Tag Archives: ферибот

Корфу (3 – 4 ден): Керкира: Нощен живот и завръщане

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в продължението на втория ден отидохме до манастира Палеокастрица. За последно започнахме с началото на третия ден, в който видяхме двореца  Ахилион и крепост на Керкира, а в днешното продължение ще видим нощния живот и ще поемем обратно към дома

Приятно четене:

 

Корфу

продължение на ден трети и целият четвърти ден

Керкира: Нощен живот и завръщане

 

 

 

Поседяхме по до към 18:00 ч. този ден защото искахме да напазаруваме, да направим сандвичи за следващия ден за закуска и за из път и да вечеряме след което бяхме планували вечерна разходка в Керкира. По една бърза баня и салатка:

Къмпинг на Корфу Къмпинг на Корфу

 

 

 

Стана към 20:30 ч. и запалихме към

Керкира

като си бяхме набелязали паркчето около крепостта. Слезнахме на долу и лудницата беше още по голяма. Място за коли нямаше бяха наредени отстрани по улицата в продължение на 3 – 4 км предполагам не съм ходил до края на опашката, по големия проблем беше, че вече нямаше място и за мотор като нашия да спрем.

Керкира, Гърция

 

Скутери и мотори плътно на по 20 см един до друг, и един голям паркинг целия плътно наредени кошмар. Една кола на аварийки спряла до наредените скутери и гледам зад нея едно по голямо място чист късмет, завъртях мотора и с няколко маневри го вкарах на въпросното място като двата скутера около мене бяха пак на по 20 см.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

Даже и на пешеходните пътеки бяха наспрели скутерите, тъй като нямаше къде другаде. Не че някой спазва пешеходните пътеки – никой не спира, всички карат като бесни.

Нощен живот, Керкира – Корфу

 

Тръгнахме на разходка – доста приятен е центърът, с едни малки тесни улички и високи сгради, около тях доста уютно се чувства човек.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

 

 

На едно място бяха се събрали едни младежи духов оркестър и свиреха доста приятно като се получаваше една хубава акустика между сградите направо красота.

Оркестър, Керкира – Корфу Оркестър, Керкира – Корфу

 

 

Ето това свиреха:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

А тук можете и да ги чуете (видео):

http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Corfu_18_07_2013/

Диригентът:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

Малко нощни снимки:

Нощна Керкира – Корфу Нощна Керкира – Корфу

 

 

Старата крепост:

Нощна Керкира – Корфу

 

Стана късно и запалихме към къмпинга. Не знам защо по тези тесни смотани пътища всички се състезават. На един светофар посред нощите една мощна леля с една пробита алфа 145 като реши, че ще ме дърпа и онази алфа реве, форсаж здраво, аз си набирам нормално – онази до мене ще избухне. Викам – ей, малумна работа – и върнах газта, ще вземе да кривне и да ни пречука, баси хората. Всеки натиска, бърза за някъде – пък то разстоянията са по 10 – 20 км най- дългите, не знам защо така бясно карат 24/7 :).

Легнахме си късно към 23:30 ч. като имаше една новодошла група – цял рейс, за който не бяха подготвени явно и думкаха и крякаха цяла вечер, при което ги сложиха да спят в къмпинга на една поляна и спалните чували на земята – и така: 50 човека :). Бях замислил отмъщение за другата сутрин с един як форсаж в 6:00 ч. ама не го осъществих е крайна сметка :).

Четвърти ден

На другата сутрин станахме рано в 6:00 ч. бяхме решили да гоним ферибота в 8:30 ч. Имахме си сутрешен гост:

Къмпинг, Керкира – Корфу

 

Мотора натоварен готов за път:

Мотор, Керкира – Корфу

 

Отивам на пристанището

към 7:30 ,ч. оставям мотора и тръгвам по будките на „женския пазар“, където е превозвача за 8:30 ч.

Обаче през това време един ми вика – „Ела, ела, имаме ферибот в 9:00 ч“. Викам му: „Искам в 8:30 ч.“ Онзи вика „Мотор с двама човека ли сте?“ – викам „Да“ – „Ще ти дам на половината пари билетите!“ – хаха! и веднага ме заинтригува.

Вика ми „17,75 Eur всичко“ – не е точно на половина, но си е почти 30 лв по-надолу и се навих да почакаме още 30 мин. Гледам билетите после, които са само на гръцки и нещо пише „двама пасажера 50 % и 5 Eur на човек“ и – по-надолу – „мотор под 250 кубика 7,75 Eur“. Викам си „тоя ни метна с’а ще ме карат да доплащам“, ама после викам „сигурно така се прави отстъпката“. Заседнахме да чакаме и междувременно дойде още едно варадеро (вид мотор – бел.Ст.) – пак жълто, но по-стария модел с двама австрийци, мъж и жена, обаче натоварено много повече от нашето.

Дойде кораба, разтовари колите и викам си „сега ще ни качат нас първи, щото сме отстрани“. Ама – не! Зависнахме на моторите пред рампата на ферибота и почнаха коли да товарят. И така на слънцето висяхме около 50 мин и ни натовариха последни – направо изгорях. С билета нямаше проблеми.

После, докато пътувахме, се разговорихме с австрийците, които бяха на около 45 години. Те, хората, по-малко километри от нас бяха карали – хаха. Дошли от Австрия до морето – 450 км – не разбрах кой град, хванали ферибот за Игуменица, след което за Корфу и така. Сега пътуваха за Лефкада и Закинтос, имаха 20 дена и обикаляха крайбрежието спокойно, без да бързат. Спят на квартири и са доволни. Викам им „защо дойдохте на тоя остров“ :), а те казват – било австрийска традиция да се ходи на Корфу. Не знам точно историята, но май е бил австрийска собственост по едно време и тази кралица Сиси е австрийка, и затова – предполагам :)

Пристигнахме в Игуменица след 2 часа и точно в 11:00 ч. стартирахме

обратно по магистралата

Бях заредил предната вечер на острова, защото не ми се занимаваше да въртя из Игуменица да търся бензиностанции. Газ обратно – и след единия тол спряхме са кратка почивка и да хапнем по сандвич.

Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица

 

 

 

Оттам – пак по магистралата до бензиностанцията на 284-и км – преди Солун. Заредихме, пийнах една кола, че ми се спеше зверски и – към

България.

Стигнахме бързо и безпроблемно, но вече беше 34 градуса и беше доста жега. Този път реших да мина през обхода в Петрич – доста натоварено в неделя, но с мотора леко-полеко ги изпреварих колите една по една. Спряхме на Градешница, което си е класика да похапнем от вкусните пържоли на Митака.

Градешница с мотор

 

След което минахме още 150 км и акустирахме дома след 1420 км.

На мотор до Корфу

 

 

На острова минахме около 140 км. Общо всичко изхарчихме около 700 лв.

Като цяло

моето мнение е, че острова не е подходящ за почивка тип „плажуване на море“. Като цяло почти няма плажове: голяма брегова ивица и малко плажове, като тези откъм Италия водата не става, много е студена.

Забележителностите не са кой знае какво, по-скоро са по натамънени, за да могат да ти събират пари и да привличат туристи. Страшна скъпотия без особено покритие. Островът е в някакво изоставено положение, слаба поддръжка и според мен запада малко по малко. Предполагам световната известност го прави толкова посещаван и това, че има летище, което кара много туристи, както и пригоденото пристанище да посреща круизерски кораби.

Природата е само камъняци и някакви храстообразни дървета, както и змии и гущери :). Мога да направя сравнение с остров Тасос, на който съм бил няколко пъти, доста по-зелен е отколкото Корфу, има много по-голяма плажна ивица, като има страхотни плажове с пясък.

Къмпингът, на който бяхме на Корфу е един от най-добрите и е много по-зле от колкото Golden Beach на Тасос – много по-слабо поддържан и по-мърляв. Странното беше, че и хладилник няма общ, ами трябва да си плащаш, ако искаш да ползваш – което по Халкидики и Тасос си е нещо нормално да има общ хладилник. Цените са пъти по-скъпи на Корфу, отколкото на Тасос – както храна, забавления и спане, така и транспорт с ферибот. Посетихме Корфу заради световната му известност, но не вярвам да повторим, докато Халкидики и Тасос ги повтаряме много пъти и все още ни харесва.

До нови срещи !!!

Всички снимки:

http://www.tonyco.net/pictures/Corfu_18_07_2013/index.html

3D снимка на Ахил:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Corfu_18_07_2013

 

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

о.Корфу

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:  

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало  Арабското( мавърското или  ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската  Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и  риск Тариф и Тарик дебаркирали  отново през пролетта 711 г. и  отново повели  конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли  711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла  пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на  днешна Испания и Португалия.

 Арабска (берберска) конница, Испания

  Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от  Дамаск  андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз  преминали във вътрешни борби  между араби и бербери до идването на власт(746г.)  на напълно независимите  Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите  атакуват Европа  и от другия фланг - от изток . При  обсадата на Константинопол  те  обаче  са  отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

 Ферибот Танжер, Мароко – Тарифа, Испания

 

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя  ни на борда му стана  един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]нос Пунта де Тарифа, Испания Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Тарифа, Испания Вълнолом[/caption]   Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

 Тарифа, Испания

Първата контрабандна  мароканска цигара в

Тарифа

От името  тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Автобус – Тарифа, Испания Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език  ни зарадва  Илиан, земляка от Плевен, шофьора на  гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи  и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия  Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

 Дон Кихот

  Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]Скалата на Гибралтар Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над  пристанищетo в Алхесирас  величествено се издига  THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище  и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е  само 60 евро!

 Алхесирас, Испания

Срещу последната спирка на пристанището  е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Алхесирас, Испания Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]   Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Costa del Sol, Испания Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]   Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Торемолинос, Испания Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така  направихме  една хубава  обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00  часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Гаспачо Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори  продават билети два пъти седмично  до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]река Гуадалкивир, Андалусия река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките  на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]Щанд за охлюви, Кордоба Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Кордоба, Испания

Само с  по една раничка багаж на гръб като охлювите   на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него  ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е  между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE)   позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Карта на Кордоба, Испания Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Кордоба, Испания Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan  тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на  Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Вътрешния двор[/caption] Във  вътрешния двор цареше весело оживление пред  концерта  в 22:00 часа, защото цената на бирата беше  народна  по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Фиеста[/caption]

Така кабарето  се превърна във Фиеста !

 Ферия – Кордоба, Испания

А утре ни очаква Ферия !   Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров  *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:  

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало  Арабското( мавърското или  ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската  Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и  риск Тариф и Тарик дебаркирали  отново през пролетта 711 г. и  отново повели  конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли  711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла  пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на  днешна Испания и Португалия.

 Арабска (берберска) конница, Испания

  Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от  Дамаск  андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз  преминали във вътрешни борби  между араби и бербери до идването на власт(746г.)  на напълно независимите  Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите  атакуват Европа  и от другия фланг - от изток . При  обсадата на Константинопол  те  обаче  са  отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

 Ферибот Танжер, Мароко – Тарифа, Испания

 

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя  ни на борда му стана  един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]нос Пунта де Тарифа, Испания Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Тарифа, Испания Вълнолом[/caption]   Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

 Тарифа, Испания

Първата контрабандна  мароканска цигара в

Тарифа

От името  тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Автобус – Тарифа, Испания Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език  ни зарадва  Илиан, земляка от Плевен, шофьора на  гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи  и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия  Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

 Дон Кихот

  Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]Скалата на Гибралтар Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над  пристанищетo в Алхесирас  величествено се издига  THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище  и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е  само 60 евро!

 Алхесирас, Испания

Срещу последната спирка на пристанището  е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Алхесирас, Испания Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]   Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Costa del Sol, Испания Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]   Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Торемолинос, Испания Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така  направихме  една хубава  обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00  часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Гаспачо Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори  продават билети два пъти седмично  до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]река Гуадалкивир, Андалусия река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките  на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]Щанд за охлюви, Кордоба Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Кордоба, Испания

Само с  по една раничка багаж на гръб като охлювите   на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него  ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е  между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE)   позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Карта на Кордоба, Испания Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Кордоба, Испания Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan  тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на  Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Вътрешния двор[/caption] Във  вътрешния двор цареше весело оживление пред  концерта  в 22:00 часа, защото цената на бирата беше  народна  по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Фиеста[/caption]

Така кабарето  се превърна във Фиеста !

 Ферия – Кордоба, Испания

А утре ни очаква Ферия !   Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров  *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Танжер, Мароко (С мерак към Андалузия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа ;) Приятно четене:  

Танжер, Мароко

 С мерак към Андалузия

   Фламенгото, сангрията,  картините на ориенталистите и легендите  за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато  попаднах на кинофестивала Менар. [caption id="" align="aligncenter" width="641"]Мароканската  драма  „Любов в медината“ „Любов в медината“[/caption] Мароканската  драма  „Любов в медината“ ... [caption id="" align="aligncenter" width="350"]Мароканската  драма  „Любов в медината“ „Любов в медината“[/caption] ... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради  и събуди мерака ми  за това  приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия  са  неразделни като двойка влюбени .

 Мароканската  драма  „Любов в медината“

    Пламъкът, с който  мароканският учител от комедията  ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия  Омаядски халифат превърнал се в

Кордовски халифат ,,Ал  Андалуз

в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня  само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики. [caption id="" align="aligncenter" width="300"]Берберската империя на Алморавидите и Алмохадите Берберската империя[/caption] Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся  следите  от романтичното минало  на Берберската империя  в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада. 12 май 2013. Гласувах рано  и след неделната литургия  се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите  муцуни са пак  в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна,  отлетяхме  за  Лондон. Така с low cost   компаниите  прелетяхме:
  • първо с  Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
  • RyanairЛондон - Маракеш и  накрая
  • с Blue Air  -Малага - Букурещ.
Много доволни останахме  от  автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA  в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас  ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия  или :

Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба

  На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в  6:47  взехме

първия влак  от Рабат до Танжер

(95 дирхама)

 Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville), Мароко

  Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена  между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF  в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни  и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има  и проект за жп тунел под пролива. Внимание:

Танжер има две пристанища

  • Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras  в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
  • Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!
След мароканското кулинарното приключение моят стомах  се разбунтува по обяд и търсеше  место където да изригне. Слизайки на последната спирка  в

Танжер

 (Gare TangerVille)  веднага  се шмуганахме в петит таксито .

 Танжер, Мароко

  Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре  към медината (стария град).

 Гран Соко (Grand Socco) – Танжер, Мароко

  За 10 дирхама таксито ме откара до

площад  Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.

Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*

 Гран Соко (Grand Socco) – Танжер, Мароко

  Някога по калдъръма  отекнало чаткането на копитата на врания  жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление

има  забрана със закон за посещението на джамии от  немюсюлмани**

 Англиканската църква  „Св.Андрей“ – Танжер, Мароко

 

Голямата джамия (Grande Mosquee)

е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.

Англиканската църква „Св.Андрей“ – Танжер, Мароко

  Грешка това не е джамия. Това е

Англиканската църква  „Св.Андрей“

 Испанската католическата катедрала в Танжер, Мароко

  Кръстът на  испанската католическата катедрала е  над този поток от туристи и търговци, ченчаджии,  конрабандисти и трафиканти .

 Антей – основател на Танжер, Мароко

    Съгласно гръцката митология

Танжер е основан от Антей –

сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като  го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги. [caption id="" align="aligncenter" width="400"]Свети Маркел и Касиян Свети Маркел и Касиян[/caption] По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana . Тя е сцена на мъченичеството на  първите християни, почитани  и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе  дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен. По късно името Тинги се променило на Танжер.

 Танжер, Мароко

Промъкнах се през  тълпата туристи слушащи тази истории ,  надолу до малкия площад - Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така  ме упътиха любезните младежи  от малкия площад и така се добрах  до

хотела „Мамора“ (Mamora)

Миризмата от сенегалският  ресторант отсреща  не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!

 хотел „Мамора“ (Mamora) – Танжер, Мароко

  Завих  се  с чистите чаршафи  и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и  в по-луксозна обстановка . По късно „Мамора“ се оказа  на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия  навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански  лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща. Добрах се аптеката на Петит Соко.

 Танжер, Мароко

  Но тя беше затворена - Сиеста !... Обратно в леглото  до 4 след обяд.

 Аптека – Танжер, Мароко

На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа  на парашутиста от бодряшката тв реклама  за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!

 Кафене – Танжер, Мароко

Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата  с  чаша вода  поръчах  за жената едно кафе  с мляко  и ароматен  ментов чай  за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.

 Факс портата (Bab-el-Fahs) – Танжер, Мароко

  След като ми дойде солука поехме през

Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината

Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..

 Палачинки и катми в медината на Танжер, Мароко

Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета -  питка от 1 дирхам  .

 Медината – Танжер, Мароко

Решихме да отдадем почит на

великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута

Той е дал интересни сведения за  братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.

 мавзолей на Ибн Батута (Tomb of Ibn Batuta) – Танжер, Мароко

Открихме неговия мавзолей (Tomb of  Ibn Batuta) сред сокаците на медината.

Чехли – Танжер, Мароко

Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме :)

 терасата (Terasse Borj al-Hajouri) – Танжер, Мароко

    На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота. – Шукран (мерси) – и продължихме  сами надолу към  фериботната агенция, където  ни направиха агентска отстъпка от цената  на билета 90 дирхама.

Фортът на Танжер, Мароко

Старите английски оръдия на форта мълчат от  векове .

 булевард Avenue  Mohamed  VI – Танжер, Мароко

До входа на казбата (крепоста) пресякохме  булеварда Avenue  Mohamed  VI   към морската гара.

Морската гара – Танжер, Мароко

    Новата  агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем  протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама.  Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа. Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!

 Оръдие – Танжер, Мароко

Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен. Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме  зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не  ни поискаха  бележка от предишната обмяна.

 Танжер, Мароко

  Късно е. Хладно е.  Поискахме по една завивка  допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!

 Изгревът в Танжер, Мароко

В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на  Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това  е за последно, успокоявам се  и се завивам отново през глава . Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа  е!  Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория - ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен  и ставам.

 Изгревът в Танжер, Мароко

Красив е изгревът на 23 май 2013 в Танжер.

 Пристанището на Танжер, Мароко

Белият град още не се е събудил.

 Пристанището на Танжер, Мароко

Тук се срещат  тихите води на Средиземно море и  по-бурните на Атлантика. Очаквайте продължението   *Потресаващо много неща в историята (вкл.съвременната)се случват след петъчната молитва – бел.Ст. **А просто можеха да поискат платен вход, както е с църквите в Охрид – бел.Ст.   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Мароко – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)

Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова. Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;) 

Украйна на мотор

част първа

През Румъния

Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя участниците:
  • Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000

На мотор през Румъния

 
  • Наско с Yamaha Super Tenere 750

На мотор през Румъния

 
  • Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000

На мотор през Румъния

Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп –  хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва. Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв. Ден 1  – 8.06.2013 г. –  501 км Continue reading

Турция на мотор, 2013 (5):От Кападокия към България

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще завършим обиколката на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, после минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. За последно обиколихме Кападокия. Днес ще поемем пътя към дома Приятно четене:

Турция на мотор

част пета

От Кападокия към България

    На следващата сутрин станахме рано както си бяхме наумили (апропо, тук се съмва доста по-рано от в София, по простата причина, че сме в същата часова зона, но пък е доста по на изток), за да не пропуснем

шоуто с балоните

преди тръгване! Изкачихме близкия баир точно навреме - балоните един по един започваха да изникват като гъби иззад скалите  

Балони над Кападокия, Турция

  Голяма красота са... По едно време се опитах да ги преброя, но нямаше шанс! И все пак по моя преценка тази сутрин бяха излетели някъде към 50-60 балона. Балоните си летяха.. За съжаление нашето време изтичаше! Върнахме се в къмпинга да разтуряме бивака и да се товарим на мотора. Път ни чакаше! После семейният съвет беше решил, че ще караме покрай Соленото езеро и оттам по магистралата през Анкара и Истанбул със спане, където замръкнем... Събрахме катуна, избутах мотора настрани, че да не събудя половината къмпинг като го запаля, натоварихме се и тръгнахме. Беше време за прибиране...уви. По пътя за Невшехир отново се любувахме на балоните, които тъкмо се снижаваха за кацане и имахме възможността да ги видим отблизо Влязохме в

Невшехир

(той пътя си минава през града - няма околовръстно), спрях на един светофар точно срещу входа на жандармерията и както спрях

моторът угасна

Натиснах копчето на стартера леко озадачен, защото това беше мотор, който никога не гасне просто така (той след 6 месечно седене палеше от четвърт дето се вика, та да загасне в движение). Моторът запали трудно и работеше все едно го бях задавил или де да знам какво, което още повече ме озадачи. Докато чаках светофара да светне зелено хвърлих по едно око отляво, отдясно, още повече, че ме лъхна и неприятен мирис на нещо изгоряло и хоп - ей ти го проблемът! Отляво по двигателят се стичаше нещо и капеше по ботуша ми! В първият момент реших, че е масло и си викам "Айде, дотук сме - двигателят изби отнякъде и шурна маслото!". Само ми мина през ума къде на майната си бяхме и как щяхме да се транспортираме до България! На брат ми единият бус беше над 20 годишен и нямаше шанс да го пуснат в Турция, а другият беше товарен - демек още пó нямаше шанс да го пуснат да дойде да ни вземе! Сега кой щях да търся дето хем да имаше бус, хем да не е много дърт, хем да е пътнически, за да може да дойде, хем да се навие да си загуби няколко дена с нас, хем да има паспорт... Ебаааааго! Ситуацията хич не беше радостна... Светофарът светна зелено и аз пресякох кръстовището и спрях отсреща точно до входа на жандармите! Ебаааааго! Дремеше ми! Да дойдат да помагат ако им пречим нещо. Разхвърляхме багажа, разхвърлях се и аз и почнах огледа на мотора! Мдааа....дотук добре! Поне не беше масло! Течеше бензин, който стичайки се по двигателят обираше всичката гняс по него и се смесваше със сълзенето на масло отляво на двигателя и затова правеше черна локвичка на асфалта, която аз в първоначалния си ужас бях видял като масло... Резервоарът не беше пробит. Нямаше измъкнат маркуч нещо... Нямаше и скъсан маркуч за бензин някъде доколкото виждах... Ахааа - течеше от маркуча на третия карбуратор! Нямах идея защо би могло да тече оттам, само знаех, че карбовете откакто имам мотора никога никой не беше ги пипал, именно по логиката, че едно нещо щом работи не се пипа, пък и ме кефеше ниският разход на мотора и не исках някой "разбирач" с голямата бормашина (беше ми се случвало вече) да тръгне да ги тунингова! Та по тази причина беше тъмна Индия какво се случваше с карбовете на тази машина! Самозалъгах се, че видиш ли може свещта да е дала фира (не, че го вярвах де) и тръгнах да я сменям! Тук се оказа, че при толкова системното събиране на багажа и толкова подробната подготовка и мъкненето на цял куфар с инструменти, аз съм забравил най-важното - комплекта с гаечните ключове и сега нямаше с какво да развия резервоара! Върха съм...Няма що... С триста зора успях да се преборя с помощта на клещите, смених свещта и хоп! – нищо! Пак шуртеше... Добре, че бяхме в град, че ако бяхме някъде по чукарите ... не знам. Попитахме двамата зяпачи край нас за "Моточиклет уста" (поне знаех вече как е майстор на турски) и те първо с ясен жест ни сочеха часовника (демек – какъв майстор в 7:30!) и после вдигаха рамене и ни викаха "меркез, меркез", т.е. да ходим на центъра и там да питаме. Е, то не ни оставаше нищо друго освен наистина да се насочим към центъра, пък дано не се запалехме дотогава с тоя шуртящ бензин по тоя загрял двигател в тая жега... Подминахме баш центъра и спряхме на поредното кръстовище да питаме някой. Тук се насочихме към най-осведомената информационна агенция по всички земи - бакшишите. Спряхме, поздравихме, с крива усмивка се опитахме да обясним, че видиш ли...нещо си...мотора нали... Таксиджиите ни наобиколиха и аз пак отново - гюнайдън, туй онуй, проблем вар, туй онуй, моточиклет, туй онуй мамата нали...   Аааааа, плесна се по челото единия и като се почна чатъра патъра, чатъра патъра, ама аз нищо не вдявам пък не мога да взема думата от него! След това с включиха и другите двама и те чатъра патъра, чатъра патъра, тонът взе да се повишава и погледите да стават зли, щото единия чатъра патъра и сочеше насам, пък другия чатъра патъра и сочеше натам. Накрая единия плесна другия през сочещата на онам ръка и тамън да стане търкала и аз им викам „Дур, бре багабонти! Айде да ни светнете къде има майстор пък после се трепайте,а? Бен ябанджи...вар проблем... сеир кютек после, а?“ Тогава оня първия пак се плесна по челото и всичките се ухилиха до уши и викат "Ааааа, ябанджи? Аааа, Бургаристан! Комшу! Аааа...оооо...бреееее!" И всичко се реши за миг! Първият бакшиш написа на едно листче нещо и ни го подаде!  После ни осведоми, че оттук направо, на втория светофар вдясно и после да питаме! На листчето пишеше "Моторджу Адем уста...Метал Ище" Ясно имахме координатите на майстор Адем, само дето това метал Ище не вдявах какво беше ама карай.... Надявах се да не значи „Виж им сметката, тяхната мамица!“ Благодарихме и продължихме. Сега как го намерихме това "Метал Ище" не искам да си спомням, само ще вметна, че беше голям зор! А това се оказа, че е някаква бивша складова база или нещо подобно, което е разделено на малки клетки като във всичките има всвъзможни работилнички и сервизи! Сега беше въпроса как да намерим тоя Адем уста, щото метал ище-то хич не беше малко. Тук искам специално и много сърдечно да благодаря на ето този човек дето едвам се вижда на снимката:   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]През Турция на мотор Тунджай[/caption]   Това е Тунджай! Невероятен човек! И ако някой има път по тези земи и минава през Невшехир нека се отбие за пет минути до Метал Ище-то (пътят за Аксарай минава покрай него и да потърси Тунджай стругаря и да му стисне ръката от наше име! Човекът знаеше само йес, ноу и сори и имам чувството, че ги използваше в произволни комбинации, но пък единият час, който изкарахме при него беше един от най-смислените и наситен с разговори час в живота ми! И така – часът беше 9:00 и сервизът на Адем уста беше отворен. Закарахме мотора там (естествено и тук веднага се събра солидна групичка всевъзможни майстори, които да се посмеят чистосърдечно на старата ни машина). Още по-традиционно майсторът естествено го нямаше - тук бяха само калфата и чиракът, които естествено си придаваха важност! Първо го играха много заети и не ни обърнаха грам внимание и след като се "наиграха" тежко тежко се вторачиха в нашата машина! И тъй като традиционно никой не говореше никакви езици освен турски, аз с две три думи им обясних за проблема, като обяснението ми ще да е звучало нещо от сорта на: „моточиклет бръм бръм...дур на кърмъзъ ламба до жандармата и хоп! моточиклет дур бакалъм... Бастър копче...бръм бръм бръм...кюта-пата, кюта-пата....опаааа.....бензин шууууурррр ...“ Чиракът изчезна нанякъде, пък калфата свойски ме тупна по рамото и ми се усмихна, след което ме накара да си сваля резервоара (не, че не знае как, Алллаааахххх, просто той е калфа, как тъй ще развива сега разни болтове)! Аз му викам, че нямам инструментариум, щото той е майсторът видиш ли (малко гъди-гъди за ушите, к'во да се прави, трябва си понякога) и човекът щеше да му се разчекне устата от усмивка, но пък благосклонно ми подаде цял комплект ключета, че да си разглобявам на спокойствие... Махнах седалката, страничните спойлери и резервоара, а г-н професорът дойде с една голяма отверка, почука тук, почука там и СТОП! По-скоро ДУР! Жестът беше недвусмислен - беше време за закуска! Чиракът се беше завърнал с някаква закуска, увита в мазна хартия... Тъй де – началството му трябваше да яде! Излязох примирено от сервиза и седнах при Поли, която пушеше цигара от цигара в опитите си да се откачи от съседите по сервиз, които определено се забавляваха освен да се смеят на мотора ни, ами и да и предлагат какво ли не. Поседяхме, позяпахме, а аз вече бях готов да купя ей тоя мотор и да си ходим с него, щото взе да ми писва от Брус Лий и неговите прищевки! Новото си беше ново! Ей тоя 125 кубиков Мондиал струваше 1500 лв и беше чистак-бърсак с найлона на седалката! Ако имах идея как да накачулим всичкият ни багаж по него и как точно ще го вкарам в България, бях готов да им оставя Ямахата за части и да го вземам!

През Турция на мотор

Докато умувам върху тези толкова екзистенциални въпроси като нашият бъдещ превоз, калфата явно беше приключил със закуската и ме викна, за да ме осведоми, че проблемът не е в неговата компетенция (нещо, което въобще не съм се съмнявал още от самото начало) и ще трябва да се обади на майстора да дойде. Ясно...очертаваше се още чакане. Поседяхме, к'во поседяхме и майсторът дойде с една малка моторетка от култовата марка Ямасаки! За пръв път бях видял подобно „нещо“ преди години в Сараево и много се смях на името на марката! Това явно беше някаква уродлива китайска кръстоска между Ямаха и Кавасаки, с която съдбата ме сблъскваше отново този път по тези земи. Майсторът беше на средна възраст, много важен и много мълчалив! Още с паркирането на китайското уродче, строи подчинените си, които се разхвърчаха насам натам, нахока калфата, че не е свалил карбураторите, помота се насам-натам като упорито се правеше, че не ни вижда, а един от комшийския сервиз с иронична усмивка и свойско намигване ми каза тихичко, че и Адем уста е имал ямаха, ама навреме я продал видиш ли... И хахахаха... хехехехе.... Сега настъпи моментът на истината! Карбураторите бяха разглобени ииии... Дур, отсече майсторът! Време е за чай! И стана като в оня стар български лаф „Ела ми на гости, да видиш комшията каква хубава ракия има!“ Естествено, седнахме при комшиите да видим какъв хубав чай правят... След половин един час пиене на чай, пушене и сладки приказки, отново беше време за работа. Беше счупена иглата на карбуратора! Как, защо, от какво – нямах представа! Хубавото беше, че имаше откъде да се намери нова игла. Чиракът запали един съмнителен скутер и отпраши нанякъде (предполагам да търси игла), а „нашите“ хора междувременно много се смяха на един полицай с мотор, който мина покрай нас, понеже караше с каска, посмяха се, че те пушат български цигари, а ние турски, поместваха някакъв трактор насам-натам – не разбрах защо – и иглата дойде! Моторът беше сглобен за нула време! Беше време за разплащане и сбогуване! В интерес на истината не ни ощавиха (както обикновено се прави по нашите земи с чужденците!), а и въпреки мудното темпо в 11:30 бяхме готови за път! Евалла! Аферим! Машалла и довиждане!

Ние отново бяхме на път!

И къде от суеверие, къде от някаква прищявка, взех еднолично решение, че ще променим маршрута! Ами ако счупената игла беше знак от съдбата да не минаваме откъдето сме си наумили? Ясно. Новият маршрут веднага беше сглобен - Аксарай, Коня, Афионкарахисар, Кутахя, Балъкесир и отново Чардак, ферибота, Гелиболу, Кешан и т.н. Казахме си по едно „бай, бай“ с хората от сервиза и околностите и отново поехме на път.

Пътят Невшехир-Аксарай-Коня

беше може би най-скучната двестакилометрова отсечка, по която някога съм карал! Евър! Жегата беше потресаваща, щото вече си беше пладне (а тайната ни мисъл от сутринта беше по това време вече да сме минали скучната равнинна и жежка част около Соленото езеро, независимо от коя страна точно сме решили да го заобикаляме)!

 През Турция на мотор

    В

Аксарай

спряхме да заредим при едни много странни пичове, които в старанието си да заредят мотора "фуль", такова клатене го клатеха, такова подрускване и накланяне го накланяха, че мен направо ми се изправи косата! Тея двамата сигурно бяха на много сериозен процент от продадените горива...

Пътят от Аксарай до Коня

(нещо от рода на 140-150 км) е забележителен с това, че има всичко на всичко 5-6 завоя за целия си километраж (и то плавни! Да не помислите, че за сериозни завои говоря), но пък за сметка на това е хубав и широк! Или поне като изключим някаква си една трета от него, дето е в ремонт и се вдигаше пушилка до Господа... Реклама на Кока-кола в стил Дивия запад? Неее... Обикновена бензиностанция & магазин & място за почивка край пътя за Коня

През Турция на мотор

  Занавлизахме в

Коня

супер изморени, изтощени и обезводнени! Коня е модерен милионен град, който в момента нямахме грам желание да разглеждаме и поради тази причина избрахме най-късия и околовръстен маршрут за оттегляне в посока Афионкарахисар! И все пак ето някои "попътни" снимки от Коня  

Коня, Турция

  Бегъл поглед към местната Обеля... Това „кварталче“ беше последното преди да се излезе от града и дори беше извън рамките на околовръстното

Коня, Турция

 

Коня, Турция

      Естествено минахме и край някакви супер-ултра-мизерни селца (Турция си е страна на контрастите)

През Турция на мотор

    Пътят на фона на това, по което бяхме карали предните дни, си беше леко (да не кажа доста) скучноват, а може би просто и ние се бяхме наситили вече. Път като път... Имаше там някакви планинки в далечината, но май нещото, на което обръщахме най-голямо внимание вече бяха табелите на населените места и намаляващите километри до следващите. Вече дори ненормално претоварените камиони бяха спрели да ни правят впечатление! Явно бяхме претръпнали...  

Камион, Турция

Стигнахме в

Афионкарахисар

в съвсем прилично време, за да мислим за нощувка. И този град го минахме по околовръстното, което беше в стил "едно голямо продълговато Илиянци" И в

Кютахя

не спряхме, че ни се видя твърде голям град, за да се врем из него, а и все още слънцето не беше залязло! Отпрашихме към Тавшанлъ. Пътят си беше екстра, настроението също.

Тавшанлъ

беше добро попадение! Нито малък, нито голям град. Много спретнат и подреден. Място с дух и усещане за уют! Тук вече беше станало тъмно, а както е печално известно, нашият фотоапарат прави ужасни нощни снимки, пък и за зла съдба обикновено по това време на денонощието вече и двете му батерии са дали фира, та и да бихме искали, нямаше с какво да снимаме. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Оказа се, че собственикът е заклет моторджия и с още някакъв негов познат от Бурса тъкмо теглеха локуми на входа, когато ние акостирахме! Естествено и тук взеха на подбив рожденната дата на возилото ни, дори бих казал, че леко прекалиха като го отнесоха към далечната 1984-та година! Еееее сега, а стига де! Да си имаме уважението някакси! Аз пък не пропуснах да им го върна с удар под кръста! След като чичковците се похвалиха победоносно, че карат БМВ-та, аз небрежно им викам "Е....има и такива моменти в израстването на един моторджия! Живи и здрави, да работите по-здраво и ще си купите и вие по една ямаха! Ето, аз имам 6 мотора в гаража и ни едно БМВ!"... Естествено, спестих небрежно "малката" подробност, че от 6-те мотора само два са изрядни и в движение, ама карай... Другият път ще им кажа ;)

На другата сутрин

доста се чудихме кой точно ден от седмицата е и дали наистина да се прибираме. Ще кажете – каква е тая чуденка през цялото пътуване точно какъв ден е и нямаме ли телефон подръка или интернет или телевизор в стаята, или нещо си друго? Хахаха! Че кой е луд да гони разписание по време на разпускащо пътуване? Че да не съм луд да нося лаптоп? Или пък да се ровя из интернет? Или пък да отида на 2000 км от вкъщи, за да седна да гледам телевизия? Хахахах! Да бе! Телефонът си ми стоеше в джоба и го ползвах единствено, за да затворя ако някой ми звъннеше! Единствено го държах включен, ако съседът ни по гора звъннеше, че има някакъв проблем с къщата... Макар че и да звъннеше все тая... С две думи именно от "благата" на цивилизацията искахме да избягаме и да се скрием тези десетина дни! Ако исках високотехнологично онлайн пътуване, спокойно можех да си седя вкъщи и да пътувам с гугъл ърт колкото ми се ще, докато климатика ми духа хладно във врата и вадя потна студена бира от хладилника. Поразходихме се из градчето, пихме по кафе, натоварихме багажа и дружно решихме да минем през Гърция и да спим някъде там-я в Кавала, я някъде другаде и утре да се прибираме в София... Нещо май май не ни се прибираше особено, защото и днес без особени проблеми можехме да стигнем до нас - бяхме на около 900 км от София. Отново бяхме на път - за седми или осми ден може би

През Турция на мотор

 

Тук теренът отново стана планински,

а пътят изключително скапан, нищо че на картата го даваха като червен първокласен път! Множество участъци в ремонт, където се вдигаше пушилка до Бога, отбий насам, отбий натам, насрещно движение в пушилката, някакви отбивания по някакъв криминален стар тесен път, където и да исках повече от втора не можех да включа. Най-накрая излязохме на вече ремонтирания и "бърз" път! Този път бях направо полудял от скапания терен и ремонти и отвинтих газта и подгоних мотора по плавните завои толкова колкото можеше да върви. Малко преди Балъкесир спряхме да заредим, отморим и хапнем и там все пак решихме благоразумно да се допитаме до сервитьорчето аджеба кой път да хванем за нататък! Добре, че го питахме, щото се оказа, че най-читавият път се оказа, че е точно най-нелогичният според нас - този, който излизаше на Бандърма и оттам към Чардак покрай Мраморно море! Явно ни беше писано да затворим кръга на обиколката си в Турция точно на Бандърма! Нямаше лошо...

Ферибота от Чардак

го хванахме почти в движение (в интерес на истината и на идване и на връщане "чакането" на ферито беше в рамките на 5-6 минути)

В Гелиболу (Галиполи)

слизайки от ферито се наредихме във върволицата зад една баничарка с истанбулски номер!Аз естествено нали съм блейка не съм забелязал, но Поли с орловият поглед веднага е мернала, че човекът ни прави знак да караме след него в посока различна от табелите и колоната тирове, коли и автобуси! Чувствах се като в електронна игра - човекът караше като бесен и минаваше по някакви сокаци, дето бяха тесни колкото да мине кола, дето някакви хора се дърпаха в страни, за да не ги забършем или пресичаха на тъгъдък, че да не ги "отстреляме" и в крайна сметка на петата минута след като слязохме от ферибота, бяхме оставили табелата за Гелиболу зад гърба си. Преди Кешан спряхме отново, за да заредим и да решим в крайна сметка накъде да караме.

Тук вече беше Европа! Личеше си!

Накараха ни да си платим чая, а самият чай беше в пластмасова чашка и за нищо не ставаше... Мдааа... исках обратно в Азия! Европа можеше да си я оставя с лека ръка на меркантилите. Семейният съвет този път изненада дори сам себе си с решението си. Абе, що не ходим до вашите да ги видим, вместо да въртим из Гърция и или да се прибираме! Речено сторено... Часът беше 17:00. Цепехме през Кешан към Одрин и оттам през Хамзабейли (Лесово демек) и оттам нямах представа, но надали бяхме на повече от 450 км. Дет се вика ей го де е! Пришпорих мотора, защото ако исках да стигнем преди полунощ, трябваше да караме много стегнато и бързо! Той пък и пътя между Кешан и Одрин се оказа чисто нов и перфектен!  

През Турция на мотор

Границата

стигнахме някъде към 19.00 щото се оказа, че не е на стотина километра както си мислех, а на 200 и малко, пък и по пътя спирахме да почиваме все пак. Вече нямахме сили за дълго каране без стопове! Естествено, случихме на смяната на митничарите (то май късмета ми по митниците обикновено е такъв).

На турската митница

минахме през първото гише и служителят затвори гишето след нас и хвана гората! Гишето пред нас беше затворено и нямаше никой, разбира се, и ние седяхме насред нищото и се чудехме какво да правим. Поседяхме, повъртяхме се, очаквахме някой да се трогне, ама нейсе - не се! Реших да отида до третото гише (това на изхода на митницата) и да питам. Отидох, питах и човекът ми обясни, че колегата му е на вечеря и да го чакаме.... Супер, няма що! Върнах се обратно, нямах избор... След малко някакъв преминаващ служител ей-тъй между дрuгото ни каза да ходим на гишето, което е в обратната посока и да ги помолим да ни подпечатат паспортите! Отидохме, примолихме се и номерът мина!   Вече бяхме

на българската митница,

където също течеше смяна на персонала! На граничният контрол се оказа някакъв много усмихнат и свeстен човек, който се върна, за да ни пусне, обясни ни накъде да караме, щото ние карта на България не си носехме естествено, а аз оттук никога не бях минавал, пък и Югоизточна България ми е голяма мъгла по принцип и ни проводи да бързаме, като каза да се примолим на митничарите та дано ни пуснат... Да, ама не! Митничарите хич и не се трогнаха от нас... Поседяхме, повъртяхме се, позяпахме, докато след 20-тина минути някакъв служител минавайки отнякъде занякъде ни вика „А, за тук ли чакате? Нещо за деклариране? Не? Цигари?“ Викам му половин пакет... Цигарка ли искаш? А той „Хахаха....за количества питам!“ Абе кви количества бе, човек! С мотора. Пък и те там са по-скъпи... Подкарахме вече у нас и на първият кръстопът се смяхме много! Табели: „Бургас сто и нещо“, „София - триста и малко“, „Русе - триста километра“ Лелееее, в колко малка страна живеехме наистина...

На Елхово

спряхме да заредим, да пием по кафе и да се обадим на всички заинтересовани, че сме си тук вече. Звъннах и на шефа на пътното да питам откъде по дяволите се минава за Петолъчката и дали Котленския проход става за каране и колко ли километра имаме... И отпрашихме! Викам си сега ще карам като изоглавен! То и без това сме в страната на ченгетата-десетолевки та можехме да си го позволим! Е, а

карай като изоглавен по пътя от Елхово за Ямбол, ако си нямаш работа!

Само държах здраво кормилото и бях отворил зъркелите на 16, че да не потънем в някой трап! После според инструкциите на митничаря на село Окоп свихме надясно! Вече беше тъмно, пътчето доста криминално изглеждащо и още в самото му начало беше бодната табела „Пътят до Петолъчката в ремонт!“ Без маркировка, без нищо и дори с два моста, на които половината се ремонтираше и се „бягаше“ в другото платно и това пак без никаква сигнализация освен по един крив знак на сами мостовете, които пък изникваха в нищото! После пък излязохме на някакъв друг път дето беше с чисто нов асфалт и естествено маркировка нямаше, а навън вече беше тъмно като в кучи задник! Криво ляво стигнахме Петолъчката и хванахме Котленския проход. Викам си ще спрем в Котел да пием по лимонада и да починем малко! Малко ми се видя странно като гледах как разните чужди коли пътуваха в пакет от по три - пет коли, бързо и и плътно без да пускат никой между тях, но бързо забравих за тях.

Подминахме Градец. Стигнахме Котел!

Малееееей, откъде беше наизкочил всичкото този сиган, бре!? Тръпки ме побиха! Какво спиране тука? Никакво спиране, ако не искахме хлебарките да ни оглозгат и изплюят само кокалите и никой повече да не чуе за нас! Докато размишлявах над подобни екзистенциални теми просто цопнах в една дупка от липсваща шахта, моторът издрънча, но аз успях да го удържа криво ляво, изпсувах грозно и дадох газ. Тропота на колелото в дупката беше привлякал вниманието на хлебарките и всички впериха жадни погледи в нас! Да, ама не! Това беше Брус Лий! Той не падаше толкова лесно по гръб... После по обратните завои в прохода ми направи впечатление, че на най-шибаните завои имаше разплискано масло! Само на завоите и то само на тези, които бяха с напълно обратни виражи! Никъде другаде! Това ако не беше "кур капан" здраве му кажи! Поради тази причина на един от завоите едвам не влязохме в една насрещна кола! Добре, че човекът имаше добри реакции, та мина почти в банкета, за да се разминем. В Тича също направихме опит да спрем на една бензиностанция, но бързо се отказахме... Ясно - спиране само в крайната точка на пътуването! Това беше положението!

Хошгелдиниз в Булгаристан!

Добро дошли в ЕС! Уелкъм и пак заповядайте! Вече си бяхме у нас! Вече наистина се чувствахме като у нас си! Нямаше грешка! Бяхме си вкъщи... Край Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

Гибралтар… и отвъд (4): Танжер, Мароко

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес с разказа на Атанас за Гибралтар и околностите му – вече се качихме на Скалата, после обиколихме самия Гибралтар и близката Ла Линея, отидохме до испанската Марбея, а днес ще отскочим до другия бряг на пролива – в Танжер, Мароко. Приятно четене:  

Танжер, Мароко

Част 4 на разказа:

Гибралтар... и отвъд

Щеше да е срамота да съм толкова близо до Африка (само на 24 км по море) и да не си направя екскурзия до там. Затова си заплюх една седмица през октомври, в която ми се събраха три поредни почивни дни – четвъртък, петък и събота. Планът беше

да прекося с ферибот Гибралтарския проток, за да разгледам мароканския град Танжер

За съжаление, времето точно тогава се развали и се отказах да пътувам в първите два дни, защото валеше като из ведро. Все пак, в петък, реших, че не трябва да пропилявам почивката си в стоене вкъщи и на другия ден, каквото и да става, заминавам за Танжер. Естествено, проучих и прогнозата за времето. Предвиждаха се само кратки превалявания, което не беше страшно. В петък по обед бях онлайн, за да си резервирам хотел и купя билет (43 евро отиване и връщане с компания FRS - www.frs.es) за ферибота от Алхесирас до товарното пристанище Танжер-Мед,  което е на 40 км от Танжер. В цената на билета се включваше и превоз с автобус от пристанището до града. Иначе, от Алхесирас има и втора опция за ферибот  - до Сеута, който е автономен испански град на африканския бряг. Известен е като пункт за нелегална емиграция на африканци към Испания и страните от Европейския съюз. От Сеута също можеше да се пътува с автобус до Танжер, но повече ми хареса първия вариант. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Пристанището на Алхесирас, Испания Пристанището на Алхесирас е едно от най-големите в Европа[/caption] След като пороят в Гибралтар не спря цял ден, трябваше все пак да си подам носа навън, за да принтирам билета и да купя марокански дирхами (курсът беше десет дирхама към едно евро). Няма такъв дъжд! Бях с чадър, но пак целият подгизнах. Поне свърших работа и се прибрах в квартирата на сухо с надежда за по-хубаво време на следващия ден. Проучих още в Интернет и си набелязах няколко неща в Танжер – Пещерата на Херкулес, Медината (Стария град) и да пояздя камила на брега на океана.

   В събота станах рано,

за да приготвя малко багаж и храна за из път. Нарамих раницата и поех пеш към автогарата в Ла Линея. Пак валеше, но съвсем лек дъжд, който по-късно съвсем спря. Въпреки това, времето си оставаше навъсено и сиво. След като пристигна автобусът за Алхесирас се изви една огромна опашка от ученици пред него и возилото се напълни до дупка. Имаше и няколко правостоящи, каквито принципно не би трябвало да се допускат, но това все пак е Испания – много по-близо до нашенския манталитет, околкото до подредените Англия или Германия. На излизане от Ла Линея имаше междинна спирка, от която чакаха да се качат хора за Алхесирас. Заради претъпкания автобус, обаче шофьорът даже не намали и последваха средни пръсти и „благословии“ от хората на спирката. За около час пристигнахме в

най-близката точка на континентална Европа до Африка – Алхесирас

Пристанището, от което трябваше да отпътувам за Мароко, е най-голямото в Испания и осмо по големина в Евросъюза с над 55 милиона тона годишно преминали товари. Тук научих нова  дума – „пекеня“, която добавих към бедния ми испански речник. Влязох в едно барче да си взема минерална вода. Казвам: „Уна агуа минераль, пор фабор“, но барманът решава да ме мъчи и ми показва голяма и малка бутилка, за да избера. Не знаех как е „малък“ на испански, затова казвам „Поко, поко“ на италиански, а жената до мен ме поправя: „Пекеня“. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Гибралтар Поглед към Гибралтар от Алхесирас[/caption] С „пекенята“ в ръце се отправих към фериботния терминал, за да не изпусна кораба, но напразно си давах зор да бързам. По времето, в което трябваше да тръгнем още товареха карго и заминаването закъсня с над половин час. По график тръгването беше в 12:00 и трябваше да пристигнем в Танжер-Мед в 12:30 ч., въпреки, че самото пътуване е час и половина.

Причината е в едночасовата разлика на Мароко с Испания,

въпреки че двете страни се намират на една и съща географска дължина. В общото помещение на ферибота някои четяха книга, други играеха карти, а трети спяха, докато траеше пътуването. По някое време се появи марокански граничен полицай и се наредихме на опашка за проверка на документите. За Мароко няма визи за българи, така че бях само с международен паспорт, в който ми удариха печат. След час и половина плавно клатушкане през Гибралтарския проток, стъпих за пръв път на африканска земя, а навън пак бе започнало да вали. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Танжер, Мароко Пристигаме в Мароко. Посрещат ни огромни, издълбани в скалата, арабски надписи[/caption]     Първото, което съзирам е мароканския флаг – зелена звезда на червен фон.

Мароко

обявява независимост през 1956 година след дълъг период на испански и френски протекторат. Днес, страната е конституционна монархия с избираем парламент като кралят има върховната изпълнителна и законодателна власт, в това число и правото да разпусне парламента. Територията е 446 хил кв. км, а населението – 32 милиона души. Това е по официални данни, а иначе мароканците си броят и окупираната Западна Сахара (допълнителни 266 хил. кв. км и 500 хиляди души) , чието съществуване не признават като самостоятелна държава. Последното е и причината, поради която, Мароко е единствената африканска държава, която не е член на Африканския съюз. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Танжер, Мароко Мароканският флаг е първото, което виждам при акостирането в Танжер-Мед[/caption] Пред автобуса, който трябваше да ни закара до фериботния терминал, чакаше граничен полицай, който искаше да провери дали всеки има печат в паспорта. От терминала трябваше да хвана автобуса до Танжер. Контрольорът обаче беше супер неразбран и, въпреки че му показах фериботния си билет (благодарение, на който трябваше да се возя безплатно на автобуса), не искаше да ме пусне да се кача. На въпроса ми „Какъв е проблема?“, вместо да ми обясни като човек за какво става въпрос, само клатеше глава, повтаряше като робот „Не, не“ и показваше да мина встрани.  Добре, че някакъв човечец каза, че трябва да си принтирам билета на терминала и даже ме заведе до магазин, в който имаха принтер. Фотокопието оставих в ръцете на неразбрания контрольор, който този път ме пусна да се кача без проблеми. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   За час път до

Танжер

дъждът спря. Градът не е никак малък и със своите 700 000 души население се нарежда на пето място по численост в Мароко. Заради кръстопътното си положение между Европа и Африка, е повлиян от различни култури. Най-силно, разбира се, е френското влияние, заради дългите години на френски протекторат. Три езика са най-вървежни  – френски, испански и арабски.

   На автогарата в Танжер

беше супер объркващо. Бях си принтирал предварително карта на околността, но нямах представа накъде да поема, за да стигна до булевард „Мохамед Пети“, на който се намираше хотелът ми. Попитах някакво момче, което се оказа, че знае английски. Каза, че е студент в Дубай и на драго сърце се нае да ми помогне с посоките. Посочи ми широка улица, по която трябваше да вървя, за да стигна до „Мохамед Пети“. Оказа се, че помощта не е проява просто на добра воля. На прощаване ми поиска пари, че нямал за билет до Казабланка. Казах, че не мога да му помогна, и моментално се врътна на 180 градуса без дори да каже „чао“. Принципно, такива неща (за пари и т.н.)  се казват предварително. В крайна сметка, намирам за напълно нормално да помогнеш на непознат с посоките, без да му искаш пари за това.

   „Мохамед Пети“ е един от централните булеварди в Танжер

Наречен е на първия крал на Мароко, който обявява независимостта на страната през 1956-та година. Мохамед Пети е дядо на сегашния крал Мохамед Шести, а свързващото звено между тях е крал Хасан Втори – съответно син на Мохамед Пети и баща на Мохамед Шести. Хотелът ми носеше артистичното име „Рембранд“ и представляваше старо здание от гранит и мрамор.  На рецепцията попитах за транспорт до

Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules)

и обещаха да ми намерят. Малко след като се качих в стаята, звъннаха да ми кажат, че след час ще ме чака кола, която ще ме закара и върне от пещерата срещу 250 дирхама. В уречения час бях долу и видях ретро мерцедес от 80-те, а вътре – ухилен до уши шофьор на име Абдул. Заради откъслечния му английски, трудно се разбирахме, но все пак хващах отделни думи. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules) – Танжер, Мароко При Пещерата на Херкулес[/caption] Пещерата се намира на 14 км от града, а на път към нея минахме покрай бедняшки гета и тузарски затворени комплекси, състоящи се от красиви бели жилищни сгради. Не знам каква им беше далаверата с Абдул, но по пътя имаше и „помагачи“, които сочеха с пръст посоката, в която трябваше да кара колата (за момент даже ми мина мисълта „Абе, тия да не ме отвличат?“, но се оказа, че всичко е наред). Две-три думи за шофьорите в Танжер. Накратко – ужасни са! Карат като бесни по някакви тесни улички, колите се разминават буквално на няколко сантиметра, а на пешеходни пътеки въобще не намалят скоростта. Така, че, ако ходите там, пазете се! [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Нос Спартел - Танжер, Мароко Нос Спартел[/caption] В покрайнините на Танжер минахме и покрай

кралската резиденция

Беше опасана с високи стени, около които се разхождаха войници с автомати и оглеждаха подозрително всеки преминаващ автомобил. Доколкото разбрах от Абдул зад стените има красиви градини и частен плаж. Преди пещерата, спряхме за няколко бързи снимки при

нос Спартел, където водите на Атлантика срещат тези на Средиземно море

[caption id="" align="aligncenter" width="585"] При Танжер се срещат водите на Атлантика и Средиземно море. Вижте различния цвят на водата. При Танжер се срещат водите на Атлантика и Средиземно море. Вижте различния цвят на водата.[/caption] След като стигнахме до пещерата, оставихме очукания мерцедес на паркинга и влязохме вътре. Входът беше десет дирхама (1 евро) за мен и безплатно за Абдул (той все пак им водеше турист).

Пещерата не е кой знае какво, но за сметка на това е силно комерсиализирана

Около входа й е пълно с продавачи на всякакви джунджурии. Имаше собственик на маймунка, който искаше пари за снимка с нея. Не беше пропуснат и култът към вожда под формата на огромен портрет на сегашния крал – Мохамед Шести, заедно с жена му. Пещерата е отчасти творение на природата и отчасти дело на човешка дейност. В нея, водите на океана се разбиват, нахлувайки през другия й отвор. Самият процеп, погледнат под определен ъгъл, напомня на контурите на Африка. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules) – Танжер, Мароко Отворът, който трябва да напомня за очертанията на африканския континент[/caption]   Името на пещерата идва от легендата, че в нея обичал да си почива Херкулес след извършването на 12-те подвига. Името й е тясно свързано и с рок групата Деф Лепърд и книгата на Гинес. През 1995 година британската банда влиза в рекордите като първата в историята с три концерта за три дни на три различни континента. Първият е в Африка - при Пещерата на Херкулес, а в следващите два дни следват изпълнения на живо в Лондон и Ванкувър. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Камили – Танжер, Мароко Камилите стоят кротко на брега на океана[/caption]   На връщане от пещерата накарах Абдул да спрем на океанския бряг, където

кротко стояха няколко камили

Веднага се появи собственикът им – любезен и усмихнат мароканец,който ме попита какъв език говоря. Казах му руски и английски и той си реши, че съм руснак. Почна да повтаря „Ah, Moscow, Moscow” („A, Москва, Москва“) и трябваше да му обяснявам, че всъщност съм от България. По празния му поглед усетих, че не знае къде е това, въпреки, че клатеше разбиращо глава. След като се разбрахме за цената (1 евро) се качих за пръв път на камила. Животното изрева и отърка глава в крака ми. Като цяло обаче беше кротко и покорно ми позволи да направя едно кръгче, качен на гърба му. Бях много доволен от Абдул, който освен като шофьор и гид, ми служеше и като личен фотограф. Затова, с кеф му дадох 300 дирхама, вместо предварително уговорените 250, след като ме върна в хотела. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Камили – Танжер, Мароко Камилите стоят кротко на брега на океана[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Марокански дирхами – Мароко Банкнота от 200 марокански дирхама (приблизително 20 евро)[/caption]   Беше късен следобед, но все още имах

време за пешеходна разходка из Танжер

  Взех една карта на града от рецепцията и се отправих към

Стария град – т. нар. Медина

(на арабски „медина“ означава град). Преди да вляза в Медината се озовах пред малко пазарче. Минах между сергиите да разгледам и имах чувството, че съм попаднал в някаква ужасна версия на Женския пазар. Влизаш в нещо като коридор, широк не повече от два метра, в който хората едва се разминават. Газиш в кал, а отляво и отдясно висят дрехи, храна и вехтории. Не посмях да си извадя фотоапарата, за да снимам от страх да не ми го грабне някой, че беше пълно със съмнителни физиономии. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Медината – Танжер, Мароко Карта на "Лабиринта" (Медината на Танжер)[/caption] В Медината се влиза през няколко порти, които носят различни имена. Аз минах през най-южната - Баб Мерикан, и почти веднага се озовах пред първата ми цел в Стария град –

Американската легация (American Legation)

Сградата на бившата дипломатическа мисия на САЩ в Мароко (функционирала като такава между 1821 и 1956 г.) е единствената американска историческа забележителност, намираща се извън пределите на Щатите. Именно Мароко е първата държава, която признава Съединените щати като независима страна. След края на Френския протекторат (1956 г.), всички чуждестранни посолства се местят в столицата Рабат, но Американската легация продължава да функционира като музей и свидетелства за силните дипломатически връзки между САЩ и Мароко. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Американската легация – Танжер, Мароко Сградата на Американската легация[/caption]     За съжаление пристигнах късно и беше затворено, затова не успях да разгледам отвътре. Бях чел в Интернет коментари на туристи за легацията и един се оплакваше, че тук бил нападнат от двама местни, които се опитали да го оберат. Затова направих няколко бързи снимки и побързах да се отдалеча. [caption id="" align="aligncenter" width="635"]Медината – Танжер, Мароко Имената на улиците са изписани на арабски и френски[/caption] Другата ми цел в Стария град беше да стигна до най-северната точка  -

крепостта Касбах,

в рамките на която се намира стария дворец на султана и се открива красива гледка към океана. Трябваше да вървя само нагоре, тъй като, освен най-северна, Касбах е и най-високата точка на Медината. Да, но е по-лесно да се каже, отколкото да стигнеш до там. Медината е истински лабиринт, в който, дори и с карта, е лесно човек да се загуби. Точно това се случи и с мен. Съвсем се обърках, лутайки се по широките едва няколко метра улички, а на няколко пъти стигнах и до задънени такива. Проблемът в Медината е, че стените на къщите са много високи и няма какво да ви послужи за ориентир. Поглеждайки нагоре, виждате единствено небето. Пак в Интернет бях чел, че в Стария град има деца, които дебнат за заблудени туристи като мен и им искат по едно-две евро, за да ги изведат навън. Ако бях попаднал на някое такова сигурно щях да му дам, тъй като чувството на дезориентация не е никак приятно. След известно лутане обаче се оказа, че неусетно съм излязъл зад пределите на Стария град, тъй като се озовах на голям площад. Едва по-късно разбрах, че той така се и казва –

Grand Socco (Големият площад),

и има важно историческо значение не само за Танжер, но и за цялата страна. Тук, на 9 април 1947 година, бъдещият крал Мохамед Пети произнася прословутата си реч, призоваваща за независимост на Мароко. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Grand Socco - Големият площад – Танжер, Мароко Grand Socco - Големият площад[/caption] Реших да пробвам оскъдния си френски с един минувач, но на въпроса ми: „Excusez-moi, ou se trouve Le Kasbah?” („Извинете, къде се намира Касбахa?“), последва само едно тъпо „А?“ от негова страна, което ме наведе на мисълта, че не всички мароканци говорят френски. В крайна сметка се разходих малко извън Медината. Стигнах до

голяма джамия. Оказа се, че е наречена на Мохамед Пети,

което не ме изненада особено. Не очаквах обаче в непосредствена близост до джамията да открия католическа църква! Оказа се, че в града има малки християнска и еврейска общности. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Голямата джамия – Танжер, Мароко Джамията Мохамед Пети[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="575"]Катедралата – Танжер, Мароко Катедралата, която се намира в непосредствена близост до джамията[/caption] Върнах се до Големия площад и влязох

обратно в Медината

Този път се намери млада двойка, които любезно ми посочиха пътя за Касбаха. Минавайки през още една голяма порта влязох в крепостта, а зад стените й се разкри чудна гледка към Гибралтарския проток. Полюбувах й се малко, но полека-лека започна да се стъмва и реших, че е време да си тръгвам. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Порта – Танжер, Мароко Портата, водеща към Касбаха в Стария град[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Гибралтар – Танжер, Мароко Изглед от Касбаха - най-високата точка на Медината[/caption]     На излизане от Стария град на много места живописно бяха запалени фенери. Искаше ми се, преди да се прибера в хотела, да си направя една разходка до градския плаж и затова се насочих към крайбрежния булевард „Мохамед Шести“. Алеята покрай плажа е осеяна с палми и беше много добре осветена. Свалих маратонките, за да се разтъпча по пясъка като местните, които бяха излезли на вечерна разходка, след което поех обратно към хотела.

   На път към „Рембранд“

имах леко странна случка. При пресичането на една улица трябваше да се размина с жена с дете. По средата на улицата обаче жената се обърна и пое след мен, протягайки ръка, очевидно искаше да й дам някой и друг дирхам. За пръв път ми се случва да ми просят пари по средата на улица, даже не беше на пешеходна пътека. Иначе

в Танжер мароканките се носеха по-свободно от други жени в арабския свят

Имаше много с ислямски носии, но не видях нито една, на която да се виждат само очите. Единствено се стремяха да си покрият косите. Имаше и млади момичета, които си се разхождаха свободно по дънки, блуза и даже с грим. Като брой, разбира се, мъжете бяха преобладаващи на обществените места, но Танжер е близо до Стария континент и европейското влияние определено се усеща. В хотела си хапнах хубаво и се настаних пред лап топа, за да гледам по нета боксовия мач между Кубрат Пулев и руснака Александър Устинов. Wi-Fi-то накъсваше, но все пак успях да видя 17-ата поредна победа на Кобрата в профибокса. Ама ме е яд, че нещо го излъгаха нашия. Уж трябваше с тази победа да стане претендент номер едно за световната титла, а се оказа, че трябва да победи още един-двама, за да стигне до мач с Кличко. След Кобрата имах голямо желание на следващата сутрин да видя и истинск кобра. Питах на рецепцията и ми казаха, че има укротители, които изнасят представления при Касбаха в Медината. Бях си нагласил алармата за осем, но сутринта въобще не ми се ставаше и си отспах до десет часа. Така, кобрите отпаднаха, тъй като в един и половина следобед имах да гоня ферибот за Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Медината – Танжер, Мароко По улиците на Стария град[/caption] Колежка от старата работа (Мерси за инфото, Славче!) ми препоръча докато съм в Мароко

да посетя и Шефшауен,

градче на 80 км на юг от Танжер. Забележителното при него е, че всички къщи в Медината са оцветени в различни оттенъци на синьото и изглежда доста живописно на снимки. На драго сърце щях да отида и до там, ако имах още един ден. Кой знае, може би следващия път?

Иначе вариантите да се стигне до Шефшауен са два

Първият е с автобус, който пътува три пъти дневно от Танжер – в 10:00, 12:15 и 20:00 ч. Цената е 40-50 дирхама (4-5 евро) на посока, като времето за пътуване е четири часа. Другата опция са т.нар. Гранд таксита – сини ретро мерцедеси, които могат да се видят на различни места в града, например около автогарата. Готиното при тях е че се намалява времето за пътуване на около три часа в посока. Може да ви излезе даже по-евтино, отколкото с автобуса (зависи колко човека ще пътуват в таксито), но трябва да се пазарите с шофьора. Недостатъкът е, че може да се наложи да чакате докато се напълни колата, тъй като пътниците си разделят тарифата.  Ако сте група от трима-четирима, разбира се, чакането отпада и може да наемете направо цялото такси. [caption id="" align="aligncenter" width="603"]Арабска Кока-Кола Арабска Кока-Кола[/caption] Билетът ми за

ферибота

не ми даваше право на безплатно пътуване от Танжер до пристанището, затова платих 25 дирхама на връщане. И после като падна едно чакане... Вместо в 13:30, ферибота тръгна в 15:30 ч. следобед.  Страшно се изнервих, тъй като мароканците въобще не изглеждаха притеснени от „лекото“ закъснение, а аз бях от осем вечерта на работа. Вместо в четири, пристигнаме в Алхесирас в шест часа и трябваше да бързам за автобуса за Ла Линея. В крайна сметка закъснях за работа само с около 15-20 минути и нямаше проблем.

   Няколко седмици по-късно най-после дойде време да се върна в България

Казвам най-после, тъй като по предварителни планове трябваше да съм в Гибралтар само четири седмици, но се наложи да остана месец и половина.  Полетът ми от Малага беше рано сутринта и превозът ми за летището дойде да ме вземе посреднощ. Този път шофьорът не беше Чарли, а негов колега – бивш военен. Пътят мина неусетно в разговори за мисиите му зад граница, за концертите на Бон Джоуви и Джеси Джей под Скалата, за Мис Гибралтар и за „работохолизма“ на испанците  в Ла Линея. Имах и предложение да се преместя да живея и работя в Гибралтар, но отказах. Повече си падам по живота в големите градове, където има достатъчно забавления и занимания за убиване на времето. Иначе за тези, които предпочитат спокойствието (хора над 40 години и семейства) условията за живот са перфектни. На този етап обаче, поне за мен,

Гибралтар си заслужава да се посети единствено с цел туризъм

Ако млад човек се засели там бързо ще му омръзне и стане скучно. С тези лични размишления слагам край на този скромен пътепис.  Надявам се да Ви е харесала разходката!     Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Мароко – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)