Tag Archives: извор Синьото око

Обиколка на Албания с Форд (1): Северът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме за близката Албания. Отново заедно с Валентин и с неговия пернишки Форд. Същият Форд, с който две години по-рано той обиколи Западна Африка. Този път ще пътуваме само 12 дни и ще разгледаме Албания от най-северната до най-южната й част.

А сега: приятно четене!  И не пропускайте заключението!

Обиколка на Албания с Форд

април-май 2019

част първа

Северна Албания

В края на април и началото на май 2019 година се събраха няколко празника: Великден, Първи и Шести май. Между тях имаше само три работни дни и това позволи да заделим общо 12 дни за да направим една добра обиколка на Албания с автомобила.

Първите ден и половина отделихме на съседната

Република (от скоро: Северна) Македония

След като подминахме Скопие с приятелката ми Веселка разгледахме няколко природни и културни забележителности, преди да пресечем границата с Албания. 

Езерото Матка

е разположено живописно в каньона, образуван от река Треска. В действителност висока язовирна стена събира водите на реката в тясно и дълго водохранилище. Разходката по него с лодка беше приятно преживяване.

Каньон Матка, Македония
Разходката с лодка по езерото Матка беше приятно преживяване

Национален парк Маврово

обхваща планински район в северозападната част на Македония. Характерен е с приятни горски масиви, както и със зони за отдих, туризъм и спорт. Тук е и най-високата планина на Македония – Кораб (2764м.).

езерото Маврово, Македония
Поглед към езерото Маврово от терасата на хотела, в който спахме
Високите части на планините в Национален парк Маврово, Македония
Високите части на планините в Национален парк Маврово бяха все още заснежени

Село Галичник

е характерно със старите си каменни къщи и сватбите в традиционен селски дух. Там ядохме чудесна домашна баница с местно кисело мляко.

Старинното село Галичник се намира в Национален парк Маврово, Македония
Старинното село Галичник се намира в Национален парк Маврово

Бигорския манастир „Св. Йоан Кръстител“

в западната част на Македония е разположен близо до град Дебър и е класически пример за Българската възрожденска живопис и дърворезба. Преди доста години в училище по история бяхме учили за Дебърската художествена школа от 18-ти и 19-ти век. Дърворезбата и иконите в Бигорския манастир са завладяващи. Дървеният иконостас съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения. Изработен е в периода 1829г.÷1835г.

Бигорският манастир „Св. Йоан Кръстител“ - Дебър, Македония
Бигорският манастир „Св. Йоан Кръстител“ се намира близо до град Дебър
Бигорски манастир „Св. Йоан Кръстител“ - Дебър, Македония
Дървеният иконостас на черквата в манастира „Св. Йоан Кръстител“ съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения
Бигорски манастир „Св. Йоан Кръстител“ - Дебър, Македония
Художествена живопис в Бигорския манастир „Св. Йоан Кръстител“. На снимката са светите братя Кирил и Методий – Славянски и Моравски просветители, както гласи надписът.

Северната част на Албания

е предимно планинска с малки градчета и села. Централните части на тези градове са обновени и приятни. Но страничните квартали са занемарени, бедни и мръсни.

След македонския град Дебър влязохме в Албания и пренощувахме в

Пешкопия

Пешеходната зона на Пешкопия, Албания
Пешеходната зона на Пешкопия, град с 15 хиляди жители

Приятно градче в Северна Албания се оказа 20-хилядния

Кукъс,

който е близо до границата с Косово.

Кукъс, Албания
Кукъс е 20-хиляден град, разположен в североизточна Албания

Най-приятния малък град по пътя към албанския север беше

Байрам Цури

Той има 10 хиляди жители и след него започва живописната долина на река Валбона.

Град Байрам Цури на река Валбона, Албания
10-хилядния град Байрам Цури е изходен пункт към живописната долина на река Валбона

Северните части на Албания се характеризират с планински релеф.

Тук могат да се видят високи планински върхове и дълбоки долини. Пътищата са тесни с много завои, спускания и изкачвания. Пътува се бавно и на ден минавахме с автомобила само по 150 километра, включвайки и времето за разглеждане. В този район е изградена каскада от три язовира по долината на река Дрин.

Единия от трите язовира, изградени на река Дрин, Албания
Единия от трите язовира, изградени на река Дрин
Планините в Северна Албания
Планините в Северна Албания впечатляват със своята девствена красота
Северна Албания. Хотел „Алпин“, в който пренощувахме.
Северна Албания. Хотел „Алпин“, в който пренощувахме.
Поглед към един от язовирите, изградени по долината на река Дрин в Северна Албания
Поглед към един от язовирите, изградени по долината на река Дрин в Северна Албания

Мога да определя

долината на река Валбона

като едно от най-красивите места не само в Северна Албания, но и в цялата страна. Тя е разположена сред планината Проклетия, или „проклетите планини“, както още местните наричат този район. Обявена е за национален парк, а туристическите фирми го рекламират като „Албанските Алпи“. Пътят през долината е много добър за разлика от второстепенните планински шосета в северната част на Албания.

С моя пернишки автомобил през долината на река Валбона в Северна Албания
С моя пернишки автомобил през долината на река Валбона в Северна Албания
Малък каньон, през който протича река Валбона, Албания
Малък каньон, през който протича река Валбона
Албанските Алпи. Вечерна разходка по долината на река Валбона, Албания
Приятелката ми Веселка сред Албанските Алпи. Вечерна разходка по долината на река Валбона.
Валбона е една от най-чистите реки в Албания
Валбона е една от най-чистите реки в Албания
Поглед към скалистите върхове на Албанските Алпи. Национален парк Валбона, Албания
Поглед към скалистите върхове на Албанските Алпи. Национален парк Валбона.

Едно от най-приятните преживявания в Албания беше

прекосяването на езерото Коман с ферибот.

Наричат езеро средния от трите дълги десетки километри язовира, запълващи долината на река Дрин в северната част на страната. Тази язовирна каскада е строена през 70-те и 80-те години на миналия век. Времето за пътуване от края на водохранилището при село Фиерза до язовирната стена при село Коман беше три часа. 35 евро ни струваше ферибота – за автомобила и нас двамата. Преминахме през няколко каньона на река Дрин и се възхитихме на прекрасните гледки към околните планини. На отделни места язовирът се разширява, а при долините се образуват красиви малки заливи. Тези три часа не слязохме от най-горната палуба, а след всеки завой се появяваше нов чудесен изглед.

Авторът на горната палуба на ферибота, прекосяващ язовир Коман по дължина, Албания
Авторът на горната палуба на ферибота, прекосяващ язовир Коман по дължина
Поглед от ферибота към малка река, която се влива в язовира Коман, Албания
Поглед от ферибота към малка река, която се влива в язовира Коман
Пътуващите с ферибота не издържаха дълго на горната палуба поради силния вятър - Коман, Албания
Пътуващите с ферибота не издържаха дълго на горната палуба поради силния вятър
Приятелката ми Веселка на горната палуба на ферибота, с който за три часа прекосихме язовир Коман по дължина, Албания
Приятелката ми Веселка на горната палуба на ферибота, с който за три часа прекосихме язовир Коман по дължина
На някои места извън каньоните язовир Коман се разширява, Албания
На някои места извън каньоните язовир Коман се разширява

Със своите сто хиляди жители

Шкодра

е най-големият град в Северозападна Албания. Разположен е до Шкодренското езеро. Историческата част е реставрирана и е приятно място за разходки. Част от старите сгради са в стил близък до венецианския. Това се обяснява с факта, че през 15-ти век градът е бил в състава на Венецианската република. Чиста и добре подържана Шкодра има най-европейски вид от всички албански населени места. Правят впечатление многото велосипедисти по улиците на града.

Шкодра е съвременен град в Северозападна Албания
Шкодра е съвременен град в Северозападна Албания
Историческата част на град Шкодра е напълно реставрирана, Албания
Историческата част на град Шкодра е напълно реставрирана
Централната част на албанския град Шкодра, Албания
Централната част на албанския град Шкодра
Пешеходната зона на Шкодра е приятно място за разходка, Албания
Пешеходната зона на Шкодра е приятно място за разходка

Край

Шкодренското езеро

е изградена алея за пешеходци, а по брега му са отворени доста ресторанти.

Залез над Шкодренското езеро, Албания
Залез над Шкодренското езеро

Крепостта Розафа

е разположена на висок хълм, намиращ се на три километра южно от центъра на град Шкодра. Според легендата това е име на млада жена, която под формата на жертвоприношение е зазидана в стените на крепостта за да бъде градежът здрав. Укрепление на това място е съществувало от времето на илирите, но е оформено като крепост от римляните. Крепостта е разширяване и доукрепвана от византийци, венецианци и османски турци. Тя е естествено защитена от обграждащите я реки Дрин и Бояна. От крепостните стени се разкрива панорама към град Шкодра и Шкодренското езеро.

Веселка пред останките от средновековната черква в крепостта Розафа – Шкодра, Албания
Веселка пред останките от средновековната черква в крепостта Розафа
Поглед от стената на крепостта Розафа към реките Дрин и Бояна, Албания
Поглед от стената на крепостта Розафа към реките Дрин и Бояна
Вътрешния двор на албанската крепост Розафа, Албания
Вътрешния двор на албанската крепост Розафа

Историческият Круя

е разположен в централната част на Албания. Този град е родно място на

националния герой Скендербег,

с рождено име Георги Кастриоти. Като син на албански княз, в младежка възраст той е взет за заложник от турците и получава военно образование в Одрин. Там започват да му казват Искандер (с това име мюсюлманите наричат Александър Велики) заради проявените качества на военачалник. Султанът му дава титлата бей (областен управител) и така Кастриоти става Искандер-бей, или съкратено Скендербег. След разгрома на турците от унгарците в битката при Ниш през 1443 година патриотично настроения Скендербег се възползва от ситуацията. Той напуска турската армия, отрича се от исляма и сплотява албанците за борба с турските завоеватели. Столица на създадената от него независима албанска държава става родният му град Круя. В продължение на четвърт век водената от Скендербег армия отблъсква 13 турски нашествия в Албания.

Основна туристическа забележителност в Круя е крепостта, на чиято територия е разположен музея на Скендербег. В близост до него се намира етнографския музей, чиято експозиция е в голяма къща в старинен стил. Струва си да се видят текето (молитвен дом на бекташите, които са привърженици на суфиското направление в исляма) и турската баня. По пътя от центъра на града към крепостта се минава през пазара, изграден в османски стил. Там има огромно разнообразие от всякакви сувенири.

Панорамен поглед към хълма с крепостта в град Круя, Албания
Панорамен поглед към хълма с крепостта в град Круя
Пазарът в град Круя е изграден в османски стил и там могат да се купят всякакви сувенири – Албания
Пазарът в град Круя е изграден в османски стил и там могат да се купят всякакви сувенири
Музеят на албанския национален герой Скендербег е разположен на територията на крепостта – Круя, Албания
Музеят на албанския национален герой Скендербег е разположен на територията на крепостта
В музея на Скендербег – национален герой на Албания от 15-ти век, Круя, Албания
В музея на Скендербег – национален герой на Албания от 15-ти век
Панорамен поглед от крепостта към град Круя, Албания
Панорамен поглед от крепостта към град Круя
В етнографския музей, който е разположен в старинна сграда на територията на крепостта - Круя, Албания
В етнографския музей, който е разположен в старинна сграда на територията на крепостта

Тук ще спомена за добрите си впечатления от

състоянието на пътната мрежа в Албания.

Всички главни пътища са обновени и в добро състояние

При предишното ми пътуване в тази страна през 2008 година по-голямата част от шосетата бяха разбити с много дупки. При второкласните планински пътища сега (2019г.) минахме през няколко участъка в лошо състояние с разбит асфалт. Тъй като обичам да експериментирам пропътувах няколко десетки километра по третокласни планински пътища, които бяха без покритие, както се вижда на снимката по-долу.

В Албания пропътувахме няколко десетки километра и по такива третокласни планински пътища
В Албания пропътувахме няколко десетки километра и по такива третокласни планински пътища

Имайки предвид бързото икономическо развитие, повсеместното строителство и мащабното обновяване на инфраструктурата мога да кажа че от бившите социалистически страни Албания е дръпнала най-много напред, в сравнение с миналото.

Април – Май 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Албания и Валентин Дрехарски

Booking.com