Tag Archives: Лос Анджелис

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (1): Резюме (начало)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тръгваме за Америка! Отново заедно с Валентин. Този път, обаче, той не е сам, а със сина си Александър. И не е със своя Форд, който остана в Перник. Пътешествието е с Тойота-ван под наем и започва от Сан Франциско за да завърши в Ню Йорк. Заедно ще изминем над 11 хил. км. и ще разгледаме петдесет града, природни и туристически забележителности в южната половина на САЩ.

А сега: приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

първа част

Резюме (начало)

Пътешествието ми през 2018 година отново беше с автомобил, но по-различно от предишните.

  • Първо: Този път не бях сам, а заедно със сина ми Александър.
Авторът и синът му Александър в Ню Йорк

Авторът и синът му Александър в Ню Йорк

  • Второ: Оставих личния автомобил в България и с ван Тойота под наем (Rent-a-car) прекосихме Съединените американски щати. Тръгнахме от Сан Франциско на Тихия океан и завършихме пътуването в Ню Йорк на Атлантическия океан.
Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън

Валентин с наетия автомобил Тойота в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън

За двадесет и пет денонощия изминахме

11 350 км. през южната половина на САЩ

Обикаляхме на зиг-заг страната като разгледахме петдесет града, природни и туристически забележителности. На следващата снимка е картата, върху която с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрута, изминат с автомобила през Съединените американски щати.

С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.

С черен контур е очертан маршрута, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ _ 2018 г.

Лично за мен пътуването през 2018 г. е

завършек на сухоземното прекосяване на Северното полукълбо с автомобил

Имам предвид това, че през 2014 г. стигнах на Изток до края на Азия (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург). Неколкократно съм достигал Атлантическия океан, като последния път беше през миналата година с пътуването ми до Западна Африка. Допълнително съм обиколил териториите между Арабско море на юг (Иран през 2012 г.) и Баренцово море на Север (Норд Кап през 2006-та плюс Северна Русия и Норвегия през 2016-та), както и Средна Азия през 2015-та. И сега, след Европа, след значителна част от Азия и след Северозападна Африка, вече съм прекосил с автомобил и Северна Америка между двата океана.

Какво са САЩ?

Всеки има някаква представа за тази държава преди да я посети. Съединените щати са водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Те имат най-силната армия в света, което им позволява да доминират над по-голямата част от нашата планета. За туристите САЩ са държавата с много природни забележителности като Ниагарския водопад и Гранд Каньон, космополитни градове като Ню Йорк и Лос Анжелис, Статуята на свободата и Белия дом. В сферата на развлекателната индустрия можем да започнем с Холивудските филми и да завършим с музиката (блус, джаз, кънтри, рок енд рол). В областта на храненето всеки се сеща за бургерите на Макдоладс и Кока-кола. Негрите-роби и индианците от романите и филмите. Каубоите, златотърсачите, панталоните тип джинси и револверите Колт от 19-ти век. Страната на свободата и неограничените възможности. И какво ли още не …

Какви са нашите впечатления от Съединените американски щати, като автомобилни туристи?

?

Природните забележителности

се оказаха много повече от очакваното. Още през втората половина на 19-ти век Съединените щати започват създаването на национални паркове и днес те са почти шестдесет на брой.

Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)

Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)

Сред природните забележителности, които ни впечатлиха най-много, можем да посочим следните.

Завоят на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

е гледка, която спира дъха.

Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

Панорамен поглед към Завоя на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band)

Glenwood Canyon Hiking Biking Trail, Glenwood Springs, CO 81601, Съединени щати

Невероятно природно образувание е

Каньонът на антилопата (Antelope Canyon),

представляващ дълбока просека сред ерозирала розова скала. Именно ерозията е създала изключителни извивки и фигури, каквито е трудно да си представи човек.

Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване

Туристическата обиколка на Каньона на антилопата (Antelope Canyon) беше вълнуващо преживяване

На следващо място може да се посочи

Национален парк Арките (Arches National Park)

На голяма територия са разположени множество на брой арки, създадени от природата в продължение на милиони години ерозия на скалите.

Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)

Авторът пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)

И разбира се впечатляващият

Гранд Каньон (Grand Canyon)

Дълъг над 400 км той е най-голямото и забележително природно образувание в Съединените щати. Десетки са местата, от които се откриват величествени гледки към каньона и неговите разклонения.

Александър и Валентин на фона на Гранд Каньон (Grand Canyon)

Територията на Съединените щати

е 9,8 млн. км², което е близко като площ до Канада и Китай.

Природата на тази държава е изключително разнообразна

Започнахме разглеждането от Запад, където преобладават планини. Те са част от планинската верига на Кордилерите, пресичащи целия Американски континент. До Тихия океан са Крайбрежните планини и Сиера Невада. Оказа се, че пустинните местности в щатите Аризона и Невада много наподобяват като гледки Сахара в Африка и Гоби в Монголия. Гледайки огромните площи от голи хълмове и скали, неплодородните земи и почти безлюдните райони на Средния Запад имах почти същото усещане като в Централна Азия. На Изток следват огромните по площ Скалисти планини, които преминават в хълмистите Големи равнини. Към река Мисисипи терена става вече равнинен. Почвите тук са плодородни и на тях се отглеждат разнообразни земеделски култури. На Изток е планинската верига на Апалачите, след която са равнинните терени на Атлантическото крайбрежие. Най-южната част от щата Флорида се характеризира с големи блатисти райони, където се возихме на плоскодънна аеролодка и гледахме крокодили. Освен споменатата по-горе Мисисипи, други големи реки пресичащи САЩ са Колорадо, Мисури, Савана, Колумбия. Доста на брой са езерата като най-големите пет се намират в Североизточната част, край границата с Канада. Именно с тази държава граничат Щатите на север. Мексико е южния им съсед, а разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. Най-високият връх е в Аляска и се издига почти на 6 200 метра над морското равнище. Най-ниската точка се намира в Долината на Смъртта на 85,5 метра под морското равнище.

Най-вълнуваща за нас беше обиколката на

Долината на смъртта (Death Valley)

Там разгледахме няколко природни образувания без каквато и да било растителност (причудливи скали, каменни мостове, игрището за голф на дявола) преди да достигнем най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под Морското равнище. Трудно се издържаше потискащата горещина, достигаща 50 градуса по Целзий и липсата на вятър, който да ни разхлажда.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта (Death Valley)

От градовете, които посетихме, със свой „собствен дух“ се открояват два –

Лас Вегас и Ню Орлиънс

Атмосферата в тях е неповторима, различаваща се от което и да било друго населено място в Щатите.

Лас Вегас е „световната столица“ на хазарта.

И на забавленията. И на разврата. Това е един особено атрактивен свят, създаден сред пустинята Невада. Огромни хотели за по няколко хиляди посетители. Просторни игрални зали за залагания, игрални автомати, рулетки и всевъзможни игри на късмета. Луксозни магазини продаващи стоките на най-известни марки производители. Кафета, ресторанти и барове. Плувни басейни и атракциони за забавления. Малки параклиси, в които може да се сключи граждански брак. И всичко това се предлага във всеки един от големите хотели. В допълнение минаващи по улиците камиони-фургони със снимки на проститутки и телефони, на които може да се поръча доставка на момиче в хотелската стая.

Казината тук са десетки и всяко от тях разполага със стотици, дори хиляди места за хазартни игри. В добавка музика, светлини и танцуващи полуголи момичета по масите.

Лас Вегас е нещо, което не може да се опише. То трябва да се преживее.

Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас

Просторна зала с игрални автомати в Лас Вегас

Някои от най-известните хотели са оформени тематично. В хотел Цезарс пелъс са направени улици, фонтани и площади, пресъздаващи атмосферата на античен Рим. Може бе най-впечатляващ е хотел Венецианецът, който отвън имитира площад Сан Марко. Интериорът пък представлява стотици метри с улици, площад, канал с гондоли и фасади на венециански сгради. Хотел Париж се разпознава по умаления модел на Айфеловата кула пред него. А пък вътре човек се разхожда по средновековна парижка улица с малки площадчета. Фасадата на хотел Ню Йорк – Ню Йорк имитира небостъргачите на Манхатън. В хотел Беладжио са направени прекрасни градини с цветя и фонтани. Пред хотел Мираж вечер се имитира избухването на Вулкан. И така нататък, и така нататък …

В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите

В хотел Венецианеца е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите

Тук е популярен изразът:

„Всичко, което се е случило в Лас Вегас си остава във Вегас.“

Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас

Авторът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас

Ню Орлиънс е характерен

с френската колониална архитектура и звучащата навсякъде музика. Градът е основан от французите в началото на 18-ти век на брега на река Мисисипи. Едно столетие по-късно тук е центърът на търговията с роби в южната част на Съединените щати. Днес преобладаващата част от населението е цветнокожо с африкански произход, наследници на някогашните роби.

Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати

Ню Орлиънс е един от най-атрактивните градове в Съединените щати

Най-атрактивен за туристите е

Френския квартал

с характерните си сгради във френски колониален стил от 18-ти и началото на 19-ти век.

Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил

Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил

Ню Орлиънс е люлката на джаза.

Тук е роден Луис Армстронг, най-добрият джаз музикант на 20-ти век. В града ежегодно се провеждат няколко музикални фестивала и карнавал. Многобройни са джаз клубовете, които са една от основните атракции. По баровете свиреха оркестри, многобройни бяха и музикалните изпълнители по улиците.

Улични музиканти в Ню Орлиънс

Улични музиканти в Ню Орлиънс

Дори малките негърчета тропаха с пръчки по дъното на обърнати кофи, опитвайки се да правят музика и чакайки някой да им подхвърли дребни монети. Не случайно наричат Ню Орлиънс „Безгрижният град“.

?

Градът, който ни очарова със своята старинна европейска архитектура беше

Сейнт Аугустин

Разположен е в североизточната част на Флорида. Основан е от испанските колонизатори в средата на 16-ти век. Това обяснява сходството му със средновековните испански градове.

Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове

Архитектурата на Сейнт Аугустин наподобява тази в средновековните испански градове

Преобладаващата част от американските градове са претрупани със сгради, между които „трудно се диша“.

Най-просторна се оказа

столицата Вашингтон

Там няма небостъргачи, булевардите са широки, а площадите и парковите зони са разположени върху големи площи.

Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани

Американската столица Вашингтон е просторна с паркове, езера и фонтани

Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон

Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон

Най-космополитния град в Щатите е Ню Йорк

Десетки на брой са туристическите забележителности. Наричат

площад Таймс Скуеър (Times Square)

„Центъра на света“. Той е изпълнен с туристи през цялото денонощие, поради което за него казват, че „никога не спи“. Заобиколен е с небостъргачи и огромни светещи рекламни билбордове.

Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.

Таймс Скуеър (Times Square) през деня. Това е най-известният Ню Йоркски площад.

Таймс Скуеър в 3 часа през нощта, сниман от сина ми. Това е площадът, който „никога не спи“.

Населението

на Съединените американски щати е 330 милиона. По този показател страната е на трето място в света, след Китай и Индия. Прекосявайки с автомобил територията от Запад на Изток и изминавайки над 11 хил. километра се убедих в две неща. Първото е, че

САЩ са многонационална държава

Освен наследниците на заселниците от Европа, на първо място жители на Великобритания, там живеят много негри, мексиканци, китайци и десетки други националности. Второто е, че

населението е разпределено изключително неравномерно

Най-гъсто населени са крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан, както и североизточния район около петте големи езера. По-слабо населени са областите около Мексиканския залив и големите реки. Може да се каже, че преобладаващата част от американците живеят край вода. Средната част и особено средния Запад са изключително слабо населени. Една от причините са неплодородните земи, както и обширните пустинни и полупустинни области. Забелязах, че в такива неплодородни райони са разположени голяма част от индианските резервати, в които живеят наследниците на коренното население.

Тъй като значителна част от маршрута ни минаваше по крайбрежието, няма как да пропусна

американските плажове

По принцип със сина ми отивахме на плаж привечер, около залез слънце. Използвахме светлото време през деня за да разглеждаме забележителностите. Вечер изморени и потни отивахме на плаж за да поплуваме.

Хубавите

плажове по Тихоокеанското крайбрежие

са в южната част на Калифорния, района на Лос Анджелис и Сан Диего. По на север, около Сан Франциско също има хубави пясъчни плажове, но там водата беше студена за къпане.

Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми

Плажът Зума на Тихия океан се намира близо до Малибу и е станал популярен от някои филми

Най-приятни бяха

плажовете покрай Мексиканския залив

Някои от тях се простират на десетки километри. Край брега морето е плитко, поради което е подходящо за неумеещи да плуват, както и за малки деца. Водата беше топла и позволяваше дълъг престой без опасност от измръзване.

Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив

Sunset Beach (Плажът Слънчев залез) на Мексиканския залив

По бреговете на Атлантическия океан най-много ни харесаха

плажовете в южната част на Флорида,

започвайки от Маями бийч (Miami Beach). Между впрочем, този плаж беше отворен до 22 часа вечерта. Ходенето по пясъка и къпането по-късно вечерта, както и през нощта, се смяташе за нарушение и се наказваше с глоба. Направи ни впечатление, че отивайки на север водата в океана бързо застудяваше. Например, на Кокоа бийч (Cocoa Beach) в северната част на Флорида океанската вода беше доста по-студена отколкото в Маями. А пък на Южния плаж (South Beach) в Ню Йорк никой не се къпеше във водата.

Най-приятното преживяване по време на пътешествието

ни през Съединените щати беше разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата в южната част на Флорида. Тези лодки потъват само десетина сантиметра във водата и се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част. По този начин могат да плуват в плитката вода и да преминават през мочурищата. Освен невероятното усещане при движение със 60 км/ч, можахме да видим крокодили, водни костенурки, птици и други животни, обитаващи блатата.

Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част

Плоскодънните аеролодки (airboat) се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част

Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида

Синът ми по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида

Най-щурото преживяване

по време на американското ни пътешествие беше рисуването и писането със спрей по автомобилите в Кадилак ранчо (Cadillac Ranch). Това е нестандартно произведение на изкуството. През 1974 година екип от трима арт-творци заравя предните части на десет леки автомобила Кадилак в земята сред царевична нива. Сега стотици хора рисуват и пишат със спрейове върху тях. Не пропуснахме и ние да направим същото с надписи на български език.

Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак

Синът ми пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили Кадилак

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Ето къде да нощувате в Ню Орлеанс



Booking.com

и в Лас Вегас



Booking.com

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо



Booking.com

Лос Анджелис и Фиджи (1 част на Мини околосветско пътешествие)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

И така – тръгваме на околосветско пътешествие с Бале. За разлика от повечето околосветски на нашия сайт, това ще е в западна посока – започваме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи. Приятно четене:

Лос Анджелис и Фиджи

част първа на

Мини околосветското пътешествие на Бале

2017-та ми беше най-сполучливата година в пътешественическо отношение. През април ходих до Флорида. Май месец обикаляхме в Руанда и Уганда. Лятото бях в Прага, а през ноември и декември направих самостоятелно мини околосветско пътешествие. Към това мога да прибавя 6 прибирания до България и многократни еднодневни екскурзии до Полша. В България, освен София, посетих Варна, Хасково и Бистрица. Ходих и до Сърбия – Пирот.

?

летище Шьонефелд, Берлин – Германия

Всичко започна в една мрачна и дъждовна сутрин, на летище Шьонефелд

Екскурзията тръгна накриво

Некомпетентна служителка отказа да ми издаде бордна карта и почти провали всичко. Добре че дойде една дърта, но печена вещица и оправи нещата. Сега след малко заминавам за Норвегия. Там имам 5 часа престой, преди дългия полет. И ше умра от скука. А на летището в Осло бирата ше е минимум 15 евро бройката, така че (по идея на Марина) си купих тука 5 Бекса по половин литър, от безмитния. Струваха 21,25. Само се надявам да не ми ги конфискуват на качване, защото с тях ръчният ми багаж надвишава максималното допустимо тегло. Ще пиша пак при първа техническа възможност.

–––––––

Пристигнах благополучно в Осло

Пренесох си и бирата, която е още студена. И в самолета беше бая студено – нали е на Норвежките авиолинии. По път имахме късмет със слънчево време и се виждаха много интересни сиви полета. Леко хълмисти. А когато идвахме преди няколко години тука, кацнахме на едно селско летище, до магистрала.

В Осло видях тая странна сграда – Норвегия

В Осло видях тая странна сграда

Явно сега съм попаднал на съвсем друго място. Грамадно, много луксозно и има рейсове и влакове. Получих безплатен смс, че следващият полет ще закъснее и се чудя дали да не се повозя на някой влак. Най-напред обаче мисля да изям едно софийско кюфте с лютеница и да напъна бирите. Погледнах и тука безмитния. Имаше само някаква много съмнителна бира, която струваше по 69 крони, каквото и да значи това. Малко ме смущава обаче да не се окаже, че в Норвегия пиенето на обществено място е забранено, да дойде ушев и да ме глоби жестоко. Я най-добре аз сам да се представя пред ушев и да го попитам.

Пътешественик – Летище Осло, Норвегия

Изпиках се в едни норвежки храсталаци, настана вечер и аз се прибрах на летището, да си чакам следващия полет – Летище Осло, Норвегия

В Лос Анджелес пристигнах каталясал от 12-часовия полет – Калифорния, САЩ

В Лос Анджелис пристигнах каталясал от 12-часовия полет

Лос Анджелис

Исках приключения – получих си. Успях около 2 през нощта да се добера до хостела, обаче никой не ми отвори. Звънях, тропах – уй. Обиколих квартала и намерих няколко мотела. И там тропах, и там – уй. После огладнях, обаче абсолютно всичко беше затворено. Мина двойка пияни латиноси, които залитаха и се целуваха, а момчето носеше пица в кутия. Проведохме следния диалог:

– Извинете, откъде купихте пицата?

– Take it – и ми я бутна в ръцете

– Ама, моля Ви се!

– It’s a nice pizza, maaann… (отдалечавайки се)

Изядох пицата, беше много вкусна. Със салам. После седнах на една пейка, обаче понеже не съм спал от 31 чàса, започнаха да ми се привиждат и причуват халюцинации. Уплаших се, че ще заспя и някой ще ми задигне хубавата раница „Ташев” , барабар с партакешите. Станах да се разходя и открих един затворен Starbucks, пред който седнах и ползвам нет на аванта. Часът е 4 сутринта, дано не ме приберат за клошарство!

–––––––

Вчера сутринта си вдигнах чукалата от онова отвратително място с хлебарките в Хермосо ли беше (Хармосо ли) бийч, чичката Стивън Кинг ми каза „take care” и взех рейса за

Санта Моника

Намерих едно много чисто и приятно хостелче, баш на центъра. Там се появи Таня, с която не се бяхме виждали от 19 години (както изчислихме), обаче приказката ни тръгна много леко, сякаш вчера сме си пили кафето заедно. И си изпоразказахме куп смешни истории, и си говорихме за най-различни общи приятели, и тя ме закара с колата на много интересни места и така се грижи за мене целия ден, че нито мога, нито знам как да ѝ се отблагодаря.

Санта Моника – Калифорния, САЩ

Санта Моника

Първо ходихме до

Малибу,

където видяхме ресторанта на някакъв от Кюстендил (или беше Перник?!), който варял страшен боб. После се разхождахме в квартала, където е отраснал Джим Морисън. Там някакъв раста-брадър ни продаде за един долар диск със своя музика, а неговият импресарио ни го представи като най-добрия по реге в цяла Джамейка.

След това отидохме в един по-западнал черен квартал, да гледаме детски баскетбол. Аз първо бях леко скептичен, обаче тия деца играха с такъв страхотен хъс и бяха толкова добри, че се изкефих много. Свиреше рап-музика, родителите се провикваха окуражително, а след всеки кош имаше бурни аплодисменти. За съжаление, нашите загубиха в последната секунда.

След баскета отидохме до центъра (с небостъргачите), в едно грамадно хале, където има сергии с вкусни традиционни манджи от най-различни държави. Аз хапнах мексиканско бурито, а останалите – рибешки специалитети.

Популярен баир в Ел Ей – Холивуд, Лос Анджелес, САЩ

Популярен баир в Ел Ей

Минахме набързо през Холивуд,

колкото да видя безинтересната алея със звездите и отпрашихме към

Лонг Бийч,

зашото приритвахме от нетърпение да се запознаем наживо с нашия виртуален приятел Крис Караджов. Докато го чакаме да се появи в заведението The SocialList, за започнах да забелвам очите, защото вече бяха станали 50 часа без спане. Мъжът на Таня обаче ме подучи да си взема

текила и кафе, което веднага ме върна в света на живите

Залез в Лонг бийч, Калифорния, САЩ

В Лонг Бийч Фори ни заведе в ресторанта The Social List, където аз се наливах с бира и текила. Имахме късмет и с драматичен залез.

Точно бяхме изпили по една текила, когато пристигна Крис, придружен от вярното си куче – неизвестна на науката японска порода. Както и предполагахме, той се оказа чудесен човек и отличен събеседник. Падна голям смях, а те (като стари емигранти) откриха естествено куп общи приятели и познати. Накрая, след като се

върнахме в Санта Моника,

се разходихме по 3-та улица, където най-различни откачени таланти предлагаха своето изкуство.

Днес планът е да ходим до

Бевърли Хилс,

да разглеждаме заключените къщи на богаташите. За съжаление това ми е последният ден тука, ама то си е така – хубавите работи бързо свършват.

Родео драйв - Бевърли хилс, Лос Анджелес, Калифорния

Родео драйв

Довечера разпалвам моторетката към чудния остров Viti Levu, който се намира in the middle of nowhere, както каза мъжът на Таня. В средата на морето – между Хаваи и Австралия. Якото в случая е, че ще мина над т. нар. International Date Line и като тръгна на 13-ти ноември, ще пристигна на 15-ти. А пък полетът трае само 11 ча́са. Тая година 14-ти ще го пропусна. 🙂

–––––––

Отидох до аерогарата с рейс, който струваше 1,25. Задръстването беше зловещо, обаче рейсът плавно се движеше по бус-лентата, изпреварвайки Бентлитата и Мазератитата, киснещи на опашката. И на никого от баровците не му хрумна да тарикатее. А на един тротоар седеше черен клошар, увит с черги, който четеше дебела книга. Шофьорът спря, отвори вратата и го попита, дали иска ябълка. Онзи искаше и шофьорът му занесе една. Имаше и още нещо, обаче го забравих.

–––––––

Фиджи

Полетът от Ел Ей до Фиджи беше също 12 часа. Фиджи е островна държава, която се намира в Южния Пасифик, между Хаваи и Австралия.

Фиджийските жени имат мъжки лица и космати ръце. В самолета обаче нямах проблем да различавам стюардите от стюардесите.

  • Грозен мъж с космати ръце – стюард.
  • Грозен мъж с космати ръце и цвете зад ухото – стюардеса.
А хората колко бяха грозни, не мога да ги опиша. Те са смеска между меланезийци и полинезийци - истински човекоядци – – Фиджийци – Сува, Фиджи

А хората колко бяха грозни, не мога да ги опиша. Те са смеска между меланезийци и полинезийци – истински човекоядци

И това, че са грозни не беше никакъв проблем. Ами бяха и адски нелюбезни. За 12 часа возене благоволиха да ми донесат само веднъж чаша с вода. Ходих сам да си искам, но ме изгониха. Щях да пукна от жадна смърт. А манджата им миришеше на повръщано. И

на летището затвърдиха убедително лошото ми настроение

Извикаха ме в една стаичка и ми изсипаха цялата раница. Една тлъста кука с поличка и вид на голям мръсник ми провери всичките вещи, без изключение. Рови и в мръсните чорапи. Рови ми в портмноето и ми изброи парите. Вади хапчета от едно шишенце, да ги разглежда. Извади си личния джиесем и ми преснима първата страница от паспорта. После ми поиска моя джиесем и започна да си цъка. Погледнах да видя какво прави и му казах, че няма право да ми рови в телефона, защото имам приватни работи, а той ми изрева да сядам и че нямам право да гледам. Извършвал важни проверки в името на държавната сигурност. Когато ми върна телефона, видях, че е отварял абсолютно всички апликации.

Направо кипях от безсилно възмущение

После доведе куче и го караше да ми души чорапите. Кучето подуши и си тръгна, а тоя педерас неземен пак го върна и му натискаше главата в раницата ми. През това време, на съседната маса, една грозна полицайка с мъжко лице и космати ръце, съблече няколко грохнали бабички по сутиени.

Беше безобразно унизително

Държа ме поне час. Накрая, когато ме пусна,

вече яко мразех Фиджи и грозните мутри на фиджийците, и косматите им жени

Вън ме налазиха бакшиши, а автобусна спирка не се виждаше. По жива случайност мина един раздрънкан автобус без прозорци, аз му се изпречих и той ме качи. В автобуса

стана рязко по-добре

Беше много душно и влажно, и всичко миришеше на мухъл, точно както ми казваше Ицо. Върла екзотика. За автобуса ми взеха 40 цента.

Стигнахме до автогарата в близкия град и там си купих ледена бира от супермаркета. Заприказвах се с една възрастна жена с изпърдян преден зъб и тя ме научи кой автобус да хвана. По едно време дойде синът ѝ с внучката бебе и аз пощипах бебето по бузите. Дойде и автобусът, сбогувахме се с бабата и бебето, и аз отпътувах към едно спокойно място, близо до морето, където си взех стая. Сега таман съм се настанил и съм със смесени чувства.

Коли и автомобили, дърво, Фиджи

–––––––

Бех сега на разходка из махалата. Понеже ше хода утре на приказен остров и прочетох в нета, че на приказния остров бирата струвала майка си и баща си, та рекох да намеря супер и да се запася, докато е време. И какво да видя –

навсякъде тракат багери, режат палмите, дълбаят и строят хотели

Тая райска градина, подобно на много свои посестрими по цял свят, дава фира. Тъпа е голата маймуна, колкото си иска. А в супера бирата струва около 4 лева – малката. Викам, ше си взема 20, белким ми стигнат за днеска и за приказния остров. Там съм само за един ден, колкото да съм видял и такова чудо. И като бръкнах в хладилника, оттам ми скочи една гигантска хлебарка, направо ми изкара акъла. Затърча ми се по ръката и едвам успях да я изстрелям, точно преди да се вмъкне в ръкава. А бирата е отвратителна на вкус.

Остров Мана не беше голям и го обиколих пеша за два дена. Лепна ми се и едно куче, което стана мое, но после ми избяга. Въобще, на Фиджи гъмжи от райски гледки, като от пощенските картички и календарите – Фиджи

Остров Мана не беше голям и го обиколих пеша за два дена. Лепна ми се и едно куче, което стана мое, но после ми избяга. Въобще, на Фиджи гъмжи от райски гледки, като от пощенските картички и календарите

Дясното куче е мое, а другото е навлек – о.Мана, Фиджи

Дясното куче е мое, а другото е навлек

–––––––

Току-що ми се случи нещо велико

Реших да ида до ресторанта, за една последна студена бира. Ресторантът беше затворен, а

хипарите отпред

се оказаха 5 яки фиджийски мъжаги и един кльощав фиджийски дядка с китара, който приличаше на певеца от Джоли Бойс. Поканиха ме при тях и ме почерпиха една голяма ледена бира. Предложих им пари – не искаха. Разговорихме се и станахме първи приятели. Дядката непрекъснато повтаряше „Fuck you!” и ме прегръщаше. Каза, че ще ме застреля, а аз му отговорих, че нямам против, защото ще ми реши много проблеми. Всички се смяха, а дядката ми каза, че виждал май харт и хартът бил окей.

Намерих си и фиджийски приятел - Мозес или Мойси (те имат по две имена - английско и фиджийско). Жена му е от Нова Зеландия и е половин бяла и половин маорка. Та, с Мойси се наливахме като луди по цяла нощ, той ми свири реге на китарата и ме черпи коз. Фиджийският коз впрочем е чук – Фиджийци – Сува, Фиджи

Намерих си и фиджийски приятел – Мозес или Мойси (те имат по две имена – английско и фиджийско). Жена му е от Нова Зеландия и е половин бяла и половин маорка. Та, с Мойси се наливахме като луди по цяла нощ, той ми свири реге на китарата и ме черпи коз. Фиджийският коз впрочем е чук.

След това дядката изпълни песен на китарата, която беше посветена на мене. Реге. В песента се пееше, че има един приятел от Белгия (той не стопли откъде съм), който е с добро сърце, и когото той ще застреля. Накрая всички ръкопляскахме. Аз им казах, че ги обичам, дядката ме прегърна, а един едър мъжака, като културист, разбърка един леген кава, с мръсния парцал. Изпихме легена. Питаха ме дали искам трева и мадами. Аз им отговорих, че съм твърде пиян и за трева, и за мадами. Всички се смяха, а културистът ми даде още кава, щото било добре за пишката.

Тогава се появи един африканец от западна Африка, който бил живял в Португалия. На въпроса дали хората в Португалия са готини, той отговори, че там имало и големи лайна. Всички пак се смяха. После културистът каза, че е живял в Полша и там всички много пият. Пак смях. Дядката изпълни още една песен, а аз казах, че ще си ходя. Дядката ме награби и не ме пускаше. Тогава се събуди една пияна фиджийска дърта раста и каза: „Остави човека да си ходи!” . Разделихме се с най-топли чувства и се уговорихме пак да пием заедно другиден, след като се върна от приказния остров.

Мойси много ме хареса. Непрекъснато ме прегръщаше и казваше, че ше ме застреля... хахаха. :))) – Фиджийци – Сува, Фиджи

Мойси много ме хареса. Непрекъснато ме прегръщаше и казваше, че ше ме застреля… хахаха. :)))

–––––––

Днес – много приключения.

Цял ден времето беше гадно. Това всъщност е чудесно, защото така жестоко са ми изгоряли краката, че не искам и да чувам за слънце. На всичкото отгоре нещо ме е изяло и сега ръцете ми са на червени петна, които ме болят. Та махнах се от приказния остров.

В ресторанта се запознах с една французойка, която също пътува сама. Щяла да повиси на Фиджи, после следвали Вануату, Нова Зеландия, Индонезия и – обратно към Европа. Пренесох ѝ дисагата, докато джапахме към лодката и така станахме приятели.

Лодка, Фиджи

В лодката бяхме само ние двамата музунгувци, а останалите пътници бяха осем яки и грозни човекоядеца. Човекоядците нещо се подсмиваха и зяпаха французойката хмм… закачливо. Тя се спече не на шега и се присламчи към мене. Аз си помислих, че не мога да съм ѝ от голяма полза, зашото ако човекоядците рекат, хем ще ни ядат, хем ще ни… нали. Естествено, казах че няма страшно, и че това е цивилизована държава... хахаха.

Нади, Фиджи

Човекоядците обаче се оказаха добри хора и не ни сториха никаква злина. Боксираха се, биха се с пластмасови бутилки и т.н. Когато пристигнахме на главния остров, французойката ми предложи да пътуваме заедно, докато съм на Фиджи. Идеята много ми допадна, защото не обичам да съм сам и вече леко издивявам. За съжаление обаче тя искаше да остане днес в Нади, а на мен ми се заминаваше към столицата Сува, не постигнахме консенсус и се разделихме.

Плаж, Фиджи

Уредничката от фирмата с лодката ми подсигури безплатна кола от пристанището до автогарата, което беше много мило от нейна страна. Тая уредничка беше най-странната фиджийка, която съм срещнал до момента. Нещо средно между Нефертити и орел с ориз. На автогарата видях, че

рейсът за Сува точно заминава

и се метнах в него, в последния момент. Беше малко неприятно, защото не успях да се изпикая и да си купя вода, а пътят си е 4 часа. Щом тръгна обаче, забравих и за жажда, и за пикаене. Беше толкова хубаво, че само заради това пътуване си струваше цялата екскурзия.

Невероятна природа, през цялото време.

Зелено, сочно, влажно, пищно… и от време на време – цветни експлозии. И с тия тежки черни облаци, надвиснали отгоре, усещането беше сякаш си в праисторическа джунгла и в Джурасик парк. Точно така съм си представял винаги края на света. И от джунглата се издигаха пари, и всичко беше толкова сюрреалистично, че въобще не можех да разбера защо съм си губил времето на шибания райски остров. Велико!

Плаж с палми, Фиджи

Имаше чат-пат шарени къщи, разни фабрики и други признаци на цивилизация. И яко се усещаше колониалната атмосфера. Във всяко село – Куийн еди-какво-си, Куийн еди-що-си. Даже повечето автомобили бяха с емблема – кралска корона. Снимах като обезумял, но поради мрачното време и високата скорост, всичките снимки станаха размазани.

В Сува

пристигнахме около 5 следобед. Голям град, шумен, хаотичен. И хората ми се видяха по-различни, по-столични някак. Не си бях резервирал хотел, исках да се полутам, за да има приключение. Обиколих няколко и всичките струваха от 100 долара нагоре, като за екстра нямаха интернет. Накрая ме упътиха към един мизерен, който беше за 70 долара и срещу още 10, получаваш ваучер за два часа нет. Взех го за една вечер и утре ще си ходя на хипарското в Нади, дето пихме кавата. При късмет, мога да заваря и французойката там. Активирах ваучера и се оказа, че ми даде 3 часа и двайсе минути достъп. Далавера.

Фиджийските кинти, които свършват за секунди – Фиджийски долари, Фиджи

Фиджийските кинти, които свършват за секунди.
На Фиджи беше красиво, обаче адски скъпо. Само бутилка бира в супермаркета струваше около 8 лева. А аз пия поне по десетина на ден. Че и в кръчми.

След като отморих, ходих до бара, да изпия една скъпа бира. Там с мене седна барманката – една дебела тетка. Пита ме как се казвам и аз, понеже ме изкефи майтапът с австралиеца, пак казах, че се казвам Посерко. Тук се получи даже по-добре:

– What’s your name?

– Poserko.

– What?

– Poserko.

– Poserko?

– Yes, Poserko.

– Hi, Poserko!

– Hahahaha…

– You have a lovely name, Poserko.

И удряше на първото о – пОсерко. Направо ми потекоха сълзи от смях.

Тогава към нас се присъедини и един як мъжага – служител на хотела. Казах им, че искам да се разходя до центъра, да хапна и да разгледам.

Пътека, Фиджи

Те ми препоръчаха да отида с такси, защото кварталът бил кофти. Можело да ме оберат. Питах ги дали може и да ме (показвам бокс с юмруци). И двамата кимнаха утвърдително. Имало банди от младежи, които нападали музунгута. Иначе до центъра било 15 минути ходене. Ако много ми се ходело – да ида натам пеша, по светло. Но, падне ли мрак – задължително такси на връщане. Веднага реших, че ще си пробвам късмета. Оставих си портмонето и паспорта в стаята и тръгнах.

Центърът беше много интересен

Пред всички магазини имаше изкарани на тротоара мощни тонколони, които гърмяха с най-различни музики. Пълна какафония. Влажно и душно, всякакви странни хора – много екзотично.

Никога не съм ходил в град, който прилича на Сува

Не мога да обясня обаче точно какво е. Хапнах хамбургер и отидох в един голям супер, да си купя вода и бира. Бирата се продаваше в специален сектор, леко апокрифно. Увиха ми бутилките във вестници, всяка поотделно. Взех си и вода, и тръгнах обратно. Вече беше тъмно и очаквах всеки момент да ме оберат. То, не че имаше много за обиране, останал бях с 10 – 15 долара.

Кварталчето с хотела е в леко промишлен и пуст район. По едно време се загубих и почнах да се лутам. Точно тогава налетях на група пияни младежи, които излязоха от една пряка, спряха и почнаха да ме зяпат. В крайна сметка отминах и нищо не ми направиха. Обаче качих здраво адреналина.

Фиджийци – Сува, Фиджи

А това са едни типчета в столицата Сува, които ме закачат нещо. Там, в хотела ми казаха, че кварталът е опасен и задължително да се прибера с такси. Аз веднага си оставих парите, документите и апарата в хотела и обиколих пеша целия опасен квартал, посред нощ. Никой не ме преби и уби. Обаче някакви групи пияни типчета ме зазяпваха и бая качих адреналина. Което беше и целта на упражнението де :)))

После пак ходих до бара и пих още една бира. Тетката ми каза, че съм ненормален, да ходя пеша, след като са ме предупредили. Сега съм си в стаята и пиша пътепис. А на съседния креват имам три големи бири, увити във вестници, които ей сега ще ги започна.

Плаж, Фиджи

Върнах се в Нади

и всичко се нареди като по мед и масло. Открих къде има хотдог + шише вода за 2 кинта, а и много вкусни самоси по 80 стишки.

Уайлолоа

Намерих си най-луксозната квартира до момента. Чисто нов комплекс, на самия плаж. Имам двойна стая с климатик и LED-осветление, а пред прозореца ми са басейн и шезлонги. И освен това е направо без пари. Решил съм днес и утре да си почивам, че досега голямо търчане падна. Ще си дам дрехите на пране, купих си дезодорантче, въобще – ставам нов човек. Стига с тия хлебарки, стига с тия дървеници. Дайте малко лукс насам. А по път тоя педерас шофьорът насмалко не сгази една кравичка. Вместо да бие спирачки, тоя кретен дава газ и ѝ бибипка. И тя си изкара акъла и едвам се отърва. Затича се като луда на посоки из храсталаците. Фиджийците продължават да ми се струват глупави, но вече не са ми грозни. Свикнах им. 🙂

ПП А разсилният в новата квартира имаше голям проблем да ми запомни името. През какво ли не мина – перко, пареско… Най-накрая обаче го изпедепца до съвършенство.

Плаж, Фиджи

Днес се събудих в 6 часа, от глад. Викам, ше взема рейса до Нади, да хапна вкусни самоси. Обаче на спирката една жена ме уведоми, че

в неделя рейс няма

И тогава реших да направя разходка по междуселските пътища, в търсене на нещо вкусно. Пък и да разглеждам. Ходих около 2 часа и половина, което значи, че съм минал общо десетина километра.

Още щом излязох от Уайлолоа, такова зверско слънце се облещи отгоре ми и нямаше кьорава сянка, та направо се чудя как не пукнах от топлинен удар. И, щото съм много умен, не си взех вода и забравих да се намажа против изгаряне. Направо реки се лееха от мене и дишах като запъхтяна песовица. Наоколо обаче беше много интересно.

Снимах едно конче с някаква кожна болест на носа, една странна птица и доста крави. Накрая се добрах до едно по-голямо село, в което се разхождаха мъже с поли. Имаше индийски ресторант, но още не беше отворил. Доядя ме, защото много обичам индийско.

Плаж, Фиджи

Пред тоя ресторант един човек ме покани да вляза в колата му. Беше много дружелюбен и внимателен. Предложи ми да ме закара на шопинг. После искаше да ме води на някакви цветни градини, на 40 минути път с кола. Направо кипеше от оферти. Аз го оставих да ми говори глупости 5-10 минути, защото в колата имаше климатик и беше много приятно. Накрая му дадох свободно и човекът се посговни. Изведнъж стана доста по-недружелюбен… хахаха.

Аз пък продължих да търся нещо за ядене. В центъра на селото открих пицария и отворен супермаркет. Късмет голям. В пицарията една Мата Космата, която ми говореше с флегматичен глас, се опита да ме изклати със сметката. Това сигурно за благодарност, защото ѝ дадох бакшиш. Обаче аз си направих калкулация и ходих да се разправям. Тя ми показа касовата бележка, където сумата беше по-малака от това, което тя ми поиска, а върху бележката – разликата. „Бележката и тия пари, господине” – вика – „щех да Ви ги дам лично, като си изядете пицата.” . Ахахаха… то, верно музунгу тъп, ама чак пък толкова.

Пицата не беше лоша. И бая голяма – остана ми и Мата ми я уви за следобед. После в супера си зех ледена вода (1,5 литра) и сладолед на клечка.

Водата я изпих може би още на първия километър. Първоначално имаше малко облаци и беше добре. После обаче пак опъна едно слънце и аз пак включих кучешкото дишане. Минаваха дразнещи бакшиши, които ми свиркаха или направо спираха. На подканите да се качвам отговарях, че нямам спомен да съм ги спирал. Бая ме поизнервиха. На банкета видях и една изсъхнала жаба. И тя – викам си – е тръгнала малоумно без вода в тая жега. Щракнах ѝ и една снимка за спомен. Сега съм си вече в хубавата стая и ми е много добре. Мисля цял ден да се излежавам, а вечерта да пийна евентуално няколко бири с Мойзи. Утре сутрин си тръгвам. И да си кажа – тръгва ми се.

Фиджи страшно ми хареса и съм много щастлив,

че го видях какво е, обаче ми писна вече. Искам движение да има.

Плаж, Фиджи

Готина случка пак. Изхарчих си всичките пари и си оставих само една чисто нова банкнота от пет долара, за сувенир. Обаче ми свърши бирата и реших да изхарча сувенира. Момчето в бара ми каза, че бирата е 9 долара. Викам му: „Това са ми последните 5. Пазех си ги за сувенир, но ми се допи още.” . Взе ги и ми даде един леден „Fiji Gold” . Да съм бил останел с хубав спомен. Е, няма как да не остана с хубав спомен.

–––––––

Пикам, пия хапчето за кръвно и тръгвам. Или пък да се поизлежавам още половин час?! Самолетът не е заек, да избяга. В Хонконг не очаквам изненади. Фейсбук твърди, че съм бил там на същия ден, преди 6 години. Това е знак. Не вервам да се е променил кой знае колко. Много се радвам и вълнувам. Знам там къде се продават красноселски кренвиршки 1:1. Ще пиша какво е станало, при първа техническа възможност.

–––––––

Тая сутрин пак ми се случи случка.

Чакам си за

паспортна проверка на фиджийското летище,

опашката върви бързо, а на мене ми е леко на сърцето, защото ше се разкарам от тая прескъпа държава. И като дойде моят ред, ушев ме погледна много кофти, проведе кратък телефонен разговор на неразбираем език и каза да го последвам. Заведе ме до една

отвратителна малка стаичка за разпити,

в която имаше само бюро и два стола. Взе ми паспорта и бордната карта, затвори ме сам в тая стаичка и изчезна. Направо се насрах от притеснение. Вече беше време за качване на самолета, а никой не идваше. Започнах да си представям как ше ми направят някаква постановка и ше ме набутат в пандиза. И ше стана нещо като либийска медицинска сестра. Накрая все пак дойде един ушев, който беше с панталон, а не с пола и изглеждаше доста по-човечен от тая маймуна, дето ме унижаваше на идване.

Започна адски обстоен разпит, при което ушев записваше стриктно всеки мой отговор, в специално тефтерче. Вече беше изписал поне 4 – 5 страници, когато почти ме излови в престъпление. Пита ме как така съм бил работел в Германия, след като в паспорта ми няма немска работна виза. Направо ми извади душата. След разпита пристъпихме към обиск на багажа и джобовете. Още щом отворихме раницата, видяхме че шибаното дезодорантче, което си купих онзиден, се е счупило. То беше стъклено шишенце с топче отгоре. Разляло се цялото и омазало изобилно апарата, компютъра и дрехите с някаква бяла каша. Направо ми пламна главата. Разпсувах се така каруцарски, та чак притесних ушев. Той отърча някъде и ми донесе салфетки. Каза че повече няма да ме джоби, и че съм свободен.

– И защо беше целият панаир – попитах

– Ами, защото си с български паспорт

– Само български паспорти ли джобите и разпитвате?

– Български и румънски

– Защо, ако не е тайна?

– Тайна е

– Благодаря, довиждане!

– Довиждане, лек път!

Прочули сме се явно чак до другия край на Земята. Като ме пусна и се поуспокоих, усетих че всъщност съм много гладен. И навсякъде продават вкусни неща, а аз нямам местни пари. Тогава не знам точно как стана, обаче успях да се запозная с една банда весели филипинки и някакси ги извъртях, та ме почерпиха хамбургер. Двоен – с две кюфтета вътре. А после даже видях самите Филипини през илюминаторчето, щото небето беше безоблачно.

В самолета се паднах на двойна седалка с млада и притеснителна китайка. Родена на 6-ти август 88-ма, в чудния китайски град Shenzhen. Мъчеше се да спи. Щом задреме – клюмне върху мене, стресне се и почне едни извинения – сакън, притеснила е непознат човек. Като я гледах как се шугави и не може да си намери място, ми стана мъчно. Разбутах я ѝ и викам да се облегне спокойно на мене и да се наспи, и че нема да ми пречи. На мене грам не ми се спеше и, докато китайката спи, решавах судоку на екранчето. Съответно, не реших нито едно. Нема ме много-много в мисленето.

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът

Дай Боже, да имате през живота си възможност да се възползвате от нощувките в столицата Сува:



Booking.com

Други разкази свързани с Океания – на картата:

Океания

Из останалите части на Фиджи:



Booking.com