Tag Archives: ферибот

Из Иран (5): От лагер Shahdad Desert Camp до о.Кешм

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад. Днес от лагера Шехдад ще рзгледаме пустинята Лут и ще стигнем до остров Кешм в Ормузкия пролив.

Приятно четене:

От Shahdad Desert Camp до о.Кешм

(пустинята Дащ е Лут, Иран)

част пета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Shahdad Desert Camp – о. Кешм

740 km

Петък.

Из Иран – височини, трак

Shahdad Desert Camp – о. Кешм,

Песен – Ирфан? – после още една песен, може би около срещата с хората. Нещо като за шофиране.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Около 4 ч. българско време се събудих. Ето как изглеждаше просторният дневен тракт на леговището ми:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Дящ е Кявир – Иран с мотор

Кога друг път щях да имам дънер от палма за нощно шкафче, а?

За мое най-голямо учудване снощните навлеци вече бяха потеглили без да оставят и следа подире си.

След като се разсъних, отидох отново при момчетата на портала. Попитах ги дали няма да се съберем група и да влезем в пустинята, а те ми обясниха, че няма да има група, след което ми предложиха далеч по-нормална цена за разходката. Върнах се обратно при мотора, опаковах си всичкия багаж и паркирах на входа, при тях. Тогава разбрах, че всъщност разходката щеше да е само за мен и момчето вече ме чакаше, за да тръгнем. Ако знаех това, нямаше въобще да губя време, а щях да съм заел нисък старт още отпреди изгрева, за да му се насладя там, когато не само ще е по-хладно, а и Пустинята би била далеч по-фотогенична. В крайна сметка се качих в колата, изпълнен до козирката с оптимизъм, и потеглихме с бясна скорост.

След като излязохме от двора на лагера, продължихме на юг. Човекът караше смело напред, гледайки само наляво, докато не усети, че е пропуснал мястото, което търсеше. Направихме обратен завой и тръгнахме обратно. Щом видя целта си, зави рязко надясно, за да се насочи по траекторията, която диреше, засили още малко автомобила и започнахме да се изкачваме леко по един склон. След още няколко минути паркирахме и тръгнахме пеша.

И тъй като досега неволно пропусках да Ви я представя – това е Тя:

Пустинята Лут. Или Dasht-e Loot.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Дащ е Лут : В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

И е едно от най-сухите и горещи места на света. Температурата на пясъка тук понякога достига 70°C. Това, честно казано, дори ми е трудно да си го представя.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Когато спирахме за секунда, просто за да погледам или да направя снимка, момчето също спираше от учтивост. В тези мигове всичко затихваше до неузнаваемост. Знам, че ще го кажа вече за стотен път, но тук наистина е тихо. Навярно сте чували за онази стая, най-тихото място на света. Е, не знам кому е нужна. На мен дори ми е трудно да си представя място, по-тихо от това.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Докато се разхождахме тук, видяхме следи от четириног бозайник по пясъка. Попитах го от какво са, а той ми каза:

– Шаб. Руба…– и ми показа с ръка, че е много ниско и безобидно.

Да, продължих и аз със знаци, вчера го видях в лагера и беше с големи уши. Малко се учуди, че съм го видял, но защо бих го лъгал? Според google, това беше Rüppell’s fox. (Лисица на Рюпел – Vulpes rueppellii) Нещо като пустинна лисица, но малко по-друг вид.

Малко след това започнахме да се връщаме към автомобила.

В един момент, както крачехме един до друг, гидът ми скокна енергично напред, седна на пясъка и започна да прави това:

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Явно бе отработен номер за пред туристите, защото сам настоя да го снимам, докато го правеше 🙂 А изглеждаше толкова щастлив от всичкия пясък наоколо… По-щастлив и от мен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Тези картини ме оставяха без думи

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

А камъчетата от следващата снимка са толкова крехки, че се трошат едва ли не от полъха на вятъра.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

След тази толкова кратка за мен разходка трябваше да тръгваме, така че се натоварихме отново на автомобила.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Малко след 6 сутринта, при температура 29°C, бях готов да потегля по-нататък на юг.

Според моя първоначален план трябваше да продължа съвсем малко на север, след което да свия право на изток в пустинята, за да проверя дали мога да я прекося по този път

и да стигна до Нехбандан

Съмненията ми произтичаха предимно от това, че на пътните карти, които намирах в интернет, пътят изцяло липсваше. Знаех за него само от google maps. Снощи обаче ми бяха казали, че пътят е напълно проходим, което противно на логиката по-скоро ме отказа. Към момента не съм напълно убеден в това, но както и да е. Друго нещо, което наклони везните в тази посока бе, че не ми се доближаваше твърде много до афганистанската граница заради наркотрафика по тези земи. Във филма си от 2013-та, Somewhere else tomorrow, мото пътешественикът Даниъл Ринц разказва, че от Афганистан пускали към Иран обучени камили без водач, чиито гърбици пълнели с опиум. Но най-значимата причина да се откажа беше погрешното чувство, че съм се наситил на пустинята. Само колко грешах.

Така или иначе,

вече исках да видя остров Кешм,

затова реших да спестя тези 550 km и да продължа право към него, пропускайки дори крепостта в Бам, която щеше да удължи пътя ми само с 90 km.

Тъкмо се бях екипирал напълно и запалих двигателя, когато отвътре излезе едно от момчетата с резен охладена диня за мен. Е, не можех да откажа, най-малкото щеше да бъде грубо, така че свалих отново всичката екипировка, преди да съм се препотил неколкократно, и останах още 15-тина минути с тях.

В Шeхдад спрях

най-напред до едно магазинче, за да си взема едно хладно безалкохолно, което терминирах на две глътки. Следващата ми спирка бе пред вчерашната бензиностанция, където и днес нямаха повече бензин от вчера. Казаха ми само, че мога да потърся в съседното градче, което бе в диаметрално противоположна на моята посока. Благодарих им за предложението и продължих по пътя си.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Вчера явно съм пропуснал тази табела, защото ми се е падала в гръб

.

Е, оказа се напълно точна и изчерпателна! Няколко километра по-късно останах без бензин в баката и ако не носех със себе си тубите, щях да стана герой в същински Adventure! Пък и крайно време беше разнасянето им толкова километри да се осмисли. Освен тях, приложение намери и ключето за принудително ел. захранване на горивната помпа, което ми спести въртенето на статера докато изтощя акумулатора.

Малко по-нататък

двигателят започна опитите си да прекъсва

Първоначално си помислих, че се дължи на “качествата“ на бензина, който преди малко налях, тъй като токовете изглеждаха в норма, съдейки по волтметърчето, но веднага след това проверих и се оказа, че съм достигнал вчерашните 2 700 м. н.в. Освен това и температурата падна до 21°C, така че нарочих това за причина и продължих да си свиркам. Или по-скоро припявам.

Малко след като пропуснах отбивката за Бам, минавайки покрай някакви сергии

в околността на Дехбакри,

разположени непосредствено отстрани на пътя, един автомобил ме изпревари и водачът му ми даде знак да спра. След като спряхме, човекът дойде при мен, казахме си две приказки на английски и ме покани да им гостувам в тяхната градина. Пропуснах да спомена, че в автомобила бяха също така жена и две деца. Речено – сторено.

Отклонихме се от главния път и 5 минути по-късно

вече вкарвах мотора в двора

И тъй като не си направих труда да сляза и да огледам ситуацията предварително, се оказа, че ще можем да затворим вратата, през която току-що бях минал, но ще видим доста зор, докато изкараме мотора в последствие, а сам дори не бих могъл да го направя.

Още преди да съм се разхвърлял, тръгнахме да обикаляме двора, пълен с овощни дръвчета, ягоди и какво ли още не, а моят домакин настояваше да опитам всичко. След това се качихме отново пред къщата, където върху бетонната плоча, точно пред нея, бе разстелено едно голямо одеяло.

В следващия миг всеки си намери някакво занимание, а там останахме само аз и по-големият син на човека. За щастие той знаеше нелош английски, така че успяхме да поговорим за доста неща – тръгвайки от музиката, минавайки през семейството и „нормалния“ начин да се задомиш в Иран, стигайки до наложените рестрикции върху интернета като цяло и социалната мрежа, която използват, а именно Telegram, тъй като официално нямат достъп до facebook. Освен това, незнайно как, стигнахме и до това, че формата на Иран, в географски смисъл, наподобява силно котка. Между другото, персийските котки в Близкия изток биват наричани също ирански котки. Докато в Иран пък ги наричат също така и ширазски котки. Да, говоря именно за онези, дългокосместите, с нацупената по default муцунка, които са погрешно смятани за толкова симпатични 🙂

Жената донесе съдове и прибори и сервира супа на всички. Не можете да си представите почудата ми, когато видях плуващите в нея

лешници!? Е няма толкова яка супа!

Или просто обичам ядки, ако ще да са вложени в супа, както и да е 🙂

Попитах ги относно ферибота за Кешм, но ми казаха, че не знаят кога отплава последният курс. Това даде причина да допусна, че той не се движи денонощно.

След раздумката дойде време да изкараме мотора. Но не и преди да сме си направили снимка за спомен.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Както се и очакваше, падна немалка борба с мотоциклета, докато го върнем отново на пътя пред голямата порта.

И така,

продължих към Кешм

Беше започнало да се заоблачава, а мен отново ме преследваше онова натрапчиво усещане, че ще ме вали. Не че това ме притесняваше особено.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм, – пустиня Лут – Иран с мотор

Неусетно започнах да увеличавам темпото и скоростта. Бях си наумил, че искам да стигна до острова още днес, за да започна разглеждането му призори без да губя време в чакане на първия ферибот натам.

Имах лошото предчувствие, че нещо неприятно ще се случи. Или както на български го наричаме – дейба вю. Не се вслушвах.

Малко след това навлязох в

Бандер Абас, откъдето продължих за Бандар е Пол,

за да се кача на ферибота. Правеше ми впечатление, че карам по-бързо, и тогава връщах газта обратно до нормалното. Тъкмо там

зад гърба ми се лепна патрулка и пусна бурканите

Не даваха някаква индикация, че искат да спра, нито пък ме изпреварваха. Бяха по-досадни и от бълхи… А много мразя някой да ми кара на буркани зад мен. За щастие свиха към полицейското управление отдясно, когато стигнахме до него.

Вече бързах дори още повече и това никак не ми харесваше.

Както си карах по главния път, навигацията реши да ме прекара по някакъв друг, уж по-пряк. Върнах се, аз си знам как, и поех по този, уж по-прекия. Както казах, бързах и не погледнах по-подробно картата на навигацията. Пътят бе отегчаващо прав и в нелошо състояние, така че отново карах малко по-бързо от нормалното. Пътят започна ту да се изкачва нагоре, ту да се спуска надолу, което само ограничаваше видимостта ми.

И докато в единия момент препусках нагоре-надолу по пътя, в следващия момент, след като изкачих поредното мини възвишенийце, видях на 30 метра пред себе си как

цялото платно е покрито с пясък,

а на всичкото отгоре имаше и дълбоки коловози в него. Използвах спирачките максимално, но в следващия момент вече бях в пясъка, борейки се да го задържа в правия път. Буквално казано.

Тъкмо си мислех, че ако и този път ми се размине, вече ще карам МНОГО по-внимателно, когато моторът спря до нула, веднага след което полегна наляво като една същинска Тодора, а аз го последвах с пирует и кълбо настрани, макар и против волята си…

Падането беше все едно от място,

а каската ми дори не докосна земята, т.е. пясъка.

Причината бе възвишение в коловоза, което моторът за щастие не успя да преодолее. Все пак бях дал всичко от себе си, за да намаля скоростта максимално преди да вляза в коловоза, който си бях набелязал.

За щастие моторът падна на „правилната” страна, а именно лявата. Само напомням, че ауспусите ми са отдясно. Така де, чопърджийски неволи.

Махнах чантата от резервоара, свалих каската и ръкавиците и опитах да го изправя. Уви, не се получаваше. Гумите бяха излезли високо над коловоза, а с всичкия багаж по него си тежеше доста.

Вече бях започнал да свиквам с мисълта, че ще трябва да свалям багажа от него, за да успея да го вдигна, когато сякаш от нищото се появи едно момче на моите години, но за щастие значително повече килограми. Паркира мотора си и дойде при мен, виждайки ситуацията. Сякаш бе напълно излишно да му се моля със знаци да ми помогне, тъй като без да обели и дума хвана облегалката на Сянката, аз пък кормилото и като на шега го изправихме, връщайки го обратно в коловоза. Стоеше си там без дори да пускам степенката. Чудесно, а? Кабелчето на сензора за температура на маслото, който бях монтирал, се беше отскубнало, но това ни най-малко не ме притесни.

Предположих, че горивото от карбураторите е изтекло, така че отново включих в действие ключето за захранване на горивната помпа. Обикновено няколко секунди по-късно честотата на работата ѝ намалява до нула, когато карбураторите са пълни догоре. Този момент обаче не идваше. Същевременно нямаше никакъв теч от никъде!? Пробвах да запаля – не пожела…

Тогава вече се почувствах като героя на Джошуа Джаксън в One week, който вперил поглед в небесата крещеше неистово:

“Whyyy!? Why won’t you start!?”

Тъй като момчето видя, че не говоря фарси, звънна на свой приятел и ми даде телефона да говоря с него. Човекът отсреща ми обясни, че не е нужно да се притеснявам, защото след малко ще дойде автомобил, ще натоварим мотора и ще го закараме на майстор. Също така спомена, че има и къде да пренощувам. Учтиво му обясних, че съм много благодарен за отношението и за помощта от страна на момчето, което бе до мен, но ще се справя и сам с мотоциклета си, пък и все още бързах да стигна до острова.

През това време беше дошъл друг приятел на моя нов приятел. Докато се чудех какво да правя, захраних отново помпата и успях да запаля!

Двамата ми помогнаха да изкарам мотора от коловоза, продължавайки напред, след което им благодарих от все сърце, казахме си „чао” и те тръгнаха в обратната посока. Вече се беше стъмнило напълно.

Продължих плахо и много внимателно

напред по пътя. Не исках повече неприятни изненади за вечерта. И само минута по-късно стигнах до участък, в който

5 – 6 метра от пътя бяха като срязани с нож и спуснати метър надолу.

Спрях, изгасих двигателя, оставяйки фара да свети, слязох от мотора и останах безмълвен за няколко минути. Ако не беше се случило това нещо преди малко, пътуването ми можеше много лесно да приключи именно тук. Понякога просто усещате как някой отгоре ви намигва с усмивка. Явно е твърде рано за подобни сценарии.

Огледах пеша пътя напред, осветявайки го с челник, но офроудът ми беше дошъл малко в повече, затова възседнах отново мотора и тръгнах обратно.

Не можех да спра да мисля, че тези пясъчни коловози бяха абсолютно нищо, кръгла нула, в сравнение с това, което можеше да ми се случи, ако ги нямаше. Явно са своеобразния „знак“ да се внимава по-нататък по пътя.

Реших, че

най-разумното е да приключа с карането за днес

Вече бях достигнал непознати за мен висини на неадекватност и имах чувството, че затворя ли очи, мигом ще заспя. Подминах пясъчния участък и излязох встрани от пътя, за да разпъна лагера си.

Смятах, че вече няма да има кой знае какъв трафик тук, но тогава се появиха четирима други мотористи на два мотора и дойдоха при мен. Казах им, че съм се

запътил към Кешм,

а те ми дадоха знак да карам след тях.

Добре, от мен да мине. Но само този път!

След поне 20 – 30 минути офроуд ме изкараха отново на пътя и ми показаха посоката, в която да продължа, а те поеха в противоположната. Погледнах навигацията само за да установя, че вместо всичко това можех просто да се върна по асфалтирания път назад, след което да карам също само по асфалт, за да стигна дотук. Да, малко повече път, но по АСФАЛТ. Мамка му.

Напрежението вече ми беше дошло в повече, затова проведох един бърз телефонен разговор, колкото да се успокоя поне малко.

И така,

продължаваме към остров Кешм!!!

Щом четете това и сте стигнали чак дотук, сигурен съм, знаете много добре онова чувство, което изпитвате на мига, щом гумите ви стъпят отново на асфалт и усетите онова колосално сцепление, което ви кара да навиете газта докрай!

По-нататък стигнах до поредния военен пункт, каквито често се срещаха в южните части на страната. За 5 дни в страната за пръв път ме помолиха да отбия. Поговорихме си малко, след което ме отпратиха.

Следващата ми спирка бе на гишетата за ферибота

UNKLE – Lonely Soul

Малко след като спрях пред бариерата ме поканиха в климатизирана стая, където освен да ми сканират документите, се наложи да попълня и кратка листовка относно пребиваването си на острова. През това време се заприказвахме с другите служители, почерпиха ме фурми и ледено студена вода.

Един от въпросите в листовката, за която споменах, бе къде ще нощувам. Викам им – чадър. И показвам с ръце. Казват „ок, пиши”. Пиша аз „chadar“ с цялата си глупост, а момчето ми показва дисплея на смартфона си, на който пише „traveling tent“. Ей, ученото си е учено, бе.

Оказа се, че фериботът е безплатен за мотоциклетисти.

Супер, само дето има един час до отплаването му.

И така, наредих се на 30 метра от него, където други униформени служители ме бяха помолили да паркирам.

Докато чаках да ми дадат знак да се качвам, хапнах набързо и си направих малко записки.

Когато най-после ме отпратиха към ферибота, малко преди него ме спря друг човек, явно от екипажа, който със сериозен тон и изражение на брадясалото си лице ми искаше билет. Е от къде да ти го взема, казаха ми, че не трябва. Призна си без бой, че се майтапи, и ми метна с усмивка на лице да продължавам към края на палубата. Това бе доста примитивен ферибот, предвид че имаше рампа само от едната страна. Заради това и автомобилите се качваха на приятно хлъзгавата му палуба на задна предавка.

След като закарах мотора в дъното последва моментът ми на уединение с него.

Едва тук за кратко ме обзе онова чувство на притеснение,

че съм доста далеч от дома и не знам какво бих правил, ако нещо се случи с мотоциклета. Бях убеден, че подобни мисли понякога се въртят в главите на всички соло пътешественици. Вече дори си представях как го натоварвам на гърба на някой Мак, който да ни закара поне до турската граница, хаха. Каквото и да правиш, никога не можеш да предвидиш всичко, така че няма смисъл дори да го мислиш. Пък и ако никога по време на пътуването си не се изгубите, не се уплашите или не се зачудите защо сте напуснали зоната си на комфорт, значи не го правите правилно.

Малко след като вдигнаха рампата и отплавахме, онзи същият човек с брадата дойде да ме покани при екипажа, в просторно помещение няколко палуби по-горе. Отново ме гостиха с чай и вода, отново разказвах откъде идвам и накъде евентуално отивам.

Кешм, Иран

Буквално не усетих кога дойде време да слизаме от ферибота.

Остров Кешм

Тук отново започна едно преснимане на документите ми (този път с телефон), съпроводено с попълване на друга бланка. След като приключихме формалностите, продължих по пътя в търсене на хранителен магазин.

Малко след 22:30 вече си бях намерил място за бивакуване точно

до брега на Индийския океан

Покана не ми трябваше, бях готов да вляза във водата още преди да съм разпънал палатката.

Хайде, стига толкова приключения за днес. Героите са уморени, време е за сън. Най-тежкият ден от това пътуване приключи. В крайна сметка нищо чак толкова не се беше случило – единствената щета е откъснатият кабел за температура на маслото. Едно нещо по-малко, което да отвлича вниманието ми. Това не бе първото ми изпускане на Сянката, надали ще ми е и последното.

Започна да ми липсва зеленина около мен.

Но много повече ми липсваше нормалната комуникация. Започна да ми омръзва всеки опит за диалог да започвам с “no farsi, englisi”, да отбягвам въпроса колко струва возилото ми и да обяснявам, че то е само с два цилиндъра. Четирите лули на свещите много ги объркваха, завалиите. Twin spark, какво да правиш. Японска му работа. Но въпреки всичко това не си купувах локална sim карта с интернет, все пак не това бе идеята на пътуването ми.

След употребата на толкова много сол напоследък успях дори да разраня долната си устна. Не правете такава грешка, организмът ви знае много добре какво му е нужно, така че ако не сте забелязали да се потите твърде интензивно, то не предозирвайте и солта.

Navitel, чак толкова да ме подведеш не бях очаквал.

За малко да се „наджипиеся” заради теб. И не само това, ами и получих страхова невроза от изненадващи пясъци на пътното платно.

Час по-рано за пръв път ползвах паспорта си по същество, to literally pass a port. Йей! Освен това в този ден

стигнах до най-източната точка, на която някога съм бил

Много се радвам, че евтиният китайски телефон издържа не само наводнението на идване, ами и тукашните високи температури. Да си призная, това бе сред нещата, които ме притесняваха преди да тръгна.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

С Голф до Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене:

С Голф до Лондон

част първа

Здравейте, любители на пътешествията!

Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а реших да направя едно кратко пътуване до Лондон. Получи се много добра разходка, затова и реших да напиша един кратък пътепис за Лондон през моите очи.

Може би преди това все пак трябва да поясня защо

този път отправната ми точка е Германия,

а не България. Малко след миналогодишното ми приключение до кавказките държави заминах за Германия, където започнах специализация по ушни-носни-гърлени болести. И вече от една година съм тук като все още привиквам към новия си живот, но нося България в сърцето си всеки ден и мислите ми все ме теглят към дома. Но както и да е… следващите няколко години ако всичко е нормално ще гурбетчийствам и ще се уча на занаят, а след това имам огромното желание да се завърна вкъщи 🙂

Една скромна карта на маршрута ми:

С Голф до Лондон – карта на маршрута

На отиване направих една

спирка в град Дюнкерк, Франция,

а както на отиване, така и на връщане се спрях в пристанищния английски град Дувър. И така… нека започна краткия си разказ. Моля не информирайте немските власти, че колата ми е с българска регистрация. Защо е така е тема на друг разговор, но нека кажем, че за момента усърдно съм скрил Голфа в един гараж 😀

С Голф до Лондон

Прекосих Рурската област в Северен Рейн-Вестфалия, след което бързо напуснах Германия. Под колелетата бързо се изнизаха Айндховен в Нидерандия, както и красивите белгийски градове Антверпен, Гент и Брюж. Така достигнах град Дюнкерк във Франция, откъдето трябваше да отплавам

с ферибот към Обединеното кралство

Любопитно ми беше да посетя града, основно заради едноименния филм на Кристофър Нолан от 2017-а година. Повечето хора сякаш го оплюват, но на мен много ми допадна. Не съм филмов критик, но този филм за мен бе много въздействащ и успя да ме пренесе на въпросния плаж по време на тези исторически събити, и сякаш поне минимално почувствах какво е било в душите и сърцата на онези млади момчета, които са чакали евакуацията и са се надявали да избегнат сигурна гибел.

А иначе самият

Дюнкерк е непретенциозно и спретнато френско градче,

което иначе не блестеше с нещо по-специално. Ето го и плажа:

Плаж – Дюнкер, Франция

Еми…плаж, бе, плаж. Всъщност лятно време сигурно е приятно местенце. Имаше и доста хора, които караха уиндсърф, сигурно условията не са лоши.

Имах желание да отида до музея, посветен на операция „Динамо“, което е всъщност въпросната евакуация на английски и съюзнически части от бреговете на Дюнкерк, но времето ме притискаше и се наложи да се отправя към фериботния терминал. В последствие в Англия научих доста за тези исторически събития, но за това ще стане дума по-късно в разказа.

И така, само те тоя останá неевакуиран на плажа в Дюнкерк, така че побързах да отплавам към Острова 🙂

Плаж – Дюнкер, Франция

Вече във ферибота:

Ферибот Дюнкерк – Дувър, Англия – С голф до Лондон

Отплаване:

Ферибот в Дюнкерк, Франция – С Голф до Лондон

Плаването

продължи около 2 часа и половина, след което вече се съзря английския бряг.

Ферибот в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Отскоро се оборудвах с един разклонител за кола, че нещо много високотехнологичен стана този Голф и много неща се събраха за зареждане. Много ми стана смешно като включих всичките джаджи. Бях убеден, че ако ме види така някой полицай със сигурност ще ме помисли за някоя активизирала се спяща клетка, макар и да бях гладко избръснат 🙂

Джихадист в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Акостирахме във

Великобритания

и без да губя никакво време се отбих да разгледам т.нар.

„бели скали край Дувър“,

природна забележителност. Красиво място, а

Англия

ме посрещна с уникално време.

Скалите на Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Над

Дувър

се извисяваше внушителен замък, който обаче вече беше затворен по това време, затова реших да се отбия на връщане и вместо това се спуснах за една бърза разходка из градчето, за да добия първи впечатления от Англия.

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Три неща ми направиха впечатление в Дувър.

  • Първото беше архитектурата, която е доста по-различна от континентална Европа и предаваше една съвсем друга атмосфера.
  • Второто нещо бяха многото хора в незавидно социално положение, които въпреки следобедния час бяха в много нетрезво състояние. Не…съжалявам, това не е подходящо описание. В нетрезво състояние е човек пил 3 бири…тези се бяха наковали на талпа и едвам се крепяха по пейките.
  • И третото нещо бяха многото поляци по анцузи…Източна Европа бе подобаващо представена 😉

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

За първи път бях в

страна, където се шофира отляво

и естествено ми беше любопитно как ще стане този номер, дали ще е сложно и дали ще вляза в насрещното някъде.

Първите 10 – 15 км бяха действително шок

и леко ме хвана шубе как ще се оправям, но всъщност мисля, че много бързо се свиква, още повече когато маркировката и знаците са адекватни.

Време беше да продължа

пътя си към Лондон

Pleven represent по английските магистрали 😉

С Голф до Лондон И един клип в стил „Бай Ганьо из Европа“ относно първите ми сблъсъци с движението отляво 😉

Пристигнах в

Лондон

вечерта и се настаних в хостела си. На следващия ден се отправих към метрото, за да започна обиколката на центъра. Хостелът се намираше в много симпатичен и спокоен квартал:

С Голф до Лондон, Англия

Лондон ме зовеше:

С Голф до Лондон, Англия

Бях се записал за една безплатна пешеходна обиколка, но верен на принципа „по-добре 5 мин по-рано, отколкото 5 мин по-късно“ подраних с около половин час и се разходих около метростанция „Green park““ Тук вече ме удари

истинското клише за Лондон – червени двуетажни автобуси, черни таксита

и великобритански знамена:

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Лондонско такси – С Голф до Лондон, Англия

Пред Бъкингамския дворец

с паметника на кралица Виктория:

Краица Виктория – С Голф до Лондон, Англия

Настана време за обиколката. Гидът ни беше поляк и беше много умел разказвач. Пред Бъкингамския дворец ни разказа доста интересни и любопитни истории от

Британския кралски двор

и всичките интриги, които са се случвали там през последните два века. Една история, която ми беше особено смешна бе за крал Джордж III, който е страдал от заболяването „порфирия“, характеризиращо се с нарушение в синтеза на хемоглобин, който е транспортният протеин за кислород в състава на червените кръвни клетки. При това заболяване се натрупват токсични продукти в тялото, което води до множество последствия, едно от които е и умствено изоставане. Съответно британските медици по никакъв начин не са свързвали това с кръвосмешенията в кралското семейство… няма логика. От друга страна той, за разлика от баща си и предците си бил верен на съпругата си, докато предишните са имали множество любовници. И така се стигнало до заключението, че вероятно там някъде ще да е причината за неговото заболяване 😀

Бъкингамски дворец – С Голф до Лондон, Англия

Уестминстърското абатство,

където се извършват кралските коронации.

Уестминстърско абатство – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към

площад „Трафалгар“

Много приятно и просторно място, и обичан площад за уговаряне на срещи. Площадът се доминира от огромна колона, посветена на адмирал Нелсън, който побеждава Наполеоновия флот във въпросната битка при Трафалгар. Самият адмирал губи живота си в битката. Колоната беше огромна и трудна за фотографиране, затова снимах площада без нея.

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, АнглияСтигнахме и до градинката зад сградата на

Парламента и Биг Бен

Беше грейнало чудесно слънце и дори най-малките лондончани се наслаждаваха на топлото време:

Англичанче – С Голф до Лондон, Англия

Нямаше как да пропусна да се снимам и с този началник:

С Чърчил – С Голф до Лондон, Англия

Сграда на Парламента и известния Биг Бен.

Биг Бен

се нарича само часовника, а не цялата кула. Кръстен е на световния шампион по бокс в тежка категория Бенджамин Каунт, живял през 19-ти век. Самата му личност е отдавна забравена, но споменът за него продължава да е жив на това световно известно място. Друг забавен факт е, че архитектът, който е проектирал часовника е имал страх и ненавист към римската цифра „X“ тъй като за него това била „цифра на Дявола“, поради което умишлено всъщност на циферблата на часовника изписал буквата „F“, която наподобява „X“ и отдалече съвсем не се и забелязва разликата:

Биг Бен и Парламента – С Голф до Лондон, Англия

Биг Бен – С Голф до Лондон, Англия

На този етап от обиколката имаше кратка почивка. Запознах се с младия поляк Войцек от Шчечин. Оказа се, че е студент по медицина първа година.

– Еми ето, аз пък съм лекар. Специализирам уши-нос-гърло в Германия.
– Сериозно? Не приличаш на лекар…

Все още не знам дали да разтълкувам този коментар като нещо положително или отрицателно 😉

Тръгнахме с него на кратка разходка. Поглед към

Окото на Лондон

от един от мостовете на Темза:

Лондонското око – С Голф до Лондон, Англия

Седнахме да се освежим с някоя напитка на

площад „Трафалгар“

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи в посока катедралата „Св. Павел“…към старата част, където всъщност се е намирал

старият Лондон

Градът се е създал чрез сливането на множество градове и села, за да достигне огромната си площ в днешно време. Това също е отразено формално в администрацията и пощенските адреси като символ на запазването на традициите. Формално до този момент не се намирахме в „the city of London“, а в „city of Westminster“.

Най-старият пъб в Лондон,

оцелял през големият пожар през 17-ти век, който изпепелява около 80% от града тогава.

Лондонски пъб – С Голф до Лондон, Англия

Стигнахме до изящната

катедрала „Св. Павел“

St. Paul's Churchyard, London EC4M 8AD, Великобритания

Съвременната сграда е построена през 17-ти век, след като оригиналната сграда изгаря по време на споменатия вечер голям Лондонски пожар през 1666-а година.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Новата сграда е построена в римокатолически стил, като куполът наподобява този на базиликата „Св. Петър“ в Рим.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Поглед към близкия площад. Сградата в средата е старата сграда на

Лондонската борса

На заден план се виждат част от модерните небостъргачи, които масово се строят в последните 20 години.

Лондонската борса – С Голф до Лондон, Англия

Ходейки си по улицата се опитвах да хвана някой друг щрих от забързания градски живот:

Градски транспорт – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към най-красивия и известен мост в Лондон –

Tower bridge

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Преди това обаче се отбихме до

Tower of London

– средновековен замък, който е построен още от Уилям Завоевателя. Бил е използван първоначално като кралски дворец, модифициран неколкократно през вековете, след което се превръща в затвор. Тук безплатната пешеходка обиколка завърши, а гидът ни разказа още една смешна история как дори с рима може да се запомни..и то в хронологичен ред…каква е била съдбата на всяка от шестте съпруги на крал Хенри VIII.

  1. Divorced
  2. Beheaded
  3. Died
  4. Divorced
  5. Beheaded
  6. Survived

😉 🙂 😉

Крепост Тауър – С Голф до Лондон, АнглияСбогувах се с Войцек и му пожелах много успехи по по-нататъшния му път. Отправих се да разгледам Tower bridge от по-близо:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Докато чаках една тълпа туристи да се разкара към мен дойде един човек и ме помоли да го снимам с моста. Снимах го, след което го попитах откъде е. Обикновено не ги разпитвам, но пък ми се стори, че говори с източноевропейски акцент и си казах „този ще да е от нашите“, и ми стана любопитно.

– From Turkey – отвърна той – And you?
– Bulgaria.

Тъкмо се готвех да му вкарам непреходния лаф „Оо, комшо!“, когато той каза:

– Здравей!

Така се запознах с Кадир, родом от Разград. Напуснал България като малко момче в хода на Възродителния процес и от 28 години живее в Анкара. Въпреки това нямаше как да не отбележа пред него, че говори перфектен български.

– Благодаря. Имам много приятели в България, а и учих магистратура в НСА.

Кадир е професионален футболен треньор и дошъл в Лондон с цел кариерно развитие и израстване. Към момента е треньор във футболния клуб Queens Park Rangers. Разговорът с него се разви много непринудено и естествено, затова реших да го съпроводя до другата страна на моста, където той имаше среща и отиваше всъщност на турска сватба. Разпита ме аз какви ги върша и му разказах, как преди 1 година отидох в Германия, за да специализирам и как въпреки многото положителни страни на това мое решение все още ми е трудно да свикна и ми липсва България, както и семейството, и приятелите. На сбогуване Кадир много ме окуражи и ми каза:

– Иване, хубава работа си започнал. Гледай си целите и амбициите, не се страхувай, че си сам. И аз съм сам, всеки е сам в чужбина. Не мисли за нищо, постигни си целта, пък после се върни като искаш.

Разделихме се като добри приятели, макар да се бяхме запознали преди едва половин час:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

В този момент вече усещах, как направо вече съм слънчасал и силите ми бяха на привършване. Реших да продължа разходката си из центъра и лека-полека да поема обратно към хостела.

Лондонското метро

за мен бе изключително цветно и разнообразно. Беше си направо вдъхновение и много ми се прииска да го представя по малко по-артистичен и абстрактен начин:

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Трябваше да се вечеря нещо и все пак

бай ви Иван нали вече не е плевенски бек, а лондонски аристократ,

така че реших да опитам

прословутото английско „Fish and chips“

Има избор от различни риби, аз си избрах треска, която познавах от пътуването ми в Португалия. Приготвиха ми я двама чисти англичани с анадолски произход:

Фиш енд чипс – С Голф до Лондон, Англия

Какво представлява… ами пържена риба с картофи! Нищо повече. Хич ги няма с кухнята тези хора 😉

Този плакат в хостела ме развесели:

Маймуна на плакат – С Голф до Лондон, Англия

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Ето къде можете да спите изгодно в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

Корфу (3 – 4 ден): Керкира: Нощен живот и завръщане

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с втората половина на втория ден от пътуването Тони из Корфу – първият ден разказваше за пътя от София, през Игуменца до Дасия,в началото на втория се качихме до крепостта Ангелокастро, а в продължението на втория ден отидохме до манастира Палеокастрица. За последно започнахме с началото на третия ден, в който видяхме двореца  Ахилион и крепост на Керкира, а в днешното продължение ще видим нощния живот и ще поемем обратно към дома

Приятно четене:

 

Корфу

продължение на ден трети и целият четвърти ден

Керкира: Нощен живот и завръщане

 

 

 

Поседяхме по до към 18:00 ч. този ден защото искахме да напазаруваме, да направим сандвичи за следващия ден за закуска и за из път и да вечеряме след което бяхме планували вечерна разходка в Керкира. По една бърза баня и салатка:

Къмпинг на Корфу Къмпинг на Корфу

 

 

 

Стана към 20:30 ч. и запалихме към

Керкира

като си бяхме набелязали паркчето около крепостта. Слезнахме на долу и лудницата беше още по голяма. Място за коли нямаше бяха наредени отстрани по улицата в продължение на 3 – 4 км предполагам не съм ходил до края на опашката, по големия проблем беше, че вече нямаше място и за мотор като нашия да спрем.

Керкира, Гърция

 

Скутери и мотори плътно на по 20 см един до друг, и един голям паркинг целия плътно наредени кошмар. Една кола на аварийки спряла до наредените скутери и гледам зад нея едно по голямо място чист късмет, завъртях мотора и с няколко маневри го вкарах на въпросното място като двата скутера около мене бяха пак на по 20 см.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

Даже и на пешеходните пътеки бяха наспрели скутерите, тъй като нямаше къде другаде. Не че някой спазва пешеходните пътеки – никой не спира, всички карат като бесни.

Нощен живот, Керкира – Корфу

 

Тръгнахме на разходка – доста приятен е центърът, с едни малки тесни улички и високи сгради, около тях доста уютно се чувства човек.

Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу Нощен живот, Керкира – Корфу

 

 

 

 

На едно място бяха се събрали едни младежи духов оркестър и свиреха доста приятно като се получаваше една хубава акустика между сградите направо красота.

Оркестър, Керкира – Корфу Оркестър, Керкира – Корфу

 

 

Ето това свиреха:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

А тук можете и да ги чуете (видео):

http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Corfu_18_07_2013/

Диригентът:

Оркестър, Керкира – Корфу

 

Малко нощни снимки:

Нощна Керкира – Корфу Нощна Керкира – Корфу

 

 

Старата крепост:

Нощна Керкира – Корфу

 

Стана късно и запалихме към къмпинга. Не знам защо по тези тесни смотани пътища всички се състезават. На един светофар посред нощите една мощна леля с една пробита алфа 145 като реши, че ще ме дърпа и онази алфа реве, форсаж здраво, аз си набирам нормално – онази до мене ще избухне. Викам – ей, малумна работа – и върнах газта, ще вземе да кривне и да ни пречука, баси хората. Всеки натиска, бърза за някъде – пък то разстоянията са по 10 – 20 км най- дългите, не знам защо така бясно карат 24/7 :).

Легнахме си късно към 23:30 ч. като имаше една новодошла група – цял рейс, за който не бяха подготвени явно и думкаха и крякаха цяла вечер, при което ги сложиха да спят в къмпинга на една поляна и спалните чували на земята – и така: 50 човека :). Бях замислил отмъщение за другата сутрин с един як форсаж в 6:00 ч. ама не го осъществих е крайна сметка :).

Четвърти ден

На другата сутрин станахме рано в 6:00 ч. бяхме решили да гоним ферибота в 8:30 ч. Имахме си сутрешен гост:

Къмпинг, Керкира – Корфу

 

Мотора натоварен готов за път:

Мотор, Керкира – Корфу

 

Отивам на пристанището

към 7:30 ,ч. оставям мотора и тръгвам по будките на „женския пазар“, където е превозвача за 8:30 ч.

Обаче през това време един ми вика – „Ела, ела, имаме ферибот в 9:00 ч“. Викам му: „Искам в 8:30 ч.“ Онзи вика „Мотор с двама човека ли сте?“ – викам „Да“ – „Ще ти дам на половината пари билетите!“ – хаха! и веднага ме заинтригува.

Вика ми „17,75 Eur всичко“ – не е точно на половина, но си е почти 30 лв по-надолу и се навих да почакаме още 30 мин. Гледам билетите после, които са само на гръцки и нещо пише „двама пасажера 50 % и 5 Eur на човек“ и – по-надолу – „мотор под 250 кубика 7,75 Eur“. Викам си „тоя ни метна с’а ще ме карат да доплащам“, ама после викам „сигурно така се прави отстъпката“. Заседнахме да чакаме и междувременно дойде още едно варадеро (вид мотор – бел.Ст.) – пак жълто, но по-стария модел с двама австрийци, мъж и жена, обаче натоварено много повече от нашето.

Дойде кораба, разтовари колите и викам си „сега ще ни качат нас първи, щото сме отстрани“. Ама – не! Зависнахме на моторите пред рампата на ферибота и почнаха коли да товарят. И така на слънцето висяхме около 50 мин и ни натовариха последни – направо изгорях. С билета нямаше проблеми.

После, докато пътувахме, се разговорихме с австрийците, които бяха на около 45 години. Те, хората, по-малко километри от нас бяха карали – хаха. Дошли от Австрия до морето – 450 км – не разбрах кой град, хванали ферибот за Игуменица, след което за Корфу и така. Сега пътуваха за Лефкада и Закинтос, имаха 20 дена и обикаляха крайбрежието спокойно, без да бързат. Спят на квартири и са доволни. Викам им „защо дойдохте на тоя остров“ :), а те казват – било австрийска традиция да се ходи на Корфу. Не знам точно историята, но май е бил австрийска собственост по едно време и тази кралица Сиси е австрийка, и затова – предполагам :)

Пристигнахме в Игуменица след 2 часа и точно в 11:00 ч. стартирахме

обратно по магистралата

Бях заредил предната вечер на острова, защото не ми се занимаваше да въртя из Игуменица да търся бензиностанции. Газ обратно – и след единия тол спряхме са кратка почивка и да хапнем по сандвич.

Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица Магистрала за Игуменица

 

 

 

Оттам – пак по магистралата до бензиностанцията на 284-и км – преди Солун. Заредихме, пийнах една кола, че ми се спеше зверски и – към

България.

Стигнахме бързо и безпроблемно, но вече беше 34 градуса и беше доста жега. Този път реших да мина през обхода в Петрич – доста натоварено в неделя, но с мотора леко-полеко ги изпреварих колите една по една. Спряхме на Градешница, което си е класика да похапнем от вкусните пържоли на Митака.

Градешница с мотор

 

След което минахме още 150 км и акустирахме дома след 1420 км.

На мотор до Корфу

 

 

На острова минахме около 140 км. Общо всичко изхарчихме около 700 лв.

Като цяло

моето мнение е, че острова не е подходящ за почивка тип „плажуване на море“. Като цяло почти няма плажове: голяма брегова ивица и малко плажове, като тези откъм Италия водата не става, много е студена.

Забележителностите не са кой знае какво, по-скоро са по натамънени, за да могат да ти събират пари и да привличат туристи. Страшна скъпотия без особено покритие. Островът е в някакво изоставено положение, слаба поддръжка и според мен запада малко по малко. Предполагам световната известност го прави толкова посещаван и това, че има летище, което кара много туристи, както и пригоденото пристанище да посреща круизерски кораби.

Природата е само камъняци и някакви храстообразни дървета, както и змии и гущери :). Мога да направя сравнение с остров Тасос, на който съм бил няколко пъти, доста по-зелен е отколкото Корфу, има много по-голяма плажна ивица, като има страхотни плажове с пясък.

Къмпингът, на който бяхме на Корфу е един от най-добрите и е много по-зле от колкото Golden Beach на Тасос – много по-слабо поддържан и по-мърляв. Странното беше, че и хладилник няма общ, ами трябва да си плащаш, ако искаш да ползваш – което по Халкидики и Тасос си е нещо нормално да има общ хладилник. Цените са пъти по-скъпи на Корфу, отколкото на Тасос – както храна, забавления и спане, така и транспорт с ферибот. Посетихме Корфу заради световната му известност, но не вярвам да повторим, докато Халкидики и Тасос ги повтаряме много пъти и все още ни харесва.

До нови срещи !!!

Всички снимки:

http://www.tonyco.net/pictures/Corfu_18_07_2013/index.html

3D снимка на Ахил:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Corfu_18_07_2013

 

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

о.Корфу

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:  

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало  Арабското( мавърското или  ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската  Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и  риск Тариф и Тарик дебаркирали  отново през пролетта 711 г. и  отново повели  конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли  711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла  пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на  днешна Испания и Португалия.

 Арабска (берберска) конница, Испания

  Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от  Дамаск  андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз  преминали във вътрешни борби  между араби и бербери до идването на власт(746г.)  на напълно независимите  Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите  атакуват Европа  и от другия фланг - от изток . При  обсадата на Константинопол  те  обаче  са  отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

 Ферибот Танжер, Мароко – Тарифа, Испания

 

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя  ни на борда му стана  един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]нос Пунта де Тарифа, Испания Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Тарифа, Испания Вълнолом[/caption]   Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

 Тарифа, Испания

Първата контрабандна  мароканска цигара в

Тарифа

От името  тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Автобус – Тарифа, Испания Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език  ни зарадва  Илиан, земляка от Плевен, шофьора на  гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи  и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия  Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

 Дон Кихот

  Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]Скалата на Гибралтар Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над  пристанищетo в Алхесирас  величествено се издига  THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище  и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е  само 60 евро!

 Алхесирас, Испания

Срещу последната спирка на пристанището  е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Алхесирас, Испания Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]   Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Costa del Sol, Испания Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]   Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Торемолинос, Испания Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така  направихме  една хубава  обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00  часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Гаспачо Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори  продават билети два пъти седмично  до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]река Гуадалкивир, Андалусия река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките  на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]Щанд за охлюви, Кордоба Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Кордоба, Испания

Само с  по една раничка багаж на гръб като охлювите   на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него  ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е  между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE)   позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Карта на Кордоба, Испания Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Кордоба, Испания Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan  тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на  Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Вътрешния двор[/caption] Във  вътрешния двор цареше весело оживление пред  концерта  в 22:00 часа, защото цената на бирата беше  народна  по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Фиеста[/caption]

Така кабарето  се превърна във Фиеста !

 Ферия – Кордоба, Испания

А утре ни очаква Ферия !   Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров  *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:  

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало  Арабското( мавърското или  ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската  Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и  риск Тариф и Тарик дебаркирали  отново през пролетта 711 г. и  отново повели  конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли  711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла  пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на  днешна Испания и Португалия.

 Арабска (берберска) конница, Испания

  Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от  Дамаск  андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз  преминали във вътрешни борби  между араби и бербери до идването на власт(746г.)  на напълно независимите  Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите  атакуват Европа  и от другия фланг - от изток . При  обсадата на Константинопол  те  обаче  са  отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

 Ферибот Танжер, Мароко – Тарифа, Испания

 

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя  ни на борда му стана  един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]нос Пунта де Тарифа, Испания Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Тарифа, Испания Вълнолом[/caption]   Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

 Тарифа, Испания

Първата контрабандна  мароканска цигара в

Тарифа

От името  тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Автобус – Тарифа, Испания Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език  ни зарадва  Илиан, земляка от Плевен, шофьора на  гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи  и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]Арабска крепост – Тарифа, Испания Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия  Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

 Дон Кихот

  Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]Скалата на Гибралтар Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над  пристанищетo в Алхесирас  величествено се издига  THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище  и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е  само 60 евро!

 Алхесирас, Испания

Срещу последната спирка на пристанището  е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Алхесирас, Испания Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]   Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Costa del Sol, Испания Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]   Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Марбея, Испания Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Торемолинос, Испания Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така  направихме  една хубава  обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00  часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Гаспачо Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори  продават билети два пъти седмично  до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]река Гуадалкивир, Андалусия река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките  на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]Щанд за охлюви, Кордоба Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Кордоба, Испания

Само с  по една раничка багаж на гръб като охлювите   на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него  ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е  между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE)   позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Карта на Кордоба, Испания Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Кордоба, Испания Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan  тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на  Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Вътрешния двор[/caption] Във  вътрешния двор цареше весело оживление пред  концерта  в 22:00 часа, защото цената на бирата беше  народна  по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания Фиеста[/caption]

Така кабарето  се превърна във Фиеста !

 Ферия – Кордоба, Испания

А утре ни очаква Ферия !   Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров  *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Танжер, Мароко (С мерак към Андалузия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа ;) Приятно четене:  

Танжер, Мароко

 С мерак към Андалузия

   Фламенгото, сангрията,  картините на ориенталистите и легендите  за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато  попаднах на кинофестивала Менар. [caption id="" align="aligncenter" width="641"]Мароканската  драма  „Любов в медината“ „Любов в медината“[/caption] Мароканската  драма  „Любов в медината“ ... [caption id="" align="aligncenter" width="350"]Мароканската  драма  „Любов в медината“ „Любов в медината“[/caption] ... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради  и събуди мерака ми  за това  приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия  са  неразделни като двойка влюбени .

 Мароканската  драма  „Любов в медината“

    Пламъкът, с който  мароканският учител от комедията  ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия  Омаядски халифат превърнал се в

Кордовски халифат ,,Ал  Андалуз

в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня  само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики. [caption id="" align="aligncenter" width="300"]Берберската империя на Алморавидите и Алмохадите Берберската империя[/caption] Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся  следите  от романтичното минало  на Берберската империя  в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада. 12 май 2013. Гласувах рано  и след неделната литургия  се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите  муцуни са пак  в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна,  отлетяхме  за  Лондон. Така с low cost   компаниите  прелетяхме:
  • първо с  Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
  • RyanairЛондон - Маракеш и  накрая
  • с Blue Air  -Малага - Букурещ.
Много доволни останахме  от  автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA  в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас  ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия  или :

Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба

  На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в  6:47  взехме

първия влак  от Рабат до Танжер

(95 дирхама)

 Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville), Мароко

  Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена  между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF  в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни  и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има  и проект за жп тунел под пролива. Внимание:

Танжер има две пристанища

  • Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras  в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
  • Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!
След мароканското кулинарното приключение моят стомах  се разбунтува по обяд и търсеше  место където да изригне. Слизайки на последната спирка  в

Танжер

 (Gare TangerVille)  веднага  се шмуганахме в петит таксито .

 Танжер, Мароко

  Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре  към медината (стария град).

 Гран Соко (Grand Socco) – Танжер, Мароко

  За 10 дирхама таксито ме откара до

площад  Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.

Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*

 Гран Соко (Grand Socco) – Танжер, Мароко

  Някога по калдъръма  отекнало чаткането на копитата на врания  жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление

има  забрана със закон за посещението на джамии от  немюсюлмани**

 Англиканската църква  „Св.Андрей“ – Танжер, Мароко

 

Голямата джамия (Grande Mosquee)

е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.

Англиканската църква „Св.Андрей“ – Танжер, Мароко

  Грешка това не е джамия. Това е

Англиканската църква  „Св.Андрей“

 Испанската католическата катедрала в Танжер, Мароко

  Кръстът на  испанската католическата катедрала е  над този поток от туристи и търговци, ченчаджии,  конрабандисти и трафиканти .

 Антей – основател на Танжер, Мароко

    Съгласно гръцката митология

Танжер е основан от Антей –

сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като  го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги. [caption id="" align="aligncenter" width="400"]Свети Маркел и Касиян Свети Маркел и Касиян[/caption] По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana . Тя е сцена на мъченичеството на  първите християни, почитани  и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе  дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен. По късно името Тинги се променило на Танжер.

 Танжер, Мароко

Промъкнах се през  тълпата туристи слушащи тази истории ,  надолу до малкия площад - Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така  ме упътиха любезните младежи  от малкия площад и така се добрах  до

хотела „Мамора“ (Mamora)

Миризмата от сенегалският  ресторант отсреща  не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!

 хотел „Мамора“ (Mamora) – Танжер, Мароко

  Завих  се  с чистите чаршафи  и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и  в по-луксозна обстановка . По късно „Мамора“ се оказа  на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия  навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански  лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща. Добрах се аптеката на Петит Соко.

 Танжер, Мароко

  Но тя беше затворена - Сиеста !... Обратно в леглото  до 4 след обяд.

 Аптека – Танжер, Мароко

На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа  на парашутиста от бодряшката тв реклама  за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!

 Кафене – Танжер, Мароко

Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата  с  чаша вода  поръчах  за жената едно кафе  с мляко  и ароматен  ментов чай  за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.

 Факс портата (Bab-el-Fahs) – Танжер, Мароко

  След като ми дойде солука поехме през

Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината

Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..

 Палачинки и катми в медината на Танжер, Мароко

Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета -  питка от 1 дирхам  .

 Медината – Танжер, Мароко

Решихме да отдадем почит на

великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута

Той е дал интересни сведения за  братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.

 мавзолей на Ибн Батута (Tomb of Ibn Batuta) – Танжер, Мароко

Открихме неговия мавзолей (Tomb of  Ibn Batuta) сред сокаците на медината.

Чехли – Танжер, Мароко

Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме :)

 терасата (Terasse Borj al-Hajouri) – Танжер, Мароко

    На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота. – Шукран (мерси) – и продължихме  сами надолу към  фериботната агенция, където  ни направиха агентска отстъпка от цената  на билета 90 дирхама.

Фортът на Танжер, Мароко

Старите английски оръдия на форта мълчат от  векове .

 булевард Avenue  Mohamed  VI – Танжер, Мароко

До входа на казбата (крепоста) пресякохме  булеварда Avenue  Mohamed  VI   към морската гара.

Морската гара – Танжер, Мароко

    Новата  агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем  протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама.  Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа. Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!

 Оръдие – Танжер, Мароко

Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен. Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме  зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не  ни поискаха  бележка от предишната обмяна.

 Танжер, Мароко

  Късно е. Хладно е.  Поискахме по една завивка  допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!

 Изгревът в Танжер, Мароко

В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на  Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това  е за последно, успокоявам се  и се завивам отново през глава . Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа  е!  Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория - ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен  и ставам.

 Изгревът в Танжер, Мароко

Красив е изгревът на 23 май 2013 в Танжер.

 Пристанището на Танжер, Мароко

Белият град още не се е събудил.

 Пристанището на Танжер, Мароко

Тук се срещат  тихите води на Средиземно море и  по-бурните на Атлантика. Очаквайте продължението   *Потресаващо много неща в историята (вкл.съвременната)се случват след петъчната молитва – бел.Ст. **А просто можеха да поискат платен вход, както е с църквите в Охрид – бел.Ст.   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Мароко – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)

Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова. Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето ;) 

Украйна на мотор

част първа

През Румъния

Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя участниците:
  • Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000

На мотор през Румъния

 
  • Наско с Yamaha Super Tenere 750

На мотор през Румъния

 
  • Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000

На мотор през Румъния

Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп –  хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва. Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв. Ден 1  – 8.06.2013 г. –  501 км Continue reading

Турция на мотор, 2013 (5):От Кападокия към България

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес ще завършим обиколката на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, после минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. За последно обиколихме Кападокия. Днес ще поемем пътя към дома Приятно четене:

Турция на мотор

част пета

От Кападокия към България

    На следващата сутрин станахме рано както си бяхме наумили (апропо, тук се съмва доста по-рано от в София, по простата причина, че сме в същата часова зона, но пък е доста по на изток), за да не пропуснем

шоуто с балоните

преди тръгване! Изкачихме близкия баир точно навреме - балоните един по един започваха да изникват като гъби иззад скалите  

Балони над Кападокия, Турция

  Голяма красота са... По едно време се опитах да ги преброя, но нямаше шанс! И все пак по моя преценка тази сутрин бяха излетели някъде към 50-60 балона. Балоните си летяха.. За съжаление нашето време изтичаше! Върнахме се в къмпинга да разтуряме бивака и да се товарим на мотора. Път ни чакаше! После семейният съвет беше решил, че ще караме покрай Соленото езеро и оттам по магистралата през Анкара и Истанбул със спане, където замръкнем... Събрахме катуна, избутах мотора настрани, че да не събудя половината къмпинг като го запаля, натоварихме се и тръгнахме. Беше време за прибиране...уви. По пътя за Невшехир отново се любувахме на балоните, които тъкмо се снижаваха за кацане и имахме възможността да ги видим отблизо Влязохме в

Невшехир

(той пътя си минава през града - няма околовръстно), спрях на един светофар точно срещу входа на жандармерията и както спрях

моторът угасна

Натиснах копчето на стартера леко озадачен, защото това беше мотор, който никога не гасне просто така (той след 6 месечно седене палеше от четвърт дето се вика, та да загасне в движение). Моторът запали трудно и работеше все едно го бях задавил или де да знам какво, което още повече ме озадачи. Докато чаках светофара да светне зелено хвърлих по едно око отляво, отдясно, още повече, че ме лъхна и неприятен мирис на нещо изгоряло и хоп - ей ти го проблемът! Отляво по двигателят се стичаше нещо и капеше по ботуша ми! В първият момент реших, че е масло и си викам "Айде, дотук сме - двигателят изби отнякъде и шурна маслото!". Само ми мина през ума къде на майната си бяхме и как щяхме да се транспортираме до България! На брат ми единият бус беше над 20 годишен и нямаше шанс да го пуснат в Турция, а другият беше товарен - демек още пó нямаше шанс да го пуснат да дойде да ни вземе! Сега кой щях да търся дето хем да имаше бус, хем да не е много дърт, хем да е пътнически, за да може да дойде, хем да се навие да си загуби няколко дена с нас, хем да има паспорт... Ебаааааго! Ситуацията хич не беше радостна... Светофарът светна зелено и аз пресякох кръстовището и спрях отсреща точно до входа на жандармите! Ебаааааго! Дремеше ми! Да дойдат да помагат ако им пречим нещо. Разхвърляхме багажа, разхвърлях се и аз и почнах огледа на мотора! Мдааа....дотук добре! Поне не беше масло! Течеше бензин, който стичайки се по двигателят обираше всичката гняс по него и се смесваше със сълзенето на масло отляво на двигателя и затова правеше черна локвичка на асфалта, която аз в първоначалния си ужас бях видял като масло... Резервоарът не беше пробит. Нямаше измъкнат маркуч нещо... Нямаше и скъсан маркуч за бензин някъде доколкото виждах... Ахааа - течеше от маркуча на третия карбуратор! Нямах идея защо би могло да тече оттам, само знаех, че карбовете откакто имам мотора никога никой не беше ги пипал, именно по логиката, че едно нещо щом работи не се пипа, пък и ме кефеше ниският разход на мотора и не исках някой "разбирач" с голямата бормашина (беше ми се случвало вече) да тръгне да ги тунингова! Та по тази причина беше тъмна Индия какво се случваше с карбовете на тази машина! Самозалъгах се, че видиш ли може свещта да е дала фира (не, че го вярвах де) и тръгнах да я сменям! Тук се оказа, че при толкова системното събиране на багажа и толкова подробната подготовка и мъкненето на цял куфар с инструменти, аз съм забравил най-важното - комплекта с гаечните ключове и сега нямаше с какво да развия резервоара! Върха съм...Няма що... С триста зора успях да се преборя с помощта на клещите, смених свещта и хоп! – нищо! Пак шуртеше... Добре, че бяхме в град, че ако бяхме някъде по чукарите ... не знам. Попитахме двамата зяпачи край нас за "Моточиклет уста" (поне знаех вече как е майстор на турски) и те първо с ясен жест ни сочеха часовника (демек – какъв майстор в 7:30!) и после вдигаха рамене и ни викаха "меркез, меркез", т.е. да ходим на центъра и там да питаме. Е, то не ни оставаше нищо друго освен наистина да се насочим към центъра, пък дано не се запалехме дотогава с тоя шуртящ бензин по тоя загрял двигател в тая жега... Подминахме баш центъра и спряхме на поредното кръстовище да питаме някой. Тук се насочихме към най-осведомената информационна агенция по всички земи - бакшишите. Спряхме, поздравихме, с крива усмивка се опитахме да обясним, че видиш ли...нещо си...мотора нали... Таксиджиите ни наобиколиха и аз пак отново - гюнайдън, туй онуй, проблем вар, туй онуй, моточиклет, туй онуй мамата нали...   Аааааа, плесна се по челото единия и като се почна чатъра патъра, чатъра патъра, ама аз нищо не вдявам пък не мога да взема думата от него! След това с включиха и другите двама и те чатъра патъра, чатъра патъра, тонът взе да се повишава и погледите да стават зли, щото единия чатъра патъра и сочеше насам, пък другия чатъра патъра и сочеше натам. Накрая единия плесна другия през сочещата на онам ръка и тамън да стане търкала и аз им викам „Дур, бре багабонти! Айде да ни светнете къде има майстор пък после се трепайте,а? Бен ябанджи...вар проблем... сеир кютек после, а?“ Тогава оня първия пак се плесна по челото и всичките се ухилиха до уши и викат "Ааааа, ябанджи? Аааа, Бургаристан! Комшу! Аааа...оооо...бреееее!" И всичко се реши за миг! Първият бакшиш написа на едно листче нещо и ни го подаде!  После ни осведоми, че оттук направо, на втория светофар вдясно и после да питаме! На листчето пишеше "Моторджу Адем уста...Метал Ище" Ясно имахме координатите на майстор Адем, само дето това метал Ище не вдявах какво беше ама карай.... Надявах се да не значи „Виж им сметката, тяхната мамица!“ Благодарихме и продължихме. Сега как го намерихме това "Метал Ище" не искам да си спомням, само ще вметна, че беше голям зор! А това се оказа, че е някаква бивша складова база или нещо подобно, което е разделено на малки клетки като във всичките има всвъзможни работилнички и сервизи! Сега беше въпроса как да намерим тоя Адем уста, щото метал ище-то хич не беше малко. Тук искам специално и много сърдечно да благодаря на ето този човек дето едвам се вижда на снимката:   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]През Турция на мотор Тунджай[/caption]   Това е Тунджай! Невероятен човек! И ако някой има път по тези земи и минава през Невшехир нека се отбие за пет минути до Метал Ище-то (пътят за Аксарай минава покрай него и да потърси Тунджай стругаря и да му стисне ръката от наше име! Човекът знаеше само йес, ноу и сори и имам чувството, че ги използваше в произволни комбинации, но пък единият час, който изкарахме при него беше един от най-смислените и наситен с разговори час в живота ми! И така – часът беше 9:00 и сервизът на Адем уста беше отворен. Закарахме мотора там (естествено и тук веднага се събра солидна групичка всевъзможни майстори, които да се посмеят чистосърдечно на старата ни машина). Още по-традиционно майсторът естествено го нямаше - тук бяха само калфата и чиракът, които естествено си придаваха важност! Първо го играха много заети и не ни обърнаха грам внимание и след като се "наиграха" тежко тежко се вторачиха в нашата машина! И тъй като традиционно никой не говореше никакви езици освен турски, аз с две три думи им обясних за проблема, като обяснението ми ще да е звучало нещо от сорта на: „моточиклет бръм бръм...дур на кърмъзъ ламба до жандармата и хоп! моточиклет дур бакалъм... Бастър копче...бръм бръм бръм...кюта-пата, кюта-пата....опаааа.....бензин шууууурррр ...“ Чиракът изчезна нанякъде, пък калфата свойски ме тупна по рамото и ми се усмихна, след което ме накара да си сваля резервоара (не, че не знае как, Алллаааахххх, просто той е калфа, как тъй ще развива сега разни болтове)! Аз му викам, че нямам инструментариум, щото той е майсторът видиш ли (малко гъди-гъди за ушите, к'во да се прави, трябва си понякога) и човекът щеше да му се разчекне устата от усмивка, но пък благосклонно ми подаде цял комплект ключета, че да си разглобявам на спокойствие... Махнах седалката, страничните спойлери и резервоара, а г-н професорът дойде с една голяма отверка, почука тук, почука там и СТОП! По-скоро ДУР! Жестът беше недвусмислен - беше време за закуска! Чиракът се беше завърнал с някаква закуска, увита в мазна хартия... Тъй де – началството му трябваше да яде! Излязох примирено от сервиза и седнах при Поли, която пушеше цигара от цигара в опитите си да се откачи от съседите по сервиз, които определено се забавляваха освен да се смеят на мотора ни, ами и да и предлагат какво ли не. Поседяхме, позяпахме, а аз вече бях готов да купя ей тоя мотор и да си ходим с него, щото взе да ми писва от Брус Лий и неговите прищевки! Новото си беше ново! Ей тоя 125 кубиков Мондиал струваше 1500 лв и беше чистак-бърсак с найлона на седалката! Ако имах идея как да накачулим всичкият ни багаж по него и как точно ще го вкарам в България, бях готов да им оставя Ямахата за части и да го вземам!

През Турция на мотор

Докато умувам върху тези толкова екзистенциални въпроси като нашият бъдещ превоз, калфата явно беше приключил със закуската и ме викна, за да ме осведоми, че проблемът не е в неговата компетенция (нещо, което въобще не съм се съмнявал още от самото начало) и ще трябва да се обади на майстора да дойде. Ясно...очертаваше се още чакане. Поседяхме, к'во поседяхме и майсторът дойде с една малка моторетка от култовата марка Ямасаки! За пръв път бях видял подобно „нещо“ преди години в Сараево и много се смях на името на марката! Това явно беше някаква уродлива китайска кръстоска между Ямаха и Кавасаки, с която съдбата ме сблъскваше отново този път по тези земи. Майсторът беше на средна възраст, много важен и много мълчалив! Още с паркирането на китайското уродче, строи подчинените си, които се разхвърчаха насам натам, нахока калфата, че не е свалил карбураторите, помота се насам-натам като упорито се правеше, че не ни вижда, а един от комшийския сервиз с иронична усмивка и свойско намигване ми каза тихичко, че и Адем уста е имал ямаха, ама навреме я продал видиш ли... И хахахаха... хехехехе.... Сега настъпи моментът на истината! Карбураторите бяха разглобени ииии... Дур, отсече майсторът! Време е за чай! И стана като в оня стар български лаф „Ела ми на гости, да видиш комшията каква хубава ракия има!“ Естествено, седнахме при комшиите да видим какъв хубав чай правят... След половин един час пиене на чай, пушене и сладки приказки, отново беше време за работа. Беше счупена иглата на карбуратора! Как, защо, от какво – нямах представа! Хубавото беше, че имаше откъде да се намери нова игла. Чиракът запали един съмнителен скутер и отпраши нанякъде (предполагам да търси игла), а „нашите“ хора междувременно много се смяха на един полицай с мотор, който мина покрай нас, понеже караше с каска, посмяха се, че те пушат български цигари, а ние турски, поместваха някакъв трактор насам-натам – не разбрах защо – и иглата дойде! Моторът беше сглобен за нула време! Беше време за разплащане и сбогуване! В интерес на истината не ни ощавиха (както обикновено се прави по нашите земи с чужденците!), а и въпреки мудното темпо в 11:30 бяхме готови за път! Евалла! Аферим! Машалла и довиждане!

Ние отново бяхме на път!

И къде от суеверие, къде от някаква прищявка, взех еднолично решение, че ще променим маршрута! Ами ако счупената игла беше знак от съдбата да не минаваме откъдето сме си наумили? Ясно. Новият маршрут веднага беше сглобен - Аксарай, Коня, Афионкарахисар, Кутахя, Балъкесир и отново Чардак, ферибота, Гелиболу, Кешан и т.н. Казахме си по едно „бай, бай“ с хората от сервиза и околностите и отново поехме на път.

Пътят Невшехир-Аксарай-Коня

беше може би най-скучната двестакилометрова отсечка, по която някога съм карал! Евър! Жегата беше потресаваща, щото вече си беше пладне (а тайната ни мисъл от сутринта беше по това време вече да сме минали скучната равнинна и жежка част около Соленото езеро, независимо от коя страна точно сме решили да го заобикаляме)!

 През Турция на мотор

    В

Аксарай

спряхме да заредим при едни много странни пичове, които в старанието си да заредят мотора "фуль", такова клатене го клатеха, такова подрускване и накланяне го накланяха, че мен направо ми се изправи косата! Тея двамата сигурно бяха на много сериозен процент от продадените горива...

Пътят от Аксарай до Коня

(нещо от рода на 140-150 км) е забележителен с това, че има всичко на всичко 5-6 завоя за целия си километраж (и то плавни! Да не помислите, че за сериозни завои говоря), но пък за сметка на това е хубав и широк! Или поне като изключим някаква си една трета от него, дето е в ремонт и се вдигаше пушилка до Господа... Реклама на Кока-кола в стил Дивия запад? Неее... Обикновена бензиностанция & магазин & място за почивка край пътя за Коня

През Турция на мотор

  Занавлизахме в

Коня

супер изморени, изтощени и обезводнени! Коня е модерен милионен град, който в момента нямахме грам желание да разглеждаме и поради тази причина избрахме най-късия и околовръстен маршрут за оттегляне в посока Афионкарахисар! И все пак ето някои "попътни" снимки от Коня  

Коня, Турция

  Бегъл поглед към местната Обеля... Това „кварталче“ беше последното преди да се излезе от града и дори беше извън рамките на околовръстното

Коня, Турция

 

Коня, Турция

      Естествено минахме и край някакви супер-ултра-мизерни селца (Турция си е страна на контрастите)

През Турция на мотор

    Пътят на фона на това, по което бяхме карали предните дни, си беше леко (да не кажа доста) скучноват, а може би просто и ние се бяхме наситили вече. Път като път... Имаше там някакви планинки в далечината, но май нещото, на което обръщахме най-голямо внимание вече бяха табелите на населените места и намаляващите километри до следващите. Вече дори ненормално претоварените камиони бяха спрели да ни правят впечатление! Явно бяхме претръпнали...  

Камион, Турция

Стигнахме в

Афионкарахисар

в съвсем прилично време, за да мислим за нощувка. И този град го минахме по околовръстното, което беше в стил "едно голямо продълговато Илиянци" И в

Кютахя

не спряхме, че ни се видя твърде голям град, за да се врем из него, а и все още слънцето не беше залязло! Отпрашихме към Тавшанлъ. Пътят си беше екстра, настроението също.

Тавшанлъ

беше добро попадение! Нито малък, нито голям град. Много спретнат и подреден. Място с дух и усещане за уют! Тук вече беше станало тъмно, а както е печално известно, нашият фотоапарат прави ужасни нощни снимки, пък и за зла съдба обикновено по това време на денонощието вече и двете му батерии са дали фира, та и да бихме искали, нямаше с какво да снимаме. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Оказа се, че собственикът е заклет моторджия и с още някакъв негов познат от Бурса тъкмо теглеха локуми на входа, когато ние акостирахме! Естествено и тук взеха на подбив рожденната дата на возилото ни, дори бих казал, че леко прекалиха като го отнесоха към далечната 1984-та година! Еееее сега, а стига де! Да си имаме уважението някакси! Аз пък не пропуснах да им го върна с удар под кръста! След като чичковците се похвалиха победоносно, че карат БМВ-та, аз небрежно им викам "Е....има и такива моменти в израстването на един моторджия! Живи и здрави, да работите по-здраво и ще си купите и вие по една ямаха! Ето, аз имам 6 мотора в гаража и ни едно БМВ!"... Естествено, спестих небрежно "малката" подробност, че от 6-те мотора само два са изрядни и в движение, ама карай... Другият път ще им кажа ;)

На другата сутрин

доста се чудихме кой точно ден от седмицата е и дали наистина да се прибираме. Ще кажете – каква е тая чуденка през цялото пътуване точно какъв ден е и нямаме ли телефон подръка или интернет или телевизор в стаята, или нещо си друго? Хахаха! Че кой е луд да гони разписание по време на разпускащо пътуване? Че да не съм луд да нося лаптоп? Или пък да се ровя из интернет? Или пък да отида на 2000 км от вкъщи, за да седна да гледам телевизия? Хахахах! Да бе! Телефонът си ми стоеше в джоба и го ползвах единствено, за да затворя ако някой ми звъннеше! Единствено го държах включен, ако съседът ни по гора звъннеше, че има някакъв проблем с къщата... Макар че и да звъннеше все тая... С две думи именно от "благата" на цивилизацията искахме да избягаме и да се скрием тези десетина дни! Ако исках високотехнологично онлайн пътуване, спокойно можех да си седя вкъщи и да пътувам с гугъл ърт колкото ми се ще, докато климатика ми духа хладно във врата и вадя потна студена бира от хладилника. Поразходихме се из градчето, пихме по кафе, натоварихме багажа и дружно решихме да минем през Гърция и да спим някъде там-я в Кавала, я някъде другаде и утре да се прибираме в София... Нещо май май не ни се прибираше особено, защото и днес без особени проблеми можехме да стигнем до нас - бяхме на около 900 км от София. Отново бяхме на път - за седми или осми ден може би

През Турция на мотор

 

Тук теренът отново стана планински,

а пътят изключително скапан, нищо че на картата го даваха като червен първокласен път! Множество участъци в ремонт, където се вдигаше пушилка до Бога, отбий насам, отбий натам, насрещно движение в пушилката, някакви отбивания по някакъв криминален стар тесен път, където и да исках повече от втора не можех да включа. Най-накрая излязохме на вече ремонтирания и "бърз" път! Този път бях направо полудял от скапания терен и ремонти и отвинтих газта и подгоних мотора по плавните завои толкова колкото можеше да върви. Малко преди Балъкесир спряхме да заредим, отморим и хапнем и там все пак решихме благоразумно да се допитаме до сервитьорчето аджеба кой път да хванем за нататък! Добре, че го питахме, щото се оказа, че най-читавият път се оказа, че е точно най-нелогичният според нас - този, който излизаше на Бандърма и оттам към Чардак покрай Мраморно море! Явно ни беше писано да затворим кръга на обиколката си в Турция точно на Бандърма! Нямаше лошо...

Ферибота от Чардак

го хванахме почти в движение (в интерес на истината и на идване и на връщане "чакането" на ферито беше в рамките на 5-6 минути)

В Гелиболу (Галиполи)

слизайки от ферито се наредихме във върволицата зад една баничарка с истанбулски номер!Аз естествено нали съм блейка не съм забелязал, но Поли с орловият поглед веднага е мернала, че човекът ни прави знак да караме след него в посока различна от табелите и колоната тирове, коли и автобуси! Чувствах се като в електронна игра - човекът караше като бесен и минаваше по някакви сокаци, дето бяха тесни колкото да мине кола, дето някакви хора се дърпаха в страни, за да не ги забършем или пресичаха на тъгъдък, че да не ги "отстреляме" и в крайна сметка на петата минута след като слязохме от ферибота, бяхме оставили табелата за Гелиболу зад гърба си. Преди Кешан спряхме отново, за да заредим и да решим в крайна сметка накъде да караме.

Тук вече беше Европа! Личеше си!

Накараха ни да си платим чая, а самият чай беше в пластмасова чашка и за нищо не ставаше... Мдааа... исках обратно в Азия! Европа можеше да си я оставя с лека ръка на меркантилите. Семейният съвет този път изненада дори сам себе си с решението си. Абе, що не ходим до вашите да ги видим, вместо да въртим из Гърция и или да се прибираме! Речено сторено... Часът беше 17:00. Цепехме през Кешан към Одрин и оттам през Хамзабейли (Лесово демек) и оттам нямах представа, но надали бяхме на повече от 450 км. Дет се вика ей го де е! Пришпорих мотора, защото ако исках да стигнем преди полунощ, трябваше да караме много стегнато и бързо! Той пък и пътя между Кешан и Одрин се оказа чисто нов и перфектен!  

През Турция на мотор

Границата

стигнахме някъде към 19.00 щото се оказа, че не е на стотина километра както си мислех, а на 200 и малко, пък и по пътя спирахме да почиваме все пак. Вече нямахме сили за дълго каране без стопове! Естествено, случихме на смяната на митничарите (то май късмета ми по митниците обикновено е такъв).

На турската митница

минахме през първото гише и служителят затвори гишето след нас и хвана гората! Гишето пред нас беше затворено и нямаше никой, разбира се, и ние седяхме насред нищото и се чудехме какво да правим. Поседяхме, повъртяхме се, очаквахме някой да се трогне, ама нейсе - не се! Реших да отида до третото гише (това на изхода на митницата) и да питам. Отидох, питах и човекът ми обясни, че колегата му е на вечеря и да го чакаме.... Супер, няма що! Върнах се обратно, нямах избор... След малко някакъв преминаващ служител ей-тъй между дрuгото ни каза да ходим на гишето, което е в обратната посока и да ги помолим да ни подпечатат паспортите! Отидохме, примолихме се и номерът мина!   Вече бяхме

на българската митница,

където също течеше смяна на персонала! На граничният контрол се оказа някакъв много усмихнат и свeстен човек, който се върна, за да ни пусне, обясни ни накъде да караме, щото ние карта на България не си носехме естествено, а аз оттук никога не бях минавал, пък и Югоизточна България ми е голяма мъгла по принцип и ни проводи да бързаме, като каза да се примолим на митничарите та дано ни пуснат... Да, ама не! Митничарите хич и не се трогнаха от нас... Поседяхме, повъртяхме се, позяпахме, докато след 20-тина минути някакъв служител минавайки отнякъде занякъде ни вика „А, за тук ли чакате? Нещо за деклариране? Не? Цигари?“ Викам му половин пакет... Цигарка ли искаш? А той „Хахаха....за количества питам!“ Абе кви количества бе, човек! С мотора. Пък и те там са по-скъпи... Подкарахме вече у нас и на първият кръстопът се смяхме много! Табели: „Бургас сто и нещо“, „София - триста и малко“, „Русе - триста километра“ Лелееее, в колко малка страна живеехме наистина...

На Елхово

спряхме да заредим, да пием по кафе и да се обадим на всички заинтересовани, че сме си тук вече. Звъннах и на шефа на пътното да питам откъде по дяволите се минава за Петолъчката и дали Котленския проход става за каране и колко ли километра имаме... И отпрашихме! Викам си сега ще карам като изоглавен! То и без това сме в страната на ченгетата-десетолевки та можехме да си го позволим! Е, а

карай като изоглавен по пътя от Елхово за Ямбол, ако си нямаш работа!

Само държах здраво кормилото и бях отворил зъркелите на 16, че да не потънем в някой трап! После според инструкциите на митничаря на село Окоп свихме надясно! Вече беше тъмно, пътчето доста криминално изглеждащо и още в самото му начало беше бодната табела „Пътят до Петолъчката в ремонт!“ Без маркировка, без нищо и дори с два моста, на които половината се ремонтираше и се „бягаше“ в другото платно и това пак без никаква сигнализация освен по един крив знак на сами мостовете, които пък изникваха в нищото! После пък излязохме на някакъв друг път дето беше с чисто нов асфалт и естествено маркировка нямаше, а навън вече беше тъмно като в кучи задник! Криво ляво стигнахме Петолъчката и хванахме Котленския проход. Викам си ще спрем в Котел да пием по лимонада и да починем малко! Малко ми се видя странно като гледах как разните чужди коли пътуваха в пакет от по три - пет коли, бързо и и плътно без да пускат никой между тях, но бързо забравих за тях.

Подминахме Градец. Стигнахме Котел!

Малееееей, откъде беше наизкочил всичкото този сиган, бре!? Тръпки ме побиха! Какво спиране тука? Никакво спиране, ако не искахме хлебарките да ни оглозгат и изплюят само кокалите и никой повече да не чуе за нас! Докато размишлявах над подобни екзистенциални теми просто цопнах в една дупка от липсваща шахта, моторът издрънча, но аз успях да го удържа криво ляво, изпсувах грозно и дадох газ. Тропота на колелото в дупката беше привлякал вниманието на хлебарките и всички впериха жадни погледи в нас! Да, ама не! Това беше Брус Лий! Той не падаше толкова лесно по гръб... После по обратните завои в прохода ми направи впечатление, че на най-шибаните завои имаше разплискано масло! Само на завоите и то само на тези, които бяха с напълно обратни виражи! Никъде другаде! Това ако не беше "кур капан" здраве му кажи! Поради тази причина на един от завоите едвам не влязохме в една насрещна кола! Добре, че човекът имаше добри реакции, та мина почти в банкета, за да се разминем. В Тича също направихме опит да спрем на една бензиностанция, но бързо се отказахме... Ясно - спиране само в крайната точка на пътуването! Това беше положението!

Хошгелдиниз в Булгаристан!

Добро дошли в ЕС! Уелкъм и пак заповядайте! Вече си бяхме у нас! Вече наистина се чувствахме като у нас си! Нямаше грешка! Бяхме си вкъщи... Край Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция – на картата: За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)