Tag Archives: музей на шоколада

Една разходка до Бирена Прага (1): По музеите и улиците

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади тръгваме за Прага – за БИРА! В първата част само ще загреем, после – ще видим 😉

Приятно четене:

Една разходка до Бирена Прага

част първа

По музеите и улиците на Прага

Идеята за тази екскурзия до Прага дойде съвсем внезапно: eдин приятел много искаше да отиде на бирения фестивал в Прага. Намерил оферта и се записал. Но бил сам и трябвало да доплаща за единична стая. И се сетил да сподели офертата с мен. И понеже ставало дума за три нощи в Прага със закуска, автобусна с нощен преход натам и насам и аз се навих да се запиша. Речено – сторено. Успях да си получа и отпуска за три дена около 24-ти май, с почивните, стават осем.

И ето ме с платена оферта в ръка. За 299 лева, без пътните такси (20 евро, които платихме на място) и още доплатихме на място за корабче по Вълтава с включен обяд (двучасова за още 19 евро).

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Ден първи

Дойде датата на тръгване – 22.05.2018 г., и ето ме на път. Събрах си багажа в една малка чанта – същата, с която ходих до Дубай през зимата и пътуването започна в един топъл майски следобед.

Пътувам до София

Пристигаме в големия град около 15:00 ч и с метрото се ориентираме към Сердика. От там започна едно влачене на чантата ми и куфара на моя приятел в посока на Руски паметник. Едвам вървим и въпреки, че сме малко изморени, зяпаме по витрините. Похапнахме по една пица на Съдебна палата и продължихме.

По пътя натам се оглеждахме да видим кои номера трамваи минават оттук и за къде отиват, за да можем на връщане, когато багажа ще ни е двоен и прехода почти денонощие да се повозим малко до гарата.

Стигнахме до Руски паметник и се заоглеждахме къде точно трябва да застанем. А точно там е офиса на туроператора, който сме си избрали, та попитахме направо там.

Казаха ни къде да чакаме и зачакахме. Моето другарче остана при багажа, а аз отидох да похапна малко в близкото заведение. Имахме около час време до тръгване. Дойде автобуса и тръгнахме. Прекрасна млада екскурзоводка, която ни накара да се почувстваме като в приказка.

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Следва един бърз преход до

Калотина и едно бързо минаване на границата

После първата почивка на километър в сръбско на едно заведение. Многократно сме спирали там при други пътувания, така че тук всичко ми е познато. Даже може да се плаща с левове. И там като се започна с

първата бира – Заjечарско (0,330 л.),

че чак незнам до коя поред ще стигнем до края. Но на всяка ще си имам снимка и после ще ги броя – 🙂

Бира Зайчарско – Разходка до Бирена Прага, Чехия

И тъкмо тръгваме след тази първа бира и в автобуса ни раздават по още една за Добре дошли, този път чешка. Която си сложихме обратно в хладилника на автобуса, за да си я вземем вечерта в хотела.

Следват още няколко почивки по пътя към Прага – едната преди Белград, после през Белград си бях буден, даже събудих и спътника си да гледа, защото на него му беше за първи път. Sлед това през Нови сад и Суботица през равното и скучно поле, после още една почивка в началото на Унгария, още една в началото на Словакия и едната по средата на

Чехия

И там някъде беше

втората бира – SARIS 10%

Аз процентите за нищо ги нямам.

Бира Сарис – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Ден втори – ние сме още на път, но полунощ вече е минало.

И сме на една почивка

преди Прага,

където имахме повече време за обяд. И гледам едни вкусни и апетитни храни като на шведска маса наредени и всеки минава и си взема. Но цени не виждам, мога само да гадая – сигурно е на килограм. Ама не посмях да си взема много. Нареждам се аз и си вземам малко картофки и една наденичка. Отивам на касата, казват ми, че струва 85 крони (горе – долу – не помня точно). И аз давам 100. Но касиерката започна нещо да ми обяснява и не взема парите. – АЛТ, АЛТ казва строго и ме гледа умно. И аз не разбирам, но в един момент започвам да се досещам, че или парите са фалшиви или са излезли от обръщение…

100 крони, излезли от употреба – Разходка до Бирена Прага, Чехия

100 крони, излезли от употреба

Давам евро и минавам. Похапвам и размишлявам. После ги показвам на екскурзовода и жената ми казва, че не е виждала такива пари… Ха сега де. Ами ако и другите 1000 крони, които имах и те се окажеха не както трябва?… А съм ги вземал от чейдж бюро. Дояждам си храната и тръгваме. Пристигаме в

Прага

към 15:00 ч. Минаваме покрай гарата, опитвам се да запомня къде е, но после забравям (а ми се искаше да я видя по отблизо в някои от дните) и се насочваме към хотела. По пътя спираме на едно място, за да ни купят билети за градския транспорт, понеже след малко гишето ще затвори. А ние искаме да излезем към 18 ч и да се разходим всички – да ни покажат набързо кое къде е, какво е и какво може да се види и прави в този следобед. Тук някъде виждаме в един парк един малък фонтан и около него малки деца тичат голи – голенички.

Хотел Коруна – Разходка до Бирена Прага, Чехия

След това ни настаняват в хотела (OLYMPIK HOTELS) Sokolovska 138 (www.olympik.cz). Някъде накрая на града, близо до метро станция Инвалидовна (INVALIDOVNA).

Booking.com

Дават ни около час почивка. Но нещо не можахме да си намерим стаята. На картона ни пише 139, а там не става картата. Някъде по коридора на нашия етаж се появява камериерката. Оказа се българка. И нея попитахме защо не можем да си отворим. Тя погледна картата и се оказа, че стаята ни е 133… Показа ни къде е, как се отваря. Каза ни да не оставяме в стаята пари и документи, защото не отговаряала и т.н. Оправихме се и после я

попитах за парите – защо не ми ги вземат никъде

И тя ми каза, че това са пари излезли от обръщение. И че са заменени с монети от 50 крони. (А моите бяха две банкноти от по 50 крони). Но 1000-та крони си били наред.

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Оставям багажа и тръгваме да търсим супермаркета и станцията на метрото. От хотела през паркинга, покрай другия хотел и все направо. Намираме и двете. Влизаме

в супермаркета. Огромно разнообразие от бири.

Но аз си вземах само чипс. Бира имам. В единия край гледам машина за рязане на хляб. На другия ъгъл – машина за приемане на празни бирени бутилки. Я да разгледаме по-подробно. Започвам с машинката за рязане на хляб. Монтирана на стената и леко под наклон. Едно зелено копче задейства целият механизъм. И аз го натискам да видя какво ще стане. Тръгнаха ножовете на празен ход. Огледах се наоколо и гледам хлябовете – имаше и цели, имаше и нарязани. Имаше даже и дълги франзели нарязани и опаковани. Аз

хванах един цял – типово малко хлебче

Гледах го, разглеждах го и пак го върнах на рафта. И тъкмо си тръгвам и иззад рафта се показа една жена и започна да ми се кара, че не трябвало да вземам хляба, да го пипам с ръце и пак да го връщам на рафта. Имало ръкавици. Трябва да го взема и купя. Добре де, така да бъде. Ама за какво ми е цял. Я, пак да го сложа на механизма, който току що пробвах на празен ход да видим какво ще стане… Слагам хляба, натискам зеленото копче, механизма се задейства и след секунди хляба се събира нарязан долу в едно улейче. Но как да си го събера… Жената ми показва от къде да взема найлонче, къде да го сложа на улейчето и как да си го събера… Да бе, вярно, то като в нашата фабрика в която работя… Вземам си найлонче, пъхам си го и отивам на касата.

Но преди това се загледах в механизма за приемане на бирени бутилки… Един голям метален диск, колкото старите грамофонни плочи, с едни ленти накрая. Едно зелено копче го задейства. Като се натисне – диска се завърта. На него един човек тъкмо слагаше бутилки. Загледах се. Слага бутилки, диска ги вкарва зад лентите, те остават там, диска излиза празен, слага следващата бутилка и така докато свършат. И тогава човека пак натисна зеленото копче, диска спря да се върти, а от един процеп излезе касова бележка. За останалото ще гадаем. Поне до другия ден.

Та вземам си хляба, малко салам, чипса и си тръгвам към хотела. Обличаме се и тръгваме на обиколка. И тъкмо тогава завалява дъжд. Чакаме да престане. Връщам се до стаята, за да си обуя обувките за дъжд. И след още половин час тръгваме към метрото.

Разходка до Бирена Прага, Чехия

Губим 10 минути да ни раздадат билетите, да ни покажат как и къде да си ги активираме на машинките и да ни обяснят къде слизаме. Слизаме в метрото вече с билети, но мен първи ме проверяват… (Ползваме билет от 24 крони за 30 мин). И нито един от останалите от групата… Оказа се, че това метро е много дълбоко. Един дълъг тунел, ескалатори надолу, един вятър (духа много в тунела по ескалаторите). Чак ми отнася шапката. Движим се по жълтата линия.

Слизаме на

Мустек (Mustek)

(четири спирки по-натам). Пак започва едно влачене на групата – докато излезят всички от метрото, докато ни обяснят от къде можем да си купим сами билети (имаше една каса за билети на изхода на метрото), какви точно, колко… Докато чакаме половината група да си купи… И минава още половин час.

Излизаме от метрото и пак завалява. Спираме се под един навес по улица Народна (Narodni)

Показват ни тук една глава

Арт инсталация в един вътрешен двор от лявата страна по тази улица – наричат я ГЛАВАТА, която има множество елементи, които се въртят на 360 градуса като кубчето на Рубик. Всеки един елемент се върти на 360 градуса, после няколко едновременно и накрая цялата глава се върти. И всичко това ако се наблюдава на фона на залязващото слънце с всичките отблясъци на светлината – било много красиво. Дъжда пак престава.

Слизаме по малките тесни улички (Na mustku), която по Melantrichova ни извежда до многоцветния пейзаж на стария град. Покрай музея на секса (Sex MACHINES MUSEUM), излизаме на големия площад с часовника. Оттам надясно покрай музея на шоколада, на изтезанията и на восъчните фигури и стигаме до Барутната кула. Все известни и красиви места. Показват ни къде ще се чакаме на другият ден по обед, за да ни заведат на корабчето (на часовника пред готическата порта там).

Из малките и чисти улички – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Из малките и чисти улички

После тръгваме през еврейския квартал, по улица Парижка, тук някъде спираме да сменим пари на по-добър курс. И тук започва едно влачене, пресмятане – кой колко крони да си вземе… Такива работи.

Продължаваме, показват ни една синагога, скъпите магазини тук и излизаме на Чехов мост. Тук ще бъде автобуса в последния ден следобед за тръгване. Трябва да пресечем моста и наляво по стъпалата. Там всеки ден и по всяко време има върволица от автобуси, чакащи туристите си.

Ако пресечем и пътя и тръгнем нагоре по стъпалата, после надясно, ще излезем горе на Метронома, а оттам надясно по алеите и ще излезем на шатрите, където е разположен

бирения фестивал

И ни оставят. Аз тръгвам с едни хора от групата, тръгнали към шатрите, ама само донякъде – да видя къде са и в другите дни да ходя сам по обед. Стигнах до края на стъпалата. Горе до Метронома. Той се вижда отвсякъде – една голяма червена стрелка, която се движи наляво – надясно.

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома

Тук имаше още една много интересна Арт инсталация – на един кабел опънат от Метронома до близките дървета в парка висяха стотици чифтове маратонки навързани за връзките на този кабел, една до друга, една под друга, няколко една за друга, различни видове, марки, цветове. Изумително красиво. Достатъчно нависоко, за да не може да се стигнат и да се вземат 🙂 От терасата там се вижда Прага като на длан.

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Маратонките

Тук имаше една сцена, на която се подготвяха да пеят. Имаше и една малка бирария на открито. Бирата се лее навсякъде. Погледах малко и си тръгнах. Правя по още една обиколка наоколо и се прибирам към хотела. На другия ден групата има обиколка с местен екскурзовод на забележителностите на Прага около три часа, след което е обиколката на Вълтава с корабче от 14:00 до 16:00 ч с включен обяд. Ето къде ще обядвам на другия ден. Аз съм се записал чак за нея.

Нито смятам да ставам толкова рано и да закусвам, нито смятам да се влача след групата три часа до обед. Защото аз съм си набелязъл конкретни неща за посещение през трите дни там

– Бирените шатри;

– Хълма Петржин с наблюдателната кула;

– Тв кулата с ресторанта и наблюдателната площадка;

– Музея на изтезанията и на шоколада (които ни показаха в първия следобед) – ако мога;

– Да опитам поне осем вида бира (Е, толкова опитах на шатрите, ама и още толкова си вземах от супермаркета в последния ден, за вкъщи, за да опитам и още бира). Даже си направих и списък с марките, които исках да пия, както и да похапна козуначено коминче (Трнделник (TRDLO) – което ни показаха какво е и къде го има), сладолед.

Trdlo – Трънделника – козуначени коминчета – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Trdlo – Трънделника – козуначени коминчета

А защо не и козуначено коминче, пълно със сладолед… но за това в следващата част:) А исках и някой мол, ако остане време. Малко снимки, малко видео и много бира. Толкова. Какъв Дрезден, каква немска бира?…. Който иска от групата да ходи. Аз съм дошъл в Прага. Нито до Дрезден ще ходя, нито история ще слушам. Сам ще си правя програмата. И ще видя повече, сигурен съм.

Третата бира,

която пия в хотела, е тази, която ни раздадоха в автобуса по пътя насам. Ха, биричка пред хотела с лакомствата, които си взех от супермаркета. А бутилката смятам да върна на другия ден в супермаркета, да видим как работи машинката там.

Ден трети – 24. 05. Празник за нас, незнам дали и за чехите.

Събуждам се към седем сутринта. Ама не бързам да ставам. За днес групата има след закуска да тръгва в осем за дневната обиколка. Което предполага, че след осем ще има повече места в ресторанта за закуска, но и по-малко храна:).

Слизам към 07:30 ч. Навсякъде в ресторанта е пълно с туристи, почти нямаше места. Седнах при две възрастни китайски дами. Общо взето в хотела имаше преобладаващо младежки групи и много по-малко възрастни туристи, както обикновенно се получава при евтини хотели и промоционални цени.

Хотел – Разходка до Бирена Прага, Чехия Хотел – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Хотелите, в по-ниския бяхме ние

Закусих си прилично – саламчета, франзелки, мляко с какао, два – три плодови сока, едно варено яйце, малко домати и каквото още свежо си харесах по шведските маси.

Някъде след 8 ч масите се поосвободиха. Значи в следващите дни ще слизам по това време. И тъкмо привършвам със закуската и при мен се спря един възрастен човек, не от нашата група и с чужд акцент ме заговори:

– Ти от каде си?

Аз го гледам умно и мигам с очи.

– Ми от България…

– Ти в Габ-ро-во ли жи-ве-еш?

Аз продължавам да го гледам умно и да мигам изумяващо.

–Да, казвам аз.

– Аз теб виж- дал на ав-то-бус-на спирка в Габ-ро-во….

– И си ме запомнил?

– Ми как… – Отговаря непознатия. И продължава: – Аз бях с бял автобус, преди вас на границата със Сър-бия….

– Не съм видял, аз съм спал.

– Ти па-ту-вал с ав-то-бус от Габ-рово в 12 ч на обед?…. – продължава човека.

– Да….

Та какива работи. Мен ме познава целият свят едва ли не. В следващите сутрини пак се засякохме на закуска и пак си говорихме.

Време е за моята си обиколка. Времето е облачно, вземам си и чадър. И празната бирена бутилка. Отивам към метро Invalidovna (жълтата линия в посока към ZLICIN и ще слизам на Mustek.

Но преди това да върна бутилката. Влизам в супермаркета, отивам на машинката, натискам зеленото копче, диска тръгва, слагам бутилката. Изчаквам да се скрие, натискам пак зеленото копче, диска спира и от процепа излиза касовата бележка. На нея пише – бутилка 0,500,…. 3 крони. Отивам на касата, давам бележката, дават ми три крони и си излизам. А три крони са нищо (5 крони е едно ползване на общественна тоалетна, някъде е и 10 крони). Но все пак това са ми първите три крони, заработени в Прага. И се замислям, че световно известните бизнесмени и милионери са започнали с дребни и жълти монети. Та такива работи.

Продължавам си обиколката. Купувам си билет за 30 мин отивам да, от машинката на метрото и слизам на Мустек. Там си купувам вече карта за три дена (мисля че беше 310 – крони, не помня), но така ми е по спокойно. В края на третия ден вече ще сме си тръгнали.

Слагам си я в един джоб на чантата и забравям за нея. Първо отивам да снимам

ГЛАВАТА

в онова малко вътрешно дворче, което се опитах да запомня къде е. По бул. Narodni. Съвсем наблизо по левият тротоар, минавам под един навес (по-скоро тунелче под една сграда) и попадам във вътрешното дворче, където е главата. Тя вече се въртеше много интересно.

Главата – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Главата

Няколко снимки и продължаваме към Часовника. Запомнил съм малките улички дотам.

Кафе – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Отивам да гледам

музея на изтезанията (MUSEUM TORTURE – входа е 160 крони)

Но още беше рано, така че едно кафе на площада ще е едно добро начало. Седнах си на една масичка, вземах си едно голямо кафе, пия си полека и си гледам прииждащите тълпи туристи.

Столът с големите пирони – Музей на изтезанията – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Столът с големите пирони

След това ходих на този музей. Малък е, почти изцяло под земята – по едни стъпала надолу, през едни тъмни тунели гледам макетите по ъглите и стените. Много зловещо изглежда.

Křižovnické nám. 1, 111 00 Staré Město, Чехия

Имаше на едно място един стол с едни много дълги и дебели пирони, забити един до друг и по седалката и по облегалката. Сядащият там сигурно е изпитвал нечовешка болка. По натам имаша макет (който ми заприлича на нещо от рода „Или казваш каквото те питаме или те потапяме във врящият казан“… ) : На една стойка е закрепен дебел и дълъг прът. В горния му край е закачена една мрежа, като торба. В торбата – човешко тяло. А под него една голяма дървена бъчва и имитация на вода в нея, вдигаща пара… И сигурно ако изтезавания не си признае, само спускат пръта надолу и човека попада във врящата бъчва… Разни други стягащи и разтягащи тялото механизми, причиняващи болки.

Разгледах набързо и излязох.

Музей на шоколада – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Музей на шоколада

До него е

музея на шоколада

Но за да ме пуснат там, трябвало да дойда към 12 ч – т. е. след час. Не ми се чакаше. Само разгледах магазина – изкушаващи шоколадови бонбони, фигурки, инструменти – чук, катинар, гаечен ключ, болтове, гайки, ножици, човечета – всичките от шоколад. Избрах си едно човече на клечка. И си тръгнах. Вървя и си похапвам. Много вкусен и твърд шоколад.

Барутната кула, Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Стигнах до

барутната кула,

снимах и там. Разхождах се бавно и зяпах по витрините. Неусетно времето минава. Остава около час до времето, когато ще се събираме за корабчето. Връщам се пак на площада с часовника и сядам на едно от многото заведения да пия следващата –

Четвъртата бира

и да чакам да стане време. Но съм седнал така, че да гледам към готическата порта, където трябва да се съберем към 13:30 ч. Докато си изпих бирата и първите хора от нашата група вече бяха там. Събираме се и тръгваме към

Чехов мост

През това време питам моето другарче къде са ходили цяла сутрин и какво са видяли. Ми тръгнали от другата страна на Карловия мост, разглеждали (какво и той не запомнил… ). После минали през целия Карлов мост, зяпали там мимовете, художниците и артистите, после вървели по улица Карлова… И стигнали до там, където се събираме… Нищо ново и интересно за мен. Какво са им говорили, забравил… Върви той с ръце в джобове и върти глава наляво – надясно… Минаваме по улица Парижка (Parizska) и стигаме до Чехов мост (Cechuv most)

Мост над Вълтава – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Мост над Вълтава

Намираме си корабчето

и чакаме да стане време. После се качваме. Минаваме през едно корабче, за да се качим на нашето. Минаваме покрай бара и ни раздават по една Бехеровка (малък коняк за добре дошли). Тук е разположена и храната от която ще ядем. Разходката ни е два часа с включена храна. Тук бях предвидил да обядвам… Похапнахме си много добре, салами, салати, франзелки, пилешки хапки и разни други лакомства. Все едно второто за деня минаване на шведска маса.

Минаваме през няколко моста, после по един канал, стигаме до един шлюз. Чакаме да спадне нивото – потънахме доста под нивото на брега – повече от три метра сигурно. После минахме през шлюза и продължихме. Обикаляме си. Като Карловия мост беше накрая. И сега, докато пиша това и си пия от Чешката бира, която си донесох тук с бутилките от супермаркета ми дойде музата за малко поезия, която ще си позволя да споделя и която ще си повтарям още дълго време, като си спомням за Прага: –

…. И днес лежа си аз в леглото,

но не е корабче това.

И не Вълтава е отдолу

И не Карлов мост е пак над мен….

Но ето пак съм си в леглото

и утрото ми пак ще дойде

с чаша топличко кафе.

От бирата и помен няма.

И работата пак ме чака.

А Прага вечно ще ми е в ума…

Прекрасна разходка – стигнахме доста извън града,

някакви поляни. Зелено и чисто. И накрая минаваме под Карлов мост и след 15 минути сме вече на брега. Времето е облачно, може и да завали. И аз бързам към шатрите да пия бира. Качвам толкова много стъпала, че не ми останаха сили до горе. Горе е Метронома, който се вижда отвсякъде. След края на стъпалата завивам надясно и вървя по алеите. Младежи карат ролери, скейтбордисти, спортуващи и тичащи младежи, други лежат по поляните, четат книги…

Трамвай – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Вече виждам

шатрите

и след малко съм там. От другата страна минава булевард, по него трамваи. През пътя – сгради. Ха, като изпия бира – две, ще се кача на трамвай… И ще се загубя в Прага. Влизам. Плащам 100 крони, дават ми една картонена бирена чаша вместо билет. Оказа се, че с него мога да влизам всеки път до края на фестивала… После ми дават едно картонче. От едната страна номера от 1 до към 10 (за бирата), а от другата пак номера – от 1 до към 6 (за храната). И накрая на изхода се плаща… А ако загубим картончето? – Хм, незнам. Трябва да се пази до излизането. Шатрите са отворени от 12 до към полунощ. Аз отивам към 16:30 и стоя до към 19 ч. На едно място може да се вземе брошура безплатно – с карта на шатрата и означено кой пивовар къде се намира там.

А какво има в шатрите, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Още изгодни нощувки в Прага:



Booking.com

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия

А тук ще намерите нощувки из цяла Чехия



Booking.com

Барселона с деца (13 ден, последен): Музей на шоколада и Ретро парад

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл,Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

След което „Лазурният бряг с деца“ се превърна в „Барселона с деца“, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището, после бяхме в парка Гюел, Испанското село и видяхме пеещите фонтани Монжуик. В днешния – последен ден – ще се разходим из Готическия квартал и пристанището.

Приятно четене:

Ден 13

Барселона и назад

Музей на шоколада и Ретро парад

10.07.2015 г.

част дванайста на

Лазурният бряг с деца

Последният ден от нашето пътуване

Станахме отново рано и стегнахме багажите. Закусихме и се запътихме към гарата. Петя беше извадила, че има място където можеш да си оставиш багажа за 24 часа за около 4 – 5 евро. Гарата е огромна и вътре трудно се ориентира човек.

Намерихме в крайна сметка къде се оставя багажа, има си пазач който гледа какво внасяте и следи да не се краде. Пускате стотинките и шкафчето се отключва, получавате ключ автоматично. В едно от големите шкафчета успяхме да набутаме двете големи раници и на Ади по-малката раница. Другата беше с нас, както обикновено. Нямаше как да обикаляме цял ден с всичкия багаж и това беше чудесно решение. Влакът за летището тръгваше от същата гара и багажа щеше да ни е под ръка.

След като оставихме багажа се заехме да се оглеждаме от къде тръгва влака за летището, за да сме подготвени за вечерта. Знаехме, че цената му е на цената на билетче за градския транспорт. Доста объркано и с разписанието, но горе долу ни беше ясно през кой изход се минава и решихме, че ще дойдем час по-рано на гарата, за да може всичко да е наред и да не си изпуснем влака.
Петя ни беше подготвила

пешеходна обиколка из Барселона,

която включваше минаване през повечето обекти на Гауди. С метрото се занесохме до центъра и подхванахме пеша.

Първа спирка

Palau del Baro Quadras

Palau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, ИспанияPalau del Baro Quadras – Барселона, Испания

Следваща спирка някъде зад дърветата

Casa Comalat

Casa Comalat – Барселона, ИспанияCasa Comalat – Барселона, Испания

Обектите са разположени сравнително наблизо един до друг и лесно ги достигахме.

Casa Comalat – Барселона, ИспанияCasa Comalat – Барселона, Испания

Casa Mila

Casa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, ИспанияCasa Mila – Барселона, Испания

Casa Batllo и Casa Amatller

Casa Batllo и Casa Amatller – Барселона, ИспанияCasa Batllo и Casa Amatller – Барселона, Испания

Casa Lleo Morera

Casa Lleo Morera – Барселона, ИспанияCasa Lleo Morera – Барселона, Испания

Passeig de Gracia

Passeig de Gracia – Барселона, Испания

По тези малки улички стигнахме до

музея на шоколада,

който се намира в Готическия квартал

Бари готик – Готически кваратал – Барселона, Испания

Създаден от барселонската сладкарска гилдия,

музеят се намира на територията на бившият манастир „Св. Агустин“

Историята на сградата е пряко свързана с шоколада – през 18 век в него се помещавали войници, които били известни с голямата консумация на шоколад. Според военните разпоредби от онова време шоколада заемал голяма част от менюто на войниците: “ За закуска на всеки кадет и съпътстващ офицер се полага една и половина унция шоколад с четвърт хляб“. Шоколад се полагал и когато войската била в гарнизон. Войниците били известни като „чоколатерос“(chocolateros) и много хора им завиждали заради статута им на елитни части, глезени с големи количества шоколад.

В наши дни музея предлага интересно пътешествие в шоколадовия свят: от произхода му, пристигането му в Европа, хранителната и медицинска стойност до връзката на традициите с бъдещето и формиращата му роля в колективното вдъхновение. Освен с историческите и художествени персонажи изляти от шоколад музея е известен и с невероятните си скулптори, изработени от майстори на шоколадовото изкуство, принадлежащи към испанската гилдия на сладкарите. Повечето от произведения са правени в продължение на 10 дни. За някои от тях са използвани са повече от 7 вида шоколад. Направата им изисква изключителен професионализъм – всеки вид шоколад се отлива с определена температура в противен случай скулптурата ще претърпи провал.
Купихме си билети, ето ги на снимката по-долу.

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Да, точно така тези шоколадчета са билетите ни за вход, с техния баркод се чекираш, за да ти се отвори турникета

Ето как изглежда какаото – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Ето как изглежда какаото

Шоколадов варан – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов варан

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Доста прецизно а?

Шоколадова горила – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова горила

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш

Шоколадов Меси – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов Меси

Шоколадов дракон – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов дракон

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса

Шоколадов макет на Василий Блажени – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на Василий Блажени

Инструменти за шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Инструменти за шоколад

Шоколадов макет на чешма от Barcelona – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на чешма от Barcelona

Имаше и много фигури от детски анимационни филмчета

Тинтин на луната – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Тинтин на луната

Шоколадови смърфове и Гаргамел – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадови смърфове и Гаргамел

Шоколадов Литъл Чикън – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов Литъл Чикън

Машина за мелене на какао – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Машина за мелене на какао

Форми за шоколад – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Форми за шоколад

Шоколадово лего – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадово лего

Тук имаше и помещение, където децата сами могат да опитат да направят нещо от шоколад, разбира се ако говорят испански

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова Бамби – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадова Бамби

Шоколадов макет на La Sagrada Familia – Музей на шоколада – Барселона, Испания

Шоколадов макет на La Sagrada Familia

Разгледахме шоколадите, нищо не си купихме 🙂 и продължихме из

уличките на El Barri Gotic

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Ето я и въпросната чешма, която видяхме на шоколадова фигура вътре

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

На едно място имаше натоварено за ремонт колело с верига

Започнахме да огладняваме и се заоглеждахме за заведение, където може да хапнем.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Трудна работа при тази архитектура 🙂

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Както си крачехме и търсехме заведение попаднахме съвсем случайно на

ретро парад на Placa Sant Jaume

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Ето така се кара с чадър.

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияРетро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Изчакахме ги да потеглят. Две от колите не искаха да запалят, единия беше със стартер, но другия с манивела. Ей, голямо въртене падна на тази манивела и най-накрая запали, всички му ръкопляскаха.

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Другият обаче нямаше такъв успех и се наложи да го откарат

Ретро автомобили парад на Placa Sant Jaume – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Продължихме по уличките на El Barri Gotic да търсим ресторант.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Placa Reial,

тук имаше доста заведения, но нищо не си харесахме.

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/Barcelona/placareial.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/Barcelona/placareial3.jpg

Ето още едно заведение, но и тук нищо интересно.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Продължаваме из уличките на този интересен квартал

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, ИспанияБари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

.

Catedral de Barcelona

Catedral de Barcelona – Барселона, Испания

В един момент, не знам точно как го уцелихме, но решихме да седнем в ей това заведение на ъгъла

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Беше разположено на голям булевард.

Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Поръчахме си две различни менюта, като едното за мен включваше гаспачо 🙂

Обяд – Бари Готик – Готически квартал – Барселона, Испания

Много вкусно готвиха в това заведение и останахме супер доволни. Гаспачото много ми хареса и Петя после в София ми прави редовно цяло лято от него 🙂

Доволно похапнахме, за вечерта си бяхме направили сандвичи за летището. Продължихме с разходката из Barcelona.

Palau de la Musica Catalana

Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, ИспанияPalau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания Palau de la Musica Catalana – Барселона, Испания

Arco de Triunfo de Barcelona

Триумфалната арка на Барселона – Arco de Triunfo de Barcelona – Испания

Триумфалната арка на Барселона – Arco de Triunfo de Barcelona – Испания

Триумфалната арка на Барселона

Parc de la Ciutadella

Parc de la Ciutadella – Барселона, Испания

Parc de la Ciutadella

Краката ни се бяха изморили вече и се настанихме на една детска площадка в парка да починем. Освен гълъбите, свободно летящи птици из парка имаше и папагали.

Папагали – Барселона, Испания

Стояхме каквото стояхме, имаше още много време до самолета, а бяхме разгледали всичко интересно за нас в Барселона.

Пуэрто де Барселона, Испания

Чудейки се какво да правим се запътихме към

пристанището

Решихме да убием още час време като се качим на лодка, която ще ни разходи из огромното пристанище.

Пристанището – Барселона, Испания Пристанището – Барселона, Испания

Ето го подвижния мост, който ще видите по късно в клипчето

Пристанището – Барселона, Испания

Спасителен кораб – Пристанището – Барселона, Испания

Спасителен кораб

Пристанището – Барселона, Испания

Много странна мостова конструкция над товарното пристанище

Кораб в Пристанището – Барселона, Испания

Огромен круизерски кораб, най-големия който сме виждали

Кораб в Пристанището – Барселона, ИспанияКораб в Пристанището – Барселона, Испания

Рибар на пристанището с докер – Барселона, Испания

Рибар на пристанището с докер

Разминахме се и с един голям ферибот – Барселона, Испания

Разминахме се и с един голям ферибот

Разминахме се и с един голям ферибот – Барселона, Испания

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта – Пристанището – Барселона, Испания

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта

Интересно решение за носа на яхта – Пристанището – Барселона, Испания

Интересно решение за носа на яхта

Пристанището – Барселона, Испания

Върнахме се на пристанището

Всички снимки от Barcelona можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/

За това видео не беше трудно да намеря песен 🙂 можете да го гледате директно във FullHD 1080p формат :

Беше време да се отправим към гарата.

Хванахме метро, което ни закара точно на гарата. Взехме си багажа и отидохме на информация да питаме за влака към летището. От там ни казаха, в колко часа има влак и, че на турникета минаваме с картите за градския транспорт, които си бяхме купили.

Влаковете тръгваха като метро под земята от тунели. Имаше около 20 мин до влака и слязохме на пероните. Хич не е добре измислено. Долу при наличието на много влакове е страхотна жега – локомотивите бълват охлаждане, климатичните системи по вагоните също и направо не се диша, едвам изкарахме 20 мин. После като се качихме във влака вече беше добре и климатикът вътре си работеше.

Влакът ходеше до основния терминал, пък нашия полет беше от второстепенния, тъй като бяхме с ниско тарифна местна авиокомпания Vueling. Влакът беше претъпкан и се наложи да пътуваме правостоящи. Намери се едно място за Ади и Боби и съответно дремнаха малко.

На основния терминал имаше безплатни бусове, които ни откараха на второстепенния.

Летището е огромно

и флотилията на тази нискотарифна авиокомпания е огромна, сигурно имат най-много самолети от всяка друга местна авиокомпания, всеки втори е техен. Отново бяхме само с ръчен багаж, но за нашия полет не се позволяваше онлайн чекиране и трябваше да се чекираме на място на летището. За да стане багажа в размера, който позволява салонен багаж си облякохме дългите дрехи (дънки и яке), които не бяхме обличали въобще през цялото ни пътуване. Пробвахме в клетките за измерване раниците и всичко влизаше. Оставихме децата да ни чакат, а ние с Петя се запътихме към гишетата за информация на авиокомпанията.

Бяхме си закупили само две места в самолета, така че да не се падне Боби сам. Останалите две бяха както се случат, аз и Боби да сме един до друг поне. Изчакахме си реда и точно заговорихме на английски с човека на информацията и като ни видя документите и обърна на български, явно беше наш човек. Обясни ни, че трябва да идем на еди кои си гишета с билетите да се чекираме. Завъртяхме се на там, и какво да видим на всичките гишета огромни опашки от руснаци, с едни големи куфари направо ужас. Оставих Петя на една от опашките и реших да се върна да питам като нямаме багаж не може ли да не се редим.

Нашият човек беше зает с някакви хора и се опитах да обясня на колегата му, но когато ме видя ми обърна внимание и каза, че щом сме без багаж да ида на приорити чек ин или бизнес се води, където щял да се обади на колежката си и да не чакаме. Тук е момента да изкажа

огромна благодарност на българина на гишето,

който ни съдейства и ни спаси от минимум 2 часа чакане на безсмислена опашка. На бизнес чек ина-а имаше малко хора и за около 15 – 20 мин дойде и нашия ред. Подадох билетите и жената явно знаеше за какво иде реч та се обади някъде и до колкото можах да разбера от испанския, който говореше нещо обясняваше, че сме семейство с две деца от които едното малко. В крайна сметка ни даде втори ред в самолета като бяхме тримата един до друг и четвъртото място от другата страна до прозореца. Уникално без нищо да плащаме, благодарение на колегата и българин. Всичко беше наред и оставаха около час и половина до полета.

Летище Барселона, Испания

За тази авиокомпания ни беше казал колега на Петя, като беше споменал, че те като са летели самолета не искал да стартира двигателите, та трябвало да отстранят проблема и ги забавили малко :), колко успокояващо.

Натоварихме се, климатичната инсталация хич не беше добре настроена и вътре си беше жегичка, пилотската кабина си стоеше отворена до последно и се виждаше как пилотите правят предполетна подготовка с дневника. При останалите авиокомпании винаги вратата е заключена при товарене на пътниците.

В крайна сметка излетяхме с малко закъснение, полета мина гладко и бързо. Боби заспа и хич и не разбра какво става, беше доста уморен пък и все пак му беше време за сън.

Приближихме София, кацането беше изключително гладко,

не се разбра даже как самолета докосва пистата, след което самото спиране беше много плавно и внимателно без излишно напрежение, майстори пилоти. Напоследък се бяхме возили предимно в уизеър с български пилоти, не искам да кажа нищо лошо за тях, но не ми се беше случвало някой от тях да приземява толкова плавно машината, всички натискат здраво спирачката след като се опрат колелата в земята.

Разтоварвайки се от самолета, витлата на двигателите все още се въртяха от инерцията и от едното витло се чуваше как стърже в нещо докато се върти и то доста ясно. Не знам дали имаше нещо вътре чуждо тяло или просто беше криво и стържеше, но в крайна сметка по време на полета не е имало проблеми, машината си беше в изправност.

Пътешествието ни приключи успешно,

плана се изпълняваше на 90 % и почти нямаше изненади. Беше едно незабравимо приключение и за нас и за децата, което ще помним винаги. Благодаря за отделеното внимание и до нови срещи !!!

?

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Барселона:



Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, но вече в цяла Испания:



Booking.com