Tag Archives: Любомир Петров

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция – историята на едно пътуване с Ауди

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно, бих казал епично, ако не мразех англицизмите, пътешествие заедно с Любо. Тръгваме за Иран и Ирак! Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част първа

Пътят на изток през Турция

Краят на Май наближаваше и дългоочакваното пътешествие на изток към непознати за нас земи най-накрая дойде. Всички приготовления бяха направени, карнета и визите налице, а групата готова за тръгване.

В късния следобед на 22-ри май след работа се натоварихме в натъпканата с багаж кола и потеглихме на изток.

Дестинацията – Иран, а за десерт и Северен Ирак.

Тези земи от няколко години са ми в полезрението и най-накрая дойде момента за реализацията на това пътуване. Идеята беше да отметнем едни 400 – 500 км + една граница и да нощуваме нейде в шубраците около Истанбул. Тези километри щяха да са от голяма помощ съдейки по ограниченото време, с което разполагахме за това пътешествие.

Пътят до границата се изниза бързо.

На Капитан Андреево нямаше много наплив

и също минахме доста скоростно. Вкарахме 50 турски лири в стикера за магистрални такси и поехме в посока третия мост над Босфора, на север, от който бях харесал една горичка за нощувка. Макар и с не малко отклонение този мост спасява от неспирния и никога непредвидим трафик на Истанбул.

По късна доба се озовахме в борова горичка, която изобщо не загатваше близостта на мегаполиса. Макар и малко мръсничко мястото беше доста добро за нощувка. Предлагаше уют и симфония от птичи песни. Разпънахме лагера и софрата, и прехода от забързаното ежедневие към предстоящото пътешествие започна!


Ден 1
Ден за строг транзит. Трябваше да се опитаме да минем колкото ни позволяваха пътищата повече километри на югоизток. Странното беше, че турците бяха завършили третата си магистрала от азиатската страна, но системата, която бяха въвели за таксуване не беше автоматична, а се плащаше кеш на 2 места, което мен много ме учуди при положение, че турците се стремят да облекчават трафика.

На магистралата между Истанбул и Анкара имаше ремонт,

който го помня още от преди 2 години и движението беше отбито през обходен маршрут. Това внесе известно забавяне, но нямаше как. В ранния следобед

минахме покрай Анкара транзит

и хванахме пътя към Кайсери. Удивителни са огромните жилищни комплекси пръснати в покрайнините на Анкара просто ей така сред ливадите в нищото. Такъв тип строителство ни направи впечатление около доста големи турски градове.

След Анкара пътят макар и с две ленти в посока стана доста бавен поради засиления трафик и многото населени места, през които преминаваше. Не можахме да минем планираните за деня километри и малко преди мръкване разпънахме палатката на едно

прилично местенце малко преди Кайсери

сред няколко бадемови дръвчета. Макар и с повечко трънаци мястото предлагаше просторна гледка и относително спокойствие. А най-важното беше, че гадните дразнители комарите ги нямаше, което беше доста добре.
Ден 2
В ранна доба се измъкнахме от спалните чували и след стабилна закуска потеглихме

в посока планината Немрут

Турция е интересна страна за пътуване. Дори и самият път ти предлага интересни гледки, особено в анадолското плато.

Спряхме за бърз обяд на идеално място за палаткуване, но уви не беше още време за такива дейности.

Наближавайки Немрут пътят стана изключително стръмен

На първа предавка натоварената кола се бореше с наклона, а в предното стъкло се виждаше само небето. И така няколко километра, което си беше доста кофти. Иначе самата

планина Немрут

е впечатляваща. Има източна и западна тераса, които са отрупани с характерните каменни глави на богове. Мястото е доста мистично и интересно.

По обратния път на 1-ва предавка и изправен на педала на спирачките мотора сърдито ревеше, а миризмата на феродо беше неизбежна. Отвратителен път! Твърде дълъг е този наклон.

Немрут, Турция
Немрут, Турция
Немрут, Турция
Немрут

Отправихме се в посока

Диарбекир

и на около 50 км преди града разпънахме бивака скрити в нощната тъмнина на една поляна точно до главния път като само светлините от челниците мъждукаха в нощта. Чудесно място макар и доста открито.

Ясното небе беше отрупано с безброй ярки звезди, а обстановката навяваше спокойствие. Имаше някаква цистерна за вода, на която позиционирахме соларния душ и се изкъпахме, което си беше истински лукс.

На следващия ден

езерото Ван и границата с Иран ни зовяха!

Ауди край Диарбекир, Турция
Ауди край Диарбекир, Турция


Ден 3
Тихият тътен от нощния трафик по близкия главен път не спря цяла нощ, но не беше дразнещ, а някак унасящ и сънят беше пълноценен, така че в ранна утрин се измъкнахме от спалните чували.

Беше прекрасна майска утрин

Слънцето тъкмо се подаваше иззад околните хълмове и цялата тази картинка навяваше спокойствие. Може би това беше първата сутрин, в която лично аз успях да се откъсна от градското ежедневие, което вече беше далеч в България. Потеглихме към

Диарбекир – кюрдската столица

Минахме транзит през града в ранната утрин. Изглеждаше уреден и голям град с добра инфраструктура, нови жилищни кооперации и разрастващи се квартали (или поне това видяхме ние). В края на града заредихме бензин. Интересното беше, че за първи път благодарение на ниската стойност на турската лира

горивото беше по-евтино отколкото в България,

което беше странно на фона на някогашната цена от близо 4 лв за литър.

В град Татван

от западната страна на езерото Ван спряхме да попълним хранителните запаси – главно плодове и зеленчуци. Сашо и Иван отидоха на лов за хубав зарзават. След известно време се появиха ухилени с няколко чанти, за които бяха дали около три – четири лева. Ползотворен пазар!

От Татван поехме

по южния път на езерото към град Ван

като пътят се оказа много приятен и живописен. В продължение на половин час в насрещното движение се изнизваха на групички много коли (вероятно над 50 на брой) с немски номера, оборудвани с таванни багажници, допълнителни гуми и туби за гориво. Бяха предимно стари аудита, бмв-та и фолксвагени. Някои поздравяваха вероятно разпознали в нас също пътешественици. Като гледам как бяха оборудвани обаче вероятно се връщаха от централна Азия или Монголия, а ние бяхме тук наблизо до Иран. Е, за ограничена отпуска толкова. Бяхме щастливи от възможността да направим това пътуване, а живот и здраве и по-далече някой ден.

В град Ван

отидохме първо при крепостта, която беше доста внушителна и се намираше на едно възвишение точно до едноименното езеро. Доста приятно местенце.

Крепост Ван край езерото Ван, Турция
Крепост Ван
Крепост Ван край езерото Ван, Турция
Крепост Ван

След това посетихме

монумента на „Котките от Ван“

Оказа се, че има такава порода, характеризираща се с различен цвят очи и те са символ на града.

Монумент „Котките от Ван“ – Ван, Турция
Монумент „Котките от Ван“

Оттам посоката беше ясна – границата с Иран.

Към турско-иранската граница с Ауди, Турция
Към турско-иранската граница

Избрахме си най-южния пункт, който макар и на двеста и няколко километра ни отне не малко време през планините. Наоколо беше красиво и сурово. Това беше една друга далечна Турция.

Aşalan, Van, 65600, TR

Спряхме край едно село за обядваме. Наоколо имаше пастири със стада пръснати по ливадите. След като разпънахме софрата едно от стадата мина непосредствено до нас, а пастирът се приближи, ръкува се с нас и се извини, че ни е смутил с овцете си. Няма проблеми, Аркадаш, ние не се плашим от малко миризма на овце и прахоляк. Дойдоха и негови приятели, поздравихме се, почерпихме ги с вафли от България и си пожелахме всичко най-хубаво. Готини и дружелюбни хора са кюрдите тук!

Овчари в турски Кюрдистан – край Ван, Турция
Крепост край турско-иранската граница - Турция

След това след доста завой и не много добър път на някои места

пристигнахме на границата с Иран

около 19:00 ч. Започна чудене откъде да подхванем с процедурите. Намерихме едни служители, поориентираха ни, вдигнаха една бариера и казаха шофьора с колата да ходи там пред една друга бариера и да чака, а пасажерите минават отделно. Там на бариерата нямало никой, ама щял да дойде след 15 – 20 минути. Веднага ми стана ясно, че това няма да е точно така.

Пасажерите бяха в Иран след точно 15 минути, а аз си чаках ли чаках. В колата задушно, а навън пълчища от комари патрулираха и чакаха някой да се покаже и да го разкостят.

След два часа се върнах пеша наобратно да търся някого. Никой не говореше английски, ама схванаха какво има казвам. Подсмихнаха се тия мързеливци и след малко дойде някакъв абсолютно цивилен, който не ставаше за нищо. Не можа да се логне в системата, та дойде и някакъв друг. Оправиха документите на колата, ама паспорта не можело. Пак се върнах назад, за да оправят и него на пасажерските гишета. Накрая още една проверка и

бариерата се вдигна

Вече беше мръкнало и аз спрях пред металната решетка с

табела „Ислямска Република Иран“

от другата страна, на която дежуряха войници. Очаквах голямо мотане и неорганизираност на тази граница, но от иранска страна, а не от турска. Оказа се точно обратното.

Скоро бариерата се вдигна, войниците ме поздравиха любезно на английски, погледнаха паспорта и ми казаха да давам напред. Там се срещнах с моите другари, които вече бяха минали всички процедури и имаха входни печати. Бяхме единствената кола в този момент. Влязохме в сградата отляво, където ни посрещнаха с чудесна диня, тулумбички и чай.

Страхотно посрещане!

Хората говореха и английски! Започнаха да ни разпитват откъде, за къде и т.н. Оправиха карнета, но с визата малка греда. Тъй като визите за Иран вече бяха електронни, моята не им излизаше в системата и се наложи да почакаме около 2 часа, за да се оправят със създалата се ситуация. Престоят беше доста по-приятен от този на турската страна. Тук ни третираха като гости и всичко вървеше гладко макар и бавно. Накрая всичко беше ОК и след още няколко проверки и подписи бяхме готови да влезем в

Иран

без изобщо да ни проверяват багажа. Вече бяхме изкарали 4 часа на границата общо и беше около 23:00 ч, а по иранско време 00:30 ч.

Добрите хора ни предложиха да спим в един фургон на границата и утре да продължим. Макар и доста мърляв, фургона си беше подслон и се съгласихме. Имаше и тоалетна с течаща вода в близост. Решението не беше лошо, защото

през нощта се изви такава свирепа буря

със силен вятър, че имах усещането, че ще преобърне фургона заедно с нас. Ламаринените стени стенеха под напора, а металната врата на входа, която не се затваряше добре блъскаше бясно. На сутринта – ясно и спокойно време без никакъв намек за нощната буря, а първите гледки от Иран се разкриха пред нас.

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:


Другата Турция

Booking.com

По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Заради липсата на пътепис вчера, днес ще компенсираме с едно голямо пътешествие през Полша и балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Наш водач ще бъде Любо, а в края на пътеписа ще се препитваме коя столица на коя държава е :) (нали знаете, че не знаете още столиците на трите държави? ;)

Приятно четене:

 

 

По „Via Baltica“ до Прибалтика!

Литва, Латвия, Естония и изкачване на най-високия връх на Полша (Риси) в Полските Татри.

 

След известно планиране и доста промени в една чудесна августовска вечер в петък след работа в пълен комплект от 4-ма души се отправихме по

маршрута София -Полските Татри – Литва(Тракай и Вилнюс) – Латвия(Рига) – Естония(Талин) – Остров Хиумаа(Естония) – Куршская коса(Литва) – Жешов(Полша) – София.

Така стана, че връщането през Санкт Петербург и Москва отпадна и това остана окончателния маршрут. Настроението беше приповдигнато до момента, в който

стигнахме до Калотина

Беше активният гастербайтерски сезон, всички те се бяха юрнали по родните си места и сега се прибираха като някои автомобили приличаха на същински „Ноев ковчег“. Сякаш идваше края на света и всички се запасяваха, за да изкарат поне година от припаси. Интересно е да видиш коли за по 30-40 хил. евро натъпкани до козирката с касетки домати, картофи, черги и т.н. Бедните амортисьори – направо стенеха под непосилното тегло. Един приятел ми беше казал, че е видял Мерцедес комби с наковани отзад рафтове от шперплат. И така подготвихме се за бая чакане, но в крайна сметка минахме за близо 2 часа.

По сръбската магистрала трафика беше като на Цариградско шосе в час пик

Някъде по малките часове стигнахме

сръбско-унгарската граница, където адът беше пълен

Не знам точно колко километра беше задръстването, но бяха много. В продължение на час нищо не помръдна. Имаше граничари, които казваха „Ще пускаме, ще пускаме“, но това така и не се случваше.

Беше време за кардинални мерки. Тук един ден не ни мърдаше.

Погледнах малко настрани до близката бензиностанция ОМВ, където имаше метална врата и мазен сърбин до нея. Отидох да разуча, а мазника веднага изскочи с оферта „Десетка, бра-ат и минаваш“. Погледнах картата и решението беше взето на мига. Омитаме се. Дадохме десетте евро на доволния сърбин и започна едно лашкане през околните ливади, но за щастие не трая дълго. Ливадния път излизаше на друг селски, който пък връщаше обратно към Суботица, а оттам към другото КПП за Унгария. Там имаше също коли, но много по-малко. Минахме и се отправихме обратно към магистралата.

Отклонението беше близо 90-100 км, но това е нищо в сравнение с КПП Хоргош, където времето беше спряло.Съмваше се. Унгария я минахме на екс.

В Словакия

ме спряха за превишена скорост. Нарушението беше „голямо“ – при ограничение 50 км/ч, аз бях с 64 км/ч. Случи се един мазен полицай, който искаше 50 евро за това. Ааа, няма да стане тая работа. Реших, че ще се разправям. Почнах с това, че не е възможно да иска пари на ръка, продължих, че ще се обадя в посолството да ми обяснят процедурата за глобите и накрая се договорихме за 20 евро и кой откъде’ е. Даде ми и нещо като документ, който беше смешен. Приличаше на билет за градски транспорт с печат. Е, здраве да е, това е част от пътуването. По-късно в Словакия

спряхме в полите на Татрите

за обяд. Гледката беше много хубава, а времето слънчево и приветливо.

 

Татри, Словакия

Татри, Словакия

Татри, Словакия

 

Полската граница не беше далеч,

а изходния пункт за вр. Риси, най-високия в Полша и в полските Татри, беше само на няколко километра от границата. Паркинга там беше платен и приличаше повече на паркинг пред голям мол, отколкото на стартово място за планински преход. Имаше даже човек, който насочва и подрежда колите.

Приготвяйки багажа за нагоре, Деян с ужас открива, че една от консервите с риба се е спукала и леко е пооляла в багажа му. Това 100% е станало докато сме тъпкали багажа, за да се сместим. Е, за щастие пораженията по дрехите му не бяха големи, но пък миризмата на риба трудно се изгонва.

Татрите

са невероятно популярна планина. Първите метри нагоре по пътя бяха сякаш сме на митинг. Хиляди хора слизаха и се качваха, а имаше и непрестанен трафик от каруци, които изкарваха по-мързеливите любители на планината нагоре срещу съответната сума. Цялото място беше доста комерсиализирано. Имаше и входна такса за влизане в национален парк, но тя беше символична. Спането на палатка беше забранено с изключение на един къмпинг, в който ние възнамерявахме да нощуваме и на другата сутрин да се качим до върха. Е, да, ама не. Оказа се, че няма и помен от този къмпинг.

Посъветваха ни да се върнем в Закопане, където да спим. Всички се спогледахме, което значеше – „Няма да стане тая работа“.

Продължихме нагоре

В най-популярната хижа „Морско око“ беше гъчканица като на рок концерт, а пред регистратурата имаше дълга опашка. И това веднага отпадна като вариант.

На самото езеро беше като на Несебър през летния сезон. Пекат се разни „тюлени“, други са разпънали трапези. Честно не бях виждал такова чудо по планините из Европа. Толкова много хора – любители на планината. Вярно че поляците са много, а планини си нямат достатъчно, но все пак беше странно.

Седнахме да изпием по едно „Шуменско“ на брега на едноименното езеро „Морско око“ и да обсъдим ситуацията. Решението дойде бързо. Влизаме в гъсталака далеч от навалицата и спим само на спални чували в гората.

Мони намери чудно местенце насред плантация от боровинки. Не бях виждал толкова боровинки на едно място. Спахме буквално сред тях, а спейки те сами се завираха в устата и ушите ти. Мекия мъх добавяше допълнителен комфорт и се получи изключително приятна и удобна нощ. На сутринта даже нямаше никаква влага. Прекрасна нощ, а се очертаваше и прекрасен ден. Времето беше ясно и благодарение на утринното слънце, околните върхове се отразяваха в спокойните води на езерото с идеален контраст.

 

 

Татри, Полша

 

Тръгнахме много рано нагоре и имаше малко хора. След около 45 минути ходене се стига до второто

езеро в района – Czarny staw pod Rysamy

Езерото е много бистро и бая дълбоко. От едната му страна има вечен сняг, а другата окъпана от слънчевите лъчи се радва на боровинкови плантации.

 

Татри, Полша

 

Татри, Полша

От тук започва най-стръмния участък, но и най-интересния. На места има фиксирани вериги в скалите за по-голяма сигурност при катерене и слизане. За малко време се добива голяма височина, заради стръмността на терена. Неусетно

стигаме до върха,

където вече има около 10-15 човека, а мястото е силно ограничено. Някои от присъстващите са се качили от словашка страна.

Татри, Полша

 

Татри, Полша

 

Пътеките от двете страни на върха се виждат като на длан. Разкрива се чудна гледка към езерата, а и към целите Високи Татри. Правим си няколко снимки, благодарим на планината за хубавото време и за благосклонността й да ни позволи да се качим и поемаме надолу. Добре че се качихме по-рано, защото отдолу прииждат стотици туристи с една цел – върхът. Налага се да се изчакваме по въжетата, но няма как.

Слязохме успешно до „Морско око“, където е все същата глъчка и лудница. Оттам към паркинга и на север в посока Краков като идеята беше да минем възможно най-много километри преди да се стъмни и да спим на палатки някъде из храсталаците. Е, то като идея добре, ама

пътищата в Полша са бая бавни

Постоянно се минава през села, трафика е много интензивен и тесните пътища едва побират колите, а особено в нашия случай – неделя привечер. И така едва стигнахме до

Краков

преди да се стъмни и някъде в покрайнините си намерихме доста прилично местенце за нощувка, но със свирепи пазители – цяла орда комари, които явно са били на диета откакто са се появили на този свят. Само дето не започнаха да разкомплектоват колата и палатката, за да се доберат до нас. Е, няма как не може всичко да е екстра.

На следващата сутрин по ранни зори се изнесохме с идеята днес да влезем в Литва и да стигнем до Вилнюс.

Полша е хубава държава

Винаги съм имал афинитет към държавата, нравите и хората там, но пътната им мрежа е абсурдна, бавна и досадна. Селата и малките градчета се нижат едно след друго като междуградското шофиране е истинска рядкост (или поне по маршрута, откъдето минахме). Задръстванията са чести и не само в градовете. Има ги и по възлови кръстовища извън тях. В покрайнините на Варшава текат грандиозни реконструкции и скоро трафика ще бъде облекчен. Хубав е и участъка от Варшава към Бялисток, а оттам на север тръгва така наречения път

Via Baltica към Талин

Там населените места бяха по-малко, а трасето минаваше през чудесни гори от двете страни на пътя. Всичко беше зелено и свежо. И така докато наближихме границата с

Литва,

където нещата пак бяха позатлачени. Граничен контрол между двете държави няма и се минава за една минута. Веднага след влизането в Литва се долавя разлика. Усеща се, че си в друга държава.

 

Литва

Движението почти изчезва, селцата намаляват и всичко наоколо създава усещане за спокойствие. Много приятни първи впечатления. Отправихме се в посока

Тракай

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Малко градче с хубав замък, кацнал на брега на езеро. Мястото се намира на броени километри от столицата Вилнюс. Заварихме чудна картинка. Замъка и езерото обагрени от лъчите на гаснещото слънце, а наоколо пълно спокойствие. Няма тълпи от туристи, няма бутаница и постоянно щракащи фотоапарати.

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Прекарахме около час на това място и тръгнахме към

Вилнюс,

където пристигнахме по тъмно. Намерихме си приличен хостел и се настанихме. Следващия ден ще бъде посветен на Вилнюс.
Ето го и следващия ден. Леко намръщен, но поне не валеше. Тръгнахме на опознавателна обиколка.

 

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Градът е приветлив и чист. Разходихме се по основните забележителности, качихме се на хълма с останки от крепост, който предлага хубава гледка отвисоко и се намира в централната част.

Вилнюс, Литва

Опитахме някакъв странен вид малини от местния пазар, които на вид бая го докарваха, а на вкус нещо хич ги нямаше, но пък боровинките, които продаваха бяха уникални и на доста ниска цена. Следобяд тръгнахме към

Латвия и столицата Рига

Имаше нещо в Латвия, което не ми се връзваше, а именно колко им беше скъпа валутата. Беше по-скъпа от британския паунд дори. Като цяло сякаш всичко беше по-скъпо тук. Паркинг за 1 час на улицата беше около 3 лева и то не в най-централната част. Настанихме се в хостел и решихме да разгледаме през останалата част от деня.

 

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

 

Стария център е малък и спокойно се обхожда. Рига е хубав град, но мен нещо не ме грабна. Има красиви катедрали и огромна река – Даугава, която пресича града. Вечерта се запознахме с италианеца Марко, който обикаля сам по тези места. Заговорихме се за минали и предстоящи пътувания. Седнахме в един ирландски пъб за по бира и така приключи този ден. С Марко се разбрахме да се видим пак в Талин. На сутринта тръгнахме отново на север към

естонската граница,

която не беше далеч.

 

Естония

 

Естония

Естония

е по-различна от другите две прибалтийски държави. И езиково и икономически, тя е по-близка до Финландия. Там ни спряха полицаи за проверка, но нямаше проблеми. Хората бяха съвсем културни и говореха английски. Тук не се срещаха много чужденци по пътищата с изключение на руски коли, които бяха на всеки километър. Явно се чувстват като у дома си.

В Талин

паркирането се оказа малко по-сложно. След известно въртене стана ясно, че в центъра няма как да се спре. Намерихме платен паркинг за около 10 евро на нощ непосредствено до центъра и без колебание паркирахме там. Стария Талин е място с неповторима атмосфера. Вече се смрачаваше и излязохме на нощна обиколка.

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

 

Обадих се на италианеца Марко и той дойде с нас. Зарадва се човека, че ще си има компания. Не му беше много готино да е сам.

Нощен Талин е не по-лош от дневния му вариант. Осветените сгради и уличните лампи правят града някак уютен. Има красива руска църква, която осветена е дори по-красива, отколкото през деня. На едно хълмче в центъра седнахме да изпием по една бира и да се порадваме на нощния пейзаж. Марко ни разказа за живота си и за плановете да прекара една година в Египет. Бая беше пообиколи за възрастта си, а и имаше амбиция за още много. Интересни са срещите с пътешественици, които са непознати, но в същото време и някак близки. Хора от една и съща порода с еднакви интереси. Тези срещи винаги са вълнуващи и нещо ти остава след това.

На сутринта беше същинското разглеждане на Талин.

Талин, Естония

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Освен обичайните точки в стария център се качихме на близкия хълм, откъдето са виждаше града като на длан с всичките червени покривчета. За момент ми напомни на Прага, въпреки че са доста различни. От това място се виждаше и пристанището, откъдето тръгват фериботите за Финландия, която отстои само на около 2:30 часа с ферибота. Погледнах на север, замислих се за момент и си казах „Хайде другия път“. Нямаше време за Финландия макар и толкова близо.

Hiiumaa, Естония

В ранния следобед си взехме довиждане с Марко и се отправихме към град Хаапсалу, откъдето тръгват фериботите за

остров Хиумаа –

следващата цел. Острова е много слабо населен и добре запазен с пренебрежимо малко количество туристи. В градчето Хаапсалу има стара гара тип музей с интересни локомотиви от изминалия век. Заслужава си да й се обърне внимание.

 

 

Хаапсалу, Естония

 

остров Хиумаа, Естония

Пътуването по вода с ферибота траеше около 1:40 часа и неусетно вече бяхме на острова. А там – един малък рай.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Празни пътища, гъсти борови гори, девствени плажове, вятърни мелници от отминали времена, стари морски фарове и невероятни места за къмпингуване, но нека да карам едно по едно. Като за начало се насочихме към най-северната точка на острова, където се издигаше най-високия фар, а и най запазения.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

 

Качихме се до върха на фара срещу 2 евро и се разкри гледка на 360 градуса. Чудна гледка. От едната страна безбрежното море, а от другата гъстите зелени гори на острова.

В целия прибалтийски регион ми хареса нещо, което другаде не бях виждал. Гъстите борови гори като в родните ни Родопи буквално плакнеха стебла в морето. Гората се спускаше на самия плаж и то в продължение на десетки, а дори и стотици километри. Много красив контраст.

На слизане от фара се заговорихме със съдържателя му. Готин човек, който искрено се заинтересува откъде сме и, че сме били толкова път, за да дойдем до „неговия“ фар. Сети се, че е чувал за българското розово масло. Всъщност България не беше съвсем непозната по тези земи. В Литва видяхме вносно сирене от България, но на бая дебела цена.

И така след фара тръгнахме по крайбрежния път на запад и така до най-западната точка на острова. Там вятъра беше ураганен, но пък истински рай за Кайт сърфистите, които бяха много. Водата беше катранено черна и гъста. Вероятно причината беше високата популация на водораслите или може би цъфтежа им. Мястото беше доста магнетично, имаше и малък червен морски фар, но заради вятъра не се застояхме.

 

 

остров Хиумаа, Естония

Вече се свечеряваше и се отправихме на югоизток в търсене на място за къмпингуване. Мисля, че вече споменах, че този остров е рай за къмпингуване и нямаше как да не попаднем на райско място, а именно

залива Kaleste

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Имаше оформени места за палатки, а наши комшии бяха само едно семейство с малки деца и двама рибари.

Без да губим време опънахме палатката, а после и трапезата, която днес беше добре обогатена с няколко вида пушена риба благодарение на Краси, който я избра. Домашната ракия също беше налице и вечерта се оформи незабравима. Особено ярък е спомена за рибарите на фона на залязващото слънце. Сякаш времето беше спряло далеч от всякакви проблеми и нерви, далеч от целия забързан свят… Но като всички хубави моменти и този не можеше да трае вечно. Ярката луна изгря над близките борове, а светлината хвърляна от нея се отразяваше в спокойните води на залива под формата на светла пътека. Поседяхме, поговорихме си порадвахме се на момента и се напъхахме в палатката доволни от пълноценния и запомнящ се ден.

Другото утро ни посрещна все така приветливо и слънчево. На никой не му се ставаше след комфортната нощ. Това беше едно от местата, от които изобщо не ми се тръгваше, но след лежерна закуска на брега тръгнахме да дообиколим острова. Не оставаше още много, но пък хубавите гледки не спираха да се показват зад всеки завой.

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Интересни местни постройки, дървени скулптури край пътя и вятърни мелници. Отидохме и до един южен нос, който беше толкова тънък, че буквално се вървеше по една пътечка, а от двете й страни се плискаха вълните на морето и така до момента, когато пътеката стана две педи широка и двете части на морето просто се сляха. Интересно местенце.

остров Хиумаа, Естония

От там хукнахме към ферибота,

за да хванем по-ранния и да си спестим 1:30 часа чакане. Е, хванахме го де макар и в последните минути преди да вдигне котва. Цялата обиколка на острова беше около 200 и няколко километра. Когато акостирахме на континенталната част, помахахме на Естония за довиждане и се отправихме на юг в посока границата с

Латвия

Не след дълго я пресякохме и се отправихме към

Рига,

на чието околовръстно покиснахме в задръстване известно време. Рига е най-населената от трите балтийски столици.

След нея започнаха да се редуват пътища в ремонт, дупки, стеснения и други такива забавящи фактори. Малко ми дотегнаха тези фактори и когато пресякохме границата с

Литва,

със задоволство изпратихме Латвия. Скоро след това започна да се смрачава и беше време да се мисли за нощувката. Кривнахме встрани през ливадите, но фермите бяха навсякъде и до мръкване не намерихме място.

Тъкмо ни се стори, че сме го намерили, но задавения и неспирен лай на кучетата от съседната ферма ни напомниха, че само ни се е сторило. Вече беше пълен мрак, а мястото за нощувка все още беше на дневен ред. И ето, че ненадейно до прашния път на светлината на фаровете се мерна хубава ливада заградена от гора, а две ябълкови дървета седяха като часовои до ливадата откъм пътя. Това е нашето място! Беше време за вечеря, бира и разпъване на палатка.

Утрото беше свежо и влажно, а тънък слой мъгла се стелеше по полетата наоколо. Отправихме се на запад в посока град Клайпеда, откъдето се хваща ферибота за т.н.

„Kuronian spit“ или „Куршская коса“

в руски превод. Мястото е природен феномен и национален парк като се простира на територията на Литва и Калининградска руска област.

Литва и Калининград

 

Естествено ние щяхме да разгледаме само литовската част. Качихме се на ферибота. Цената беше доста ниска. Вярно че и самото пътуване траеше около 10 минути. Като слязохме тръгнахме на юг по продължение на „Косата“, стигайки до руската граница и оттам вече тръгнахме на обратно като спирахме да разглеждаме интересните места.

Най-впечатляващите места

според мен са две.

  • Първото са пясъчните дюни. Това е голяма площ от фин пясък, който е навят на купчини. Нещо като в пустиня, ама не съвсем, защото имаше и тревичка тук-там. Но пък мястото е наистина красиво и различно.

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Като се изкачи човек до най-високата им част се разкрива хубава гледка към морето и към природните гледки наоколо.

  • Второто хубаво нещо беше малко градче, което за жалост не мога да се сетя как се казваше. Намира се на самия главен път, който пресича косата от север на юг. Градчето е пълно с къщички в местен архитектурен стил, който много напомня и на скандинавския.

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Имаше и фолколорен фестивал, който допълваше атмосферата. След това се изкъпахме в Балтийско море, което не беше крайно студено и се отправихме към ферибота.

 

Гора, Литва

Гора, Литва

Гора, Литва

От там трябваше да заобиколим цялата Калининградска област, за да стигнем до полска граница, но влизането в Полша остана за другия ден. По тъмно намерихме място за бивакуване и разпънахме последния лагер в Литва.

Гора, Литва

Гора, Литва

Сутринта, пресичайки

полската граница

помахахме на Прибалтика за довиждане и си пожелахме пак да се видим някой ден. Определено на всички много ни хареса това, което видяхме. Отправихме се към Бялисток, откъдето решихме да минем по друг път за Словакия, а именно през

град Жешов (Rzeszow)

Бях чувал хубави неща и решихме да разгледаме града и това решение се оказа добър избор.

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

 

Градчето беше тихо и спокойно, но центъра кипеше от живот. Имаше хубав централен площад, парк, в който тичаха и играеха деца, замък и булевард, който ми беше адаш. Прекарахме следобеда в града и потеглихме малко преди залез, за да си намерим място за палатката. Извадихме късмет, защото съвсем скоро местенцето само се показа. Беше на един хълм и се разкриваше гледка към долината, където минаваше главния път за Словакия. Знаех, че това е последната вечер от това пътуване, а някак хич не ми се връщаше. За това време по тези диви и далечни места се бях откъснал доста от монотонния градски живот, ама няма как.
На другата сутрин рано-рано

потеглихме към България

Границата със Словакия беше на броени километри. Времето беше кофти и валеше. Нашия път минаваше през градовете Прешов и Кошице. Имаше бая цигани по тези места.

В Унгария пак валеше. Имаше огромно задръстване на околовръстното на Будапеща, но за щастие продължаваше в посока южната им дъга и оттам към границата с Австрия.

Ние минахме бързо и се отклонихме на юг към Сърбия. Този път нямаше много коли на границата. Минахме неусетно. После и Сърбия се изниза и по тъмно стигнахме до България.

Това беше. И това пътуване отмина и остави приятни спомени, който да сгряват душата през монотонните и сиви дни в града.
Тотал километри – 5953 км, от които по магистрала са някъде около 1400 км.

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
< Днес заедно с ще стигнем до най-западната точка на Европа – Кабо да Рока в Португалия. До него стигнахме след посещението на  Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част втора

Лисабон, Кабо да Рока, Порто, Сантяго де Компостела и Билбао

Ден 9

Лисабон!

В Португалия веднага авто парка се приближи до нашия като години на производство и разнородност на МПС-тата. Е, руски класики не се мяркаха, но всичко останало беше налице. И така града е пръснат на няколко хълма, има и равнинна част, има си и голяма река. Абе бая е хубав, а със старинния трамвай, който катери из стръмните улички атмосферата се допълва.  

Трамвай – Лисабон, Португалия

 

Мост – Лисабон, Португалия

  Изключително много прилича на Сан Франциско в щатите. Дори има и мост, който е досущ като Golden Gate. Разходката ни започва от един от хълмовете, където се намираме. Само след 10 минути ходене и се разкрива чудна гледка от една от терасите на града. В съседство се вижда и крепостта Сейнт Джордж (подозирам, че все пак се казва Свети Георги на португалски – бел.Ст.), която е неизменна спирка на всеки турист.  

Крепост Свети Георги – Лисабон, Португалия

Continue reading

На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

Андора

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Сърни – френски Пиренеи

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ла Вела, Андора

Ден 3

Ла Вела, Андора

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

Испания

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

 

Барселона, Испания

barcelona_zdscn5373

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

На четири колела до Края на Европа (1): От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

Андора

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Сърни – френски Пиренеи

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ла Вела, Андора

Ден 3

Ла Вела, Андора

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

Испания

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

Барселона, Испания

 

Барселона, Испания

barcelona_zdscn5373

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

Мадрид, Испания

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

Монсанто, Португалия

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът