Tag Archives: Другата Италия

Помпей на живо (5): Форумът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а за последно минахме през храма на Изида. Днес ще посетим Форума
Приятно четене:

Помпей на живо

пета част

Форумът

Преди Форума – Помпей, Италия
Преди Форума

Тъкмо вече виждахме в далечината Форума с щръкналия над него вулкан и даже ускорихме крачка, когато не помня, кой точно реши, че трябва да влезем в

Къщата на Геометричните мозайки

Там естествено зърнахме много и най-различни… геометрични мозайки. Повечето, да си призная, не ми направиха, кой знае какво впечатление, но когато в един момент се замислих за хората, стъпвали по тях преди две хилядолетия успях някак да одухотворя гледката, сякаш зървайки сенките на отдавна живели люде.
Ето тук, в тази стая до атриума, пред домашния олтар, главата на дома е принасял своите дарове на боговете и предците си. До него навярно е стояла съпругата му, държейки чиния с храна, а зад тях са надничали любопитно и нетърпеливо децата им.

Ларариум

А, тук, от северната страна, може и да е била детската стая. Малчугани са притичвали насам натам върху мозаечния под, отдадени на игри или пакости. Едва ли тогавашните деца са били много по-различни от днешните. На пода може да се видят линиите определящи местата на двете легла.

Кубикула – Помпей, Италия
Кубикула

Ако случайно ви се вижда, че стаята е малка и тъмна, да, това е така, но е по-скоро правило в древния римския свят, в който спалните (или така наречените кубикули) обикновено са точно такива – малки, тесни, с липса на достатъчно дневна светлина. Явно древните не са се задържали много в тях.


По-нататък се загледахме в един басейн, от едната страна на който още могат да се видят керамичните тръби, през които навярно се е пълнел с вода. Предполагам, че е служел като резервоар, а не за плуване, но знае ли човек.

Басейн – Помпей, Италия
Басейн

Всъщност къщата е огромна и се състои от два съединени дома с над 60 помещения общо. И като се има предвид, че се опира почти във Форума, тук навярно е живял някой голям античен баровец. Двете тераси с изглед към долината на Сарно също подкрепят това предположение. За съжаление домът е пострадал много по време на земетресението през 62 г., много преди да потъне под пепелта на Везувий.


След известно време прекарано в разглеждане на мозайки, накрая изскочихме на улицата и след около 2 минути излязохме на

Форума,

който естествено беше пълен с туристи. Ужасно пълен. Повече от колкото обикновено мога да понеса! Но стиснах зъби и продължих след моите спътници.

Форум – Помпей, Италия
Форумът

Като за начало се спряхме при

базиликата,

която, както повечето базилики през Късната Република и Принципата, е била ползвана за нещо като Съдебна палата, както и за разни известни и неизвестни бизнес дела.

Базилика – Помпей, Италия
Базиликата

Централната ѝ част представлявала перистил, остатъците от тухлените колони на който могат да се видят и днес. Въобще цялата сграда е била изградена от тухли за да излезе строителството по-евтино, като после, за да ѝ придадат по-скъп вид, местните решили да я покрият със мазилка, имитираща големи блокове от мрамор. Това се случило преди Помпей да стане римска колония, а остатъците от тази мазилка могат да се видят по стените и до днес.


Преди да продължим из Форума се отбихме до

храма на Венера,

разположен на самия край на помпейското плато до пристанищната порта.

Храмът на Венера – Помпей, Италия
Храмът на Венера

От него не е останало много, тъй като е разрушен от земетресението през 62 г. и при изригването на Везувий все още не бил възстановен напълно. Построен е през 2 в. пр. Хр., но това, което виждаме днес са останките от построеното в началото на имперския период светилище. След окончателното падане под властта на Рим, Венера става богинята покровителка на града, понеже била възприемана за закрилник на диктатора Луций Корнелий Сула – завоевателя на Помпей. Това е и отразено в пълното ново име на селището, което включва имената и на богинята, и на диктатора: Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum.


Скулптурата, която виждате в гръб не е някакъв древен артефакт, стърчащ над руините, а творба на полския скулптор Игор Миторай, произведения на когото са разхвърляни из целия Археологически парк, вписвайки се доста интересно в античната обстановка. Интересно, но не бих казал сполучливо.


Позяпахме, поснимахме, побутахме се с околните и накрая се върнахме обратно на Форума за да влезем в двора на

храма на Аполон,

разположен северно от базиликата.

Храмът на Аполон – Помпей, Италия
Храмът на Аполон

Храмът е построен през 2 в. пр. Хр. върху основите на по-стара сграда по римски образец. Това римско копиране става във време преди Помпей да попадне под директната власт на Рим и учудва доста хора. Но влиянието на римляните по тия места било голямо още от времената на Третата самнитска война, когато през 290 г, Помпей става зорлем римски съюзник.


Затова и след завоюването му, латинизирането протича с бързи темпове. За около век и половина, след края на Съюзническата война през 89 г. пр. Хр, виждаме, че латинският език вече е масово използван, а жителите са станали същински римляни. И то не само защото са получили римско гражданство.


Естествено изборът на Аполон, и въобще наличието на култ към този бог е свидетелство и за други, по-стари влияния над местните, като еструско и гръцко. В двора на храма не се изпълнявали само религиозни обреди, а били изнасяни театрални постановки и провеждани гладиаторски игри. Явно мястото е било многолюдно и доста посещавано, привличайки хората по най-различни начини, но и най-вече с притегателната мистика на

Аполон и сестра му Диана (Артемида)


Като стана дума за последната, ето я и нея, от западната част на портика. Статуята естествено е копие, чиито оригинал се съхранява в Националния археологически музей в Неапол.

Диана – Помпей, Италия
Диана

А храмът в ония години е изглеждал навярно така.

Храм на Аполон – Помпей, Италия
Храм на Аполон

Накрая излязохме и продължихме сред тълпата напред, за да се спрем за малко пред

Mensa Ponderaria

Това е маса с издълбани в нея мерки за вместимост, които били еталони в търговските дела.

Mensa Ponderaria – Помпей, Италия
Mensa Ponderaria

Веднага след това се озовахме пред

Форум Холиториум –

мястото, където древните помпейци идвали, за да си напазаруват плодове и зеленчуци.

Холиториум – Помпей, Италия
Холиториум

На мястото бяха дошли и доста наши съвременници, които се тълпяха пред решетките, но не с намерение да си купят зеле или праз, а за да снимат вътрешността. Днес мястото на древния пазар е превърнато в склад за хиляди артефакти, изкопавани по време на археологическите разкопки от края на 19 век до сега.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Тук някъде всеки от нас тримата се пръсна накъдето му видят очите. Естествено в различни посоки. Аз постоях-постоях и се отказах да чакам реда си сред това вавилонско стълпотворение за някакви си снимки и

се мушнах в една ниша, където нямаше толкова хора


Още в мига, щом зърнах решетъчната врата отворена, с висящ катинар отстрани, без да се замисля дори за секунда, влязох през нея в и попаднах на доста приятно местенце, без туристи, но със натрупани камари от антични предмети. Чудесно място за такива антични главанаци като мен.

Складът на форума – Помпей, Италия
Складът на форума

След две-три минута обаче зад гърба ми изкочи един чичка (някъде на моя възраст), който ми крещеше нещо на неаполски диалект, но аз го разбрах много добре, какво иска да ми каже, капутът, предвид злостния му поглед, с който ме стрелкаше и ръцете му, които неизменно ми сочеха изхода. После, докато се отдалечавах, разсъдих, че съм имал късмет, че не ме е заключил вътре.


В северната част на площада се намират останките от

храма на Юпитер

Построен е през 2 в. пр. Хр. във времена, когато римските богове настъпвали, а гръцките отстъпвали в душите на помпейците. Точно и заради това той е построен в сърцето на града, на най-представителното място – Форумът.

След превръщането на Помпей в колония, светилището бива посветено освен на Юпитер и на Юнона и Минерва и така се превръща в помпейския вариант на Капитолия в Рим. Според някои изследователи, в храма се е помещавала и градската хазна.

Храмът на Юпитер – Помпей, Италия
Храмът на Юпитер

Така неусетно стигнах до северната част на Форума, а от Валя и Гената нямаше ни вест, ни кост. Също така неусетно стигнах до края и на тази част. Следващата –когато изпадна отново на помпейска вълна. И в нея май ще си останем още в Археологическия парк, преди да се понесем, към други, по-различни места.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (4): Храмът на Изида

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а днес ще проследим влияните на гърците и египтяните върху живота в Римската империя.
Приятно четене:

Помпей на живо

четвърта част

Храмът на Изида

Е, послушаха ме Гената и Валя накрая, защото и те обичат древността, като мен, пък и знаеха, от къде е по-удачно да минем, за да зърнем повече неща.
Завихме наляво по

via Stabiana

Улицата е наречена така, понеже води до портата със същото име, от която пък започвал пътя към древен Стабии –град също толкова пострадал от изригването на вулкана, както Помпей и където ние щяхме да отидем след два дни.

Тове е

Domus Cornelia

отвън

Domus Cornelia, Помпей – Италия
Domus Cornelia

Тук започнахме да навлизаме постепенно в

най-старата част от града,

обитавана още от 7 в. пр. Хр. Според древните легенди селището е основано от Херакъл, но по-вероятно е това да са направили оските, предвид множеството надписи на техния език намерени наоколо. Предполага се, че първозаселниците харесали издигнатото над околността плато от застинала лава, защото било удобно за защита. Разбира се по онова време за градски уличен план едва ли е могло да става дума, за което ни говореха и разхвърляните неперпендикулярни улички, коренно различаващи се от по-новите части, по които бяхме вървели досега.


След 10-на минути завихме надясно, за да стигнем до

храма на Изида,

разположен на едноименната улица.

Храм на Изида – Помпей, Италия
Храм на Изида

Сградата датира от 2 в. пр. Хр. и е посветена на египетската богиня Изида, чиито култ по онова време е бил разпространен навред из Средиземноморието. Да, различните краища на древния свят са имали неподозирани духовни връзки помежду си, а в общи линии толерантните политеистични религии само допринасяли за това. Както и кипящата търговия, разбира се, улеснявана от напредъка в корабоплаването и все по-нарастващото население. Търговците прекарвали от Кадес до Аантиохия, от Тир до Масилия, от Александрия до Помпей не само стока, но и хора, които носели своите богове със себе си. Скоро към тази подкрепа щяла да се присъедини неволно и Римската държава, улеснявайки преплитането на религиозните култове, чрез пътища, администрация, закони и все по разширяващи се територии.


За това и в един храм на египетско божество отпреди 22 века можем да намерим статуя на едно италийско (гръцко) божество, като

Бакхус (Дионис)

Намира се в ниша на задната страна на постройката и е дарение от благодарен вярващ. Това е копие на оригинала, който пък е изложен в Националния археологически музей в Неапол. Можем да зърнем и „служебния вход“ на храма – стълбите, които водят директно към целата.

Бакхус в храма на Изида – Помпей, Италия
Бакхус в храма на Изида
Храм на Изида – Помпей, Италия
Храм на Изида – „служебният вход“

Когато през 60-те години на 18 век храмът бил открит, копаещите се натъкнали вътре на почти напълно запазени вещи, съдове, статуи и фрески, които впоследствие били пренесени в кралския двор в Неапол за кеф на краля, а по-късно били изложени в гореспоменатия музей, където днес заемат цели три стаи. За това и днес сградата не прави такова впечатление, каквото вдъхват някои други сгради във Помпей.

През 1770 г. обаче тя впечатлила толкова тинейджъра Моцарт, че след години той използва спомените си от това посещение при създаването на декорите за първото изпълнение на „Вълшебната флейта“ във Виена.


Тук на преден план може да се види олтарът, който е разположен малко вляво, пред стълбите.

Олтарът в храма на Изида – Помпей, Италия
Олтарът в храма на Изида

До него се намира една интересна малка сграда, която е играела ролята на

Пургаториум – място за ритуално пречистване

Под нея, казват, имало цистерна с вода от река Нил, която измивала греховете. На това място са се тълпяли мнозина хора вярващи в техните си богове, без да се интересуват, дали те са египетски, гръцки или римски. Но дори и днес, след толкова хиляди години, пред входа му има доста пенсионери, трупащи се пред малкия вход и желаещи да щракнат с телефона си вътрешността му. Но бутането ми в тълпата не си заслужаваше, както може да се види тук. Зад малката стена се намират стълбите водещи надолу към водата.

Към пургаториума в храма на Изида – Помпей, Италия
Към пургаториума

Побързах да се махна от ръгащите се дъртаци и от щастие съм забравил да щракна пургаториума отвън, но нищо, следващият път няма да пропусна 🙂


Понякога, когато фантазията ми вземе да обеднява, ползвам картини на разни реконструкции на антични сгради, които ми помагат да пробия някак завесата на времето и да видя древните постройки в цялото им величие и във вид, който, ако не 100 процентово, то поне се доближава в известна степен до древното им състояние. Ето как горе-долу е изглеждал

храмът в онези далечни времена:

Храм на Изида, реконструкция – Помпей, Италия
Храм на Изида, реконструкция

Някои читатели може да се учудят на кичарските цветове, но те са си били нещо съвсем в реда на нещата в древния средиземноморски свят, за разлика от все още царящото днес възприятие за класическото изкуство, като една, лишена от цветове даденост.


Продължихме по via Del tempio d’Iside, за да стигнем преди края ѝ до

Самнитската палестра,

наречена така на дългогодишните врагове на Рим – самнитите, които живеели в града по времето, когато тя е строена.

Самнитите

били нещо като братовчеди на основателите на града, оските и явно влиянието им било повсеместно. Според Страбон, в древни времена (древни за него, де!), населението на града се е състояло от оски, самнити, етруски и пеласги.

Самнитска палестра – Помпей, Италия
Самнитска палестра

Тази палестра от 2 в. пр. Хр. е доста по-малка от имперската при амфитеатъра и била ползвана за спортни и военни тренировки на момчетата и младите мъже. Дворът е ограден от колонада, в източния край на която има нещо като подиум, където може би са награждавали победителите в състезанията. Свързаността ѝ със спортни дейности се потвърждава и от факта, че в източната част има врата, която водела до пистата за бягане на

Триъгълния форум

Входът за последния се откри пред нас отляво, веднага след като отминахме Самнитската палестра. За съжаление, форумът беше затворен за посетители (за кой ли път) и можехме да го зърнем само отстрани. Наречен е така заради необичайната му триъгълна форма и е създаден върху края на вулканичен хълм до един прастар

дорийски храм,

стоящ в южната му част, руините от който може да се видят в дъното на снимката.

Триъгълния форум – Помпей, Италия
Триъгълния форум

Храмът е построен през 6 в. пр. Хр и от него навярно се е виждал целия Неаполски залив по онова време, както и пристанището на древен Помпей, който днес е доста по-навътре в сушата, не защото се е преместил, а защото морето се е оттеглило вследствие на вулканичната дейност. Тогава навярно е изглеждал така, погледнат откъм морето.

Дорийски храм – Помпей, Италия
Дорийски храм

Общо взето

предримски Помпей

е едно типично доказателство, за огромното културно и религиозно влияние на древните гърци сред местните италийски племена, осъществявано чрез многобройните им поселища из Кампания и особено на първия гръцки град там – Куме.

В онези почти предисторически времена местните наричали елините от Куме граи, от което произлиза и по късното италийско Graeci, запазено и до днес като гърци. Днес може и съвременните гърци да се наричат елини и дори да се сърдят, когато ги наричаш „гърци“, но масово използвано по света е името, с което са ги наричали древните помпейци 🙂


Храмът е посветен на Атина и Херакъл,

а по онова време местните постепенно възприемат елинския божествен пантеон за свой, както се случва обикновено, когато една по-високо развита цивилизация се срещне с друга. Първият случай на глобализация в историята, може би.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


След тези краткотрайни размишления над приумиците на Историята поехме по една уличка на запад, където надникнахме от входа към поредния затворен за посетители дом –

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Това е само атриума, а стърчащата колонка в средата ознаменува мястото, където и бил позициониран имплувия.

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени – Помпей, Италия
Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Вдясно може да се види добре запазеният, и още по-добре реставриран,

ларариум, наричан още сакрариум или едикула –

домашният олтар, където древните римляни отдавали почит на домашните богове и прадедите си, а в последствие и на държавните богове въобще.

Ларариум в Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени – Помпей, Италия
Ларариум

Често подобни култови светилища могат да се срещнат разположени и по улиците на древен Помпей, но играещи вече ролята на публични места. Вътре в нишата е имало статуя на съответния бог, пред която хората оставяли цветя и храна като един вид жертвоприношение.

Уличен ларариум – Помпей, Италия
Уличен ларариум

Явно традицията е толкова вкоренена сред местните, че дори и днес, 2000 години по-късно,

можем да видим подобни места в Неапол,

че и из цяла Италия. Само божествата вътре са сменени с други. Това обаче ни дава някаква подсказка, как може да са изглеждали те по времето, когато Помпей е изживявал последните си дни. Знам ли…

Уличен ларариум – Неапол, Италия

А ние продължихме уверено на запад, отправени към мястото, което никой турист не пропуска, колкото и за малко да е дошъл в Помпей –Форумът, центърът на всеки древен римски град.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (3): Фаст фуд ресторантите термопилиум

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпех заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, днес отиваме в древния МакДоналдс 😉
Приятно четене:

Помпей на живо

трета част

Фаст фуд ресторантите термопилиум

Отдъхнах си, след като пищящите гномчета ни отминаха и вече можех да обърна внимание на археологическите чудеса около нас.

Домът на Октавий Квартий

се оказа затворен, но през една решетка успях да щракна атриума му, който е пострадал доста при бомбардировките през втората световна война. Разбира се, преди 2 хилядолетия помещението е било с покрив, от който през един отвор, наречен комплувий се стичала дъждовна вода в имплувия долу (онова, което прилича на корито отсреща). Въобще атриумите били входното помещение на богатите римски домове, а настоящата сграда, казват, била като умалено копие на провинциалните аристократични вили, пръснати из околността.

Домът на Октавий Квартий – атриум, Помпей, Италия
Домът на Октавий Квартий – атриум

На следващата инсула, пак от южната страна на улицата, видях нещо, подобно на което щях да срещам из целия Помпей. Това е т. нар.

термополиум – макдоналдсът на древния римски свят,

фаст фууда на Античността.

Термопилиум (фаст фуд ресторант) – Помпей, Италия
Термопилиум

Да, по онова време

термополиумът е бил нещо като заведение за бързо хранене,

където всеки можел да се отбие, за да хапне топла храна и да пийне вино или пък да си вземе за вкъщи. Повече от заведенията били разположени на оживени улици в приземните етажи на къщите. Някои от тях били малки, подобни на днешните павилиончета за сандвичи, цигари, кафе и дреболии, а други били по-широки, с маси и столове, където човек можел да седне, предлагащи и по-голям асортимент от готвени ястия. Въобще в римския свят тези фаст фууди били доста популярни сред низшата класа, представителите, на която не винаги имали кухня в дома си, където да готвят.

За такъв малък град от около 10 – 20 000 души, бройката от 150 термополиуми си е направо внушителна, като тук естествено не влизат попините, каупоните, таверните и други питейни и хранителни заведения, които доста често са неразличими едни от други днес, особено при липсата на достатъчно исторически извори.


Някои от тях са запазени в доста добро състояние. В кръглите отвори, пълни с гореща вода слагали съдовете с гозбите, за да са винаги топли. От там идва и името термополиум, което може да се преведе от гръцки най-свободно като топлопродавалница. Тук в

термополиума на Vetutius Placidus

се вижда дори наличието на стенопис, внасящ известна доза уют и предполагащ някак лично отношение на собственика или наемателя. Доста смело, предвид думите на Ювенал, който споменава, че в подобни места се събирали основно бандити, измамници, избягали роби, палачи и гробари.

Термопилиум (фаст фуд ресторант) – Помпей, Италия
Термопилиум

Навярно заради това собствениците на някои по-големи заведения изграждали

масите си от тухли и бетон,

та да оцеляват по време на пиянските свади, а не само защото римляните обичали да строят здрави неща. Това е

таверната на Сотерикс,

където в дясно се вижда бар плотът, а насреща стои една такава неразрушима маса съградена преди две хилядолетия.

Таверната на Сотерикс – Помпей, Италия
Таверната на Сотерикс

В някои подобни заведения още стоят запазени съдове, в които стопаните съхранявали виното и зехтина, както може да се види тук, в

термополиума на Азелина:

Таверната на Азелина – Помпей, Италия
Таверната на Азелина

Но стига с тия кръчми…


Разхождайки се по улиците на Помпей, няма как да не срещнете подобни

камъни, тук там поставени на най-различни места върху настилката

Те играели роля на мост. Когато по време на проливни дъждове улиците се превръщали в пълноводни реки и единственият начин те да бъдат пресечени е бил, като хората подскачали по тях, за да минат от другата страна, над водата. За това и правели тротоарите високи – така оформяли коритото, по което щяла да тече водата.

Улица с мост от камъни и коловози – Помпей, Италия
Улица с мост от камъни и коловози

Тук съвсем ясно могат да се видят и

коловозите, издълбани в настилката

от преминаващите отгоре коли в продължение на стотици години. Тъй че и тогавашните помпейци са имали проблеми подобни на тия, които имат и днешните българи с дупките по улиците на своите градове, където можеш да пострадаш, докато се разсейваш и не гледаш в краката си.

Затова препоръчвам на бъдещите посетители на разкопките в Помпей, да стъпват внимателно и съсредоточено по улиците, а едва когато се качат на тротоарите, да зяпат археологическите останки.


Подобни съвети явно не е спазвал Марк Твен, когато в средата на 19 в. посещава Помпей и е ужасно възмутен от състоянието на заварените древни улици там: 

„…нима не съм видял със собствените си очи как по големите главни улици (Търговската и Улицата на Фортуна) настилката не е поправяна поне от двеста години и как коловози, дълбоки пет-десет инча, са издълбани в дебелите плочи от колелата на колесниците на поколения измамени данъкоплатци! И нима не познавам аз по тези признаци, че инспекторите по състоянието на улиците в Помпей никога не са си гледали работата и че освен дето никога не са поправяли настилката, но не са я и почиствали? Впрочем нима не е вродено в инспекторите по състоянието на улиците да пренебрегват задълженията си, стига да им се удаде удобен случай? Бих искал да знам името на последния, който е заемал този пост в Помпей, та да го прокълна. Тази тема живо ме интересува, защото кракът ми хлътна в един от коловозите, а тъгата, която ме обзе, когато видях първия жалък скелет с пепел и лава, полепени по него, беше смекчена от мисълта, че може би този индивид е бил инспектор по състоянието на улиците”.


Навярно големия писател нарича Street Commissioners (в българския превод „инспектори по състоянието на улиците“) едилите, които в древната римска държава отговаряли и за поддръжката на улиците. Че работата им в Рим е била мътна, го знаем от историческите извори, но явно и в малко градче като Помпей е било така.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Продължихме по via Abbondanza

за да спрем след минути пред

дома на Paquius Proculus,

в който не влязахме, защото и той беше затворен. Въобще, късметът ни следваше навсякъде с тия затворени къщи…

Имотът е кръстен на името, което било написано в един от няколкото прeдизборни графити, които стояли от двете страни на входа. Най-хубавото на къщата е великолепната мозайка в атриума, реставрирана преди няколко години. Домът е малък, но пък за сметка на това има голям перистил, част от който се вижда в дъното на снимката, зад таблинума.

Домът на Paquius Proculus – Помпей, Италия
Домът на Paquius Proculus

Тук е мястото да споменем, че тази фреска:

Портрет на Теренций Нео и неговата съпруга  – Помпей, Италия
Портрет на Теренций Нео и неговата съпруга

понякога е определяна като портрет на Paquius Proculus, но това е просто грешно. Фреската е на пекаря Теренций Нео и неговата жена и е намерена в неговата къща в регион VII. Този портрет ни дава рядката възможност да се докоснем до обикновените хора на Помпей през потока на времето. Показва ни съпрузи от средната градска класа, които стоят малко недодялано пред четката на художника, опитвайки се да се представят като някакви интелектуалци – единият държащ ротулус, а другата – стило и восъчна табличка. Мъжът е в римска тога, което ни говори, че е римски гражданин –нещо от което сигурно много се е гордял. Друга съществена информация, която можем да почерпим от портрета, е че помпейките явно не са си скубали веждите между очите. Поне някои от тях.


Тук някъде свихме по едни стълбички вдясно и те ни изкачиха до едно хълмче на север от улицата, където имаше тоалетна, място за пушене и се откриваше хубава гледка.

Погледнат отгоре античният Помпей е малко тъжен с всичките тия зейнали отвори вместо покриви. И, понеже тълпите долу не се виждат, е дори малко зловещ.


Ние използвахме времето горе, за да изпушим по цигара и да се огледаме наоколо. Валя дори изпи една бира, но ние с Гената героично се въздържахме. В момента в който отново започна да пръска дъжд, аз не издържах и си намъкнах дъждобрана. Така бях спокоен, че ще продължа да обикалям хладнокръвно из руините, дори небесата да се продънят.


След около 20 минути слязохме и

продължихме по via Abbondanza


Аз се спрях прeд

дома на Епидий Руф,

а Гената и Валя продължиха напред.

Домът на Епидий Руф – Помпей, Италия
Домът на Епидий Руф

Къщата е интересна с това, че основата ѝ стои на около метър и нещо над нивото на улицата, а също така е с метър навътре от околните сгради. Построена е още през самнитстския период, около 70 – 80 години преди Помпей да стане римски и навярно заради това е доста различна от повечето домове в града. Големият имплувий е заобиколен от 16 дорийски колони, обособявайки пространство наречено от Виртувий, кой знае защо, „коринтски атриум“. Сякаш стандартният перистил на традиционния древноримски домус е взет от градината в задната част и е поставен отпред.


Трябваше обаче да побързам нататък, за да намеря моите спътници, които бяха се запилели някъде напред. След дълго взиране от терасата пред дома, накрая ги мернах в далечината, подминали ъгъла на via Abbondanza и via Stabiana.

Улица в Помпей, Италия
Улица в Помпей

Трябваше бързо да ги настигна и да им заявя, че маршрутът ни не е натам, надявайки се, че ще ме послушат…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (2): Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с обиколката на Юрий из древния Помпей. Миналия път пристигнахме в градчето, а днес вече навлизаме в Архелогияческия парк, където се съхраняват останките на нещастния град. Приятно четене:

Помпей, на живо

втора част

Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни.
Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира

Голямата палестра,

наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти.
Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка.

Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий 🙂

Голямата палестра – Помпей, Италия
Голямата палестра

Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба

“Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“,

която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:

Златни накити от Помпей, Италия
Златни накити от Помпей
Златни накити от Помпей, Италия

Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.

Амфитеатър – Помпей, Италия

На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар.

Говежди форум (Forum Boarium)

За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя.

По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и затова го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.

Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium) – Помпей, Италия
Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium)

В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е

виното от Вилата на мистериите,

което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила 🙂 Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.

Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Вилата на мистериите
Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Лозята във Вилата на мистериите

Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите,

археологическия парк е разделен да 9 района,

всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.

Археологически парк – Помпей, Италия
Археологически парк
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

На крачка от Говеждия форум се намира

имението на Юлия Феликс,

който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Имотът на Юлия Феликс

Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално.

От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имението. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.

„Дават се под наем...“ - Обявата за отдаване под наем на имота на Юлия Феликс – Помпей, Италия
„Дават се под наем…“ – Обявата за отдаване под наем на имота

Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.
Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.


Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Каналът в градината

С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.

Портикът – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Портикът

Летният триклиний

е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т.нар.нимфеум – това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.

Нимфеумът в летния триклиний – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Нимфеумът в летния триклиний

На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия

Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.


Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на

„Via dell’Abbondanza“ – главната улица на древното градче,

която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея.
Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък.
Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей, на живо (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно пътуване из Древността – Юрий ще ни води до Помпей. Приятно четене:

Помпей, на живо

първа част

Помпей, началото

След поредица от отлагания и дългогодишни назлъндисвания, в един късен следобед се озовах на летището в Неапол, заедно с…

Трудно ми е. Пиша тези редове и се чудя, как да започна този пътепис, защото напоследък не усещам онова опияняващо чувство от срещите си с Античния свят, или поне не го изживявам до степен на ентусиазма, с който го правех преди 10 или 20 години. Не знам, как се случи това? Дали е от възрастта или пък от вече завършения, криещ се в мен циник, който ме кара, да гледам на околния свят с известна доза отегчение. Отегчение, което е поизбутало настрани наивното ми възхищение от света.

За Помпей обаче не мога да пропусна

да напиша нещо, дори с риск текстът да се получи сух и отегчителен. Няма да съм аз, ако не го направя! А и съм чувал, че вдъхновението понякога идвало с писането 🙂 И така… Да видим…

В късния следобед на един слънчев майски ден аз, Гената, Пешо Гаргата и Валя се озовахме пред изхода на

летището в Неапол

На около стотина метра напред ни чакаше спирката на „Alibus“ –автобусите с този надпис сноват директно между летището и Централната жп гара – нашата временна цел, откъдето трябваше да вземем влак за Помпей. Качихме се на рейса, но докато дойде времето за тръгване, вътре настана страшна вавилонска гъчканица от потни тела, ръбати куфари и увиснали по гърбовете раници -съвсем неоправдана за цената от 5 евро на човек, която платихме. В този момент не знаех, че това е само една от поредица от случки, които щяха да предизвикват старата ми непоносимост към тълпите. Особено туристическите тълпи.

След около 15-на минути слязохме на площад „Гарибалди“ и изведнъж се потопихме в

шаренията на Неапол

Шарения в буквалния и преносен смисъл. Шарени хора, шарени (от боклуците) тротоари, шарени лющещи се сгради, какофония от автомобилни клаксони, подвикващи си неаполитанци, африканци, европейци, американци, азиатци… Навярно

всяка Централна гара по света е такава –

около нея можеш да видиш хора от различни раси и националности – местни, имигранти, туристи… Последните можеш да различиш лесно – нарамили сакове или влачещи куфари, въртящи главите си във всички посоки и снимащи нещо си от време на време.

Гарата в Непол, Италия
Гарата в Непол

Такива бяхме и ние, докато се озъртахме наоколо, преди да вляза в китайския магазин до спирката и да купя от там по една бира. Италианска, не китайска. После, вече спокойни, се упътихме към входа на гарата, където аз и Гаргата седнахме на едни бордюри да си изпием бирата, а Валя и Генчо се пръснаха наоколо. Чудех се, дали не изглеждаме подозрително на минаващите покрай нас полицаи –такива едни брадясали и пиещи алкохол на обществено място, но Пешо ме успокои сочейки към тъмните африкански субекти щъкащи наоколо. Да, ние си изглеждахме направо прилично. Накрая, след като успяхме да се съберем и четиримата на едно място, слязохме в подземното ниво, откъдето трябваше да потеглим към Помпей.

Докато чакахме, перонът се напълни с народ – туристи, като нас или просто местни, прибиращи се от работа. Влакът се състоеше от някакви стари, раздрънкани и покрити с графити вагони, които и отвътре не бяха по-добри, но на какво ли не е готов човек, за да спести от пари за такси. По късно разбрах, че това мое първоначално впечатление за състоянието на неаполския транспорт не е съвсем вярно, защото по-късно по същата линия се возихме в новички и удобни мотриси. Накрая, след около 50 мин. блъскане, 28 километра разстояние и 21 спирки, се изсипахме на

гарата в Помпей, по-точно „Pompei Scavi – Villa Dei Misteri“

Това последното го уточнявам, защото по-късно в градчето видях още 2 гари, които обслужват други маршрути.

Стигнахме за петнайсетина минути до хотелчетата, където щяхме да отседнем, отстоящи на около стотина метра едно от друго. По пътя, си изкривих врата от гледане наляво, към Археологическия парк, насилвайки се безуспешно да премахна усмивката от лицето си. Сигурно съм изглеждал доста глупаво.

Археологически парк, Помпей
Археологически парк, Помпей

Преди това пък Гаргата не пропусна да се изпикае на метри от входа на парка. Въобще Пешо Гаргата опика целия Помпей в последствие, но, слава богу, в настоящият пътепис повече няма да става дума за това.

Туристи в Помпей , Италия
Туристи в Помпей

След като се настанихме, се поразходихме по улиците на градчето, които не бяха особено натоварени, но когато след 10 мин наближихме Центъра, видяхме, че това не е точно така.

Главният поток от туристи е съсредочен по „Via Roma“ и площада

и понякога по тротоарите придвижването става трудно. Поседнахме на пейките пред забележителния храм „Св. Богородица на броеницата“, който си е направо чудо на архитектурата, особено за такова малко градче като Помпей. Изградена е в края на 19 век на мястото на стар параклис, когато общината е била доста по-бедна и ненаселена от днешната. И както често става в християнството, парите за строежа осигурил един покаял се грешник, бивш сатанист.

Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей
Храм „Св. Богородица на броеницата“
Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей

След като се наситихме на гледката, скокнахме до Карфур, за да си напазаруваме ядене и пиене. После пийнахме по едно накрак и накрая се разделихме. Все пак денят ни беше наситен с много нови впечатления и като че ли бяхме малко уморени.

На сутринта с Гената забелязахме, че нашата стая наистина е с

гледка към Везувий,

както бяха обещали хазяите в Booking, но… само към горната му част, подаваща се едвам над стоящата на 3 метра от маломерното ни балконче сграда. Това не можа да ни развали настроението, защото все пак щяхме само да спим тук.

Гледка към Везувий - Помпей, Италия
Гледка към Везувий

Към осем и половина, всички се явихме пред входа на Разкопките, откъм Амфитеатъра, учудващо доста свежи, предвид изпитото по едно питие предишната вечер 🙂 Този вход отстои на около 100-на метра от хотелчетата ни и за това предпочетохме него, пък и предлагаше по-малка наситеност от туристи, в сравнение с западните два входа. Въпреки това пред касата му вече се бяха наредили 20-на ентусиасти, чакащи

Археологическия парк

да отвори, което щеше да стане в 9. Тук някъде Пешо се отказа да влиза и пое нанякъде, а останалите трима след 15 минутно чакане успяхме да си купим билети.

В началото човек не разбира, че е влязъл в археологически парк. Едва, когато погледне напред между дърветата и зърне помпейския амфитеатър осъзнава, че се намира на историческо място.

Специално историческо място!

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Честно да си призная, амфитеатърът не ми направи някакво чудно впечатление, но причината се крие явно в мен, понеже през цялото време неволно го сравнявах с Амфитеатъра на Флавиите в Рим. А това състезание, помпейската сграда няма как де не загуби. Все пак, за времето си, той е бил едно архитектурно достижение, а в момента е най-стария запазен амфитеатър в Италия, изграден около 160 години преди Колизеума, малко след като градът става римска колония.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър
Амфитетър - Помпей, Италия

Дистанцията в годините между строителите на Колизеума и помпейския амфитеатър личи и при чисто архитектурните решения. Стълбищата, служещи за вход на зрителите, не са вградени в самата сграда, а са построени отвън, а входовете за гладиаторите излизат направо на улицата. Съоръжението побирало около 20 000 зрители, което го прави доста голямо за град като Помпей, който по различни оценки, във времето, когато вулканът изригва, е имал между 10 и 20 000 жители. Но фактът, че е ползвано и от жителите на околните градчета, все пак оправдава големината му.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър - Помпей, Италия

 Наличието на хора от различни места обаче явно водело до проблеми по трибуните, така както става често и днес. Според Тацит, през 59 г., по време на гладиаторските игри, агитката на Помпей се сбива с тази от Нуцерия и гостите го отнасят жестоко. Заради случката, Римският Сенат забранява провеждането на гладиаторски игри в града за 10 години. По онова време това си е било твърде жестоко наказание, предвид това, че за основната маса от хората Игрите са били основен източник на забавления няколко пъти в годината. Забраната обаче е отменена още през 62 г. заради една друга трагедия, знанието, за която би ни дало една по-разширена гледна точка за онези трагични дни през 79 г., когато вулканът Везувий изригнал и затрил от лицето на земята няколко римски селища.

Следва.

В следващата част ще продължим с разходката си из Археологическия парк в Помпей. Ще влезем в частни домове, храмове, кръчми, бордеи, некрополи, базилики и обществени бани…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Италианските езера (2): Изео, Комо, Маджоре и Орта

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме обиколката из италианските езера, която започнахме с Лаго ди Гарда . Днес сме на Комо, Маджоре и Орта. Приятно четене:

Изео, Комо, Маджоре и Орта

част втора на

Италианските езера

Ден трети 21.09.2018г.

Отиваме първо на

езерото Изео,

разположено между провинциите Бергамо и Бреша. То е най-малкото алпийско езеро. Тръгваме от

Сулцано (SULZANO)

Селището е известно с

плаващите кейове на Кристо Явашев

 Разказват ни, че по-рано през тази година тук е имало

плаваща пътека с дължина три километра в езерото Изео

 Нейната ширина била 16 метра и е свързвала брега от Сулцано до островите Монте Изола и Сан Паоло. Хиляди хора се били събрали тук, за да се насладят на тази атракция. Първо отиваме на

Монте Изола,

най-големият остров в Европа, разположен в езеро. Правим мини-круиз до там, за да разгледаме рибарските селища и да видим аристократичните вили. Остава време за по един сладолед. Уникален и страхотен вкус. На малка масичка с изглед към езерото. Продължаваме за

езерото Комо –

най-дълбокото и едно от най-добре познатите италиански езера, особено в наши дни с вилата на Джордж Клуни. Започваме със самия

град Комо

Дотук може да се дойда с влак от Милано. Влакът от Милано тръгвал от Северната гара, само дето не знам как да стигна до тази Северна гара. Гарата при Комо е почти до самото езеро.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Имаме време само да разгледаме площада Пиаца дел Дуомо, катедралата „Санта Мария Маджоре“ и да пием по едно кафе, защото имаме запазен час за бързото корабче-комета.

Вдясно от нас и нагоре по хълма минава фуникуляр, който достига до хълма Бурате.Там

горе на върха има една вила,

в която се твърди, че е завършил своя жизнен път

нашият поет Пенчо Славейков

 Историята му е много интересна, за любопитните ще подскажа линк от интернет. От къщата му се разкрива гледка към цялото езеро. Там има много вили на богаташите. До там фуникуляра вози около половин час по най-стръмната в света фуникулярна линия – 55 градуса. За това нямах време, но следващия път ако дойда тук, ще отида първо там, защото ако не бях ходил до Беладжио, щях да имам поне шест часа свободно време тук.

С корабчето минаваме покрай Cernobbio, Moltrasio, Lagio, Brienno от едната страна, а от другата- Blevio, Torno, Pognana, Zelbio, Lezzeno. Някъде тук остават Sorto, Riva, Careno, Meriggio, Borgo, Rozzo (селища отдясно на посоката от Комо към Беладжо), Cavagnola, спираме на Argegno. Следва Carvagnana, Grotto, Pescau, Chiesa. Тук някъде спираме на Lezzeno (дясно на борд), Sossana, Lenno (ляво на борд). Следва Tremezzo. И в 15:15 ч следобед слизаме на

Bellagio

Пътят дотук от Комо е около 50 минути с бързото корабче-комета.

Беладжо е съкровището на езерото

и едно от най-романтичните и красиви италиански градчета е на брега. Прекрасни къщи,вили, скъпи хотелчета, много зеленина и прекрасен сладолед. Селището е с население около 200 жители. Тук ще гледаме

вила Мелци (Giardini di Villa Melzi)

Тук има две пристанища, едното е за туристи, другото е за пътуващи с коли на малки фериботи, които кръстосват езерото от бряг на бряг.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Тръгваме към вилата надясно покрай брега. Прекрасна вила, затворена за посетители, но с достъп само до панорамната тераса с изглед към езерото. Зелени градини, цветя, фонтани със статуи, алеи за разходка, палми. Отнема около половин час със спирането за снимки.

San Giovanni Di Bellagio, Lombardia, 22021, IT

На връщане се разхождаме из тесните калдаръмени улички, гледаме вилите на знатните особи.

В Беладжо имах малко време

и седнах да похапна нещо и да пия кафе, защото имахме много време до обратното корабче. Избрах си кафе Корето (Caffe corretto. С ликьор някакъв мисля че беше (не успях да се разбера с езиците да попитам какво има в него). Но беше приказно вкусно. После ядох сладолед с вкус на кафе и шоколад по тесните улички, докато се разхождах нагоре-надолу по стъпалата. Зеленина и романтика. Дори тук времето да е спряло, то пак не стига за туриста. Минах и покрай витрината на една агенция за недвижими имоти в Беладжио.

Я, да видим как вървят цените на имотите?

Безкрайно скъпо, но който може да си го позволи ще бъде щастлив. За апартамент от 80 кв.метра може да излезе за 400 000 евро. Е, може да се намери и нещо малко по-евтино. По-голям апартамент за по-малко пари – 100 кв.метра за 380 000 евро.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Остана и малко време за вечеря – зеленчукова супа, с едно кораво хлебче, как ги ядат тези корави хлебчета италианците им се чудя. И малка бира. И взех да се замислям, как ще се справи стомаха ми с всичките тези вкусове, храни, сладолед, кафе и бира, с които се натъпках.

На връщане към корабчето снимах още една вила на богатите – Residence La Limonera. Другите вили в тази част на езерото са: Villa Balbianello, Villa Carlotta, Villa Serbelloni.

Дойде време за кометата. Докато я чакахме снимах наоколо. Имаше голяма карта на езерото със селищата наоколо. Разгледах я. Наредихме се на опашка на пристанището, имахме билети, дойде кометата и се качихме. Този път реших да сляза на долното ниво, за да гледам как пръска водата по стъклата. Извадих си и таблета да видя в приложението колко бързо се движим, успя да развие 60 км/ч. На връщане спира само на едно място и направо на Комо, много по-бързо.

Вече беше станало тъмно, имахме около половин час да се разходим и да похапнем. Набързо седнах на едно заведение, само бира да пия, ама докато ме обслужат мина много време. И се оказа, че към бирата получавам и един сандвич от три малки филийки от франзела, всяка намазана с нещо различно. И тоалетна трябваше да ползвам, защото на корабчето забравих. Времето ме притиска, бързам с бирата, слагам филийките в една салфетка и бързам към автобуса – само мене чакали. И към 19:50 ч тръгваме за мястото, където ще спим.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Много са селищата по езерото Комо:

Tavernola

е първото отляво в посока Беладжио. Пътуваме около 50 минути към хотела. Тази вечер ще спим в хотел Quality San Martino,

Booking.com

това е голям хотел на магистралата за Лаго.

На паркинга пред хотела видях едни много интересни ретро возила. Но беше тъмно. Надявах се рано сутринта да мога да ги снимам по светло. Влизаме във фоайе с голям телевизор, канапета, големи маси със списания и книги по тях.

Настаняват ни и аз бързам да разгледам какво друго има към хотела и около него. Има бар, ресторант, СПА (за СПА нямах време, беше затворено), кафе, сладолед. Даже изтърках няколко билета от Италианската Национална лотария.

Ходих да ям в ресторанта картофи на фурна и по още една бира – този път избрах една, дето не съм я чувал „TENNENT’S“. Италианците нямат оригинална бира, защото нямат пивоварни. Тук бирата е вносна и съответно скъпа. Нощувката ни тук е на края на

селището GARBAGNATE MONASTERO

 От едната страна на хотела е магистрала, а от другата минава ЖП линия. След толкова натоварен и дълъг ден не ми остава нищо друго освен да спя.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

На сутринта ставам рано. Бързах да снимам ретро-возилата, които още бяха там – излъскани и много интересни. После дойде времето за закуска – любимите ми кроасани, шоколад, саламчета, яйца и мляко.

Ден четвърти 22.09.2018г.

След закуската приключението продължава. Утрото е прекрасно. Днес ще пътуваме към

Лаго Маджоре,

най-дългото от италианските езера и Боромеовия залив, между Стреза и Вербания. Минаваме през Copreno и излизаме на магистралата. Езерото Лаго Маджоре е дълго от север на юг 64 км, а от запад на изток – 17 км. Аз не разбирам защо им казват езера, като са дълги като нашите язовири, а са и доста дълбоки. Минаваме през Baveno (Бавено) и се движим към Стреза (Stresa). Виждаме Villa Aminta отвън (между Бавено и Стреза отдясно). Лукс и романтична гледка към езерото. Около

Стреза

са разположени много големи и скъпи хотели.

Името на Стреза е известно с разказите на пътешественици и писатели като Стендал, Чарлз Дикенс, Лорд Байрон, както и на Хемингуей, който дори разполага тук част от действието на романа си „Сбогом на оръжията“. Тук е и хотела на фамилията Боромео. Но за тях ще имам време на връщане. От тук ще плаваме около 400 метра до

остров ISOLA BELLA

Някои го наричат Белия остров, други – Острова на Изабела (Изола Белла- Изабела). Отсреща е Verbania. Гледаме двореца Палацо Боромео (от 17 век) и уникално красивите и терасирани градини на Изола Бела.

Целият остров е буквално само това: дворец и градини

 Пия кафе сред зеленината за 1 евро, по-нататък си купувам и една покривка с езерото и всичките селища около него за 3,50 евро и в 13:00 ч продължаваме за

Изола Пескатори,

острова на рибарите. Тук живеят едва 50 жители. Плаваме много малко-не повече от седем минути. Тук имаме престой от 13:15 до 14:30 ч. Нямаме никаква програма, то и да има, няма кой знае какво да се види. Само време за снимки и за обяд. Островът се обикаля за около 15 минути, без да се бърза. Но аз бързам да го обиколя и да имам време да похапна.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Всички заведения за пълни и отделно улиците също са пълни с разхождащи се туристи. Седнах в едно заведение, където току- що се бе освободила една маса. Чаках докато почистят. През това време сам си взех менюто, зачетох какво има и се заоглеждах по другите маси да видя какво ядат хората и колко големи са порциите. Взех си Лазаня и бира. Доста скъпо ми излезе и с две филийки хляб, общо 16 евро. Докато ми дойде храната, докато изстине и то времето пак не стигна. Половината изядох. Но аз нали съм подготвен турист, извадих от раницата си една по-твърда чаша от по-голяма бира от едно предишно пътуване, надробих лазанята на парчета и я напъхах в чашата. Хляба отгоре, бирата набързо изпих и тръгнах. Храната за изпът.

В 14:40 ч, продължаваме с друго корабче за

Изола Мадре,

 известен с ренесансовата си вила, която гледаме (Портрети и картини по стените) и ботаническа градина. То много Изоли (острови по тази програма, не мога да ги запомня и най-прилежно ги записвам на място). ISOLA MADRE.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Минаваме през ботаническата градина. От другата страна е Вербаня. Contessa BORROMEO, неин портрет има в двореца тук. Гледаме двореца около 45 минути, после пауните в градината, където пием кафе (American coffe за 1,50 евро). И един голям паун се разхожда между масите и столовете от ковано желязо сред зеленината и екзотичните растения. Връщаме се обратно на Стреза и тук имаме около два часа време за разходки.

Бързах да снимам хотелите на богаташите отблизо. Минах покрай хотелите GRAND HOTEL ILES BORROMEES,

Booking.com

GRAND HOTEL BRISTOL

Booking.com

REGINA PALACE

Booking.com

В двора на един от тях имаше градина до която водеха мраморни стълби. И горе се чуваше някакъв оркестър да свири нещо романтично. Изкачих се, погледах малко и се върнах. Тук в двора на хотелите сред зеленина има разположени маси и шезлонги за романтична почивка. Из вътрешността на Стреза има много заведения и магазинчета за лакомства и кафе. И за тях трябва да ми остане време. Разходих се и из вътрешността.

Накрая ми остана време за по един сладолед, който даже се разтече и така хубаво се омазах, че да го запомня завинаги.

Продължаваме към хотела, който се намира на брега на едно от езерата в

селището BELGIRATE

Прекрасно селище. Зеленина, чистота. На едно място в селището в един малък парк направили едно декоративно влакче, като използвали щайги от зарзавати, една хоризонтална и една вертикална за локомотива, с две метални кутии от консерви, една по-ниска и една по-висока за комин, други три щайги хоризонтално за вагончета и във всяка щайга по една саксия с цветета. Свързани са с локомотива с тънка корда. За колелета са заковали изрязани от шперплат окръжности. И за релси са избрали дървени палета. И е станало много красиво.

Разходих се почти час напред-назад, стигнах до съседното селище. По пътя видях един автомат, като нашите за кока кола, само че този продаваше презервативи. Огромен избор от презервативи, лосиони, лубриканти, гелове и каквото се сетите за безопасен секс. И аз нали много обичам да бъркам навсякъде и реших да бръкна там, където пада рестото. Може пък да си намеря нещо. Бъркам смело, напипвам две монети, вадя ги и виждам, че съм заработил цели две евро. Я, да си похапна нещо с тях на връщане.

Виждам една малка лодка, закотвена на брега с платформа към нея. Тук предлагат риба и бира. Риба не обичам, защото е дребна и костелива, затова пък на бира няма да откажа – тъкмо за две евро една голяма чаша мога да купя.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Малко по нататък един джазов оркестър се подготвя да свири нещо на тротоара, буквално пред езерото. Прекрасна джазова вечер при това безплатна. Точно до този оркестър пък имаше заведение за бира и ресторант за вкусна храна. Я, да си похапнем картофи на фурна, по още една бира и да слушаме джаз. И така до към 22 ч.

Прибирам се в хотела. Забелязвам някакво раздвижване на терасата пред ресторанта. Различни двойки, странно облечени като за парти сноват насам- натам. И тук има сцена и някой ще свири. А стаята ми е точно с изглед натам, само че под терасата ми има тенти, които ми пречат да виждам какво се случва. Но пък мога да слушам. И някъде към 23 ч. се започна с купона. Латинотанци. Слизам да погледам.

Терасата пълна с танцуващи двойки. Оркестърът свири латино. Няколко маси и столове вече са заети. Но в самото заведение виждам и свободни места. Вземам един от тях и сядам на терасата, вземам си и една бира. Прекрасно парти, страхотни танци, невероятна романтика – езерото зад мен, оркестъра пред мен, звездите на небето, танцуващите двойки препускат в ритъма на танца. Ча-Ча, Фокстрот, Рокендрол, Салса. Три часа без прекъсване. До към два и половина след полунощ.

След като оркестърът си замина, останаха няколко двойки. Извадиха една блу колонка, пуснаха латиномузика и продължиха с танците до към три часа. А на сутринта терасата беше идеално почистена – никаква хартийка, никакъв боклук, никакви следи от нощен купон.

Слънцето изгрява, бързам да го снимам и да закусвам.

Ден пети 23.09.2018 г.

Отиваме към

езерото Орта

 След прилична закуска и снимки на изгряващото слънце, след нощта на бурните латино танци сме готови отново за път. За днес имаме да разглеждаме последното от езерата, езерото Орта. Пътя до там мина неусетно, унесен в сладка дрямка се събудих чак когато стигнахме там. Слизаме от автобуса. Зад нас остава една от изящните и скъпи вили, на която дори не запомних името. В следващите три часа ще сме там.

От паркинга, където слизаме, се качваме на едно атракционно влакче, което ще ни закара до

селището ОРТА

Пътуваме десетина минути. Слизаме и продължаваме пешеходна разходка до центъра на селището. Двуетажни и по-високи стари и тесни къщи. По фасадите с много зеленина от пълзящи и увивни растения, както и дървесни видове. Събираме се в центъра, близо до малкото пристанище. Който иска ще идва до островчето Сан Джулио, разположено в средата на езерото, а който не иска ще си се разхожда тук в следващите почти два часа. За любопитните – линк от интернет:

http://www.peika.bg/statia/Orta_San_Dzhulio_tolkova_mnogo_v_tolkova_malko_l.a_i.95180.html

http://www.cities-of-europe.com/orta-san-dzhulio-ezeroto-orta/

Аз съм за корабчето. Имаме резервация. Плаваме няколко минути, като обикаляме цялото островче и акостираме от другата му страна. Там има една малка църква и няколко тесни улички. Когато тръгвахме от селището, около нас имаше голяма група френскоговорещи на висок глас туристи.

Ние тръгнахме първи и много се зарадвахме на настъпилата тишина, след като отплавахме. Но радостта ни не трая дълго, защото само след 20 минути, цялата тази група дойде при нас на островчето със следващото корабче.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Островчето е малко,

 обикаля се за 20 минути. Няма нищо на острова, освен магазинчето за сувенири пред малката църква, където слизаме.

Тук времето наистина е спряло. Даже ни казаха, че ще е хубаво да се разхождаме много бавно, без да поглеждаме часовник и без да си говорим. Тишина и спокойствие. Отекват само стъпките ни по калдаръма. Високи зидове, каменни къщи с малки прозорци и зеленина. Чува се тихото шумолене на водата в езерото.

Обикаляме и се връщаме пак на корабчето. Корабчетата са няколко, всяко събира отколо 25 души, така че цялата група се събира в две корабчета. Имаме около 40 минути време за разходки, кафе, снимки, сувенири и ни казват часа, в който трябва да бъдем отново тук, за да тръгнем към влакчето. Улиците тук са много тесни и аз не успях да запомня пътя от влакчето до тук и ще трябва да се вместя във времето.

Съвсем наблизо по една стръмна пътека с малки стъпалца, стигам до една църква. По пътя нагоре и надолу снимам наоколо. Влизам и в църквата. След това разглеждам магазините за сувенири наоколо. Минах покрай едно заведение на много хубаво сенчесто място.

Влизам да видя какво има там. Избирам си лазаня и питам колко време ще отнеме. С жестове, ръкомахане, много смешно ми стана. След 20 минути лазанята ще е готова. Плащам я и пак с жестове и ръкомахане се опитвам да обясня, че ще се върна след малко, като през това време ще обиколя още малко наоколо. Връщам се след 15 минути и сядам на масата отвън. После докато се събираме групата за път се оказа, че

една от възрастните жени от групата я няма

 И никой няма спомен дали е била на островчето или е останала тук в Орта. Дали е останала на островчето или е тръгнала към влакчето. А и нямала телефон в себе си. Започна едно лутане, притеснения, чакане. Но ние тръгнахме без нея, защото пък имаме резервация за обратното влакче. Продължихме да я чакаме при автобуса, докато се намери. Това отне още ококо 40 минути.

Ще напускаме Италия. Чака ни дълъг път до Словения,

 където ще спим в района на Липица, точно там, където има конеферма за една много интересна порода коне – Липицане.

По пътя натам в края на Италия спираме за почивка при един огромен крайпътен Търговски център – МОЛ. Дават ни час и половина за пазаруване и почивка.

Огромен мол, не посмях да навлизам прекалено навътре, за да не се загубя. В самото му начало, точно там, където влизаме имаше голям хипермаркет с много каси. Даже имаше и няколко места за самообслужване – клиентът сам си маркира покупките, плаща с банкова карта, получава касова бележка с бар код и с нея минава покрай един сензор и излиза. Имаше и място за бързо хранене- китайска храна.

Разгледах само етажа, на нивото на пътя и се върнах при китайската храна. Гледам картинките на храната и цените и едвам успявам да се разбера с китайското момиче какво искам- само една купа с ориз, без месо. Ама да не мислите, че този ориз е като нашия с който съм свикнал. Нищо подобно- с много подправки, пикантни, зеленчуци, горещ и лют. И аз като му наслагах кетчуп и горчица, без да го опитвам и следващия час прекарах там. На почивки. Продължаваме.

Липица

Пристигаме в хотела на Липица и ни настаняват. Прекрасен хотел. Ресторанта работи още час, след като сме дошли и ние бързаме и там да похапнем. Не можах да се разбера с техните езици и менюта. Поръчах си нещо, без да знам какво е – на картинката изглежда като макарони. А като го получих се оказа нещо твърдо и малко. Прилича на печено твърдо тесто, оформено на спирали и охлювчета. Някакъв безвкусен сос за гарнитура. И даже не можах да го изям. И по една бира. Достатъчно.

Като ни настаниха, ни събраха личните карти и те остават на рецепцията. А точно до хотела има и едно

казино с много привлекателен вход

 – лампички, червено дебело килимче. Я, да видим какво ли се крие зад дебелите врати? Влизам. Има една кака на една рецепция с компютър. Иска ми лична карта. Нямам. Тогава не можете да влезете. Така ли? Не мисля. Връщам се до стаята, вземам си задграничния паспорт (нося си и двата документа) и се връщам в казиното. Каката ми взема паспорта, вкарва ми данните в компютъра и ми дава нещо като билет за вход и на него пише някакви бонуси. Следва ескалатор за горния етаж. Оле, колко модерно. Смаях се. Качвам се горе и оставам без дъх. Едни дебели килими, едни тежки кожени кресла, безброй машини и покер автомати, ролетки, бар в средата. Всичко трака, дрънчи, падат монети, шумолят банкноти…

Богато изглеждащи, добре облечени и престарели лелки и господа насядали пред автоматите, всеки си говори на неговия си език и аз нищо не разбирам. Обикалям, гледам, опитвам се да разбера кое как става, но не успявам. По масите покрай машинките питиета, коктейли. Избирам си една машинка и сядам. Гледам хората на съседната какво правят. Вкарват банкнота в един процеп и почват да играят. Трупат се точки, пари, увеличават се, намаляват. Някои натискат едно копче и излиза един ваучер. Оглеждам се наоколо какво се случва с него. На друга машина пък гледам друг човек вместо пари, вкарва този ваучер в процепа.

Вкарах 5 евро и докато разбера къде какво да правя и те свършиха.

Направих още една обиколка по всичките машинки, покрай бара и покрай касата. Загледах се в касата. Минават хора, дават си този ваучер, който вземат след натискането на едно копче по машинките и то касата им дават парите. Аха, ясно. Слизам долу до рецепцията. Там виждам една по-проста машинка. Сядам. Вкарвам нови пет евро и почвам да натискам едно копче. Падат в няколко редички едни символи, плодове и картинки. В единият случай сами спират след няколко секунди, а в друг случай спират, когато натискам пак едното копче. И на всяка игра ми взема по десет цента. Парите бързо намаляват. Загледах се по другите копчета. И ми стана ясна играта: има опция Х 10, Х 5, Х 2 и Х 1. В първия случай ми взема по 10 цента, в другия по пет, по два и по един цент на игра. Избирам си да ми взема по един цент на игра, това са близо 400 игри. И започнах. Парите се увеличават, намаляват, пак се увеличават, пак намаляват, докато започнах да задрямвам. И когато парите останаха три евро, натиснах копчето, излезе ми ваучера с тази сума. и горе на касата ми дадоха парите. И така час и половина в казиното ми струваше седем евро. Заспивам.

На другата сутрин продължаваме към

пещерата Постойна яма

 и след това за България.

Ден шести  24.09.2018 г.

След закуска тръгваме за пещерата. Аз там съм ходил и следващите два часа за мен са свободни. Оставят ни пред пещерата и ни казват след колко време да сме пак на автобуса. Времето беше дъждовно, студено и ветровито. И не ми остава нищо друго освен да обикалям по заведенията наоколо, да стоя на топло и да си похапвам разни неща. И кафе пих и торта ядох. И време за четене имах. Цели два часа.

Идва групата, качваме се на автобуса и следваме пътя за България. С няколко по-малки почивки и една по-голяма на Лозова чешма след Белград.

И още малко път, граници и късно вечерта сме в София.

Тук приключението завършва. Следващото пътуване ще бъде за предколедна Прага. Очаквайте и този пътепис.

Още линкове за любопитните:

За хълма Брунате при езерото Комо:

https://www.peter.and.bilyana.net/2017/11/28/como-brunate-i-bellagio/

Край
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com

Италианските езера (1): Краня и Лаго ди Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън 😉
Приятно четене:

Италианските езера

част първа

Краня и Лаго ди Гарда

И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –

Очарованието на Италианските езера

Краня и Лаго ди Гарда

 Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите езера.

Ден първи 19.09.2018 г.

Тръгваме рано сутринта от Руски паметник в София в 06:00 ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни пътувания

все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса

от крайпътните бензиностанции и все не ми се получава – или забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на връщане, а не спираме…

Този път реших да си купя на отиване от първото място, което видя.

Малко преди Белград спираме

 за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си една опаковка с

два диска вътре – „Кафански песни за маса“

 Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден, предстои да разберем.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна
Любляна, Словения

Продължаваме към Словения

Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Продължаваме към

Любляна,

където имаме пешеходна обиколка. Заваля дъжд, тъкмо когато влизаме в Любляна. Имам чадър в багажа, не може да се отваря. Спираме на главен път в центъра и слизаме. Оставям всичко в автобуса – таблет, камера, фотоапарат, всичко. Нищо не вземам. Поради това снимки от там нямам.

Приютяваме се под един навес докато се извали дъжда. През това време ни разказват за всичко, което виждаме наоколо. Дъждът спира, но автобуса още го няма. Минаваме през площада, после през мястото, където през деня е имало пазар, рибен и сергии за всякакви стоки.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Беше измито до блясък, даже и на риба не миришеше

 Минаваме покрай едни колони, през пешеходната алея, през моста на влюбените с катинарите. Показват ни още и останалите забележителности и ни оставят пред един фонтан. Пътят на връщане до автобуса вече го знаем. Имаме около 40 минути. Тишина и спокойствие. Стара калдаръмена уличка с кафенета и ресторанти от двете страни. Малко хора се разхождат и още по-малко похапват и пият кафе, предимно туристи. Местните хора не могат да си го позволят, защото е средата на седмицата и на другия ден са на работа.

Краня, Словения
Краня, Словения
Краня, Словения

Разхождам се, дъжда е спрял. Сядам в едно заведение да пия кафе. Докато ми донесат менюто, за да си избера нещо, а после докато поръчам, пък и докато ми донесат кафето, минават 10 минути. Още толкова чакам, докато изстине, имам още 10 да го изпия и 10 да стигна до автобуса. И всичко става на бързи обороти. Отиваме до автобуса и отпътуваме.

Имаме още около 20 км до мястото за нощуване –

селището Краня

 Стигаме до хотела, който е почти в центъра, пешеходната алея се вижда.

Настаняват ни и аз бързам да се разходя из центъра, за да похапна. Няма много хора по това време на вечерта. Стигам до една църква. Около нея имаше няколко заведения. Избирам си едно и си вземам спагети и бира. Похапвам си бавно и се наслаждавам на атмосферата. След като хапнах, се разходих още малко малките улички. Прекрасни места и неща за снимане, ето защо трябва да стана рано сутринта, да закуся и докато се съберем за път, да направя още една сутрешна обиколка специално за снимки.

Краня, Словения
Краня, Словения

Ден втори 20.09.2018г.

Ставам рано, закусвам на шведската маса- събирам в една чиния най-различни вкусове: банан, кроасан, пържени яйца и няколко саламчета и бързам за фото разходката, която бях решил да направя. На бегом почти отивам до църквата и минавам пак по тесните улички. На едно място между две сгради някой измислил да опъне едно въже и на него да навърже няколко чифта стари маратонки, висят си така в някаква АРТ инсталация. Правя снимки набързо и се връщам обратно в хотела.

Тръгваме. Днес ще сме в Италия.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

 Спираме за почивка на един голям крайпътен грил. Огромно разнообразие от храна на блок маса и никакво време за ядене. 20 минути само не стигат, за да се разгледа. Много интересни буркани стъклени, огромни и пълни с пуканки. Шоколади, сувенири, лакомства. Продължаваме към първото

езеро Лаго ди Гарда

Colombare Di Sirmione, Lombardia, 25019, IT

 Започваме обиколката от

Сирмионе –

старинно селище, живописно разположено на тесен полуостров в южната част на езерото. Оставят ни на паркинга и ни казват след два часа и половина пак да се завърнем там. Отивам към центъра. Минавам покрай една безкрайна редица от велосипеди и скутери. Снимах една много малка кола,подобна на ЗАЗ от едното старо време. Оказа се Фиат.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Фиат / Фичо 😉

И стигаме до

замъка Рока Скалинджери

Продължаваме по пешеходната улица. Спираме за снимки. Прекрасни старинни къщи, целите в зеленина и пъстроцветни увивни растения и цветя, магазинчета за сладоледи и ресторанти. Стигаме до едно влакче. За едно евро ще се повозим до върха на селището по един баир. От двете му страни са разположени вилите на богатите и известните – HOTEL VILLA CORTINI *****

Booking.com
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Тук е и

вилата на Мария Калас (MARIA CALLAS VILLA)

 С едни големи и високи портални врати от ковано желязо. Стигаме до горе с влакчето. Следват пътечки надолу по склона, които водят до плажа. Отивам натам.

Вила на Мария Калас, Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Долу на едни огромни плоски морени са се разположили плажуващите. Прекрасно място. Стигнах до самия плаж, постоях малко и тръгнах нагоре. И на обратно по надолу по склона, само че пеша. Отклонявам се от пътеката наляво и излизам на друг плаж, а после се отклонявам малко по-надолу по пътя.

Следва лутане по тесните улички за снимки и за сладолед.

Прекрасен сладолед – плътен и вкусен

Вземам си един и вече съм точно до

замъка Рока Скалинджери

Плащам си входа и тръгвам със сладоледа, похапвам и катеря стъпалата към върха. Горещо е. Прохладата е само покрай стените на замъка, в кулите към върха. Бързам нагоре, сладоледа се топи и капе. Обикалям цялата крепостна стена от край до край и стигам до върха по едни тесни стълби. Гледам отвисоко, снимам и на обратно. По стълбите надолу е по-бавно, защото качващите се са повече. Срещам други от нашата група тръгнали след мен нагоре и им казвам да побързат, защото слизането е по-бавно. И отивам към автобуса.

Денят отдавна е преполовил. Обиколката продължава към

Пунта Сан Виджилио,

курортно селище, разположено в подножието на Монте Балдо. Имаме около 30 минути за разходка и снимки. Стигаме до северния нос, където се намира Заливът на Сирените, чиито райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия. Водата на езерото се разделя от тясна бетонна алея. Романтични двойки са се разголили на плажа.

Продължаваме за Бардолино

Мястото е известно е с производството си на червено вино. Тук ще имаме около час и половина време за разглеждане и вечеря. Първо разглеждам църквата, пред която ни оставят. После отивам по пешеходната улица водеща към езерото. Правя прекрасни снимки. Снимах една голяма бъчва, превърната в бар. Купувам си една картичка за спомен, слизам надолу, за да снимам лодките в пристанището и отивам да вечерям на едно заведение с изглед към езерото. Похапвам отново макарони и бира. Заведенията са пълни, хората си похапват и се радват на всичко около тях.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Вече се е стъмнило. Събираме се отново на паркинга. Продължаваме към мястото за нощуване –

селището CAVAION VERONESE

Спим в един хотел сред нищото на един хълм. На съседния хълм се виждаха частни вили с много зеленина. Разходих се на два километра около хотела, стигнах до един супермаркет, но беше 22 ч. и никъде нищо не работеше. И в хотела нямаше топла вода поради авария, възникнала два часа преди ние да отидем. Но пък всяка стая имаше огромна тераса.

На сутринта закусваме и тръгваме. Обясняват ни за проблема с топлата вода и за това, че следва да получим компенсация в пари, ама не на 100 процента, защото все пак сме имали храна и легло.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (2): През Пасо Валес и Моена до Рива дел Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

;С Веселин продължаваме из Алпите и Доломитите. В първата част направихме прехода от България до Италия, а днес през проходите хоще завъртим около Моена и езерото Дел Гарда.

Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част втора

ден трети

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

;

Доломити = СУПЕР

Няма по-красиво събуждане от това !

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Да гледаш величието на тези планини, а пред погледът ти да стой нетърпелив любимият мотор който ще те отведе по-късно сред тях.

Малко след мен стават и останалите. Радо има навикът да се излежава, а аз не пропускам да го подканям да става. Когато идва време за закуска откарвам най-мързеливите до масата.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

След това прибираме каквото е останало, и потегляме по пътят нагоре.

Следват същите красиви и непрестанни завои, по които карахме и вчера.

Планината е невероятна !!!

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

За съжаление, денят не започва както си мечтаех, и се налага да спрем, защото не можем да продължим напред.

Ремонт на пътя – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Пътят е затворен за ремонт. Връщаме се обратно и решаваме да заредим, хем да мога да променя и намеря друг път за да продължим. Докато пълним, всички се шегуваме с Вальо, че само на него му зареждат мотора, а ние трябва да се обслужваме сами. В последствие се оказа, че това удоволствие се заплаща с по-висока цена на горивото

Бензиностанция – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Това ще ни е за урок и повече ще внимаваме на коя колонка спираме и кой иска да зареди моторите ни.

С пълни резервоари и готови за предстоящото се понасяме нагоре по склоновете на това райско място. Еуфорията бързо се връща и ме кара да крещя в каската си от щастие. Тогава осъзнавам че всъщност аз не карам мотор, аз летя…

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Опитваме се да караме бързо, като се гоним по завоите. Тъкмо като си повярваме че можем, някоя групичка ни изпреварва и ни показва, че все още само се возим.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

На върха, където са самите проходи, всички ставаме отново като малки деца и не можем да се нарадваме.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Не мога да ви покажа всичките няколко хиляди снимки – а и да го сторя, пак няма да е достатъчно.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Докато пиша за пореден път сам себе си убеждавам, колко

много обичам тази планина

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Както съм споменавал не веднъж, по тези места ще видите

голяма навалица от мотористи и колоездачи

Някои от проходите редовно взимат участие в колоездачните обиколки на Италия и Франция, и е добре да съобразявате плановете си за идване тук с предстоящи спортни събития.

Колоездачи – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Дори и да няма такива, колоездачите по пътя са почти колкото мотористите. Въпреки че сме извън големият сезон, както казва Радо толкова мотори и по мото съборите не е виждал…

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Мотори има всякакви, дори такива по които и аз успявам да се загледам.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Между проходите спирам от време навреме, ако видя нещо интересно край пътя, но след това съжалявам че съм спрял. Като отявлен мрънкач, започвам да се ядосвам, когато започнем да се мотаем много. Уж спираме за снимка, а някои започват да се разсъбличат. Тъкмо си мисля да тръгваме и друг извади нещо за ядене. Така 5 минутка за снимка се превръща в 20 минутна почивка… Когато започна да налагам мнение бивам упрекван. че не позволявам на групата да се наслади на гледката. Жалко, че всички бяхме на едно мнение когато показвах трасето и залагах целите а сега са на различно.

Тук е момента да предупредя всеки, който тръгва на такова мащабно пътуване,

да прецени много внимателно какво очаква да види и с кого иска да кара ! Иначе може да се окаже в ситуацията в която бяхме ние. В момент като този решаваме, че е време за обяд и намирам място край пътя. където да отдъхнем за половин час и да хапнем докато променям трасето, отново.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Въпреки моментите на повишаване на тон, групата е в отлично настроение и всичко е наред ! Нормално е големи момчета да си мерят…моторите.

След обяд зачестяваме спиранията – горещо е и групата се нуждае от почивки. Докато едни търсят сянката и разпускат, други оставят ТДМски следи след себе си.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

;

Новият асфалт и жегата погаждат лоша шега

на някои от моторите – за малко да паднат поради потъване на стъпенката в настилката !?! Поемаме пак на горе в планината където времето е доста по-приятно.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Малките проходи просто пропускаме. На големите спираме за снимки и да поразгледаме. Докато другите почиват, аз събирам камъни 🙂

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Или следя за поставянето на отличителните ни знаци навсякъде.

Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Passo di Valles, 38054 Тонадико, Тренто, Италия

;

;

Освен изящно реставрирани бижута…

Ретро мотори – Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

…тук ще видим и най-новите тенденции в туристическите мотоциклети.

Ретро мотори – Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Слизайки отново в ниското, групата минава през известното курортно градче

Моена

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Моена

;

Спираме на самия център на града, за да пием по кафе и да прегледам отново трасето.

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Плановете са да хванем някой по-бърз път и да стигнем до Лаго ди Гарда където да спим тази вечер. След като идва

кафето се чудя дали да го пия или да го гледам 🙂

Ем го поръчах дълго…

Италианско кафе, Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Докато бъбрим на висок глас, от масата до нас ни заговаря какедонката Биба . Оказва се че работи тук и е силно учудена и щастлива, че вижда Българи в този регион – навсякъде сме рядкост брат…

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

;

Почерпва ни с кафето, а ние и оставаме магнитче от БГ за спомен. Това е иновация, която реших да пробвам тази година а другите много я харесаха. Така домакините ни, при които спим, или интересните хора, които срещаме по пътя си биват изненадвани с този малък жест. Биба ни връща, като ни купува и тя магнити от Моена, но ние я затапваме с помощта на Радо и бутилка вино, която той взима от местен магазин. Така след сериозна обмяна на смях и подаръци, трудно поемаме по оставащият за деня път.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Движим се възможно най-бързо като се опитваме да не нарушаваме установените правила за скорост в Италия.

Слънцето слиза ниско зад планините и открива друга гледна точка на всичко под нас.

Рива дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

След дълго каране спираме в

Рива дел Гарда

и се настаняваме в къмпинг Европа. И днес успяхме да изминем 400 км.

Рива дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Цената на човек е 12 евро. Разпъваме палатките точно до входа и след като отскачаме за бира и храна до Лидъл, решаваме да обърнем внимание и на езерото.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Почти сигурно е, че това е мястото, където всички ние оставихме част от себе си.

Невероятно място!

Изключително населено, все едно сме Август месец на Слънчака 🙂 Ние също влизаме във водата.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Габровеца, на когото всичко му до колене, учудено гледа олимпийският ми опит в плуването.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Водата е приятна, чудна за къпане.

Като се стъмни си взехме по душче и седнахме да вечеряме. После оставихме Вальо да спи а ние решихме да разгледаме крайбрежието и да се потопим в живота на местните.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Пихме по някоя и друга бира, посетихме местна Pasticceria по поръка на приятел, и докато облизвахме сладко сладоледа, на дълго и широко обсъдихме всички жени в радиус от няколко километра 🙂 Заредени с розови емоции се прибрахме в къмпинга и кой където му е палатката. Навих си часовника за 6 и заспах с мисли за следващият ден.

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Около езерото Гарда има още изгодни места за нощувки:



Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

После и цяла Италия ви очаква:



Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (1): Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Стига толкова Близък Изток, Мала Азия и изобщо – все места, с които снегът е катастрофа, да тръгнем по място, където снегът е обичайна част от пейзажа през зимата. С Веселин тръгваме към Алпите. Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част първа

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

Когато за първи път бях там останах изумен от невероятната красота и величественост на тази планина. Впечатлих се от всеки следващ завой, от спиращите дъха гледки, от реките, снега, от огромните скални исполини и безкрайната свобода която това място ми дава. Радвах се на другите като мен, колоездачи или мотористи, търсачи на това неописуемо изживяване наречено простичко – Алпи.

Тогава дори не предполагах че Алпите така ще завладеят съзнанието ми, че ще се пристрастя към тях и няма да спирам да мечтая да се връщам отново и отново там.

Докато пишех първият си пътепис за тях знаех че ще се върна отново някой ден там, а сега когато това се случи съм сигурен че няма да спра да го правя…

Този фото разказ е за тези от вас които са били там – за да се върнат отново в спомените си. Той е и за онези които никога не са били – за да запали в тях желанието да отидат. Да пътуваш значи да живееш, поживейте мъничко чрез мен приятели.

Ден първи

Закъсняваме

Всичко е като по учебник. Учебник който съм разлиствал много пъти и всеки следващ ми изглежда като първи…Не, не че съм толкова лош ученик, просто всеки път еуфорията ме превръща в първокласник. Успах се. Случва ми се понякога. Ставам бързо, обличам се почти през глава. Няма време за кафе както го мислех. Взимам си довиждане с Женя и тичам надолу по стълбите сякаш някой ме гони. Паля моторът малко преди 4 сутринта и тихо се отправям към мястото на срещата. Приятелите ми са вече там. По стар обичай спирам, слизам от мотора и прегръщам Вальо – стар познат от минали наши пътувания. Следва Радо който е нова звезда в екипа ни тази година. Докато в приповдигнато настроение си говорим се оказва че Радо е забравил документите си и трябва да се върне до вкъщи. Пътуването ни тъкмо започва и това не е толкова страшно. Пием кафе докато го чакаме и кроим планове за следващите дни. Не мога да повярвам че времето което толкова много очаквахме вече дойде. Идва и Радо. Тръгваме към София където имаме среща с Денислав някъде около хотел Плиска.

Пристигаме малко след уговореният час и всичко се повтаря. Ухилени до уши големи мъже се прегръщат говорейки шумно сякаш не са се виждали от години.

Пред Плиска в София на път за Алпите

Залепяме стикерите които Валката направи за нас по слюдите си.

През следващите 16 дни всичко ще е Алпи 2017.

След кратката пауза тръгваме през града към границата. Някъде през безкрайните светофари и кръстовища Вальо ми дава знак че моторът му нещо не върви. Спираме на крайпътна бензиностанция и търсим причината. След сваляне и качване на свещи всичко приключва, също толкова внезапно и необяснимо както се появи.

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

Бързо изминаваме отсечката до границата където зареждаме за последно на родна земя.

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

После зареждаме и в

Сърбия

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

Спираме от време навреме за кратки почивки в скучното препускане по магистралите. Първоначалният план за спиране през 250 км за зареждане не работи добре и правим и няколко кратки почивки заради отегчителното да не кажа

ужасно пъплене по магистралата

Винаги съм мразил тази част от пътуването, но няма как хем да стигнем бързо, хем да е интересно.

Таксите в Сърбия са съответно 3,50 евро до Белград и 1,5 от там до границата.

Сърбия – На път за Алпите с мотор

Редуваме отбивки след отбивки на които почиваме или хапваме набързо по нещо. Само аз успявам да ям, докато почивам…

Сърбия – На път за Алпите с мотор

Караме така и през

Хърватия

Тук харчим 10,5 евро за магистрални такси. Навлизайки в

Словения

се смъкваме от магистралата и започваме

да гоним малките пътища

Смея да твърдя че тук е едно от най-красивите местенца на които съм карал. Малки пътчета които криволичат бързо из красивата природа и се гонят с реки в опияняващи нюанси на синьото и зеленото.

До тук с агонизиращото придвижване, започва забавлението

Словения – На път за Алпите с мотор

Губим малко време но както ще разбера по нататък, нито един ден няма да минем това което бях планувал първоначално… В късният следобед поддавам на натиска и решаваме, че няма да гоним Италия и днес ще спим около

Любляна

Започваме да се оглеждаме за хотелчета и спирам за да проверяваме какви са цените. Тази година за нощувките ще се грижим аз и Радо. Накрая след като установяваме че не ни харесват цените тук

откриваме къмпинг,

където можем да пренощуваме.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Нищо особено, но на една от най-високите цени на които ще спим – 14,50 евро на човек. Все пак къмпинга е уреден от всякъде, огромен и с много посетители, много дори и за това време на годината. Иначе мястото е живописно и се намира точно на брега на река Сава.

Днес изминахме по-малко от колкото очаквах – 1101 км. Разпъвам палатката и паля мотора за да потърся от някъде бира. Няма работещи магазини. Няма. Тук вечер работят само ресторанти и кръчми. Е, нямам избор. Влизам в местен бар и се уговарям за 4 бири, като уверявам че ще им върна бутилките, за да ми дадат бирата. Плащам висока цена за удоволствието да отпия глътка местно пиво, но

нищо не може да се сравни с 4 бира в ръката на добри приятели

Наздраве. Вечеряме на масата и се забавляваме обсъждайки моменти от деня и плановете за утре. Разтребваме когато приключим и малко по-малко се ориентираме към леглата. Уморени отиваме всеки в своите сънища…

Ден втори

Добре дошли

Ставам рано и съвсем не съм първият който се е събудил.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Утрото е свежо и приятно хладно. Няма комари макар да сме край реката и смея да твърдя че спахме добре. Е, някои все още спят и не искат да стават 🙂

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Уговорили сме се да тръгваме в 8 и се надявам, това че Радо още се излежава, няма да ме провокира да викам още първият ден. Ставам винаги в 6. за да имам достатъчно време да събера бавно и спокойно всичко, да се измия и приготвя. за да тръгнем в уреченият час.

Сега идва ред на кафето, закуската и последващото събиране на масата.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Малко по-малко всичко си влиза в ритъм и може би няма да закъснеем, много.

Стягам се първи и отивам с мотора до кръчмата от снощи за да върна бутилките както съм обещал. После чакам групата пред къмпинга и проверявам трасето което съм подготвил за днес.

В 8.10 леко въздишам и си намирам занимание по мотора. Днес е денят в който ще влезем в Доломити и е първият момент, в който ще се докоснем до планината. Габровеца чака с мен, но не дава признаци на притеснение каквито имам аз.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

В 8.20 вече съм мъничко ядосан.

Тръгваме

с половин час закъснение, и благодарение на пътя около мен, бързо забравям и се предавам в ръцете на емоцията и забавлението.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Планините в Словения

са много красиви и също има какво да покажат. За жалост нямаме толкова време колкото ни се иска, и просто търсим най-прякото трасе за нашата планина.

Въпреки всичко не пропускаме каквото и да е било край пътя, за да се забавляваме и правим снимки. Не пропускаме и момента да се докоснем и до момичетата които ни задяват по пътя.

Словения – На път за Алпите с мотор

Неочаквано зад поредният завой се открива

езеро с чуден цвят

Веднага спирам за да му се порадваме за мъничко. През следващите 2 седмици ще видим безброй реки и езера във всички възможни цветове които някой може да си помисли, че може да има.

Езеро в Словения – На път за Алпите с мотор

Радвам се че до мен имам верни приятели, с които може да изживееш всеки един такъв момент от едно пътуване.

Езеро в Словения – На път за Алпите с мотор

Надморското равнище започва да се променя и

плавно навлизаме в планините

За обяд съм планирал разкошен ресторант но за целта трябва да спрем и да напазаруваме някъде. В поредното градче се отклонявам от пътя и тръгвам по табелите към магазина. Оставам при моторите а другите отиват да напазаруват.

Словения – На път за Алпите с мотор

Италия

Не се бавим много и подкарваме обратно по трасето. Не след дълго влизаме в първият тунел, който изкачва пътят към

езерото Саурис

Тунел по пътя за езерото Саурис, Словения – На път за Алпите с мотор

На високото излизаме само двамата с Денислав и спираме за да изчакаме другите.

Тунел по пътя за езерото Саурис, Словения – На път за Алпите с мотор

Слизам от мотора за да се насладя на страхотната гледка.

Езерото Саурис, Иатлия – На път за Алпите с мотор

Другите двама от групата се бавят и това връща спомените от сутринта. С Денислав минаваме по стената ( каква емоция е да караш по язовирна стена – нещо което неразбираемо защо в България малко по малко става забранено ) и спираме в едно уширение където ще почиваме и обядваме. Когато пристигат и останалите настроението ми се връща бързо, и подканям всички да се настанят на дългата блок маса с най-невероятната гледка в региона.

Езерото Саурис, Иатлия – На път за Алпите с мотор

Още няколко снимки и потегляме напред . Караме където може, спираме когато видим нещо.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Понякога се получава страхотно. Когато спреш да видиш и снимаш нещо, снимаш и приятелят си който профучава край теб. После когато го догониш се оказва че той е спрял някъде и ти връща жеста. Това дава скорост на придвижването и много снимки на които си в движение.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Когато си на такова място като

Доломити

и знаеш че не можеш да си всеки ден тук, е много трудно да решиш дали да караш и да се наслаждаваш на трасето, или да се возиш и да съзерцаваш страхотните гледки около теб.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Знам че снимките не дават усещането което реално бихте почувствали когато сте там, но въпреки това ще ви покажа колкото мога повече от тази приказка.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Пътищата са направени за каране ! Виражите са правилни, завоите идеални и единственото което се иска е да даваш газ.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Върховно удоволствие за сетивата което пожелавам от сърце на всички !

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Кортина д’Ампецо

В следобедните минаваме през емблематично градче за региона и спираме за хубаво италианско кафе.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Ама сме едни позьори 🙂

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Винаги има кой да застане и зад и пред обектива.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

А материал има на където и да погледнеш.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

След Кортина идват и едни от най-емблематичните проходи на Доломити.

Проход Фалцарего

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Не пропускаме и да оставим стикери от 8 рожден ден на ТДМ България.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Уникални места за един моторист ! Имам хиляди снимки които искам да ви покажа.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Навсякъде е безкрайно красиво ! На всяка спирка се радваме като малки деца на посрещането което ни устройва планината. Макар да съм бил веднъж тук, се радвам на всичко сякаш ми е за първи път. Също като мен и останалите реагират супер развълнувано на всяка следваща картина, която природата рисува сякаш специално за нас.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Просто убийствено усещане ! Доломити са невероятно красиви, и потвърждават за пореден път че ще са винаги част от пътуването за което мечтая.

Времето минава толкова бързо когато ти се иска да спре.

38032 Канацеи, Тренто, Италия

Ориентираме се към по-ниските части на планината и откриваме

Camping Marmolada в сърцето на град Каназей

По това време на сезона тук няма почти никой, и можем да си изберем което място си харесаме за да нощуваме. Една от причините за пътуване в началото на Юни е точно това – малък трафик на мотористи, и лесен и евтин достъп до места за нощувка. Веднъж настанени някой се захващат с неприятни задължения 🙂

Къмпинг в Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

В това време аз отивам за бира…

Бира – Къмпинг в Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

И тук по това време няма отворен магазин от който да си купя бира. Жалко е, че пак трябва да пазарувам от някое заведение. Оглеждам се за някое по-простичко 🙂 и изваждам големият портфейл…

Цената на бирата е 4 евро, за сметка на това е и малка. Взимам няколко бутилки и се връщам в къмпинга. За нощувка тук е 11 евро на човек и къмпинга е супер! Взимам си едно душче, и сядам да пробвам сглобяемата маса на Радо. Инженерът е надминал себе си като е изработил маса която денем разглобява и крие в куфара си, а вечер разгъва и монтира на страничните куфари на Вальо. Уверявам ви, масата е достатъчно голяма за всички ни. Така има място за храна, питиета и сладки приказки. Днес изминахме 400 км. което е почти добре. Въпреки всичко режа от маршрута за да се опитаме да влезем в първоначалният график. Утре също ще се напънем и ще трябва да променя трасето. В Доломити е много красиво и затова ще заспя доволен и усмихнат…

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки из Доломитите:



Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

Ето и местата за преспиване из цяла Италия:



Booking.com

Пулия: Кратко бягство по тока на ботуша (Италия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Катерина ще направим един тегел по тока на Ботуша – областта Пулия в Италия. Приятно четене:

Кратко бягство по тока на ботуша – Пулия

– антична и магнетична

И така Януари е, нетипично време за отпуск… но и при нас рамкирането в стандарти не е типично. С колегите решихме че е време не само да предложим, но и отблизо да опознаем някое непознато кътче, което все пак продаваме. Решено! Почти целият състав и управители потегляме.

Напред и към Южна Италия –

бягство от студа, творческа почивка, тиймбилдинг както и да го наречем е положително, приятелско и истинско!

„Всеки сам си знае и преценява кое е по-добре за него самия” и при нас е така, по-добре е да пътуваш, да се чувстваш добре, да се обогатяваш културно, а още по хубаво е да си сред приятели. Екипажът ни е в пълен състав и вълшебна бройка 7, седем зажаднели за емоции и малко почивка глави. Някои от желаещите да сме заедно в тези четири дни се отказаха по здравословни и технически причини – ще ни е мъчно за всеки един от тях (ако има време за такива състояния), но поне пък ще има причина да подготвим следващото пътуване, вече в пълен състав.

Пулия, ИталияПулия, Италия

Полетът ни е следобед. Излитаме. С едно щракване на пръстите и много смях само за час се озовахме от летище София на летището в

Бари – столицата на регион Пулия

Ще се придвижваме с автомобил рент-а- кар – комфортно, практично и удобно за стройния ни план или просто блажено шляене из този край на Италия.

Отправяме се към

центъра на пристанищния град

Обиколката ни започва от общината където паркираме. Посреща ни студен вятър – „А не, това не сме го поръчвали! ” – пожелаваме си утре времето да е спокойно и ако може слънчево очакват ни два/три или в колкото градове и селца пътьом решим да се отбием. Както е казал Мечо Пух – „Винаги може повече” . Зад гърба ни е старата сграда на театър – театър Петручели, спускаме се по кaлдъръмена улица към стария площад и катедралата Свети Николай.

Пулия, Италия Пулия, Италия

Свечерява се, на затъмнения фон катедралата е изключително магнетична – приканва ни и влизаме. Посреща ни постамент със светеца патрон, в криптата под храма са и мощите му. Постройката е трикорабна базилика, вдигаме глави – таванът е изключително красив – фрески, орнаментика като в замък (все пак да не забравяме, че сме в католически храм). Лъха спокойствие, органът е мълчалив посрещач, слизаме в криптата, няколко молещи се, ароматни благоухания, тишина и спокойствие… е няма как разглеждаме детайлно и като туристи, поседяхме и помълчахме. Чакат ни среднощните улици на Бари – множество магазини, разпродажби и пълзящи тълпи. Светлини и италианска реч, спускаме се по крайбрежната улица, минавайки покрай старата отбранителна стена, ароматът на Адриатика, светлините на виенско колело и палми ни подканват да направим първите си снимки… а албумът ще е много, много голям.

Пулия, ИталияПулия, Италия

След разходката ни е време за вечеря. Насочваме се към проверен вече от някои от групата ни ресторант. Обстановката е като в трапезария на средновековен замък, персоналът усмихнат, ароматът неповторим.

Е, как какво, ще ядем? Пица!

Изборът на всеки е сполучлив, дори и видът на някои от пиците да не е атрактивен.

Виното е божествено…

Е „Bon apetitto” . , Време е за почивка. Настаняваме се в хотела развълнувани и готови с нетърпение за сутринта, началото на новия ден и

посещенията на Алберобело (градът на трулите), Пулиняно-а-маре, Мартина Франка, Остуни и Лече.

Събуждаме се нетърпеливи, едни малко по-рано (Галчето, вече беше и пила кафе), други не чак толкова (сънливите Злати и Катето). Навън е слънчево, от терасата се зеленеят полета с маслинови гори… а и един автобус на паркинга отзад Неоплан (абе професионално изкривяване му се вика).

Приятно е да не бързаш, в безгрижния ни ден ни очаква поредица от градове и селца, които сме предначертали да видим. Бързо се спретваме и към ресторантът на покрива – кафе, кафе, по-хубавата дума сутрин, а и италианско – Чудно! Гледката е приказна шир от поля, обработваеми земи и криволичещи пътища. Посрещат ни вежливата усмивка на сервитьора и засмените ни и вече разсънили се колеги – Юлита, Любо и Ицо. Иво, по-младият ни спътник и приятел (син на Юлето) вече е на музикална вълна…ох, дано не му доскучава с нас.

Подкрепени

– Екипаж, време е! – събираме багажа и към

Пулиняно-а-маре

(Е, може и малка фотосесия в коридора при напускане, все портрети на известни актьори… и ние сред тях…). Разположено на скала на 24метра надморска височина градчето ни посреща със смесица от слънце, вятър, бели сгради и тесни улички (такива ще са всички в пътуването ни – но все пак те крият чара на южна Италия). От паркинга по тясна уличка минаваме по скална тераса, слизаме, изкачваме се по изсечени стълби в снагата й. Пред погледа ни е панорамата от арките на мост и синевата на Адриатика. Насочваме се към старата част, все пак сме туристи спираме в началото на улицата пред малко сувенирно магазинче, засмяни и нетърпеливи грабваме (поне някои от нас) по една сувенирна монета. Спускаме се във вътрешността на градчето, зелените дървени щори по терасите се открояват чудесно, саксиите с цветя също.

И изскачаме на площада – пред нас сграда с часовник на върха, изчистени очертания по фризовете й, в дясно църква с камбани, прилича на тези от мексиканските филми или района на Андалусия

– Много убедено го казваш, все едно всеки ден си там – подхилквайки се ми казва Юлето… хахо-хихи така е – смях. Под съпровода на възклицания по отношение чара на заобикалящото ни, веещото се от някои тераси италианско пране, снимки и селфита, се озоваваме на една от трите панорамни тераси. Гледката е удивителна, ветровито, но с аромат на море. Правим няколко снимки, включително и на разбиваващите се в скалите синьо – зелени води на адриатическо море. Време е, сменяме декора и към

Алберобело

Пътят ни минава по криволичещи пътни трасета, зелени тревни площи и маслинови горички. След двайсетина минути на фона се открояват и белите стени и конусовидните покриви на трулите съставляващи градчето, градче като от приказка. Тези от нас, които са я „чели” вече, предпочитат във ветровития предиобед да поседят в колата… е всеки си знае, въпреки че всеки път на познато място може да откриеш и нещо ново. Леле,

като малки приказни герои минаваме в царството на трулите,

в отминали времена с цел да не заплащат данъци обитателите им ги бутали когато идвали феодалите и след това отново ги издигали. Предвид масивността на стените трябва да се чудим как – та стените са с дебелина 80 – 100см… но имали желание, има и начин. … Сувенири, сувенири с различна пъстрота, материали и форми и цъфнали саксии изпъкват на снежинобелия фон…

Парцелените кукли на Алберобело – Пулия, Италия

Парцелените кукли на Алберобело

Алберобело – Пулия, Италия

Алберобело

Минаваме покрай парцалени кукли – ех, дечковци усмихваме се сърдечно пред тях. Някъде четох за кукли с три лица правени тук, споделям с приятелите си…и изведнъж продавачката от магазина вляво, все едно разбра за какво си говорим, показа ни стоката си и любезно акцентира върху куклите като за куклен театър – презентира ни в случая червената шапчица, красива с червената си рокля, обръщаш я и вместо крака главата на бабата с друга одежда, обръщаме шапката й и ето го вълкът – идейно и красиво.

Продължаваме напред към единствената двуетажна трула – църквата. В близост са и трулите със символи на покривите – на здравето, любовта, щастието. Е пожелаваме си всички тези неща сърдечно, без тях не може… но и без кафе. След разходката ни се настаняваме подобаващо в сладкарница в центъра, обсъждаме видяното с ентусиазъм, привикваме и спящите ни спътници, замисляме подредбата на остатъка от деня, радваме сетивата си с аромата на кафе и красивите десерти строени пред нас. Насачоваме се към

Мартина Франка

Обяд е – тук всичко е притихнало направо, по улиците сме като в музей, чиито единствени обитатели сме ние. През портата на града, която ни посреща като след парадно шествие влизаме сред поредната плетеница от тесни улици, мрамор, грациозно изваяни капители и фризове по колоните на сградите привличат обективите ни (преносно и буквално). Срещу една от трите цървки тук, чиито катедрален размер ни впечатлява на пейка седят двама посрещачи на достолепна възраст. Усмихват ни се любезно. Гласовете и смеха ни се чуват звънливо сред тишината и акустиката, която създава мраморът и тясното разстояние между сградите.

Пулия, Италия Пулия, Италия

Отправяме се към едно неизвестно селце, което привлича вниманието ни със специфичното си име –

Локоротондо,

конкурсът правен през лятото тук за по-красивата тераса… и бялото вино характерно за лозарския район, в който се намира.

Панорамната гледка надолу към равнината с трулите е приказна, преминава и влак, който изпъква с червения си цвят. Сградите са почти долепени една за друга, свързани с арки(техника на строителството характерна за селцето, така наречената „cumerse” ).

Достигаме и „chiesa”-та , т. е църквата, но нали научихме и няколко думи на италиански само с ден престой…таланти, та да ги упражним. Влизаме, интериорът е впечатляващ, музиката от хора или органът е ангелска, един от малкото храмове които въздействаха върху нас дълбоко, притихнали, обгърнати от спокойствие, с равнодушни, замислени или по-скоро насочени към вътрешните ни молби погледи отделихме време и поседяхме в святата постройка… наистина е стара, руйни от стара църква бяха запазени и пред очите ни под стъкления под.

Разходихме се из кокетните тесни улици, със сигурност по време на конкурса с цветните тераси човек трябва да е тук. Тръгвайки на свечеряване към Остуни и Лече, набързо грабнахме и бутилка препоръчано, услужливо бяло вино – … леле а как ще го отворим без тирбушон, е да! може да си вземем и един за спомен.

Пулия, Италия Пулия, Италия

В спускащата се вечерна перелина поемаме по криволичещия път към

Остуни – така наречения бял град

Слушаме си музика, загледани в светлините на пътя, едни подремват (презареждат енергия), други си говорят, трети ги хващат лудите от седене, Любо си шофира – еееми прецизно!, какво да кажем за шефа потананиква, поустроумничи… еех, забавно ни е – обичаме си екипчето… а може и от въздуха да сме се разнежили… ехххх Италия! Духа, става тъмно, а и до Лече ни чака път.

72017 Остуни, Бриндизи, Италия

Една бърза централна разходка в Остуни и хайде към

Лече

Градът е очарователен, дори по тъмно. Светлини, движение, тълпи… – е, друго си е сред цивилизацията. Време е и за вечеря, нека почнем от нея… пък нощно Лече ще ни изчака.

Хапваме италиански вкусотии в стилен ресторант,

по нотите на раздаващия се в страни от нас пианист. От тук към централния площад по изпълнените от оживени, енергични и бъбриви тълпи улички. Всяка сграда е достоен представител на Барока, по-скоро

целият град е като музей

за този архитектурен стил – Приказно, прекрасно, портретно просто трите думи с „П” като повече, които първоначално могат да се кажат пред гледката.

Пулия, Италия Пулия, Италия

Дивим се по красивите фасади на сградите и вече сме в централната част, белязана с печата на Барока и Древен Рим. Останките на амфитеатъра изпъкват насред площада, готови да „разкажат” за древното величие.

Статуята на свети Оронцо, като защитник над тълпите впечатлява със своите 70 метра (… е попрочели и запомнили сме по нещичко, между другото наистина е бил защитник, по-скоро се е смятал за спасител на града по време на голямата чумна пандемия), светещи балони, усмихнати и прегърнали се минувачи…

Тръгваме с ентусиазъм по пешеходната улица, магазини, промоции…е, добре че на сутринта ще минем пак. Дивим се на изящните сгради и изведнъж (без да е пресилено) направо дъхът ни спря. Площадът Дуомо, висока камбанария и катедралата датираща от XIII век с постаменти, детайли, фризове изваяни като чрез магия. Смиреност, величие и белота изпъкваща несравнимо във вечерния час. Сядаме за по коктейл. Разглезваме душите, захилени, дори и леко позамръзнали.

Отправяме се към хотела… да не забравяме че трябва и почивка. Обаче след толкова емоции спили се… дали да не пийнем по винце… – е, разбира се, все пак е от Локоротондо. …

– Леле в колата е! …нищо ще скокна да го взема.

Каним останалите будни от компанията при нашата троица… но те пък не се навиха е…със здраве и „Наздраве!” След смях и наздравици, виното печели оценка 6, а ние е време да поспим.

….

На сутринта… на никой не му се ставаше – да не повярваш. Вече готови за дневен тур в

Лече

Освен за снимки и запечатване на красотата му, сме и на шопинг вълна. На прекрасния площад чак сега ни прави впечатление и една мозайка на вълчица, както и детайлно изработеният часовник на една административна сграда… е то пък по тъмно и на първа среща всичко ли се вижда. !?! Неусетно стана следобед (охх, когато ти е приятно времето лети неусетно). Чака ни път и

каменният град Матера

Градът се намира в област Базиликата, в долината на река Гривина, а пък е и заслужил честта да е културна столица на 2019 г, наред с многовековната ни гордост град Пловдив. Ние пък в екипа си имаме и тамошен представител… направо като почетна делегация отиваме.

Градът е известен с това че жителите му живели в жилища вкопани в скалите, така наречените саси. Цялото семейство, животни, посуда всички заедно и дружно, първобитно и не с италианска грация. До 1952 г това носи и слава на града, но не почитна,

наричат го „срамът на Италия “

Докато свикнат с опитите на кмета на града и полицията да ги настанят в нормални жилища, с опитите си за бягство към познатите и обичани “саси” местните се сдобиват и със сана за твърдоглавост – „Каменна глава от Матера!” .

Няколко думи за града и ето ни в него. Падащата нощ ги прави още по специфичен и интересен съвременна градска част и старите улици под тях, град в града. Една от терасите на които заставаме разкрива панорамата от оживял камък. В града пък от него се правят всякакви сувенирни изделия тъй като е изключително мек за обработка. Спускаме се в

подземията на стария град и улиците му,

които пък са станали част от филм на Мел Гибсън … е няма как върви ни по стъпките и обкръжението на известни образи, още от Бари (хахаха)… Всичко изглежда тайнствено и необикновено, в комбинация и с вятъра е малко като страшен филм. Но каквото и да кажем не го ли видиш с очите си трудно би се разбрало.

Е, време е разделяме се с града и към последната ни нощувка на италианска територия (за тази почивка разбира се). Спокойствието цари около хотела, стаите ни посрещат топли и просторни… последни тостове за вечерта. На сутринта свежи и пооочти готови за полет (не ни се иска но няма как), запечатваме красивата зелена картина около нас, вдишваме дълбоко и се отправяме към летище Бари. Времето до полетът ни запълват магазините в „мол ди Бари” . Хайде, който намерил нещо, честито и да вървим.

На летището сме

Не, не ни се тръгва, но и от лотарията не спечелихме. Кроиме планове за следващото бягство… но има, много, много време. Щракване на пръстите, два поздрава от стюардесата и „Здравей, родино! Обичаме си те!” . Отново в София, целувки „айде с нови сили и енергия … Е как до кога! До утре!!!!… .

Опит за пътепис, кратък разказ или просто разтягане на локуми.

… целувкии Катето…

За поправки телефон 0888… знаем се…

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Ето по-специалните оферти за нощувка в Лече:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия

А ако решите да разгледате останалата част от Италия – ето и местата за преспиване:



Booking.com