Tag Archives: музей

Назад към Париж (6): Музеите на Париж

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена. Така също обиколихме църквите в Париж, а днес сме из музеите.
Приятно четене:

Назад към Париж

част шеста

Музеите на Париж

Музеите на Париж

Наивност е да смятате, че можете да посетите повечето. Като се има предвид, че само в града те са около 150, а и като се прибави и многообразието на колекциите във всеки един, става ясно, че няма да стъпите нито в голяма, нито в не толкова голяма част от тях – винаги ще трябва да избирате едно за сметка на друго. Ние постигнахме известен компромис и успяхме да влезем в най-главните. Но не и да видим всичко.

Тактиката ни беше половин ден в музей, другата половина по улиците и градините на Париж. Музеите са, разбира се, с вход, но в повечето важат и журналистически карти. Има и най-различни намаления. Към билета вървят всякакви дипляни на всякакви езици, някъде има големи картони с обяснения за историята на залата, а другаде на входа можете да си вземете аудиогид със записани обяснения, които в подходящ момент се включват в слушалките. Не е зле да не забравяте да го върнете на излизане. За съжаление, не винаги надписите на експонатите са преведени, а това затруднява, особено при по-специфичните експозиции.

И така – да вървим!

Най-големият, най-старият, най-посещаваният… името му е синоним на Музей. И странно ли ще е, ако ви кажа, че 20-те разположени спираловидно райони (арондисмани) на Париж започват именно от тук, от

Лувър

Добре дошли!

Лувър, Париж – Франция

Експозициите са изложени в три крила (департамента) – Денон, Ришельо и Сюли. Указания има навсякъде. А ето едно и от мен: непременно си оставете багажа на гардероб – изморително е да мъкнете със себе си чанти, раници и дрехи. Ако сте разсеяни и забравите номера на шкафчето си, не се притеснявайте – има охрана, говореща всякакви езици, а вратите на боксовете са стъклени и все ще си познаете багажа. Но фотоапарата можете да задържите при себе си – в парижките музеи и галерии снимането на експонатите е позволено, но без светкавици. Ако искате да излезете, да подишате въздух и да си починете от изкуство, не се притеснявайте – билетът важи в рамките на един ден, а в сряда и петък работното време е до 22:00 часа.

Лувър дипляна на руски, Париж – Франция

Ние решихме да започнем почти от началото т.е. от

Египетската колекция

Лувър, Париж – Франция

На път към залата минахме покрай основите на първоначалното укрепление, издигнато от Филип ІІ в началото на ХІІ век, за да защитава Париж от набезите на викингите. Смята се, че името Лувър произлиза от старофренската дума lauern, означаваща стражева кула, укрепление.

Лувър, Париж – Франция

И после попадаме в древността…

Гравирано злато – Лувър, Париж – Франция

Гравирано злато

Музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа – Лувър, Париж – Франция

Музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа

Шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр. – Лувър, Париж – Франция

Шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр.

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа. – Лувър, Париж – Франция

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа.

В един момент разбрахме, че всичко започва да се слива, че губим представа къде е началото и къде е краят, и решихме да оставим за друг път, ако има време…

Лувър, Париж – Франция

За изпроводяк минахме и през обърнатата пирамида. Без Дан Браун.

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Дом на инвалидите

Музеят на армията в Дома на инвалидите

се простира в източните и западните крила около вътрешния двор на Дома и включва три основни отдела. Купува се един общ билет за всичко.

Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Античният „Оръжия и брони“ съдържа богата колекция доспехи, брони, ризници, оръжия – копия, мечове, арбалети, мускети от ХІІІ до ХІХ век. Тук са изложени рицарските доспехи на много от френските крале от детска до зряла възраст, а също и такива на пленени противници. Тази колекция е третата по големина в света. Модерният отдел обхваща периода от Луи ХІV до Наполеон ІІІ, т.е. от 1643 до 1870 г., а съвременният – от 1871 до 1945 г. като акцентът пада върху световните войни. В отделна зала е представена историята на живота на Шарл дьо Гол чрез образ и звук.

Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

В бившата трапезария са събрани експонати от кралските колекции. По стените са изрисувани батални сцени от войните, водени от Луи ХІV.

В отдела за оръжия и брони – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

В отдела за оръжия и брони

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512) – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512)

Японската зала – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Японската зала

Париж, Франция

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на

Musée d’Orsay – музея Орсе,

където са изложени творби от 1848 до 1914 г. – картини, скулптури, мебели, декоративни предмети и фотографии.

Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Разположен е на левия бряг на река Сена и е открит на 1 декември 1986 г.

Сградата на музея, която сама по себе си е произведение на изкуството,

първоначално е била построена като гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900 – 1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция

Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Musée d’Orsay – музей Орсе

Експозицията на музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на ХІХ век, а най-горе са изложени произведения от периода на импресионизма, постимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

Музеят д`Орсе дипляна – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Музеят д`Орсе дипляна

От касите непременно си вземете брошура, защото повечето от уредниците или не са любезни, или знаят само френски, или не са запознати с разположението на залите. След известно лутане ни упъти белокос негър от охраната – и езици знаеше, и музея познаваше. За съжаление, в цялото бързане и умора пропуснах залата с Русо Митничаря, затова съвет – разгледайте внимателно дипляната, за да не прескочите някой любим художник.

Музеят д`Орсе разположение на експозицията – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Музеят д`Орсе разположение на експозицията

И тъй като повечето от посетителите се интересуват предимно от живописта – залите на Гоген и Ван Гог са на втория етаж,

Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

а на петия са импресионистите и постимпресионистите – Мане, Реноар, Моне, Сисле, Писаро, Дега…

Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

На петия етаж е и прочутият часовник, и кафенето, и магазините с чудесни репродукции.

Часовник – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

За съжаление, с изключение на четвъртък, музеят затваря в 18:00 ч.

––––––

В Париж имах късмет да сбъдна отдавнашна своя мечта – да видя картини на Рьоне Магрит „на живо“

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou,

известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ се намира в района Маре и е културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство. Когато гледам прочутата сграда, се подсещам за една фраза на Помпиду, която не знам вече къде прочетох: „Добрата стара Франция – хубава кухня, „Фоли Бержер“, веселия нощен Париж, високата мода! Всичко това свърши. Франция започна и вече провежда индустриална революция!“ Но с времето всички свикнаха и Бобур е винаги пълен.

Нагоре, нагоре… към петия етаж. Указателните табели с чадъра на Магрит ни сочат пътя.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Изложбата, представяща над сто картини, рисунки и документи (както известни шедьоври, така и други по-малко познати творби), бе разделена на пет теми – огънят, сянката, завесите, думите и тялото.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Тук видях любими неща:

Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Може да се каже, че вървяхме през изкуствата „хронологично“ – древност… модерност.

8 Avenue du Mahatma Gandhi, 75116 Paris, Франция

За финал стигнахме и до

музея на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton,

намиращ се на „ръба“ на Булонския лес в 16-ти арондисман на Париж.

Музей на фондация Луи Вюитон

Наричат го още „Кораба“, тъй като отдалеч прилича на кораб с развети платна. Нямах възможност да го снимам от удобна гледна точка, затова използвам фотос на фондацията.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Музей на фондация „Луи Вюитон“

Сградата е проектирана от арх. Франк Гери и включва галерии с различни размери, покривни тераси за събития и арт инсталации, библиотека, концертна зала. Открита е през 2014 г. Стъклени платна с различни цветове обвиват „кораба“ и сякаш са опънати от вятъра.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

За съжаление, попаднахме на ден без изложби, което не намали цената на билета, но самата разходка из сградата си струва.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“ – Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини – Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини.

.

Стъкла, огледала, пречупващи светлината…

Музеят е финансиран от фондация

и носи името и логото на водещата марка Louis Vuitton, но след 55 години сградата ще премине в ръцете на Париж. Май французите знаят как се сключват договори и как да се грижат за града си.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

А в Париж има още толкова много музеи –

на Роден… на Пикасо… на Делакроа… музеят „Мармотан Моне“… Музеят Оранжери, представящ импресионистите… музеят Art Nouveau „Collection 1900“… Музеят Carnavalet за историята на Парижмузеят на Средновековието, наричан още Музей Клюни… Пти Пале… Гран Пале… музеи на виното, на куклите, на парфюмите, на кристала, на модата, на фалшификатите, на пушенето, на канализацията, та даже и на магията… Как да ги обиколиш всичките!

Но няма да си тръгнем без Версай

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

КНощувки близо до Музея на фондация Луи Вюитон:



Booking.com

и около центъра Помпиду:


Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!



Booking.com

До Дубай като на шега (2): Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, а днес вече сме на първата обиколка.

Приятно четене:

Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

част втора на

До Дубай като на шега

Ден Втори.

  1. 01. 2018 г. – четвъртък

Събуждам се към седем и поглеждам през прозореца. Кристално чисто небе, обещаващо прекрасен слънчев ден. Обличам се и бързам за закуската. Добре да си похапна, защото ни чака дълъг ден. За днес имаме да гледаме доста интересни неща. Ще се разходим до съседното

емирство Шаржа

– третото по големина емирство, което е с най-богатата и интересна история. Площта му е 2 600 кв. км между Дубай и Ажман и е управлявано от фамилията Ал Касими.

Заведоха ни до Синята джамия

Още на първата спирка докато чаках да се събере групата видях онези червени открити автобуси, които правят панорамни обиколки на забележителностите. И може да се снима от откритата част:

Big Bus Dubai:

WWW.BIGBUSTOURS.COM

Но нямах време да се возя на тях.

Там някъде имаше едно голямо кръгово кръстовище с много красиви цветни градини. В средата му на един постамент беше направен като паметник на една дебела разтворена книга – Kорана.

Дубай музей отвън

Дубай музей отвън

После ходихме да гледаме

Дубай музеум – Музея на Дубай,

поместен във внушителната крепост Ал – Фахиди (Al – Fahidi), построена през 1787 г. за да пази от морски набези тогавашното селце.

Там беше много интересно

На видеомонитори в отделни части на помещенията имаше клипчета, които разказват за живота такъв, какъвто е бил преди откриването на нефта и преди Емирствата да станат символ на технически бум и място от бъдещето. Фигури с реални размери създаваха впечатление за реалност.

Дубай музей отвън

В началото имаше много интересна

инсталация за охлаждане на въздуха – без ток и климатици.

Подобие на комин, изграден от зебло и преграден на четири от зеблото, така че по някакъв естествен начин да се разделя горещия (по-лек) от студения (по-тежък) въздух, които естествено да циркулират.

Мединат Джумейра – сук, Дубай

Мединат Джумейра – сук

След това направихме една обиколка покрай небостъргачите и спряхме за почивка, пазар и храна на

Мадинат Джумейра (Madinat Jumeirah), или както го наричат – Арабската Венеция

От тук се виждаше

седемзвездния хотел Бурж ал Араб



Booking.com

Горе на върха му има една площадка, приличаща на протегната чиния на длан – това е площадката за хеликоптери.

Разходихме се из Мадинат Джумейра

Много интересни канали и мостчета, пресъздаващи реалната Венеция. Пазара тук е много пъстър, но аз не съм тръгнал да пазарувам, а само да гледам. Така че по-набързо минах през него. А и внимавах да не се загубя, защото имаше много коридори, тунели и разклонения, които по нищо не се различаваха едно от друго, а и нямахме много време да се губим.

Каналите около Мединат Джумейра, Дубай

Каналите около Мединат Джумейра

Изморен и впечатлен от всичко това седнах на едно място по средата на пазара да пия кока кола. Сладолед ще ям по-късно на следващата спирка за почивка.

Разходката продължава към

Палм Джумейра – Палмата,

както я наричат. Построена като палма в морето върху изкуствен остров. Всяко листо от палмата е оформено като улица, на която са построени много скъпи къщи, предварително продадени за милиони. За построяването на всичко това тук били излети 7 милиона тона бетон (не вярвам, но така ни казаха) в морето.

Хотел

Хотел „Атлантис“ на Палмата – изкуствения остров в морето

На върха на палмата най-навътре в морето е

хотел „Атлантис“ –

най-луксозен и скъп.



Booking.com

Там спирахме да гледаме и снимаме. Та се питам кой ли може да си позволи да спи там. Сигурно от последния му етаж се вижда цялата палма, така си мисля.

Хотел

Тук някъде минава и монорейла (еднорелсово влакче – трамвай), от който се виждало много добре всичко това. Но на него не съм се возил.

Небостъргачите на Дубай

То от молове , небостъргачи и фонтани не ми остана време даже и за Миракъл гарден (после разбрах, че това били огромни градини километри дълги с милиони цветя). Само

фонтаните пред Бурж Кхалифа

ги гледах 12 пъти – и всеки път с различна мелодия. Всяка вечер завършваше там.

Небостъргачите на Дубай

Небостъргачите на Дубай

Обиколката за деня е вече към края си. Остава да видим и новия квартал Дубай Марина и да спрем за снимки при забележителния

спираловиден небостъргач с 90 градусово усукване – КайЕн Тауър

Тук бях наистина впечатлен от този небостъргач и всички останали около него. Можех да остана тук и да се прибера с метрото сам, но още не бях разбрал къде ми е станцията при хотела. Но пък разбрах коя е станцията тук на метрото. И ако ми остане време през следващите дни ще мога да дойда пак.

Прибираме се в хотела и ни оставят. Вече ми казаха къде ми е метрото тук – спирка Дейра Сити център – само на 200 метра от хотела. Оставям си нещата и

отивам да се возя на метро

Вземах си билет и отивам да гледам фонтаните за първи път. Слизам в метрото и се качвам в последния вагон. Защото знам, че там ми е мястото. Вагоните са пет и всеки е за определена категория хора. Първия е за хора със златни карти, има вагон за Вип и т. н. Но един ден нещата се объркаха и

изпаднах в ситуация, която никога няма да забравя

Е, добре, ще я спомена сега – в една от последните вечери след фонтаните бързах да се прибирам, за да не затвори метрото и излизайки от ескалатора виждам, че метрото е там, няма никой да се качва и всеки момент ще тръгне. Вземам останалите стъпала от ескалатора на бегом и се бутам в метрото, заобикаляйки някаква странна преграда от колчета и лентички, мислейки си, че се качвам в последния вагон. И когато вратите се затвориха

виждам на тях символа – силует за жени и майки с деца

Поглеждам с периферно зрение наляво, поглеждам надясно –

само забулени жени и майки с деца

Изтръпнах. Викам си край, убиха ме.. Със затаен дъх и вцепенен поглед, чакам да спре на следващата спирка, за да се преместя, където ми е мястото. То аз съм се бил качил в последната врата на четвъртия вагон. А някои влакове са цели – от край до край няма прегради между вагоните. Но този имаше.

Та да продължим.

Отивам на фонтаните. Слизам на Дубай Мол

и тръгвам да излизам. Смаях се – то няма излизане. Знам, че трябва да отида някъде пред Бурж Кхалифа. Но не знам как.

Дубай мол, Дубай

Следвам тълпата, която слезе от метрото тук. По едни стъпала надолу за излизане от метрото, после по едни тунели, коридори, движещи се пътеки, тунели, коридори, наляво, надясно. 15 минути.

През това време гледам как отминавам небостъргача, а пътеката няма край. Чак докато стигна до Мола. И през мола още 15 минути, като се оглеждам на всички страни за информационните табели там за това кое накъде е, докато стигна до фонтаните. И то на бърз ход.

Сигурно имаше 2 километра през тунелите и коридорите от метрото до мола. И в мола вече има табели – за аквариума накъде, за фонтаните накъде, за ледената пързалка, за водопада и т. н. Та,

влизам в мола

Започва се с банкомати, след това са местата за получаване на пари по други начини – Уестър юнион, следват чейнч бюрата за обмяна на валута – всичко е подредено. Само направо през мола до края на този коридор, стигам до една голяма табела с надпис „Добре дошли“, която ще ми е ориентир накъде да завия на връщане. Защото

молът е голям – колкото 50 футболни игрища

После надясно пак до края, после пак на дясно, после три нива надолу и през една врата навън и съм пред фонтаните. Има и открита тераса едно ниво по-нагоре, но там имаше голяма опашка, защото мястото отвън е малко и има охрана, която контролира потока от желаещи да гледат отвисоко. (За любопитните, ето интересен клип от интернет – с музиката, която най-много ми хареса за фонтаните:

От метрото до фонтаните на бърз ход през мола, през тълпата ми е 35 минути. И вече чакам фонтаните – изморен, изпотен стигнах.

Тази вечер

гледам фонтаните пет пъти –

в 18:30, в 19, после в 19:30, след това в 20:00 и накрая в 22:00 ч. След второто гледане седнах да похапна малко и докато хапвах разни скъпи, пикантни и малки като количество неща, фонтаните минаха още два пъти.

След 20:00 ч, минах да направя една обиколка вътре в мола.

Бях много впечатлен. Това се казва Мол,

не като нашите махленски шопинг центрове. Мол – един милион кв.м. площ, 1 200 магазина (поне 150 са за обувки), паркинг за 10 000 коли, на девет нива. Подът излъскан до блясък. Загубих представа за време , пространство и пари – защото тук всичко е блясък и лукс.

И така в края на цялата тази обиколка за деня се прибирам до хотела и

отивам до Арабския ресторант,

който ми е точно пред хотела и сядам да пия капучино на една маса отпред (нарекох си я моята маса, защото всяка вечер сядах на нея). А и за днес вече съм ял и преял – из мола – ресторанти, сладоледи, фрешове, десерти.

Пред мен е пътя, гледам трафика и минувачите, които се разхождат по къси ръкави и къси панталонки.

През пътя ми е също един друг мол – Дейра сити център.

Всички молове тук работят до към полунощ,

а този арабски ресторант до към три през нощта. Капучиното тук е около 19 дирхама. Но отгоре е много интересно изрисувано като листо.

През другите вечери тук ям ориз, защото не е много скъпо. Общо взето тук каквото и да ям, все е пикантно и ми изгаря езика и гърлото , но се свиква.

Полунощ отдавна е минала. Ден, изпълнен с много приключения.

На другия ден обиколките продължават.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com

Света София и некрополът на Сердика

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

София не е точно световен град – не е град, който човек „трябва“ да посети в живота си, подобно на Виена, Париж или Ню Йорк. Но и София има своя чар и своите „магийки“. За една от тези магийки ще ни разкаже днес Жоро – това е съвсем скоро откритото за посещение подземие на черквата Света София в града. И тъй като и аз самия имах времето да го видя, мога да ви кажа с чиста съвест: това е великолепно място!

Приятно четене:

Света София

и некрополът на Сердика

Най-интересното от един град се крие под повърхността му

За София това важи с пълна сила и тези дни имах шанса да се убедя с очите си. Разбира се, всички знаем за хилядолетната история на нашата столица и останките на древна Сердика, които продължават да се появяват на различни места в самия център на града. Освен това много от нас ежедневно минават покрай един от най-отличителните символи на столицата – византийския храм „Св. София“. Много по-малък е процентът на онези, които знаят какво се крие точно под нивото на църквата.

Света София

 

Всъщност „крие се“ не е най-точното определение. С изненада научих, че през май тази година е отворил

подземният музей на храма „Св.София“,

който показва в почти пълната си цялост едно скрито досега културно-историческо богатство на столицата – древния некропол на Сердика, където в продължение на над 2 века (от третата четвърт на II до третата четвърт на IV век са погребвани жителите на Константиновия град.

Храм „Света София“, улица „Париж 2, 1000 София, България

 

Каменни саркофази, различни по форма и мащаб в зависимост вероятно от обществения статут на покойника, са разположени на различни нива в истински лабиринт от стълби, коридори и прихлупени галерии, изкопани на ръка от археолозите.

Некропол на Сердика – Света София

 

Влизаме в музея по новички стълби, водещи към добре осветено предверие. Посреща ни младо момиче, което усмихнато обяснява от кога датира проучвателната работа по археологическия обект и внимателно ме поправя, когато се опитвам да налучкам в кои години тук се е трудил проф. Богдан Филов. На входа има картички и брошури, които за разлика от повечето родни музеи са произведени тази година, а не преди Десети.

Некропол на Сердика – Света София

 

Още с първите стъпки усещаш, че си попаднал в съвременен музей. В нишата отдясно се върти клипче от поредицата на Камен Воденичаров „Пет минути София“, което разказва за блясъка на древна Сердика. На метри от прожектора хипнотично е осветена огромен каменен саркофаг. Това е едва началото на изумителна разходка все по-дълбоко под земята и все по-назад в годините, когато на същото това място е било гробището на знатните византийци.

 

Некропол на Сердика – Света София

Разкритите гробници са десетки и всяка от тях е различна по форма – полусферични, цилиндрични, масивни и тежки правоъгълни саркофази; зидани гробници с малко прозорче, през което вероятно са вкарвали тялото на починалия…

Целият музей е организиран под формата на разходка нагоре-надолу покрай гробниците по остъклени пътеки и стъпала, с художествено осветление и множество информационни табели.

Не съм си представял, че в София може да има подобен музей!

А какво по-логично от това за град с толкова древна история?! Просто вече толкова сме свикнали да виждаме демонстрации на тотално безхаберие, що се отнася до поддържането на исторически ценности, че подобен вид на музей изглежда сюрреалистично.

Некропол на Сердика – Света София

Без съмнение едно от най-интересните неща в подземната галерия са запазените древни мозайки. Към момента обаче оригиналите са в Археологическия музей и са заменени от пана с репродукции. Четох някъде, че предстои връщането им долу, което със сигурност ще привлече още посетители.

Некропол на Сердика – Света София

 

 

Завършваме разходката си във византийския некропол с истинско удовлетворение от неочакваната находка. Посещението на музея се превърна в добрата новина на деня – значи все пак е възможно дори и у нас! Малко оптимизъм и дано повече хора видят чудесата, над които ходим, без да подозираме за съществуването им.

Автор: Георги Грънчаров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със София – на картата:

София

Исландия (12 ден): Краят на пътуването

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик     Приятно четене:  

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт. Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :) Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация. Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

      Влизаме вътре

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора. Преди да влезем в самите зали

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на РейкявикHarpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  и нейно Величество – Главната Зала

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език…. ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :( Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори

Исландски музей, Рейкявик

  И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Исландска носия

Исландска носия

Исландска носия

  Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките. В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум… ??? Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането. Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора…. За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Катедралата в Рейкявик Олтарът[/caption]     Тук, разбира се, има орган [caption id="" align="aligncenter" width="612"]Катедралата в Рейкявик Органът[/caption]

Катедралата в Рейкявик

    По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо

Птица, Исландия

Птица, Исландия

Птица, Исландия

  Край :) Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="428"] – на картата:       [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="428" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]       [geo_mashup_category_name map_cat="428"]Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик     Приятно четене:  

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт. Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление :) Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация. Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

      Влизаме вътре

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора. Преди да влезем в самите зали

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на РейкявикHarpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

    Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  и нейно Величество – Главната Зала

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

  Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език…. ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета :( Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори

Исландски музей, Рейкявик

  И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Исландска носия

Исландска носия

Исландска носия

  Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките. В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум… ??? Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането. Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора…. За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Катедралата в Рейкявик Олтарът[/caption]     Тук, разбира се, има орган [caption id="" align="aligncenter" width="612"]Катедралата в Рейкявик Органът[/caption]

Катедралата в Рейкявик

    По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо

Птица, Исландия

Птица, Исландия

Птица, Исландия

  Край :) Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Пътуване до Гитхорн, Холандия (част втора)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме разказа на Янита за холандското селце Гитхорн, с което се запознахме предишния път. Сега – продължаваме :)

Приятно четене:

 

 

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част втора

 

В

старата част на Гитхорн

някои от къщите функционират като хотели, но може да се наеме и традиционна частна къща за малка или по-дълга ваканция, както направихме и ние. Къщите са обзаведени и разполагат с всички необходими удобства, дори със сепаре в градините за уединение и скриване от погледите на тълпата отвън. Е, разбира се може и да се закупи къща на цена от 350 хил. евро нагоре. Ако някой е решил да се занимава с местен туристически бизнес, има хубави къщи в централната част, обявени за продан.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

За разлика от италианския град Венеция,

Гитхорн е с хипнотично зелена природа –

нещо също типично за холандския селищен стил. Строга, геометрична естетика, стерилна красота и пищна зеленина, оформлението на която си е направо изкуство. Свещен холандски стил, типичен за цялата страна. Къщите и градините много внимават да не приличат една на друга, и да са винаги в конкуренция по красива изящност, поддържаност и оригиналност. Точно това лице на околния свят в Холандия ми харесва най- много. И ми липсва, ако съм далече от тук.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Привечер и нощем тишината е необезпокоявана от нищо. Чува се само сънливият бръм на насекомите, които кръжат над водата. Из тръстиките се крият патици, някъде квакат жаби, над водата танцуват полупрозрачни мъгли от нощна влага. Във властта на това спокойствие времето забавя своя ход и спира.

8355 Giethoorn, Нидерландия

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Зеленината, тишината и спокойствието привличат в топлите дни на пролетта, лятото и есента тук туристи от цял свят. Гитхорн е специална туристическа дестинация в Холандия за японци, германци, италианци, индийци… Специално за гостите от тези страни

ресторантите изписват менютата си на тези езици

Те звучат навсякъде и затвориш ли очи, околното става неназовимо и с неопределимо местоположение. Няма го онова усещане за принадлежност към място, за което се ориентираш по езика.

В старата част на селото има италианска пицария „PizzeriaFratelli”, мястото е известно като Малката Италия.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

И тъй като

Гитхорн е ваканционно селище,

най- много е посещавано в активния летен сезон. Холандците казват, че през зимата тук нищо не се случва: няма многоезична глъч, няма фотографи, няма многоцветни тълпи или фестивали; нищо, освен местните жители, които се пързалят с шейни и кънки из замръзналите канали- любопитна причина, заради която ще се върна в Гитхорн още през тази зима.

 

 

Giethoorn, Nederland

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Селото придобива някаква известност в културните среди още в средата на миналия век, когато холандският режисьор Берт Ханстра снима свой комедиен филм там. И малко по малко селото се оформя и като културно средище. В старата част на Гитхорн се намира

музеят „Старата Земя“ (De Oude Aarde),

в експозицията му се представя колекция от кристали и полускъпоценни камъни.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Интересна

колекция от исторически превозни средства (антики)- The Histo-Mobil,

включително фермерски инвентар са изложени на открито в двора на музея.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

В близост до музея е старата грънчарница, която предлага от онези типично холандски сувенири в бяло и синьо, с изрисувани по тях обичайните за Холандия символи: вятърни мелници, дървени обувки, лалета… Интересна находка се оказа и

галерията Gloria Maris,

от където никой не може да си тръгне, без да си е купил някакъв сувенир. От магазина за минерали с една интересна нощна лампа от оранжев кристал се сдобих и аз.

 

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

В миналото селяните са се занимавали основно с лов и риболов, събиране на тръстика и торф, фермерство и животновъдство. Тези човешки дейности са съхранени и до днес, макар да имат съвсем друг по- скоро атракционен облик. Към тях се добавят и модерните дейности хотелиерство и ресторантьорство.

На всеки ълъл в Гитхорн има кафенета или ресторанти, които предлагат вкусна традиционна и не чак толкова традиционна кухня.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

С разрастването на селото в ново време се изгражда т.нар. нова част, в която наред с водните улици си има и асфалтови, по които е възможно придвижването с всякакъв автомобилен или автобусен транспорт.

В новата част от селото

се намират модерните сгради, яхтеното пристанище, обществените сгради и магазини, както и къмпинга за каравани. Всъщност при влизане в селото, всеки се запознава първо с новоизградената  част от населеното място.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Такова е село Гитхорн в Холандия и такива бяха моите три денонощия там. Толкова бързо минаха тези три хубави дни и нощи… И ако бяхме отишли само две седмици по- рано, щях да бъда и свидетел на концерт на онази сцена- кораб насред езерото- още един повод за завръщане. Винаги казвам така, когато оставям част от сърцето си на някое любимо място или при някой любим човек, за да ми спомня и да ме завръща.


Giethoorn Holland in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия


in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия