Tag Archives: къмпинг

Австралия (2): Джипът Берти, The Cangoroof

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Василена продължаваме из Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандия, спряхме в Кьолн, а в последната част – пристигнахме в Сидни. Днес ще си купим джипка и палатака, за да можем да караме из пущиняците на Австралия.

Приятно четене:

Австралия

част втора

Джипът „Бърти – The Cangoroof“

Сидни, 7 – 13 септември + 14 септември

(втората половина)

Австралия е шестата по големина държава в света

и единствената държава-континент. Разположила се е на 7 692 024 км2. Ако се поровите в интернет лесно можете да намерите картинки на различни държави, наложени върху картата на Австралия. Европа например се побира напълно спокойно и даже остава място да сложиш още веднъж половината ѝ. Голяма част от европейските туристи пристигат на континента без реална представа за размерите му и редовно има истории за преуморени шофьори и недоволни пътешетвеници. 

Ние обаче знаехме колко е голяма

Знаехме също, че въпреки гъсто населените крайбрежия на изток и на югозапад, по-голямата част е пустош – слабо населена пустиня или савана. По тази причина повечето шофиращи туристи се придържат към източното крайбрежие и летят до Улуру или Пърт. Ние нямаме такива намерения. Като ще сме тук, ще видим всичко! И за това събираме коментари на изненада и удивление, когато представяме плановете си на местните (по всяко време от пътуването). 

Планиране

Естествено тези амбициозни планове изискват и амбициозно МПС, което да ни прекара през дивия континент –  МПС със собствените си специфики, за които трябва да се вземе решение предварително. 

  • Първо, след първоначалните ни проучвания бързо решаваме, че това моторно средство ще бъде купено, а не взето под наем. По този начин ще имаме собственически контрол върху колата и няма да ни дебнат скрити клаузи в договора. Също така цената за наем е подобна на тази при покупка, а при продажбата след това можем да си върнем инвестицията – все пак парите не растат по дърветата. Пък и да растяха, саваната и пустинята не са много плодородни. 
  • Второ, ще трябва да е SUV. Освен факта, че живот в SUV е залял социалните мрежи с романтичната си визия, тази опция ще ни спести много пари и много кахъри. Ще можем да си ходим с къщата, да си имаме удобна кухничка и легло. А и комбинацията между платени (с всички луксове) и безплатни (само с тоалетна до пътя) къмпинги, която SUV-ът би ни предложил, е далеч по-изгодна от хостели и квартири. 
  • Трето, силно усложняващо условие е да има възможност за 3+1 седалки. Мама и тати ще се присъединят към нас за последните две седмици от пътуването и е важно да можем да споделим пътуването, вместо да се главоболим за още една кола под наем. Пък и друго ще е да сме си заедно и да обсъждаме гледките по пътя и плановете за деня. (А трябва и да имаме достатъчно възможности да се скараме. За къде сме тръгнали иначе?!?)

Формулирайки тези важни изисквания и сещайки се за един куп по-маловажни, решавам, че трябва да заложим на Закона на Привличането, за да получим от Вселената точно това, което търсим. Затова, докато бяхме в Германия написахме списък с желания, който си препрочитахме редовно, за да не пропусне Вселената нещо, когато дойде моментът да ни връчва колата.

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Нашият Австралийски SUV:

  • Цена до 6000 AUD (австралийски долара)
  • Акумулатори за колата и за стационарно ползване
  • С възможност за пренареждане за спане и за дневно ползване
  • 4 седалки за пътници
  • Мобилна кухненска станция
  • Странични прозорци
  • Достатъчна височина, за да може да сме изправени вътре
  • Достатъчно място за складиране на вещи
  • Странична тента
  •  Оборудване за къмпинг – маса, палатка, столове, котлони, кухненски принадлежности, хладилна чанта, охладител за вода.

Търсене и намиране

9 септември

Днес е много важен и възторжен ден, ценен за цялото ни австралийско пътешествие. В още по-студена сутрин от вчера тръгнахме към

Редферн –

кварталът, в който се помещава Too Easy Travel (Твърде Лесно Пътуване). Компанията съществува с основната цел да направи пътуването на такива като нас из Австралия … твърде лесно. Заради това много внимателно избират и купуват коли, в които после  инвестират – подменят  старите им части, но винаги в повече от задължителното според щата.  Освен кола, на която можеш да се довериш, получаваш и оборудването, с което общо взето можеш да се качиш в колата и да тръгнеш на път. Това включва и конструкция, служеща за кухня или, в разгънато състояние – за легло. И на всичкото отгоре помагат с бюрокрацията, включват една година Пътна Помощ и са на разположение, ако имаш нужда от съдействие от другата страна на Австралия. Дали не става твърде лесно? …

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Абе, хората си знаят работата и при такава убедителност няма как да не им повярваме. Заради знанията им за австралийските пътища дори успяват, без много да се мъчат, да ни сменят  концепцията. Според тях не само ще ни е много трудно да намерим SUV с 4 седалки, а и не би могъл да се справи с разстоянията, които ние планираме да изминем или пък с условията по пътищата, които все пак често изискват 4х4 шофиране.

И ето, че сме на паркинга на техните механици (наградени с “Най-Добри механици” за последните 5 години) и внимателно оглеждаме вече продаден, но напълно оборудван Нисан 4х4, за да видим, можем ли и ние, аджеба, да живеем в такова нещо 4 месеца. На нас ни предлагат

избор между Ford Escape и Mazda Tribute

Задаваме милион въпроси, караме Ford-a, задаваме още милион въпроси … Има вариант и да сложат

палатка на покрива на колата,

която да минимизира постоянното разместване долу, да осигурява проветривост в горещините, но също така ние виждаме в тази опция и възможност да спим всичките четирима в колата, когато пристигнат мама и тати. 

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Тръгваме си с достатъчно информация, за да вземем решение до края на деня. Търсенето тези дни е толкова голямо, че двете налични коли няма да ни чакат дълго. Пък и ние няма да стоим в Сидни цяла вечност (колкото и да ни се иска). Пращаме съобщения на родителските тела и се придвижваме към центъра, в очакване да дойде време европейците да се събудят,

за да обсъдим възможностите с по-знаещи от нас

До края на деня, след обмен на коментари между Австралия, България и Англия,

получаваме силни препоръки за Mazda-та,

въпреки, че ние клоняхме към Ford-a. Решаваме, че ще трябва и японската кола да се пробва и звъним да ни очакват утре сутрин пак.  

*** 

10 септември

Излизаме от хостела с банан в ръка и пак сменяме няколко влака, за да стигнем до Too Easy Travel. Карат ни до механиците и започваме да оглеждаме Mazda-та по списъка, който ни прати бащата на Ник … сякаш знаем какво гледаме. За да обърка съвсем решенията ни, колата не пали и трябва да и подадат ток – май не е много добър знак това. Но те пък казват, че акумулаторът е в списъка с части за подмяна и няма място за притеснения. 

Джипчето се кара по същия начин както и Ford-a и не изглежда като да можем да вземем решение на тази база. Има, обаче, много странна функция, която не ни харесва –

свири, когато вратите са отворени

Първо е много досаден звук и второ – със сигурност има ефект върху акумулатора – все пак ние доста ще ги държим отворени.

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Стоим в средата на паркинга и не можем да решим какво да правим, а механиците са твърде заети, за да погледнат функциите, по които имаме въпроси. И си оставаме така незнаещи доста време, докато накрая решаваме да действаме. Ще платим депозита, но ще решим коя от двете коли ще купим по-късно днес, когато получим отговор на въпросите си. И така се разделяме с 500 AUD

Докато си седим в остъклената бирария и вършим административни дейности ни се обаждат от Too Easy Travel с някои отговори и

ние се решаваме на Mazda-та

Колата ще е готова в след три дни, а ние нямаме търпение! (От друга страна, сега ще можем по-пълноценно и целодневно да разглеждаме Сидни още три дни.)

***

13 септември

Взехме колата!!!

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Прибираме се от сутрешната разходка и пак тръгваме по многото влакове, за да отидем да си вземем колата. Тя ни чака пред офиса – чиста и излъскана и след двайсетина минути попълване на документи, олекнали с още 5500 AUD сме отвън да се снимаме за спомен. С детайлни инструкции къде и как да приключим административно прехвърлянето, ние тръгваме. Надявахме се днес да можем да сложим и палатката, но няма да успеем навреме. 

Влизаме в държавната служба на Нов Южен Уелс с дебела папка документи,

взимаме си номерче и търпеливо изчакваме да дойде нашият ред. Когато обаче сме на гишето и искат на Ник паспорта, за да го регистрират, се оказва, разбира се, че той не си го носи – останал е в квартирата. Събирам аз багажа, за да си ходим, но се оказва, че може да прехвърлят колата на мое име, защото аз имам паспорт у себе си. Ура!

Но сега искат втора форма за индентификация. Шофьорска книжка? Не, не я приемат … Хм … Но банкова карта ще свърши работа. Това го имам! Но … на нея пише V Kolarova, а не пълното ми име и не важи. Отивам на компютрите да принтирам извлечение от банката си, но, разбира се … и там не пише цялото ми име (АААААА!!!). След 5 минути тюхкане се сещам, че нося и българската си дебитна карта. Вадя я … там е написано цялото ми име! УРААААА! Да, ама НЕ! Картата ми е изтекла преди 2 месеца, а в извлечението от българската банка името ми е написано на кирилица.  Всичко останало е на английски, в паспорта  името ми е написано на двата езика , но не могат да го приемат. Това е някакъв истински “петък тринайсети” кошмар!

Тръгваме си! Имаме две седмици да намерим правилните документи и да прехвърлим колата. Другия път всичко ще си имаме! Пазаруваме най-важните неща като дъска за рязане и лампички за „кухнята“ и се връщаме в квартирата, за да измислим как ще организираме утрешния ден, като тепърва ще трябва да перем, да пазаруваме храна, да слагаме палатка и тента на колата и да пристигнем на първата ни спирка с достатъчно време за туризъм. 

***

14 септември

Днес беше много по-труден ден от нужното. Първоначалният план беше да сме

в къмпинга на Катумба

около 12:00 часа на обяд. Знаейки, че плановете за палатката трябва да се прехвърлят за днес, изместихме пристигането за 14:00 часа, което ще ни позволи да видим местните забележителности.

Katoomba, New South Wales, 2780, AU

Пристигнахме в 16:00 часа – ядосани, уморени и гладни. Защо така? Ще ви разкажа …

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Ставаме рано сутринта, събираме багажа и отиваме до местната обществена пералня (за първи път в живота ми). В рамките на един час, докато дрехите се перат и сушат, успяваме да подредим всичките вещи в колата и да подготвим завивките за довечера. Свършваме точно навреме, за да сгънем топлото пране и да тръгнем. 

Вече сме огладнели, затова Гугъл ни води на брънч (пак). Първо си мислех, че е грешка да седнем в ресторанта, вместо да си вземем сандвичите за по пътя, но след двата часа, които преживяме след това, знам че решението да си починем в заведението беше благословия. 

Най-сетне пристигаме на мястото с палатките,

което се оказва просто един гараж, пълен с каяци. Човекът, който ни посреща, май е този, който ни пратиха да търсим, но той изглежда без какъвто и да е авторитет тук. Явно и бърза за някъде, защото не ни оставя добре да огледаме изложената тента, а бързо я сгъва и тръгва да я слага на покрива. Защо ние получаваме изложената, а не нова – не мога да отговоря, а и нямам време да се интересувам. 

Пита ни дали можем сами да си я сложим или той да го направи, което ще му отнеме поне половин час. Ние явно показваме липсата си на опит в такива начинания и се разбираме да го направим заедно, като ние ще му платим малка сума върху цената на палатката и на тентата. 

О, боже! Как си представяше, че ще се справи само за 30 минути, не знам, когато отнема на трима ни поне час и половина и той ни най-малко не изглежда по опитен от нас – някъде между страхотните умения на Ник и моята липса на всякакви. Това е най-пипкавата, досадна, мръсна и потна работа и все още не мога да разбера, защо тази услуга не ни беше включена към колата, както уж е в процедурата. В края на мъките съм толкова ядосана на ситуацията, (особено предвид несполучливите събития от снощи) че ако имаше запис на разговора ни, щях да звуча като R2D2 от Междузвездни войни – силно цензурирана.

Човекът даже не ни обяснява как се ползват тентата и палатката и докато ние се мъчим да ги съберем, след като ги отваряме на паркинга, той си седи в колата и просто ни гледа, докато същевременно ни притиска да бързаме, защото трябвало да затваря.

Успяваме все пак да приберем всичко и да се закараме до магазина, където пазаруваме, зареждаме колата, и се измиваме след фиаското с палатката.

Тръгваме за

Национален парк Сините Планини (Blue Mountains) 

Паркираме се в къмпинга по светло и започваме първото си нагласяване.

Отваряме палатката и се удивляваме на ветрилната ѝ конструкция. Пък и доста готини изглеждаме с нея върху колата, сякаш знаем за къде сме тръгнали. Същевременно аз отлагам подреждането на багажника, защото онова свирене на колата, така и не го измислихме. А така не искам да ми пробива мозъка, докато подреждам. И както си намирам оправдания да не започна, Ник намира РЕШЕНИЕТО! Когато ръчно завъртиш ключалката към заключено състояние, колата си мисли, че вратите са затворени и спира да пищи. Алилуя! Сега вече мога да подреждам.

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

***

Същата вечер се допитвам до Инстаграм как да наречем новата ни Mazda Tribute 2002 и пристигат много интересни предложения. С микс от три бихме искали вече официално да ви представим нашия

Бърти the Cangоroof

(втората част е игра на думи по идея на малкото ми братче, която за съжаление не мога преведа). 

Не отговаря на всички точки по първоначалния списък, но има най-важните. Затова си пожелаваме Бърти да е силен, успешно и безинцидентно да ни бъде дом за следващите четири месеца и да ни заведе в дълбините на Австралия. 

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия

Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (4): През западна Канада към Аляска

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем,  над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.  

Днес продължаваме през западна Канада за да достигнем границата с Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

четвърта част

През западна Канада към Аляска

При малкия индиански резерват

Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)

пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено

градчето Китванга (Kitwanga),

в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.

Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.

Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve), Канада
Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)

На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.

Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска

Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гори
Хълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите му
Край езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмове
Впечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска Колумбия
Спрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка

Срещи с диви животни

Край пътища и в националните паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си мече бързо пресече пътя пред мен.

Тази мечка се разхождаше край пътя без да бяга от автомобила ми
Карибу (животно сродно на елените и лосовете) пасеше привечер край пътя и се остави да го доближа
Дивите коне на пътя не се поместиха когато минах край тях

Къмпинги

Многобройни са местата за къмпингуване в западната част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера. Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева за едно денонощие.

Обособени места за къмпингуващите край Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) в западна Канада
Големите къмпинг-ремаркета са с богато обзавеждане, почти като малки апартаменти

Индиански резервати

Индианските резервати в Канада се различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя, то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско население.

Жилища в типичен индиански резерват в западна Канада

В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.

  • На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.
  • Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.
  • На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.
  • Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.
Къща в индиански резерват, пред която са разхвърляни предмети от бита

И в най-северната част на провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните красоти.

Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

С автомобилът под наем съм спрял край планинско езеро в северната част на провинция Британска Колумбия
Името на езерото Кук (Cook Lake) може би се превежда като „Езерото на готвача“
Поглед към езеро „Добра надежда“ (Good Hope Lake)
Околните планини се отразяват в гладката повърхност на езерото

Вече пътувах през южната част на

канадската северозападна територия Юкон.

Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.

Теслин (Teslin)

е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.

На едно от информационните табла е очертан пътя, който изминава сьомгата за да хвърли хайвера си
Училището в град Теслин
Музея на севера в град Теслин
Бях впечатлен от големия пясъчен плаж на езерото Марш (Marsh Lake)

Уайтхорс (Whitehorse)

е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,

Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон

А също така и туристически, за което говорят многото магазини, ресторанти, пъбове, хотели и офиси за туристическо обслужване.

Whitehorse, Yukon, Y1A, CA

В буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.

Магазини на една от централните улици в град Уайтхорс (Whitehorse)
Културния център в столичния град Уайтхорс

Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и исторически музей, наречен

МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)

Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.

Възстановка на магазин от началото на 20-ти век в музея МакБрайд (MacBride Museum)
Експонати в музея МакБрайд (MacBride Museum), показващи дивия живот на север

В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и  бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.

Бюстът на Джек Лондон в Уайтхорс, където писателят е живял известно време

Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.

Паркът в Уайтхорс е приятно място за разходка и отдих
Жилищни блокове в град Уайтхорс с „раздвижени“ фасади
Популярен бар в Уайтхорс посреща жители и гости на града

Дистръкшън бей (Destruction Bay)

е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.

Поглед към езерото Клуейн (Kluane Lake) и Дистръкшън бей (Destruction Bay)

Бъруош лендинг (Burwash Landing)

е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.

Експонати, отразяващи живота на индианското население в музея Клуейн
Католическата черква в Бъруош лендинг (Burwash Landing) е една от туристическите забележителности край езерото Клуейн (Kluane Lake)

Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.

Река Коайдърн (Koidern River)
Характерни за северна Канада цветя и дървета
Неголямо езеро в северна Канада
По пътя на север дърветата постепенно намаляват размера си и заприличват на тундра

Малкото селище

Бивър крик (Beaver Creek)

е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.

Селището Бивър крик (Beaver Creek) е последното преди границата с Аляска

Канадският граничен пункт

е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границата със САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.

Авторът на граничната бразда между Канада и американския щат Аляска

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

Корфу (3 – 4 ден): Керкира: Нощен живот и завръщане

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в продължението на втория ден отидохме до манастира Палеокастрица. За последно започнахме с началото на третия ден, в който видяхме двореца  Ахилион и крепост на Керкира, а в днешното продължение ще видим нощния живот и ще поемем обратно към дома

Приятно четене:

 

Корфу

продължение на ден трети и целият четвърти ден

Керкира: Нощен живот и завръщане

 

 

 

Поседяхме по до към 18:00 ч. този ден защото искахме да напазаруваме, да направим сандвичи за следващия ден за закуска и за из път и да вечеряме след което бяхме планували вечерна разходка в Керкира. По една бърза баня и салатка:

Къмпинг на Корфу Къмпинг на Корфу

 

 

 

Стана към 20:30 ч. и запалихме към

Керкира

като си бяхме набелязали паркчето около крепостта. Слезнахме на долу и лудницата беше още по голяма. Място за коли нямаше бяха наредени отстрани по улицата в продължение на 3 – 4 км предполагам не съм ходил до края на опашката, по големия проблем беше, че вече нямаше място и за мотор като нашия да спрем.

Керкира, Гърция

 

Скутери и мотори плътно на по 20 см един до друг, и един голям паркинг целия плътно наредени кошмар. Една кола на аварийки спряла до наредените скутери и гледам зад нея едно по голямо място чист късмет, завъртях мотора и с няколко маневри го вкарах на въпросното място като двата скутера около мене бяха пак на по 20 см.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

Даже и на пешеходните пътеки бяха наспрели скутерите, тъй като нямаше къде другаде. Не че някой спазва пешеходните пътеки – никой не спира, всички карат като бесни.

Нощен живот, Керкира – Корфу

 

Тръгнахме на разходка – доста приятен е центърът, с едни малки тесни улички и високи сгради, около тях доста уютно се чувства човек.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

 

 

На едно място бяха се събрали едни младежи духов оркестър и свиреха доста приятно като се получаваше една хубава акустика между сградите направо красота.

Оркестър, Керкира – Корфу Оркестър, Керкира – Корфу

 

 

Ето това свиреха:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

А тук можете и да ги чуете (видео):

http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Corfu_18_07_2013/

Диригентът:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

Малко нощни снимки:

Нощна Керкира – Корфу Нощна Керкира – Корфу

 

 

Старата крепост:

Нощна Керкира – Корфу

 

Стана късно и запалихме към къмпинга. Не знам защо по тези тесни смотани пътища всички се състезават. На един светофар посред нощите една мощна леля с една пробита алфа 145 като реши, че ще ме дърпа и онази алфа реве, форсаж здраво, аз си набирам нормално – онази до мене ще избухне. Викам – ей, малумна работа – и върнах газта, ще вземе да кривне и да ни пречука, баси хората. Всеки натиска, бърза за някъде – пък то разстоянията са по 10 – 20 км най- дългите, не знам защо така бясно карат 24/7 :).

Легнахме си късно към 23:30 ч. като имаше една новодошла група – цял рейс, за който не бяха подготвени явно и думкаха и крякаха цяла вечер, при което ги сложиха да спят в къмпинга на една поляна и спалните чували на земята – и така: 50 човека :). Бях замислил отмъщение за другата сутрин с един як форсаж в 6:00 ч. ама не го осъществих е крайна сметка :).

Четвърти ден

На другата сутрин станахме рано в 6:00 ч. бяхме решили да гоним ферибота в 8:30 ч. Имахме си сутрешен гост:

Къмпинг, Керкира – Корфу

 

Мотора натоварен готов за път:

Мотор, Керкира – Корфу

 

Отивам на пристанището

към 7:30 ,ч. оставям мотора и тръгвам по будките на „женския пазар“, където е превозвача за 8:30 ч.

Обаче през това време един ми вика – „Ела, ела, имаме ферибот в 9:00 ч“. Викам му: „Искам в 8:30 ч.“ Онзи вика „Мотор с двама човека ли сте?“ – викам „Да“ – „Ще ти дам на половината пари билетите!“ – хаха! и веднага ме заинтригува.

Вика ми „17,75 Eur всичко“ – не е точно на половина, но си е почти 30 лв по-надолу и се навих да почакаме още 30 мин. Гледам билетите после, които са само на гръцки и нещо пише „двама пасажера 50 % и 5 Eur на човек“ и – по-надолу – „мотор под 250 кубика 7,75 Eur“. Викам си „тоя ни метна с’а ще ме карат да доплащам“, ама после викам „сигурно така се прави отстъпката“. Заседнахме да чакаме и междувременно дойде още едно варадеро (вид мотор – бел.Ст.) – пак жълто, но по-стария модел с двама австрийци, мъж и жена, обаче натоварено много повече от нашето.

Дойде кораба, разтовари колите и викам си „сега ще ни качат нас първи, щото сме отстрани“. Ама – не! Зависнахме на моторите пред рампата на ферибота и почнаха коли да товарят. И така на слънцето висяхме около 50 мин и ни натовариха последни – направо изгорях. С билета нямаше проблеми.

После, докато пътувахме, се разговорихме с австрийците, които бяха на около 45 години. Те, хората, по-малко километри от нас бяха карали – хаха. Дошли от Австрия до морето – 450 км – не разбрах кой град, хванали ферибот за Игуменица, след което за Корфу и така. Сега пътуваха за Лефкада и Закинтос, имаха 20 дена и обикаляха крайбрежието спокойно, без да бързат. Спят на квартири и са доволни. Викам им „защо дойдохте на тоя остров“ :), а те казват – било австрийска традиция да се ходи на Корфу. Не знам точно историята, но май е бил австрийска собственост по едно време и тази кралица Сиси е австрийка, и затова – предполагам :)

Пристигнахме в Игуменица след 2 часа и точно в 11:00 ч. стартирахме

обратно по магистралата

Бях заредил предната вечер на острова, защото не ми се занимаваше да въртя из Игуменица да търся бензиностанции. Газ обратно – и след единия тол спряхме са кратка почивка и да хапнем по сандвич.

Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица

 

 

 

Оттам – пак по магистралата до бензиностанцията на 284-и км – преди Солун. Заредихме, пийнах една кола, че ми се спеше зверски и – към

България.

Стигнахме бързо и безпроблемно, но вече беше 34 градуса и беше доста жега. Този път реших да мина през обхода в Петрич – доста натоварено в неделя, но с мотора леко-полеко ги изпреварих колите една по една. Спряхме на Градешница, което си е класика да похапнем от вкусните пържоли на Митака.

Градешница с мотор

 

След което минахме още 150 км и акустирахме дома след 1420 км.

На мотор до Корфу

 

 

На острова минахме около 140 км. Общо всичко изхарчихме около 700 лв.

Като цяло

моето мнение е, че острова не е подходящ за почивка тип „плажуване на море“. Като цяло почти няма плажове: голяма брегова ивица и малко плажове, като тези откъм Италия водата не става, много е студена.

Забележителностите не са кой знае какво, по-скоро са по натамънени, за да могат да ти събират пари и да привличат туристи. Страшна скъпотия без особено покритие. Островът е в някакво изоставено положение, слаба поддръжка и според мен запада малко по малко. Предполагам световната известност го прави толкова посещаван и това, че има летище, което кара много туристи, както и пригоденото пристанище да посреща круизерски кораби.

Природата е само камъняци и някакви храстообразни дървета, както и змии и гущери :). Мога да направя сравнение с остров Тасос, на който съм бил няколко пъти, доста по-зелен е отколкото Корфу, има много по-голяма плажна ивица, като има страхотни плажове с пясък.

Къмпингът, на който бяхме на Корфу е един от най-добрите и е много по-зле от колкото Golden Beach на Тасос – много по-слабо поддържан и по-мърляв. Странното беше, че и хладилник няма общ, ами трябва да си плащаш, ако искаш да ползваш – което по Халкидики и Тасос си е нещо нормално да има общ хладилник. Цените са пъти по-скъпи на Корфу, отколкото на Тасос – както храна, забавления и спане, така и транспорт с ферибот. Посетихме Корфу заради световната му известност, но не вярвам да повторим, докато Халкидики и Тасос ги повтаряме много пъти и все още ни харесва.

До нови срещи !!!

Всички снимки:

http://www.tonyco.net/pictures/Corfu_18_07_2013/index.html

3D снимка на Ахил:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Corfu_18_07_2013

 

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

о.Корфу