Tag Archives: Другата Германия

Пътуване до замъка Елц (Виршем, Германия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Янита отново ще ходим на замък – този път това ще е закъмът Елц край Виршем в Германия. Приятно четене:

Пътуване до замъка Елц

Виршем, Германия

Имало едно време един замък, който се намирал близо до Кобленц, в една от най- красивите германски провинции. През IX век, когато синовете на Лудвиг Първи сключват Вердюнския договор и разделят бащината си Франкска империя помежду си, когато Борис Първи утвърждава християнството като единствена официална религия в средновековна България, някъде в Централна Европа, в долината където река Мозел навлиза в областта Айфел, не особено заможните благородници от фамилията Елц от обикновеното си имение с глинена палисада изграждат един замък. И този замък става един общ дом и едно общо укрепление за всички от рода Елц.

Тримата братя, представляващи три различни фамилни разклонения – Кемпених, Рюбенах и Родендорф, заживяват заедно под един покрив, който официално се споменава в историческите документи от 1268 година. Тридесет и три поколения от фамилията Елц се раждат и умират под този покрив и в този замък, наричайки го свой единствен дом. С течение на годините всеки от родовете застроявал отделно своята част от собствеността. През 1472 година е завършен строежа на къщата на Рюбенах. Малко повече от половин век след това, през 1540 година са построени и жилищата на Родендорф и Кемпених.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Замъкът Елц

се намира в сърцето на не особено високи планински склонове, скрит в шепите на няколко хълма, там- в рехавата гора, сред гранитните скали, на около 40 минути пеша от шума на тълпата в Мозелкерн. Има и тесен, но удобен път, който отвежда до задължителен паркинг за автомобили. Нататък до замъка се пътува със специален за целта автобусен транспорт или пеша. Заради хипнотизиращо зелената красота на планината, както и заради панорамните снимки, аз избрах да стигна до Елц пеша.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Преходът е около 15 минути по сравнително широк черен път през гората. Макар на места по- стръмен, заради планинския релеф, пътят е удобен за преминаване на детски или други колички, както и на велосипеди. Носете удобни и ниски обувки, а в дъждовно време, по- добре използвайте автобусите, които се движат в двете посоки на всеки 15 минути. Еднопосочният билет е с цена от 2 евро, а разстоянието до замъка се преодолява за няколко минути.

Müden, Rheinland-Pfalz, 56254, DE

В дъждовно време препоръчвам автобусния транспорт поради една много важна причина: пешеходната пътека става хлъзгава и опасна, тъй като липсва всякаква твърда настилка върху меката пръст, както липсват и всякакви обезопасителни парапети, а урвите около пътеката са стръмни и бездънни.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Покрай високите, озъбени гранитни скали и девствената гора, нагоре по извития гръб на планината, горската пътека отвежда до една панорамна площадка, от която се открива величествена панорама към замъка. Това е любимото място за фотографи и художници. На отсрещния хълм, сякаш

излязъл от приказка на Братя Грим

за велики крале и красиви кралици, за принцове, каляски и омагьосани принцеси, средновековният замък се извисява в цялото си великолепие:  със заострените си кули и скосените си покриви, със странната си (до бутафорност) архитектура, изобилстваща от различни стилове и цветове в не особено правилни геометрични пропорции, които на фона на величествената природа изглеждат като пясъчни фигури, изваяни с детска несръчност.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Дали защото средновековното чудо – замъкът Елц – никога не е бил обект на вражески нападения, дали защото нищо не е бил разрушаван от хората или природните стихии – не зная, но

Елц се счита за най-красивият в Германия

По- мое скромно мнение, много по-красиви са Нойшванщайн, Хоеншвангау, Драхенбург, Хоенцолерн, Зацвей, дори намиращият е в непостедствена близост Кохем, но германците са на съвсем друго мнение и до отмяната на марката като немска валута, Елц е единственото изображение на замък, отпечатван някога на банкнота. (На тази със стойност 500 марки.)

Замък Елц върху 500 марки – Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц върху 500 марки
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Имението, освен че е средновековна легенда, съхранена в автентичен вид и до днес, е и едно интересно доказателство за добрите роднински взаимоотношения и разбирателство между близки родственици. Чудото на мирното и добросъседко съжителство продължава около 900 години, през които заедно в замъка живеят различните поколения и семейства на хора от една фамилия – благородниците от фамилията Елц.

Замъкът е разделен на три равни части,

на три отделни комплекса, различни по архитектура и достроявани през годините, в зависимост от жилищните нужди на техните обитатели. В наши дни, отворени за посещение са два етажа от замъка, които принадлежат на семействата Родендорф и Рюбенах, а тази част от семейното имение, която принадлежи на семейство Кемпених не е достъпна за гости, тъй като и до днес се обитава от наследниците на Елц. (На снимката: отворени за посещение са помещенията с прозорците с червени крила в централната сграда.)

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи

Преминавайки портата на замъка, пътеката, която отвежда към вътрешността, преминава покрай магазина за сувенири, където се намират и билетните каси, после покрай ресторанта, кафенето и отвежда до вътрешен двор с кръгла форма. Ясно личат входните врати за жилищните площи на всяко едно от трите семейства, обитавали Елц. Всяка една врата е белязана с фамилен герб.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германи
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Дворът разполага с голяма панорамна тераса, от която се открива величествена гледка към наблюдателните кули, скалите  и горите, а долу в ниското се виждат крепостните стени и отбранителните съоръжения: оръдейна площадка във форма на римска цитадела и никога неизползвани боеприпаси.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Туристически обиколки на замъка

се извършват на всеки 30 минути и на няколко езика при събиране на група от минимум 10 души, говорещи съответния език: китайски, английски, френски, италиански, японски, холандски, португалски, руски и испански език. Обиколката става само в група и само с екскурзовод, абсолютно забранено е докосването на предметите в интериора, както и правенето на снимки. Последната група посетители се допуска в 17 часа, а в 18 часа приключва и работното време на всичко, което се намира на територията на замъка: магазинът за сувенири и ресторанта – също.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Туристическата обиколка на замъка започва от дома на Рюбенах, който заема цели осем етажа, но достъпът е само до два от тях. Интересно помещение е всекидневната стая, която прилича на Оръжейна. Стените са окичени с

арбалети, рицарски брони, доспехи, шлемове, мечове

и всякакви други оръжия, датиращи от XV – XVI век. Особено впечатляващи са турските оръжия, които са донесени в замъка като трофеи след победата над османците при битката край Виена. Оръжия, мебели, текстил и порцелан: това са основните обекти, към които насочват вниманието на посетителите и в определени моменти, когато обаче разговорите се сведат само върху стойността на предметите, туристическата обиколка става скучна.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

По тясна вита стълба се стига до Долната зала, интериорът на която е повлиян от аристократичните вкусове от началото на XV век. Стените на залата са украсени с фламандски гоблени и картини от същото време. Обиколката преминава и през Горната зала, в която отново обекти са гоблени и килими с изрисувани сцени на лов, рицарски турнири и семейни гербове.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

В жилищното пространство на Родендорф се намира

Изборната зала

(най- голямато и най- просторното помещение в замъка), точно заради която замъкът е най- известен в Германия. В тази зала са заседавали Седемте курфюристи, които са имали за задачата да избират поредния немски крал (Императора на Свещната Римска империя – бел.Ст.) Залата в замъка Елц е била специално избрана за този т.нар. „германски парламент“, тъй като двама архиепископи от рода Елц са участвали в кръга на Седемте. Извън заседанията по държавни въпроси, в тази зала са се събирали всички от семейния съвет на Елц, тук са се организирали също и общите семейни празненства.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Едно хрумване на наследниците от Елц с чисто финансова цел е отделянето на

всички предмети с висока антична и художествена стойност в отделни изложбени пространства,

които са две и за които се плаща отделна такса за вход.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Експонатите са разположени на две нива в подземието, тематично подредени и датирани от периода между XII  и XVIII век: колекции от оръжия и доспехи, от порцелан; предмети, изработени от благородни метали – бижута, часовници, произведения на изкуството (на едното ниво), а на другото- семейни печати, гербове, дърворезби, монети, средновековни артефакти…

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Доста по-интересна е обиколката из тези изложбени пространства, освен това движението е свободно, без екскурзовод и без ограничение във времето за пребиваване. Учудващо, тук снимането е позволено.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Кратка информация:

Платен паркинг за превозни средства: 2 евро, независимо от престоя.

Входна такса за възрастни: 10 евро, за хора в неравностойно положение, студенти и пенсионери: 6,50 евро, семеен билет за двама възрастни + две деца: 28 евро. При групови посещения – входна такса за групи възрастни от 20 души е 9 евро на човек, за ученици от клас 6 евро на човек. 

Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.30 ч. до 17.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения.

Кучета се допускат в замъка, но само в двора и във външната част на ресторантите.

Адрес: 56294 Wierschem, Германия

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия
Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия
Замък Елц край Виршем, Германия

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

Винената перла – Мозел

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътуването на Андрей по реките на Германищ преминава към река Мозел, след като плавахме из долината на Рейн предишния път. Приятно четене:

Винената перла – Мозел

част втора на

Реките на Германия – красота и вино

След малък престой в Трир реших да оползотворя връщането си с

пътуване по Мозел

 Реката е най-големият ляв приток на Рейн (втори по големина въобще след Майн), като извира от Вогезите (на френски: Vosges, „Вож“) и протича през Франция, Люксембург (само по границата) и Германия, за да се влее в Рейн при Кобленц. Дълга е 544 километра и е плавателна за големи речни кораби (1500 тона) от Мец във Франция до Кобленц, като за целта са построени 28 шлюза – 16 във Франция, 2 между Германия и Люксембург и 10 в Германия). Най-известният град по реката е Шенген в Люксембург, който обаче съвсем не е най-голямото селище по нея.

Долината на реката

 не е толкова стръмна като тази на Рейн, но почти

по цялата ѝ дължина се отглеждат лозя за вино

 Поради това е и много обичана отсечка за туристически пътувания. Възможно е да се направи тур за цели осем дена по цялото плавателно течение със спирки на различни места. Някои от корабите навлизат и по десния ѝ приток – Саар, който също има малка красива долина. Моето пътуване започна сутринта с наблюдението на един феномен, който не можах да заснема добре – издигащата се рано сутрин над Мозел мъгла.

Бернкастел – долината на Мозел, Германия
Бернкастел

Пристигнах с автобус до

двойния град Бернкастел-Куес (Bernkastel-Kues),

(Бернкастел е на десния, южен бряг, Куeс – на северния ляв), който имах възможност да пообиколя. Селището е разположено в една странична долина и предлага множество гледки с красиви стари къщи и погледи над покривите към реката.

Както се вижда, и тук лозите се използват като украса на улиците, а до кораба ми имаше достатъчно време за една кратка разходка. За жалост, повечето магазини и ресторантчета не бяха отворили още и градчето Бернкастел беше заспало. За разлика от Рейн, тук на кораба имаше основно германци, основно семейни двойки или малки компании, и основно желаещи да си попийват по пътя.

Забелязах обаче, че корабът пропуска някои спирки, обявени в разписанието, а тръгването понякога е от по-далечни кейове и това налага да се пристига винаги предварително. Още след отпътуването, веднага попаднахме в рая на лозаро-винарите.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Мозел е третият по големина винарски регион в Германия,

 като над 80 % от лозята са от сорта

ризлинг

Ризлингът е особено бяло вино, което първоначално няма много силен вкус, но само след секунда в устата разкрива невероятен букет от полуприкрити аромати. Годен е за дълго отлежаване, но младият ризлинг е най-ароматен. Германците го правят в три варианта – сух, полусух и сладък, като аз пия почти само полусухият. В долините на Рейн и Мозел гроздето се бере относително късно, за да може една „благородна плесен“ по него да отстрани водното съдържание от отделните плодове и така да повиши захарността. Освен това е популярен процесът на производство на т.нар. „ледено вино“ – гроздовете се оставят да замръзнат по лозите, за да се подсили аромата и да се получи леко стафиден вкус. Това пък е типичен малък винарски чифлик.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Малко по-надолу се намира

идиличното селище Велен (Wehlen),

 където се намира поредният мост над Мозел (за разлика от Рейн, тук мостовете са честа гледка).

(снимка Moseltal 7 – Велен)

(снимка Moseltal 8 – Велен)

Селцата пък могат да се определят не като толкова драматични, колкото като идилични – закътани сред лозята, далеч по-малки и сякаш по-компактни. Корабоплаването също е с по-малка интензивност и районът минава за прекрасно място за спокойна почивка.

Долината на Мозел, Германия
Долината на Мозел, Германия

Следващото село е

Целтинген,

чиято църква се вижда отдалеч.

Целтинген – Долината на Мозел, Германия
Целтинген

Тук преминаваме и първия

шлюз на Мозел,

където корабът ни се смъква с 6 метра за десет минути. Интересно е, че в шлюза корабите трябва да стоят вързани, а на всеки 50 см има ново място, където човек от екипажа трябва да държи въжето, докато водата се изпомпва/запълва шлюза.

Шлюзът при Целтинген  – Долината на Мозел, Германия
Шлюзът при Целтинген

Следващото село по пътя е

Юрциг (Ürzig),

което е един от най-големите винарски центрове в долината (по площи лозя, не по големи изби). Селото се намира на един красив речен завой.

След него по десния бряг на Мозел се намират

безкрайни лозя

Лозята край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Лозята край Юрциг

Малко по-надолу се намира и

лозето „Стълбичката“ (Treppchen),

до което се достигало само с малки дървени стълби.

Стълбичката „Треппхен“  - лозе край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Стълбичката „Треппхен“

Малко по-надолу стигаме до поредния двоен град –

Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach)

Понеже по Мозел от средата на XIX век се строят мостове, тук двойните градове не са рядкост – след построяването на моста двата отсрещни града се сливал в един. Трарбах е по-старият от двата града на южния бряг, като над него има и замък, който в сегашния си вид е от XIII век.

Трарбах – Долината на Мозел, Германия
Трарбах

Срещу него, на по-равнинния ляв бряг по течението на реката е Трабен – квартал с множество вили от XIX век.

Трабен – Долината на Мозел, Германия
Трабен

Малко след като преминахме Трарбах реших да изпия поредната чаша ризлинг на кораба, както и да похапна. Оказа се, че гастрономията не е много успешна и яденето в градчетата по реката е доста по-добро. Впрочем, цените на храната в Германия ми направиха приятно впечатление, като са значително по-ниски от тези в съседна Франция, например.

Последва поредната порция от засети до върха с лозя склонове и поредното

миниатюрно селце – Енкирх

Енкирх – Долината на Мозел, Германия
Енкирх

След мъничко преминаваме и покрай

Пюндерих (Pünderich)

 Това село се намира до един от най-фотографираните меандри на Мозел почти в центъра на долината между Трир и Кобленц. Основният поминък и тук са лозарството и туризма, като това е и мястото, където жп линията отново излиза на брега на реката от високата равнина на север. За съжаление, не успях да заснема завоя, но снимки може да намерите в интернет. Самото село обаче показва превъзходни примери на типичната германска архитектура.

Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Пюндерих

На снимката можете да видите също така как се транспортира трактор върху ферибот – именно тази пасторалност ме кара да харесвам Мозел толкова. Времето тук сякаш е спряло.

Срещu Пюндерих се намира

замъкът на Св. Богородица – Мариенбург (Marienburg)

Този замък всъщност е построен на мястото на стар манастир от XII век, който се издига на най-високата точка на един полуостров между два завоя на Мозел. Мога само да съжалявам, че нямах време да се изкача догоре за прекрасната гледка (снимки можете да видите в Wikipedia на https://de.wikipedia.org/wiki/Marienburg_(Mosel) ). Това е изглед отдолу.

Замък Мариенбург край Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Замък Мариенбург край Пюндерих
Pünderich, Rheinland-Pfalz, 56862, DE

Така корабът ми бавно се приближи към последната си спирка

винарският център Цел (Zell an der Mosel)

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел

Това е един от градовете с множество известни изби, а рекордьор е

избата „Черната котка“ (Zeller schwarzer Katz),

която е известна в цяла Германия. Тук се провеждат празници на виното в началото на септември, а градчето предлага множество възможности за храна и разходка. И тук улиците са украсени от множество лози.

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел, улица

За съжаление, оттук ми се наложи да гледам долината от прозореца на влака. С последната снимка от

град Трайс – Карден (Treis-Karden)

 се прощавам с долината на Мозел и приключвам този пътепис.

Трайс – Карден – Долината на Мозел, Германия
Трайс – Карден

Какво пропуснах? Извън описаните тук места в района на долините на Рейн и Мозел си струват и още няколко места:

– Кобленц – градът, разположен при вливането на Мозел в Рейн има красиви крайречни улици, малък запазен средновековен център и 4 замък в околностите си, до част от които се достига с лифт;

– Трир – един от най-старите градове в Германия, Трир може да ви предложи великолепна средновековна катедрала, няколко римски руини и музея вродната къща на Карл Маркс;

– Майнц – също стар римски град с относително запазено средновековно ядро и един от най-големите карнавали по Рейн в началото на Великия пост (по католически).

Тях обаче оставям за бъдещи пътеписи.

Край

Автор:  Андрей Георгиев  
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

Реките на Германия – красота и вино (1): Рейн

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

  • с кораб или
  • с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

  • Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

  • Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.
  • Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

И така, започваме с

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Rheintal (1)-Bingen-Ehrenfels - Долина на Рейн, Бинген
Бинген

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Рюделсхайм
Рюделсхайм

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Долина на Рейн, Еренфелс
Еренфелс

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Germania_Rheintal (2)-Ruedelsheim - Германия - Долина на Рейн, Асмансхаузен
Асмансхаузен

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

Germania_Rheintal-5-Rheinstein Германия - Долина на Рейн, Райнщайн
Райнщайн

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

Germania_Rheintal (6) Германия - Поглед към долината на Рейн
Поглед към долината на Рейн

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Нидерхаймбах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Trechtinghausen, Трехтингхаузен – Германия - Долина на Рейн
Поглед с кораб

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Лорх и замъкът Нолиг – Германия - Долина на Рейн
Лорх и замъкът Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Лорххаузен – Германия - Долина на Рейн
Лорххаузен

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Бахарах

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Бахарах – порта  – Германия - Долина на Рейн
Бахарах – порта

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Нидерхаймбах – Бахарах – Германия - Долина на Рейн
Нидерхаймбах

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс – Германия - Долина на Рейн
Кауб, Пфалцграфщайн, Гутенфелс

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Шьонебург – Германия - Долина на Рейн
Шьонебург

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

Обервезел – Германия - Долина на Рейн
Обервезел

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

7 Юнгфрауен – Германия - Долина на Рейн
7 Юнгфрауен

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Лорелай – Германия - Долина на Рейн
Лорелай

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Санкт Гоархаузен – Кац – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоархаузен – Кац

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Санкт Гоар – Германия - Долина на Рейн
Санкт Гоар
Sankt Goar, Rheinland-Pfalz, 56329, DE

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

Booking.com

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

Ст.Гоар – Райнфелс – Германия - Долина на Рейн
Ст.Гоар – Райнфелс

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Фелен – Германия - Долина на Рейн
Фелен
Замък Маус – Германия - Долина на Рейн
Замък Маус
Хирценах – Германия - Долина на Рейн
Хирценах

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Либенщайн –Щеренберг – Германия - Долина на Рейн
Либенщайн –Щеренберг

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен
Борнхофен – Германия - Долина на Рейн
Борнхофен

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Бопард – Германия - Долина на Рейн
Бопард

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

Дортмунд: Там, където футболът е религия! (2): Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :) Приятно четене:    

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре. След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин,  имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов. Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера. Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела.  Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите  ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината  ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света" Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption] Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Приятелска снимка с фен на Арсенал Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption] Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна Continue reading

Дортмунд: Там, където футболът е религия! (1): На мача Борусия Дортмунд – Шалке 04

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
В навечерието на най-важния и интересен футболен мач на годината, когато все пак поне един немски отбор ще бъде победен на Уембли, Атанас ще ни представи единия от двата участника в този вътрешно-германски финал: Борусия Дормунд. Разбира се днешното посещение на автора на Вестфаленщадион, няма да е единственото, а само първото в тази поредица пътеписи за Борусия от градчето Дортмунд :)  Т.к.редакцията има лични пристрастия към град Дортмунд (ех, а бяхме млади, а французойките говореха немски ;)* , но също и чисто естетски към града на другия финалист - Мюнхен, очаквам и фенове на Байерн да напишат пътепис и да го пратят :) Хайде наш'те!!!  (ЦСКА и Левски, седнете си, не се отнася за вас!)

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

Борусия Дортмунд е шампион на Германия за втори пореден път! Капитанът Себастиян Кел получава Сребърната салатиера в официалната ложа на „Сигнал Идуна Парк“, а част от публиката прескача предпазните заграждения и теренът е буквално наводнен с хора. На трибуните съм и аз – един българин, който е впечатлен от  традициите, феновете и историята на отбора преди 16-17 години и оттогава Борусия неизменно има място в сърцето му. Със следващия пътепис за трите ми посещения в Дортмунд ще се опитам да разкажа как цял един град е луд по футболния си отбор, който е неговата най-голяма гордост. Първо посещение: февруари 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Шалке 04

През януари 2011-та съвсем спонтанно реших да отида до Дортмунд да гледам най-после на живо любимия си германски футболен отбор, който се представяше страхотно този сезон и водеше убедително в Бундеслигата след първия полусезон. Изборът ми падна върху дербито на Рур срещу най-големия съперник на „жълто-черните“ - Шалке 04. Беше трдуно да се намерят билети, както за всички домакински срещи на Борусия. Единственият ми шанс беше да се възползвам от услугите на онлайн агенция за продажба на билети за спортни събития, което и направих. Следваше резервация на хотел и покупка на самолетен билет. Wizz Air имат удобни и изгодни директни полети София – Дортмунд, така че се спрях на тях. Мачът беше изтеглен и щеше се играе в петък вечер (4 февруари), вместо през уикенда. В същия ден по обед трябвашеи да летя за Германия. Взех само една раница ръчен багаж, тъй като нямах нужда от много неща за три дни. Освен това се спестяват пари (знаете -  всеки допълнителен куфар при лоу-кост компаниите се заплаща допълнително) и време (нямаше да ми се налага да чакам куфара си на лентата с багажа след кацането). Излитането се забави с около час, но в ранния следобед вече бях на летището в Дортмунд. Посрещна ме сиво, мрачно и студено време, гарнирано със силен вятър. Всъщност, за три дни в Дортмунд така и не видях слънце, но нормално – все пак бях през зимата в северната част на Германия. Даже се учудих, че няма сняг. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Знамената на Борусия са из цял Дортмунд Знамената на Борусия са из цял Дортмунд[/caption] Още на автобусната спирка пред летището зърнах първите знамена на Борусия, които после щях да виждам из целия град. Шофьорът, който също беше омотал жълто-черно шалче около врата си, каза, че билетът е „цвай-драйсих“, но поклати глава, че няма да ми върне, след като му подадох банкнота от 100 евро. Доста наивно от моя страна да не взема никакви дребни от България, но това беше първото ми самостоятелно излизане зад граница, малко на принципа „Юруш!“, и нямах опит в организацията на пътуване.  Наложи се да се върна обратно в терминала, за да купя шоколадче за евро. Продавачката ме изгледа сърдито, като й подадох голямата банкнота, но все пак ми развали парите. Върнах се на спирката, но автобусът (линия номер  440) беше заминал и се наложи да чакам следващия с чувството, че вятърът ще ме издуха от спирката. И съдба – в следващото возило виждам Пламен, мой познат от България. Пътуваше също за мача с Лъчо Паланков – един от организаторите на минифутбола (т. нар. футзал) в България. Разбрахме се по-късно да се видим пред стадиона, тъй като двамата бяха само за няколко спирки, а аз трябваше да продължа до последната. Още по пътя си личеше колко много Дортмунд обича футболния си отбор. На много къщи, вместо флагът на Германия, се вееха жълто-черни знамена на Борусия. Другото, което ми направи впечатление беше ниското строителство. Виждаш само къщи, къщи и къщи. И тук-там някое ниско три-четири етажно блокче. Затова и градът е разпростян на голяма площ. Иначе населението е 580 000 души, нареждайки Дортмунд на осмо място в Германия и на първо в Рурската област. След повече от час с автобуса стигнах до хотела, който беше в покрайнините на Дортмунд, но с удобна връзка с центъра чрез градската железница Stadtbahn. Билетите за нея също за 2,30 евро, както за автобуса, и се купуват от автомати на самите станции. Между другото, за трите ми посещения в града и един куп пътувания с Stadtbahn, имаше една-единствена проверка от кондуктор, но винаги съм се возил с билет. Но и вие, ако ходите до Дортмунд, по-добре не рискувайте на принципа „Ах, к`во ще им купувам билет на тия, нали не проверяват?“. Един път може да ви хванат, но хем ще берете срам, хем ще ви одрусат със солена глоба. [caption id="" align="aligncenter" width="731"] "Вестфаленщадион" е оригиналното име на "Сигнал Идуна Парк" "Вестфаленщадион" е оригиналното име на "Сигнал Идуна Парк"[/caption] На рецецията вече ме чакаше плик с билет за мача, за който платих няколко пъти над реалната му себестойност, но това беше единственият ми шанс да присъствам на Рурското дерби. В Дортмунд наистина са луди по Борусия и е изключително трудно човек да се добере до билети, особено за топ мачовете – например с Шалке 04 и Байерн Мюнхен. За да разберете за какъв интерес става въпрос ще цитирам някои цифри. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Стадионът на тима  - „Сигнал Идуна Парк“,

е най-големият в Германия с капацитет от 80 000 места (за справка „Алианц Арена“ в Мюнхен е със 71 000 места, „Олимпиащадион“ в Берлин – със 74 000) и е разпродаден напълно за всеки мач. Излиза, че при население на града от близо 600 000 души, всеки осми жител е на стадиона, когато има мач. Разбира се, не е точно така, тъй като любовта към Борусия се разпростира извън границите на Дортмунд из цялата област Нордрайн-Вестфалия. Има хора от Бохум, Дюселфорд, Кьолн, които си пътуват редовно, за да наблюдават на живо домакинските срещи на Бе Фау Бе (BVB на немски), както повечето хора в Германия наричат тима, съкратено от Ballspielverein Borussia (BVB). „Сигнал Идуна Парк“ се пълни до дупка дори за двубои с по-неатрактивни съперници от рода на Аугсбург, Фрайбург, Хофенхайм и т.н., а Борусия е отборът с най-висока средна посещаемост в цяла Европа с повече души средно на мач от Реал Мадрид и Барселона, въпреки че техните стадиони са по-големи. Регулярно над  50 000 души си купуват абонаментни карти за сезона и в свободна продажба остават по-малко от половината места на стадиона. Още по-трудно е да се намери място за мач от европейските турнири, тъй като за международни срещи капацитета се намалява до 67 000 места. Поради всичко това се наложи да платя скъпо и прескъпо, за да присъствам на дербито с Шалке. Слава богу, на рецепцията на хотела говореха английски и успях бързо да се настаня (на немски знам буквално само няколко израза). Дадоха ми и карта на градската железница и ми обясниха как да стигна до стадиона. Нямах много време за почивка, затова оставих багажа си и поех с Stadtbahn-a към „Сигнал Идуна Парк“, за да се срещна с Пламен и Лъчо Паланков. Когато слязох от влака за пръв път чух феновете, запътили се към стадиона да пеят култовия рефрен: „Wer wird Deutscher Meister?/Кой е шампион на Германия? BVB – Borussia!/Бе Фау Бе – Борусия! Wer wird Deutscher Meister? /Кой е шампион на Германия? Borussia – BVB!/Борусия – Бе Фау Бе!“ Можете да чуете как точно звучи това в следващото видео: http://youtu.be/Ib92u4l8B5k Мелодията всъщност е от Пипи Дългото Чорапче, но феновете са изобретателни и са направили аранжимент за собствено ползване. Ето линк към оригинала от Пипи: http://youtu.be/mYFnBBAm6eU [caption id="" align="aligncenter" width="580"] С пчеличката Емма (кой знае кой се е намъкнал в този костюм?) в Борусеума – Дортмунд, Германия С пчеличката Емма (кой знае кой се е намъкнал в този костюм?) в Борусеума – Дортмунд, Германия[/caption] Видяхме се с Пламен и Паланков пред главния вход на стадиона и първо хапнахме и пийнахме задължителните за мач в Германия вурстчета и бира. След това директно им предложих да отидем да разгледаме клубният музей, носещ името

Борусеум

Още с влизането се втурна да ни прегръща талисманът на Борусия - пчеличката Емма (или поне на външен вид е пчеличка, иначе кой знае какъв лунгур може да е облякъл този костюм :)). В Борусеума играхме джаги (човечетата бяха естествено  жълти и черни - цветовете на отбора), снимахме се с купите - Шампионската салатиера и Купата на Германия, Купата на Европейските шампиони (спечелена през 97-ма година след победа над Ювентус с 3:1 и уникален гол на Ларс Рикен), Междуконтиненталната купа (влязла във витрината след успех с 2:0 над бразилския Крузейро пак през 97-ма) и вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 66-та (победа във финала с 2:1 срещу Ливърпул след продължения), разгледахме снимки и видео, разказващи за историята на клуба. Преди мача минахме и през клубния магазин на тима, където беше пълно с хора, купуващи фланелки, шалчета, анцузи, чаши,плакати, запалки, ключодържатели и въобще всичко, което ви хрумне с емблемата на BVB. Търговията кипеше с пълна сила и феновете с кеф харчеха пари, които щяха да влязат в касата на любимия им клуб. [caption id="" align="aligncenter" width="580"]С Лъчо Паланков и Пламен в Борусеума – Дортмунд, Германия С Лъчо Паланков и Пламен в Борусеума[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="598"]Купата на Европейските шампиони – Дортмунд, Германия Купата на Европейските шампиони[/caption] Наложи се да се разделим с Пламен и Паланков, тъй като билетите ни бяха за различни сектори. Поканиха ме на другия ден да ходя с тях до Кьолн да гледаме мача ФК Кьолн срещу Байерн Мюнхен, но отказах, тъй като не съм фен на никой от двата отбора и бях решил да разгледам Дортмунд. Освен това, и двамата бяха без билети за мача в Кьолн и нямаше гаранция, че ще успеят да си намерят на място.

Билетът ми бе за Osttribune - Източната трибуна на „Сигнал Идуна Парк“.

Влизайки ми направи впечатление колко стръмни и близко до терена са трибуните. Стадионът няма лекоатлетическа писта, а това допринася за още по-автентично усещане, приближавайки феновете съвсем близо до любимците им. На терена вече се вееха жълто-черни знамена на различните фенклубове на Борусия от региона – традиция преди мачовете. Хвърлих поглед към съседната Südtribüne/Южна трибуна, известна като Gelbe Wand или „Жълтата стена“ на български. Това е най-голямата трибуна на стадион в Европа. Побира 24 500 души и представлява огромен отвес, който изглежда непрекъснат и не се виждат отделни нива или тераси. На нея се настаняват най-запалените фенове на Дортмунд. Почти е невъзможно да се намери билет за Южната трибуна, тъй като тук всички са с абонаментни карти.    Няколко думи и за

дербито на Рур,

което е най-голямото футболно съперничество в Германия. Наричат го още Ревиер дерби от немското „Revier”, което означава територия или област, тъй като двата тима спорят за това, кой е по-силен в областта Рур. (Revier се ползва и като „ловен район“ – бел.Ст.) Съперничеството датира от 1925 година, когато е първият сблъсък между Дортмунд и Шалке. През годините се редуват периоди на надмощие на единия или другия отбор, като към днешна дата са изиграни 127 мача. Шалке има леко предимство с 50 победи срещу 44 за Борусия, останалото са 33 равенства. Омразата между двата града – Дортмунд и Гелзенкирхен, които са само на 40 минути с влак един от друг, достига дотам, че феновете на Шалке никога не казват Дортмунд. Вместо това, използват „Забраненият град“ и наричат феновете на Борусия „насекомите“, заради жълто-черните фланелки. Последните, от своя страна, вместо Шалке 04 наричат съперника си „Шайзе 04“ и обичат да им се подиграват за липсата на шампионска титла във витрината от 1958 година. През 2008 година дори част от фен фракциите на Дортмунд организираха тържества по случай 50 години, откакто Шалке не са ставали шампиони. Година по-рано, именно Дортмунд беше спрял Шалке по пътя към титлата, побеждавайки го с 2:0 два кръга преди края на сезона.   [caption id="" align="aligncenter" width="580"]Момент от дербито Борусия - Шалке – Дортмунд, Германия Момент от дербито Борусия - Шалке[/caption] Преди дербито по уредбата звучаха клубните песни на Борусия, които се пееха от всички на стадиона. Част от репертоара беше и „You`ll never walk alone”, която феновете на английския Ливърпул имат за свой химн (песента е от мюзикъла „Карусел“ от 1945 година). Парчето се пуска обаче и преди мачовете на много други отбори по света - на шотландския Селтик, холандския Фейенорд, белгийския Брюж, още няколко германски клуба и дори преди срещите на японския ФК Токио. Можете да чуете “You`ll never walk alone” в изпълнение на феновете на Борусия преди мача с Шалке в следващото видео (извинявам се за неособено доброто качество, но тогава все още бях с доста допотопен фотоапарат): Дикторът обяви стартовите единадесет на двата отбора, като за състава на Борусия казваше само първото име, а цялата публика викаше в един глас фамилията на играча. Беше много надъхващо! След това още една традиция на „Сигнал Идуна Парк“ – двата отбора излизат на терена под звуците на „Thunderstruck” на AC/DC. Мачът премина общо взето под диктовката на Борусия, които направиха един куп пропуски. На два пъти гредите спасяваха Шалке 04 от гол, а и вратарят им Мануел Нойер (който сега пази за Байерн Мюнхен) отразяваше удари на Марио Гьотце и Лукас Бариос. „Кралскосините“, както са известни гостите от Гелзенкирхен, също удариха греда и имаха няколко положения чрез Раул (който беше дошъл от Реал Мадрид, за да приключи кариерата си в Германия) и холандеца Клаас Ян Хунтелаар, но в крайна сметка дербито завърши без голове – 0:0. Естествено, като на дерби имаше закачки с различни песни между двете агитки, от които разбрах само тази на BVB, в която се пееше: “Ale, ale, ale Scheisse Null-Vier”. Null-Vier (Нула-Четири) казват накратко на Шалке в Германия, а “scheisse” мисля, че няма нужда от превод. Между другото, на полувремето исках да си взема нещо за хапване и пийване, но нямаше как. На стадиона не приемаха кеш и продаваха храна само, ако имаш специална карта, в която предварително си вкарал пари. С допиране до сканиращо устройство от картата автоматично се изваждаше дължимата сума. Съгласен съм, това много улесняваше работата на продавачите, но чак пък да откажат да ми приемат пари в брой... А иначе по германските стадиони, свободно си се продава бира. След мача се озовах пред стадиона, заедно с други фенове на Борусия, сред привърженици на Шалке. Нямаше обаче побоища или безредици, като на някои дербита по нашите географски ширини, а само словесни закачки. Културна и възпитана работа. Типично по германски. [caption id="" align="aligncenter" width="622"]"Тооор!"... или просто "Гол!" "Тооор!"... или просто "Гоооол!"[/caption] В крайна сметка, Борусия направи уникално силен сезон под ръководството на треньора Юрген Клоп и триумфира като шампион с най-младия състав в историята на Бундеслигата. Клоп буквално възроди тима, който беше пред фалит през 2005-та, когато беше затънал в дългове, заради играчи, купени за баснословни трансферни суми. Благодарение на огромната маса от фенове, изкупили рекорден брой абонаменти карти и на ръководството, поело оздравителен курс с налагане на млади играчи от школата (Марио Гьотце, Кевин Гроскройц) и купуване на евтини такива (като поляците Куба, Пичшек и Левандовски, японецът Кагава), Борусия отново стъпи на краката си и днес е един от най-стабилните във финансово естество клубове в цяла Европа. Благодарение на задружния футбол, който заигра отбора, лишен от примадони и звезди, успехите на терена също не закъсняха. На другия ден след мача излязох, за да разгледам

Дортмунд

Макар и в миналото да е бил обект на активна миньорска и стоманодобивна дейност, днес Дортмунд е известен като „Зеленият метрополис“ на Вестфалия. Почти половината от прилежащата му територия е заета от канали и водни пътища, гори, зелени площи и паркове като Ромберг парк и Вестфален парк.   Ромберг парк е прекрасно място за разходки с езерца, алеи, Ботаническа градина и Зоопарк. Посетих Ботаническата градина (входът беше 1,50 евро), в която имаше гигантски кактуси, морски костенурки и зловеща статуя на велосираптор (ако се сещате за малките и пъргави хищници от Джурасик парк, значи знаете какво е). След това минах и през

Зоопарка

(7,50 евро за вход). Най-забавно беше при жирафите, които, заради студа, бяха затворени в специална къща, наречена Giraffen-haus. Много са любопитни и постоянно се навеждаха през оградата, мъчейки се да докоснат хората с муцуна. В Зоопарка открих и някакво странно животно, което така и не разбрах какво представлява (приличаше на нещо средно между мравояд и прасе), до което имаше табела да се внимава, тъй като пръска... вижте табелата на снимката и сами ще разберете какво точно пръска :) Интересно беше в зоната, посветена на Амазония. Влизаш в едно хале, в което е постигната симулация на амазонския климат, и дрехите ти буквално залепват за тялото от влага. Естествено, в тази част имаше предимно каймани, пирани, змии, гущери. [caption id="" align="aligncenter" width="544"]Един от любопитните жирафи – Дортмунд, Германия Един от любопитните жирафи[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="580"]Странното и опасно животно, приличащо на кръстоска между прасе и мравояд Странното и опасно животно, приличащо на кръстоска между прасе и мравояд[/caption]
(на картинката е изобразен тапир – най-близкият родственик на жирафа в животинското царство – бел.Ст.)
След Ромберг парк се отправих към Вестфален парк, в който се намира най-високото нещо в Дортмунд –

Кулата Флориан (Florianturm)

Телевизионната кула е построена през 1959-ма година и някога е била най-високата в Европа. Днес е 14-ата най-висока структура в Германия и от нея се излъчва сигналът на много германски телевизионни канали, в това число Eurosport, ARD, ZDF, RTL, Sat 1, ProSieben и др. Кулата се издига на 208.5 метра височина и има площадка за наблюдение, от която се открива гледка към река Рур и цял Дортмунд. Платих  няколко евро, за да се кача с асансьора до върха. Почти съм убеден, че това е едно от местата, на което са снимали „Отнесени от вихъра“. Вятърът беше невероятно силен и трябва да се държиш за нещо стабилно, ако не искаш да бъдеш издухан. Иначе гледката наистина е страхотна и си заслужава. Вижда се всичко на 360 градуса околовръст. [caption id="" align="aligncenter" width="653"]Кулата Флориан във Вестфален парк Кулата Флориан във Вестфален парк[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="657"]Катедралата Reinoldkirche е най-старата църква в Дортмунд Катедралата Reinoldkirche е най-старата църква в Дортмунд[/caption] Остана ми време да се разходя и до центъра на Дортмунд. Чисто и подредено е (както предполагам във всеки германски град), но няма нещо кой знае колко впечатляващо. Сърцето на града е около катедралата Reinoldkirche и Стария пазар – Alter markt.

Reinoldkirche

е най-старата църква в Дортмунд, а Alter Markt представлява площад с фонтани, заведения и място, на което феоновете на Борусия се събират, за да празнуват победите на тима. [caption id="" align="aligncenter" width="658"]Старият пазар - Alter markt – Дортмунд, Германия Старият пазар - Alter markt[/caption] На другия ден станах рано-рано, за да хвана автобуса за летището. Таксиметрови шофьори, които стояха на спирката обаче ми казаха, че линия 440 не работи в неделя. Макар да не знаех немски, нито те – английски, успяхме да се разберем и ми обясниха как да стигна до летището без автобус. Вместо него взех градската железница до Hauptbahnhof – Централната жп гара. Оттам имаше експресен автобус директно за аеропорта. Стигнах на време, за да хвана самолета и с това приключи първото ми посещение на Дортмунд. *Винаги съм се чудел на какъв език си говорят хората в смесени бракове, когато нито един от двамат говори родния език на другия – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Германия – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ за подроности :)