Tag Archives: плаж

Вълшебният остров Корфу (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Само две думи: Влади на Корфу! Приятно четене:

Вълшебният остров Корфу

купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш

Част първа

А сега затаете дъх, защото този път Влади не само ще ви разхожда и ще ви разказва, но ще ви вози на скутер. Ще ви покава неща и места, които може да избягат от погледа на хората, идващи и оставащи за малко на приказния остров Корфу. Ще бъдем на пяна парти, ще обиколим почти всичките барове и дискотеки на най- оживения през лятото курорт Кавос, ще прекалим с коктейлите, ще се учим да караме скутер, ще бръмчим по баирите и по тесните пътища, ще посетим почти всичките плажове по западната страна на острова (там, където могат да се наблюдават най-красивите залези в морето, макар че само залез няма да видим). То и изгрев няма да видим, защото на Кавос слънцето изгрява откъм планините на  континентална Гърция, малко преди да дойде времето за сън, след нощните купони. Но затова пък ще усетим нощта тук в пълния блясък, ще бъдем на такива купони, които ще разбият дори най-смелите ви мечти за евтина почивка на море. Ще бъдем и на парти  край брега на морето в един басейн, в който не можем да плуваме и може би щях да се удавя. И всичко това, само за да бъде купона един още по-красив спомен. Даже ще качим със скутера най-високия връх тук Пантократор, откъдето ще видим бреговете на Албания. Е, стига ви толкова въвеждане в пътешествието, време е да тръгваме.

Ден първи – 23.08.2019 г.

Вечерта, в която трябва да стигна до Велико Търново, малко преди 23 ч. ще мине автобуса да ни вземе.Туроператорът е Варненска фирма, автобусът минава и взема хора от Търговище, Шумен, Велико Търново, Севлиево, София, Благоевград. И така докато се напълни с всичките 50 туристи. И понеже не мога да разчитам на днешните влакове в тази част на България, трябваше да си измисля алтернативен транспорт. А защо не и безплатен.

То с пари всеки може, номера е без пари да го направиш

 Шофьор от нашата фирма, който има излизане по вечерно време ще свърши тази работа на цената на едно кафе. Търпеливо изчаках удобен момент, за да се случат нещата. Идеята беше да го чакам на спирка, близо до гарата в моя град, за да може в случай, че нещо стане или ме забрави да взема вечерния влак. Но с риска, че ако се кача на влака, той трябва да цепи минутата по разписание. А това не винаги се случва. 20 минути закъснение да има връзката за Търново и може да стане на зор пътуването. И само мен да чакат там. Та, чакам си аз на спирката малко преди 20 ч. вечерта, минава си човека, взема ме, черпя го едно кафе, пътуваме и си говорим. Слизам в Търново малко преди 21 ч. Имам цели два часа до времето за тръгване. Прекрасно време за по една бира и малка разходка в Старопрестолния град. Похапнах си една пица от веригата на Аладин. Багажа ми не е много – една раница и една малка чанта. Разходих се по улиците на Търново. Връщам се на автогарата, чакам си, идва си автобуса към 23:30 ч, събираме се, качваме се, пътуването започва, а с него и сладката дрямка. Колкото и сладко да си спя, те на границата ще ме събудят. А дотогава има много време. В София сме около 03:00 ч през нощта, на Кулата около 06:00 ч,минаваме границата около 06:50 ч и спираме за почивка на гръцка територия.

Ден втори – 24.08.2019 г.

Малко преди да изгрее слънцето се събуждам, когато спираме отново за почивка. Почивките са ни по 45 минути всяка. За първи път толкова големи почивки. За мен е прекрасно, защото все пак съм тръгнал на почивка, а не да бързам да пия кафе и да гълтам храна, защото времето за почивка е малко. А за 45 минути и кафе мога да пия, и снимки да направя, и в таблета да се ровя, и храна да похапна, че даже и книга да си почета- на едната почивка кафе, на другата закуска,на третата- книга  и така. След третата почивка от 45 минути, хора от групата започнаха да изразяват недоволство: „-Какви са тези дълги почивки, та ние до вечерта няма да стигнем?“ Ами тези хора явно не знаят, че пътуването на дълги разстояния крие риск от непредвидени ситуации. А и се предполага, че имаме резервация за ферибот в определен час и ако стигнем по-рано на Игуменица, може да стоим там два часа на горещина и без сянка. Все пак туроператорът си знае работата. Следваме магистралата за Игуменица с всичките си над 55 тунела (между 55 и 58 са, опитвах се да ги броя).

На Игуменица сме

 в 12:30 ч по обед. Дават ни половин час почивка и се събираме пред порт номер 4, за ферибота в 13:00 ч. Качваме се на ферибота, настаняваме се кой където иска, през това време на борда се качват колите, и тръгваме в 13:45 ч. Пътуваме около час до пристанище Лефкими. На ферибота преброявам 50 коли и нашият автобус. Толкова събира горе-долу. След час слизаме на Лефкими и от там имаме около 10 минути с автобуса до

 Кавос

 Пристигаме, показват ни къде е плажа, къде са заведенията, къде може да се похапне и т.н. Почивката ни ще бъде в едно ваканционно селище с къщички, тип студия на по  един-два етажа, със зеленина пред вратите, палми край басейна и маслинова горичка отзад.

Студиата, в които бяхме настанени в Кавос на остров Корфу

Студиата, в които бяхме настанени в Кавос на остров Корфу
На басейна на нашия хотелски комплекс

В стаите има климатик, хладилник и телевизор. Но тук има едно малко неудобство. Двама човека ползваме един ключ, той е закрепен здраво към една плочка, която се слага в един джоб на стената, за да тръгне тока. Без тази плочка работи само хладилника. А климатика работи само при плътно затворени врати и прозорци. И така, ако аз се върна в 4 ч., през нощта от дискотеката, трябва да будя човека да ми отваря. Първата вечер надхитрихме системата, като затворихме вратата към терасата и тревните площи, без да я заключваме, за да може хем климатика да работи, хем аз да мога да си вляза през нощта, без да будя човека. Обаче така рискуваме да я забравим през деня и някой друг освен мен да влезе или камериерката, която чисти всеки ден да я заключи. Но и на това намерихме решение през следващите  няколко дни.

Време е за разузнаване. След като ни показаха къде е плажа, аз отидох първо там. Точно там имаше един дървен мост навътре в морето, в края на който тръгват малките туристически кораби за кратките дневни круизи до близки места. Той ще ми бъде като ориентир. Точно тук има един голям бар с басейн към него. То си е цял хотелски комплекс, както видях през следващите дни и нощи. Тук в последния следобед от престоя ще бъда част от едно парти в басейна и бара. 

Booking.com

За любопитните, които нямат търпение, хотела е Quayside Village:

Да разберете, за какво парти може да става дума, ето  още един линк от интернет от който да добиете представа:

Но за това парти – когато му дойде времето. Погледнах наляво, нищо интересно не ми се видя. И реших да тръгна

Leykimmi, , 490 80, GR

надясно по брега, докъдето мога. Минах покрай няколко плажни бара- големи, с едни големи тонколони, басейни към тях и наредени бутилки алкохол покрай бара им. Предполагам, че интересното там ще е след залез слънце. През деня пускат някакви летни хитове, но нямаше много посетители. По нататък в морето имаше надуваеми кули и замъци за радост на децата. Около тях имаше и плаващи банани, теглени от яхти. И всичко това направено за забавление и трупане на пари. Стигнах до края- до един плажен бар, след който вече нямаше нищо. Плажа свършва при скалите. Реших да остана на последния бар да пия нещо и да похапна. И там има един голям басейн. И много алкохол и коктейли около бара. Сламени чадърчета. Палми и екзотика. Я да видим какво ще пием. Избирам си коктейл “ Зомби“.:

Коктейла
Коктейла “ Зомби “ на последния басейн от плажните барове на Кавос.И аз едно Зомби и ставаме двама

Носят ми го – с две сламки. Много интересен вкус. Това Зомби и аз едно Зомби, ставаме двама. Ще похапнем и гръцка салата:

Да похапнем малко на плажния бар – ресторант на Кавос
Да похапнем малко на плажния бар – ресторант на Кавос

След басейна следват пътеки към други по-малки хотелчета и студия за почивка. Тук някъде наблизо имало изоставен манастир. Похапнах си добре, отпуснах се на следобедното слънце, но стана време да си тръгвам. И точно тогава  почиващите там се раздвижиха и влязоха в басейна, когато пуснаха по-силно музиката. В този следобеден час имало аква аеробика във водата. Аниматорът показва движенията пред басейна и всички вътре ги повтарят във водата. Много интересно. Постоях и погледах. Бързам да се прибирам, но накрая останах малко и на бара на този хотел, за който дори не предполагах, че може да правят там такива партита в басейна. И там по една бира и оглеждах къде какво има.

Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна
Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна

И то си е на плажа :

Бара на плажа на Кавос,където следобед има парти в басейна

Прибирам се в стаята си, за да имам малко време да поседя и около нашия басейн, а и

наближаваше време за вечеря

 Тук вечерята се сервира. На всяка маса има по литър и половина минерална вода. Аз съм сам на моята маса. И цялата бутилка вода е моя. Сервират първо салата, след това основно ястие и накрая десерт. И всяка вечер различно. Вечерям около час и половина без да бързам и веднага след това тръгвам да видя какво се случва из селището след залез слънце. От хотела по един малък път и се излиза на главната улица, а там са само барове и дискотеки. Минах по цялата улица до края. Още преди да изляза на главната улица, виждам танцуващи младежи в първия бар. Купонът е в разгара си, всеки хванал коктейл, танцуват и се прегръщат. Разгледах всичките барове, които още не бяха препълнени. Тук някъде трябва да е най-известната дискотека на Кавос- Atlantis. Трябва да я намерим. Тук правят най-добрите пяна партита. За любопитните ето линк от интернет за какво пяна парти може да става дума:

Два пъти минавах по главната улица и разпитвах хората, но не я намерих. На връщане минавам пак и гледам. Стигнах до един интересен бар- BUZZ POP :

Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.
Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.

 И тъкмо се чудя, защо ли няма още никой, когато по пътя срещу мен се зададе една голяма група от младежи, облечени с едни и същи тениски, може да имаше към 30-40 човека. И всичките изведнъж влязоха и се разположиха около бара. Музиката изведнъж се усили, зазвучаха световни летни хитове, бара се оживи, барманите станаха много сръчни и коктейлите излизаха изпод ръцете им по няколко. Загледах се как ги правят. Нареждат на бара по 7-8 големи чаши за еднократна употреба. Вземат една кофа с лед и слагат във всяка чаша бучки лед до горе. После хващат с една ръка по две големи бутилки с различен алкохол (вероятно джин и водка,защото са безцветни) и започват сръчно да пълнят чашите една след друга. И на края в зависимост от това кой какъв коктейл иска, допълват до горе или с кока кола или с Миринда или със спрайт. И се получават различни цветове. Слагат по две сламки и коктейла е готов.

Младежите тук си правят  

бар кроулинг – обиколки на нощните заведения 

Те минават всичките по баровете, избират си един, вземат си напитки, алкохол и коктейли, танцуват около 40 минути, всички си тръгват заедно и по-нататък отиват в друг бар и всичко се повтаря. През това време в бара от който току -що са си тръгнали, идват други.

И така цяла нощ

 В този бар имаше и дансинг, направен от дървени дъски. Прожекторите шарят, младежите викат, летните хитове на макс. Я да изпия и аз там една бира. По едно време музиката спря за около 20 минути. Но младежите продължават да танцуват на фона на музиката от съседните барове. Пеят хитовете на сезона, които звучат от всеки бар тук, тропат по дървения дансинг, разливат коктейли. Наблюдавам ги аз- купуват си балон за три евро, вземат го и започват да го вдишват, после пак го надуват, пак го вдишват и така около 3-4 минути. После погледа им се замайва, започват да залитат и да прегръщат всеки. И мен даже. Поинтересувах се какво е това, оказа се балон с Райски газ. Поразгледах на другия ден някой неща за него в интернет –

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/balonite-s-rajski-gaz-hit-po-moreto-2182728

и реших, че и аз трябва да опитам, ама това ще оставя за последната вечер. След час само в този бар продължих обиколката по другите.

Баровете със силна музика и летни хитове са един след друг по главната улица тук. Редуват се със малки ресторати или места за бърза храна-гирус, сувлаки и картофки. Разходих се почти до края  и се върнах обратно. И на отиване и на връщане се

оглеждах за дискотеката Атлантис,

за която бях чел, че правят много яки пяна партита. Питах на много места и все ми казваха  да вървя направо. И чак след петата обиколка и взиране в надписите над барове и заведения,  видях че тази дискотека „Атлантис“ била само през два бара по главната улица от студията в които сме настанени.  Само че се пада в един вътрешен двор. Общо взето първата вечер тук никой не познавам, на втората вечер познавам половината Кавос, а от третата вечер нататък всички ме познаваха.

След полунощ тук става интересно

 Младежките компании британци, испанци, италианци и руснаци отдавна са прекалили с коктейлите и алкохола. И вече два часа след полунощ може да се видят влудяващи и комични ситуации- един води втори, двама водят трети, насмукани с алкохол и коктейли, надрусани, насмъркани с райски газ. Вървят, завалят се, влачат ги, прегръщат всеки. Което на мен ми е интересно като среднощни картинки. И по това време вече се връщам към дискотека Атлантис. Гледам една голяма върволица от младежи влизат към вътрешния двор и стигат до едно мостче, където минават през проверка за сигурност. Почти всички са с гривни и показват едни листчета и минават. Но за мен не може. Опитвах се да разбера защо и се оказа, че трябва първо да си платя входа, който е 25 евро, след това да мина през детектора за сигурност, чак след това да ми сложат гривна и вече съм вътре. Отивам към бара, но почти никой няма тук още. Започнах да се изнервям, че дадох 25 евро за вход, а седя самотен на един дървен бар. Взех си една бира Митос за 3 евро и се оглеждам наоколо.

Музиката звучи все още не много високо. А до бара има една площадка, застлана със зелен мокет и там пак има прожектори, големи тонколони и дисководещ. По едно време изведнъж се напълни, пуснаха световни летни хитове, тълпата се оживи и заподскача в буйни ритми. След половин час музиката утихна и тълпата се пръсна из цялото свободно място около бара. Загледах се в младежите и видях как бяха омазани с различни бои- зелени, червени, сини, оранжеви, лилави. Даже и зъбите им бяха лилави. Ама омазани, по коса, по дрехи, по ръце, шорти, крака, обувки-  до неузнаваемост. Пипнах един младеж по косата и кожата да видя какво е това- лепне и се маже. Пяна … Малко след това тълпата отново се събра на площадката с кечето (такова едно като в казината покривало върху плочките) и започна пак с буйни ритми да танцува. И аз реших да се набутам там с бирата в ръка. И като се започна едно пръскане с едни големи  и дълги тръби. Диджея отмерва времето до пръскане от 10 ,9,8,7…3,2,1 (на английски), музика на макс и пръскането започва.

Уникално е усещането, пяна навсякъде

 (и в бирата сигурно влезе). Всеки държи по бира или коктейл в ръка, подскача, бирата кипи и се пени, отпред пръскат- единия със зелена пяна, другият с червена, с жълта,синя ,лилава. Всеки се прегръща с всеки, танцува с всеки, падат тениски и ризи, младежи танцуват голи до кръста. Никога не съм се забавлявал толкова интересно. И всичко това се повтори поне още три пъти. После купона се премести вътре в дискотеката (закрита част, климатизирана). Дървен дансинг, пилони за танцуване, дълъг бар, диджей, всеки тропа, подскача, по земята чаши, сламки, балони, коктейли разляти, където стъпя- лепне… Имаше и едни бурета, на които се качват британци, испанци и всички тук, които танцуват, махат с ръце. Уникално лятно парти до към 5 ч сутринта. И още не ми се прибира. Поседнах да похапна нещо и се прибирам да спя. И след два часа станало време за закуска.

Ден трети- 25.08.2019 г

Ставам в 8 ч,закусвам до 9:30 ч. и денят ми е свободен, никъде не ходя с групата, сам си правя програмата. За днес съм си наумил

да взема скутер под наем

и цял ден да си бръмча и да си обикалям острова. Тук ще отбележа само, че никога не съм се качвал на скутер 5и имам само бегла представа кое какво е и как работи. Един познат, който има скутер и случайно го бях видял в моя град в кварталното магазинче, ден преди да тръгна ми показа в рамките на  минути, кое какво е, как се пали, как се тръгва и как се спира. Слага ключа, завърта на стартер, светва една червена лампа, с лявата ръка стиска спирачката, (имало две спирачки, предна и задна), с дясната натиска едно копче и веднага завърта леко „мамула“ на газта. Това е, казва, то е по просто от велосипед, защото не въртиш педалите- само газ и спирачка, няма съединител, няма скорости. Палиш, навиваш „мамуля“ полека , вдигаш краката и тръгваш. Това ми беше урока- запали, нави „мамуля“, вдигна краката и си замина. И така.

Аз съм предварително информиран, как да си поискам скутер (механики е на гръцки), колко може да струва на ден (около 10 евро или малко повече), какви документи се искат (шофьорска книжка, лична карта и име на хотел, в който сте отседнали) и съм си ги набавил всичките. На едно листче отделно съм си записал няколко важни думички на гръцки по темата- газ, спирачка, бензин, мигачи, глоба, нарушение, един ден и т.н. (в случай че ме спрат някъде). И отивам там, където дават скутери под наем (взел съм със себе си раница, плажни принадлежности, таблет, навигация, документи и визитна картичка на хотела, разговорник…). Искам си механики за един ден, питам колко струва – 25 евро. Давам си личната карта, записват ми данните, подписвам един документ, на който ми пише името, номер на лична карта, име на хотел и номер на стая.Човека ми снима шофьорската книжка от двете страни с телефона си, прибира личната ми карта в едно чекмедже и всичко е наред. Извади ми един червен скутер, даде ми каска, помолих го да ми покаже как се пали и т.н. (предполагам че на всеки скутер е различно). После се разбрахме за горивото – дава ми го празен, на 5 км, имало бензиностанция, до там може да ми стигне горивото вътре. Ама аз за всеки случай му дадох 10 евро и му показвам с палец, да ми го напълни той (защото де да знам, ако ми свърши бензина на третия км, да не би да го бутам до бензиностанцията). Човекът влезе вътре, донесе една туба ,отвори под седалката, наля до горе и пак затвори. Попитах го колко сложи ( 5-6 литра), за колко км ще стигне, написа ми 120 км.

Охооо, цял ден мога ли избръмча 120 км?

 Всичко е наред, на ключа на скутера пише телефона на човека, който ми го дава, слагам каската на главата, скутера запален, сядам, навивам мамуля и вдигам краката. Като за начало ще бръмча по пътя из селото, като постепенно ще се отдалечавам в неизвестна посока, следвайки западната част на острова.

В следващите 15-20 минути свикнах със скутера. Покрай хотела, после надясно,после направо и вече се научих за 5- 6 км каране. И по едно време излязох и на магистралата и газ . И  вече съм част от трафика на остров Корфу. Следвам червения път по картата. Гледам от време на време в страничните огледала да не би да преча на някого. Като на места има отбивки и табели за към плажа- пет км, вляво, пет км вдясно от магистралата и сте на плажа. Завих в първата пресечка наляво, където видях табелка за плаж. И след няколко км, се оказах на

първия плаж – Agios Gordis

 Разгледах набързо и продължих към

следващия- Kaliviotis Beach

Все още не смея да оставя скутера на паркинг, каската на него и да се отдалечавам от него. Върнах се на магистралата, продължих до следващата отбивка пак наляво и след няколко км бях на следващия плаж-Gardenos. Спирам на заведението там, ям един сладолед , разглеждам наоколо и продължавам. Следвам отбивката за

следващия плаж – Marathias,

след него минах и

през  Santa Barbara  и Agios Georgios

Тук точно покрай брега има едно езеро, а плажа тук е една безкрайна дюна, докъдето стига погледа и храсти, които правят много добра сянка. Разгледах наоколо, пак се качвам на скутера и отивам от другата страна  на  Issos. Отдавна е минало обед, но мога да си позволя поне още час-два в същата посока, преди да се върна. Следвам магистралата, минавам по един стар мост над малка река, минавам през едно кръстовище с голям надпис на една стена – Messonghi на ляво, а аз завивам надясно, минавам през Moraitika и стигам до Benitses. Продължих още няколко километра след Benitses и реших да се връщам. Все по магистралата, за да мога да се върна на Кавос, преди да е станало тъмно и да хвана вечерята. На една от бензиностанциите сложих малко бензин, да си има вътре. И тъкмо влизам в Кавос и ме изпреварва автобуса с нашата група, които са ходили някъде през деня и само гледам как всички погледи на хората откъм мен се обръщат да ме видят.

Оставям скутера, вземам си личната карта, казвам, че на другият ден ще го искам пак и се прибирам в хотела.

 И направо в ресторанта, вечерята вече е започнала, вземам си една бира от бара и започвам със салатата.

За тази вечер ще имаме програма Гръцка вечер

 Дойдоха двама танцьори и две каки, усилиха музиката от бара и започнаха своите си танци, учиха  гостите на вечерята на гръцки танци, забавляваха се прекрасно, но аз уморен от деня само гледах. Сервираха и основното ястие, след него десерта. Накрая имаше една игра – събраха 10 стола и нашата екскурзоводка ги помоли да махнат поне три, защото тази игра я знаела и друг път я гледала и знае, че със 10 стола може да продължи и 40 минути. Играта беше такава: 7 стола, 8 участника. Пускат сиртакито, всеки ходи и играе около столовете и когато изведнъж музиката спре, всеки трябва да седне на един стол, където го завари спирането на музиката. И който не успее да седне, изгаря. Махат единия стол и остават 6 стола със 7 участника. И така докато остане един стол с двама участника. И след последното спиране на музиката, който седне първи е победител. Играта продължи малко след десерта.

След края на всичко това се прибирам в стаята, нагласям алармата на телефона за след полунощ и заспивам. А след полунощ –отново на купони и барове. Вече познавам половината Кавос. Знам баровете, дискотеките и местата за купони и ги обикалям всичките.

Очертава се много тежка вечер,

 която ще завърши след игрев слънце.

В първия бар

пия още една бира Митос, малко след нея един коктейл, от тези, дето наливат по два вида алкохол (вероятно джин и водка с газирано и много лед). С две големи сламки. Седя на бара, гледам къде, кой и колко алкохол е изгълтал и кой докъде е стигнал- танцуват на пилоните, падат, търкалят се ,прегръщат се. И мен също. Достатъчно е само да вдигна двете си ръце с вдигнат палец нагоре и вече сме приятели. Питат ме откъде съм и аз тях. Безброй комични ситуации, качват се на бара, танцуват, ама прекалили с коктейлите се завалят и падат, на което много съм се смял. Та дотук питиетата станаха 3 (бирата в хотела, бирата на бара и този коктейл). Това ми е нормата. Която обаче тази нощ ще прехвърля повече от двойно.

Докато седя на бара след като изпих този коктейл, дойдоха едни испанци и те с коктейлите до мен, питаха ме от къде съм и вече сме приятели. Казвам ли ви аз, че тук алкохола и балоните с райски газ, променят нещата и сближават компаниите дори от непознати. И те ме черпят с един коктейл. И него изпих и главата ми започна да се замайва- вече не знам къде съм и нито мисля, нито помня. Ама нали чашите са пълни догоре с лед, викам си, не може да е толкова силен коктейла. Уморен от скутера през деня, преял на вечерята и след четвъртата напитка вече съм част от купона. И гледам колко много и различни коктейли на масата, на която седях остават неизпити. Сърцето ми се къса. Вземат си коктейл пият по една глътка, танцуват и си заминават. И коктейлите ги отнася каката, която чисти на бара. И на тяхно място след 15 минути се появяват и остават други. Я да видим какво ще се случи, ако си присвоя някой. С замаяно движение на ръката махам сламките от два коктейла пред мен и чакам да видя какво ще се случи. Нищо. И малко преди да дойде каката да ги отнесе си ги придърпвам по-близо до мен. Каката отминава и коктейлите стават мои. Я още един зелен,  още един син…Станаха 6.

И след това вече нищо не помня

 Помня само,че си тръгнах, ама не към хотела, а към следващите барове. И там да видя какво се случва. Минах покрай два, тълпи младежи там, но на следващия имаше само няколко. И имаше и един пилон в единия ъгъл на бара и две каки до него си пиеха коктейлите. Музиката на макс- световни летни хитове и аз от пътя и направо на пилона. Как се качих чак до тавана, нямам представа, но се спуснах спираловидно, без да падна. И от там при каките. Подскачаме и се прегръщаме. И там имаше един коктейл, я и него. Станаха 7. Достатъчно, да видим сега как ще се прибирам към хотела и кога.

Беше минало 4 ч, сутринта.

 Тръгнах си като механизирана играчка ,стъпвайки все едно в паници. Вървя, подскачам и танцувам на фона на музиката от баровете, покрай които минавам. Свалил съм ризата и съм си я метнал на рамото. По пътя срещах и се прегръщах с други компании, прекалили като мен с коктейлите. Уникална вечер, запомнящо се парти. Добре, ама вече ми стана лошо, не мога да продължа още 100 метра до хотела. До тук. Сядам на един дувар и си подпирам главата на един циментов пън, сложен, за да ограничи паркирането тук

Тук осъмнах едната нощ,след като прекалих с коктейлите. Стигнал съм до седем питиета, а на мен ми трябват три
Тук осъмнах едната нощ,след като прекалих с коктейлите. Стигнал съм до седем питиета, а на мен ми трябват три…

Ризата зад мен и до тук.

Ами сега? Върти ми се главата, лошо ми е.

Хем ми е лошо, хем ми се спи. Казват,че естествената реакция на организма, когато прецени, че алкохола му  идва в повече  е кротко да ни приспи. И като се започна едно повръщане – хем спя, хем повръщам и където отиде.  Размърдвам се  след 40 мин, малко по-добре, но къде ми е ризата- не помня с риза ли бях или не, на мен ли беше или до мен. Напипвам я зад гърба си. През това време докато съм дремал, ме изпохапали комарите. Тръгвам още малко напред, до след 50 метра. Този път лягам на една по-голяма циментова плоча за още малко почивка. Съмва се. Наоколо няма никой. Едвам се добирам до стаята на хотела, но не смея да вляза, какво ще си помисли човека, с когото сме в стаята. Още една почивка на пътеката пред къщичката в чимшира. Набирам смелост, чукам на вратата, отваря ми, само му казвам, че съм много зле и направо в леглото. Заспивам и потъвам, изплувам, няма ме.

Събуждам се чак към 9:30 ч. Няма никой в стаята. Закуската почти е приключила, защото е до 10 часа. Ставам, обличам каквото намеря до леглото и отивам да видя какво е останало, последни саламчета, сирене и кафе. То се е видяло, че днес скутер няма да има. Ден за пълен релакс.

Четвърти ден- 26.08.2019 г.

След закуска, малко след 10:30 ч, реших, че е

време за плаж

 Минах покрай човека със скутерите и му казах, че днес скутер няма да има, защото съм уморен и съм прекалил с алкохола. За другия ден ще взема пак. Все пак му казах предния ден, че пак ще го взема и може да ми го пази. Няма проблеми, до утре тогава. Малко по-наляво по плажа от към главната улица в посока към Лефкими, малко след последните хотелчета на Кавос попаднах случайно на един много интересно изглеждащ плаж:

 Плажа на Кавос, където ходих през ден
Плажа на Кавос, където ходих през този ден

С дървени шезлонги с дюшечета. Реших,че това ще е мястото за днес. Наоколо имаше и други места за почивка – направо на тревата наредени големи меки възглавници, а по средата малки дървени масички. Отгоре сламени чадърчета. Имаше също и големи персийски килими, на тях възглавнички и също малки дървени масички.

Прекрасни места за целодневно излежаване

 Минах покрай бара и реших да поседна малко и там. То се е видяло, че целия ден ще мине там. Заговорих бармана, много любезно момче. То ме попита от къде съм и аз като казах, че съм от България и за мое учудване, проговори на български и каза, че бил от Ловеч – момче със смесен произход, единият му родител бил грък, а другият българин. Говори си български момчето и така се разбирахме – една студена кока кола си поисках, то взе една голяма чаша, напълни я с лед, наля кока колата и сложи сламката. Даже ми я донесе до шезлонга.

И така цял ден до към 15:30 ч следобед, с книга в ръка и тази чаша на масичката, за три евро и шезлонга беше мой, заедно със сламеното чадърче. И никой с нищо не ме притеснява = нито онези досадни плажни търговци, нито някой дето събира отделно пари за чадър и шезлонг, нито вечно мърморещите и викащи по децата си майки и баби.

Пълен релакс. Ето това е разликата между тези тук места и онези там по нашето море.

От бара звучи прекрасна гръцка музика, слънцето приятно си грее, морето тихо си бълбука, чайките си грачат, лек ветрец подухва. Но все пак човек си огладнява, а на бара храната е по-малко от напитките. Чак в късния следобед си тръгнах и още в началото на Кавос си избрах едно място с прекрасни сенници, голям бар и нещо от рода на гирусите-седнах, разгледах менюто и си избрах нещо хем голямо, хем не много скъпо – за около 4 евро получих една голяма чиния с една питка пълна със всякакви вкусотии-картофки, месо, зеленчуци, подправки, домати и свежи салати. Добавих и една бира към всичко това и се отпуснах блажено. На съседната маса една компания от англо-говорящи младежи дремеше и играеше карти в очакване да дойде автобуса,  който да ги откара към летището. Бяха с багажа си, мина по едно време един голям автобус и те заедно с други, които чакаха на пътя, се натовариха в него. Аз изядох половината от храната, другата половина помолих да ми опаковат за вкъщи и си тръгнах.

Прибрах се в стаята, храната сложих в хладилника и си полегнах малко докато стана време за вечеря. Отново литър и половина минерална вода ме чакаше на масата. Само че този път колкото не упях да изпия си я взех с мен в стаята. Различна е вечерята всяка вечер. Някаква салата, основно ястие, съдържащо месо (хапки,шницел или пържола) и десерт. Този път бира не съм пил, мислех да изпия само една по нощните барове и най-много един коктейл. Този път десерта беше много интересен и супер лесен за приготвяне. Е, добре де, ще ви дам идеята: 4-5 лъжици много гъсто кисело мляко (като за салата Дзадзики), разположено ветрилообразно (като хвърчило) в чинията, отгоре залято на зиг-заг с топинг (като тези, които слагат на поничките по панаирите или на сладоледите) и в средата (там, където се събират върховете на лъжиците сипано мляко) един истински плод- ягода или малина. Страхотен вкус. След вечеря отново в леглото с нагласена аларма за събуждане след полунощ. Когато купоните започват. Тогава излизам, без нищо да нося, освен 10-15 евро, колкото за 3-4 питиета или нещо за ядене по-късно. Прави впечатление, че тук на Кавос аптеки няма, само на няколко места има разположени спешни центрове с денонощно дежурни лекари. Но никъде не видях някой да чака там за помощ.

А пияни и надрусани младежи колкото искате

 Още щом се зададох на главната улица и почнаха да ме дърпат към първия бар- О, вулгаро, вулгаро- бира Митос- и ме дърпат към бара. Вече всички ме познават. Купоните са в разгара си, баровете пълни общо взето с едни и същи компании. Вглеждам се в лицата на всеки и си викам – тоя снощи беше в един бар, оня другия в дискотеката съм го виждал, третия там, някой друг бира пиеше на един  дувар. Имаше един младеж, вдигнал в двете си ръце по един коктейл и ми се усмихва. Що пък да не го прегърна, няма какво да ми направи. Приятно настроени са всички за прегръдки и купони.

Седнах на моя любим бар BUZZ POP, който е най-близо до мен. Ама сядам по средата на бара, за да може отвсякъде да ме заобикалят непознати. Усмихват се, сядат на бара до мен, стискаме си ръцете и вече сме приятели. Питаме се кой от къде е- британци са повечето, италианци и руснаци. По една бира Митос, музиката на макс, всеки танцува, въртят се на пилоните, друсат се с райски газ, наливат се с коктейли до ранни зори. Търкалят се по земята, падат, бият се. Полицията минава с едни бронирани джипове от време на време. Такива работи. По-късно в другия по един коктейл и малко преди 4:30 ч сутринта отново в стаята за сън. Не съм прекалявал с алкохола, защото скутера ме чака към 10:00 ч, след закуската.

А къде ще ме отведе скутера на другия ден, пети поред , ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Корфу и Владимир Георгиев

Booking.com

Амулиани

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Светлана ще ни разкаже за миналогодишната си почивка на най-близкия до София остров – Амулиани или Амуляни, между „пръстите“ на Халкидики. Приятно четене:

Амулиани

август 2018 година

Идеята да отидем до Гърция беше спонтанна, 10 дни преди пътуването избрахме остров Амулиани (Амоляни) и резервирахме вила c морски изглед (90 евро за нощувка). Пътуването с кола беше 6 часа от София до резервираната вила на Амулиани. Избрахме да минем през Кулата – Серрес – Трипити.

Оттам тръгва

ферибота за Амулиани.

Ферибот има на всеки половин час (това не се спазва стриктно), автомобилите се качват на борда задължително на заден ход и служители от ферибота с удоволствие помагат на жените, които не се справят особенно добре с такива маневри (ние бяхме точно от тези).

Важно да знаете е, че когато автомобилът ви е паркиран на ферибота, повече нямате достъп до него, защото паркирането е точно „врата до врата“ така, че не е възможно да отворите врата, камо ли да влезете в колата си. Затова всемете всичко необходимо с вас веднага след слизане от колата си.

Цената е 2.50 евро на човек и 10 евро за автомобил. Билети се купуват на ферибота на 2 етаж след паркирането на колата. Пътуването с ферибота продължава около 20 минути.

На самия остров има безброй вили и апартаменти за всеки вкус и джоб с тераски Sea-View. За шофьори: улиците са много тесни, стръмни и има много

паркирани коли, шофирането не е на самия остров не е за препоръчване. Посетихме два пясъчни плажа – Аликес и Карагаця.

Аликес

От пристанището е възможно да стигнете пеша до плаж Аликес, около 20-30 минути вървене пеша, покрай маслинови дървета. Плажът е голям, разделен на няколко части, има сервитьори и е комфортно. До 10 сутринта има достатъчно свободни шезлонги дори на първа линия съвсем до морето.

Ние винаги пристигахме към 9 часа и почти нямаше хора. Шезлонгите са безплатни, но се изисква консумация от 3 евро на човек. Има храна (Self-Service) и безалкохолни/алкохолни (Service).

Плаж Аликес – Амулиани, Гърция
Плаж Аликес

Карагаця

Плаж Карагаця се намира на 2 км от пристанището, има добър асфалтиран път, до там отидохме с колата. Към 9 часа сутринта има места за паркиране дори на сянка, плажът е все още празен и може да си изберете, къде да се настаните. След 11 часа вече няма никакви места, защото плажът не е голям, но пък е много красив. Този плаж ни хареса повече от Аликес.

На този плаж шезлонгите също са безплатни, тук също се изисква консумация 3 евро на човек. Напитки се сервират от момчетата на бара, обаче храната е на самообслужване. Морето е чисто, тюркоазено и приказно.

Плаж Карагаця – Амулиани, Гърция
Плаж Карагаця
Плаж Карагаця – Амулиани, Гърция
Плаж Карагаця

Има една подробност, която искам да спомена: на плажа няма тоалетна, ама никаква. Не ми се мисли, какво правят всички тези хора, ние ходихме доста далече пеша зад паркирани коли да търсим храсти.

Плаж Карагаця – Амулиани, Гърция
Карагаця

И на двата плажа има големи медузи, които се изваждат от морето още сутринта, за да е безопасно за децата. Това наблюдавахме всеки ден. В крайна сметка, на плажа имаше доста извадени от морето умиращи медузи, което ни караше да се замислим, дали това точно е правилния начин, за да се спасим от тях. Вижте, колко са красиви.

Медузи – Амулиани, Гърция
Медузи

Един ден решихме да отидем на плажа в 8.30 часа, за да можем да отидем с лодка до Магарешките острови. Ето така изглежда плаж Аликес по това време рано сутринта.

Плаж Аликес – Амулиани, Гърция
Аликес рано сутрин

Магарешки острови (Дреня)

В деня преди пътуването до Магарешките острови, след 8 часа вечерта отидохме на пристанището, за да се осведомим за транспорта. Имаше човек, който ни попита как се казваме и колко души ще пътуваме. Повтори го два пъти и следващия ден имената ни бяха в листа с резервации.

Ierissos, , 630 75, GR

Лодката отпътува в 12 часа от пристанището, добре е да сте там петнадесет минути по- рано, за да седнете в лодката на сянка. Цената на билета е 11 евро на човек.

Първо лодката обикаля целия остров, получавате информация за плажовете, за скалите, за съжаление- само на гръцки език, така че чухме и разбрахме само дума „паралия“ (плаж). Човекът опита да говори и на английски език, но не му се получи особенно добре и спряхме да му обръщаме внимание.

Лодката спира на един малък остров, където няма шезлонги и чадърчета, жега е, има само овце и няколко дървета, но скалите и цветът на водата си заслужават да ги видите. Това място не е подходящо за плаж, но за снимки е истинско удоволствие. Невероятна красота!

Добре е да си вземете шапки и чадъри. На този остров има 1 час престой.

Магарешки остров – Амулиани, Гърция
Магарешки остров

След посещението на този малък остров, същата лодка отплува към един друг, но по-голям остров. Там вече има плажове с чадъри и шезлонги, но тъй като времето на пристигане е около 2 часа следобед, на плажа няма почти никакви места. Ние имахме късмет да намерим един шезлонг и след половин час– още един. Плажът е стандартен за Гърция, само че тук вече няма сервитьори, тук всичко е на самообслужване. Опашката е дълга, а чакането – досадно, но човекът от персонала прави всичко възможно да ви е забавно, за да не се отегчавате от дългото чакане. Много се забавлявахме с него.

Препоръчвам домашното бяло вино, много е хубаво и леко.

На острова до плажа има доста паркирани лодки, в морето влизахме само, за да се охладим малко. Гледката към другите острови беше много крсива и затова препоръчваме тази обиколка с лодка. Също така, на плажа имаше и Aquaglide (надуваеми водни съоръжения за деца: за скачане, тичане, пързаляне). Аз лично съжалих, че не се присъединих към децата. На Амулиани се върнахме към 18 часа.

Още малко факти за Амулиани:

За храна и пиене ще ви трябват средно до 40 евро на ден за човек. Нощен живот на Амулиани няма. Има няколко бара с гледка към морето, коктейлите са с цени по 9 евро. Беше ни препоръчан ресторант Цанис (Tzanis), там ходихме 3 пъти и останахме много доволни – вкусна и качественна храна на добри цени.

Амулиани, Гърция
Амулиани

Препоръчвам Амуляни за семейства с деца и за по-тиха спокойна почивка. Също така, препоръчвам Амулиани за гмуркачи, мога да кажа, че дъното на морето е много красиво, със скали, водорасли и всякакви морски жители.

Автор: Светлана Винкелман 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с или писани от Светлана Винкелман – на картата:

о.Амулиани и Светлана Винкелман

Пътуване до Схевенинген (Хага, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Янита ще ни води до селцето, което холандците ползват като тест, дали можеш да говориш нидерландски – Схевенинген. Аз, все пак си мисля, че Копривщица и Панагюрище са по-сериозен тест за владеене на български, отколкото Схевенинген – за нидерландски, но – да не се помайваме повече 🙂

Приятно четене:

Пътуване до Схевенинген

Хага, Холандия

Схевенинген

се намира на около 5 километра от Хага и изглежда като квартал на холандската административна столица. Пътят ни към пристанището в Схевенинген започва от Vredespaleis, където се намира седалището на Международния съд, покрай района, в който се намира българското посолство и покрай един „замък“, който в последствие се оказа сградата на хагския затвор.

Международен наказателен съд – Хага, Холандия Международен наказателен съд – Хага, Холандия Хага, Холандия Затвор – Хага, Холандия

Близостта до морето започва да се усеща осезателно: става

ветровито, влажно и хладно

Малко хора и много лодки, които се белеят и се полюшват равномерно и приспивно от поривите на вятъра, привързани здраво към дървеното скеле на пристана.


The marina of The Hague, Netherlands

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Северно море, в сравнение с нашето, е коварно, непредвидимо и плитко

море, опитомено май единствено от викингите и то за кратко.

Отблъскващо и студено море,

на което липсва синева и онази огледална равнинност на водите, в която слънчевите лъчи по обяд се отразяват така, че притваряш очи от бляскавите като от огледало отражения. Липсва му дълбокия хоризонт, изравняващ синьото в морето и в небето; липсва му лазур, крилата на белите платноходи или мекото пясъчно дъно, което прозира в плитчините.

Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия

Северно море е огромно самотно море,

чиято дрямка разкъсват само крясъците на чайките или виковете на хората, осмелили се да се отпуснат в прегръдката му и да поплуват за малко в мътните му води, по време на зачестилите напоследък необичайни летни жеги. Глинестото дъно е причина за зеленикаво- кафявия цвят на морската вода; цвят, който изтънява до прозирно тюркоазено зелено само по брега, където се разливат в стройна, геометрична поредица широки и пенливи вълни.


2017-06-01 The Pier at Scheveningen

Снимка: Henk Keijzer / 360cities.net

Всъщност, смелчаци за цамбуркане в гадната вода се намират и в зимно време, но това е заради местна традиция, която се провежда ежегодно на връх Нова година.

Идеята на новогодишното гмуркане (Nieuwjaarsduik)

наподобява малко нашите фолклорни традиции на Йордановден, но само малко, колкото да се цопнеш в ледените води без хореография, без ритъм или песен, но пък и с женска компания, ако някоя се навие. По това време, докато ние по български вдигаме наздравици, недоволстваме от новогодишната програма и търсим кусури в речта на президента си, тук на този бряг пристигат няколко хиляди души, все закалени и издръжливи спортни натури, които рано сутринта в първия ден от новата година, като моржове плуват в по- плитките морски води. Заради силните и студени подводни течения, в по-дълбоките е и опасно, и забранено. Изключение има само за любителите на морски спортове като ветроходство, уиндсърфинг и кайт сърфинг.

Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия

Холандските брегове съвсем не са с типичните за скандинавското крайбрежие пресечни или врязани терени от отвесни скали и каменисти заливи. Тук фиорди няма. Брегът в Ниската земя е много широк и винаги влажен. Растителността наоколо е оскъдна, ако изобщо я има, а пясъкът е лепкав и мръсен, заради примесите от глина и кал. Плажът съвсем не е това, което съществува в нашите представи като плаж. По всяко време на годината по морските брегове е много ветровито, вятърът сменя силата и посоката си, но никога не утихва. Плажът се ползва като терен за пускане на хвърчила, а в случай, че на някого му се иска да поседне на влажната земя, то за целта се огражда със специални приспособления за завет, наподобяващи ниска палатка. Няма време за романтика, защото заниманието, което отнема най- много от времето на плажа, е здраво копане: окопаване или откопаване.


Scheveningen Kurhaus Oct 2013

Снимка: Willy Kaemena / 360cities.net

През лятото

обаче, тук всичко изглежда различно и въпреки суровия нрав на северната природа- плажът е пренаселен и оживен, играе се волейбол или футбол на специално изградени спортни площадки; строят се пясъчни фигури, практикува се катерене или скачане с бънджи от високата кула в края на кея.

Плажът е пренаселен

и често няма свободно място, нито пък в капаните по плажната ивица, които имат изградени високи плексигласови стени, за да спират вятъра и да предпазват от пясъчни навявания. През лятото пясъкът не е толкова влажен и въпреки това е препоръчително наемането на сгъваем стол, шезлонг или походно легло.

Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море

Кеят (De Pier)

гордостта на Схевенинген, от няколко години снабден и с виенско колело по подобие на лондонското Око. С входен билет с цена от 9 евро за човек, виенското колело предлага няколко панорамни обиколки в луксозни кабини с климатик. Някои от кабините са по-скъпи за достъп, тъй като са VIP кабини, в тях престоят е по-продължителен и по-интимен, защото кабините са с тъмни стъкла. Обиколките с обикновени кабини са напълно достатъчни първо, за да спрат дъха, после и да влюбят в гледката към Схевенинген или към необятното с поглед Северно море, а накрая – и да си направите хубави снимки.

Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море

Крайбрежният булевард започва от кея (De Pier),

това е емблемата на Схевенинген: в закрита площ- търговски и развлекателен комплекс, който отвежда навътре в морето към кулата за бънджи скокове или към виенското колело. Кулата е с височина 45 метра и при ясно време, ако някога се случи да има и такова по тези географски ширини, видимостта достига до 17 километра. Кеят е зона само за пешеходци, съществуват и открити части по огромната тераса, обезопасени с високи парапети, но с навлизането навътре в морето, вятърът става непоносим.


The Pier, The Hague Beach

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Strandweg 150-154, 2586JW Den Haag, Нидерландия

Старият кей

е изграден в началото на ХХ век от кралица Вилхелмина, тъй като там се е намирала една от кралските вили. През годините до днес, кеят е преобразяван, доизграждан и модернизиран, въпреки че не всички проекти за неговото преобразяване са били успешни. И най- важното: отворен е за посещения през цялата година, всеки ден от 10 часа сутринта до 22 часа вечерта. (През 2010 година, по време на строителни дейности за укрепване основите на кея, е открит бункер, който е бил нацистко укритие от времето на Втората световна война)

Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море

(Снимки 019, 020, 021, 022)

Плажът

е обознaчен с редица от стълбове, които указват зоната, позволена за достъп. Преминаването отвъд тези стълбове в бурно или при много ветровито време не е желателно, тъй като непредвидимия характер на морето може да предизвика по-високи вълни и следователно да залее по-голяма част от брега. В по-тихо време, обути с гумени ботуши и нахлюпили шапки до очите, хората приближават водата, колкото да си направят снимки или да погалят смръщеното море.

Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море

Клишето, че

„времето е динамично“, тук се изпълва със смисъл

За около два часа по крайбрежния булевард, времето се смени няколко пъти: небето притъмняваше и увисваше застрашително над главите ни, а слънцето прорязваше дебелия слой облаци от време на време, колкото да припомни, че все още е август.

Неблагоприятен климат: силен вятър, хоризонтален дъжд и сърдити облаци, а после изненадващо слънце и пак всичко отново, и отново – цял ден. И тъй като в такова време да отидеш на плажа си е чиста проба лудост, разходихме се само по крайбрежния булевард.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Схевенинген съществува като курорт

още от преди да се родя и до днес: по крайбрежната алея – от луксозни хотели, ресторанти и места за забавление до съвсем обичайните павилиони за хапване на крак. Чайките са навсякъде и дебнат, някой да си купи риба, за да закръжат над главата му с тревожни крясъци и да откраднат каквото могат.

Схевенинген не е само курорт

обаче, има си и жилищни сгради. Тези, които се намират на първа линия, имат страхотна панорама към морето, но със сигурност, собствениците им не смеят да отворят прозорците на жилищата си, нито пък да използват кокетните балкончета по предназначение.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Внушителната сграда, която прилича на дворец, не е нито дворец, нито замък, нито пък сградата на Парламента. Това е пет звезден хотел

с чудно хубавото име Курхаус



Booking.com

Сградата е на 130 години, в началото една част е била предназначена за хотел, а другата – се е ползвала за концертна зала, в по- късни времена са изградени модерните ресторанти и барове.

Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море

Хотелът е бил любимо място за жените – глас Мария Калас и Едит Пиаф, а също и за неустоимата красавица Марлене Дитрих, за звездата на джаза Дюк Елингтън…

От този хотел в северна посока, крайбрежната алея отвежда чак до стария фар, докъдето е само пешеходна зона, от двете страни на която има само павилиони или атракционни съоръжения, заведения за хранене, игрални зали, кино и какво ли още не. Интересен за посещения е и

Аквариумът или Sea Life,

който работи също през цялата година и заради когото, в Схевенинген по време на ваканциите, пристигат дечурлига от цяла Холандия.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen)

е построен през 1875 година и в определени дни е отворен за посещения, но не се позволява изкачването на общо осемте етажа във вътрешността му (159 стъпала). В приземното помещение има малък музей, посветен на моряците и морето. Червената кула е с височина около петдесет метра, а светлинните сигнали от фара се виждат на около 55 километра навътре в морето. Фарът в Схевенинген е един от 30-те действащи морски фара на територията на Холандия.

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море

Точно под фара на крайбрежната алея се намира един музей на открито, т.нар.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee)

Бронзовите скулптури са все герои от приказки и легенди. Големите фигури, които се виждат и от към морето, са три. Една от тях е дванадесетметрова, това е гигантът от „Пътешествията на Гъливер“ – „The Herring Eater“, който предвид това, че яде херинга, може да бъде един събирателен образ за холандците. (Един от националните специалитети в Холандия, ако това изобщо е специалитет, е хапването на сурова филирана херинга, потопена само в ситно нарязан на кубчета лук.) Малките бронзови фигури в този музей под открито небе са пръснати наоколо по алеята и са доста повече.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море

В съседство един паметник отбелязва мястото, където

първият крал на Нидерландия Вилем Първи е стъпил за пръв път на холандския бряг,

пристигайки от Англия. (Събитието е отбелязано с паметна плоча, а със златни букви на паметника са добавени и надписите: „God redde Nederland“ и „Het dankbare volk“.) От тогава до днес кралската фамилия живее в града на брега на Северно море – Хага повече от 200 години.

Петдесетина метра встрани от паметника се сивее каменната грамада на един вълнолом, който е крайната точка на застроеното крайбрежие. Отвъд вълнолома е пустош.

Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море

Разходката в Схевенинген няма да отнеме особено много време,

за удобство до тук отвеждат и някои от линиите на градския транспорт в Хага, например трамвай номер 9.

Общественият транспорт

е достъпен и бърз, от центъра на Хага до Схевенинген едва ли би отнело повече от 15 минути време. До крайбрежието придвижването е възможно още с автомобил или с велосипед. За целта са изградени 6 денонощни паркинга, а също може да се паркира по улиците на обозначение места, като се заплати при уличните паркинг-автомати. Максималната продължителност на паркирането по улиците е 120 минути. Паркингите и гаражите са маркирани със сини знаци по пътищата чак до крайбрежната зона, но използването им не е евтино и тарифата в повечето от тях е 2,60 евро за час. Безплатен паркинг е възможно да се ползпва само в зимния период на годината от 1 ноември до 1 март и то само в някои от най-големите закрити паркинги.

Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море

Схевенинген, Холандия – Северно море

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът неуказаните и авторите, указани по всяка снимка

В Схевенинген, разбира се, има къде да отседнете изгодно:



Booking.com

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Освен Схевенинеген, цяла Холандия ви очаква:



Booking.com

Тел Авив за три дена (Израел)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис ще ни отведе на тридневна разходка из признатия за столица на Израел Тел Авив. Лъчо ще бъде наш водач.

Приятно четене:

Тел Авив (Израел)

за три дена

 

 

Отидох до Тел Авив, за да взема парите от ционистите-илюминат…… ъъ, пардон, на разходка като турист за три дни, та да разкажа:

Тел Авив, Израел

 

 „Бен Гурион“

е модерно хвърчище, обслужват бързо, но и са мега подозрителни. На връщане минах през дългата проверка – опипваха ме, скенираха ме, вземаха проби от вещите ми, защото имам нов паспорт и бях в страната само за три дни. Има интернет навсякъде по летището. Най-евтиния транспорт до града е с влак, който е до самия терминал – 16 шекела. И във влака има Wi-Fi. До централната ЖП/авто гара се стига за 20-25 минути.

Тел Авив, Израел

Old Jaffa Hostel,

в който отседнах е толкова стар, че по стените има снимки на хора, които са се запознали в него, и после са се оженили. През 80-те! Идеална опция за solo пътник като мен, за да се запознае човек с хубави хора. Струваше ми 90 шекела на нощ, включва кафе и малка закуска (която сам си приготвяш). Спах в стая с още 5-6 човека, на двуетажно легло. Има покрив с тераса, хубава гледка, добра атмосфера. Дават (плажни) кърпи за 3 шекела, безплатно плажно масло, карта за града и т.н.

Тел Авив, Израел

Плажовете

са страхотни, сравнително чисти, повечето (освен религиозни, нудистки и гей, ако правилно разбрах) са безплатни, водата е много чиста. Винаги има хора, пада голяма веселба – с кучета, с деца, млади хора, стари хора. Самата плажна ивица се простира по целия град, и е опасана с алея по цялата дължина – там хората бягат, ядат, пият, почиват и т.н. По голяма част от плажа и алеята има безплатен Wi-Fi, макар че на места сигналът се чупи. Има и тоалетни, като никой не те кара да fucking плащаш, за да пикаеш, както по българските плажове. Кой е евреинът сега?!

Тел Авив, Израел

Хората

 са в общия случай доста дружелюбни, усмихнати, помагат когато се загубиш. Не попаднах на млад човек, който да не говори поне базов английски. От друга страна са груби като българите – не се извиняват ако те настъпят, бутат се пред теб на опашката и т.н. Случи ми се да попитам девойка нещо за градския транспорт, и нещата да приключат с 40 минутен разговор за политика, култура и география. Отворени са за разговор и запознанство, демек, поне по мои наблюдения. Голямата част са млади хора – чак ми беше малко странно да виждам толкова рядко баби и дядовци по улиците и в парковете, но такава е демографията там. Много бременни, много майки с колички и т.н.

Тел Авив, Израел

Цветното 

има най-вече малцинство араби, и евреи от всяка част на света – през руските, та до негрите от Бета Израел, дори хора от далечна Азия. Градът е пъстър на култури и раси. Аз бях там и по време на гей парада, който е сред най-големите в света, както научих, та и в това отношение е цветно ;)

Тел Авив, Израел

Градът 

обходих по-голямата част пеша. Не е голям, добре организиран. Много интересна и красива смесица от ориент и западно. Много, много дървета навсякъде – и садят още постоянно. Доста цветя също, за които си имат специални напоителни системи из градинките. Красиви паркове, особено онзи по протежението на реката в северната част на града. Много ресторанти, кафенета, улични музиканти, интересна архитектура. Нещата определено се развиват, навсякъде стърчат кранове, които строят нови сгради – и къщи, и небостъргачи. Има туристи, но няма нищо общо с Лондон, примерно, където заливат целия град. Американските си личат както винаги :) Не е squeaky clean, има боклуци и тук-там смърди на пикня – като във всеки по-голям град, I guess.

Тел Авив, Израел

Сигурността

тъжно, но всички, с които повдигнах темата, казаха, че в Израел се чувстват по-сигурни, отколкото навън. Някои лъжат, че са от Испания или Русия примерно, когато са извън страната си, и си говорят с някого. Включително когато са на почивка в България, особено след Сарафово. По време на моя престой веднъж само спряха движението по един булевард (аз бях в автобуса) заради сигнал за бомба, и за 15 минути го възстановиха. Това, обаче, се случвало редовно. От една страна многото млади хора, които излизат от казармите и се разхождат въоръжени създава впечатлението за военна държава. От друга, правят нещата доста subtle, и човек няма усещането, че постоянно е наблюдаван, или пък да има усещане за страх или Биг Брадър. На плажа си оставях раницата със всичките ми вещи и отивах да се цамбуркам, опитвайки да не се тревожа, че някой ще я открадне, и никой не я бутна.

Тел Авив, Израел

Манджата

от жегата не ми се ядеше много, но успях да хапна две-три неща, чиито имена не запомних. Разни кюфтенца, някакъв интересен джънк подобен на арабски дюнер. Ядох и много хубаво мезе за бира – топиш питки в едно като кисело мляко със зехтин. Понеже ядох или джънк, или в по-забутани квартали, храната ми стъпваше между 30 и 50 шекела на ядене, което не е зле. На места порциите са доста големи. Бирата е като в Европа общо взето, концентрати не съм пил, просто бях жаден.

Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел

Жените

holy-motherfucking-Jesus!! Не знам дали защото са ми по-различни, или какво, ама огромна част от младите момичета там са минимум категория “уау, хич не бих й простил”. С един бразилец, разхождайки се по алеята и гледайки по плажа трябваше буквално да спираме от време на време, за да оценим девойките както подобава. Някои от тях са от ония, за които искаш да ожениш и да ги караш да се усмихват и изпитват оргазми постоянно, no matter what. Освен това като ги заговарях(ме) изглеждаха доста общителни и естествени личности, няма излишно кифлеене. Има всякакъв тип – мургави, бели, черни, руси, и една от любимите ми комбинации – middle eastern-тъмнокожа, със зелени очи…

Случиха ми се много, много интересни и хубави неща,

но те са интересни само за мен и мои приятели, предполагам, затова няма смисъл да се оливам повече. Силно препоръчвам дестинацията, смятам да се върна в обозримо бъдеще, и да обиколя останалата част от Израел – Йерусалим, Мъртво море и надолу към границата с Египет.

Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел

Още на летището в София се запознах с един руски евреин (родом от Крим), който нещо се беше дезориентирал. Докато стана време да минем проверката си поговорихме – интересно, че си беше купил стара нацистка монета от България – въпреки, че (по неговите думи) може да има неприятности с полицията, ако я намерят в него. Сравни “Терминал 1″ с летище в Иран, и ме попита какви са проблемите в България, след като нямаме войни, почти няма тероризъм и фундаментализъм. Пичът се оказа музикант, и ми даде телефонния си номер, в случай, че имам нужда от нещо докато съм в Израел.

Също на летището малко по-късно се срещнах с човека, за когото гласувах за евродепутат – Виктор Лилов. Оказа се, че и той ще пътува до Тел Авив, та пътувахме заедно с още един негов приятел. По време на полета обсъдихме политиката и международното положение. След като кацнахме, минахме проверките и се качихме във влака, си говорихме някакви неща за валутния курс на шекела, и някакъв дядо се намеси на българо-руски! Каза, че имал къща в Боровец. Минутки по-късно както говорихме с дядото от друга седалка във влака се обажда още един, този път млад човек - и на чист български ни проговори и той. Беше много приятна изненада. Казаха ни, че в Тел Авив/Яфо имало доста български евреи, два български ресторанта и т.н. Във влака имаше доста войници от казармите, пътуващи към града.

Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел

От централната ЖП гара до хостела хванах автобус – в който разписанието и маршрута са написани само на иврит, и се наложи да питам хората за превод. В процеса се запознах с около 20 годишен американски евреин, който ми сподели, че се е преместил да живее в Израел най-вече за да се запише в армията. Всеки войник е от полза, каза той с доста патриотичен тон.

След като слязох от автобуса отново търсих упътване от хората, и попаднах на една местна британка на име Ема (омъжена за израелец) и дъщеря й Наоми. Оказа се, че те търсят някаква художествена галерия на минутка разстояние от хостела ми, който пък се намираше до една стара часовникова кула, които всички в квартала знаят. Оказа се още, че тя преди ~20 години е отседнала в същия хостел, когато се е запознала със съпруга си. Освен това е и художничка-аматьор пак като мене, аз пък й разказах, че съм живял в Шотландия няколко години, в общи линии намерихме доста за какво да си говорим. Наоми пък е интелигентно младо девойче, mega hot, осми месец в армията (там е две години за момичета, три за момчета), че и motherfucking балерина.

Тел Авив, Израел

 

Все още имаше повече от час преди да отвори рецепицята на хостела ми, когато го открихме, та ме заведоха на изложбата – на художници-аматьори, деца, на хора, които изкуството им е хоби, a community thing. Беше доста интересно. Някакъв дядо ми провери раницата като разбра, че съм турист – макар доста на бързо и вяло. След това решихме да се разходим още из старата част (Яфо), видяхме старото пристанище, където са пристигнали първите ционисти, както и много от оцелелите Холокоста, и подобни забележителности. Пихме по един портокалов сок, и си поговорихме.

Казаха интересни неща – например,

в Израел няма такова нещо като “политическа апатия”

Всеки има мнение по политическите въпроси. Granted, доста хора вероятно имат повърхностни или едностранчиви мнения, но няма такова нещо като “аз нe гледам новини, тия работи не ме интересуват”. Наоми ми разказа за армията – в нейния случай, само първите месеци е имало тежка физическа подготовка, изпитания, стрелба и т.н. В момента вече е нещо като социален работник, който изслушва войниците, пита ги какви (лични) проблеми имат и т.н. Работи най-вече в офис.

В израелската армия плащат и по време на задължителната казарма

около 200 лв на месец. Съответно е национална традиция всички уволнени войници, след службата (веднага, или след още година работа) да заминат за някъде далеч – обикновено Южна Америка, и да пътуват поне една година.

Тел Авив, Израел

 

Разказаха ми някои интересни неща за Израел – например, който не е служил в казарма (за това още след малко), бива леко отлъчван от обществото, хората го гледат на криво, може да има проблем да си намери работа или да кандидатства в университет. За тях да защитават земята си е нещо доста важно. Когато Наоми видя моя скица на някаква badass мацка с пушка се изкефи много, и вика “като мен е” – което ми направи интересно впечатление.

Ема ми разказа за културните разлики между Израел и Великобритания – как хората са по-груби (макар че според британските стандарти, всички сме невъзпитани неандерталци), и как се мачкат един на друг повече, отколкото си помагат в определени ситуации. Според нея това се дължи на начините, по които са оцелели евреите. На мен ми беше интересно и странно как се говори за “израелската култура”, тъй като това е нова държава, съставена най-вече от имигранти – от САЩ до СССР, от Етиопия до Полша.

Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел

След като си разменихме контакти и се разделихме, аз си намерих хостела, и реших да се разходя из града. Научих, че в петък следобед автобусите спират заради Шабат, и реших да питам една девойка на автобусната спирка за по-сигурно. С нея пък се разприказвахме, и се оказа, че сме в една посока. Взе ми картата, за да ми загради и покаже интересни места за посещение, и от дума на дума стигнахме до политика. Тя се оказа левичарка по убеждения – нещо, което, оказва се, е доста трудно в страната на Кибуците.

Участвала е в разни Occupy движения, отказала е да служи в армията – разказа ми как е най-лесно да се измъкне човек: или като се направи на много религиозен, или на депресиран/суициден/луд, защото кой би дал оръжие на такива. Хич не обича Бен Нетаняху (сегашния и десен МП), смята строенето на нови селища в Западния бряг за безумие. Разказа ми, че нейният приятел бил учител, и когато казал “истината” на децата по някои от проблемите, го уволнили. Разбира се, не знам каква “истина” е казал, може и с право да са го клъцнали; но я успокоих, че и в България ако някой разкаже по-истинни, но по-неприятни за българите версии за някои исторически събития, пак ще го уволнят. Каза, че й е трудно да се бори за (твърде хипи, според мен) идеалите си в тази среда…

Направи ми впечатление, че се притесняваше да говори за политика публично, заради нестандартните си убеждения. Не мисля, че беше защото някой ще я набие or anything, просто тамошното общество е пасивно-агресивно спрямо хората, които са против армията. Поканих я да се разходим още заедно, или

да отидем на гей парада,

но с една много интересна усмивка отвърна, че приятелят й я чака ;)

Гей парад - Тел Авив, Израел Гей парад - Тел Авив, Израел Гей парад - Тел Авив, Израел Гей парад - Тел Авив, Израел Гей парад - Тел Авив, Израел Гей парад - Тел Авив, Израел

Разходих се сам, и отидох на парада в края му. Голямо събитие там – целият град беше в гей знамена – по кафенета, по къщи, по булеварди в подкрепа на ЛГТБ. Десетки хиляди хора се събират, много хора ходят от други държави специално за събитието; аз идиота разбрах, че парадът е в този ден същата сутрин, хех. Имах усещането, че много от хората бяхме хетеро, и просто бяхме там за партито, музиката, яденето и пиенето. Признавам, че заглеждах мацките в чаталите, за да съм сигурен. На някои пък си им пишеше какво харесват, да си знае човек дали въобще да се пробва:

Гей парад - Тел Авив, Израел

 

Супер е, че има такъв парад в Близкия изток, предвид, че в съседните държави гейовете биват избивани, or worse. Поснимах, пих една бира, поподскачах малко с техното, и се запътих пеша към хостела. По пътя се отбих в един Макдоналдс – стана ми много интересно, че и трите момичета бяха арабки, бяха целите в черно, със забрадки вместо бейзболни шапки; но пък много свежи и усмихнати. Контрастираха силно на част от клиентките, които бяха по бански, хех.

След още мотаене се прибрах в хостела. Взех душ и т.н, и когато смятах да си лягам, че не бях спал от 19-20 часа, се запознах с един бразилец, който ме извика да гледаме мач (Испания vs Холандия). Първоначално отказах, опитах да спя, но беше толкова горещо и шумно, а аз и развълнуван, че не успях. Отидохме в кръчмата, която е точно пред хостела, седнахме при някакви произволни хора на едни големи маси, някакви други хора сядаха и си тръгваха. Аз по принцип не гледам мачове, но този беше доста интересен (1:5), та виках там, радвах се, пих бири.

По едно време дойдоха някакви мацки, седнаха при нас, бъзик по бъзик и наздраве по наздраве се запознахме. Доста приятни момичета, бъбриви, и гледаха футбол колкото за лиготията. Едната ми каза, че пра-дядо й е от България. Там всеки трети има някаква история, свързана с Холокоста, и е доста weird когато си помислиш “това момиче нямаше да съществува, ако българското правителство беше депортирало дядо й”. Някак си нещата стават по-лични, не е като от учебник, не е статистика. “Спасените български евреи” оживяват пред теб, когато се запознаеш с потомците им.

Едно от другите момичета беше цялата в синини в по раменете и ръцете, за мой шок. Бъзикаха ме, че е набила гаджето си и т.н, но после се оказа, че е от пушката – девойката е нова в казармата, и явно още не може да я държи правилно. С трета се харесахме и се разговорихме доста – разказа ми, че в казармата в началото е плакала много, и не е можела да се справя, та сега са я насочили в счетоводството, и може да си ходи у тях всеки ден. Много приятно момиче – жалко, че не можахме да се опознаем. Аз след третата бира и 24+ часа без сън вече не издържах, и си тръгнах даже без да й кажа чао, защото май отиде да пуши някъде настрани or something, дори не помня, толкова зле бях.

Тел Авив, Израел

На другия ден с бразилеца отидохме на плаж и разходка

– той ми разказа за себе си, оказа се, че също е художник и работи в рекламна агенция. Бил на разходка в Близкия изток (Египет, Йордания, Израел) с жена си, която си тръгнала малко по-рано. Същия ден замина за Париж, където имало раздаване на някакви награди за реклама – и видях снимка във Фейсбук по-късно, че е спечелил :-)  Доста приятен човек – говорихме си за положението със световното и мизерията, за Дилма и т.н.

Тел Авив, Израел

Аз продължих с цамбуркането и след като бразилеца излетя за Париж, и уж се намазах с крем против изгаряне, ама пак изгорях много жестоко. Даже някакъв пич на плажа ми каза си сложа още, защото ще страдам после. Е, няколко дни по-късно болката вече мина, но се беля и чеша постоянно. По-късно отидох за още една много дълга (15 км) разходка из града,

върнах се в кръчмата

и пак се запознах с някакви произволни хора. Някакъв пич от Англия беше пийнал, и запона да дискутира ситуацията в Палестина, което  много подразни хората. Започнаха да спорят за Западния бряг. Един от пичовете до мен каза, че когато е служил в армията всеки път са го замеряли с камъни – пита, какво правиш, когато не знаеш какво хвърлят по теб? Може да е камък, може граната. Започнаха да си говорят на висок тон за цялата ситуация там, обясниха му как един войник не може да стреля, освен ако животът му не е директно застрашен, и как в Рамала войниците са въоръжени с гумени куршуми. Англичанинът “отиде да пикае” след като ги вбеси тотално, повдигайки темата за трите отвлечени момчета (тема, която в България почти не беше отразена май).

Третия ден го прекарах целия в разходки в забутани кварталчета, кратки запознанства, търсене на собственика на едно загубено кученце. Когато отидох на летището заварих приготовление за романтично предложение на брак. Пожелах успех на пича, а когато девойката пристигна от полета, се взеха.

Тел Авив, Израел Тел Авив, Израел

 

Та така. Чудесно беше.

Автор: Лъчезар Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Синеморец – между човешките и Божиите дела

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Лятото свърши, но това още не значи, че няма да ходим на море. Днес Юрий ще ни води до Синеморец.

Приятно четене:

 

Синеморец

между човешките и Божиите дела

Ни риба, ни рак

Помня, че някъде през 90-те, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превърна в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които конвенционалните курорти по Черноморието ни, с цялата им гмеж, мърсотия и унифицираност отдавна бяха втръснали. Хората търсеха девствени плажове, тихи залези и колкото се може по-малко екземпляри от собствения им вид.

 

 

Е, макар че напоследък горните условия вече почти не съществуват, потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи от година на година темпове. Дори през септември, когато го посетихме със жена ми. Там може да се наблюдава съществуващата навсякъде по-света зависимост – колкото по-девствено е едно леснодостъпно място, толкова повече туристи привлича, а колкото повече туристи привлича толкова по-малко девствено става.И докато хората казват, че такова чудо, като малко бременна жена няма, то за Синеморец подобна полуконстатация може да бъде направена с чисто сърце. Непрекъснато увеличаващите туристи са оставили своя отпечатък върху външния вид на постройките му и вътрешния мир на населението му, по улиците и по дворовете му.

Мястото днес е полудевствено, полуневинно, полуселско, полукурортно.

Обременено с духа на Цивилизацията, но и все още пълно с незастроени терени в продажба. Ни риба, ни рак. Шестващата по света криза играе ролята на своего рода консерватор, но когато тя отмине рано или късно ще му трябват само няколко години „развитие“ и за да може успешно да кандидатства за титлата „Курорт“. Тогава, в този паметен ден, всички ние ще можем официално да отбележим края на дивото ни Черноморие, което вече ще търсим само по страниците на старите албуми, респективно файлове, забутани на дъното на някое чекмедже или на харддиска на някой неизползваем кашонест компютър с RAM около 64 МБ.

Селцето днес вади противоречиви чувства от душите на туристите. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко хотелски мастодонта в покрайнините му и сякаш намекват, че за старите къщурки с кокошарници вече място няма. Туристите, които привличат са от съвсем различен тип и имат различни изисквания към добро прекарване на лятна ваканция. Така населеното място се развива в най-различни посоки, но като че ли накрая, както винаги става, победителят ще е бетона.

8279 Синеморец, България

В Синеморец липсва пешеходната улица,

така присъща за всеки наш морски курорт, и опасността някой софийски или бургаски тарикат да ви отнесе с 15 годишното си БМВ е реална. Особено осезаема става тя сутрин, когато всички тюфлеци, които не могат да понесат повече от 3 минути ходене пеша се накачурват по талигите си и се юрват към южния плаж Бутамята. Респективно обратната процедура се наблюдава от късния следобед до ранната вечер. Въобще спокойна разходка не можеш да направиш там. Под напрежение се чувстваш някак, при цялото това движение, подобно на средно натоварена софийска улица.

Синеморец

Спокойствие можеш да намериш по преките на главната,

където са и разположени повечето от малките кокетни хотелчета, вили и къщи за гости. По тях обаче е хубаво човек да си гледа в краката, защото повечето не са асфалтирани и са покрити с прах, дупки и камънаци. Ходенето с токчета за представителките на нежния пол по тях не е препоръчително, а дори забранително. Особено във вечерните и нощни часове, в които свети по една улична лампа на пряка.

 

Синеморец

Синеморец

 

Прекрасният северен плаж при устието на Велека

също не може да ви осигури някакво усамотение, защото е взел и той да се пълни все повече от година на година. Обграден от едната страна от морето, а от другата от реката, той със сигурност влиза в Топ 3 на българските плажове. Е, по-претенциозните, ще кажат, че едрият пясък боде изнежените им пети, че на два-метра от брега морето вече не е до колене и че водите на реката са студени, но те явно не познават Вселенския Закон за природната гадост, който гласи, че когато Природата ни дарява с красота, тя не е длъжна да осигурява удобствата. Кучка!

И тука се сещам за един виц, който чух наскоро:

Тръгнал един руски олигарх да почива на море и изпратил предварително секретаря си да организира ваканцията. Пристигнал секретаря и отишъл направо при управителя на курорта. Излезли на плажа и секретарят почнал да се дзвери:
– Бе т`ва `кво е?
– Как какво!!! Пясък. Жълт.
– Аааа, шефът не обича жълт пясък. Да се изрине целият и да се насипе бял фин пясък!
– Ама…
– Няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
На следващия ден целият плаж е посипан с бял фин пясък. Оглежда го секретарят доволно, но по едно време зяпва учудено.
– А това какво е? Каква е тая гадория?
– Как „гадория”!!?? Та това е морето.
– Виж, `кво е мръсно! И мирише! До утре да се прочисти! Да се прецеди, ако трябва, за да стане кристално. Камъните по дъното да се премахнат! На всеки 30 секунди да има вълна висока между 45 и 55 сантиметра…
– Ама…
– Няма ама!
Вади секретаря куфарче с пари и плаща.
След три дни всичко е на шест.
– Тва `кво е? Какви са тия бомбардировачи?!
– Ами… чайки.
– Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат бавно по плажа, но в никакъв случай да не излитат.
– Ама…
– Абе няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
След една седмица пристига баровецът. Разходил се по белия пясък, усмихнал се на двете чайки, седнал в шезлонга, вперил поглед в кристално чистата вода, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал дълбокосмислено на секретяря си:
– А кажи сега, Серьожа, можеш ли тая красота да я купиш с пари?!

Но да продължа със Синеморец…

Духът на ранния балкански капитализъм не е подминал и местните жители, които живеят в мислите си някъде около средата на 90-те:

Цените по минимаркетчетата, зарзаватчийниците и ресторантите горе-долу колкото тези в „Константин и Елена”, където бях няма и два месеца преди това. Качеството на предлаганите услуги обаче отстъпва от това в големия северен курорт, да не говорим, че дори нощувките в Синеморец са по-скъпи. Нито един келнер, например, не се справи с елементарния ми тест, според който основното ми ястие трябваше да бъде сервирано половин час след ракията и салатата. Да не говорим, че някои от тях даже забравяха поръчките и ме питаха дали да слагат ястието да се прави, когато аз вече го чаках. Всеизвестно е, че професионалистите в келнерството се насочват по големите курорти.

Всъщност единственото заведение, което ми хареса бе бар „Корабът“ разположен северния край на улица „Устие“. В заведението си личеше, че е вложено огромно желание и хъс, съпътствани с усет за естетика, пространство и онова чувство за премереност, което е почти недостижимо по нашите ширини. Това е едно от малкото заведения в Синеморец, където няма да чуеш носталгични песни от времето на зрелия социализъм или германски дебилщини от 80-те. Това, че подкрепяха Протестите, въобще не го взимам предвид :)

 

На онези от вас, които не отиват до морето само за да печат всестранно всичките си части на плажа, мога да препоръчам да хвърлят поглед на

кокетната църквичка „Св. Георги”,

която се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на гръцкото селце. Хубаво е да уцелят момента, когато е отворена, както се случи с мен. Построена е в началото на 19 в., по всяка вероятност от гърци, които са обитавали нашето Черноморие почти 2 хилядолетия и половина, преди новоосвободената Българска държава да ги прогони през 19-20 век.

Свети Георги, Синеморец

 

Малко по-на север от църквата се намира тракийската могила, където през 2006 година бяха открити златни предмети. Всичко започнало, когато местният хотелиер Недялко взел да бута възвишението с багер, че му пречело на гледката към морето. След полицията и прокуратурата, накрая до могилата се добрали и археолози, които открили дребни златни и сребърни предмети от погребение на знатна тракийка. Човек може да се чуди, какво ли пък са открили преди това онези с багера. А пък преди петнайсетина години могилата била определена като безперспективна от археологическа гледна точка… Аз обаче не можах да идентифицирам точно могилата, поради липсата на всякакви упътващи надписи, признак на отвратителното отношение към историята, които имат почти всички местни власти в България.

 

Недалеч оттам, до местното гробище, се намират останките от „крепостта” на местен тракийски велможа, където миналата година екип от археолози откри гърне със сребърни монети от 3 в. пр. Хр. Съвсем приличащо на гърнето, което понякога сънувам, че е заровено от дядо ми в двора. Явно оттогава разкопките са замразени, като опитът им за консервация е явно е напълно неуспешен. Оградата е бутната, а найлоните покриващи стените изгнили. Кой знае защо към забранителният надпис за достъп е добавена и забрана за снимане. Слава Богу следи от иманярски набези поне видимо няма. Още по жалко е, че за 4-5000 лева може да се направи ламаринен навес, който да пази разкопките поне от капризите на времето.

Синеморец

 

 

Но стига с миналите и сегашни творенията на човека! Време е да се обърнем към забележителните чудеса на природата, с които околностите на Синеморец са препълнени…

Към следващата част

 

Автор: Юрий Александров

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

 

Черно море

 

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. Continue reading

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

 

Сен Дени, остров Реюнион

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Сен Дени, остров Реюнион

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. Continue reading

През Иран с Опел (4): През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. Днес продължаваме с Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част четвърта

През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин

 

Астара

  Астара е град на Каспийско море с граничен КПП за преминаване в Азербайджан. От другата страна на границата е азерския град със същото име. Впечатляват многото магазини и оживената търговска дейност, което е естествено за граничен град

Астара, Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="563"]Астара, Иран Астара[/caption]     Плажът на

Каспийско море

беше покрит с боклуци. Морската вода пък беше доста мръсна, поради което никой не смееше да се къпе.

Плаж на Каспийско море, Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="626"]Плаж на Каспийско море, Иран Плаж на Каспийско море[/caption]  

 

  Останах с впечатлението, че

морският туризъм е слабо развит в Иран Continue reading

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)   Приятно четене:    

Скиатос и Скопелос  

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова 

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики ;)

 ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.  

Скопелос

  До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

  Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови. На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко. Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос! Continue reading

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)   Приятно четене:    

Скиатос и Скопелос  

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова 

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики ;)

 ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.  

Скопелос

  До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

  Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови. На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко. Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос! Continue reading