Tag Archives: Транспорт

Детайлен пътеводител за Дубай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Подробен, наистина подробен пътеводидетл за Дубай и Абу Даби 🙂 Приятно четене:

Детайлен пътеводител за Дубай

Обща информация

Валута на ОАЕ е дирхам (AED). Часова разлика – през зимното часово време е 2 часа напред от България, през лятното – са 1 час напред. Слънцето залязва около 18:00. Температурите от май – октомври са между 30 – 48 градуса, ноември – март варират между 10 – 28.

Вече се налага туристическа такса 35 дирхама от 2016 г. при напускане на страната, но тя е включена в самолетния ви билет (независимо как и откъде сте го купили).

Самолетни билети и транспорт

Самолетни билети

Директни полети София – Дубай в момента се предлагат от Wizz Air и Fly Dubai.
С прекачване има много варианти (вкл. полет през Саудитска Арабия), но може да летите най-лесно с Turkish Airlines, като Emirates – летят от Истанбул за към 600 лв.

  • Wizz Air – Каца на летище Dubai World Central Al Maktoum (DWC). Променят си разписнието според сезона, и излитат от София 13 – 14 ч на обяд, пристигат към 19 – 20 вечер. От Дубай излитат 20 или 21 часа и пристигат в София след 00:00. DWC няма официален терминал, все още или се води Терминал 1. Летището се намира между Дубай и Абу Даби, като е по-близко до Дубай, локация зад Dubai Marina и палма Jebel Ali. Предлага rent-a-car, бизнес салон Marhaba, duty free, Costa кафене и fast food.
    Цени: От юни до август цените падат до 160 лв. в две посоки (с discount-a за стандартно членство). Септември до ноевмрви – 500 – 600 лв.само за билет. В тази цена е включен малък кабинен багаж (55 см. височина). За 23 кг. куфар се доплаща около 160 лв. за две посоки. За Нова година и периода декември – февруари са скачали до 1000 лв. През 2017 след дълго следене при цени 900 лв., си резервирахме полет за 400 лв. за 28 дек – 2 януари (може би едни от последните места).

    Придвижване от DWC до Дубай

летището е разположено на 30 км от началото на Дубай. Влиза се от страната на Dubai Marina, Sports City, Al Barsha, Tekom, Investment city.

Има обществен автобус, който спира пред терминала – автобус F55. Стига до първата спирка на метрото Ibn Batutta за 30 – 40 минути.

С метрото е бързо, но неудобно. За да прекоси Дубай са му нужни 40 – 50 минути. Движи се по линията на Sheikh Zayed Road – главния булевард на града, тип магистрала (тук са разположение много хотели). Което означава, че след като слезете от него, много често се налага такси до хотела. С rent-a-car е много по-удобно. Едно такси от DWC до Dubai Marina е към 100 дирхама. Ако хотелът ви е към Dubai Mall или Deira, ще ви излезе около 200 дирхама.

DWC в момента се разширява с цел да смени първото по големина Dubai International Airport (DXB).Вече е построен терминал само за полети на Fly Dubai. Строи се още, като проекта включва индустриална зона. В google map всичко излиза като едно цяло и когато искате да се върнете до летището, много често google ви отвежда до индустриалната зона и се въртите 40 минути. Така че предлагам, когато пристигне, ако сте с кола, да си запазите с pin-че на картата място на терминала.

  • Fly Dubai – полета от и за София към 2018 все още каца на Dubai International Airport (DXB) Terminal 2, което за момента е най-голямото летище на Дубай. Излитат в София следобед в 16:00 _ пристига късно към 23 часа. Излитат от Дубай сутрин в 10:00, пристигат към 15 часа на обяд.
    Цени: Цените се движат около 400 лв. юли-август, и скачат 800 лв. окт-март, като в цената имате включен кабинен куфар 7 кг. Преди цената включваше 20 кг. багаж и обяд, но се изхитриха и вече се доплаща за тях с около 50 евро отгоре. Предимството, е че на борда има inflight entertainment – система за забавление – музика, филми, игри, както и WiFi, срещу допълнително заплащане).

    Придвижване от DXB до Дубай

  • Tерминал 2 няма спирка на метро. Има автобус до другите терминали 1 и 3 (15-25 минути трансфер), където стигате до метрото. Пред терминал 2 има таксита, до най-близката станция на метро в Deira (стария квартал на Дубай) ще излезе около 20 дирхама. Удобно е, ако хотела ви е в Deira, Bur Dubai или при Dubai Mall и Burj Khalifa, вкл Sheikh Zayed Road.
    DXB Терминал 2 е предназначен основно за FlyDubai и др нискотарифни компании. Има няколко кафенета, duty free, отново Marhaba lounge салон. Обикновено има повече опашка от другото летище и хубаво да се предвидят 3 часа. Намира се в града, до Шарджа.

Полетът и с двете компании е около 5 часа на отиване (4 ч и 40 минути обикновенно). На връщане минава през друг маршрут и е 5 часа и 20 мин. Летят над България – Черно море – Турция – Иран –Персийския залив – ОАЕ.

  • Таксита – От улицата стартовата цена започва от 12 дирхама, като на километър е 1,75 дирхама. Примерно разстояние от Dubai Marina до Al Mamzar Beach е 100 дирхама. От летището стартова цената е между 20 и 25 дирхама.
  • Кола под наем – препоръчителен вариант. Цените на бензина са сравнително ниски. 2016 беше 0,80 ст на литър. 2018 август е скочила на 1,18 ст. Плащате и за тол такса, зависимост колко пъти минете през тол гейт. Наем на economy class кола, + разходи, винаги излиза по-евтино от метро + таксита.
  • Метро – по-бавния транспорт от кола и доста ограничаващ, от гледна точка на това, че иска ходене пеша. Километрично ходене. Метрото не е развито, има две линии, но се движи по главния булевард/магистрала на града Sheikh Zayed Road, до Deira и до летището DXB. Т.е. ако не искате кола под наем, задължително хотела ви трябва да е до спирка на метро станция. С него можете да стигнете само до Dubai Marina, Emirates mall, Dubai Mall+burj khalifa и Deira. Останалите забележителности са извън обхвата му и изисква такси.
    Цената на билет е разделена на зони. Най-ниската цена за една зона е около 5 дирхама в посока. Няколко зони излиза към 8 дирхама в посока. Може да закупите и карта, която ви предлага отстъпка при пътуване. Купува се на гише, Silver NOL card е най-подходяща за туристи. Струва 25 дирхама – 6 за пластиката и 19 за ползване. Може да се зарежда на гише или на автомати. С нея вместо 5 дирхама за една посока плащате 3. Картата важи за всички видове транспорт в Дубай – метро, автобуси, водни таксита, дори за плащане на паркинг. Но не важи за монорелсовото влакче.

Ако сте трудно подвижни, метрото не е за вас.

Дубай е създаден за коли, не за пешеходци

Разстоянията са огромни за ходене пеша. Обиколка на Марина трае между 40 – 60 минути пеша. В Дубай мол обиколка с разглеждане на езерото пред Буржа Халифа и фонтаните може да отнеме 4 часа.
Автобусния транспорт не е добре развит.
Има трамвай, но с кратък маршрут в Dubai Marina. Свързан е с метрото при станциите Dubai Marina и JLT.

  • Monorail train – монорелсовото влакче, е вид транспорт от началото на палмата до хотел Атлантис и неговия аквапарк. Цена single trip – 20 AED, двупосочен – 30 Монорелсовото влакче не е интегрирано с метрото, така че разстоянието между двете е около 40 минути пеша или 10 минути с такси. По-скоро спада към атракциите, отколкото към вид транспорт.

Летището в София и Дубай

Забранено е внасянето на много видове лекарства включително антидепресанти, дори силни болкоуспокояващи. Диазепам например. Списък тук – http://www.uae-embassy.org/…/Guidelines%20for%20carrying%20… По избор претърсват багажите. Зависи какво видят на скенера. Позволен алкохол за внасяне в чекирания багаж е 4 литра.

Gifts not exceeding AED 3,000. (т.е. не носете нищо опаковано)
Cash above AED 100,000 must be declared. (около 50,000 лева)
Maximum of 400 cigarettes(цигари), 50 cigars(пури), 500 grams of tobacco.
Maximum of 4 litres alcohol, 48 cans of beer.
Medication: A maximum three-months supply of medication for your personal use. Please include an original prescription from a registered medical practitioner. All medications should be in original packaging, and not expired. No psychotropic medicines are allowed (even for personal use, in small quantity and/or with prescription) without prior approval from the Ministry of Health.

Guidelines for travellers carrying personal … – UAE Embassy

www.uae-embassy.org

Subject: Image Created Date: 6/5/2013 3:13:40 PM

Летището в Дубай:

В Дубай на летищата обстановката е нормална, летището е голямо, ходи се доста пеша, големи пространства, организирано е и много спокойно, проверките са нормални, но пък климатиците са на надути на макс. Има wifi безплатен за 1 час, но трябва да се регистрирате с email.

По-особено е сканирането на ретината. По избор го правят. Това се случва на гишето за паспортна проверка.

Самолетни билети и транспорт – летище Дубай

Граничната им система е добре развита, и ако пътувате често до Дубай, могат да ви залепят една лепенка с номер в паспорта – емиграционене номер. Могат да ви питат въпроси, но никой няма да се заяжда с вас – все пак искат да похарчите парите си там. Не искат резервация за хотел, нито искат да видят билет за връщане. Ако превишите разрешения престой от 90 последователни дни, има глоба за това. Трябва да знаете че на Дубайските летища и това в Абу Даби, броят дните по различен начин. На гишетата работят и местни араби, но не винаги. Обикновено имат лошо прозиношение и може да не ги разберете. Но не се притеснявайте, по приницип са големи непукисти и трудно се изнервят. За тях зор няма. Може 10 пъти да ви повторят – Look at the camera – с най-разваления акцент, и пак ще ви гледат безразлично и мързеливо.

Кацате – минавате през паспортната проверка, след това си взимате куфарите и преди да излезете от летището има още една проверка за багаж, на която искат пак да минат куфарите през скенер – там може и да претърсят багажа по желание. Като тръгнете да излизате към изхода има Duty Free, но не си купувайте нищо от там – защото цените са високи, а в supermarket-ите в града, ще намерите по-добри цени. Това, което си заслужава да се купи от там е алкохол – ще е на двойна цена от тези в България, и повече, но ще е по-ниска цена от тези в Дубай. Ако сте wine lover, или beer lover, си купете за хотела – никой няма да ви направи проблем за това.

След като подминете и това, излизате към изхода, минавате под Nothing to Declare, и пак виждате лента със скенер за проверка на багажи, но там не е задължително, по избор викат някого по други, неизвестни за мен, критерии. Излизате в зоната за посрещане и поемате към коридора с будки на мобилни оператори, гишета за коли под наем или към спирката на автобуса.
Важно е да знаете, че от тази година влезе в сила 5% ДДС върху стоки в магазините и ресторантите. Като турист имате право обаче да си върнете сумата от ДДС, на летището има гише, на което трябва да представите касовите бележки. За сега знам, че може само на DXB – където каца FlyDubai, Turkish Airlines и всички др. На DWC не се предлага услугата – информацията е актуална към Май 2018.

Климатиците

Проблемът с жегата е решен – най-много пари са спечелили фирмите, предлагащи климатични решения. Всяка сграда има климатик. Климатиците си духат студен въздух дори и когато навън температурата пада до 15 градуса. Имам подозрения, че за Близкия изток, климатиците са специално произведени да развиват температура от 14 или 16 градуса, и да духат много по-силно от това, което ние познаваме в Европа. В моловете, летищата и ресторантите понякога е истински кучешки студ. Ако се оплачете, че ви е много студено и климатика духа във вас – няма да го спрат, ще ви предложат да се преместите на друга маса например, или ако заведението е по-лукс ще ви предложат шал.

Затова си носете горна дреха, шал, да не е тънък. И лекарства за настинка…

Това няма да се промени там – най-големите виновници са местните, ще разберете защо като видите как са облечени – мъжете ходят с националната им роба – (наречена още кандура, дишдаш, тоб), под която често прозира тениска. Жените пък са още по-навлечени. Под черната абая, носят дънки, блузи… и за тях 16 градуса са им добре дошли. Отделно, в периода когато започват жегите, ако прегрееш на 40 градуса, за балеженно спасение, първите 10 минути са рай – климатиците спасяват животи! – и човек си представя вана с лед, докато климатика съживява. Но след тези 15 минути на приспособяване, след това лека по лека, започваш да измръзваш. Защото като европейци сме по-леко облечени, и избираме да сме с къси панталони и тениски, потници. В хотелите много често климатикът е централен и не може да се спре в стаята. Понякога има хотели, които допълнително усложняват нещата, защото прозорците не се отварят – например в небостъгачите. Аз лично съм си искала юрган.

Жегата и Влагата

– жегата ноември – март почти я няма, през деня може да напече до 30 градуса, с лека влага, но вечер захладнява и си е за горна дреха, яке, елек. От края на април започва затоплянето (30 – 35), което дотига пик юни (40 – 50) чак до края на септември, средата на октомври ( започват да падат към 30). Влагата – колкото по-горещо е, толкова по-полепваща за секунди е тя, ще ви кара да се къпете на всяко прибиране в хотела и да си мечатаете да скочите в езерото с пеещия фонтан. Вечер се усеща най-много и от юни – август е много задушно.

Миризмата

хората са различни, някой усещат веднага смърденето, други – е. Там живеят много индийци и пакистанци (да кажем от бедната класа, по-нечистоплътни), които имат „особен мирис“. Ако посетите Дейра, за тези с по-претенциозно обоняние, може да стане непоносимо. В моловете се вие тежка миризма на индийски ароматни есенции и арабски парфюми, а за някои хоратова може да е задушаваща миризма.

Помощни приложения, навигации:

  • Google maps – Свалете offline карта на града. В интернет има инструкция как да я свалите. Тя се запазва в паметта на телефона и всеки път като я отворите се виждат и ресторанти, хотели, изчислява маршрута, навигацията работи.
  • Google – знае всичко за Дубай.
  • Винаги отваряйте официалния сайт на атракцията, за да проверите цените(всички сайтове тип getyoutguide са посредници, и понякога ще платите по-висока цена от реалната).
  • SmartDrive – Дубайската навигация, работи offline. Update-ва се постоянно с нови пътища, магистрали, затворени участъци.
  • Zomato – сайт за Заведения и ревюта за тях, където също може да си свалите менюто с цените на ресторанта и да прецените дали е скъпо.
  • Whatsondubai – информационен сайт за всекидневни събития в ОАЕ – В Дубай всеки ден има някакъв event, събитие, мероприятие, за което може би искате да знаете.
  • Сайтовете с ваучери – greatdeals, groupon, cobone, kobonaty, yallabanana… най-много оферти има в great deals и groupon. Обаче някоi банкови карти като Уникредит блокират транзакциите в groupon и не може да платите с нея там.

Какво да носим със себе си

  • връхна дреха, заради климатиците (и за зимните месеци вечер – ноември – март).
  • ако ще пътувате, когато температурата е над 30 градуса носете обувки тип чехли или маратонкис памучни чорапи, защото заради влагата дори най-удобните ви обувки ще ви направят рани, ако ги носите на босо. Тънките чорапи или чорапогащници не помагат. Кожата под подмишниците може да се претрие до рана, ако сте с потник както и кожата между бедрата (за по-пълните) ако сте с пола и рокля. Помислете с какво да си помогнете – кремове против подсичане, олио, по-мазен крем помагат, но най-добре помага дреха.
  • лекарства за настинка (не сте застраховани, особено като влезете от 35-45 градуса на 16.
  • стикове за изпотяване, парфюми, отделни дрехи за всеки ден – ако сте от хората, които носите една дреха по 2 пъти, за да си спестите чекиран багаж например, опцията ви е да перете в банята на ръка или да си плащате за химическо в хотела, защото потенето е незибежно.
  • повечето хотели от 3 звезди нагоре, всички хотели зареждат всекидневно със сапун, шампоанчета, балсам, душ гел и крем за тяло.
  • всичко друго може да се купи от магазините,(неща, за които не сте се сетили) там има и Карфур, който държи добри цени.

Оператори интернет

Официалните оператори са два Etisalat и Du. Du е дъщерна компания на Etisalat. Общо взето монопол, който държи високи цени.

  • Къде да купите: На Летището и в моловете е най-лесно да намерите будка или магазин.
  • Кой план да изберете: Най-изгодна е картата на Etisalat Visitor Line, ако ще сте за повече от 5 дни – за 100 дирхама си купувате 1 GB интернет 4G скорост, ако искате и 40 минути, 40 sms, доплащте още 5 или 10 дирхама. Това включва и 5 часа безплатно ползване на wifi, където има Etisalat open wifi, в различни точки на града. Например в Dubai mall. Имате право на едно безплатно пътуване с Careem, техния еквивалент на Uber, на стойснот 100 дирхама. Изпращат ви код. Горе долу едно пропътуване по дължината на града. Има и отсъпка, при резервиране на сафари или арабска галера с вечеря – изпращат код за отсъпка чрез смс. Повече инфо тук https://www.etisalat.ae/…/mo…/prepaid-plans/visitor_line.jsp
Etisalat UAE | Visitor Line

www.etisalat.ae

Etisalat UAE – Telecom. Benefits • Get started with the Visitor Line that comes with pack options to offer you a hassle-free experience and make the most out of your stay • Multiple data packs available based on your needs • Free “UAE WiFi by etisalat” service around public and touristic attractions • One free Careem ride worth AED 100 • Dial *050# and enjoy great Buy one, Get …

  • Ако сте по-малко от 5 дни, има и по-евтин пакет към 50 дирхама с по-малко данни. Носете си втори телефон, ако искате българската ви карта да остане включена, или телефон с 2 SIM карти. На гишето искат паспорта ви. Картата е влидна 14 дни. Ако сте няколко човека може да си я разделите, като единия, която ще си я сложи в телефона, ще споделя интернет с другите. Не изпращайте снимки, тъй като хабят много мегабайти.
  • Skype, whatsapp, viber обажданията… и всикчи др, апликации през които е възможно да направите обаждане – се рестрикват (voip service) в момента, в който опитате да наберете номер. Монопол както казах.

В Дубай всичко се следи, дори какво търсите в интернет.

Много сайтове са блокирани. За да може да се говори през Viber например, трябва да свалите VPN приложение което ще криптира вашето потребление и ще ви позволи да звъннете до България, макар и с малко кофти връзка.

Абу Даби - Обединени арабски емирства

Организирана екскурзия или сами да предприемете пътешестие?

Първо, за да организирате сами, има едно златно правило – трябва да обичате да четете и да проучвате в интернет. Няма как да стане иначе. В противен случай ще се озовете някъде, където няма да знаете нито къде да отидете, нито какво да правите, и всичко ще води само до нерви и неприятни ситуации.
Има много фирми, предлагащи организирана екскурзия до Дубай + Абу Даби. Предимствата са, че ви спестява организация – самолет, автобус, хотел, водач, който наготово ще ви разкаже най-интересната информация – всичко ви е сервивано на готово, мислите само за джобни. Но пък губите от свободно време, от възможноста сами да решите, какво искате да видите, посещение само на най-известните места, но не най-хубавите, невъзможност за избор на хубав хотел (агенциите пестят доста пари от това).

Второ – в 90% от случаите плащате много повече отколкото, ако сте организирали сами – причината е следната: вие плащате за наем на автобус + наем на шофьори, за наем на водач от България, водач от страната посещение в случая Дубай, процент печалба за агенция от хотелската цена, и най-важното билети и такси за посещение на атракции, тук плащате с надценка, такса за агенцията и тогава реалната цена на билета. Когато се водят 40 човека група, отделно има отстъпка върху билета, но тя не е голяма.

Пример – билет за 124 етаж на Бурж Халифа е 130 AED, или 59 лв към днешна дата в официалния сайт, където може да купите онлайн или на място. Агенцията иска между 90 -100 лв, ако платите през нея. Всеки обаче си има предпочитания. Аз самата понякога пътувам с агенции, просто защото офертата е добра и отговаря на моите очаквания.

Облекло

Ще прочетете много стара и невярна информация за облеклото. Масово туристите ходят облечени с къси панталони, потници, разголени рокли, понякога и прозрачни дрехи. Не е приемливо обаче панталонките да толкова къси, че да се вижда част от дупето. Това привлича погледните особено към жените и следва дълго и безсрамно зяпане, най-вече от страна на индийците. Включително на обеществени места могат да ви направят забележка. В Дейра дори да сте с мъжа си, или с гаджето си няма да спре арабите и индийците да ви зяпат в гърдите и в краката. При посещение в Джамията в Абу Даби, задължително минавате през гардеробна, за да облечете абая, която те предоставят. Искат лична карта, която задържат, докато не върнете абаята. Но стриктно държат косата да е покрита. Дори за малко да отместите качулката на абаята, или шал, който може да си носите, идва охрана да ви направи забележка. На плажа се обличате с нормален бански, но само до пределите на плажа. В хотелите има дрес код за ресторантите.

Кола под наем или метро+таксита

Дубай не е пешеходна дестинация. Дуабй е проектиран и се проектира за придвижване с кола. Хора с турдна подвижност ще изпитат истински кошмар, защото навсякъде вървенето е много. В Дубай Мол предлагат инвалидни колички безплатно.

Има определени места в града, направени площади и шопинг улици, където може да се разходите пеша 1,2,3 километра, но до там. Не може да се стигнете пеша от Бурж Ал Араб до Бурж Халифа например. Може, но за 3 часа… Дубай няма перфектен център. Ако хотелът ви е в Даунтауна, ще стигате пеша само до Дубай мол и Бурж Халифа.

Метро:

  • Недостатъци: ограничен маршрут. Времеемко. Изисква ходене пеша, взимане на таксита. Грубо за двама човека 7 дни би излязло около или над 600 дирхама и нагоре + такситата и монорелсовото + от и до летището. Това е без да обикаляте много и без ходене до Абу Даби. На много места има агенции, предлагащи еднодневна екскурзия до Абу Даби, вкл. в хотелите.
  • Има две линии – червена (по протежение на Шейх Зайед Роуд, започва от Дебел Али, минава през Марината, Финансовия център, Емирейтс мол, Дубай мол до Дейра), където се засича със зелената, която обикаля около и в Дейра и стига до летище DXB. В момента метрото се разширява. Но въпреки това, метрото остава ограничаващ начин за транспорт, поради лимитирания си маршрут.
  • Деца до 5 годишна възраст се возят безплатно. Има регулярна цена (red ticket), има и туристическа карта с отстъпка – NOL silver card e най-подходяща, но не може да се използва от двама човека. Всеки купува сам за себе си. Картата струва 25 дирхама, 6 отиват за пластиката, 19 остават за използване. В картата трябва да има минимум 7.50, за да може да пътувате в метрото. Метрото е разделено на 7 зони. Ако се движите само в 1 зона, цената без карта е 4 дирхама, с карта е 3 дирхама. Ако се движите в 2 зони, цената е 6 дирхама без карта, 5 с карта, повече от две зони цената е 8.50 без карта, 7.50 с карта. Цените са в посока. Картата важи за автобуси, метро, воден транспорт.
Метро в Дубай

Метро в Дубай

Първата кабина е розова, само за жени. Има охрана, която постоянно проверява за мъже в кабината. Последната кабина е Gold class, но за нея цената е по-висока. Налага се глоба за дъвчене на дъвка, и хранене. Около 100 дирхама е глобата, ако ви хванат.
Ако сте решили, че ще използвате метрото, пригответе разходи за таксита, тъй като ще се наложи да взимате такова например до Burj Al Arab, до плажовете, до Miracle Gardens, до всички theme и аква паркове. С метрото ще стигнете до Дубай Марина(където може да хванете трамвай, но пак ще ходите пеша), спирка при Дубай мол (очаква ви тунел с дължина 820 метра, с бързи ленти, докато влзете в мола), Emirates Мол, Дейра (пеша до суковете).

  • Но автобусната мрежа също не е добре развита, а и са пълни с индийци. Вие преценете дали искате да ги използвате.
  • Ако сте фен на Uber, услугата е популярна и може да я използвате.Има техен еквивален Освен това повечето хотели предлагат техен шофьор, като може да се пазарите за цената, така че да излезе колкото такси или по-евтино
  • До Абу Даби има автобус, тръгваш от последната спирка на метрото – Ibn Batutta.

Кола под наем:

най-евтиния вариант грубо би излязъл около 600 дирхама с наем и гориво, ако обикаляте много и отидете до Абу Даби.
Докато резвирате самолетен билет, wizz и flydubai ще ви предложат резервиране на кола под наем. Ако отворите през тях, има шанс да получите по-ниска цена. Обикновено се отваря сайта на cartrawler, който показва една идея по-ниски цени от тези в rentalcars. Обикновено най-евтината кола е Киа Пиканто, Нисан Съни, подобни. Лятото падат до 200 лв за 7 дни. Бензинът в момента е 1,18 ст.

В ОАЕ се кара с тол такси, като всяка кола има инсталиран електронен тол чип, който засича кога минавате през тол гейт и начислява такса 5 дирхама за всяко преминаване. Тол гейтите не са много, има при мостовете към Дейра, и пред Дубай мол. За 7дни не би трябвало да направите повече от 30 дирхама.
На гишето, при взимането на колата, трябва да представите кредитната карта, международната шофьорска книжка (изкарва се от СБА, струваше 25 лв. за 5 минути я печатат на печатна машина, носите си снимка, която залепят) и международния ви паспорт. С дебитна не може. Принтирайте ваучера за резервация – понякога го искат. Кредитната карта трябва да е на името на шофьора, ако друг иска да кара, се плаща за доп.щофьор. Детската седалка също се доплаща. Не си взимайте GPС, свалете Smart Drive. За резервация на икономичен клас кола депозита, който блокират е около 300 дирхама. За по-висок клас, 600 дирхама например Toyota Corolla.

Бензиностанции

лесно се намират. В повечето случаи се кара на големите булеварди, магистрали, с около 80 – 120 км в час, така че разхода на бензин няма да е голям, ако сте с клас икономична кола.

  • Точно преди летището има бензиностанция, за да може да заредите и да върнете колата с пълен резервоар. Ако я върнете без зареждане, начисляват такса за връщане с непълен резервоар, което е на двойна цена.
  • Удобство: На бензиностанциите хората, които сипват бензина, са и касиери – не е нужно да слизате от колата, може да платите на момчето кеш или с карта (имат и пос терминал). Може да забележите хората в съседните коли вместо да платят на служителя, да насочват телефоните си към бензиновата колонка – където има чип на апликация за плащане на горивото онлайн – сваляш апликацията, зареждаш акаунта си с пари и след това само го сканираш при чипа на колонката, която изпраща информация до аплиакцията колко говориво е заредено и си дърпа парите от акаунта на шофьора.
  • При огледа на колата с човека от агенцията, внимателно обиколета колата от всички страни и огледайте – броня, врати, покрив, предно стъкло, фарове, стопове, мигачи, гуми, джанти – най-вече за дребни драскотини и ги снимайте на телефона или фотоапарата. Не се притеснявайте да снимате всички нередности, които забележите. Дори човека, може да ви чака да посочвате. Пазете снимките докато не ви отблокират депозита.
  • В моловете паркоместата са широки и отново както в Германия има места само за жени (най-удобните за паркиране срещу входовете).
  • Пътищата са идеални, няма дупки, няма пукнатини, няма бубуни. Няма да се наложи да гледате асфалта, ще може спокойно да си следите навигацията и знаците. Осветленито е добро, даже не можеш да разбереш дали си с включени фарове или не. Там не е задължително включването на светлини през деня, така че лесно може да се забравят вечер. Бъдете нащрек за тези без фарове през нощта. Дори след полунощ има засилен трафик по улиците.
  • Гледайте да паркирате на места до колони в мола, така че да сте по-близко до колоната и по-далече от съседната кола. Често си удрят вратите – може да се убедите като видите по вратите допълнителни дебели гумени лайсни.
  • Внимавайте като видите легнал полицай – на много места са ужасно остри. С по-голяма кола сигурно не се усещат толкова ‘подскачащо’, но с малките коли тези на задната седалка си удрят главата в тавана, ако не намалите до 20 км/ч. Със сигурност на летището са най-острите, все едно минаваш през бордюр.
  • На големите 6 – 7 лентови булеварди, разбира се няма такива неща, но на по-малките с 3 ленти в посока като Jumeira Road има страшно много светофари за пешеходни пътеки с легнал полицай.
  • С настройването на навигация да заобикаля тол гейти, за да не ви начислява по 5 дирхама на всяко превминаваме, може да означава заобикаляне по странен начин – да се въртите по детелините и т.н., което естествено е пък бензин, така че преценете дали има нужда.
  • На всички големи булеварди, където има кръстовище със светофар, лентата за завой на дясно няма светофар. Обикновено е разделена с островче от лентите за направо. Лентите за завой на дясно съответно имат скоростна лента за включване по булеварда.
  • Почти на всеки светофар е разрешен обратен завой, има си даже и островче с лента за него.
  • На много места има безплатни паркинги. Трябва да се потърсят. В моловете или е безплатно – в паркинга на Галерията в Дубай Мол нямаше бариера, нямаше автомати с билети. Паркирайте там (GrandParking).
  • В другите моловe е по 4 часа паркирането, за да не спират целодневно хора, които ползват метро. Като влезете в мола, запомнете на кои магазините излизате, за да намерите лесно пътя обратно. В Емирейтс мол паркингите бяха с различно разположение и не от всеки изход на нивото можете да излезете на вашата секция. Ако сте паркирали на секция А, не можете да излезете при секции S, T и да стигнете до А. Има прегради.
  • В Дейра мисля, че няма безплатни места за паркиране, трябва да се потърси в интернет дали има. Обикновено там паркинигте са сгради над земята и са между 2 – 3 дирхама на час. За паркиране на улицата – Навсякъде по улиците и едни малки обособени паркинги с машинки /има точно до музея и спирката на крийка/ се паркира безплатно в интервалите от 13 до 16 ч., от 21 до 8 ч. и целият петък /техния почивен ден – плаща се с билетчета от автоматите на улицата, не е скъпо по 2 дирхама за 1 час, 5 за 2 часа, 8 за 3 ч. и 11 дирхама за 4 часа (машинки приемат само монети). И талончето се поставя под предното стъкло на колата. Същият е принципът и по крайбрежната, когато например искате да спрете на плажа до Бурж Ал Араб.
  • Карането по големите бтулеварди е като каране по магистрала. Запасете със спокойствие – дори да изпуснете отбивка или да не може да се престроите навреме, не губите нищо, нервите са излишни и си печелите още разглеждане на Дубай от колата.
  • За Атлантис с кола – веднага щом излезете от тунела, държите в дясно и при достигане на T образно кръстовище завивате надясно. И след това сте пак в дясно – вижда се веднага бариерата на хотела. Има огромен паркинг, който е безплатен. Стига да кажете къде отивате – без резервация може да седнете в затвореия бар до плажа или в Nassmi Beach. За всичко друго искат да видят резервация.
  • Дори някой около вас да ви натиска, не се притеснявайте има достатъчно ленти да ви задмине. През туристическия сезон най-вероятно има много полиция, така че не рискувайте с превишаване на скороста. Обикновено rentacar колите имат лампичка на таблото, която свети, когато минете 120км/ч.
  • Не карайте в най-лявата лента, нито в най-дясната, достатъчно много отбивки и разклонения на пътя има, за да се чувствате несигурни и ще забавяте движението там. Ще ви притискат, ще ви изпреварват отдясно. На големите булеварди е достатъчно да се движите в средната лента (3-та или 4-та), за да можете да реагирате по-лесно на навигацията. Карането в средните е с около 80 км в час. Ако карате най-вляво, може да се влеете погрешно в разклонение в ляво, а навицията да е искала да сте в дясното разклонение. Ако сте най-вляво и трябва да завивате на дясно за излизане по отбивка, ще трябва да се престроявате през 6 ленти и ако има натоварено движение, може да я изпуснете. Ако се движите най-вдясно, ще се обградени от камиони и тирове, и в бързо движещия се поток, ще се окаже че завивате по отбивка за слизане от пътя – в повечето случаи има прегради, колчета и не може да се престроите обратно. Ще видите много намаляващи рязко скоростта в последния момент между две ленти, точно преди колчетата, защото са объркали пътя. Навигацията GPS може да не е напълно алктуална карта, заради постоянното строене на пътища и сгради.
  • Ако отидете до Ал Айн Зоологическата градина и Абу Даби, не ви трябва винетка.

The Entertainer – популярна книга,

която може да бъдекупене или пък свалена и като апликация на телефона. Предлага ваучери за различни неща на принципа плати едно, получи две. Вариантите са няколко, има комбинирана книга(която е предназначена за вас туристите), книга само за ресторанти, само за барове, отскоро има за СПА и релакс.

Идеята на книгата –

плащаш цената на един билет за Бурж Халифа и получаваш втори билет безплатно. За някои неща децата влизат безплатно.

Но идва едно голямо НО,

първо цените могат да бъдат леко завишени (ресторанти). Второ цената на ваучера може да е по-висока от текущи промоции в атракцията. Пример: Бурж Халифа, онлайн цената е с отстъпка 10%, на място е по-висока. В различните сезони правят различни промоции и свалят от цената или вкл бонус в билета. Enternatiner не може да се комбинира с друга промоция или да я замести.Освен това книгата не е евтина – 300 дирхама с отстъпка, иначе е 500 дирхама. Това е близо 250 лв само книгата. Тя е огромна с хиляди видове ваучери, само че ще използвате между 2 и 5 % от нея за 7 дни. Книгата спестява много пари, ако ще сте в Дубай няколко месеца или живеете там. Второ, ваучерите са за определени места. Всяка година се преиздава, и ваучерите с отстъпка се променят. Една година може да има ваучер за Атлантис Аквапарка, друга година ще е за по-малък аквапарк като Iceland Аquapark. С една дума, за 7 дневен престой вероятността да спестите пари е минимална. Или ако се фокусирате върху книгата, ще съобразявате с нея, а не с вашите желания.

Хотели

Има мизерни хотели, има и хубави хотели на прилични цени. Юни – август има добри оферти за луксозните хотели. Аз винаги резервирам през booking.com. (с регистрация виждате Тайни оферти, след няколко предишни резерваци, получавате genious отстъпка). Оценката на хотела тряба е поне 7.5. През туристическия сезон цените скачат доста.

Ако сте с кола, няма значение къде е хотелът – освен ако искате да пестите бензин. Най-оптималното място е по-средата на града, на Шейх Зайед Роуд, между Дубай мол и Емирейтс мол. Така ще сте на равно разстояние от всички забележителности. Аз препоръчвам обаче престой в Дубай Марина

  • Wyndham Marina Hotel


    Booking.com

    или по-евтиния вариант е
  • Pearl Marina Hotel Apartments,
    Booking.com

  • City Premiere Apartment

    Booking.com

– по-скъпи са хотелите, но вечер може да се разхождате в Марината и JBR пеша, без колата.

Дубай е огромен

По дължина е около 40 км от единия до другия край. Това разстояние без трафик се минава бързо за около 30 минути благодарение на скоростните булеварди със 120 км/ч. Но с трафик може да бъде час и половина.

В Дейра не ви препоръчвам да спите, тъй като това е бедната част, в която е и много мърсно. Там е компромисен вариант само ако искате да спестите пари от хотел или сте на low budget. Като препоръчвам да сте близко до Крийка, до главния булевард при канала. Хубави хотели са

    • Crown Plaza

      Booking.com

    • Carlton Tower

Booking.com

Едно от хубавите неща на Дубай е, че ако имате повод за празник, са готови да ви upgrade-нат стаята с по-хубава или дори по-висок клас. Ще ви изпратят торта и може дори и остъпка да ви направят. Рождените дни и годишнини от брак са най-вървежни. Като направите резервация на даденo място, пишете имейл до хотела, че имате рожден ден например, и ако има възможност бихте искали стая с балкон или морска гледка, или на по-висок етаж. До сега не са ни отказвали никога, и един път получихме апартамент вместо двойна стая без да изискват от нас доплащане. Друг вариант – преди да резервирате, пишете до хотела и поискайте отстъпка за рожденния си ден. В стаите всеки ден зареждат с вода безплатно.

Плажове и бийч барове

генерално водата застоява и става като блато на доста места из Дубай, заради изкуственото подобряване и затварянето на голяма част от крайбрежието с малки яхтене портове.

Плаж – Ал Мамзар Парк, Дубай

Най-хубавите плажове

не са в Дубай. В Дубай плажовете са „подобрени“, не че не ги е имало, но пък има доста насипан пясък, за да се увеличи ивицата, да няма камъчета и водорасли.

Ако не ви се мърда от Дубайските предели, то най-добрто място е Al Mamzar Beach, намира се след Дейра. От Дубай Марина до там с такси е 100 дирхама.

  • Ал Мамзар представлява парк(плаща се вход 5 дирхама на човек), с три плажа разделени един от друг, но те са след парка, с гледка към Персийския залив. Няма чадъри и шезлонги, а палми, пазещи естествена сянка. Имате душове (водата е много солена и се изгаря бързо), и затворени тоалетни с климатик, будки с напитки. В парка е приятно за разходка сред алеите с дървета. Има паркинг отпред като има цена от 30 дирхама. Ако не искате да плащате, преди парка има три огромни (но затворени канални плажни ивици) с беседки, където може да спирате безплатно и пак да плажувате, там има и беседки. До тях стигате много преди парка.
  • JBR плажа или Плажа на Марината, се намира пред Марината. Хубава плажна ивица,със свободна зона, както и с платенишезлонги и чадъри (около 100). Там ще видите много популяри места за инстаграм снимки, както и арабин с камила, чакащ да платите за снимка. Има подземен паркинг, плаща се. Пред плажа има пешеходна алея с различни заведения.
  • Jumeira Public Beach, Russian Beach, Burj Al Arab beach е едно и също място, където плажувате до Бурж Ал Араб и е едно от местата за снимки пред хотела, защото до самия хотел не може да стигнете без резервация за ресторант. Плажът не е толкова хубав.Обикновено е най-посещавания плаж.Пясъкът и водата понякога са застояли, освен това е в близост до пристанищата с яхтите и водата не е много чиста.
  • Ако ви се кара, един от най-добрите плажове е в Абу Даби – Sadiyaat Island. Има паркинг пред него, намира се в защитена територия.Плаща се вход към 20 дирхама. Пясъкът е бял, а водата тюркоазено синя. Има свободна зона, има и шезлонги с чадъри – платени.
  • Пост в tripadvisor – https://www.tripadvisor.com/Attractions-g294012-Activities-…
    Ако сте почитатели на

бийч баровете,

посетете следните места (всички имат охрана, и в повечето случаи, искат паспорт за проверка на години, проверяват ви чантите, не може да внасят храна и вода отвън):

  • Barasti Beach – безплатен вход.Вътре има шезлонги и легла с чадъри. Сядате безплатно, но трябва да си поръчате нещо. Може да седите цял ден с една бутилка вода. Но пък плажа е отврат, намира се пред малко пристанище с яхти, и водата понякога е много мътна. През деня е по-спокойно с музиката, вечер към 5 започва партито.
  • Nikki Beach – няма нужда от реклама, целодневно парти, добре направено, плажа може да се ползва пред заведението, отстрани е хотелската част с вилите. Може да се разхождате и да разглеждате. Но входа е 250 дирхама, като 150 дирхама са за консумация. Дават ви ваучер, който давате на бармана,за да си поръчате. Ако искате да си вземете шезлонг, трябвате да отиде възможно най-рано сутринта.
  • Cove Beach (пред Burj AlAtab), Nassimi Beach (Atlantis), Zero Gravity (Марината, до skydive), Drift, Pool bar at FIVE hotel… са най-популярни в момента, но имат вход около 250 дирхама и отново трябва да отидете рано, за да заемете шезлонг. В цената е вкл. консумация.
  • Ако искате нещо по-екзотично и скъпо, отидете на The Island Beach, който се намира на изкуствен остров, част от изкуствения комплекс от о-ви World Islands. Лодки ви транспортитат до там срещу 200 дирхама, има бар, лаундж, бунгала, отделен плаж (но всичко се заплаща)- http://theisland.ae/couchcms-1.4/theIslandCMS/lounge.php

Атракции и активности

Бурж Халифа

Бурж Халифа

Най-известните забележителности за посещениe в Дубай са:

  • Dubai Mall + Burj Khalfa + Dubai Fountain – намират се на едно място наречено Dubai Downtown – в мола е и най-големия аквариум Dubai Aquarium & Underwater Zoo – плаща севход за него, но и отвън се вижда прекрасно, ако се качите на етаж 2 и застанете на парапета с гледка към аквариума. Отделете си поне половин ден за тези 4 забележителности и обиколката на мола, с езерото, влизането в Souk-a по средата на езерото.
  • Burj Al Arab + Wild Wadi aquapark (не може да стигнете до хотела, има охрана, освен ако имате резервация за ресторанта или аквапарка);
  • Emirates Mall (ски пистата е тук, и може да хванете шоу с пингвини),а вътре в снега, ще видите бунгала, част от хотел Кемпински.
  • Madinat Jumeirah – комплекс от хотели и апартаменти, в чийто център, въхновен от Венеция, са направени канали и може да се повозите на лодка(галера). Отстрани по алеите до канала е пълно с кафенета, ресторанти, както има и сук-базар. Приятно място за разходкавечер. В едната му част има гледка към Burj Al Arab. Това място е най-приятно вечер, температурите са ниски, и когато Бурж ал Араб е осветен.
  • City Walk – е нещо наподобяващо на open space mall, отворено пространсво със шопинг улици за разходка. Популярно място сред местните.
  • Dubai Marina + JBR – JBR еглавна улица, на която са разположение луксозни хотели, барове, ресторанти и дискотеки. Модерната част за чужденците. Dubai Marina е зад JBR и за разходка е направена Marina Walk, пешеходна алея обикаляща Марина Канала, с много заведения и кафенета.
  • Хотел Атлантис, аквапарка AquaVenture + разходка по Палмата (където има отделен делфинариум, в който плащате за плуване с дефини или гмуркане в аквариума), във входа на аквапарка е вкл. позлване на плажната ивица, гледаща към Персийския залив – което прави плажа много хубав, водата се движи. От страната на Насими, водата не се движи и е застояла. Ако имате рожден ден, влезте на сайта им и попълнете данните си , за да получите ваучер за безплатен вход в аквапарка в седмицата на РД ви ден.
Атлантис (Atlantis the palm), Дубай

Атлантис

От Атлантис, карайте на ляво по палмата и ще стигнете до нейния крайследZabeel Saray (един от хубавите хотели, в чиито бар може да изпушите наргиле сред градните им), с гледка към Марината – популярно място за снимки. Карайте в обратната посока, подминете Атлантис и ще стигнете до гледка към Бурж Ал Араб.

Дубай, Miracle garden

Miracle garden

  • Miracle Gardens + Butterfly Gardens (величествените цветни гради, а до тях се намира градини с изложба на различни видове пеперуди)
  • Deira, това е старият град, от където Дубай е тръгнал, в който се намират известните сукове – базари за злато, подправки и всякакви др, неща. Но е доста мръсно.Тук живеят всички нископлатени имигратни и черноработници, както и най-бедната прослойка на местното население.
Подправки Сук, Дубай

Сук, Дубай

  • Wafi mall – по-малък мол с интересен интериор с египетски мотиви, интересен е за снимки

Уафи мол (Wafi mall), Дубай

  • Mercato Mall – отново по-малък мол, но попадате сред мини Италия. Сядайки в кафенетата на 1вия етаж, все едно пиете кафето си в китен италиански град.
  • Emirates Towers – известни сгради, с това че там се помещават офисите на Шейха. Намират се във Финансовия център. Има хотелска част и може да резервирате престоя си там.
  • Джамията Думейра (най-голямата в Дубай), намира се на Jumeirah Road (къдетонедалеч е и българското посолство, ще го познаете по флага на страната ни). Може да се снима отвън. Мисля, че може да се влиза и вътре, но само в опр. ден.
  • Делфинариум в Дубай;
  • Safa Park е популярен парк за разходка;
  • Нещо по-необичайно – котешко кафене Ailuromania – има такива в Париж, Лондон и др. места по света.

Сафари в пустинята:

Обикновеният вариант е да си букнете нормално вечерно сафари – включват взимане и връщане в хотела (pick up and drop off). Идва шофьор с кола (Toyota Land Cruiser най-често) и ви взима, като в колата има място за 6 човека без шофьора. Сафарито е споделено, така че ако сте само 2ма, шофьора ще мине да вземе още хора от други хотели. Препоръчвам arabiannighttours, desertsafaris.com (вижте оценка в tripadvisor, какво е вкл в цената). Цената обикновено е 250 – 300 дирхама. (Ако цената е значително по-евтина към 150 дирхама, значи има нещо нередно – значи, че няма да ви вземат с кола, а ще трябва да ходите на място за среща, в града, където ви качват в атобус до пустинята и там, се качвате на кола за сафарито в пустинята, а в лагера менюто е по-бедно, и храната е по-нискокачествена.) Аз съм ползвала тези: https://www.desertsafaritours.com/…/private-desert-safari-…/ или http://www.arabiannightstours.com/

Сафари в пустинята, Дубай

Сафари в пустинята

Взимат ви около 3:30 на обяд и ви връщат към 22:00 вечер. Започва с едночасово каране до началото на пустинята, някъде след Шарджа, посока Оман. Стигате до пункт (магазинче), където се събират колите на агенцията (чакане около 20 минути) и всички тръгвате заедно. Някои агенции спират при писта за каране на бъгита(които обаче са платени).

Започва карането по дюни (около 20 мин, ако ви е страх, най-малко друса отпред до шофьора, а отзад много се подскача), след това ви водят в лагера, вкл. храна – традиционна арабска – хумус, питки, ориз с агеншко, агнешки шишчета, салати…, има наргилета, безплатно рисуване с хена на малък участък от ръката (ако искате голяма рисунка на цялата ръка до лакътя се плаща), преобличане с традицонни дрехи. Нариглето е безплатно в шатрата за пушене. Ако го искате на масата, се доплаща. Качването върху камила става пред лагера и е вкл в цената.

Допълнителни неща за доплащане са sand boarding, бъгита, сувенири. По време на вечерявата ви в лагера има шоу програма – бели денс, огнено шоу и дервишки танц. Предлагат се и сутрешни сафарите без лагер, само каране в пустинята, като избирате с каква кола. Има с Hummer, но е по-скъпо. Има и по-различни преживявания – в по-луксозни лагери, където може да преспите в пустинята. Например тази агенция https://www.platinum-heritage.com/

Сафари в планината

има и Сафари в Hatta Mountain – на границата с Оман. Камениста планина, карането е off road. Качват се на високо, в местност с малки езерца, наричани Wadis (вади). Може да ги намерите в сайтовете за сафарита.

Аквапаркове

– този на Атлантис е най-подходящ за възрастни. Влизате в сайта на Атлантис и имате избор от няколко неща – освен аквапарка, плуване с делфини, гмуркане в аквариума с акулите и мн. Др. неща, които може да прочетете на сайта. Също така предлагат и тур- полет с хеликоптер на цена от 400 лв на човек. Wild Wadi при Бурж Ал Араб е по-детски, а този в Абу Даби-Yas Island също е по-скучен за възрастни.

Аквапарк, Дубай

Themepark-ове

Дубай популярен с това, че постоянно предага нови интересни места за разходки и разглеждане, и предимно активности за деца, но не по-малко интересни за възрастни:

  • Global village – е най-големият туристически, шопинг проект за забавление и разходка. Представлява компекс от постройки. Всяка постройка репрезенира отделна държава от света. В постройката има сцена с музиканти и танцьори, сергии, магазинчета, продаващи традиционни продукти от държавата. Например 2018 имаше постройки на Египер, Турция, Иран, Кувейт, Бразилия и много други страни. Паркът е супер идеен и навсякъде в него има дубликати на известни забележителности от света – Айфеловата кула, Биг Бен, Катедралата в Москва, Пирамидите от Египет. На Нова Година, всяка държа изстрелва фойерверки в часа, в който реално държавата посреща Нова Година. В тази нощ, там има форверки 7,8 пъти
  • Riverland – тиймпарк, с интересни декори от различни точки на света, вход свободен;
  • Motiongate Dubai – тематичен парк по филмите на копманията, увеселитен парк
    – Bolywood Parks – тематичен парк, посветен на Боливуд, с декори от градовете в Индия и филми

Още увеселителни паркове, с тематични декори: (някой изискват заплащане)

  • IMG World of Adventure
  • Legoland Dubai
  • Lionsgate Dubai
  • Warners Bros World
  • Columbia pictures Dubai

Какво друго може да правите в Дубай:

  • SkyDive – да скочите с парашут с инструктор;
  • Zipline – да се спуснете по въже (zipline) над Фонтана, в Марината или в съседния град Ras Al Khaima, където линията е дълга 3 км.
  • Да си резервирате полет с хеликопер или пък да си поръчате летящо такси – Uber Flying taxi
  • да резервирате 7-степпен меню „Afternoon Tea“ в Бурж Ал Араб – ако сте чрeвоугодник, това не трябва да се пропуска. 240 лв на човек, но преживяването си заслужава. А стомахът ви, хем ще ви мрази (заради огромното количество храна), хем ще ви благодари (заради вкусотията).

В Ал Айн – Al Ain

  • Jebel Hafeet – може да се изкачите с кола до върха на планината (повече прилича на хълм) с гледка над пустинята;
  • Да си резервирате хотел с минерален басейн – да, там извират минерални води.
  • Al Ain Zoo –да посетите най-голямата им зоологическа градина, вход 30 дирхама.
  • Al Ain Oasis – да посетите естествена гора от фикусови дървета и палми, която е оазис за местните;
  • Пазара за Камили и стадиона за надбяхвания с камили
  • Al Ain National Museum – ще научите за историята на града.

В Абу Даби

е най-добре да си букнете 1 нощувка, например предпоследния ден, за да отидете на плаж и да обиколите града:

Джамията Sheikh Zayed Grand Mosque, Абу Даби

Джамията Sheikh Zayed

  • Джамията Sheikh Zayed Mosque – в петък сутрин е затворена до 4:30 на обяд, заради сутрешната молитва. Входа е безплатен. За жените задължително се изисква да се преоблекат с абая, която предоставят на място.За мъжете настояват, ако са с къси панталони.Повече информация тук: https://www.szgmc.gov.ae/en/mosque-opening-hours
  • Corniche – крайбрежната алея, подходяща за разходки;
  • Sadiyaat Island с плажа Sadiyaat.
  • Emirates palace – дворецът – палат – хотел на Шейха на Абу Даби. Ще ви пуснат да влезете само с резервация, например за кафето със златен прашец, или резервация за тур в хотела – инетересна обиколка около 2 часа навсякъде в хотела, по златните му коридори, чак до последния етаж, който се използва само от кралското семейство, огромни стаи, част от апартаменти, златни кранчетав банята, златен сапун, има какво да се види

Естествено, ако Шейхът е там, ще отменят всички резервации. Интересен факт – българка свири на виолончело в рецепцията на хотела.

Emirates palace, Абу Даби

Emirates palace

  • Ferrari World, Yas Island, пистата на която може да карате болид, срещу съответната сума. Там е и най-бързото влакче. Но е единственото забавно нещо за възрастни.Всичко останало в комплекса е насочена за деца.
  • Историческа забележителност, дворецът Al Hosn
  • Mangrove National Park – изкуствен парк, но интересен. Придвижването е с лодка, направена е река между дърветата.
Ferrari world, Абу Даби

Ferrari world, Абу Даби

Заведения

Колкото искате има, луксозни и не толкова луксозни. Агнешкото и пилешкото са най-популярни. Но това не значи, че няма ресторанти, които да предагат свинско. Цените обаче са високи. Пицариите са най-срещаните заведения. Една пица варира средано по 60 – 80 дирхама. Една салата е около 30 дирхама. Както казах, отваряте Zomato, сваляте менюто и преценявате дали ще си го позволите.

Препоръчвам следните заведения:

  • Al Hallab ресторант в Дубай Мол – не е скъп, седнете на терасата, с гледка към фонтаните и Бурж Халифа.
  • Ако искате пица – Carluccios, пред фонтаните е, или Vapiano в мола.
  • Ако харесвате да седите в Марината, посетете Marbaiya Restaurant & Café в Dubai Marina или Stefanos Café – с най-хубава гледка са към извитата сграда Cayen Tower
  • В Дубай Маринаи др места има много fast foodзаведенийца за шаварма или така наречените дюнери. Също така и ливански ресторанти. Но там не сервират местна храна, а ливанска.

Хубави заведения барове с гледки

  • Shades с гледка към Марината, Level 43 гледка от 43 етаж към Шейх Зайед Роуд, Five Hotel The terrace bar, One&Only,
  • В хотел JW Marriott Marquis Hotel Dubai има бар на последния етаж. Всички заведения и кафенета се намират предимно в хотели. Пред хотелите има пиколо, което взима колата и я паркира без заплащане. Вместо да паркирате на улицата, използвайте услугата.

Ако искате да пестите от пари за храна,

посетете Карфур – там има всичко. Има няколко в града. От там може да си купите и хиляди видове фурми и др. вкусотии за България.

Алкохолът

е забранен за продаване в магазините, затова пък във всички хотели, ресторанти и барове се предлага. В кафенетата по-скоро не. Цените са фрапиращи. Чаша вино може да излезе между 50 до 80 дирхама – колкото една пица. Същото важи за бирата.

Обслужването

е на едно от най-високите нива. Колкото по-скъпо е заведението, толкова по-учтиви са с вас, все едно сте от кралското семейство. Нищо, че не носите дрехи на Армани, не ви преценяват по това, важното е да си харчите парите (колкото и да са те).
Сервитьорите, хостесите – всички ви третират все едно сте член на кралското семрейство, усмихват се винаги, ако има нередност – веднага я поправят. Навсякъде. Разбира се, има малки изключения, зависимост в коя част на града сте, но ако се придържате към известните туристически дестинации – всичко ще бъде като в приказка.

Работната седмица

започва в неделя и приключва в четвъртък. Уикендът е петък и събота – тогава има най-голям трафик. Не е препоръчително в четвъртък вечер и петък да ходите до мола, най-претъпкано е. В петък е ден за събиране със семейството в ислямския свят, затова и местните все едно са се изпарили, но пък за сметка на това, всички индийци ще се изсипят в мола, да си мият кракатата в тоалетната и да се разхождат в мола, допринасяйки с различни аромати, бутане и опипване.

Бюджет:

Ако сте с ограничен бюджет, резервирайте стая с включена закуска, обикновено излиза 100 – 200 лв отгоре. 100 лв ще оставите само за едно ядене в заведение.

Аз лично съм си определила 200 дирхама минимум на ден като средна сума за изхранване. Сумата е доста ограничена, и с нея може да си позволите едно сядане в заведение (пица + лимонада излиза около 100 дирхама), а останалото пазаруване ще е от евтини дюнерджийници или супермаркет.
Отделно отделете 200 – 300 дирахама от джобните, ако ще пазарувате фурми и др. Деликатеси за България от Карфур.

Една добра сума на ден би била 600 – 800 дирхама на ден, на човек, ако искате да сядате за обяд и вечеря на заведение, да си взимате пиене на плажа, да си поръчвате наргилета, и да си купувате по някое други лакомство докато обикаляте в мола.

Автор: Ангелина Димова

Снимки: Patepis.com

Още изгодни нощувки в Дубай:



Booking.com


Други разкази свързани със Обединени арабски емирства – на картата:

Обединени арабски емирства

Още нощувки из Емирствата:



Booking.com

По срещи в București (1): Съвети за пътуване (Букурещ, Румъния)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Бистра ще ни разкаже за няколко пътувания до Букурещ, като започваме с едни обобщващи Съвети къде, какво, как да правим и пристигнем в румънската столица.

Приятно четене:

По срещи в București

част първа

Съвети за пътуване (Букурещ, Румъния)

Няма нищо по-вълнуващо от това да посетиш чужда страна, защото именно тогава научаваш по нещо ново за себе си и за мястото. Колкото по-далече отиваш, толкова повече неща научаваш… или пък не. Защото понякога имаме доста превратни представи дори за онези, които са най-близки до нас. Комшиите имам предвид, не роднините.

Време е отново да тръгнем по пътищата на планетата, драги мой читателю! Този път обаче няма да ходим много надалече и дестинацията е относително позната на българската публика. За известно време ще се преселим в столицата на Румъния, Букурещ, и ще поразгледаме напред-назад. Тук ще ти разкажа за спецификите на румънската столица през лятото и през зимата. Абе, с един куршум, два заека 🙂

Искаш ли да почваме? Да? Да тръгваме тогава!

Стъпка 1:

Kак да стигнем до Букурещ

За да стигнеш до дадено място, драги ми читателю, трябва първо да пътуваш до него. За да ти разкажа как пътувах аз обаче, трябва да се върна малко по-назад във времето. А понеже обещах, че пътеписът ще дава информация както за лятото, така и за зимата, ще започна от лятото.

Нашата история започва с покана за посещение на Букурещ, по работа, през август миналата година. Ангажиментът предвижда неколкодневен престой в румънската столица и на мен почват веднага да ми текат лигите, защото досега посещенията ми до Букурещ се изчерпват с транзитно минаване през идеалния център, по пътя към Трансилвания или обратно. Така че, естествено, приемам, подскачайки на един крак от кеф.

Осем часа път (без камили)

Ребром обаче възниква въпроса

„как, аджеба, да се довлека до Букурещ??“

Лято е, топло е, време дал Господ, приключенски дух и липса на ум в главата също. Така че, в момент на авантюризъм (и предвид ограничения бюджет за пътуването), решавам да пътувам с автобуса до там. Какво пък толкова?! Пътувала съм с автобус насам-натам из България, обичам да се возя и нямам проблем с дългото пътуване. Така че отивам до Автогара Сердика и си купувам билет за отиване и връщане (в случай, че те интересува, драги ми читателю, билет за отиване и връщане София – Букурещ и обратно струва малко над 80 лева). Дотук добре, автобусът тръгва 6 сутринта от София и пристига към 2 часа в румънската столица. Цифром и словом пътуването е осем часа, но аз съм съгласна на всичко, само и само да мога да си взема статива с мен. Зер, дълго време ще съм там, да мога барем една нощна снимка да направя. (В случай, че още не ти е станало ясно, драги ми читателю, това животно фотографът е много откачено и всичко ще направи с едничката цел да снима – аз не правя изключение.)

Пътуването става с маршрутка

(ама наистина е маршрутка, като тия дето се шматкат из София) и място за багаж твърде няма, но някак си успяват да натикат целия багаж в нея. Тесничко е и човек се схваща, но пък поне разглежда околностите. На Дунав мост откъм наша страна се чака, но е поносимо и хоп! след има-няма 8 часа тънгър-мангър вече сме на румънска земя. Така пътувах лятото и определено беше добро пътешествие.

Зимата обаче тая работа някак си не върви, защото вълци вият из полята, а виелицата зловещо навява преспи сняг именно в частта от България, през която трябва да се мине. Така че

в интерес на здравия разум ще се лети със самолет

Аз не съм съвсем съгласна и причините са три: първо, летище Отопени е далече от града и хал-хабер си нямам как да се придвижа, второ, нямам кой знае какъв опит с полети и хал-хабер си нямам какво трябва и не трябва да нося и трето (най-важното от гореизброените) – не мога да си взема статива 🙁 За фотограф това е все едно да си с ръка вързана зад гърба, но тъй като изборът не е съвсем мой, ще се лети с Таром.

И така, драги ми читателю,

започва една доста интересна зимна история

Тя започва дори преди да съм тръгнала за летището, защото…

родата научава, че ще ходя в чужбина

и се започва…

В чужбина и хляб не ядат...

Роднините са странно нещо, драги ми читателю. Особено ако става дума за дядовци и баби. Ако си спомняш пътеписа за Шипка, може би се сещаш за сцената в хола, когато им изтърсих къде ще ходя. Еми, същия следобед изтърсих, че ще ходя и до Букурещ. Та, от тогава насам, дядо ми живо се интересува кое как и защо ще става. Човекът има значителен опит с пътувания, така че интересът е донякъде оправдан, но има моменти, когато се чудя какво да го правя. Ето един такъв.

Ще тръгвам аз на следващия ден, пари съм обменила вече и застраховка съм си направила (за зор заман). Представи си, драги ми читателю, каква физиономия правя, когато дядо ми цъфва следобеда преди заминаването с плик. Пълен с храна. Банани, вафли и прочее други подобни в стил „да не умре детето от глад по пътя“. Ако можеше да ми даде каса с домати и краставици, сигурна съм, че щеше да го направи.

– Ето – вика ми той, – да си вземеш за из път.

Аз го гледам като пребозал рибояд и питам с гробовен глас:

– За какъв из път? Нали ще летя със самолета?!

Той обаче не се предава и решава да поясни:

– Ами да ядеш преди полета и по време, че не се знае какво ще ти дадат.

Погледът ми рЕзко се сменя и от него почват да повяват сибирски ветрове и байкалски лед.

– Дядо, те ще ми вземат храната още на паспортния контрол. Няма да взимам нищо за ядене.

– Как така няма да вземеш? – пита той скандализиран – Поне в куфара си ги сложи!

При тази гениална мисъл, в главата ми зазвучава на макс онази небезизвестна хумористична песен на клуб НЛО, в която лирическият герой пее:

Прегърнах жена си
и куфара взех
с консерви, с колбаси
и бавно поех…

В чужбина и хляб не ядат
си мислех аз (мислех аз),
когато с ИЛ-62
аз пристигнах в Лондон.

Да де, ама тая песен е писана за едно вече отминало време и сега така не може. Освен това, аз ще пътувам с ръчен багаж, а не с ония куфари тип „побира два трупа и лека картечница“. Съответно осведомявам прародителя си за тези особености и той махва раздразнено с ръка в стил „вие младите от нищо не отбирате“

Но това не означава, че дядо ми е напуснал полесражението. Напротив – просто е сменил тактиката. Следваща точка за завладяване – как да стигна до летището. И най-вече с кого. Дядо ми се е самоквалифицирал като първокласен посрещач и изпращач и настоява непременно да ме изпрати до гейта и да се ходи с градски транспорт. Че метрото ходи до летището – ходи. Обаче някак си не припадам от ентусиазъм да мъкна сак и фоточанта из градски транспорт в час пик. След кратка позиционна война и привличане на съюзници в лицето на нашите, дядо ми удържа частична победа – ще ходя с метрото, но няма да ме изпращат (зер, не съм на три годинки, че да трябва някой да ми носи раницата за училище)

И така,

в уречения ден и час се паркирам на Терминал 2.

Ама нали съм шматка и не знам къде отивам, почвам да се шляя като муха без глава напред-назад. Питам на информация и ме сюрпризират, че Таром не чекират по-рано от час и половина преди полета, така че имам време да поседя и да почакам. Чантата и сакът минават за ръчен багаж (с уточнението, че ако няма място, сакът моментално заминава в багажното) и отиваме да си чакаме полета. Майка ми ме е наковала да внимавам за гейта и да не „блея“ както тя е изрази, защото може да чакам на погрешно място и да си изтърва полета (което никак ни би било добре).

Оказва се, че на летище София са подменили старите аналогови телевизори, които преди стояха на всеки гейт с нови модерни екрани, на които се вижда ясно дестинацията, часа и компанията, така че се пльосвам срещу гейта и чакам да започне качването на автобусчето.

Гейтът на летище София

Гейтът на летище София. Впрочем тази врата се заключва, така че няма как човек да излезе и да щъка по летището.
Хубавото поне е, че се вижда на кой гейт си се паркирал и за кой самолет чакаш.

Самолет по румънски

Чакам си аз на гейта, чакам, ама не идва човек да ни провери билетите. Вярно, че съм дошла рано, ама вече става време да се качваме в самолета, а от наземен стюард ни дума, ни вопъл, ни стон. В главата ми зазвучава мрачното предупреждение на майка ми и някъде в дебрите на съзнанието ми започва да вие червена аларма. Около мен са насядали хора, ама да седна да ги питам като селска тетка дали и те пътуват за Букурещ ми звучи дебилно. Времето обаче си минава, а никой не идва. Автобус за самолета обаче идва. Затова продължавам да се чудя, дали не бъркам някъде. Щом като има автобус, значи има и самолет. Билетът ми е точен, гейтът уж е този. По едно време в главата ми се ражда гениалната мисъл да превзема автобуса на абордаж. Колко му е, спрял е точно пред вратата на гейта. Тайничко съставям план как ако до 9 без 10 не се появи никой, направо си ставам и се оправям (самолетът трябва да излети в 9).

За щастие се появява наземен стюард, който да осуетява моите терористични планове и благополучно и целокупно се товарим на автобуса. Както всички знаем, на софийското летище само определени самолети имат ръкави (или по-скоро са си платили за по-добра позиция на летището), така че практиката с автобусчето е нормална. Въртим ние покрай пистите и другите самолети и се чудя какво ли пък ще е това дето ще ни вози. Честно казано, съм се возила на самолет само веднъж и сега

хем ме е шубе, хем ми е и много интересно

Самолет на Таром – Букурещ, Румъния

Самолетчето-играчка, с което се возих до Румъния. Снимката е правена с телефона през прозореца на другото автобусче, което те извозва от самолета до терминал „пристигащи“ на летище Отопени.
Впрочем, на Отопени беше пълно с подобни мънички самолетчета, наредени едно до друго. Таром имат и големи самолети, но явно за по-близките дестинации има по-дребен вариант.

Никакви логични предположения обаче не могат да ме подготвят за возилото, на чиито криле ще летя до отвъд Дунава. Защото самолетчето няма нищо общо с моите представи за нещо голямо, по което се катериш по висока стълба и вятърът брули ушите ти. Точно обратното – толкова е мъничко и сладичко, че прилича на самолетче-играчка, от ония дето децата ги сглобяват и после търчат с тях, бръмчейки. Поне така правеха децата едно време, сега имат симулатори, за да карат самолет на телефона, но това е друга тема.

Та, спира автобусчето пред самолетчето – играчка и аз застивам.

Първата ми мисъл е „Сериозно ли ще летим с ТОВА?!“

То изглежда толкова малко, че по-скоро бих го цанила за линията София – Пловдив, не за международен полет от една европейска столица до друга. Самолетчето е сладко, но някак си не ми вдъхва никакво доверие. Не, че имам страх от летене, нищо подобно, просто нямам опит и някак си един по-шишкав самолет би ми се видял маааалко по-сигурен. Постоявам известно време, колкото да изляза последна от автобуса и все пак решавам да се кача, с ясното съзнание (и типичен балкански песимизъм), че каквото и да става, прецаканата няма да съм само аз (ах, този Вуте, отколешна утеха на поколения балканци…).

Съмненията ми обаче се разсейват на минутата, когато ме поздравяват с Bună dimineaţa (буна диминяца или „добро утро“ на румънски). Много обичам да поназнайвам по някоя фраза на езика на страната, където отивам и тук не правя изключение. Нещо повече, мъкна със себе си и учебник по румънски (щото всеки език е богатство и човек никога не знае), при това и лятото го мъкнах и сега, напук на малкото място за багаж – отново. Та, хиля се аз и връщам поздрава, настанявам се, набутвам багажа в отделението над главата си и въздъхвам доволно. Такааа, качихме се безпрепятствено на самолетчето, остава и да летим за Букурещ и всичко ще е ОК.

Езерата край Долни Богров край София от самолет

Първи кадър от прозореца на самолета. За мое огромно съжаление, нямаше как да снимам с апарата – най-вече защото прозорчето беше по-мъничко от дланта ми. Това, съдейки по височината, на която летим, би трябвало да е някъде около София. После самолетчето се издигна в голямото бяло нищо на облаците и престана да е интересно. Еееех, ако беше чисто стъклото, колко ли още хубави картинки щях да направя? Фотосъвет за маниаци – ако не е много чисто стъклото, а пък искате да снимате (като мен) ползвайте функцията touch focus на телефона. Така ще можете да фокусирате през боклука по стъклото. Не винаги върши работа, но определено помага.

Самолетчето се отделя от земята и политаме. Аз, понеже сърце юнашко (и фотографско) не трае, съм се въоръжила с телефон, за да снимам (специално си направих устата за място до прозореца) и се залепям за илюминатора. Няма много за снимане и стъклото спешно се нуждае от почистване, но пък затова се получават няколко кадъра на земята преди да навлезем в голямото бяло нищо, сиреч – облаците. Тогава

стюардесите на Таром ме изненадват приятно като почват да раздават храна

По принцип знам, че да дават храна в самолета е нормално, но самолетната храна едва ли някога ще си проправи път до върховете на гурме класациите. Затова съм приятно изненадана, когато получавам сандвич с шунка и кашкавал (впрочем, думичките са същите и на румънски), кисели краставички и маруля и десерт – кексче за разкош. В добавка стюардесите разливат напитки – не се сервира алкохол, за което шапка свалям – и аз започвам да си правя няколко заключения. Като начало, кетърингът на Таром е няколко пъти по-добър от този на родния превозвач (да ме прощават България еър, но манджата им не е вкусна ама изобщо и не винаги е особено прясна, поне такива са моите впечатления). Второ, тук стюардесите не ги избират с конкурс за красота, а за да работят (едната дама беше на видима възраст 40+, което не би могло да се случи в нашите авиолинии, където ги пенсионират на около 30). (Всъщност това е плюсът на България Ер – поне на една от стюардесите ще искаш да й паднеш в краката, но авторката това май не го цени 😉 Иначе на АТР-ите на Таром вероятно работят същите стюардеси, които започнаха на тях в края на 90-те, когато самите самолети АТР бяха чисто новозакупени от Таром, а редакцията безсрамно пътуваше всяка втора седмица до и от Букурещ с тях. Просто не само самолетите са остарели… а стюардесите бяха главозамайващо красиви румънки – бел.Ст.)

Кетъринг в стил Таром (храна в самолет) – Букурещ, Румъния

Кетъринг в стил Таром, драги ми читателю. На твоето внимание представям сандвич с шунка, кашкавал, кисели краставички и маруля и кексче с пълнеж. Викам в България Еър да дойдат на обмяна на опит, да видят как се прави – прясна и вкусна храна.

Така, доволна от превоза, опиянена от новото преживяване и с пълен стомах от добрата (!) храна в самолета, пристигам на

летище Отопени или Aeroportul Henri Coanda

както се казва в момента). И

зненада – летището, известно навсякъде като Отопени, всъщност в момента се казва Анри Коанда… И тук възниква въпросът „Who, the fuck is Alice“ така че да видим кой е тоя Анри Коанда. Кратка справка в гугъл (какво са правили хората без него, егати?!) (ами помнеха много – бел.Ст.) казва, че човекът е бил много известен учен и изобретател и дори е измислил първия самолет с реактивен двигател. Ясно, има защо да прекръстят летището на него. Иначе, ако се вярва на любимата история на дядо ми, летище Отопени е било подарък от Никсън за Румъния, защото жена му е била румънка. В интернет обаче пише, че част от летището е построено през 60-те, когато Никсън идва на посещение в Румъния (обаче никой никъде не казва САЩ да са плащали за строежа). Впрочем, жената на Никсън изобщо не е румънка (родена си е в Щатите). Но какво да се прави…

(до Букурещ може да се пътува и с влак – http://www.bdz.bg/bg/international/sofiia-istanbul-bukuresht-2485.html – бел.Ст.)

Букурещ

По-нататък в пътеписа ще чуваш доста от шантавите истории на дядо ми, драги ми читателю, защото той много харесва Румъния. бележка – това е другият ми дядо, не този от началото на историята.

Стъпка 2:

Как да се придвижим от точка А до точка Б

Като във всеки голям град и в Букурещ разстоянията са проблем. За разлика от София обаче, тук

опцията „изтървах автобуса, ще вървя две-три спирки“ не съществува

Защо ли? Ами защото градът е строен с голям размах и за да стигнеш от точка А до точка Б трябва доста време, ако човек върви пеша. Така че стигането зад табелата „Букурещ“ е само началото на ново приключение.

СКГТ по румънски

През август, автобусчето ни свали на

автогара Филарет

в Букурещ и ни пусна „да пасем“.

Автогара Филарет – Букурещ, Румъния

Автогара Филарет през август. От този ракурс изглежда доста нормално и относително прилично място. Тогава дори се възхитих на архитектурата – мястото май се води някакъв паметник на културата.
ОБАЧЕ хубавите неща свършват горе-долу с тази фасада. След малко ще видиш защо.

Проблемите са няколко – първо, самата автогара прилича на извадена от лошо скалъпена балканска комедия или крими екшън с етно елементи.

[geo_mahsup_location_info]

Роми и други съмнителни субекти дал Господ, излющена мазилка, стара неугледна сграда, разпадаща се настилка.

Автогара Филарет – Букурещ, Румъния

Ето тук, горе-долу, спира автобусът от София. Това е задната част на автогарата и никак не е представителна.

Автогара Филарет – Букурещ, Румъния

А ето под тази конструкция със съмнителна здравина трябва да си чакаш автобуса за София. Мястото е старо и се разпада и определено не е кой знае колко престижно. Всеки румънец, на когото кажа, че съм дошла от автогара Филарет, започва да ръкомаха. За тях това място е пълна дупка – кофти район и лош транспорт. Ако трябва да пътуваш от там за София, драги ми читателю, горещо те съветвам да НЕ взимаш нощния автобус (тръгва от Букурещ за София към 11.30 вечерта). Съображения за сигурност просто.

Общо взето, не почваме добре. Аз съм се въоръжила с карти като камикадзе с пластичен експлозив – една на телефона и десетина разпечатки с маршрут от гарата до хотела.

За да стигнем обаче, трябва да се доберем до градски транспорт, а такъв не се вижда никъде, така че тръгваме на посоки. Предварително съм проверила кой номер автобус ни трябва и не щеш ли, зърваме един да идва насреща ни – в нашата посока. Хукваме ние и – хоп! вътре (впрочем, не говоря в множествено число, защото се смятам за роднина на английската кралица, а защото тогава бях тръгнала с един колега)

Автогара Филарет – Букурещ, Румъния

Входът на автогарата. Забележи тъмните балкански субекти от двете му страни. Някак си като ги видях тия, всякакви идеи да влизам вътре и да питам за посоката ми се изпариха от главата.

На въпроса ми дали има билети при водача, целият автобус започва да се пули, все едно някой ги е натровил целокупно с гъби. Обясняват ми, че в автобуса не продават билети. Тук е мой ред да зяпна като недоял пеликан.

КАК ТАКА не продават билети?! Аз, какво, да не ги печатам?!

Проверила съм в нета, че глобата за пътуване гратис е 50 леи (май…), та затова хич не ми се ще да пътуваме така, но няма как, защото нито можем да слезем, нито има откъде да си купим билети. Та през следващите няколко минути обмислям евакуационни маршрути през най-близката врата в случай на вражеско (сиреч контрольорско) нападение. Вярно с тежък куфар на колелца и сак + фоточанта това ще е трудно, но си струва да се опита. В крайна сметка, не е моя вината, че няма откъде да си купя билети.

Хората в автобуса, въпреки че не говорят английски, все пак ни обясняват с десетопръстната система, че на спирката където отиваме, има откъде да си купим билети. Една млада жена ни посочва будката на спирката и така без инциденти се добираме до място, от където да си купим карти.

И се сблъскваме със суровата румънска действителност

Градският транспорт в Букурещ се държи от компания известна като RATB (нещо като еквивалента на нашето СКГТ).

Хартиени билети не съществуват – под абсолютно никаква форма

Няма да намерите хартиени билети нито за метрото, нито в автобусите или пък трамваите. Няма автомати за билети в превозните средства и шофьорите/ватманите НЕ продават билети. Затова пък на повечето спирки има мънички будки с надпис RATB, където можете да си извадите карта. Има няколко вида карти, като най-популярната сред местните е тази за определен брой пътувания, защото не струва много, а е ефективна.

Трамвай – Букурещ, Румъния

Румънски (относително поддържан) трамвай. Всички трамваи, които мернах по улиците на Букурещ са стари, очукани и вандализирани до немай къде. На техния фон, нашият градски транспорт е от космоса. Снимка от август месец, правена през прозореца на автобус. Това тук е голямо кръгово кръстовище, където трамваите въртят. Забележи, драги читателю, отворените врати на трамвая. Това се дължи на жегата и на липсата на климатик вътре.

На нас обаче ни трябва

карта за цялата градска мрежа,

защото не се знае колко ще се обикаля. Та, курдисваме се пред будката и аз бодро поздравявам с Buna ziua (добър ден) намръщената лелка отсреща. Тя поздравява, но в момента, в който си отварям устата да се разберем на английски тя ме отрязва на румънски, че говори само румънски. Греда! Ами сега?! (пита човечето на „Минута е много“). Като на човек му се налага, става рЕзко много изобретателен, така че

ми хрумва гениална идея

До будката има табло с цени и оферти за различни видове карти, така че бързичко намирам това, което ни трябва на нас – едноседмична карта за цялата градска мрежа – и надрасквам текста на румънски на гърба на една разпечатка (да живее огледалното форматиране на преводния текст!) Подавам го на жената и тя грейва, че ни е разбрала.

Автобус – Букурещ, Румъния

Автобусите в Букурещ са по-новички. Ето един, който явно върти из идеалния център. Снимката е от март месец, забележи многото сняг, драги ми читателю. Впрочем, на всички превозни средства, дето са част от транспортната мрежа на RATB го има плеснато логото на компанията, както може да се види и тук.

Искат ни документ за самоличност, но нали сме в евросъюза – даваме си личните карти. И тогава се сблъскваме с втори дубъл на суровата румънска действителност. С лична карта не може! Трябват паспорти! Точка по въпроса. Примирени, даваме паспортите (все пак, опитът в спорене с намръщени феодални соц лелки говори, че всяка съпротива е безмислена) и след малко пипкане и туткане (човек ще каже, че бабката пише донесение лично до шефовете на ЦРУ, КГБ и МИ6) получаваме заветните карти срещу скромната цена от 17 леи.

Когато по-късно разказвам историята на нашите домакини, те клатят глави и кимат, че обслужването в Румъния не е като хората. Аз обаче се радвам, че си имам карта за цялата градска мрежа и си правя планове (на глас) как ще се возя на метрото. Тогава домакините ни ме поглеждат учудено и се сблъсквам с поредното измерение на суровата румънска действителност.

Оказва се, че картата ми не важи за метрото

На опуленото ми изражение и на тъпия въпрос „Ама как така, нали вашето RATB се занимава с транспорта в Букурещ?!“ ми обясняват, че по някакъв дебилен вселенски закон, метрото се държи от друга фирма. Така че с моята карта мога да си джиткам само по трамваи, тролеи и автобуси, но за метрото ще ми трябва друга. Мда, шантава работа.

Нещата обаче не свършват дотук. От личен опит и от онова, което ми казаха нашите домакини,

транспортът в Букурещ далеч не е цвете

Трамваите и автобусите са стари и издрани, мърляви и изобщо вандализирани и малко на брой (иначе на чест интервал, но неспособни да поемат трафика в час пик). Метрото пък, въпреки че е много хубаво, също не е редовно, защото не на всички станции има табла, които да отброяват след колко минути ще дойде и така също се трупат тълпи. На теория би трябвало да е на всеки 15 минути, но не винаги е така. За съжаление обаче, нямам лични впечатления от метрото, защото още не съм се возила.

Румънците, шофирането и правилата за движение

Самолетчето – играчка ме стоварва на летище Отопени и тръгвам из ръкавите напред – назад към изхода. Самото летище е новичко, добре поддържано, с ясни табели (като за идиоти) така че скоро стигам до изхода. По план, някой трябва да ме посрещне на летището, но понеже го разбрах в последния момент, съм се екипирала с карти (отново много) + всякакви възможни начини да се добера до Букурещ.

Летище Отопени

може и да изглежда много близо на картата, но реално се намира в друг град – непосредствено до столицата. За разлика от нашето летище, това тук е

свързано с града само с една автобусна линия – 783

която върви от летището до центъра на града (спира наистина в идеалния център). На отиване, по принцип това беше първия ми избор на превоз. За това удоволствие, трябва да си купите вездесъщата карта на RATB, спомената горе, но за щастие директно пред терминал Пристигащи има будка.

Естествено,

човек може да вземе и такси, но…

… в ужасния трафик в Букурещ (буквално куцо и сакато се е качило да кара и в час пик е невъобразимо) и повечето таксиджии, досущ като нашенските „копърки“ ще се опитат да ви одрусат здраво.

За мое щастие, нямам този проблем, така че след минути се гмурваме в необятното букурещко движение.

Столицата на Румъния се слави с най-лошия трафик в Европа,

поне според тази класация. Затова не минават и няколко минути и попадаме в задръстване на подстъпа към града. Домакините ми започват да се оплакват от лошата (!) инфраструктура на града и тесните (с по три ленти във всяка посока!!!) пътища… Аз се смея и обяснявам, че подобен път по българските стандарти ще се брои за магистрала, а те обясняват, че това е тесен път и затова има задръстване…

По пътя научавам, че Отопени не е единственото летище на Букурещ, но другото (което е доста по-близо до града) се пази като резервно, в случай на авария или нещо подобно. Навън вали сняг и е леко мъгливо и всички около мен не спират да се извиняват колко е лошо времето. Аз обаче гледам хумористично на нещата – много обичам снега – и си правя заключения.

Като начало –

правилата в колата

В Румъния коланите са задължителни за шофьора и пътника до него, но когато тръгвам да слагам колан, всички ме гледат като говорещо извънземно. Обяснявам, че в България ако те хванат без колан, ще глобят и теб, и шофьора на колата, а те ме успокояват, че тук глобата е само на хартия и досега никого не са глобили. Въпреки това – слагам колан (че за беля, може да срещнем някой блюстител на реда).

По отношение на

шофьорските навици,

не мога да кажа, че румънците са много добри шофьори. Точно обратното – свикнали са да карат с несъобразена скорост, обикновено твърде бързо без значение от терена или препятствията – и всяко нещо, което ги бави (обикновено по-бавна кола на светофар) става причина за клаксони от страна на тези зад него. На пешеходец пресичащ на пешеходните пътеки колите спират ВИНАГИ (без значение от светофара) и затова доста от румънците са си свикнали да пресичат на червено. На моето клатене на глава, че са самоубийци, те ми обясниха, че за неспиране на пешеходец на пешеходна пътека имало брутални глоби и затова шофьорите са свикнали да спират.

Паркирането е огромен проблем в Букурещ,

където за разлика от при нас няма синя и зелена зона. Всеки паркира където намери, или в някой платен паркинг. Въпреки това, намирането на място за паркиране си остава проблем, но повечето румънци, които питах са единодушни, че по-добре да си търсят място за паркиране, отколкото да чакат градски транспорт неизвестно колко дълго и да се тъпчат в автобуса, трамвая или метрото.

Климат ала Românească

Климатът в Румъния е по-скоро континентален, така че

през зимата е много студено, а през лятото – ужасно топло

Дотук нищо странно и звучи като цитат от учебник по география, нали, драги ми читателю? Е, да де, ама пристигам аз в Букурещ през март и всички се юрват един през друг да ми се извиняват колко лошо било времето. То че вали сняг и бели мечки пият водка по ъглите около Палатата на Народите е вярно, ама чак пък такъв катаклизъм и природно бедствие не е. Сняг има натрупан около двайсет сантиметра, температурата е около минус пет градуса по Целзий, нищо кой знае колко страшно. Така че след петдесетото извинение в продължение на три дни, решавам да попитам, къде, аджеба, е ключът от палатката с тия извинения за снега. В крайна сметка, в Румъния трябва да е по-студено от при нас. Аз да не идвам от някоя бананова република, че всички да се надпреварват да ми обясняват, че било лошо времето.

В крайна сметка, майка ми ме е подготвила за сибирски студ (като предвидливо ми наби канчето да си взема дебелото яке), имам си ръкавици, шапка и шал и все от някъде ще намеря найлонова торба, в която да прибера апарата.

Та след питане и разпитване, румънците изплюват камъчето – през март в Букурещ обикновено е около 20 градуса и сняг по това време не се очаква. За тях това е много странно и необичайно, дори доста притеснително. Има и друга причина да

недолюбват снега и тя се крие в спецификите на чистенето му

Както ми обясниха,

в Букурещ се ринат само основните широки булеварди

– при това имам предвид най-широките. Всичко друго не само че не се чисти, но дори и сол или пясък не се хвърля. Впрочем изобщо не видях някъде да хвърлят сол или пясък по снега. Колкото до

тротоарите – те са като снежни преспи

и никой не разчита на служителите на ВОЛФ да му почистят пред блока. Точно обратното – всеки рине сам пред своята врата – било то учреждение, офис, ресторант, магазин или частен дом.

Университет в Букурещ, Румъния

Елементарен пример за това как НЕ се чисти по тротоарите в Букурещ. Това е една от най-оборотните станции на града, тази на университета. Както се вижда, никъде не е почистено. Ако си решил да си „тунингован“ с някакви неподходящи за времето обувки, проблемът си е лично твой.

Ако искаш да ходиш по улиците, когато е пълно със сняг, ще ти трябват здрави и стабилни обувки и доста добри умения за лавиране насам – натам. По тази причина и из Букурещ няма да намериш, драги ми читателю, толкова много тунинговани кифли, колкото щъкат из София (но за това малко по-късно).

Друга интересна особеност е, че докато не спре снегът, по улиците не тръгват снегорини. Тръгнат ли обаче,

централните улици са излизани. Всички останали улици обаче…

…остават затрупани в преспи сняг, дори в идеалния център на града. После някой да почне да се оплаква, че на неговата улица не минава снегорин…

Сняг – Букурещ, Румъния

Ето още един пример как НЕ се чистят улиците на Букурещ. Това не е квартална паланка, а улица дето свързва министерства, при това в идеалния център, само на петстотин метра от университета на Букурещ. Ето и как е почистена. Хората караха такъв голям офроуд, че чак спрях да гледам.
Впрочем, снимката е правена в седем вечерта и вече отдавна не валеше сняг, така че явно практиката у тях е да не чистят. Само да ми падне някой жител на панелен комплекс да ми мрънка, че не са му изринали пред блока – да види букурещлии как се мъчат…

Кацането и излитането във виелица също не е проблем – защото там снежинките направо ги ловят във въздуха. Дори в здравата виелица, в която пристигнах, пистата си беше почти суха.

През лятото е много, ама много горещо

– без значение от температурата навън, бетонът много се нагрява и усещането е все едно вървиш в пещ. В Букурещ има паркове, но зеленината по основните улици не е чак толкова много и не може да компенсира нагряването от околните сгради. Температурите в Букурещ често надвишават 30 градуса по Целзий, а смяната между леденостудена зима и горещо лято е доста рязка. Домакините казаха, че през март нормалните температури са над или около 20 градуса и се майтапеха, че снежната виелица е дошла специално в моя чест 🙂

Яж като румънец – особености на румънската храна

В класацията за най-вкусна храна, румънската определено не държи челното място. Колкото пъти съм била, толкова пъти са ми правили впечатление няколко неща. Като начало –

салатата

Спомням си преди няколко години отидохме до Бран с нашите и в една кръчма (с вид на стара средновековна такава) баща ми си поръчва салата за мезе. Представи си физиономията на човека, драги ми читателю, когато келнерът донесе салатата в купа с размера на чаша по-малка от 200 мл. Реално, салатата ми се събираше в шепата. (всичките ни съседи, без гръците, са така – смао с гърците обичаме големи салати – бел.Ст.)

Първата и най-характерна особеност на румънската храна е, че

порциите по начало са по-малки

Както се изразиха домакините „В България вашите чинии са огромни и пълни догоре, при нас е малко по-гурме“. По отношение на салатата нещата са още по-забавни, защото за румънците това не е храна. Поне не по начина, по който ние разбираме салатата. Един българин като нищо може да се наяде с купа шопска салата. За един румънец обаче, салатата е просто добавка към основното (което обяснява количеството й, равняващо не на не повече от 150 грама, при това в добрия случай). Друга странна особеност, която доближава румънците повече до северните нации е яденето на

кисело зеле и туршия в гарнитура към основното

Те имат много, много хубави туршии (в най-разнообразни форми), но за моя вкус вътре има твърде много сол и твърде малко оцет. (не само северните, но и южните ни съседи – търците – ползват туршията като гарнитура, вкл.и през лятото – бел.Ст.)

Подправките

също са проблем, най-вече защото не са на почит. Предполагам, че това се дължи на факта, че румънският климат е твърде суров в повечето места, за да може да растат средиземноморските подправки, толкова характерни за българската и по-южно балканската кухня. Затова, когато си поръчвате пържола в Румъния, не очаквайте да видите нещо поръсено с чубрица и черен пипер, защото няма да го намерите (поне не в традиционните заведения, които предлагат румънска храна, а не нещо за туристите). Пържолата в Румъния представлява най-често дебел резен месо печен на скара и поръсен със сол. Най-честата гарнитура за мръвките пък са варените или печени картофи (също обилно посолени).

Румънска пържола – Букурещ, Румъния

Румънска пържола – вкусна е, докато е топла.
Бележка – румънците вечерят доста рано – преди 8 часа вечерта – и си лягат раничко. Респективно, закуската обикновено почва от 6.30 или 7 сутринта…

Мамалигата или качамакът

(с чисто научна цел пробвах) е нещо, което определено ми се видя безвкусно, но румънските домакини обясниха, че мамалигата в заведенията е твърде безлична и всъщност всяка къща си има свой „персонализиран“ вариант, който е съвсем различен.

Изобщо,

румънците слагат сол на всичко, но по много

(имам предвид, все едно са изтървали солницата в яденето). За тях слагането на много подправки в една гозба е лош вкус, обичат нещата да са простички и добре сготвени. А защо ядат толкова солено (ама наистина много солено и го казвам като човек, който също обича да слага повечко сол в манджата) така и не разбрах. Мога само да кажа, че постоянно добавят сол на нещата.

Румънска супа топчета – Букурещ, Румъния

Румънска супа топчета – почти същата е като нашата.

Едно традиционно румънско ядене – без значение дали вкъщи или на заведение – винаги започва със

супа

Поне така ми казаха домакините. За румънците няма ли супа на масата, не се сяда. При нас ролята на супата е заменена от салатата, предполагам. Те имат

десерти,

при това много хубави – единият традиционен десерт много прилича на крем-карамел, само че се готви с около 30 – 40 яйца по някаква странна тяхна технология. Той е нещо като традиционен празничен десерт, но не ми е съвсем по вкуса. Обаче се влюбих в други два традиционни десерта – единият се нарича панакота и представлява нещо като шарлота или баварски крем. Сервират го в чаши и е наистина много вкусен. Другият десерт се нарича папанаж и представлява големи понички гарнирани с обилно количество сладко, сметана и кисело мляко. Ако видиш някое от тези неща в менюто, драги читателю, не се колебай да си поръчаш.

Водата в Румъния е нещо много странно,

особено минералната. По дефиниция, щом е минерална вода, значи е газирана, поне така смятат румънците. На моя въпрос защо, хората ми обясниха, че за тях минералната вода е газирана. Не-газираната минерална вода се намира мааалко по-рядко (имам предвид има по-малко видове в магазина) и на румънците им е странна (факт – беше невероятно трудно дасе намери нормална минерална вода и по времето, когато стюардесите на АТР на Таром бяха още млади гаджета 😉 Търсете „апа плата“ – иначе ще се чудят каква толкова специална вода искате – бел.Ст.)

Една от най-популярните марки минерална вода идва от областта Буковина и е (поне по мое мнение) много подобна на нашата вода в България. Впрочем, в румънските магазини могат да бъдат намерени дори български хранителни продукти. Домакините ми казаха, че много харесват нашата храна, защото я смятат за много по-качествена и вкусна от своята. Така че съвсем спокойно можете да си намерите българска минерална вода в някой по-голям супермаркет.

Румънците обичат да се забавляват, но по отношение на алкохола се различават от нас. Като начало, те пият по-малко ако са седнали на маса. Едно питие е достатъчно, при това не говорим за силно алкохолни напитки като ракия или водка. Въпреки че румънците имат много добри ракии – цуйка, палинка и пр. – и ми казаха, че имат доста добри вина (при това много видове) – на обяд рядко ще видите румънец да седне да пие. Вечер, особено през седмицата също не прекаляват.

Най-популярната алкохолна напитка всъщност е

бирата

като трансилванската бира е сред най-обичаните. Понеже си направих труда да опитам различни видове, мога да кажа, че бирата от Брашов не струва (въпреки че румънците много я харесват), тази от Тимишоара е силна и много пивка (и определено ми стана любима), а най-популярната румънска марка Урсус може да скрие Старопрамен в малкия си джоб. Така че ако трябва да си поръчаш нещо за пиене, драги читателю, избери бирата и няма да сбъркаш.

Как да минем за румънци

с минимални познания по румънски език – дегизировка за ърбън приключения

Когато човек отиде в чужда държава, едно от първите неща които иска да направи е да се разходи по улиците и да разгледа. За да можете да разгледате ефективно обаче, при това без да привличате внимание, ще трябва да се „дегизирате“ като румънци. Как става това?

Стъпка едно:

облечи се като румънец

Преди години винаги се чудех защо в момента, в който ме видят, започват да ми говорят на английски. С румънците изглеждаме общо взето еднакво като черти на лицето (не е като да съм руса скандинавка, че да светя като семафор, че не съм от тук) следователно ще трябва да е нещо друго. През август дори разбрах какво точно. Оказа се съвсем дребна подробност – външния вид и най-вече грима и прическата (т.к.редакцията не ползва нито грим, нито прическа е очевисно защо навяслъде го имат за местен 😉 – бел.Ст.)

Ако сте дама и искате да минавате за румънка трябва да се обличате и държите като тях. Това означава

  • да носите грим (достатъчно, че да подчертава красотата Ви, но не толкова че да крещи „турбо фолк пача“ през улицата) и
  • косата Ви трябва да е поддържана. Това ще рече, че не можете да се разхождате по улиците с коса като кошница и пълна липса на грим без да привлечете внимание и да се издадете, че не сте от местните.

Това го открих съвсем случайно, когато (излизайки от делова среща) отидох до магазина през улицата да си купя нещо за спомен. Та, влизам аз, „натокана и облякана“ – с рокля и токчета, прическа и грим – и на секундата почват да ми говорят на румънски. Тогава осъзнах, че не чертите на лицето, а именно дрехите, прическата и грима издават чужденката. Защото в нормално състояние на терен съм с коса като кошница, без грам грим и с развлечени (но пък за сметка на това – удобни) дрехи. Оказа се, че не се иска много, за да мина за румънка – малко повече внимание към детайлите, добре подбрани според сезона дрехи, малко грим и готово! Вече си плещим на румънски и хората се смеят като обясня на английски, че не съм румънка.

На господата им е доста по-лесно от на дамите, защото само трябва да облекат някакви по-хубави дрехи (по възможност не развлечени) и са готови.

Като заговорихме за

румънките – сред тях има доста красиви жени

За разлика от българките обаче, те не ходят по улицата все едно са тръгнали за някоя чалготека в Студентски, ами се обличат стилно и според сезона. Не се прекалява нито с крещящ грим, нито с фрапантни или пошли дрехи (макар че ги има всякакви…) Обувките също са важни – през зимата ще видите малко румънски жени на токчета (заради особеностите на почистването на улиците) – така че повечето залагат да удобните и стабилни обувки. Всъщност, и през лятото ще видите румънки покачени на високи платформи само когато отиват на парти. (редакцията вече се изказа по темата в точката за самолетите 😉 – бел.Ст.)

Букурещ, Румъния

Ето улица точно в центъра, почти на нулевия километър. Ето и как е почистен тротоара. Съгласи се, драги ми читателю, че трудничко ще ходиш с неудобни обувки по това.

През зимата пък всички носят удобни и топли дрехи – моето топло и дълго яке (което майка ми ме накара да взема) се прие с доста голям фурор сред домакините, които се възхищаваха на това колко е топличко. Така че няма нужда от много „гласене“. Въпреки апарата (който е неделима част от моя организъм, където и да съм) и спирането да щракам почти всичко, през зимата ме спряха да ме питат за посоката поне четирима души (които падаха да се хилят щом като обясня, че не съм местна), а пък още толкова започваха разпалено да ме съветват (виждайки апарата) къде имало още за гледане (пак на румънски).

С моите почти никакви познания по румънски, ако вляза да си купя нещо мъничко от магазина, хората дори няма да се усетят, че не си говорят с някой „техен“. Когато попитах домакините защо, те ми обясниха, че е нещо в поведението. Това ни води до…

Стъпка 2:

дръж се като румънец

През август бях за пръв път достатъчно дълго в Букурещ и не познавах абсолютно нищо. Нито кое къде е, нито кое си струва да се види. Така че тогава обикалях като муха без глава напред-назад и, естествено, привличах доста внимание. И как не, като мъкна със себе си апарат на статив. Обаче, ако човек се движи сам, привличането на внимание не е най-добрата идея, особено ако искате да разгледате, движите се мааалко по-късно през деня (имам предвид след залез) и все пак не сте сигурни къде отивате. За да минете за румънци, трябва да се държите като тях, което никак не е трудно.

Като начало –

  • приберете всички хартиени карти някъде!

Те ви издават на секундата. Ако не знаете къде сте, хартиената карта изобщо няма да ви помогне! По-добре попитайте някого за посоката – румънците са много отзивчиви и дори да не могат да ви обяснят, ще ви заведат. Ръчкането на карта на телефона също няма да ви помогне много, защото GPS засичането куца доста (особено ако ползвате офлайн карта). Така че по картата може да виждате, че сте на едно място, а всъщност да сте на 500 метра от него. Освен това пресичането на определени кръстовища в центъра може да ви омотае допълнително (особено ако има подлез на метростанция на същото място). Така че зарежете картите и по-добре питайте хората около себе си.

  • Сведете дрънкането на висок глас до минимум,

така че хората да не чуват много-много на какъв език говорите. За наше щастие, румънският е пълен с доста български думи, така че дори и да ви чуят, може да не разберат откъде идвате.

  • Изтрийте глупашката „учтива“ усмивка от лицето си!

Като всяка нация минала през тоталитарен режим, и румънците не са почитатели на „западняшката“ усмивка до ушите. Ако се усмихвате нон-стоп, хората автоматично ще ви смятат или за ненормални, или за западняци (като и двете неща не са препоръчителни). Вместо това, оставете дежурното българско леко смръщено изражение и няма да се различавате от хората наоколо.

  • Не „блейте“ наляво-надясно!

Това означава – не ходете с ококорени като понички очи (макар че Букурещ наистина си заслужава човек да му се кокори) и по възможност не се влачете като народна песен по улиците. Ако искате да отидете на едно място, просто тръгнете натам с нормален (като за голям град) средно бърз ход и не пречете на хората около себе си да ви заобикалят. Особено ако е зима, а искате да снимате нещо, отстранете се от пътеката на тротоара, по която всички вървят (аз нагазвам в снега, че да не преча) и снимайте тогава. Така няма да има нужда другите да ви чакат, няма да ви заговарят, че да се дръпнете и ще ви е по-лесно.

Най-лесният начин да обясня това е следният – представете си, че вървите из родния си град и се дръжте по същия начин, без значение от различната обстановка. През март, когато вече доста добре знаех коя забележителност къде е из центъра, си се движех без карта, like a boss, като стара букурещлийка и нито веднъж не са ме разпознавали като чужденка на улицата, въпреки апарата на врата и фоточантата. По-скоро ме бъркаха с някоя местна фотографка.

Та такива ми ти работи, драги ми читателю, ето това е основната информация за Букурещ, която ти е нужда. Нашето приключение обаче едва сега започва, тъй като имам още много други неща за разказване. Тъй като този пътепис вече стана твърде дълъг, ще ти разкажа за забележителностите на Букурещ в следващата част 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Бистра Стоименова

Снимки: авторът



Booking.com

Други разкази свързани с Букурещ – на картата:

Букурещ



Booking.com

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили. Приятно четене:

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

още съвети за пътуване

Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;) А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella". Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше). В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :) Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение. Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.

Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.

Пиаца Микеланджело, Флоренция Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали? Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция: Къде да спим Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
  • =>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
  • =>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща. А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир: http://www.agriturismoristella.it/web/ Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство. Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота? Тоскана, Италия При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята. За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава. Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. Continue reading

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили. Приятно четене:

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

още съвети за пътуване

Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;) А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella". Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше). В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :) Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение. Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.

Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.

Пиаца Микеланджело, Флоренция Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали? Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция: Къде да спим Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
  • =>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
  • =>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща. А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир: http://www.agriturismoristella.it/web/ Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство. Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота? Тоскана, Италия При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята. За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава. Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. Continue reading