Tag Archives: Холандия

Пътуване до Схевенинген (Хага, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Янита ще ни води до селцето, което холандците ползват като тест, дали можеш да говориш нидерландски – Схевенинген. Аз, все пак си мисля, че Копривщица и Панагюрище са по-сериозен тест за владеене на български, отколкото Схевенинген – за нидерландски, но – да не се помайваме повече 🙂

Приятно четене:

Пътуване до Схевенинген

Хага, Холандия

Схевенинген

се намира на около 5 километра от Хага и изглежда като квартал на холандската административна столица. Пътят ни към пристанището в Схевенинген започва от Vredespaleis, където се намира седалището на Международния съд, покрай района, в който се намира българското посолство и покрай един „замък“, който в последствие се оказа сградата на хагския затвор.

Международен наказателен съд – Хага, Холандия Международен наказателен съд – Хага, Холандия Хага, Холандия Затвор – Хага, Холандия

Близостта до морето започва да се усеща осезателно: става

ветровито, влажно и хладно

Малко хора и много лодки, които се белеят и се полюшват равномерно и приспивно от поривите на вятъра, привързани здраво към дървеното скеле на пристана.


The marina of The Hague, Netherlands

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Северно море, в сравнение с нашето, е коварно, непредвидимо и плитко

море, опитомено май единствено от викингите и то за кратко.

Отблъскващо и студено море,

на което липсва синева и онази огледална равнинност на водите, в която слънчевите лъчи по обяд се отразяват така, че притваряш очи от бляскавите като от огледало отражения. Липсва му дълбокия хоризонт, изравняващ синьото в морето и в небето; липсва му лазур, крилата на белите платноходи или мекото пясъчно дъно, което прозира в плитчините.

Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия

Северно море е огромно самотно море,

чиято дрямка разкъсват само крясъците на чайките или виковете на хората, осмелили се да се отпуснат в прегръдката му и да поплуват за малко в мътните му води, по време на зачестилите напоследък необичайни летни жеги. Глинестото дъно е причина за зеленикаво- кафявия цвят на морската вода; цвят, който изтънява до прозирно тюркоазено зелено само по брега, където се разливат в стройна, геометрична поредица широки и пенливи вълни.


2017-06-01 The Pier at Scheveningen

Снимка: Henk Keijzer / 360cities.net

Всъщност, смелчаци за цамбуркане в гадната вода се намират и в зимно време, но това е заради местна традиция, която се провежда ежегодно на връх Нова година.

Идеята на новогодишното гмуркане (Nieuwjaarsduik)

наподобява малко нашите фолклорни традиции на Йордановден, но само малко, колкото да се цопнеш в ледените води без хореография, без ритъм или песен, но пък и с женска компания, ако някоя се навие. По това време, докато ние по български вдигаме наздравици, недоволстваме от новогодишната програма и търсим кусури в речта на президента си, тук на този бряг пристигат няколко хиляди души, все закалени и издръжливи спортни натури, които рано сутринта в първия ден от новата година, като моржове плуват в по- плитките морски води. Заради силните и студени подводни течения, в по-дълбоките е и опасно, и забранено. Изключение има само за любителите на морски спортове като ветроходство, уиндсърфинг и кайт сърфинг.

Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия Северно море край Схевенинген, Холандия

Холандските брегове съвсем не са с типичните за скандинавското крайбрежие пресечни или врязани терени от отвесни скали и каменисти заливи. Тук фиорди няма. Брегът в Ниската земя е много широк и винаги влажен. Растителността наоколо е оскъдна, ако изобщо я има, а пясъкът е лепкав и мръсен, заради примесите от глина и кал. Плажът съвсем не е това, което съществува в нашите представи като плаж. По всяко време на годината по морските брегове е много ветровито, вятърът сменя силата и посоката си, но никога не утихва. Плажът се ползва като терен за пускане на хвърчила, а в случай, че на някого му се иска да поседне на влажната земя, то за целта се огражда със специални приспособления за завет, наподобяващи ниска палатка. Няма време за романтика, защото заниманието, което отнема най- много от времето на плажа, е здраво копане: окопаване или откопаване.


Scheveningen Kurhaus Oct 2013

Снимка: Willy Kaemena / 360cities.net

През лятото

обаче, тук всичко изглежда различно и въпреки суровия нрав на северната природа- плажът е пренаселен и оживен, играе се волейбол или футбол на специално изградени спортни площадки; строят се пясъчни фигури, практикува се катерене или скачане с бънджи от високата кула в края на кея.

Плажът е пренаселен

и често няма свободно място, нито пък в капаните по плажната ивица, които имат изградени високи плексигласови стени, за да спират вятъра и да предпазват от пясъчни навявания. През лятото пясъкът не е толкова влажен и въпреки това е препоръчително наемането на сгъваем стол, шезлонг или походно легло.

Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море

Кеят (De Pier)

гордостта на Схевенинген, от няколко години снабден и с виенско колело по подобие на лондонското Око. С входен билет с цена от 9 евро за човек, виенското колело предлага няколко панорамни обиколки в луксозни кабини с климатик. Някои от кабините са по-скъпи за достъп, тъй като са VIP кабини, в тях престоят е по-продължителен и по-интимен, защото кабините са с тъмни стъкла. Обиколките с обикновени кабини са напълно достатъчни първо, за да спрат дъха, после и да влюбят в гледката към Схевенинген или към необятното с поглед Северно море, а накрая – и да си направите хубави снимки.

Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море Виенското колело на плажа на Схевенинген, Холандия – Северно море

Крайбрежният булевард започва от кея (De Pier),

това е емблемата на Схевенинген: в закрита площ- търговски и развлекателен комплекс, който отвежда навътре в морето към кулата за бънджи скокове или към виенското колело. Кулата е с височина 45 метра и при ясно време, ако някога се случи да има и такова по тези географски ширини, видимостта достига до 17 километра. Кеят е зона само за пешеходци, съществуват и открити части по огромната тераса, обезопасени с високи парапети, но с навлизането навътре в морето, вятърът става непоносим.


The Pier, The Hague Beach

Снимка: Sjoerd van der Hucht / 360cities.net

Strandweg 150-154, 2586JW Den Haag, Нидерландия

Старият кей

е изграден в началото на ХХ век от кралица Вилхелмина, тъй като там се е намирала една от кралските вили. През годините до днес, кеят е преобразяван, доизграждан и модернизиран, въпреки че не всички проекти за неговото преобразяване са били успешни. И най- важното: отворен е за посещения през цялата година, всеки ден от 10 часа сутринта до 22 часа вечерта. (През 2010 година, по време на строителни дейности за укрепване основите на кея, е открит бункер, който е бил нацистко укритие от времето на Втората световна война)

Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море Старият кей (De Pier) – плаж на Схевенинген, Холандия – Северно море

(Снимки 019, 020, 021, 022)

Плажът

е обознaчен с редица от стълбове, които указват зоната, позволена за достъп. Преминаването отвъд тези стълбове в бурно или при много ветровито време не е желателно, тъй като непредвидимия характер на морето може да предизвика по-високи вълни и следователно да залее по-голяма част от брега. В по-тихо време, обути с гумени ботуши и нахлюпили шапки до очите, хората приближават водата, колкото да си направят снимки или да погалят смръщеното море.

Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море Плажът на Схевенинген, Холандия – Северно море

Клишето, че

„времето е динамично“, тук се изпълва със смисъл

За около два часа по крайбрежния булевард, времето се смени няколко пъти: небето притъмняваше и увисваше застрашително над главите ни, а слънцето прорязваше дебелия слой облаци от време на време, колкото да припомни, че все още е август.

Неблагоприятен климат: силен вятър, хоризонтален дъжд и сърдити облаци, а после изненадващо слънце и пак всичко отново, и отново – цял ден. И тъй като в такова време да отидеш на плажа си е чиста проба лудост, разходихме се само по крайбрежния булевард.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Схевенинген съществува като курорт

още от преди да се родя и до днес: по крайбрежната алея – от луксозни хотели, ресторанти и места за забавление до съвсем обичайните павилиони за хапване на крак. Чайките са навсякъде и дебнат, някой да си купи риба, за да закръжат над главата му с тревожни крясъци и да откраднат каквото могат.

Схевенинген не е само курорт

обаче, има си и жилищни сгради. Тези, които се намират на първа линия, имат страхотна панорама към морето, но със сигурност, собствениците им не смеят да отворят прозорците на жилищата си, нито пък да използват кокетните балкончета по предназначение.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Внушителната сграда, която прилича на дворец, не е нито дворец, нито замък, нито пък сградата на Парламента. Това е пет звезден хотел

с чудно хубавото име Курхаус



Booking.com

Сградата е на 130 години, в началото една част е била предназначена за хотел, а другата – се е ползвала за концертна зала, в по- късни времена са изградени модерните ресторанти и барове.

Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море Хотел Курхаус , Схевенинген, Холандия – Северно море

Хотелът е бил любимо място за жените – глас Мария Калас и Едит Пиаф, а също и за неустоимата красавица Марлене Дитрих, за звездата на джаза Дюк Елингтън…

От този хотел в северна посока, крайбрежната алея отвежда чак до стария фар, докъдето е само пешеходна зона, от двете страни на която има само павилиони или атракционни съоръжения, заведения за хранене, игрални зали, кино и какво ли още не. Интересен за посещения е и

Аквариумът или Sea Life,

който работи също през цялата година и заради когото, в Схевенинген по време на ваканциите, пристигат дечурлига от цяла Холандия.

Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море Крайбрежният булевард на Схевенинген, Холандия – Северно море

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen)

е построен през 1875 година и в определени дни е отворен за посещения, но не се позволява изкачването на общо осемте етажа във вътрешността му (159 стъпала). В приземното помещение има малък музей, посветен на моряците и морето. Червената кула е с височина около петдесет метра, а светлинните сигнали от фара се виждат на около 55 километра навътре в морето. Фарът в Схевенинген е един от 30-те действащи морски фара на територията на Холандия.

Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море Фарът (Vuurtoren van Scheveningen) – Схевенинген, Холандия – Северно море

Точно под фара на крайбрежната алея се намира един музей на открито, т.нар.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee)

Бронзовите скулптури са все герои от приказки и легенди. Големите фигури, които се виждат и от към морето, са три. Една от тях е дванадесетметрова, това е гигантът от „Пътешествията на Гъливер“ – „The Herring Eater“, който предвид това, че яде херинга, може да бъде един събирателен образ за холандците. (Един от националните специалитети в Холандия, ако това изобщо е специалитет, е хапването на сурова филирана херинга, потопена само в ситно нарязан на кубчета лук.) Малките бронзови фигури в този музей под открито небе са пръснати наоколо по алеята и са доста повече.

Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море Музей на скулптурите край морето (Beelden aan Zee) – Схевенинген, Холандия – Северно море

В съседство един паметник отбелязва мястото, където

първият крал на Нидерландия Вилем Първи е стъпил за пръв път на холандския бряг,

пристигайки от Англия. (Събитието е отбелязано с паметна плоча, а със златни букви на паметника са добавени и надписите: „God redde Nederland“ и „Het dankbare volk“.) От тогава до днес кралската фамилия живее в града на брега на Северно море – Хага повече от 200 години.

Петдесетина метра встрани от паметника се сивее каменната грамада на един вълнолом, който е крайната точка на застроеното крайбрежие. Отвъд вълнолома е пустош.

Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море Паметник на Вилем Първи – Схевенинген, Холандия – Северно море

Разходката в Схевенинген няма да отнеме особено много време,

за удобство до тук отвеждат и някои от линиите на градския транспорт в Хага, например трамвай номер 9.

Общественият транспорт

е достъпен и бърз, от центъра на Хага до Схевенинген едва ли би отнело повече от 15 минути време. До крайбрежието придвижването е възможно още с автомобил или с велосипед. За целта са изградени 6 денонощни паркинга, а също може да се паркира по улиците на обозначение места, като се заплати при уличните паркинг-автомати. Максималната продължителност на паркирането по улиците е 120 минути. Паркингите и гаражите са маркирани със сини знаци по пътищата чак до крайбрежната зона, но използването им не е евтино и тарифата в повечето от тях е 2,60 евро за час. Безплатен паркинг е възможно да се ползпва само в зимния период на годината от 1 ноември до 1 март и то само в някои от най-големите закрити паркинги.

Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море Схевенинген, Холандия – Северно море

Схевенинген, Холандия – Северно море

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът неуказаните и авторите, указани по всяка снимка

В Схевенинген, разбира се, има къде да отседнете изгодно:



Booking.com

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Освен Схевенинеген, цяла Холандия ви очаква:



Booking.com

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел.

Приятно четене:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия

Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел, Холандия. За ориентир към него някои посочват Хенгело, друг по- голям град в региона, който е отдалечен от Твикел на няколко километра. Заради това, че мястото е една от забележителните туристически атракции в региона, който почти няма с какво друго да се хвали, до Твикел може да се стигне с автомобил, с велосипед или пеша, в зависимост от предпочитанията и разбира се от мястото, на което се намирате. Местността е обозначена на всички карти.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

От Алмело до замъка Твикел ние стигнахме с велосипеди за около 40 минути по маршрут през Борне, Борнербрук и Делден.

Kasteel Twickel, Twickelerlaan 7, 7495 Ambt Delden, Нидерландия

 

Късната пролет в Холандия беше суха, топла и слънчева. По небето се гонеха меки и бели облачета, които се опитваха да се слеят, за да предизвикат дъжд. Над пътя, който се губеше в далечината между фермите се вдигаха вихрушки прахоляк. В делничните дни движението между селищата е неинтензивно, което предразполага към спокойствие и релакс.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Замъкът се намира в покрайнините на Делден,

скрит е в гора, около него е прокопан по обичаен за холандската инфраструктура канал, който го опасва от всички страни и се разлива в широко изкуствено езеро. Каналът или този дълбок ров около замъка пълен с кална вода, прави достъпа до сградата невъзможен.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

 

В древността това е било едно естествено укрепление, над което се протяга само един малък мост, отвеждащ до замъка или по точно до централната му порта. От двете страни на портата стопаните на имението предвидливо са разположили топове за посрещане на неканени гости. И до днес те са там, единствено с атракционна цел, разбира се.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Сградата на замъка няма общо с обичайната ни представа за замъци, изградени с разточителен разкош, с издигнати високи кули в небето или с бойници. Твикел е изграден в стила на ранния Ренесанс, както почти всички замъци в Холандия. Над парадния му вход е разположен герба на фамилията, построила сградата в средата на 14 век. Над него е изобразено библейското Дърво на познанието с увита около стеблото му змия, а в ляво и дясно от парадния вход има статуи на Адам и Ева.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

По- голям интерес обаче представлява едно друго дърво, изрисувано в предверието на сградата и това е родословното дърво на замъка. То започва от изграждането му през 1347 година и проследява през вековете до днес собствениците на имението, които са се раждали и умирали във времето, на което ням свидетел 7 века е била тази каменна обител. Замъкът Твикел е бил собственост на семейство Ван Твикело от 14 до 16 век. До 17 век- на семейство Ван Рейсвелт. В епохата на класицизма през 17 и 18 век собственици на имението вече са семейство Ван Васернеер Обдам. В Твикел през 19 и 20 век живеят семейство Ван Хеекерен ван Васернеер. В наши дни за собствеността на имението се грижи една едноименна фондация „Твикел”. Последният аристократ и собственик на замъка Граф Рюденхаузен умира през 2010 година.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Във вътрешността на замъка индивидуално посетители не се допускат. Това е възможно само при предварителна уговорка и след събирането на група хора, която посещават замъка с определена културна или изследователска цел: концерт, благотворителен търг, исторически възстановки на миналото, изследователи на бита и обичаите в региона и т.н. Снимането във вътрешността на сградата също не е позволено.

Твикел, Холандия

 

Старинната сграда остава встрани от интереса на туристите и фотообективите поради още една причина: това са градините, принадлежащи на имението и разположени от всичките му страни. И точно заради своите градини и паркове замъкът Твикел е придобил славата на едно от най- известните аристократични имения в Холандия.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Постепенно от средата на 17 век е започнало изграждането на красивия зелен околен свят и така за няколко века са създадени градините и парковете, които могат да бъдат разгледани днес в цялата им прелест всекидневно от месец май до месец октомври от 10 до 17 часа. За целта се плаща такса от 5 евро.

Твикел, Холандия Твикел, ХоландияТвикел, Холандия

 

 

Продължението:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2)

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия

 

Амстердам (или Как да намерим Червените фенери)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене:

Амстердам

Анти-конти „Дай ми да ти дам те обичам“ :)

или

Как да намерим Червените фенери

Morning сабахлем, малко поспах. В 20:30h вчера пак пристигнах на Острова… тегли ме това парче земя и това си е. В 00:03 бях на входната врата, заключена обаче, влязох в коридора и легнах малко на земята като кученце, да подремна и да дебна, може някой от живущите в квартирата да му се припишка и да стане, да му полопам и да отвори. Кулурен съм си, не искам посреднощ да събуждам народо-населението…

Предисторията на това среднощно прибиране:

Петък вечер се товарим/пред историята мой се окаже малко длъжка, понякога се разливам като катурната чаша бира от не много трезв въздържател… /. Аз и 1 познат на влака се товарим и destination-а е Лондон  (Викторя)-голяма ЖП-Гара, туб/метро station/ в сърцето на Лондон. Пристигаме, позавъртаме се малко и отиваме до Автогарата (Coach stationa)… мисля да спра с подробностите и да не издребнявам много, защото не искам читателя да започне още тук да се прозява… до детайли за това, какво съм ял и къде съм препикавал ъглите, маркирайки територия няма да стигам.

Автобусът пътува до Amstel Station – към края на градчето, наречено Амстердам, в една мила красива страна с ветрени мелници и много колела… ама многу колела. Тръгване в 21h, пристигане в Амтердам-около 8h сутринта. Около 2h. 30 мин се пътува до ДОвер, от където се товарим/доброволно, не добро зорно/ на ФЕРРЪбоат и след 1h. 15 мин journey се акостира на континента – Кале.

Феррито гордо пори вълните, вълнение почти не се усети, , навън тъмнина и мъгла, има няколко палуби и кафенета, барове. Пътниците дремят, някои пият, други изтрезняват… Слизаме на френска земя и „със 100 киломтра- а-а-а в ч-а-а-с, аз лее-е-е-тя-я… “ намаляваме разстоянието до “града на разврата“/Не студентски град, меката на чалгата/.

Около 6h навън се съмва и виждам магистралите… прекрасни съоръжения – 5 лентови, осветени, нема дупки… една дянта няма къде човек да изкриви… дамусе невиди и щастието!

В 8 наближаваме

Амстердам,

навлизаме града, заварваме го в спящо полежение. Петък вечер са вилняли, Събота до късно ще почиват. Разтоварваме се на автогара Амстел и се обръщаме за информация от гише Информация, което е като шведска маса, отрупано с листовки, карти но живият човек, който да „изцедим“ за информация липсва – може би е до 00  (двете нули – бел.Ст. )

Вземам самоинициативно 1 карта, отварям я, досто подробно  – посочено в раздели къде и какво може да се види в Амстедам. Бързо хвърлям поглед, виждам 2 – 3 плажа по каналите, виждам къде са моловете и парковете. Виждам един чистачо–метач, който мете с едно такова пособие, което мисля че даже и в Сомалия, ако видят ще се учудят и ще се маят това метла ли е или плетени дренови клонки.

Метачът, по-скоро запрашителят, беше доста усърден, боклуци по земята нямаше, прахът беше във въздухът… мистична гледка. Питам го… „Екскюзе муа… как да стигна ваша милост аджеба до down-товна – „центъро“?.

Погледна ми, очаквах да ми каже – „колко клечки виждаш, издърпай най-дългата“, но едва ли, надали. Посочи, показа, измимикува  (странна дума, нали), че центъра е къмту нанататъка – една немнoгo оживена  (поне засега) улица с трамвай, автобуси и мноооого колила!!! Казвам си „Може да хванем автобуса и за  (както разбрах има–няма) 15 мин, да пристигнем в центъра, или 2-ри вариант, плюем си на петите и вървим около 40 мин в права линия. Не мислим много, топлата вода е октрита отдавна – тръгваме пеша!

Първо впечатление – много спокоен град, подреден, набразден доста подробно от канали, колоездачни пътеки и трамвайни линии. До самата автогара има голям вело-парк, на който колелата не са особено подредени, позахвърлени ми се струват, закопчани с закпчавания, някои с доста дебели вериги, които и по корабите рядко се срещат!!!

Кръстовищата – прекрасни, светофари за колоездачите  (за кратко от тук нататък ще наричам „педалистите“) и светофари на гражданите пешеходци (малко на брой) и водачите на коли, автомобили, трамвай, камиони и въобще за сичко живо, дето се е качило на достоянията на прогресо и лети ниско.

В тази държава, струва ми се, даже съм 99, 9% убеден, че колоездачите са болшинство и с привилегии. Може би така трябва да бъде, може би не, къде съм аз, къде са те!!!. Ми те, милите, колкот и да въртят тези педалчета, немож ме стигнат :) Широки вело алеи, по които хвърчат, препускат лудо „педалистите“. Велопаркът е стар, може би малко след войната, коя по-точно, подробно лично аз не знам, но не са нови, абсолютно – не!

Вървим, вървим и ниий нататък… и през кръстовища, канали стигаме до централният район на града. Тук става малко по оживено, вече е към 9:30h.

Една мисъл неспокойно като птичка в клетка се блъска в главите ни… „трябва да питаме някой местен, къде е оня – така известен – квартал, в който сутрин се ляга, вечер се става, имало там едни такива красиви женици, стоящи зад стъклени витринки, усмихващи се похотливо, мигайки с клепачи закачливо… искайки за банкнотка от 50 Еуро да те пратят в РАЯ за може би около 20 – 25 мин (при повечето времетраенето е не по хронометър а по скоро по това кога ще… „свърши“ клиента!!! Виждам един ми се струва местен, изглежда даже свестен… питам го „IKSKUZmii, can Y pls give me directions how to get

RED LIGHTS District

Отвръща ми леко полуусмихнато – „вървите направо, 2-рата у лево и сте там“.

Казвам „чеерс“ и бодро тръгваме нантатък, но усещам „повикът на дивото“, нищо, че сме доста дълбоко в циливилизацията. Светло е, не може се маркира някой corner. В далечината виждам една кръгла метална, подобно на кутийка от безал – котколно тенениена къщичка, в която спокойно 1 гражданин се облекчава… и си казвам – т’ва е яка тоалетна от селски тип в урбанистични условия. Заставам на мястото, затварям мижещо с очи от удоволсвие, като куче, когото стопанина чеше зад ушото и ми олеква…

De Wallen, Амстердам, Нидерландия

Спускаме се по улицата, не знам защо леко съм забил поглед в земята, а и слухът ми е на нокти, понеже непрекъснато летят коли, по тесни – има-няма 2 метра – улички, колоездачи звънят, за пешеходците има отделени малки пространсва – около 0,5 метра и се върви като в планината по партизанско време… в колона… раз –два – три…

На земата се натъквам на шарена хартийка, мисля си това мой да е банкнота, приклякам… я! наистина банкнота, мой да съм почти на колежда, ама я още видим на колежда метру!:). Вземам я, поглеждам я – 5 Евро, сгъвам я аз, пъхам у джебо и пак надоле – стигаме 2-рата прека, завиваме и сме там… каналите, баровете, магазинчетата и интересните витринки с фенери над тях и червени завески.

Около 10 h е и дамите ги няма, сладко си спят дома. Щастливи сме, намерили сме мястото. Вземаме решение да се поразходим из града, да го пооппознам, той да опознае нас. Искаме в някой парк да отдъхнем на спокойствие, разгръщаме картата и се ориентираме доста добре, с малко помощ от местен индивид – не-колоездач, разбира се.

Времето е долу горе убаво – около 22 С, почти безветрие, не е много слънчево, не е и много облачно – с 1 дума идялну, почти пирфиектну. Паркът е на „има-няма 1h. път лутане“ от центъра. През 10 минутки питам някой, дали се движа накъмкъдето трябва.. .

Паркът всъщност не се оказва толкова близо, колкото съм си мислил. Имаме късмет, хората са доста любезни и ни дават указания. Спрях един човек, попитах го, как да стигна до парка, той ми каза – „Изчакай малко, аз не знам как да стигнеш, но познавам човек, който живее тук и той ще те упъти“. Стигнахме до търговската улица, в единият край на която започва

Паркът

В началото му има врати от ковано желязо, алеите са прекрасно оформени, по тях летят велосипеди, върволици посетители на групички са се отправили към вътрешността. Решаваме да седнем малко на зелената тревица да отпочинем и да хапнем. Облягаме се на „една кълка“ и се припичаме на слънце. До сега през деня сме минали сигурно 10-ина киломентра, усещам пулсираща болка в стъпалата си и поради тази причина свалям обувките и чорапите си. Постояваме около 20 мин. и със свежи сили се отправяме към езеро, което в далечината блести на слънцето и прилича на метален таз, изтърколил се от Москвич, минал с голяма скорост през дупка в тъмна нощ:).

Нещо ми е ядно, пие ми се биричка, вода…

 

Едно заведение грабва сетивата ни и, без да чакаме, заемаме една маса, виждаме сервитьорката, която припка наоколо, като млада кобилка. Стоим минути в размисли дали заведението е на самообслужване или при нас ще дойде някой от персонала, за да ни попита какво ще поръчаме. Най-накрая идва девойката, поръчваме и 2 бири, без музика да свири.

Гледката е красива – на 2 рия етаж сме, виждат се главната алея и езерото. Утолили жаждата си, поемаме към централната част, нещо ни тегли все натам:). Следваме познатите лабиринти от канали и вело алеи. Изпих набързо бирата и започнах да усещам ефекта ѝ – приятно замайване, миксирано с приятено меко туптене в областа на слепоочията и лека киселост в устата.

Искаме да се снимаме до

Централната ЖП гара –

на около 1 км от нея има голяма каменна постройка с форма на кораб, почти потънал – почти извисяваш се от водата. Междувременно времето се е намусило, тъмно – сиви облаци се спускат и започват да стържат покривите на сградите. В един момент започва да вали, минава ни мисълта, че трябва да идем някъде на закрито, чадър не ползвам/много мразя да имам нещо в ръцете си!!!/. Достигайки до

„РЕД LIGHT DISTRICT“ – „Червените фенери“

се шмугваме в 1 бар, сядаме и пак пийваме бира. Навън позахладня, но вътре е хубавиня – приятно топло, музиката свири приглушено, навън се чува трополенето на капките и стъпките на минувачите –

Съботно – вечерна идилия… затишие преди буря!

Изпиваме бирата/6 евро 500 мл наливен Хейнекен/и вече часът е около 20:00, поемаме по уличките към витринките с дамите. Чаровна гледка, червена светлина, водни пръски стичащи се под стъклата, зад които дамите, доста оскъдно облечени – със сутиен и гащички, шик модерни прашки –се поклащат и примамливо примляскват с устенца, подканящи минувачите да влезнат при тях.

Обиколката ни продължава може би около 30 минутки. Погледът ми е посетил може би над 30 дами, но дъхът ми спря, когато застанах пред една витринка, зад която… прелестно – чаровна дама, с разпилени кестеняви леко накъдрени коси и влажни очи извиваше снага. За секунди вплетохме погледи, преминаха хиляди волтове електричество през мен – бях изпаднал в захлас, загубих представа, къде се намирах. Влиянието на алкохола беше достигнало пик а си. Отправих се към вратичката на стаята, отворих я, създанието беше само на 1 дух разстояние – като хипнотизиран я гледах и забравих българския/за английския да не говорим/.  Нямаше нужда да питам – тя сама ми изтананика тарифата:) – 50 Евро 30 минути, 100 евро 1h. Влязох, подадох и банкнотата, посочи ми леглото… /тук ще спра в подробностите, за да не загубим детската аудитория/!!! След сладострасно – красиви моменти в компанията и, излязох прероден… речниковият ми запас няма такова богатство, с което да пресъздам всичко това, което се случи вътре – с тялото и душата ми. Навън още валеше…

Решихме да се поразходим приятеля,с който бях, още не беше решил, коя витринка да посети, изборът е мнооого труден… всички са избирани с кастинг!

Минава 2h сутринта, по улиците е още доста оживено. Решихме да идем на Китайски масаж – 40 Евро/1 час… влязохме, посочиха ни една вита стълба, качихме се на рия етаж и масажът започна. Настанихме се удобно по стомах на леглата и по гърба ми замаршируваха пръстите на сръчна дама, която се постара доста за раздвижването на кръвта из тялото ми:).

Излязохме към 3 часа от Масажният център и забродихме по улиците. Насочихме се към автогарата, намираща се в края на градът. След 1h път пеша бяхме там, беше заключена. Отваряше в 5h и решихме да се пошматкаме из района – нищо интересно общо взето.

Бяхме доста уморени, полагах огромни усилия да накарам клепачите си да стоят където им е мястото. Седнахме на една пейка в автогарата и задрямахме.

Към 8 h се пооживи. След малко стана време да идем да се чекираме за автобуса. Наредихме се на опашка, качихме се и отново се отпуснахме в дрямка. След 3h път бяхме в Брюксел – там спряхме за 45-минутен отдих.

По късно следобеда пристигнахме в Кале и автобуса гарира в трюма на ферибота. Времето беше почти прекрасно с изключение на лекият дъждей и мъгла, но колкото повече се приближавахме до Островът, времето/доста странно/ се подобряваше!!!

Бяхме на палубата, пихме по 1 бира и отново в автобуса и ето ни, вече сме на английска земя.

Автор: Емил Василев

Снимки: За какво са ви снимки?!?

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

 

Претеглете ми една вещица, моля! (Оудеватер, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Защо е важно да претегляме вещиците? Много ясно – за да разберем, че е вещица! :) Днес това за нас ще прави Анжело :)  

Приятно четене:

Претеглете ми една вещица, моля!

 Оудеватер, Холандия

 

 Оудеватер, Холандия

Оудеватер

 

Имало едно време… Не! Били добри времена, когато всеки семеен или междусъседски спор завършвал само като се позагледаш изразително в камината. А ако събеседницата е по-недосетлива, пред кметството винаги чакала в готовност кладата, която решавала спора бързо, радикално и болезнено.

В един хубав момент, когато липсата на женско природонаселение започнала да се чувства, се събрали умните глави, за да съставят ясни критерии за това кой може да бъде обвинен във вещерство и кой – не. Възможно е за този симпозиум да е лобирала някоя феминистка организация или онази консервативна част от населението, която не била склонна да се обедени под дъгоцветните знамена.

Така или иначе, поради техническото изоставане на епохата и ниското КПД на метлите, основен транспорт на вещиците, се постановило, че една жена може да бъде подведена под отговорност за вещерство, само ако теглото й не отговаря на ръста, което  означавало, че тегло под 60 кг е рисково. То и каква жена е това – нито може две ведра с мляко да пренесе, нито коня да подкове… Другото обяснение е, че тъй като вещиците нямат душа, тежат по-малко при равни други условия.

Към местните съдилища се създали отдели за мерки и теглилки, където заподозрените, след обстоен преглед на всички телесни кухини, били претегляни. Жена, която успешно преминела тегленето, получавала сертификат, според който доживотно не можела да бъде обвинена във вещерство. Твърди се, че за вещерство са осъдени около 1 милион жени (при общо население на Европа през 1550 г. 70 милиона). Последният документ е издаден през 1729 г.

3421 Oudewater, Нидерландия

Оневиняването, разбира се, не било по вкуса на всички. Изведнъж се оказало, че съдиите са склонни към корупционни практики. Въпреки това една теглилка била прочута – заради точността си и справедливостта на съдиите. Тя получила и сертификат, подписан лично от Карл V. Това била съществуващата и до днес теглилка в

Аудеватер (Oudewater, Стара вода)

Намиращ се на важни водни пътища (Hollandse IJssel и Linschoten), градът от 1265 г. има гарантирани права от епископа на Утрехт. Днес, с население под 10 000 жители, градчето предлага най-доброто от „Зеленото сърце“ на Холандия.

Heksenwaag (Теглилката на вещиците)

В ренесансова къща от 16 в. се намира Музеят на вещиците. Тук получихме листовка на български, което не се среща често по тези краища. Можете да разгледате експозицията, „научните“ трудове по демонология, както и най-голямата атракция – да се претеглите на автентичната вещерска теглилка. Ако имате нещастието да сте под 60 кг., сте подложени на кръстосан разпит. Младежите, които работят в музея, може би ученици в горните класове, видимо се забавляват и предават доброто си настроение и на вас.

Ако обичате животните и главно котките, ако за вас са удоволствие разходките в гората и брането на цветя и билки, има достатъчно доказателства за това, че сте вещица. Даже не е необходимо съпругът ви да го потвърждава! Срещу 2 € можете да получите сертификат за вещица, който да си закачите вкъщи до снимката на свекървата (или направо да бъде издаден на нейно име).

Теглилката на вещиците

Теглилката на вещиците

 

 

Тегленето на вещиците се превръща в шоу

 

Адрес:

Leeuweringerstraat 2
3421 AC Oudewater
тел.l: +31 (0)348/563400
email: info@heksenwaag.nl
web: http://www.heksenwaag.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

01.11 – 31.03: 11 – 17, сряда, събота и неделя или по заявка.

Цена: 4.3 €

Touwmuseum „De Baanschuur“ (Музей на въжето)

Благодарение на конопената индустрия Аудеватер е бил много богат град през седемнайсти век. По време на бума на платноходните кораби в такелажа на един клипер са се използвали до 50 км въжета с различна дебелина. Голяма част от тези въжета са били произвеждани тук.

Богатството още си личи по множеството запазени къщи в града и околните ферми. Именно на това е посветен този музей. Уредникът, стар моряк, пътувал и до Бургас, ще ви покаже цялата технология – от скубането на конопа до оплитането на различни видове въжета, макрамета и т. н.

Адрес:

Reijersteeg 4
3420 DA Oudewater
тел.: +31 (0)348/56 78 32
email: info@touwmuseum.nl
web: http://www.touwmuseum.nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

12 – 17, неделя и празници

Цени:

Пенционери: 7,50 €

Деца:              2,50 €

Възрастни:    10,00 €

Museum „Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer“ (Музей на старите занаяти и инструменти)

Започнал като частна колекция, събирана повече от 40 одини, сега музеят има повече от 3500 експоната, свързани с бита и работата на местните хора.

Адрес:

Hoenkoopse Buurtweg 25
3421 GA Oudewater
тел.: +31 (0)348/56 40 83
email: bert.vergeer@online.nl
web:www.oudeambachtenengereedschappenvergeer.nl

Работно време:

10 – 16, без неделя, понеделник и празници

Цена: 4

 

Ако не сте се уморили и още сте на вълна „вещици“, можете да отскочите до съседното  градче Схуунховен (Schoonhoven), където за последно е изгорена вешица в Холандия. Това е местната билкарка Мария Ариенс, която не можела да угоди на всички и по донос на недоволни пациенти през 1597 г. била обвинена в магьосничество, съдена, удушена и накрая качена на кладата пред кметсвото.

Вероятно има няколко различни пътя, по които може да минат 15-те км от едното градче до другото, но ние имахме късмета (благодарение на GPS-a) да използваме и фериботна връзка за да преминем поредния канал. Което си е преживяване отвсякъде. В момента Google Maps не ми показва необходимост от ползване на ферибот, вероятно сме уцелили момент на ремонт на мост или нещо подобно.

Лек път и приятно изкарване!

 

Още снимки от Аудеватер. ⓒ ЕмаЖунич

 

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Пътуване до Гитхорн, Холандия (част втора)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме разказа на Янита за холандското селце Гитхорн, с което се запознахме предишния път. Сега – продължаваме :)

Приятно четене:

 

 

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част втора

 

В

старата част на Гитхорн

някои от къщите функционират като хотели, но може да се наеме и традиционна частна къща за малка или по-дълга ваканция, както направихме и ние. Къщите са обзаведени и разполагат с всички необходими удобства, дори със сепаре в градините за уединение и скриване от погледите на тълпата отвън. Е, разбира се може и да се закупи къща на цена от 350 хил. евро нагоре. Ако някой е решил да се занимава с местен туристически бизнес, има хубави къщи в централната част, обявени за продан.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

За разлика от италианския град Венеция,

Гитхорн е с хипнотично зелена природа –

нещо също типично за холандския селищен стил. Строга, геометрична естетика, стерилна красота и пищна зеленина, оформлението на която си е направо изкуство. Свещен холандски стил, типичен за цялата страна. Къщите и градините много внимават да не приличат една на друга, и да са винаги в конкуренция по красива изящност, поддържаност и оригиналност. Точно това лице на околния свят в Холандия ми харесва най- много. И ми липсва, ако съм далече от тук.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Привечер и нощем тишината е необезпокоявана от нищо. Чува се само сънливият бръм на насекомите, които кръжат над водата. Из тръстиките се крият патици, някъде квакат жаби, над водата танцуват полупрозрачни мъгли от нощна влага. Във властта на това спокойствие времето забавя своя ход и спира.

8355 Giethoorn, Нидерландия

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Зеленината, тишината и спокойствието привличат в топлите дни на пролетта, лятото и есента тук туристи от цял свят. Гитхорн е специална туристическа дестинация в Холандия за японци, германци, италианци, индийци… Специално за гостите от тези страни

ресторантите изписват менютата си на тези езици

Те звучат навсякъде и затвориш ли очи, околното става неназовимо и с неопределимо местоположение. Няма го онова усещане за принадлежност към място, за което се ориентираш по езика.

В старата част на селото има италианска пицария „PizzeriaFratelli”, мястото е известно като Малката Италия.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

И тъй като

Гитхорн е ваканционно селище,

най- много е посещавано в активния летен сезон. Холандците казват, че през зимата тук нищо не се случва: няма многоезична глъч, няма фотографи, няма многоцветни тълпи или фестивали; нищо, освен местните жители, които се пързалят с шейни и кънки из замръзналите канали- любопитна причина, заради която ще се върна в Гитхорн още през тази зима.

 

 

Giethoorn, Nederland

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

Селото придобива някаква известност в културните среди още в средата на миналия век, когато холандският режисьор Берт Ханстра снима свой комедиен филм там. И малко по малко селото се оформя и като културно средище. В старата част на Гитхорн се намира

музеят „Старата Земя“ (De Oude Aarde),

в експозицията му се представя колекция от кристали и полускъпоценни камъни.

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Интересна

колекция от исторически превозни средства (антики)- The Histo-Mobil,

включително фермерски инвентар са изложени на открито в двора на музея.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

 

В близост до музея е старата грънчарница, която предлага от онези типично холандски сувенири в бяло и синьо, с изрисувани по тях обичайните за Холандия символи: вятърни мелници, дървени обувки, лалета… Интересна находка се оказа и

галерията Gloria Maris,

от където никой не може да си тръгне, без да си е купил някакъв сувенир. От магазина за минерали с една интересна нощна лампа от оранжев кристал се сдобих и аз.

 

 

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

В миналото селяните са се занимавали основно с лов и риболов, събиране на тръстика и торф, фермерство и животновъдство. Тези човешки дейности са съхранени и до днес, макар да имат съвсем друг по- скоро атракционен облик. Към тях се добавят и модерните дейности хотелиерство и ресторантьорство.

На всеки ълъл в Гитхорн има кафенета или ресторанти, които предлагат вкусна традиционна и не чак толкова традиционна кухня.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

С разрастването на селото в ново време се изгражда т.нар. нова част, в която наред с водните улици си има и асфалтови, по които е възможно придвижването с всякакъв автомобилен или автобусен транспорт.

В новата част от селото

се намират модерните сгради, яхтеното пристанище, обществените сгради и магазини, както и къмпинга за каравани. Всъщност при влизане в селото, всеки се запознава първо с новоизградената  част от населеното място.

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Гитхорн, Холандия

Giethoorn, Nederland

Такова е село Гитхорн в Холандия и такива бяха моите три денонощия там. Толкова бързо минаха тези три хубави дни и нощи… И ако бяхме отишли само две седмици по- рано, щях да бъда и свидетел на концерт на онази сцена- кораб насред езерото- още един повод за завръщане. Винаги казвам така, когато оставям част от сърцето си на някое любимо място или при някой любим човек, за да ми спомня и да ме завръща.


Giethoorn Holland in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия


in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия

Пътуване до Гитхорн, Холандия (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Време ни е за малко цивилизация – т.е.място чисто и уредено ;) Янита ще ни води до едно холандско селце – Гитхорн. Приятно четене:    

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част първа     Осъществяването на плановете ни за почивка някъде из Холандия започна с един очакван провал. Пътуването ни до Гитхорн по вода се отложи за някой друг път, когато детето е достатъчно голямо, когато не сме толкова нервни и нетърпеливи и когато имаме повече от един уикенд свободно време. Всъщност, не съжалявам за това. За час стигнахме с колата, а лодката под наем наложително се оказа като основното ни средство за придвижване из старата част на селото. Всяко зло за добро.  [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]

Гитхорн (на холандски език Giethoorn)

(правилното произношение е Хийтхоорн) се намира в северна Холандия, провинция Оверайсел, на север от областния център Зволе. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове- почти по венециански. [caption id="" align="aligncenter" width="636"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="666"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   Живописното холандско село е изградено в настоящия си вид още преди 3 века. Най- старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите са с дати от 18 и 19 век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите. Лятото преливаше в градините във всички оттенъци на цветовете и ухаеше тръпчиво на прясно окосена трева.     [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхотн, Холандия[/caption]

Селото е с хилядолетна история,

която разказва за пристигането на заселници от средиземноморието, които след едно голямо природно бедствие и последвало наводнение (през 1170 год. сл. Хр.) го напускат за около половин век. Завръщайки се в опустошените земи, по рехавата пръст намират само разпилени рога на кози (Giethoorn). И хората започнали да отново да опитомяват земята и водата, изграждайки канали и извличайки торф. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Зволе и Гронинген.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] Да, живот по венециански, защото Гитхорн е село известно и в Холандия, а и по света като

„Холандската Венеция”

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   За разлика от всеобщата дефиниция или очакване, първата ми асоциация, разглеждайки пасторалните пейзажи на селото съвсем не беше Венеция, а по-скоро едни други села, изгубени из горите и блатата на Шпреевалд  в Саксония и Бранденбург (Германия), в които живее малката етническа група Die Sorben*. И наистина по архитектурен стил, по начин на живот и поминък, по селищна инфраструктура, Гитхорн беше идентично повече с блатистата низина Шпреевалд, населявана от немската малцинствена група хора, отколкото с Венеция.     [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   Горещ и задушен се оказа августовският уикенд. Синоптиците обещаваха най- после дъжд, но от дъжда нямаше и следа. Само небето помръкна и смръщи синьото си, задухът и горещината останаха. В такова време опознавахме Гитхорн и уточнявахме приликите и разликите му с Венеция, обикаляйки улиците с лодка или разхождайки се пеша из тесните пътечки покрай каналите и къщите.     [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]

Каналите не са дълбоки,

само изглеждат така, заради мътната зеленикаво- кафява вода дъното им не се вижда. В най- оживените отсечки дълбочината не надвишава метър и двадесет сантиметра, примерно.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Giethoorn, Nederland[/caption] И така: на пръв поглед нищо общо с Венеция, освен тези канали, които обикалят около къщите и изпълняват функцията на улици. Всъщност придвижването из селото не се осъществява само с лодки; няма как в Холандия да има по- важно транспортно средство от велосипеда. Тесни и къси асфалтирани алеи, които са обозначени с пътни знаци за суша и вода, позволяват на местните жители и на посетителите да се придвижват и с велосипеди. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Giethoorn, Nederland[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] Алеите са свързани една с друга посредством изгърбени над каналите стръмни дървени мостове. Такива мостове отвеждат и към всяка една от къщите. Това е и причината не всеки един от мостовете да е достъпна зона за всички хора.   [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Giethoorn, Nederland[/caption] За разлика от новата част на селището, в старата част всъщност няма пътища,

тук с автомобил не може да се пътува

Но пък може да се вземе под наем за час или за повече велосипед или лодка. За предпочитане са лодките: канута, лодки с гребла или моторни лодки, на цена от 3 до 12 евро на час. Онези, които не биха се сприятелили с лодката, могат да се движат с градския транспорт- лодка, с цена на билета 2,50 евро. С тези големи пътнически лодки панорамно се обикаля цялото село и околностите му. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] А околностите не са много по- различни: вода и тръстики отвеждат до малък остров, където казват е място за ловци и риболовци. На сушата, откъдето може да се наеме и по- голяма лодка, има ресторант с форма на правилен деветоъгълник „Smits Paviljoen”, построен върху платформа със същата форма. Това е един от най- претъпканите ресторанти, вероятно заради панорамната гледка към езерото и острова. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] От платформата във всички посоки из езерото се протягат бетонни пристани, на които акостират идващите от езерото лодки, пътниците им спират за почивка на това, оказващо се емблематично за Гитхорн място. На около стотина метра от ресторанта навътре в езерото се намира покрита сцена, която отдалеч наподобява кораб с бели платна. Това е една от атракциите в селото, на която се провеждат традиционните августовски рок концерти. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]  

Мястото е толкова ветровито,

че не знам как някой би се задържал за сцената. Поради същата причина дългото застояване на терасата в ресторанта ми се стори нездравословно. Точно тук, около този ресторант в покрайнините на селото се намира и най- голямото ваканционното селище в района с бунгала, които се отдават под наем или продават. Само спомени не се продават тук, те си остават строго лични. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption]   Крайбрежните малки вълни се доближаваха до бетонните ръбове на пристаните в стройна процесия. Отвъд тях езерото се простираше до тръстиките на острова, които изглеждаха като мъгляво сив пояс на фона на хоризонта. Над езерото кръжаха патици и надаваха тревожни пронизителни крясъци. Други шумове нямаше. Усещането за време тук се топеше, обгръщайки всеки и всичко с абсолютно спокойствие.     [caption id="" align="aligncenter" width="623"]Гитхорн, Холандия Гитхорн, Холандия[/caption] in Netherlands Панорама Гитхорн, Холандия (следва продължение) *сорбите са западнославянски народ, единственото официално славянско малцинство в Германия – бел.Ст. Автор: Янита Николова Снимки: авторът    Други разкази свързани с Холандия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!  

Мадуродам в Схевенинген, Холандия: Гъливер в света на лилипутите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Анжело днес ще ни води до една от забележителностите на Холандия (те си имат нов крал вече :) – Мадуродам в градчето Схевенинген край Хага. Приятно четене:    

Мадуродам, Холандия

Гъливер в света на лилипутите

Пътни бележки  

Вместо увод

Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.  

Мадуродам

Адрес: George Maduroplein 1 2584 RZ Den Haag The Netherlands Раб. време: 9:00 – 20:00, касите - до 19.00 Телефон: +31(70)4162400 Факс: +31(70)3512185 GPS: 52.099269,4.29942 Web: http://www.madurodam.nl/en/

Карта на Холандия

    Исторически миниатюрни модели на градчета са съществували от незапомнени времена, но такива със статут на туристическа атракция съществуват от 30-те години на 20-и век. Повечето моделни паркове са изградени в мащаб, който варира от 1:76 до 1:9. Континентална Европа и Азия обикновено предпочитат мащаба от 1:25, докато в Северна Америка и Великобритания се използват 1:12 и други варианти.

Мадуродам (Дигата “Мадуро”) Continue reading