Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море.
Приятно четене:
Залези над гръцките острови
четвърта серия
Закинтос
първа част
Занте и Лаганас
Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него
спряхме за по фрапе в гр.Патра –

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.
Мостът над Коринтския залив
е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч:
[caption id="" align="aligncenter" width="640"]

Мостът над Коринтския залив[/caption]
Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония.
Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват
фериботите за столицата Закинтос (Занте),
ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на
Занте – столицата на острова Закинтос:

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –


Дидо и Момчил


който ни изведе на основния площад на града –


Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:



Църквата Свети Дионисиос
на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан -
[caption id="" align="aligncenter" width="582"]

Църквата Свети Дионисиос[/caption]


Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –
Лаганас
Ето малко инфо за него:
Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство.
Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.
На влизане в залива на Лаганас
до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :


и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:


В залива на Лаганас има едно
островче – Агиос Состиос,
до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

и минахме покрай тези красоти –
Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

и покрай суровите, дивни скали на Занте:





където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Настъпи спокойната вечер :

Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата :
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
:)