Tag Archives: остров

Из Иран (5): От лагер Shahdad Desert Camp до о.Кешм

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад. Днес от лагера Шехдад ще рзгледаме пустинята Лут и ще стигнем до остров Кешм в Ормузкия пролив.

Приятно четене:

От Shahdad Desert Camp до о.Кешм

(пустинята Дащ е Лут, Иран)

част пета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Shahdad Desert Camp – о. Кешм

740 km

Петък.

Из Иран – височини, трак

Shahdad Desert Camp – о. Кешм,

Песен – Ирфан? – после още една песен, може би около срещата с хората. Нещо като за шофиране.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Около 4 ч. българско време се събудих. Ето как изглеждаше просторният дневен тракт на леговището ми:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Дящ е Кявир – Иран с мотор

Кога друг път щях да имам дънер от палма за нощно шкафче, а?

За мое най-голямо учудване снощните навлеци вече бяха потеглили без да оставят и следа подире си.

След като се разсъних, отидох отново при момчетата на портала. Попитах ги дали няма да се съберем група и да влезем в пустинята, а те ми обясниха, че няма да има група, след което ми предложиха далеч по-нормална цена за разходката. Върнах се обратно при мотора, опаковах си всичкия багаж и паркирах на входа, при тях. Тогава разбрах, че всъщност разходката щеше да е само за мен и момчето вече ме чакаше, за да тръгнем. Ако знаех това, нямаше въобще да губя време, а щях да съм заел нисък старт още отпреди изгрева, за да му се насладя там, когато не само ще е по-хладно, а и Пустинята би била далеч по-фотогенична. В крайна сметка се качих в колата, изпълнен до козирката с оптимизъм, и потеглихме с бясна скорост.

След като излязохме от двора на лагера, продължихме на юг. Човекът караше смело напред, гледайки само наляво, докато не усети, че е пропуснал мястото, което търсеше. Направихме обратен завой и тръгнахме обратно. Щом видя целта си, зави рязко надясно, за да се насочи по траекторията, която диреше, засили още малко автомобила и започнахме да се изкачваме леко по един склон. След още няколко минути паркирахме и тръгнахме пеша.

И тъй като досега неволно пропусках да Ви я представя – това е Тя:

Пустинята Лут. Или Dasht-e Loot.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Дащ е Лут : В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

И е едно от най-сухите и горещи места на света. Температурата на пясъка тук понякога достига 70°C. Това, честно казано, дори ми е трудно да си го представя.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Когато спирахме за секунда, просто за да погледам или да направя снимка, момчето също спираше от учтивост. В тези мигове всичко затихваше до неузнаваемост. Знам, че ще го кажа вече за стотен път, но тук наистина е тихо. Навярно сте чували за онази стая, най-тихото място на света. Е, не знам кому е нужна. На мен дори ми е трудно да си представя място, по-тихо от това.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Докато се разхождахме тук, видяхме следи от четириног бозайник по пясъка. Попитах го от какво са, а той ми каза:

– Шаб. Руба…– и ми показа с ръка, че е много ниско и безобидно.

Да, продължих и аз със знаци, вчера го видях в лагера и беше с големи уши. Малко се учуди, че съм го видял, но защо бих го лъгал? Според google, това беше Rüppell’s fox. (Лисица на Рюпел – Vulpes rueppellii) Нещо като пустинна лисица, но малко по-друг вид.

Малко след това започнахме да се връщаме към автомобила.

В един момент, както крачехме един до друг, гидът ми скокна енергично напред, седна на пясъка и започна да прави това:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Явно бе отработен номер за пред туристите, защото сам настоя да го снимам, докато го правеше 🙂 А изглеждаше толкова щастлив от всичкия пясък наоколо… По-щастлив и от мен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Тези картини ме оставяха без думи

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

А камъчетата от следващата снимка са толкова крехки, че се трошат едва ли не от полъха на вятъра.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

След тази толкова кратка за мен разходка трябваше да тръгваме, така че се натоварихме отново на автомобила.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Малко след 6 сутринта, при температура 29°C, бях готов да потегля по-нататък на юг.

Според моя първоначален план трябваше да продължа съвсем малко на север, след което да свия право на изток в пустинята, за да проверя дали мога да я прекося по този път

и да стигна до Нехбандан

Съмненията ми произтичаха предимно от това, че на пътните карти, които намирах в интернет, пътят изцяло липсваше. Знаех за него само от google maps. Снощи обаче ми бяха казали, че пътят е напълно проходим, което противно на логиката по-скоро ме отказа. Към момента не съм напълно убеден в това, но както и да е. Друго нещо, което наклони везните в тази посока бе, че не ми се доближаваше твърде много до афганистанската граница заради наркотрафика по тези земи. Във филма си от 2013-та, Somewhere else tomorrow, мото пътешественикът Даниъл Ринц разказва, че от Афганистан пускали към Иран обучени камили без водач, чиито гърбици пълнели с опиум. Но най-значимата причина да се откажа беше погрешното чувство, че съм се наситил на пустинята. Само колко грешах.

Така или иначе,

вече исках да видя остров Кешм,

затова реших да спестя тези 550 km и да продължа право към него, пропускайки дори крепостта в Бам, която щеше да удължи пътя ми само с 90 km.

Тъкмо се бях екипирал напълно и запалих двигателя, когато отвътре излезе едно от момчетата с резен охладена диня за мен. Е, не можех да откажа, най-малкото щеше да бъде грубо, така че свалих отново всичката екипировка, преди да съм се препотил неколкократно, и останах още 15-тина минути с тях.

В Шeхдад спрях

най-напред до едно магазинче, за да си взема едно хладно безалкохолно, което терминирах на две глътки. Следващата ми спирка бе пред вчерашната бензиностанция, където и днес нямаха повече бензин от вчера. Казаха ми само, че мога да потърся в съседното градче, което бе в диаметрално противоположна на моята посока. Благодарих им за предложението и продължих по пътя си.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Вчера явно съм пропуснал тази табела, защото ми се е падала в гръб

.

Е, оказа се напълно точна и изчерпателна! Няколко километра по-късно останах без бензин в баката и ако не носех със себе си тубите, щях да стана герой в същински Adventure! Пък и крайно време беше разнасянето им толкова километри да се осмисли. Освен тях, приложение намери и ключето за принудително ел. захранване на горивната помпа, което ми спести въртенето на статера докато изтощя акумулатора.

Малко по-нататък

двигателят започна опитите си да прекъсва

Първоначално си помислих, че се дължи на “качествата“ на бензина, който преди малко налях, тъй като токовете изглеждаха в норма, съдейки по волтметърчето, но веднага след това проверих и се оказа, че съм достигнал вчерашните 2 700 м. н.в. Освен това и температурата падна до 21°C, така че нарочих това за причина и продължих да си свиркам. Или по-скоро припявам.

Малко след като пропуснах отбивката за Бам, минавайки покрай някакви сергии

в околността на Дехбакри,

разположени непосредствено отстрани на пътя, един автомобил ме изпревари и водачът му ми даде знак да спра. След като спряхме, човекът дойде при мен, казахме си две приказки на английски и ме покани да им гостувам в тяхната градина. Пропуснах да спомена, че в автомобила бяха също така жена и две деца. Речено – сторено.

Отклонихме се от главния път и 5 минути по-късно

вече вкарвах мотора в двора

И тъй като не си направих труда да сляза и да огледам ситуацията предварително, се оказа, че ще можем да затворим вратата, през която току-що бях минал, но ще видим доста зор, докато изкараме мотора в последствие, а сам дори не бих могъл да го направя.

Още преди да съм се разхвърлял, тръгнахме да обикаляме двора, пълен с овощни дръвчета, ягоди и какво ли още не, а моят домакин настояваше да опитам всичко. След това се качихме отново пред къщата, където върху бетонната плоча, точно пред нея, бе разстелено едно голямо одеяло.

В следващия миг всеки си намери някакво занимание, а там останахме само аз и по-големият син на човека. За щастие той знаеше нелош английски, така че успяхме да поговорим за доста неща – тръгвайки от музиката, минавайки през семейството и „нормалния“ начин да се задомиш в Иран, стигайки до наложените рестрикции върху интернета като цяло и социалната мрежа, която използват, а именно Telegram, тъй като официално нямат достъп до facebook. Освен това, незнайно как, стигнахме и до това, че формата на Иран, в географски смисъл, наподобява силно котка. Между другото, персийските котки в Близкия изток биват наричани също ирански котки. Докато в Иран пък ги наричат също така и ширазски котки. Да, говоря именно за онези, дългокосместите, с нацупената по default муцунка, които са погрешно смятани за толкова симпатични 🙂

Жената донесе съдове и прибори и сервира супа на всички. Не можете да си представите почудата ми, когато видях плуващите в нея

лешници!? Е няма толкова яка супа!

Или просто обичам ядки, ако ще да са вложени в супа, както и да е 🙂

Попитах ги относно ферибота за Кешм, но ми казаха, че не знаят кога отплава последният курс. Това даде причина да допусна, че той не се движи денонощно.

След раздумката дойде време да изкараме мотора. Но не и преди да сме си направили снимка за спомен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Както се и очакваше, падна немалка борба с мотоциклета, докато го върнем отново на пътя пред голямата порта.

И така,

продължих към Кешм

Беше започнало да се заоблачава, а мен отново ме преследваше онова натрапчиво усещане, че ще ме вали. Не че това ме притесняваше особено.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Неусетно започнах да увеличавам темпото и скоростта. Бях си наумил, че искам да стигна до острова още днес, за да започна разглеждането му призори без да губя време в чакане на първия ферибот натам.

Имах лошото предчувствие, че нещо неприятно ще се случи. Или както на български го наричаме – дейба вю. Не се вслушвах.

Малко след това навлязох в

Бандер Абас, откъдето продължих за Бандар е Пол,

за да се кача на ферибота. Правеше ми впечатление, че карам по-бързо, и тогава връщах газта обратно до нормалното. Тъкмо там

зад гърба ми се лепна патрулка и пусна бурканите

Не даваха някаква индикация, че искат да спра, нито пък ме изпреварваха. Бяха по-досадни и от бълхи… А много мразя някой да ми кара на буркани зад мен. За щастие свиха към полицейското управление отдясно, когато стигнахме до него.

Вече бързах дори още повече и това никак не ми харесваше.

Както си карах по главния път, навигацията реши да ме прекара по някакъв друг, уж по-пряк. Върнах се, аз си знам как, и поех по този, уж по-прекия. Както казах, бързах и не погледнах по-подробно картата на навигацията. Пътят бе отегчаващо прав и в нелошо състояние, така че отново карах малко по-бързо от нормалното. Пътят започна ту да се изкачва нагоре, ту да се спуска надолу, което само ограничаваше видимостта ми.

И докато в единия момент препусках нагоре-надолу по пътя, в следващия момент, след като изкачих поредното мини възвишенийце, видях на 30 метра пред себе си как

цялото платно е покрито с пясък,

а на всичкото отгоре имаше и дълбоки коловози в него. Използвах спирачките максимално, но в следващия момент вече бях в пясъка, борейки се да го задържа в правия път. Буквално казано.

Тъкмо си мислех, че ако и този път ми се размине, вече ще карам МНОГО по-внимателно, когато моторът спря до нула, веднага след което полегна наляво като една същинска Тодора, а аз го последвах с пирует и кълбо настрани, макар и против волята си…

Падането беше все едно от място,

а каската ми дори не докосна земята, т.е. пясъка.

Причината бе възвишение в коловоза, което моторът за щастие не успя да преодолее. Все пак бях дал всичко от себе си, за да намаля скоростта максимално преди да вляза в коловоза, който си бях набелязал.

За щастие моторът падна на „правилната” страна, а именно лявата. Само напомням, че ауспусите ми са отдясно. Така де, чопърджийски неволи.

Махнах чантата от резервоара, свалих каската и ръкавиците и опитах да го изправя. Уви, не се получаваше. Гумите бяха излезли високо над коловоза, а с всичкия багаж по него си тежеше доста.

Вече бях започнал да свиквам с мисълта, че ще трябва да свалям багажа от него, за да успея да го вдигна, когато сякаш от нищото се появи едно момче на моите години, но за щастие значително повече килограми. Паркира мотора си и дойде при мен, виждайки ситуацията. Сякаш бе напълно излишно да му се моля със знаци да ми помогне, тъй като без да обели и дума хвана облегалката на Сянката, аз пък кормилото и като на шега го изправихме, връщайки го обратно в коловоза. Стоеше си там без дори да пускам степенката. Чудесно, а? Кабелчето на сензора за температура на маслото, който бях монтирал, се беше отскубнало, но това ни най-малко не ме притесни.

Предположих, че горивото от карбураторите е изтекло, така че отново включих в действие ключето за захранване на горивната помпа. Обикновено няколко секунди по-късно честотата на работата ѝ намалява до нула, когато карбураторите са пълни догоре. Този момент обаче не идваше. Същевременно нямаше никакъв теч от никъде!? Пробвах да запаля – не пожела…

Тогава вече се почувствах като героя на Джошуа Джаксън в One week, който вперил поглед в небесата крещеше неистово:

“Whyyy!? Why won’t you start!?”

Тъй като момчето видя, че не говоря фарси, звънна на свой приятел и ми даде телефона да говоря с него. Човекът отсреща ми обясни, че не е нужно да се притеснявам, защото след малко ще дойде автомобил, ще натоварим мотора и ще го закараме на майстор. Също така спомена, че има и къде да пренощувам. Учтиво му обясних, че съм много благодарен за отношението и за помощта от страна на момчето, което бе до мен, но ще се справя и сам с мотоциклета си, пък и все още бързах да стигна до острова.

През това време беше дошъл друг приятел на моя нов приятел. Докато се чудех какво да правя, захраних отново помпата и успях да запаля!

Двамата ми помогнаха да изкарам мотора от коловоза, продължавайки напред, след което им благодарих от все сърце, казахме си „чао” и те тръгнаха в обратната посока. Вече се беше стъмнило напълно.

Продължих плахо и много внимателно

напред по пътя. Не исках повече неприятни изненади за вечерта. И само минута по-късно стигнах до участък, в който

5 – 6 метра от пътя бяха като срязани с нож и спуснати метър надолу.

Спрях, изгасих двигателя, оставяйки фара да свети, слязох от мотора и останах безмълвен за няколко минути. Ако не беше се случило това нещо преди малко, пътуването ми можеше много лесно да приключи именно тук. Понякога просто усещате как някой отгоре ви намигва с усмивка. Явно е твърде рано за подобни сценарии.

Огледах пеша пътя напред, осветявайки го с челник, но офроудът ми беше дошъл малко в повече, затова възседнах отново мотора и тръгнах обратно.

Не можех да спра да мисля, че тези пясъчни коловози бяха абсолютно нищо, кръгла нула, в сравнение с това, което можеше да ми се случи, ако ги нямаше. Явно са своеобразния „знак“ да се внимава по-нататък по пътя.

Реших, че

най-разумното е да приключа с карането за днес

Вече бях достигнал непознати за мен висини на неадекватност и имах чувството, че затворя ли очи, мигом ще заспя. Подминах пясъчния участък и излязох встрани от пътя, за да разпъна лагера си.

Смятах, че вече няма да има кой знае какъв трафик тук, но тогава се появиха четирима други мотористи на два мотора и дойдоха при мен. Казах им, че съм се

запътил към Кешм,

а те ми дадоха знак да карам след тях.

Добре, от мен да мине. Но само този път!

След поне 20 – 30 минути офроуд ме изкараха отново на пътя и ми показаха посоката, в която да продължа, а те поеха в противоположната. Погледнах навигацията само за да установя, че вместо всичко това можех просто да се върна по асфалтирания път назад, след което да карам също само по асфалт, за да стигна дотук. Да, малко повече път, но по АСФАЛТ. Мамка му.

Напрежението вече ми беше дошло в повече, затова проведох един бърз телефонен разговор, колкото да се успокоя поне малко.

И така,

продължаваме към остров Кешм!!!

Щом четете това и сте стигнали чак дотук, сигурен съм, знаете много добре онова чувство, което изпитвате на мига, щом гумите ви стъпят отново на асфалт и усетите онова колосално сцепление, което ви кара да навиете газта докрай!

По-нататък стигнах до поредния военен пункт, каквито често се срещаха в южните части на страната. За 5 дни в страната за пръв път ме помолиха да отбия. Поговорихме си малко, след което ме отпратиха.

Следващата ми спирка бе на гишетата за ферибота

UNKLE – Lonely Soul

Малко след като спрях пред бариерата ме поканиха в климатизирана стая, където освен да ми сканират документите, се наложи да попълня и кратка листовка относно пребиваването си на острова. През това време се заприказвахме с другите служители, почерпиха ме фурми и ледено студена вода.

Един от въпросите в листовката, за която споменах, бе къде ще нощувам. Викам им – чадър. И показвам с ръце. Казват „ок, пиши”. Пиша аз „chadar“ с цялата си глупост, а момчето ми показва дисплея на смартфона си, на който пише „traveling tent“. Ей, ученото си е учено, бе.

Оказа се, че фериботът е безплатен за мотоциклетисти.

Супер, само дето има един час до отплаването му.

И така, наредих се на 30 метра от него, където други униформени служители ме бяха помолили да паркирам.

Докато чаках да ми дадат знак да се качвам, хапнах набързо и си направих малко записки.

Когато най-после ме отпратиха към ферибота, малко преди него ме спря друг човек, явно от екипажа, който със сериозен тон и изражение на брадясалото си лице ми искаше билет. Е от къде да ти го взема, казаха ми, че не трябва. Призна си без бой, че се майтапи, и ми метна с усмивка на лице да продължавам към края на палубата. Това бе доста примитивен ферибот, предвид че имаше рампа само от едната страна. Заради това и автомобилите се качваха на приятно хлъзгавата му палуба на задна предавка.

След като закарах мотора в дъното последва моментът ми на уединение с него.

Едва тук за кратко ме обзе онова чувство на притеснение,

че съм доста далеч от дома и не знам какво бих правил, ако нещо се случи с мотоциклета. Бях убеден, че подобни мисли понякога се въртят в главите на всички соло пътешественици. Вече дори си представях как го натоварвам на гърба на някой Мак, който да ни закара поне до турската граница, хаха. Каквото и да правиш, никога не можеш да предвидиш всичко, така че няма смисъл дори да го мислиш. Пък и ако никога по време на пътуването си не се изгубите, не се уплашите или не се зачудите защо сте напуснали зоната си на комфорт, значи не го правите правилно.

Малко след като вдигнаха рампата и отплавахме, онзи същият човек с брадата дойде да ме покани при екипажа, в просторно помещение няколко палуби по-горе. Отново ме гостиха с чай и вода, отново разказвах откъде идвам и накъде евентуално отивам.

Кешм, Иран

Буквално не усетих кога дойде време да слизаме от ферибота.

Остров Кешм

Тук отново започна едно преснимане на документите ми (този път с телефон), съпроводено с попълване на друга бланка. След като приключихме формалностите, продължих по пътя в търсене на хранителен магазин.

Малко след 22:30 вече си бях намерил място за бивакуване точно

до брега на Индийския океан

Покана не ми трябваше, бях готов да вляза във водата още преди да съм разпънал палатката.

Хайде, стига толкова приключения за днес. Героите са уморени, време е за сън. Най-тежкият ден от това пътуване приключи. В крайна сметка нищо чак толкова не се беше случило – единствената щета е откъснатият кабел за температура на маслото. Едно нещо по-малко, което да отвлича вниманието ми. Това не бе първото ми изпускане на Сянката, надали ще ми е и последното.

Започна да ми липсва зеленина около мен.

Но много повече ми липсваше нормалната комуникация. Започна да ми омръзва всеки опит за диалог да започвам с “no farsi, englisi”, да отбягвам въпроса колко струва возилото ми и да обяснявам, че то е само с два цилиндъра. Четирите лули на свещите много ги объркваха, завалиите. Twin spark, какво да правиш. Японска му работа. Но въпреки всичко това не си купувах локална sim карта с интернет, все пак не това бе идеята на пътуването ми.

След употребата на толкова много сол напоследък успях дори да разраня долната си устна. Не правете такава грешка, организмът ви знае много добре какво му е нужно, така че ако не сте забелязали да се потите твърде интензивно, то не предозирвайте и солта.

Navitel, чак толкова да ме подведеш не бях очаквал.

За малко да се „наджипиеся” заради теб. И не само това, ами и получих страхова невроза от изненадващи пясъци на пътното платно.

Час по-рано за пръв път ползвах паспорта си по същество, to literally pass a port. Йей! Освен това в този ден

стигнах до най-източната точка, на която някога съм бил

Много се радвам, че евтиният китайски телефон издържа не само наводнението на идване, ами и тукашните високи температури. Да си призная, това бе сред нещата, които ме притесняваха преди да тръгна.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Из делтата на Дунав

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Досега няколко пъти сме минавали около делтата на река Дунав, но мисля, че днес за пръв път на нашия сайт ще я обиколим отвътре с лодка. Бранимир ще бъде наш капитан. Приятно четене:

Из делтата на Дунав

През 2016 – та направихме една дълга екскурзия из Румъния. Бях обещал на дъщеря ми да й покажа 7 замъка. Нали зад Карпатите преди немците и унгарците е било българско и са му викали Седмoградско. Успяхме да видим единадесет крепости и замъка. Маршрута ни беше София, Варна, Каварна (крепост), Енисала (крепост), Тулча и Никулицел (победата на хан Аспарух), Исакча (разрушена крепост), Търговище (крепост), Синая (замък), Бран (замък), Рашнов (крепост), Фъгъраш (замък), Сибиу (крепостна стена), Алба Юлия я пропуснах без да искам, Хунедора (замък), Оршова и пролома Железни врати, Пирот (крепост), София . След пътуването при разговори споменах, че сме ходили до делтата на Дунава имайки предвид Тулча. Човека каза, че той и приятели принципно са планирали да плават с лодки по Делтата и започна да ме разпитва. Оказа се, че нищо не знам за там, което събуди любопитството ми и започнах проучване. Не успях да намеря български пътеписи в мрежата. В интерес на истината и англйски и руски нямаше. Повечето хора бяха ходили на екскурзия, като ги бяха возили от едно място до друго: примерно Тулча – 23 миля – Сулина. Предлагаха се и стотици екскурзии, както организирани, така и частни, при които да си наемеш лодка с водач, но никой не беше писал, че сам е тръгнал да обикаля из дебрите на реката. Напротив, всички предупреждаваха, че площа е много голяма и изгубването е почти сигурно.

Пролетта на 2017 – та вече

окончателно бях решил, че лятото ще се ходи да се плава по делтата на Дунава

Приятели зевзеци се шегуваха. Един вика, абе то вярно няма пътеписи, ама знаеш ли защо? Аз съвсем наивнно отговарям – защо бе, кажи. А той с много сериозен тон продължава, ама да знаеш там много хора са ходили. Е, аз се съгласявам с него, няма начин да не са ходили, близко е, хората пътуват, плават, обикалят. А той с още по сериозна физиономия заключва – ходили са, но да знаеш никой не се е върнал да разкаже, затова няма пътеписи… Друг вика – аз миналата година в Русе, както си седях на брега на реката и в един момент до мен пада тухла, гледам 4 комара я носят. Да знаеш на Делтата комарите са по-големи, по-силни, там сигурно един комар тухла четворка носи, внимавай, ако някой нещо изпусне, да не те удари по главата…

Приготовления

В резултат на всичко установих, че за да осъществя плаването, ми трябват някои основни неща. Номер едно, разбира се, беше

лодката

Първия вариант който измислих бе да взема назем от приятели. Сигурно щях да намеря, но от горчивия ми опит на заемане на вещи това означаваше – да се моля на някой или да ходя заедно с някои досадник, пътуване над 700 км с колесар, а ако нещо се счупеше вероятно щеше да ми се наложи да купувам чисто нова лодка.

Затова реших да проверя дали дават под наем.

В България това е почти невъзможна мисия, но викам, може пък румънците по делтата да дават само лодки без шкипер. Оказа се точно така и е съвсем нормално за място, където може да се стигне само по вода.

Направо се пробвах с гугъл преводача да търся на румънски в мрежата. Имат си две думи – едната е българската лодка, а другата барка. Попаднах на един сайт за даване на лодки под наем, цените народни, започват от 100 леи за по-малките лодки. В румънските села си е като тука, не говорят много езици. Викам, абе делтата е била българска до освобождението от турско, няма начин да не говори някой български. Избрах си една обява с фамилия Филипов и звъня. Питам на английски – говорите ли английски? Никаква реакция. После питам на български, разбирате ли български? – отговаря ми човека “украински”. Почнахме да си говорим на някакъв език, среден межу руски – български – украински, разбрахме се. Лодката наистина е на цена 100 леи, можем да я наемем за колкото време искаме. Казах, че ще се обадя няколко дена преди да тръгнем. Обясних, че имам капитанско свидетелство, защото в една обява пишеше, че лодка давали, само ако имаш Д категория, а и в Гърция са ми искали за наем на яхта поне двама човека от групата да имат капитански. Той въобше не реагира на това, а аз така и не разбрах докрая искат ли или не някакви документи за да я караш, но останах с впечатлението, че нищо не трябва. За тези, които се интересуват, сайта е http://www.probarca.ro, а телефоните на Дария Филипов са 0751840828, 0749967673. Има няколко лодки и може да се разчита на него.

Второто нещо, което ме притесняваше, беше

картата

Без карта няма оправяне в Делтата, така го пишеха всички, така се и оказа. Ясно е, че на гармин картите са най-добри. На теория не работят на стандартен телефон, но на практика могат да се подкарат. Лошото е, че най-новите карти не можеш да ги намериш безплатно из мережата, а понякога и старите ги няма никакви. Другия неприятен момент е, че цената им, особено на морските, е твърде висока. Ако плаваш всеки ден е нормално, ама за едноседмична екскурзия изобщо не отговаря на бюджета. Да са живи и здрави отворените проекти – свалената версия на http://map.openseamap.org/ работи по-бързо от гугълската, има всичко и ни свърши идеална работа – e, с компромиси де. За всеки случай отпечатах една на хартия като папка и всяка страница ламинирана.

Делта на Дунав, карта – Румъния

С картата вървеше още един сериозен проблем –

електроенергията на лодката

Джипиес системата на телефона работи без интернет, но харчи твърде много батерия. За половин ден е заминала, а на нас ни трябваше за цяла седмица. На теория двигателя на лодката дава достатъчно ток и стига да можеш да го изкараш е идеален за юесби зареждачка за кола. Бях карал лодка, чийто двигател се палеше като резачка за дърва с въже. Стори ми се сложно да питам човека дали има вариант за ток и ако наистина е с въже как може да се дръпне ток за телефона. За наема се разбрахме, ама чак пък технически въпроси. Тъй като, нямах никакъв опит със соларните системи започнах пручване на нещата. Оказа се, че има слънчеви зареждачки за телефон, но не ми ги препоръчаха. Затова взех един 10 ватов панел, голям колкото книга с контролер (все още не съм сигурен дали е наложителен) и свързан към 7 амапер/часа акумулатор на мотор и си спретнахме електроцентрала. Оказа се доста успешна схема. Работи безпроблемно през цялото време. Всичките 4 телефона бяха заредени винаги на макс. А след като се върнахме, хондата запали все едно сега съм купил акумулатора от магазина.

Останалите приготовления бяха лесни. Е, малко се изхвърлих с

предпазните средства против комарите

Една година след ходенето още има неизползвани шишенца с репеленти, взех и 5 шапки с мрежа против насекоми. Едната беше за резерва, че да не се скъса мрежата от големите комари. А за ръкавици, които хем да са тънки, хем да не запарват, а и да пазят от комари обикалях два дена. Освен мазилата нищо не ползвахме. Мислех и за рибарски ботуши, та като слизаш на брега да не газиш тинята, но накрая се реши, че ще се ползват сърфистките обувки.

Делта на Дунав, Румъния

Към делтата на Дунав

През нощта тръгнахме за Варна, после границата при Дуранкулак, задръстванията преди Кюстенджа(Констанца), покрай Бабадаг и към 11 часа бяхме в

село Нижнiй Дунавець (Dunavăţu de Jos),

където човека беше казал, че живее. Селото е украинско, а доколкото четох, съседното Горни Дунавци е било столица на казашката Задунайска сеч. Общо взето се оказа, че в целия район може да си говорите на български и да се разбирате, като ползвате повече синоними, все някой ще съвпадне я с украинската, я с румънската дума. Случайни минувачи ни упътиха към един ресторант, където трябваше да изчакаме човека да се върне от реката. Не стигнахме чак дотам да говорим с местните за етническата карта на района, но в заведението ни гледаха доста дружелюбно, а в менюто имаше „салата по български”. Сервитьорката говореше английски.

Нижній Дунавець 827152, Румъния

След около час звънна Филипов. Отидохме до тях, а той експедитивно ни упъти да отидем зад ъгъла по нанадолнището да спрем колата и да го чакаме да дойде с ключа.

Селото е обгарадено от три страни с вода

и там е края на пътя. Намира се на канала Свети Георги. Населениято основно би трябвало да се препитава с риболов, чел съм, че режат тръстика, но отстрани изглеждаше като че ли всеки товареше и разтоварваше туристи за разходки по реката.

Същото се наблюдаваше по цялата делта, като трите отделни големи канали по които плават корабите Георгиевскя, Килийския и Сулинския, много не си комуникират. Като се отдалечиш малко от селищата, свързани с шосе, изведнъж, лодките изчезват, каналите стават тесни, обрасли и плитки, някои са затлачени, започнали вече да се превръщат в блато и само жабите скачат по жабурняка. Явно, всеки си държи района около селището, поддържа си каналите, които се използват и разхожда туристите си в околността.

Натоварихме палатките, електростанцията, храната, водата и личния багаж.

Лодката има под седалките отделения, но не събраха всичко и по съвета на Филипов го нахвърляхме където сварим. Обясняваше, че е малко багажа и е виждал много повече да се товари, а всъщност си беше една пълна кола (седан мазда 6). Попита ме дали искаме да оставим колата на паркинг в гаража му, ние се съгласихме и той вика дай ключовете. Не се разправяхме, но май така са го решили, един вид бартер, ти оставяш кола – те ти дават лодка. Даде ни едно ксерокопие с някакво разрешително за плаване от тяхната дунавска комисия и това беше. При наемане на яхта ти искат депозит, правят застраховки, дават ти един сандък с документи, а тука бяха спестени всички тези формалности.

Платихме за 7 дни, като се уговорихме, че ако я върна по-рано, ще ми върнат парите. Реших да включа това в уговорката, тъй като никой не беше сигурен къде отиваме и дали ще ни хареса. Не знам как бях направил сметката, но в резултат останах със стотина леи. Освен наема, човека взе и някакви пари за горивото, беше напълнил догоре резервоара. Питах го, има ли в селото банкомат, вика не, но има в Кришан. Решихме, че няма да въртим километри с колата до най-близкия град, а ще се придвижим с лодката до село Кришан, което е на средния (Сулински) канал и там ще изтегля пари.

Подкарах внимателно лодката

В началото канала е доста тесен и плитък и непрекъснато се разминаваш с някого. Синът ми седеше на носа и следеше дълбочината и посоката на картата. Някъде след два завоя, като влязохме в малко по-голям канал ни настигна Филипов с по-голяма лодка, пълна с туристи. Аз не бях потопил напълно витлото заради дълбочината, но при задминаването той направи жест с ръка да го потопя и да дам повече газ и извика „капитане“. Явно се забавляваше с това, че имам капитанско, а нямам достатъчно опит с плоскодънните лодки. Като се поокопитихме малко, започнахме да изучаваме

лодката

Двигателя беше 30 конски сили, палеше се със стартер и имаше 65 амперов акумулатор, което означаваше, че електростанцията не ни беше необходима. Все пак от експериментална гледна точка, ползвахме само нея. Собственика каза, че 20 – литровия резервоар може да стигне за около 5 часа или горе долу до Караорман. Показа и някакъв маршрут до там на хартиената ни карта.

Всеки следващ канал ставаше все по-широк и ние спокойно си плавахме на север. По едно време, минавайки покрай един остров по най-прекия път, нищо, че е широк канала, гледаме крави си се разхождат почти до средата му. После се оказа, че явлението е доста често срещано.

На много острови имаше и крави и коне

Така и не разбрах обаче, дали са охранявани или ги зарязват на парче земя оградено от вода и ги държат, докато опасат всичко. Кравите в средата не бяха проблем, а по-скоро дълбочината на канала. Явно беше доста плитък и витлото започна да опира в тинята. Образува се една много характерна кафява ивица във водата и лодката не върви. Може да се компенсира с изваждането на двигателя нагоре, но вариацията е под половин метър. Въпреки, че това изглеждаше най-прекия път, решихме да се откажем и се върнахме да заобиколим острова от другата страна. Оказа се, че въпреки дъгата, оттам е пътя и всички минаваха по заобиколния маршрут. За морска карти гармини съм сигурен, че дава дълбочините, но за речни не съм ползвал и не знам. Възможно е да не ги дават, защото реките носят много наноси и дъното бързо променя релефа си. Във всички случаи, нашата карта не даваше дълбочини, което често беше проблем при избора на път.

Като заобиколихме острова след не повече от час плаване, реших да лагеруваме, за да си избистрим маршрута, и въобще да решим цялостно какво правим и как да протече екскурзията.

С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

Брега беше висок около половин метър и малко като в приказките, няколко дървета и между тях полянка. Вързахме лодката за стърчащи корени и опънахме палатките. Опитах се да определя къде ще е сянката сутринта с компас, но проблема е, че през юли слънцето не изгрява точно от изток, а и не е ясна дължината на сянката (височината на дърветата) към 8 – 9 часа когато става нетърпима жега в палатките. Най-сигурно е да се донаместят сутринта, но когато е за една вечер не става. В крайна сметка обикновено от две палатки, сутрин винаги едната се оказваше на слънце.

Островът беше непроходим,

само там, където бяхме акостирали, имаше пътечка направена от рибари. Не липсваха обичайните за такива места боклуци, огнище и малко начупени дърва. На картата терена беше отбелязан като гора (зелено с дървета), за разлика от други варианти, които поне на нас ни приличаха на заблатяване (зелено, растителност, чертички за вода) или пясък (жълто).

Равносметката с горивото беше, че за около час не беше намалял значително. Вода имахме 4 десетлитрови туби, която щеше да стигне за 4 дни, а храна имаше поне за седмица. Ясно беше, че трябваше да се калкулира маршрута така, че да се стигне до бензиностанция, но възникваше въпроса с парите (банкомата). Решихме, че отиваме на най-близката бензиностанция в Караорман, до която бяха казали, че щеше ни стигне бензина. Сипваме за колкото пари имаме и продължаваме до Кришан, където би трябвало да има освен безниностанция и банкомат.

С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

На другия ден бодро подкарахме към канала,

който трябваше да ни отведе към селото. Един човек на носа специално следеше за едно разклонение като вилица. При наближаването му, обаче единственото, което се виждаше, беше запушен канал. Обиколихме два пъти, евентуално да не би нещо да не се вижда добре входа, да има стесняване, но водата свършваше и продължаваше да си бъде натрупана пръст като нарочно затрупан канал. Тъй като, нямаше какво да се направи друго, продължихме по левия приток, но джипиеса упорито показваше, че се отклоняваме и вървим по левия канал. На карта се виждаше една единствена връзка, през която отклонението не беше чак толкова голямо. Когато стигнахме до разклона, се оказа, че това е запуснат път с повече жаби, отколкото вода. Общо взето, това беше може би,

най-сериозния ни проблем:

кой канал е плавателен, кой почистен и дали след като си минал километри, няма да се окажеш пред задънен път.

Като засякохме бензина, реших, че ще се пробваме да отидем

до по-далечното място – Кришан

По пътя, по който бяхме тръгнали, излизахме там, макар и заобикаляйки. Не срещнахме повече стеснения. Водоемите бяха широки, имаше много папрат, лилии, чапли и пеликани. На определени места, обаче имаше проблем с водораслите. Местните рибари бяха сложили колове с бутилка там, където беше много плитко, но си имаше цели участъци, през които, като се мине по винта се оплиташе растителност, звука на мотора се променяше, спирахме, вадехме го и го почиствахме. Предприехме тактика, един човек да седи на носа, да гледа и казва на този, който управлява лодката, накъде да завива. Тъй като, имаше вятър повърхността на водата беше набраздена, но там, където бяха водораслите, тя седеше неподвижна. При внимателно вглеждане отрано можеше да се заобикалят, макар и не винаги успешно.

С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

В един момент започнахме да се

оглеждаме за следващия ни лагер

От водата блатата изглеждат много красиви, но беше ясно, че няма как да сложим палатките на тръстиката във водата. Местата, където са спирали въдичари, са ясно определени с утъпкана пътечка и заравнен терен от многото ползване. Харесахме един такъв с огромна върба, под която със сигурност беше вечна сянка. След като спряхме,

мястото се оказа направо нереалистично,

като извадено от руска приказка за водни духове, стари рибари с дълги бради, лодки еднодръвки и чепати върби с хралупи. Имаше място да опънем и четири палатки, а земята беше мека и вибрираше като стъпиш. Като се вгледаш, терена беше съставен от малко пръст и много, много малки коренчета. Под вековния кавак нищо не растеше, някои каза, че било страшно, друг че почвата била мокра, имаше и доста мравки в резултат на което, се отказахме да биквакуваме под дървото.

След няколко километра си

харесахме друга стоянка с чудно красива многo зелена трева под две върби

Оказа се, че тревата има толкова остри ръбове, че ти реже кожата само като минеш през нея. Започнахме да я утъпкваме, но се оказа, че има пак мравки. Общо взето големите върби всичките загниват, образуват се хралупи и задължително си имат мравуняк. Отказахме се и от това място и

продължихме към Кришан

Преди да стигнем до селището, минахме покрай участък, които беше определен на картата с жълто. От всякъде се виждаше, че е пясък и плаж нямаше, но брега беше нисък без много растителност и ниска тревичка. Тръгнахме да акостираме, като съпругата ми каза, че този път тя иска да слезе на брега, защото досега все някой друг влизаше във водата и издърпваше лодката. Скочи на брега и при първата крачка затъна до прасеца, направи втора крачка, а кракът й потъна в кал до коляно и дотам. Ние в лодката се скъсваме да се смеем, а тя коментира, че ще потъне до шия и по-бързо да организираме спасителна мисия, преди да я е погълнала калта. В един момент, започна спасителна мисия на едната сърфистка обувка. По нейни думи, петата се извадила и обувката е тръгнала по свой път. Но с бързина и ловкост, тя е хванала петата с ръка, бъркайки в калта до рамо. Ние продължавахме да се смеем, но тя с характерно пльокане успя да извади обувката, геройски да я спаси и победоносно се качи на борда с наша помощ, издърпвайки се по въже, което й бяхме хвърлили.

След много забавление и старателно топене на кални крайници през борда на лодката установихме, че повече

на жълти плажове от картата няма да спираме

и не сме се и пробвали. Нямам идея дали и на другите места са били такива наноси и кал или това беше просто лошо съвпадение.

Бензиностанция за лодки – С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

Бензиностанция за лодки

След това премеждие успешно

стигнахме до главния сулински канал

на който поне на карта ни беше локализирана бензиностанцията. Канала е доста голям и по него минават повечето кораби плаващи по Дунава за Черно море. Определено не беше интересно да се плава по него и ако в малките канали, когато се разминеш с друга лодка, вълната те разклащаше в нормални граници, то с големите кораби вълната беше изключително неприятна, а когато бяха няколко се наслагваше и клатенето ставаше съвсем неконтролируемо. Бавно се придвижвахме към мястото на

безиностанцията, която се оказа кораб на два етажа

Видяхме опашката отдалече. Няколко лодки се поклащаха в редица до едно корабче с борд на височината на очите ти. Като ти дойде реда, заставаш до кораба, хвърляш въжето, една здрава лелка те завързва и ти хвърля маркуча. Сипваш си бензина и плащаш, после те отвързват. Цената горе – долу е в рамките на нормалното за Румъния, максимално да е имало до 10 процента надценка.

с.Кришан – С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

с.Кришан

Самото

село Кришан

няма улици и представлява един ред къщи покрай брега в продължение на няколко километра. Пред къщите имаше тротоар, по който хора минаваха с велосипеди или пеша и през къща – две собствениците си бяха направили пристан за лодки. Бавничко от водата огледах къде има магазин и спрях до един. Попитах няколко човека дали говорят на англйски и след малко попаднах на един. Той обясни, че банкомат в селото няма, най-близкия е в Сулина. Питах и за аптека, тъй като се оказа, че трябва някаво лекарство, но той каза, че аптеката е на километър нататък по реката и работи само сутрин.

Общо взето, понеже по нашите села продавачите живеят наоколо, отидохме до аптеката да се пробваме. Там съседа беше украинец учил в руско училище в Украйна и нямахме никакви проблеми с комуникацията. Разбрахме се, звъня на на аптекарката и каза, че до час жената ще се прибере. Доколкото разбрах са успели да вземат някакъв заместител на медикамента въпреки, че е било нещо стандартно.

Докато чакахме, минахме през друг магазин и установихме, че няма големи туби с вода, а само малки шишенца. По пътя бяхме срещнали много натоварен шлеп пълен с каси кока кола, води и безалкохолни. Въпреки, че всичко се прекарва по вода, най-вероятно щяхме да намерим нормални туби с вода, но започнахме да се чувстваме неподготвени.

Дилемата беше

– дали да сипем бензин с оставащите ни пари и да отидем до Сулина където, например, можеше да не работи банкомата, да няма вода или да има каквито и да е било препятствия. Вярно, че това е най-голямото селище в делтата, но след впечатленията от Кришан, можехме да очакваме всичко. Освен това, поради големината на канала, отиването и връщането нямаше да бъде голямо удоволствие.

– Другия вариант беше да си напълним резервоара още един път след като свърши и да изчислим правилно нещата така, че да можем да се приберем.

Избрахме втория вариант. Вече като опитни рекоплаватели по Делтата намерихме на картата местност наблизо, която е отбелязана с гора. Оказа се, че е доста плътно населена с къмпингуващи лодки, но успяхме да намерим едно

място, което беше на по-високо,

малко петно с огнище, заобиколено от дървета.

Определено туристите и лодките тук бяха много повече, отколкото тези, които плаваха по канала Св. Георги. Цяла нощ някой минаваше, беше като на натоварена улица и тъй като канала не беше толкова широк, всяка лодка така разклащаше нашата, че тя се удряше към коренищата и тропаше. През деня тропането не пречеше, но всички с огромен интерес ни разглеждаха. Често минаваха големи лодки с по двайсетина туристи, всички в ярки оранжеви спасителни жилетки и като по команда едновременно правеха равнис на дясно на отиване и равнис на ляво на връщане. Аз се чувствах като на парад, но останалите казаха, че се чувствали като в клетка на зоопарка, на витрина или в кабинка на улица с червени фенери. Общо взето, мястото не беше толкова добро, а и през нощта имаше повече комари.

С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

На следващия ден се отправихме на север

към остров Татарлъ до Киликийския канал

Не успяхме да стигнем до Чилиа Веке. Към края каналите ставаха изключително обрасли и непроходими. На няколко места беше минавала баржа да ги разчиства, виждаше се натрупаната пръст и там плаването беше песен, но на места въобще не можеше да се минава и се налагаше да обръщаме. Малки количества водорасли на винта вече въобще не ни правеха впечатление – въпросът беше да се мине.

Разположихме се за спане на брега,

където започваше земеделската земя, а възможно е да е било и на самия остров. През един канал от нас имаше междуселски черен път, но никой не минаваше. Мястото не беше перфектно, но нямахме желание да обикаляме и търсим нещо по-добро. Комари нямаше много, но бяхме под две върби и мравките бяха навсякъде. Наложи се да ядем на лодката, за да не лазят храната. В палатките не влизаха, тъй като са добре замрежени, но

определено не трябва да се лагерува под върби

Горивото беше на свършване и решихме да се връщаме. По обратния път е лесно. Знаеш маршрута, откъде се минава, кое е проходимо, колко бензин ще ти замине. Напълнихме резервоара за всички пари, които имахме на 22 Миля, където картата показваше, че има безниностанция. Оказа се, че връзването било екстра. Бензинджията нещо ни се накара и трябваше сами да се връзваме, след което ни хвърли маркуча. И на двете безниностанции се опитахме да платим с карта, но фирмата беше една и съща и не приемаха. Не говорят други езици, ама бензин си е банзин, карта си е карта, “да” си е “да”, а за “не” ползват нещо като “но” ама разбират и “не”. (всъщност е „ну“– бел.Ст.)

С лодка из Делтата на Дунав, Румъния

Всички бяхме решили, че няма смисъл да спим по няколко дни на едно и също място. Също така и ни се плаваше на по-дълъг маршрут с лодка и направо се разбрахме да лагеруваме на първото място, като направим целия преход за един ден. След като

пресякохме сулинския канал

се изхитрихме да минем през едно езеро за по-пряко. В северната част бяхме минали през две езера, които на картата бяха дадени с растителност, но се оказаха проходими и това ни даде надежда, че и това ще е така.

Много от езерата носят български имена

или са разбирами, като примерно, Бабино езеро. Въпросното беше нещо на румънски и лебеди. Успяхме да навлезем през много плитък канал с почти изваден винт. Езерото се оказа доста голямо, но не беше обрасло. Водата продължаваше да бъде много плитка през цялото време и карахме с вдигнат мотор, което снижава ефективноста му и харчи повече бензин. След като бавно бавно прекосихме цялото езеро, започнахме да търсим изхода. Повъртяхме се и не го открихме. Тогава единственият вариант остана да се върнем по обратния път. Проблема не беше във времето, макар че бързахме за да не се стъмни, а повече в изразходваното гориво, тъй като беше на ръба на свършването. След като, отново стигнахме до изходната ни позиция, заобиколихме езерото по канала около него и се оказахме на мястото където трябваше да излезем. Ясно се виждаше насипаната пръст и запушения изход. Нормално се добрахме до първия лагер. Оказа се, че има друга лодка и се наложи да спрем малко по-нататък на не толкова добро място.

На новото място имахме съвсем леко премеждие

Момичетата бяха измислили или прочели, по техни думи, нов „лайф хак“, наречен от тях кофата на радостта. Служеше за удовлетворяване на естествени потребности и представляваше една кофа, в която се поставя биоторбичка. В никакъв случай не трябва да се ползва нормална торбичка, защото това е против принципите, на която и да съвременна домакиня, правилно орентирана и политически коректна. Знаете как е, правилните хора, правят само правилни неща – особено сред природата. Та, седейки на кофата въоръжен с мокри кърпички с аромат по-желание (ние имахме само и много малинови) човек комфортно може да свърши работата си, след това да завърже плика и да го изхвърли. Предимствата са две: краката не се изморяват от клечане, а терена не се минира.

Само че синът ми – млад и силен юноша, в желанието си да изхвърли отпадъчните продукти по-далеч, така ги хвърли, че се закачиха на едно дърво. Пробвахме да свалим плика с камъни, клони и други подръчни средства, но неуспешно. Тъй като, торбичката беше биоразградима и досега се надяваме силно, че критичната фаза в биоразгражането й не е съвпаднало с клечането на някои клет румънец. Изводът беше, че има моменти в живота на всеки, устремил се по пътя на модерното, когато стария, добър дебел найлон е необходим.

На другия ден, стискайки палци бензина да стигне, бавничко и не давайки много газ,

тръгнахме към Долни Дунавец

Така пърпорейки на завоя на острова, изведнъж лодката подскочи и нещо стана и спряхме. Първата ни мисъл беше, че свърши бензина, но резервоара е прозрачен, виждаше се, че има.

Бяхме заседнали на една пясъчна коса,

която не се виждаше. В желанието ни да спестим всеки метър от пътя, бяхме взели завоя твърде близко. Избутахме лодката от плитчината с греблото и започнахме да оглеждаме двигателя, защото беше изгаснал. Той има два ключа: единия е на стартера, а другия е някакъв предпазен, ако се измъкне и двигателя престава да работи. Та втория ключ беше изскочил. Вкарахме го и лодката тръгна.

След завоя се продължаваше по един доста дълъг канал, който от едната страна имаше път, който явно водеше в селото. По целия канал бяха спрели коли за да бивакуват, което определено ни успокояваше, защото ако се наложеше, можехме и пеша да ходим, ако спре двигателя. Малко преди селото се завиваше към по-малък канал, който минаваше през едно островче и след това се влизаше в селото. Точно на островчето, там където не може да се ходи пеша двигателя ни угасна, на последните метри. Ако не бяхме се разхождали по лебедовото езеро със сигурност щяхме да стигнем. Единственото хубаво в ситуацията беше, че бяхме близко и най-вече, че телефоните имаха покритие.

Обадих се на собственика на лодката, човека каза, че след малко сина му ще докара бензин. След около половин час дойде едно момче с лодка, сипа 10 литра и си замина. Върнахме се нормално. Оправихме сметките с дните които бяхме предплатили и си взехме колата.

Ако някой иска да ходи, бих го посъветвал

да си носи достатъчно румънски леи, да не разчита на кредитни карти и при всяка възможност да пълни резервоара догоре. Да не се притеснява чак толкова от изгубване, защото по всеки канал минават хора. И на най-забутаното място, където бяхме мина някакъв странен рибар с много древна лодка, но човека кимна и поздрави.

За тези, които не обичат палатки, насекоми и т.н. е пълно с хотели. Всяко едно село, при което свършва пътя, има поне 4 – 5 места за настаняване, поне на външен вид напълно прилични. Освен това, по големите канали съшо има огромни къщи, въпреки, че път няма. Доколкото гледах на картата, има и специално обсобени вилни селища, но не сме ходили. Със сигурност дават и вили под наем, в Кришан имаше доста. Вероятно всичките хотели, мотели, вили, бунгала имат сайтове в мрежата и може да се правят резервации.

Така че, не пропускайте,

определено е нещо различно от морето и планината,

на които се ходи всяка година. Курортно място е, близко е и хората ни харесват. Било е наше, сега е достъпно и е направо кощунство, че никой българин не ходи там. Имаше коли от Украйна, Молдова и цяла Румъния, но български не.

Автор: Бранимир Ламбиев

Снимки: авторът

Изгодни нощувки из Делтата на р.Дунав:



Booking.com

Други разкази свързани с Делтата на Дунав, – на картата:

Делтата на Дунав

Останалата част от Румъния също заслужава посещение:



Booking.com

Късно лято в Тасос (1): Потос и манастирът Св.Архангел Михаил

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 

Пуснаха ли ви парното? Или сметките ви за ток, газ, дърва или въглища започнаха да стават осезаеми? Днес ще ви пропомним какво беше, преди да стане студено – Анжело ще ни води до Тасос (не че там не се отопляват, но ние някак не го вярваме ;)

Приятно четене:

Късно лято в Тасос

част първа

Потос и манастирът Св.Архангел Михаил

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти – или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили – безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).

 

От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 – през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни – втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септември.

 

Отпътуваме от Стара Загора сутринта. През Свиленград към Керамоти. Пътят минава покрай гръцко-турската граница, през Орестиада, край Александрополис, Комотини и Ксанти. При Димотики имаше ремонт и ни отклониха през селата, докато се качим на магистралата. По нея рядко се срещат отбивки с тоалетна, няма нито една бензиностанция. Ако искате да зареждате, трябва да се отклоните до някое от прилежащите селища. За информация за трафика или при инцидент можете да ползвате тел. 1077.

Вдясно, по билото на планината, се виждат вятърни двигатели и соларни панели. Гърците, уж хитри хора, пък няма да си „посадят“ енергийните паркове край магистралата, на плодородната земя като у нас, а тръгнали по чукарите (както и испанците, и турците, и т.н.)… Глей им акъла, па им крой капа! По хълмчетата край пътя има много параклиси, а в мини-изпълнение – край самата мантинела. Поставят ги не само като почит към загиналите, но и като знак на благодарност за избегната катастрофа. Мини-параклисите се произвеждат фабрично, тъй като търсенето явно е голямо.

Между Комотини и Ксанти е първият пункт за плащане на магистралата. Цената за „нормален“ лек автомобил е 2.40 €. Докато във Франция (и др. страни) на влизане в платен участък се взима талон и се плаща на изхода според изминатото разстояние, гърците явно са възприели италианския подход – плащате за целия участък, дори ако ви се налага да излезете от магистралата 100 м след бариерата. Следващият пункт е някъде към Солун. На изход 32, на около 36 км от Кавала, слизаме по магистралата и се отправяме към летището на Кавала, по криворазбрана фалосометрия и в противовес на Скопие – наречено „Александър Велики“, и към Керамоти. Разстоянието е 20-25 км. Около обяд пристигнахме в

Керамоти,

откъдето взехме ферибота към Тасос.

Порт Керамоти

gps: 40º 51’ 27.18”, 24º 42’ 07.73”

Керамоти се намира в делтата на Места (Nestos), като цялата зона е обявена за природен резерват. Ако не можете да го разгледате, поне можете да нахраните летящите около порта и след фериботите чайки. Ние се бяхме запасили с два хляба, напоени с препържена мазнина. Ако имате късмет, птиците ще вземат залък от ръката ви в движение. Ако късметът ви е още по-голям, и пръстите ви ще бъдат на мястото си след това.

Гларус, Тасос

Чайките ви следват по целия път

 

 

Фериботната линия се поддържа от фирмите Thassos Ferries и Aneth Lines. На сайтовете им могат да се намерят графика на отпътуване на фериботите и цените. При гръцките фериботи се плаща за всичко поотделно – за колата, за пътниците, за велосипеди… Ориентировъчните цени са:                                               

Възрастен: 3.00

Дете (5 – 10 години): 1.50

Кола (до 4,25 m): 16.00

Пътуването е около 30-40 минути.

Тасос

е наречен на името на принц Тасос Финикиеца, първи владетел на вечнозеления остров, който търсел отвлечената си от Зевс сестра Европа. Баща му го изпратил със заръката да не се връща, ако не я намери. След неуспешното търсене принцът решил да се установи тук. Преди това островът се казвал Айрия (Остров на ветровете). По-късно гърци от остров Парос колониализират острова.

Европа и Зевс (Justus Lipsus, Брюксел)

Европа и Зевс (Justus Lipsus, Брюксел)

 

 

Тасос е най-северният гръцки остров, част от Североегейските острови (заедно със Самотраки), който се намира на около 10 км от брега (5,8 м.м.). Площта му е около 380 км², а бреговата линия – около 110 км, от които 95 км плажове. Има овална форма, като в посока север-юг максималната му дължина е 26 км, а изток-запад – 22 км. Средната част на острова е планинска, като най-високият връх (Ypsario или Psario) е с височина 1206 м. Смята се, че това част от Рило-Родопския масив, като често планината също се нарича Ипсари. В североизточната част на острова скалите надвисват над морето, докато югозападната е по-полегата и с по-широки плажове.

80 % от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя.

На изток се вижда остров Самотраки, а на запад, при хубаво време, Атон. Около Тасос има и две малки островчета: Тасопуло (Малък Тасос) на север, ненаселен заради бурните течения, и Кинира – на югоизток.

На запад се вижда Атон

На запад се вижда Атон

Тасопуло (Малкия Тасос) - скалист и безлюден

Тасопуло (Малкия Тасос) – скалист и безлюден

Традиционни продукти за Тасос са боровия мед, който се използва по-късно и като сироп за прочутите местни сладка от зелени орехи и от смокини, както и местния сорт маслина, наречен „фруба“ – дребни и със специфичен вкус, които след узряването си се сбръчкват като стафиди. Билките, и най вече мащерката, ригана, и розмарина също допринасят за славата на острова. За съжаление виното вече не е от прочутите му продукти.

Тасос и Кавала празнуват тази година 100 години от освобождението си от турска власт.

Настаняваме се в градчето

Потос,

в югозападната част на острова, на около 40 км от главното селище Лименас (Тасос). Възможностите за нощувка на острова са три: хотел, студио или къмпинг. Гръцките хотели имат една звезда в повече от българския им еквивалент. Студиото донякъде отговаря на българската „къща за гости“, но обикновено в по-добро изпълнение. Докато за типичната нашенска баба-хазяйка тоалетната на етажа влиза в графата „екстри“, то в Тасос получавате нещо като голяма боксониера – голяма стая с 2 (3) легла, климатик, кухненски ъгъл, място за хранене, обширен санитарен възел, отделна или обща тераса с масичка. Често има и някакви съдове, но е по-добре да си носите свои. За разлика от хотела, не се осигурява закуска, няма рецепция, а може да няма и хавлии и сапунчета в банята.

Potos, Гърция

Цените варират според сезона. През септември, когато основните туристи от Западна и Средна Европа, и Русия, са си отишли, цените са доста по-ниски от тези в силния сезон. Остават сърби, румънци, македонци и, за съжаление, много българи. Когато чуете някой да крещи през улицата или на плажа, да обсъжда шумно околните, да пуши, докато на съседната маса се хранят или от колите да се носи силна музика, не е необходимо да питате за националността. Преди години казвахме „като източногерманец в чужбина“, сега нещата са се променили. Към по-лошо!

Храненето не е проблем – сутрин цялото градче ухае от прясноизпечените закуски и различни видове хлябове. Има много магазинчета от международната верига ПМА („при местния арабин/турчин/китаец/грък“), където продуктите са на разумни цени. В тези магазинчета се продава само пакетиран хляб от тостерен тип. Истинският хляб е в пекарните. Голям е изборът на плодове на достъпни цени. Попаднахме в сезона и след като опитахме гроздето – ароматно и сладко, в следващите дни бяхме готови да се откажем от всички други предлагани лакомства и деликатеси.

Прочутите пъпеши от Кавала

Прочутите пъпеши от Кавала

 

В някои от таверните са възприели и блоковото меню – за 7 – 10 € получавате салата, основно и десерт или супа, основно и салата. Типично меню: минестроне, ребърца на скара и гръцка салата за 7 €. Разбира се, ако поръчвате поотделно по ваш избор, цените са доста по-високи. За около 2 € можете да си поръчате гирос (т.е. дюнер) или парче пица. Желателно е да си го поръчате „пакет“, т. е. за вкъщи, в противен случай ще ви го сервират в чиния и цената ще е двойна.

Категорията и цените на заведенията се определят най-лесно визуално – без покривка и с картонени чаши – най-ниската, хартиена покривка и ръбати „стакани“, и най-високата – текстилна покривка и отделни чаши за различните напитки.

В заведенията работят много българи и сърби, гърците се оправят и с английския, така че не би трябвало да имате проблеми с поръчката.

От музикалните уредби се носи главно гръцка музика, но не се смесва с тази от съседното заведение. Ако ви липсва съмнителното „удоволствие“ някой припотен музикант да ви стърже на главата, ще трябва да отидете на бузуки бар, обикновено след 10 вечерта.

 

 

Потос: екзотика и спокойствие

Потос: екзотика и спокойствие

Потос има десетина улици на кръст, така че трябва да притежавате особен талант, за да се изгубите (моята жена успя!). Плажът е максимум на десетина минути пеша от квартирата ви. Шезлонгите и чадърите обикновено са собственост на заведенията и са безплатни, ако си поръчате нещо от барчето. С едно фрапе можете да се „планзикате“ цял ден и никой няма да ви направи забележка и да ви гледа кръвнишки. Турското кафе тук е гръцко. Ако направите грешката да поискате турско, реакцията ще е по-бурна дори от тази на белгиец, от който сте поискали „френчфрайз“. Ако поръчате просто „кафе“, вероятно ще ви донесат от най-скъпото. Бирата обикновено е 3 – 4 € (1 – 1,5 € в магазина).

За разлика от българското Черноморие на плажа има достатъчно място да разпънете свои постелки и чадъри. Пясъкът е сравнително едър, но морето е топло и чисто.

Ако желаете да се поразходите из острова, най-добре е с автомобил или мотопед (35/15 €/ден при наемане). Такситата са доста скъпи (Потос – Теологос, 10 км, 13 €). По крайбрежието на острова има околовръстен панорамен път, с който радиално са свързани селищата от вътрешността. Често има селища с еднакви имена, напр. Принос и Скала (т. е. „стълба“) Принос. Едното е селището във вътрешността, а другото – пристанището на брега. Причините са исторически – основното селище е било по-добре защитено, а и по липсата на пътища, често „невидимо“ във вековните гори.  Наш аналог е село Бов и гара Бов.

По-долу са изброени някои от обектите, които си заслужава да посетите (при обиколка на острова обратно на часовниковата стрелка):

Манастир „ Св. Архангел Михаил”

gps: 40º 35’ 51.71”, 24º 42’ 02.46”

Това е най-големият манастир на Тасос и основен пункт на религиозния туризъм. Намира се по средата на пътя между Астрис (Astris) и Алики (Aliki). Женският манастир е построен на върха на 250 м висока скала,  над тесен залив с малък и атрактивен чакълест плаж, откъдето има прекрасен изглед към Егейско море. Основан е от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Лука се уплашил, защото помислил че това е Дяволът. Архангелът ударил скалата и от там потекла светена вода (аязмос).

 

Прекрасна гледка към морето, Тасос

Прекрасна гледка към морето

 

Обществената част на манастира е сравнително малка. В него има два параклиса, посветени на св. Ефрем Сироски и на св. Герасим Кефалонийски, както и католикон, построен през 1834 г., няколко килии и стаи за гости.

Манастир „ Св. Архангел Михаил”, Тасос

Манастирът е най-големият на острова

 

В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, както и свети реликви, свързани с разпятието на Христос (пирон от кръста). Пиронът бил дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Буря принудила пътниците да спрат на Тасос и това се възприело като божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира. Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос (Theologos) и по специална поклонническа пътека се стига до манастира.

Архангелите са патрони на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19 век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки. Предлага се и безплатен локум.

Сестрите са крайно гостоприемни, но изискват да се спазват техните правила – дългите панталони за мъжете и закритите рамене и полите за жените са задължителни.

На входа на манастира има помещение, откъдето могат да се вземат дълги поли, панталони и наметки, така че туристите да са прилично „оборудвани“ за посещението в манастира.

Снимането в параклисите е забранено, но има магазин, откъдето могат да се закупят картички, фотоси и религиозни сувенири.

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с о.Тасос – на картата:

о.Тасос

С катамаран из Карибско море (1): Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Деца, деца, знаете ли каква дата е днес? Мдааа, жестока дата… Как да не я отблежим с нещо, което беше абсолютно невъзможно по времето, когато Девети беше национален празник :)

Започваме едно плаване по Карибско море – капитан ще ни бъде Диана :)  

 

Приятно четене:

С катамаран из Карибско море

част първа

Остров Мартиника, о.Санта Лучия* и о.Бекия

Има ли човек, който да не е мечтал дори и за малко, да посети диви райски острови и то с яхта? На мен също ми беше мечта, до като не получих едно обаждане от приятелка в началото на годината. Тя и нейни познати търсеха ентусиасти за едно 14 дневно

плаване из дивите Карибските острови

с катамаран (малка яхта, с два корпуса, движи се главно на платна). В началото много се зарадвах, но като започнах да обмислям предложението, започнаха да изплуват хиляди въпроси (затова е добре понякога човек да не мисли :) ). Дали няма да ме хване морска болест и да ми е лошо през цялото време? Ако се обърнем в открития океан, кой ще ни спаси? Има ли акули? Как ще издържа 14 дни на една лодка с 10 повечето напълно непознати, ами ако не се харесаме? Ами ако ме хване клаустрофобия, не можеш да излезеш да се разходиш по водата от вън. Ако закъсаме на необитаем остров без покритие на телефоните и нямаме вода и храна…

И още много такива въпроси ме тормозеха три седмици. В крайна сметка си спомних приказката „на края човек съжалява за нещата, които не е направил, а не за тези, които е направил“ и взех решение, да рискувам. В последствие това се оказа най-страхотното приключение в моя живот до сега и най-правилното решение, което съм вземала.

Самолет на Балкан

Българският самолет, който ни закара до Париж и този с който отлетяхме за Мартиника. (Малко полезна информация: билетите на XL от Париж до Мартиника започват от 400 евро за двупосочен билет с включени всички багажи)

 

И така, купихме билетите и в края на месеца

потеглихме за остров Мартиника

Всеки летеше с различни полети по различно време, но по пътя групата постепенно се събрахме и запознахме. Кацнахме на Карибския остров в 9 вечерта, облечени със зимните якета и ботуши. А там беше 27 градуса.

Остров Мартиника

Първи стъпки на Карибска земя, някои все още с ботуши :)

Чакаше ни такси, което ни закара до марината, за да се настаним в катамарана. И оттам приключението ни започна. За тези като мен, които никога не се бяха качвали на лодка, това беше страшен шок. Но нека първо да опиша

катамарана

Остров Мартиника, яхти

Първо се влиза в кухня с котлон, печка, мивка, маса, шкафове, заредени с всичко необходимо за една кухня. От там тръгваха 2 стълбища надолу към каютите. Общо разполагахме с 4 двойни каюти, 2 единични и 2 легла в коридорите. Също така имахме и 4 бани с тоалетни.

Но всичко беше супер малко, тясно и компактно. Единичните каюти буквално бяха само от легло, нямаше под и там можеш само да седиш. За там се минаваше през леглото на предната каюта. А формата е като саркофаг – по-тясна в единия край и високо по-малко от метър. Никой от групата не беше претенциозен, но и никой не искаше да влезе в „саркофага“. А и представете си на този човек да му се приходи до едното място през нощта – трябва да минава през главите на нищо неподозиращите спящи хора.

Мартиника

На преден план се вижда коридорът с единичното легло. Следва двойна каюта. А в дъното, където има една квадратна дупка – това е входът за единичната каюта.

Мартиника

Гледка от двойната каюта към коридора и банята/тоалетната. Всички каюти включително и тоалетните имат прозорец на тавана, което всъщност е палубата, където всички се разхождат. Ставаше много интересно, когато някой се разхожда горе и в стремежа си, да си гледа в краката, за да не падне – да попадне на прозорец на тоалетна с човек вътре :)

В крайна сметка успяхме да разпределим местата.

Последва драмата с багажите

и това къде да ги сложим. Всеки беше помъкнал поне по един сак, раница, пликче с провизии… Коридорите и малкото повърхности в лодката, предназначени за ходене, бяха задръстени с багажи, якета, ботуши. Всеки се опитваше да си намери нещо. На всичкото отгоре лодката не беше заредена с вода, нямахме ток, бяхме гладни, а всички заведения отдавна бяха затворили. Мореше ни и шокът от смяната на климата и температурите, трудно се дишаше. Изобщо картинката не беше розова. В крайна сметка залъгахме глада си с български солети и пастет, поуспокоихме се и легнахме да спим.

И тогава започна клатушкането

Въпреки че бяхме на марина, завързани за кей, лодката се люлееше през цялата нощ – ту силно, ту слабо. Редуваха се силни ветрове, бързи порои дъжд от по 2 минути и тишина. В лодката всичко се клатеше и скърцаше, вълните се удряха в корпуса и ни стряскаха. Който спал – спал.

В 7 сутринта започнахме да се надигаме. Нямахме търпение да видим какво има наоколо. Оказа се, че сме заобиколени от десетки лодки, катамарани и яхти. Слънцето напичаше, а през 5 минути от нищото се изливаше пороен дъжд, който продължаваше не повече от 2 минути и след малко всичко отново беше изсъхнало.

 Мартиника, яхти

Марина „Le Marin“

 

Ден 1:

След като всички станаха, се разпределихме на две групи – едните трябваше да заредят лодката с вода и ток, а другите да напазаруват провизии за следващите 14 дни. Накрая излязохме от супермаркета с пет колички, като едната беше пълна само с тоалетна хартия, а други две с бира, ром и вино. И отново последва драмата къде да съберем всичко. Все още не се бяхме оправили с нашите багажи, а сега трябваше да търсим място и на пет колички с какви ли не покупки.

Мартиника, яхти

Част от покупките

В крайна сметка към 14ч. успяхме горе-долу да се приготвим и отидохме за един може би последен нормален цивилизован обяд в истинско ресторантче. Осъзнавахме, че малко по-късно този обяд щеше да нахрани рибите, но ние му се насладихме като за последно. И така, платихме сметката и се отправихме към лодката. Запалихме мотора и потеглихме. За тези като мен, които не знаят нищо за плаването – от пристанище се излиза и влиза само на мотор, а в открито море се плава основно само на платна.

И така

започна нашето плаване

От нашия капитан бяхме информирани за статистика за морската болест: 80% от хората я получават, 10% никога не ги хваща, а останалите 10% никога не ги пуска. Всеки тайно се надяваше да не е от последните 10%…

След час и половина плаване в открито море статистиката започна да влиза в действие. Разговорите постепенно замлъкнаха, хората спряха да се разхождат из лодката и настана пълна тишина. От този наш първи преход няма много снимки (по разбираеми причини). Все пак да спомена, че по пътя видяхме хиляди летящи риби, за които не бях и чувала, че съществуват, както и някакви черни перки, които решихме, че не може да са на делфини, а по-скоро на косатки, но така и не разбрахме.

Плаване в Карибско море

Първо излизане в открития океан. В далечината се виждат шквалове (силни завихряния на вятъра, от далече приличат на торнадо)

Вечерта, вече по тъмно, успяхме да стигнем нашия първи остров -

St. Lucia (о.Санта Лучия)

На вън не се виждаше почти нищо, освен че сме оградени от високи хълмове, където светеха къщички и се чуваха ритми от типичната за Карибския басейн музика (микс от Кубинска, Ямайска и още нещо). Тогава за първи път видях и светещи медузи, които плаваха бавно покрай лодката и отминаваха. Тази вечер всички спахме като пребити.

 

Ден 2:

На сутринта живота вече ни се струваше много по-хубав. Грееше слънце, чуваха се странни (нови за нас) птици и наистина бяхме заобиколени от стръмни хълмове с гъста зелена растителност.

Плаване по Карибско море

 

Веднага щом се показахме на палубата, ни надушиха така наречените welcome boys. Това са хора, които обикалят яхтите на малки лодки и предлагат от риба, плодове, бананов хляб, през сувенири, дрехи, пури до гориво, пране и всичко, което може да се сетите. Всеки продава собствената си стока, но винаги може да намери друг човек за съответните нужди. И всичко това, без да се налага да слизаш от лодката. Съответно пада и голямо пазарене. Нашият първи welcome boy пристигна на синьо кану, носеше шапка на дядо Коледа и продаваше банани.

 

Плаване по Карибско море

 

Подари на всички момичета по един банан, а след това искаше да ни продаде още за по 1$ на плод. Естествено, ние не се съгласихме, имайки предвид, че там бананите са като ябълките в България – можеш да си набереш от палмата на улицата, плажа или в джунглата. Тогава той поиска да си платим и подарените банани… Ние му предложихме бира, а той каза „Децата ми пият мляко, а не бира“ и много се ядоса. В крайна сметка му дадохме 5$ и той си тръгна. Продължиха да идват всякакви други търговци, а на нас ни беше много интересно, като за първа среща с такъв тип хора.

Междувременно капитанът взе малката ни надуваема лодка с мотор (за по-кратко – динги) и слезе на сушата да направи митница – да се отчетем, че сме пресекли граница, да ни бият печатите в паспортите и това се правеше на всички острови, които се водеха като отделни държави. След това запалихме мотора, вдигнахме платната и потеглихме към следващата ни дестинация – известните „Двата питона“. Това са два високи и стръмни хълма, покрити със зеленина, страшно красиви.

Плаване по Карибско море

Двата Питона

Точно срещу тях се намират едни от най-скъпите хотели в света. Там телефоните са забранени, няма телевизори и е пълно спокойствие. Градчето точно под тях е пълната противоположност – типично населено място от третия свят.

Плаване по Карибско море

Суфриер в далечината

Веднага ни посрещнаха welcome boys и се уговорихме да ни направят екскурзия до местния действащ вулкан. Взеха ни с лодка и най-накрая слязохме на суша!!! За първи път от толкова много време… Е, времето не беше чак толкова много, но за такива като мен ни се стори цяла вечност. Градчето се казва

Суфриер

Плаване по Карибско море

Welcome to Soufriere

Забравих да спомена, че по островите се говори на английски език, с изключение на Мартиника, което е френска територия и там се говори на френски.

На сушата ни поеха с едно бусче и тръгнахме към вулкана. Той обаче не ни впечатли особено. Видяхме един огромен кратер, който димеше, миришеше на сяра и беше пълно с бълбукащи локвички. И това е.

Санта Лучия

Една от бълбукащите локви в кратера на вулкана

Екскурзоводката обаче беше много добре обучена – имаше си специална униформа, говореше перфектен английски и се разхождаше с чадърче (заради честите превалявалия, за които споменах вече).

Последва посещение на водопади с много топла вода, заради вулкана. Тези които си бяха предвидливо сложили бански, успяха да си направят много хубава баня.

Плаване по Карибско море

Отново Суфриер, този път от високо

Плаване по Карибско море

 

След екскурзията успяхме да се разходим в градчето – всички сгради бяха супер цветни, шарени, пълно беше с интересни хора, по улиците спокойно се разхождат глутници кучета и кокошки, следвани от малки пиленца, секат се глави на риби, хвърчат вътрешности, отвсякъде се чува музика, пее се на улицата и се танцува… Изобщо лудница :)

 

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Кокошка с малки пиленца

Плаване по Карибско море

Малко с нежелание си тръгнахме от Суфриер и се прибрахме на катамарана. Направихме си вечеря, хапнахме и в 22:30ч. потеглихме за най-сериозния ни преход, освен това и нощен.

Това беше едно от най-страшните преживявания в моя живот

Половината хора си легнаха по каютите, а другите останаха на палубата с капитаните. Аз лично си легнах в кухнята, в случай, че тръгнем да се обръщаме/потъваме, изходът да ми е близо. Извадихме и спасителни жилетки за всеки случай.

Излязохме в открито море и като излезе един вятър, едни вълни, лодката се подмяташе във всички посоки (понеже е катамаран, а не монокорпус), всичко вътре скърцаше, сякаш всеки момент ще се разглобим на хиляди парчета, блъскаха се чаши, чинии и тенджери, хвърчаха предмети.

Вълните ни подмятаха като детска играчка

и се разбиваха в прозореца на кухнята, където аз лежах, а водата заливаше хората от вън на палубата. Което обаче тях ги забавляваше. Първо вълната се изтряскваше над главата ми в прозореца, след това чувах „Аааа“ от намокрените хора от вън и накрая следваха бурни смехове.

Едно от момичетата, което беше останало в каютата долу, разказа, че там било още по-страшно. Всички вълни са се разбивали буквално на сантиметри от нея, и звукът е бил повече от зловещ. Тя самата се подхвърляла на 30 сантиметра от леглото и се е наложило да се държи за един рафт през цялото време. В крайна сметка стигнахме

остров St. Vincent (Сент Винсент)

който ни пазеше от вятъра и вълните и всичко се укроти. Бяха ни препоръчали да не спираме там, защото имало пирати. Затова само подминахме острова и продължихме към следващия – Bequia.

 

Ден 3:

По изгрев слънце пристанахме на котва. За първи път видях чисто небе, без нито един облак, а в 7ч. слънцето вече напичаше страшно. Всички най-накрая можеха да легнат да поспят спокойно.

Остров Bequia (Бекия)

се оказа доста малък, но с много красиви плажове. Заселен е главно от богати американци – пенсионери, които са си купили къщички тук и идват да изкарат зимата на топло.

Плаване по Карибско море

След като всички станаха, решихме да сготвим пиле с картофи за обяд. И понеже сме 11 човека екипаж, се наложи да приготвим една тава с пиле и отделно една тава с картофи. Сложихме първата тава да се пече във фурната и част от екипажа слязохме на плажа с дингито, с уговорката, че когато яденето стане, някой ще дойде да ни вземе.

Bequia, Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът беше страхотен, точно като тези по картичките – бял ситен пясък, нереално синьото море и палмичките.

Плаване по Карибско море

Трима се приготвихме за плаж и се качихме в дингито, а четвърти го караше. Запалихме лодката, но по средата на пътя тя угасна и повече не пожела да запали… Решихме, че моторът се е развалил и се наложи да продължим с гребане (на заден план се вижда прибиращото се динги). На всички ни беше за първи път и никой не се сети, че трябва да имаме туба с гориво за да се придвижваме. В тръбите са били останали някакви капчици, които стигнали, колкото да запалим и да потеглим :)

Плаване по Карибско море

Направихме кратка разходка и седнахме в бар „Mango’s“ на плажа, точно срещу катамарана, за да следим кога ще дойдат да ни вземат.

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Тези птици ги срещахме през цялото време по всички острови.

Плаване по Карибско море

Нашият катамаран на котва

За наше учудване никой не дойде в следващите 4 часа и се наложи да хапнем в бара. Заведението беше пълно предимно с чужденци. Имаше и жива музика, много приятна обстановка. Изпихме няколко коктейлчета, хапнахме омар и пържени картофки и към 6ч. дингито дойде да ни прибере на лодката.

Плаване по Карибско море

Идват да ни приберат

Оказа се, че пилето чак сега е успяло да се опече, а до картофите не се е стигнало и в крайна сметка ги направихме на котлона на яхния. Все пак успяхме да вечеряме с обяда. Това беше и първият ден, в който не ни валя дъжд.

Плаване по Карибско море

Живот на лодка

 

*Т.к.различните източници ползват както Санта Лусия, така и Санта Лучия (така и Сен Луси) – то в текста можете да го срещнете и по (първите)двата начина. На мене лично Санта Лучия ми харесва повече – звучи много по-романтично – бел.Ст.

За протокола: Мартиника е отвъдморска територия на Фарнция, Санта Лусия е държава, а о.Бекия е част от държаватаСейнт Винсент и Гренадини

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, а днес ще акостираме на най-известния му плаж – Навагио. Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – втора част

Към плажа Навагио

  Рано сутринта на другия ден уточняваме маршрута до следващата точка – легендарния плаж Навагио –

плаж Навагио, Закинтос

Предстои ни да изминем цялата западна част на острова, ориентирана към открито море и съградена от тези величествени скали:

 плаж Навагио, Закинтос

и миниатюрни, сгушени в камъка плажове:

плаж Навагио, Закинтос

От целия остров се стичат туристически корабчета към плажа Навагио – най-голямата забележитеност на острова –

плаж Навагио, Закинтос

Освен с плажчетата, западния бряг е осеян с по-малки и по-големи пещери –

Пещера – Закинтос, Гърция Пещера – Закинтос, Гърция Пещера – Закинтос, Гърция

    Сякаш всеки момент от гърлото на пещерата ще излезе страховито, легендарно морско чудощище, отнесло със себе си стотици кораби...

Пещера – Закинтос, Гърция

Поглед към открито море –

Корабче – Закинтос, Гърция

и движение в тандем:

Пещери – Закинтос, Гърция

Навлязохме в дълбок залив, посещаван от много корабчета:

Кораб – Закинтос, Гърция

снимаме се взаимно и ожесточено, набирайки материал за дългите и студени зимни дни:

Лодка – Закинтос, Гърция Лодка – Закинтос, Гърция

повъртяхме се още малко из

изумрудените води на Йонийско море

в този залив –

Йонийско море – Закинтос, Гърция

и след още няколко минути наближихме крайната дестинация –

плажа Навагио

плаж Навагио – Закинтос, Гърция

На практика най-голямата забележителност на Закинтос е именно този плаж – доколкото знам, официално избран за най-красив плаж на планетата Земя за 2010г. Изключително величествен, суров, недостъпен откъм сушата, той е приютил навеки един кораб, с което е станал емблемата на остров Закинтос [geo_mashup_map zoom='8'] [geo_mashup_location_info]  

Плаж Навагио

е изолиран пясъчен залив на остров Закинтос, който се нарежда сред едни от най-известните и най-фотографирани плажни ивици в Гърция. Често е наричан Корабокрушението - име, което е получил заради намиращите се на него останки на кораб, наречен Панайотис, за който се смята, че е бил контрабандистки. Наличието на предполагаеми трафиканти на кораба носи още един псевдоним на Навагио - Контрабандисткото заливче. Този малък, уединен и поразително красив залив се намира на северозападния бряг на острова, в близост до село Anafotiria. Заобиколен от отвесни варовикови скали, Навагио притежава очарователна бяла пясъчна ивица, къпеща се в тюркоазено сините води на Йонийско море. Този прелестен пейзаж привлича хиляди туристи годишно. До плажа може да се стигне единствено с лодка, яхта или друго плавателно средство. Воден транспорт има от Порто Вроми на юг и от пристанището Свети Никола във Волимес (Volimes) на североизток. Най-честите посетители идват от столицата Закинтос, която е в другия край на острова, или с круизи и екскурзии за по час престой. Ако не може да стигнете до Навагио имате възможността да го погледнете от върха на скалите, които го ограждат. Гледката от там също не е за пренебрегване. Първоначално плажната ивица е носила името Агиос Георгиос. През 1983 г. вследствие на буря и лоша видимост, кораб превозващ контрабандни цигари се разбива и акустира на плажа. С преминаването на годините пясъка постепенно го обгръща и днес развалините от него са една от атракциите на Навагио. Навагио в буквален превод от гръцки значи именно „корабокрушение”. Твърди се, че контрабандно е превозвал цигари, когато жесток щорм го е изхвърлил завинаги на това райско място.Там си седи и до ден днешен, сгушен под грандиозните, извисяващи се към небето скали:

плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Поглед отблизо: [caption id="attachment_42040" align="aligncenter" width="582"]Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция Корабокрушение[/caption]

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Пробитият, ръждив корпус –

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

и този рул, който никога повече няма да се завърти...

Корабокрушение – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

Акостирали на плажа Навагио –

Лодка – плаж Навагио – Закинтос, Гърция

приседнахме под сянката на могъщите скали и се започна добра почерпка с узо и бяло вино...

[caption id="attachment_42046" align="aligncenter" width="499"]Плаж Навагио – Закинтос, Гърция тези малки петънца отдолу сме ние[/caption] Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата : Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (4): Остров Спецес

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Пороса за последно бяхме на остров Хидра. Днес на ред е остров Спецес. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия, 4-та част

Остров Спецес

    С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –

остров Спецес,

отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Наближаваме Спецес:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

TWINS: Continue reading

Загубени из гръцките острови (Трета серия) (4): Остров Спецес

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Пороса за последно бяхме на остров Хидра. Днес на ред е остров Спецес. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия, 4-та част

Остров Спецес

    С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –

остров Спецес,

отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

Наближаваме Спецес:

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

 остров Спецес – Арго-Саронически острови, Гърция

TWINS: Continue reading