Tag Archives: Германия

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер (Бавария, Германия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Когато Янита ми предложи днешния разказ, тя попита малко със съмнение: Да ти го пратя ли, Ротенбург е толкова известно място, вероятно си пълен с пътеписи от него?
Не, нямахме! До днешния ден!
Затова, днес Янита ви представя една от перлите на Германия – градчето Ротенбург об дер Таубер!

Приятно четене:

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер

Бавария, Германия

Ротенбург

е една от спирките по т.нар.

Романтичен път

през Бавария. (Всъщност, романтичните пътища в Германия са два: северен и южен. Преминаването и по двата маршрута е в еднаква степен интересно и разбира се, по баварски вкусно.) 

Ротенбург, Германия
Ротенбург об дер Таубер  - Бавария, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Перлата на германската провинция Бавария

Ротенбург об дер Таубер (Rothenburg ob der Tauber)

се намира на около 80 км от Нюрнберг и на около 50 км от Вюрцбург; река Таубер обвива със синята си прегръдка града, а към сърцето му водят калдаръмени улици, над които се издигат красиви цветни автентични къщи- една от обичайните за немска Бавария гледки.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

За радост, градът е оцелял във всички епохи, както и по времето на всички войни непокътнат и го считат за

най- запазеният автентичен средновековен град в Европа

Милиони туристи от цял свят пристигат в Ротенбург и поради една съвсем друга причина: необикновените музеи. В града има няколко музея:

  • на коледните играчки,
  • на плюшените играчки и
  • на криминологията.

И трите музея по тема са единствени в Европа.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Атмосферата в Стария град

напълно лишава от воля. Още с преминаването на градската порта при крепостната стена, се усеща натрапчивото ухание на сладкиши с карамел, меденки, на кафе или натрапчивите аромати на димящи пръчици, които така или иначе – никъде не видях.

Rothenburg ob der Tauber, Bayern, 91541, DE

От градските укрепления се разкрива красива панорама към града. Те са достъпни, могат да се разгледат, няма входни такси, а обиколката на града, следвайки крепостните стени е около 30 минути.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Ротенбург те лишава не само от воля, но и от думи.

И те влюбва от пръв поглед. След градските порти, една тясна калдаръмена улица се протяга напред към часовниковата кула, от ляво и от дясно: кокетни старовремски къщи във всякакви цветове- почти същото като в Бурано, Венеция или по- скоро (заради по- бледите цветове) като къщите в Колмар, Франция: парад на цветове, ухания и минорни настроения. И всяка къща на приземния си етаж е приютила магазинче за сувенири, за сладкиши, за антични вещи, за книги, за домашно произведени храни, за какво ли не, а витрините им разказват своите си увлекателни приказки, коя от друга по- интересна.

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Къщите в Стария град

много внимават да не приличат една на друга, дори и да са строени еднакви по архитектурен вид. Неизбежната обща черта е, че всички до една са двуетажни постройки. И всички те са подредени една до друга като войници покрай павираните улици. Важен архитектурен детайл са портите или входните врати, с фини брави от ковано желязо, с дърворезби, а в очите на прозорците им- цветни стъкловитражи. Най-любопитното е, че къщите имат свой цвят, като свой подпис – от теменужно виолетово, бонбонено розово, до слънчево жълто, малахитово зелено или небесно синьо, декорирани с пълзящи растения чак до скосените стъпаловидни покриви или с други цветя, натежали в шепите на прозорците.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Небето прилича на синкава ивица между издължените покриви. И въпреки стотиците хора по улиците на града, тишината се чува съвсем осезателно. Действителността изтънява като полъх от друг свят, който понякога изсипва синята си тишина върху лъскавите паважи и градът изглежда като населен само от кротки призраци.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Името на човека, направил този невзрачен средновековен град известен, е

Хайнрих Топлер, който е бил кмет (управник)

на града през XIV век и по време на неговия успешен кметски мандат, не само градът, но и търговията, занаятите, както и изкуството просперират. В знак на уважение към този успешен старт към бъдещето, Ротенбург отбелязва своя градски празник през месец май с

тридневен фестивал Майстертрунк (Meistertrunk),

по време на който се правят исторически възстановки, тържества и пиршества, концерти и изложби. Над хиляда души са заети с организацията и реализацията на фестивала, дори традиционния (за цяла Германия изобщо) Коледен фестивал не се радва на такава отдаденост и популярност, при все, че коледните празници са любимите празнични дни за германците.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

За да сте част от магията, не бързайте да се отклонявате по страничните улички, следвайте посоката напред към часовниковата кула. От подножието й започва най- красивата част на града. И най- оживената. Това е световноизвестният

площад Пльонлайн (Plönlein)

Името произлиза от латинското „planum, planus“, което означава „плосък „. Площадчето е емблемата на града и е едно от най-известните изображения за пощенски картички от Ротенбург об дер Таубер за всички времена. Едно архитектурно и композиционно бижу със свое собствено очарование, убедете се сами:

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

От този площад напред, покрай все същите къщи с цветни фасади, покрай хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири- стръмната калдаръмена улица „Хернгасе“ извежда в центъра на Стария град. На тази улица се намират също и някои от музеите.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Централният лощад не е особено голям, но пък е най-широкият площад. Интересното тук е, че на това място са събрани архитектурни стилове от няколко епохи. Забележителностите: сградата на кметството, в която се помещават общинските канцеларии и бялата сграда с трите часовника. Сградата на

кметството

е великолепна, в ренесансов стил, а бялата с часовниците до нея, е всъщност пивница. Стъпалата пред общината се ползват не само за отмора, но и за сцена. Тук е любимото място на младите хора за срещи. Зоната е изцяло пешеходна, така че може да се поседне и на самия паваж. Наблизо се намира

Музеят на коледните играчки:

истински вълшебно място.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Дори да не обичате сладки, на това място непременно

опитайте т. нар. Шнеебален (Schneeballen),

това са еднакви на вид и големина шоколадови топки от маслено тесто с различен пълнеж и вкус. Казват, че са произвеждани по стара местна сладкарска рецепта, което със сигурност е вярно, защото такива не бях опитвала другаде из Германия. Сладкарското ротенбургско производство се гордее с тези „Снежни“ топки, които дори не са нищо необикновено на вид, а на вкус.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Напред по същата улица, се стига до

най-голямата протестантско- лютеранска катедрала „Св. Якоб“,

строена със сигурност около XII – XIII век. Тук се намира прословутият олтар Хайлигблут, тоест мястото, където се съхранява като реликва една капка от Христовата света кръв или поне така се твърди в църковните книжа. Реликвата представлява кристална капсула, която се съхранява в един кръст, намиращ се в центъра на светилището. Ротенбургският майстор, създал Хайлигблут, е изобразил разни библейски мотиви от живота на Христос по време на Страстната седмица.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Обикалям хипнотично красивия град  и все повече се изгубвам в тихата му безкрайност.

Ротенбург е приказка,

която иска да бъде разказана, дори със същите думи, но от всекиго. Следата, която това разноцветно градче прогаря в сърцето е трайна, незаличима и за няколко часа насаме с Ротенбург всичко от досегашния ви живот ще остане някъде назад, изглеждащо като багаж, изгубен на междинна гара. Във властта на магичната му атмосфера, света се връща епохи назад, далеч към своето средновековно минало. Това не се забравя. Това е непреходното. Останалото е само съдържанието на един пътепис, който написах със сърцето си, парче от което оставих и там.

Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия
Ротенбург, Германия

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът




Booking.com




Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия




Booking.com


Пътуване до замъка Елц (Виршем, Германия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Янита отново ще ходим на замък – този път това ще е закъмът Елц край Виршем в Германия. Приятно четене:

Пътуване до замъка Елц

Виршем, Германия

Имало едно време един замък, който се намирал близо до Кобленц, в една от най- красивите германски провинции. През IX век, когато синовете на Лудвиг Първи сключват Вердюнския договор и разделят бащината си Франкска империя помежду си, когато Борис Първи утвърждава християнството като единствена официална религия в средновековна България, някъде в Централна Европа, в долината където река Мозел навлиза в областта Айфел, не особено заможните благородници от фамилията Елц от обикновеното си имение с глинена палисада изграждат един замък. И този замък става един общ дом и едно общо укрепление за всички от рода Елц.

Тримата братя, представляващи три различни фамилни разклонения – Кемпених, Рюбенах и Родендорф, заживяват заедно под един покрив, който официално се споменава в историческите документи от 1268 година. Тридесет и три поколения от фамилията Елц се раждат и умират под този покрив и в този замък, наричайки го свой единствен дом. С течение на годините всеки от родовете застроявал отделно своята част от собствеността. През 1472 година е завършен строежа на къщата на Рюбенах. Малко повече от половин век след това, през 1540 година са построени и жилищата на Родендорф и Кемпених.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Замъкът Елц

се намира в сърцето на не особено високи планински склонове, скрит в шепите на няколко хълма, там- в рехавата гора, сред гранитните скали, на около 40 минути пеша от шума на тълпата в Мозелкерн. Има и тесен, но удобен път, който отвежда до задължителен паркинг за автомобили. Нататък до замъка се пътува със специален за целта автобусен транспорт или пеша. Заради хипнотизиращо зелената красота на планината, както и заради панорамните снимки, аз избрах да стигна до Елц пеша.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Преходът е около 15 минути по сравнително широк черен път през гората. Макар на места по- стръмен, заради планинския релеф, пътят е удобен за преминаване на детски или други колички, както и на велосипеди. Носете удобни и ниски обувки, а в дъждовно време, по- добре използвайте автобусите, които се движат в двете посоки на всеки 15 минути. Еднопосочният билет е с цена от 2 евро, а разстоянието до замъка се преодолява за няколко минути.

Müden, Rheinland-Pfalz, 56254, DE

В дъждовно време препоръчвам автобусния транспорт поради една много важна причина: пешеходната пътека става хлъзгава и опасна, тъй като липсва всякаква твърда настилка върху меката пръст, както липсват и всякакви обезопасителни парапети, а урвите около пътеката са стръмни и бездънни.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Покрай високите, озъбени гранитни скали и девствената гора, нагоре по извития гръб на планината, горската пътека отвежда до една панорамна площадка, от която се открива величествена панорама към замъка. Това е любимото място за фотографи и художници. На отсрещния хълм, сякаш

излязъл от приказка на Братя Грим

за велики крале и красиви кралици, за принцове, каляски и омагьосани принцеси, средновековният замък се извисява в цялото си великолепие:  със заострените си кули и скосените си покриви, със странната си (до бутафорност) архитектура, изобилстваща от различни стилове и цветове в не особено правилни геометрични пропорции, които на фона на величествената природа изглеждат като пясъчни фигури, изваяни с детска несръчност.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Дали защото средновековното чудо – замъкът Елц – никога не е бил обект на вражески нападения, дали защото нищо не е бил разрушаван от хората или природните стихии – не зная, но

Елц се счита за най-красивият в Германия

По- мое скромно мнение, много по-красиви са Нойшванщайн, Хоеншвангау, Драхенбург, Хоенцолерн, Зацвей, дори намиращият е в непостедствена близост Кохем, но германците са на съвсем друго мнение и до отмяната на марката като немска валута, Елц е единственото изображение на замък, отпечатван някога на банкнота. (На тази със стойност 500 марки.)

Замък Елц върху 500 марки – Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц върху 500 марки
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Имението, освен че е средновековна легенда, съхранена в автентичен вид и до днес, е и едно интересно доказателство за добрите роднински взаимоотношения и разбирателство между близки родственици. Чудото на мирното и добросъседко съжителство продължава около 900 години, през които заедно в замъка живеят различните поколения и семейства на хора от една фамилия – благородниците от фамилията Елц.

Замъкът е разделен на три равни части,

на три отделни комплекса, различни по архитектура и достроявани през годините, в зависимост от жилищните нужди на техните обитатели. В наши дни, отворени за посещение са два етажа от замъка, които принадлежат на семействата Родендорф и Рюбенах, а тази част от семейното имение, която принадлежи на семейство Кемпених не е достъпна за гости, тъй като и до днес се обитава от наследниците на Елц. (На снимката: отворени за посещение са помещенията с прозорците с червени крила в централната сграда.)

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи

Преминавайки портата на замъка, пътеката, която отвежда към вътрешността, преминава покрай магазина за сувенири, където се намират и билетните каси, после покрай ресторанта, кафенето и отвежда до вътрешен двор с кръгла форма. Ясно личат входните врати за жилищните площи на всяко едно от трите семейства, обитавали Елц. Всяка една врата е белязана с фамилен герб.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Дворът разполага с голяма панорамна тераса, от която се открива величествена гледка към наблюдателните кули, скалите  и горите, а долу в ниското се виждат крепостните стени и отбранителните съоръжения: оръдейна площадка във форма на римска цитадела и никога неизползвани боеприпаси.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Туристически обиколки на замъка

се извършват на всеки 30 минути и на няколко езика при събиране на група от минимум 10 души, говорещи съответния език: китайски, английски, френски, италиански, японски, холандски, португалски, руски и испански език. Обиколката става само в група и само с екскурзовод, абсолютно забранено е докосването на предметите в интериора, както и правенето на снимки. Последната група посетители се допуска в 17 часа, а в 18 часа приключва и работното време на всичко, което се намира на територията на замъка: магазинът за сувенири и ресторанта – също.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Туристическата обиколка на замъка започва от дома на Рюбенах, който заема цели осем етажа, но достъпът е само до два от тях. Интересно помещение е всекидневната стая, която прилича на Оръжейна. Стените са окичени с

арбалети, рицарски брони, доспехи, шлемове, мечове

и всякакви други оръжия, датиращи от XV – XVI век. Особено впечатляващи са турските оръжия, които са донесени в замъка като трофеи след победата над османците при битката край Виена. Оръжия, мебели, текстил и порцелан: това са основните обекти, към които насочват вниманието на посетителите и в определени моменти, когато обаче разговорите се сведат само върху стойността на предметите, туристическата обиколка става скучна.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

По тясна вита стълба се стига до Долната зала, интериорът на която е повлиян от аристократичните вкусове от началото на XV век. Стените на залата са украсени с фламандски гоблени и картини от същото време. Обиколката преминава и през Горната зала, в която отново обекти са гоблени и килими с изрисувани сцени на лов, рицарски турнири и семейни гербове.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

В жилищното пространство на Родендорф се намира

Изборната зала

(най- голямато и най- просторното помещение в замъка), точно заради която замъкът е най- известен в Германия. В тази зала са заседавали Седемте курфюристи, които са имали за задачата да избират поредния немски крал (Императора на Свещната Римска империя – бел.Ст.) Залата в замъка Елц е била специално избрана за този т.нар. „германски парламент“, тъй като двама архиепископи от рода Елц са участвали в кръга на Седемте. Извън заседанията по държавни въпроси, в тази зала са се събирали всички от семейния съвет на Елц, тук са се организирали също и общите семейни празненства.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Едно хрумване на наследниците от Елц с чисто финансова цел е отделянето на

всички предмети с висока антична и художествена стойност в отделни изложбени пространства,

които са две и за които се плаща отделна такса за вход.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Експонатите са разположени на две нива в подземието, тематично подредени и датирани от периода между XII  и XVIII век: колекции от оръжия и доспехи, от порцелан; предмети, изработени от благородни метали – бижута, часовници, произведения на изкуството (на едното ниво), а на другото- семейни печати, гербове, дърворезби, монети, средновековни артефакти…

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Доста по-интересна е обиколката из тези изложбени пространства, освен това движението е свободно, без екскурзовод и без ограничение във времето за пребиваване. Учудващо, тук снимането е позволено.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Кратка информация:

Платен паркинг за превозни средства: 2 евро, независимо от престоя.

Входна такса за възрастни: 10 евро, за хора в неравностойно положение, студенти и пенсионери: 6,50 евро, семеен билет за двама възрастни + две деца: 28 евро. При групови посещения – входна такса за групи възрастни от 20 души е 9 евро на човек, за ученици от клас 6 евро на човек. 

Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.30 ч. до 17.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения.

Кучета се допускат в замъка, но само в двора и във външната част на ресторантите.

Адрес: 56294 Wierschem, Германия

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

  • с кораб или
  • с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

  • Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

  • Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.
  • Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

И така, започваме с

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Rheintal (1)-Bingen-Ehrenfels - Долина на Рейн, Бинген
Бинген

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Рюделсхайм
Рюделсхайм

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Еренфелс
Еренфелс

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Германия - Долина на Рейн, Асмансхаузен
Асмансхаузен

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

Germania_Rheintal-5-Rheinstein Германия - Долина на Рейн, Райнщайн
Райнщайн

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

Germania_Rheintal (6) Германия - Поглед към долината на Рейн
Поглед към долината на Рейн

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Нидерхаймбах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Trechtinghausen, Трехтингхаузен – Германия - Долина на Рейн
Поглед с кораб

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Лорх и замъкът Нолиг – Германия - Долина на Рейн
Лорх и замъкът Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Лорххаузен – Германия - Долина на Рейн
Лорххаузен

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Бахарах – порта  – Германия - Долина на Рейн
Бахарах – порта

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Нидерхаймбах – Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс – Германия - Долина на Рейн
Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Шьонебург – Германия - Долина на Рейн
Шьонебург

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

Обервезел – Германия - Долина на Рейн
Обервезел

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

7 Юнгфрауен – Германия - Долина на Рейн
7 Юнгфрауен

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Санкт Гоархаузен – Кац – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоархаузен – Кац

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар
Sankt Goar, Rheinland-Pfalz, 56329, DE

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

Booking.com

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

Ст.Гоар – Райнфелс – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоар – Райнфелс

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Фелен – Германия - Долина на Рейн
Фелен
Замък Маус – Германия - Долина на Рейн
Замък Маус
Хирценах – Германия - Долина на Рейн
Хирценах

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Либенщайн –Щеренберг – Германия - Долина на Рейн
Либенщайн –Щеренберг

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен
Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

Германия, Берлин и неговите трудови хора (по повод Трети октомври)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

По повод днешния Ден на германското единство, ще отскочим до града, който го символизира – Берлин. Тихомир ще ни води до столицата на обединена Германия.

Приятно четене и честит ви празник, германци и европейци :)

Германия, Берлин и неговите трудови хора

по повод

Трети октомври – Денят на германското единство

Берлин

 

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение.

Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк.

Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.

 

 

Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета.

Tegel, Берлин, Германия

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

Летище Тегел в Берлин

 

 

така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

Берлин

Берлин

Берлин

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа.

Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

Берлин

Берлин

Берлин

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло карат навсякъде – както по тротоарите сред пешеходците, така и сред колите. Берлин е известен с широките си булеварди, така че място за всички има и не се чувствах толкова стресиран да участвам в движението, колкото в Амстердам например.

Берлин

Берлин

Берлин

 

Използвахме велосипедния ден, за да обиколим мейнстрийм забележителностите: Александерплац, през който се изнизват десет хиляди минувачи на всеки кръгъл час, кулата, булеварда с липите (доста опърпани, между другото), катедралата, музея, паметника на жертвите от войната, университета, Бранденбургската врата, стария парламент, новия парламент, авангардната архитектура, централната гара, разкошния парк Tiergarten, в който сред буковата зеленина необезпокоявани щъкат лисици, зайци, катерички и какички, а в езерата плуват лебеди, паметника на съветския войн, с неуместните танкове, паркирани сред зеленината, златната статуя на Виктория, която носталгично ми напомни за несъществуващия вече Love Parade, на който така и не се наканих да отида, докато все още го имаше…

 

Дишахме пост-модернистична архитектура в Potsdamer Platz, ядохме гевреци, ходихме на откриването на индийски ресторант, слушахме джаз при симпатична двойка улични музиканти на нашата възраст, пихме бири, снимахме графити, остатъците от стената, облекчавахме се в парка и в градските тоалетни, които са нещо средно между Разградска дискотека и опикан, футуристичен подлез с асансьорна музичка и автоматично почистване… Загубихме се в града, намерихме посоката, после пак се загубихме и пак я намерихме – така чак до полунощ, когато уморени вързахме колелетата в антрето на хотела. Със сигурност пеш нямаше да можем да обиколим толкова много места за един ден.

 

Ето малка галерийка, ако ви е интересно. (Снимките до този ред в разказа – бел.Ст.)

Чисто и подредено, като в клиника?!

Това са думите, които сме свикнали да чуваме от класическия български гастарбайтер, отишъл до Германия, за да бачка или да внася опели от там. Те може да се отнасят до останалата част на страната, но със сигурност не важат за Берлин. Няколко нещица ми направиха силно впечатление:

  • - Никой не спазва правилата, от типа: не газете тревата, не прескачайте загражденията, забранено е за игра на топка и тем подобни.
  • - Пушенето на обществени места е забранено, но забраната не я спазва почти никой. В повечето бистра, ресторанти, барове и заведения имаше пепелници. В България сме по-големи католици от папата, явно…
  • - Гражданите не си правят труда да събират акото на кученцата, които разхождат из парка. Или поне по-възрастните не го правят. Разбрах, че по-младите имат по-хигиенични навици в това отношение, което сигурно се дължи на факта, че голяма част от свободното си време същите тези млади го прекарват, пийеки бира и пушейки джойнт, излегнати върху същите тези поляни, върху които акат кученцата.
  • - Дори в Амстердам не видях толкова много хора да пушат спокойно хашиш и марихуана по улиците – необезпокоявани от никого, дори във видимото присъствие на полицаи.
  • - Изпиваш си бирата и я оставяш буквално където ти падне – на пейката, до телефонната будка, извън кошчето за боклук, на булеварда. Има цяла армия от безработни, които се препитават със събирането и предаването на амбалаж за вторични суровини. Обръщаш се и бутилката вече я няма. Като си оставяш свободно бирите навсякъде не само, че не пречиш и не правиш лошо впечатление, но дори извършваш благотворителност, помагайки на закъсалите емигранти да си изкарват прехраната.
  • - Има бездомни хора, но бездомни кучета няма. Контролът върху скитничеството е доста сериозен и трудно можеш да видиш спящи по пейките хора, както е в центъра на София, а помияр не видях нито един, колкото и да търсех. Явно и кучетата, и скитниците ги прибират някъде нощем. Къде точно, така и не разбрах. Но през деня просяците и скитниците са навсякъде, за разлика от помиярите. Нямаше нито един! Обясниха ми, че тук хората обожават помиярите и не държат кучето им да е нито младо, нито „марково”. Приютите едва смогват да намират достатъчно кучета за кандидат-осиновителите, дори си внасят от България.
  • - Няма проблем да се изпикаеш в парка, на улицата, на спирката, навсякъде, въпреки че има достатъчно
  • самопочистващи се градски тоалетни с музичка и пригодени за инвалиди. Предполагам, че това е вторичен ефект от масовото пиене на бира, от всички, по цял ден.
  • - Не е неприлично да се разхождаш с шише бира или шише твърд алкохол в ръка по улицата. Никой няма да те помисли за алкохолик, пройдоха, пияница, разбойник. Всички го правят…особено туристите.
  • - Пълно е с боклуци и с фасове, но най-вече в „артистичните” квартали Нойкьолн и Фридрихсхайн, които обитавах. Пълно е и с имигранти, включително български, което някак обяснява нещата.
  • - Хората са любезни, възпитани и учтиви с непознати. Извиняват се дори, когато ги блъснеш с колелото в парка. Почти не можах да си упражня немския, защото всички преминават веднага на английски, след като разберат, че си чужденец. По-младите говорят английски свободно и за общуване с тях немски не ти трябва. Същото не се отнася до по-възрастните, особено ветераните от войната…
  • - Берлин е шарен, глобален, мулти-културен, толерантен и различен от Германия. Всеки път, когато споделях едно от горните впечатления с местен, получавах една и съща реакция в отговор – повдигане на рамене и равнодушното: „Берлин!”

БерлинБерлинБерлинБерлин

Карнавал на културите

Имахме късмета да попаднем в града по време на едно от масовите събития, наречено „Карнавал на културите”. Дължим удоволствието на Алекс, с когото се запознах покрай блога и на приятелката му Мюриел, с която живеят заедно в Берлин. Бяха любезни, гостоприемни, симпатични и учтиви с нас – достатъчно добри, за да отделят няколко дни от свободното си време, за да ни разведат навсякъде, включително и на карнавала на културите. Последният се състоеше от невероятно мащабен битак за хенд-мейд неща, пръснат из огромна площ, с десетки сглобяеми сергии, музикални сцени, барове, пърформанси и щандове за екзотична кухня. Предлагаше се дори истински абсент. Последният ден карнавалът завършва с целодневно шествие по улиците, на което се изреждат 75 различни сцени: всяка от тях със своята музика, песни, танци, униформи, костюми, акробатични номера и артистични изпълнения.

Кратка галерийка, ако ви е интересно (горе и долу – бел.Ст.)

БерлинБерлинБерлинБерлинБерлин

 

 

 

Рицарски фест

Благодарение на Алекс и Мюриел успяхме не само да се ориентираме чудесно из града, но и да отидем заедно с тях до съседното градче

Потсдам,

където станахме свидетели на рицарски фестивал: отново хендмейд, “средновековен макдоналдс”, бутафорни битки между облечени в ризници мъже, автентични занаятчийници, реалистични облекла, сцена със средновековна музика, детски театър с представления на тема средновековни приказки и какво ли още не. Самото градче (Потсдам) е очарователно, ако не обръща човек внимание на колосалните архитектурни соц-недоразумения, като например намиращите се точно една до друга сгради в центъра:

ПотсдамПотсдамПотсдам

 

Ето и малко снимки от рицарския фест: (от тук до края на пътеписа – бел.Ст.)

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

На гости у непознат

Последните три нощувки бяха запазени за първото ни каучсърфинг изживяване, т.е напуснахме хотела и се настанихме на гости у напълно непознат. Човекът работи като издател на, забележете, електронни книги, живее в изискан, артистично обзаведен апартамент точно на един хвърлей пеш от хотела (стана случайно) и беше достатъчно любезен да ни предостави комфортна стая, с удобен за четене люлеещ се стол, добра библиотека, напълно оборудвана кухня и собствена баня, плюс ключове да влизаме и да излизаме когато си пожелаем. Първата вечер ни заведе на бири в любимия си бар – дас Филмкафе – бутиково кинце с бар на партерния етаж, а последната вечер се опитах да разруша кухнята у тях, готвейки специалитет, който поляхме с две бутилки испанско вино от личната му колекция. Повече за каучсърфинга в отделен пътепис, тъй като тоя, гледам, стана вече доста дълъг.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

 

Изводи и препоръки:

Летете с България Еър

Излиза по-евтино от автобуса, няма смисъл да правите резервация много дни предварително, промоцията важи за цялото лято, има редовни полети всяка седмица, излита се и се каца в удобно време, през светлата част от деня, самолетите са малки, но комфортни, разстоянието се преодолява само за два часа, обслужват ви красиви и надменни български стюардеси, получавате сух сандвич с шунка и кашкавал от тях, плюс чаша бира или вино, кафе или чай, разрешава се екстра багаж (за собствениците на клубна карта) и всичко си е както подобава. Не мога да кажа, че компанията отстъпва по нещо на австрийските, италианските или други европейски авиолинии, с които съм летял, с изключение на цената на билета до Берлин.

Придвижване из града

с велосипед и с градски транспорт. Изкушените да използват такси ще попаднат на чисто нов мерцедес, управляван от турски бакшиш, с „гъвкава” ценова политика спрямо чуждестранния турист и може да се почувстват все едно са се качили при Китодар в онзи скеч. Разбира се, това не се отнася до отседналите в 5 звездни хотели, които предлагат трансфер от летищата, поверен на таксиметрови компании, с които имат договор, но ние не бяхме в 5 звезден хотел и бяхме предупредени да избягваме жълтите S-класи, паркирани по най-оборотните туристически места из града. Не си купувайте билети за еднократно пътуване, които струват две евро и половина. По-добре си вземете целодневни карти, важат за цялата система на градския транспорт, за всички зони, до три часа сутринта на следващия ден и струват седем евро, а с тях може да се ходи навсякъде, дори до съседите градчета и села. Велосипеди под наем се дават на повечето места за 24 часа, за три дни или за 5 дни и колкото по-дълго ги ползваш, толкова по-малко плащаш. Можете да ги превозвате и с градския транспорт. Берлин е идеален за велосипедисти, с добре изградена вело-мрежа и разкошни паркови алеи, равнинен е и е голям по площ, но велосипедът, освен мобилност, самостоятелност и бързина, предлага идеален фитнес баланс за изядените вурстчета и за изпитите тонове бира. Ако искате да разгледате основните забележителности, качете се на автобуси 100 или 200 от Александерплац, двуетажни са, подобно на туристическите автобуси, минават през всички мейнстрийм забележителности и предлагат възможност за снимки, а с тях спестявате доста от организираните сайтсиинг обиколки с автобус. Друг удобен вариант е да се ползва рингбана – кръговото движение на влакове, въртящи се по затворен кръг около центъра, в двете посоки, от които човек може да слиза и да се качва навсякъде, за да разгледа различните квартали. Номерата са 41 и 42. Редовни са и забележителностите, плюс разкошните паркове и градинки са близо до спирките.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

Рицари в Потсдам

Хапване и пийване

Най-добрата марка бира е местната: берлинер, с всичките й разновидности, според вкуса. Разбира се, бирените маниаци ще се изкушат да опитат и огромното разнообразие немски бири, които се предлагат навсякъде, но бъдете готови за плодови, сладко-кисели, безалкохолни и всякакъв друг вид изненади. Внимавайте с немското червено вино и с миризливите сирена. Не, че са лоши, но може да се окаже, че съвсем не са ви по вкуса. Наденички и вурстчета се продават навсякъде, в малко хлебче и обилно залети с Хайнц кетчуп, срещу 2 евро на калпак. Грабването на закуска, тип кифла или сандвич, от някоя будка, плюс безакохолно, струва 5-10 евро за двама, натъпкването до козирката с джънк фууд от популярните световни марки или от азиатската и арабската кухня излиза до 20 евро за двама, заедно с напитките. Първо, второ и трето в бистро с обслужване за двама варира между 20 и 50 евро, в зависимост от това колко сте жадни, а вечерята в изискан ресторант с бели покривки може да ви струва от 50-100 евро до плюс безкрайност (за двама), в зависимост от лимита на кредитната ви карта. Дори за пластмасовите прибори по сергиите се спира депозит за амбалаж, така че, ако ядете и пиете бира на крак в някой парк или на фестивал, както правехме ние, връщайте си халбите и приборите там, откъдето сте ги взели, за да си получите депозита обратно.

Забележителности, нощен живот и култура. Много са. Следете местните безплатни списания, тип “Програмата” и „Една седмица в София”, за да се ориентирате относно ди-джей партита, кина, представления, театри, опера, галерии, фестивали и музеи. Българският „Тилт” в момента жъне големи успехи из берлинските кинозали и ревютата за него са повече от прекрасни. Не пропускайте да си резервирате час и половина разходка из подземията на Берлин, включваща старите нацистки бункери, бомбоубежища и артефакти от Втората световна война.

 

 

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: от разни пътеписи в сайта ни

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

Берлин

Германия, Берлин и неговите трудови хора (по повод Трети октомври)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

По повод днешния Ден на германското единство, ще отскочим до града, който го символизира – Берлин. Тихомир ще ни води до столицата на обединена Германия.

Приятно четене и честит ви празник, германци и европейци :)

Германия, Берлин и неговите трудови хора

по повод

Трети октомври – Денят на германското единство

Берлин

 

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение.

Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк.

Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.

 

 

Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета.

Tegel, Берлин, Германия

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

Летище Тегел в Берлин

 

 

така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

Берлин

Берлин

Берлин

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа.

Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

Берлин

Берлин

Берлин

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло карат навсякъде – както по тротоарите сред пешеходците, така и сред колите. Берлин е известен с широките си булеварди, така че място за всички има и не се чувствах толкова стресиран да участвам в движението, колкото в Амстердам например.

Берлин

Берлин

Берлин

 

Използвахме велосипедния ден, за да обиколим мейнстрийм забележителностите: Александерплац, през който се изнизват десет хиляди минувачи на всеки кръгъл час, кулата, булеварда с липите (доста опърпани, между другото), катедралата, музея, паметника на жертвите от войната, университета, Бранденбургската врата, стария парламент, новия парламент, авангардната архитектура, централната гара, разкошния парк Tiergarten, в който сред буковата зеленина необезпокоявани щъкат лисици, зайци, катерички и какички, а в езерата плуват лебеди, паметника на съветския войн, с неуместните танкове, паркирани сред зеленината, златната статуя на Виктория, която носталгично ми напомни за несъществуващия вече Love Parade, на който така и не се наканих да отида, докато все още го имаше…

 

Дишахме пост-модернистична архитектура в Potsdamer Platz, ядохме гевреци, ходихме на откриването на индийски ресторант, слушахме джаз при симпатична двойка улични музиканти на нашата възраст, пихме бири, снимахме графити, остатъците от стената, облекчавахме се в парка и в градските тоалетни, които са нещо средно между Разградска дискотека и опикан, футуристичен подлез с асансьорна музичка и автоматично почистване… Загубихме се в града, намерихме посоката, после пак се загубихме и пак я намерихме – така чак до полунощ, когато уморени вързахме колелетата в антрето на хотела. Със сигурност пеш нямаше да можем да обиколим толкова много места за един ден.

 

Ето малка галерийка, ако ви е интересно. (Снимките до този ред в разказа – бел.Ст.)

Чисто и подредено, като в клиника?!

Това са думите, които сме свикнали да чуваме от класическия български гастарбайтер, отишъл до Германия, за да бачка или да внася опели от там. Те може да се отнасят до останалата част на страната, но със сигурност не важат за Берлин. Няколко нещица ми направиха силно впечатление:

  • - Никой не спазва правилата, от типа: не газете тревата, не прескачайте загражденията, забранено е за игра на топка и тем подобни.
  • - Пушенето на обществени места е забранено, но забраната не я спазва почти никой. В повечето бистра, ресторанти, барове и заведения имаше пепелници. В България сме по-големи католици от папата, явно…
  • - Гражданите не си правят труда да събират акото на кученцата, които разхождат из парка. Или поне по-възрастните не го правят. Разбрах, че по-младите имат по-хигиенични навици в това отношение, което сигурно се дължи на факта, че голяма част от свободното си време същите тези млади го прекарват, пийеки бира и пушейки джойнт, излегнати върху същите тези поляни, върху които акат кученцата.
  • - Дори в Амстердам не видях толкова много хора да пушат спокойно хашиш и марихуана по улиците – необезпокоявани от никого, дори във видимото присъствие на полицаи.
  • - Изпиваш си бирата и я оставяш буквално където ти падне – на пейката, до телефонната будка, извън кошчето за боклук, на булеварда. Има цяла армия от безработни, които се препитават със събирането и предаването на амбалаж за вторични суровини. Обръщаш се и бутилката вече я няма. Като си оставяш свободно бирите навсякъде не само, че не пречиш и не правиш лошо впечатление, но дори извършваш благотворителност, помагайки на закъсалите емигранти да си изкарват прехраната.
  • - Има бездомни хора, но бездомни кучета няма. Контролът върху скитничеството е доста сериозен и трудно можеш да видиш спящи по пейките хора, както е в центъра на София, а помияр не видях нито един, колкото и да търсех. Явно и кучетата, и скитниците ги прибират някъде нощем. Къде точно, така и не разбрах. Но през деня просяците и скитниците са навсякъде, за разлика от помиярите. Нямаше нито един! Обясниха ми, че тук хората обожават помиярите и не държат кучето им да е нито младо, нито „марково”. Приютите едва смогват да намират достатъчно кучета за кандидат-осиновителите, дори си внасят от България.
  • - Няма проблем да се изпикаеш в парка, на улицата, на спирката, навсякъде, въпреки че има достатъчно
  • самопочистващи се градски тоалетни с музичка и пригодени за инвалиди. Предполагам, че това е вторичен ефект от масовото пиене на бира, от всички, по цял ден.
  • - Не е неприлично да се разхождаш с шише бира или шише твърд алкохол в ръка по улицата. Никой няма да те помисли за алкохолик, пройдоха, пияница, разбойник. Всички го правят…особено туристите.
  • - Пълно е с боклуци и с фасове, но най-вече в „артистичните” квартали Нойкьолн и Фридрихсхайн, които обитавах. Пълно е и с имигранти, включително български, което някак обяснява нещата.
  • - Хората са любезни, възпитани и учтиви с непознати. Извиняват се дори, когато ги блъснеш с колелото в парка. Почти не можах да си упражня немския, защото всички преминават веднага на английски, след като разберат, че си чужденец. По-младите говорят английски свободно и за общуване с тях немски не ти трябва. Същото не се отнася до по-възрастните, особено ветераните от войната…
  • - Берлин е шарен, глобален, мулти-културен, толерантен и различен от Германия. Всеки път, когато споделях едно от горните впечатления с местен, получавах една и съща реакция в отговор – повдигане на рамене и равнодушното: „Берлин!”

БерлинБерлинБерлинБерлин

Карнавал на културите

Имахме късмета да попаднем в града по време на едно от масовите събития, наречено „Карнавал на културите”. Дължим удоволствието на Алекс, с когото се запознах покрай блога и на приятелката му Мюриел, с която живеят заедно в Берлин. Бяха любезни, гостоприемни, симпатични и учтиви с нас – достатъчно добри, за да отделят няколко дни от свободното си време, за да ни разведат навсякъде, включително и на карнавала на културите. Последният се състоеше от невероятно мащабен битак за хенд-мейд неща, пръснат из огромна площ, с десетки сглобяеми сергии, музикални сцени, барове, пърформанси и щандове за екзотична кухня. Предлагаше се дори истински абсент. Последният ден карнавалът завършва с целодневно шествие по улиците, на което се изреждат 75 различни сцени: всяка от тях със своята музика, песни, танци, униформи, костюми, акробатични номера и артистични изпълнения.

Кратка галерийка, ако ви е интересно (горе и долу – бел.Ст.)

БерлинБерлинБерлинБерлинБерлин

 

 

 

Рицарски фест

Благодарение на Алекс и Мюриел успяхме не само да се ориентираме чудесно из града, но и да отидем заедно с тях до съседното градче

Потсдам,

където станахме свидетели на рицарски фестивал: отново хендмейд, “средновековен макдоналдс”, бутафорни битки между облечени в ризници мъже, автентични занаятчийници, реалистични облекла, сцена със средновековна музика, детски театър с представления на тема средновековни приказки и какво ли още не. Самото градче (Потсдам) е очарователно, ако не обръща човек внимание на колосалните архитектурни соц-недоразумения, като например намиращите се точно една до друга сгради в центъра:

ПотсдамПотсдамПотсдам

 

Ето и малко снимки от рицарския фест: (от тук до края на пътеписа – бел.Ст.)

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

На гости у непознат

Последните три нощувки бяха запазени за първото ни каучсърфинг изживяване, т.е напуснахме хотела и се настанихме на гости у напълно непознат. Човекът работи като издател на, забележете, електронни книги, живее в изискан, артистично обзаведен апартамент точно на един хвърлей пеш от хотела (стана случайно) и беше достатъчно любезен да ни предостави комфортна стая, с удобен за четене люлеещ се стол, добра библиотека, напълно оборудвана кухня и собствена баня, плюс ключове да влизаме и да излизаме когато си пожелаем. Първата вечер ни заведе на бири в любимия си бар – дас Филмкафе – бутиково кинце с бар на партерния етаж, а последната вечер се опитах да разруша кухнята у тях, готвейки специалитет, който поляхме с две бутилки испанско вино от личната му колекция. Повече за каучсърфинга в отделен пътепис, тъй като тоя, гледам, стана вече доста дълъг.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

 

Изводи и препоръки:

Летете с България Еър

Излиза по-евтино от автобуса, няма смисъл да правите резервация много дни предварително, промоцията важи за цялото лято, има редовни полети всяка седмица, излита се и се каца в удобно време, през светлата част от деня, самолетите са малки, но комфортни, разстоянието се преодолява само за два часа, обслужват ви красиви и надменни български стюардеси, получавате сух сандвич с шунка и кашкавал от тях, плюс чаша бира или вино, кафе или чай, разрешава се екстра багаж (за собствениците на клубна карта) и всичко си е както подобава. Не мога да кажа, че компанията отстъпва по нещо на австрийските, италианските или други европейски авиолинии, с които съм летял, с изключение на цената на билета до Берлин.

Придвижване из града

с велосипед и с градски транспорт. Изкушените да използват такси ще попаднат на чисто нов мерцедес, управляван от турски бакшиш, с „гъвкава” ценова политика спрямо чуждестранния турист и може да се почувстват все едно са се качили при Китодар в онзи скеч. Разбира се, това не се отнася до отседналите в 5 звездни хотели, които предлагат трансфер от летищата, поверен на таксиметрови компании, с които имат договор, но ние не бяхме в 5 звезден хотел и бяхме предупредени да избягваме жълтите S-класи, паркирани по най-оборотните туристически места из града. Не си купувайте билети за еднократно пътуване, които струват две евро и половина. По-добре си вземете целодневни карти, важат за цялата система на градския транспорт, за всички зони, до три часа сутринта на следващия ден и струват седем евро, а с тях може да се ходи навсякъде, дори до съседите градчета и села. Велосипеди под наем се дават на повечето места за 24 часа, за три дни или за 5 дни и колкото по-дълго ги ползваш, толкова по-малко плащаш. Можете да ги превозвате и с градския транспорт. Берлин е идеален за велосипедисти, с добре изградена вело-мрежа и разкошни паркови алеи, равнинен е и е голям по площ, но велосипедът, освен мобилност, самостоятелност и бързина, предлага идеален фитнес баланс за изядените вурстчета и за изпитите тонове бира. Ако искате да разгледате основните забележителности, качете се на автобуси 100 или 200 от Александерплац, двуетажни са, подобно на туристическите автобуси, минават през всички мейнстрийм забележителности и предлагат възможност за снимки, а с тях спестявате доста от организираните сайтсиинг обиколки с автобус. Друг удобен вариант е да се ползва рингбана – кръговото движение на влакове, въртящи се по затворен кръг около центъра, в двете посоки, от които човек може да слиза и да се качва навсякъде, за да разгледа различните квартали. Номерата са 41 и 42. Редовни са и забележителностите, плюс разкошните паркове и градинки са близо до спирките.

Рицари в ПотсдамРицари в Потсдам

Рицари в Потсдам

Хапване и пийване

Най-добрата марка бира е местната: берлинер, с всичките й разновидности, според вкуса. Разбира се, бирените маниаци ще се изкушат да опитат и огромното разнообразие немски бири, които се предлагат навсякъде, но бъдете готови за плодови, сладко-кисели, безалкохолни и всякакъв друг вид изненади. Внимавайте с немското червено вино и с миризливите сирена. Не, че са лоши, но може да се окаже, че съвсем не са ви по вкуса. Наденички и вурстчета се продават навсякъде, в малко хлебче и обилно залети с Хайнц кетчуп, срещу 2 евро на калпак. Грабването на закуска, тип кифла или сандвич, от някоя будка, плюс безакохолно, струва 5-10 евро за двама, натъпкването до козирката с джънк фууд от популярните световни марки или от азиатската и арабската кухня излиза до 20 евро за двама, заедно с напитките. Първо, второ и трето в бистро с обслужване за двама варира между 20 и 50 евро, в зависимост от това колко сте жадни, а вечерята в изискан ресторант с бели покривки може да ви струва от 50-100 евро до плюс безкрайност (за двама), в зависимост от лимита на кредитната ви карта. Дори за пластмасовите прибори по сергиите се спира депозит за амбалаж, така че, ако ядете и пиете бира на крак в някой парк или на фестивал, както правехме ние, връщайте си халбите и приборите там, откъдето сте ги взели, за да си получите депозита обратно.

Забележителности, нощен живот и култура. Много са. Следете местните безплатни списания, тип “Програмата” и „Една седмица в София”, за да се ориентирате относно ди-джей партита, кина, представления, театри, опера, галерии, фестивали и музеи. Българският „Тилт” в момента жъне големи успехи из берлинските кинозали и ревютата за него са повече от прекрасни. Не пропускайте да си резервирате час и половина разходка из подземията на Берлин, включваща старите нацистки бункери, бомбоубежища и артефакти от Втората световна война.

 

 

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: от разни пътеписи в сайта ни

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

Берлин

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (4): Берлинската стена, Топографията на терора и мемориалът на Холокоста

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Александерплац до Берлинската катедрала, после по Унтер ден Линден тръгнахме на Запад към Тиргартен, за последно –  от мемориална църква Кайзер Вилхелм ще стигнем до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабанта.

Последната, днешна, част ще постветим на Берлинската стена

Приятно четене:

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част трета

 

Берлинската стена, Топографията на терора и мемориалът на Холокоста

На броени метри от тук обаче има

запазено парче от Берлинската стена

Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Берлинска стена и вестник Велт

 

 

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява (предотврати – бел.Ст.) опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.

На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен:

Днес са запазени няколко парчета от стената:

  • Най-голямата галерия под открито небе в света (East Side Gallery), както и най-дългото парче от стената (1316 м) се намират на Mühlenstraße. Стената е изрисувана с графити, така че ако сте фенове на уличното изкуство, слезте близо до станция Warschauer Straße (U1, S5, S7, S75, RE7, RB14, Bus: 347, M10, N1).
  • Мемориалът на Берлинската стена със запазена наблюдателна кула се намира на NordBahnhof, наблизо е иПриродонаучният музей на Берлин. NordBahnhof (S1, S2, S25, Tram: M10, Bus: 245, 247)
  • Парче от Берлинската стена има и в градинката пред НДК в София. Знаехте ли това?
  • Около 100 метра от стената можете да видите и на мястото, което “сме достигнали” в нашия виртуален разказ – Niederkirchnerstraße. Тук, до стената е създаден цял туристически информационен комплекс, за който ще разкажем малко по-подробно.
Berlin Wall Memorial, Bernauer Straße 111, 13355 Берлин, Германия

 

Топография на терора (Topographie des Terrors)

Топография на терора (Topographie des Terrors)

Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – SS*, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.

Топография на терора (Topographie des Terrors)

 

 

Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва:

“Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.”

Топография на терора (Topographie des Terrors)

 

 

Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.

Берлинска стена

 

 

Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от “задължителните”, така че си предвидете време за това.

Потсдамер плац

Потсдамер плац, Берлин

Потсдамер плац и Сони център

Снимка: Michael J. Zirbes

 

Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири):

Ampelmännchen, Berlin

Ampelmännchen

 

 

Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления “цирков купол” на Sony Center (сградата с купола на по-горната снимка – бел.Ст.).  

Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2)

Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:

Blue man Theater, Берлин

 

  • Берлинската художествена галерия (Berliner Gemäldegalerie) е една от най-големите в света и често е сравнявана с Лувъра в Париж и Ермитажа в Санкт Петербург.
  • BlueMax Theatre – ако сте фен на Blue Man Group като нас, няма да пропуснете това 105-минутно шоу без прекъсване. Петър проспа първия си билет и му се наложи да си взима втори път, но това е една друга, много тъжна тема, при цена на билета между 60 и 80 EUR. Все пак, шоуто си струва, стига да си падате по подобни неща.
  • Берлинската филхармония – за феновете на този вид музика, тук е мястото където се случват подобни събития.
  • Музеят на музикалните инструменти – поредният музей, който трябва да посетите, особено ако обичате музикалните инструменти – цената е само 4 EUR.

От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на

Научният център Ото Бок

Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.

Научният център Ото Бок, Берлин

 

 

Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката. Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…

Мемориалът на Холокоста

Мемориалът на Холокоста, Берлин

Само на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи.

Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман.

Ebertstraße (Bus: M85)

Мемориалът на Холокоста, Берлин

Вместо финал

Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим.

И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.

Пътен знак, Берлин

 

 

Берлин е уникален град.

Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си!

Край

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

*Идва от съкращението на думата Schutzstaffel - военизирана партийна структура на Национал-социалистическата германска работническа партия между 1920 и 1945г – бел.Ст.

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

Берлин

Виктуалиенмаркт, Мюнхен

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд) Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн :) Приятно четене:  

Виктуалиенмаркт, Мюнхен

Viktualienmarkt, München

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

    В сърцето на стария град в Мюнхен се намира

Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя

Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.

 Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,

Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите

 

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

А също напоследък и за фудитата*

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

    Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Лангусти, стриди, скариди и миди.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, MünchenВиктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Чудесен тон за стек и розова ципура.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Хванахме и

сезона на аспержите – Spargelzeit,

който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Сирената са особено на почит,

което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, MünchenВиктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

    Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Viktualienmarkt, München

Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

    И пресни артишоци.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

  На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен –

има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

    Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и

място, където да се отбиеш след работа за по питие,

за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, MünchenВиктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.   Автор: Магдалина Генова Снимки: авторът  *фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст.  Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2217"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"     map_content="global" map_cat="2217" auto_info_open="false"     marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]   [geo_mashup_category_name map_cat="2217"]

Дортмунд: Там, където футболът е религия! (1): На мача Борусия Дортмунд – Шалке 04

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
В навечерието на най-важния и интересен футболен мач на годината, когато все пак поне един немски отбор ще бъде победен на Уембли, Атанас ще ни представи единия от двата участника в този вътрешно-германски финал: Борусия Дормунд. Разбира се днешното посещение на автора на Вестфаленщадион, няма да е единственото, а само първото в тази поредица пътеписи за Борусия от градчето Дортмунд :)  Т.к.редакцията има лични пристрастия към град Дортмунд (ех, а бяхме млади, а французойките говореха немски ;)* , но също и чисто естетски към града на другия финалист - Мюнхен, очаквам и фенове на Байерн да напишат пътепис и да го пратят :) Хайде наш'те!!!  (ЦСКА и Левски, седнете си, не се отнася за вас!)

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

Борусия Дортмунд е шампион на Германия за втори пореден път! Капитанът Себастиян Кел получава Сребърната салатиера в официалната ложа на „Сигнал Идуна Парк“, а част от публиката прескача предпазните заграждения и теренът е буквално наводнен с хора. На трибуните съм и аз – един българин, който е впечатлен от  традициите, феновете и историята на отбора преди 16-17 години и оттогава Борусия неизменно има място в сърцето му. Със следващия пътепис за трите ми посещения в Дортмунд ще се опитам да разкажа как цял един град е луд по футболния си отбор, който е неговата най-голяма гордост. Първо посещение: февруари 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Шалке 04

През януари 2011-та съвсем спонтанно реших да отида до Дортмунд да гледам най-после на живо любимия си германски футболен отбор, който се представяше страхотно този сезон и водеше убедително в Бундеслигата след първия полусезон. Изборът ми падна върху дербито на Рур срещу най-големия съперник на „жълто-черните“ - Шалке 04. Беше трдуно да се намерят билети, както за всички домакински срещи на Борусия. Единственият ми шанс беше да се възползвам от услугите на онлайн агенция за продажба на билети за спортни събития, което и направих. Следваше резервация на хотел и покупка на самолетен билет. Wizz Air имат удобни и изгодни директни полети София – Дортмунд, така че се спрях на тях. Мачът беше изтеглен и щеше се играе в петък вечер (4 февруари), вместо през уикенда. В същия ден по обед трябвашеи да летя за Германия. Взех само една раница ръчен багаж, тъй като нямах нужда от много неща за три дни. Освен това се спестяват пари (знаете -  всеки допълнителен куфар при лоу-кост компаниите се заплаща допълнително) и време (нямаше да ми се налага да чакам куфара си на лентата с багажа след кацането). Излитането се забави с около час, но в ранния следобед вече бях на летището в Дортмунд. Посрещна ме сиво, мрачно и студено време, гарнирано със силен вятър. Всъщност, за три дни в Дортмунд така и не видях слънце, но нормално – все пак бях през зимата в северната част на Германия. Даже се учудих, че няма сняг. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Знамената на Борусия са из цял Дортмунд Знамената на Борусия са из цял Дортмунд[/caption] Още на автобусната спирка пред летището зърнах първите знамена на Борусия, които после щях да виждам из целия град. Шофьорът, който също беше омотал жълто-черно шалче около врата си, каза, че билетът е „цвай-драйсих“, но поклати глава, че няма да ми върне, след като му подадох банкнота от 100 евро. Доста наивно от моя страна да не взема никакви дребни от България, но това беше първото ми самостоятелно излизане зад граница, малко на принципа „Юруш!“, и нямах опит в организацията на пътуване.  Наложи се да се върна обратно в терминала, за да купя шоколадче за евро. Продавачката ме изгледа сърдито, като й подадох голямата банкнота, но все пак ми развали парите. Върнах се на спирката, но автобусът (линия номер  440) беше заминал и се наложи да чакам следващия с чувството, че вятърът ще ме издуха от спирката. И съдба – в следващото возило виждам Пламен, мой познат от България. Пътуваше също за мача с Лъчо Паланков – един от организаторите на минифутбола (т. нар. футзал) в България. Разбрахме се по-късно да се видим пред стадиона, тъй като двамата бяха само за няколко спирки, а аз трябваше да продължа до последната. Още по пътя си личеше колко много Дортмунд обича футболния си отбор. На много къщи, вместо флагът на Германия, се вееха жълто-черни знамена на Борусия. Другото, което ми направи впечатление беше ниското строителство. Виждаш само къщи, къщи и къщи. И тук-там някое ниско три-четири етажно блокче. Затова и градът е разпростян на голяма площ. Иначе населението е 580 000 души, нареждайки Дортмунд на осмо място в Германия и на първо в Рурската област. След повече от час с автобуса стигнах до хотела, който беше в покрайнините на Дортмунд, но с удобна връзка с центъра чрез градската железница Stadtbahn. Билетите за нея също за 2,30 евро, както за автобуса, и се купуват от автомати на самите станции. Между другото, за трите ми посещения в града и един куп пътувания с Stadtbahn, имаше една-единствена проверка от кондуктор, но винаги съм се возил с билет. Но и вие, ако ходите до Дортмунд, по-добре не рискувайте на принципа „Ах, к`во ще им купувам билет на тия, нали не проверяват?“. Един път може да ви хванат, но хем ще берете срам, хем ще ви одрусат със солена глоба. [caption id="" align="aligncenter" width="731"] "Вестфаленщадион" е оригиналното име на "Сигнал Идуна Парк" "Вестфаленщадион" е оригиналното име на "Сигнал Идуна Парк"[/caption] На рецецията вече ме чакаше плик с билет за мача, за който платих няколко пъти над реалната му себестойност, но това беше единственият ми шанс да присъствам на Рурското дерби. В Дортмунд наистина са луди по Борусия и е изключително трудно човек да се добере до билети, особено за топ мачовете – например с Шалке 04 и Байерн Мюнхен. За да разберете за какъв интерес става въпрос ще цитирам някои цифри. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Стадионът на тима  - „Сигнал Идуна Парк“,

е най-големият в Германия с капацитет от 80 000 места (за справка „Алианц Арена“ в Мюнхен е със 71 000 места, „Олимпиащадион“ в Берлин – със 74 000) и е разпродаден напълно за всеки мач. Излиза, че при население на града от близо 600 000 души, всеки осми жител е на стадиона, когато има мач. Разбира се, не е точно така, тъй като любовта към Борусия се разпростира извън границите на Дортмунд из цялата област Нордрайн-Вестфалия. Има хора от Бохум, Дюселфорд, Кьолн, които си пътуват редовно, за да наблюдават на живо домакинските срещи на Бе Фау Бе (BVB на немски), както повечето хора в Германия наричат тима, съкратено от Ballspielverein Borussia (BVB). „Сигнал Идуна Парк“ се пълни до дупка дори за двубои с по-неатрактивни съперници от рода на Аугсбург, Фрайбург, Хофенхайм и т.н., а Борусия е отборът с най-висока средна посещаемост в цяла Европа с повече души средно на мач от Реал Мадрид и Барселона, въпреки че техните стадиони са по-големи. Регулярно над  50 000 души си купуват абонаментни карти за сезона и в свободна продажба остават по-малко от половината места на стадиона. Още по-трудно е да се намери място за мач от европейските турнири, тъй като за международни срещи капацитета се намалява до 67 000 места. Поради всичко това се наложи да платя скъпо и прескъпо, за да присъствам на дербито с Шалке. Слава богу, на рецепцията на хотела говореха английски и успях бързо да се настаня (на немски знам буквално само няколко израза). Дадоха ми и карта на градската железница и ми обясниха как да стигна до стадиона. Нямах много време за почивка, затова оставих багажа си и поех с Stadtbahn-a към „Сигнал Идуна Парк“, за да се срещна с Пламен и Лъчо Паланков. Когато слязох от влака за пръв път чух феновете, запътили се към стадиона да пеят култовия рефрен: „Wer wird Deutscher Meister?/Кой е шампион на Германия? BVB – Borussia!/Бе Фау Бе – Борусия! Wer wird Deutscher Meister? /Кой е шампион на Германия? Borussia – BVB!/Борусия – Бе Фау Бе!“ Можете да чуете как точно звучи това в следващото видео: http://youtu.be/Ib92u4l8B5k Мелодията всъщност е от Пипи Дългото Чорапче, но феновете са изобретателни и са направили аранжимент за собствено ползване. Ето линк към оригинала от Пипи: http://youtu.be/mYFnBBAm6eU [caption id="" align="aligncenter" width="580"] С пчеличката Емма (кой знае кой се е намъкнал в този костюм?) в Борусеума – Дортмунд, Германия С пчеличката Емма (кой знае кой се е намъкнал в този костюм?) в Борусеума – Дортмунд, Германия[/caption] Видяхме се с Пламен и Паланков пред главния вход на стадиона и първо хапнахме и пийнахме задължителните за мач в Германия вурстчета и бира. След това директно им предложих да отидем да разгледаме клубният музей, носещ името

Борусеум

Още с влизането се втурна да ни прегръща талисманът на Борусия - пчеличката Емма (или поне на външен вид е пчеличка, иначе кой знае какъв лунгур може да е облякъл този костюм :)). В Борусеума играхме джаги (човечетата бяха естествено  жълти и черни - цветовете на отбора), снимахме се с купите - Шампионската салатиера и Купата на Германия, Купата на Европейските шампиони (спечелена през 97-ма година след победа над Ювентус с 3:1 и уникален гол на Ларс Рикен), Междуконтиненталната купа (влязла във витрината след успех с 2:0 над бразилския Крузейро пак през 97-ма) и вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 66-та (победа във финала с 2:1 срещу Ливърпул след продължения), разгледахме снимки и видео, разказващи за историята на клуба. Преди мача минахме и през клубния магазин на тима, където беше пълно с хора, купуващи фланелки, шалчета, анцузи, чаши,плакати, запалки, ключодържатели и въобще всичко, което ви хрумне с емблемата на BVB. Търговията кипеше с пълна сила и феновете с кеф харчеха пари, които щяха да влязат в касата на любимия им клуб. [caption id="" align="aligncenter" width="580"]С Лъчо Паланков и Пламен в Борусеума – Дортмунд, Германия С Лъчо Паланков и Пламен в Борусеума[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="598"]Купата на Европейските шампиони – Дортмунд, Германия Купата на Европейските шампиони[/caption] Наложи се да се разделим с Пламен и Паланков, тъй като билетите ни бяха за различни сектори. Поканиха ме на другия ден да ходя с тях до Кьолн да гледаме мача ФК Кьолн срещу Байерн Мюнхен, но отказах, тъй като не съм фен на никой от двата отбора и бях решил да разгледам Дортмунд. Освен това, и двамата бяха без билети за мача в Кьолн и нямаше гаранция, че ще успеят да си намерят на място.

Билетът ми бе за Osttribune - Източната трибуна на „Сигнал Идуна Парк“.

Влизайки ми направи впечатление колко стръмни и близко до терена са трибуните. Стадионът няма лекоатлетическа писта, а това допринася за още по-автентично усещане, приближавайки феновете съвсем близо до любимците им. На терена вече се вееха жълто-черни знамена на различните фенклубове на Борусия от региона – традиция преди мачовете. Хвърлих поглед към съседната Südtribüne/Южна трибуна, известна като Gelbe Wand или „Жълтата стена“ на български. Това е най-голямата трибуна на стадион в Европа. Побира 24 500 души и представлява огромен отвес, който изглежда непрекъснат и не се виждат отделни нива или тераси. На нея се настаняват най-запалените фенове на Дортмунд. Почти е невъзможно да се намери билет за Южната трибуна, тъй като тук всички са с абонаментни карти.    Няколко думи и за

дербито на Рур,

което е най-голямото футболно съперничество в Германия. Наричат го още Ревиер дерби от немското „Revier”, което означава територия или област, тъй като двата тима спорят за това, кой е по-силен в областта Рур. (Revier се ползва и като „ловен район“ – бел.Ст.) Съперничеството датира от 1925 година, когато е първият сблъсък между Дортмунд и Шалке. През годините се редуват периоди на надмощие на единия или другия отбор, като към днешна дата са изиграни 127 мача. Шалке има леко предимство с 50 победи срещу 44 за Борусия, останалото са 33 равенства. Омразата между двата града – Дортмунд и Гелзенкирхен, които са само на 40 минути с влак един от друг, достига дотам, че феновете на Шалке никога не казват Дортмунд. Вместо това, използват „Забраненият град“ и наричат феновете на Борусия „насекомите“, заради жълто-черните фланелки. Последните, от своя страна, вместо Шалке 04 наричат съперника си „Шайзе 04“ и обичат да им се подиграват за липсата на шампионска титла във витрината от 1958 година. През 2008 година дори част от фен фракциите на Дортмунд организираха тържества по случай 50 години, откакто Шалке не са ставали шампиони. Година по-рано, именно Дортмунд беше спрял Шалке по пътя към титлата, побеждавайки го с 2:0 два кръга преди края на сезона.   [caption id="" align="aligncenter" width="580"]Момент от дербито Борусия - Шалке – Дортмунд, Германия Момент от дербито Борусия - Шалке[/caption] Преди дербито по уредбата звучаха клубните песни на Борусия, които се пееха от всички на стадиона. Част от репертоара беше и „You`ll never walk alone”, която феновете на английския Ливърпул имат за свой химн (песента е от мюзикъла „Карусел“ от 1945 година). Парчето се пуска обаче и преди мачовете на много други отбори по света - на шотландския Селтик, холандския Фейенорд, белгийския Брюж, още няколко германски клуба и дори преди срещите на японския ФК Токио. Можете да чуете “You`ll never walk alone” в изпълнение на феновете на Борусия преди мача с Шалке в следващото видео (извинявам се за неособено доброто качество, но тогава все още бях с доста допотопен фотоапарат): Дикторът обяви стартовите единадесет на двата отбора, като за състава на Борусия казваше само първото име, а цялата публика викаше в един глас фамилията на играча. Беше много надъхващо! След това още една традиция на „Сигнал Идуна Парк“ – двата отбора излизат на терена под звуците на „Thunderstruck” на AC/DC. Мачът премина общо взето под диктовката на Борусия, които направиха един куп пропуски. На два пъти гредите спасяваха Шалке 04 от гол, а и вратарят им Мануел Нойер (който сега пази за Байерн Мюнхен) отразяваше удари на Марио Гьотце и Лукас Бариос. „Кралскосините“, както са известни гостите от Гелзенкирхен, също удариха греда и имаха няколко положения чрез Раул (който беше дошъл от Реал Мадрид, за да приключи кариерата си в Германия) и холандеца Клаас Ян Хунтелаар, но в крайна сметка дербито завърши без голове – 0:0. Естествено, като на дерби имаше закачки с различни песни между двете агитки, от които разбрах само тази на BVB, в която се пееше: “Ale, ale, ale Scheisse Null-Vier”. Null-Vier (Нула-Четири) казват накратко на Шалке в Германия, а “scheisse” мисля, че няма нужда от превод. Между другото, на полувремето исках да си взема нещо за хапване и пийване, но нямаше как. На стадиона не приемаха кеш и продаваха храна само, ако имаш специална карта, в която предварително си вкарал пари. С допиране до сканиращо устройство от картата автоматично се изваждаше дължимата сума. Съгласен съм, това много улесняваше работата на продавачите, но чак пък да откажат да ми приемат пари в брой... А иначе по германските стадиони, свободно си се продава бира. След мача се озовах пред стадиона, заедно с други фенове на Борусия, сред привърженици на Шалке. Нямаше обаче побоища или безредици, като на някои дербита по нашите географски ширини, а само словесни закачки. Културна и възпитана работа. Типично по германски. [caption id="" align="aligncenter" width="622"]"Тооор!"... или просто "Гол!" "Тооор!"... или просто "Гоооол!"[/caption] В крайна сметка, Борусия направи уникално силен сезон под ръководството на треньора Юрген Клоп и триумфира като шампион с най-младия състав в историята на Бундеслигата. Клоп буквално възроди тима, който беше пред фалит през 2005-та, когато беше затънал в дългове, заради играчи, купени за баснословни трансферни суми. Благодарение на огромната маса от фенове, изкупили рекорден брой абонаменти карти и на ръководството, поело оздравителен курс с налагане на млади играчи от школата (Марио Гьотце, Кевин Гроскройц) и купуване на евтини такива (като поляците Куба, Пичшек и Левандовски, японецът Кагава), Борусия отново стъпи на краката си и днес е един от най-стабилните във финансово естество клубове в цяла Европа. Благодарение на задружния футбол, който заигра отбора, лишен от примадони и звезди, успехите на терена също не закъсняха. На другия ден след мача излязох, за да разгледам

Дортмунд

Макар и в миналото да е бил обект на активна миньорска и стоманодобивна дейност, днес Дортмунд е известен като „Зеленият метрополис“ на Вестфалия. Почти половината от прилежащата му територия е заета от канали и водни пътища, гори, зелени площи и паркове като Ромберг парк и Вестфален парк.   Ромберг парк е прекрасно място за разходки с езерца, алеи, Ботаническа градина и Зоопарк. Посетих Ботаническата градина (входът беше 1,50 евро), в която имаше гигантски кактуси, морски костенурки и зловеща статуя на велосираптор (ако се сещате за малките и пъргави хищници от Джурасик парк, значи знаете какво е). След това минах и през

Зоопарка

(7,50 евро за вход). Най-забавно беше при жирафите, които, заради студа, бяха затворени в специална къща, наречена Giraffen-haus. Много са любопитни и постоянно се навеждаха през оградата, мъчейки се да докоснат хората с муцуна. В Зоопарка открих и някакво странно животно, което така и не разбрах какво представлява (приличаше на нещо средно между мравояд и прасе), до което имаше табела да се внимава, тъй като пръска... вижте табелата на снимката и сами ще разберете какво точно пръска :) Интересно беше в зоната, посветена на Амазония. Влизаш в едно хале, в което е постигната симулация на амазонския климат, и дрехите ти буквално залепват за тялото от влага. Естествено, в тази част имаше предимно каймани, пирани, змии, гущери. [caption id="" align="aligncenter" width="544"]Един от любопитните жирафи – Дортмунд, Германия Един от любопитните жирафи[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="580"]Странното и опасно животно, приличащо на кръстоска между прасе и мравояд Странното и опасно животно, приличащо на кръстоска между прасе и мравояд[/caption]
(на картинката е изобразен тапир – най-близкият родственик на жирафа в животинското царство – бел.Ст.)
След Ромберг парк се отправих към Вестфален парк, в който се намира най-високото нещо в Дортмунд –

Кулата Флориан (Florianturm)

Телевизионната кула е построена през 1959-ма година и някога е била най-високата в Европа. Днес е 14-ата най-висока структура в Германия и от нея се излъчва сигналът на много германски телевизионни канали, в това число Eurosport, ARD, ZDF, RTL, Sat 1, ProSieben и др. Кулата се издига на 208.5 метра височина и има площадка за наблюдение, от която се открива гледка към река Рур и цял Дортмунд. Платих  няколко евро, за да се кача с асансьора до върха. Почти съм убеден, че това е едно от местата, на което са снимали „Отнесени от вихъра“. Вятърът беше невероятно силен и трябва да се държиш за нещо стабилно, ако не искаш да бъдеш издухан. Иначе гледката наистина е страхотна и си заслужава. Вижда се всичко на 360 градуса околовръст. [caption id="" align="aligncenter" width="653"]Кулата Флориан във Вестфален парк Кулата Флориан във Вестфален парк[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="657"]Катедралата Reinoldkirche е най-старата църква в Дортмунд Катедралата Reinoldkirche е най-старата църква в Дортмунд[/caption] Остана ми време да се разходя и до центъра на Дортмунд. Чисто и подредено е (както предполагам във всеки германски град), но няма нещо кой знае колко впечатляващо. Сърцето на града е около катедралата Reinoldkirche и Стария пазар – Alter markt.

Reinoldkirche

е най-старата църква в Дортмунд, а Alter Markt представлява площад с фонтани, заведения и място, на което феоновете на Борусия се събират, за да празнуват победите на тима. [caption id="" align="aligncenter" width="658"]Старият пазар - Alter markt – Дортмунд, Германия Старият пазар - Alter markt[/caption] На другия ден станах рано-рано, за да хвана автобуса за летището. Таксиметрови шофьори, които стояха на спирката обаче ми казаха, че линия 440 не работи в неделя. Макар да не знаех немски, нито те – английски, успяхме да се разберем и ми обясниха как да стигна до летището без автобус. Вместо него взех градската железница до Hauptbahnhof – Централната жп гара. Оттам имаше експресен автобус директно за аеропорта. Стигнах на време, за да хвана самолета и с това приключи първото ми посещение на Дортмунд. *Винаги съм се чудел на какъв език си говорят хората в смесени бракове, когато нито един от двамат говори родния език на другия – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Германия – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ за подроности :)