Tag Archives: бира

Една разходка до Бирена Прага (1): По музеите и улиците

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади тръгваме за Прага – за БИРА! В първата част само ще загреем, после – ще видим 😉

Приятно четене:

Една разходка до Бирена Прага

част първа

По музеите и улиците на Прага

Идеята за тази екскурзия до Прага дойде съвсем внезапно: eдин приятел много искаше да отиде на бирения фестивал в Прага. Намерил оферта и се записал. Но бил сам и трябвало да доплаща за единична стая. И се сетил да сподели офертата с мен. И понеже ставало дума за три нощи в Прага със закуска, автобусна с нощен преход натам и насам и аз се навих да се запиша. Речено – сторено. Успях да си получа и отпуска за три дена около 24-ти май, с почивните, стават осем.

И ето ме с платена оферта в ръка. За 299 лева, без пътните такси (20 евро, които платихме на място) и още доплатихме на място за корабче по Вълтава с включен обяд (двучасова за още 19 евро).

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Ден първи

Дойде датата на тръгване – 22.05.2018 г., и ето ме на път. Събрах си багажа в една малка чанта – същата, с която ходих до Дубай през зимата и пътуването започна в един топъл майски следобед.

Пътувам до София

Пристигаме в големия град около 15:00 ч и с метрото се ориентираме към Сердика. От там започна едно влачене на чантата ми и куфара на моя приятел в посока на Руски паметник. Едвам вървим и въпреки, че сме малко изморени, зяпаме по витрините. Похапнахме по една пица на Съдебна палата и продължихме.

По пътя натам се оглеждахме да видим кои номера трамваи минават оттук и за къде отиват, за да можем на връщане, когато багажа ще ни е двоен и прехода почти денонощие да се повозим малко до гарата.

Стигнахме до Руски паметник и се заоглеждахме къде точно трябва да застанем. А точно там е офиса на туроператора, който сме си избрали, та попитахме направо там.

Казаха ни къде да чакаме и зачакахме. Моето другарче остана при багажа, а аз отидох да похапна малко в близкото заведение. Имахме около час време до тръгване. Дойде автобуса и тръгнахме. Прекрасна млада екскурзоводка, която ни накара да се почувстваме като в приказка.

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Следва един бърз преход до

Калотина и едно бързо минаване на границата

После първата почивка на километър в сръбско на едно заведение. Многократно сме спирали там при други пътувания, така че тук всичко ми е познато. Даже може да се плаща с левове. И там като се започна с

първата бира – Заjечарско (0,330 л.),

че чак незнам до коя поред ще стигнем до края. Но на всяка ще си имам снимка и после ще ги броя – 🙂

Бира Зайчарско – Разходка до Бирена Прага, Чехия

И тъкмо тръгваме след тази първа бира и в автобуса ни раздават по още една за Добре дошли, този път чешка. Която си сложихме обратно в хладилника на автобуса, за да си я вземем вечерта в хотела.

Следват още няколко почивки по пътя към Прага – едната преди Белград, после през Белград си бях буден, даже събудих и спътника си да гледа, защото на него му беше за първи път. Sлед това през Нови сад и Суботица през равното и скучно поле, после още една почивка в началото на Унгария, още една в началото на Словакия и едната по средата на

Чехия

И там някъде беше

втората бира – SARIS 10%

Аз процентите за нищо ги нямам.

Бира Сарис – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Ден втори – ние сме още на път, но полунощ вече е минало.

И сме на една почивка

преди Прага,

където имахме повече време за обяд. И гледам едни вкусни и апетитни храни като на шведска маса наредени и всеки минава и си взема. Но цени не виждам, мога само да гадая – сигурно е на килограм. Ама не посмях да си взема много. Нареждам се аз и си вземам малко картофки и една наденичка. Отивам на касата, казват ми, че струва 85 крони (горе – долу – не помня точно). И аз давам 100. Но касиерката започна нещо да ми обяснява и не взема парите. – АЛТ, АЛТ казва строго и ме гледа умно. И аз не разбирам, но в един момент започвам да се досещам, че или парите са фалшиви или са излезли от обръщение…

100 крони, излезли от употреба – Разходка до Бирена Прага, Чехия

100 крони, излезли от употреба

Давам евро и минавам. Похапвам и размишлявам. После ги показвам на екскурзовода и жената ми казва, че не е виждала такива пари… Ха сега де. Ами ако и другите 1000 крони, които имах и те се окажеха не както трябва?… А съм ги вземал от чейдж бюро. Дояждам си храната и тръгваме. Пристигаме в

Прага

към 15:00 ч. Минаваме покрай гарата, опитвам се да запомня къде е, но после забравям (а ми се искаше да я видя по отблизо в някои от дните) и се насочваме към хотела. По пътя спираме на едно място, за да ни купят билети за градския транспорт, понеже след малко гишето ще затвори. А ние искаме да излезем към 18 ч и да се разходим всички – да ни покажат набързо кое къде е, какво е и какво може да се види и прави в този следобед. Тук някъде виждаме в един парк един малък фонтан и около него малки деца тичат голи – голенички.

Хотел Коруна – Разходка до Бирена Прага, Чехия

След това ни настаняват в хотела (OLYMPIK HOTELS) Sokolovska 138 (www.olympik.cz). Някъде накрая на града, близо до метро станция Инвалидовна (INVALIDOVNA).

Booking.com

Дават ни около час почивка. Но нещо не можахме да си намерим стаята. На картона ни пише 139, а там не става картата. Някъде по коридора на нашия етаж се появява камериерката. Оказа се българка. И нея попитахме защо не можем да си отворим. Тя погледна картата и се оказа, че стаята ни е 133… Показа ни къде е, как се отваря. Каза ни да не оставяме в стаята пари и документи, защото не отговаряала и т.н. Оправихме се и после я

попитах за парите – защо не ми ги вземат никъде

И тя ми каза, че това са пари излезли от обръщение. И че са заменени с монети от 50 крони. (А моите бяха две банкноти от по 50 крони). Но 1000-та крони си били наред.

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Оставям багажа и тръгваме да търсим супермаркета и станцията на метрото. От хотела през паркинга, покрай другия хотел и все направо. Намираме и двете. Влизаме

в супермаркета. Огромно разнообразие от бири.

Но аз си вземах само чипс. Бира имам. В единия край гледам машина за рязане на хляб. На другия ъгъл – машина за приемане на празни бирени бутилки. Я да разгледаме по-подробно. Започвам с машинката за рязане на хляб. Монтирана на стената и леко под наклон. Едно зелено копче задейства целият механизъм. И аз го натискам да видя какво ще стане. Тръгнаха ножовете на празен ход. Огледах се наоколо и гледам хлябовете – имаше и цели, имаше и нарязани. Имаше даже и дълги франзели нарязани и опаковани. Аз

хванах един цял – типово малко хлебче

Гледах го, разглеждах го и пак го върнах на рафта. И тъкмо си тръгвам и иззад рафта се показа една жена и започна да ми се кара, че не трябвало да вземам хляба, да го пипам с ръце и пак да го връщам на рафта. Имало ръкавици. Трябва да го взема и купя. Добре де, така да бъде. Ама за какво ми е цял. Я, пак да го сложа на механизма, който току що пробвах на празен ход да видим какво ще стане… Слагам хляба, натискам зеленото копче, механизма се задейства и след секунди хляба се събира нарязан долу в едно улейче. Но как да си го събера… Жената ми показва от къде да взема найлонче, къде да го сложа на улейчето и как да си го събера… Да бе, вярно, то като в нашата фабрика в която работя… Вземам си найлонче, пъхам си го и отивам на касата.

Но преди това се загледах в механизма за приемане на бирени бутилки… Един голям метален диск, колкото старите грамофонни плочи, с едни ленти накрая. Едно зелено копче го задейства. Като се натисне – диска се завърта. На него един човек тъкмо слагаше бутилки. Загледах се. Слага бутилки, диска ги вкарва зад лентите, те остават там, диска излиза празен, слага следващата бутилка и така докато свършат. И тогава човека пак натисна зеленото копче, диска спря да се върти, а от един процеп излезе касова бележка. За останалото ще гадаем. Поне до другия ден.

Та вземам си хляба, малко салам, чипса и си тръгвам към хотела. Обличаме се и тръгваме на обиколка. И тъкмо тогава завалява дъжд. Чакаме да престане. Връщам се до стаята, за да си обуя обувките за дъжд. И след още половин час тръгваме към метрото.

Разходка до Бирена Прага, Чехия

Губим 10 минути да ни раздадат билетите, да ни покажат как и къде да си ги активираме на машинките и да ни обяснят къде слизаме. Слизаме в метрото вече с билети, но мен първи ме проверяват… (Ползваме билет от 24 крони за 30 мин). И нито един от останалите от групата… Оказа се, че това метро е много дълбоко. Един дълъг тунел, ескалатори надолу, един вятър (духа много в тунела по ескалаторите). Чак ми отнася шапката. Движим се по жълтата линия.

Слизаме на

Мустек (Mustek)

(четири спирки по-натам). Пак започва едно влачене на групата – докато излезят всички от метрото, докато ни обяснят от къде можем да си купим сами билети (имаше една каса за билети на изхода на метрото), какви точно, колко… Докато чакаме половината група да си купи… И минава още половин час.

Излизаме от метрото и пак завалява. Спираме се под един навес по улица Народна (Narodni)

Показват ни тук една глава

Арт инсталация в един вътрешен двор от лявата страна по тази улица – наричат я ГЛАВАТА, която има множество елементи, които се въртят на 360 градуса като кубчето на Рубик. Всеки един елемент се върти на 360 градуса, после няколко едновременно и накрая цялата глава се върти. И всичко това ако се наблюдава на фона на залязващото слънце с всичките отблясъци на светлината – било много красиво. Дъжда пак престава.

Слизаме по малките тесни улички (Na mustku), която по Melantrichova ни извежда до многоцветния пейзаж на стария град. Покрай музея на секса (Sex MACHINES MUSEUM), излизаме на големия площад с часовника. Оттам надясно покрай музея на шоколада, на изтезанията и на восъчните фигури и стигаме до Барутната кула. Все известни и красиви места. Показват ни къде ще се чакаме на другият ден по обед, за да ни заведат на корабчето (на часовника пред готическата порта там).

Из малките и чисти улички – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Из малките и чисти улички

После тръгваме през еврейския квартал, по улица Парижка, тук някъде спираме да сменим пари на по-добър курс. И тук започва едно влачене, пресмятане – кой колко крони да си вземе… Такива работи.

Продължаваме, показват ни една синагога, скъпите магазини тук и излизаме на Чехов мост. Тук ще бъде автобуса в последния ден следобед за тръгване. Трябва да пресечем моста и наляво по стъпалата. Там всеки ден и по всяко време има върволица от автобуси, чакащи туристите си.

Ако пресечем и пътя и тръгнем нагоре по стъпалата, после надясно, ще излезем горе на Метронома, а оттам надясно по алеите и ще излезем на шатрите, където е разположен

бирения фестивал

И ни оставят. Аз тръгвам с едни хора от групата, тръгнали към шатрите, ама само донякъде – да видя къде са и в другите дни да ходя сам по обед. Стигнах до края на стъпалата. Горе до Метронома. Той се вижда отвсякъде – една голяма червена стрелка, която се движи наляво – надясно.

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома

Тук имаше още една много интересна Арт инсталация – на един кабел опънат от Метронома до близките дървета в парка висяха стотици чифтове маратонки навързани за връзките на този кабел, една до друга, една под друга, няколко една за друга, различни видове, марки, цветове. Изумително красиво. Достатъчно нависоко, за да не може да се стигнат и да се вземат 🙂 От терасата там се вижда Прага като на длан.

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Маратонките

Тук имаше една сцена, на която се подготвяха да пеят. Имаше и една малка бирария на открито. Бирата се лее навсякъде. Погледах малко и си тръгнах. Правя по още една обиколка наоколо и се прибирам към хотела. На другия ден групата има обиколка с местен екскурзовод на забележителностите на Прага около три часа, след което е обиколката на Вълтава с корабче от 14:00 до 16:00 ч с включен обяд. Ето къде ще обядвам на другия ден. Аз съм се записал чак за нея.

Нито смятам да ставам толкова рано и да закусвам, нито смятам да се влача след групата три часа до обед. Защото аз съм си набелязъл конкретни неща за посещение през трите дни там

– Бирените шатри;

– Хълма Петржин с наблюдателната кула;

– Тв кулата с ресторанта и наблюдателната площадка;

– Музея на изтезанията и на шоколада (които ни показаха в първия следобед) – ако мога;

– Да опитам поне осем вида бира (Е, толкова опитах на шатрите, ама и още толкова си вземах от супермаркета в последния ден, за вкъщи, за да опитам и още бира). Даже си направих и списък с марките, които исках да пия, както и да похапна козуначено коминче (Трнделник (TRDLO) – което ни показаха какво е и къде го има), сладолед.

Trdlo – Трънделника – козуначени коминчета – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Trdlo – Трънделника – козуначени коминчета

А защо не и козуначено коминче, пълно със сладолед… но за това в следващата част:) А исках и някой мол, ако остане време. Малко снимки, малко видео и много бира. Толкова. Какъв Дрезден, каква немска бира?…. Който иска от групата да ходи. Аз съм дошъл в Прага. Нито до Дрезден ще ходя, нито история ще слушам. Сам ще си правя програмата. И ще видя повече, сигурен съм.

Третата бира,

която пия в хотела, е тази, която ни раздадоха в автобуса по пътя насам. Ха, биричка пред хотела с лакомствата, които си взех от супермаркета. А бутилката смятам да върна на другия ден в супермаркета, да видим как работи машинката там.

Ден трети – 24. 05. Празник за нас, незнам дали и за чехите.

Събуждам се към седем сутринта. Ама не бързам да ставам. За днес групата има след закуска да тръгва в осем за дневната обиколка. Което предполага, че след осем ще има повече места в ресторанта за закуска, но и по-малко храна:).

Слизам към 07:30 ч. Навсякъде в ресторанта е пълно с туристи, почти нямаше места. Седнах при две възрастни китайски дами. Общо взето в хотела имаше преобладаващо младежки групи и много по-малко възрастни туристи, както обикновенно се получава при евтини хотели и промоционални цени.

Хотел – Разходка до Бирена Прага, Чехия Хотел – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Хотелите, в по-ниския бяхме ние

Закусих си прилично – саламчета, франзелки, мляко с какао, два – три плодови сока, едно варено яйце, малко домати и каквото още свежо си харесах по шведските маси.

Някъде след 8 ч масите се поосвободиха. Значи в следващите дни ще слизам по това време. И тъкмо привършвам със закуската и при мен се спря един възрастен човек, не от нашата група и с чужд акцент ме заговори:

– Ти от каде си?

Аз го гледам умно и мигам с очи.

– Ми от България…

– Ти в Габ-ро-во ли жи-ве-еш?

Аз продължавам да го гледам умно и да мигам изумяващо.

–Да, казвам аз.

– Аз теб виж- дал на ав-то-бус-на спирка в Габ-ро-во….

– И си ме запомнил?

– Ми как… – Отговаря непознатия. И продължава: – Аз бях с бял автобус, преди вас на границата със Сър-бия….

– Не съм видял, аз съм спал.

– Ти па-ту-вал с ав-то-бус от Габ-рово в 12 ч на обед?…. – продължава човека.

– Да….

Та какива работи. Мен ме познава целият свят едва ли не. В следващите сутрини пак се засякохме на закуска и пак си говорихме.

Време е за моята си обиколка. Времето е облачно, вземам си и чадър. И празната бирена бутилка. Отивам към метро Invalidovna (жълтата линия в посока към ZLICIN и ще слизам на Mustek.

Но преди това да върна бутилката. Влизам в супермаркета, отивам на машинката, натискам зеленото копче, диска тръгва, слагам бутилката. Изчаквам да се скрие, натискам пак зеленото копче, диска спира и от процепа излиза касовата бележка. На нея пише – бутилка 0,500,…. 3 крони. Отивам на касата, давам бележката, дават ми три крони и си излизам. А три крони са нищо (5 крони е едно ползване на общественна тоалетна, някъде е и 10 крони). Но все пак това са ми първите три крони, заработени в Прага. И се замислям, че световно известните бизнесмени и милионери са започнали с дребни и жълти монети. Та такива работи.

Продължавам си обиколката. Купувам си билет за 30 мин отивам да, от машинката на метрото и слизам на Мустек. Там си купувам вече карта за три дена (мисля че беше 310 – крони, не помня), но така ми е по спокойно. В края на третия ден вече ще сме си тръгнали.

Слагам си я в един джоб на чантата и забравям за нея. Първо отивам да снимам

ГЛАВАТА

в онова малко вътрешно дворче, което се опитах да запомня къде е. По бул. Narodni. Съвсем наблизо по левият тротоар, минавам под един навес (по-скоро тунелче под една сграда) и попадам във вътрешното дворче, където е главата. Тя вече се въртеше много интересно.

Главата – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Главата

Няколко снимки и продължаваме към Часовника. Запомнил съм малките улички дотам.

Кафе – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Отивам да гледам

музея на изтезанията (MUSEUM TORTURE – входа е 160 крони)

Но още беше рано, така че едно кафе на площада ще е едно добро начало. Седнах си на една масичка, вземах си едно голямо кафе, пия си полека и си гледам прииждащите тълпи туристи.

Столът с големите пирони – Музей на изтезанията – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Столът с големите пирони

След това ходих на този музей. Малък е, почти изцяло под земята – по едни стъпала надолу, през едни тъмни тунели гледам макетите по ъглите и стените. Много зловещо изглежда.

Křižovnické nám. 1, 111 00 Staré Město, Чехия

Имаше на едно място един стол с едни много дълги и дебели пирони, забити един до друг и по седалката и по облегалката. Сядащият там сигурно е изпитвал нечовешка болка. По натам имаша макет (който ми заприлича на нещо от рода „Или казваш каквото те питаме или те потапяме във врящият казан“… ) : На една стойка е закрепен дебел и дълъг прът. В горния му край е закачена една мрежа, като торба. В торбата – човешко тяло. А под него една голяма дървена бъчва и имитация на вода в нея, вдигаща пара… И сигурно ако изтезавания не си признае, само спускат пръта надолу и човека попада във врящата бъчва… Разни други стягащи и разтягащи тялото механизми, причиняващи болки.

Разгледах набързо и излязох.

Музей на шоколада – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Музей на шоколада

До него е

музея на шоколада

Но за да ме пуснат там, трябвало да дойда към 12 ч – т. е. след час. Не ми се чакаше. Само разгледах магазина – изкушаващи шоколадови бонбони, фигурки, инструменти – чук, катинар, гаечен ключ, болтове, гайки, ножици, човечета – всичките от шоколад. Избрах си едно човече на клечка. И си тръгнах. Вървя и си похапвам. Много вкусен и твърд шоколад.

Барутната кула, Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Стигнах до

барутната кула,

снимах и там. Разхождах се бавно и зяпах по витрините. Неусетно времето минава. Остава около час до времето, когато ще се събираме за корабчето. Връщам се пак на площада с часовника и сядам на едно от многото заведения да пия следващата –

Четвъртата бира

и да чакам да стане време. Но съм седнал така, че да гледам към готическата порта, където трябва да се съберем към 13:30 ч. Докато си изпих бирата и първите хора от нашата група вече бяха там. Събираме се и тръгваме към

Чехов мост

През това време питам моето другарче къде са ходили цяла сутрин и какво са видяли. Ми тръгнали от другата страна на Карловия мост, разглеждали (какво и той не запомнил… ). После минали през целия Карлов мост, зяпали там мимовете, художниците и артистите, после вървели по улица Карлова… И стигнали до там, където се събираме… Нищо ново и интересно за мен. Какво са им говорили, забравил… Върви той с ръце в джобове и върти глава наляво – надясно… Минаваме по улица Парижка (Parizska) и стигаме до Чехов мост (Cechuv most)

Мост над Вълтава – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Мост над Вълтава

Намираме си корабчето

и чакаме да стане време. После се качваме. Минаваме през едно корабче, за да се качим на нашето. Минаваме покрай бара и ни раздават по една Бехеровка (малък коняк за добре дошли). Тук е разположена и храната от която ще ядем. Разходката ни е два часа с включена храна. Тук бях предвидил да обядвам… Похапнахме си много добре, салами, салати, франзелки, пилешки хапки и разни други лакомства. Все едно второто за деня минаване на шведска маса.

Минаваме през няколко моста, после по един канал, стигаме до един шлюз. Чакаме да спадне нивото – потънахме доста под нивото на брега – повече от три метра сигурно. После минахме през шлюза и продължихме. Обикаляме си. Като Карловия мост беше накрая. И сега, докато пиша това и си пия от Чешката бира, която си донесох тук с бутилките от супермаркета ми дойде музата за малко поезия, която ще си позволя да споделя и която ще си повтарям още дълго време, като си спомням за Прага: –

…. И днес лежа си аз в леглото,

но не е корабче това.

И не Вълтава е отдолу

И не Карлов мост е пак над мен….

Но ето пак съм си в леглото

и утрото ми пак ще дойде

с чаша топличко кафе.

От бирата и помен няма.

И работата пак ме чака.

А Прага вечно ще ми е в ума…

Прекрасна разходка – стигнахме доста извън града,

някакви поляни. Зелено и чисто. И накрая минаваме под Карлов мост и след 15 минути сме вече на брега. Времето е облачно, може и да завали. И аз бързам към шатрите да пия бира. Качвам толкова много стъпала, че не ми останаха сили до горе. Горе е Метронома, който се вижда отвсякъде. След края на стъпалата завивам надясно и вървя по алеите. Младежи карат ролери, скейтбордисти, спортуващи и тичащи младежи, други лежат по поляните, четат книги…

Трамвай – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Вече виждам

шатрите

и след малко съм там. От другата страна минава булевард, по него трамваи. През пътя – сгради. Ха, като изпия бира – две, ще се кача на трамвай… И ще се загубя в Прага. Влизам. Плащам 100 крони, дават ми една картонена бирена чаша вместо билет. Оказа се, че с него мога да влизам всеки път до края на фестивала… После ми дават едно картонче. От едната страна номера от 1 до към 10 (за бирата), а от другата пак номера – от 1 до към 6 (за храната). И накрая на изхода се плаща… А ако загубим картончето? – Хм, незнам. Трябва да се пази до излизането. Шатрите са отворени от 12 до към полунощ. Аз отивам към 16:30 и стоя до към 19 ч. На едно място може да се вземе брошура безплатно – с карта на шатрата и означено кой пивовар къде се намира там.

А какво има в шатрите, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Още изгодни нощувки в Прага:



Booking.com

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия

А тук ще намерите нощувки из цяла Чехия



Booking.com

Сеул и Банкок (3 част на Мини околосветско пътешествие)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме, за да завършим околосветско пътешествие с Бале. Започнахме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи, бяхме в Хонконг и Токио, а днес – в Сеул и в Банкок, след което ще затоворим кръга.

Приятно четене:

Сеул и Банкок

част трета на

Мини околосветското пътешествие на Бале

Първи впечатления от Корея:

Пристигнахме в Сеул рано сутринта, около 5. Пилотът каза, че температурата навън е -3. Направо ми настръхнаха плешивините. Как пък не прочетох един ред за тая Корея, преди да взема билета?!

Хванах някакъв влак, който вози към центъра. Влакът пътуваше през заснежени полета, а минахме и мост над една замръзнала река. Аз пак не бях спал от близо 30 часа и дремех между спирките. Преди всяка спирка по уредбата гръмваше корейска традиционна музика и ми изкарваше акъла.

Пристигнах в кварталчето, където ми е квартирата. Много приятно кварталче. Тесни улички, пълно със заведения и хора,

зверски студ

– все едно си на Банско. Само дето на Банско от сергиите не мирише на риба… хаха. По улиците кошчета няма.

Модерна Корея – Сеул

Модерна Корея

Влязох в един супер малко да се сгрея. Гледам, до касата един

леген, а в него врят някакви адски карантии

И се издига смрадлива пара. А иначе суперът си е модерен – европейски тип.

Цените – страшни. Бирата почва от 5-6 лева за кенче.

Бая по-скъпо от Токио. Преместих се в едно кафе, нещо да закуся. И идва една жена, застава права до мене, гледа ме втренчено и не мърда. Питам я какво иска, а тя ми сочи една книга на масата. Явно си я е забравила. Дадох ѝ я тая книга, аз първоначално си мислех, че е менюто. Обаче жената пак стои над мене, мълчи и гледа втренчено. Сочи пак масата и нищо не казва. Най-накрая стоплих, че тя си е оставила книгата, да ѝ пази мястото. Станах и се преместих при някакъв друг човек. Ама сливи ли имаше тя в устата си, да ми каже?! Какво е това втренчено гледане, какви са тия психарщини?! И въобще,

хората тук се страхуват от музунгу и не го харесват

Ако питаш някого на улицата нещо – отговор не чакай. И понеже бях само по тениска и едно никакво якенце, направо умрях от студ. Минах покрай един магазин, в който продават пуловери и влязох, да погледна цените. Момичето от касата тутакси дотича и започна да ме бута към вратата, да излизам – „Но, но, но! Но, но, но!“ – и ме изгони. После питах на една сергия с мекици, по колко са им мекиците. Пак ме пръждосаха. Английски знаят само учениците.

Въобще, много са зле хората тука

Едни намръщени, сърдити, с празни стъклени погледи. Поне 90 процента са облечени в черно. Някакви грозни черни шуби и черни панталони. Ако не бяха модерните коли и неоновите реклами, бих си рекъл, че съм попаднал в Северна Корея. И си връщам думите за японците. Какви бяха шарени, модерни, усмихнати. И японките са къде-къде по-хубави от тия скумрии тука. Направо си мечтая за Токио.

Около 9 часá ходих до квартирата. Това беше

първата приятна изненада в Корея

Момичето от рецепцията ми каза, че по принцип настаняването е от 15 часа нататък, но щом съм толкова изморен, ще гледат да подготвят стаята до 12. Даде ми карта на града, обясни ми най-различни полезни неща, заключи ми багажа в една стаичка, позволи ми да ползвам банята… абе супер! И много усмихната и приятна, сякаш не е корейка. Каза че е живяла в Англия.

Поразходих се навън и пак измръзнах здраво. Хванах метро, колкото да се постопля. Метрото ме закара до един квартал, в който имаше много грозна бутафорна крепост, тип Царевец. Някаква новопостроена, все едно си в Скопие… хаха.

Царевец беше в района

Донгдемон

?

Дворец в Донгдемон, Сеул - Корея

Това ми е най-хубавата снимка от Корея

Корейци – Сеул, Корея

Млади корейци с носии и гуменки

Корейци – Сеул, Корея

Носиите на корейките доста ме учудиха. Татарски едни такива

Корейци – Сеул, Корея

В древното селище, което забравих как се казва,
се запознах със симпатична корейка. После, съвсем
случайно, се видяхме на съвсем друго място

Корейци – Сеул, Корея

Пак в древното селище

В това селище, между другото, така ме преряза стомахът, че трябваше по спешност да се изсера в един битов ресторант. Това е щото смесих бира и пирожки с месо и ориз, които си купих от една сергия.

Корейци – Сеул, Корея

Тука някаква интересна сцена пак

Корейци – Сеул, Корея

А това са кинаджии, които снимат филм. Сцената беше как двойка гаджета се карат и накрая момчето си тръгва сърдито. Помолиха ме да зачакам, докато снимат, а после ми се кланяха за проявеното разбиране. 🙂

Корейци – Сеул, Корея

Смяната на почетния караул пред двореца

Гвардеец – Дворец в Донгдемон, Сеул - Корея

Гвардеец си прави селф

После се върнах в махалата, където валеше сняг на парцали. Честит ми първи сняг! На площада имаше огромно струпване на черни хора със стъклени очи, които се движат срещу мене, като лавина. Беше много страшно. Имаше и поне десетина броя ушев, който крещи команди, свири със свирката и размахва червени лазерни мечове. Имаше и няколко ушеви коли с включени сирени. Тук на всяко кръстовище има поне по 4 5 ушев с лазерни мечове. А също и в подлезите на метрото има служители с лазерни мечове. Лазерният меч е на голяма почит в Корея. Та, борих се аз известно време, да вървя срещу течението на черните хора, но това беше невъзможна мисия и ме отнесоха надолу. Изглеждаше като военно положение или революция. Викам си – няма лошо. Може да има сеир за зяпане. Питам хората какво става, обаче те не знаят английски, не ме харесват и не отговарят. Накрая една ученичка (само учениците знаят английски) ми каза нещо, от което разбрах само думите „университет” и „изпит” . Не, тия хора наистина са трагични. Горките хора.

Университетското събитие не ме интересуваше, така че се измъкнах от тълпата и по страничните улички успях да се добера до квартирата. Стаята е супер! Чиста, светла и топла. Другото хубаво е, че водата от чешмата е приемлива на вкус. Смятам да си пия само чешмянка, както правех и в Токио.

Спах цял следобед и сега не знам къде съм. Тук е 18 ч и нещо, тъмно е, а отвън долитат оглушителни гръмотевици и ослепителни светкавици. Ще изляза само колкото да хапна. Бира от 6 лева, по замръзналите им улици, няма да пия! А в заведенията започва от десетарка – ако е на промоция. Да ме извиняват!

Мислех да ходя някой ден и до провинцията, да гледам храмове с брадати корейски старци, обаче ми мина меракът. Досега не съм направил нито една снимка. Най-вероятно ще си стоя основно в стаята, която е най-хубавото нещо в Корея.

И въобще не мога да разбера защо съм избрал Япония и Корея, вместо Лаос и Бирма примерно?!

––––––

Край с мръзненето! След няколко часа тръгвам за Банкок. Това е, така да се каже, десертът на пътуването. Тайланд ми е втората по любимост страна след Индия. Искам там да се возя на една железница, която води към Бирма. Строена е от британски, австралийски, холандски и американски военопленници. По време на строежа са загинали над 12 000 души и затова я наричат The Death Railway. Има и филм за нея. Казва се „The Bridge on the River Kwai” . Аз не съм го гледал, щото не съм голям кинолюбител, а и е за война и смърт. Влаковете по тая линия били само трета класа и дори самото пътуване с тях си било живо приключение. Крайната цел е един природен парк с водопади, гори и всякакви други красоти. Дано да стане!

Вон – корейска валута, пари – Корея

Корейски мангизи с брадати чичаци

Дойдох 4 часа предварително на летището, че вънка е студ – не се трае. Имам 3 бири, а в случай на нужда – някакви останали вонове. Това са им на бай кореец кинтите. Единственото ми притеснение е, че немам виза. Домързе ме в Берлин да си извада – консулството е чак у Щеглиц. Дано да не стане сакатлък!

Банкок, Тайланд

Дадоха ми виза, обаче с много размотаване. Бяха само индийци на опашката и ги пускаха светкавично. А при мене, като видяха българския паспорт – дай резервации, дай билети, дай това листче, дай онова листче… луд ме направиха. А и визата се плаща с тайландски пари, обаче няма банкомат. Само чейндж-бюро с дървеняшки курс. Много остроумно! Купих си сега за 260 бата сим-карта с интернет. Супер бърз е – много съм доволен.

Часът е 5 сутринта и сякаш още не вървят рейсове. Седя тука, пропъждам наглите бакшиши и обмислям какво да правя. Не е лошо, бърза работа нямам.

Храм – Банкок, Тайланд

Храм

––––––

Сутринта бях неприятно изненадан, че съм

пристигнал на неправилната аерогара

и не знам как да отида до хотела. Беше 4 часа и нямаше никакъв транспорт, а само нагли таксиджии, които като лешояди се спущат над уморените и безпомощни пътници. Купих си една сим-карта с интернет – неограничен трафик, за 7 дена. Струваше 260 ба (13 лева). Това ми е най-хубавата покупка. Направо лети нетът.

Картата ми каза, че на 4 километра има селска гара. Тръгнах пеша. Още беше тъмно и жегата се търпеше. Гугъл обаче беше сметнал четирите километра по заобиколен път, защото преценил, че не мога да претърча с раницата през една шумна магистрала. Щом претърчах, гарата тутакси се оказа на 600 метра.

Банкокски трафик – Банкок, Тайланд

Банкокски трафик

Веднага хванах влака, който би трябвало да пътува 40 минути, но той се влачи 2 часа. Няма лошо. Супер беше – дървен, каубойски. Имаше и вагон с тапицирани седалки, обаче аз веднага се хакнах на долната класа.

Освен мене, във вагона пътуваха само кашони

Явно никой не ще да се вози в него и го ползват за товарен. После прекачих на метро за една спирка и стигнах до хотела. Там – същата история като с хостела в Америка. Тропам на вратата, звъня, блъскам – никаква реакция. А на мене ми се спи, кисело ми е и съм зверски мръсен.

Спирка на метрото – Банкок, Тайланд

ука ми е махленската спирка на метрото

Викам, дай да изпия две бири, да се свестя малко. Да, ама приели нов закон 2015-та, че бира се продава от 11 до 14 и после от 17 до 24. Помолих момичето да се смили, но тя каза, че касата е курдисана да не маркира бира по това време. И тая страна е тръгнала на зле.

Тайландска баба си реже ноктите – Банкок, Тайланд

Тайландска баба си реже ноктите

Река Чао Прая – Банкок, Тайланд

Река Чао Прая

Гиздава лелка си е лекьосала ризката – Банкок, Тайланд

Гиздава лелка си е лекьосала ризката

Риба на скара – Банкок, Тайланд

Риба на скара

Обиколих по сергиите, да хапна нещо.

Всичко е супер вкусно и без пари

Направо не можех да се спра. Ядох едно шишче с лютив чеснов сос. После кренвирш на клечка. После 5 супер мекички и за десерт – захаросана пържола.

А хотелът се оказа, че е

точно в сърцето на порно-квартала

На 50 метра от Silom и Phat Pong 1. И беше фраш от бабички своднички. Правят се, че продават някакви пуканки и глупости, обаче щом мине бял музунгу с раница – налитат като орлици. Хващат те здраво с костеливите си ръце, показват ти картинки с голи жени и съскат мръсотии с беззъбите си уста… хаха. Мене една ме влачи поне 100 метра по тротоара, докато се откача. Не пуща гадината! Станахме за смях на минувачите.

Масаж на тестиси – Банкок, Тайланд

Нали бях в Пат Понг – точно до хотела имаше студио за масаж на тестиси. Нямаха много клиенти обаче и момичетата по цял ден висяха отпред, седнали на тротоара

А другата директно ме набута в някакъв вертеп, пълен с мадами. Аз пет пъти ѝ повтарям, че едвам гледам, че съм мръсен и в лошо настроение, а тя не разбира от дума. Вика, ей сега тия мадами ше ти сложат ваната… хаха. И от там едвам се измъкнах. Бабичката ме кле от вратата. Сега било happy hour, щело да е на половин цена, а довечера и да съм искал – нема. Много ѝ се щеше да ми прибере паричките.

Thanon Patpong 1, Khet Bang Rak, Krung Thep Maha Nakhon 10500, Тайланд

Прибрах се до хотела – пак заключено. Имаше един съседен и звъннах там. Рецепционистката ми вика, че вратата на моя се е повредила, и че двата са свързани, и мога да се регистрирам и да лягам. Баси късмета.

Пред мене имаше един американец, който пита за бар. Нямало бар, тоя хотел бил порядъчно място. Забранено било и човек да си води никаквици в стаята. Май верно е доста порядъчно това хотелче.

А стаята е идеална. Грамадна, с телевизор и кабелна, климатик и хладилник. Креватът и той е гигантски. Не съм виждал досега такъв. Много ми харесват и стаята, и Банкок. Реших да не ходя до тая железница към Бирма, а доплатя още две нощувки и да си остана тука. Аман от търчане. Нали се повозих на раздрънкан влак, начесах си крастата. Сега – няколко дена пълен релакс.

––––––

Днес явно кармата е благоразположена към мене. Току-що се запознах с двойка млади симпатични поляци от Шчечин, които са в моя хотел. Оказа се, че често посещават ресторант „Колумбус” , където сме пили с Капка и Райчо, а пред вратата има голяма пластмасова акула, а кенефите са като корабни каюти. Даже университетът, в който е учило момичето, бил точно зад ресторанта. Много се изкефихме. Те извадиха коз и се нагърмяхме. Тръгвали си утре, а имат цяла торба материал, който им хартисва. Сутринта ще минат през моята стая, да ми го завещаят.

Врата – Банкок, Тайланд

Един ден, след разходката, открих завещанието на поляците, грижливо затъкнато на вратата ми 🙂

––––––

Днес ходих доста пеша. От нас до

Каосан

Беше адска жега и непрекъснато си купувах вода. А в суперите навсякъде са надънили климатици и като влезеш потен, за нула време се укостваш. Ядох и един сладолед на клечка.

През целия път се губих и лутах, но пък видях много интересни места. Нещо като тротоарен битак имаше на една улица.

После се оказах в един лабиринт от малки и смрадливи покрити улички, нещо като това, дето Боян беше намерил в Сайгон, обаче много по-гадно. Направо ми прилоша от миризмата. А отгоре непрекъснато капеше нещо, включително и върху мене, дето не искам и да си мисля какво е. Накрая

стигнах до Каосан и много се развълнувах

Седнах там в една кръчма и изпих 3 бири по 100 ба. Това е около 5 лева за бира и ми се струва, че като за Каосан е добра цена. После намерих старата ни квартира – Guest House Central. Там си е. Обаче кръчмичката, дето пиехме е изчезнала.

Любим Каосан – Банкок, Тайланд

Любим Каосан

Показвах на възрастни местни хора снимката, дето сме с кръчмарката и питах за нея. Те я познаха и казаха, че от 10 години не е вече там. Много драматично беше. А тая снимка ми я бяха откраднали от Flickr-a и я бяха лепнали в някакъв онлайн вестник, като илюстрация за бели западняци, които ходят на секс-туризъм в Тайланд… хаха. Писах им и те ми отговориха: „Господине, много се извиняваме! Дори нямахме представа, че сте българин. Нашият сътрудних е търсил тематична снимка в Интернет” . Хаха, и махнаха снимката.

На Каосан изпих няколко ледени бири, че беше адска жега. После намерих квартирата. Кръчмата обаче беше изчезнала. Показах на местните снимката, дето сме двамата с кръчмарката и питах знаят ли нещо за нея. Познаха я, но казаха, че от близо 10 години не е вече там. Много странно ми стана. Все едно съм в някакъв филм.

На път към къщи седнах в някаква долна кръчма из малките улички, уж да изпия една последна бира. .

И преди да си тръгна обратно, реших да изпия още една бира, някъде из малките улички. Там беше по 60 ба или 3 лв. Толкова е и в супера. Седнах, пуснах си слушалките и си зацъках на телефона.

По едно време дойде един човек и ме пита свободно ли е. Махнах си слушалките и се заприказвахме.

Сърбин в Тайланд, Банкок

Със сърбина изпихме всичката бира в долната кръчма

Това е един абсолютно нечовешки сърбин, който е на 70 години и живее в Чанг Май, в свеверен Тайланд. Говорихме си само на сръбски и мисля, че добре се справих. С падежите правих бая грешки, но той каза да не се притеснявам, и че всичко разбира. Живял е в Америка и там е карал ТИР. После в Канада. Има канадски паспорт. После в Аржентина. После в Боливия. Тоя сърбин е живял абсолютно навсякъде. Знае испански, английски, френски и още някакви езици знаеше, но забравих какви. И в Берлин е живял малко. Сега си имал любовница в Чанг Май – елитна проститутка. Били гаджета от 10 години. Тя изкарвала по 4 – 500 лева на ден и си построила царско имение. Въпреки това врънкала сърбина да ѝ купи колело. Той ѝ казал: „Ше се пребиеш. Искам първо да те видя, че можеш да караш и тогава ше ти купя.”

През цялото време разговаряхме само на сръбски. Той ме похвали, че се справям добре с падежите. Съответно, всяка втора реплика му беше: „Пичку им йебем педерску!“… хаха. Даде ми и много хубави практически съвети. Благодарение на тях впоследствие ми се случи и романтична история, в която обаче имаше и тъжен елемент.

Абе, супер си изкарахме. Уж бях седнал за една бира, а им изпихме всичкия Чанг и почти всичкия Лео.

Прибрах се мъртвопиян с тук-тук.

Тук-тук – Банкок, Тайланд

Тук-туци

Реших да не се прибирам пеша, а да се разглезя с тук-тук. Сърбинът ме посъветва да не давам повече от 150 ба. Да де, ама всички, дето ги спирах, искаха по 300. Ядосаха ме и тръгнах пеш. Изгубих се, стана тъмно, нявсякъде летяха бибипкащи коли и ме хвана шубе. Направо ми идваше да се разрева. Тогава един туктукаджия се нави на 250. Взех го. Прибирането беше супер! Толкова ме изкефи, че накрая му дадох 300 хаха.

Кефя се на безумието на нощен Банкок – Банкок, Тайланд

Кефя се на безумието на нощен Банкок

––––––

Последният ден обикалях с раздрънкани рейсове. Единственото интересно нещо, което ми се случи, е че се качих на един рейс в движение.

С директен полет от Банкок до Берлин затвотих пълно кръгче около майката Земя. Като цяло съм много доволен от екскурзията. Всичко ми хареса – радвал съм се като дете на всяка нова гледка и запознанство.

Това обаче беше поредното потвърждение за мене, че от Южна Индия по-хубаво няма. Да е живот и здраве, искам март да ида до там. Да летя отново с моторетката по червените прашни пътища на Махаращра :))

Автор: Бале

Снимки: авторът

Можете да пренощувате изгодно в Сеул:



Booking.com

Но в Банкок със сигурност ще е по-евтино:



Booking.com

Други разкази свързани с Околосветско пътешествие, Хонконг или Япония – на картата:

Околосветско пътешествие, Хонконг Япония и

Целият свят ви очкаква:



Booking.com

Пътепис Индия (4): Веско Петров и Шри Ланка

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия. В първата част от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей, а за последно освен Алепей, разгледахме и местните влажни зони, наречени Backwaters.

Днес ще срещнем известния и на нашия сайт пътешественик Веско Петров, ще пием бира с него (и по-важното: ще разберем какво търпение се иска да си я купиш!!!), а като капак на всичко ще открием нова страна за нашия сайт – Шри Ланка.

Приятно четене:

Пътепис Индия

четвърта част

Веско Петров и Шри Ланка

 

С Веско Петров в Ащамуди

Точно си се излежавахме в Ащамуди и си цъкахме в Интернет, когато под балкона зскърцаха спирачки. Изтърчах да видя какво става, а долу таман беше паркирал един раздрънкан туктук, от който се измъкваше широкополата пътешественическа шапка на Веско Петров. Веско Петров е прословут австралийски пътешественик, с когото сме пили бира в механа “Тракия” (http://www.mehanatrakia.de/), както и в кръчмата на Йонас. Той беше пристигнал в Индия около 10 дена преди нас и точно идваше от Тамил Наду. За да се добере до Ащамуди му се беше наложило да прекоси някаква коварна планина и да се вози на раздрънкан тук-тук.
Изшляпах по витата стълба до долния етаж и посрещнах знаменития австралийски пътешественик по всички правила на немско-австралийската дружба. Тъй като нашата стая беше вече препълнена, наложи се Веско да си ангажира друга. На долния етаж, широка, с плочки и климатик. Не като нашата, която приличаше на кошница. Както и да е, дадохме на Веско половин час, да си тегли един душ и да напише мейл до далечна Австралия. След това всички дружно излязохме на следобедна разходка и по-специално на следобедно търсене на бира. Както споменах по-горе, в китното индийско село Алепей бира се продаваше само в специални тайни дворчета и то незаконно. Открихме едно такова шпионско дворче и аз се наредих, а останалите ме зачакаха на улицата отпред.

Магазин за бира – Алепей, Индия

Нелегален магазин за бира в Алепей

Оказа се, че тази нелегална питиепродавница има лимит за продажбата на бира и ми отпуснаха само десетина бири, което си е нищо за четирима човека. Пък било то и “Кингфишер силно” по 650 мл. Веднага си отворихме по една бутилка и започнахме да умуваме какво да правим по-нататък.

На по бира – Алепей, Индия

Умуваме какво да правим (фото: Веско Петров)

Тъй като Ицо искаше да се вози на туктук, Веско – да се разхожда пеша, а аз – да купя още бира, разделихме се на 2 групи. Ицо и Мария тръгнаха да се возят на тук-тук, а ние с Веско първо тръгнахме да оставим бирата в Ащамуди, да не ни тежи, а после пак да излезем.

По път си отворих още една бутилка и започнах да пия в движение, а Веско се притесни, че по този начин обиждам местните. “Може би не продават бира поради
някакви религиозни причини” – каза Веско – “и сега като пиеш в движение, обиждаш местните!”

Ashtamudi, Керала, Индия

 

Нямахме бърза работа, така че решихме да седнем до реката (от калибъра на Перловска в София) докато си допия бирата. Точно привърших и се канехме да
ставаме, когато някакъв тлъст индийски гълъб с лош стомах, който беше кацнал над главата ми, се изсра обилно. Имаше разстройство и ми одриска цялата раница.

Раница

Следи от разстройството на индийския гълъб, заснети няколко месеца по-късно

След като теглих няколко цветисти ругатни по адрес на тлъстия индийски гълъб с лош стомах, метнахме бирите в Ащамуди и тръгнахме обратно към центъра.

Реших да отидем до лавката за бира, където пазарувах снощи, защото пътят беше по главната улица и таман щяхме да разгледаме хиндуисткия храм, сергиите за подправки и останалите екзотични гледки.

Главната улица в Алепей, Индия

Главната улица в Алепей, Индия

Пред магазинчето имаше голяма опашка и Веско реши да се помотае и да пие чай, докато чакам.

 

Опашка за бира – Алепей, Индия

Чакам за бира (фото: Веско Петров)

Отново ми предложиха да ги предредя, защото съм бял, а аз отново отказах с довода, че не робувам на расистки предрасъдъци. Този път обаче зад мен се нареди един дребен и коварен индийски дядка с брада.

Опашка за бира – Алепей, Индия

Коварният дядка си придава незаинтересован вид (фото: Веско Петров)

Подведен от незаинтересования външен вид на коварния индийски дядка с брада, аз се разсеях за момент и дядката, който очевидно робуваше на расистки предрасъдъци, чевръсто се мушна пред мен. Опитах се да му обясня по човешки, че така не бива, но той се правеше, че не ме чува и гледаше на другата страна. Коварният дядка тежеше 50 кила с мокри гащи, така че можех спокойно да го хвана за врата и да го отместя, но бидейки миролюбив по природа, предпочетох да измисля някакъв по-хуманен начин. Още повече, че насилие над 50-килограмов коварен дядка би било дори по-унизително за мене, отколкото за него.
Вече почти се бях примирил с предредилия ме дядка, когато идеята как да се справя с комплицираната ситуация, без насилие, но въпреки това с помощта на своите 95 килограма, ме осени и аз светкавично я приведох в изпълнение. Междувременно обаче Веско се бил върнал (без аз да забележа), станал неволен свидетел на конфликта ми с брадатия коварняк и заснел всичко на видео.
Как елегантно се справих с предредилия ме дядка можете да видите тук:

Бале се бори за бира. from Vesko Petrov on Vimeo.

Малко преди да ми дойде реда, едно типче от опашката ми каза, че раницата ми е разкопчана. Гледам – откраднали ми несесера със самобръсначката, препарата за
дезинфекциране на ръце и други подобни вещи от първа необходимост. Много се ядосах и по път към нас непрекъснато опявах на Веско. Даже си купих някакви работи от една дрогерия.
Седнахме и в една много малка закусвалня, да хапнем вкусни и миризливи индийски манджи, с ръце. Веско ми направи забележка, че етикетът изисква да се яде само с  nезнам-коя-си-ръка, защото с другата човек си мие гъза. После се измихме от една делва с мръсна вода и продължихме. В един безистен пихме чай, а Веско се спря на сергия с подправки, да пита кое колко струва. Голобрадият келеш зад сергията даде всичко от себе си, за да продаде на Веско пакет подправки, но Веско му обясни, че в Австралия е забранено да внасяш подправки и нищо не си купи. Келешът посърна, а ние констатирахме, че пак няма да му позволят да си пусне мустаци. Както и да е, Веско все пак си купи торба нарове, хванахме един туктук и се прибрахме в Ащамуди, да пием.
Още с влизането в стаята видях, че всъщност съм си оставил несесера там и никой нищо не ми е откраднал. Взех си назад всички епитети, които употребих по адрес на крадливите индийци, а Веско ми каза, че съм много залюхав или някаква друга подобна Вескова дума.
Седнахме на терасата пред нашата сламена стая със странна врата, пуснахме музика на компютърната колонка, отворихме си по един “Кингфишер силно” и се отпуснахме в сладки приказки след изнурителния ден.

Сламената стая в Ащамуди, Индия

Сламената стая в Ащамуди (фото: Веско Петров)

Разговорът вървеше ту в една, ту в друга посока, но беше много приятен, а  благодарение на магическата тропическа вечер и количеството погълнат “Кингфишер силно”, ни обляха топли приятелски чувства. Веско естествено през цялото време щракаше с космическия си, мега-скъп фотоапарат.

Бале пие бира в Ащамуди, Индия

Правя наздраве с “Кингфишер силно”, докато на компютъра тече песента с енергичните негри (фото: Веско Петров)

Чуйте песента с енергичните негри и ще си представите каква страхотна веселба си спретнахме на терасата!

По някое време се появиха Ицо и Мария – много доволни от тяхната разходка. Носеха и торба с халдабо. Партито започна да излиза от контрол и тутакси се домъкна една сънена французойка по нощница, да ни прави забележка.

С Веско се разпрегръщахме, защото той трябваше рано сутринта да потегля към някакво друго екзотично индийско място и нямаше да се видим повече. Той си слезе в лъскавата стая с климатик и плочки, а ние се прибрахме в сламената. Ицо се излегна, а ние с Мария Баева решихме да си допием още малко.

Заприказвахме се за

предстоящото ни утре пътешествие към Шри Ланка

Аз споделих, че се притеснявам, да не би индийците да ми правят проблем на връщане, макар че индийската ми виза е за многократно посещение. Ицо се обади, че те с Мария дори не са погледнали какви визи са им издали в София и я помоли да хвърли едно око. Мария си извади паспорта, поровичка и със задгробен глас каза: “Издали са ни еднократни визи! Ако излезем от Индия, повече няма да ни пуснат обратно!”. Неочакваният неприятен развой на събитията ни подтисна. Допихме си бирите и решавайки, че “Утрото е по-мъдро от вечерта” си легнахме да спим.

 

Тръгваме кък Шри Ланка

На следващата сутрин ни събуди думкане по четворната врата. Отворих една четвъртинка и видях, че пред вратата стои разсилният на Ащамуди и държи нещо, увито във вестник. “Ваше ли е това?” – попита разсилният и разгъна вестника. Вътре имаше нарове. “Не е наше.” – отговорих. Той каза, че е намерил пакета пред вратата и попита какво да го прави. Казах му да го занесе където иска и разсилният си тръгна. По-късно през деня ми мина през ум, че вчера знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров си беше купил нарове от главната улица. Съобразих, че той ни е оставил няколко за подарък преди да си тръгне. Веско, благодаря за наровете!

Както и да е, вече се бяхме събудили и започнахме да стягаме багажа, за да ходим в Шри Ланка. Оправихме се за нула време, сбогувахме се с Ащамуди и потеглихме.

Хотел в Ащамуди, Индия

Ащамуди – стаята на Веско, на долния етаж

 

Взехме един туктук до автогарата и там намерихме автобус за Кочи. Автобусът беше пълен и беше доста неудобно, понеже имахме големи раници и куфар. След известно време обаче се освободиха места и всички успяхме да седнем. Пътувахме комфортно и се наслаждавахме на индийските гледки, които се разкриваха през прозореца.

Шосе, Индия

Натоварено шосе в участъка Алепей – Кочи

Водни площи на влизане в Кочи, Индия

Водни площи на влизане в Кочи

Автобусът ни остави на автогарата. Пред автогарата имаше прахоляк, една синьо-зелена сграда с леко мюсюлманска форма и цяла редица туктуци. Купихме си ледена вода, а аз изядох и няколко люти пирожки от по 10 рупии. Казаха ни, че няма рейс до летището, а то е на 30 километра. Единственият ни шанс беше да вземем тук-тук, а той струваше страшно много рупии. Ние се пазарихме лъвски, но тук-тукаджиите се бяха наговорили и не направиха отстъпка. В крайна сметка, ако човек обърне много рупии в евро и раздели еврото на три, се получава комично ниска сума. Така взехме тук-тук и благополучно пристигнахме на летището.

Летище Кочи, Индия

На летището се мотаеха индийки в традиционни индийски носии

Тук идва момента да спомена, че (както установихме малко по-горе) Ицо и Мария имаха еднократни индийски визи, което означаваше, че ако напуснат страната, нямат право да се върнат. Много неприятна ситуация! Предишната вечер бяхме писали съобщения до приятелите ни ЕТ “Ата” и Маста Рам, които имаха опит с пътувания до Индия, да ни кажат какво може да се случи. ЕТ “Ата” отговори, че най-вероятно няма да се стигне до затвор, а Маста Рам каза, че е абсурд индийците да ги пуснат обратно без визи, а ако се пробват да си изкарат нови в Шри Ланка, ще започне едно изпращане на факсове и цялата работа ще се проточи поне седмица. На фона на тази доста обезкуражаваща информация, Ицо и Мария решиха да пробват да се разберат някак си с индийските имиграционни власти.

Открихме един господин с униформа и му описахме ситуацията. Той каза, че според него проблемът е разрешим и ни прати към една сграда. Затъркаляхме количката с куфарите, а слънцето печеше много жестоко. По път към сградата човекът ни подвикна, че сме свили в грешна посока и да продължим направо. В сградата друг униформен господин ни записа данните и ни взе паспортите. Каза да се качим на втория етаж.

Там всички врати бяха заключени. Господинът от долния етаж каза, че не знае нищо и най-вероятно горе няма никой. Предложи ни да се върнем към летището. Там пратиха Ицо и Мария Баева в някаква стая, където те стояха дълго. В тази стая ги бяха обезкуражили още повече. Седнахме в чакалнята и се закумихме какво да правим. В крайна сметка решихме да тръгнем всички към Шри Ланка, пък каквото ще да става. Служителят на паспортния контрол се изуми на смелостта на Ицо и Баева, и повика колегите си, които мигновено преустановиха работа (не че бяха много претоварени) и се струпаха около нас, разговаряйки оживено на индийски. Аз, с моята многократна виза, останах малко пренебрегнат, но все пак си ме провериха щателно –

бай индиец изключително много обича

бюрокрацията, властта, демонстрирането на власт и строгото гледане изпод вежди. В крайна сметка ни натовариха в самолета и заминахме за загадачния шриланкански град Негомбо.

Шри Ланка

Летище Катунаяке, Шри Ланка

Летище Катунаяке (запомних го от катун) в Шри Ланка

Летището беше доста чисто и модерно, а имаше и банкомат. Използвахме възможността да изтеглим местни пари. Пред летището бяха напаркирали туктуци и аз им показах картата, на която бях оградим с кръгче един хотел в Негомбо.  Тук-тукаджиите не разбираха английски и бая се затрудниха да схванат какво желаем.

Тук-тукаджии, Шри Ланка

Туктукаджии със слаби езикови познания се опитват безуспешно да ни помогнат

След като нищо не се получи с туктукаджиите, тръгнахме да търсим безплатното автобусче, за което бях прочел в Интернет. След известно време го открихме и се настанихме удобно в него, а кондукторът ни издаде билети, което ни показа еднозначно, че автобусчето не е безплатно.

В Негомбо

си избрахме едно по-оживено място и слязохме. След два-три неуспешни опита, се спряхме на квартира, която ни устройваше като цена и качество, и се настанихме. Теглихме си по един душ и тръгнахме да разузнаваме Негомбо. Първото ни впечатление беше, че не е чак толкова екзотично и даже малко прилича на български морски курорт от селски тип.

Пред една туристическа агенция обаче видяхме стилизирана карта на Шри Ланка, на която бяха нарисувани слонове, палми и будистки храмове, та се поуспокоихме. Аз веднага се наредих за бира (тук се продаваше свободно) и тутакси един сръчен шриланканец ме предреди (пак). Продавачът постави 2 бири на тезгяха и аз ги взех. Той се развика, че бирите са за господина зад мене, а аз репликирах, че щом господинът е зад мене, следва да получи бира, след като аз бъда
обслужен. Както и да е, сдобихме се с бира и тръгнахме да търсим мотор, защото Ицо искаше рано сутринта с Баева да потеглят към Коломбо и да подадат документи за индийски визи.

 

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът § Веско Петров

 

Други разкази свързани с Индия – на картата:

 

Индия

Пътепис Индия (4): Веско Петров и Шри Ланка

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия. В първата част от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей, а за последно освен Алепей, разгледахме и местните влажни зони, наречени Backwaters.

Днес ще срещнем известния и на нашия сайт пътешественик Веско Петров, ще пием бира с него (и по-важното: ще разберем какво търпение се иска да си я купиш!!!), а като капак на всичко ще открием нова страна за нашия сайт – Шри Ланка.

Приятно четене:

Пътепис Индия

четвърта част

Веско Петров и Шри Ланка

 

С Веско Петров в Ащамуди

Точно си се излежавахме в Ащамуди и си цъкахме в Интернет, когато под балкона зскърцаха спирачки. Изтърчах да видя какво става, а долу таман беше паркирал един раздрънкан туктук, от който се измъкваше широкополата пътешественическа шапка на Веско Петров. Веско Петров е прословут австралийски пътешественик, с когото сме пили бира в механа “Тракия” (http://www.mehanatrakia.de/), както и в кръчмата на Йонас. Той беше пристигнал в Индия около 10 дена преди нас и точно идваше от Тамил Наду. За да се добере до Ащамуди му се беше наложило да прекоси някаква коварна планина и да се вози на раздрънкан тук-тук.
Изшляпах по витата стълба до долния етаж и посрещнах знаменития австралийски пътешественик по всички правила на немско-австралийската дружба. Тъй като нашата стая беше вече препълнена, наложи се Веско да си ангажира друга. На долния етаж, широка, с плочки и климатик. Не като нашата, която приличаше на кошница. Както и да е, дадохме на Веско половин час, да си тегли един душ и да напише мейл до далечна Австралия. След това всички дружно излязохме на следобедна разходка и по-специално на следобедно търсене на бира. Както споменах по-горе, в китното индийско село Алепей бира се продаваше само в специални тайни дворчета и то незаконно. Открихме едно такова шпионско дворче и аз се наредих, а останалите ме зачакаха на улицата отпред.

Магазин за бира – Алепей, Индия

Нелегален магазин за бира в Алепей

Оказа се, че тази нелегална питиепродавница има лимит за продажбата на бира и ми отпуснаха само десетина бири, което си е нищо за четирима човека. Пък било то и “Кингфишер силно” по 650 мл. Веднага си отворихме по една бутилка и започнахме да умуваме какво да правим по-нататък.

На по бира – Алепей, Индия

Умуваме какво да правим (фото: Веско Петров)

Тъй като Ицо искаше да се вози на туктук, Веско – да се разхожда пеша, а аз – да купя още бира, разделихме се на 2 групи. Ицо и Мария тръгнаха да се возят на тук-тук, а ние с Веско първо тръгнахме да оставим бирата в Ащамуди, да не ни тежи, а после пак да излезем.

По път си отворих още една бутилка и започнах да пия в движение, а Веско се притесни, че по този начин обиждам местните. “Може би не продават бира поради
някакви религиозни причини” – каза Веско – “и сега като пиеш в движение, обиждаш местните!”

Ashtamudi, Керала, Индия

 

Нямахме бърза работа, така че решихме да седнем до реката (от калибъра на Перловска в София) докато си допия бирата. Точно привърших и се канехме да
ставаме, когато някакъв тлъст индийски гълъб с лош стомах, който беше кацнал над главата ми, се изсра обилно. Имаше разстройство и ми одриска цялата раница.

Раница

Следи от разстройството на индийския гълъб, заснети няколко месеца по-късно

След като теглих няколко цветисти ругатни по адрес на тлъстия индийски гълъб с лош стомах, метнахме бирите в Ащамуди и тръгнахме обратно към центъра.

Реших да отидем до лавката за бира, където пазарувах снощи, защото пътят беше по главната улица и таман щяхме да разгледаме хиндуисткия храм, сергиите за подправки и останалите екзотични гледки.

Главната улица в Алепей, Индия

Главната улица в Алепей, Индия

Пред магазинчето имаше голяма опашка и Веско реши да се помотае и да пие чай, докато чакам.

 

Опашка за бира – Алепей, Индия

Чакам за бира (фото: Веско Петров)

Отново ми предложиха да ги предредя, защото съм бял, а аз отново отказах с довода, че не робувам на расистки предрасъдъци. Този път обаче зад мен се нареди един дребен и коварен индийски дядка с брада.

Опашка за бира – Алепей, Индия

Коварният дядка си придава незаинтересован вид (фото: Веско Петров)

Подведен от незаинтересования външен вид на коварния индийски дядка с брада, аз се разсеях за момент и дядката, който очевидно робуваше на расистки предрасъдъци, чевръсто се мушна пред мен. Опитах се да му обясня по човешки, че така не бива, но той се правеше, че не ме чува и гледаше на другата страна. Коварният дядка тежеше 50 кила с мокри гащи, така че можех спокойно да го хвана за врата и да го отместя, но бидейки миролюбив по природа, предпочетох да измисля някакъв по-хуманен начин. Още повече, че насилие над 50-килограмов коварен дядка би било дори по-унизително за мене, отколкото за него.
Вече почти се бях примирил с предредилия ме дядка, когато идеята как да се справя с комплицираната ситуация, без насилие, но въпреки това с помощта на своите 95 килограма, ме осени и аз светкавично я приведох в изпълнение. Междувременно обаче Веско се бил върнал (без аз да забележа), станал неволен свидетел на конфликта ми с брадатия коварняк и заснел всичко на видео.
Как елегантно се справих с предредилия ме дядка можете да видите тук:

Бале се бори за бира. from Vesko Petrov on Vimeo.

Малко преди да ми дойде реда, едно типче от опашката ми каза, че раницата ми е разкопчана. Гледам – откраднали ми несесера със самобръсначката, препарата за
дезинфекциране на ръце и други подобни вещи от първа необходимост. Много се ядосах и по път към нас непрекъснато опявах на Веско. Даже си купих някакви работи от една дрогерия.
Седнахме и в една много малка закусвалня, да хапнем вкусни и миризливи индийски манджи, с ръце. Веско ми направи забележка, че етикетът изисква да се яде само с  nезнам-коя-си-ръка, защото с другата човек си мие гъза. После се измихме от една делва с мръсна вода и продължихме. В един безистен пихме чай, а Веско се спря на сергия с подправки, да пита кое колко струва. Голобрадият келеш зад сергията даде всичко от себе си, за да продаде на Веско пакет подправки, но Веско му обясни, че в Австралия е забранено да внасяш подправки и нищо не си купи. Келешът посърна, а ние констатирахме, че пак няма да му позволят да си пусне мустаци. Както и да е, Веско все пак си купи торба нарове, хванахме един туктук и се прибрахме в Ащамуди, да пием.
Още с влизането в стаята видях, че всъщност съм си оставил несесера там и никой нищо не ми е откраднал. Взех си назад всички епитети, които употребих по адрес на крадливите индийци, а Веско ми каза, че съм много залюхав или някаква друга подобна Вескова дума.
Седнахме на терасата пред нашата сламена стая със странна врата, пуснахме музика на компютърната колонка, отворихме си по един “Кингфишер силно” и се отпуснахме в сладки приказки след изнурителния ден.

Сламената стая в Ащамуди, Индия

Сламената стая в Ащамуди (фото: Веско Петров)

Разговорът вървеше ту в една, ту в друга посока, но беше много приятен, а  благодарение на магическата тропическа вечер и количеството погълнат “Кингфишер силно”, ни обляха топли приятелски чувства. Веско естествено през цялото време щракаше с космическия си, мега-скъп фотоапарат.

Бале пие бира в Ащамуди, Индия

Правя наздраве с “Кингфишер силно”, докато на компютъра тече песента с енергичните негри (фото: Веско Петров)

Чуйте песента с енергичните негри и ще си представите каква страхотна веселба си спретнахме на терасата!

По някое време се появиха Ицо и Мария – много доволни от тяхната разходка. Носеха и торба с халдабо. Партито започна да излиза от контрол и тутакси се домъкна една сънена французойка по нощница, да ни прави забележка.

С Веско се разпрегръщахме, защото той трябваше рано сутринта да потегля към някакво друго екзотично индийско място и нямаше да се видим повече. Той си слезе в лъскавата стая с климатик и плочки, а ние се прибрахме в сламената. Ицо се излегна, а ние с Мария Баева решихме да си допием още малко.

Заприказвахме се за

предстоящото ни утре пътешествие към Шри Ланка

Аз споделих, че се притеснявам, да не би индийците да ми правят проблем на връщане, макар че индийската ми виза е за многократно посещение. Ицо се обади, че те с Мария дори не са погледнали какви визи са им издали в София и я помоли да хвърли едно око. Мария си извади паспорта, поровичка и със задгробен глас каза: “Издали са ни еднократни визи! Ако излезем от Индия, повече няма да ни пуснат обратно!”. Неочакваният неприятен развой на събитията ни подтисна. Допихме си бирите и решавайки, че “Утрото е по-мъдро от вечерта” си легнахме да спим.

 

Тръгваме кък Шри Ланка

На следващата сутрин ни събуди думкане по четворната врата. Отворих една четвъртинка и видях, че пред вратата стои разсилният на Ащамуди и държи нещо, увито във вестник. “Ваше ли е това?” – попита разсилният и разгъна вестника. Вътре имаше нарове. “Не е наше.” – отговорих. Той каза, че е намерил пакета пред вратата и попита какво да го прави. Казах му да го занесе където иска и разсилният си тръгна. По-късно през деня ми мина през ум, че вчера знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров си беше купил нарове от главната улица. Съобразих, че той ни е оставил няколко за подарък преди да си тръгне. Веско, благодаря за наровете!

Както и да е, вече се бяхме събудили и започнахме да стягаме багажа, за да ходим в Шри Ланка. Оправихме се за нула време, сбогувахме се с Ащамуди и потеглихме.

Хотел в Ащамуди, Индия

Ащамуди – стаята на Веско, на долния етаж

 

Взехме един туктук до автогарата и там намерихме автобус за Кочи. Автобусът беше пълен и беше доста неудобно, понеже имахме големи раници и куфар. След известно време обаче се освободиха места и всички успяхме да седнем. Пътувахме комфортно и се наслаждавахме на индийските гледки, които се разкриваха през прозореца.

Шосе, Индия

Натоварено шосе в участъка Алепей – Кочи

Водни площи на влизане в Кочи, Индия

Водни площи на влизане в Кочи

Автобусът ни остави на автогарата. Пред автогарата имаше прахоляк, една синьо-зелена сграда с леко мюсюлманска форма и цяла редица туктуци. Купихме си ледена вода, а аз изядох и няколко люти пирожки от по 10 рупии. Казаха ни, че няма рейс до летището, а то е на 30 километра. Единственият ни шанс беше да вземем тук-тук, а той струваше страшно много рупии. Ние се пазарихме лъвски, но тук-тукаджиите се бяха наговорили и не направиха отстъпка. В крайна сметка, ако човек обърне много рупии в евро и раздели еврото на три, се получава комично ниска сума. Така взехме тук-тук и благополучно пристигнахме на летището.

Летище Кочи, Индия

На летището се мотаеха индийки в традиционни индийски носии

Тук идва момента да спомена, че (както установихме малко по-горе) Ицо и Мария имаха еднократни индийски визи, което означаваше, че ако напуснат страната, нямат право да се върнат. Много неприятна ситуация! Предишната вечер бяхме писали съобщения до приятелите ни ЕТ “Ата” и Маста Рам, които имаха опит с пътувания до Индия, да ни кажат какво може да се случи. ЕТ “Ата” отговори, че най-вероятно няма да се стигне до затвор, а Маста Рам каза, че е абсурд индийците да ги пуснат обратно без визи, а ако се пробват да си изкарат нови в Шри Ланка, ще започне едно изпращане на факсове и цялата работа ще се проточи поне седмица. На фона на тази доста обезкуражаваща информация, Ицо и Мария решиха да пробват да се разберат някак си с индийските имиграционни власти.

Открихме един господин с униформа и му описахме ситуацията. Той каза, че според него проблемът е разрешим и ни прати към една сграда. Затъркаляхме количката с куфарите, а слънцето печеше много жестоко. По път към сградата човекът ни подвикна, че сме свили в грешна посока и да продължим направо. В сградата друг униформен господин ни записа данните и ни взе паспортите. Каза да се качим на втория етаж.

Там всички врати бяха заключени. Господинът от долния етаж каза, че не знае нищо и най-вероятно горе няма никой. Предложи ни да се върнем към летището. Там пратиха Ицо и Мария Баева в някаква стая, където те стояха дълго. В тази стая ги бяха обезкуражили още повече. Седнахме в чакалнята и се закумихме какво да правим. В крайна сметка решихме да тръгнем всички към Шри Ланка, пък каквото ще да става. Служителят на паспортния контрол се изуми на смелостта на Ицо и Баева, и повика колегите си, които мигновено преустановиха работа (не че бяха много претоварени) и се струпаха около нас, разговаряйки оживено на индийски. Аз, с моята многократна виза, останах малко пренебрегнат, но все пак си ме провериха щателно –

бай индиец изключително много обича

бюрокрацията, властта, демонстрирането на власт и строгото гледане изпод вежди. В крайна сметка ни натовариха в самолета и заминахме за загадачния шриланкански град Негомбо.

Шри Ланка

Летище Катунаяке, Шри Ланка

Летище Катунаяке (запомних го от катун) в Шри Ланка

Летището беше доста чисто и модерно, а имаше и банкомат. Използвахме възможността да изтеглим местни пари. Пред летището бяха напаркирали туктуци и аз им показах картата, на която бях оградим с кръгче един хотел в Негомбо.  Тук-тукаджиите не разбираха английски и бая се затрудниха да схванат какво желаем.

Тук-тукаджии, Шри Ланка

Туктукаджии със слаби езикови познания се опитват безуспешно да ни помогнат

След като нищо не се получи с туктукаджиите, тръгнахме да търсим безплатното автобусче, за което бях прочел в Интернет. След известно време го открихме и се настанихме удобно в него, а кондукторът ни издаде билети, което ни показа еднозначно, че автобусчето не е безплатно.

В Негомбо

си избрахме едно по-оживено място и слязохме. След два-три неуспешни опита, се спряхме на квартира, която ни устройваше като цена и качество, и се настанихме. Теглихме си по един душ и тръгнахме да разузнаваме Негомбо. Първото ни впечатление беше, че не е чак толкова екзотично и даже малко прилича на български морски курорт от селски тип.

Пред една туристическа агенция обаче видяхме стилизирана карта на Шри Ланка, на която бяха нарисувани слонове, палми и будистки храмове, та се поуспокоихме. Аз веднага се наредих за бира (тук се продаваше свободно) и тутакси един сръчен шриланканец ме предреди (пак). Продавачът постави 2 бири на тезгяха и аз ги взех. Той се развика, че бирите са за господина зад мене, а аз репликирах, че щом господинът е зад мене, следва да получи бира, след като аз бъда
обслужен. Както и да е, сдобихме се с бира и тръгнахме да търсим мотор, защото Ицо искаше рано сутринта с Баева да потеглят към Коломбо и да подадат документи за индийски визи.

 

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът § Веско Петров

 

Други разкази свързани с Индия – на картата:

 

Индия

Mammouth bourguignon (a la bière)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :) Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:     

Mammouth bourguignon (a la bière)

Мамут по бургундски (с бира)

Везелай – Бургундия, Франция

  13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.

Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван

Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. Continue reading