Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

ЕСПЧ: недопустимост на жалбата има, когато поведението на жалбоподателя е срещу ценностите на Конвенцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда за правата на човека, което систематизира аргументацията при вземане на решение за недопустимост.

Делото е ROJ TV A/S / Denmark.

Датската компания  Mesopotamia Broadcast  е притежател на няколко телевизионни лицензии в Дания. Излъчва телевизионни програми по сателит, главно на кюрдски език, в цяла Европа и Близкия изток. До Датския съвет за радио и телевизия постъпват жалби, в които се твърди, че  чрез своите програми компанията  подкрепя Кюрдската работническа партия ПКК, която е квалифицирана от Европейския съюз като терористична организация. Датският съвет за радио и телевизия се произнася, че програмите не предизвикват омраза на основание раса, пол, религия или националност и че компанията само разпространява информация и мнения и че разпространените изображения на насилие отразяват истинското насилие в Турция.

Скоро след това Германия забранява дейността на Mesopotamia Broadcast  в страната на основание, че програмите ѝ са в противоречие с  германското конституционно право и  имат    роля за подбуждане  към насилствени конфликти между лица от турски и кюрдски произход в Турция и за изостряне на напрежението между турци и кюрди, живеещи в Германия.

По-късно Върховният съд на Дания  установява без съмнение, че   ПКК се занимава с тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс, установява и  връзка между   Mesopotamia Broadcast и дружествата Med TV и Medya TV, които са  с  отнети  лицензии от  британските и френските власти  поради съдържанието на програмите и връзката с ПКК – и санкционира компанията.
Mesopotamia Broadcast се обръща към ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на член 10 от Конвенцията, свобода на изразяване.

Принцип и досегашна практика на ЕСПЧ:

31. Речта, която е несъвместима със ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10. Решаващият критерий за преценката дали изявления, словесни или невербални, са лишени от защитата на член 10: дали твърденията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез разпалване на омраза или насилие и дали чрез изявлението си авторът се опитва да извърши действия, насочени към унищожаването на правата и свободите, предвидени в нея.

32 Решение по дело Garaudy срещу Франция : жалбата на жалбоподателя е несъвместима ratione materiae ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията. Жалбоподателят е автор на книга, която систематично отрича престъпления, извършени от нацистите срещу еврейската общност. Съдът основава заключението си на констатацията, че основното съдържание и общата тенденция на книгата на жалбоподателя, а оттам и нейната цел, са  в противоречие с основните ценности на Конвенцията и демокрацията, а именно справедливост и мир.

37. Решение  Dieudonné M’Bala M’Bala срещу Франция : тъй като оспорваните актове, както по своето съдържание, така и по общия им тон и следователно по тяхната цел, имат подчертан негативен и антисемитски характер, Съдът установява, че жалбоподателят се е опитал да отклони прилагането на член 10 от истинската му цел и да използва правото си на свобода на изразяване за цели, които противоречат на текста и духа на Конвенцията и които, ако бъдат допуснати, биха допринесли за унищожаването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията.

38. Решение  Belkacem v. Belgium: жалбоподателят чрез записите си се е опитал да предизвика ненавист, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна обща и яростна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които стоят в основата на Конвенцията.

Сегашният случай:

Като се има предвид, от една страна, естеството на оспорваните програми, включващи подбуждане към насилие и подкрепа за терористична дейност,  второ, фактът, че изразените в тях мнения са разпространени до широка аудитория чрез телевизионно излъчване и на трето място, че те са свързани пряко с проблем, който е от първостепенно значение в съвременното европейско общество – предотвратяването на тероризма и свързаното с тероризма застъпване и подбуждане към насилие,

Съдът намира, че поведението на жалбоподателя е срещу  основните ценности на ЕКПЧ и той не може да се ползва от защитта на чл.10 Конвенцията.

Заявлението  е недопустимо.

*

По казуса Mesopotamia се е произнасял и Съдът на ЕС по съединени дела C‑244/10 и C‑245/10  с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Германия) с актове от 24 февруари 2010 г., постъпили в Съда на19 май 2010 г., в рамките на производства по дела Mesopotamia Broadcast A/S METV (C‑244/10), Roj TV A/S (C‑245/10) срещу Bundesrepublik Deutschland. Въпросът е за ограничаване на свободата на препредаване: „Дали и евентуално при какви условия приложението на норма от вътрешното право, свързана със забраната, която може да се наложи на сдружение поради засягане на принципа за разбирателство между народите, попада в областите, координирани от Директивата, и при това положение изключено ли е то съобразно член 2а от Директивата?“

Съдът: обстоятелства като разглежданите в споровете по главните производства, попадащи в приложното поле на норма от националното право, забраняваща засягане на разбирателството между народите, трябва да се считат за включени в понятието „подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност“. Този член не възпрепятства дадена държава  да взема мерки по отношение на установен в друга държава членка телевизионен оператор с мотива, че дейностите и целите на този оператор нарушават забраната за засягане на разбирателството между народите, стига посочените мерки да не възпрепятстват — което трябва да бъде проверено от националния съд — препредаването в тесен смисъл на територията на приемащата държава членка на телевизионните предавания, реализирани от посочения оператор от територията на другата държава членка.

С благодарност към адв. Здравка Калайджиева, съдия от ЕСПЧ (2008 – 2015), която ми обърна внимание върху решението на ЕСПЧ и  ключовия му характер.

ЕСПЧ: полицейски разследвания и право на личен живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Benedik v Slovenia (62357/14).

Според ЕСПЧ словенските власти са нарушили Конвенцията, като са позволили на полицията без съдебно разпореждане да издирва дистрибутор на детска порнография в партньорска мрежа.

През 2006 г. полицията в Швейцария информира свои колеги в Словения за динамичен IP адрес, който се използва в мрежа за споделяне на файлове от тип “peer-to-peer”, която включва споделянето на снимки или видеоклипове с детска порнография.

Словенската полиция изисква  от местния доставчик на интернет услуги информация за потребителя, на когото е предоставен съответния  IP адрес.  Полицията прилага разпоредба от Наказателно-процесуалния закон, която  позволява да изискват информация от доставчик на електронни данни за потребители на определени средства за електронна комуникация.

IP адресът първоначално идентифицира бащата на Игор Бенедик като абонат на въпросната интернет услуга, но впоследствие става ясно, че извършителят е Игор Бенедик. Той отрича да е извършил престъпление, но   е осъден за престъпление, свързано с  производството, притежаването или разпространението на детска порнография.

Полицията действа без издаден съдебен акт. ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и изяснява изискването действията да бъдат  “в съответствие със закона”: първо,   мярката трябва да има някаква основа във вътрешното право. Второ, вътрешното право трябва да бъде достъпно за съответното лице. Трето, засегнатото лице трябва да е в състояние да предвиди последиците от вътрешното право за него и четвърто, вътрешното право трябва да бъде съвместимо с върховенството на правото. [122]

Съдът също така подчертава, че националните органи, и по-специално съдилищата, трябва да тълкуват и прилагат националното законодателство    в съответствие с принципите на Конвенцията, тълкувани в светлината на практиката на Съда. [123]  В конкретния случай, ако се приеме, че получаването от полицията на абонатна информация, свързана с въпросния динамичен IP адрес, има някаква база в националното право, Съдът трябва да провери дали този закон е достъпен, предвидим и съвместим с принципите на правовата държава.

Съвместимостта с принципите на правовата държава изисква вътрешното право да осигурява адекватна защита срещу произволна намеса в правата по член 8. Следователно Съдът трябва да се увери, че съществуват адекватни и ефективни гаранции срещу евентуални злоупотреби. Тази оценка зависи от всички обстоятелства по случая, като например естеството, обхвата и продължителността на евентуалните мерки, основанията, необходими за тяхното разпореждане, органите, компетентни да разрешават, извършват и контролират тях, както и вида на средствата за защита.

Съдът би искал да подчертае, че Конвенцията за киберпрестъпленията задължава държавите да предприемат мерки като събирането на данни за трафика в реално време. Съгласно член 15 от тази Конвенция обаче такива мерки “подлежат на условия и гаранции, предвидени в националното законодателство на [страните по договора]” и   inter alia , включват съдебен или друг независим надзор”.[126]  Член 37 от Конституцията изисква съдебно разпореждане за всяка намеса в личния живот, следователно  разкриването на абонатна информация, свързана с определен динамичен IP адрес, по принцип изисква съдебна заповед и не може да бъде получена с обикновена писмена молба от полицията.

ЕСПЧ констатира, че правната уредба не отговаря на стандарта на Конвенцията, не  е ясна, няма предвидени гаранции  срещу злоупотреби от страна на полицията и независим съдебен контрол. Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Турция ограничава свободата на политическите дебати

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие две важни решения по дела, заведени от двама видни журналисти, задържани в Турция след опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. И в двата случая –  Mehmet Hasan Altan v. Turkey и  Şahin Alpay v. Turkey – съдът установява нарушение на  правото на свободно изразяване на мнение (чл.10 ЕКПЧ).

Мехмет Хасан Алтан и Шахин Алпай са известни с критичните си виждания за политиката на правителството. Двамата журналисти са арестувани   от лятото на 2016 г. и са обвинени въз основа на писани от тях статии и публични  изявления, в опит за промяна на конституционния ред от името на терористична организация. Мехмет Хасан Алтан  е осъден на  доживотен затвор.

ЕСПЧ пояснява, че съществуването на извънредна ситуация не може да служи като претекст за ограничаване на свободата на политическите дебати, която е в основата на концепцията за демократично общество. Дори в извънредно положение  държавите – страни по Конвенцията трябва да  положат всички усилия за опазване на ценностите на едно демократично общество като плурализъм, толерантност и свобода на изразяване.

Задържането  и наказателното преследване на журналистите неизбежно имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване чрез сплашване на гражданското общество и заглушаване на несъгласните гласове в Турция.

Според ЕСПЧ изразените мнения, които не представляват подбуждане към насилие, не са свързани с извършването на терористични актове  и не насърчават насилието, не трябва да бъдат ограничавани.

ЕСПЧ смята, че една от основните характеристики на демокрацията е възможността за решаване на проблеми чрез публични дебати и че демокрацията изисква свобода  на изразяване. Критиките към правителството и публикуването на информация, разглеждана от лидерите на дадена държава като застрашаваща националните интереси, не бива да са основание за наказателни обвинения в тероризъм или разпространение  на терористична пропаганда.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: политическо слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
.
Съдът за правата на човека се е произнесъл с решение по делото  Stern Taulats и Roura Capellera срещу Испания. Съдът  единодушно приема, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека.
Делото се отнася до осъждането на двама испанци за изгаряне на снимка на кралската двойка по време на публична демонстрация във връзка с официалното посещение на краля в град Жирона.  Съдът констатира по – специално, че става дума за политическо слово, критика на институцията на монархията  и по-специално на монархията в Кралство Испания. Съдът намира също, че събитието не надминава определена допустима степен на провокация, за да се предаде ефективно критичното послание на демонстрантите.
Обсъждайки внимателно контекста и последиците ЕСПЧ стига до извода, че действието в конкретния случай не представлява подбуждане към омраза или насилие.
Намесата е била предписана от закона, има легитимна цел защита на доброто име на другите. Но присъда лишаване от свобода не е  пропорционална на преследваната легитимна цел (защита на доброто име), нито е необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.
.
Повече за свободата на изразяване в Испания – в тази публикация.
Снимка: Joan Sabater  via El Pais
 .

ЕСПЧ: общественият интерес от информиране за злоупотреби в прокуратурата надделява

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.

Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение  на получени в прокуратурата писма.

Фактите

Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители.  Те изпращат писма до  президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин.  Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро  наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.

По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху  съда и прокуратурата.  В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата  не са били означени като конфиденциални.

След публикуване  на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.

Решението на ЕСПЧ

Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.

ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото  на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10,  ако  не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2  или не е необходима в едно демократично  общество  за постигането на тези цели.

ЕСПЧ установява, че  публикуването на писмата е основателно.

90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]

91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.

Европейския съд по правата на човека – голяма камара –  постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и  установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми –   независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е  особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.

Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като  необходима в едно демократично общество.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: прилагане на решенията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съд за правата на човека:

10-те държави с най-голям брой на  решенията,  които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.

Източник:

The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)

 

ЕСПЧ: неправителственият сектор има закрила, сходна с тази на пресата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.

GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.

Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма :  швейцарската  култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури,  забраната на минаретата е  израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.

Неправителствената организация  окачествява някои от изказванията като расистки в публикация  на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.

Европейският съд  за правата на човека прилага теста за пропорционалност и  констатира, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона (защита от дискриминация);
  • намесата има легитимна цел – защита на правата на другите.

Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).

Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация  обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен  наблюдател  със сходно значение като тази на пресата  – поради което има  закрила по Конвенцията,  подобна на тази, предоставена на пресата.

По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че  използването на термина ” вербален расизъм”

  • е подкрепено с факти и има фактическа основа;
  • е в контекста на интензивен обществен дебат дали строителството на минарета трябва да бъде забранено в Швейцария (политическо слово);
  • “вербален расизъм” представлява ценностна преценка;
  • санкцията има смразяващ ефект върху участник в обсъждането и нагласата му да критикува политическите изявления в бъдеще.

Заключение:   националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на  свободно изразяване на мнение.

Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).

ЕСПЧ: анонимно разпространение на снимки на бюлетини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) постанови решението си по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt срещу Унгария относно мобилно приложение (“app”), което позволява на гласоподавателите да споделят   анонимни снимки на техните бюлетини.

Съдът е постановил, че глоба, наложена на политическа партия за разпространение на мобилното приложение,  нарушава правото на партията на свобода на изразяване.

Жалбоподателят в случая е унгарската политическа партия Magyar Kétfarkú Kutya Párt. Три дни преди  референдум в Унгария жалбоподателят предоставя мобилното приложение на разположение на избирателите. Приложението позволява  на гласоподавателите да качват и да споделят снимки  на техните бюлетини  и също така дава  възможност на гласоподавателите да обяснят причините за това как те гласуват. Публикуването и споделянето на снимки е анонимно.  Националната избирателна комисия се произнася, че приложението нарушава принципите за справедливост на изборите, тайна на гласуването и правилното упражняване на правата и налага глоба от 2 700 евро.   Унгарският върховен съд  потвърждава решението на Комисията относно нарушение на принципа за правилното упражняване на правата и отменя останалата част от решението,  тъй като няма регулиране, забраняващо на гласоподавателите да правят снимки  в кабините за гласуване, при това   тяхната самоличност  не може да бъде открита чрез мобилното приложение. Има и обществен интерес от документиране на проблеми в хода на протичане на гласуването.

ЕСПЧ  прилага теста за пропорционалност.

  • Дали  има намеса в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване – отговорът е положителен.
  • Дали намесата  има легитимна цел.  Правителството не е представило свидетелства, че в процедурата за гласуване е възникнал проблем поради публикуването на изображения на тези бюлетини – което да налага ограничаване на използването на мобилното приложение.  Приложението за мобилен телефон  притежава комуникативна стойност и   представлява средство за изразяване по въпрос от обществен интерес, защитен от член 10 от Конвенцията. Действията, предприети от жалбоподателя, се ползват със защита съгласно член 10 § 1 от Конвенцията и  следователно  санкционирането му нарушава правото на свобода на изразяване.

Санкцията, наложена   за експлоатацията на мобилното приложение, не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2 ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.