Tag Archives: Иван Стоянов

С Голф до Мароко (3) – Шефшауен и Фес

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, , продължихме със Севиля и Гибралтар, а днес вече започване Мароко с Шефшауен и Фес

Приятно четене:

Шефшауен и Фес

част трета на

С Голф до Мароко

Малко след границата започна магистралата, която свърши в град Тетуан. Минахме през града, който си беше големичък и изглеждаше съвсем прилично. Беше чистичко и въпросният околовръстен булевард беше прясно ремонтиран.

Отчитахме особеностите на това да сме в мюсюлманска страна, но нали сме си бираджии, така че спряхме на паркинга на един голям хипермаркет „Карфур“ на края на града. Влязохме вътре, понапазарувахме някои нещица, ама пийнье нещо нямаше… 🙁 

Попитахме и ни казаха, че било отстрани. Огледахме пред касите, зад касите… нищо няма. На края излязохме и стигнахме чак до края на паркинга, откъдето се захождаше към задната част на магазина, където влизат камионите за зареждане и т.н. Видяхме една врата, която по-скоро изглеждаше като за към някое складово помещение и всъщност хич не бихме се и решили да минем през нея, ако не бяхме забелязали, че и други хора влизат. Оказа се, че това е отдела за алкохол. Нарекохме входа

„входът за грешници“ 🙂 

Купихме си бира, а мароканците като ги гледах и те с охота си пазаруваха винце, бира, даже и уискинце. И все пак общото ми впечатление е, че сред местните не се гледа с добро око на употребата на алкохол.

Продължихме по пътя, който беше доста живописен. Пътувахме в подножието на

Рифските планини

като шосето ни водеше през красиви долини и езера.

Рифски планини, Мароко

Голфът вече официално по мароканските пътища:

С Голф до Мароко (3) – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко (3) – Шефшауен и Фес

Ето и едно кратко видео от тази част от маршрута:

Успяхме да пристигнем в

Шефшауен,

известен като „синият град“, по светло. В града вече за първи път усетихме леко хаотичния трафик на мароканските градове. Всъщност учудващо за нас

на извънградските пътища мароканците карат съвсем дисциплинирано –

спазвайки ограниченията, без рискови изпреварвания и маневри.
Минахме през новата част на града, където на 2-3 пъти разни местни хора, виждайки чуждестранна регистрация, с голям възторг започнаха да махат и да искат да влизаме в някакви паркинги или пък да спираме, за да ни предлагат разни неща.

Оказа се, че ще нощуваме в старата част на града, където сградите са боядисани в така приятния морскосин цвят. До самия хостел не можеше да се стигне с кола, така че някакво момче, което явно се разпореждаше с паркирането ни насочи къде да спрем няколко улици по-надолу:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Тук за първи път се сблъскахме с

особеностите на местния манталитет

Георги го попита колко иска за паркинга (това очевидно не беше регламентиран паркинг и този просто някак е решено, че събира пари и подрежда колите) и той каза 50 дирхама (курсът грубо е 1 лв. = 5 дирхама). Георги веднага тръгна да му ги дава и тогава се намесих аз:

– Чакай, бе, как така му ги даваш веднага на тоя. Нали е Мароко, я дай да му се спазарим.

 

Свалихме цената на 30 дирхама, но лошото беше, че тази хиена ни надуши. Веднага ни предложи хашиш, който той така или иначе вече си беше запалил и си пушеше на улицата. Очите му бяха червени и вече станали на понички… добре се беше нагърмял. Като интуитивен тарикат той веднага тръгна да ни „помага“ с багажа. Психолог си беше и надуши, че Георги по-трудно отказва и веднага му хвана куфара. Тръгна да дърпа и моя, при което с грубо движение му отблъснах ръката и го отказах. В крайна сметка постави на Георги куфара на главата си… вероятно да демонстрира извънредно тежката работа, която обаче той с безрезервна отдаденост извършва и заедно закрачихме по обърканите лабиринти нагоре.

Стигнахме хостела и 4 – 5 минути след като разтоварихме багажите нищо. Наивникът в мен за секунда си помисли, че може би наистина това носене го е направил на добра воля. Естествено после се започна искането на пари и като цяло се разигра едно много циганско пазарене. Първоначално дори рецепционистът се опита да го прогони, но младежът си беше много нахален, а и както казах вече беше усетил, че поддаваме. На края си му дадохме и за багажа, и онези 20 дирхама, които му бяхме свалили от цената на паркинга. Научихме си урока и загубихме тази първа битка, но важно беше да спечелим войната 😉 
Отидохме на вечеря в един близък ресторант. Няма как да е случайно, че тъкмо тук ни препоръчаха да отидем 😀

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

За мароканската кухня ще споделя няколко думи по-нататък в разказа. Хапнахме и се прибрахме, след което отворихме по една бира

да отпразнуваме успешното ни пристигане в Африка

и си прекарахме една спокойна вечер в стаята.

 

Аз по принцип обичам да си поспивам и хич не съм ранно пиле, но тук бях решил да стана рано рано и да изляза да снимам още по изгрев слънце. Отделно имах желанието да разгледам

Стария град

докато още няма хора… преди да се изкарат сергиите и целия панаир. Излязох още по тъмно и бързо се ориентирах към съседния хълм, в посока на т.нар. „испанска джамия“. От там имаше чудесен панорамен изглед към стария град:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Шефшауен още беше дълбоко заспал:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Градчето изглеждаше много красиво на фона на сутрешната мъгла и тепърва появяващата се слънчева светлина:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

За синия цвят на сградите има различни теории като например, че така се цели да се отблъскват комарите, но също така може да се прочете, че през 70-те гражданите са били задължени административно да боядисват къщите си в синьо, тъкмо за да се придаде интересен вид на стария град и да се привличат туристи. Ако е така, то идеята със сигурност се е доказала като успешна. Без значение от теориите разходката в стария град рано сутрин беше изключително успокояваща и приятна за окото:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Нямаше жива душа още. Разминах се с един човек, който като възраст можеше да ми е баща, но това не му попречи да ми предложи хашиш. Проведохме кратък комичен разговор.
– Hashish?
– No, thank you.
– Just a little bit… – каза ми той, сякаш вече ми се моли.

В Шефшауен явно покрай туристите

продажбата на хашиш беше доста разпространена,

което не беше характерно за всички градове, които посетихме.

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Защита от слънцето:

Мерцедес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Градът започна да се събужда и отидох на централния площад. Бях гладен на лъв, но нямах дирхами, а банките и обменните бюра бяха още далеч от отваряне. Но между другото получих още едно предложение за хашиш от някакъв тарикат.
– Hashish?
– No, thank you.
– I have a very good plant… (Имам много хубаво растение…) 🙂

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

И така, отклоних и това примамливо предложение и се върнах до хостела, за да изчакам моите хора да се събудят. Когато това се случи ги поведох още веднъж на разходка, вече опознал китните сини улички:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Качихме се още веднъж до съседния хълм, като този път стигнахме и до самата испанска джамия. Една обща снимка за спомен на фона на града:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Слязохме надолу и се насочихме към централния площад, защото вече си беше станало и време за обяд. Градът се беше събудил:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Разхождахме се между сергиите и на края хапнахме разни шаварми (арабски дюнери нека ги наречем) на площада:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Най-накрая бленуваното обменно бюро отвори врати и успях да се сдобия с местна валута. На улицата отпред ме спря този просяк и поиска да му дам нещо. Дадох му, но нищо в този живот не е безплатно, така че в замяна поисках да му направя снимка. Той се съгласи и се оказа дори много фотогеничен, което се вижда от хитроумната му физиономия 🙂

Просяк – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Тръгнахме обратно към колата, тъй като стана време да продължим пътя си. Една котка на изпроводяк от Шефшауен:

Котка – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Следващата ни спирка беше

град Фес

– вторият по големина в страната и един от четирите имперски града на Мароко заедно с Рабат, Маракеш и Мекнес. Това били столиците на държавата през вековете и по време на различните кралски династии. Рабат е настоящата столица. По пътя натам колорит определено не липсваше

За този знак имам две теории: или знак „Стоп“ на арабски, или по-вероятно надпис „пропусни хората с шейната🙂

Знак Стоп – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Магаре – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Камион – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Как сме?

Мароканец с магаре – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Мароканец с магаре – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Основните пътища в Мароко навсякъде са или в отлично, или в много добро състояние.

Често обаче не говорим за пътища, а за „пътя“ т.е. в повечето градчета и села единствения асфалтиран път беше главният, останалото беше черно трасе. Навигацията ни отклони към един третокласен път, който обаче не беше хубав, а и беше с габарит като за кола и половина, затова решихме да се върнем назад и да ползваме главното шосе, макар и да беше с 50 км по-дълго.

Пътна табела – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Камион със слама – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Тук снимах мароканския колега:

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Влизане в

град Фес

С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Оказа, че хостелът ни се намира в старата историческа част на града, медината. До там нямаше как да стигнем с кола, тъй като достъпът беше ограничен само за автомобили с пропуск. Не ги бяхме съобразили много нещата като това нямаше да е единствения случай да имаме такива логистични проблеми, но решение се намираше винаги.


В случая решението беше да спрем на един паркинг на около 2 км от входа на медината. На входа веднага се спазарихме с някакъв тип да ни превози до нея на нещо като мотор със самоделен товарен отсек, заварен към него. Определено изживяването не беше за изпускане:

 

От стените на медината продължихме пеша с багажите.

Зад тези стени в миналото се е помещавал градът, основан още през 11-ти век. Днес медината е в самия край на милионния Фес. Навлизайки навътре моите приятели преживяха първия си

културен шок

Улиците в нашата част на стария град бе трудно да се опишат. Ако трябва да използвам една дума… „скандални“…бяха наистина скандални. Мръсотия, воня на разложение, кални улици, тунелчета, в които седят просяци, малко все едно са разни прокажени в някой средновековен европейски град. Отделно на всеки метър имаше нахални тарикати, които ни досаждаха с въпроси, искаха да ни „показват“ разни неща или да ни предлагат хашиш. Отделно по тези тесни объркани улички имаш чувството, че зад всеки ъгъл някой ще ти изскочи да те ограби или да те заплашва. Аз приех ситуацията по-добре от моите приятели, защото вече бях предупреден от моя приятел Любо Петров (Asterix), който миналата година беше във Фес, че медината е много криминална и някак се бях подготвил предварително.

А иначе хостелът беше приятен и собственикът му се оказа доста интересен млад мароканец, който е живял дълги години в Америка и дори имаше двойно гражданство, но бил решил да осъществи своята „мароканска мечта“. Беше купил цялата огромна къща, превръщайки я след това в хостел. Беше възхитително и достойно за уважение колко труд и желание влагаше той в това си начинание. Даде ни насоки как да се разходим из медината, като дори той ни предупреди да не замръкваме по улиците, защото тогава тарикатите са щели да ни налазят като мухи. Решихме да го послушахме и се впуснахме на разходка докато беше още светло. В медината има джамии, медресета, но в основната си част е един огромен пазар, в който се продава какво ли не.

Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

ВНИМАНИЕ! СРЕД КАДРИТЕ ОТ МЕДИНАТА ВЪВ ФЕС ИМА ЕДИН, КОЙТО НЕ БИХ ПРЕПОРЪЧАЛ НА ПО-ЧУВСТВИТЕЛНИ ХОРА. АГНЕШКИ ГЛАВИ СА, ТАКА ЧЕ МОЛЯ ДА ПРЕСКОЧИТЕ НАПРЕД, АКО ТОВА ВИ Е ПРЕКАЛЕНО ЖЕСТОКО. СНИМКАТА СЕ ЯВЯВА ШЕСТАТА ОТ ТУК НАТАТЪК.

Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Мерак ми беше да си купя шалвари. Намерих такива и се упражних в пазаренето. Мисля, че договорих добра цена. Все пак даже мароканецът ми каза „Brother, this is Moroccan price, not tourist…” (Братко, това е цена за мароканци, не за туристи). Абе направо като го слушах на загуба ми ги продаде тези шалвари 😉 През следващите дни си ги носех с гордост, а и всъщност бяха доста удобни и изобщо не запарваха, въпреки високите температури.

Мароканци – Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Беше едно голямо гъмжило от хора…

Мароканци – Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Мароканци – Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Продаваха се всякакви сурови меса, които така си висяха отвън на шишове. Имаше живи петли и даже агнешки глави:

Мароканци – Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Агнешки глави – Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
Петли – Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
 Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Достигнахме другия край на стария град:

 Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес
 Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Установихме, че останалите части на медината всъщност са по-спокойни и се окопитихме след първоначалния шок. Единствено при Габи виждах, че е малко на границата на това, което може да понесе, въпреки, че е мъжко момиче. Но в последствие нямахме толкова стъписващи преживявания, а и все пак човек претръпва след някой друг ден в мароканския хаос 🙂

Вечеряхме и за финал пък започна един обилен дъжд, така че за капак на всичко се върнахме в хостела мокри като кокошки. Но поне успяхме да се приберем по светло, че не ми се мисли иначе с какви орди от досадни тарикати щеше да се налага да се разправяме..

На следващата сутрин категорично се бяхме наситили от Фес,

а и беше време да продължаваме нататък, тъй като имахме да изминем над 400 км до същия следобед. Бяхме предвидили на този ден да достигнем пустинята Сахара, където бяхме уговорили разходки с камили.

 Медината във Фес – С Голф до Мароко – Шефшауен и Фес

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Мароко или писани от Иван Стоянов – на картата:

Мароко и Иван Стоянов

Booking.com

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, а днес сме в Севиля и Гибралтар.

Приятно четене:

Севиля и Гибралтар

част втора на

С Голф до Мароко

Пристигнахме в

Севиля

в ранния следобед. Решихме тук да направим и нещо по-различно. Все пак една от запазените марки на Андалусия е

фламенкото,

затова искахме да отидем да видим представление на живо. Въпросът беше как да изберем нещо хубаво и на приемлива цена, без да попаднем в някой капан за туристи. Доверихме се на един туристически информационен център, който ни насочи към един театър наблизо. Представление имаше сравнително скоро и се отправихме към симпатичния квартал от другата страна на канала, който се явява ръкав на река Гуадалкивир:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

В театъра не бяха разрешени снимки или видео. Представлението беше много изящно и изпълнено със страст и динамика. На всички много ни хареса. Наистина огнен танц…
Групата ни пред театъра:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Тръгнахме обратно към центъра и за моя фотографска радост хванахме залеза тъкмо минавайки по моста над канала:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Вдясно на снимката е

„Torra del Oro“ или „кулата на златото“

Представлявала е защитно съоръжение. За името има различни теории като например, че се казва така заради лъщящия купол, или че през 16-ти век тук са се съхранявали богатствата, които са пристигали в Севиля от Америка.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Най-монументалната сграда в града е

катедралата „Санта Мария де ла Седе“

Както със сигурност и самите вие предполагате, и тук катедралата представлява реконструкция на джамия, извършена в началото на 16-ти век, след края на Реконкистата.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Около катедралата имаше много файтони, предлагащи разходка из центъра:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Вечерта си отдъхнахме в хостела. Бяхме планирали

да отделим целия следващ ден на Севиля

Обиколката ни на следващата сутрин започна отново от катедралата. Дадох някоя друга монета на тази просякиня и я помолих за снимка:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Поглед към

кулата Хиралда – камбанарията на катедралата

При завършването си в началото на 16-ти век Севилската катедрала става най-голямата в света. Интересен факт, който прочетох в Уикипедия – най-големите църкви в света са базиликата „Св. Петър“ в Рим и базиликата в град Апаресида в Бразилия. Те обаче не са седалище на епископ, с което севилската все още се явява най-голямата катедрала в света.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Предлагам някой друг кадър от прекрасната архитектура в центъра на града:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Минахме и покрай

арената за корида

Тази традиция е обект на много критика и възмущение, но е и силно свързана с хората в Севиля, които нямат никакво намерение да спират да посещават тореадорските борби. Самите тореадори пък се явяват истински звезди и идоли за много местни деца.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Стигнахме и до

великолепния площад „Plaza de Espana”

Това със сигурност е най-разпознаваемата забележителност на града. Прекрасният комплекс е построен през 1929-а година за иберо-американското изложение, което се е провеждало тук. Площадът е представлявал палатата на Испания и естествено е трябвало да бъде най-красив и впечатляващ.

Севиля, Испания
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Площадът дори е успял да омагьоса режисьорът Стивън Спилбърг. По време на снимките на „Междузвездни войни“ той посетил Севиля и толкова останал впечатлен от площада, че решил да заснеме тук сцена от втория филм на сагата.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Върнахме се обратно към катедралата с идеята на посетим

двореца „Real Alcazar”

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

По-рано през деня опашката беше много голяма и се надявахме, че сега жегата ще уплаши повечето туристи. Оказахме се прави и успяхме да влезем сравнително бързо.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Тук преди е била резиденцията на мюсюлманските владетели, която след това, както и в другите градове, посетени от нас момента, става дворец на испанските крале. И тук ислямският стил не може да се сбърка:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Забележителен е златният таван в една от залите:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Заслужава да се отбележи, че след края на Реконкистата в Андалусия са живеели множество, или вероятно дори

преобладаващо, мюсюлмани, като също така е имало много евреи

В началото християнската власт е била толерантна към тях, но след няколко десетилетия християнските духовни водачи били много изненадани и възмутени от това, че новозавзетите градове продължавали да имат арабски вид и че населението масово продължавало да практикува исляма. Започнал процес на насилствена смяна на религията, като много мюсюлмани и евреи били прокудени, и се заселили съответно в Северна Африка, на територията на днешно Мароко.
Качихме се и на

кулата Хиралда,

откъдето се откриваше чудесна панорама към града:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Прибрахме се в хостела. Моите приятели решиха да отдъхнат, а аз, воден от фотографското си хоби се завърнах в центъра с надеждата да успея да заснема

красотата на града по залез слънце,

както и вечерта. Ето какво успях да свърша:
Катедралата:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Plaza de Espana:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Към момента на последния кадър вече минаваше 22 часа. Бях на крак и в движение цял ден, и в този момент това вече ми се отрази. С две думи бях скапан. Исках да хвана автобус до хостела и стърчах ли стърчах на спирката когато на края автобусът ме подмина като пътен знак. Таксита също нямаше, пък и какво ще се глезя… колко му е още 40 минути пеша. Мокър от дъжд не се бои. Това беше цената, която платих за вечерната разходка, но разбира се винаги бих я платил отново.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

 

Всички останахме възхитени от Севиля

Спокойно мога да кажа, че за мен лично това е един от най-красивите градове в Европа.

И все пак целта на това пътуване беше да открием един нов и непознат за нас свят. Желаехме да се докоснем до Северна Африка и вече беше крайно време да се отправим натам. По пътя си обаче щяхме да посетим една малка и много любопитна дестинация.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Гибралтар

се намира на средиземноморското крайбрежие на Иберийския полуостров, на около 15 км по морска линия от африканския бряг. Той е обграден изцяло от Испания, но представлява територия на Обединеното кралство Великобритания. Дължината на тази територия е едва 5-6 км и релефът е доминиран от скалата на Гибралтар.

Преминаването на границата беше сравнително бавно

и отне около час. Нещо, което не се вижда всеки ден – гибралтарски регистрационен номер:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Любопитен факт: въпреки, че Гибралтар е британска територия

автомобилното движение тук се извършва отдясно

Прекосихме града и паркирахме на един безплатен паркинг близо до лифта, който води към скалата:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Скалата на Гибралтар

Бяхме притиснати от времето, тъй като искахме да хванем сравнително ранен ферибот към Африка и ни предстоеше да преминем още 1 граница, както и да достигнем град Шефшауен в Мароко. Затова паркирайки колата започна едно ослушване и умуване как най-добре да процедираме.

С кола нагоре към скалата, която се явява природен парк, не може, тъй като достъпът е само за упълномощени автомобили. Пеша да тръгнем нямаше време, лифтът пък си беше скъп. На паркинга имаше една дузина хора, които предлагаха обиколка на скалата с бусче. Размислихме и на края решихме, че може би този вариант ще е най-добре за нашата ситуация. Цената беше прилична, още повече, че включваше таксата за посещение на природния парк, която всеки посетител така или иначе трябва да плати.

Качихме се в буса с още няколко други човека и се залъкатушихме по завоите нагоре.

Решението ни се оказа добро, тъй като шофьорът ни, Дилън, всъщност изпълняваше ролята на екскурзовод. Човекът наистина беше сладкодумен и ни разказа много за Гибралтар. Част на фактите ще споделя с вас между снимките.

Първата ни спирка беше една пещера, която в днешно време се използва като концертна зала. По време на Втората световна война тук е трябвало да се помещава напълно оборудвана болница, в случай, че градската бъде разрушена.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Още при първото ни слизане на територията на парка веднага се срещнахме с неговата най-голяма забележителност –

дивите маймуни

Те се разхождат свободно навсякъде и хич не се смущават от хората:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Този калпазанин нещо оглеждаше опаковката от чипс:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Някои са дори нахални:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Като цяло са големи симпатяги, но биха могли и да хапят, така че е редно да се внимава.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

И все пак да се снимам с тях отблизо не беше никак трудна задача 😉

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Маймуните са били пренесени от арабите от северните части на Мароко. Те са под закрилата на местната власт и се радват на прекрасни условия на живот – биват хранени по няколко пъти на ден, наблюдавани, обезпечени със здравни грижи и т.н. Маймуните живеят разделени на няколко групички. Дилън ни разказа интересна история, как преди няколко години за първи път през целия си живот видял как две от групите се сбили. Спречкването било доста кърваво и дори някои от туристите, които се оказали на неправилното място, пострадали. Сподели, че всички бягали надолу като за последно и оставили коли, багаж, и всичко, което имали.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

В Гибралтар живеят около 30 000 души. Всички говорят както английски, така и испански, макар училищното образование да е само на английски. Тази територия има важно стратегическо значение за контрола над Средиземно море в този участък, където се осъществява прехода към Атлантическия океан. Поради това за тази малка територия са водени множество войни и тя многократно е сменяла своите владетели. От 18-ти век, обаче, Гибралтар неизменно е част от Великобритания, като това не се променя и през Втората световна война. На референдум през 60-те години почти цялото население гласува за оставане в Обединеното кралство.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Икономиката на Гибралтар се базира на три стълба: туризъм, банкови и финансови услуги, пристанищна и кораборемонтна дейност. Градът дава работа на около 20 000 испанци, които всеки ден идват на работа тук от околните области:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

И за финал поглед към още едно любопитно място –

летището на Гибралтар

Това е единственото летище в света, което се пресича от автомобилен път. Поради малката дължина на пистата е и едно от най-опасните и трудни за кацане летища. Полети се извършват само от и до Великобритания.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

След като разгледахме и това необичайно, но особено интересно кътче на Европа пропътувахме 20-на км до

град Алгесирас, откъдето тръгваше ферибота за Мароко

Пътувахме с много експресен ферибот, с когото акостирахме на африканския бряг след около 40 минути. Тази скорост обаче определено се усещаше по време на плаването, като на моменти се чувстваше сериозно ускорението и поклащането на кораба наляво надясно от вълните. Аз осъзнах, че не съм роден за мореплавател, защото ми стана лошо и се стараех да не върна обяда.

Слязохме от кораба вече на африканска земя.

Но нали не си мислите, че вече бяхме в Мароко? Всъщност корабът ни доведе до

град Сеута – испански анклав в Северна Африка

Прекосихме градчето и се отправихме към

граничния пункт с Кралство Мароко

Първият културен шок дойде непосредствено преди границата. В покрайнините на Сеута имаше някакъв бит пазар, където имаше само хора от арабски и африкански произход и навсякъде беше пълно с разни изгнили бракми и боклуци.

Мароко

Минахме испанския пункт сравнително бързо и достигнахме мароканска страна. Дадоха ни някакви листи за попълване и продължавайки напред разни мъже дойдоха и ги поискаха, заедно с паспортите. Направиха го толкова бързо и с такъв авторитет, че първоначално ги помислих за някакви граничари. Когато обаче почнаха да пишат по листите по капака на колата се усетих какво се случва. Излязох от колата и по най-категоричен и безцеремонен начин разкарах тези хитреци, които искаха да ни попълнят тези входящи листи срещу някаква „комисионна“

– Where are you from?
– Bulgaria
– Ooo, Stoichkov, Lechkov… (бяха по-възрастни мъже )

Айде няма нужда от такива услуги. Мога и без тяхна помощ да си попълня имената и номера на паспорта.

На пункта цареше пълен хаос.

Лявата ръка не знаеше какво прави дясната. Спрях с колата пред едно от гишетата и чаках известно време някой да ме удостои с внимание. Такова не получих, но някой ми посочи, че трябвало с паспортите да отида до една съседна постройка. Подадох паспортите там, започнаха да ги обработват, но като видяха, че сме група ме върнаха назад към едно друго гише. В това време други хора започнаха да гледат багажа. Върнах се назад, онзи митничар пък на развален английски тръгна да ме връща към първите.

Бях на половината път обратно, когато пък се показа един от първите митничари и обясни нещо на този, който ме връщаше. Айде пак обратно, и вече въпросният втори митничар прибра листчетата и постави печати в паспортите.

Върнах се при първите – „айде, готов си, продължавай“. Да, ама не баш. След 5 метра поискаха пак да отбием и се започна един обстоен преглед на целия багаж. След 10 – 15 минути дойде някакъв началник, който ни попита какво работим.

– Трима сме лекари, един е софтуерен инженер.

Той се разпореди на другите да приключват с проверката. На края остана последната бариера. Онзи пък ми искаше някакъв талон за колата. Добре, бе, хора…толкова ли е трудно един да ми кажете какво трябва да направя? Първо, второ, трето. Всеки нещо маха, айде давай и после „ама това къде ти е?“. Хайде пак обратно да ми направят и нещо като втори, марокански талон за колата. Показах на войника на бариерата талона и тогава пък се появи някакъв друг умник, който тъкмо застъпваше и нещо пак понечи да гледа паспорти и багажи. Добре, че се намери, кой да му каже, че вече сме проверени.

И така след всички тези неуредици най-сетне влязохме в Мароко….

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания или писани от Иван Стоянов – на картата:

Другата Испания и Иван Стоянов

Booking.com

С Голф до Мароко (1) – Гранада и Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно пътуване с голфа на Иван – този път целта ни е Мароко, а като за начало ще минем през Гранада и Кордоба.

Приятно четене:

Гранада и Кордоба

част първа на

С Голф до Мароко

Здравейте, пътешественици! Дойде още една година, което за мен означаваше да се отправя на още едно приключение с вярната немска машина. След множество пътувания из Европа, както и до кавказките републики Грузия, Армения и Азербайджан през 2017-а година този път амбицията беше да се стъпи на трети континент. Предстоеше едно пътуване, което бе много по-различно от всички, които съм правил досега.
Ще си позволя да направя лека биографична справка за себе си и да спомена, че от 2 години специализирам, съответно работя и живея, в Германия. Планът беше да тръгна от там с Голфа и да се срещна с моите приятели в Мадрид. Те от своя страна щяха да пристигнат с полет от София. Речено – сторено и в крайна сметка пропътувахме заедно 4000 км по пътищата на Испания и Мароко, а включвайки моя път до Испания и обратно за мен всичко възлезе на около 8000 км.
Ето карта на нашия маршрут:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

По маршрута посетихме следните държави/градове:
Испания: Гранада, Кордоба, Севиля
Гибралтар
Мароко: Шефшауен, Фес, Мерзуга, Аид Бен Хаду, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер


Ще се радвам да споделя с вас впечатленията и преживяванията ни, и както винаги съм подготвил доста снимки, както и някое друго непретенциозно видео.

И така…нека започна от самото начало

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Планът

беше да тръгна в петък, 07.06. Моите немски колеги бяха доста изненадани, че се каня да отида с кола до Мароко, а още по-шокирани бяха, че тръгвам в петък, директно след дежурството ми и планирам до събота да достигна Мадрид. Ами възможно си е, просто трябва повечко шофиране и малко по-малко сън 🙂 .

Изкарах плевенския Голф от гаража,

където отлежава на съхранение и се отправих на дълъг преход през Германия, Белгия и Франция. Ето кратко видео от транзитното ми преминаване:

Една снимка от покрайнините на Париж, с която да ознаменя началото на пътуването. Радвам си се на тениската 🙂

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Париж

ме посрещна със зловещи задръствания и въпреки новия господар на света (Гуугъл ), чиято навигация ме превеждаше през по-малко задръстените булеварди, прекосяването на града ми отне повече от 2 часа. При престрояване в задръстването за малко и да отнеса един водач на скутер. Получих някоя друга благословия, но трябва да отбележа, че тези психопати си карат със 70-80 км/ч между колите в задръстването. Естествено, че има голям риск да ги засека като кретам с 5-10 км/ч и искам да сменя лентата. С тази скорост ми се появяват абсолютно изневиделица.

И все пак преходът мина безпроблемно. На следващия ден около обяд достигнах

Мадрид,

и се срещнах с останалата част от екипажа. Сменихме шофьорите и директно се отправихме на юг към Андалусия, където бяхме планирали да прекараме следващите няколко дена.

Спряхме за почивка в небезизвестната

Кастиля Ла Манча

Снимка на групата. От ляво надясно сме моя милост, Дражи, Габи и Георги
Снимка на групата. От ляво надясно сме моя милост, Дражи, Габи и Георги

Las Pedroñeras, Castilla - La Mancha, 16660, ES

Нямаше как да не се снимаме и с най-известните личности от Кастиля Ла Манча, които нямат нужда от представяне.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

На същия ден достигнахме първата ни дестинация –

Гранада

Отправихме се на следобедна разходка из града.
Първата ни спирка беше величествената

катедрала на Гранада

Построена е през 16-ти век, след като територията бива отвоювана обратно от маврите и всъщност се явява реконструкция на старата градска джамия. Тук се е намирало

емирството на Гранада,

което е било последната мюсюлманско държавно формирование на Иберийския полуостров. Превземането му от християнските владетели маркира края на Реконкистата, продължила близо 8 века.

В лявата част на следващата снимка се вижда капелата, в която са погребани редица испански владетели, включително и кралица Изабела Кастилска, която има най-голяма роля в обединението на християнските кралства на полуострова и поставяне основите на обединена Испания и бъдещата Испанска империя.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

В Гранада, както и в цяла Андалусия, има запазена много архитектура от периода на ислямското владичество. Тази територия, както вече споменах е била владяна и до най-късен период от маврите. Християните често са извършвали реконструкции и модернизации на сградите в типичен арабски стил, но много от характерните елементи от фасадите са се запазвали.
Друго известно място в Гранада е

пазарът „Алкаисерия“,

където се предлагат сувенири, фенери, различни изделия от стъкло, декорации и др. В миналото Алкаисерия е бил огромен пазар, състоящ се от множество малки криволичещи улици. Днес от него е запазена малка част.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
Алкаисерия

Такива фенери се предлагаха в множество магазини из целия град.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Както можете да си представите през

юни месец в Южна Испания е голяма жега

Интересни покривала бяха поставени по някои от централните градски улици от една от местните марки бира.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Разходката ни продължи към

Plaza nueva – новият площад

Тук се разиграваше някакво улично представление. Това момченце също участваше

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Поглед към площада:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

От тук се отправихме към най-голямата забележителност на града –

дворецът „Алхамбра“

За съжаление билети се резервират месеци предварително и тъй като ние се усетихме едва няколко седмици преди пътуването не успяхме да се сдобием с такива. Разбирам политиката на по-ранно закупуване на билети за по-популярни забележителности, но чак месеци по-рано ми се струва абсурдно. Както и да е, все пак се разходихме в общодостъпната част на двореца, която също беше много цветна и приятна:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Дворецът е резиденция на мавърските владетели до 1492 година. В превод от арабски означава просто „червената“. Представлява един от най-големите паметници на ислямска архитектура в Европа. След превземането на града от християните те били впечатлени от изяществото на двореца, както и от факта, че в него имало течаща вода, което било истински лукс за онова време. Затова решили да го запазят в голямата си част, като добавили и нови крила, които вече са в характерния за Европа архитектурен стил от тази епоха.
Бързахме да слезем от хълма, за да се отправим към съседния такъв, който се казва „Мирадор Сан Николас“. От там се откриваше красива гледка към двореца.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

На другият ден планирахме да отделим

още няколко часа на Гранада,

след което да продължим пътя си. Красива архитектура в центъра:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Една бивша странноприемница от времената на маврите, който днес принадлежи на университета на Гранада. Градът е голям универсистетски център в Южна Испания:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Спряхме за по кафе на площада пред главния вход на катедралата. Гледката беше великолепна:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Обиколката ни ни отведе към квартал Албаисин – старият арабски квартал:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Тук гъмжеше от туристи и имаше множество магазини и заведения. В квартала се намираше и едно малко закътано уютно площадче с чудесна гледка към Алхамбра:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Върнахме се обратно към центъра. Паметникът на Христофор Колумб в Гранада.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
Колумб

За последно влязохме и в самата

катедрала,

която отвътре бе не по-малко внушителна:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Беше време да продължим към следващата ни спирка. Гранада определено ни впечатли. Градът беше много красив, с изключително богата история и култура.

След няколко часа вече бяхме в

Кордоба

Нощувахме в един апартамент в центъра на града. Оставихме багажа, но по тези тесни улички място за паркиране на кола просто нямаше. Хазяинът ни упъти към един паркинг на около 10 минути пеша. Оказа се просто черен паркинг край един от главните булеварди. Вдигнахме прахоляк до небето докато кръстосвахме между колите и на края паркирахме.

Докато си събирахме нещата и заключвахме колата забелязахме някакъв 16-17 годишен келеш, който почтително стоеше в близост. Направихме се на приятно разсеяни, но когато понечихме да си тръгнем той започна да ни подвиква нещо на испански. Очевидно нещо за пари ставаше дума. Въпросният тип беше много далеч от това да е някакво назначено лице, което да събира такси. Беше си чист Гаврош. Английски не говореше, а и нашият испански се ограничава до „Buenos dias”, “Gracias” и разбира се „Una cerveza, por favor” . Извадихме телефоните и започнахме една високотехнологична комукация чрез Гуугъл преводач.

Явно твърде дълго живея в Германия, защото започнах да му се правя на ербап. Посредством преводача проведохме горе-долу следния разговор:

– Можеш ли да се легитимираш? Какъв си ти, че да ти даваме пари?
– (вдига тъпо рамене)
– Бележка или някакъв документ ще ни дадеш ли, ако ти платим?
– Не…

Между другото момчето имаше очевидно затруднения с четенето, така че целият разговор не беше много динамичен.

– Всички тук ми плащат – каза той и показа колите.

Аргумент си е това… В крайна сметка разбрахме, че „тарифата“ е 1 евро на час и 5 евро за цял ден . Георги каза, че вероятно е по-добре да му дадем 5 евро и да ни е мирна главата. Аз се съгласих. Дразнят ме такива тарикатски изпълнения на дребно, но по-добре така, отколкото да ни счупят стъкло или да ни спукат гума. После ще имаме избор да се оплачем или на арменския поп, или на Светия синод…

Разплатихме се с келеша и се върнахме към апартамента. Хванахме кривите объркани улички в старата част на града и посетихме най-голямата забележителност –

катедралата

Вътрешния двор с камбанарията:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

По време на владичеството на маврите

тяхна столица е била именно Кордоба. Дори самата държава е носела името на града – Кордобски емират и по-късно халифат, който се е простирал в по-голямата част на днешна Португалия и Испания. Градът е имал население от близо милион души, за сравнение днес тук живеят около 320 000.
Както и в Гранада, и тук до преди идването на християните се е намирала голямата градска джамия. Тя бива частично преправена на църква, но интересното е, че всъщност се води и двете – катедрала – джамия. Този факт много ни развесели, тъй като ни напомни на събитията от българския футбол. Тук може би ще разсърдя някои от четящите, но опитайте да погледнете хумористично на нещата . Шегувахме се, че както ФК Литекс бе преименуван на ЦСКА-София, така и тук испанците са добавили едно тире и са припознали джамията .
На следващия ден сутринта влязохме в катедралата. Беше много красива и изобщо това бе един много любопитен и необичаен храм. Уникален по рода си може би дори.

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Един интерес надпис, свързан с продажба на кожи, в старата част на Кордоба:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Фотоексперименти:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Главният площад в по-новата централна част на града:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Един друг малък симпатичен площад:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Римският мост над река Гуадалкивир:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Дворецът на християнските владетели, който в този ден беше затворен за посещения:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

В градината пред него имаше и портокалови дръвчета:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Случаен кадър от стария град:

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Кордоба имаше по-различна атмосфера от Гранада и поне на нас остави впечатлението на по-малък и провинциален град, макар всъщност Гранада да е по-малкия от двата. Въпреки това си имаше своя чар и със сигурност си заслужава посещението.

Потеглихме към, поне по мое мнение,

перлата на Андалусия и нейна столица – град Севиля

С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба
С Голф до Мароко (1) - Гранада и Кордоба

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания или писани от Иван Стоянов – на картата:

Другата Испания и Иван Стоянов

Booking.com

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

С Голф до Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене:

С Голф до Лондон

част първа

Здравейте, любители на пътешествията!

Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а реших да направя едно кратко пътуване до Лондон. Получи се много добра разходка, затова и реших да напиша един кратък пътепис за Лондон през моите очи.

Може би преди това все пак трябва да поясня защо

този път отправната ми точка е Германия,

а не България. Малко след миналогодишното ми приключение до кавказките държави заминах за Германия, където започнах специализация по ушни-носни-гърлени болести. И вече от една година съм тук като все още привиквам към новия си живот, но нося България в сърцето си всеки ден и мислите ми все ме теглят към дома. Но както и да е… следващите няколко години ако всичко е нормално ще гурбетчийствам и ще се уча на занаят, а след това имам огромното желание да се завърна вкъщи 🙂

Една скромна карта на маршрута ми:

С Голф до Лондон – карта на маршрута

На отиване направих една

спирка в град Дюнкерк, Франция,

а както на отиване, така и на връщане се спрях в пристанищния английски град Дувър. И така… нека започна краткия си разказ. Моля не информирайте немските власти, че колата ми е с българска регистрация. Защо е така е тема на друг разговор, но нека кажем, че за момента усърдно съм скрил Голфа в един гараж 😀

С Голф до Лондон

Прекосих Рурската област в Северен Рейн-Вестфалия, след което бързо напуснах Германия. Под колелетата бързо се изнизаха Айндховен в Нидерандия, както и красивите белгийски градове Антверпен, Гент и Брюж. Така достигнах град Дюнкерк във Франция, откъдето трябваше да отплавам

с ферибот към Обединеното кралство

Любопитно ми беше да посетя града, основно заради едноименния филм на Кристофър Нолан от 2017-а година. Повечето хора сякаш го оплюват, но на мен много ми допадна. Не съм филмов критик, но този филм за мен бе много въздействащ и успя да ме пренесе на въпросния плаж по време на тези исторически събити, и сякаш поне минимално почувствах какво е било в душите и сърцата на онези млади момчета, които са чакали евакуацията и са се надявали да избегнат сигурна гибел.

А иначе самият

Дюнкерк е непретенциозно и спретнато френско градче,

което иначе не блестеше с нещо по-специално. Ето го и плажа:

Плаж – Дюнкер, Франция

Еми…плаж, бе, плаж. Всъщност лятно време сигурно е приятно местенце. Имаше и доста хора, които караха уиндсърф, сигурно условията не са лоши.

Имах желание да отида до музея, посветен на операция „Динамо“, което е всъщност въпросната евакуация на английски и съюзнически части от бреговете на Дюнкерк, но времето ме притискаше и се наложи да се отправя към фериботния терминал. В последствие в Англия научих доста за тези исторически събития, но за това ще стане дума по-късно в разказа.

И така, само те тоя останá неевакуиран на плажа в Дюнкерк, така че побързах да отплавам към Острова 🙂

Плаж – Дюнкер, Франция

Вече във ферибота:

Ферибот Дюнкерк – Дувър, Англия – С голф до Лондон

Отплаване:

Ферибот в Дюнкерк, Франция – С Голф до Лондон

Плаването

продължи около 2 часа и половина, след което вече се съзря английския бряг.

Ферибот в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Отскоро се оборудвах с един разклонител за кола, че нещо много високотехнологичен стана този Голф и много неща се събраха за зареждане. Много ми стана смешно като включих всичките джаджи. Бях убеден, че ако ме види така някой полицай със сигурност ще ме помисли за някоя активизирала се спяща клетка, макар и да бях гладко избръснат 🙂

Джихадист в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Акостирахме във

Великобритания

и без да губя никакво време се отбих да разгледам т.нар.

„бели скали край Дувър“,

природна забележителност. Красиво място, а

Англия

ме посрещна с уникално време.

Скалите на Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Над

Дувър

се извисяваше внушителен замък, който обаче вече беше затворен по това време, затова реших да се отбия на връщане и вместо това се спуснах за една бърза разходка из градчето, за да добия първи впечатления от Англия.

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Три неща ми направиха впечатление в Дувър.

  • Първото беше архитектурата, която е доста по-различна от континентална Европа и предаваше една съвсем друга атмосфера.
  • Второто нещо бяха многото хора в незавидно социално положение, които въпреки следобедния час бяха в много нетрезво състояние. Не…съжалявам, това не е подходящо описание. В нетрезво състояние е човек пил 3 бири…тези се бяха наковали на талпа и едвам се крепяха по пейките.
  • И третото нещо бяха многото поляци по анцузи…Източна Европа бе подобаващо представена 😉

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

За първи път бях в

страна, където се шофира отляво

и естествено ми беше любопитно как ще стане този номер, дали ще е сложно и дали ще вляза в насрещното някъде.

Първите 10 – 15 км бяха действително шок

и леко ме хвана шубе как ще се оправям, но всъщност мисля, че много бързо се свиква, още повече когато маркировката и знаците са адекватни.

Време беше да продължа

пътя си към Лондон

Pleven represent по английските магистрали 😉

С Голф до Лондон И един клип в стил „Бай Ганьо из Европа“ относно първите ми сблъсъци с движението отляво 😉

Пристигнах в

Лондон

вечерта и се настаних в хостела си. На следващия ден се отправих към метрото, за да започна обиколката на центъра. Хостелът се намираше в много симпатичен и спокоен квартал:

С Голф до Лондон, Англия

Лондон ме зовеше:

С Голф до Лондон, Англия

Бях се записал за една безплатна пешеходна обиколка, но верен на принципа „по-добре 5 мин по-рано, отколкото 5 мин по-късно“ подраних с около половин час и се разходих около метростанция „Green park““ Тук вече ме удари

истинското клише за Лондон – червени двуетажни автобуси, черни таксита

и великобритански знамена:

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Лондонско такси – С Голф до Лондон, Англия

Пред Бъкингамския дворец

с паметника на кралица Виктория:

Краица Виктория – С Голф до Лондон, Англия

Настана време за обиколката. Гидът ни беше поляк и беше много умел разказвач. Пред Бъкингамския дворец ни разказа доста интересни и любопитни истории от

Британския кралски двор

и всичките интриги, които са се случвали там през последните два века. Една история, която ми беше особено смешна бе за крал Джордж III, който е страдал от заболяването „порфирия“, характеризиращо се с нарушение в синтеза на хемоглобин, който е транспортният протеин за кислород в състава на червените кръвни клетки. При това заболяване се натрупват токсични продукти в тялото, което води до множество последствия, едно от които е и умствено изоставане. Съответно британските медици по никакъв начин не са свързвали това с кръвосмешенията в кралското семейство… няма логика. От друга страна той, за разлика от баща си и предците си бил верен на съпругата си, докато предишните са имали множество любовници. И така се стигнало до заключението, че вероятно там някъде ще да е причината за неговото заболяване 😀

Бъкингамски дворец – С Голф до Лондон, Англия

Уестминстърското абатство,

където се извършват кралските коронации.

Уестминстърско абатство – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към

площад „Трафалгар“

Много приятно и просторно място, и обичан площад за уговаряне на срещи. Площадът се доминира от огромна колона, посветена на адмирал Нелсън, който побеждава Наполеоновия флот във въпросната битка при Трафалгар. Самият адмирал губи живота си в битката. Колоната беше огромна и трудна за фотографиране, затова снимах площада без нея.

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, АнглияСтигнахме и до градинката зад сградата на

Парламента и Биг Бен

Беше грейнало чудесно слънце и дори най-малките лондончани се наслаждаваха на топлото време:

Англичанче – С Голф до Лондон, Англия

Нямаше как да пропусна да се снимам и с този началник:

С Чърчил – С Голф до Лондон, Англия

Сграда на Парламента и известния Биг Бен.

Биг Бен

се нарича само часовника, а не цялата кула. Кръстен е на световния шампион по бокс в тежка категория Бенджамин Каунт, живял през 19-ти век. Самата му личност е отдавна забравена, но споменът за него продължава да е жив на това световно известно място. Друг забавен факт е, че архитектът, който е проектирал часовника е имал страх и ненавист към римската цифра „X“ тъй като за него това била „цифра на Дявола“, поради което умишлено всъщност на циферблата на часовника изписал буквата „F“, която наподобява „X“ и отдалече съвсем не се и забелязва разликата:

Биг Бен и Парламента – С Голф до Лондон, Англия

Биг Бен – С Голф до Лондон, Англия

На този етап от обиколката имаше кратка почивка. Запознах се с младия поляк Войцек от Шчечин. Оказа се, че е студент по медицина първа година.

– Еми ето, аз пък съм лекар. Специализирам уши-нос-гърло в Германия.
– Сериозно? Не приличаш на лекар…

Все още не знам дали да разтълкувам този коментар като нещо положително или отрицателно 😉

Тръгнахме с него на кратка разходка. Поглед към

Окото на Лондон

от един от мостовете на Темза:

Лондонското око – С Голф до Лондон, Англия

Седнахме да се освежим с някоя напитка на

площад „Трафалгар“

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи в посока катедралата „Св. Павел“…към старата част, където всъщност се е намирал

старият Лондон

Градът се е създал чрез сливането на множество градове и села, за да достигне огромната си площ в днешно време. Това също е отразено формално в администрацията и пощенските адреси като символ на запазването на традициите. Формално до този момент не се намирахме в „the city of London“, а в „city of Westminster“.

Най-старият пъб в Лондон,

оцелял през големият пожар през 17-ти век, който изпепелява около 80% от града тогава.

Лондонски пъб – С Голф до Лондон, Англия

Стигнахме до изящната

катедрала „Св. Павел“

St. Paul's Churchyard, London EC4M 8AD, Великобритания

Съвременната сграда е построена през 17-ти век, след като оригиналната сграда изгаря по време на споменатия вечер голям Лондонски пожар през 1666-а година.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Новата сграда е построена в римокатолически стил, като куполът наподобява този на базиликата „Св. Петър“ в Рим.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Поглед към близкия площад. Сградата в средата е старата сграда на

Лондонската борса

На заден план се виждат част от модерните небостъргачи, които масово се строят в последните 20 години.

Лондонската борса – С Голф до Лондон, Англия

Ходейки си по улицата се опитвах да хвана някой друг щрих от забързания градски живот:

Градски транспорт – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към най-красивия и известен мост в Лондон –

Tower bridge

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Преди това обаче се отбихме до

Tower of London

– средновековен замък, който е построен още от Уилям Завоевателя. Бил е използван първоначално като кралски дворец, модифициран неколкократно през вековете, след което се превръща в затвор. Тук безплатната пешеходка обиколка завърши, а гидът ни разказа още една смешна история как дори с рима може да се запомни..и то в хронологичен ред…каква е била съдбата на всяка от шестте съпруги на крал Хенри VIII.

  1. Divorced
  2. Beheaded
  3. Died
  4. Divorced
  5. Beheaded
  6. Survived

😉 🙂 😉

Крепост Тауър – С Голф до Лондон, АнглияСбогувах се с Войцек и му пожелах много успехи по по-нататъшния му път. Отправих се да разгледам Tower bridge от по-близо:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Докато чаках една тълпа туристи да се разкара към мен дойде един човек и ме помоли да го снимам с моста. Снимах го, след което го попитах откъде е. Обикновено не ги разпитвам, но пък ми се стори, че говори с източноевропейски акцент и си казах „този ще да е от нашите“, и ми стана любопитно.

– From Turkey – отвърна той – And you?
– Bulgaria.

Тъкмо се готвех да му вкарам непреходния лаф „Оо, комшо!“, когато той каза:

– Здравей!

Така се запознах с Кадир, родом от Разград. Напуснал България като малко момче в хода на Възродителния процес и от 28 години живее в Анкара. Въпреки това нямаше как да не отбележа пред него, че говори перфектен български.

– Благодаря. Имам много приятели в България, а и учих магистратура в НСА.

Кадир е професионален футболен треньор и дошъл в Лондон с цел кариерно развитие и израстване. Към момента е треньор във футболния клуб Queens Park Rangers. Разговорът с него се разви много непринудено и естествено, затова реших да го съпроводя до другата страна на моста, където той имаше среща и отиваше всъщност на турска сватба. Разпита ме аз какви ги върша и му разказах, как преди 1 година отидох в Германия, за да специализирам и как въпреки многото положителни страни на това мое решение все още ми е трудно да свикна и ми липсва България, както и семейството, и приятелите. На сбогуване Кадир много ме окуражи и ми каза:

– Иване, хубава работа си започнал. Гледай си целите и амбициите, не се страхувай, че си сам. И аз съм сам, всеки е сам в чужбина. Не мисли за нищо, постигни си целта, пък после се върни като искаш.

Разделихме се като добри приятели, макар да се бяхме запознали преди едва половин час:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

В този момент вече усещах, как направо вече съм слънчасал и силите ми бяха на привършване. Реших да продължа разходката си из центъра и лека-полека да поема обратно към хостела.

Лондонското метро

за мен бе изключително цветно и разнообразно. Беше си направо вдъхновение и много ми се прииска да го представя по малко по-артистичен и абстрактен начин:

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Трябваше да се вечеря нещо и все пак

бай ви Иван нали вече не е плевенски бек, а лондонски аристократ,

така че реших да опитам

прословутото английско „Fish and chips“

Има избор от различни риби, аз си избрах треска, която познавах от пътуването ми в Португалия. Приготвиха ми я двама чисти англичани с анадолски произход:

Фиш енд чипс – С Голф до Лондон, Англия

Какво представлява… ами пържена риба с картофи! Нищо повече. Хич ги няма с кухнята тези хора 😉

Този плакат в хостела ме развесели:

Маймуна на плакат – С Голф до Лондон, Англия

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Ето къде можете да спите изгодно в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com