Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: разграничаване на оценка от твърдение за факт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото ATV ZRT v. Hungary по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

 Фактите

Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия   Jobbik   заявява в парламента:  „време е … за оценка колко души от  еврейски произход, особено членове на парламента и правителството,  представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.

Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”.   Според  регулатора това е оценка, а оценката по време на новини   е   забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –

Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано  отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба  в новини и политически информационни програми  журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.

Следователно  изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.

Решението

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,

б)  намесата преследва законна цел –  безпристрастно отразяване на събитията.

б) дали намесата е необходима в демократичното общество?

Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността  има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали   терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството  от националните съдилища се изисква  да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали   в конкретния случай  това използване  е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.

Според Конституционния съд  твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото.  Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.

Същевременно във финансовата декларация на  Jobbik партията се самоопределя  като радикална дясна партия. 

ЕСПЧ приема, че  при наличие на разнопосочни  подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че  „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да  предвиди, че забраната за използването на понятието в новини   ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Анализатори посочват, че ЕСПЧ е пропуснал възможността да се произнесе  по-генерално по унгарския медиен закон – стъпка в тази посока е мнението на съдията De Albuquerque (вж и мнението му в Baka v Hungary:

Законът следва да бъде преформулиран. Необходимо е  доверие в редакционния избор и автономията на журналистите,  съответно да се ограничи  държавата да диктува  параметрите на новините. Постигането на безпристрастност в  новините  е въпрос на качество, което трябва да се предостави  на журналистите в рамките на редакционната им независимост .

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение. 

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: политическо слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.

Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин,   адвокат и общински съветник в Лион.  OL Group  иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête  се противопоставя  на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема  никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group  успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.

ЕСПЧ:   Санкцията на г-н Tête   заради откритото писмо  до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК),  има законна  цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална?

Според ЕСПЧ френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име.   Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква  високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:

  • въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект,  свързан с  публични  разходи със  значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво. 
  •  в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.

Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.

Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на  свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

ЕСПЧ: Пендов срещу България, нарушение на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 26 март 2020 стана известно решението по делото Пендов срещу България.

 През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е  публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс.  След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя.  Служителите изземат сървъра. 

Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на  сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.

Протокол 1, чл.1

Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не  постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50)  –  нарушение на член 1 от Протокол № 1.

 Член 10 от Конвенцията

Има ли намеса  в свободата на изразяване?

52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).

53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“.  […] Освен това   се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства  правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).

54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.

58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […]   се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е  обект на разследване, нито има  твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни  ограничения.

Следователно   е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване

Пропорционална ли е намесата?

66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е  ненужно за целите на разследването и   за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата  на изразяване .

67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.

 

ЕСПЧ: право на достъп до информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото   Studio Monitori and Others v. Georgia.

Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат  и журналист.  От името на организацията журналистът иска достъп до  наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред  национален съд   журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес.   Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.

Решението на ЕСПЧ

Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне  при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.

В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.

Съдът припомня и   изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да  има необходимост  от разкриване – когато информацията е поверителна.

Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Решението  подчертава  значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.

Експерти намират за странно обсъждането от страна на ЕСПЧ на  мотивите на лицата за достъп – тъй като според законодателството за достъп лицата  не са задължени да мотивират искането си за достъп, нито личен интерес. 

 

 

 

ЕСПЧ: свобода на изразяване на работното място

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По делото Herbai v Hungary Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че уволнението на служител за публикации в интернет,  които могат да засегнат доброто  име  на неговия работодател, нарушава правото на служителя на свобода на изразяване съгласно член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Csaba Herbai  работи като експерт по управление на човешките ресурси в унгарска банка.  Според етичния кодекс на банката служителите са задължени да не публикуват информация, свързана с банката.

Herbai създава сайт  за  управлението на човешките ресурси. Скоро след това  е уволнен с мотив, че нарушава стандартите за конфиденциалност на банката. Унгарските съдилища потвърждават уволнението.

Служителят подава жалба  до ЕСПЧ, в която твърди, че е нарушено правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10 ЕКПЧ.

Въпреки че става дума за отношения в частно търговско дружество, държавата има позитивно задължение  да защити правото на свободно изразяване на мнение дори в отношенията между хората. ЕСПЧ изследва допустимия обхват на ограничение на правото на свобода на изразяване в трудовото правоотношение, като взема предвид:

  • естеството на публикацията,
  • мотивите на автора,
  • вредите, ако има такива, причинени на работодателя от публикациите, и
  • тежестта на наложената санкция.

Упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде осигурено и   в отношенията между работодател и служител. Унгарските власти не са изпълнили своите положителни задължения съгласно член 10 от ЕКПЧ, тъй като не са успели да докажат убедително, че уволнението се основава на справедлив баланс между право на свобода на изразяване, от една страна, и правото на работодателите да защитават законните си бизнес интереси.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ

ЕСПЧ: погрешна идентификация на лице, заснето на обществено място

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vučina v. Croatia

Списанието Gloria публикувало снимка на г-жа Вучина, направена по време на популярен музикален концерт в Сплит. Под снимката списанието е добавило надпис, че това е съпругата на кмета на Сплит.  Вучина иска от списанието поправка, но не получава отговор.

След като в Хърватия не успява да получи удовлетворяващ я отговор на жалбите й, Вучина се обръща към Съда за правата на човека и твърди, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ – защита на личния живот. В жалбата се твърди, че медията не е спазила професионалните стандарти, не е проверила информацията, впоследствие не са поправили грешната информация и не са се извинили.

Съдът:

За да възникне казус, по който е приложим  член 8 от ЕКПЧ,  ситуацията, засягаща личния живот на определено лице  трябва да достигне определен праг на тежест или сериозност.

За да прецени дали това е така, в случая   ЕСПЧ взема предвид следните критерии:

  • начинът, по който е получена снимката;
  • естеството на публикацията;
  • целта, за която е използвана снимката и как би могла да бъде използвана впоследствие;
  •  последиците от публикуването на снимката за кандидата.

Заснемането  на обществено място и последващото  публикуване на снимката не представляват проблем съгласно член 8 от ЕКПЧ. Проблем е погрешното посочване на името, объркването на идентификацията – в случая объркване със съпругата на кмета.

ЕСПЧ е на мнение обаче, че снимката не засяга доброто име на Вучина и  – въпреки че  издателят на Gloria неоснователно е отказал да предостави право на отговор  и поправка – Съдът не  установява твърде сериозна намеса в личния й живот.

Тъй като ЕСПЧ не е в състояние да установи, че фалшивото впечатление, създадено от публикуваната снимка, е обективно способно да създаде отрицателно обществено възприемане на г-жа Vučina и следователно не повдига въпрос в рамките на  член 8 от ЕКПЧ,  ЕСПЧ  отхвърля жалбата на г-жа Vučina като недопустима ratione materiae.

 

 

ЕСПЧ: Политическо слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно  решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.

ЕСПЧ   продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.

ЕСПЧ приема  в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.

Фактите

Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява,  че съдилищата в Москва са  контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на  кмета, който не е обикновен гражданин, а  участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата,  руските съдилища  ограничават   правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.

Решението

ЕСПЧ се възползва от възможността да  систематизира предишната си практика  и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че

  • Лимонов е  действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
  • Коментарите   са били направени по време на радиодебати,  в живо предаване    – което има различен стандарт на точност в сравнение с  писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение  от  това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов  от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва,  а и  на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че  има достатъчно фактическо основание за  реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред  обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища,  не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
  • Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика.  Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с  гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.

ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Мнение в живо предаване, основано на факти – тук   има смисъл да се напомни решението на СГС по делото Мавродиев срещу Росен Босев.

Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев  е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.

 

 

ЕСПЧ: право на физически достъп до места и събития

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Szurovecz v. Унгария.

Европейският съд по правата на човека приема, че отказът да се предостави достъп до журналист  до  регистрационно-приемателен център за бежанци в Дебрецен, Унгария, е нарушение на правото му на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Новинарството, включително получаване на физически достъп до местата, където има важни събития,    е съществен компонент на разследващата журналистика.

Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и се намира в обхвата на защитата по чл.10 ЕКПЧ.

По теста за пропорционалност: ЕСПЧ приема, че има намеса в свободата на изразяване, че тя е била предвидена от закона и е преследвала легитимна цел за защита на личния живот на  обитателите на центъра. Въпреки това, като взема предвид значението на медиите в демократичното общество и на ролята на медиите за информиране по въпроси от значителен обществен интерес, ЕСПЧ  приема, че не е показано убедително, че  забраната за влизане е била необходима в едно демократично общество. Липсват данни и за анализ от страна на унгарските власти на баланса дали забраната е пропорционална на предвидените в закона цели.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

В коментари се посочва, че има известно развитие на съдебната пректика спрямо решението Pentikäinen, според което липсва нарушение на чл.10 ЕКПЧ при арест, преследване и осъждане  на журналист,  отстранен от полицията от мястото на демонстрации, съпътствани и от насилие. Съдът тогава приема, че журналистът е  имал  и други възможности да  докладва за демонстрациите. Сега Съдът признава правото на достъп и заявява, че наличието на други алтернативни източници не погасява правото на пряк достъп до мястото на отразяваните събития, при преобладаващ обществен интерес.

Също така Съдът отново отхвърля тезата, че достъпът до информация не е  в обхвата на чл.10, а също и тезата, че държавите имат само негативно задължение  – да не възпрепятстват неоправдано достъпа, но не и активно да съдействат. 

 

ЕСПЧ: отричането на Холокоста не е между правата на човека

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Pastörs  v Germany.

Жалбата е отхвърлена с 4:3 гласа, съставът на ЕСПЧ е с председател българският съдия Йонко Грозев.

Делото е по чл.10 ЕКПЧ  – разпоредбата се отнася до  свободата на изразяване.   Жалбоподателят Udo Pastörs,  депутат, в своя реч в местния парламент практически е отрекъл наличието на Холокоста, което представлява престъпление по германското право,  и е говорил  за “така наречения  Холокост”, който според него  “се използвал за политически и търговски цели”.

Осъден в Германия, Udo Pastörs се обръща за защита към ЕСПЧ.

Съдът приема, че г-н Pastörs умишлено е заявил неистини за евреите и преследването, на което те са били подложени. Намесата в свободата на изразяване е анализирана в контекста на  специалната морална отговорност на държавите, които са преживели ужасите на войната и нацистките зверства. В този контекст  присъдата е  пропорционална на преследваната цел и  „необходима в демократичното общество“.

Подобни изказвания “не биха могли да се ползват от защитата на свободата на словото”, предложена от Европейската конвенция за правата на човека “, тъй като те противоречат на ценностите на самата конвенция.

Няма нарушение на член 10, жалбата е явно необоснована.