Tag Archives: крепост

Разделеният Кипър (2): Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването до Фамгуста в Северен Кипър. Започнахме с обсадата на Фамагуста, а днес ще разгледаме останките – приятно четене:

Разделеният Кипър

част втора

Фамагуста

Северен Кипър

Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.

Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.

Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.

За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!

От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.

Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

В архитектурен план

катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,

където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Коранът е подарък от моя набор 😉 президента на Турция – Ердоган

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Новият мирхаб е построен в южната стената на катедралата

?

Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa

?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Ибрикът в калигафско османско изпълнение, подсеща правоверния да се измие преди намаза

Паметник на поета Намик Кемал – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на поета Намик Кемал

До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди – Фамагуста, Северен Кипър

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди

Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Под дебелата сянка на смокинята е голям кеф!

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Тази уличка от чаршията води към морската врата и пристанището.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и пристанището днес.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската врата на Фамагуста някога

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и крепостта отвътре

Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.

Лъвове юнаци! – Фамагуста, Северен Кипър

Две български юначета са яхнали и тормозят венецианския лъв

Дали лъвът ще им каже,

къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?

Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.

Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Останките от католическата църква на св. Георги (Латински)

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Северният готически вход на св. Георги Латински

Паметник на Шекспир – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на Шекспир

Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.

Отело и Дездемона – Фамагуста, Северен Кипър

О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.

Монумент на победата – Фамагуста, Северен Кипър

До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Православната църква Св. Георги (гръцки) в крепостта

Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че

днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар. Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар

Тук плажът е преграден с бодлива тел.

Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Зад теленната ограда започва

квартал Вароша (Мараш)

Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.

Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.

До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.

Венециански флаг – Фамагуста, Северен Кипър

От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци

Британска база – Фамагуста, Северен Кипър

Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.

Боже, пази Венеция, Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018

Литература:

  1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
  2. Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
  3. Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
  4. Цветан Димитров, Замъкът Колоси – Командория на рицарите хоспиталиери, (а не свърталище според Овчаров:) Пътуване до

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Разделеният Кипър (1): Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отдавна не бяхме ходили по „забранени“теротирии – днес с Цветам отиваме до Северен Кипър, за да разгледаме Фамагуста и, ако не намерим едри звезди, да видим какво друго може да се види там. Започваме с обсада, разбира се – приятно четене:

Разделеният Кипър

част първа

Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста

Северен Кипър

„Магуса долмуш отобус?“ („Къде е спирката на споделяните таксита и бусове за Фамагуста?“) е нашият въпрос на развален турски, който задаваме на всеки аркадаш тази сутрин в Гирне (Кирения) в Северен Кипър. (Долмуш е по-скоро маршрутно такси – бел.Ст.)

Яваш, яваш или лека полека стигаме до централния площад, където изненадващо получаваме отговор на чист български:

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста – Северен Кипър

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста.

„Заповядайте за Фамагуста за 16 лева!” – един нашенец емигрант от Харманли ни кани в неговия черен долмуш с ляв волан! Ако искаме да се качим или да си вървим пеша. Май сбърка лева с турската лира?

„А бре чок пара!” (Скъпо е 😉 за 76 км! )

Ние сме решили да посетим „града на 365 църкви“

Фамагуста,

както го кръщават венецианците или Газимагуса или градът „ветеран“ (гази), както сега го наричат турците след 1974, а не да търсим „едрите звезди“ на Вапцаров посред бял ден. (Засега на нашия сайт все още нямаме пътепис, в който да се потвърждава за „едрите звезди“ над Фамагуста. Аз съм го чувал от баща ми, който беше плавал покрай Фамагуста и го потвърди – но при моето пътуване до Северен Кипър беше облачно, така че все още нямаме писмени доказателства – бел.Ст.)

Автобус – Северен Кипър

За нас пенсионерите е по-добре да вземем автобуса до Газимагуса за 8 ТЛ билета. Автобусът бил заминал, нищо ще почакаме 30 минути да хванем следващия, нямаме бърза работа!

Планината Бешпармак – Северен Кипър

Заминаваме точно по разписание в 9:00 като преминаваме покрай величествения стиснат юмрук на

планината Бешпармак

(5 пръста), която разделя Кипър на две: Северен Кипър т.е. непризната Турска република Северен Кипър от гръцката южна част на Република Кипър, която е член на ЕС, но не и на НАТО.

Турска армия – Северен Кипър

Тук близо до антените на турския аскер е

Мави Кьошк

Това е вилата на мафиота Пауло Паулидес, който е натрупал пари от контрабанда на оръжие за гръцките киприоти.Те искали първо да прогонят турците от острова, както направиха това на Крит, а после „Еносис“ (Съединение) с Гърция.

Мави Кьошк – вилата на мафиота Пауло Паулидес – Северен Кипър

Вилата има 16 стаи, всичките изтърбушени без дограма, но с отлична панорама.Тук често има любопитни гости, които търсят имането пазено от призраците на двамата другари: мафиота Пауло и свещенника – архиепископа Макариус.

След като сме пътували и дрямали час в новия бус Мерцедес, неочаквано се отбиваме и спираме. Уви, слизат всичките симпатични млади незабулени туркини! Те се оказват студентки в

Източно Средиземноморския Университет,

които закъсняват за лекции.

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста) - Северен Кипър

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста)

Монументът на победата – Фамагуста, Северен Кипър

Монументът на победата

Автобусът спира в новия квартал недалеч от кръстовището (колелото) с Монументът на победата или грамадата от турци, разтреляни от гърците през 1974. Турция като гарант за живота на своите сънародници на 14 август бомбардира с авиацията града, убивайки туристи и жители. 80 турски танка „Патън“ атакуват Фамагуста и сломяват съпротивата за 2 дена на 3-те гръцки танка Т-34-85. САЩ блокират гръцката авиация от намеса.

NАТО и Великобритания не се намесват във войната между Гърция и Турция (и двете членки на NАТО) и така Кипър беше набързо разделен през 1974. Амин!

(В името на по-доброто разбиране, ще трябва да добавя: Кипър и през 1974 г не е бил член на НАТО. Имали са двойно управление – президент от гръцките киприоти, и министър-председател от турските киприоти. През 1974 г гръцките киприоти от кипърската армия правят военен преврат, слагат някой от своите за министър-председател и тръгват да обявяват, че няма да има независим Кипър, а ще го присъединяват към Гърция. А в страна с 40% турско население това едва ли ще се приеме еднозначно 😉 Тогава вече се намесва Турция с десант срещу тази нова власт и започва спомената битка. Та, ако и Гърция се беше намесила – щяхме да гледаме наистина неприятни гледки. И то в близост до британска военна база 😉 И тук няма нищо общо с НАТО. Та мисълта ми е – не всичко е толкова еднозначно, особено ако искаме да разберем кога, къде, какво 😉

Иначе кипърските турци визуално приличат на кипърските гърци – изобщо на всички обитатели на островите в Бяло и Средиземно море, практически не носят забрадки и езанът от джамиите е в пъти по-тих от езана в континентална Турция 😉 Искрено желая обединение на Кипър – тогава Кипър ще бъде страната от ЕС с най-голямо мюсюлманско малцинство, а континенталните турци ще търсят роднини там за паспорт 😉 – бел.Ст.)

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци – Северен Кипър

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци.

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг – Северен Кипър

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг.

Султан Селим Пияницата

Султан Селим Пияницата

На 3 юли 1570 любителят на кипърското вино султан Селим II изпратил флот от 300 кораба и 60 000 воини, които дебаркирали на Кипър край Ларнака.След 7 седмици обсада на Никозия, изгражданите от турците редути се доближили до стените на града.Накрая 45-та атака се оказала успешна, защото защитниците вече привършили мунициите. Били изклани 200 000 души жители и така също всички свине, считани за нечисти от исляма!

Загубите на венецианците достигнали 56 000 убити и взети в плен, накарали защитниците на крепоста Кирения да я предат без бой.

Риветтина бастион – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион

На 15 септември турската кавалерия се изправила пред стените на Риветтина бастион. Венецианската

крепост Фамагуста

е защитавана от 6000 воини и 85 оръдия начело с генерал – капитан Маркантонио Бригандин.

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста, Северен Кипър

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките

.

Фамагуста е бил втория по значение град в Кипър,

най-важен търговски център и пристанище на кралството на Лузитанците, на генуезците и венецианците.Затова за укрепването на града се е отделяло постоянно внимание, като за разширението и адаптацията към новите военни фортификационни технологии е търсен за консултант Леонардо да Винчи. След като градът е разположен на кръстовището на важните търговски и поклонически маршрути,той е бил обект на постоянни нападения от пирати и завоеватели. До 1310 е издигнат замъка, кулата на арсенала и стените между тях.

Лимасолската порта – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Лимасолската порта

Зад колелото, влизаме през

Лимасолската тясна порта

пробита от османците в стената. Запасяваме се с буюк су (голяма вода) за 2 ТЛ защото вече е 10 часа и априлското слънце започва да пече +26 градуса.

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

От 1489, когато над Фамагуста лъсва лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република, 80 години се правят огромни усъвършенствания в конструкцията на стените и кулите във връзка след навлизането на артилерията във военното дело.

Турското гюле е заседнало в стената – крепост Фамагуста, Северен Кипър

Турското гюле е заседнало в стената, вследствие на разширяването на стените с подложка от набита земна маса за гасене и намалянето силата на удара на гюлето. Намаляването височината на кулите до нивото на стените и промяната на конструкцията на парапета улеснява разполаганетото на крепостната артилерия. Цитаделата започва да се използва като затвор. Тези реконструкции са основната предпоставка крепостта на Фамагуста да издържи геройски 300 дни на непрекъснат артилерийски обстрел по време на обсадата от турците през 1570 – 1571

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Обсадата на Фамагуста

Обсадата на Фамагуста

от войските на султан Селим започнала през октомври 1570 като околната камениста почва крайно затруднявала обсадните работи на турците.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Запълването на рова под обстрела от крепостната стена се оказало много трудна работа дори невъзможна за обсаждащите, докато турците не сменили тактиката и започнали да копаят подземни подкопи под бастионите.

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Издиганите от турците редути били настойчиво разрушавани от гарнизона, който провеждал смели излази. Накрая турците се ограничили с обграждането на крепостта отдалече с насипни редути.

Венециански галеас - кораб

Венециански галеас

Веницианският флот успял да пробие блокадата на пристанището и да доведе подкрепления, които усили гарнизона до 3500 италианци и 4 000 гърци.

Планът на обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Планът на обсадата на Фамагуста

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване :) - Фамагуста, Кипър

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване 🙂

Султанът осигурявал с флота си постоянен поток от нови войници и когато към април 1571 те достигнали до 50 хиляди, турците възобновили масираният артилерийски обстрел и непрекъснатите атаки на Фамагуста.

Взривът на Ривелинно според италианска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според италианска хроника

Сцена от геройската отбрана на бастиона Ривеллино ръководена от капитан Роберто Малвеци.Той се спуснал в най-дълбокото мазе на форта. Оръдейните изстрели разтрисали стените.Чували се виковете на войниците и трясъка на оръжейните изстрели.

На площадката, на върха турците били заели траншеите изкопани от венецианците и вече ги преодолявали. Малвеци ослепен от парчета падаща мазилка, изтичал в последната галерия опипвайки намерил буретата с барут и захранващия шнур подготвен от него. С треперещи ръце подпалил шнура и побягнал по стъпалата навън на въздух.След няколко секунди барутът се взривил и от недрата на Ривеллино с вулканичен грохот се издигнала смесица от камъни и пръст.

Взривът на Ривелинно според турска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според турска хроника

Войниците полетели във въздуха, а крепоста – опустошена и трепереща се смъкнала и като свлачище помитайки със себе си живи и мъртви, турци и венецианци. Тогава огромния облак прах закрил слънцето на обяд на 9 юли 1571 и вълната от нападатели се спряла и отдръпнала.Оцелелите защитници на крепоста започнали да разчистват развалините и да измъкват труповете на хилядите убити, но Малвеци не бил открит. Чак след 400 години при археологически разкопки била открита следа от живо погребания Малвеци в един отрязък от галерията незасегнат от взрива.

На пода лежали неговите останки превърнати в прах, златен пръстен и токата от колан на офицер от Венецианската република. Амин!

В битката за Никозия и завладяване на Кипър

се отличил храбрият еничар Джумбулат.

Еничар – Килиса Бейли Джамбулат при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Килиса Бейли Джамбулат

Килиса Бейли Джамбулат на коня си атакува пробива в стената на бастиона Арсенал. Срещу тях е въртящото се бързо колело с ножове за рязане на захарна тръстика. Джамбулат заедно с коня си са нарязани на парчета, но техните кости спират въртенето на колелото.Това позволило на плашливите турски воини да взривят адското колело и да атакуват прохода.

Фамагуста

Венецианците били принудени да взривят горната част на арсенала, за да затворят пролома.Те похабили много барут, което ускорило падането на крепоста. Венецианците се били „не като хора, а като гиганти“ според отчета на Лала паша. Неговият син загинал също от взрива, който съборил Арсенала.

Останките на Джамбулат – Фамагуста – Северен Кипър

Останките на Джамбулат

Останките на Джамбулат са погребани в музей на лобното му място в бастиона Арсенал, който днес е преименуван в Джамбулат. Те са положени в мраморен саркофаг обкръжен от почетна стража и бойни знамена.

Съществува легенда, че ако някоя жена изяде плодовете от дървото което расте пред музея, тя обязятелно ще роди момче 😉

Взривът на галеота (главния турски кораб) при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Взривът на галеота

Художникът Стефано Гибелини е нарисувал гравюра, където е отбелязан взривът на галеота (главния турски кораб) по време на артлерийския дуел с крепостните оръдия. На този кораб се намирали съкровища и пленици от знатни семейства от Никозия, за които трябвало да се плати откуп или продадат в робство. Корабът се отправял към Истанбул, но капитанът решил да отправи един последен „салют“ към крепоста Фамагуста. Тогава внезапно проехтял взрив и галеотът заедно с още два съседни кораба отишли на дъното. Причината за взрива е подпалването на барутния корабен погреб (склад) от една самоотвержена венецианска пленичка. Амин!

На една карта видях обозначени координатите на мястото на потъването на галеота със съкровищата, но след изпитото кипърско вино ги забравих 😉

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната! – Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната!

Но уви, отбраната не можела да издържи без помощ отвън. Християнският флот сменил курса от Кипър към Месина. Останали били само 700 верни защитници. Жителите на града останали без вода и храна открито поискали да се предаде града. На 1 август 1571 примирието заставило оръдията да млъкнат. Представителят на Лала паша предал

акт за капитулация – ферман

с много изгодни условия за предаване на защитниците. Те трябвало заедно с жените и децата да бъдат отведени с турските кораби на Крит.

 Защитници на Фамагуста, Северем Кипър

Защитници на Фамагуста

На 2 август се отворила Морската порта и изнурените защитници на Фамагуста започват да се качват на корабите капитулирали след 300 дни обсада, ранени и гладни с пушките, багажа и семействата си.

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина – Фамагуста, Северен Кипър

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Двата входа се сливат отвътре в един голям сводест изход към града. Тръгваме диагонално да пресечем стария град по улица Итиклал към главната катедрала Св.Никола.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Цитаделата

е в югоизточната част и се състои от ниски дебели кули и подземни коридори водещи към артилерийските каземати.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

На преден план ясно се вижда как старият замък е вграден в цитаделата.

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Чаршията

Чаршията в Стария град е пълна със златарски и сувенирни магазини и ресторанти. На връщане тук обядвахме вкусна тавук (пилешка) чорба за 10ТЛ.

Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Синан паша

Джамията на Синан паша е бившата църква Св.Петър и Павел.Тя е построена от богатият търговец Симон Ностраро след една много успешна сделка през 1360 в Фамагуста. Какви филантропи милионери е имало някога!

Гробът на Мехмет Ефенди – Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Гробът на Мехмет Ефенди

До нея вдясно е гробът на Мехмет Ефенди (носител на запазената марка турско кафе ;)) (всъщност е може би изобщо най-доброто турско кафе – бел.Ст.)

Мехмет Челеби - починал във Фамагуста, Северен Кипър

Мехмет Челеби

Това е прочутия отомански дипломат в Париж Мехмет Челеби, починал тук в изгнание.

Дворецът на венецианския губернатор – Фамагуста, Северен Кипър

Вдясно са част от стените на двореца на венецианския губернатор. Тук генуезците са държали година под домашен арест младия крал на Кипър Питър II.

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста. – Фамагуста, Северен Кипър

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста.

На заден план са останките от църквите – близнаци с името на Св.Йоан – едната на Ордена на тамплиерите, а другата – на хоспиталиерите – йоанити.

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601 – Фамагуста, Северен Кипър

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира – Фамагуста, Северен Кипър

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира – Фамагуста, Северен Кипър

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис – Фамагуста, Северен Кипър

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб – Фамагуста, Северен Кипър

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб

Новината за страховитта 300 дневна отбрана на Фамагуста и ужасния край на управителя Маркантонио Брагадин и последвалата загуба на остров Кипър пристигна като бомба във Венеция, която отскача из цяла Европа!

Победата на обединения християнски флот край Лепант

Европа най-сетне се събужда и това води до победата на обединения християнски флот край Лепанто на 7 октомври 1571 и спиране на ислямския джихад! Амин!

Но ударът по Кипър е тежък и неотразим и за повече от 300 години над Кибрис се вее червеният байрак с полумесеца! (смея да твърдя, че не е бил червен. Червено е републиканското знаме на Турция – бел.Ст.)

Лала Кара Мустафа паша – Фамагуста, Северем Кипър

Лала Кара Мустафа паша

Междувременно победителят Лала Кара Мустафа паша заедно със своите верни еничари отпразнували преименуването на катедралата!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни разкаже за два Фестивала на ледените фигури – в Брюж, и в Русе. Приятно четене:

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: поредната Северна Венеция , канали, романтика, мостове, история, още канали, малко мухъл, още мостове…

Това, което на практика не се споменава, е

Фестивалът на ледените фигури (Ice Sculpture Festival) в Брюж

Създаден по инициатива на Франсис Вандендорп (Francis Vandendorpe) и неговия екип от N.V. Snow & Ice Events, Фестивалът на ледените фигури в Брюж от началото на века предлага незабравимо преживяване на гостите на града по време на Коледните празници.

Това е първото по рода си събитие в Европа и води началото си от 1999/2000 г. Провежда се на Гаровия площад в града. Това го прави още по-достъпно за хилядите посетители. В специално изградения павилион с площ около 3 дка се поддържа температура от – 6℃. Работи и Леден бар, на който можете да си изпиете питието от чашка от лед. Всички фигури, за чието изграждане са необходими между 300 и 500 т сняг и лед, са подчинени на темата на Фестивала. В началото тя е била „Брюж в сняг и лед“ (2000), след това следват „Световно пътешествие” (2002), „Кралството на боговете“ (2003), „Леденa планета“ (2006), „Ледена фантазия“ (2007), „Замръзналото кралство“ (2013), „В страната на хобитите“ (2014)…

Повече от 2 300 000 души са посетили изложбите. Има покани за посещение на Франция, Италия, Испания и Турция.

2000 – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

2002 wereldreis – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия 2004 hetrijkdergoder – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

През 2004 г.

Фестивалът се провежда паралелно и в Антверпен (Анверс)

по случай края на Годината на Рубенс.

2004 rubensantwerpen – Фестивал на ледените скулптури, Антверпен, Белгия 2005 icepalace – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия 2006 icegage 2 – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия ICE MAGIC – Фестивал на ледените скулптури, Брюж, Белгия

На два пъти, през 2009 и 2010 г.,

по покана на Париж, шоуто посещава града

и е представено в екотермален павилион на Шанз Елизе, по време на Международното Коледно изложение. Посещават го повече от 270 000 парижани и гости на френската столица.

2009 icemagic paris – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция2010 tour du monde paris – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция

2010 reisomdewereld – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2011 ice wonderland disney – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2012 icemagic – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция 2013 frozen disney – Фестивал на ледените скулптури, Париж, Франция

Изложбата посещава и Брюксел,

като павилионът е разположен пред церемониалния Кралски дворец. Събитието е част от зимните празници „Winterpret – Plaisirs d’Hiver“. Повече от 160 000 посетители се радват на 42-те сцени с белгийски комиксови герои, от които у нас като че ли най-известни са Смърфовете.

2013 strip figuren bxl – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия 2014 land of the hobs – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия 2015 wana gogo – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Брюксел, Белгия

В края на 2016 г.

Леденият фестивал се мести в Хаселт,

като е посветен на ледената магия на Антарктика.

2016 hasselt – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Хаселт, Белгия

Тазгодишното издание бе посветено на 25-годишнината на Disney – Paris, така че посетителите можеха да се срещнат с героите на Дисни, Марвел, Пиксар и Междузвездни войни „на живо“.

Проведе се в Брюж и Лиеж.

2017 brugge – Фестивал на ледените скулптури Брюж 2017 liege – Фестивал на ледените скулптури Брюж в Лиеж, Белгия

Зеебрюге или „Брюж на морето“

е пристанищният и морски курортен квартал на Брюж.

Известен е с това, че е може би единственото място в света, където две противникови сили записват победа. По време на Първата световна война тук е имало немска военноморска база. Англичаните потапят три стари кораба на входа ѝ, като го блокират, и отбелязват победа. Германците прокопават нов канал покрай тях и, отваряйки входа, също записват победа.

Тук се провежда друго, не по-малко интересно изложение –

летният фестивал на пясъчните фигури

През август, на площ с размерите на футболно игрище, се извисяват приказни замъци, дракони и принцеси…

Фестивал на пясъчните фигури в Зеебрюге, Белгия Фестивал на пясъчните фигури в Зеебрюге, Белгия

След касата има павилион, в който можете да изгледате документален филм, разкриващ как от стотиците тонове специално обработен пясък, благодарение на усилията на огромни екипи от творци, се „появява“ пясъчната феерия.

И на двата фестивала се допускат и домашни любимци

Условието е да са на повод и да не уринират върху фигурите.

7000 Русе Център, Русе, България

Но да се върнем към причината за написването на тази дописка. По Коледните празници отнякъде

чухме, че в Русе се провежда Ruse Ice Fest

Ура-а-а, това изкуство е дошло и при нас! После разбрахме, че това е четвъртото издание на празника. Което би трябвало да означава, че вече е захвърлил памперса… Да, да, ама не! В палатка, с 20 – 30 м2 площ, бяха разположени 7 (словом: седем) ледени фигури, без някаква видима връзка помежду си. Цялото посещение продължи не повече от десетина минути.

Фестивал на ледените фигури в Русе

Дали очакванията ни бяха прекалено големи, дали бяхме подлъгани от рекламата за „уникалност“, но

определено бяхме разочаровани

Съпътстващата програма е доста по-богата, но определено е насочена към жителите на града, а не към гостите му.

Фестивал на ледените фигури в Русе

Фестивал на ледените фигури в Русе

В Русе се провеждал от няколко години и фестивал на пясъчните фигури.

Предвид видяното, най-вероятно няма да го посетим, поне докато организаторите не „пораснат“. Засега ще се задоволим с Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, който макар и да не е с мащабите на световните такива, е с история и опит. При него има идея, има обща насока, има мащаб, докато в Русе не забелязахме нищо такова.

Фестивал на пясъчните фигури в Русе Фестивал на пясъчните фигури в Русе

След като предвидените поне 2 – 3 часа за разглеждане на Фестивала рязко се стопиха, за да не сме съвсем капо, използвахме времето си за разходна из красивия град и за посещение на някои от туристическите му атракции.

Сексагинта Приста е римска крепост,

чието име може да се преведе като „Пристанище на 60-те кораба“. Създадена е в средата на I век по време на император Веспасиан. Вероятно получава името си във връзка с Дакийските войни на император Домициан, когато при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6 000 души. 60 кораба от типа „пристис“ са били необходими за тази акция. Открита е в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. След направени разкопки са намерени артефакти от II – I век преди новата ера, доказващи съществуването на тракийско селище на същото място.

Римски кораб в крепост Сексагинта Приста – Русе

Една от проучените сгради от ІІ-ІІІ век е храм на Аполон, в която са открити четири цели и фрагменти от още няколко оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Преустановил функциите си в края на ІІІ век, върху него е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (или военният щаб) – при император Константин Велики, която е функционирала до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко – главно монети и фрагменти керамика.

Сексагинта Приста завършва съществуването си

след атаките на авари и славяни в края на VI-и, началото на VII-и век. По-късно, през IX – X век, върху нейните руини е изграден средновековният град Русе.

Поради стратегическото си местоположение

мястото винаги се е ползвало като военно укрепление

На територията му има дори подземен бункер.

Интересна история разказа служителят на музея,

който беше дежурен на крепостта този ден:

По социалистическо тук е имало военно поделение и бункерът е служил за лазарет. Всички са мислили, че е ново строителство. Веднъж, вече в настоящо време, дошла на посещение немска група и много възрастен германец поискал да покаже на внучката си мястото, където е служил през войната като фелдшер. Оказало се, че бункерът е строен от немците през 30-те години на миналия век, а на една от стените могат да се видят инициалите на немеца и годината – 1944

Бункер в крепостта Сексагинта Приста – Русе

Крепост Сексагинта Приста

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Цар Калоян“

GPS: 43.846730, 25.945997

Другото място, което посетихме в Русе, бе

Екомузея

Според служителите му, той е уникален с това, че не е просто природонаучен музей, а показва екосистемата край Дунава.

В подземното ниво се намира най-големият сладководен аквариум за диви риби в България – 65 тона вместимост. В него могат да се видят риби от Дунав и вливащите се в него реки. Е, в аквариума с надпис „щука“ имаше каракуди и служителката предположи, че става дума за един и същи вид, известен под различни имена. Не всеки може да бъде рибар – специалист или поне ихтиолог…

В екомузея в Русе „живее“ реалистичен мамут от вида „космат мамут“

Лично на мен много ми приличаше на „Мани“ от Дорково, но ми беше обяснено, че разликата между двата вида е огромна и е лаишко да се смесват. Наистина, Дорковският екземпляр прилича повече на съвременен слон, докато мамутът от Русе е вулгарно неепилиран.

Тук може да се види и единствената в света запазена кост от друг вид мамут – Mammuthus romanus.

Мамут – Екомузей, Русе

Други зали са посветени на най-характерното местообитание по Дунава – влажните зони. В музея има също и диорами с грабливи птици, нощни и дневни, с горски бозайници.

Жетон – Екомузей, Русе

Последният етаж бе преотстъпен на Етнографския музей, където бяха изложени предмети от бита на русенци през вековете. Интерес (и особена гордост за русенци) представлява информацията „За първи път”, а и „гъбата” със стари обяви, афиши, реклами.

На приземния етаж, до касите, има две машини за сувенири. От едната можете да си вземете сувенирен жетон от серията „Golden Bulgaria“, на другата да си „изковете“ сувенирна пластинка от жълти стотинки.

Екомузей

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Етър“ 3

GPS: 43.843030, 25.944551

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Belgium: Brugge (2006-04)

Belgium: Brugge (2007-09-01)

Belgium: Brugge (2008-06-22)

Belgium: Brugge (2008-06-22 Cacao Museum)

Belgium: Brugge (2008-08-15)

Belgium: Brugge (2009-01-02 Snow & Ice Sculpture Festival)

Belgium: Brugge (2009-11-02)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-15)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-29 Sand Figures Festival)

България: Русе (2017-12-17)

България: Бургас (2012-07-05 Фестивал „Пясъчни скулптури“)

България: Бургас (2015-09-04 Фестивал на пясъчните фигури)

В Русе можете да намерите много изгодни оферти за пренощуване:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако не ви се ходи до Русе, нищо не пречи да идете до Белгия“



Booking.com

Румъния с мотор (4): Бран и Ръшнов

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Румъния с мотора на Емо. Започнахме с прохода Трансалпина в Карпатите, бяхме в Сибиу, после тръгнахме в посока Бран и замъка на Дракула. Днес освен Бран и замъка на Дракула, ще разгледаме крепостта в Ръшнов

Приятно четене:

Бран и Ръшнов

част четвърта на

Румъния с мотор

Ден четвърти

На сутринта времето ни изигра лоша шега и обърка плановете ни да се разходим до Сигишоара. Наложи се да изчакаме дъжда и да се задоволим с местните забележителности.

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Поехме към

замъка на Дракула

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

замък Бран, Румъниязамък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Тайните тунели из замъка

замък Бран, Румъния

Малко от интериора

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Изглед от терасата на „вампиршата“, която изкарала само една зима в замъка и забегнала щото било много студено… по думи на екскурзоводката.

замък Бран, Румъниязамък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Още малко интериор

замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъния замък Бран, Румъниязамък Бран, Румъния замък Бран, Румъния

Имаше и стая за мъчения, за която се оказа, че трябва да се плати още и то в магазина за сувенири там долу. Което ме отказа да вляза.

След това продължихме за

Ръшнов

където се намира крепостта

Ръшнов, Румъния

И тя като повечето запазили се такива паметници е много по-впечетляваща отвън отколкото вътре.

Оставихме моторите на паркинга и се метнахме се на траспорта

Ръшнов, Румъния

Горе ни посрещна „ел музиканте“

Ръшнов, Румъния

Платихме по 15 леи и се впуснахме в разглеждане

Ръшнов, Румъния Ръшнов, Румъния

Strada Cetății 17, Râșnov 505400, Румъния

Ръшнов, Румъния Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Гледка към Ръшнов

Ръшнов, Румъния

Крепостта от вътре

крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Видяхме, че има и

пещера

и се запътихме към нея.

Пещера край крепост Ръшнов, Румъния

Лично за мене си беше разочарование. Нищо особенно, екскурзоводката говореше само на румънски. Цялото разглеждане не отне повече от 10 – 15 мин.

Пещера край крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Като излязохме вече ръмеше и директно си тръгнахме към хотела. Аз обаче реших дъжд-мъжд, камани да валят не съм бил толкова път да лежа в хотела. Метнах дъждобрана и тръгнах да се мотам.

Още малко от Бран

Бран, Румъния крепост Ръшнов, Румъниякрепост Ръшнов, Румъния Бран, Румъния Бран, Румъния крепост Ръшнов, Румъния

Автор: Емо Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Ако се престрашите да спите в района на замъка на Дракула:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Ако пък ви е страх от Дракула 😉 – можете да нощувате и по-далеч:



Booking.com

Една Румяна в Перу (2): През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Пътешествието на Румяна през Перу продължава днес със Свещената долина, Мачу Пикчу и Куско – а започнахме с Лима и Ойантайтамбо.

Приятно четене:

Една Румяна в Перу

част втора

През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

 

29 май, сряда

Свещената Долина, Урубамба

Днес няма wake-up call, може да се спи чак до 8.  Аз се измъквам рано-рано, преди изгрев, с фотоапарат под мишница.   Тук, впрочем, се мръква доста рано – малко преди 6 ч. следобед, но и се съмва рано – малко след 6 ч. сутринта.  Доста близо сме до екватора и въпреки че сме на по-малко от месец от зимното слънцестоене, денят не е много по-къс от 12 часа.  Районът около хотелчето ни изглежда неугледно и доста бедно.  Много характерна гледка – повечето къщи са недовършени, със стърчащи арматурни железа.  Обясняват ни, че така хората избягвали да плащат данъци – щом къщата е недовършена, няма данък.  Беден човек – жив дявол.  Долината е оградена отвсякъде от висооооки баири, по някои от върховете се белее сняг.  Вървя дълго по шосето, докато излеза на по-открито място, та да мога да снимам.  А гледката си струва.  Бяла мъгла се стеле ниско долу в долината, върховете се озаряват един по един от изгряващото слънце.  Наоколо търчат мърляви кучета, минават коли, натоварени с торби и чували.  Жени с неизменните шарени торби на гърба, в които носят всичко – деца, покупки, стока.  Преобладаващ транспорт са тук-туците, също безумно нашарени.

Свещената долина, Перу

Свещената долина

Урубамба, Перу

Урубамба

Сутринта програмата включва първо посещение в местно училище.  По-скоро е нещо като детска градина, защото децата са 5-6 годишни.  Мили и симпатични като всички деца.

Училище в Свещената Долина

Училище в Свещената Долина

В близост до училището наблюдаваме сценка „утъпкване на сено с магарета“:  група от десетина дългоушковци са навързани заедно и местните юнаци ги подканят с вили и тояги да минават през голяма купчина сено.  Веселба!

Утъпкване на сено с магарета, Перу

Утъпкване на сено с магарета

Следваща спирка –

солните мини в Марас

Изумителна гледка!  Стотици солни басейни покриват склона на планината.  Захранват се от малка вадичка със солена вода, извираща от планината.  Собственици на солните басейни са местни семейства.  След изсушаването, кристализиралата сол се събира на ръка и извозва с неизменните магарета.  Най-горният слой сол – розова сол –  е особено ценен и скъп, и се купува от луксозни (главно френски) ресторанти.  Средният слой е за местно ползуване, а най-долният е предназначен за животните.  Солните басейни датират още от времето на инките.

Солните басейни в Марас, Перу

Солните басейни в Марас

По пътя нататък спираме при група картофосъбирачи.  Първо полето се минава с рало, теглено от чифт биволи, след което минават лелите с чувалите и неизменните чудни шапки и събират картофите.

Картофосъбирачи, Перу

Картофосъбирачи, Перу

Събирачи на картофи

Следващата изумителна гледка –

терасите в Морай

Огромни дупки дълбоки до 30 м са терасирани и се използуват за различни земеделски култури.

Moray, Maras, Перу

 

 

Представляват нещо като земеделски лаборатории, от времето на инките.  Температурната разлика между най-горната и най-долната тераса достига 15°С!  В тези удивителни опитни полета със сложно напояване са се отглеждали към 300 вида царевица, безброй видове картофи, киноа и още…

Терасите в Морай, Перу

Терасите в Морай

В центъра на градчето Марас има весел паметник – мъж и жена „солари“ (т.е. събиращи сол) и магаре, натоварено с чували сол.  Солните мини са местна гордост, заедно с терасите в Морай.

Марас, Перу

Марас

 

Следобед хукваме

да изследваме центъра на Урубамба

Стигаме до местния пазар. Ехааа, шарения и веселба, с рояк тук-туци пълзящи като хлебарки навсякъде.  Лели и баби с чудновати шапки продават какво ли не – плодове и зарзават, метли, грънци, месо, яйца, разни неща за хапване и каквото още се сетиш, на сергии или направо на земята.   Шарения – свят да ти се завие!  Стоката се зарежда, както и покупките се отнасят все в тия пъстроцветни бохчи на гърба, в които се носят и деца, и животни.   Не им липсват физически упражнения на тукашните.  Сигурно това е причината и за доста по-голямата продължителност на живота тук, високо в планините.

Жените живеят средно по 80 години, а мъжете по 75, докато долу по крайбрежието числата са 65/60!  Една от причините е, че тук се хранят изключително с чиста, натурална храна, която сами произвеждат, но също и движението – до много от местата тук може да се стигне само пеша, сериозно ходене пеша по баирите  (освен ако някое магаре не се притече на помощ :) , същото важи и за повечето стопански дейности.

 

Пазар в Урубамба

Пазар в Урубамба, Перу

Пазар в Урубамба

 

Вечерта сме на гости в местно семейство.  Къщата изглежда подобно на българските къщи от времето на „Под игото“, печката/огнището е пръстено, подът също е от пръст.  По пода търчат морски свинчета, хрупат някаква трева.  На масата сяда само мъжът, жените – съпругата на домакина, голямата дъщеря и бабата – готвят манджите, сервират, но не сядат с нас.  Децата им обаче учат в колеж в Куско!

 

30 май, четвъртък

Мачу Пикчу

Wake-up call в 4:00 сутринта.  Автобусът ни откарва до гарата в Ойантайтамбо, откъдето трябва да хванем първия влак (в 6 ч.) за Агуас Калиентес – градчето в подножието на Мачу Пикчу.

До Мачу Пикчу се стига само с влак, или пеша

Пътуването с влака (Peru rail) продължава около час и половина, все покрай река Урубамба, през Свещената долина, обградена отвсякъде с чудни баири, които инките неслучайно почитали като богове.  С влака минаваме покрай началото на Инка-трейла, по който се ходи 4 дни пеша до Мачу Пикчу по оригинални инкски пътища.  Минаваме и покрай разни индиански руини и камънаци, стигаме гарата на Агуас Калиентес, после малко с автобус нагоре, после още малко катерене, и – та-да-а-а!   Мачу Пикчу!  Няма спор – мястото  изглежда магическо!  (И – никакъв царевичак наоколо, ей богу!)

 

Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу

 

Мачу Пикчу (означава Старият връх, а над него се издига Уайна Пикчу – Младият връх) е град на инките строен през 15-ти век, но напуснат само век по-късно, при испанското нашествие.  Предназначението на Мачу Пикчу не е ясно, но той е едно от малкото напълно запазени конструкции на инките – поради труднодостъпното му разположение високо в планините, не е бил намерен и опустошен от испанските конкистадори. Открит е едва в началото на 20-ти век от американския историк Хиръм Бингъм, при експедиция в долината на реката Урубамба, в търсене на митичния град Вилкабамба – последното убежище на непокорните инки по време на испанското нашествие, ненамерен и до днес.

След откриването на Мачу Пикчу, Бингъм прави много разкопки и пише книги, той го и назовава „Загубения град на инките“.  Градът най-вероятно е бил резиденция на високопоставените инки,  а също и тяхно светилище, и научна лаборатория (впрочем, „инки“ оригинално означава именно най-висшата, управляващата класа на империята, аристокрацията, и неправилно е влязла в употреба в смисъл на цялата етническа група;  народът тук е кечуа).

Счита се, че Мачу Пикчу е основан от великия император Пачакути и вероятно е бил едно от последните убежищата при отстъплението на инките при испанската инвазия.  Религиозното си значение мястото вероятно дължи на местоположението си – обграден от върхове, които местните открай време обожествявали.  Вярно или не, но мястото наистина има магическо, божествено излъчване!

Най-сниманите лами в света – Мачу Пикчу, Перу

Най-сниманите лами в света

 

Обикаляме из руините и се дивим на прословутата инкска каменна зидария –  огромни камъни с множество ъгли и контактни плоскости, за максимална стабилност.  Камъкът Интиуатана е използуван за слънчев календар, други камъни пък повтарят релефа на планините отзад.  Стадо лами обикаля из руините и охотно позира за снимки – несъмнено най-сниманите лами в света.  В самото начало на сезона сме, даже малко сме го изпреварили, и калабалъкът от туристи не е голям все още.  Сдобиваме се с печат „Machu Picchu“ в паспорта!  Е, можем вече да си ходим…

Обратно на влака (този път Inca rail),

покрай реката Урубамба, всред Свещената долина.  В Ойантайтамбо се прехвърляме на автобус.  Целта ни е Куско.  Пристигаме по мръкнало и доста изморени, но нищо не може да ни задържи в хотела.  Тръгваме да шпорим из нощно Куско.  И слава богу – иначе щяхме да пропуснем – днес е празникът Корпус Кристи (Corpus Christi) и целият град е по улиците, има представления, песни и танци на народите!  Стигаме до централния площад (Plaza de Armas – Парадния площад), катедралата е цялата в светлини!

 

31 май, петък

Куско

Куско е древната столица на Империята на Инките.  Те, впрочем, самите са наричали своята империя Тауантинсуйо – Четирите провинции (толкова и били).  Както вече стана дума, инки не е нито името на народа, нито пък на империята, инките са управляващата династия, наследници на бога-слънце Инти (богинята на плодородието пък е Пачамама – майката земя).  Вярва се, че градът е планиран във формата на пума – символ на силата и едно от трите свещени животни за инките (заедно със змията и кондора, представляващи трите нива в инкския кръст на живота – чакана;  змията е символът на долния/подземния свят, пумата – на настоящия свят, а кондорът – на горния/небесния свят).  Много храмове и светилища имало в Куско, но испанците начело с Франциско Писаро им видели сметката… Много сгради, дворци и храмове били разрушени и ограбени, и върху основите им изграждани християнски, католически храмове.

Днес отново няма ранно ставане, но пък денят е пълен с приключения.   За начало – среща с местен шаман!  Образ неземен, носеше си торбата с магиите – бая ни, магьосва ни, и ето на – започнахме всичко на чисто – чисто нови!  Reloading, така да се каже.

Шаман в Куско, Перу

Шаман в Куско

 

После – посещение в местно гробище* – Cementerio General de Almudena, с изумителни стенописи по оградата отвън.  Също мнооого интересно.  Ковчезите ги редят в нещо като чекмеджета във вертикални стени, с витринки отпред, където поставят любими предмети, храни и напитки на покойниците.

 

Стенописи в гробището Cementerio General de Almudena – Куско, Перу

Стенописи в гробището Cementerio General de Almudena

Стенописи в гробището Cementerio General de Almudena

 

Покритият пазар Сан Педро

е огромен, шарен и много любопитен.   Продават се основно хранителни продукти – плодове, зеленчуци, месо, подправки, разни готови манджи.  Кафето Tunki го хвалят като едно от най-добрите в света.  Пробваме черимойя (cherimoya) – местен плод, подобен на авокадо, но сладък и мнооого вкусен!  Даже и готварски урок ни организират в един от местните ресторанти!

 

Пазарът Сан Педро – Куско, Перу

Пазарът Сан Педро

Пазарът Сан Педро

Следобедът продължава с обиколка на забележителностите кускиански.   В колониалната катедрала на Plaza de Armas са изложени над 400 картини на Кускианската художествена школа (Escuela Cusqueña), основана от испанците с цел да обучава местните да рисуват в европейски стил.  На кечуанските художници било позволено да рисуват само картини с католическа и европейска тематика и не им било позволено да подписват творбите си.  Те обаче се ухитрявали да вмъкнат все пак инкска иконография в картините си – като например печеното морско свинче, сервирано на Тайната вечеря в известната картина на Маркос Запата.

Куско - катедралата

Куско – катедралата

Куско, Перу

Куско, Перу

Куско

 

Както и в Лима, и тук много от сградите около Парадния площад, а и навсякъде из града, са с характерни и изключително красиви балкони с дърворезби – чудо!  Характерни са за испанската колониална архитектура.  Специално тези в Лима са обявени за паметници на културата, но и кускианските не им отстъпват.

 

Дървени балкони в Куско

Дървени балкони в Куско

 

Манастирът Санто Доминго

е построен върху основите на инкския Храм на Слънцето Куриканча, чиито стени и под, според преданията, някога били покрити с чисто злато.  И не случайно – на времето храмът е бил най-важното религиозно светилище на инките.  Високо на баирите над Куско пък е

крепостта Саксайоман

Нали ви казах, че Куско бил построен от император Пачакути във формата на пума!  Е, баирът, на който е Саксайоман е главата на пумата, а зигзагообразните стени на крепостта – зъбите ѝ!  (Plaza de Armas е точно на мястото на сърцето на пумата пък!)  Огрооооомни каменни блокове, със сложна форма с безброй ъгли, идеално напаснати и стабилизирани – прословутата зидария на инките – смайва и тук, в Саксайоман.  Крепостта се счита за едно от най-светите места на инките, място за най-важни церемонии, където се събирали представители от четирите провинции, а също и отбранително съоръжение, и обсерватория.   Наблизо е

статуята Cristo Blanco – Белият Христос

– малко нещо а ла Рио де Жанейро, ама в доста умален вид.

 

Саксайоман, Перу

Саксайоман, Перу

Cristo Blanco, Перу

Cristo Blanco

На връщане от крепостта Саксайоман се отбиваме в работилница и магазин за плетива от вълна на алпака, че даже и викуня.  Чудесни са, ама и цените им си ги бива…

Продължението:

 

Една Румяна в Перу (2): През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

*По неизвестна за мене причина, гробищата в Южна Америка изглежда са туристическа атракция, или поне нещо, за което е подходящо да бъдат водени чужди посетители. Не за пръв път в пътепис за Южна Америка срещам подобен детайл – посещение на гробище – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Перу – на картата:

 

 

Перу

През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахана за последно минахме през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак.

Днес на ред са Язд, Абарку и Пасаргад

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част девета

Язд, Абарку и Пасаргад

Язд

Язд е един от най-древните градове в света

и съществува още през третото хилядолетие преди новата ера, а по-късно е описван като град в Мидия. Изграден е около оазис и неговата стара част е със запазени сгради, иззидани от кирпичени тухли и измазани с глина. По време на монголските нашествия тук са се укрили и заселили много персийски учени, художници и поети. През 1272 година Марко Поло посещава Язд и го описва като процъфтяващ град с развито производство на коприна, килими и голям търговски център.  В по-ново време градът е известен с договора от 1907 година между Руската империя и Великобритания за разграничаване на сферите им на интереси в Иран. Териториите северно от Язд се определят като сфера на руско влияние, а земите на юг от града – на британско.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта в град Язд

Рано сутринта в град Язд

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Мюсюлмански клуб

Мюсюлмански клуб

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

Днес Язд е с население от 550 хиляди жители и е един от най-посещаваните от туристи ирански градове. „Визитна картичка“ на града са Вятърните кули (Бадгири), предназначени за охлаждане на въздуха в помещенията. Във всяка кула има изградена сложна система за завихряне на въздуха, позволяваща постоянната му циркулация.

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните Вятърни кули

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните вятърни кули

 

В района на Язд живее най-многобройната общност от зороастрийци в Иран. Наричат града

столица на зороастризма.

Тази религия учи човек да бъде полезен за обществото, честен и  добър към другите. Мотото на вярата е: „Добри мисли, добри думи, добри постъпки”.

 

 

Деца играят футбол в стария Язд

Деца играят футбол в стария Язд

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Сградата на някогашен затвор, превърнат по-късно в училище, сега е малък музей.

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

Вентилационна шахта на подземните помещения

Вентилационна шахта на подземните помещения

В историческия център на града стар хан е преустроен в луксозен съвременен хотел с естетично оформен вътрешен двор.

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Не пропуснах да хвърля поглед и на новата част от града.

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

 

В Язд си направих „ревизия“ на оставащото ми време и на оставащите за разглеждане туристически обекти в Иран. Осъзнах, че времето „хвърчи“ и няма да успея да обиколя навсякъде. Реших да подминавам по-незначителните места и да икономисвам от времето за почивки.

 

Абарку

Градът е разположен на 1500 метра надморска височина в пустинна равнина на пътя между Язд и Шираз. Спрях само за 15 минути за да погледна древната крепост, като през това време си починах от шофирането в горещия следобед.

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

 

Пасаргада

Пасаргада е древен персийски град, чието строителство започва през 546 година преди новата ера. Тук персийският владетел Кир II Велики пренася своята столица. В археологическата зона са разположени гробницата-мавзолей на Кир, Крепостта Тал-е Такхт, руините на два царски двореца и на дворцовите градини. Архитектите и строителите са изградили града така, че да издържа на силни земетресения. Пасаргада е бил столица на Персийската империя, която се е простирала от източното Средиземноморие и Египет до река Инд. Това е първата мултикултурна империя в западна Азия, която зачита културните различия между отделните общности в границите й. Кир II Велики създава общи правила за различните националности и култури, наричани от иранските историци първата „Харта на човешките права”. Архитектурата от този период обединява структурни елементи, заимствани от различни култури.

[geo_mashu_location_info]

След като завладяват града през 7-ми век, арабите наричат някои от обектите на името на цар Соломон и неговата майка. За арабите Соломон е пророкът Сюлейман.

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Крепостта Тал-е Такхт  с трона на майката на Соломон

Крепостта Тал-е Такхт с трона на майката на Соломон

Затвора на Соломон

Затвора на Соломон

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Мавзолеят на Кир II Велики в Пасаргада, стъпаловидната пирамида на египетския фараон Джосер и зигуратите от Месопотамия дават архитектурната идея при изграждането на мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва.

По-късно Дарий I построява величествения Персеполис и пренася столицата там. Очаквах да видя нещо повече в Пасаргада, поради което останах малко разочарован. Щях да бъда напълно разочарован, ако бях разгледал руините на този град след Персеполис.

 

Следващата ми спирка беше древната персийска столица Персеполис – античната „перла“ на Иран.

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

Из Източните Родопи (1): Дяволския мост

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек – от мене ;) ), като освен другото е предвиден и Дяволския мост. 

Приятно четене:

Из Източните Родопи

първо пътуване

Дяволския мост

16-17.07.2013

След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 – 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.

Карта маршрут Стара Загора – Ардино

 

Ден първи

През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.

гр. Стара Загора – с. Каснаково

Разстояние:   66,0 км

Време:            около 58 мин

 

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите (С)

с. Каснаково, общ. Димитровград

GPS: 42.005472; 25.501455

Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели – оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че  само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м.

Древното тракийско светилище на нимфите е от около II – III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър.

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград

Изворът

 

 

Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи ​​и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства.

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград

Надписът

 

 

Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение.

От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих.

Беседката

Беседката

 

 

 

Антична тракийска вила

През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец.  Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор – вила „Армира“ до Ивайловград.

Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи – бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените – също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.

2.    с. Каснаково – Битката при Клокотница, с. Клокотница

Разстояние:   3,1 км

Време:            около 6 мин

 

Битката при Клокотница (В)

с. Клокотница

GPS: 41.992288; 25.496664

web:http://klokotnica.selo.bg/

Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе – Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин.

Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.

3.    с. Клокотница – Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Разстояние:   13,4 км

Време:            около 17 мин

 

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“ (D)

Адрес: ул. „Братя Минчеви“ 9, град Хасково

GPS: 41.93433401; 25.54502070

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

През оградата се вижда, че е правена реставрация

 

 

Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време – според информацията от Мрежата…

За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център… Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр.

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Информация?

 

4.    Къща-музей – Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Разстояние:   2,0 км

Време:            около 4 мин

 

Статуя „Света Богородица“ (E)

гр. Хасково

ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“

GPS: 41.92842358; 25.55403829

Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Дева Мария

 

 

Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света.

Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ – голямо, грозно… и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”.

Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу.

Друго мято за паркиране е

Kaufland

бул. „Съединение“ 44, 6300 Хасково

GPS: 41.930156; 25.566019

От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме

Регионален исторически музей Хасково

Адрес: пл. „Свобода“ 19, гр. Хасково

GPS: 41.93235861; 25.55778265

Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка)

Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета – народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски  и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните.   Археологическата сбирка не сме посещавали.

5.    гр. Хасково – Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Разстояние:   15,7 км

Време:            около 18 мин

 

Тюрбе на Осман баба (F)

с. Текето

GPS: 41.856927; 25.466947

GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш.

С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата.

Теке (от турски – tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда – Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец.

В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.

През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано.

Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място.

Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат).

Ето и превод на надгробния паметник:

„КРАСИВ КРАЙ!

Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.”

На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е – нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.

В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери  и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки!

Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Тюрбето

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Предверието

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Гробът

 

По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от пътечки и трябва да се върнете и да потърсите отново.

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Следвайте стрелките

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Жертвеникът

 

 

6.    с. Текето – Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“

Разстояние:   91,9 км

Време:            около 1 час 40 мин

 

Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“ (G)

с. Стояново

GPS: 41.574762; 25.034227

Край село Стояново са открити следи от ранна култова дейност от периода на късната бронзова епоха. Светилището се намира на връх Карабурун (от турски „Черен нос“) с височина 1027 м., който е разположен на вододела между реките Малка Арда и Арда, малко преди двете реки да се влеят една в друга. От местността има страхотна гледка към почти целите Средни и Източни Родопи. Поради стратегическото разположение на това място през V-VI в. е била изградена ранновизантийска крепост, от която в момента има разкрити части от основи на каменен строеж и стени.

След като минете през Ардино, трябва да продължите към Смолян. Табели за Стояново няма. Следите за табели вдясно за Баните, Петково, Давидково. Преминавате по един мост („Стоянов мост“) и продължавате нагоре. Когато стигнете до разклон, на който табелата сочи към Паспал вляво (4 км), продължавате вдясно. Най-после виждате стръмен тесен път вдясно и  първата табела „Стояново 1 км“. Ако го подминете стигате до нова табела „Стояново 1 км“. Предполагам, че първият път е за качване, а вторият – за слизане (няма никакви указания!), защото, макар и асфалтирани и в добро състояние, пътчетата са толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Шотландия на Балканите!

Селото се състои от две махали, свързани с черен път (около 2 км). Изглежда сюрреалистично – като декор на постапокалиптичен филм. Лудият Макс би бил в стихията си. Почти всички къщи са разрушени, стърчат само каменните дувари. Две-три от къщите изглеждат що-годе обитаеми. Единствената живинка, мярнала се пред погледите ни, беше някаква стотинагодишна бабичка.  Само шумът на резачки в  надолу в гората издава, че тук все пак живеят хора. А, и плакатите на ДПС от последните избори.

От селото гледката към речната долина е зашеметяваща. Табели за светилището и крепостта няма. Не можахме да ги открием и посетим, но въпреки това разходката си струваше!

с. Стояново

Повечето къщи са срутени

с.Стояново

Стоянов мост. Аз бих построил крепостта на хълма вляво (извън кадър)

 

 

 

7.    с. Стояново – хотел „Палас“

Разстояние:   17,1 км

Време:            около 23 мин

 

Хотел „Палас“ (H)

ул. „Бели брези“ 50, 6750 Ардино

GPS: 41.581199; 25.134097

GSM: 0887/206226 (управител)
GSM: 0887/241359
GSM: 0887/581361
тел.: 03651/4242
email: hotelpalas@abv.bg

Цена: 30,80 лв. (двойна стая, 1,5 + 1 легло)

Най-добре е да позвъните директно на управителя – от другите телефони така или иначе пак към този номер ще ви пренасочат за резервация.

Хотелът е приличен, намира се на централна улица между Общината и автогарата, но след 22 ч. движението утихва. Стаите са чисти, има кафе автомат във фоайето. От рецепцията на приемливи цени може да се закупят бира и безалкохолни напитки.

Механата на хотела не работи, но вечеряхме в ресторанта на комплекс „Перла“ (5-7 мин пеша) и останахме много доволни. Вкусно и евтино, бързо и любезно обслужване.

Ден втори

За днешния ден са предвидени повече от 20 км пешеходни маршрути.

8. хотел – Тракийско светилище „Орловите скали“

Разстояние:   4 км

Време:            около 1 час (пеша)

 

Тракийско светилище „Орловите скали“ (I)

GPS: 41.566624; 25.146625

Това тракийско светилище се намира в местността „Орлови скали“ („Картал кая“), на около 4 км южно от град Ардино. Култовият комплекс датира от VI-IV век пр. Хр. и се е използвал за ритуали и погребения. Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши. Преполага се, че в тях са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култ към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения.

Почти до светилището води път, но ние решихме да се „разкършим“ по планинските пътечки. От хотела, след глътка кафе,  тръгваме нагоре към историческия музей на Ардино, после продължихме по ул. „Чинари“, като се стремяхме да следваме главния път. След края на града асфалтът изчезва, пътят се ремонтира в момента и може би ще стига до самите скали. Всъщност работниците ни казаха точно това, но ни предупредиха, че по пътеката е много по-кратко. Тя започва от беседка на високото над разклонението на пътя. Тук вече се появяват първите табелки, а последните неколкостотин метра на стръмния терен са добре укрепени и маркирани. Личи си, че е правено не за пари, а „на ползу роду“ – с грижа и любов! На скалите в момента работят доброволци-алпинисти, които ги почистват от закрепилите се по тях мъхове, клони и дори поникнали млади дървета. Подготвена е и площадка, където вероятно ще бъде построена беседка.

Тракийско светилище „Орловите скали“

Пътеката е добре маркирана и укрепена

Тракийско светилище „Орловите скали“

Орловите скали

Тракийско светилище „Орловите скали“

Алпинисти работят по почистването на скалите

 

Тракийско светилище „Орловите скали“

Някой ден навярно ще има беседка

 

 

 

 

 

 

Тракийска крепост „Калето“ в местност „Орлови скали“

GPS: 41.562353; 25.153148

Руините от крепост „Калето“ се намират на около 500 метра от тракийското светилище. В наши дни от нея е останало много малко и е трудно да бъде забелязана, но крепостта е била разположена на  височината преди да се стигне до нишите на светилището.

По кътя към „Орловите скали“ видяхме струпани камъни, вероятно останки от крепоста, но нямаше никаква маркировка и не спирахме да изледваме дали това наистина е така.

След закуска с местния специалитет „Къпана баница“ се качихме на колата и продължихме със следващия етап.

9.    Ардино – с. Дядовци

Разстояние:   5,7 км

Време:            около 16 мин

 

Дяволския мост (K)

с. Дядовци

GPS: 41.62063978; 25.11416674 (паркинг)

GPS: 41.620864; 25.114678 (мост)

На 10 км. от Ардино се намира „Дяволският мост“ (турското му име е „Шейтан Кюпрю“). Той е построен в началото на XV век в живописен тесен пролом над река Арда. В онези времена оттук е минавал път, свързващ района на Тракийската низина с Беломорието. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 м., а широчината – 3,5 м. Централният му свод достига височина 11,50 м.

Мостът е изграден по средновековната архитектурна традиция, има три свода и няколко преливника. Срещу течението са дозирани вълноломи. Малък парапет, висок около 50 см (първоначално е бил около 20 см но след реконструкцията на моста през 1993 година е надграден), предпазва преминаващите по моста.

През 2003 г. регионът е обявен за „Природна забележителност“.

Дяволски мост, 6764, България

До моста води маркиран път и еко-пътека от село Дядовци. След като влезете в селото продължавате направо, следвайки табелите. Стигате до импровизиран паркинг. Там се налага да оставите колата, тъй като в момента се разширява и обновява (де факто се прави наново) съществуващият път, работят тежки машини и преминаването с кола е невъзможно. В интерес на истината, по трасето видяхме коли, но те вероятно са преминали много рано сутринта или предната вечер. По проект, след завършване на пътя, трябва да се стига с кола на 2 км от моста.

От сега съществуващия импровизиран паркинг ви очакват около 6 км ободряваща разходка по пресечен терен сред прахоляка на строителните работи.

Мостът изниква изведнъж след последния завой. В момента строителна бригада го е опасала със скелета и изчуква и заздравява фугите. На пясъчната коса под моста няколко младежи са намерили място и са разпънали палатки. До моста има солиден навес с чешма и огнище, подходящ за дъ-ъ-ълги вечери на чист въздух.

Дяволският мост

Мостът се появява внезапно

Дяволският мост

И най-солидните съоръжения трябва да се поддържат

Дяволският мост

Реката е пълна с риба, а става и за къпане

Дяволският мост

Не видяхме Дявола, но и тази „кобра“ е добър пазач

Дяволският мост

Може да се намери приложение дори на стара гума от трактор

 

 

 

 

 

 

 

10.  с. Дядовци – „Каменната сватба“

Разстояние:  42,7 км

Време:            около 1 час 5 мин

 

Природен феномен “Каменната сватба” (L)

с. Зимзелен

GPS: 41.654833; 25.399323 (паркинг)

Според една от най-разпространените легенди: „Красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен.

Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му.

Възмутена от греховните помисли, природата майка вкаменила шествието, за да предотврати тяхното осъществяване.“

От Кърджали към с. Зимзелен се минава покрай болницата. След 3-4 км на разклона не се поема по лявата отбивка за селото, а се продължава направо към с. Панчево. След 200 – 300 м има малка отбивка с възможност за паркиране и табела „Каменна сватба 350 м“. Тръгвате нагоре по пътеката и където тя се разклонява поемате по дясното отклонение – към дерето. От другата страна на дерето, след около 200 на върха на хълма се намира каменната сватба.

Природен феномен “Каменната сватба” –  с. Зимзелен

Пътеката е добре маркирана

Природен феномен “Каменната сватба” –  с. Зимзелен

Младоженците

 

 

11.  „Каменната сватба“ – Стара Загора

Разстояние:   108 км

Време:            около 1 час 38 мин

 

 

Още снимки на ЕмаЖунич:

с. Каснаково: 2013-07-16 СветилищенаАфродита

Хасково: 2013-07-16 Богородица

с. Текето: 2013-07-16 Тюрбето

с. Стояново: 2013-07-16 Караборун

Ардино: 2011-06-11

Ардино: 2013-07-17

Ардино: 2013-07-17 Орловискали

с. Дядовци: 2013-07-17 Дяволскиятмост

с. Зимзелен: 2013-07-17 Каменнатасватба

 

Продължението

Из Източните Родопи (2): Утробата

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

Господ го желае! (Буйон, Белгия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще отидем до Белгия – до градчето, което има най-пряко участие в Първия кръстоносен поход. По конете! :)

Deus vult!

Господ го желае!  

 Карта на Буйон, Белгия

 

Първият кръстоносен поход

(1096–1099) започва на 15 август 1096 след речта на папа Урбан II на 27 ноември 1095 с главна цел отговор на молбата на византийския император Алексий I Комнин, който търси западни доброволци, които да помогнат срещу Селджукските турци, превзели Анадола. Допълнителната задача, която в крайна сметка става първостепенна, е превземането на Йерусалим и Светите земи, както и освобождаването на източното християнство  от ислямско иго. Кой, как, кога и защо и досега не е много ясно - дори запазилите се 5 “протокола” от събора в Клермон си противоречат. Най-вероятно официалните задачи на похода прикриват стремежите за контрол на Пътя на коприната и източните пазари, както и здравословното „пускане на кръв“ на Европа. Всичките тези трети синове и гладни селяци могат да бъдат изпратени по-далеч от метрополията, все ще донесат някаква полза за короната. От друга страна цветът на западното рицарство заминава на похода, като за финансирането на войската често са залагани наследствените имения в полза на църквата. С един удар e отслабена светската власт и подсилена църковната. В един от запазените документи се споменава, че Урбан изрича думите, станали девиз на този (пък и на следващите) кръстоносен поход: „Господ го желае!“ Същевременно се засилват и антисемитските настроения, особено в Германия, като се извършват погроми над евреите и се конфискува имуществото им. На Изток тръгват няколко армии, без някаква особена връзка и координация помежду им. Освен това, още преди официалното начало на похода, над 100 000 селяни и бедни рицари, жени и деца, повлияни от проповедите на Пиер Пустинника (Pierre l'Ermite), „неоторизиран“ свещеник, тръгват към Босфора. [caption id="" align="aligncenter" width="540"]Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция[/caption]     По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях. Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му –  мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.

За владетел на Йерусалим е избран Жофруа де Буйон (Godefroid de Bouillon)

Един от водачите на кръстоносния поход, граф на Буйон, херцог на Долна Лотарингия, той все пак не е най-високопоставеният предводител, нито неговата армия е най-голяма. Той е това, което днес бихме нарекли „компромисна” фигура. Известен с честността и верността си, той дори отказва си да бъде коронован за крал на новозавладяното „Небесно царство“ (едноименният филм с Орландо Блум е доста похоливудчена версия на историята) и получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri („Защитник на Гроба Господен“). За да се включи в похода заедно с братята си (Бодуен (BaldwindeBouillon) става първият „истински“ крал под името Бодуен I Йерусалимски), които нямат земи в Европа, Жофруа залага херцогството си при принц-епископа на Лиеж и де факто след смъртта на графа херцогството престава да съществува.

 Паметникът на Жофруа до Кралския дворец, Брюксел

    Епископът не управлява лично Буйон, а чрез назначен кастелан. През 15 век титлата става наследствена при графовете ван ден Марк (или де ла Марк на френски). Това е доста размирна фамилия, участвала във всички конфликти и интриги по това време (препрочетете си „Куентин Дъруърд“ и „Прокълнатите крале“). Наричан някога „Ключът на Ардените“ (обичайният път за пресичане на Ардените при война минава оттук), днес

Буйон

е симпатично малко градче с 5-6 хиляди жители, намиращо се сред меандрите на река Семоа (Semois). [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед[/caption]     Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:

Замъкът-крепост

е един от най-древните и най-интересните феодални обекти в Белгия. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Стени, коридори, тунели – Буйон, Белгия Стени, коридори, тунели[/caption]   Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Артилерията контролира долината – Буйон, Белгия Артилерията контролира долината[/caption]     Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз! [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Забранено за домашни любимци – Буйон, Белгия Забранено за домашни любимци[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Ловът със соколи е аристократично забавление – Буйон, Белгия Ловът със соколи е аристократично забавление[/caption]         В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона – Буйон, Белгия Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона[/caption]      

Работно време:

всеки ден с изключение на 25-и декември и 1-и януари

Цени:

възрастни 6.50 € (в група 6.00 €) пенсионери 6.00 € (в група 5.20 €) студенти 4.50 € деца 4.50 € (в група 3.80 €) Осигурени са екскурзоводи на френски, холански, английски и немски. Информация: tel. : +32 (0) 61 46 42 02 fax : +32 (0) 61 46 42 12 email: info@bouillon-initiative.be web: http://www.bouillon-initiative.be/  

Археоскопът „Жофруа де Буйон“

 Археоскопът „Жофруа де Буйон“ – Буйон, Белгия

    Препоръчвам ви да комбинирате разглеждането на замъка и с посещението на Археоскопа. Това е уникален мултимедиен център, където с прожектиране върху водна стена и движещи се рампи (нещо като заставката на „Игра на тронове“) ще ви бъде показана историята на замъка и Буйон. Тук ще научите и местния вариант на историята на „вербуването“ на Жофруа от Пиер Пустинника за участие в Първия кръстоносен поход.  

Archeoscope „Godefroid de Bouillon“

Quai des Saulx, 14 B-6830 Bouillon GPS:  49.794203,5.069822

Работно време:

Обикновено от 10 до 17 ч. Необходима е справка (страницата на френски), тъй като не работи през всички месеци на годината с еднакво работно време.

Цени:

деца 6 - 12:   4.95 € (4.25 € група над 20 човека) учащи/ пенсионери:            5.75 € (4.95 €) възрастни:   6.25 € (5.45 €) Информация: тел.:    32 (0) 61 46 83 03 факс: 32 (0) 61 46 87 58 emai: info@archeoscopebouillon.be web:   http://www.archeoscopebouillon.be/  

Musée Ducal

Музеят, основан след Втората световна война, има богати колекции от ислямско и средновековно изкуство, от времето на Херцогството, оръжия, художествена и етнографска, както и такава, посветена на металообработването.   Musée Ducal Rue du Petit, 1-3 B-6830 Bouillon GPS:  49.794293,5.067903 Цени: Възрастни:   4,00 € (3.50 тарифа с намаление) Деца:             2,50 € (2.20) Пенсионери: 3,50 € (3.50) Учащи:          3,00 € (3.00) Безплатно:   деца до 6 г., местни жители, притежатели на членска карта Екскурзовод: 30 € (група от 25 човека) Работно време: Летни месеци:        10 - 18 ч. Зимни месеци:       10 - 17 ч. 24.12 и 30.12:          10 - 16 ч. 25.12 и 01.01:          почива Информация: тел.:    +32 (0)61 46 41 89 факс: +32 (0)61 46 42 11 email: info@museeducalbouillon.be web:   www.museeducalbouillon.be   За разлика от други държави, Белгия няма големи производители на бира (може би с изключение на Stella Artoa). Затова пък има огромно количество малки. Въпрос на чест е всяко селище, всяко абатство или махала, да си има собствена пивоварна, в която се произвеждат няколко (често десетина) вида местна бира. Ако си падате по бирения туризъм (да, има и такъв!), следващите два обекта са за вас:

La Brasserie de Bouillon

Производство на традиционни бири: La Cuvée de Bouillon (светла), Médiévale (класическа), Bouillonnaise (тъмна), Blanche of Bouillon (бяла), специални бири според сезона и/или месеца. В ресторанта със 120 места, посветен на бирата, можете да опитате специални бирени мезета или ястия, приготвени с бира.  

Brewery of Bouillon

Rue de la Girafe 76 B-6832 Bouillon GPS: 49.825096,5.087246 Цени: посещение: 4.00 € с дегустация: 9.00 € (включва 4 бири) Групови посещения само след заявка Работно време: 01.04 - 14-07: чет-нед, 10.30 и 14.30. 15.07 - 30.08: 7/7, 10.30 и 14.30. 31.08 - 15.12: чет-нед, 10.30 и 14.30. Информация: тел. :   + 32 (0)61 46 89 43. web:   http://www.brasseriedebouillon.be/accueil_bra_fr.shtml email: info@brasseriedebouillon.be  

Le Marché de Nathalie

Мотото на този магазин е „La bière, notre passion... “ - „Бирата, нашата страст...”. Тук ще намерите продукцията на Orval, Chimay, Rochefort, Westmalle, Achel, La Trappe, Rulles, Ambly, Chouffe, Bastogne, Ste Hélène, Lindemans, Friart, Sterkens, Alken Maes, Het Anker, Palm, Van Steenberge, Silly, Huyghe, Bavik, De Troch, Affligem, Dubuisson, Caracole, Lefebvre, Vapeur, Dupont, Bocq, Val Dieu, Bockor, Les 3 Fourquets, des Légendes, Haacht, Vichte, De Haene, Abbaye des Rocs, Caulier, Forestine, Bosteels, Silenrieux, Van Honsebroeck, Moortgat, InBev, ... - над 350 вида бира, някои от които са произведени в ограничени серии (т. н. занаятчийско (artisant) производство) от малки и големи пивоварни. Работното време е общо взето от 9.30 до 12.00 и от 14.30 до 18.00, без сряда, но се променя през месеците. Донякъде съвпада с времето за посещение на пивоварната. Направете справка предварително на интернет страницата на магазина.  

Nathalie market

Grand Rue 22 B-6830 Bouillon GPS: 49.795408,5.069607 web:   http://www.brasseriedebouillon.be/accueil_nathalie_fr.htm.shtml   Още снимки от Буйон. Автор ЕмаЖунич   Автор: Анжело Ангелов Снимки: Ема Жунич Други разкази свързани с Белгия – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)  

Гибралтар… и отвъд (4): Танжер, Мароко

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес с разказа на Атанас за Гибралтар и околностите му – вече се качихме на Скалата, после обиколихме самия Гибралтар и близката Ла Линея, отидохме до испанската Марбея, а днес ще отскочим до другия бряг на пролива – в Танжер, Мароко. Приятно четене:  

Танжер, Мароко

Част 4 на разказа:

Гибралтар... и отвъд

Щеше да е срамота да съм толкова близо до Африка (само на 24 км по море) и да не си направя екскурзия до там. Затова си заплюх една седмица през октомври, в която ми се събраха три поредни почивни дни – четвъртък, петък и събота. Планът беше

да прекося с ферибот Гибралтарския проток, за да разгледам мароканския град Танжер

За съжаление, времето точно тогава се развали и се отказах да пътувам в първите два дни, защото валеше като из ведро. Все пак, в петък, реших, че не трябва да пропилявам почивката си в стоене вкъщи и на другия ден, каквото и да става, заминавам за Танжер. Естествено, проучих и прогнозата за времето. Предвиждаха се само кратки превалявания, което не беше страшно. В петък по обед бях онлайн, за да си резервирам хотел и купя билет (43 евро отиване и връщане с компания FRS - www.frs.es) за ферибота от Алхесирас до товарното пристанище Танжер-Мед,  което е на 40 км от Танжер. В цената на билета се включваше и превоз с автобус от пристанището до града. Иначе, от Алхесирас има и втора опция за ферибот  - до Сеута, който е автономен испански град на африканския бряг. Известен е като пункт за нелегална емиграция на африканци към Испания и страните от Европейския съюз. От Сеута също можеше да се пътува с автобус до Танжер, но повече ми хареса първия вариант. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Пристанището на Алхесирас, Испания Пристанището на Алхесирас е едно от най-големите в Европа[/caption] След като пороят в Гибралтар не спря цял ден, трябваше все пак да си подам носа навън, за да принтирам билета и да купя марокански дирхами (курсът беше десет дирхама към едно евро). Няма такъв дъжд! Бях с чадър, но пак целият подгизнах. Поне свърших работа и се прибрах в квартирата на сухо с надежда за по-хубаво време на следващия ден. Проучих още в Интернет и си набелязах няколко неща в Танжер – Пещерата на Херкулес, Медината (Стария град) и да пояздя камила на брега на океана.

   В събота станах рано,

за да приготвя малко багаж и храна за из път. Нарамих раницата и поех пеш към автогарата в Ла Линея. Пак валеше, но съвсем лек дъжд, който по-късно съвсем спря. Въпреки това, времето си оставаше навъсено и сиво. След като пристигна автобусът за Алхесирас се изви една огромна опашка от ученици пред него и возилото се напълни до дупка. Имаше и няколко правостоящи, каквито принципно не би трябвало да се допускат, но това все пак е Испания – много по-близо до нашенския манталитет, околкото до подредените Англия или Германия. На излизане от Ла Линея имаше междинна спирка, от която чакаха да се качат хора за Алхесирас. Заради претъпкания автобус, обаче шофьорът даже не намали и последваха средни пръсти и „благословии“ от хората на спирката. За около час пристигнахме в

най-близката точка на континентална Европа до Африка – Алхесирас

Пристанището, от което трябваше да отпътувам за Мароко, е най-голямото в Испания и осмо по големина в Евросъюза с над 55 милиона тона годишно преминали товари. Тук научих нова  дума – „пекеня“, която добавих към бедния ми испански речник. Влязох в едно барче да си взема минерална вода. Казвам: „Уна агуа минераль, пор фабор“, но барманът решава да ме мъчи и ми показва голяма и малка бутилка, за да избера. Не знаех как е „малък“ на испански, затова казвам „Поко, поко“ на италиански, а жената до мен ме поправя: „Пекеня“. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Гибралтар Поглед към Гибралтар от Алхесирас[/caption] С „пекенята“ в ръце се отправих към фериботния терминал, за да не изпусна кораба, но напразно си давах зор да бързам. По времето, в което трябваше да тръгнем още товареха карго и заминаването закъсня с над половин час. По график тръгването беше в 12:00 и трябваше да пристигнем в Танжер-Мед в 12:30 ч., въпреки, че самото пътуване е час и половина.

Причината е в едночасовата разлика на Мароко с Испания,

въпреки че двете страни се намират на една и съща географска дължина. В общото помещение на ферибота някои четяха книга, други играеха карти, а трети спяха, докато траеше пътуването. По някое време се появи марокански граничен полицай и се наредихме на опашка за проверка на документите. За Мароко няма визи за българи, така че бях само с международен паспорт, в който ми удариха печат. След час и половина плавно клатушкане през Гибралтарския проток, стъпих за пръв път на африканска земя, а навън пак бе започнало да вали. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Танжер, Мароко Пристигаме в Мароко. Посрещат ни огромни, издълбани в скалата, арабски надписи[/caption]     Първото, което съзирам е мароканския флаг – зелена звезда на червен фон.

Мароко

обявява независимост през 1956 година след дълъг период на испански и френски протекторат. Днес, страната е конституционна монархия с избираем парламент като кралят има върховната изпълнителна и законодателна власт, в това число и правото да разпусне парламента. Територията е 446 хил кв. км, а населението – 32 милиона души. Това е по официални данни, а иначе мароканците си броят и окупираната Западна Сахара (допълнителни 266 хил. кв. км и 500 хиляди души) , чието съществуване не признават като самостоятелна държава. Последното е и причината, поради която, Мароко е единствената африканска държава, която не е член на Африканския съюз. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Танжер, Мароко Мароканският флаг е първото, което виждам при акостирането в Танжер-Мед[/caption] Пред автобуса, който трябваше да ни закара до фериботния терминал, чакаше граничен полицай, който искаше да провери дали всеки има печат в паспорта. От терминала трябваше да хвана автобуса до Танжер. Контрольорът обаче беше супер неразбран и, въпреки че му показах фериботния си билет (благодарение, на който трябваше да се возя безплатно на автобуса), не искаше да ме пусне да се кача. На въпроса ми „Какъв е проблема?“, вместо да ми обясни като човек за какво става въпрос, само клатеше глава, повтаряше като робот „Не, не“ и показваше да мина встрани.  Добре, че някакъв човечец каза, че трябва да си принтирам билета на терминала и даже ме заведе до магазин, в който имаха принтер. Фотокопието оставих в ръцете на неразбрания контрольор, който този път ме пусна да се кача без проблеми. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   За час път до

Танжер

дъждът спря. Градът не е никак малък и със своите 700 000 души население се нарежда на пето място по численост в Мароко. Заради кръстопътното си положение между Европа и Африка, е повлиян от различни култури. Най-силно, разбира се, е френското влияние, заради дългите години на френски протекторат. Три езика са най-вървежни  – френски, испански и арабски.

   На автогарата в Танжер

беше супер объркващо. Бях си принтирал предварително карта на околността, но нямах представа накъде да поема, за да стигна до булевард „Мохамед Пети“, на който се намираше хотелът ми. Попитах някакво момче, което се оказа, че знае английски. Каза, че е студент в Дубай и на драго сърце се нае да ми помогне с посоките. Посочи ми широка улица, по която трябваше да вървя, за да стигна до „Мохамед Пети“. Оказа се, че помощта не е проява просто на добра воля. На прощаване ми поиска пари, че нямал за билет до Казабланка. Казах, че не мога да му помогна, и моментално се врътна на 180 градуса без дори да каже „чао“. Принципно, такива неща (за пари и т.н.)  се казват предварително. В крайна сметка, намирам за напълно нормално да помогнеш на непознат с посоките, без да му искаш пари за това.

   „Мохамед Пети“ е един от централните булеварди в Танжер

Наречен е на първия крал на Мароко, който обявява независимостта на страната през 1956-та година. Мохамед Пети е дядо на сегашния крал Мохамед Шести, а свързващото звено между тях е крал Хасан Втори – съответно син на Мохамед Пети и баща на Мохамед Шести. Хотелът ми носеше артистичното име „Рембранд“ и представляваше старо здание от гранит и мрамор.  На рецепцията попитах за транспорт до

Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules)

и обещаха да ми намерят. Малко след като се качих в стаята, звъннаха да ми кажат, че след час ще ме чака кола, която ще ме закара и върне от пещерата срещу 250 дирхама. В уречения час бях долу и видях ретро мерцедес от 80-те, а вътре – ухилен до уши шофьор на име Абдул. Заради откъслечния му английски, трудно се разбирахме, но все пак хващах отделни думи. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules) – Танжер, Мароко При Пещерата на Херкулес[/caption] Пещерата се намира на 14 км от града, а на път към нея минахме покрай бедняшки гета и тузарски затворени комплекси, състоящи се от красиви бели жилищни сгради. Не знам каква им беше далаверата с Абдул, но по пътя имаше и „помагачи“, които сочеха с пръст посоката, в която трябваше да кара колата (за момент даже ми мина мисълта „Абе, тия да не ме отвличат?“, но се оказа, че всичко е наред). Две-три думи за шофьорите в Танжер. Накратко – ужасни са! Карат като бесни по някакви тесни улички, колите се разминават буквално на няколко сантиметра, а на пешеходни пътеки въобще не намалят скоростта. Така, че, ако ходите там, пазете се! [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Нос Спартел - Танжер, Мароко Нос Спартел[/caption] В покрайнините на Танжер минахме и покрай

кралската резиденция

Беше опасана с високи стени, около които се разхождаха войници с автомати и оглеждаха подозрително всеки преминаващ автомобил. Доколкото разбрах от Абдул зад стените има красиви градини и частен плаж. Преди пещерата, спряхме за няколко бързи снимки при

нос Спартел, където водите на Атлантика срещат тези на Средиземно море

[caption id="" align="aligncenter" width="585"] При Танжер се срещат водите на Атлантика и Средиземно море. Вижте различния цвят на водата. При Танжер се срещат водите на Атлантика и Средиземно море. Вижте различния цвят на водата.[/caption] След като стигнахме до пещерата, оставихме очукания мерцедес на паркинга и влязохме вътре. Входът беше десет дирхама (1 евро) за мен и безплатно за Абдул (той все пак им водеше турист).

Пещерата не е кой знае какво, но за сметка на това е силно комерсиализирана

Около входа й е пълно с продавачи на всякакви джунджурии. Имаше собственик на маймунка, който искаше пари за снимка с нея. Не беше пропуснат и култът към вожда под формата на огромен портрет на сегашния крал – Мохамед Шести, заедно с жена му. Пещерата е отчасти творение на природата и отчасти дело на човешка дейност. В нея, водите на океана се разбиват, нахлувайки през другия й отвор. Самият процеп, погледнат под определен ъгъл, напомня на контурите на Африка. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules) – Танжер, Мароко Отворът, който трябва да напомня за очертанията на африканския континент[/caption]   Името на пещерата идва от легендата, че в нея обичал да си почива Херкулес след извършването на 12-те подвига. Името й е тясно свързано и с рок групата Деф Лепърд и книгата на Гинес. През 1995 година британската банда влиза в рекордите като първата в историята с три концерта за три дни на три различни континента. Първият е в Африка - при Пещерата на Херкулес, а в следващите два дни следват изпълнения на живо в Лондон и Ванкувър. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Камили – Танжер, Мароко Камилите стоят кротко на брега на океана[/caption]   На връщане от пещерата накарах Абдул да спрем на океанския бряг, където

кротко стояха няколко камили

Веднага се появи собственикът им – любезен и усмихнат мароканец,който ме попита какъв език говоря. Казах му руски и английски и той си реши, че съм руснак. Почна да повтаря „Ah, Moscow, Moscow” („A, Москва, Москва“) и трябваше да му обяснявам, че всъщност съм от България. По празния му поглед усетих, че не знае къде е това, въпреки, че клатеше разбиращо глава. След като се разбрахме за цената (1 евро) се качих за пръв път на камила. Животното изрева и отърка глава в крака ми. Като цяло обаче беше кротко и покорно ми позволи да направя едно кръгче, качен на гърба му. Бях много доволен от Абдул, който освен като шофьор и гид, ми служеше и като личен фотограф. Затова, с кеф му дадох 300 дирхама, вместо предварително уговорените 250, след като ме върна в хотела. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Камили – Танжер, Мароко Камилите стоят кротко на брега на океана[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Марокански дирхами – Мароко Банкнота от 200 марокански дирхама (приблизително 20 евро)[/caption]   Беше късен следобед, но все още имах

време за пешеходна разходка из Танжер

  Взех една карта на града от рецепцията и се отправих към

Стария град – т. нар. Медина

(на арабски „медина“ означава град). Преди да вляза в Медината се озовах пред малко пазарче. Минах между сергиите да разгледам и имах чувството, че съм попаднал в някаква ужасна версия на Женския пазар. Влизаш в нещо като коридор, широк не повече от два метра, в който хората едва се разминават. Газиш в кал, а отляво и отдясно висят дрехи, храна и вехтории. Не посмях да си извадя фотоапарата, за да снимам от страх да не ми го грабне някой, че беше пълно със съмнителни физиономии. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Медината – Танжер, Мароко Карта на "Лабиринта" (Медината на Танжер)[/caption] В Медината се влиза през няколко порти, които носят различни имена. Аз минах през най-южната - Баб Мерикан, и почти веднага се озовах пред първата ми цел в Стария град –

Американската легация (American Legation)

Сградата на бившата дипломатическа мисия на САЩ в Мароко (функционирала като такава между 1821 и 1956 г.) е единствената американска историческа забележителност, намираща се извън пределите на Щатите. Именно Мароко е първата държава, която признава Съединените щати като независима страна. След края на Френския протекторат (1956 г.), всички чуждестранни посолства се местят в столицата Рабат, но Американската легация продължава да функционира като музей и свидетелства за силните дипломатически връзки между САЩ и Мароко. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Американската легация – Танжер, Мароко Сградата на Американската легация[/caption]     За съжаление пристигнах късно и беше затворено, затова не успях да разгледам отвътре. Бях чел в Интернет коментари на туристи за легацията и един се оплакваше, че тук бил нападнат от двама местни, които се опитали да го оберат. Затова направих няколко бързи снимки и побързах да се отдалеча. [caption id="" align="aligncenter" width="635"]Медината – Танжер, Мароко Имената на улиците са изписани на арабски и френски[/caption] Другата ми цел в Стария град беше да стигна до най-северната точка  -

крепостта Касбах,

в рамките на която се намира стария дворец на султана и се открива красива гледка към океана. Трябваше да вървя само нагоре, тъй като, освен най-северна, Касбах е и най-високата точка на Медината. Да, но е по-лесно да се каже, отколкото да стигнеш до там. Медината е истински лабиринт, в който, дори и с карта, е лесно човек да се загуби. Точно това се случи и с мен. Съвсем се обърках, лутайки се по широките едва няколко метра улички, а на няколко пъти стигнах и до задънени такива. Проблемът в Медината е, че стените на къщите са много високи и няма какво да ви послужи за ориентир. Поглеждайки нагоре, виждате единствено небето. Пак в Интернет бях чел, че в Стария град има деца, които дебнат за заблудени туристи като мен и им искат по едно-две евро, за да ги изведат навън. Ако бях попаднал на някое такова сигурно щях да му дам, тъй като чувството на дезориентация не е никак приятно. След известно лутане обаче се оказа, че неусетно съм излязъл зад пределите на Стария град, тъй като се озовах на голям площад. Едва по-късно разбрах, че той така се и казва –

Grand Socco (Големият площад),

и има важно историческо значение не само за Танжер, но и за цялата страна. Тук, на 9 април 1947 година, бъдещият крал Мохамед Пети произнася прословутата си реч, призоваваща за независимост на Мароко. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Grand Socco - Големият площад – Танжер, Мароко Grand Socco - Големият площад[/caption] Реших да пробвам оскъдния си френски с един минувач, но на въпроса ми: „Excusez-moi, ou se trouve Le Kasbah?” („Извинете, къде се намира Касбахa?“), последва само едно тъпо „А?“ от негова страна, което ме наведе на мисълта, че не всички мароканци говорят френски. В крайна сметка се разходих малко извън Медината. Стигнах до

голяма джамия. Оказа се, че е наречена на Мохамед Пети,

което не ме изненада особено. Не очаквах обаче в непосредствена близост до джамията да открия католическа църква! Оказа се, че в града има малки християнска и еврейска общности. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Голямата джамия – Танжер, Мароко Джамията Мохамед Пети[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="575"]Катедралата – Танжер, Мароко Катедралата, която се намира в непосредствена близост до джамията[/caption] Върнах се до Големия площад и влязох

обратно в Медината

Този път се намери млада двойка, които любезно ми посочиха пътя за Касбаха. Минавайки през още една голяма порта влязох в крепостта, а зад стените й се разкри чудна гледка към Гибралтарския проток. Полюбувах й се малко, но полека-лека започна да се стъмва и реших, че е време да си тръгвам. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Порта – Танжер, Мароко Портата, водеща към Касбаха в Стария град[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Гибралтар – Танжер, Мароко Изглед от Касбаха - най-високата точка на Медината[/caption]     На излизане от Стария град на много места живописно бяха запалени фенери. Искаше ми се, преди да се прибера в хотела, да си направя една разходка до градския плаж и затова се насочих към крайбрежния булевард „Мохамед Шести“. Алеята покрай плажа е осеяна с палми и беше много добре осветена. Свалих маратонките, за да се разтъпча по пясъка като местните, които бяха излезли на вечерна разходка, след което поех обратно към хотела.

   На път към „Рембранд“

имах леко странна случка. При пресичането на една улица трябваше да се размина с жена с дете. По средата на улицата обаче жената се обърна и пое след мен, протягайки ръка, очевидно искаше да й дам някой и друг дирхам. За пръв път ми се случва да ми просят пари по средата на улица, даже не беше на пешеходна пътека. Иначе

в Танжер мароканките се носеха по-свободно от други жени в арабския свят

Имаше много с ислямски носии, но не видях нито една, на която да се виждат само очите. Единствено се стремяха да си покрият косите. Имаше и млади момичета, които си се разхождаха свободно по дънки, блуза и даже с грим. Като брой, разбира се, мъжете бяха преобладаващи на обществените места, но Танжер е близо до Стария континент и европейското влияние определено се усеща. В хотела си хапнах хубаво и се настаних пред лап топа, за да гледам по нета боксовия мач между Кубрат Пулев и руснака Александър Устинов. Wi-Fi-то накъсваше, но все пак успях да видя 17-ата поредна победа на Кобрата в профибокса. Ама ме е яд, че нещо го излъгаха нашия. Уж трябваше с тази победа да стане претендент номер едно за световната титла, а се оказа, че трябва да победи още един-двама, за да стигне до мач с Кличко. След Кобрата имах голямо желание на следващата сутрин да видя и истинск кобра. Питах на рецепцията и ми казаха, че има укротители, които изнасят представления при Касбаха в Медината. Бях си нагласил алармата за осем, но сутринта въобще не ми се ставаше и си отспах до десет часа. Така, кобрите отпаднаха, тъй като в един и половина следобед имах да гоня ферибот за Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Медината – Танжер, Мароко По улиците на Стария град[/caption] Колежка от старата работа (Мерси за инфото, Славче!) ми препоръча докато съм в Мароко

да посетя и Шефшауен,

градче на 80 км на юг от Танжер. Забележителното при него е, че всички къщи в Медината са оцветени в различни оттенъци на синьото и изглежда доста живописно на снимки. На драго сърце щях да отида и до там, ако имах още един ден. Кой знае, може би следващия път?

Иначе вариантите да се стигне до Шефшауен са два

Първият е с автобус, който пътува три пъти дневно от Танжер – в 10:00, 12:15 и 20:00 ч. Цената е 40-50 дирхама (4-5 евро) на посока, като времето за пътуване е четири часа. Другата опция са т.нар. Гранд таксита – сини ретро мерцедеси, които могат да се видят на различни места в града, например около автогарата. Готиното при тях е че се намалява времето за пътуване на около три часа в посока. Може да ви излезе даже по-евтино, отколкото с автобуса (зависи колко човека ще пътуват в таксито), но трябва да се пазарите с шофьора. Недостатъкът е, че може да се наложи да чакате докато се напълни колата, тъй като пътниците си разделят тарифата.  Ако сте група от трима-четирима, разбира се, чакането отпада и може да наемете направо цялото такси. [caption id="" align="aligncenter" width="603"]Арабска Кока-Кола Арабска Кока-Кола[/caption] Билетът ми за

ферибота

не ми даваше право на безплатно пътуване от Танжер до пристанището, затова платих 25 дирхама на връщане. И после като падна едно чакане... Вместо в 13:30, ферибота тръгна в 15:30 ч. следобед.  Страшно се изнервих, тъй като мароканците въобще не изглеждаха притеснени от „лекото“ закъснение, а аз бях от осем вечерта на работа. Вместо в четири, пристигнаме в Алхесирас в шест часа и трябваше да бързам за автобуса за Ла Линея. В крайна сметка закъснях за работа само с около 15-20 минути и нямаше проблем.

   Няколко седмици по-късно най-после дойде време да се върна в България

Казвам най-после, тъй като по предварителни планове трябваше да съм в Гибралтар само четири седмици, но се наложи да остана месец и половина.  Полетът ми от Малага беше рано сутринта и превозът ми за летището дойде да ме вземе посреднощ. Този път шофьорът не беше Чарли, а негов колега – бивш военен. Пътят мина неусетно в разговори за мисиите му зад граница, за концертите на Бон Джоуви и Джеси Джей под Скалата, за Мис Гибралтар и за „работохолизма“ на испанците  в Ла Линея. Имах и предложение да се преместя да живея и работя в Гибралтар, но отказах. Повече си падам по живота в големите градове, където има достатъчно забавления и занимания за убиване на времето. Иначе за тези, които предпочитат спокойствието (хора над 40 години и семейства) условията за живот са перфектни. На този етап обаче, поне за мен,

Гибралтар си заслужава да се посети единствено с цел туризъм

Ако млад човек се засели там бързо ще му омръзне и стане скучно. С тези лични размишления слагам край на този скромен пътепис.  Надявам се да Ви е харесала разходката!     Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Мароко – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)