски анимационни филмчета

Тинтин на луната – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Тинтин на луната

Шоколадови смърфове и Гаргамел – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадови смърфове и Гаргамел

Шоколадов Литъл Чикън – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов Литъл Чикън

Машина за мелене на какао – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Машина за мелене на какао

Форми за шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Форми за шоколад

Шоколадово лего – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадово лего

Тук имаше и помещение, където децата сами могат да опитат да направят нещо от шоколад, разбира се ако говорят испански

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова Бамби – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова Бамби

Шоколадов макет на La Sagrada Familia – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на La Sagrada Familia

Разгледахме шоколадите, нищо не си купихме 🙂 и продължихме из

уличките на El Barri Gotic

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Ето я и въпросната чешма, която видяхме на шоколадова фигура вътре

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

На едно място имаше натоварено за ремонт колело с верига

Започнахме да огладняваме и се заоглеждахме за заведение, където може да хапнем.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Трудна работа при тази архитектура 🙂

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Както си крачехме и търсехме заведение попаднахме съвсем случайно на

ретро парад на Placa Sant Jaume

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Ето така се кара с чадър.

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Изчакахме ги да потеглят. Две от колите не искаха да запалят, единия беше със стартер, но другия с манивела. Ей, голямо въртене падна на тази манивела и най-накрая запали, всички му ръкопляскаха.

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Другият обаче нямаше такъв успех и се наложи да го откарат

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Продължихме по уличките на El Barri Gotic да търсим ресторант.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Placa Reial,

тук имаше доста заведения, но нищо не си харесахме.

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/Barcelona/placareial.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/Barcelona/placareial3.jpg

Ето още едно заведение, но и тук нищо интересно.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Продължаваме из уличките на този интересен квартал

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

.

Catedral de Barcelona

Catedral de Barcelona – Барселона, Испания

В един момент, не знам точно как го уцелихме, но решихме да седнем в ей това заведение на ъгъла

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Беше разположено на голям булевард.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Поръчахме си две различни менюта, като едното за мен включваше гаспачо 🙂

Обяд – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Много вкусно готвиха в това заведение и останахме супер доволни. Гаспачото много ми хареса и Петя после в София ми прави редовно цяло лято от него 🙂

Доволно похапнахме, за вечерта си бяхме направили сандвичи за летището. Продължихме с разходката из Barcelona.

Palau de la Musica Catalana

Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, ИспанияPalau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания

Arco de Triunfo de Barcelona

Триумфалната арка на Барселона – Arco de Triunfo de Barcelona – Испания

Триумфалната арка на Барселона – Arco de Triunfo de Barcelona – Испания

Триумфалната арка на Барселона

Parc de la Ciutadella

Parc de la Ciutadella – Барселона, Испания

Parc de la Ciutadella

Краката ни се бяха изморили вече и се настанихме на една детска площадка в парка да починем. Освен гълъбите, свободно летящи птици из парка имаше и папагали.

Папагали – Барселона, Испания

Стояхме каквото стояхме, имаше още много време до самолета, а бяхме разгледали всичко интересно за нас в Барселона.

Пуэрто де Барселона, Испания

Чудейки се какво да правим се запътихме към

пристанището

Решихме да убием още час време като се качим на лодка, която ще ни разходи из огромното пристанище.

Пристанището – Барселона, Испания Пристанището – Барселона, Испания

Ето го подвижния мост, който ще видите по късно в клипчето

Пристанището – Барселона, Испания

Спасителен кораб – Пристанището – Барселона, Испания

Спасителен кораб

Пристанището – Барселона, Испания

Много странна мостова конструкция над товарното пристанище

Кораб в Пристанището – Барселона, Испания

Огромен круизерски кораб, най-големия който сме виждали

Кораб в Пристанището – Барселона, ИспанияКораб в Пристанището – Барселона, Испания

Рибар на пристанището с докер – Барселона, Испания

Рибар на пристанището с докер

Разминахме се и с един голям ферибот – Барселона, Испания

Разминахме се и с един голям ферибот

Разминахме се и с един голям ферибот – Барселона, Испания

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта – Пристанището – Барселона, Испания

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта

Интересно решение за носа на яхта – Пристанището – Барселона, Испания

Интересно решение за носа на яхта

Пристанището – Барселона, Испания

Върнахме се на пристанището

Всички снимки от Barcelona можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/

За това видео не беше трудно да намеря песен 🙂 можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат :

Беше време да се отправим към гарата.

Хванахме метро, което ни закара точно на гарата. Взехме си багажа и отидохме на информация да питаме за влака към летището. От там ни казаха, в колко часа има влак и, че на турникета минаваме с картите за градския транспорт, които си бяхме купили.

Влаковете тръгваха като метро под земята от тунели. Имаше около 20 мин до влака и слязохме на пероните. Хич не е добре измислено. Долу при наличието на много влакове е страхотна жега – локомотивите бълват охлаждане, климатичните системи по вагоните също и направо не се диша, едвам изкарахме 20 мин. После като се качихме във влака вече беше добре и климатикът вътре си работеше.

Влакът ходеше до основния терминал, пък нашия полет беше от второстепенния, тъй като бяхме с ниско тарифна местна авиокомпания Vueling. Влакът беше претъпкан и се наложи да пътуваме правостоящи. Намери се едно място за Ади и Боби и съответно дремнаха малко.

На основния терминал имаше безплатни бусове, които ни откараха на второстепенния.

Летището е огромно

и флотилията на тази нискотарифна авиокомпания е огромна, сигурно имат най-много самолети от всяка друга местна авиокомпания, всеки втори е техен. Отново бяхме само с ръчен багаж, но за нашия полет не се позволяваше онлайн чекиране и трябваше да се чекираме на място на летището. За да стане багажа в размера, който позволява салонен багаж си облякохме дългите дрехи (дънки и яке), които не бяхме обличали въобще през цялото ни пътуване. Пробвахме в клетките за измерване раниците и всичко влизаше. Оставихме децата да ни чакат, а ние с Петя се запътихме към гишетата за информация на авиокомпанията.

Бяхме си закупили само две места в самолета, така че да не се падне Боби сам. Останалите две бяха както се случат, аз и Боби да сме един до друг поне. Изчакахме си реда и точно заговорихме на английски с човека на информацията и като ни видя документите и обърна на български, явно беше наш човек. Обясни ни, че трябва да идем на еди кои си гишета с билетите да се чекираме. Завъртяхме се на там, и какво да видим на всичките гишета огромни опашки от руснаци, с едни големи куфари направо ужас. Оставих Петя на една от опашките и реших да се върна да питам като нямаме багаж не може ли да не се редим.

Нашият човек беше зает с някакви хора и се опитах да обясня на колегата му, но когато ме видя ми обърна внимание и каза, че щом сме без багаж да ида на приорити чек ин или бизнес се води, където щял да се обади на колежката си и да не чакаме. Тук е момента да изкажа

огромна благодарност на българина на гишето,

който ни съдейства и ни спаси от минимум 2 часа чакане на безсмислена опашка. На бизнес чек ина-а имаше малко хора и за около 15 – 20 мин дойде и нашия ред. Подадох билетите и жената явно знаеше за какво иде реч та се обади някъде и до колкото можах да разбера от испанския, който говореше нещо обясняваше, че сме семейство с две деца от които едното малко. В крайна сметка ни даде втори ред в самолета като бяхме тримата един до друг и четвъртото място от другата страна до прозореца. Уникално без нищо да плащаме, благодарение на колегата и българин. Всичко беше наред и оставаха около час и половина до полета.

Летище Барселона, Испания

За тази авиокомпания ни беше казал колега на Петя, като беше споменал, че те като са летели самолета не искал да стартира двигателите, та трябвало да отстранят проблема и ги забавили малко :), колко успокояващо.

Натоварихме се, климатичната инсталация хич не беше добре настроена и вътре си беше жегичка, пилотската кабина си стоеше отворена до последно и се виждаше как пилотите правят предполетна подготовка с дневника. При останалите авиокомпании винаги вратата е заключена при товарене на пътниците.

В крайна сметка излетяхме с малко закъснение, полета мина гладко и бързо. Боби заспа и хич и не разбра какво става, беше доста уморен пък и все пак му беше време за сън.

Приближихме София, кацането беше изключително гладко,

не се разбра даже как самолета докосва пистата, след което самото спиране беше много плавно и внимателно без излишно напрежение, майстори пилоти. Напоследък се бяхме возили предимно в уизеър с български пилоти, не искам да кажа нищо лошо за тях, но не ми се беше случвало някой от тях да приземява толкова плавно машината, всички натискат здраво спирачката след като се опрат колелата в земята.

Разтоварвайки се от самолета, витлата на двигателите все още се въртяха от инерцията и от едното витло се чуваше как стърже в нещо докато се върти и то доста ясно. Не знам дали имаше нещо вътре чуждо тяло или просто беше криво и стържеше, но в крайна сметка по време на полета не е имало проблеми, машината си беше в изправност.

Пътешествието ни приключи успешно,

плана се изпълняваше на 90 % и почти нямаше изненади. Беше едно незабравимо приключение и за нас и за децата, което ще помним винаги. Благодаря за отделеното внимание и до нови срещи !!!

?

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Барселона:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:



Booking.com

Барселона с деца (12 ден): Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Последния път „Лазурният бряг с деца“ се превръща в „Барселона с деца„, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището. Днес вече сме в парак Гюел, Испанското село и ще посетим шоуто не пеещите фонтани Монжуик.

Приятно четене:

Ден 12

Барселона

Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани

09.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Станахме отново рано, както обикновено. Бяхме си купили предварително продукти за закуска и сандвичи и закусихме в квартирата.

Днес нашата обичана и скъпа мама Петя имаше ЧРД 🙂 Предварително имахме закупени билети за вход в Парка Гюел, които имаха час за влизане. Ние с Боби се приготвихме бързо и излязохме отпред да чакаме жените, тъй като Боби не го свърта на едно място, което е нормално за тази възраст. По едно време Ади ни вика да дойдем, защото мама не можела да заключи вратата. Върнахме се ние и

се оказа малко прецакване

– за квартирата имаше два комплекта ключове, единия го бях оставил отвътре на вратата, другия Петя го беше взела и беше дръпнала вратата, която беше с топка, което автоматично значи, че няма отваряне отвън. Това си е грешка на този, който е изработвал вратата, защото тази комбинация не е хич добро решение. В този случай се слага от вътре врътка за заключване, а не ключалка, на която да можеш да оставиш ключ, или поне по-модерен патрон, който позволява отваряне отвън при наличието на ключ от вътре.

Веднага се сетих за метода с кредитната карта като по филмите да избутам езика, за да се отвори вратата, но нямахме никакво време и реших, че няма какво да се занимаваме повече. В движение се обадих на хазяйката и някак си и обясних какво точно се е случило и евентуално решение на проблема. Каза да не се притесняваме, че ще оправи нещата. Обясних ѝ, че единия комплект ключове е у нас, тоест само трябва да се отвори вратата и да се махне от вътре другия ключ. Тук е момента да спомена, колко коректен хазяин се оказа, и не ни таксува нищо допълнително за тази ситуация. Не се обади, че всичко е наред, но като се прибрахме вечерта си влязохме без никакви проблеми.

Хванахме си метрото и за нула време се озовахме на някакъв булевард, а от там имаше табели за

Парка Гюел,

като изкачването става по едни стръмни улички. Ето ни най-накрая в парка.

Парк Гюел, Барселона

Парк Гюел (Parc Güell)

е проектиран от великият испански архитект Антонио Гауди. Периодът, за който е построена е 1 900 – 1914 г. и е част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Parc Guell е изключителен именно с това, че всички фигури, статуи и здания в парка са направени от малки цветни порцеланови парченца. Той е създаден за да носи мир и спокойствие на посетителите си. Интересни са двете сгради на входа му, които имат доста необичайни, подобни на кули покриви.

Скулптура на голям многоцветен гущер – символ на града,

пази прохода към величествена колонада, държаща огромната тераса с изглед към целия град. В центърът му се намира основната тераса, която има пейка от вътрешната си страна. Тази пейка има формата на морска змия, извиваща се по края на терасата. Отстрани на пътеките има невероятни скални колони, които сякаш порастват от земята.
Бяхме малко преди часа и се наложи да изчакаме няколко минути, но сравнително бързо ни пуснаха. Влязохме от горе и се озовахме на голямата тераса.

Парк Гюел, Барселона

Интересни подпори на навес – Парк Гюел, Барселона

Интересни подпори на навес

Някаква пустиня само пясък, не можах да схвана точно какво е искал да каже тук архитекта – Парк Гюел, Барселона

Някаква пустиня само пясък, не можах да схвана точно какво е искал да каже тук архитекта

Пейките бяха интересно насукани и с интересни мозайки – Парк Гюел, Барселона

Пейките бяха интересно насукани и с интересни мозайки

Улука и той от мозайки – Парк Гюел, Барселона

Улука и той от мозайки

Изглед към града – Парк Гюел, Барселона

Изглед към града

И главният вход, през който не влязохме – Парк Гюел, Барселона

И главният вход, през който не влязохме

Още от парка – Парк Гюел, Барселона

Още от парка

Austria gardens

Austria gardens – Парк Гюел, Барселона

Austria gardens

Austria gardens – Парк Гюел, Барселона

Hypostyle room

Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона

Hypostyle room

Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона

Слязохме към главния вход

Парк Гюел, Барселона

Ето го и гущера

Гущерът – Парк Гюел, Барселона

Гущерът

Гущерът – Парк Гюел, Барселона

И отново мозайки навсякъде

Мозайки – Парк Гюл, Барселона Мозайки – Парк Гюл, Барселона Мозайки – Парк Гюл, Барселона

Странен навес

Странен навес – Парк Гюел, Барселона

Стълбището

Парк Гюел, Барселона

Площадчето на главния вход

Парк Гюел, Барселона

В кулите от двете страни на главния вход можеше да се влиза, но имаше опашка. Изчакахме и се качихме вътре. Реално нямат нищо особено вътре, но от върха има гледка.

Парк Гюел, Барселона Парк Гюел, Барселона Парк Гюел, Барселона

Слязохме и продължихме из парка

Парк Гюел, Барселона

The Ramp

The Ramp – Парк Гюел, Барселон

Portico of the washerwoman

Portico of the washerwoman – Парк Гюел, Барселон Portico of the washerwoman – Парк Гюел, Барселон Portico of the washerwoman – Парк Гюел, Барселон

Приключихме с парка и с помощта на GPS-а се спуснахме обратно надолу, като търсехме станцията на метрото. Следващата спирка по маршрута беше

Casa Vicens

Casa Vicens – Барселона, Испания Casa Vicens – Барселона, Испания Casa Vicens – Барселона, Испания

Щракнахме тази странна архитектура и се насочихме към Funiculars който води до Teleferic de Montjuic.

Фуникульорът

е нещо средно между метро и лифт, подобно е много на това, на което се возихме към входа на пещерата във Франция, на същия принцип работи. Има две влакчета разположени на релси под наклон, като в двете крайни станции релсите са единични, а по средата на маршрута със стрелки се разделят на два коловоза. Там става разминаването на двете кабинки, които са свързани по между си със система от въжета и действат една на друга като противотежест, точно както асансьор. Управлението става с електродвигател в единия край и е автоматизирано.

Фуникульор – Барселона, Испания Фуникульор – Барселона, Испания Фуникульор – Барселона, Испания

Качихме се до

Teleferic de Montjuic

Фуникульор – Барселона, Испания

Купихме билети и се приготвихме да се товарим на лифта

Фуникульор – Барселона, Испания

Боби му беше много забавно

Фуникульор – Барселона, Испания

Потеглихме нагоре към хълма, гледката е спираща дъха

Барселона от Монжуик, Испания Барселона от Монжуик, Испания Барселона от Монжуик, Испания Барселона от Монжуик, Испания

Лифтът прави завой на едно място и след това стига до

крепостта Castell de Montjuic

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Взехме си билети и влязохме да разгледаме

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Вход

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Боби веднага се метна на оръдието

А сега на къде да хванем? – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

А сега на къде да хванем?

От горе имаше гледка във всички посоки.

От горе имаше гледка във всички посоки. Товарното пристанище. – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Товарното пристанище.

От горе имаше гледка във всички посоки. Товарното пристанище. – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Склад за чисто нови коли – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Склад за чисто нови коли

Продължаваме из крепостта

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Ето и една панорама

Панорама – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Панорама

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Barcelona.JPG

Изглед от Castell de Montjuic към Tibidabo – Барселона, Испания

Изглед от Castell de Montjuic към Tibidabo

Две семейни селфита към Barcelona – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Две семейни селфита към Barcelona

Две семейни селфита към Barcelona – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Нагледахме се на гледката и се запътихме пешком надолу. Беше доста далеч, но решихме да се поразходим пеша.

Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания

Стигнахме до

олимпийското градче

Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания

Много години бяха минали от 1992 насам

Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и олимипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и олимипийско село – Барселона, Испания

Целта на пешеходната разходка освен да видим олимпийското градче, беше да посетим и музея на

испанското село Poble Espanyol

В Испанското село на площ от 20 дка са построени копия на съществуващи сгради, които представят архитектурата на различните краища на Испания. В комплекса са направени и различни автентични занаятчийски работилници. На входа на комплекса отново ни очакваха огромни статуи.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Тръгнахме по уличките

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

По уличките на Poble Espanyol

В Испанското село могат да се открият различни магазинчета и ресторантчета, подобно на нашето Етъра край Габрово, но е по-голямо.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Решихме да отпразнуваме рождения ден на Петя на късен обяд в 15:00 ч. по Испански в селото. Поръчахме си два пъти различна паеля като моята беше с черен ориз, който се боядисва с мастило от сепия. Напитките, които ни сервираха към паелята бяха сангрия.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Паеля

За десерт взехме по един сладолед и продължихме из уличките на селото.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Интересни пейки с интересен фонтан

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

На сградата вляво част от прозорците са само нарисувани

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Продължихме из селото

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Това мостче беше много приятно

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Площад

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Странна статуя на полегнал кон

Вече бяхме слезли долу в града и се запътихме към фонтаните.

Museu Nacional d’Art de Catalunya

Национален музей на каталонското изкуство – Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

Национален музей на каталонското изкуство

Ето ги и тях Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик)

Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания

Едно семейно селфи отпред ои още едно към двореца

И последно към

Placa d’Espanya

Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона

Щяхме да се върнем вечерта на същото място, за да гледаме прочутото шоу на пеещите фонтани. Имаше достатъчно време и решихме да се върнем до квартирата и да си вземем нещата за плаж. Всичко беше точно и бяха оправили проблема с ключа, та си влязохме нормално. Взехме си кърпи и бански и се запътихме към метрото.

За пръв път ни беше да ходим с метро на плаж,

как звучи само 🙂

Имаше една станция много близо до плажа и слязохме на нея. Не след дълго се озовахме на плажа, който беше претъпкан.

Плаж – Барселона, Испания

Плажът

Плаж – Барселона, Испания Плаж – Барселона, Испания

Водата и пясъка бяха невероятно мръсни,

но какво да се прави децата си искат тяхното. Нормално беше да е мръсно за градски плаж, но освен всичко останало самия пясък беше целия в някакъв като строителен прах, и крака, ръце, всичко което се докосне до пясъка побеляваше все едно си на строителен обект.

Изкъпахме се в морето, поиграхме на плажа и за щастие имаше душове където да се изплакнеш от мизерията. Хванахме си метрото и се прибрахме обратно в квартирата да се оправим за вечерта. Оправихме се и се насочихме уж по-отрано да си хванем места на магическите фонтани. Да де, ама бяхме вече закъснели, беше фрашкано с народ от всякъде и се носеше музика.

Магически фонтан „Монтжуик“, Plaça de Carles Buïgas, 1, 08038 Barcelona, Испания

Шоу на пеещите фонтани

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Промъкнахме се през тълпата с децата и си намерихме места на една от колоните, от където се виждаше супер

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, ИспанияШоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

В един момент се освободи място и за мен и се метнах и аз на високото да снимам. По-късно във видеото ще видите какво заснех.

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Петя не и се катереше и си намери място долу

Шоуто е интересно, но пак е повече реклама, от колкото нещо супер впечатляващо.

Фонтаните са огромни и правят различни фигури,

но не са в синхрон с музиката, а съм виждал на други места по-малки фонтани, които са в синхрон с музиката. Не беше съвсем тъмно още.

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Струята обаче се издигаше на много голяма височина.

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Вече се стъмни напълно

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Позяпахме около час и половина и се настояхме. Хванахме нагоре да се щракнем семейно

пред Museu Nacional d’Art de Catalunya

Пред Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

Пред Museu Nacional d’Art de Catalunya

Национален музей на каталонското изкуство – Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

И там имаше малки фонтани и водопади

Национален музей на каталонското изкуство – Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

Тръгнахме надолу към Placa d’Espanya

Тръгнахме надолу към Placa d'Espanya – Барселона, Испания

И малко нощни снимки на Placa d’Espanya

Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона

Мол Арена – Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона

Мол Арена

По пътно към вкъщи на улицата имаше огромно парче колкото Боби на любимата му храна, пица

Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона

Пътуването ни беше към своя край, оставаше ни още един пълен ден в Barcelona и после нощен полет към дома. Трябваше да спретнем багажа да е готов за следващия ден. Да обикаляш с раниците цял ден хич не беше оферта и бяхме измислили друга схема. До утре !!!

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Барселона:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:



Booking.com

Барселона с деца (11 ден): Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Днес Лазурният бряг с деца се превръща в Барселона с деца, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона.

Приятно четене:

Ден 11

От Нарбон до Барселона

Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

08.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Днес

напускахме Франция за наше най-голямо съжаление

Бяхме напазарували от предния ден и Петя направи сандвичи за изпът, бяхме си взели вода и сокове. След като закусихме, аз излязох по-рано да се пробвам на бензиностанцията, която бях набелязал от предния ден. Бях ресетнал GPS-а на колата, и нещо не ми се занимаваше да правя маршрут на телефона, та реших да се пробвам да стигна до бензиностанцията по спомен. То след толкова обикаляне предната вечер да търся къде да заредим, вече го

бях научил Нарбон наизуст

Стигнах до бензиностанцията и вече имаше човек на касата, заредих и без никакъв проблем с картата, която автоматът ми отхвърляше предния ден, успях да платя на касата. Странна система имат с тези бензиностанции обаче, как така не приема автомата картата, пък на пос-а няма проблеми.

Наближаваше 9:30 ч. когато трябваше да върнем колата, и за това след като заредих до горе бързо се върнах до квартирата. Натоварихме багажа и се запътихме към гарата, където трябваше и да върнем колата.

Намерихме я лесно, и тъй като предварително бяхме намерили Europcar, не се лутахме изобщо. Жената в офиса беше супер учтива, говореше си английски без никакви проблеми, но не беше хич запозната с автомобила. Никакви проблеми не ни е правила за външния и вътрешния вид. Не беше много мръсна, но все пак след 1 300 км пробег все се беше изцапала.

Странното беше, че нямаше мухи за този пробег

Навсякъде другаде, където съм пътувал всичко става в мухи за нула време, но тук във Франция за 1300 км имаше 2 мухи и то съвсем незабележими размазани по колата. Жената започна да се чуди как да види километража, та ѝ съдействах, също така и други неща и показах и тя възкликна, „ооо вие знаете повече от мен за тази кола“ – хаха. Оказа се, че вече ми имат данните на кредитната карта и всичко се оправя автоматично, махнаха ми блокираната сума и ми добавиха това, което дължа, като то се оказа по-малко, от това което ми казаха при вземането на колата. Тоест

излязоха ми сметките,

които аз бях правил относно това колко ще струва наема на колата. Отново децата получиха зелена хартиена торбичка с лакомства, което си е жест малко или много 🙂 Бяхме си оставили толеранс, защото не знаехме колко време ще ни трябва да върнем колата. Жената в Europcar също обясни, че има проблем със зареждането с чужди карти не само от български, но и от други държави различни от Франция, даже говорила със собственика на бензиностанцията, която е точно пред офиса да направи нещо за този проблем, и че ще печели клиенти така, които връщат колата и пълнят резервоара, но ѝ казали, че не можело да се направи. В крайна сметка много по-бързо от очакваното се оправихме с колата и се

запътихме към гарата,

която беше на 3 мин пеша от там. Оказа се, че имаме близо час време до влака и се настанихме в чакалнята.

Гарата в Нарбон, Франция

Имаше интернет безплатно, затова и децата се забавляваха – кой с фейсбук, кой с ютуб 🙂 Бяхме си закупили предварително билетите за влака и реално ни оставаше само да чакаме. Този влак беше от тип

TGV високоскоростни влакове,

на какъвто до момента никой от нас не се беше возил. Разстоянието от Нарбон до Барселона 250 км го взимаше за час и петдесет минути, което е доста бързо, при това имаше няколко спирки по пътя. Докато чакахме на гарата, разхождайки се по перона пристигна една влакова композиция, на която не ѝ се виждаше края само с Опели.

Гарата в Нарбон, Франция

Наближи време за качване на влака и се отправихме към перона.

Гарата в Нарбон, Франция

Боби беше въодушевен, тъй като знаеше, че ще се вози на влак с над 300 км/ч и стискаше здраво торбата с лакомствата.

Гарата в Нарбон, Франция

Ето го и нашия влак се задава.

Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция

Качихме се на влака

и започнахме да си търсим местата. Оказа се, че са ни ги заели някакви префърцунени момичета и като ги помолихме да се преместят, защото това са нашите места, те се нацупиха и почнаха да пъшкат и охкат нещо. В крайна сметка си седнахме на нашите места, които си бяха безкрайно удобни и с масичка за хапване и пийване.

Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция

Влакът потегли

и за нула време се ускори доста.

Вътре не се чува звук, по-тихо е от всяко друго превозно средство,

на което съм се возил, никакви вибрации и можеш да се разхождаш прав без да се държиш за нищо. Пуснахме GPS-а и го следяхме през цялото време на картата къде се движи.

Скоростта, която поддържаше, беше между 280 – 300 км/ч

като на места вдигаше над 300 км/ч. Отново бяхме по пограничните райони и се разхождаха тежко въоръжени полицаи. Разходих се до кафе-вагона, да видя как е там :). Не след дълго изминахме 250-те км и пристигнахме в Барселона, слязохме от влака и се чувствахме все едно не сме пътували, ами сме седели някъде на тихо и спокойно място и сме си пили кафенце.

Ако всички влакове бяха като този, нямаше да се кача никога на самолет

Просто слизайки от този влак се чувстваш прекрасно и никаква умора от пътуването, няма лашкане, няма вибрации, няма шум все фактори, които участват при самолетите и те натоварват допълнително.

Пристигнахме в

Барселона

Искам от началото да кажа, че бяхме с много по-големи очаквания за този град. Посетили сме различни големи градове в Европа,но за този град май рекламата му е в повече от колкото това, което предлага да се види. Дали така ни се е сторило, защото идвахме от уникални и прекрасни места или защото наистина е само реклама, не знам но ще ви оставя сами да прецените в следващите 3 дни.

Квартирата ни беше съвсем близо до гарата.

Умишлено беше избрана така, защото искахме да разнасяме минимално багажа. Освен че там пристигахме с влака от Франция, от същата гара тръгваше и влака за летището, от където щяхме да си хванем полет за вкъщи. Стигнахме до квартирата и хазяйката вече ни чакаше. Качихме се горе, но все още почистваха и трябваше малко да изчакаме. Докато момичето, което почиства си довършваше работата, я чух да говори на български по телефона, и като влязохме вътре и казах „Добър ден“ 🙂 Зарадва се, че вижда българи. Беше много учтива и да не се мъчим на английски ни съдейства с превод на испански.

Квартирата беше добре почистена и сравнително нова, на прозорците които гледаха към вътрешен двор обаче бяха поставени допълнително резета и ни предупредиха, като излизаме да пускаме резетата задължително. Междувременно долу във входа монтираха охранителни камери. Явно си се краде здраво и това си беше чудесна идея с резетата на ПВЦ дограмата.

Квартира в Барселона, Испания Квартира в Барселона, Испания

Настанихме се, преоблякохме се и нямаше време за губене веднага се насочихме навън. Имаше голям площад пред квартирата и голям супермаркет наблизо.

Площад Сентс – Барселона, Испания Площад Сентс – Барселона, Испания

Уличката на която ни беше квартирата.

Метрото ни беше супер близко,

което си е предимство. Натоварихме се и първа спирка ни беше

Площад Каталония (Placa de Catalunya)

Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания

Лудница най-страшна навсякъде, отправихме се по

Ла Рамбла (Les Rambles)

Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания

Пресичането беше сравнително трудно

или свързано с голямо висене по светофарите, цигания – страшна, само някакви тъмни субекти навсякъде и кражбите са нещо често срещано, затова и

хората си носеха раниците и чантите отпред,

както направихме и ние. Вече имахме информация от познати с откраднати багажи на летището и т.н., та си бяхме с едно на ум.

Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания

И продължихме по въпросната улица Les Rambles.

Гигантски фигури на една витрина, по-късно ги видяхме и на друго място.

Витрина – Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания

Витрина

Стигнахме до

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)

с помощта на GPS-a.

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)

Купихме си от тези чашки по 1 евро с разни плодове вътре.

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания

След пазара продължихме надолу по улицата към пристанището. По улицата се срещат типичните със странна архитектура сгради.

Casa Bruno Quadros– Барселона, Испания

Casa Bruno Quadros

Placa del Teatre

Placa del Teatre – Барселона, Испания

Placa del Teatre

Palau Guell – Барселона, Испания Palau Guell – Барселона, Испания

Palau Guell

Масово такситата се оказаха Dacia Lodgy. Близо до пристанището видяхме и този Seat 600, нещо като Fiat 500 🙂

Seat 600, нещо като Fiat 500 – Барселона, Испания Seat 600, нещо като Fiat 500 – Барселона, Испания

Срещу нас се извисяваше

колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Лифтът към пристанището – Барселона, Испания

Лифтът към пристанището

Сградата на митницата (Palacio de la Aduana) – Барселона, Испания

Сградата на митницата (Palacio de la Aduana)

Сградата на пристанището – Барселона, Испания

Сградата на пристанището

Решихме

да се качим в колоната и да погледнем от високо

Към билета имаше опция за чаша вино, и взехме една такава за Петя. Виното се взема след като приключиш разходката. Раницата я оставихме долу, тъй като горе е доста тясно.

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Пристанището

Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Монтжуик (Montjuic)

Монтжуик (Montjuic) – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Монтжуик (Montjuic) – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Кръговото под колоната

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко.

Plaça Portal de la pau, 08001 Barcelona, Испания

Градът

Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

И какво интересно кръгово.

Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Някаква странна изгъзица от тръби.

Огледахме на бързо и се спуснахме долу във винарната.

Винарната в Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Винарната в Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Щракнахме някоя друга снимка и отдолу

Край Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Край Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

И се запътихме към пристанището, където ни очакваше огромен високоскоростен катамаран.

Катамаран в пристанището – Барселона, Испания

Ето я и колоната от друг изглед.

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, ИспанияКолоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Натам, да – натам! 🙂

Този мост се отваря много интересно за да могат да излизат платноходките. По-късно във видеото ще ви покажа точно как.

Пристанището – Барселона, Испания

Сградата на пристанището, впечатляваща е.

Пристанището – Барселона, Испания

Rambla de Mar

Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания

Тук сме вече в края на пристанището.

Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания

Отправихме се към

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella)

Паркът е получил името си от бившата военна цитадела, изградена на това място.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Седнахме на една пейка да хапнем по някой и друг сандвич.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

След което тръгнахме на разходка.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Имаше езерце с лодки, и решихме, че ще е забавно за Боби да поплаваме там.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

И аз като млад гребец 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Боби реши, че ще ми помага 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Островчето по средата на езерото.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Езерцето иначе е приятно

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Смешна палма.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Боби напълно ме замести 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Тази палма пък излиза от водата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Ето я и каскадата в парка.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

И семейно селфи отпред.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Мамут с маймунки на хобота.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Ето и по-близък план на каскадата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Езерцето пред каскадата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Имаше още време до свечеряване, и като едни ударници решихме, че ще успеем да стигнем и до още една забележителност този ден. Поехме към най-близката спирка на метрото според GPS-a.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Влязохме в станцията и зачакахме метрото.

Метрото – Барселона, Испания

Бързо се придвижихме до

Саграда Фамилия (La Sagrada Familia)

Тази забележителност се оказа по-интересна като я гледаш в интернет на снимки, от колкото на живо.

Замисълът е бил добър,

но само фасадата показва какво всъщност е трябвало да се получи. Вътре, отзад и отстрани положението хич не е добро, и не се връзва по никакъв начин с първоначалния замисъл. Наслагват се различни стилове от различните периоди на строеж и стои някак като „кърпена“. Сега е един паметник, от който събират пари.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Вечният строеж.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Фасадата отпред е най-интересното нещо в цялата сграда.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Отвътре е много далеч от катедрала

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Тавана има интересно окачване.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

И колоните са яки.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Стълбище.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

В крайна сметка, след огромната и красива катедрала в Милано, това нещо ми се видя като пълна боза. Рекламата отново ни изигра лоша шега, снимките в интернет на фасадата ни бяха впечатлили много и това беше едно от нещата, които много искахме да видим наживо, но се оказа пълно разочарование.

Върнахме се в квартала и започнахме да си търсим някъде

да вечеряме нещо типично испанско

Имаше доста заведения, аз исках паеля да пробвам, Боби пица и т.н. направо не знам как щяхме да намерим такова нещо. Тъй като бяхме в района на гарата имаше много арабски заведения, което не ни устройваше. Не че нещата, които предлагаха не изглеждаха супер вкусни, но търсехме нещо местно.

В крайна сметка след около 30 мин лутане по уличките седнахме на едно малко заведение, в което готвеха някакви с дръпнати очи, но предлагаха паеля и пица 🙂 Масите бяха буквално на тротоара.

Вечеря – Барселона, Испания

Хапнахме там, но не беше нищо особено. Цените си бяха като на всякъде, вече бяхме свикнали и не ни се струваха високи, а по-скоро нормални за чужбина.
Квартирата ни беше много наблизо и се прибрахме бързо.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ако търсите къде да пренощувате в Барселона, възползвайте се:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Испания е още много места и градове:



Booking.com

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (3): От Мир към Русия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Тони през Белорусия. Запознахме се как да си извадим белоруск виза и стигнахме до замъка Мир, който разгледхаме подробно. Днес ще поемем по пътя на Наполеон в посока Русия. Приятно четене:

Приятно четене:

 

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир

част трета

От Мир към Русия

 

 

След като приключихме с обиколката, бяхме утепали едни около 2 часа и на бързо се подготвихме и отпрашихме посока Русия. Подминахме Минск доста отдалеч и почти не се видя нищо от него. Правихме почивки през около 150 км., доста досадно е да се движиш с мотоциклет по

безкрайно права магистрала,

но в нашия случай при такова натоварено пътуване си беше предимство. Отново се редуваха гори и поля.

Беларус (Белорусия)

 

Денят преваляше и слънцето започна бавно да се спуска и да залязва.

Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия)

Облякохме се отново и потеглихме по безкрайния път.

Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия)

Наближихме

руската граница

и отново табелки с молба да не си изхвърляте боклука, където ви падне, което е типично за България.

Беларус (Белорусия)

Буда на 200 м ;).

Беларус (Белорусия)

Краят на Беларуската магистрала и останали от по-рано будки за тол такса, когато не е било електронно следенето.

Беларус (Белорусия) Беларус (Белорусия)

Наближихме самата граница, където двама руски полицаи стояха от двете страни на пътя и спряха един бус пред нас, пък на нас ни махнаха да продължаваме без да спираме и просто дадохме газ. Явно избирателно се спира, но като цяло просто намаляваш и продължаваш.

Волково, Смоленская Область, 216773, RU

 

И ето ни вече в

Русия

Русия

Забележете ограниченията -

  • градско 60 км/ч,
  • извънградско 90 км/ч,
  • магистрала 110 км/ч.

Важно е да се запомнят, тъй като по-нататък по пътя в Русия знаци за ограничение на скоростта почти няма и трябва да се съобразяваш дали си в населено място или не.

Добре дошли в Руската федерация

Русия

Спряхме на един Шел малко след границата да сипем бензин, който беше още малко по-евтин от беларуския, с няколко стотинки.

Русия

Оставаха ни сто и няколко километра до мотела след Смоленск, като ограничението въпреки двулентовия път е 90 км/ч. Подкарахме и започна да вали слабо, но колкото да разкашка пътя. Започнах да гледам GPS-а, който ми показваше, когато се сменят ограниченията, тъй като лисваха знаци и трудно можеш да се ориентираш кога трябва да намалиш.

Започнаха поредици през има – няма 20 км. пешеходни пътеки през четирите ленти и съответно табелки за населени места. Хора нямаше на пътеките, но пък явно трябваше да се намаля до 60 км/ч, тъй като имаше камери на всяка табелка за населено място. Това го знаеха и руснаците, тъй като даваха много газ извън населените места и в населените намаляха. На едно място даже присветна една камера срещу нас и ни снима, но отпред – което не е страшно в нашия случай, тъй като нямаме номер отпред. На едно спускане с лек завой намалям аз до към 70 км/ч и Фози мина пред мен, отзад един бус ме натиска нещо, гледам си GPS-a – и по едно време поглеждам буса, дето се е лепнал зад мен в огледалото, и рязко спира, викам си „Какво става?“. Поглеждам напред – светофар в нищото и свети червено. Малеее, Фози набива спирачките ,изсвирват леко гумите и ABS-а задейства. Аз решавам, че няма да стане със спирането и криввам и – газ покрай него. Чист късмет, че нямаше коли на кръстовището да ни отнесат.

Направо изтръпнах, но кой да очаква на две ленти в посока, главен междуградски път да има светофар. Е, вече се научих, защото по-натам из Русия това със светофарите на главните пътища е нещо нормално.

Продължихме като дъжда почна да се усилва и температурата падна до 8 градуса. Петя поизмръзна, но и на нас не ни беше хич приятно при дъжд и такава ниска температура.

Добрахме се до

мотела (Гостиный Двор),

който се оказа не лошо място за междинна нощувка. Въпреки че бяхме загубили още един час, не беше станало прекалено тъмно, явно защото бяхме на север и се стъмваше доста по-късно.

мотел Гостиный Двор – Смоленск, Русия

Вътре мотелът беше отличен. Бяхме си запазили тройна стая. Имаше всичко – топла вода, ресторант и т.н. На входа по стълбището към стаите ни посрещнаха тези приятели.

мотел Гостиный Двор – Смоленск, Русия

Не бяха особено дружелюбно настроени.

мотел Гостиный Двор – Смоленск, Русия

Платихме с карта за нощувката без проблем и слязохме да вечеряме в кафето.

В Русия, ако видите надпис „Кафе“ има и ядене в него – супички, манджички, всичко което има в нашите ресторанти. Докато, ако влезете в място с надпис „Ресторант“, тогава ви падат главите. Това са места за хранене по-висока категория и цените са доста дебели. Бяхме изморени и леко премръзнали, та след топлия душ и вечерята се метнахме по креватите.

Кратко видео от деня можете да видите качено в Youtube:

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+ можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

Край на Белорусия :) В най-скоро време очаквайте пътуването до Русия ;)

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Беларус (Белорусия) – на картата:

Беларус (Белорусия)

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (2): Замъкът в Мир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Тони през Белорусия. Миналия път се запознахме как да си извадим белоруск виза и стигнахме до замъка Мир. Днес ще разгледаме замъка подробно.

Приятно четене:

 

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир

част втора

Замъкът в Мир

Ето и пътя към кулите и кулите отвътре.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

 

Това въже държеше нещо на долния етаж.

Замък Мир, Беларус

 

Ето го нещото приличащо на кош.

Замък Мир, Беларус

 

Ето още от съдържанието на

кулите

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

След кулите се спуснахме в

подземията

Замък Мир, Беларус

 

Зала за изтезания.

Замък Мир, Беларус

 

Ето ги и затворниците.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

 

 

Стари беларуски рубли.

Белоруски рубли – Замък Мир, Беларус Белоруски рубли – Замък Мир, Беларус

 

 

Замъкът е реконструиран, има фотографии от преди това.

Замък Мир, Беларус

 

Тук са показани важни особи посещавали го преди много години.

Замък Мир, Беларус

 

Една от кулите.

Замък Мир, Беларус

 

Интересно стълбище.

Замък Мир, Беларус

 

Макет.

Замък Мир, Беларус

 

Още от експозицията вътре.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

Оръжия.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

 

Продължение.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

Моторджийска ръкавица от едно време :).

Замък Мир, Беларус

 

Джамал за отопление.

Замък Мир, Беларус

 

Таван.

Замък Мир, Беларус

 

Още …

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мирский замок, Красноармейская улица 2, Мир 231444, Беларус

Как са изглеждали обитателите.

Замък Мир, Беларус

 

И още от кухнята …

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

 

Сервитьори.

Замък Мир, Беларус

 

Избата.

Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус Замък Мир, Беларус

 

 

 

Всички снимки от Замъка Мир може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Mirski_zamak/

Продължението:

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (3): От Мир към Русия

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Беларус (Белорусия) – на картата:

Беларус (Белорусия)

Корфу (3 – 4 ден): Керкира: Нощен живот и завръщане

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в продължението на втория ден отидохме до манастира Палеокастрица. За последно започнахме с началото на третия ден, в който видяхме двореца  Ахилион и крепост на Керкира, а в днешното продължение ще видим нощния живот и ще поемем обратно към дома

Приятно четене:

 

Корфу

продължение на ден трети и целият четвърти ден

Керкира: Нощен живот и завръщане

 

 

 

Поседяхме по до към 18:00 ч. този ден защото искахме да напазаруваме, да направим сандвичи за следващия ден за закуска и за из път и да вечеряме след което бяхме планували вечерна разходка в Керкира. По една бърза баня и салатка:

Къмпинг на Корфу Къмпинг на Корфу

 

 

 

Стана към 20:30 ч. и запалихме към

Керкира

като си бяхме набелязали паркчето около крепостта. Слезнахме на долу и лудницата беше още по голяма. Място за коли нямаше бяха наредени отстрани по улицата в продължение на 3 – 4 км предполагам не съм ходил до края на опашката, по големия проблем беше, че вече нямаше място и за мотор като нашия да спрем.

Керкира, Гърция

 

Скутери и мотори плътно на по 20 см един до друг, и един голям паркинг целия плътно наредени кошмар. Една кола на аварийки спряла до наредените скутери и гледам зад нея едно по голямо място чист късмет, завъртях мотора и с няколко маневри го вкарах на въпросното място като двата скутера около мене бяха пак на по 20 см.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

Даже и на пешеходните пътеки бяха наспрели скутерите, тъй като нямаше къде другаде. Не че някой спазва пешеходните пътеки – никой не спира, всички карат като бесни.

Нощен живот, Керкира – Корфу

 

Тръгнахме на разходка – доста приятен е центърът, с едни малки тесни улички и високи сгради, около тях доста уютно се чувства човек.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

 

 

На едно място бяха се събрали едни младежи духов оркестър и свиреха доста приятно като се получаваше една хубава акустика между сградите направо красота.

Оркестър, Керкира – Корфу Оркестър, Керкира – Корфу

 

 

Ето това свиреха:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

А тук можете и да ги чуете (видео):

http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Corfu_18_07_2013/

Диригентът:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

Малко нощни снимки:

Нощна Керкира – Корфу Нощна Керкира – Корфу

 

 

Старата крепост:

Нощна Керкира – Корфу

 

Стана късно и запалихме към къмпинга. Не знам защо по тези тесни смотани пътища всички се състезават. На един светофар посред нощите една мощна леля с една пробита алфа 145 като реши, че ще ме дърпа и онази алфа реве, форсаж здраво, аз си набирам нормално – онази до мене ще избухне. Викам – ей, малумна работа – и върнах газта, ще вземе да кривне и да ни пречука, баси хората. Всеки натиска, бърза за някъде – пък то разстоянията са по 10 – 20 км най- дългите, не знам защо така бясно карат 24/7 :).

Легнахме си късно към 23:30 ч. като имаше една новодошла група – цял рейс, за който не бяха подготвени явно и думкаха и крякаха цяла вечер, при което ги сложиха да спят в къмпинга на една поляна и спалните чували на земята – и така: 50 човека :). Бях замислил отмъщение за другата сутрин с един як форсаж в 6:00 ч. ама не го осъществих е крайна сметка :).

Четвърти ден

На другата сутрин станахме рано в 6:00 ч. бяхме решили да гоним ферибота в 8:30 ч. Имахме си сутрешен гост:

Къмпинг, Керкира – Корфу

 

Мотора натоварен готов за път:

Мотор, Керкира – Корфу

 

Отивам на пристанището

към 7:30 ,ч. оставям мотора и тръгвам по будките на „женския пазар“, където е превозвача за 8:30 ч.

Обаче през това време един ми вика – „Ела, ела, имаме ферибот в 9:00 ч“. Викам му: „Искам в 8:30 ч.“ Онзи вика „Мотор с двама човека ли сте?“ – викам „Да“ – „Ще ти дам на половината пари билетите!“ – хаха! и веднага ме заинтригува.

Вика ми „17,75 Eur всичко“ – не е точно на половина, но си е почти 30 лв по-надолу и се навих да почакаме още 30 мин. Гледам билетите после, които са само на гръцки и нещо пише „двама пасажера 50 % и 5 Eur на човек“ и – по-надолу – „мотор под 250 кубика 7,75 Eur“. Викам си „тоя ни метна с’а ще ме карат да доплащам“, ама после викам „сигурно така се прави отстъпката“. Заседнахме да чакаме и междувременно дойде още едно варадеро (вид мотор – бел.Ст.) – пак жълто, но по-стария модел с двама австрийци, мъж и жена, обаче натоварено много повече от нашето.

Дойде кораба, разтовари колите и викам си „сега ще ни качат нас първи, щото сме отстрани“. Ама – не! Зависнахме на моторите пред рампата на ферибота и почнаха коли да товарят. И така на слънцето висяхме около 50 мин и ни натовариха последни – направо изгорях. С билета нямаше проблеми.

После, докато пътувахме, се разговорихме с австрийците, които бяха на около 45 години. Те, хората, по-малко километри от нас бяха карали – хаха. Дошли от Австрия до морето – 450 км – не разбрах кой град, хванали ферибот за Игуменица, след което за Корфу и така. Сега пътуваха за Лефкада и Закинтос, имаха 20 дена и обикаляха крайбрежието спокойно, без да бързат. Спят на квартири и са доволни. Викам им „защо дойдохте на тоя остров“ :), а те казват – било австрийска традиция да се ходи на Корфу. Не знам точно историята, но май е бил австрийска собственост по едно време и тази кралица Сиси е австрийка, и затова – предполагам :)

Пристигнахме в Игуменица след 2 часа и точно в 11:00 ч. стартирахме

обратно по магистралата

Бях заредил предната вечер на острова, защото не ми се занимаваше да въртя из Игуменица да търся бензиностанции. Газ обратно – и след единия тол спряхме са кратка почивка и да хапнем по сандвич.

Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица

 

 

 

Оттам – пак по магистралата до бензиностанцията на 284-и км – преди Солун. Заредихме, пийнах една кола, че ми се спеше зверски и – към

България.

Стигнахме бързо и безпроблемно, но вече беше 34 градуса и беше доста жега. Този път реших да мина през обхода в Петрич – доста натоварено в неделя, но с мотора леко-полеко ги изпреварих колите една по една. Спряхме на Градешница, което си е класика да похапнем от вкусните пържоли на Митака.

Градешница с мотор

 

След което минахме още 150 км и акустирахме дома след 1420 км.

На мотор до Корфу

 

 

На острова минахме около 140 км. Общо всичко изхарчихме около 700 лв.

Като цяло

моето мнение е, че острова не е подходящ за почивка тип „плажуване на море“. Като цяло почти няма плажове: голяма брегова ивица и малко плажове, като тези откъм Италия водата не става, много е студена.

Забележителностите не са кой знае какво, по-скоро са по натамънени, за да могат да ти събират пари и да привличат туристи. Страшна скъпотия без особено покритие. Островът е в някакво изоставено положение, слаба поддръжка и според мен запада малко по малко. Предполагам световната известност го прави толкова посещаван и това, че има летище, което кара много туристи, както и пригоденото пристанище да посреща круизерски кораби.

Природата е само камъняци и някакви храстообразни дървета, както и змии и гущери :). Мога да направя сравнение с остров Тасос, на който съм бил няколко пъти, доста по-зелен е отколкото Корфу, има много по-голяма плажна ивица, като има страхотни плажове с пясък.

Къмпингът, на който бяхме на Корфу е един от най-добрите и е много по-зле от колкото Golden Beach на Тасос – много по-слабо поддържан и по-мърляв. Странното беше, че и хладилник няма общ, ами трябва да си плащаш, ако искаш да ползваш – което по Халкидики и Тасос си е нещо нормално да има общ хладилник. Цените са пъти по-скъпи на Корфу, отколкото на Тасос – както храна, забавления и спане, така и транспорт с ферибот. Посетихме Корфу заради световната му известност, но не вярвам да повторим, докато Халкидики и Тасос ги повтаряме много пъти и все още ни харесва.

До нови срещи !!!

Всички снимки:

http://www.tonyco.net/pictures/Corfu_18_07_2013/index.html

3D снимка на Ахил:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Corfu_18_07_2013

 

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

о.Корфу

Към връх Ботев за един ден (3): Тарзановата пътека

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, после стигнахме хижа Рай, а днес ще тръгнем по Тарзановата пътека.

Приятно четене: 

 

Към връх Ботев за един ден

част трета

Тарзановата пътека

 

Мини водопад.

Водопад, Стара планина

 

Ето и началото на

Тарзановата пътека

 

 

 

Така изглежда въпросната пътека.

Тарзановата пътека, Стара планина

 

Малко по на горе някой си беше забравил фотьойла и реших да поседна :)

 

 

И да помечтая.

 

Нагоре, нагоре и напред.

Тарзановата пътека, Стара планина

 

 

 

О, планина! O, гледка!

Към връх Ботев, Стара планина

 

 

 

 

Лека почивка.

Тарзановата пътека, Стара планина

 

И пак нагоре.

 

До бездната

Васил Левски / Vasil Levski, Пловдив / Plovdiv, 4363, BG
Имаше някакво ято там високо
Тарзановата пътека, Стара планина
Изкачихме се до края на Тарзановата пътека, където имаше и друга голяма група хора дори с малки деца, най- малкото беше на 3 години не знам как издържаше нагоре.
Забравих да спомена, че в началото на Тарзановата пътека същия шегаджия беше сложил пак син надпис, превключи на първа предавка, блокаж на диференциала и 4×4  :) и до върха 1 час 45 мин и 30 сек доста не обнадеждаващо, в крайна сметка се оказа, че до върха са около 2:30 ч. :)
Пътеката продължаваше в следния си вид и пак – стръмна.

 

 

Върха изглеждаше доста близо, но реално около час ни делеше от него. В подножието от южната страна имаше ледник, който не се беше стопил въпреки високите температури.

 

 

Стадо свободно пасящи крави.

Към връх Ботев, Стара планина

 

Пътя по който минахме.

 

Поток в подножието.

Поток в подножието на връх Ботев, Стара планина

 

 

Поглед на Юг.

Към връх Ботев, Стара планина

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани със – на картата:

 

Стара планина