Tag Archives: Владимир Георгиев

До Дубай като на шега (4): Абу Даби и джамията Шейх Зайед

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол, и се качихме на Бурж Халифа. Днес сме в Абу Даби.

Приятно четене:

Абу Даби и джамията Шейх Зайед

част четвърта на

До Дубай като на шега

Ден четвърти – 20.01.2018 г.

За днес имаме да пътуваме към

Абу Даби

Пътува се около 90 мин. В едната посока. Но преди това закуската.

В зависимост от това колко рано ще тръгваме за дневните обиколки преценявам кога да слизам за закуска и колко храна мога да си взема. За днес тръгването е за 9:00 ч. Така че мога спокойно да си похапна от 7 до 8:40 ч, след това да си взема нещата за деня – видеокамера, телефони за снимки, таблет за навигация и бинокъл да гледам небостъргачите. Макар, че бинокъла съм ползвал съвсем малко време защото повечето неща за гледане остават под носа ми… И на една ръка разстояние…

Дрънкулките по волана и скоростния лост на шофьора на автобуса – пакистанец, с който обикаляхме – Абу Даби, ОАЕ

Дрънкулките по волана и скоростния лост на шофьора на автобуса – пакистанец, с който обикаляхме – Абу Даби, ОАЕ

Дрънкулките по волана и скоростния лост на шофьора на автобуса – пакистанец, с който обикаляхме

Минахме през периферията на Дубай – до края на линията на червеното метро. Тук са разположени офиси и представителства на корпорации и световни марки – Сименс, Майкрософт, на марки коли и т.н.

Само преди 80 години Абу Даби не е много повече от рибарско пристанище,

кацнало върху един остров в непосредствена близост до континента, известно с ловците си на перли.

Абу Даби, ОАЕ

Днес Абу Даби – столицата на Емирствата

се усеща като лежерна омая на бял пясък, тюркоазени води, подреденост и блестящи архитектурни постижения.

От тук е входа за пистата на Формула 1 – Абу Даби, ОАЕ

От тук е входа за пистата на Формула 1

Разглеждаме около входа за пистата на Формула 1– Абу Даби, ОАЕ Разглеждаме около входа за пистата на Формула 1– Абу Даби, ОАЕ

Разглеждаме около входа за пистата на Формула 1

Преди да стигнем дотук, посещаваме мястото, където се намира

пистата за Гран При на Формула 1 на остров Яс

Тук някъде е и развлекателния парк (Ferrari World), но за него нямахме време. За малкото време, около 40 мин, през което сме при пистата на Формула 1 само виждам къде се намира. Наоколо има много места за похапване, за сладолед и кафе. Също на няколко места имаше ретро автомобили, които можах само да снимам.

Ретро коли – Абу Даби, ОАЕ Ретро коли – Абу Даби, ОАЕ Ретро коли – Абу Даби, ОАЕ Ретро коли – Абу Даби, ОАЕ Ретро коли – Абу Даби, ОАЕ Ретро коли – Абу Даби, ОАЕ

По един сладолед, една бърза обиколка (без да се влиза навътре към същината на всичко това), защото за да се види всичко трябват поне три часа. Над сградата прелитат много ниско самолети със спуснати колесници, защото то е почти до летището в Абу Даби.

Следва посещение на

традиционно селище (Heritage Village)

– За любопитните ето клип от интернет:

?

Тук са показани художествени занаяти и други интересни неща, свързани с поминъка на хората от онова време.

Разходка из Heritage Village – Абу Даби, ОАЕ

Разходка из Heritage Village – Абу Даби, ОАЕ

Разходка из Heritage Village

От тук се излиза на малък плаж на който има палми и на едно място през листата между две палми се вижда залива – от другата му страна е Абу Даби с големите небостъргачи.

Има един удивително наклонен небостъргач (с по-голям наклон от кулата в Пиза), който се вижда от магистралата по която минахме до тук като силует.

Небостъргачите на Абу Даби откъм традиционното селище Heritage Village, OAE Небостъргачите на Абу Даби откъм традиционното селище Heritage Village, OAE Небостъргачите на Абу Даби откъм традиционното селище Heritage Village, OAE

След това ни заведоха на един Мол Яс –

MARINA MALL (Yas Island)

Тук имахме време за обяд, което мина много бързо. Докато обиколя мола, докато си избера къде да ям, докато си изям храната и то времето минало. Тук в единия край вътре в мола имаше концертна зала – със сцена, места за сядане и озвучителни уредби. И в този мол може да се загуби човек – от къде влиза, през къде минава и губи представа…

Концертна зала в мола Яс Марина – Абу Даби, ОАЕ

Концертна зала в мола Яс Марина

Концертна зала в мола Яс Марина – Абу Даби, ОАЕ

Зад мола имаше едно голямо виенско колело, за което също нямах време.

Идеалната форма на обиколката за деня

според мен би била така:

  • който иска да остане на пистата на Формула 1;
  • който иска в мола на Яс;
  • който иска – на плажа в Абу Даби, покрай който минахме и
  • който иска да отиде до Джамията „Шейх Зайед”.

И на връщане по същия път да ни съберат обратно. Така всеки би могъл да види поне едно, но както трябва… А ние на тагадък – тук половин час, там час, на традиционното селище 40 мин, после в една работилница за килими 30 мин, където видяхме различни по форма и изработка килими със златни нишки, скъпоценни камъни и други произведения на изкуството на баснословни цени. Но разбира се аз нищо не си купих – само си загубих времето.

И чак накрая към 16 ч – отиваме в джамията

Шейх Зайед

– за тогава имахме резервация. И там час и половина…

Голяма джамия, смаях се

На входа пак скенери, проверки. Всички забулени и боси. Мрамора излъскан до блясък. Следва мястото, където си оставяме обувките на едни рафтове и запомняме на кой номер ги слагаме…. Ама си вземах само чорапите, да не ми стане студено бос по мрамора… (Тук се сетих за едно нещо, за което само при мисълта ми стана много смешно – От България си бях купил чисто нови обувки за топлото време тук. Но за трите дена дотук се измъчих с тях – заболяха ме краката. И си мислех дали не мога на връщане вместо моите обувки да си взема някои други – по-удобни – маратонки например…..). Така си мислех – кой ще разбере… Е, не го направих разбира се – моите си ми обувки си ме чакаха там на връщане.

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби, ОАЕ

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби, ОАЕ Джамия Шейх Зайед в Абу Даби, ОАЕ

Минахме навсякъде, стъпихме на най-големия килим в света.

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби

е най-голямата в Обединените арабски емирства и осмата по големина в света. Храмът носи името на първият президент на ОАЕ шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, посветил живота си в изграждането ѝ и погребан в нея. За любопитните ето линк от интернет:

http://www.sunshine.bg/djamiya-abu-dhabi

http://bradva.bg/bg/article/article-23887#.WnMsG7xl-M8

Голямата джамия в Абу Даби е носителка и на няколко световни рекорда. Сред тях е за най-голям килим – 5 627 кв.м. Изтъкан е от около 1 200 тъкачи, 20 техници и 30 работници. Тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук, а възелчетата в рамките му са приблизително 2 268 милиарда.

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби, ОАЕ

Полюлей в джамия Шейх Зайед в Абу Даби, ОАЕ

Най-тежкия полилей в джамията в Абу Даби ( тежал около 12 тона – аз не вярвам)

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби, ОАЕ

Видяхме и най-големия полилей – казват че тежи около 12 тона.

О, много приятно беше на бос крак по този мек килим. По цялата дължина на килима има нещо като прави ленти, под килима релефно изпъкващи. Все едно че килима е съставен от отделни части и по тези ленти е бил сглобен. Но ни обясняват, че това било направено с цел по тях молещите се да се ориентират така, че като се разположат там да бъдат подредени по права линия…

След всичко това, което видяхме бяхме свободни и аз бързах обратно към изхода, защото имах крещяща малка нужда – на бегом, бос по студения в сянката мрамор – даже нямах време да отида до обувките си. Направо през навалицата и към ескалатора надолу. Някъде там ме спря служител по чистотата и хигиената и ми показа от къде да си взема чехли с които да продължа напред. После чехлите се оставят на специално място и тогава отидох за обувките си.

Оттам към изхода през магазина за сувенири. И там разгледах набързо и си вземах една чаша за кафе за спомен от Абу Даби и чакам да се съберем за автобуса. И обратно в хотела, като не пропуснахме да се набутаме във

вечерния трафик по магистралата за Дубай

Седем – осем ленти натам, насам, пътни възли, детелини, както си трябва, а колите карат бързо, даже и катастрофи видяхме (това е общото с България – бързото каране и катастрофите).

На няколко места в Дубай на някои кръстовища има едни малки светофари, разположени по-ниско от нормалните. Питахме се защо това е така. Отговора, който получихме беше, че богатите емирати, които карат спортни коли, които са по-ниски от другите (колите де), да могат да виждат светофарите, без да се напрягат и да гледат нависоко…

Прибираме се. Търся си картата за стаята – няма я… Сетих се, че сутринта я забравих в асансьора… Дават ми друга…

Прибирам се в стаята, оставям си нещата, вземам си само таблета и телефона и отивам да

разгледам мола срещу хотела – „Mall Deira City Centre“

Отвън изглежда малък мол, ама и там може да се загуби човек. Първата вечер го обиколих отвън. Безкрайна редица от колони, оформящи в основата му паркинг, който на няколко нива стига п

очти до горе. А какво има в този мол, ще разберете следващия път…

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Колкото и да е невероятно, в Абу Даби има и много изгодни възможности за преспиване:



Booking.com

Други разкази свързани със Абу Даби – на картата:

Абу Даби

А тук са възможности за нощувки в целите ОАЕ:



Booking.com

До Дубай като на шега (3): Златният пазар и Бурж Халифа

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол, а днес ще се качим на Бурж Халифа.

Приятно четене:

Златният пазар и Бурж Халифа

част трета на

До Дубай като на шега

Ден трети

19.01. 2018 г. – петък

След закуската на шведската маса, на която отделям поне по час и половина всяка сутрин обиколките продължават.. Похапнах си доста добре, защото имах време.

Закуската на шведската маса – Дубай

Закуската на шведската маса

За

днес имаме Магията на откритите пазари на Изтока и обяд в местен ресторант.

Тръгваме в 09:30 ч. С автобуса отидохме до брега на канала, през който плавахме около 7 – 8 минути. Преминахме от другата страна на Дубай крийк с водно такси – дървен сал – Абра по естествения воден път, който разделя града на две части – Дейра и Бур Дубай.

Разходката продължава с пазара на подправките, парфюмите и популярния

Златен пазар

Още в началото видях да се продава сладолед с камилско мляко, но нямах време да си купя, а след края на разходката из пазара забравих къде беше той.

Сладолед с камилско мляко – не съм го опитвал от препускане след групата, Дубай

Сладолед с камилско мляко – не съм го опитвал от препускане след групата

Тук ни очаква

пъстра смесица от ухание на подправки

Видях какво е сяра и куркума и разбирам, че имало женска и мъжка куркума. Всичките видове подправки наредени в едни тесни и дълбоки найлонови чували, предварително добре изсушени.

Deira - Dubai - Обединени арабски емирства

На този пазар има още изобилие от ядки, сладки арабски аромати. И златарски работилници, които ни оставят безмълвни с пищните си бижута и изкусната им изработка. Тук разбираме, че златото е 18 карата и повечето неща са машинно изработени. Оставиха ни да се разхождаме. Имахме около 40 мин. Гледах да вървя само направо, за да не се загубя.

Най-големия златен пръстен (при сука за подправките) - Дубай

Най-големия златен пръстен (при сука за подправките)

Понеже беше петък, време за молитви и не всички сергии бяха отворени. И по едно време ме спря един търговец пред едно магазинче и ми завърза на главата една кърпа

и ме направи на шейх

Ще ставам шейх, Дубай

Ще ставам шейх

Поисках да ме снима и след като ми направи снимка, ме покани вътре в магазинчето си, за да ми пробута останалите неща от облеклото на шейха – дългата бяла роба и едно такова като черна грива (като корона) с висящи надолу шнурчета, което се слага отгоре на главата. Не ми се искаше, но от любопитство попитах колко струва. И той ми написа на калкулатора – 320 дирхама. Моля? .. Та това са почти 100 долара.. (100 долара са ми 360 дирхама). Не, не, отсякох. Той изтри това и написа 300.

– Не – И той продължава на намаля, а аз продължавам да казвам

– Не!

260?

– Не!

– 200?

– Не!

– 160!

– Не!

– 100!

– Не!

– 80?

– Не!

– 70!

–Не!

60? ..

И аз да взема да му кажа усмихнато:

– Yes!

И той да вземе да ми го даде за 60 дирхама. Малко под 20 долара. Та вечерта си го обличам и виждам колко ми е дълго и как се спъвам с него, ама за една снимка се нагласих как да е. Даже и име си измислих – Шейх Влад Ал Дубай.

Вече съм шейх, Дубай

Вече съм шейх

В края на днешната обиколка ни чака обяд на шведска маса. Заведоха ни в един хотел, близо до залива (там, където са дървените корабчета) и там обядвахме. Похапнах си добре. За десерт имаше много интересни неща, като петифури някакви. И след обяда ни връщат в хотела.

Беше към 14:30 ч. Твърде рано, за да се затворя в стаята си.

Вече знаех къде е метрото и отидох до

Мола на емирствата (Mall of the emirates)

– то метрото спира там, но пак има едно лутане по коридори и тръби, за да влезе човек в мола, без да си показва главата навън , но за малкото време с което разполагах можах да намеря само ски пистата и то след голямо лутане.

Ски пистата при Мола на Емирствата, Дубай

Ски пистата при Мола на Емирствата, Дубай

Ски пистата при Мола на Емирствата

Ски пистата при Мола на Емирствата, Дубай

Докато се лутах попаднах на паркинга, който се оказа на две от последните нива – горе. Изумително. Но пък през това време забравих от къде влязох и започна пак едно лутане в търсене на пътя към изхода.

И уморен седнах да си похапна нещо вкусно. Chocolate Love It за 23 дирхама и Cappuccino за 17 дирхама. След това бързах да се прибера до хотела, защото в 18:00 часа тръгваме за другия мол до

Бурж Кхалифа (Burj Khalifa)

Там имаме да ни покажат какво друго може да се види в този мол, а по-късно ще се качим и на небостъргача Бурж Кхалифа. Там ни обясниха кое къде и какво може да се види (за тези, които за първи път идват тук), както и къде ще се чакаме след като видим фонтаните и се качим на небостъргача, за да се съберем и да ни върнат в хотела. Раздадоха ни билетите за набостъргача – At the top) – „На върха“). Някъде около 424-ия метър.

Ние сме там за 21:00 ч. Набързо отидох да видя водопада и ледената пързалка, след което забързах, за да гледам фонтаните в 20:30 ч.

Веднага след фонтаните се върнах, за да се наредя на опашката. Следва проверка и скенер. Вземаха ми запалката, но ми обясниха после къде мога да си я потърся – в една стая на изхода. Хм, ще си я потърся де и ако не си я намеря, ще взема някоя друга. Хм, да видим.

Следват едни коридори, по които на видеомонитори се разказва за историята на построяването на това чудо на архитектурата – най-високата сграда в света. Била висока 828 метра и имала 206 етажа, последния от които е на 626 – ия метър. Чак дотам няма да се качваме.

И така стигаме до асансьорите

Те са три. Всеки един събира по 14 туристи. Броят ги. Като се застане срещу тях и се гледа – средния и десния водят до 124-ия етаж, а левия – до 125-ия етаж. Между 124-ия и 125-ия етаж има стълбище – вътрешно и всеки може да се качи или слезе етаж надолу (зависи кой с кой асансьор се е качил).

Идва ми реда. Гледам на вратата на асансьора със светлинни ефекти се изписва времето в секунди и етажа, до който се намира асансьора. И едно светлинно правоъгълниче се мести нагоре – надолу, в зависимост от това дали се качва или слиза. Там има човек, който брои качващите се и насочва слизащите, за да не се засичат двата потока хора.

Влизаме 14 души, затварят ни и тръгваме.

Етажите вървят по-бързо от секундите

На 60-та секунда вече бяхме на 124-ия етаж. Слизаме.

Излизаме на площадката

Тя е остъклена отпред и открита отгоре. Подухва силен вятър. Но се разкрива зашеметяваща панорама – нощен Дубай, осветени небостъргачи и цялата равнина до хоризонта, магистралите, потока коли. Горе-долу видях почти същото, каквото видях от самолета на идване.

Поглед от 124 ия етаж на Бурж Халифа, Дубай

По средата има един монитор, който може да се насочва на всички страни и показва в близък план къде какво се вижда и кой небостъргач кой е и как се казва. Тълпи народ. Защото всеки може да стои тук кой колкото си иска. Погледнах от високо и занемях.

От тук се вижда половината Дубай, защото панорамната тераса не е на 360 градуса. Как ли е построено всичко това.

Поглед от 124 ия етаж на Бурж Халифа, Дубай

Поглед от 124 ия етаж на Бурж Халифа

Аз попаднах на 124-ия етаж, но се качих и до следващия. И там има панорама, но е изцяло остъклена. Дойде ми идеята да остана още малко, за да видя фонтаните в 21:30 ч, пък оттам. Е, видях ги, но музиката към тях не чух. Съвсем слаб фон от нея се чуваше вътре по едни малки тонколони.

Реших да побързам да сляза, за да мога да ги видя в 22:00 ч. Да, ама не – наложи се да чакам цели 35 минути, докато ми дойде реда да се добера до асансьорите. През това време разгледах щанда със сувенирите и лакомствата и си купих шоколад с камилско мляко. И си го изядох докато чаках да слезя.

Бурж ал Араб, Дубай

След като слязох отидох да си потърся запалката – не толкова че ми трябва, колкото да видя дали ще си я намеря. И когато си я поисках (I want my fire – с моя развален английски) и човека ми извади една вана (голям сандък само със запалки) и аз бях изумен, когато видях моята най-отгоре. И си я вземах.. Аз на летището си я опазих, че там да я загубя.

После се помотах малко из мола, но не се отдалечих много. Имах желание да остана още малко и да се прибера с метрото, но нямах сили вече да ходя.

Пак гледах фонтаните в 22:30 ч. Е, стига толкова за днес.

Поседнах около мястото за срещата, което беше в средата на мола откъм изхода от Бурж Кхалифа – там където има един голям кръг от който се виждат всички нива едновременно и отгоре на тавана има една звезда. За ориентация. В 23 ч – среща там.

Кафе и фреш на сука, Дубай

Кафе и фреш на сука

И си похапнах един ягодов чийзкейк за 22 дирхама на една маса, около един кръгъл бар като не изпусках вече събиращата се група от поглед. И когато започнаха да ни броят, вече бях там. Готови да ни върнат в хотела.

Минахме пак през мола, през входа , където има направен макет за следващата по височина кула, която се очаква да бъде построена тук. Казват ни, че височината ѝ за сега се пази в тайна, за да не би някъде другаде по света да построят нещо по-високо. И оттам, през паркинга , по един павиран път към автобуса. И обратно към хотела.

Оризът – храната на туриста, Дубай

Оризът – храната на туриста

И оттам в арабския ресторант – да похапна още малко – този път си вземах само ориз – една голяма купа бял ориз – за 10,50 дирхама, но понеже ми беше много сухо, поисках и малко сос. Донесоха ми някакъв пикантен червен сос. И всяка вечер там – само ориз – то ми стига 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com

До Дубай като на шега (2): Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, а днес вече сме на първата обиколка.

Приятно четене:

Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

част втора на

До Дубай като на шега

Ден Втори.

  1. 01. 2018 г. – четвъртък

Събуждам се към седем и поглеждам през прозореца. Кристално чисто небе, обещаващо прекрасен слънчев ден. Обличам се и бързам за закуската. Добре да си похапна, защото ни чака дълъг ден. За днес имаме да гледаме доста интересни неща. Ще се разходим до съседното

емирство Шаржа

– третото по големина емирство, което е с най-богатата и интересна история. Площта му е 2 600 кв. км между Дубай и Ажман и е управлявано от фамилията Ал Касими.

Заведоха ни до Синята джамия

Още на първата спирка докато чаках да се събере групата видях онези червени открити автобуси, които правят панорамни обиколки на забележителностите. И може да се снима от откритата част:

Big Bus Dubai:

WWW.BIGBUSTOURS.COM

Но нямах време да се возя на тях.

Там някъде имаше едно голямо кръгово кръстовище с много красиви цветни градини. В средата му на един постамент беше направен като паметник на една дебела разтворена книга – Kорана.

Дубай музей отвън

Дубай музей отвън

После ходихме да гледаме

Дубай музеум – Музея на Дубай,

поместен във внушителната крепост Ал – Фахиди (Al – Fahidi), построена през 1787 г. за да пази от морски набези тогавашното селце.

Там беше много интересно

На видеомонитори в отделни части на помещенията имаше клипчета, които разказват за живота такъв, какъвто е бил преди откриването на нефта и преди Емирствата да станат символ на технически бум и място от бъдещето. Фигури с реални размери създаваха впечатление за реалност.

Дубай музей отвън

В началото имаше много интересна

инсталация за охлаждане на въздуха – без ток и климатици.

Подобие на комин, изграден от зебло и преграден на четири от зеблото, така че по някакъв естествен начин да се разделя горещия (по-лек) от студения (по-тежък) въздух, които естествено да циркулират.

Мединат Джумейра – сук, Дубай

Мединат Джумейра – сук

След това направихме една обиколка покрай небостъргачите и спряхме за почивка, пазар и храна на

Мадинат Джумейра (Madinat Jumeirah), или както го наричат – Арабската Венеция

От тук се виждаше

седемзвездния хотел Бурж ал Араб



Booking.com

Горе на върха му има една площадка, приличаща на протегната чиния на длан – това е площадката за хеликоптери.

Разходихме се из Мадинат Джумейра

Много интересни канали и мостчета, пресъздаващи реалната Венеция. Пазара тук е много пъстър, но аз не съм тръгнал да пазарувам, а само да гледам. Така че по-набързо минах през него. А и внимавах да не се загубя, защото имаше много коридори, тунели и разклонения, които по нищо не се различаваха едно от друго, а и нямахме много време да се губим.

Каналите около Мединат Джумейра, Дубай

Каналите около Мединат Джумейра

Изморен и впечатлен от всичко това седнах на едно място по средата на пазара да пия кока кола. Сладолед ще ям по-късно на следващата спирка за почивка.

Разходката продължава към

Палм Джумейра – Палмата,

както я наричат. Построена като палма в морето върху изкуствен остров. Всяко листо от палмата е оформено като улица, на която са построени много скъпи къщи, предварително продадени за милиони. За построяването на всичко това тук били излети 7 милиона тона бетон (не вярвам, но така ни казаха) в морето.

Хотел

Хотел „Атлантис“ на Палмата – изкуствения остров в морето

На върха на палмата най-навътре в морето е

хотел „Атлантис“ –

най-луксозен и скъп.



Booking.com

Там спирахме да гледаме и снимаме. Та се питам кой ли може да си позволи да спи там. Сигурно от последния му етаж се вижда цялата палма, така си мисля.

Хотел

Тук някъде минава и монорейла (еднорелсово влакче – трамвай), от който се виждало много добре всичко това. Но на него не съм се возил.

Небостъргачите на Дубай

То от молове , небостъргачи и фонтани не ми остана време даже и за Миракъл гарден (после разбрах, че това били огромни градини километри дълги с милиони цветя). Само

фонтаните пред Бурж Кхалифа

ги гледах 12 пъти – и всеки път с различна мелодия. Всяка вечер завършваше там.

Небостъргачите на Дубай

Небостъргачите на Дубай

Обиколката за деня е вече към края си. Остава да видим и новия квартал Дубай Марина и да спрем за снимки при забележителния

спираловиден небостъргач с 90 градусово усукване – КайЕн Тауър

Тук бях наистина впечатлен от този небостъргач и всички останали около него. Можех да остана тук и да се прибера с метрото сам, но още не бях разбрал къде ми е станцията при хотела. Но пък разбрах коя е станцията тук на метрото. И ако ми остане време през следващите дни ще мога да дойда пак.

Прибираме се в хотела и ни оставят. Вече ми казаха къде ми е метрото тук – спирка Дейра Сити център – само на 200 метра от хотела. Оставям си нещата и

отивам да се возя на метро

Вземах си билет и отивам да гледам фонтаните за първи път. Слизам в метрото и се качвам в последния вагон. Защото знам, че там ми е мястото. Вагоните са пет и всеки е за определена категория хора. Първия е за хора със златни карти, има вагон за Вип и т. н. Но един ден нещата се объркаха и

изпаднах в ситуация, която никога няма да забравя

Е, добре, ще я спомена сега – в една от последните вечери след фонтаните бързах да се прибирам, за да не затвори метрото и излизайки от ескалатора виждам, че метрото е там, няма никой да се качва и всеки момент ще тръгне. Вземам останалите стъпала от ескалатора на бегом и се бутам в метрото, заобикаляйки някаква странна преграда от колчета и лентички, мислейки си, че се качвам в последния вагон. И когато вратите се затвориха

виждам на тях символа – силует за жени и майки с деца

Поглеждам с периферно зрение наляво, поглеждам надясно –

само забулени жени и майки с деца

Изтръпнах. Викам си край, убиха ме.. Със затаен дъх и вцепенен поглед, чакам да спре на следващата спирка, за да се преместя, където ми е мястото. То аз съм се бил качил в последната врата на четвъртия вагон. А някои влакове са цели – от край до край няма прегради между вагоните. Но този имаше.

Та да продължим.

Отивам на фонтаните. Слизам на Дубай Мол

и тръгвам да излизам. Смаях се – то няма излизане. Знам, че трябва да отида някъде пред Бурж Кхалифа. Но не знам как.

Дубай мол, Дубай

Следвам тълпата, която слезе от метрото тук. По едни стъпала надолу за излизане от метрото, после по едни тунели, коридори, движещи се пътеки, тунели, коридори, наляво, надясно. 15 минути.

През това време гледам как отминавам небостъргача, а пътеката няма край. Чак докато стигна до Мола. И през мола още 15 минути, като се оглеждам на всички страни за информационните табели там за това кое накъде е, докато стигна до фонтаните. И то на бърз ход.

Сигурно имаше 2 километра през тунелите и коридорите от метрото до мола. И в мола вече има табели – за аквариума накъде, за фонтаните накъде, за ледената пързалка, за водопада и т. н. Та,

влизам в мола

Започва се с банкомати, след това са местата за получаване на пари по други начини – Уестър юнион, следват чейнч бюрата за обмяна на валута – всичко е подредено. Само направо през мола до края на този коридор, стигам до една голяма табела с надпис „Добре дошли“, която ще ми е ориентир накъде да завия на връщане. Защото

молът е голям – колкото 50 футболни игрища

После надясно пак до края, после пак на дясно, после три нива надолу и през една врата навън и съм пред фонтаните. Има и открита тераса едно ниво по-нагоре, но там имаше голяма опашка, защото мястото отвън е малко и има охрана, която контролира потока от желаещи да гледат отвисоко. (За любопитните, ето интересен клип от интернет – с музиката, която най-много ми хареса за фонтаните:

От метрото до фонтаните на бърз ход през мола, през тълпата ми е 35 минути. И вече чакам фонтаните – изморен, изпотен стигнах.

Тази вечер

гледам фонтаните пет пъти –

в 18:30, в 19, после в 19:30, след това в 20:00 и накрая в 22:00 ч. След второто гледане седнах да похапна малко и докато хапвах разни скъпи, пикантни и малки като количество неща, фонтаните минаха още два пъти.

След 20:00 ч, минах да направя една обиколка вътре в мола.

Бях много впечатлен. Това се казва Мол,

не като нашите махленски шопинг центрове. Мол – един милион кв.м. площ, 1 200 магазина (поне 150 са за обувки), паркинг за 10 000 коли, на девет нива. Подът излъскан до блясък. Загубих представа за време , пространство и пари – защото тук всичко е блясък и лукс.

И така в края на цялата тази обиколка за деня се прибирам до хотела и

отивам до Арабския ресторант,

който ми е точно пред хотела и сядам да пия капучино на една маса отпред (нарекох си я моята маса, защото всяка вечер сядах на нея). А и за днес вече съм ял и преял – из мола – ресторанти, сладоледи, фрешове, десерти.

Пред мен е пътя, гледам трафика и минувачите, които се разхождат по къси ръкави и къси панталонки.

През пътя ми е също един друг мол – Дейра сити център.

Всички молове тук работят до към полунощ,

а този арабски ресторант до към три през нощта. Капучиното тук е около 19 дирхама. Но отгоре е много интересно изрисувано като листо.

През другите вечери тук ям ориз, защото не е много скъпо. Общо взето тук каквото и да ям, все е пикантно и ми изгаря езика и гърлото , но се свиква.

Полунощ отдавна е минала. Ден, изпълнен с много приключения.

На другия ден обиколките продължават.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com

Закинтос – Перлата на Йонийско море (2): Нощен живот в Лагана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще завършим екскурзията до остров Закинтос с Влади. Миналия път се разходихме по острова, а сега ще разузнаем нощния живот на острова.

Снимките са доста, така че не пречи днес отново да наминете насам, когато ще съм успял да кача всичките

Приятно четене:

Закинтос – Перлата на Йонийско море

част втора

Нощен живот в Лагана

 

 

Е, вече съм в Лагана…

Е, да тръгваме, а?
Разбирам, че плажа е само напред и тръгвам натам. Първо минавам покрай една бензиностанция, следва голф игрище, малко по-надолу има и картинг писта, следват магазини за сувенири, за дрехи, за чанти, кафенета и супермаркет, един, два хотела и от там нататък до плажа само барове, ресторанти, дискотеки и места за бързо хранене и сладолед – от двете страни на пътя, че и във вътрешните улици – хотели с басейни и музики около басейните.

Супер много оживен курорт с младежки компании, които определено знаят как да се забавляват. И аниматори. За всичко е помислено. Сърби, италианци, руснаци, негри, американци. Ранен следобед е, а ми е интересно какво ли се случва тук след залез слънце.

Закинтос

 

Стигам до плажа, оглеждам се на двете страни и поемам наляво. Шезлонгите са един до друг, едва ли не и в морето. Минавам между тях и виждам вече и първите барове на плажа. Харесвам си един по-голям и със сламен покрив. Тъкмо като за мен. Наоколо палми. Под сламеният покрив една голяма тонколона гърми световни хитове. Огледах менюто, избрах си пица и бира. Толкова – колкото да си похапна, да си почина и да се огледам наоколо.

След това се разходих почти до края на плажа. Някъде, преди началото на скалите е мястото, над което прелитат самолетите, които кацат на острова. Летището е някъде там – между Лагана и Каламаки. На всеки 15 – 20 минути там каца или излита самолет. Пистата се вижда сравнително добре от Закинтос, като се изкачите на върха на хълма Бохали, в посока на замъка и погледнете от терасата, където е църквата и малкото заведения напред и надясно ( точно срещу вас, от другата страна на залива на Закинтос се пада Аргаси, след него е Василикос, а от другата страна на склона е Каламаки и Лагана). На Каламаки има Аква парк и като се качи човек там на водната пързалка и самолета прелита на 20 – 30 метра над него…

Закинтос

 

И докато разгледах всичко това и Слънцето залезе. И след като реших, че тук ще е интересно да остана поне до полунощ и защото не ми се мъкнеше и раницата на гърба, реших да видя дали няма да мога да си намеря сам хотел, в който да мога да остана… В първият хотел, в който влизам, точно до двете дискотеки – хотел „Дива“ – Diva , си намирам стая за една вечер за 34 евро… Речено – сторено – оставам. Плащам си, отивам в стаята, мятам раницата на леглото, преобличам се, оглеждам какво има в стаята – ТВ, котлон, тиган и чаша… И излизам.

[gep_mashup_location_info]

Вече е миналo 21 ч, заведенията започват да се пълнят, дискотеките отварят и започват да святкат рекламите и лампичките. Целият курорт се превръща в една голяма дискотека.

Закинтос

Минавам нагоре, надолу и не мога да си избера къде да отида, толкова е голям избора. Спирам се на едно заведение с един дълъг дървен барплот от край до край, с изглед към главната улица. Зяпам тийнейджърите, които сноват нагоре – надолу с моторетки и АТВ – та. Вземам си една пица, седя на този барплот и си похапвам бавно. Точно през пътя са две дискотеки една до друга – „Rescue“ ( Спасение, спасявам – на български ) и „Zeros“. Аз знаех само за Rescue .Та седя и гледам какво се случва едновременно и пред двете дискотеки.

Пред Zeros спира един джип, с логото на дискотеката. От него слиза младеж със видимо гипсиран крак и с две патерици. Като го гледам от разстоянието на което бях – от другата страна на пътя – наистина изглежда, като пострадал младеж с гипсиран крак….Да, ама Не. И ето какво се разиграва там след броени минути – : – младежа ходи насам – натам пред заведението, накуцвайки с двете патерици. И по едно време патериците му се подхлъзват и той пада на земята… Аз се загледах натам. Мислех, че наистина е паднал… Веднага един от другите младежи отива да му помага да се изправи. И тъкмо го е изправил на половина и аха, да стъпи на краката си… и падат едновременно и двамата… И това се повтаря още два пъти… Това ме накара да се загледам по-добре. И виждам, че това е една бутафория. Гипсовото покритие на крака му отгоре до долу може да се маха и да се слага. А петната от кръв, които видимо са върху бинта и гипса са… изкуственни ( даже дали не бяха и предварително изрязани и залепени…). Много ефектен скеч.

Закинтос

 

 

След половин час това пак се повтаря… само че този път другият младеж го издебва, навежда се и му издърпва патериците изпод ръцете му. Оня пада, претърколява се и другият отива да го изправя… Е, как да не се забавлява човек, да ги гледа.

След още половин час, около входа на това заведение минава една малка група одърпани хлапета от малцинството. С тях имаше и две възрастни, пак одърпани жени. И от заведението единият от персонала изважда един наръч тениски с рекламно лого и ги дава на хлапетата. И като се започна едно грабене, едно дърпане, една глъчка… Грабят хлапетата по 2 – 3 тениски и ги обличат една върху друга… Много интересно.

По едно време около мен започна да се мотае един видимо пиян младеж. Жив труп, едвам се държи на краката си, гащите му разкопчани, колана му виси наполовина… Досажда на клиентите на бара и охраната го задърпа и го изкара на тротоара. И след малко гледам, идва линейката, овързаха го и го прибраха… А нямаше още полунощ.

Закинтос

Минавам на друг бар. Харесвам си един, на масите, на което имаше наргилета с по 5 накрайника. Искаше ми се да пуша, ама 5 евро за една доза ми се видя много. Останах само на бира. Виждам през пътя хора от нашата група, тръгнали на разходка и само ги питам, къде се събират за тръгване сутрин и пак си останах сам с бирата. И така от бар на бар, от бира на бира и стана време за същинската дискотека – отивам в Rescue.

 

Отвън по масите все още имаше места, сядам на една маса, вземам си един сок и се заглеждам по съседните маси. Младежите са много дружелюбни, усмихват ми се, някои от тях ми подават ръка за запознанство… Много приятна обстановка. Минава по едно време сервитьора с една табла, на която са наредени няколко шота… И една компания, която го чака. И един младеж надъхан ще ги изпива на екс… Едно по едно на екс едно след друго – так – так, следващото – так – так, следващото. На третото взе да се задъхва… Четвърто, пето, шесто, седмо… СЕДЕМ шота на екс.

Закинтос

А в един от хотелите наоколо, с басейн, имаше промоция от полунощ до 3 ч… Всякакъв алкохол по едно евро… Там ходят да се напиват след полунощ компаниите – търкалят се по шезлонгите, влачат се по земята.
Влизам в дискотеката. Входа е безплатен, вътре е прохладно. Едва след полунощ започва да се пълни от жадни за купон младежки компании. Световни хитове, приятна обстановка. Какво друго му трябва на човек за една запомняща се почивка.

И така – вече е 2 часа след полунощ и мисля, че толкова ми стига, прибирам се в хотела, наспивам се набързо, ставам, тръгвам, купувам си закуска и… българска кока кола – „сподели соса кола с“… и в уреченото време съм на мястото за тръгване.

Костенурки, Закинтос

За днес ни предстои

лов на костенурки

от 9 до 12 h на корабче в обикаляне на тази част на острова, където са костенурките Карета – карета – caretta caretta. Видяхме ги още на малкото пристанище на Лагана, откъдето тръгват корабчетата. Едни големи и като си покажат главата над водата и всички пасажери на корабчетата въздишат доволни и бързат да снимат. Ето кое привлича туристите тук – костенурките. Те не се виждат навсякъде, много са красиви и атрактивни.

Точно до пристанището има едно малко островче – Агиос Состис – agios sostis – до него има около 100 метров мост. И там се правят партита и купони всяка неделя. Корабчето ни беше с прозрачно дъно. Имахме 2 – 3 спирки по заливите за гмуркане. Минахме покрай островчето Маратониси – Marathonisi. И към 12 на обед се връщаме. И малко преди да акостираме и пак видяхме костенурките. Около нас имаше още две корабчета. Оградихме костенурката с корабчетата, за да могат всички да ги видим. И само гледам как двете корабчета са опасно наклонени на едната страна, защото всички туристи са стъпили на единият борд да гледат… Малко оставаше да се обърне корабчето…

Закинтос

Прибираме се по хотелите към Закинтос 13:30 ч… Твърде рано, за да се спи… ОООО, само какво си измислих. Оставям си багажа в хотела и хайде пак навън… Минах през супермаркета, вземах си една кока – кола и 150 грама маслини без костилки и отидох да си взема велосипед под наем… Избрах си мястото, питах зе цената – 7 евро за три часа… Готово. Поискаха ми лична карта, записаха ме в кой съм хотел и в коя стая, дадоха ми заключващо устройство, избраха ми един велосипед с кошничка отзад и ме пуснаха. Мятам кока–колата и маслините в кошничката (за да мога да си ги ям, без да се налага да си бъркам в раницата по време на път), яхвам велосипеда и ставам част от трафика. Беше 14:20 ч.

 Закинтос

 

Първо си бях наумил да се кача горе до замъка. Първият ден като обикалях, видях къде е отклонението и колко е разстоянието ( 3 км в баир по обиколният път).Тръгнах натам по крайбрежният булевард, покрай паркираните отдясно коли и на фона на бибитканията зад мен, на няколко пъти щях да подбера страничните огледала на колите… Стигам до края на селището и хващам нагоре по баира. Слизам от колелото, защото баира ще ме изпоти. Оказа се, че незнам как и от коя страна да водя колелото, според правилата на движението. Е, ще нарушаваме правилата. И гледам да вървя по сянката. И след всеки завой се местя откъм страната с повече сянка. Стигам до отклонението и тръгвам наляво и нагоре. И след 100 – ина метра пак има отклонения, само че не пише в коя посока е замъка… И така на няколко пъти се налагаше да питам накъде.

 

Стигнах до върха на хълма при замъка и срещам моите нови приятели от групата – вече се качили дотам и слизат на обратно с АТВ – то. То стана 15 ч, и замъка вече бил затворил за днес. Не ме пуснаха и не можах да влезя вътре. Но за сметка на това пък видях града от високо, пристанището и целия залив наоколо – чак до Василикос. (Прекрасна идея е да се качите там рано сутрин, за да видите изгрева и късно вечер, за да видите нощният град, осветен от високо).Там, точно на ръба на скалата има една малка църква, таверна и няколко заведения, където може да седнете, да пиете по нещо, да хапнете и да гледате града отвисоко. Сядам и аз, пия на бързо една бира, хапвам си тайно от маслините и се наслаждавам на панорамата. Бързам да тръгвам на долу, пък да видим докъде ще стигна.

Закинтос

 

 

На връщане минавам по друг път и след 2 км, съм отново в центъра на Закинтос. Отивам до пристанището, за да разгледам табелите и да видя кое на къде е и колко километра са до там. Избирам си посока наляво – Аргаси — 6 км, и Василикос −16 км. И решавам – отивам до края на полуострова в далечината – Василикос. Излизам от пристанището, завивам наляво, минавам първото кръстовище и виждам табела, на която пише – Аргаси – 3 км… А не бях минал повече от 100 – 200 метра… И хващам по пътя. Минах през Аргаси и след това започва баира. На отиване баира беше по-голям и по-дълъг. Следва по-малко спускане. Пак баир, пак спускане и така около два часа в едната посока. След първият баир седнах на едно заведение да си почина, купих си минерална вода, защото маслините бяха много солени и хайде пак на път. Та чак до Василикос.

 

Спирам от време на време да разгледам плажа и морето. На края във Василикос спрях на самият плаж, седнах на един сламен бар, разположих се удобно, изпих едно фрапе, изядох едни сладолед, изпуших една цигара, погледнах си часовника, за да знам колко да бързам. Беше почти 18 ч. И тръгнах на обратно. Следва баир, после много приятно спускане, по пътя – таверни и заведения, една вятърна мелница и среден трафик на движение. По едно време покрай мен минаха пак моите приятели с АТВ – то… Много яко е усещането, да ти бибитне някой вече познат… Малко преди да стигна до Закинтос, спрях, за да огледам велосипеда – да видя нещо да не се е разпаднало, всичко беше наред. Прибирам се успешно, предавам велосипеда, казвам на човека, че съм ходил чак до Василикос, при което той повтори учудено – ВАСИЛИКООООС?!?!?…И се хвана за главата…

 

Оказа се обаче, че съм просрочил времето с два часа, ползвал съм велосипеда цели пет часа и трябваше да доплатя още три евро… И те станаха 10,но си заслужаваха определено, защото иначе кога щях да обиколя толкова много пеша в тази жега. Прибирам се в хотела, а човека, с когото бяхме в една стая го нямаше. След малко се прибира и разказва как ходил до Каламаки, че там имало аквапарк и че самолетите прелитали буквално на 20 – 30 метра над него, защото там някъде било летището.

Преобличам се и излизам да вечерям. Избирам си една таверна точно на крайбрежният булевард ( от пристанището надясно, по крайбрежният булевард, от лявата страна, минава се полицията и точно първата таверна след една голяма банка – CPB bank. Столовете и масите са разположени точно пред банката…).Избирам си от менюто нещо, което изобщо не го знаех какво е – гледам, че е в групата на Платата – Plates и си го представям като нещо голямо, вкусно и на прилична цена – 9 евро. Името му беше много дълго и трудно за прочитане. Избрах си го, заедно с една бира Алфа.

След малко ми идва едно голямо плато, с храна, достатъчна ми за два дена… И бира. Поисках си малко хляб, дадоха ми 3 филии и за тях не ми искаха пари… били като бонус… Заразглеждах храната. В средата на чинията нещо правоъгълно, дебело, покрито с два вида смлени вкусотии (от долу лютеница с подправки, а отгоре с бял сос с нещо си в него). Отстрани гарнитура – пържени картофи, марули,3 – 4 резена домати и някаква арабска питка, нарязана на 4, която стана супер корава и студена докато стигнах до нея. Излапах доматите, марулата и картофите. Почти се бях наял, а порцията изглеждаше почти непокътната…

Изядох си и хляба, след него и двата соса, с които беше покрито това, в средата на чинията и отдолу се показаха… четири дълги и плътни кебапчета, големи колкото хавайска пура ( по една педя)…Изядох едното, изпих бирата и вече ще гръмна, ако продължавам… И срам – несрам, повиках сервитьорката, поисках да си платя, посочих останалите три кебапчета и казах, че ги искам за вкъщи… (То спити – на гръцки).Ха, смешно ли ви е? Платих 11 евро, взех си алуминиевата кутия с кебапчетата и се понесох към хотела. Сложих ги в хладилника и на другият ден си ги дояждах на ферибота та чак и след Килини. Нагласих си телефона да ми звънне в 23 ч и си легнах… Да – да. Така беше…

Изкарах един бърз сън, станах, облякох се и се понесох на последната нощна обиколка на Закинтос. Минах по оживената улица ( тази която е на трета линия, успоредна на главната).Тя беше повече от оживена. Заведения, ресторанти, туристи. Избрах си една сладкарница и реших да излапам една торта, посочих най-сочната от витрината и продавачката ме пита – Фриганя…? ОООО, разбира се… Това ли било то фриганята… ама само как попаднах от раз на нея… сервираха ми я с чаша вода… Да си оближеш пръстите. И с този прекрасен вкус на Фриганя завърши моето приключение на Закинтос. Сбогом Закинтос, сбогом мое щастливо лято. Сбогом моя поредна осъществена мечта…
Минах набързо през площада, насладих се на вечерната атмосфера покрай ресторантите и баровете, на музиката, която се носеше от всички страни и се прибрах в хотела. Беше минало полунощ. Следва ставане, закуска на шведска маса и отпътуване за пристанището, ферибот в 10:15 ч, пристигане в Килини, Отпътуване за древна Олимпия, свободно време в градчето в подножието и

отпътуване за Каминиа

( съвсем близо до Патра, за последната нощувка). Дневен преход от около 160 км.,И така до древна Олимпия са около 60 км..

 

Някъде към 13:50 бяхме там, входа за археологическият обект е 6 евро, но той затваря в 15 ч… С местен екскурзовод ( най-досадното и изгубено в превода време)…Местният водач, една префърцунета възрастна жена с една много атрактивна рокля – воал в сини цветове с един бял колан, с една бяла шапка с периферия и с един бял чадър – тип аристократичен бастун, да не слънчаса… Рея… Малко преди обекта, я вземаме от магистралата, влиза в автобуса, хваща микрофона и почва да шляпа на английски – хелло, май найм Реа… дъра – бъра… И водача на нашата група я спира и почват да си говорят само двамата…

Та интересното ми беше, когато видях как тази жена носи един албум със снимки на всички обекти от Древна Олимпия. И към всяка снимка има прозрачно фолио, на което по някакъв начин е показано как е изглеждало преди и сега. Спираме пред някоя арка и тя показва снимката – как изглежда сега, после добавя страничката с фолиото и вече се вижда, как е изглеждало това на времето – 4 век примерно. Камъни, арки, колони, бани, Олимпийски стадион (как са мерили навремето разстоянията).Стадиона бил дълъг 192 метра, което била мярката един стадии. Някой си древен грък навремето скачал 100 пъти изминал това разстояние и то станало мярка еталон… такива едни легенди… Мразя легендите. И понеже ги мразя и ги пропускам покрай ушите си, ще ви разкажа само една, която ми беше интересна и се заслушах – ама накрая. Сега сме в Древна Олимпия. Има там някакви дървета и добре че са те, иначе жегата е непоносима.

Гледам много да не се отдалечавам от групата, защото времето ни е ограничено. Опитвам се да се кача на някой висок камък, за да снимам и в този момент започва да ми свири един от пазачите на обекта – – – не може така да се качвам по хилядолетните камъни и каменни блокове, а на мен ми е интересно да усетя как са се чувствали древните гърци и философи, стояли по тези камъни и вперили погледи в чукарите насреща… Зевс, Хера, Артемида, Посейдон и там цялата свита от богове и богини. Спортовете, състезанията, които навремето са се провеждали там и т. н…

 

Става 15 ч, обекта затваря, дават ни 40 минути време да се разходим из градчето до обекта, слизам надолу, разглеждам сувенирите, джунджурииките по сергиите, имаше и триизмерни картички, ресторантчета, много приятно градче ( има и ЖП гара, значи може да се дойде до тук и с влак, ама незнам от къде).Дори и името на градчето не запомних – толкова ме беше напекло. Качваме се в автобуса, още 100 км и сме в Каминиа – Kaminia. Та сега легендата, за която споменах.;Зевс и Хера. Хера била законната съпруга на Зевс. Но Зевс си имал и други тайни любовници. Бил се влюбил в една нимфа – ЙО. Обаче се притеснявал да не би Хера да разбере и да го накаже. Срещал се тайно с Йо и се забавлявали. Обаче Хера разбрала и го нахокала. Хера тръгнала да търси тази нимфа Йо, за да я накаже. Обаче дотогава Зевс превърнал Йо в крава и я пуснал да се спасява. Тя избягала. Но Хера продължавала да я търси. Но не знаела, че Йо е вече крава….И така се появило името Йоница. Оттам юница – (дето сега по селата някои викат така на кравите)…Такива работи…

Селцето Каминиа е на брега на морето,

хотела, в който сме е Посейдон ( да не се бърка със съседният хотел, който е Посейдон палас).Настаняваме се и аз тръгвам на разузнаване – по главният път през селото – има 2 – 3 автобусни спирки, където спира автобус, който отива в Патра. По натам има една църква, няколко таверни. много красиви вили – с градини, зелени морави, палми, кучета… През две къщи има пресечки за към морето – 50 – 100 метра и излиза на морето. От двете страни на тези пресечки също има много красиви вили. Но няма плаж. Ей – така – двора на вилата излиза на морето – по едни камъни и си в морето. Даже на няколко места хората си прекарали от къщите водопровод до морето с монтиран на него душ… излизат си от вилата, влизат си в морето, после излизат, мият се на душа и сядат на шезлонга в двора на къщата си – много яко наистина… И в далечината се вижда моста на Патра.

 

Прибирам се в хотела, излизам на терасата и си поръчвам вечеря. Какво ли ще ядем тази вечер – определено пак ще е нещо непознато и трудно за представяне… Терасата на хотела е наддадена на метър над морето. Седя на кожено канапе, облегнат на кожени възглавнички, на масата запалена свещ, закътана в стъклен похлупак, гледам моста на Патра насреща, пуша цигара и тръскам в морето… И си чакам вечерята.

В средата на терасата е разположен басейна на хотела. Той обаче се ползва само от 10 до 18 ч. Сутрин се почиства, а вечер гостите на хотела са излезли на терасата на вечеря и басейна не може да се ползва, а ние пристигаме след 18 ч, и си тръгваме на сутринта преди 8 ч…..Та избрал съм си Саганаки.. В стаята на хотела имаше една папка с менюто на ресторанта, разгледах го преди да излезя. Какво ли е това… незнам, ама съм го чувал… И бира.

Идва ми бирата и една чиния – почти празна. В средата едно парче, голямо колкото кутия от Витамин С… И до него парче лимон. Толкова. За 4,50 евро… Само саганакито… Отначало си помислих, че е препечена филийка, но като го опитах – приличаше на панирано сирене… Определено минава в категорията – Може и без него… На ти сега саганаки – (една година по същият начин се бях натресъл на Тзатзики в Солун… което се оказа не по-различно от салата Снежанка – така аз се запознавам с националната кухня, като попадам на неща, характерни за страната която посещавам).

 

Та си викам да бях си похапнал за тези пари в едно от малките ресторантчета в селото… И аз вземам половината лимон, пускам си го в чашата, заливам го с бирата, отивам на бара на хотела, вземам си една сламка и така – бира в чаша с лимон и сламка. Много яко. За днес толкова.

Нощувка, закуска на шведска маса. Един от групата отишъл на рецепцията и си взел каталог – жълти страници на Гърция – Greek Yellow Pages Online – с карти на цяла Гърция, разделени на 13 части ( по области) – доста подробни карти, щом като и това малко село Каминиа го има там. Голям каталог – 400 страници, с телефони на всички автогари, пристанища, летища, интернет адреси…: www.xo.gr. Оле, искам и аз – отидох и аз и си поисках между другото – Първо си поисках това, което се виждаше, а после попитах и за каталога… Жената ми го извади от един шкаф и ми го даде – безплатно.

 

И така – последен ден на прибиране в България. Следват около 800 км път с почивки през три часа на същите места, на които почивахме на идване. Минаваме отново по моста на Патра, виждаме и селищата, пръснати от двете страни на Коринтският залив, хващаме по чукарите нагоре и всеки се унася в сладка дрямка. Следват тунелите, виадуктите и привечер сме в България.
Е, това е всичко. И понеже видеоклиповете, които са около час време още не са ми готови, линковете към тях ще пусна в някои от коментарите по-долу.

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

о.Закинтос

Закинтос – Перлата на Йонийско море (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Очевидно тази година ни е потръгнало на Закинтос. Този път Влади ще ни води натам. Приятно четене:

 

Лятото вече си отива, а с него и прекрасните спомени. Ето за какъв спомен от отминалото лято искам да разкажа:

Закинтос –Перлата на Йонийско море

част първа

Когато хората пътуват от вътрешността на България към столицата в желание да напуснат, макар и за ден родината си, в търсене на място за почивка, те проспиват пътя до София. И така дори няма над какво да се замислят. Пътувам и аз. Заглеждам се през прозореца на автобуса. Впечатление правят запуснатите и изоставени къщи по селата, обраслите с бурени дворове, изоставените ниви, пущинака около пътя, обраслите с треви тротоари около къщите на селата, покрай които минава пътя за София. Но не за това ми е думата. Е, да тръгваме. Закъде ли? Опитайте се да познаете.

Днес ще ви водя на остров Закинтос

И то ще ви заведа до места, които едва ли ще видите, ако следвате стъпките на организираното пътуване. Няма да ви пълня главите с история, най-много да ви спомена за една -две легенди. Тя, историята е много интересна, но живеем в света на интернет, където само с няколко кликвания, ще се доберете до нужната информация, както направих аз. Ще кажа само това, че остров Закинтос е бил опустошен до основи, след като оттам е минало едно страховито земетресение през 1953 година. Но сега,60 години по-късно природата, красотата и екзотиката са си казали думата. Отново са издигнати нови хотели, зеленина.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

От този клип, намерен в интернет тръгна цялото пътуване- случайно намерен, хареса ми и реших, че това е мястото, което искам да видя:

http://varadinov. com/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%81-zakynthos-zante/

Пътувам организирано. Оставам три дена на острова, и един ден в Древна Олимпия и селцето Камини ( съвсем близо до Патра).Тръгваме от София към 20:30 часа вечерта на 27 август.

Пътуваме през нощта, която я проспивам изцяло. Минаваме през планините, по чукарите, по които се вие магистралата А1 и Егнатия Одос (на гръцки: Εγνατία Οδός, Егнатия Одос, код: А2).Егнатия Одос е гръцкият превод на латинското Виа Егнация — името на древния римски път на Балканите, свързващ Бизантион с Драч* Общата дължина на тунелите в двете посоки около 100 км, през планината.

Събуждам се точно в началото на моста Рио -Антирио при Патра. Не пропускам да го снимам. Мостът Рио-Антирио свързва Етолоакарнания с Пелопонес през Коринтския залив в Западна Гърция. Открит е на 7 август 2004 година. Има дължина 2880 метра, а в най-разтворената централна част разстоянието между пилоните е 560 метра. Широк е 27,2 метра и разполага с пешеходна и велосипедна зона за преминаване през него. Плащаме таксата, минаваме моста и пътешествието продължава. Пристигаме за обедният ферибот в селцето Килини, около 11:30 ч, по обед и имаме малко време да се разходим из селцето. Малък плаж, тихо, спокойно. После хващаме ферибота в 12:30 ч, за Закинтос. Билетът ни е 6 евро в едната посока ( правят отстъпки за групи).Ферибота е достатъчно голям, има си 2-3 салона ( по-голям и по-малък), по един бар във всеки салон, канапета, масички, все едно сте в луксозен ресторант. Има си телефон с фонокарта, два стола за масаж, като в моловете. Ескалатор ви качва от входа до горният етаж. Има места, на които можете да гледате ТВ- филми, новини на гръцки.

Пътуването е около час и десет минути ( губи се време в качване и слизане).И към 13:50 ч, вече сме на острова, настанили сме се в автобуса и се отправяме към хотелите.

 Закинтос

Закинтос

Закинтос

 

Казвам, към хотелите, защото групата беше разделена на 3 части… Едната в хотел Диана (мисля, беше), точно в края на площада в Закинтос (така се казва и главният град, където акoстират фериботите).Другата група бяхме в хотел Ириа, а третата част от групата беше настанена в студиата в съседният курорт Лагана.

Веднага след като разбрах, че има и група в Лагана, започнах да съжалявам, че не си бях избрал да бъда в тази част… Но това не означава, че лесно се отказвам от това, което съм си намислил… Мятам пътната чанта в стаята на хотела, слагам раницата на гърба и

тръгвам да разглеждам острова

Нямаме вечеря, така че съм ограничен единственно от залеза на Слънцето и настъпването на мрака… което не се очертаваше да е скоро. Хващам по асфалтирания път в посока надясно от пристанището и докъдето стигна… След края на последните постройки не остава нищо за гледане. И тъкмо когато си мислех, че това наистина е така, видях на брега на морето едно малко захлупено барче, покрито със слама с няколко дървени столчета, една-две маси и нищо повече… Под сянката на една палма.

И там наоколо видях нещо наистина интересно: една дървена лодка, на пясъка, очевидно изоставена и не ставаща за нищо, освен… да бъде напълнена с куп с празни стъклени бутилки от алкохол, глинени съдове, бърдучета и морски раковини… И точно това имаше в нея. Много интересно. И още няколко други подобни творения на човешката и морска фантазия.

Снимах с телефона всяко нещо там, което ми хареса. Не след дълго пътя завива рязко наляво и се отделя от брега. Точно там, на ъгъла се е сгушило едно малко параклисче. Заизкачвах се по баира нагоре виждайки отвисоко, че наоколо няма друг плаж, освен селището на брега на морето- малко по-нататък.

 

Циливи

http://www. feelgreece. com/bg/tsilivi

ЗакинтосЗакинтос

Закинтос

 

Вървя си по пътя и разглеждам вилите наоколо. И тъкмо когато реших да се отказвам и да се връщам, стигнах до едно магазинче вляво от пътя. Спрях се, взех си една бира и седнах малко да си почина под сянката на едно маслиново дръвче. И докато пия бирата, оглеждам скицата на острова (която си бях нарисувал на ръка, гледайки картата в Интернет, преди да тръгна и на която съм си отбелязъл близките селища около Закинтос)и се чудя накъде да продължа, когато разбирам, че това Циливи било на още 2-3 км.

Planos, Гърция

Продължавам. Минавам по брега, покрай близките хотели, после малко по пътя стигам до

Циливи, минавам през целият плаж

Много приятно място- няколко бара на брега на морето, множество басейни и много майки с деца, които пищят, радват се на морето и си играят на пясъка. И след края на плажа, стигам до едни скали, които в началото могат да бъдат минати, но после продължаването напред става навъзможно.

Хващам един асфалтиран път нагоре, минавам покрай няколко вили и кокетни къщички, със зелени морави, екзотични растения, цветя. Излизам на главният път и се ориентирам да се връщам… В едната посока дотук съм вървял около два часа, с малки почивки. Не ми се искаше да вървя и на обратно още толкова и реших да помахам на стоп… Повярвайте ми – това е най-глупавата идея, която може да ви хрумне. Със сигурност ще си останете само с махането (ако това ще ви достави удоволствие). И вървя в посока към Закинтос по главният път и разглеждам Цивили откъм вътрешността.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

Минавам покрай една автобусна спирка и гледам, че има автобус за Закинтос, който трябва да мине след час време. Достатъчно, за да се поразходя още малко. И така до следващата спирка вървя и гледам- много добри хотели, много готини заведения, с едни канапета, с едни възглавнички и все покрай главният път.

Стигам до следващата спирка и там пише, че след 40 минути ще има автобус… Тъкмо за по бира време. Отбивам се в най-близкото до спирката заведение, разполагам се на мекото канапе, облягам се на кожената възглавничка, поръчвам си една бира-Алфа, запалвам си една цигара, изпускам дима на тънка струя и се заглеждам в трафика по пътя-моторетки, младежи, прибиращи се от плажа, АТВ-та, велосипеди, коли- кипи усилен живот. След час слънцето ще залезе и каквото има да става там, ще става. Но докато това се случи, аз трябва да съм си в Закинтос. Дръпвам биричката бавно, допушвам си цигарата, грабвам си раничката и тръгвам за спирката.

Идва автобуса, качвам се, казвам, че искам до центъра на Закинтос ( горе-долу се оправям с елементарните думички от бедният ми гръцки речник),плащам 1,60 евро и сядам. И след 5- 6 спирки, автобуса спира някъде в нищото пред една постройка и шофьора казва  –

това е спирката на Закинтос!

Слизам аз и започвам да се оглеждам. И за да не изглеждам чак толкова тъп, тръгнах след другите пътници, които слязоха там, защото автобуса продължава за Лагана. Оказа се, че това е автогарата на Закинтос, която е чак на върха над града… И оттам, през пътя, по една пътека, между къщите, улицата става по-широка и накрая слиза долу на площада на Закинтос. Вече е доволно тъмно, но щом дотук стигнах, остава само да се прибера в хотела. Не, деня още не е завършил- до полунощ има още време.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

Прибирам се в хотела, един бърз душ, преобличам се за вечерните приключения, вземам си малко пари, 20 евро мисля, че са достатъчно и отново излизам. Вече се е стъмнило, всички са излезли навън. Оживените улици след залез слънце са две-едната е крайбрежната, а другата е на втора или трета линия навътре, успоредна на крайбрежната. Хотела Ириа беше този, в който аз бях: Yria Hotel, Kapodistriou 4, Закинтос.).Намира се на първа линия по крайбрежният булевард, след площада вляво почти към края, докъдето са хотелите.

Та, минавам първо по

улицата, която е във вътрешността –

широка, права с много магазини-за дрехи, за сувенири, за чанти, ресторанти, сладкарници ( непременно да влезете в някоя сладкарница и да изядете една Фриганя ( φρυγανια γλυκο ).Ще запазите този спомен за много дълго време. Това е едно квадратно, сочно, вкусно, добре сиропирано парче торта със топяща се в устата бяла сметана отгоре и полята със сладък ягодов сироп)… Поднася се с чаша вода. И струва 3 евро. Има къде да седнете, има какво да изпиете, има какво да видите. След края на тази улица, тръгвам да се връщам, но минавам по крайбрежната улица.

Там решавам да седна да вечерям. Избирам си един ресторант под палмите, които са много добре и ефектно осветени, сядам и започвам да се оглеждам наоколо. На съседната маса са седнали двама мъже и си говорят. Надавам аз по едно ухо, защото ми стана интересно. Единият мъж се оказа грък (част от персонала на ресторанта), а другият- българин. Ама си говорят на гръцки. И гъркът казва на другият какви думички знае на български. Изрежда: юрган, чаршаф, комшия… И на мен ми става смешно, защото всички тези думи са с турски произход… И после казва (ама говори с гръцки акцент)- стабилизатор… Е, тук вече се засмях на глас… тази дума, как я запомнил-първо толкова дълга и второ няма нищо общо с кръчмарската му работа… И накрая казва -Лека нощ… Аз мълча и се подхилквам. И си мисля какво да му кажа като си тръгвам… Поръчвам си пица и бира. Аз такива неща ям, защото знам, че ги има навсякъде и са почти на една и съща цена. Вмествам се в рамките на 10 евро за вечеря. След като приключвам с вечерята, идва сервитьора и ми предлага да си избера десерт, който минава като бонус, за него не се плаща- диня, баклава (това само схванах от 7-8 десерта, които ми изброи) – избирам си баклава… ммммм, разкошен вкус. Плащам си, тръгвам, минавам покрай този мъж и му казвам – Лека нощ… Той много се зарадва…

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

Продължавам да се прибирам и когато стигнах до площада- там се задържах по-дълго, Нощтта отдавна се е спуснала, часът минава 23:15 ч, около площада е съсредоточен нощният живот-на всяка маса- по запалена свещ, барове и ресторанти около площада-пълни с народ, музика отвсякъде- много добри хитове, младежи се кефят на всичко-китайчета, италианци, американци, сърби, гърци, българи…

В средата на площада един човек на изкуството седи и твори. Около него младежи и деца. Загледах се какво прави: Клиентът (дете, младеж или по-голямо хлапе ) седи мирно в профил, а човека го гледа и с една ножичка му изрязва профила на една черна хартия. И когато всичко е готово, отлепва черната хартия, показва му я, залепва я на една бяла хартия и му я дава… приликата с профила (от главата до рамото) е уникална. Не запомних колко евро струва това. Избирам си едно заведение за последно питие, преди лягане, качвам се на вторият етаж (то няма къде да се стъпи от компании).Вземам си един коктейл, който така и не го разбрах какъв беше-водна чаша, пълна догоре с лед, нещо слабоалкохолно вътре, сламка и.. за 9 евро… Това определено може да мине в категорията -Може и без него…

Избирам си едно място, питам дали мога да седна и чувам едно – Сядай… Гледам – една компания от нашата група… Ама то в тъмното не можах да ги позная. Седнах, говорихме си кой къде е ходил, след като сме се настанили. Гледаме от високо живота по площада. То един барплот от край до край, запалени свещи, свеж вятър подухва, глъчка отвсякъде. Много ми хареса. Прибирам се след полунощ и си лягам.

ЗакинтосЗакинтосЗакинтос

 

Следва ставане сутринта, закуска на шведска маса и целодневен круиз — от 9 до 16 ч, по вода –

Сините пещери и залива Наваглио

 

Дори и да съм на почивка, сутрин пак някой трябва да ме събуди, за да мога добре да закуся. Звъни ми телефона минутки, преди да отвори ресторанта. Ставам, обличам се и слизам долу. Традиционна континентална закуска – сок, кафе, саламчета, кашкавал, купички със сладко, мюсли, варени яйца, масло, няколко вида дребни сладки, кекс, пай, диня, халва. Все неща, които много си обичам, но не всеки ден мога да си похапвам.

В 8 ч. се събираме на главната улица и се отправяме към пристанището. Качваме се на корабчето-аз се качвам на най-горната палуба, за да гледам отвисоко. Избирам си един ъгъл със сянка и се разполагам там. Голяма грешка е да се настаните на най-горната палуба, освен ако не искате цял ден да ви пече и духа едновременно. И една група от нашите се настанява около мен- и всеки гледа да е на сянка (защото отгоре се пада едно такова, подобно на спойлер).И бабите се кефят, че са на високо и на сянка, а аз леко се подхилквам.

На пристанището след нас се изсипват още 5 автобуса и всички се качват на борда. Долните палуби вече са заети, корабчето след малко тръгва, а на мен ми става все по-смешно. Защо ли?- Ами защото след като тръгва корабчето и сянката започва бързо да се мести, а слънцето все по-безмилостно да пече, защото вече няма зад кое да се крие… Толкова е просто… И бабите почват да се усещат, че не са заели правилните места… Пък по едно време като им се допуши… И като гледат, че никой покрай тях не пуши и като не могат да си запалят цигарите ( защото много яко духа…)… А аз бях седнал точно там, за да мога да снимам с камерата отплаването отвисоко…

И после слизам на долната палуба-втора палуба е най-добре – вътре има салон, бар, канапета, не духа и е сянка…

 Закинтос

Закинтос

Закинтос

Следва целодневно плаване. Когато минахме, покрай брега, докъдето аз бях ходил предната вечер… И споделих- никой не ми повярва.

Почти 70 % от острова е скалист

Отвесни скали, високи по 100-200 метра са надвиснали страховито над морето. Отгоре по върховете им, зеленина-храсталаци, каменолюбиви видове. Спирахме на три места за по 40 минути- на едни заливчета за гмуркане и плуване. От кораба се носи приятна гръцка музика. Стигаме до

залива Навагио

там, където е кораба на корабокрушенците. Едно малко заливче със супер високи и страховити скали. Там вече имаше един кораб, нашият беше втори, след нас дойде и трети… А сега си представете три кораба, с по три палуби, с по 100 души на палуба, да се изсипят на този малък плаж. Е, хайде сега – половината са във водата, а другата половина на плажа – за минути целият плаж се изпълни с народ… А като спре корабчето, пуска котва. И като пусне металната пътека, за слизане… тя потъва във водата да кажем на нивото на коленете на средновисок човек…

И аз седя и следя слизането на туристите от съседният кораб. Като нагазят във водата, и се намокрят до над коленете. Това ме накара да си прибера по-нависоко в дрехите по-ценните неща, които нося. Запретвам крачоли и слизам по пътеката. По-трудноподвижните туристи, ги поемат двама мъже на края на пътеката… Седя на плажа там, гледам страховитите скали, и разглеждам кораба, който заседнал там някъде през октомври 1980 г.

{ Заливът на корабокрушенците Навагио}

Закинтос, плаж НавагиоЗакинтос, плаж НавагиоЗакинтос, плаж Навагио

Едно ръждясало желязо, изгнило, подобие на кораб, надраскано с тебешир отвсякъде. Интересно е да се разходи човек из него, да се катери по борда му. По плажа има едни много красиви бели камъчета, от които си вземам за спомен няколко. Времето минава неусетно, свирката на кораба ни свири и всички поемаме обратно към борда му. Следва обратният път на връщане, минаваме покрай Сините пещери, определено си заслужава да бъдат видяни

 

По пътя на връщане спираме на още едно място-приятно заливче за плуване и гмуркане и към 16 ч, следобяд отново сме на брега на Закинтос. Заставам на изхода на кораба, за да видя колко туристи е побрало… И като стигнах до 320 и се отказах да броя, защото при автобуса групата само мен чакаше.. А и много малко още имаше да слизат. Отново сме в автобуса и отново на път за хотелите- кой от където е…

Само че аз се бях нагласил да замина с групата за Лагана, за да разгледам и там. Никой нямаше против тази ми идея, стига да мога да се върна вечерта на Закинтос… Абе аз да ида, да видя, а пък ако ми хареса мога да остана…

Закинтос

Закинтос

Закинтос

 

Кеф цена няма,

ако можеш да си го позволиш, както казваше един запален турист. Речено-сторено. Тя нощувката си ми е в Закинтос, ама какво пречи да си платя и една на Лагана.. А последният автобус за на обратно е към 19 ч… Рано ми се вижда. Пък и таксито от Лагана до Закинтос излизало към 13 евро. Имам време да мисля. И така вече съм в Лагана. { Laganas }.

Питам водача, преди да си е заминал, в коя посока е плажа и къде е спирката на автобуса-казват ми, оставят ме там. А аз дори не погледнах къде точно ме оставят, та в случай, че реша да остана, да знам на сутринта къде да ги търся за поредният круиз. Групата си отива по студиата за нощувка, нашият автобус се връща в Закинтос и аз оставам сам-самичък насред Лагана.. С една раничка на гърба, няколко евро в джоба, видеокамера, телефон, лична карта и любопитството да видя какво ще ми се случи тази вечер в Лагана.. Е, да тръгваме, а?

 

Очаквайте продължението

*Реално това е пътят между двете столици на Римската империя – Рим и Константинопол. Може да си представите значението му, подобно на магистралата между София и Пловдив (били са едновременно столици  – преди Съединението) или пък пътят между Москва и Петербург в Русия – бел.Ст.

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Още снимки от Закинтос

Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

о.Закинтос