Tag Archives: Франция

Назад към Париж (6): Музеите на Париж

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена. Така също обиколихме църквите в Париж, а днес сме из музеите.
Приятно четене:

Назад към Париж

част шеста

Музеите на Париж

Музеите на Париж

Наивност е да смятате, че можете да посетите повечето. Като се има предвид, че само в града те са около 150, а и като се прибави и многообразието на колекциите във всеки един, става ясно, че няма да стъпите нито в голяма, нито в не толкова голяма част от тях – винаги ще трябва да избирате едно за сметка на друго. Ние постигнахме известен компромис и успяхме да влезем в най-главните. Но не и да видим всичко.

Тактиката ни беше половин ден в музей, другата половина по улиците и градините на Париж. Музеите са, разбира се, с вход, но в повечето важат и журналистически карти. Има и най-различни намаления. Към билета вървят всякакви дипляни на всякакви езици, някъде има големи картони с обяснения за историята на залата, а другаде на входа можете да си вземете аудиогид със записани обяснения, които в подходящ момент се включват в слушалките. Не е зле да не забравяте да го върнете на излизане. За съжаление, не винаги надписите на експонатите са преведени, а това затруднява, особено при по-специфичните експозиции.

И така – да вървим!

Най-големият, най-старият, най-посещаваният… името му е синоним на Музей. И странно ли ще е, ако ви кажа, че 20-те разположени спираловидно райони (арондисмани) на Париж започват именно от тук, от

Лувър

Добре дошли!

Лувър, Париж – Франция

Експозициите са изложени в три крила (департамента) – Денон, Ришельо и Сюли. Указания има навсякъде. А ето едно и от мен: непременно си оставете багажа на гардероб – изморително е да мъкнете със себе си чанти, раници и дрехи. Ако сте разсеяни и забравите номера на шкафчето си, не се притеснявайте – има охрана, говореща всякакви езици, а вратите на боксовете са стъклени и все ще си познаете багажа. Но фотоапарата можете да задържите при себе си – в парижките музеи и галерии снимането на експонатите е позволено, но без светкавици. Ако искате да излезете, да подишате въздух и да си починете от изкуство, не се притеснявайте – билетът важи в рамките на един ден, а в сряда и петък работното време е до 22:00 часа.

Лувър дипляна на руски, Париж – Франция

Ние решихме да започнем почти от началото т.е. от

Египетската колекция

Лувър, Париж – Франция

На път към залата минахме покрай основите на първоначалното укрепление, издигнато от Филип ІІ в началото на ХІІ век, за да защитава Париж от набезите на викингите. Смята се, че името Лувър произлиза от старофренската дума lauern, означаваща стражева кула, укрепление.

Лувър, Париж – Франция

И после попадаме в древността…

Гравирано злато – Лувър, Париж – Франция

Гравирано злато

Музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа – Лувър, Париж – Франция

Музикални инструменти, първообраз на цигулка и арфа

Шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр. – Лувър, Париж – Франция

Шест от сфинксовете, обграждащи пътя, който води към Serapeum of Saqqara, некропол близо до Мемфис в Долен Египет. Ранно Птоломейски период, ІV – ІІІ в. пр. Хр.

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа. – Лувър, Париж – Франция

Аменофис IV – Ехнатон, фараон от ХVІІІ династия, живял през ХІV век преди Христа.

В един момент разбрахме, че всичко започва да се слива, че губим представа къде е началото и къде е краят, и решихме да оставим за друг път, ако има време…

Лувър, Париж – Франция

За изпроводяк минахме и през обърнатата пирамида. Без Дан Браун.

Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Дом на инвалидите

Музеят на армията в Дома на инвалидите

се простира в източните и западните крила около вътрешния двор на Дома и включва три основни отдела. Купува се един общ билет за всичко.

Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Античният „Оръжия и брони“ съдържа богата колекция доспехи, брони, ризници, оръжия – копия, мечове, арбалети, мускети от ХІІІ до ХІХ век. Тук са изложени рицарските доспехи на много от френските крале от детска до зряла възраст, а също и такива на пленени противници. Тази колекция е третата по големина в света. Модерният отдел обхваща периода от Луи ХІV до Наполеон ІІІ, т.е. от 1643 до 1870 г., а съвременният – от 1871 до 1945 г. като акцентът пада върху световните войни. В отделна зала е представена историята на живота на Шарл дьо Гол чрез образ и звук.

Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

В бившата трапезария са събрани експонати от кралските колекции. По стените са изрисувани батални сцени от войните, водени от Луи ХІV.

В отдела за оръжия и брони – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

В отдела за оръжия и брони

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Хладни оръжия от всякакви видове и епохи

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512) – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Шлемът на султан Баязид ІІ (1447 – 1512)

Японската зала – Музей на Армията – Дом на инвалидите, L'hôtel national des Invalides – Париж, Франция

Японската зала

Париж, Франция

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на

Musée d’Orsay – музея Орсе,

където са изложени творби от 1848 до 1914 г. – картини, скулптури, мебели, декоративни предмети и фотографии.

Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Разположен е на левия бряг на река Сена и е открит на 1 декември 1986 г.

Сградата на музея, която сама по себе си е произведение на изкуството,

първоначално е била построена като гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900 – 1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция

Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Musée d’Orsay – музей Орсе

Експозицията на музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на ХІХ век, а най-горе са изложени произведения от периода на импресионизма, постимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

Музеят д`Орсе дипляна – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Музеят д`Орсе дипляна

От касите непременно си вземете брошура, защото повечето от уредниците или не са любезни, или знаят само френски, или не са запознати с разположението на залите. След известно лутане ни упъти белокос негър от охраната – и езици знаеше, и музея познаваше. За съжаление, в цялото бързане и умора пропуснах залата с Русо Митничаря, затова съвет – разгледайте внимателно дипляната, за да не прескочите някой любим художник.

Музеят д`Орсе разположение на експозицията – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

Музеят д`Орсе разположение на експозицията

И тъй като повечето от посетителите се интересуват предимно от живописта – залите на Гоген и Ван Гог са на втория етаж,

Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

а на петия са импресионистите и постимпресионистите – Мане, Реноар, Моне, Сисле, Писаро, Дега…

Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция Картини – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

На петия етаж е и прочутият часовник, и кафенето, и магазините с чудесни репродукции.

Часовник – Musée d’Orsay – музей Орсе, Париж, Франция

За съжаление, с изключение на четвъртък, музеят затваря в 18:00 ч.

––––––

В Париж имах късмет да сбъдна отдавнашна своя мечта – да видя картини на Рьоне Магрит „на живо“

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou,

известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ се намира в района Маре и е културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство. Когато гледам прочутата сграда, се подсещам за една фраза на Помпиду, която не знам вече къде прочетох: „Добрата стара Франция – хубава кухня, „Фоли Бержер“, веселия нощен Париж, високата мода! Всичко това свърши. Франция започна и вече провежда индустриална революция!“ Но с времето всички свикнаха и Бобур е винаги пълен.

Нагоре, нагоре… към петия етаж. Указателните табели с чадъра на Магрит ни сочат пътя.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Изложбата, представяща над сто картини, рисунки и документи (както известни шедьоври, така и други по-малко познати творби), бе разделена на пет теми – огънят, сянката, завесите, думите и тялото.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Тук видях любими неща:

Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция Картини – Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou, известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ – Париж, Франция

Може да се каже, че вървяхме през изкуствата „хронологично“ – древност… модерност.

8 Avenue du Mahatma Gandhi, 75116 Paris, Франция

За финал стигнахме и до

музея на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton,

намиращ се на „ръба“ на Булонския лес в 16-ти арондисман на Париж.

Музей на фондация Луи Вюитон

Наричат го още „Кораба“, тъй като отдалеч прилича на кораб с развети платна. Нямах възможност да го снимам от удобна гледна точка, затова използвам фотос на фондацията.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Музей на фондация „Луи Вюитон“

Сградата е проектирана от арх. Франк Гери и включва галерии с различни размери, покривни тераси за събития и арт инсталации, библиотека, концертна зала. Открита е през 2014 г. Стъклени платна с различни цветове обвиват „кораба“ и сякаш са опънати от вятъра.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

За съжаление, попаднахме на ден без изложби, което не намали цената на билета, но самата разходка из сградата си струва.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“ – Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Най-впечатляващи за мен бяха тези коридори, обгръщащи „кораба“

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини – Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

Тук дъждовната вода се събира и пречиства, за да се пълнят езерата около сградата, както и да се напояват висящите градини.

.

Стъкла, огледала, пречупващи светлината…

Музеят е финансиран от фондация

и носи името и логото на водещата марка Louis Vuitton, но след 55 години сградата ще премине в ръцете на Париж. Май французите знаят как се сключват договори и как да се грижат за града си.

Музей на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton – Париж, Франция

А в Париж има още толкова много музеи –

на Роден… на Пикасо… на Делакроа… музеят „Мармотан Моне“… Музеят Оранжери, представящ импресионистите… музеят Art Nouveau „Collection 1900“… Музеят Carnavalet за историята на Парижмузеят на Средновековието, наричан още Музей Клюни… Пти Пале… Гран Пале… музеи на виното, на куклите, на парфюмите, на кристала, на модата, на фалшификатите, на пушенето, на канализацията, та даже и на магията… Как да ги обиколиш всичките!

Но няма да си тръгнем без Версай

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

КНощувки близо до Музея на фондация Луи Вюитон:



Booking.com

и около центъра Помпиду:


Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (4): Монмартър и мостовете на Париж (с кораб по Сена)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта. Днес сме в Монмартър и ще се разходим с корабче по Сена
Приятно четене:

Назад към Париж

част четвърта

Монмартър и мостовете на Париж

с кораб по Сена

Дойде ред и на

Монмартър

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме

пеша нагоре по rue Lepic

 rue Lepic – Монмартър – Париж, Франция

rue Lepic

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа…

Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео

е живял и Винсент ван Гог

– имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

Монмартър, Ван Гог улица Лепик

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

Galerie Atelier на улица Lepic 102 – Монмартър – Париж, Франция

Galerie Atelier на улица Lepic 102

… И ето, че сме пред

ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“,

Пред ресторант Moulin de la Galette – Монмартър – Париж, Францияпостроена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век около нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си Париж – където и да погледнеш – изкуство.

Реноар - Бал в Мулин де ла Галет

Реноар – Бал в Мулин де ла Галет

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

Пред ресторант Moulin de la Galette – Монмартър – Париж, Франция

Пред ресторант Moulin de la Galette

Пред ресторант Moulin de la Galette – Монмартър – Париж, Франция

Стълбите

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

35 Rue du Chevalier de la Barre, 75018 Paris, Франция

До

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur,

може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите. (8480)

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur, Париж, Франция

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през

Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници.

Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Жан Лазар площад Тертр

Бистрото Le Consulat е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins – Париж, Франция

Бистро Le Consulat

Бистрото Le Consulat

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Кафене Ле Консулат

Отляво е

кафене La Bonne Franquette,

стар хан на повече от 400 години. През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

Монмартър – Париж, Франция

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l'Abreuvoir – Монмартър – Париж, Франция

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir,

Розовата къща, М. Утрильо

а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово.

И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

Монмартър – Париж, Франция

Довиждане, Монмартър!

––––––

С корабче по Сена – мостовете ма Париж, Франция

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин –

с корабче по Сена

Кораби има всякакви – по-големи, по-малки, само за туристическа обиколка или с ресторант… има билети за пълна обиколка, има билети и с прекъсване: слизаш, разглеждаш и после вземаш следващото. Непрекъснато има всякакви промоции, така че не се колебайте. Един общ поглед от необичайна гледна точка никога не е излишен. А и мостовете…

Обикновено

пътуването започва от Понт Ньоф, Pont-Neuf,

мост от две части, който свързва левия и десния бряг на Сена, минавайки през най-западната точка на остров Сите. За да бъде по-устойчив, двата му участъка са построени под лек ъгъл.с кораб по Сена дипляна

И въпреки че името му означава „новия мост“, то всъщност това е най-старият мост на Париж и първият каменен с обособени тротоари. Открит е в присъствието на Анри ІV през 1607 година. През 1614 г. неговата вдовица Мария Медичи поръчва статуя в чест на убития си съпруг, но по време на Френската революция тя е унищожена. Днешната скулптура е изработена през 1814 г. и е поставена в средната част на Понт Ньоф.

Понт Ньоф, Pont-Neuf – с корабче по Сена – Париж, Франция

Мостът е рисуван от Реноар, Търнър, Писаро, Моне, Пикасо – и всеки го вижда по различен начин. А през 1985 година Кристо Явашев и Жан-Клод представят на света една от най-интересните си творби „Опакованият Понт Ньоф“, за чието обгръщане са използвани 41 000 кв.м. златиста материя.

Кристо Явашев Понт Ньоф

За 400 годишния му юбилей е основно реставриран. На преден план на снимката се виждат прочутите парапети, където влюбени от цял свят закачат своите „любовни катинари“ и хвърлят ключа в Сена, за да бъде любовта им вечна.

Понт Ньоф, Pont-Neuf – с корабче по Сена – Париж, Франция

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети)

свързва Дома на инвалидите и Айфеловата кула с „Шанз-Елизе“. Построен през 1896 – 1900 г. заедно със сградата на Гран Пале и е открит по време на Парижкото изложение. Носи името на руския император Александър ІІІ. Украсен е с множество позлатени херувими, нимфи, пегаси. Гледали сме го във филмите „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, „Ангел-А“ на Люк Бесон и др.

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети) – С корабче по Сена – мостовете ма Париж, Франция

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите

е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите – Париж, Франция

Мостът на изкуствата, Pont des Arts – Париж, Франция

Мостът на изкуствата, Pont des Arts,

е първият железен мост в Париж. Построен е по заповед на Наполеон Бонапарт и е свързвал Лувъра, наричан тогава Дворецът на изкуствата, с левия бряг. Бил е особено популярен и едно време парижани даже са си устройвали пикници на него.

Рисуван е от много художници – Огюст Реноар, Кес ван Донген, Пиер Бонар. А тази картина с поглед към Сите и Нотър Дам е на Пол Синяк.

Пол Синяк Мостът на изкуствата

Passerelle Debilly – Париж, Франция

А ето го и

Passerelle Debilly – пешеходен мост,

издигнат като временно съоръжение за Световното изложение в Париж през 1900 година. Заедно с Айфеловата кула той е символизирал инженерните постижения на епохата. И нещо любопитно – след падането на Берлинската стена и отварянето на досиетата, се оказало, че е бил любимо място за тайни срещи на агентите от Щази. Сигурно затова Брайън де Палма снима сцена от трилъра „Фатална жена“, Femme Fatale, с Антонио Бандерас и Ребека Ромейн-Стамос именно тук.

Pont de la Tournelle

– свързва площад „Турнел“ с остров Сен Луи и е украсен с 15-метров стълб със статуята на Св. Женевиев, покровителка на Париж. Особено известен е сред феновете на сериала „Шотландски боец“, тъй като на кея до него главният герой Дънкан Маклауд привързва шлепа си.

Pont de la Tournelle – Мостовете на Сена, Париж, Франция

Pont de la Tournelle – Мостовете на Сена, Париж, Франция

Приятна разходка!

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакр Кьор:



Booking.com



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!



Booking.com

Назад към Париж (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме същинската част на пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, днес поемаме из града на… каквото се сетите, но със сигурност – столица на Франция 🙂
Приятно четене:

Назад към Париж

част първа

Пале Роял и Айфеловата кула

Париж, панорама

Назад към Париж

Ще започна с нещо, за което мнозина биха ме презрели –

Париж не беше моята мечта. Мислех си, че мога да мина и без него.

Лъжех се. И съм щастлива, че не се подведох по изтърканите туристически текстове и пътеки, че тръгнах „неорганизирано“ да откривам Париж за себе си. Обикалях по улиците, седях в градинките, не минах и без задължителните места, но те ми носеха радост и разполагах с времето си. Исках да запомня града със сърцето си, а не с фотоапарата. Но ето мина време и фотосите ми помогнаха да систематизирам поне малко преживяното. Дано има полза и за другиго.

Дълго отлагах. Толкова хора са писали такива интересни неща, та аз ли… Има ли смисъл? Но после ми казаха „винаги има – за всекиго Париж е различен“.

Тогава да започвам да се връщам назад към времето, когато се разхождах из този „най-прекрасен от всички… градове“ – както би казал Волтер, ако можеше да го види днес.

Казват, че най-доброто време за разглеждане на Париж е април – май или септември – октомври, когато задължителната туристическа навалица е намаляла, а времето още е хубаво. Послушах приятелката си, която живее там, и в една късна октомврийска нощ се качихме на влака – нашето голямо европейско пътешествие започна.

Сигурно се чудите защо избрахме най-бавния транспорт – причините са много, но едната от тях е:

„писна ми да бързам“

Искаше ми се да се отпусна в спалното купе, да чета, да дремя, да гледам през прозорците и да се „изчистя“ от софийската забързаност, блъсканица, проблеми или, както би казал някой, „да настроя сетивата си“. София – Будапеща – Мюнхен – Щутгарт – Париж, а после Париж – Цюрих – Будапеща – Белград – София. Спирахме някъде за ден, някъде за половин, а някъде само за няколко часа – обикаляхме и си пожелавахме да дойдем пак. И бих го повторила, само че поредното ръководство на БДЖ усърдно се грижи това да не е възможно. Макар че пътища винаги има.

гара Париж - Ест, Париж

И така пристигнахме –

гара Париж-Ест, gare de Paris-Est,

строена през 1847 – 1849 г. от архитект Дюкне (FrançoisAlexandre Duquesney). На нея са снимани много филми и може би сте я гледали в „Зази в метрото“ или „Извън закона“ с Жан-Пол Белмондо, „Невероятната съдба на Амели Пулен“ с Одре Тоту. От Париж-Ист през 1883 г. тръгва легендарният Ориент Експрес. Е, някой ден може пък да се качим в него от гара София и…

гара Париж - Ест, Париж

Имах късмета да изживея няколкото си „парижки“ дни в самия център на града в района на

Пале Роял

и това изключително облекчаваше пешеходните разходки.

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal – площад, дворец и парк, разположени срещу северното крило на Лувъра

Четириетажни сгради, строени през ХVІІХVІІІ век, обграждат градината. Изградените в долната им част пасажи и аркади са смятани за първообраз на покритите пешеходни пространства. Там днес има филателни и модни магазини, антиквариати, за съжаление, вече не толкова бляскави, а започващи да западат. Казват, че в целия Пале Роял са почти 400.

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Пале Роял, Palais-Royal

Видях отворени само някои от тях, ала без клиенти. Ето този магазин за детски играчки в един от пасажите бе от по-светлите и посещавани.

Затова пък тук, на улица „Божоле“, се намира

един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Навремето е бил посещаван от Наполеон Бонапарт и Жозефин, от Виктор Юго, от Ламартин, а в по-късни години – от Жан Кокто, Саша Гитри, Жан Маре, Луи Арагон, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други знаменитости. Наричат го „цитадела на класическата френска кухня“. Не знам така ли е, не влязох, но пред входа му виждах предимно японци.

Един от най-скъпите ресторанти в Париж – Grand Vefour

Ресторант Grand Vefour

Може да се каже, че

паркът

е оазис на тишината – с подрязани липи, които оформят алеите, лехи с разноцветни цветя, фонтани, скулптурни фигури

Паркът на Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Паркът

Сутрин обитателите на апартаментите наоколо разхождат кучетата си (само в определени часове), тичат, играят бадминтон. По обед се появяват майките с колички и децата, а привечер играчите на петанк. Паркът е тих и ведър, около фонтана е пълно с припичащи се на слънцето хора, с четящи студенти и кротки пенсионери.

8 Rue de Montpensier, 75001 Paris, Франция

Докато седях на един от столовете, разпръснати около фонтана, за миг ми се стори, че иззад ъгъла ще се появят кралските мускетари и ще чуя звъна на шпагите им. И защо пък не – някога това е било Кардиналският дворец, построен по заповед на кардинал Ришельо за негова резиденция и завещан на Луи ХІІІ – оттам и Пале Роял т.е. кралският дворец. (все едно Неофит да е на мястото на Бойко Борисв и да подари сградата на Св.Синод на Р.Радев – бел.Ст.)

Под липите са разположени и „столовете на поетите“ – или поне аз така си ги нарекох. Те са неподвижни, свързани с поставки, на които са разположени малки пластики, представляващи книга, лула, пепелник… На гърба на всеки е гравиран цитат или кратък стих от световноизвестен поет с името отдолу. Например: „Морето е огледало, в което съзерцаваш душата си“, Бодлер.

Palais-Royal, Столовете на поетите в парка на Пале Роял – Париж, Франция

„Столовете на поетите“

Каква е историята? Преди няколко години скулпторът Мишел Голе прибира изхвърлени зелени градински столове и ги превръща в поезия. Освен изгравираните стихове, има вход за слушалки и можете да слушате целите стихотворения, изпълнени от най-известните френски актьори. Така, когато седнеш на някой от столовете, имаш чувство, че си в прекрасна компания – Пол Верлен, Пол Елюар, Фредерико Гарсиа Лорка, Емили Дикинсън, Пиер Паоло Пазолини, Марина Цветаева, Артюр Рембо, Жан Кокто, Фернандо Песоа…

Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

На площада пред главния вход на двореца са инсталирани черно-бели колони с различна височина – това авангардно произведение на Даниел Бюрен с появяването си през 1986 г. предизвиква двояки мнения и смут сред парижани. Днес внимание им обръщат предимно туристите и модните фотографи. Колкото пъти минах, винаги имаше манекенки, качени върху някоя колона, или просто туристи, които искаха да запечатат и този детайл от Париж.

Главният вход на двореца – Пале Роял, Palais-Royal – Париж, Франция

Главният вход на двореца

Днес в Пале Роял се помещават Conseil d’État (Държавният съвет), Conseil constitutionnel (Конституционния съвет) и Ministère de la Culture (Министерството на културата). В комплекса се намира и Comédie-Française (Комеди франсес), смятан за най-стария действащ все още театър в света. Ако нямаш билет, няма как да влезеш, но пък можеш да кажеш, че искаш да видиш програмата и да се консултираш за билети. Така разгледахме фоайето на театъра, ала снимките са забранени. В един ранен следобед пред театъра се бе разположил доста голям оркестър от млади хора и огласяше околността с „лека“ класика – ако не се лъжа, беше Моцарт. А от там пресичаш Place du Palais Royal и ул. „Риволи“ и си в

Лувъра!

Лувър, Париж – Франция

Лувър

От двете страни на този проход са

двата вътрешни двора „Марли“ и „Пюже“,

приютили скулптури от различни епохи. Таваните и стените им към пасажа са остъклени и минувачите могат макар и отдалеч да разгледат експонатите. (За съжаление, моят фотос не се получи, затова използвам от официалния сайт на музея)

Лувър, двор Марли – Париж, Франция

Лувър, двор Марли

Седнах до пирамидата и май най-накрая повярвах къде съм! И знаете ли кое е смешното, до мен седнаха други българи, които шумно се възхищаваха и радваха. Как сега да не кажа изтърканата фраза „светът е малък“!

Лувър, Париж – Франция

Малък, малък, ама иска обикаляне – и ние тръгнахме.

Като начало един съвет – не се притеснявайте, че ще се изгубите.

Сена е отличен ориентир*

Номерацията на успоредните на нея улици расте по течението на реката, а на перпендикулярните – с отдалечаването от реката.

Но нека първо погледнем Париж отвисоко

Париж от Айфеловата кула, Франция

Точно така,

от Айфеловата кула

Решихме, че е най-добре да се качим още в началото, за да видим какво ни очаква. В подножието й винаги е пълно с автобуси, влиза се след преглед на ръчния багаж. Още от самото начало

бъдете подготвени, че където и да влизате, ще попадате на щателна проверка

– музей, театър, галерия, голям магазин – навсякъде има специални входове и охрана. Мърморенето е безсмислено, тук се отнасят отговорно към безопасността – вашата и на околните.

Айфеловата кула – Париж, Франция

И още нещо – в Париж ще срещнете хора от всякакви раси, религии и култура. Така че ако имате расови или религиозни предразсъдъци, оставете си ги у дома или поне избягвайте да ги проявявате – рискувате да изпаднете в неудобно положение. Може някъде просто да ви посочат вратата.

Париж не е за тесногръди хора

Айфеловата кула – Париж, Франция

Пред касите вече има хора… Но чакахме само няколко минути.

Всички са страшно експедитивни и чакането е сведено до минимум. И все пак е за предпочитане да се отиде сутрин и предварително да сте решили до кой етаж искате да се качите, но не пестете –

гледката е зашеметяваща

Париж от Айфеловата кула, Франция

Домът на инвалидите

Изкачваме се, около нас е пълно с чужденци – френска реч почти не се чува. Ето ги покривите на Париж, вдясно е златният купол на Дома на инвалидите…

Площад Трокадеро – Париж от Айфеловата кула, Франция

Площад Трокадеро

…площад Трокадеро, а в дъното се виждат Булонският лес, музеят „Луи Вюитон“ и ултрамодерният квартал Дефанс – в първите две отидохме, но Дефанс си го запазихме за следващия път.

Мостът Йена – Париж от Айфеловата кула, Франция

Мостът Йена

Ето го и мостът Йена, който свързва Марсово поле с площад Трокадеро, Построен е в чест на победата на Наполеон в битката край Йена. Оттук не се вижда, но в четирите края на моста има четирима воини (гръцки, римски, галски и арабски), държащи кон за поводите.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Времето минава страшно бързо, имаш чувство, че си горе от двайсетина минути, а то минали два часа. Но си има всичко – и магазини, и ресторант, и бюфет. Същите айфелови кули можете да си ги купите и от продавачите наоколо, но друго си е след това да кажеш „тази си я взех от първото ниво на кулата“. Ала да се подкрепи човек с нещо вкусно, особено ако краката му още треперят от височините, си е просто наложително.

Айфеловата кула – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Ето и изгодни нощувки в района на Пале Роял:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Mammouth bourguignon (a la bière)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :) Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:     

Mammouth bourguignon (a la bière)

Мамут по бургундски (с бира)

Везелай – Бургундия, Франция

  13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.

Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван

Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. Continue reading