Tag Archives: Холандия

Пътуване до авиобаза Леуварден (провинция Фризланд, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

А днешният ни пътепис за Холандия, ще ни покаже бъдещите самолети на българските ВВС – Янита ще ни води на авиошоу в холандската ВВС база Леуварден. Приятно четене:

Пътуване до авиобаза Леуварден

провинция Фризланд, Холандия

Фризланд (или Фрислон, произнесено на местен диалект) е северна провинция в Холандия, която обхваща най- северните континентални земи на страната, плюс Фризийските острови. Единствено тук се говори вторият национален език в кралство Нидерландия – фризийският език. Столица на провинцията е град Леуварден. По традиция, в средата на юни тук в този град се събират авиолюбители от цяла Холандия и от долу-горе половин Европа.

авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден

Леуварден

е един от историческите градове в този георграфски регион. На същия местен диалект, името на града се произнася като Льоуверт. И до тук с фризийския език, който е абсолютно непонятен за по- голяма част от холандците, та камо ли за мен. Заселването на заблатените земи в залива Миделзее, води до образуването на града преди 6 века. Всъщност, възникването на Леуварден като град, е едно от доказателствата за удивителната способност на холандците да сътворяват чудеса от нищото, тоест от възможно най- гадното място в Европа да направят рай. Отвоюването на територии от водата и засипването им със земя, а в последствие и превръщането на тези земи в обработваеми, започва от средата на 15 век и така до днес, когато вече близо 35% от територията на страната е образувана само по този начин.

Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
НАТО

Не очаквайте точно такова сурово, влажно, гадно и ветровито място да трогне сърцето ви

с нещо повече от усърдието на местните хора да го направят значимо и известно. Години наред, градът предизвикваше любопитство само защото тук се е родила шпионката Мата Хари, после случайно беше избран за Европейска столица на културата, колкото само да припомни за себе си. Най- високият пиар коз в ръцете на местните е обаче съвсем друг, това е

Leeuwarden, Friesland, 8919, NL

базата на НАТО в Леуварден,

където е разположена и 322- ра авиоескадрила F-16 AM/BM на Кралските военновъздушни сили (De Koninklijke Luchtmacht) в Ниската земя и където веднъж на няколко години се провежда зрелищно авиошоу с военни самолети от цяла Европа. И нали съм родена под щастлива звезда, два пъти до сега имах възможността да присъствам на това шоу. Последният – дори с акредитация.

Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер

През 2016 година, авиобазата се модернизира, като изпрати няколко изтребителя F-16 в пенсия, а на тяхно място постъпиха два нови изтребителя F-35А, специално заради които

ВВС организира Ден на открити врати (или Ден на военната авиация)

във военната база, достъпът до която в този случай беше свободен. Такива дни се организират през няколко години, защото са си доста скъпо струващо зрелище, но пък достъпно както за всички холанддци, така и за всички гости или туристи.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет на Луфтвафе – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
НАТО

Контролно-пропускателният режим беше много строг

Той включваше задължителното представяне на лични документи за самоличност, (колкото повече, толкова по-добре) и заплащане на входна такса (билет), която може да бъде платена само с банкова карта, никакви пари в брой. Това не е задължително обаче при закупуването на сувенири, на храни и напитки от специалните за целта изградени щандове в базата.

Пилот – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Апачи
Пилоти – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Пилоти – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Новите бойни самолети F-35А

пристигнаха и бяха заведени на военна служба доста по-рано, но ги представиха на данъкоплатците едва в средата на юни. В същата 2016 година, пролетта беше доста влажна и заради това ежедневно дъждовно и сиво време, почти се бях отчаяла, че шоу няма да има (или ще го отложат за юли – август, когато обикновено съм в България). Но извадих късмет, (за щастливата звезда вече обясних) и за два поредни дни 10 и 11 юни, останах в Леуварден.

Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Торнадо

Събитието събра над 250 хиляди души кибици, които се бяха разположили из тревните площи на цялата база, помъкнали всякакви удобства: шезлонги и столове, туристически маси, походни легла, чадъри, камери и фотоапарати, палатки, ядене, пиене… Аз си носех само противошумови защитни слушалки и фотоапарат.

Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Според разпоредбите, всички други лични вещи, както и автомобилите си, трябваше да зарежем на един огромен охраняем паркинг в покрайнините на града и доста далеч от Военновъздушната база. Извозването ни до мястото на събитието ставаше с автобуси от градския транспорт, които бяха специално наети за авиошоуто и които обслужваха посетителите с превоз за или от базата на всеки 5 минути.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиидисоечер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Апачи – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F16 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F16

Секторите за достъп на цивилни лица във Военновъздушната база, бяха оградени с високи папапети, а организаторите на събитието ги бяха разделили тематично: музей на открито – бойни самолети (изтребители, транспортни и товарни), хеликоптери, други военни бойни машини (някои от тях можеха да бъдат разгледани и вътре); комуникационен и команден център на открито – тренажори, карти, локация, щабове, средства за комуникация и т.н. където се правеха демонстрации с издаването на заповеди за нападение или отбрана.

Муниции – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Муниции
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу

Имаше и доста голяма площ с изложение на видовете бойни оръжия и муниции, които се ползват в авиацията, униформи, отличителни знаци, история и т.н., както и възможност за среща и разговори с пилоти от ВВС, които основно се усмихваха, раздаваха автографи, снимаха се за спомен с децата или отговаряха на елементарни въпроси. На територията на авиобазата беше обособен и Музей на авиацията, чиято експозиция представяше съхранената памет за знаменателни събития от историята на военната авиация в Ниската земя. Огромни видеостени излъчваха наживо това, което се случваше в небето над нас, в случай че облаците паднат ниско и охладят страстите ни с обичайния за цялата седмица от юни рехав дъжд.

Транспортен самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Транспортен самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

В авиошоуто участваха пилоти, военни и каскадьори от няколко държави:

  • Червените дяволи от Белгия,
  • Черните котки на кралския флот в Нидерландия,
  • Турските Звезди,
  • Червените стрели от Франция,

aвиотряди от ВВС на Швейцария, Италия… и изобщо от всички държави членки на НАТО.

  • Представител от България бях само аз, отварям една скоба да не забравяте за щастливата ми звезда

За нещастие обаче,

стартът се запомни с един инцидент

Швейцарски изтребител F-5Е, част от групата за за висш пилотаж Patrouille Suisse (J-3086), се разби и избухна, падайки на земята след опасно приближаване до друг военен самолет. Пилотът на изтребителя успя да катапултира и не пострада, нямаше и други пострадали, изобщо голям късмет в ситуация на минута истинска война. Трагичното начало създаде ново добро извинение за аварийно приключване на авиошоуто, но това не се случи, за радост. (Звездата, звездата!!!) Коментиращите шоуто съобщиха, че причините за инцидента във въздуха остават неизвестни, но Patrouille Suisse няма да участват по- нататък в демонстрациите по висш пилотаж.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптери – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Близо до зоната за демонстрации бяха издигнати две платформи, несвързани заедно, но на една ръка разстояние една от друга. На едната трибуна се бяхме разположили всички от четвъртата власт: водещи, репортери, фотожурналисти, оператори, фотографи… а на другата трибуна до нас, бяха настанени официалните лица, сред които високопоставени гости и наблюдатели от Европейската военна авиация, представители на държавното ръководство, на политическото и военното ръководство, на Министерството на отбраната, Военният комитет на Европейския съюз, командващите на Военновъздушните сили на няколко европейски държави, представители от международни организации, НАТО и ЕС. (На два метра от мен, трогателно и непринудено, нидерландският крал аплодираше като дете всичко случващо се в небето над нас или в полето пред нас. Той наблюдаваше шоуто необезпокояван, обграден от цял взвод на брой политици и военни.)

Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Ентусиазмът на публиката беше огромен, когато

новобранците F-35А взеха участие

в демонстрация на авиационните сили на Koninklijke Luchtmacht van het Nederland. Наред с F-16, Chinooks, Apaches, Hercules и KDC-10 те показаха бойните си умения, както и още нещо: интересно инженерно хрумване за пресичане възможността им за проследяване – двигателите завихряха влагата от въздуха така, че образуваха с нещо като въздушна центрофуга плътна пелена от мъгла около самолета. Коментаторите на авиошоуто бяха в екстаз от видяното и почти десетина минути по радиоуредбата звучаха само нечленоразделни звуци. И сред кибиците- пак същото.

F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F35 Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com

Мисиите и задачите, които се изпълняваха във въздушното акробатично шоу или в демонстрациите от всички участващи машини, бяха тактически прехвати на „самолети – нарушители”, маневрени въздушни боеве, отбранителни и настъпателни въздушни операции, нанасяне на симулирани въздушни удари по земни и (уж) морски обекти. Публиката имаше удоволствието да наблюдава демонстрации, които включваха елементи и фигури от висшия пилотаж: свредели, винтове, виражи, осморки, пикиране, завои, лупинги и свободно падане надолу с изключени двигатели, от което лично на мен ми се сви стомаха.

Херкулес – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Хеликоптер Чинук – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Два дни от сутрин до вечер- пукот и трясък, дим, оглушаващ шум от бомби и от реактивните двигатели, небесна акробатика, цветни следи от самолетни стъпки в облаците, болки във врата и адреналин- истинско удоволствие за малки и големи. Непременно разгледайте линковете, които споделям, приобщете се към емоцията на помнещите. И ако може, не ми се сърдете много за лошото качество на кадрите.

Авиофотография, Peter Steehouwer:

http://www.airshowaction.com/galleries/2016/leeuwarden-airshow-2016/

http://www.airshowaction.com/galleries/2014/frisian-flag-2014/

Още малко качествени снимки на други ентусиасти:

http://www.frisian-airpower.nl/gallery/2013-2/kecskemet-airshow-2013/

Кратки видео-фрагменти от представлението:

И едно видео за гледане на около час от авиошоуто:

Автор: Янита Николова 
Снимки: авторът или указаното при самата снимка
Възможности за нощувки в района на Лауварден:
Booking.com
Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова


Booking.com

Пътуване от Гронинген до Питербюрен, провинция Гронинген, Холандия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Янита днес ще идем до едно странно за мене място – Център за реабилитация на тюлени 🙂 И вие не знаехте, че има подобно нещо в света, нали? Затова – приятно четене:

Пътуване от Гронинген до Питербюрен

провинция Гронинген, Холандия

Градът

Гронинген и едноименната северна холандска провиция са не особено приветливо място,

особено през зимата. Близостта със студеното море от север, винаги засища крайбрежните земи с някаква особено отблъскваща студенина, която по всяко време на годината се усеща много осезателно. Освен обичайните ниски за региона температури, през зимния период и вятърът понякога е убийствено студен и силен.


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland

За късмет, в средата на февруари времето се случи ясно и слънчево, но съвсем не и топло. През зимата холандското слънце няма нито топлина, нито ласка – само светлина, която не оказва особено влияние за затопляне на климата. Не, че децата се интересуват много от това, наслаждавайки се на кратката си февруарска училищна ваканция, всички са навън и се пързалят с кънки из каналите в града в обозначените за целта зони. Ако студът се задържи за около седмица и градските канали замръзнат, при достатъчно дебел лед над 12 см, всеки може да се пързаля със зимни кънки, както из градските канали, така и в близкото плитко езеро Патерсволдсемеер (Paterswoldsemeer) , а кънки могат да се намерят и под наем.



Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland

Гронинген

(или Хронинген на нидерландски език)

е пристанищен град, който се намира в североизточната част на Нидерландия, съвсем близо до границата с Германия. Известен е с това, че тук е изграден най- големият корабостроителен център в Ниската земя. В централната част на града открих църквата Мартини, изкачването на прилежащата й камбанария открива чудесна панорама над покривите. По-дългата разходка из иначе красивия и приветлив на вид град отложих за лятото.



Groningen, Nederland


Groningen, Nederland


Groningen, Nederland

Groningen, Nederland

Напускам Гронинген в северна посока, пътувам към бреговете на

студеното Ваденско море

и към най- северните точки на континентална Холандия при Ноордполдерзайл и Еемдсмонд (Noordpolderzijl, Eemdsmond). Вятърът се усилва и добива застрашителна сила, която си играе с колата като с детска играчка. Пътят е тесен, само от една лента, в която разминаването с насрещно движещи се автомобили е доста опасно, ако не се спазва задължителната ограничена до 40 км/ч скорост за придвижване. Маршрутът преминава през пуста, равна и замръзнала от февруарския студ земя, като само от време на време пасторалния сив зимен пейзаж се разнообразява с някоя фермерска къща от червеникави тухли, издигната сред нищото на пущинака.



Noordpolderzijl, Nederland

С приближаването към

Ноордполдерзайл (Noordpolderzijl)

се вижда не особено високата дига от около 10 метра, която опасва грижовно брега надлъж и нашир,  докъдето ти видят очите. Под нея са изградени хидросъоръжения, които отвеждат морската вода по време на прилива първо в едно голямо изкуствено езеро, след това водата с цвят на кафява глина поема своя път по напоителните канали, кръстосващи в строго геометрични форми обработваемите земи наоколо.



Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland

Изкачването на дигата е позволено, стъпалата са обезопасени с високи метални парапети, които не бива да се докосват с гола ръка нито през зимата, нито през лятото. Панорамата към морето е красива и заслужава повече внимание, но в този студ, усещащ се заради бурния, леден и всепронизващ вятър, като минус 17 градуса, останах само около 10 минути, полагайки огромни усилия да се задържа изправена и с отворени очи. Ваденско море се забелязва като тънка синкава ивица на хоризонта, до която отвежда канал, покрит с ръбести буци лед. В други годишни времена, със сигурност това е кал.



Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland


Noordpolderzijl, Nederland

Съвсем неочаквано, в това противно време на същото място не се оказах сама, а с доста други посетители. Някои от тях, нахлузили високи и дебели гумени ботуши, се спускаха от другата страна на дигата и се разхождаха пеша чак до морето. Как? Не знам. Изглеждаше като акт на самоубийство на добра воля. В подножието на дигата се намира и една къща, приземния етаж на която е обособен като кафене – това е Café ‘t Zielhoes. След продължителните разходки из леда, всички се завръщат до входа на кафенето, където има огромна кофа с топла вода и гъби, за почистване на обкованите им с лед ботуши. Като някакъв ритуал, след старателното почистване, всички задължително остават за около час поне в компанията на гостоприемните домакини на парче ябълков пай с чаша горещо кафе. В този изключително суров и ветровит район през зимата е цяло щастие да попаднеш в такава топла и уютна обстановка, работното време е от 12 до 17 часа, само в почивните дни от 10 до 17 часа.


Noordpolderzijl, Nederland

От Ноордполдерзайл разстоянието до Питербюрен е около 15 километра.

Питербюрен (Pieterburen)

е село, известно с намиращия се там

Изследователски център за рехабилитация на тюлени,

който отдавна ми се искаше да разгледам.



Pieterburen, Nederland



Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Центърът е изграден в един от заливите на Ваденско море. Основната му функция е спасяване и отдаване на медицинска грижа за тюлените, които са получили наранявания от корабни витла или риболовни мрежи, от нападения в морето или от замръсявания в естествената им среда на живот. Всички тюлени след рехабилитационния период, който трае от няколко седмици до шест месеца, се връщат обратно в естествената си среда на живот, тоест във Ваденско море.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Спасителните акции са обособени в три фази, първите две са свързани с изолиране на животните в единични вътрешни (покрити) басейни, ако здравословното им състояние го налага или в общи вътрешни басейни, където са по двойки. В третата финална фаза от рехабилитационните грижи, тюлените се оставят във външни открити басейни, където се завръщат към естествения си начин на живот и хранене, малко преди да бъдат върнати обратно в морските води.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Понякога се случва така, че по време на престоя си в центъра, тюлените освен че се лекуват, се и размножават. Малките тюленчета, обаче трябва да останат за по- дълго време в Питербюрен, докато придобият самостоятелни навици за живот. На ден, всеки един тюлен се нуждае от 5 килограма риба, а това не е никак лесно в опитите да се изхранват и до стотина тюлена, понякога и повече дори.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Изследователският център за рехабилитация на тюлени е отворен за посетители всеки ден. Освен тюлените, тук може да се разгледа и музейната част, в която е разказано стъпка по стъпка за основаването на спасителниата мисия, както и за цялостната й дейност през годините до днес. Особено интересно място за деца от всички възрасти.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland

Цени на билетите за вход: за възрастни 8,50 евро, за деца на възраст от 4 до 12 години цебата на билета е 6 евро, а най- малките деца до 3 годишна възраст се допускат безплатно. Безплатен е и паркингът, който обаче се намира не съсем близо до сградата на рехабилитационния център, този в непосредствена близост е платен. Има и магазин за сувенири, както и кафене. Адресът е Hoofdstraat 94a, 9968AG, Pieterburen, Nederland.


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland


Pieterburen, Nederland

Pieterburen, Nederland
Автор: Янита Николова 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова

Booking.com

Пътуване до крепостта Буртанге, провинция Гронинген, Холандия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:

Пътуване до крепостта Буртанге

провинция Гронинген, Холандия

Една от най-популярните забележителности в Холандия е

крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),

намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.


Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: toerisme.groningen.nl

Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: Wikipedia
Крепостта Буртанге, Холандия

Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.


Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.

Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Отбранителното съоръжение,


Vesting Bourtange е на около 400 години,

заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.


Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия

Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали. 


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.


Буртанге, Холандия



Буртанге, Холандия
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com

Пътуване до замъка Де Хаар, провинция Утрехт, Холандия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Янита ще ни води до един от скритите замъци на Холандия – кастел де Хаар. Приятна разходка:

Пътуване до замъка Де Хаар


провинция Утрехт, Холандия

В сърцето на Холандия, съвсем близо до град Утрехт, се намира най- големият замък в Ниската земя, който няколко пъти се е възраждал като феникс от пепелта на руините си. Това е средновековният баронски замък Де Хаар (Kasteel De Haar), един архитектурен шедьовър, оцелял въпреки природни или социални бедствия; един от най- луксозните замъци в Европа, който придобива модерния си нео- готически облик в края на XIX век и от тогава до днес е една от културно- историческите забележителности в Холандия.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът се намира на около двадесеттина километра западно от Утрехт в провинция Фльотен де Меерен (Vleuten-De Meern), насред ливади, стопанисвани от жителите на няколко села. Съвсем невидим за преминаващите по провинциалните пътища наоколо, скрит зад високите дървета на широколистна гора и зад непристъпната си каменна ограда. Районът е изключително спокоен за разходка по всяко време на годината, заради това и замъкът е с целогодишно работно време. Посещавала съм Де Хаар няколко пъти и през всички годишни сезони. Познавам мястото отлично и въпреки това, без никаква досада се завръщам там всеки път с едно и също удоволствие. Дори при нежелание да се забърквате с историята на мястото или със събитията, случвали се тук през вековете; дори при нежелание да разгледате интериора, пристъпвайки прага на замъка- то непременно се разходете сред природата в градините на имението. Горещо го препоръчвам на всеки.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)


Имението Де Хаар

има няколко последователни портала за достъп. Първата порта е при преминаването на крепостните заграждения. Срещу нея, от другата страна на улицата, се намира огромен платен паркинг. (При закупуване на билети за вход, докладвайте, че сте с автомобил, за да приспаднат таксата от 6 евро (без значение престоя време) към цената на билетите и да получите жетон, с който се отваря бариерата при напускане на паркинга).


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Билетните каси се намират в дясната част на голям затворен двор с кръгла форма, в който се влиза след преминаването на първата крепостна порта; там се намира още информационният център и малък кафе- ресторант с изключително приятна атмосфера. Паркингът за велосипеди и скутери- също.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)


Haarzuilens, Utrecht, 3455 RR, NL

След преминаването и на втората порта, се озовавате на широка асфалтова алея, която отвежда до гордостта на замъка- градините. Разположените непосредствено до стените за замъка градини, са по- малки на площ и са с добре поддържани цветни лехи, ниски или високи увивни храсти и зеленина. Прилежащият към замъка парк отвъд изкуствения канал е по- голям на площ, но липсва цветно разнообразие, защото е в естествения си природен вид: само дървета, трева и малки езера. Самият Де Хаар е издигнат също в средата на не особено дълбоко езеро, което го обикаля грижливо от всички страни, а гледката е величествена и поразяваща. В мъгливо време езерото изглежда едновременно мистично и загадъчно, заради пълзящите над спокойните му води изпарения. През зимните студени месеци е винаги огледално заледено.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

От осем века замъкът носи името на семейство Ван дер Хаар – богати благородници, които решават да издигнат отбранителни съоръжения около територията, която притежават. Резултатът от строежа е един малък замък с типичен средновековен облик. Собствениците дават на съградения си дом своето фамилно име. Де Хаар е построен през 1300 година, а първото споменаване на крепостта в историческите документи е около деветдесет години по- късно. Аристократът барон Ван дер Хаар е бил на служба при епископа на Утрехт и със сигурност е бил много уважавана личност, за да има дързостта да построи такав укрепен замък, който по вид и архитектура наподобява съвсем кралския дом.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Век по- късно Йосина, единствената наследница на рода Ван дер Хаар, се омъжва за един от синовете на Дирк ван Зяюлен, така красивото имение става собственост на други заможни аристократи, които в близост стопанисват един друг замък- Зяюлен (Kasteel Zyulen) и които епископът на град Утрехт съвсем недолюбвал. Поради един от обичайните конфликти между семейството и епископията, около края на XV век, крепостните ограждения и част от замъка Де Хаар са разрушени, заради наказателна акция срещу собствениците. Разбирайки добре своя горчив урок, че съвкуплението и съединението правят силата, наследниците Ван Зяюлен се мобилизират и за два века рода им нараства до 15 колена. Заедно с това и тяхната власт, която им осигурява абсолютна и авторитарна диктатура в региона. През ХVІ век членовете от многобройната рода на семейството вече заемат всички видове ключови позиции на официални, светски, религиозни и военни места в Утрехт. Така фамилният палат бива изграден отново, но вече съвсем подобаващо за новите грандомански претенции: още по- голям, по- укрепен и по- висок от преди, и още по- богато и пищно обзаведен. ?


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Възмездието не закъснява– от от всичките 15 колена родственици за около двеста години остава само един род. И отново следва брак по сметка, както и промяна в собствеността на замъка. Новите стопани са семейство Ван Стембор, чиято дъщеря Антония се омъжва за Рудолф, последният от рода Ван Зяюлен. Единственият им син Антониус умира през 1801 година, без да остави свои преки наследници. Така замъкът Де Хаар отново осиротява и по закон става наследствена собственост на един барон, далечен братовчед на Антониус ван Стембор. Благородникът обаче изобщо не се е вълнува от стопанисването и съдбата на наследството си, тъй като няма нужните средства за поддръжката на имението. Така малко по малко от някогашната слава и красота на замъка за две поколения време не остава и следа; след пожари и природни бедствия всичко тъне в мизерия и разруха, и само грамада камънаци напомнят за мястото, на което се е издигал величествено Де Хаар. И тази грозна каменна руина започва да се предава по наследство, без да предизвиква никакъв интерес за новите си собственици: каменните блокове са разграбвани, за да се изграждат къщите, сградите и улиците на зараждащите се околни села, градините са наводнени и заблатени.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

След около стотина години безхаберие, в края на XIX век собственик на руините става барон Етиен, който се озовава в роля като министър без портфейл: също наследствен благородник, но нито заможен, нито авторитетен, нито пък известен. За разлика от предшествениците си обаче, баронът е хитър, коварен и съобразителен, той има ясна визия за възродителните промени на наследството си, но няма абсолютно никакви финанси за тяхната реализация. Както казва Атанас Буров: „В парата, в бизнеса се влиза с три неща: с взлом, с ум или с женитба“. Етиен се оказва голям късметлия с най- лесното влизане в света на богатите- с женитба. Съвсем случайно той е поканен на бал с маски в Париж. В тази покана за среща с отбрана аристокрация от Европа, барон Етиен вижда своя съдбовен пръст, приема поканата с радост и с надежда. С големи заеми инвестира пътуването си до Франция. В съдбовния ден се преобразява като Херкулес и пленява сърцето не на коя да е, а точно на богатата френска баронеса Хелене де Ротшилд. Любов, корист и интереси бележат връзката им и въпреки, че и двете семейства са против сключването на брак, влюбените се женят през 1887 година.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

По същото време, известната из цяла Европа фамилия Ротшилд, се занимава с инвестиции в цялостното изграждане и реставрация на големи замъци и къщи на стария континент, като в реставрационните планове се включва и обзавеждането им: с красиви колекции от порцелан, сребро и злато, живопис, гоблени и мебели. Хитрият барон Етиен не случайно избира за семейно гнездо замъка Де Хаар. В продължение на цели двадесет години династията Ротшилд плаща приумиците и капризите му, като инвестира огромно богатство за възстановяването на семейното му имение край Утрехт в Нидерландия, в което после Хелене и Етиен заедно до смъртта си ще живеят авантюристично в охолство, в разточителство, в лукс и в разкош.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Вдъхновени и влюбени, баронът и баронесата са заети не само с архитектурата, но също и с интериора на замъка. По време на своя меден месец, а и след това, (за още по- голяма „радост“ на семейство Ротшилд), те се отдават на продължителни и скъпи пътешествия из Средния и Далечния Изток, от които се завръщат с всякакви ценности: антични китайски и японски керамики, сувенири и копринени тъкани, антикварни произведения на изкуството- мебели, картини, гоблени, килими и т.н.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Барон Етиен иска да възстанови двореца и парка не само така, както е изглеждало имението в миналото по време на своя разцвет, а още по- модерно и по- луксозно, затова влага много средства не само в изискания и скъп декор, а и за цялостния облик на Де Хаар. За архитект е поканен не кой да е, а Пиер Кяюперс, проектантът на Райксмузеум и на централната гара в Амстердам. Кяюперс се справя блестящо със задачата по възраждането на имението Де Хаар, той създава един шикозен неоготически архитектурен шедьовър, оборудван с модерни и скъпи за времето си технически съоръжения и удобства: топла и студена течаща вода, централно отопление, електричество, турска баня, хипермодерна кухня и дори асансьор за пътници. Дворцовият комплекс разполага с около 200 стаи, включително около 25 бани. В края на XIX век всичко това за страна като Холандия е невероятно и много екстравагантно. Дори кралицата на Нидерландия не разполагала толкова блясък, удобства и лукс.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

И така от просешката тояга Етиен с шеметна бързина се завръща в света на заможните аристократи, като в тези среди до края на живота му името му се свързва със страстта му към автомобилите и ревностното им колекциониране. Етиен е дългогодишен председател на клубовете „Автомобил дьо Франс“ и „Аероклуб де Франс“, а по- късно, след организирането на автомобилно шествие между Париж (Франция) и Антверпен (Белгия) през 1898 година, той става и почетен председател на холандския атомобилен клуб.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

В наши дни само едно от крилата на огромния замък е отворено за посещения. Туристическата обиколка има само един маршрут. Той се обхожда за около час и се извършва под строгото наблюдение на гидове, които са на дежурство из стаите за достъп и които с охота на няколко езика разказват истории или отговарят на въпроси. Посетителите влизат през официалния вход на замъка, като задължително оставят в безплатни трезори личните си вещи, чанти или връхни дрехи. Според правилника, в музейното пространство може да се влезе само с фотоапарат или с телефон. От множеството ми посещения в замъка съм забелязала различни правила за допускане до вътрешните пространства; правилата се променят към все по- свободен достъп, но все пак препоръчвам оставянето на личните вещи в предназначените за целта сейфове. Контролът е много строг и заради осигуряване сигурността на експонатите, трезорите са задължителни. Преговори и разправии с уредниците са напълно излишни. От скоро в главното фоайе се помещава и щандът за сувенири, което не намирам за много добра идея, но разбирам търговската и комерсиална цел на това решение. В миналото този щанд беше до входа и билетните каси, но тъй като изходът на имението е на съвсем различно място, явно на посетителите им е било досадно връщането отново до билетните каси, за да си купуват сувенири.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Широка алея от дребен чакъл отвежда до замъка, като преминава първо покрай френската градина и продължава напред до малък параклис, над който също се издига кула. За съществуването му се споменава за пръв път през 1420 година. Храмът, който днес е протестантски, е разрушаван и възстановяван няколко пъти заедно със замъка. В него се намират мраморните гробници на рода Ван Зяюлен. И в наши дни църквата е действаща, тук се извършва т. нар. брачен туризъм-? отлично развит местен бизнес, който привлича младоженци от цяла Холандия. Интериорът на храма е съвсем скромен, типично за реформаторските готически църкви. За младоженците, избрали замъка Де Хаар за сключване на брак, брачната церемония се провежда точно тук, където могат да се поберат до 120 гости.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

При параклиса се намира втората контролно пропускателна порта на имението, преминаването й става през подвижен мост, под който има крепостен канал. Нататък по алеята, преминавайки покрай още една малка градина, се стига и до третата порта. Последната. Тя всъщност е входната врата на огромната сграда, доста добре укрепена. Отново има подвижен мост над още по- дълбок и стръмен крепостен ров, а после обичайното за замъците: решетъчна падаща врата, зад която още една- масивна от ковано желязо и изобщо сериозен силов фитнес ще да е било отварянето и затварянето на всички по ред.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Туристическата обиколка започва със спускане в подземния етаж на замъка. В миналото в това неугледно, влажно и клаустрофобично подземие всички стаи са били предназначени само за обслужващия замъка персонал: готвачи, дегустатори, винари, сомелиери, цветари, камериери, икономи и изобщо всякаква друга прислуга. В мазето има различни по големина сводести ниши, обособени в сервизни помещения без врати. Всички те се намират около централната зала, така че достъпът до нея да е бърз и обратно: това е позволявало упражняването на директен контрол върху работата на прислугата.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Основната зала на партера има вид на хотелско лоби и функцията й е била точно такава: място еднакво близко до стаите на гостите, тъй като е вътрешно пространство между всички стаи; място за срещи, за дискусии или за аперитив в края на деня. Навсякъде има уютни ъгли с кушетки, около които са разположени палми и аранжирани естествени цветя в огромни вази, ниски маси с удобни столове, приглушено осветление и импровизиран бар. За събирането на гостите в тази зала е приканвала тибетска камбана с особен звук като гонг. Залата е изключително красива с бароковите форми на архитектурния си интериор в капризно бяло. По сените са окачени най- големите гоблени, които бях виждала до този момент в цвят сепия, съвсем в тон с меките червени персийски килими на пода. Най- често срещаните теми в декорацията на вътрешното пространство са рицарски етюди или християнство; средновековните изображения на флора и фауна, които преминават границата на реалното, изобразявайки още митични животни, растения и цветя.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Балната зала в съседство е в същия стил. Декорът представя друг аспект от средновековния живот: трубадурите, наред със сътворението на света и всичко това отново в ослепително бяло, успокояващо в сепия, заинтригуващо в червено и разливащо се в златно; гоблени и килими от 16 век с изключително голяма художествено- историческа стойност. В тази бална зала барон Етиен и баронеса Хелена наред с различните балове и светски събития са организирали и любимия си бал с маски, често пресъздавайки мигът на собственото си запознанство. Техни важни гости са били знаменити хора- Коко Шанел, Брижит Бардо, Джина Лолобриджида, Джоан Колинс, Ив Сен Лоран, Роджър Мур, Грегъри Пек и Мария Калас. Техните автографи могат да бъдат видяни в книгата за гости. Кралицата на Нидерландия Ема е също сред известните посетители на замъка.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Аристократичното семейство не само иска да впечатли тогавашната висша социална класа, а и да я задържи около себе си. Планът им успява и имението Де Хаар става наистина едно от предпочитаните места за богаташи, банкери, бизнесмени, индустриалци, интелектуалци: художници и писатели. В началото на ХХ век всеки вестник в статиите си за светски клюки описва забавленията на аристокрацията, посещаваща Де Хаар. В специална книга са събрани всички заглавия, както и част от поканите, печатани за видни гости.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Туристическата обиколка из дворцовата обител продължава през спалните на домакините и гостите, през трапезарията. Една от най- неугледните, но пък централни стаи е тази на проектанта Пиер Кяюперс: съвсем скромна, оскъдно и бедно обзаведена тясна стая, наподобяваща монашеска килия. Стаята на проектанта се намира точно до шикозната спална на барона, но няма нищо общо с никоя от другите стаи в палата: само легло, стол и маса за писане; само един малък и тесен прозрец, през който едва- два се промъква дневната светлина.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Безспорно най-голям интерес сред посетителите предизвиква кухнята. Според музейния служител, в помещението температурата понякога е надхвърляла поносимата, стигала е до критични висоти и е ставало толкова горещо, че готвачите са умирали от жега или изтощение. И наистина, по протежение на цялото готварско помещение има две солидни тухлени печки на въглища с дебелина на стените около един метър. За капак на всичко, в помещението има и камина, която се е ползвала също за готвене. Липсата на всякаква вентилация и работна температура в помещението, която вероятно е надвишавала 50 градуса, са съвсем логични причини за нещастните случаи на това място. Любопитство представляват медните готварски съдове, специално поръчани и изработени във Франция. Модернизация на кухнята е имало едва през 1970 година, твърде закъсняла, тъй като замъкът вече е със затихващите функции на място за привличане на богаташи.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Обиколката завършва на същото място, откъдето е започнала, но изходът от замъка е съвсем друг: едно тясно дървено мостче протегнато над водата отвежда до външна порта, от която се излиза навън към парковите пространства на имението. Достъпът до градините, както и до целия прилежащ на замъка парк, заобиколен с вековни дървета и езера е напълно разрешен. Паркът, с площ около 55 хектара, е запазил ландшафтния си вид от 1895 година, когато градинският архитект Хендрик Копин го изгражда като тип английски пейзажен парк, около който са разположени градини във френски стил, а също има и зеленчукови градини, чиято продукция се е ползвала за нуждите на кухнята. Пристройката в този край на замъка обаче е затворена за посетители и се предоставя за лично ползване само от потомствените наследници, а те не са много.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Барон Етиен и баронеса Хелен имат двама сина – Елин и Егмонт. По-големият Елин, наследил автомобилната страст от баща си, на 24-годишна възраст загива в автомобилна катастрофа в Белгия- съвсем нелеп трагичен инцидент, за който напомня една пресечена мемориална колона, поставена в негова памет във френската градина на замъка.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

След Втората световна война

единственият наследник барон Егмонт стопанисва замъка, като продължава семейните традиции, но по доста по- скромен начин, от мястото за скъпи забавления остава само старата слава. Популярна и гореща европейска точка за забавление на аристокрацията, замъкът Де Хаар става отново за малко, когато Тиери, синът на Егмонт, го онаследява. Той има намерение да направи зоопарк в един от парковете, за да привлича и семейства, но планът му не се осъществява до 2011 година, когато умира.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

В наши дни наследници на замъка Де Хаар са пет баронеси,

(дъщери на барон Тиери и правнучки на Етиен и Хелен), които предпочитат славната семейна история пред аристократичните забавления. По тяхна инициатива се открива музейната публична част в имението, отворена целогодишно за посещения. За целта през 2000 година собственик на замъка става една фондация- „Кастел де Хаар“. Новият собственик се задължава да съхранява замъка, като го държи отворен за обществен достъп. Семейството си запазва едното крило за лично пространство, където има право да остава в рамките на около един месец годишно.

Това е накратко историята на замъка Де Хаар. Тя се дописва и в наши дни, част от която може да е всеки, посетил това място.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Малко полезна информация:

работното време е целогодишно в работните дни от седмицата от 11.00 до 17.00 часа. Изключения има само по празници. Градините, касите и сувенирните магазини са отворени до час по- късно: 18 часа. Последната обиколка на замъка е в 16 часа, след този час вътре посетители не се допускат, но достъпът до градините и парковете все още е възможен. Цените на билетите за вход са различни: за възрастни 16 евро за посещение на замъка, за деца под 4 години достъпът е безплатен. Децата от 4 до 10 години следва да заплатят по 10 евро входна такса. Билет закупен за разглеждане на замъка вътре, автоматично става валиден и за разглеждане на парковете и градините. В допълнение към билета има безплатна брошура с информация и с карта на музея и парковете.

При желание за посещение само на градините и парковете, цената на билета за възрастни е 6 евро, за деца от 4 до 10 години – 10 евро, а за деца под 4 години – входът е свободен. Като екстри към билета се предлага аудио озвучаване по време на обиколката из интериорните пространства, за целта се доплаща 3 евро допълнително.

Комплексът разполага с удобен платен паркинг от ?400 паркоместа, който е в непосредствена близост до замъка. Престоят няма значение, цената за автомобил е 6 евро, плащането е предплатено и се извършва на касата, където получавате жетон необходим за напускане на паркинга.

До замъка Де Хаар може да се пътува и с автобус на градския транспорт с номер 9 от централна гара Утрехт (само в уикендите и по време на ваканциите) или с автобуси с номера 111 и 127 (във всички останали дни) от Vleuten в посока Kasteel De Haar или Breukelen (спирка Brink в Haarzuilens, 15 мин пеша до замъка).

Адресът на замъка Де Хаар е Kasteellaan 1, 3455 RR, Haarzuilens. Снимането вън и вътре е позволено без съобразяване с някакви задължителни или ограничителни правила или регламенти за авторските права над кадрите.


Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)

Замъкът Де Хаар, Утрехт, Холандия (Kasteel De Haar, Utrecht, Nederland)
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Нощувки в района на замъка Де Хаар: Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com

Пътуване до Схевенинген (Хага, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Янита ще ни води до селцето, което холандците ползват като тест, дали можеш да говориш нидерландски – Схевенинген. Аз, все пак си мисля, че Копривщица и Панагюрище са по-сериозен тест за владеене на български, отколкото Схевенинген – за нидерландски, но – да не се помайваме повече 🙂

Приятно четене:

Пътуване до Схевенинген

Хага, Холандия

Схевенинген

се намира на около 5 километра от Хага и изглежда като квартал на холандската административна столица. Пътят ни към пристанището в Схевенинген започва от Vredespaleis, където се намира седалището на Международния съд, покрай района, в който се намира българското посолство и покрай един „замък“, който в последствие се оказа сградата на хагския затвор.

Международен наказателен съд – Хага, Холандия Международен наказателен съд – Хага, Холандия Хага, Холандия Затвор – Хага, Холандия

Близостта до морето започва да се усеща осезателно: става

ветровито, влажно и хладно

Малко хора и много лодки, които се белеят и се полюшват равномерно и приспивно от поривите на вятъра, привързани здраво към дървеното скеле на пристана.


The marina of The Hague, Netherlands

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Северно море, в сравнение с нашето, е коварно, непредвидимо и плитко

море, опитомено май единствено от викингите и то за кратко.

Отблъскващо и студено море,

на което липсва синева и онази огледална равнинност на водите, в която слънчевите лъчи по обяд се отразяват така, че притваряш очи от бляскавите като от огледало отражения. Липсва му дълбокия хоризонт, изравняващ синьото в морето и в небето; липсва му лазур, крилата на белите платноходи или мекото пясъчно дъно, което прозира в плитчините.

Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия

Северно море е огромно самотно море,

чиято дрямка разкъсват само крясъците на чайките или виковете на хората, осмелили се да се отпуснат в прегръдката му и да поплуват за малко в мътните му води, по време на зачестилите напоследък необичайни летни жеги. Глинестото дъно е причина за зеленикаво- кафявия цвят на морската вода; цвят, който изтънява до прозирно тюркоазено зелено само по брега, където се разливат в стройна, геометрична поредица широки и пенливи вълни.


2017-06-01 The Pier at Scheveningen

Снимка: Henk Keijzer / 360cities.net

Всъщност, смелчаци за цамбуркане в гадната вода се намират и в зимно време, но това е заради местна традиция, която се провежда ежегодно на връх Нова година.

Идеята на новогодишното гмуркане (Nieuwjaarsduik)

наподобява малко нашите фолклорни традиции на Йордановден, но само малко, колкото да се цопнеш в ледените води без хореография, без ритъм или песен, но пък и с женска компания, ако някоя се навие. По това време, докато ние по български вдигаме наздравици, недоволстваме от новогодишната програма и търсим кусури в речта на президента си, тук на този бряг пристигат няколко хиляди души, все закалени и издръжливи спортни натури, които рано сутринта в първия ден от новата година, като моржове плуват в по- плитките морски води. Заради силните и студени подводни течения, в по-дълбоките е и опасно, и забранено. Изключение има само за любителите на морски спортове като ветроходство, уиндсърфинг и кайт сърфинг.

Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия

Холандските брегове съвсем не са с типичните за скандинавското крайбрежие пресечни или врязани терени от отвесни скали и каменисти заливи. Тук фиорди няма. Брегът в Ниската земя е много широк и винаги влажен. Растителността наоколо е оскъдна, ако изобщо я има, а пясъкът е лепкав и мръсен, заради примесите от глина и кал. Плажът съвсем не е това, което съществува в нашите представи като плаж. По всяко време на годината по морските брегове е много ветровито, вятърът сменя силата и посоката си, но никога не утихва. Плажът се ползва като терен за пускане на хвърчила, а в случай, че на някого му се иска да поседне на влажната земя, то за целта се огражда със специални приспособления за завет, наподобяващи ниска палатка. Няма време за романтика, защото заниманието, което отнема най- много от времето на плажа, е здраво копане: окопаване или откопаване.


Scheveningen Kurhaus Oct 2013

Снимка: Willy Kaemena / 360cities.net

През лятото

обаче, тук всичко изглежда различно и въпреки суровия нрав на северната природа- плажът е пренаселен и оживен, играе се волейбол или футбол на специално изградени спортни площадки; строят се пясъчни фигури, практикува се катерене или скачане с бънджи от високата кула в края на кея.

Плажът е пренаселен

и често няма свободно място, нито пък в капаните по плажната ивица, които имат изградени високи плексигласови стени, за да спират вятъра и да предпазват от пясъчни навявания. През лятото пясъкът не е толкова влажен и въпреки това е препоръчително наемането на сгъваем стол, шезлонг или походно легло.

Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море

Кеят (De Pier)

гордостта на Схевенинген, от няколко години снабден и с виенско колело по подобие на лондонското Око. С входен билет с цена от 9 евро за човек, виенското колело предлага няколко панорамни обиколки в луксозни кабини с климатик. Някои от кабините са по-скъпи за достъп, тъй като са VIP кабини, в тях престоят е по-продължителен и по-интимен, защото кабините са с тъмни стъкла. Обиколките с обикновени кабини са напълно достатъчни първо, за да спрат дъха, после и да влюбят в гледката към Схевенинген или към необятното с поглед Северно море, а накрая – и да си направите хубави снимки.

Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море

Крайбрежният булевард започва от кея (De Pier),

това е емблемата на Схевенинген: в закрита площ- търговски и развлекателен комплекс, който отвежда навътре в морето към кулата за бънджи скокове или към виенското колело. Кулата е с височина 45 метра и при ясно време, ако някога се случи да има и такова по тези географски ширини, видимостта достига до 17 километра. Кеят е зона само за пешеходци, съществуват и открити части по огромната тераса, обезопасени с високи парапети, но с навлизането навътре в морето, вятърът става непоносим.


The Pier, The Hague Beach

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Strandweg 150-154, 2586JW Den Haag, Нидерландия

Старият кей

е изграден в началото на ХХ век от кралица Вилхелмина, тъй като там се е намирала една от кралските вили. През годините до днес, кеят е преобразяван, доизграждан и модернизиран, въпреки че не всички проекти за неговото преобразяване са били успешни. И най- важното: отворен е за посещения през цялата година, всеки ден от 10 часа сутринта до 22 часа вечерта. (През 2010 година, по време на строителни дейности за укрепване основите на кея, е открит бункер, който е бил нацистко укритие от времето на Втората световна война)

Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море

(Снимки 019, 020, 021, 022)

Плажът

е обознaчен с редица от стълбове, които указват зоната, позволена за достъп. Преминаването отвъд тези стълбове в бурно или при много ветровито време не е желателно, тъй като непредвидимия характер на морето може да предизвика по-високи вълни и следователно да залее по-голяма част от брега. В по-тихо време, обути с гумени ботуши и нахлюпили шапки до очите, хората приближават водата, колкото да си направят снимки или да погалят смръщеното море.

Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море

Клишето, че

„времето е динамично“, тук се изпълва със смисъл

За около два часа по крайбрежния булевард, времето се смени няколко пъти: небето притъмняваше и увисваше застрашително над главите ни, а слънцето прорязваше дебелия слой облаци от време на време, колкото да припомни, че все още е август.

Неблагоприятен климат: силен вятър, хоризонтален дъжд и сърдити облаци, а после изненадващо слънце и пак всичко отново, и отново – цял ден. И тъй като в такова време да отидеш на плажа си е чиста проба лудост, разходихме се само по крайбрежния булевард.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Схевенинген съществува като курорт

още от преди да се родя и до днес: по крайбрежната алея – от луксозни хотели, ресторанти и места за забавление до съвсем обичайните павилиони за хапване на крак. Чайките са навсякъде и дебнат, някой да си купи риба, за да закръжат над главата му с тревожни крясъци и да откраднат каквото могат.

Схевенинген не е само курорт

обаче, има си и жилищни сгради. Тези, които се намират на първа линия, имат страхотна панорама към морето, но със сигурност, собствениците им не смеят да отворят прозорците на жилищата си, нито пък да използват кокетните балкончета по предназначение.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Внушителната сграда, която прилича на дворец, не е нито дворец, нито замък, нито пък сградата на Парламента. Това е пет звезден хотел

с чудно хубавото име Курхаус



Booking.com

Сградата е на 130 години, в началото една част е била предназначена за хотел, а другата – се е ползвала за концертна зала, в по- късни времена са изградени модерните ресторанти и барове.

Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море

Хотелът е бил любимо място за жените – глас Мария Калас и Едит Пиаф, а също и за неустоимата красавица Марлене Дитрих, за звездата на джаза Дюк Елингтън…

От този хотел в северна посока, крайбрежната алея отвежда чак до стария фар, докъдето е само пешеходна зона, от двете страни на която има само павилиони или атракционни съоръжения, заведения за хранене, игрални зали, кино и какво ли още не. Интересен за посещения е и

Аквариумът или Sea Life,

който работи също през цялата година и заради когото, в Схевенинген по време на ваканциите, пристигат дечурлига от цяла Холандия.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen)

е построен през 1875 година и в определени дни е отворен за посещения, но не се позволява изкачването на общо осемте етажа във вътрешността му (159 стъпала). В приземното помещение има малък музей, посветен на моряците и морето. Червената кула е с височина около петдесет метра, а светлинните сигнали от фара се виждат на около 55 километра навътре в морето. Фарът в Схевенинген е един от 30-те действащи морски фара на територията на Холандия.

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море

Точно под фара на крайбрежната алея се намира един музей на открито, т.нар.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee)

Бронзовите скулптури са все герои от приказки и легенди. Големите фигури, които се виждат и от към морето, са три. Една от тях е дванадесетметрова, това е гигантът от „Пътешествията на Гъливер“ – „The Herring Eater“, който предвид това, че яде херинга, може да бъде един събирателен образ за холандците. (Един от националните специалитети в Холандия, ако това изобщо е специалитет, е хапването на сурова филирана херинга, потопена само в ситно нарязан на кубчета лук.) Малките бронзови фигури в този музей под открито небе са пръснати наоколо по алеята и са доста повече.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море

В съседство един паметник отбелязва мястото, където

първият крал на Нидерландия Вилем Първи е стъпил за пръв път на холандския бряг,

пристигайки от Англия. (Събитието е отбелязано с паметна плоча, а със златни букви на паметника са добавени и надписите: „God redde Nederland“ и „Het dankbare volk“.) От тогава до днес кралската фамилия живее в града на брега на Северно море – Хага повече от 200 години.

Петдесетина метра встрани от паметника се сивее каменната грамада на един вълнолом, който е крайната точка на застроеното крайбрежие. Отвъд вълнолома е пустош.

Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море

Разходката в Схевенинген няма да отнеме особено много време,

за удобство до тук отвеждат и някои от линиите на градския транспорт в Хага, например трамвай номер 9.

Общественият транспорт

е достъпен и бърз, от центъра на Хага до Схевенинген едва ли би отнело повече от 15 минути време. До крайбрежието придвижването е възможно още с автомобил или с велосипед. За целта са изградени 6 денонощни паркинга, а също може да се паркира по улиците на обозначение места, като се заплати при уличните паркинг-автомати. Максималната продължителност на паркирането по улиците е 120 минути. Паркингите и гаражите са маркирани със сини знаци по пътищата чак до крайбрежната зона, но използването им не е евтино и тарифата в повечето от тях е 2,60 евро за час. Безплатен паркинг е възможно да се ползпва само в зимния период на годината от 1 ноември до 1 март и то само в някои от най-големите закрити паркинги.

Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море

Схевенинген, Холандия – Северно море

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът неуказаните и авторите, указани по всяка снимка

В Схевенинген, разбира се, има къде да отседнете изгодно:



Booking.com

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Освен Схевенинеген, цяла Холандия ви очаква:



Booking.com

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел.

Приятно четене:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия

Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел, Холандия. За ориентир към него някои посочват Хенгело, друг по- голям град в региона, който е отдалечен от Твикел на няколко километра. Заради това, че мястото е една от забележителните туристически атракции в региона, който почти няма с какво друго да се хвали, до Твикел може да се стигне с автомобил, с велосипед или пеша, в зависимост от предпочитанията и разбира се от мястото, на което се намирате. Местността е обозначена на всички карти.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

От Алмело до замъка Твикел ние стигнахме с велосипеди за около 40 минути по маршрут през Борне, Борнербрук и Делден.

Kasteel Twickel, Twickelerlaan 7, 7495 Ambt Delden, Нидерландия

 

Късната пролет в Холандия беше суха, топла и слънчева. По небето се гонеха меки и бели облачета, които се опитваха да се слеят, за да предизвикат дъжд. Над пътя, който се губеше в далечината между фермите се вдигаха вихрушки прахоляк. В делничните дни движението между селищата е неинтензивно, което предразполага към спокойствие и релакс.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Замъкът се намира в покрайнините на Делден,

скрит е в гора, около него е прокопан по обичаен за холандската инфраструктура канал, който го опасва от всички страни и се разлива в широко изкуствено езеро. Каналът или този дълбок ров около замъка пълен с кална вода, прави достъпа до сградата невъзможен.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

 

В древността това е било едно естествено укрепление, над което се протяга само един малък мост, отвеждащ до замъка или по точно до централната му порта. От двете страни на портата стопаните на имението предвидливо са разположили топове за посрещане на неканени гости. И до днес те са там, единствено с атракционна цел, разбира се.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Сградата на замъка няма общо с обичайната ни представа за замъци, изградени с разточителен разкош, с издигнати високи кули в небето или с бойници. Твикел е изграден в стила на ранния Ренесанс, както почти всички замъци в Холандия. Над парадния му вход е разположен герба на фамилията, построила сградата в средата на 14 век. Над него е изобразено библейското Дърво на познанието с увита около стеблото му змия, а в ляво и дясно от парадния вход има статуи на Адам и Ева.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

По- голям интерес обаче представлява едно друго дърво, изрисувано в предверието на сградата и това е родословното дърво на замъка. То започва от изграждането му през 1347 година и проследява през вековете до днес собствениците на имението, които са се раждали и умирали във времето, на което ням свидетел 7 века е била тази каменна обител. Замъкът Твикел е бил собственост на семейство Ван Твикело от 14 до 16 век. До 17 век- на семейство Ван Рейсвелт. В епохата на класицизма през 17 и 18 век собственици на имението вече са семейство Ван Васернеер Обдам. В Твикел през 19 и 20 век живеят семейство Ван Хеекерен ван Васернеер. В наши дни за собствеността на имението се грижи една едноименна фондация „Твикел”. Последният аристократ и собственик на замъка Граф Рюденхаузен умира през 2010 година.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Във вътрешността на замъка индивидуално посетители не се допускат. Това е възможно само при предварителна уговорка и след събирането на група хора, която посещават замъка с определена културна или изследователска цел: концерт, благотворителен търг, исторически възстановки на миналото, изследователи на бита и обичаите в региона и т.н. Снимането във вътрешността на сградата също не е позволено.

Твикел, Холандия

 

Старинната сграда остава встрани от интереса на туристите и фотообективите поради още една причина: това са градините, принадлежащи на имението и разположени от всичките му страни. И точно заради своите градини и паркове замъкът Твикел е придобил славата на едно от най- известните аристократични имения в Холандия.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Постепенно от средата на 17 век е започнало изграждането на красивия зелен околен свят и така за няколко века са създадени градините и парковете, които могат да бъдат разгледани днес в цялата им прелест всекидневно от месец май до месец октомври от 10 до 17 часа. За целта се плаща такса от 5 евро.

Твикел, Холандия Твикел, ХоландияТвикел, Холандия

 

 

Продължението:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2)

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия

 

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене:

Амстердам

Анти-конти „Дай ми да ти дам те обичам“ :)

или

Как да намерим Червените фенери

Morning сабахлем, малко поспах. В 20:30h вчера пак пристигнах на Острова… тегли ме това парче земя и това си е. В 00:03 бях на входната врата, заключена обаче, влязох в коридора и легнах малко на земята като кученце, да подремна и да дебна, може някой от живущите в квартирата да му се припишка и да стане, да му полопам и да отвори. Кулурен съм си, не искам посреднощ да събуждам народо-населението…

Предисторията на това среднощно прибиране:

Петък вечер се товарим/пред историята мой се окаже малко длъжка, понякога се разливам като катурната чаша бира от не много трезв въздържател… /. Аз и 1 познат на влака се товарим и destination-а е Лондон  (Викторя)-голяма ЖП-Гара, туб/метро station/ в сърцето на Лондон. Пристигаме, позавъртаме се малко и отиваме до Автогарата (Coach stationa)… мисля да спра с подробностите и да не издребнявам много, защото не искам читателя да започне още тук да се прозява… до детайли за това, какво съм ял и къде съм препикавал ъглите, маркирайки територия няма да стигам.

Автобусът пътува до Amstel Station – към края на градчето, наречено Амстердам, в една мила красива страна с ветрени мелници и много колела… ама многу колела. Тръгване в 21h, пристигане в Амтердам-около 8h сутринта. Около 2h. 30 мин се пътува до ДОвер, от където се товарим/доброволно, не добро зорно/ на ФЕРРЪбоат и след 1h. 15 мин journey се акостира на континента – Кале.

Феррито гордо пори вълните, вълнение почти не се усети, , навън тъмнина и мъгла, има няколко палуби и кафенета, барове. Пътниците дремят, някои пият, други изтрезняват… Слизаме на френска земя и „със 100 киломтра- а-а-а в ч-а-а-с, аз лее-е-е-тя-я… “ намаляваме разстоянието до “града на разврата“/Не студентски град, меката на чалгата/.

Около 6h навън се съмва и виждам магистралите… прекрасни съоръжения – 5 лентови, осветени, нема дупки… една дянта няма къде човек да изкриви… дамусе невиди и щастието!

В 8 наближаваме

Амстердам,

навлизаме града, заварваме го в спящо полежение. Петък вечер са вилняли, Събота до късно ще почиват. Разтоварваме се на автогара Амстел и се обръщаме за информация от гише Информация, което е като шведска маса, отрупано с листовки, карти но живият човек, който да „изцедим“ за информация липсва – може би е до 00  (двете нули – бел.Ст. )

Вземам самоинициативно 1 карта, отварям я, досто подробно  – посочено в раздели къде и какво може да се види в Амстедам. Бързо хвърлям поглед, виждам 2 – 3 плажа по каналите, виждам къде са моловете и парковете. Виждам един чистачо–метач, който мете с едно такова пособие, което мисля че даже и в Сомалия, ако видят ще се учудят и ще се маят това метла ли е или плетени дренови клонки.

Метачът, по-скоро запрашителят, беше доста усърден, боклуци по земята нямаше, прахът беше във въздухът… мистична гледка. Питам го… „Екскюзе муа… как да стигна ваша милост аджеба до down-товна – „центъро“?.

Погледна ми, очаквах да ми каже – „колко клечки виждаш, издърпай най-дългата“, но едва ли, надали. Посочи, показа, измимикува  (странна дума, нали), че центъра е къмту нанататъка – една немнoгo оживена  (поне засега) улица с трамвай, автобуси и мноооого колила!!! Казвам си „Може да хванем автобуса и за  (както разбрах има–няма) 15 мин, да пристигнем в центъра, или 2-ри вариант, плюем си на петите и вървим около 40 мин в права линия. Не мислим много, топлата вода е октрита отдавна – тръгваме пеша!

Първо впечатление – много спокоен град, подреден, набразден доста подробно от канали, колоездачни пътеки и трамвайни линии. До самата автогара има голям вело-парк, на който колелата не са особено подредени, позахвърлени ми се струват, закопчани с закпчавания, някои с доста дебели вериги, които и по корабите рядко се срещат!!!

Кръстовищата – прекрасни, светофари за колоездачите  (за кратко от тук нататък ще наричам „педалистите“) и светофари на гражданите пешеходци (малко на брой) и водачите на коли, автомобили, трамвай, камиони и въобще за сичко живо, дето се е качило на достоянията на прогресо и лети ниско.

В тази държава, струва ми се, даже съм 99, 9% убеден, че колоездачите са болшинство и с привилегии. Може би така трябва да бъде, може би не, къде съм аз, къде са те!!!. Ми те, милите, колкот и да въртят тези педалчета, немож ме стигнат :) Широки вело алеи, по които хвърчат, препускат лудо „педалистите“. Велопаркът е стар, може би малко след войната, коя по-точно, подробно лично аз не знам, но не са нови, абсолютно – не!

Вървим, вървим и ниий нататък… и през кръстовища, канали стигаме до централният район на града. Тук става малко по оживено, вече е към 9:30h.

Една мисъл неспокойно като птичка в клетка се блъска в главите ни… „трябва да питаме някой местен, къде е оня – така известен – квартал, в който сутрин се ляга, вечер се става, имало там едни такива красиви женици, стоящи зад стъклени витринки, усмихващи се похотливо, мигайки с клепачи закачливо… искайки за банкнотка от 50 Еуро да те пратят в РАЯ за може би около 20 – 25 мин (при повечето времетраенето е не по хронометър а по скоро по това кога ще… „свърши“ клиента!!! Виждам един ми се струва местен, изглежда даже свестен… питам го „IKSKUZmii, can Y pls give me directions how to get

RED LIGHTS District

Отвръща ми леко полуусмихнато – „вървите направо, 2-рата у лево и сте там“.

Казвам „чеерс“ и бодро тръгваме нантатък, но усещам „повикът на дивото“, нищо, че сме доста дълбоко в циливилизацията. Светло е, не може се маркира някой corner. В далечината виждам една кръгла метална, подобно на кутийка от безал – котколно тенениена къщичка, в която спокойно 1 гражданин се облекчава… и си казвам – т’ва е яка тоалетна от селски тип в урбанистични условия. Заставам на мястото, затварям мижещо с очи от удоволсвие, като куче, когото стопанина чеше зад ушото и ми олеква…

De Wallen, Амстердам, Нидерландия

Спускаме се по улицата, не знам защо леко съм забил поглед в земята, а и слухът ми е на нокти, понеже непрекъснато летят коли, по тесни – има-няма 2 метра – улички, колоездачи звънят, за пешеходците има отделени малки пространсва – около 0,5 метра и се върви като в планината по партизанско време… в колона… раз –два – три…

На земата се натъквам на шарена хартийка, мисля си това мой да е банкнота, приклякам… я! наистина банкнота, мой да съм почти на колежда, ама я още видим на колежда метру!:). Вземам я, поглеждам я – 5 Евро, сгъвам я аз, пъхам у джебо и пак надоле – стигаме 2-рата прека, завиваме и сме там… каналите, баровете, магазинчетата и интересните витринки с фенери над тях и червени завески.

Около 10 h е и дамите ги няма, сладко си спят дома. Щастливи сме, намерили сме мястото. Вземаме решение да се поразходим из града, да го пооппознам, той да опознае нас. Искаме в някой парк да отдъхнем на спокойствие, разгръщаме картата и се ориентираме доста добре, с малко помощ от местен индивид – не-колоездач, разбира се.

Времето е долу горе убаво – около 22 С, почти безветрие, не е много слънчево, не е и много облачно – с 1 дума идялну, почти пирфиектну. Паркът е на „има-няма 1h. път лутане“ от центъра. През 10 минутки питам някой, дали се движа накъмкъдето трябва.. .

Паркът всъщност не се оказва толкова близо, колкото съм си мислил. Имаме късмет, хората са доста любезни и ни дават указания. Спрях един човек, попитах го, как да стигна до парка, той ми каза – „Изчакай малко, аз не знам как да стигнеш, но познавам човек, който живее тук и той ще те упъти“. Стигнахме до търговската улица, в единият край на която започва

Паркът

В началото му има врати от ковано желязо, алеите са прекрасно оформени, по тях летят велосипеди, върволици посетители на групички са се отправили към вътрешността. Решаваме да седнем малко на зелената тревица да отпочинем и да хапнем. Облягаме се на „една кълка“ и се припичаме на слънце. До сега през деня сме минали сигурно 10-ина киломентра, усещам пулсираща болка в стъпалата си и поради тази причина свалям обувките и чорапите си. Постояваме около 20 мин. и със свежи сили се отправяме към езеро, което в далечината блести на слънцето и прилича на метален таз, изтърколил се от Москвич, минал с голяма скорост през дупка в тъмна нощ:).

Нещо ми е ядно, пие ми се биричка, вода…

 

Едно заведение грабва сетивата ни и, без да чакаме, заемаме една маса, виждаме сервитьорката, която припка наоколо, като млада кобилка. Стоим минути в размисли дали заведението е на самообслужване или при нас ще дойде някой от персонала, за да ни попита какво ще поръчаме. Най-накрая идва девойката, поръчваме и 2 бири, без музика да свири.

Гледката е красива – на 2 рия етаж сме, виждат се главната алея и езерото. Утолили жаждата си, поемаме към централната част, нещо ни тегли все натам:). Следваме познатите лабиринти от канали и вело алеи. Изпих набързо бирата и започнах да усещам ефекта ѝ – приятно замайване, миксирано с приятено меко туптене в областа на слепоочията и лека киселост в устата.

Искаме да се снимаме до

Централната ЖП гара –

на около 1 км от нея има голяма каменна постройка с форма на кораб, почти потънал – почти извисяваш се от водата. Междувременно времето се е намусило, тъмно – сиви облаци се спускат и започват да стържат покривите на сградите. В един момент започва да вали, минава ни мисълта, че трябва да идем някъде на закрито, чадър не ползвам/много мразя да имам нещо в ръцете си!!!/. Достигайки до

„РЕД LIGHT DISTRICT“ – „Червените фенери“

се шмугваме в 1 бар, сядаме и пак пийваме бира. Навън позахладня, но вътре е хубавиня – приятно топло, музиката свири приглушено, навън се чува трополенето на капките и стъпките на минувачите –

Съботно – вечерна идилия… затишие преди буря!

Изпиваме бирата/6 евро 500 мл наливен Хейнекен/и вече часът е около 20:00, поемаме по уличките към витринките с дамите. Чаровна гледка, червена светлина, водни пръски стичащи се под стъклата, зад които дамите, доста оскъдно облечени – със сутиен и гащички, шик модерни прашки –се поклащат и примамливо примляскват с устенца, подканящи минувачите да влезнат при тях.

Обиколката ни продължава може би около 30 минутки. Погледът ми е посетил може би над 30 дами, но дъхът ми спря, когато застанах пред една витринка, зад която… прелестно – чаровна дама, с разпилени кестеняви леко накъдрени коси и влажни очи извиваше снага. За секунди вплетохме погледи, преминаха хиляди волтове електричество през мен – бях изпаднал в захлас, загубих представа, къде се намирах. Влиянието на алкохола беше достигнало пик а си. Отправих се към вратичката на стаята, отворих я, създанието беше само на 1 дух разстояние – като хипнотизиран я гледах и забравих българския/за английския да не говорим/.  Нямаше нужда да питам – тя сама ми изтананика тарифата:) – 50 Евро 30 минути, 100 евро 1h. Влязох, подадох и банкнотата, посочи ми леглото… /тук ще спра в подробностите, за да не загубим детската аудитория/!!! След сладострасно – красиви моменти в компанията и, излязох прероден… речниковият ми запас няма такова богатство, с което да пресъздам всичко това, което се случи вътре – с тялото и душата ми. Навън още валеше…

Решихме да се поразходим приятеля,с който бях, още не беше решил, коя витринка да посети, изборът е мнооого труден… всички са избирани с кастинг!

Минава 2h сутринта, по улиците е още доста оживено. Решихме да идем на Китайски масаж – 40 Евро/1 час… влязохме, посочиха ни една вита стълба, качихме се на рия етаж и масажът започна. Настанихме се удобно по стомах на леглата и по гърба ми замаршируваха пръстите на сръчна дама, която се постара доста за раздвижването на кръвта из тялото ми:).

Излязохме към 3 часа от Масажният център и забродихме по улиците. Насочихме се към автогарата, намираща се в края на градът. След 1h път пеша бяхме там, беше заключена. Отваряше в 5h и решихме да се пошматкаме из района – нищо интересно общо взето.

Бяхме доста уморени, полагах огромни усилия да накарам клепачите си да стоят където им е мястото. Седнахме на една пейка в автогарата и задрямахме.

Към 8 h се пооживи. След малко стана време да идем да се чекираме за автобуса. Наредихме се на опашка, качихме се и отново се отпуснахме в дрямка. След 3h път бяхме в Брюксел – там спряхме за 45-минутен отдих.

По късно следобеда пристигнахме в Кале и автобуса гарира в трюма на ферибота. Времето беше почти прекрасно с изключение на лекият дъждей и мъгла, но колкото повече се приближавахме до Островът, времето/доста странно/ се подобряваше!!!

Бяхме на палубата, пихме по 1 бира и отново в автобуса и ето ни, вече сме на английска земя.

Автор: Емил Василев

Снимки: За какво са ви снимки?!?

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

 

Претеглете ми една вещица, моля! (Оудеватер, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Защо е важно да претегляме вещиците? Много ясно – за да разберем, че е вещица! :) Днес това за нас ще прави Анжело :)  

Приятно четене:

Претеглете ми една вещица, моля!

 Оудеватер, Холандия

 

 Оудеватер, Холандия

Оудеватер

 

Имало едно време… Не! Били добри времена, когато всеки семеен или междусъседски спор завършвал само като се позагледаш изразително в камината. А ако събеседницата е по-недосетлива, пред кметството винаги чакала в готовност кладата, която решавала спора бързо, радикално и болезнено.

В един хубав момент, когато липсата на женско природонаселение започнала да се чувства, се събрали умните глави, за да съставят ясни критерии за това кой може да бъде обвинен във вещерство и кой – не. Възможно е за този симпозиум да е лобирала някоя феминистка организация или онази консервативна част от населението, която не била склонна да се обедени под дъгоцветните знамена.

Така или иначе, поради техническото изоставане на епохата и ниското КПД на метлите, основен транспорт на вещиците, се постановило, че една жена може да бъде подведена под отговорност за вещерство, само ако теглото й не отговаря на ръста, което  означавало, че тегло под 60 кг е рисково. То и каква жена е това – нито може две ведра с мляко да пренесе, нито коня да подкове… Другото обяснение е, че тъй като вещиците нямат душа, тежат по-малко при равни други условия.

Към местните съдилища се създали отдели за мерки и теглилки, където заподозрените, след обстоен преглед на всички телесни кухини, били претегляни. Жена, която успешно преминела тегленето, получавала сертификат, според който доживотно не можела да бъде обвинена във вещерство. Твърди се, че за вещерство са осъдени около 1 милион жени (при общо население на Европа през 1550 г. 70 милиона). Последният документ е издаден през 1729 г.

3421 Oudewater, Нидерландия

Оневиняването, разбира се, не било по вкуса на всички. Изведнъж се оказало, че съдиите са склонни към корупционни практики. Въпреки това една теглилка била прочута – заради точността си и справедливостта на съдиите. Тя получила и сертификат, подписан лично от Карл V. Това била съществуващата и до днес теглилка в

Аудеватер (Oudewater, Стара вода)

Намиращ се на важни водни пътища (Hollandse IJssel и Linschoten), градът от 1265 г. има гарантирани права от епископа на Утрехт. Днес, с население под 10 000 жители, градчето предлага най-доброто от „Зеленото сърце“ на Холандия.

Heksenwaag (Теглилката на вещиците)

В ренесансова къща от 16 в. се намира Музеят на вещиците. Тук получихме листовка на български, което не се среща често по тези краища. Можете да разгледате експозицията, „научните“ трудове по демонология, както и най-голямата атракция – да се претеглите на автентичната вещерска теглилка. Ако имате нещастието да сте под 60 кг., сте подложени на кръстосан разпит. Младежите, които работят в музея, може би ученици в горните класове, видимо се забавляват и предават доброто си настроение и на вас.

Ако обичате животните и главно котките, ако за вас са удоволствие разходките в гората и брането на цветя и билки, има достатъчно доказателства за това, че сте вещица. Даже не е необходимо съпругът ви да го потвърждава! Срещу 2 € можете да получите сертификат за вещица, който да си закачите вкъщи до снимката на свекървата (или направо да бъде издаден на нейно име).

Теглилката на вещиците

Теглилката на вещиците

 

 

Тегленето на вещиците се превръща в шоу

 

Адрес:

Leeuweringerstraat 2
3421 AC Oudewater
тел.l: +31 (0)348/563400
email: info@heksenwaag.nl
web: http://www.heksenwaag.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

01.11 – 31.03: 11 – 17, сряда, събота и неделя или по заявка.

Цена: 4.3 €

Touwmuseum „De Baanschuur“ (Музей на въжето)

Благодарение на конопената индустрия Аудеватер е бил много богат град през седемнайсти век. По време на бума на платноходните кораби в такелажа на един клипер са се използвали до 50 км въжета с различна дебелина. Голяма част от тези въжета са били произвеждани тук.

Богатството още си личи по множеството запазени къщи в града и околните ферми. Именно на това е посветен този музей. Уредникът, стар моряк, пътувал и до Бургас, ще ви покаже цялата технология – от скубането на конопа до оплитането на различни видове въжета, макрамета и т. н.

Адрес:

Reijersteeg 4
3420 DA Oudewater
тел.: +31 (0)348/56 78 32
email: info@touwmuseum.nl
web: http://www.touwmuseum.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

12 – 17, неделя и празници

Цени:

Пенционери: 7,50 €

Деца:              2,50 €

Възрастни:    10,00 €

Museum „Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer“ (Музей на старите занаяти и инструменти)

Започнал като частна колекция, събирана повече от 40 одини, сега музеят има повече от 3500 експоната, свързани с бита и работата на местните хора.

Адрес:

Hoenkoopse Buurtweg 25
3421 GA Oudewater
тел.: +31 (0)348/56 40 83
email: bert.vergeer@online.nl
web:www.oudeambachtenengereedschappenvergeer.nl

Работно време:

10 – 16, без неделя, понеделник и празници

Цена: 4

 

Ако не сте се уморили и още сте на вълна „вещици“, можете да отскочите до съседното  градче Схуунховен (Schoonhoven), където за последно е изгорена вешица в Холандия. Това е местната билкарка Мария Ариенс, която не можела да угоди на всички и по донос на недоволни пациенти през 1597 г. била обвинена в магьосничество, съдена, удушена и накрая качена на кладата пред кметсвото.

Вероятно има няколко различни пътя, по които може да минат 15-те км от едното градче до другото, но ние имахме късмета (благодарение на GPS-a) да използваме и фериботна връзка за да преминем поредния канал. Което си е преживяване отвсякъде. В момента Google Maps не ми показва необходимост от ползване на ферибот, вероятно сме уцелили момент на ремонт на мост или нещо подобно.

Лек път и приятно изкарване!

 

Още снимки от Аудеватер. ⓒ ЕмаЖунич

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Пътуване до Гитхорн, Холандия (част втора)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме разказа на Янита за холандското селце Гитхорн, с което се запознахме предишния път. Сега – продължаваме :)

Приятно четене:

 

 

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част втора

 

В

старата част на Гитхорн

някои от къщите функционират като хотели, но може да се наеме и традиционна частна къща за малка или по-дълга ваканция, както направихме и ние. Къщите са обзаведени и разполагат с всички необходими удобства, дори със сепаре в градините за уединение и скриване от погледите на тълпата отвън. Е, разбира се може и да се закупи къща на цена от 350 хил. евро нагоре. Ако някой е решил да се занимава с местен туристически бизнес, има хубави къщи в централната част, обявени за продан.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

За разлика от италианския град Венеция,

Гитхорн е с хипнотично зелена природа –

нещо също типично за холандския селищен стил. Строга, геометрична естетика, стерилна красота и пищна зеленина, оформлението на която си е направо изкуство. Свещен холандски стил, типичен за цялата страна. Къщите и градините много внимават да не приличат една на друга, и да са винаги в конкуренция по красива изящност, поддържаност и оригиналност. Точно това лице на околния свят в Холандия ми харесва най- много. И ми липсва, ако съм далече от тук.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Привечер и нощем тишината е необезпокоявана от нищо. Чува се само сънливият бръм на насекомите, които кръжат над водата. Из тръстиките се крият патици, някъде квакат жаби, над водата танцуват полупрозрачни мъгли от нощна влага. Във властта на това спокойствие времето забавя своя ход и спира.

8355 Giethoorn, Нидерландия

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Зеленината, тишината и спокойствието привличат в топлите дни на пролетта, лятото и есента тук туристи от цял свят. Гитхорн е специална туристическа дестинация в Холандия за японци, германци, италианци, индийци… Специално за гостите от тези страни

ресторантите изписват менютата си на тези езици

Те звучат навсякъде и затвориш ли очи, околното става неназовимо и с неопределимо местоположение. Няма го онова усещане за принадлежност към място, за което се ориентираш по езика.

В старата част на селото има италианска пицария „PizzeriaFratelli”, мястото е известно като Малката Италия.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

И тъй като

Гитхорн е ваканционно селище,

най- много е посещавано в активния летен сезон. Холандците казват, че през зимата тук нищо не се случва: няма многоезична глъч, няма фотографи, няма многоцветни тълпи или фестивали; нищо, освен местните жители, които се пързалят с шейни и кънки из замръзналите канали- любопитна причина, заради която ще се върна в Гитхорн още през тази зима.

 

 

Giethoorn, Nederland

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Селото придобива някаква известност в културните среди още в средата на миналия век, когато холандският режисьор Берт Ханстра снима свой комедиен филм там. И малко по малко селото се оформя и като културно средище. В старата част на Гитхорн се намира

музеят „Старата Земя“ (De Oude Aarde),

в експозицията му се представя колекция от кристали и полускъпоценни камъни.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Интересна

колекция от исторически превозни средства (антики)- The Histo-Mobil,

включително фермерски инвентар са изложени на открито в двора на музея.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

В близост до музея е старата грънчарница, която предлага от онези типично холандски сувенири в бяло и синьо, с изрисувани по тях обичайните за Холандия символи: вятърни мелници, дървени обувки, лалета… Интересна находка се оказа и

галерията Gloria Maris,

от където никой не може да си тръгне, без да си е купил някакъв сувенир. От магазина за минерали с една интересна нощна лампа от оранжев кристал се сдобих и аз.

 

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

В миналото селяните са се занимавали основно с лов и риболов, събиране на тръстика и торф, фермерство и животновъдство. Тези човешки дейности са съхранени и до днес, макар да имат съвсем друг по- скоро атракционен облик. Към тях се добавят и модерните дейности хотелиерство и ресторантьорство.

На всеки ълъл в Гитхорн има кафенета или ресторанти, които предлагат вкусна традиционна и не чак толкова традиционна кухня.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

С разрастването на селото в ново време се изгражда т.нар. нова част, в която наред с водните улици си има и асфалтови, по които е възможно придвижването с всякакъв автомобилен или автобусен транспорт.

В новата част от селото

се намират модерните сгради, яхтеното пристанище, обществените сгради и магазини, както и къмпинга за каравани. Всъщност при влизане в селото, всеки се запознава първо с новоизградената  част от населеното място.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Такова е село Гитхорн в Холандия и такива бяха моите три денонощия там. Толкова бързо минаха тези три хубави дни и нощи… И ако бяхме отишли само две седмици по- рано, щях да бъда и свидетел на концерт на онази сцена- кораб насред езерото- още един повод за завръщане. Винаги казвам така, когато оставям част от сърцето си на някое любимо място или при някой любим човек, за да ми спомня и да ме завръща.


Giethoorn Holland in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия


in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия

Пътуване до Гитхорн, Холандия (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Време ни е за малко цивилизация – т.е.място чисто и уредено ;) Янита ще ни води до едно холандско селце – Гитхорн. Приятно четене:    

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част първа     Осъществяването на плановете ни за почивка някъде из Холандия започна с един очакван провал. Пътуването ни до Гитхорн по вода се отложи за някой друг път, когато детето е достатъчно голямо, когато не сме толкова нервни и нетърпеливи и когато имаме повече от един уикенд свободно време. Всъщност, не съжалявам за това. За час стигнахме с колата, а лодката под наем наложително се оказа като основното ни средство за придвижване из старата част на селото. Всяко зло за добро.  [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]

Гитхорн (на холандски език Giethoorn)

(правилното произношение е Хийтхоорн) се намира в северна Холандия, провинция Оверайсел, на север от областния център Зволе. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове- почти по венециански. [caption id="" align="aligncenter" width="636"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="666"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   Живописното холандско село е изградено в настоящия си вид още преди 3 века. Най- старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите са с дати от 18 и 19 век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите. Лятото преливаше в градините във всички оттенъци на цветовете и ухаеше тръпчиво на прясно окосена трева.     [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхотн, Холандия[/caption]

Селото е с хилядолетна история,

която разказва за пристигането на заселници от средиземноморието, които след едно голямо природно бедствие и последвало наводнение (през 1170 год. сл. Хр.) го напускат за около половин век. Завръщайки се в опустошените земи, по рехавата пръст намират само разпилени рога на кози (Giethoorn). И хората започнали да отново да опитомяват земята и водата, изграждайки канали и извличайки торф. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Зволе и Гронинген.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] Да, живот по венециански, защото Гитхорн е село известно и в Холандия, а и по света като

„Холандската Венеция”

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   За разлика от всеобщата дефиниция или очакване, първата ми асоциация, разглеждайки пасторалните пейзажи на селото съвсем не беше Венеция, а по-скоро едни други села, изгубени из горите и блатата на Шпреевалд  в Саксония и Бранденбург (Германия), в които живее малката етническа група Die Sorben*. И наистина по архитектурен стил, по начин на живот и поминък, по селищна инфраструктура, Гитхорн беше идентично повече с блатистата низина Шпреевалд, населявана от немската малцинствена група хора, отколкото с Венеция.     [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   Горещ и задушен се оказа августовският уикенд. Синоптиците обещаваха най- после дъжд, но от дъжда нямаше и следа. Само небето помръкна и смръщи синьото си, задухът и горещината останаха. В такова време опознавахме Гитхорн и уточнявахме приликите и разликите му с Венеция, обикаляйки улиците с лодка или разхождайки се пеша из тесните пътечки покрай каналите и къщите.     [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]

Каналите не са дълбоки,

само изглеждат така, заради мътната зеленикаво- кафява вода дъното им не се вижда. В най- оживените отсечки дълбочината не надвишава метър и двадесет сантиметра, примерно.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Giethoorn, Nederland[/caption] И така: на пръв поглед нищо общо с Венеция, освен тези канали, които обикалят около къщите и изпълняват функцията на улици. Всъщност придвижването из селото не се осъществява само с лодки; няма как в Холандия да има по- важно транспортно средство от велосипеда. Тесни и къси асфалтирани алеи, които са обозначени с пътни знаци за суша и вода, позволяват на местните жители и на посетителите да се придвижват и с велосипеди. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Giethoorn, Nederland[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] Алеите са свързани една с друга посредством изгърбени над каналите стръмни дървени мостове. Такива мостове отвеждат и към всяка една от къщите. Това е и причината не всеки един от мостовете да е достъпна зона за всички хора.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Giethoorn, Nederland[/caption] За разлика от новата част на селището, в старата част всъщност няма пътища,

тук с автомобил не може да се пътува

Но пък може да се вземе под наем за час или за повече велосипед или лодка. За предпочитане са лодките: канута, лодки с гребла или моторни лодки, на цена от 3 до 12 евро на час. Онези, които не биха се сприятелили с лодката, могат да се движат с градския транспорт- лодка, с цена на билета 2,50 евро. С тези големи пътнически лодки панорамно се обикаля цялото село и околностите му. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] А околностите не са много по- различни: вода и тръстики отвеждат до малък остров, където казват е място за ловци и риболовци. На сушата, откъдето може да се наеме и по- голяма лодка, има ресторант с форма на правилен деветоъгълник „Smits Paviljoen”, построен върху платформа със същата форма. Това е един от най- претъпканите ресторанти, вероятно заради панорамната гледка към езерото и острова. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] От платформата във всички посоки из езерото се протягат бетонни пристани, на които акостират идващите от езерото лодки, пътниците им спират за почивка на това, оказващо се емблематично за Гитхорн място. На около стотина метра от ресторанта навътре в езерото се намира покрита сцена, която отдалеч наподобява кораб с бели платна. Това е една от атракциите в селото, на която се провеждат традиционните августовски рок концерти. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]  

Мястото е толкова ветровито,

че не знам как някой би се задържал за сцената. Поради същата причина дългото застояване на терасата в ресторанта ми се стори нездравословно. Точно тук, около този ресторант в покрайнините на селото се намира и най- голямото ваканционното селище в района с бунгала, които се отдават под наем или продават. Само спомени не се продават тук, те си остават строго лични. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   Крайбрежните малки вълни се доближаваха до бетонните ръбове на пристаните в стройна процесия. Отвъд тях езерото се простираше до тръстиките на острова, които изглеждаха като мъгляво сив пояс на фона на хоризонта. Над езерото кръжаха патици и надаваха тревожни пронизителни крясъци. Други шумове нямаше. Усещането за време тук се топеше, обгръщайки всеки и всичко с абсолютно спокойствие.     [caption id="" align="aligncenter" width="623"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] in Netherlands Панорама Гитхорн, Холандия (следва продължение) *сорбите са западнославянски народ, единственото официално славянско малцинство в Германия – бел.Ст. Автор: Янита Николова Снимки: авторът    Други разкази свързани с Холандия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!