Tag Archives: Гърция

Санторини – в гонитба за най-красивия залез в света

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Лятото иде, Гърция ни чака 🙂 Днес Вячеслав ще ни води до Санторини, за да видим вярно ли там бил най-красивият залез в света 🙂

Приятно четене:

Санторини

в гонитба за най-красивия залез в света

Реших наскоро да поопиша пътешествията ни с Галя в последните години. Вероятно за да преживея и да мога да преживявам от време на време отново част от спомените. Първата ни „по-сериозна“ дестинация беше Санторини. Преди това заедно в чужбина имахме само една семейна all-inclusive почивка с приятели на Кушадасъ с голямата ни, тогава малка дъщеря и една организирана екскурзия с автобус до Будапеща и Виена по Нова Година. Всъщност пропускам и едно незабравимо приключение доста по-отдавна, през 2004-та – 20 дневна организирана екскурзия с приятели с автобус до Португалия и обратно (10 500 км 🙂 за последното засега участие на България на Европейско или Световно по футбол.

Но да се върнем на темата.

Галя беше намерила някаква фирма във Варна, която препродаваше румънски пакети за Санторини т.е. полетът беше от Букурещ, но така или иначе цената ни устройваше, харесахме си хотелче от възможните варианти и потеглихме към „една от най-романтичните дестинации“ за да посрещнем рождения ѝ ден.

Полетът беше доста рано

и решихме да останем вечерта и се видим с наши приятели от Русе, оставихме колата пред тях и оттам в ранни зори с такси до Отопени. По нататък сме опитвали и другия вариант, караме до Отопени, преспиваме в хотел около летището, там оставяме и колата. Бяхме единствените българи в самолета. Не помня дали още на летището или вече в самолета разбрахме, че

самолетът ще спре междинно на о-в Кос и чак след това в Санторини

Покрай многото ми командировки едно кацане и излитане повече не ме впечатли особено, но даде добър повод на Галя да помърмори, още повече, че не се бяхме и наспали добре 😉

Както и да е,

кацнахме живи и здрави в Санторини

Летището е съвсем малко. Набързо минахме паспортния контрол и ето ни вече навън на жегата. Намерихме си рейсчето, което ни закара до хотела ни в

Камари,

казаха ни в колко часа след една седмица ще минат да ни съберат от същото място и с това организираната част приключи.

Хотел в Санторини, Гърция

Хотелът ни не беше нищо особено, но беше на чудесно място – по средата на крайбрежната улица и на десетина метра от плажа, но с голям вътрешен двор (на снимката) и така в никакъв случай не беше шумен. На практика разполагахме с апартамент с дневна и спалня.

Галя си полегна, а аз излязох на разузнаване, което приключи доста бързо в близкия английско-ирландски пъб предлагащ на многото британци любимите им студена бира и SkySports

Измежду вариантите, които могат да се изберат в Санторини за настаняване, смятам че

Камари

е най-разумния избор. Главния град Фира е доста оживен и пълен с туристи от круизните кораби и има огромния недостатък, че няма плаж. Камари е по-близкия до него от двете градчета (другото е Периса), които имат

хубави плажове

Така или иначе разстоянията на острова са толкова малки, че с кола се преодоляват за минути, но все пак за мен е много важно колата да не ми е постоянно необходима – на почивка съм все пак.

Като за първа вечер се поразходихме и хапнахме кротко в едно от многото симпатични малки ресторантчета по крайбрежната. Трябваше да пазим сили за другия ден, когато щяхме да празнуваме рождения ден на Галя. На сутринта се отчетох с романтична изненада, изцяло приготвена с местни материали 🙂

ЧРД в Санторини, Гърция

На следващия ден направихме и

първия си плаж

На нас свикналите с финия пясък по нашето Черноморие, доста по-грубия и сив вулканичен пясък тук няма как да ни хареса, но пък е част от екзотиката на това място.

Плаж в Санторини, Гърция

Бяхме се подготвили от България с аква-обувки тъй като

ходенето бос не е препоръчително

по много причини – грубия и каменист пясък, даже едва ли пясък е точната дума, високата му температура, заради тъмния цвят и хлъзгавите скали при влизане във водата. Морски таралежи поне никъде не видяхме. Скалата, която се вижда на снимката разделя двата курорта Камари и Периса, а на върха ѝ е древния град Фира (Thira). Вечерта отпразнувахме подобаващо празника с морски дарове поляти обилно с узо и бяло вино и чудесни коктейли за капак.

След бурна вечер, както може да се очаква, следваше тежка сутрин, която за мен започна със позвъняване по телефона. Явно ми се обаждаха от рент-а-кар агенцията. Бяхме си резервирали кола още от България. За моя приятна изненада обаждащият се директно заговори на български J – както всички знаем, ние сме навсякъде. Оправихме всички формалности набързо и един лъскавичък червен Хюндай i10 вече беше наш за следващите няколко дена.

За Санторини определено трябва да се избира малка кола

– както вече казах разстоянията са къси, освен това пътищата са тесни, а и паркирането във Фира и Ия не е никак лесно. След като рожденичката също се понаспа, бяхме вече готови да се отправим към Фира.

Пътят до Фира от Камари

е десетина километра. На центъра има един паркинг, на който намерихме място за малката ни количка и тръгнахме да разглеждаме. В първите минути започна да се прокрадва леко разочарование, защото сме на центъра според картата, а не виждаме ни белите къщички от снимките, ни някакви други красоти. Град като град, навалица, площадче, паметник… Продължаваме напред, както казват боксьорите J Набираме се ние в жегата по едни стълби и …УАУ! Това било значи –

Църква и вулкан – Санторини, Гърция

и гледката, и морето, и белите къщички. Зашеметяващо е наистина.

Може да си видял и стотици на снимки на нещо. Усещането да го видиш на живо е съвършено различно. Поразходихме се малко напред назад. за да потърсим и намерим кафето с най-хубавата панорама, в което, трябва да призная, Галя беше голям специалист и седнахме да се насладим. Беше доста спокойно, вероятно заради жегата и след като се поразхладихме и поснимахме на воля, влязохме в църквата и

опитахме лек шопинг

За (мое) щастие още в самото начало тръгнахме по т.нар “gold” street, очевидно таргетирана към прииждащите всеки ден платежоспособни туристи от круизните кораби и след като влязохме в едно две се взе мъдрото решение да заложим на чудесните магазинчета за сувенири в „родното“ Камари. В крайна сметка както и отвсякъде се върнахме с:

  1. Сувенир за къщата,
  2. Бижу за Галя и
  3. Местни кулинарни продукти 🙂

Кафене с панорама – Санторини, Гърция

На връщане в късния следобед спряхме за малко в един

Wine Museum – G.Koutsoyannopoulus

Не мога да кажа, че бях впечатлен от музея, но вината, които ни дадоха да дегустираме в края на обиколката бяха страхотни. Местният специалитет е бялото десертно вино – изключително ароматно и много сладко, но ние си взехме за вкъщи едно от червените, които най ни допадна и още го помня, като едно от най-ароматните и приятни червени вина, които съм опитвал. Впечатляващо е как хората на този вулканичен остров, където почвата е кът, успяват да отглеждат достатъчно грозде и да правят страхотно вино. Тук лозите са ниско на земята като гнезда, за да устояват на силния вятър.

Следващият ден беше посветен на разглеждане на югозападната част на острова –

Акротири и т.нар. Red Beach

Колко е „red” може да видите и сами, но пък от друга страна е най-червеният, на който съм стъпвал. А като отявлен цесекар беше въпрос на чест да го посетим. На самия плаж няма чадъри, да не говорим за заведения, което автоматично направи престоя ни с продължителност точно колкото едно мое къпане 🙂

Акротири – Червеният плаж – Санторини, Гърция

Опитахме улова на деня в приятно ресторантче на самия бряг някъде наоколо и се прибрахме за кратка почивка, защото ни очакваше най-романтичната част –

НАЙ-КРАСИВИЯ ЗАЛЕЗ НА СВЕТА 🙂

Излишно е да споменавам, че реалността както обикновено доста се размина с рекламата. Не, че залезът не е прекрасен – дори напротив, вероятно наистина е един от най-прекрасните които съм виждал все още, но навалицата туристи наоколо леко затруднява възможността пълноценно да му се насладиш.

Най-красивият залез в света – Санторини, Гърция

Отидохме разбира се до

Ия (Oia)

където се смята, че е най-доброто място за да го наблюдаваш. Успяхме да се доредим и както и да си направим снимки, така и поне за миг да усетим магията му. Духовната храна, която поехме с пълни шепи не се оказа достатъчна и след като слънцето потъна някъде в морето се насочихме към търсене на тихо и спокойно, красиво и романтично място за вечеря… и което да не струва майка си и баща си бих добавил аз. Имахме голям късмет с избора – сега от снимките виждам, че се е казвал

Floga

и все още съществува с доста добра оценка в TripAdvisor-а. Не се учудвам, мястото наистина беше страхотно, гледка към угасващото море, добра кухня и обслужване, като цяло най-добрия ресторант за цялата ни седмица тук. Мисията беше изпълнена! 🙂 От там нататък можеше вече да отдадем на свободна програма.

Вечеря във Floga – Санторини, Гърция

На следващия ден се разходих из

Камари

Влязох в местната църква и за пореден път се убедих колко вярващи и религиозни са гърците в сравнение с нас. То не че има народ, който да е по-малко религиозен от нас, но това е друга и дълга тема.

Следобеда се уморихме от лежане на плажа и мързелуване и решихме да вечеряме във

Фира,

тъкмо да видим и още един залез и да го сравним с вчерашния, да не сме се прекарали случайно.

Залез в Фира – Санторини, Гърция

Залезът отново си заслужаваше,

още повече че му се насладихме само двамата, но с ресторанта определено нямахме същата сполука J От пристанището до горната част на града има доста стръмен зигзагообразен път, който в посока нагоре и в жегата вероятно е сериозно предизвикателство пред пенсионерите, каквито преобладават по круизните кораби. Има направен и лифт, но се смята за една от съмнителните туристически атракции да те извозят догоре възседнал магаре. Намираме ние ресторант с хубава гледка, поръчваме вечерята и малко след това разбираме, че точно под нас минава пътя на магаретата, по който те започнаха да се прибират след дългия работен ден… Доста магарета бяха… L Няма нужда да изпадам в подробности, но ароматите понесли се из въздуха не кореспондираха, така да се каже, с нашето желание да се насладим на хубавата вечеря с чаша бяло вино в ръка… Е, няма пълно щастие, или поне не ни споходи него ден 🙂

На върха на огромната скала разделяща Камари и Периса се намираха останките на

древния град Фира (Thira)

Качихме се до горе за спорта по доста тесен и екстремен, особено когато се разминаваш с друга кола път. Честно казано и двамата не си падаме много много по древни градове, от които са останали само основите, но искат да се представиш едва ли не какви палати е имало там… Липсва ни явно въображение 🙂

Древния град Фира (Thira) – Санторини, Гърция

Това, което най ми хареса е, че като погледнеш надолу от едната страна виждаш плажовете на Камари, а от другата тези на Периса (на снимката). Решихме да прескочим и до там. Няма пряк път обаче от горе и се обикаля. Спряхме за малко в Пиргос за една две снимки със снежно белите къщи и ето ни в

Периса

тъкмо за обяд. Гръцката мусака и студената биричка оправдаха изцяло нашите усилия. Като че ли плажната ивица на Периса беше по-широка и с по-фин пясък от нашата в Камари, но пък поне ние не открихме толкова приятна крайбрежна алея като при нас.

На връщане при влизането в Камари спряхме за малко до един типично гръцки синьо бял параклис, който се „извисява“ над градчето и направихме тази хубава панорамна снимка от „нашето“ Камари.

Камари – Санторини, Гърция

За вечеря открихме не помня дали сами или по нечия препоръка посетихме един чуден малък рибен ресторант на втора линия. Масичките бяха разпръснати из овощната градина, а възрастният сервитьор, който ни обслужваше се оказа собственика, който сутрин влиза за риба и така осигурява менюто за вечерта. Една от рибите, които ни сервира все още остава в топ 5 на рибите, които съм опитвал. Мисля, че каза, че е скорпид. Запознахме се там и с една българка на средна възраст, женена за доста възрастен грък – „плевенска шаврантия“ според лаконичната оценка на Галя 😉 Както и да е, хапнахме и най-вече пийнахме добре.

Камари 847 00, Гърция

Последния ден пътищата ни се разделиха. Галя изключително разумно се отдаде на релакс в един близък хотел с басейн, който бяхме набелязали по време на разходките, а аз с нелек махмурлук се отправих към Фира, за да се запиша на

„лодка за разходка“ до вулканичния остров Неа Камени

и горещите извори около него… Оправдание за неразумното си решение потърсих в класическото – „абе кога друг път ще отидеш на вулканичен остров и то с действащ вулкан на него“, без да ми мине през акъла отговора – „ами кога, когато не си с махмурлук и когато навън не е 40 градуса“… Дааа, няколкото часа разходка определено не се изнизаха като един миг.

Неа Камени

действително е изцяло вулканичен остров с никаква растителност на него с изключение на един храст, който съм снимал. А „действащият вулкан“ беше една мъничка дупчица в земята, от която се изнизваше малка струйка дим и мирис на сяра. Лунен пейзаж, или поне аз така си представям лунния пейзаж.

Неа Камени – Санторини, Гърция

Храстът на Неа Камени

След разходката на острова за половин час ни заведоха до т.нар. горещи извори – малко заливче, където има по-скоро топли, отколкото горещи извори, но преживяването е приятно, защото в крайна сметка си във водата, а не под изгарящото слънце. В крайна сметка и това свърши. Качих се на лифта от пристанището и за секунди бях горе спестявайки си катеренето по магарешкия път. На басейна Галя ме чакаше и с най-голямо удоволствие и бурен смях, изслуша гореописаното изпитание за духа и тялото, през което бях преминал днес, за разлика от нея 🙂

На другия ден станахме, стегнахме багажа и доволни се отправихме по обратния път.

Санторини не е място, на което да се върнеш,

но определено си заслужава да се посети веднъж най-вече заради гледките, които се откриват от Фира и Ия и заради романтичните залези, разбира се 🙂

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Специални оферти за пренощуване на остров Санторини:



Booking.com

Други разкази свързани със о-в Санторини – на картата:

Абу Даби

Цяла Гърция ви очаква – резервирайте от тук!



Booking.com

Закинтос – Перлата на Йонийско море (2): Нощен живот в Лагана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще завършим екскурзията до остров Закинтос с Влади. Миналия път се разходихме по острова, а сега ще разузнаем нощния живот на острова.

Снимките са доста, така че не пречи днес отново да наминете насам, когато ще съм успял да кача всичките

Приятно четене:

Закинтос – Перлата на Йонийско море

част втора

Нощен живот в Лагана

 

 

Е, вече съм в Лагана…

Е, да тръгваме, а?
Разбирам, че плажа е само напред и тръгвам натам. Първо минавам покрай една бензиностанция, следва голф игрище, малко по-надолу има и картинг писта, следват магазини за сувенири, за дрехи, за чанти, кафенета и супермаркет, един, два хотела и от там нататък до плажа само барове, ресторанти, дискотеки и места за бързо хранене и сладолед – от двете страни на пътя, че и във вътрешните улици – хотели с басейни и музики около басейните.

Супер много оживен курорт с младежки компании, които определено знаят как да се забавляват. И аниматори. За всичко е помислено. Сърби, италианци, руснаци, негри, американци. Ранен следобед е, а ми е интересно какво ли се случва тук след залез слънце.

Закинтос

 

Стигам до плажа, оглеждам се на двете страни и поемам наляво. Шезлонгите са един до друг, едва ли не и в морето. Минавам между тях и виждам вече и първите барове на плажа. Харесвам си един по-голям и със сламен покрив. Тъкмо като за мен. Наоколо палми. Под сламеният покрив една голяма тонколона гърми световни хитове. Огледах менюто, избрах си пица и бира. Толкова – колкото да си похапна, да си почина и да се огледам наоколо.

След това се разходих почти до края на плажа. Някъде, преди началото на скалите е мястото, над което прелитат самолетите, които кацат на острова. Летището е някъде там – между Лагана и Каламаки. На всеки 15 – 20 минути там каца или излита самолет. Пистата се вижда сравнително добре от Закинтос, като се изкачите на върха на хълма Бохали, в посока на замъка и погледнете от терасата, където е църквата и малкото заведения напред и надясно ( точно срещу вас, от другата страна на залива на Закинтос се пада Аргаси, след него е Василикос, а от другата страна на склона е Каламаки и Лагана). На Каламаки има Аква парк и като се качи човек там на водната пързалка и самолета прелита на 20 – 30 метра над него…

Закинтос

 

И докато разгледах всичко това и Слънцето залезе. И след като реших, че тук ще е интересно да остана поне до полунощ и защото не ми се мъкнеше и раницата на гърба, реших да видя дали няма да мога да си намеря сам хотел, в който да мога да остана… В първият хотел, в който влизам, точно до двете дискотеки – хотел „Дива“ – Diva , си намирам стая за една вечер за 34 евро… Речено – сторено – оставам. Плащам си, отивам в стаята, мятам раницата на леглото, преобличам се, оглеждам какво има в стаята – ТВ, котлон, тиган и чаша… И излизам.

[gep_mashup_location_info]

Вече е миналo 21 ч, заведенията започват да се пълнят, дискотеките отварят и започват да святкат рекламите и лампичките. Целият курорт се превръща в една голяма дискотека.

Закинтос

Минавам нагоре, надолу и не мога да си избера къде да отида, толкова е голям избора. Спирам се на едно заведение с един дълъг дървен барплот от край до край, с изглед към главната улица. Зяпам тийнейджърите, които сноват нагоре – надолу с моторетки и АТВ – та. Вземам си една пица, седя на този барплот и си похапвам бавно. Точно през пътя са две дискотеки една до друга – „Rescue“ ( Спасение, спасявам – на български ) и „Zeros“. Аз знаех само за Rescue .Та седя и гледам какво се случва едновременно и пред двете дискотеки.

Пред Zeros спира един джип, с логото на дискотеката. От него слиза младеж със видимо гипсиран крак и с две патерици. Като го гледам от разстоянието на което бях – от другата страна на пътя – наистина изглежда, като пострадал младеж с гипсиран крак….Да, ама Не. И ето какво се разиграва там след броени минути – : – младежа ходи насам – натам пред заведението, накуцвайки с двете патерици. И по едно време патериците му се подхлъзват и той пада на земята… Аз се загледах натам. Мислех, че наистина е паднал… Веднага един от другите младежи отива да му помага да се изправи. И тъкмо го е изправил на половина и аха, да стъпи на краката си… и падат едновременно и двамата… И това се повтаря още два пъти… Това ме накара да се загледам по-добре. И виждам, че това е една бутафория. Гипсовото покритие на крака му отгоре до долу може да се маха и да се слага. А петната от кръв, които видимо са върху бинта и гипса са… изкуственни ( даже дали не бяха и предварително изрязани и залепени…). Много ефектен скеч.

Закинтос

 

 

След половин час това пак се повтаря… само че този път другият младеж го издебва, навежда се и му издърпва патериците изпод ръцете му. Оня пада, претърколява се и другият отива да го изправя… Е, как да не се забавлява човек, да ги гледа.

След още половин час, около входа на това заведение минава една малка група одърпани хлапета от малцинството. С тях имаше и две възрастни, пак одърпани жени. И от заведението единият от персонала изважда един наръч тениски с рекламно лого и ги дава на хлапетата. И като се започна едно грабене, едно дърпане, една глъчка… Грабят хлапетата по 2 – 3 тениски и ги обличат една върху друга… Много интересно.

По едно време около мен започна да се мотае един видимо пиян младеж. Жив труп, едвам се държи на краката си, гащите му разкопчани, колана му виси наполовина… Досажда на клиентите на бара и охраната го задърпа и го изкара на тротоара. И след малко гледам, идва линейката, овързаха го и го прибраха… А нямаше още полунощ.

Закинтос

Минавам на друг бар. Харесвам си един, на масите, на което имаше наргилета с по 5 накрайника. Искаше ми се да пуша, ама 5 евро за една доза ми се видя много. Останах само на бира. Виждам през пътя хора от нашата група, тръгнали на разходка и само ги питам, къде се събират за тръгване сутрин и пак си останах сам с бирата. И така от бар на бар, от бира на бира и стана време за същинската дискотека – отивам в Rescue.

 

Отвън по масите все още имаше места, сядам на една маса, вземам си един сок и се заглеждам по съседните маси. Младежите са много дружелюбни, усмихват ми се, някои от тях ми подават ръка за запознанство… Много приятна обстановка. Минава по едно време сервитьора с една табла, на която са наредени няколко шота… И една компания, която го чака. И един младеж надъхан ще ги изпива на екс… Едно по едно на екс едно след друго – так – так, следващото – так – так, следващото. На третото взе да се задъхва… Четвърто, пето, шесто, седмо… СЕДЕМ шота на екс.

Закинтос

А в един от хотелите наоколо, с басейн, имаше промоция от полунощ до 3 ч… Всякакъв алкохол по едно евро… Там ходят да се напиват след полунощ компаниите – търкалят се по шезлонгите, влачат се по земята.
Влизам в дискотеката. Входа е безплатен, вътре е прохладно. Едва след полунощ започва да се пълни от жадни за купон младежки компании. Световни хитове, приятна обстановка. Какво друго му трябва на човек за една запомняща се почивка.

И така – вече е 2 часа след полунощ и мисля, че толкова ми стига, прибирам се в хотела, наспивам се набързо, ставам, тръгвам, купувам си закуска и… българска кока кола – „сподели соса кола с“… и в уреченото време съм на мястото за тръгване.

Костенурки, Закинтос

За днес ни предстои

лов на костенурки

от 9 до 12 h на корабче в обикаляне на тази част на острова, където са костенурките Карета – карета – caretta caretta. Видяхме ги още на малкото пристанище на Лагана, откъдето тръгват корабчетата. Едни големи и като си покажат главата над водата и всички пасажери на корабчетата въздишат доволни и бързат да снимат. Ето кое привлича туристите тук – костенурките. Те не се виждат навсякъде, много са красиви и атрактивни.

Точно до пристанището има едно малко островче – Агиос Состис – agios sostis – до него има около 100 метров мост. И там се правят партита и купони всяка неделя. Корабчето ни беше с прозрачно дъно. Имахме 2 – 3 спирки по заливите за гмуркане. Минахме покрай островчето Маратониси – Marathonisi. И към 12 на обед се връщаме. И малко преди да акостираме и пак видяхме костенурките. Около нас имаше още две корабчета. Оградихме костенурката с корабчетата, за да могат всички да ги видим. И само гледам как двете корабчета са опасно наклонени на едната страна, защото всички туристи са стъпили на единият борд да гледат… Малко оставаше да се обърне корабчето…

Закинтос

Прибираме се по хотелите към Закинтос 13:30 ч… Твърде рано, за да се спи… ОООО, само какво си измислих. Оставям си багажа в хотела и хайде пак навън… Минах през супермаркета, вземах си една кока – кола и 150 грама маслини без костилки и отидох да си взема велосипед под наем… Избрах си мястото, питах зе цената – 7 евро за три часа… Готово. Поискаха ми лична карта, записаха ме в кой съм хотел и в коя стая, дадоха ми заключващо устройство, избраха ми един велосипед с кошничка отзад и ме пуснаха. Мятам кока–колата и маслините в кошничката (за да мога да си ги ям, без да се налага да си бъркам в раницата по време на път), яхвам велосипеда и ставам част от трафика. Беше 14:20 ч.

 Закинтос

 

Първо си бях наумил да се кача горе до замъка. Първият ден като обикалях, видях къде е отклонението и колко е разстоянието ( 3 км в баир по обиколният път).Тръгнах натам по крайбрежният булевард, покрай паркираните отдясно коли и на фона на бибитканията зад мен, на няколко пъти щях да подбера страничните огледала на колите… Стигам до края на селището и хващам нагоре по баира. Слизам от колелото, защото баира ще ме изпоти. Оказа се, че незнам как и от коя страна да водя колелото, според правилата на движението. Е, ще нарушаваме правилата. И гледам да вървя по сянката. И след всеки завой се местя откъм страната с повече сянка. Стигам до отклонението и тръгвам наляво и нагоре. И след 100 – ина метра пак има отклонения, само че не пише в коя посока е замъка… И така на няколко пъти се налагаше да питам накъде.

 

Стигнах до върха на хълма при замъка и срещам моите нови приятели от групата – вече се качили дотам и слизат на обратно с АТВ – то. То стана 15 ч, и замъка вече бил затворил за днес. Не ме пуснаха и не можах да влезя вътре. Но за сметка на това пък видях града от високо, пристанището и целия залив наоколо – чак до Василикос. (Прекрасна идея е да се качите там рано сутрин, за да видите изгрева и късно вечер, за да видите нощният град, осветен от високо).Там, точно на ръба на скалата има една малка църква, таверна и няколко заведения, където може да седнете, да пиете по нещо, да хапнете и да гледате града отвисоко. Сядам и аз, пия на бързо една бира, хапвам си тайно от маслините и се наслаждавам на панорамата. Бързам да тръгвам на долу, пък да видим докъде ще стигна.

Закинтос

 

 

На връщане минавам по друг път и след 2 км, съм отново в центъра на Закинтос. Отивам до пристанището, за да разгледам табелите и да видя кое на къде е и колко километра са до там. Избирам си посока наляво – Аргаси — 6 км, и Василикос −16 км. И решавам – отивам до края на полуострова в далечината – Василикос. Излизам от пристанището, завивам наляво, минавам първото кръстовище и виждам табела, на която пише – Аргаси – 3 км… А не бях минал повече от 100 – 200 метра… И хващам по пътя. Минах през Аргаси и след това започва баира. На отиване баира беше по-голям и по-дълъг. Следва по-малко спускане. Пак баир, пак спускане и така около два часа в едната посока. След първият баир седнах на едно заведение да си почина, купих си минерална вода, защото маслините бяха много солени и хайде пак на път. Та чак до Василикос.

 

Спирам от време на време да разгледам плажа и морето. На края във Василикос спрях на самият плаж, седнах на един сламен бар, разположих се удобно, изпих едно фрапе, изядох едни сладолед, изпуших една цигара, погледнах си часовника, за да знам колко да бързам. Беше почти 18 ч. И тръгнах на обратно. Следва баир, после много приятно спускане, по пътя – таверни и заведения, една вятърна мелница и среден трафик на движение. По едно време покрай мен минаха пак моите приятели с АТВ – то… Много яко е усещането, да ти бибитне някой вече познат… Малко преди да стигна до Закинтос, спрях, за да огледам велосипеда – да видя нещо да не се е разпаднало, всичко беше наред. Прибирам се успешно, предавам велосипеда, казвам на човека, че съм ходил чак до Василикос, при което той повтори учудено – ВАСИЛИКООООС?!?!?…И се хвана за главата…

 

Оказа се обаче, че съм просрочил времето с два часа, ползвал съм велосипеда цели пет часа и трябваше да доплатя още три евро… И те станаха 10,но си заслужаваха определено, защото иначе кога щях да обиколя толкова много пеша в тази жега. Прибирам се в хотела, а човека, с когото бяхме в една стая го нямаше. След малко се прибира и разказва как ходил до Каламаки, че там имало аквапарк и че самолетите прелитали буквално на 20 – 30 метра над него, защото там някъде било летището.

Преобличам се и излизам да вечерям. Избирам си една таверна точно на крайбрежният булевард ( от пристанището надясно, по крайбрежният булевард, от лявата страна, минава се полицията и точно първата таверна след една голяма банка – CPB bank. Столовете и масите са разположени точно пред банката…).Избирам си от менюто нещо, което изобщо не го знаех какво е – гледам, че е в групата на Платата – Plates и си го представям като нещо голямо, вкусно и на прилична цена – 9 евро. Името му беше много дълго и трудно за прочитане. Избрах си го, заедно с една бира Алфа.

След малко ми идва едно голямо плато, с храна, достатъчна ми за два дена… И бира. Поисках си малко хляб, дадоха ми 3 филии и за тях не ми искаха пари… били като бонус… Заразглеждах храната. В средата на чинията нещо правоъгълно, дебело, покрито с два вида смлени вкусотии (от долу лютеница с подправки, а отгоре с бял сос с нещо си в него). Отстрани гарнитура – пържени картофи, марули,3 – 4 резена домати и някаква арабска питка, нарязана на 4, която стана супер корава и студена докато стигнах до нея. Излапах доматите, марулата и картофите. Почти се бях наял, а порцията изглеждаше почти непокътната…

Изядох си и хляба, след него и двата соса, с които беше покрито това, в средата на чинията и отдолу се показаха… четири дълги и плътни кебапчета, големи колкото хавайска пура ( по една педя)…Изядох едното, изпих бирата и вече ще гръмна, ако продължавам… И срам – несрам, повиках сервитьорката, поисках да си платя, посочих останалите три кебапчета и казах, че ги искам за вкъщи… (То спити – на гръцки).Ха, смешно ли ви е? Платих 11 евро, взех си алуминиевата кутия с кебапчетата и се понесох към хотела. Сложих ги в хладилника и на другият ден си ги дояждах на ферибота та чак и след Килини. Нагласих си телефона да ми звънне в 23 ч и си легнах… Да – да. Така беше…

Изкарах един бърз сън, станах, облякох се и се понесох на последната нощна обиколка на Закинтос. Минах по оживената улица ( тази която е на трета линия, успоредна на главната).Тя беше повече от оживена. Заведения, ресторанти, туристи. Избрах си една сладкарница и реших да излапам една торта, посочих най-сочната от витрината и продавачката ме пита – Фриганя…? ОООО, разбира се… Това ли било то фриганята… ама само как попаднах от раз на нея… сервираха ми я с чаша вода… Да си оближеш пръстите. И с този прекрасен вкус на Фриганя завърши моето приключение на Закинтос. Сбогом Закинтос, сбогом мое щастливо лято. Сбогом моя поредна осъществена мечта…
Минах набързо през площада, насладих се на вечерната атмосфера покрай ресторантите и баровете, на музиката, която се носеше от всички страни и се прибрах в хотела. Беше минало полунощ. Следва ставане, закуска на шведска маса и отпътуване за пристанището, ферибот в 10:15 ч, пристигане в Килини, Отпътуване за древна Олимпия, свободно време в градчето в подножието и

отпътуване за Каминиа

( съвсем близо до Патра, за последната нощувка). Дневен преход от около 160 км.,И така до древна Олимпия са около 60 км..

 

Някъде към 13:50 бяхме там, входа за археологическият обект е 6 евро, но той затваря в 15 ч… С местен екскурзовод ( най-досадното и изгубено в превода време)…Местният водач, една префърцунета възрастна жена с една много атрактивна рокля – воал в сини цветове с един бял колан, с една бяла шапка с периферия и с един бял чадър – тип аристократичен бастун, да не слънчаса… Рея… Малко преди обекта, я вземаме от магистралата, влиза в автобуса, хваща микрофона и почва да шляпа на английски – хелло, май найм Реа… дъра – бъра… И водача на нашата група я спира и почват да си говорят само двамата…

Та интересното ми беше, когато видях как тази жена носи един албум със снимки на всички обекти от Древна Олимпия. И към всяка снимка има прозрачно фолио, на което по някакъв начин е показано как е изглеждало преди и сега. Спираме пред някоя арка и тя показва снимката – как изглежда сега, после добавя страничката с фолиото и вече се вижда, как е изглеждало това на времето – 4 век примерно. Камъни, арки, колони, бани, Олимпийски стадион (как са мерили навремето разстоянията).Стадиона бил дълъг 192 метра, което била мярката един стадии. Някой си древен грък навремето скачал 100 пъти изминал това разстояние и то станало мярка еталон… такива едни легенди… Мразя легендите. И понеже ги мразя и ги пропускам покрай ушите си, ще ви разкажа само една, която ми беше интересна и се заслушах – ама накрая. Сега сме в Древна Олимпия. Има там някакви дървета и добре че са те, иначе жегата е непоносима.

Гледам много да не се отдалечавам от групата, защото времето ни е ограничено. Опитвам се да се кача на някой висок камък, за да снимам и в този момент започва да ми свири един от пазачите на обекта – – – не може така да се качвам по хилядолетните камъни и каменни блокове, а на мен ми е интересно да усетя как са се чувствали древните гърци и философи, стояли по тези камъни и вперили погледи в чукарите насреща… Зевс, Хера, Артемида, Посейдон и там цялата свита от богове и богини. Спортовете, състезанията, които навремето са се провеждали там и т. н…

 

Става 15 ч, обекта затваря, дават ни 40 минути време да се разходим из градчето до обекта, слизам надолу, разглеждам сувенирите, джунджурииките по сергиите, имаше и триизмерни картички, ресторантчета, много приятно градче ( има и ЖП гара, значи може да се дойде до тук и с влак, ама незнам от къде).Дори и името на градчето не запомних – толкова ме беше напекло. Качваме се в автобуса, още 100 км и сме в Каминиа – Kaminia. Та сега легендата, за която споменах.;Зевс и Хера. Хера била законната съпруга на Зевс. Но Зевс си имал и други тайни любовници. Бил се влюбил в една нимфа – ЙО. Обаче се притеснявал да не би Хера да разбере и да го накаже. Срещал се тайно с Йо и се забавлявали. Обаче Хера разбрала и го нахокала. Хера тръгнала да търси тази нимфа Йо, за да я накаже. Обаче дотогава Зевс превърнал Йо в крава и я пуснал да се спасява. Тя избягала. Но Хера продължавала да я търси. Но не знаела, че Йо е вече крава….И така се появило името Йоница. Оттам юница – (дето сега по селата някои викат така на кравите)…Такива работи…

Селцето Каминиа е на брега на морето,

хотела, в който сме е Посейдон ( да не се бърка със съседният хотел, който е Посейдон палас).Настаняваме се и аз тръгвам на разузнаване – по главният път през селото – има 2 – 3 автобусни спирки, където спира автобус, който отива в Патра. По натам има една църква, няколко таверни. много красиви вили – с градини, зелени морави, палми, кучета… През две къщи има пресечки за към морето – 50 – 100 метра и излиза на морето. От двете страни на тези пресечки също има много красиви вили. Но няма плаж. Ей – така – двора на вилата излиза на морето – по едни камъни и си в морето. Даже на няколко места хората си прекарали от къщите водопровод до морето с монтиран на него душ… излизат си от вилата, влизат си в морето, после излизат, мият се на душа и сядат на шезлонга в двора на къщата си – много яко наистина… И в далечината се вижда моста на Патра.

 

Прибирам се в хотела, излизам на терасата и си поръчвам вечеря. Какво ли ще ядем тази вечер – определено пак ще е нещо непознато и трудно за представяне… Терасата на хотела е наддадена на метър над морето. Седя на кожено канапе, облегнат на кожени възглавнички, на масата запалена свещ, закътана в стъклен похлупак, гледам моста на Патра насреща, пуша цигара и тръскам в морето… И си чакам вечерята.

В средата на терасата е разположен басейна на хотела. Той обаче се ползва само от 10 до 18 ч. Сутрин се почиства, а вечер гостите на хотела са излезли на терасата на вечеря и басейна не може да се ползва, а ние пристигаме след 18 ч, и си тръгваме на сутринта преди 8 ч…..Та избрал съм си Саганаки.. В стаята на хотела имаше една папка с менюто на ресторанта, разгледах го преди да излезя. Какво ли е това… незнам, ама съм го чувал… И бира.

Идва ми бирата и една чиния – почти празна. В средата едно парче, голямо колкото кутия от Витамин С… И до него парче лимон. Толкова. За 4,50 евро… Само саганакито… Отначало си помислих, че е препечена филийка, но като го опитах – приличаше на панирано сирене… Определено минава в категорията – Може и без него… На ти сега саганаки – (една година по същият начин се бях натресъл на Тзатзики в Солун… което се оказа не по-различно от салата Снежанка – така аз се запознавам с националната кухня, като попадам на неща, характерни за страната която посещавам).

 

Та си викам да бях си похапнал за тези пари в едно от малките ресторантчета в селото… И аз вземам половината лимон, пускам си го в чашата, заливам го с бирата, отивам на бара на хотела, вземам си една сламка и така – бира в чаша с лимон и сламка. Много яко. За днес толкова.

Нощувка, закуска на шведска маса. Един от групата отишъл на рецепцията и си взел каталог – жълти страници на Гърция – Greek Yellow Pages Online – с карти на цяла Гърция, разделени на 13 части ( по области) – доста подробни карти, щом като и това малко село Каминиа го има там. Голям каталог – 400 страници, с телефони на всички автогари, пристанища, летища, интернет адреси…: www.xo.gr. Оле, искам и аз – отидох и аз и си поисках между другото – Първо си поисках това, което се виждаше, а после попитах и за каталога… Жената ми го извади от един шкаф и ми го даде – безплатно.

 

И така – последен ден на прибиране в България. Следват около 800 км път с почивки през три часа на същите места, на които почивахме на идване. Минаваме отново по моста на Патра, виждаме и селищата, пръснати от двете страни на Коринтският залив, хващаме по чукарите нагоре и всеки се унася в сладка дрямка. Следват тунелите, виадуктите и привечер сме в България.
Е, това е всичко. И понеже видеоклиповете, които са около час време още не са ми готови, линковете към тях ще пусна в някои от коментарите по-долу.

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

о.Закинтос

Достъпният Рай: о.Закинтос

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Днес Иван ще ни води на Закинтос. Приятно четене:

Достъпният Рай: о.Закинтос

Ще ви разкажа за едно пътуване което трябваше да бъде факт отдавна, но явно просто за всичко си има точно определено време :)

Това е снимката която още преди години ме накара да си обещая че ще отида на това прекрасно място.Както са казали хората „по-добре късно, от колкото никога“.
И така сега по същество, само искам да предупредя че може да да съм малко по-обстоятелствен :)
Ако не искате да четете целият пътепис, а ви е интересно може да видите клипчето :)
http://www.youtube.com/watch?v=uTvSeTjHrjo

С моята приятелка решихме да се доверим на агенция поради ред причини, една от който разбира се беше чартарният полет :)

Най-накрая дългоочакваният ден настъпи, а ние бяхме на летище София горди собственици на самолетни билети за острова за който бяхме мечтали.

Качихме се на самолета и след  час вече се приготвяхме за кацане, след като пилота буквално „изтърси” самолета и рева на 2-3 малки деца вече бяхме на летището, което не се различава особено много от Терминал 1 :) (тук оставам на вас да прецените добро или лошо е) :)

Но това го констатирам сега, тогава изобщо не ми пукаше как изглеждаше летището или че ушите още ме боляха, важното е че бяхме стигнали :) Посрещна ни представител на туроператора и ни съпроводи до един автобус паркиран на паркинга на летището в който беше УЖАСЯВАЩО ГОРЕЩО, а ние … ние бяхме тръгнали от 20 градуса, не бяхме навлечени, но не бяхме и подготвени за 30 те градуса който ни очакваха там.
Нашият хотел беше в Лаганас (Greek: Λαγανάς) което е буквално на 10 мин. От летището, но на Закинтос всичко е близо.
Настанихме се в хотел Anastasia Beach, нищо особено, но беше симпатично хотел-че на първа линия :)

За първи път бяхме в Гърция, до тогава само бяхме чували за отношението на гърците към туристите … срещу нас да бягат не можем да ги стигнем.Не говорим за сервилничене, просто хората наистина са професионалисти.Умеят да ти направят престоя по-приятен и да те накарат да се чувстваш като цар.

 

 

Ден втори

Имахме среща с Влади (представителя на туроператора) следобед , нямаше как да отидем далеч и се разходихме около хотела, поседяхме на басейна и то дошло време да се срещнем с Влади.

 

 

 

 


Когато се срещнахме с Влади си резервирахме екскурзия до плажа Навагио (Greek: Ναυάγιο), в крайна сметка за това бяхме отишли на острова :) попитахме и за по-интересни места и за АТВ-та с който да стигнем до тях, а той ни препоръча Twins Rentals (аз също ви ги препоръчвам) там работели две момчета от България, Валери и Генади.
Още същият ден решихме да отидем да видим какви условия предлагат.
Момчетата бяха големи пичове и противно на повечето българи в чужбина, които се чудят само как да ти направят мръсно, тези момчета дори ни направиха отстъпка и то сериозна.Попитах ги да ни кажат къде да хапнем, а те ни препоръчаха едно малко заведение покрай което минахме няколко пъти, но не е от заведенията в който бихме седнали да ядем, уви грешали сме, впоследствие то стана „нашето” заведение.Заведението се казва Panos намира се близо до централната улица, ако имате път на там отбийте се ще ви хареса :)

 

 

Ден трети

Вече беше понеделник тоест деня в който щяхме да посетим

плажа Навагио,

изпълнение с вълнение и оптимизъм се качихме на един кораб, това което ни казаха е че събира 300 човека, както можете да предложите беше пълен.Намерихме си място на най-горната палуба където ако изключим факта че изгоряхме като немски туристи беше най-доброто място. Около 9ч. напуснахме пристанището на столицата носеща името на острова, очакваше ни повече от 8ч. път с „корабчето”. На борда му има малка „лафка” на която може да си купите нещо за хапване и пийване, а дори и скара :) Противно на българската логика цените не бяха смазващи, да беше по-скъпо от в магазина, но смятам че едно евро за вода и 1,5 за кола не е цена която да стресне някого.

Морето беше спокойно нямаше грам вълна, разбира се докато не стигнахме северозападната част на острова където нещата малко се промениха :) но беше далеч от гледката която се описваше в един пътепис който бях чел тук,  всичко си беше ОК и бавно, но славно приближавахме ЗАЛИВА.

Много е странно как дори от далеч се вижда как водата в самият залив е тюркоазено синя и сякаш се „смесва” с по тъмното Йонско море.
Когато кораба навлезе в самият залив … настръхваш.Не се чуваше НИЩО друго освен щракането на апаратите.Явно всички 300 пасажери бяхме загубили ума и дума, това със сигурност е едно от най-красивите места на света и няма снимка която да го пресъздаде.

 

 

 

Проблема беше че освен нашият „малък” кораб имаше още 2 такива, а на това малко плаж-че 900 човека му бяха в повечко определено :D

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но въпреки това е уникално, имаме един час да се снимаме и ние определено се възползвахме от тази възможност за да можем още дълго време да си спомняме за това чудно място.

 

 

 

 

 

 

 

 

Първите две корабчета тръгнаха и беше време и ние да се качваме, колкото и да не ни се искаше.

 

И когато и нашето корабче замина дойде моторна лодка която свали една булка и младоженец … наистина едно от най-добрите места да си кажете „Да”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Потеглихме за да си довършим обиколката на острова.

 

 

 

 

 

Когато се прибрахме вече беше 18ч., а ние освен много изгорели бяхме и много изморени.Отидохме да хапнем взехме бутилка вино и се прибрахме защото просто нямахме сили, дали от вълнението или от това че ни беше пекло слънце 8ч., но наистина бяхме много изморени. Легнахме си пуснахме си филм и тъкмо да се унесем и целият хотел се разтресе, това било нормално за Закинтос (най-сеизмично активният от Йонските острови), така че земетресението от 3 по Рихтер за тях беше съвсем нормално, аз и приятелката ми обаче си се стреснахме, но за добро или за лошо се разбудихме и излязохме да се насладим на нощният живот който в Лагана определено е налице.

 

 

Ден четвърти

Нямахме търпение да отидем да вземем АТВ-то и да тръгнем по вече подготвеният маршрут.
Още в 9:30 бяхме пред офиса, там вече ни чакаше Генади беше ни подготвил АТВ-то и всичко беше ОК, взехме си карта и тръгнахме

отново към залива Навагио,

но този път към панорамата.
След около два часа стигнахме, и понеже там където би трябвало да се правят снимките имаше ужасна опашка, а беше 40 градуса, решихме да не чакаме,а да тръгнем по 300 метровите отвесни скали, може би защото беше ужасно горещо или по друга причина, но почти нямаше хора което разбира се беше добре-дошло за нас, а корабчетата тъкмо си бяха заминали и на плажа долу имаше не повече от 10тина човека който от горе изглеждаха наистина като мравчици. Ще оставя на вас да прецените дали ви харесва или не.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като се разходихме и почти не умряхме от жега се качихме обратно на АТВ-то и тръгнахме към  Porto Vromi (пристанището на което според легендата Дева Мария е слязла за да проповядва християнството на острова).Както и повечето други странни факти така и този звучи доста неправдоподобно,но гърците са известни с това че продават скали и го правят наистина добре, едва ли някой ще повярва на всичките им легенди и истории, но е интересно да ги чуеш, а и те го правят по начин по който искаш да повярваш, дори и малко.

Около 18ч. си бяхме в Лагана, Генади се обади да ни предложени да отидем да пийнем по нещо вечерта, речено-сторено около 22ч. вече бяхме готови и чакахме нашият нов пр-л да ни се обади.
Качихме се на АТВ-тата и той ни заведе в едно заведение което с чиста съвест мога да нарека НАЙ-добрият бар който съм посещавал „Kui Cocktail Bar”(въпреки асоциацията която няма как да не си направи човек), найстина- горещо го препоръчвам да посетите този бар.Уникално поднесени коктейли и невероятно обслужване.

 

 

 

 

Ден пети

Днес вече крояхме пъклен план как останем още в Рая, останаха ни само още 3 дни …
След закуска се качихме на АТВ-то и отидохме да видим съседният курорт Аграси и по-конкретно известният плаж Banana Beach, безспорно един от най-добрите плажове на острова, но аз и приятелката ми сме от Варна и тук имаме подобни плажове, така че предпочетохме да отидем някъде където ще видим нещо ново.
Отворихме картата и погледнахме другите места на който Влади ни беше посъветвал да отидем, спряхме се на Xigia Beach много красиво място.Наричат го „СПА център на открито” понеже във водата има серен извор и водата е изключително наситена със сяра.
Небяхме виждали такова нещо тюркоазено синя вода, а на повърхността малки бели люспички     сяра.
Колкото беше малко плажчето толкова и посещаемо.На плажа имаше точно 10 чадъра и малка свободна зона.
Това което безспорно прави впечатление е че там не злоупотребяват с това че си турист, навсякъде цените са поносими.

 

 

 

В потвърждение на това че доста хора посещават плажа (а пък и как да не го посетиш):) е че бяха организирани автобусни екскурзии до „СПА центъра”.Организираните посетители бяха много забавни, сядаха на брега и почваха да се мажат с пясък, тогава разбрах къде са отишли всички „лелки” рускини и германки напуснали нашето черноморие :) .
След цял ден лежане на плажа решихме да отидем в Закинтос (града) да хапнем октопод (гърците го правили уникално).

Докато хапвахме се обади брата на Генади -  Валери който ни покани вечерта да излезем той имал среща с приятели и ако сме искали да се присъединим.
Отидохме главната улица на Лагана която доста прилича на главната на Слънчев бряг, пълна шумни заведения пияни англичани и полуголи кръшни девойки който те канят да пийнеш по едно питие в тяхното заведение.Паркирахме АТВ-то пред бара който се бяхме разбрали, а вътре ни чакаше Валери и приятелите му.Там се запознахме с приятелката му  – Илияна и още една двойка Магдалена и Жорката.Много топли хора, напуснали родината ни преди доста време, и вече почети местни. :)

 

 

Ден шести

Все по-близо е заминаването ни, но ние сме категорични че няма да се качим на самолета … :) На другият ден трябваше да връщаме АТВ-то така че го карахме като за последно :) .Обиколихме целият остров и спирахме за по кафе на различни случайни места просто за да се наслаждаваме на гледката.Искахме да обикаляме, а пък и това АТВ все едно се движеше на вода :) ,  имахме гориво за горене.
Отидохме до Porto Limnionas beach  също много красив залив с малко заведение и много малки и големи рибки и рачета обикаляйки наоколо  необезпокоявани от хората :)

 

 

Изобщо не искахме да се прибираме, а навън се стъмваше, но отидохме взехме по една горница и продължихме да обикаляме острова по тъмно, не по-малко красив е дори тогава.

 

 

 

Ден седми

Дойде и деня в който трябваше да върнем АТВ-то, да купуваме подаръци и да стягаме багаж, не бяхме много весели, но в крайна сметка всичко хубаво има край.
Разбрахме се с братята и техните приятели да излезем вечерта като за последно да пийнем и да си кажем довиждане.
Отидохме отново в онзи бар Kui почнахме да пием бири, а нашите прекрасни дами си поръчаха коктейли и така малко по-малко, както казват руснаците „без една мога с една не мога” не след дълго решихме че ще ходим Waikiki Club, нашите нови приятели познаваха персонала там и решихме че е идеалното място да продължим вечерта.
Идеята беше да не прекаляваме с бирите защото на другият ден трябваше да ходим на тур за костенурките Карета Карета.Тук се губи някаква част от разказа защото и разказвача му липсват спомени. :) хаха (снимки тук липсват по обясними причини :D )

 

 

Ден осми

Деня в който трябваше да напуснем хотела, бяха ни останали хубавите спомени от уникалното преживяване на острова, изпуснатата възможност да зърнем костенурки, приятните моменти с новите ни приятели и главоболието от бирите снощи. Хаха :)

Отидохме до летището и там разбира се благодарение на нашият любезен превозвач (авиокомпанията майка) седяхме и чакахме 4 часа докато нашият самолет просто закъсня с 3 часа.
Ще цитирам  репликата на една жена която много ми хареса и смятам с нея да завърша.

„Това е логичният преход от Рая към нашата прекрасна държава, от сега ни подготвят  за това което ни чака.”

 

П.С. Това определено е място на което ще се върна. Безспорно нямаше да си прекараме толкова добре без нашите островни приятели, Благодарим ви :) .

Благодаря че отделихте време да прочетете за нашите преживявания в малкият Рай на земята :)

Автор: Иван Цанов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

о.Закинтос

Достъпният Рай: о.Закинтос

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Днес Иван ще ни води на Закинтос. Приятно четене:

Достъпният Рай: о.Закинтос

Ще ви разкажа за едно пътуване което трябваше да бъде факт отдавна, но явно просто за всичко си има точно определено време :)

Това е снимката която още преди години ме накара да си обещая че ще отида на това прекрасно място.Както са казали хората „по-добре късно, от колкото никога“.
И така сега по същество, само искам да предупредя че може да да съм малко по-обстоятелствен :)
Ако не искате да четете целият пътепис, а ви е интересно може да видите клипчето :)
http://www.youtube.com/watch?v=uTvSeTjHrjo

С моята приятелка решихме да се доверим на агенция поради ред причини, една от който разбира се беше чартарният полет :)

Най-накрая дългоочакваният ден настъпи, а ние бяхме на летище София горди собственици на самолетни билети за острова за който бяхме мечтали.

Качихме се на самолета и след  час вече се приготвяхме за кацане, след като пилота буквално „изтърси” самолета и рева на 2-3 малки деца вече бяхме на летището, което не се различава особено много от Терминал 1 :) (тук оставам на вас да прецените добро или лошо е) :)

Но това го констатирам сега, тогава изобщо не ми пукаше как изглеждаше летището или че ушите още ме боляха, важното е че бяхме стигнали :) Посрещна ни представител на туроператора и ни съпроводи до един автобус паркиран на паркинга на летището в който беше УЖАСЯВАЩО ГОРЕЩО, а ние … ние бяхме тръгнали от 20 градуса, не бяхме навлечени, но не бяхме и подготвени за 30 те градуса който ни очакваха там.
Нашият хотел беше в Лаганас (Greek: Λαγανάς) което е буквално на 10 мин. От летището, но на Закинтос всичко е близо.
Настанихме се в хотел Anastasia Beach, нищо особено, но беше симпатично хотел-че на първа линия :)

За първи път бяхме в Гърция, до тогава само бяхме чували за отношението на гърците към туристите … срещу нас да бягат не можем да ги стигнем.Не говорим за сервилничене, просто хората наистина са професионалисти.Умеят да ти направят престоя по-приятен и да те накарат да се чувстваш като цар.

 

 

Ден втори

Имахме среща с Влади (представителя на туроператора) следобед , нямаше как да отидем далеч и се разходихме около хотела, поседяхме на басейна и то дошло време да се срещнем с Влади.

 

 

 

 


Когато се срещнахме с Влади си резервирахме екскурзия до плажа Навагио (Greek: Ναυάγιο), в крайна сметка за това бяхме отишли на острова :) попитахме и за по-интересни места и за АТВ-та с който да стигнем до тях, а той ни препоръча Twins Rentals (аз също ви ги препоръчвам) там работели две момчета от България, Валери и Генади.
Още същият ден решихме да отидем да видим какви условия предлагат.
Момчетата бяха големи пичове и противно на повечето българи в чужбина, които се чудят само как да ти направят мръсно, тези момчета дори ни направиха отстъпка и то сериозна.Попитах ги да ни кажат къде да хапнем, а те ни препоръчаха едно малко заведение покрай което минахме няколко пъти, но не е от заведенията в който бихме седнали да ядем, уви грешали сме, впоследствие то стана „нашето” заведение.Заведението се казва Panos намира се близо до централната улица, ако имате път на там отбийте се ще ви хареса :)

 

 

Ден трети

Вече беше понеделник тоест деня в който щяхме да посетим

плажа Навагио,

изпълнение с вълнение и оптимизъм се качихме на един кораб, това което ни казаха е че събира 300 човека, както можете да предложите беше пълен.Намерихме си място на най-горната палуба където ако изключим факта че изгоряхме като немски туристи беше най-доброто място. Около 9ч. напуснахме пристанището на столицата носеща името на острова, очакваше ни повече от 8ч. път с „корабчето”. На борда му има малка „лафка” на която може да си купите нещо за хапване и пийване, а дори и скара :) Противно на българската логика цените не бяха смазващи, да беше по-скъпо от в магазина, но смятам че едно евро за вода и 1,5 за кола не е цена която да стресне някого.

Морето беше спокойно нямаше грам вълна, разбира се докато не стигнахме северозападната част на острова където нещата малко се промениха :) но беше далеч от гледката която се описваше в един пътепис който бях чел тук,  всичко си беше ОК и бавно, но славно приближавахме ЗАЛИВА.

Много е странно как дори от далеч се вижда как водата в самият залив е тюркоазено синя и сякаш се „смесва” с по тъмното Йонско море.
Когато кораба навлезе в самият залив … настръхваш.Не се чуваше НИЩО друго освен щракането на апаратите.Явно всички 300 пасажери бяхме загубили ума и дума, това със сигурност е едно от най-красивите места на света и няма снимка която да го пресъздаде.

 

 

 

Проблема беше че освен нашият „малък” кораб имаше още 2 такива, а на това малко плаж-че 900 човека му бяха в повечко определено :D

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но въпреки това е уникално, имаме един час да се снимаме и ние определено се възползвахме от тази възможност за да можем още дълго време да си спомняме за това чудно място.

 

 

 

 

 

 

 

 

Първите две корабчета тръгнаха и беше време и ние да се качваме, колкото и да не ни се искаше.

 

И когато и нашето корабче замина дойде моторна лодка която свали една булка и младоженец … наистина едно от най-добрите места да си кажете „Да”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Потеглихме за да си довършим обиколката на острова.

 

 

 

 

 

Когато се прибрахме вече беше 18ч., а ние освен много изгорели бяхме и много изморени.Отидохме да хапнем взехме бутилка вино и се прибрахме защото просто нямахме сили, дали от вълнението или от това че ни беше пекло слънце 8ч., но наистина бяхме много изморени. Легнахме си пуснахме си филм и тъкмо да се унесем и целият хотел се разтресе, това било нормално за Закинтос (най-сеизмично активният от Йонските острови), така че земетресението от 3 по Рихтер за тях беше съвсем нормално, аз и приятелката ми обаче си се стреснахме, но за добро или за лошо се разбудихме и излязохме да се насладим на нощният живот който в Лагана определено е налице.

 

 

Ден четвърти

Нямахме търпение да отидем да вземем АТВ-то и да тръгнем по вече подготвеният маршрут.
Още в 9:30 бяхме пред офиса, там вече ни чакаше Генади беше ни подготвил АТВ-то и всичко беше ОК, взехме си карта и тръгнахме

отново към залива Навагио,

но този път към панорамата.
След около два часа стигнахме, и понеже там където би трябвало да се правят снимките имаше ужасна опашка, а беше 40 градуса, решихме да не чакаме,а да тръгнем по 300 метровите отвесни скали, може би защото беше ужасно горещо или по друга причина, но почти нямаше хора което разбира се беше добре-дошло за нас, а корабчетата тъкмо си бяха заминали и на плажа долу имаше не повече от 10тина човека който от горе изглеждаха наистина като мравчици. Ще оставя на вас да прецените дали ви харесва или не.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като се разходихме и почти не умряхме от жега се качихме обратно на АТВ-то и тръгнахме към  Porto Vromi (пристанището на което според легендата Дева Мария е слязла за да проповядва християнството на острова).Както и повечето други странни факти така и този звучи доста неправдоподобно,но гърците са известни с това че продават скали и го правят наистина добре, едва ли някой ще повярва на всичките им легенди и истории, но е интересно да ги чуеш, а и те го правят по начин по който искаш да повярваш, дори и малко.

Около 18ч. си бяхме в Лагана, Генади се обади да ни предложени да отидем да пийнем по нещо вечерта, речено-сторено около 22ч. вече бяхме готови и чакахме нашият нов пр-л да ни се обади.
Качихме се на АТВ-тата и той ни заведе в едно заведение което с чиста съвест мога да нарека НАЙ-добрият бар който съм посещавал „Kui Cocktail Bar”(въпреки асоциацията която няма как да не си направи човек), найстина- горещо го препоръчвам да посетите този бар.Уникално поднесени коктейли и невероятно обслужване.

 

 

 

 

Ден пети

Днес вече крояхме пъклен план как останем още в Рая, останаха ни само още 3 дни …
След закуска се качихме на АТВ-то и отидохме да видим съседният курорт Аграси и по-конкретно известният плаж Banana Beach, безспорно един от най-добрите плажове на острова, но аз и приятелката ми сме от Варна и тук имаме подобни плажове, така че предпочетохме да отидем някъде където ще видим нещо ново.
Отворихме картата и погледнахме другите места на който Влади ни беше посъветвал да отидем, спряхме се на Xigia Beach много красиво място.Наричат го „СПА център на открито” понеже във водата има серен извор и водата е изключително наситена със сяра.
Небяхме виждали такова нещо тюркоазено синя вода, а на повърхността малки бели люспички     сяра.
Колкото беше малко плажчето толкова и посещаемо.На плажа имаше точно 10 чадъра и малка свободна зона.
Това което безспорно прави впечатление е че там не злоупотребяват с това че си турист, навсякъде цените са поносими.

 

 

 

В потвърждение на това че доста хора посещават плажа (а пък и как да не го посетиш):) е че бяха организирани автобусни екскурзии до „СПА центъра”.Организираните посетители бяха много забавни, сядаха на брега и почваха да се мажат с пясък, тогава разбрах къде са отишли всички „лелки” рускини и германки напуснали нашето черноморие :) .
След цял ден лежане на плажа решихме да отидем в Закинтос (града) да хапнем октопод (гърците го правили уникално).

Докато хапвахме се обади брата на Генади -  Валери който ни покани вечерта да излезем той имал среща с приятели и ако сме искали да се присъединим.
Отидохме главната улица на Лагана която доста прилича на главната на Слънчев бряг, пълна шумни заведения пияни англичани и полуголи кръшни девойки който те канят да пийнеш по едно питие в тяхното заведение.Паркирахме АТВ-то пред бара който се бяхме разбрали, а вътре ни чакаше Валери и приятелите му.Там се запознахме с приятелката му  – Илияна и още една двойка Магдалена и Жорката.Много топли хора, напуснали родината ни преди доста време, и вече почети местни. :)

 

 

Ден шести

Все по-близо е заминаването ни, но ние сме категорични че няма да се качим на самолета … :) На другият ден трябваше да връщаме АТВ-то така че го карахме като за последно :) .Обиколихме целият остров и спирахме за по кафе на различни случайни места просто за да се наслаждаваме на гледката.Искахме да обикаляме, а пък и това АТВ все едно се движеше на вода :) ,  имахме гориво за горене.
Отидохме до Porto Limnionas beach  също много красив залив с малко заведение и много малки и големи рибки и рачета обикаляйки наоколо  необезпокоявани от хората :)

 

 

Изобщо не искахме да се прибираме, а навън се стъмваше, но отидохме взехме по една горница и продължихме да обикаляме острова по тъмно, не по-малко красив е дори тогава.

 

 

 

Ден седми

Дойде и деня в който трябваше да върнем АТВ-то, да купуваме подаръци и да стягаме багаж, не бяхме много весели, но в крайна сметка всичко хубаво има край.
Разбрахме се с братята и техните приятели да излезем вечерта като за последно да пийнем и да си кажем довиждане.
Отидохме отново в онзи бар Kui почнахме да пием бири, а нашите прекрасни дами си поръчаха коктейли и така малко по-малко, както казват руснаците „без една мога с една не мога” не след дълго решихме че ще ходим Waikiki Club, нашите нови приятели познаваха персонала там и решихме че е идеалното място да продължим вечерта.
Идеята беше да не прекаляваме с бирите защото на другият ден трябваше да ходим на тур за костенурките Карета Карета.Тук се губи някаква част от разказа защото и разказвача му липсват спомени. :) хаха (снимки тук липсват по обясними причини :D )

 

 

Ден осми

Деня в който трябваше да напуснем хотела, бяха ни останали хубавите спомени от уникалното преживяване на острова, изпуснатата възможност да зърнем костенурки, приятните моменти с новите ни приятели и главоболието от бирите снощи. Хаха :)

Отидохме до летището и там разбира се благодарение на нашият любезен превозвач (авиокомпанията майка) седяхме и чакахме 4 часа докато нашият самолет просто закъсня с 3 часа.
Ще цитирам  репликата на една жена която много ми хареса и смятам с нея да завърша.

„Това е логичният преход от Рая към нашата прекрасна държава, от сега ни подготвят  за това което ни чака.”

 

П.С. Това определено е място на което ще се върна. Безспорно нямаше да си прекараме толкова добре без нашите островни приятели, Благодарим ви :) .

Благодаря че отделихте време да прочетете за нашите преживявания в малкият Рай на земята :)

Автор: Иван Цанов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

о.Закинтос

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, а днес ще акостираме на най-известния му плаж – Навагио. Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – втора част

Към плажа Навагио

  Рано сутринта на другия ден уточняваме маршрута до следващата точка – легендарния плаж Навагио –

плаж Навагио, Закинтос

Предстои ни да изминем цялата западна част на острова, ориентирана към открито море и съградена от тези величествени скали:

 плаж Навагио, Закинтос

и миниатюрни, сгушени в камъка плажове:

плаж Навагио, Закинтос

От целия остров се стичат туристически корабчета към плажа Навагио – най-голямата забележитеност на острова –

плаж Навагио, Закинтос

Освен с плажчетата, западния бряг е осеян с по-малки и по-големи пещери –

Пещера – Закинтос, Гърция Пещера – Закинтос, Гърция Пещера – Закинтос, Гърция

    Сякаш всеки момент от гърлото на пещерата ще излезе страховито, легендарно морско чудощище, отнесло със себе си стотици кораби...

Пещера – Закинтос, Гърция

Поглед към открито море –

Корабче – Закинтос, Гърция

и движение в тандем:

Пещери – Закинтос, Гърция

Навлязохме в дълбок залив, посещаван от много корабчета:

Кораб – Закинтос, Гърция

снимаме се взаимно и ожесточено, набирайки материал за дългите и студени зимни дни:

Лодка – Закинтос, Гърция Лодка – Закинтос, Гърция

повъртяхме се още малко из

изумрудените води на Йонийско море

в този залив –

Йонийско море – Закинтос, Гърция

и след още няколко минути наближихме крайната дестинация –

плажа Навагио

плаж Навагио – Закинтос, Гърция

На практика най-голямата забележителност на Закинтос е именно този плаж – доколкото знам, официално избран за най-красив плаж на планетата Земя за 2010г. Изключително величествен, суров, недостъпен откъм сушата, той е приютил навеки един кораб, с което е станал емблемата на остров Закинтос [geo_mashup_map zoom='8'] [geo_mashup_location_info]  

Плаж Навагио

е изолиран пясъчен залив на остров Закинтос, който се нарежда сред едни от най-известните и най-фотографирани плажни ивици в Гърция. Често е наричан Корабокрушението - име, което е получил заради намиращите се на него останки на кораб, наречен Панайотис, за който се смята, че е бил контрабандистки. Наличието на предполагаеми трафиканти на кораба носи още един псевдоним на Навагио - Контрабандисткото заливче. Този малък, уединен и поразително красив залив се намира на северозападния бряг на острова, в близост до село Anafotiria. Заобиколен от отвесни варовикови скали, Навагио притежава очарователна бяла пясъчна ивица, къпеща се в тюркоазено сините води на Йонийско море. Този прелестен пейзаж привлича хиляди туристи годишно. До плажа може да се стигне единствено с лодка, яхта или друго плавателно средство. Воден транспорт има от Порто Вроми на юг и от пристанището Свети Никола във Волимес (Volimes) на североизток. Най-честите посетители идват от столицата Закинтос, която е в другия край на острова, или с круизи и екскурзии за по час престой. Ако не може да стигнете до Навагио имате възможността да го погледнете от върха на скалите, които го ограждат. Гледката от там също не е за пренебрегване. Първоначално плажната ивица е носила името Агиос Георгиос. През 1983 г. вследствие на буря и лоша видимост, кораб превозващ контрабандни цигари се разбива и акустира на плажа. С преминаването на годините пясъка постепенно го обгръща и днес развалините от него са една от атракциите на Навагио. Навагио в буквален превод от гръцки значи именно „корабокрушение”. Твърди се, че контрабандно е превозвал цигари, когато жесток щорм го е изхвърлил завинаги на това райско място.Там си седи и до ден днешен, сгушен под грандиозните, извисяващи се към небето скали:

плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Поглед отблизо: [caption id="attachment_42040" align="aligncenter" width="582"]Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция Корабокрушение[/caption]

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Пробитият, ръждив корпус –

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

и този рул, който никога повече няма да се завърти...

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Акостирали на плажа Навагио –

Лодка – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

приседнахме под сянката на могъщите скали и се започна добра почерпка с узо и бяло вино...

[caption id="attachment_42046" align="aligncenter" width="499"]Плаж Навагио – Закинтос, Гърция тези малки петънца отдолу сме ние[/caption] Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата : Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (4): Остров Спецес

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Пороса за последно бяхме на остров Хидра. Днес на ред е остров Спецес. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия, 4-та част

Остров Спецес

    С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –

остров Спецес,

отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Наближаваме Спецес:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

TWINS: Continue reading

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (4): Остров Спецес

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Пороса за последно бяхме на остров Хидра. Днес на ред е остров Спецес. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия, 4-та част

Остров Спецес

    С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –

остров Спецес,

отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Наближаваме Спецес:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

TWINS: Continue reading