Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, днес ще стигнем хижа Рай.
Приятно четене:
Към връх Ботев за един ден
част втора
Зор голям
Продължавайки още малко по пътеката стигнахме до уникална маса с пейки в непосредствена близост до уникална гледка от високо. Като се замисля няма ресторант който да ти даде такова усещане и такава гледка и решихме да седнем да закусим по един сандвич.
След като приседнахме и похапнахме продължихме през гората на резерват Джендема и стигнахме до едно мостче, където имаше и една чешма с меча глава.
По на горе по пътеката имаше много интересен поток, водата на едно място се спускаше под ъгъл по камъните, а на друго като двуглава змия разделена. Вирчето беше кристално като стъкло чисто.
На скоро бяхме срещнали закачлив син надпис „Превключи на първа предавка“ и имаше защо – склонът беше доста продължителен и доста стръмен.
След като се изкачихме най- горе се откри прекрасна
гледка към Райското Пръскало
и към съседните хълмове.
Вече бяхме на открито и по спомен от Google Maps хижата беше някъде на близо и наистина беше така, след няколко минути стигнахме и до
хижа Рай
Не се мотахме много около 10 мин и потеглихме на горе по пътя, все още бяхме по синия маршрут.
Това ни чакаше.
Не след дълго стигнахме разклона на синия и зеления маршрут и хванахме по зеления посока в. Ботев. От там ни се разкри страхотна гледка към
Райското Пръскало
Закатерихме се на горе стремглаво но пътеката почна да става все по камениста и тегава за вървене, за сметка на това гледките и миризмата на билки бяха все по хубави.
След като разгледахме катакомбите се насочихме отново към ключаря. Този път момчето си беше на работното място и малко трудно му обясних но разбра, че съм счупил ключа и, че мотора е отпред хаха. Извади парчето сравнително бързо след което почна да търси заготовка за ключ но уви нямаше. Пак с голям зор се опитах да го питам дали не може да отвори със шперц ключалката и да я смъкнем и да я пренареди по другия ключ който е за страничните куфари. Успя много лесно да я отвори със шперца след което махнахме една зегерка и свалихме патрона поигра си 5 мин да пренареди ключалката малко изпили някой зъбчета и хоп вече бях с един ключ на 3-те куфара. Сглобихме всичко и питам колко струва цялата операция. Познай 6 лв не можахме да повярваме B) , в БГ минимум 30 лв щяха да ни вземат за това.
Всичко наред – вече си отварям куфара и съм щастлив B) Трябваше да слизаме
към центъра на Одеса
като идеята беше да оставим моторите и да вземем маршрутка да усетим духа на Одеса в бутаницата B) но времето напредна и тръгнахме с моторите което се каза много по добра идея от ръгането в маршрутка. Движението е страхотно огромен град зелена вълна всичко отлично организирано не се образуват тапи никъде в същото време трафика е доста натоварен де да беше така и в София но уви не е. Големи булеварди някой еднопосочни с по 3 – 4 ленти в посока, основните са с общо 5 ленти като средната е със светофари над нея сутрин свети така, че 3 ленти да са посока центъра две обратно, вечер свети така, че две ленти са посока центъра и 3 ленти към кварталите много умно измислено и практично за разлика от при нас:
На снимката се вижда лентата която е между двойните пресечени линии си сменя статута вечер и сутрин.
Еднопосочен булевард:
Трамваите се движат отстрани отделени и не пречат на движението:
Е, не навсякъде, но на повечето места:
Стигнахме до някаква улица която беше леко затворена защото снимаха филм и ни казаха да обръщаме и решихме да паркираме там:
Имаше много интересна ограда на едно заведение точно до нас:
Тръгнахме из центъра много красиво старинни сгради, Кафе компот:
Насочихме се към
морската гара,
ето изглед от върха на Потемская лестница (Патьомская лесница):
Опа!… лодка Варадеро. Хаха, нямаше как да не я снимам:
Каретите бяха с дискови спирачки:
Шидера и змията:
Разхождайки се из едно малко паркче видях Маша от приказката „Маша и мечока“ – хаха! Трябваше да я снимам, но тя каза, че само, ако си купя от нейните близалки, така и направих B)
Днес Тони няма да ни вози на мотор, а ще ни юрне да катерим връх Ботев. Я да ви видя!
Приятно четене:
Към връх Ботев за един ден
част първа
Който го е страх от мечки, не ходи в гората
ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА,
ДО НЕЙ ДУНАВА СИНЕЙ,
СЛЪНЦЕ ТРАКИЯ ОГРЯВА,
НАД ПИРИНА ПЛАМЕНЕЙ.
МИЛА РОДИНО,
ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ,
ТВОЙТА ХУБОСТ,
ТВОЙТА ПРЕЛЕСТ
АХ, ТЕ НЯМАТ КРАЙ !
Искам да ви разкажа на кратко за едно невероятно усещане из родните планини. Снимковия материал който ще ви представя е доста богат но не може да се сравни със истинското усещане на място, с уханието на билки, вятъра в ушите и невероятната картина която се разкрива пред вас със всеки изминат метър.
От известно време с жена ми събираме печати в книжките със 100-те туристически обекта и понеже са ни останали 4 – 5 печата само до края като от по екстремните последно ни остана връх Ботев, решихме да се организираме и да се поразходим из планината. Прочетохме тук там как точно стоят нещата, поинтересувахме се от приятели които вече са ходили и почнахме да спретваме организация. Избрахме изкачване от към южната страна тоест Калофер. Тъй като през лятото уйкендите са ни доста натоварени единствения възможен вариант беше 27-28.08.2013 г. Стандартното изкачване на върха включва в повечето случай преспиване преди или след на хижа Рай. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Rai
Звъннах една седмица по рано да се опитам да запазя две места в хижата но уви ми се скараха и казаха много късно се обаждате, викам си брей сигурно 2 месеца трябваше по рано да се обадя , явно този вариант отпадаше.
В курорт Паниците на около 4 км след Калофер се оказа, че има прилично хотелче в което не е нужно два месеца по рано да резервираш места. http://www.raiskikat.com В него резервирахме 2 нощувки едната петък вечер без закуска срещу 48 лв и другата събота вечер със закуска 58 лв. След тази резервация се оказа, че има само един вариант да се качим и да слезем за един ден.
Тръгнахме петък след работа от София по подбалканския път към Клофер, като спряхме да вечеряме на пъстървата.
От там пуснах GPS-а като предварително бях задал координатите на хотела и се оказа , че е на 10 км от пъстървата. Пристигнахме в хотелчето и прибрахме колата в двора му на сигурно, тъй като бяхме проучили и се оказа, че не е добре колата да седи без надзор, тъй като ѝ източват бензина. След като се настанихме излезнахме да се поразходим и да проучим на бързо района и пътеката за в. Ботев.
Беше се по смрачило вече но тръгнахме леко по един сипей който се оказа, че е въпросното начало на пътеката.
Върнахме се на зад, като минахме през една голяма поляна където имаше някакъв събор този уикенд.
Прибрахме се в хотела поразгледахме картата която бяхме предварително купили срещу 4 лв и решихме, че ще караме по синия маршрут посока х. Рай като след това ще се отделим по зеления маршрут към в. Ботев, легнахме рано за да може да сме свежарки за другия ден, път ни чакаше.
На другата сутрин станахме 5:30 ч. като предварително бяхме си направили сандвичи от София в хладилната чанта, бяхме се запасили с вода, бисквити и праскови и подредихме раниците.
В 6:06 ч. стартирахме от хотела.
Още беше мрачно на вън, слънцето не се беше показало и потеглихме по първата част от пътя ни, а именно сипея:
След не дълго но кофти изкачване стигнахме входа на Национален Парк Централен Балкан.
Национален парк „Централен Балкан", България
От там тръгнахме по една пътека доста широка между дърветата.
Слънцето започна да се прокрадва между дърветата.
След гората следваше открит път.
Облаците които се извиваха над планината бяха много красиви.
Там нейде горе в облаците е в. Ботев.
Ето на това казвам да посрещнеш изгрева.
Стигнахме до един разклон на който пишеш в. Ботев на ляво и като погледнеш на ляво един баир ама край няма и стръмен хаха викам не сме от тука, х. Рай направо и си продължихме направо. Оказа се, че този разклон е зимния маршрут отбелязан със жълто картата.
Пътеката стана ето такава.
Не след дълго по въпросната пътека стигнахме до входа на гората което се оказа и входа на резерват Джендема, където има указателна табела какво да правите ако срещнете мечка в гората . Хубаво е да се информирате за да избегнете инциденти. Тука важи правилото,
Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса. Днес започваме разглеждането на Одеса, като първо ще посетим Катакомбите под града.
Приятно четене:
Украйна на мотор
част трета
Катакомбите на Одеса
Събудих се преди другите и реших да мръдна малко да поразгледам къде сме. Този ден беше предвиден за
обиколка в Одеса
като нощуваме два пъти в Дом Павловъй. Димата беше водил и други БГ мотористи да спят тук, както и Шидера при предишното му идване, та беше изпитана работа. Самият комплекс – много приятен, нелуксозен, но вътре със зеленинка, фонтанчета, нещо като импровизиран зоопарк и на самия бряг на морето:
Това са балконите на нашата стая:
Това е от вътрешната страна качваш се по стълбичките и си влизаш в стаята малко тип общежитие:
Вътрешността:
Моторите:
Каменни стъпки:
Установих, че правят пирожки на място и закусихме много вкусно. Понагласихме се по дънки и обувки, без якета по къси фланелки и решихме, че
ще ходим да търсим ключаря
Димата беше пуснал по скайпа адреса и го зададохме на GPS-а. Оказа се, че е на 7 км от нас. Решихме да ходим с два мотора аз возя Наско, Шидера кара сам тъкмо да може да поснима в движение. И потеглихме:
Преди да стигнем до ключаря спряхме на някаква бензиностанция квартална, на която имаше чейндж и сменихме малко евро в гривни.
Ключаряt се оказа в някакъв квартал с някакви високи блокове тип Люлин-сити, но с доста разбити вътрешно квартални улици. Стигнахме до адреса според GPS-а,
но ключар нямаше
Викам брех само високи блокове и някакъв супермаркет. Питах някакви хора за ключар – казаха: в супера. Влизам, в супера – има ключарско ателие, доста добре заредено изглеждаше и много варианти за автоключове имаше – викам, правилно ни е упътил Димата. Да, ма егати работното време от 12:00 до 19:00 ч. през седмицата и събота от 10:00 до 16:00 ч. – лудница направо, гледам часовника 11:20 ч.
Одеса, Одеска, Украйна
Викам си и без това имаме само ден за Одеса не може 40 мин да висим да го чакаме. Излязох при спътниците ми да се разберем какво правим. Шидера беше говорил за някакви Катакомби под Одеса които били много интересни, но са на 20 км от Одеса някъде. Решихме да ги посетим и да се върнем после при ключаря. Потеглихме на там, оказаха се от другата страна на околовръстното:
Това е околовръстното което минаваше покрай някакви езера червени на цвят доста интересно:
Към Катакомбите
Карайки по GPS-а се забихме в ето това, което определено не бяха катакомбите:
Това НЕ са катакомбите
Шидера пита някакви хора накъде са и се оказа, че е трябвало малко преди това да свием. Върнахме се малко на зад по околовръстното и хоп –
на Катакомбите
Катакомбите на Одеса
Напазарихме си малко сувенири и пътеводител и зачакахме екскурзовода:
Тук е входа:
Питахме за билети – казаха ни вътре – ОК. Оказахме се ние и едно семейство с дете – малка група, което беше добре. Дойде екскурзовода и ни помъкна на вътре:
Почна да разказва много интересни неща, като например как били на 3 етажа и 3000 км дълги със 1000 изхода в целия град. Разбира се ние за около 45 мин щяхме да видим една малка част но при желание може да се организира по голяма екскурзия и да се види повече от катакомбите. Вътре са живели хора по време на войната и си е като малък град с тесни тунели.
Това на пример е кухнята:
Това е спалнята:
Лозунг:
Училищна стая:
Най- младия ученик:
Болница:
Женска стая:
Стая за забавления:
Стая на командира:
Оръжейна:
Самоделни мини:
Коктейл молотов:
Стрелбище:
Пералня:
Гладачно:
Рисунки как са се задявали момчетата с момичетата, като ги заливат с вода:
Стълбата към изхода и музея:
Дворът на музея:
Ако имате интерес всички снимки от катакомбите можете да видите тук:
Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, ад нес ще я прекосим , ще влезем в Украйна и през Болград ще стигнем до Одеса.Приятно четене:
Украйна на мотор
част втора
От Болград до Одеса
Поехме към следващата граница която беше в близост до Болград около 40 км се кара през Молдова до там като пътя е в задоволително лошо състояние тъкмо вдигнеш 80 - 100 км/ч и се налага да свалиш до 40 км/ч щото изкачат огромни дупки пред теб но реално ако се кара внимателно не е проблем с мотор, виж с кола щеше да е по драматично положението:
В Молдова спретнати хубави къщички:
Спряхме в едно малко градче да щракнем някоя друга снимка: Continue reading →
Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова.Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;)
Украйна на мотор
част първа
През Румъния
Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя
участниците:
Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000
Наско с Yamaha Super Tenere 750
Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000
Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп – хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва.
Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв.
Ден 1 – 8.06.2013 г. – 501 км Continue reading →
и решихме да седнем да закусим по един сандвич.
