Tag Archives: джамия

Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно. Днес ще преминем през Шираз и Персеполис, за да стигнем Исфахан.

Приятно четене:

От Шираз през Персеполис към Исфахан

част седма на

Из Иран

Неделя.
Хоурбаф – Шираз – Исфахан, 569 km

Из Иран – височини, трак

Така изглеждаше лагерът ми на сутринта.

Шираз – На мотор из Иран

Както обикновено закусих, докато събирах багажа, и малко след 5:30 вече бях в движение към следващата си дестинация –

Шираз

Вторият по ред град от 3-те, на които исках да обърна повече внимание.

В Язд не беше последният случай да се закеркенеча из уличките. Тук, в Шираз, също изпитах подобни затруднения, докато намеря къде точно са нещата, които търсех, но след известно лутане паркирах на метри от входа на

древния пазар Вакил

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Пазар Вакил

Вярва се, че той датира още от 11-ти век. Докато се разхождах по коридорите му, той тъкмо започваше да се оживява.

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран

И до днес той е смятан за най-удачното място за покупка на всякакви персийски килими, подправки, сувенири и антики в околността.

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран

Докато се разхождах, станах неволен свидетел на

преминаването на тази процесия:

Процесия – Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Процесия

Мъжът, който вървеше най-отпред, издекламирваше едно изречение, а всички останали, вървящи зад него, повтаряха последните слова от него.

След като приключих обиколката на базара, направих няколко бегли опита за стрийт фотография.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран
Иранец

Със 105 mm обектив и ръчен фокус задачата се оказа малко по-трудна, отколкото ми се искаше да бъде.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран

Тук, в Иран, се използват ужасно много мотоциклети.

Шираз – На мотор из Иран

Отдясно на входа на базара се намира и входът за

джамията Вакил

Тя е била построена през средата на 17-ти век.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Джамията Вакил

Залата за нощни молитви е с площ близо 2 700 m² и има 48 монолитни колони с изваяни спирали:

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

И за да придобиете малко по-реална представа за мащабите:

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Авторът

Атмосферата тук е толкова успокояваща, че неусетно започваш да си представяш огромните тълпи хора, стичали се в миналото тук, за да се молят. Аз пък междувременно се размечтах за тъмноок модел с черен хиджаб.

Тук всеки квадратен сантиметър е история и десетки часове труд.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

Нито една повърхност, на която може да се придаде форма с чук и длето, не е била пренебрегната, а крайният резултат е наистина впечатляващ.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

На излизане от Шираз, движейки се на север, минах покрай емблематичната за града

порта „Коран”

Тя е била построена преди повече от хиляда години, а мястото далеч не е било случайно избрано. Оттук всеки мюсюлманин можел да се наслади на величието на древен Шираз и да възхвали Аллах за неговата доброта, че е позволил на хората да построят такъв град. В древността пътешествениците преминавали през нея, когато тръгвали на път, защото се вярвало, че така те получавали благословия. Към днешна дата пътят не преминава през нея и цялата зона е обособена за отдих и почивка. За съжаление не успях да направя снимка, тъй като не видях достатъчно безопасно място за паркиране, докато минавах покрай нея.

Следващ за деня ми бе

Персеполис

– вероятно най-известната историческа забележителност в страната.

Когато пристигнах там, на платения паркинг ме очакваше натоварено догоре BMW GS. От ония, адвенчърските, които докато видя и в съзнанието ми инстинктивно изплува тази карикатура от календара на едно немско мото списание:

Предполагах, че ако не се познаем с ездача му в комплекса, поне ще се видим тук, преди да сме потеглили, така че си платих паркинга и тръгнах към входа на обекта.

Персеполис – На мотор из Иран
Персеполис

Персеполис е гръцкото име, означаващо “Персийски град” на Парса (“град на персийците”).

Персеполис – На мотор из Иран

Строежът му започва още през 518 г. пр. н. е. по време на управлението на ахаменидския цар Дарий I Велики.

Персеполис – На мотор из Иран

След като обходих набързо това ниво, реших да се кача и до по-горното, от което пред мен се разкри следната гледка:

Персеполис – На мотор из Иран
Персеполис

Докато зад гърба ми бе

гробницата на Артаксеркс II

Гробницата на Артаксеркс II – Персеполис – На мотор из Иран
Гробницата на Артаксеркс II

Ще ви спестя историческите данни. Ако те представляват интерес за Вас, знаете къде можете да ги намерите. За да бъда честен – не останах силно впечатлен от всичко това, което вероятно си личи и по безличните ми снимки.

По път за паркинга най-после си набавих малко магничета за хладилник, както и пътна карта на държавата. Оказва се, че индустрията с магнитите по тези земи не е никак популярна.

Когато отидох обратно на паркинга, BMW-то липсваше. За сметка на това собственикът му, французин, ми беше оставил своя визитка. Човекът нямаше нищо общо с анимационния герой от по-горната картинка, в което се убедих, докато работех по пътеписа си. По това време той вече беше прекосил половин Пакистан и продължаваше към Индия, откъдето впоследствие натовари мотоциклета и себе си на самолет, за да се завърне вкъщи. Това аз не разбирам, но всеки си знае за себе си.

След тази кратка разходка в древността дойде време да потеглям. Реших, че ще пропусна разглеждането на археологическия комплекс Naqsh-e Rajab, скалните релефи и кралски гробници край Naqsh-e Rustam, древната столица Пасаргаде, където се намира и гробницата на Кир II и древният град Абарку. Разглеждането на подобен род забележителности ми бе предостатъчно за момента, затова

тръгнах директно към Исфахан

– перлата на ислямската архитектура и изкуства.

Крайпътните пейзажи не спираха да ме смайват.

На мотор из Иран

Исфахан

е разположен в средата на Иранското плато и още през IX век става център на търговията с коприна и памук. Той е най-богатият на произведения на изкуството град в Иран. През XVII век шах Абас I Велики, при чието управление Персийската империя преживява културен разцвет, построява многобройни джамии, дворци и градини, които са останали и до днес. Това бе третият град, в който исках да прекарам малко повече време.

Първото нещо, което ми предстоеше да видя тук, бе

мостът Хаджу над река Зайандеруд

Мостът Хаджу над река Зайандеруд – Исфахан – На мотор из Иран
Мостът Хаджу над река Зайандеруд

Той е бил построен през 1650 г. От шах Абас II и е имал три функции – прекосяване на реката, бент за регулиране на нивото ѝ, както и място за срещи и отдих.

Малко след като потеглих оттук, ненадейно се оказах участник в

най-тежкото задръстване, което бях виждал някога

през живота си и това без въобще да преувеличавам. В началото всичко бе наред, но когато огромните тълпи хора, крачещи почти в строй по тротоарите, започнаха да се движат И по платното за движение, покрай всички автомобили, автобуси и мотоциклети, нещата загрубяха. Все пак аз не им карам по тротоарите, нали? Спомняйки си сега за този момент, съжалявам, че не съм направил нито една снимка, но тогава въобще не ми беше до това. И въпреки че двигателят ми започна да загрява повече от нормалното, аз запазвах пълно спокойствие. Но когато някакъв келеш преметна велосипеда си над предното ми колело и сякаш закачи калника ми, ЧАШАТА НАПЪЛНО ПРЕЛЯ!!! Тогава вече си изпуснах нервите и се развиках, но за по-сигурно – на чист български, понеже шансът да остана по-недоразбран и от цивилизация бе далеч по-голям 🙂

Така след изминаването на по-малко от 4 km за близо час стигнах до градинката, чиито алеи водеха до

двореца Чехел Сутун

Видях едно свободно паркомясто и веднага се наместих там, за да изгася двигателя и да го оставя да се охлади поне малко. Докато събличах дрехите си и събирах нервите и мислите, чудейки се накъде да продължа оттук нататък, при положение, че нямаше начин да зарежа всичко тук, за да разглеждам забележителности,

при мен се появи мистър Мехди и предложи помощта си

Той бе мъж на около 40, добре облечен и достатъчно интелигентен, за да успеем да се разберем, въпреки че той почти не знаеше английски.

Той ме информира, че цялото това стълкотворение било следствие от

предстоящата визита на текущия президент на страната, Хасан Рухани,

който щял да изнася своята предизборна реч на следващия ден. Е, супер. Голям късмет изкара и той. Да дойде тук точно тогава, когато и аз съм наоколо.

Не си спомням вече за какво точно „говорихме”, но много бързо усетих, че той носи онова конкретно чувство за хумор, което много уважавам у малкото хора, които го имат. Малко по-късно и след няколко телефонни разговора между мен и племенницата му се разбрахме да тръгна с него.

Оказа се, че автомобилът, зад който бях паркирал, бе именно неговият. Тъй като вече се беше стъмнило, той караше на аварийни светлини почти през цялото време. Нямах идея къде точно искаше да отидем, но той бързо бе спечелил доверието ми, така че имах добро усещане. Предполагах, че ме води към дома си, а единственото, което ме притесняваше, беше нощувката на мотоцикъла.

Искаше ми се да видя моста Хаджу и по тъмно, когато всичките му 23 арки биват приказно осветени, но явно това нямаше да се случи, не и днес.

След близо половин час в трафика, докато бяхме спрели на един светофар, слязох от мотора и отидох до прозореца му, за да проведем следния диалог:

– Mehdi, where are we going?
– You… Go! 🙂

След още половин час се озовахме зад оградата на

жилищен комплекс от затворен тип

На паркинга, до кабинката на пазача, имаше 15-тина местни моторетки, което ме успокои. Заключих Сянката до събратята ѝ, взех най-ценните си вещи и продължихме към дома му, на две минути от паркинга.

Там ни очакваха жена му, двете му деца и най-важното, едва ли не, неговият речник по английски език. Или поне това бе нещото, което той се зае трескаво да търси мигом щом прекрачи прага на дома си. След като се събухме и направихме две крачки, се озовахме в един много широк и просторен дневен тракт с големи прозорци. Обзавеждането бе стилно и луксозно, включващо два дивана, две кресла, но не и маса!? Никаква. Кухненският бокс, който не бе отделен от врата, бе не по-малко широк и добре обзаведен. Приключвам с описанието си дотук, тъй като неусетно започнах да звуча като амбулантен брокер на недвижимо имущество. След като негово височество Речникът бе изнамерен, седнахме всички на пода върху големия пъстър килим и започнахме да си говорим малко по-нормално.

Едва ли някой от читателите тук не е чувал за прочутото гостоприемство на иранците, което аз едва сега изпитах.

Малко по-късно се появиха братът и сестрата на моя домакин, а той самият отиде до някакъв близък ресторант да вземе нещо за вечеря. Когато се върна, застелихме покривка върху килима и започнахме да се храним, докато аз им показвах маршрута си, както и миговете, които бях уловил дотук в кутийката си за секунди.

Когато разгърнахме най-новото попълнение в колекцията ми от пътни карти, останах силно изненадан. За миг

Исфахан ми се видя дори по-голям от Техеран

Освен това видях, че онзи път в пустинята Лут, за който ви бях казал, водещ до Нехбандан, тук присъства! И въобще – знаете, много по-различно и приятно е да разгърнете една хартиена пътна карта, отколкото да ровите из google maps или други виртуални карти. В първия случай погледът ви обхваща цялата интересуваща Ви територия и придобивате много по-близка до действителността представа за мащабите.

Малко по-късно дойде време за сън, така че аз и мистър Мехди се отправихме към съседния апартамент, в който по принцип живее сестра му. Той отстъпваше по площи, но не и по стил на обзавеждането. Там си застлахме по една подложка върху килима и аз легнах да спя, понеже бях доста изморен, докато новият ми приятел остана да разцъква нещо на телефона си.

Малко предистория. Преди тази случка беше започнало да ми втръсва от Иран и от цялото това внимание, което получавах навсякъде тук. Но най-вече от това да обяснявам, че съм от Булгаристан, че въобще не знам фарси, а само английски, и пътувам по този, именно, маршрут. Действително всички хора наоколо са много усмихнати, често и услужливи, но аз вече исках да се прибирам малко по-скоро и бях готов да отмятам по-големи разстояния на ден за тази цел.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахана за последно минахме през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак.

Днес на ред са Язд, Абарку и Пасаргад

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част девета

Язд, Абарку и Пасаргад

Язд

Язд е един от най-древните градове в света

и съществува още през третото хилядолетие преди новата ера, а по-късно е описван като град в Мидия. Изграден е около оазис и неговата стара част е със запазени сгради, иззидани от кирпичени тухли и измазани с глина. По време на монголските нашествия тук са се укрили и заселили много персийски учени, художници и поети. През 1272 година Марко Поло посещава Язд и го описва като процъфтяващ град с развито производство на коприна, килими и голям търговски център.  В по-ново време градът е известен с договора от 1907 година между Руската империя и Великобритания за разграничаване на сферите им на интереси в Иран. Териториите северно от Язд се определят като сфера на руско влияние, а земите на юг от града – на британско.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта в град Язд

Рано сутринта в град Язд

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Мюсюлмански клуб

Мюсюлмански клуб

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

Днес Язд е с население от 550 хиляди жители и е един от най-посещаваните от туристи ирански градове. „Визитна картичка“ на града са Вятърните кули (Бадгири), предназначени за охлаждане на въздуха в помещенията. Във всяка кула има изградена сложна система за завихряне на въздуха, позволяваща постоянната му циркулация.

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните Вятърни кули

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните вятърни кули

 

В района на Язд живее най-многобройната общност от зороастрийци в Иран. Наричат града

столица на зороастризма.

Тази религия учи човек да бъде полезен за обществото, честен и  добър към другите. Мотото на вярата е: „Добри мисли, добри думи, добри постъпки”.

 

 

Деца играят футбол в стария Язд

Деца играят футбол в стария Язд

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Сградата на някогашен затвор, превърнат по-късно в училище, сега е малък музей.

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

Вентилационна шахта на подземните помещения

Вентилационна шахта на подземните помещения

В историческия център на града стар хан е преустроен в луксозен съвременен хотел с естетично оформен вътрешен двор.

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Не пропуснах да хвърля поглед и на новата част от града.

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

 

В Язд си направих „ревизия“ на оставащото ми време и на оставащите за разглеждане туристически обекти в Иран. Осъзнах, че времето „хвърчи“ и няма да успея да обиколя навсякъде. Реших да подминавам по-незначителните места и да икономисвам от времето за почивки.

 

Абарку

Градът е разположен на 1500 метра надморска височина в пустинна равнина на пътя между Язд и Шираз. Спрях само за 15 минути за да погледна древната крепост, като през това време си починах от шофирането в горещия следобед.

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

 

Пасаргада

Пасаргада е древен персийски град, чието строителство започва през 546 година преди новата ера. Тук персийският владетел Кир II Велики пренася своята столица. В археологическата зона са разположени гробницата-мавзолей на Кир, Крепостта Тал-е Такхт, руините на два царски двореца и на дворцовите градини. Архитектите и строителите са изградили града така, че да издържа на силни земетресения. Пасаргада е бил столица на Персийската империя, която се е простирала от източното Средиземноморие и Египет до река Инд. Това е първата мултикултурна империя в западна Азия, която зачита културните различия между отделните общности в границите й. Кир II Велики създава общи правила за различните националности и култури, наричани от иранските историци първата „Харта на човешките права”. Архитектурата от този период обединява структурни елементи, заимствани от различни култури.

[geo_mashu_location_info]

След като завладяват града през 7-ми век, арабите наричат някои от обектите на името на цар Соломон и неговата майка. За арабите Соломон е пророкът Сюлейман.

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Крепостта Тал-е Такхт  с трона на майката на Соломон

Крепостта Тал-е Такхт с трона на майката на Соломон

Затвора на Соломон

Затвора на Соломон

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Мавзолеят на Кир II Велики в Пасаргада, стъпаловидната пирамида на египетския фараон Джосер и зигуратите от Месопотамия дават архитектурната идея при изграждането на мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва.

По-късно Дарий I построява величествения Персеполис и пренася столицата там. Очаквах да видя нещо повече в Пасаргада, поради което останах малко разочарован. Щях да бъда напълно разочарован, ако бях разгледал руините на този град след Персеполис.

 

Следващата ми спирка беше древната персийска столица Персеполис – античната „перла“ на Иран.

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

Катедралата Мескита де Кордоба – Катедралата-джамия (С мерак към Андалусия (4))

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

Катедрала Мезкита, Кордоба

От тавана между редиците от колони висят грамадни полилеи с интересен произход.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

 

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)




Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

 

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Дървени пейки с библейски сюжети.

 

Катедрала Мезкита, Кордоба

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

 

 

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

Катедралата Мескита де Кордоба – Малко история (С мерак към Андалусия (3))

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба.  Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

   

Пощенска марка, Испания

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 катедрала в Кордоба, Андалусия

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

Арабският принц Абд ар-Рахман

  Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. Continue reading

През Иран с Опел (5): Техеран

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин 

Днес на ред е столицата Техеран.

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част пета

Техеран

Столицата Техеран

  Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при

кулата Азади,

която е един от символите на иранската столица. [caption id="attachment_42099" align="aligncenter" width="402"]Кулата Азади (Свобода) – Техеран, Иран Кулата Азади (Свобода) е открита през 1973 година
по случай 2500-годишнината на Персийската империя[/caption]     Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти. Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата. Continue reading