Tag Archives: Барселона

Барселона с деца (13 ден, последен): Музей на шоколада и Ретро парад

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

След което „Лазурният бряг с деца“ се превърна в „Барселона с деца“, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището, после бяхме в парка Гюел, Испанското село и видяхме пеещите фонтани Монжуик. В днешния – последен ден – ще се разходим из Готическия квартал и пристанището.

Приятно четене:

Ден 13

Барселона и назад

Музей на шоколада и Ретро парад

10.07.2015 г.

част дванайста на

Лазурният бряг с деца

Последният ден от нашето пътуване

Станахме отново рано и стегнахме багажите. Закусихме и се запътихме към гарата. Петя беше извадила, че има място където можеш да си оставиш багажа за 24 часа за около 4 – 5 евро. Гарата е огромна и вътре трудно се ориентира човек.

Намерихме в крайна сметка къде се оставя багажа, има си пазач който гледа какво внасяте и следи да не се краде. Пускате стотинките и шкафчето се отключва, получавате ключ автоматично. В едно от големите шкафчета успяхме да набутаме двете големи раници и на Ади по-малката раница. Другата беше с нас, както обикновено. Нямаше как да обикаляме цял ден с всичкия багаж и това беше чудесно решение. Влакът за летището тръгваше от същата гара и багажа щеше да ни е под ръка.

След като оставихме багажа се заехме да се оглеждаме от къде тръгва влака за летището, за да сме подготвени за вечерта. Знаехме, че цената му е на цената на билетче за градския транспорт. Доста объркано и с разписанието, но горе долу ни беше ясно през кой изход се минава и решихме, че ще дойдем час по-рано на гарата, за да може всичко да е наред и да не си изпуснем влака.
Петя ни беше подготвила

пешеходна обиколка из Барселона,

която включваше минаване през повечето обекти на Гауди. С метрото се занесохме до центъра и подхванахме пеша.

Първа спирка

Palau del Baro Quadras

Palau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, Испания

Следваща спирка някъде зад дърветата

Casa Comalat

Casa Comalat – Барселона, ИспанияCasa Comalat – Барселона, Испания

Обектите са разположени сравнително наблизо един до друг и лесно ги достигахме.

Casa Comalat – Барселона, ИспанияCasa Comalat – Барселона, Испания

Casa Mila

Casa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, Испания

Casa Batllo и Casa Amatller

Casa Batllo и Casa Amatller – Барселона, ИспанияCasa Batllo и Casa Amatller – Барселона, Испания

Casa Lleo Morera

Casa Lleo Morera – Барселона, ИспанияCasa Lleo Morera – Барселона, Испания

Passeig de Gracia

Passeig de Gracia – Барселона, Испания

По тези малки улички стигнахме до

музея на шоколада,

който се намира в Готическия квартал

Бари готик – Готически кваратал – Барселона, Испания

Създаден от барселонската сладкарска гилдия,

музеят се намира на територията на бившият манастир „Св. Агустин“

Историята на сградата е пряко свързана с шоколада – през 18 век в него се помещавали войници, които били известни с голямата консумация на шоколад. Според военните разпоредби от онова време шоколада заемал голяма част от менюто на войниците: “ За закуска на всеки кадет и съпътстващ офицер се полага една и половина унция шоколад с четвърт хляб“. Шоколад се полагал и когато войската била в гарнизон. Войниците били известни като „чоколатерос“(chocolateros) и много хора им завиждали заради статута им на елитни части, глезени с големи количества шоколад.

В наши дни музея предлага интересно пътешествие в шоколадовия свят: от произхода му, пристигането му в Европа, хранителната и медицинска стойност до връзката на традициите с бъдещето и формиращата му роля в колективното вдъхновение. Освен с историческите и художествени персонажи изляти от шоколад музея е известен и с невероятните си скулптори, изработени от майстори на шоколадовото изкуство, принадлежащи към испанската гилдия на сладкарите. Повечето от произведения са правени в продължение на 10 дни. За някои от тях са използвани са повече от 7 вида шоколад. Направата им изисква изключителен професионализъм – всеки вид шоколад се отлива с определена температура в противен случай скулптурата ще претърпи провал.
Купихме си билети, ето ги на снимката по-долу.

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Да, точно така тези шоколадчета са билетите ни за вход, с техния баркод се чекираш, за да ти се отвори турникета

Ето как изглежда какаото – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Ето как изглежда какаото

Шоколадов варан – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов варан

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Доста прецизно а?

Шоколадова горила – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова горила

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш

Шоколадов Меси – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов Меси

Шоколадов дракон – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов дракон

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса

Шоколадов макет на Василий Блажени – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на Василий Блажени

Инструменти за шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Инструменти за шоколад

Шоколадов макет на чешма от Barcelona – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на чешма от Barcelona

Имаше и много фигури от детски анимационни филмчета

Тинтин на луната – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Тинтин на луната

Шоколадови смърфове и Гаргамел – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадови смърфове и Гаргамел

Шоколадов Литъл Чикън – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов Литъл Чикън

Машина за мелене на какао – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Машина за мелене на какао

Форми за шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Форми за шоколад

Шоколадово лего – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадово лего

Тук имаше и помещение, където децата сами могат да опитат да направят нещо от шоколад, разбира се ако говорят испански

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова Бамби – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова Бамби

Шоколадов макет на La Sagrada Familia – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на La Sagrada Familia

Разгледахме шоколадите, нищо не си купихме 🙂 и продължихме из

уличките на El Barri Gotic

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Ето я и въпросната чешма, която видяхме на шоколадова фигура вътре

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

На едно място имаше натоварено за ремонт колело с верига

Започнахме да огладняваме и се заоглеждахме за заведение, където може да хапнем.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Трудна работа при тази архитектура 🙂

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Както си крачехме и търсехме заведение попаднахме съвсем случайно на

ретро парад на Placa Sant Jaume

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Ето така се кара с чадър.

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Изчакахме ги да потеглят. Две от колите не искаха да запалят, единия беше със стартер, но другия с манивела. Ей, голямо въртене падна на тази манивела и най-накрая запали, всички му ръкопляскаха.

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Другият обаче нямаше такъв успех и се наложи да го откарат

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Продължихме по уличките на El Barri Gotic да търсим ресторант.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Placa Reial,

тук имаше доста заведения, но нищо не си харесахме.

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/Barcelona/placareial.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/Barcelona/placareial3.jpg

Ето още едно заведение, но и тук нищо интересно.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Продължаваме из уличките на този интересен квартал

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

.

Catedral de Barcelona

Catedral de Barcelona – Барселона, Испания

В един момент, не знам точно как го уцелихме, но решихме да седнем в ей това заведение на ъгъла

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Беше разположено на голям булевард.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Поръчахме си две различни менюта, като едното за мен включваше гаспачо 🙂

Обяд – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Много вкусно готвиха в това заведение и останахме супер доволни. Гаспачото много ми хареса и Петя после в София ми прави редовно цяло лято от него 🙂

Доволно похапнахме, за вечерта си бяхме направили сандвичи за летището. Продължихме с разходката из Barcelona.

Palau de la Musica Catalana

Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, ИспанияPalau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания

Arco de Triunfo de Barcelona

Триумфалната арка на Барселона – Arco de Triunfo de Barcelona – Испания

Триумфалната арка на Барселона – Arco de Triunfo de Barcelona – Испания

Триумфалната арка на Барселона

Parc de la Ciutadella

Parc de la Ciutadella – Барселона, Испания

Parc de la Ciutadella

Краката ни се бяха изморили вече и се настанихме на една детска площадка в парка да починем. Освен гълъбите, свободно летящи птици из парка имаше и папагали.

Папагали – Барселона, Испания

Стояхме каквото стояхме, имаше още много време до самолета, а бяхме разгледали всичко интересно за нас в Барселона.

Пуэрто де Барселона, Испания

Чудейки се какво да правим се запътихме към

пристанището

Решихме да убием още час време като се качим на лодка, която ще ни разходи из огромното пристанище.

Пристанището – Барселона, Испания Пристанището – Барселона, Испания

Ето го подвижния мост, който ще видите по късно в клипчето

Пристанището – Барселона, Испания

Спасителен кораб – Пристанището – Барселона, Испания

Спасителен кораб

Пристанището – Барселона, Испания

Много странна мостова конструкция над товарното пристанище

Кораб в Пристанището – Барселона, Испания

Огромен круизерски кораб, най-големия който сме виждали

Кораб в Пристанището – Барселона, ИспанияКораб в Пристанището – Барселона, Испания

Рибар на пристанището с докер – Барселона, Испания

Рибар на пристанището с докер

Разминахме се и с един голям ферибот – Барселона, Испания

Разминахме се и с един голям ферибот

Разминахме се и с един голям ферибот – Барселона, Испания

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта – Пристанището – Барселона, Испания

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта

Интересно решение за носа на яхта – Пристанището – Барселона, Испания

Интересно решение за носа на яхта

Пристанището – Барселона, Испания

Върнахме се на пристанището

Всички снимки от Barcelona можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/

За това видео не беше трудно да намеря песен 🙂 можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат :

Беше време да се отправим към гарата.

Хванахме метро, което ни закара точно на гарата. Взехме си багажа и отидохме на информация да питаме за влака към летището. От там ни казаха, в колко часа има влак и, че на турникета минаваме с картите за градския транспорт, които си бяхме купили.

Влаковете тръгваха като метро под земята от тунели. Имаше около 20 мин до влака и слязохме на пероните. Хич не е добре измислено. Долу при наличието на много влакове е страхотна жега – локомотивите бълват охлаждане, климатичните системи по вагоните също и направо не се диша, едвам изкарахме 20 мин. После като се качихме във влака вече беше добре и климатикът вътре си работеше.

Влакът ходеше до основния терминал, пък нашия полет беше от второстепенния, тъй като бяхме с ниско тарифна местна авиокомпания Vueling. Влакът беше претъпкан и се наложи да пътуваме правостоящи. Намери се едно място за Ади и Боби и съответно дремнаха малко.

На основния терминал имаше безплатни бусове, които ни откараха на второстепенния.

Летището е огромно

и флотилията на тази нискотарифна авиокомпания е огромна, сигурно имат най-много самолети от всяка друга местна авиокомпания, всеки втори е техен. Отново бяхме само с ръчен багаж, но за нашия полет не се позволяваше онлайн чекиране и трябваше да се чекираме на място на летището. За да стане багажа в размера, който позволява салонен багаж си облякохме дългите дрехи (дънки и яке), които не бяхме обличали въобще през цялото ни пътуване. Пробвахме в клетките за измерване раниците и всичко влизаше. Оставихме децата да ни чакат, а ние с Петя се запътихме към гишетата за информация на авиокомпанията.

Бяхме си закупили само две места в самолета, така че да не се падне Боби сам. Останалите две бяха както се случат, аз и Боби да сме един до друг поне. Изчакахме си реда и точно заговорихме на английски с човека на информацията и като ни видя документите и обърна на български, явно беше наш човек. Обясни ни, че трябва да идем на еди кои си гишета с билетите да се чекираме. Завъртяхме се на там, и какво да видим на всичките гишета огромни опашки от руснаци, с едни големи куфари направо ужас. Оставих Петя на една от опашките и реших да се върна да питам като нямаме багаж не може ли да не се редим.

Нашият човек беше зает с някакви хора и се опитах да обясня на колегата му, но когато ме видя ми обърна внимание и каза, че щом сме без багаж да ида на приорити чек ин или бизнес се води, където щял да се обади на колежката си и да не чакаме. Тук е момента да изкажа

огромна благодарност на българина на гишето,

който ни съдейства и ни спаси от минимум 2 часа чакане на безсмислена опашка. На бизнес чек ина-а имаше малко хора и за около 15 – 20 мин дойде и нашия ред. Подадох билетите и жената явно знаеше за какво иде реч та се обади някъде и до колкото можах да разбера от испанския, който говореше нещо обясняваше, че сме семейство с две деца от които едното малко. В крайна сметка ни даде втори ред в самолета като бяхме тримата един до друг и четвъртото място от другата страна до прозореца. Уникално без нищо да плащаме, благодарение на колегата и българин. Всичко беше наред и оставаха около час и половина до полета.

Летище Барселона, Испания

За тази авиокомпания ни беше казал колега на Петя, като беше споменал, че те като са летели самолета не искал да стартира двигателите, та трябвало да отстранят проблема и ги забавили малко :), колко успокояващо.

Натоварихме се, климатичната инсталация хич не беше добре настроена и вътре си беше жегичка, пилотската кабина си стоеше отворена до последно и се виждаше как пилотите правят предполетна подготовка с дневника. При останалите авиокомпании винаги вратата е заключена при товарене на пътниците.

В крайна сметка излетяхме с малко закъснение, полета мина гладко и бързо. Боби заспа и хич и не разбра какво става, беше доста уморен пък и все пак му беше време за сън.

Приближихме София, кацането беше изключително гладко,

не се разбра даже как самолета докосва пистата, след което самото спиране беше много плавно и внимателно без излишно напрежение, майстори пилоти. Напоследък се бяхме возили предимно в уизеър с български пилоти, не искам да кажа нищо лошо за тях, но не ми се беше случвало някой от тях да приземява толкова плавно машината, всички натискат здраво спирачката след като се опрат колелата в земята.

Разтоварвайки се от самолета, витлата на двигателите все още се въртяха от инерцията и от едното витло се чуваше как стърже в нещо докато се върти и то доста ясно. Не знам дали имаше нещо вътре чуждо тяло или просто беше криво и стържеше, но в крайна сметка по време на полета не е имало проблеми, машината си беше в изправност.

Пътешествието ни приключи успешно,

плана се изпълняваше на 90 % и почти нямаше изненади. Беше едно незабравимо приключение и за нас и за децата, което ще помним винаги. Благодаря за отделеното внимание и до нови срещи !!!

?

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Барселона:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:



Booking.com

Барселона с деца (12 ден): Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Последния път „Лазурният бряг с деца“ се превръща в „Барселона с деца„, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището. Днес вече сме в парак Гюел, Испанското село и ще посетим шоуто не пеещите фонтани Монжуик.

Приятно четене:

Ден 12

Барселона

Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани

09.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Станахме отново рано, както обикновено. Бяхме си купили предварително продукти за закуска и сандвичи и закусихме в квартирата.

Днес нашата обичана и скъпа мама Петя имаше ЧРД 🙂 Предварително имахме закупени билети за вход в Парка Гюел, които имаха час за влизане. Ние с Боби се приготвихме бързо и излязохме отпред да чакаме жените, тъй като Боби не го свърта на едно място, което е нормално за тази възраст. По едно време Ади ни вика да дойдем, защото мама не можела да заключи вратата. Върнахме се ние и

се оказа малко прецакване

– за квартирата имаше два комплекта ключове, единия го бях оставил отвътре на вратата, другия Петя го беше взела и беше дръпнала вратата, която беше с топка, което автоматично значи, че няма отваряне отвън. Това си е грешка на този, който е изработвал вратата, защото тази комбинация не е хич добро решение. В този случай се слага от вътре врътка за заключване, а не ключалка, на която да можеш да оставиш ключ, или поне по-модерен патрон, който позволява отваряне отвън при наличието на ключ от вътре.

Веднага се сетих за метода с кредитната карта като по филмите да избутам езика, за да се отвори вратата, но нямахме никакво време и реших, че няма какво да се занимаваме повече. В движение се обадих на хазяйката и някак си и обясних какво точно се е случило и евентуално решение на проблема. Каза да не се притесняваме, че ще оправи нещата. Обясних ѝ, че единия комплект ключове е у нас, тоест само трябва да се отвори вратата и да се махне от вътре другия ключ. Тук е момента да спомена, колко коректен хазяин се оказа, и не ни таксува нищо допълнително за тази ситуация. Не се обади, че всичко е наред, но като се прибрахме вечерта си влязохме без никакви проблеми.

Хванахме си метрото и за нула време се озовахме на някакъв булевард, а от там имаше табели за

Парка Гюел,

като изкачването става по едни стръмни улички. Ето ни най-накрая в парка.

Парк Гюел, Барселона

Парк Гюел (Parc Güell)

е проектиран от великият испански архитект Антонио Гауди. Периодът, за който е построена е 1 900 – 1914 г. и е част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Parc Guell е изключителен именно с това, че всички фигури, статуи и здания в парка са направени от малки цветни порцеланови парченца. Той е създаден за да носи мир и спокойствие на посетителите си. Интересни са двете сгради на входа му, които имат доста необичайни, подобни на кули покриви.

Скулптура на голям многоцветен гущер – символ на града,

пази прохода към величествена колонада, държаща огромната тераса с изглед към целия град. В центърът му се намира основната тераса, която има пейка от вътрешната си страна. Тази пейка има формата на морска змия, извиваща се по края на терасата. Отстрани на пътеките има невероятни скални колони, които сякаш порастват от земята.
Бяхме малко преди часа и се наложи да изчакаме няколко минути, но сравнително бързо ни пуснаха. Влязохме от горе и се озовахме на голямата тераса.

Парк Гюел, Барселона

Интересни подпори на навес – Парк Гюел, Барселона

Интересни подпори на навес

Някаква пустиня само пясък, не можах да схвана точно какво е искал да каже тук архитекта – Парк Гюел, Барселона

Някаква пустиня само пясък, не можах да схвана точно какво е искал да каже тук архитекта

Пейките бяха интересно насукани и с интересни мозайки – Парк Гюел, Барселона

Пейките бяха интересно насукани и с интересни мозайки

Улука и той от мозайки – Парк Гюел, Барселона

Улука и той от мозайки

Изглед към града – Парк Гюел, Барселона

Изглед към града

И главният вход, през който не влязохме – Парк Гюел, Барселона

И главният вход, през който не влязохме

Още от парка – Парк Гюел, Барселона

Още от парка

Austria gardens

Austria gardens – Парк Гюел, Барселона

Austria gardens

Austria gardens – Парк Гюел, Барселона

Hypostyle room

Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона

Hypostyle room

Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона Hypostyle room – Парк Гюел, Барселона

Слязохме към главния вход

Парк Гюел, Барселона

Ето го и гущера

Гущерът – Парк Гюел, Барселона

Гущерът

Гущерът – Парк Гюел, Барселона

И отново мозайки навсякъде

Мозайки – Парк Гюл, Барселона Мозайки – Парк Гюл, Барселона Мозайки – Парк Гюл, Барселона

Странен навес

Странен навес – Парк Гюел, Барселона

Стълбището

Парк Гюел, Барселона

Площадчето на главния вход

Парк Гюел, Барселона

В кулите от двете страни на главния вход можеше да се влиза, но имаше опашка. Изчакахме и се качихме вътре. Реално нямат нищо особено вътре, но от върха има гледка.

Парк Гюел, Барселона Парк Гюел, Барселона Парк Гюел, Барселона

Слязохме и продължихме из парка

Парк Гюел, Барселона

The Ramp

The Ramp – Парк Гюел, Барселон

Portico of the washerwoman

Portico of the washerwoman – Парк Гюел, Барселон Portico of the washerwoman – Парк Гюел, Барселон Portico of the washerwoman – Парк Гюел, Барселон

Приключихме с парка и с помощта на GPS-а се спуснахме обратно надолу, като търсехме станцията на метрото. Следващата спирка по маршрута беше

Casa Vicens

Casa Vicens – Барселона, Испания Casa Vicens – Барселона, Испания Casa Vicens – Барселона, Испания

Щракнахме тази странна архитектура и се насочихме към Funiculars който води до Teleferic de Montjuic.

Фуникульорът

е нещо средно между метро и лифт, подобно е много на това, на което се возихме към входа на пещерата във Франция, на същия принцип работи. Има две влакчета разположени на релси под наклон, като в двете крайни станции релсите са единични, а по средата на маршрута със стрелки се разделят на два коловоза. Там става разминаването на двете кабинки, които са свързани по между си със система от въжета и действат една на друга като противотежест, точно както асансьор. Управлението става с електродвигател в единия край и е автоматизирано.

Фуникульор – Барселона, Испания Фуникульор – Барселона, Испания Фуникульор – Барселона, Испания

Качихме се до

Teleferic de Montjuic

Фуникульор – Барселона, Испания

Купихме билети и се приготвихме да се товарим на лифта

Фуникульор – Барселона, Испания

Боби му беше много забавно

Фуникульор – Барселона, Испания

Потеглихме нагоре към хълма, гледката е спираща дъха

Барселона от Монжуик, Испания Барселона от Монжуик, Испания Барселона от Монжуик, Испания Барселона от Монжуик, Испания

Лифтът прави завой на едно място и след това стига до

крепостта Castell de Montjuic

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Взехме си билети и влязохме да разгледаме

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Вход

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Боби веднага се метна на оръдието

А сега на къде да хванем? – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

А сега на къде да хванем?

От горе имаше гледка във всички посоки.

От горе имаше гледка във всички посоки. Товарното пристанище. – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Товарното пристанище.

От горе имаше гледка във всички посоки. Товарното пристанище. – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Склад за чисто нови коли – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Склад за чисто нови коли

Продължаваме из крепостта

крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Ето и една панорама

Панорама – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Панорама

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Barcelona.JPG

Изглед от Castell de Montjuic към Tibidabo – Барселона, Испания

Изглед от Castell de Montjuic към Tibidabo

Две семейни селфита към Barcelona – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Две семейни селфита към Barcelona

Две семейни селфита към Barcelona – крепост Castell de Montjuic – Барселона, Испания

Нагледахме се на гледката и се запътихме пешком надолу. Беше доста далеч, но решихме да се поразходим пеша.

Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания

Стигнахме до

олимпийското градче

Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания

Много години бяха минали от 1992 насам

Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и оломипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и олимипийско село – Барселона, Испания Олимпийски стадион и олимипийско село – Барселона, Испания

Целта на пешеходната разходка освен да видим олимпийското градче, беше да посетим и музея на

испанското село Poble Espanyol

В Испанското село на площ от 20 дка са построени копия на съществуващи сгради, които представят архитектурата на различните краища на Испания. В комплекса са направени и различни автентични занаятчийски работилници. На входа на комплекса отново ни очакваха огромни статуи.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Тръгнахме по уличките

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

По уличките на Poble Espanyol

В Испанското село могат да се открият различни магазинчета и ресторантчета, подобно на нашето Етъра край Габрово, но е по-голямо.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Решихме да отпразнуваме рождения ден на Петя на късен обяд в 15:00 ч. по Испански в селото. Поръчахме си два пъти различна паеля като моята беше с черен ориз, който се боядисва с мастило от сепия. Напитките, които ни сервираха към паелята бяха сангрия.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Паеля

За десерт взехме по един сладолед и продължихме из уличките на селото.

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Интересни пейки с интересен фонтан

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

На сградата вляво част от прозорците са само нарисувани

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Продължихме из селото

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Това мостче беше много приятно

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Площад

Испанско село – Poble Espanyol – Барселона, Испания

Странна статуя на полегнал кон

Вече бяхме слезли долу в града и се запътихме към фонтаните.

Museu Nacional d’Art de Catalunya

Национален музей на каталонското изкуство – Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

Национален музей на каталонското изкуство

Ето ги и тях Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик)

Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик) – Барселона, Испания

Едно семейно селфи отпред ои още едно към двореца

И последно към

Placa d’Espanya

Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания – Placa d'Espanya – Барселона

Щяхме да се върнем вечерта на същото място, за да гледаме прочутото шоу на пеещите фонтани. Имаше достатъчно време и решихме да се върнем до квартирата и да си вземем нещата за плаж. Всичко беше точно и бяха оправили проблема с ключа, та си влязохме нормално. Взехме си кърпи и бански и се запътихме към метрото.

За пръв път ни беше да ходим с метро на плаж,

как звучи само 🙂

Имаше една станция много близо до плажа и слязохме на нея. Не след дълго се озовахме на плажа, който беше претъпкан.

Плаж – Барселона, Испания

Плажът

Плаж – Барселона, Испания Плаж – Барселона, Испания

Водата и пясъка бяха невероятно мръсни,

но какво да се прави децата си искат тяхното. Нормално беше да е мръсно за градски плаж, но освен всичко останало самия пясък беше целия в някакъв като строителен прах, и крака, ръце, всичко което се докосне до пясъка побеляваше все едно си на строителен обект.

Изкъпахме се в морето, поиграхме на плажа и за щастие имаше душове където да се изплакнеш от мизерията. Хванахме си метрото и се прибрахме обратно в квартирата да се оправим за вечерта. Оправихме се и се насочихме уж по-отрано да си хванем места на магическите фонтани. Да де, ама бяхме вече закъснели, беше фрашкано с народ от всякъде и се носеше музика.

Магически фонтан „Монтжуик“, Plaça de Carles Buïgas, 1, 08038 Barcelona, Испания

Шоу на пеещите фонтани

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Промъкнахме се през тълпата с децата и си намерихме места на една от колоните, от където се виждаше супер

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, ИспанияШоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

В един момент се освободи място и за мен и се метнах и аз на високото да снимам. По-късно във видеото ще видите какво заснех.

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Петя не и се катереше и си намери място долу

Шоуто е интересно, но пак е повече реклама, от колкото нещо супер впечатляващо.

Фонтаните са огромни и правят различни фигури,

но не са в синхрон с музиката, а съм виждал на други места по-малки фонтани, които са в синхрон с музиката. Не беше съвсем тъмно още.

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Струята обаче се издигаше на много голяма височина.

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Вече се стъмни напълно

Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания Шоу на пеещите фонтани Монжуик – Барселона, Испания

Позяпахме около час и половина и се настояхме. Хванахме нагоре да се щракнем семейно

пред Museu Nacional d’Art de Catalunya

Пред Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

Пред Museu Nacional d’Art de Catalunya

Национален музей на каталонското изкуство – Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

И там имаше малки фонтани и водопади

Национален музей на каталонското изкуство – Museu Nacional d'Art de Catalunya – Барселона, Испания

Тръгнахме надолу към Placa d’Espanya

Тръгнахме надолу към Placa d'Espanya – Барселона, Испания

И малко нощни снимки на Placa d’Espanya

Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона

Мол Арена – Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона

Мол Арена

По пътно към вкъщи на улицата имаше огромно парче колкото Боби на любимата му храна, пица

Площад Испания - Placa d'Espanya – Барселона

Пътуването ни беше към своя край, оставаше ни още един пълен ден в Barcelona и после нощен полет към дома. Трябваше да спретнем багажа да е готов за следващия ден. Да обикаляш с раниците цял ден хич не беше оферта и бяхме измислили друга схема. До утре !!!

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Барселона:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:



Booking.com

Барселона с деца (11 ден): Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Днес Лазурният бряг с деца се превръща в Барселона с деца, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона.

Приятно четене:

Ден 11

От Нарбон до Барселона

Парк де ла Сиутаделя и Пристанището

08.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Днес

напускахме Франция за наше най-голямо съжаление

Бяхме напазарували от предния ден и Петя направи сандвичи за изпът, бяхме си взели вода и сокове. След като закусихме, аз излязох по-рано да се пробвам на бензиностанцията, която бях набелязал от предния ден. Бях ресетнал GPS-а на колата, и нещо не ми се занимаваше да правя маршрут на телефона, та реших да се пробвам да стигна до бензиностанцията по спомен. То след толкова обикаляне предната вечер да търся къде да заредим, вече го

бях научил Нарбон наизуст

Стигнах до бензиностанцията и вече имаше човек на касата, заредих и без никакъв проблем с картата, която автоматът ми отхвърляше предния ден, успях да платя на касата. Странна система имат с тези бензиностанции обаче, как така не приема автомата картата, пък на пос-а няма проблеми.

Наближаваше 9:30 ч. когато трябваше да върнем колата, и за това след като заредих до горе бързо се върнах до квартирата. Натоварихме багажа и се запътихме към гарата, където трябваше и да върнем колата.

Намерихме я лесно, и тъй като предварително бяхме намерили Europcar, не се лутахме изобщо. Жената в офиса беше супер учтива, говореше си английски без никакви проблеми, но не беше хич запозната с автомобила. Никакви проблеми не ни е правила за външния и вътрешния вид. Не беше много мръсна, но все пак след 1 300 км пробег все се беше изцапала.

Странното беше, че нямаше мухи за този пробег

Навсякъде другаде, където съм пътувал всичко става в мухи за нула време, но тук във Франция за 1300 км имаше 2 мухи и то съвсем незабележими размазани по колата. Жената започна да се чуди как да види километража, та ѝ съдействах, също така и други неща и показах и тя възкликна, „ооо вие знаете повече от мен за тази кола“ – хаха. Оказа се, че вече ми имат данните на кредитната карта и всичко се оправя автоматично, махнаха ми блокираната сума и ми добавиха това, което дължа, като то се оказа по-малко, от това което ми казаха при вземането на колата. Тоест

излязоха ми сметките,

които аз бях правил относно това колко ще струва наема на колата. Отново децата получиха зелена хартиена торбичка с лакомства, което си е жест малко или много 🙂 Бяхме си оставили толеранс, защото не знаехме колко време ще ни трябва да върнем колата. Жената в Europcar също обясни, че има проблем със зареждането с чужди карти не само от български, но и от други държави различни от Франция, даже говорила със собственика на бензиностанцията, която е точно пред офиса да направи нещо за този проблем, и че ще печели клиенти така, които връщат колата и пълнят резервоара, но ѝ казали, че не можело да се направи. В крайна сметка много по-бързо от очакваното се оправихме с колата и се

запътихме към гарата,

която беше на 3 мин пеша от там. Оказа се, че имаме близо час време до влака и се настанихме в чакалнята.

Гарата в Нарбон, Франция

Имаше интернет безплатно, затова и децата се забавляваха – кой с фейсбук, кой с ютуб 🙂 Бяхме си закупили предварително билетите за влака и реално ни оставаше само да чакаме. Този влак беше от тип

TGV високоскоростни влакове,

на какъвто до момента никой от нас не се беше возил. Разстоянието от Нарбон до Барселона 250 км го взимаше за час и петдесет минути, което е доста бързо, при това имаше няколко спирки по пътя. Докато чакахме на гарата, разхождайки се по перона пристигна една влакова композиция, на която не ѝ се виждаше края само с Опели.

Гарата в Нарбон, Франция

Наближи време за качване на влака и се отправихме към перона.

Гарата в Нарбон, Франция

Боби беше въодушевен, тъй като знаеше, че ще се вози на влак с над 300 км/ч и стискаше здраво торбата с лакомствата.

Гарата в Нарбон, Франция

Ето го и нашия влак се задава.

Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция

Качихме се на влака

и започнахме да си търсим местата. Оказа се, че са ни ги заели някакви префърцунени момичета и като ги помолихме да се преместят, защото това са нашите места, те се нацупиха и почнаха да пъшкат и охкат нещо. В крайна сметка си седнахме на нашите места, които си бяха безкрайно удобни и с масичка за хапване и пийване.

Високоскоростен влак TGV – Гарата в Нарбон, Франция

Влакът потегли

и за нула време се ускори доста.

Вътре не се чува звук, по-тихо е от всяко друго превозно средство,

на което съм се возил, никакви вибрации и можеш да се разхождаш прав без да се държиш за нищо. Пуснахме GPS-а и го следяхме през цялото време на картата къде се движи.

Скоростта, която поддържаше, беше между 280 – 300 км/ч

като на места вдигаше над 300 км/ч. Отново бяхме по пограничните райони и се разхождаха тежко въоръжени полицаи. Разходих се до кафе-вагона, да видя как е там :). Не след дълго изминахме 250-те км и пристигнахме в Барселона, слязохме от влака и се чувствахме все едно не сме пътували, ами сме седели някъде на тихо и спокойно място и сме си пили кафенце.

Ако всички влакове бяха като този, нямаше да се кача никога на самолет

Просто слизайки от този влак се чувстваш прекрасно и никаква умора от пътуването, няма лашкане, няма вибрации, няма шум все фактори, които участват при самолетите и те натоварват допълнително.

Пристигнахме в

Барселона

Искам от началото да кажа, че бяхме с много по-големи очаквания за този град. Посетили сме различни големи градове в Европа,но за този град май рекламата му е в повече от колкото това, което предлага да се види. Дали така ни се е сторило, защото идвахме от уникални и прекрасни места или защото наистина е само реклама, не знам но ще ви оставя сами да прецените в следващите 3 дни.

Квартирата ни беше съвсем близо до гарата.

Умишлено беше избрана така, защото искахме да разнасяме минимално багажа. Освен че там пристигахме с влака от Франция, от същата гара тръгваше и влака за летището, от където щяхме да си хванем полет за вкъщи. Стигнахме до квартирата и хазяйката вече ни чакаше. Качихме се горе, но все още почистваха и трябваше малко да изчакаме. Докато момичето, което почиства си довършваше работата, я чух да говори на български по телефона, и като влязохме вътре и казах „Добър ден“ 🙂 Зарадва се, че вижда българи. Беше много учтива и да не се мъчим на английски ни съдейства с превод на испански.

Квартирата беше добре почистена и сравнително нова, на прозорците които гледаха към вътрешен двор обаче бяха поставени допълнително резета и ни предупредиха, като излизаме да пускаме резетата задължително. Междувременно долу във входа монтираха охранителни камери. Явно си се краде здраво и това си беше чудесна идея с резетата на ПВЦ дограмата.

Квартира в Барселона, Испания Квартира в Барселона, Испания

Настанихме се, преоблякохме се и нямаше време за губене веднага се насочихме навън. Имаше голям площад пред квартирата и голям супермаркет наблизо.

Площад Сентс – Барселона, Испания Площад Сентс – Барселона, Испания

Уличката на която ни беше квартирата.

Метрото ни беше супер близко,

което си е предимство. Натоварихме се и първа спирка ни беше

Площад Каталония (Placa de Catalunya)

Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания

Лудница най-страшна навсякъде, отправихме се по

Ла Рамбла (Les Rambles)

Площад Каталония (Placa de Catalunya) – Барселона, Испания

Пресичането беше сравнително трудно

или свързано с голямо висене по светофарите, цигания – страшна, само някакви тъмни субекти навсякъде и кражбите са нещо често срещано, затова и

хората си носеха раниците и чантите отпред,

както направихме и ние. Вече имахме информация от познати с откраднати багажи на летището и т.н., та си бяхме с едно на ум.

Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания

И продължихме по въпросната улица Les Rambles.

Гигантски фигури на една витрина, по-късно ги видяхме и на друго място.

Витрина – Улица Ла Рамбла (Les Rambles) – Барселона, Испания

Витрина

Стигнахме до

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)

с помощта на GPS-a.

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)

Купихме си от тези чашки по 1 евро с разни плодове вътре.

Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria) – Барселона, Испания

След пазара продължихме надолу по улицата към пристанището. По улицата се срещат типичните със странна архитектура сгради.

Casa Bruno Quadros– Барселона, Испания

Casa Bruno Quadros

Placa del Teatre

Placa del Teatre – Барселона, Испания

Placa del Teatre

Palau Guell – Барселона, Испания Palau Guell – Барселона, Испания

Palau Guell

Масово такситата се оказаха Dacia Lodgy. Близо до пристанището видяхме и този Seat 600, нещо като Fiat 500 🙂

Seat 600, нещо като Fiat 500 – Барселона, Испания Seat 600, нещо като Fiat 500 – Барселона, Испания

Срещу нас се извисяваше

колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Лифтът към пристанището – Барселона, Испания

Лифтът към пристанището

Сградата на митницата (Palacio de la Aduana) – Барселона, Испания

Сградата на митницата (Palacio de la Aduana)

Сградата на пристанището – Барселона, Испания

Сградата на пристанището

Решихме

да се качим в колоната и да погледнем от високо

Към билета имаше опция за чаша вино, и взехме една такава за Петя. Виното се взема след като приключиш разходката. Раницата я оставихме долу, тъй като горе е доста тясно.

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Пристанището

Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Пристанището – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Монтжуик (Montjuic)

Монтжуик (Montjuic) – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Монтжуик (Montjuic) – Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Кръговото под колоната

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко.

Plaça Portal de la pau, 08001 Barcelona, Испания

Градът

Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

И какво интересно кръгово.

Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Барселона от Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Някаква странна изгъзица от тръби.

Огледахме на бързо и се спуснахме долу във винарната.

Винарната в Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Винарната в Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Щракнахме някоя друга снимка и отдолу

Край Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания Край Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

И се запътихме към пристанището, където ни очакваше огромен високоскоростен катамаран.

Катамаран в пристанището – Барселона, Испания

Ето я и колоната от друг изглед.

Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, ИспанияКолоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom) – Барселона, Испания

Натам, да – натам! 🙂

Този мост се отваря много интересно за да могат да излизат платноходките. По-късно във видеото ще ви покажа точно как.

Пристанището – Барселона, Испания

Сградата на пристанището, впечатляваща е.

Пристанището – Барселона, Испания

Rambla de Mar

Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания

Тук сме вече в края на пристанището.

Рамбла де мар – Пристанището – Барселона, Испания

Отправихме се към

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella)

Паркът е получил името си от бившата военна цитадела, изградена на това място.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Седнахме на една пейка да хапнем по някой и друг сандвич.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

След което тръгнахме на разходка.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Имаше езерце с лодки, и решихме, че ще е забавно за Боби да поплаваме там.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

И аз като млад гребец 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Боби реши, че ще ми помага 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Островчето по средата на езерото.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Езерцето иначе е приятно

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Смешна палма.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Боби напълно ме замести 🙂

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Тази палма пък излиза от водата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Ето я и каскадата в парка.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

И семейно селфи отпред.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Мамут с маймунки на хобота.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Ето и по-близък план на каскадата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Езерцето пред каскадата.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Имаше още време до свечеряване, и като едни ударници решихме, че ще успеем да стигнем и до още една забележителност този ден. Поехме към най-близката спирка на метрото според GPS-a.

Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella) – Барселона, Испания

Влязохме в станцията и зачакахме метрото.

Метрото – Барселона, Испания

Бързо се придвижихме до

Саграда Фамилия (La Sagrada Familia)

Тази забележителност се оказа по-интересна като я гледаш в интернет на снимки, от колкото на живо.

Замисълът е бил добър,

но само фасадата показва какво всъщност е трябвало да се получи. Вътре, отзад и отстрани положението хич не е добро, и не се връзва по никакъв начин с първоначалния замисъл. Наслагват се различни стилове от различните периоди на строеж и стои някак като „кърпена“. Сега е един паметник, от който събират пари.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Вечният строеж.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Фасадата отпред е най-интересното нещо в цялата сграда.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Отвътре е много далеч от катедрала

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Тавана има интересно окачване.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

И колоните са яки.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания Саграда Фамилия – Барселона, Испания

Стълбище.

Саграда Фамилия – Барселона, Испания

В крайна сметка, след огромната и красива катедрала в Милано, това нещо ми се видя като пълна боза. Рекламата отново ни изигра лоша шега, снимките в интернет на фасадата ни бяха впечатлили много и това беше едно от нещата, които много искахме да видим наживо, но се оказа пълно разочарование.

Върнахме се в квартала и започнахме да си търсим някъде

да вечеряме нещо типично испанско

Имаше доста заведения, аз исках паеля да пробвам, Боби пица и т.н. направо не знам как щяхме да намерим такова нещо. Тъй като бяхме в района на гарата имаше много арабски заведения, което не ни устройваше. Не че нещата, които предлагаха не изглеждаха супер вкусни, но търсехме нещо местно.

В крайна сметка след около 30 мин лутане по уличките седнахме на едно малко заведение, в което готвеха някакви с дръпнати очи, но предлагаха паеля и пица 🙂 Масите бяха буквално на тротоара.

Вечеря – Барселона, Испания

Хапнахме там, но не беше нищо особено. Цените си бяха като на всякъде, вече бяхме свикнали и не ни се струваха високи, а по-скоро нормални за чужбина.
Квартирата ни беше много наблизо и се прибрахме бързо.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ако търсите къде да пренощувате в Барселона, възползвайте се:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Испания е още много места и градове:



Booking.com

На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

Андора

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Сърни – френски Пиренеи

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ла Вела, Андора

Ден 3

Ла Вела, Андора

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

Испания

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

 

Барселона, Испания

barcelona_zdscn5373

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

Андора

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Сърни – френски Пиренеи

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ла Вела, Андора

Ден 3

Ла Вела, Андора

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

Испания

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

 

Барселона, Испания

barcelona_zdscn5373

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът