Tag Archives: Помпей

Помпей на живо (2): Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с обиколката на Юрий из древния Помпей. Миналия път пристигнахме в градчето, а днес вече навлизаме в Архелогияческия парк, където се съхраняват останките на нещастния град. Приятно четене:

Помпей, на живо

втора част

Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни.
Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира

Голямата палестра,

наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти.
Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка.

Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий 🙂

Голямата палестра – Помпей, Италия
Голямата палестра

Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба

“Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“,

която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:

Златни накити от Помпей, Италия
Златни накити от Помпей
Златни накити от Помпей, Италия

Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.

Амфитеатър – Помпей, Италия

На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар.

Говежди форум (Forum Boarium)

За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя.

По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и затова го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.

Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium) – Помпей, Италия
Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium)

В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е

виното от Вилата на мистериите,

което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила 🙂 Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.

Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Вилата на мистериите
Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Лозята във Вилата на мистериите

Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите,

археологическия парк е разделен да 9 района,

всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.

Археологически парк – Помпей, Италия
Археологически парк
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

На крачка от Говеждия форум се намира

имението на Юлия Феликс,

който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Имотът на Юлия Феликс

Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално.

От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имението. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.

„Дават се под наем...“ - Обявата за отдаване под наем на имота на Юлия Феликс – Помпей, Италия
„Дават се под наем…“ – Обявата за отдаване под наем на имота

Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.
Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.


Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Каналът в градината

С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.

Портикът – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Портикът

Летният триклиний

е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т.нар.нимфеум – това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.

Нимфеумът в летния триклиний – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Нимфеумът в летния триклиний

На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия

Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.


Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на

„Via dell’Abbondanza“ – главната улица на древното градче,

която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея.
Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък.
Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей, на живо (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно пътуване из Древността – Юрий ще ни води до Помпей. Приятно четене:

Помпей, на живо

първа част

Помпей, началото

След поредица от отлагания и дългогодишни назлъндисвания, в един късен следобед се озовах на летището в Неапол, заедно с…

Трудно ми е. Пиша тези редове и се чудя, как да започна този пътепис, защото напоследък не усещам онова опияняващо чувство от срещите си с Античния свят, или поне не го изживявам до степен на ентусиазма, с който го правех преди 10 или 20 години. Не знам, как се случи това? Дали е от възрастта или пък от вече завършения, криещ се в мен циник, който ме кара, да гледам на околния свят с известна доза отегчение. Отегчение, което е поизбутало настрани наивното ми възхищение от света.

За Помпей обаче не мога да пропусна

да напиша нещо, дори с риск текстът да се получи сух и отегчителен. Няма да съм аз, ако не го направя! А и съм чувал, че вдъхновението понякога идвало с писането 🙂 И така… Да видим…

В късния следобед на един слънчев майски ден аз, Гената, Пешо Гаргата и Валя се озовахме пред изхода на

летището в Неапол

На около стотина метра напред ни чакаше спирката на „Alibus“ –автобусите с този надпис сноват директно между летището и Централната жп гара – нашата временна цел, откъдето трябваше да вземем влак за Помпей. Качихме се на рейса, но докато дойде времето за тръгване, вътре настана страшна вавилонска гъчканица от потни тела, ръбати куфари и увиснали по гърбовете раници -съвсем неоправдана за цената от 5 евро на човек, която платихме. В този момент не знаех, че това е само една от поредица от случки, които щяха да предизвикват старата ми непоносимост към тълпите. Особено туристическите тълпи.

След около 15-на минути слязохме на площад „Гарибалди“ и изведнъж се потопихме в

шаренията на Неапол

Шарения в буквалния и преносен смисъл. Шарени хора, шарени (от боклуците) тротоари, шарени лющещи се сгради, какофония от автомобилни клаксони, подвикващи си неаполитанци, африканци, европейци, американци, азиатци… Навярно

всяка Централна гара по света е такава –

около нея можеш да видиш хора от различни раси и националности – местни, имигранти, туристи… Последните можеш да различиш лесно – нарамили сакове или влачещи куфари, въртящи главите си във всички посоки и снимащи нещо си от време на време.

Гарата в Непол, Италия
Гарата в Непол

Такива бяхме и ние, докато се озъртахме наоколо, преди да вляза в китайския магазин до спирката и да купя от там по една бира. Италианска, не китайска. После, вече спокойни, се упътихме към входа на гарата, където аз и Гаргата седнахме на едни бордюри да си изпием бирата, а Валя и Генчо се пръснаха наоколо. Чудех се, дали не изглеждаме подозрително на минаващите покрай нас полицаи –такива едни брадясали и пиещи алкохол на обществено място, но Пешо ме успокои сочейки към тъмните африкански субекти щъкащи наоколо. Да, ние си изглеждахме направо прилично. Накрая, след като успяхме да се съберем и четиримата на едно място, слязохме в подземното ниво, откъдето трябваше да потеглим към Помпей.

Докато чакахме, перонът се напълни с народ – туристи, като нас или просто местни, прибиращи се от работа. Влакът се състоеше от някакви стари, раздрънкани и покрити с графити вагони, които и отвътре не бяха по-добри, но на какво ли не е готов човек, за да спести от пари за такси. По късно разбрах, че това мое първоначално впечатление за състоянието на неаполския транспорт не е съвсем вярно, защото по-късно по същата линия се возихме в новички и удобни мотриси. Накрая, след около 50 мин. блъскане, 28 километра разстояние и 21 спирки, се изсипахме на

гарата в Помпей, по-точно „Pompei Scavi – Villa Dei Misteri“

Това последното го уточнявам, защото по-късно в градчето видях още 2 гари, които обслужват други маршрути.

Стигнахме за петнайсетина минути до хотелчетата, където щяхме да отседнем, отстоящи на около стотина метра едно от друго. По пътя, си изкривих врата от гледане наляво, към Археологическия парк, насилвайки се безуспешно да премахна усмивката от лицето си. Сигурно съм изглеждал доста глупаво.

Археологически парк, Помпей
Археологически парк, Помпей

Преди това пък Гаргата не пропусна да се изпикае на метри от входа на парка. Въобще Пешо Гаргата опика целия Помпей в последствие, но, слава богу, в настоящият пътепис повече няма да става дума за това.

Туристи в Помпей , Италия
Туристи в Помпей

След като се настанихме, се поразходихме по улиците на градчето, които не бяха особено натоварени, но когато след 10 мин наближихме Центъра, видяхме, че това не е точно така.

Главният поток от туристи е съсредочен по „Via Roma“ и площада

и понякога по тротоарите придвижването става трудно. Поседнахме на пейките пред забележителния храм „Св. Богородица на броеницата“, който си е направо чудо на архитектурата, особено за такова малко градче като Помпей. Изградена е в края на 19 век на мястото на стар параклис, когато общината е била доста по-бедна и ненаселена от днешната. И както често става в християнството, парите за строежа осигурил един покаял се грешник, бивш сатанист.

Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей
Храм „Св. Богородица на броеницата“
Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей

След като се наситихме на гледката, скокнахме до Карфур, за да си напазаруваме ядене и пиене. После пийнахме по едно накрак и накрая се разделихме. Все пак денят ни беше наситен с много нови впечатления и като че ли бяхме малко уморени.

На сутринта с Гената забелязахме, че нашата стая наистина е с

гледка към Везувий,

както бяха обещали хазяите в Booking, но… само към горната му част, подаваща се едвам над стоящата на 3 метра от маломерното ни балконче сграда. Това не можа да ни развали настроението, защото все пак щяхме само да спим тук.

Гледка към Везувий - Помпей, Италия
Гледка към Везувий

Към осем и половина, всички се явихме пред входа на Разкопките, откъм Амфитеатъра, учудващо доста свежи, предвид изпитото по едно питие предишната вечер 🙂 Този вход отстои на около 100-на метра от хотелчетата ни и за това предпочетохме него, пък и предлагаше по-малка наситеност от туристи, в сравнение с западните два входа. Въпреки това пред касата му вече се бяха наредили 20-на ентусиасти, чакащи

Археологическия парк

да отвори, което щеше да стане в 9. Тук някъде Пешо се отказа да влиза и пое нанякъде, а останалите трима след 15 минутно чакане успяхме да си купим билети.

В началото човек не разбира, че е влязъл в археологически парк. Едва, когато погледне напред между дърветата и зърне помпейския амфитеатър осъзнава, че се намира на историческо място.

Специално историческо място!

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Честно да си призная, амфитеатърът не ми направи някакво чудно впечатление, но причината се крие явно в мен, понеже през цялото време неволно го сравнявах с Амфитеатъра на Флавиите в Рим. А това състезание, помпейската сграда няма как де не загуби. Все пак, за времето си, той е бил едно архитектурно достижение, а в момента е най-стария запазен амфитеатър в Италия, изграден около 160 години преди Колизеума, малко след като градът става римска колония.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър
Амфитетър - Помпей, Италия

Дистанцията в годините между строителите на Колизеума и помпейския амфитеатър личи и при чисто архитектурните решения. Стълбищата, служещи за вход на зрителите, не са вградени в самата сграда, а са построени отвън, а входовете за гладиаторите излизат направо на улицата. Съоръжението побирало около 20 000 зрители, което го прави доста голямо за град като Помпей, който по различни оценки, във времето, когато вулканът изригва, е имал между 10 и 20 000 жители. Но фактът, че е ползвано и от жителите на околните градчета, все пак оправдава големината му.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър - Помпей, Италия

 Наличието на хора от различни места обаче явно водело до проблеми по трибуните, така както става често и днес. Според Тацит, през 59 г., по време на гладиаторските игри, агитката на Помпей се сбива с тази от Нуцерия и гостите го отнасят жестоко. Заради случката, Римският Сенат забранява провеждането на гладиаторски игри в града за 10 години. По онова време това си е било твърде жестоко наказание, предвид това, че за основната маса от хората Игрите са били основен източник на забавления няколко пъти в годината. Забраната обаче е отменена още през 62 г. заради една друга трагедия, знанието, за която би ни дало една по-разширена гледна точка за онези трагични дни през 79 г., когато вулканът Везувий изригнал и затрил от лицето на земята няколко римски селища.

Следва.

В следващата част ще продължим с разходката си из Археологическия парк в Помпей. Ще влезем в частни домове, храмове, кръчми, бордеи, некрополи, базилики и обществени бани…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com