Tag Archives: Цветан Димитров

От Хайфа до Акко (Акра), Израел (1): Цитаделата на рицарите–хоспиталиери

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Цветан тръгваме по стъпките на кръстоносците! Днес сме в Акра, Израел – при рицарите – хоспиталиери.
Приятно четене:

От Хайфа до Акко (Акра) – столицата на кръстоносците

част първа

Цитаделата на рицарите–хоспиталиери

Събуждам се от познатите крясъци на чайките, които посрещат изгрева на слънцето.

Надигам се от леглото и „Бах!“- хиляди звезди „Давидови“ проблясват в главата ми.

Бавно пред очите ми се избистря гредата от ниския наклонен таван.

„Къде съм?“

 „Аа-ау! Аз съм в Израел, в Хайфа, на тавана в хостела на Германската колония!“

Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти, Израел
Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти

Хайфа. Булевардът „Бен Гурион“ с каменните хостели на германските колониалисти – евангелисти. Те са построени за поклониците в Святата земя и  днес пазят някогашната атмосфера в кафенетата и музеите. В навечерието на Втората световна война, всички немци за изселени като нацисти от англичаните- окупаторите на Палестина.

Внимателно изпълзявам до тоалетката, където включвам каната за кафето. На тънка филия безквасен израелски хляб намазвам нашенска лютеница и слагам отгоре парче сирене „булгарит“. Те бяха щастливо открити в близкия „руски“ супермаркет. „Булгарит“ е бяло саламурено сирене смес от краве и овче или козе мляко произведено от българските евреи.

В кафенето може да си поръчате оригинален сандвич с „българско сирене- made in Israel“ - Хайфа, Израел
В кафенето може да си поръчате оригинален сандвич с „българско сирене- made in Israel“

7 часа е. Кардамонът в израелското кафе ме ободрява и аз слизам долу на рецепцията, където оставям куфарa си, докато се върна следобед. Американецът на рецепцията ме черпи с парче черен шоколад, черен като самият него и ме упътва как да си взема еднодневен комбиниран билет с RAV Card за влак и автобус до Акко за 21,5 шекела .

Хайфа. Срещу хостела е спирката на бързият автобус „Метронит“от линии №1 и 2 – Хайфа, Израел
Хайфа. Срещу хостела е спирката на бързият автобус „Метронит“от линии №1 и 2.

Вдясно е силозът за съхранение на зърно Драгон. В ляво- пристанищният кран със скърцане разтоварва добружанско жито.

Хайфа, автобус  – Израел
Хайфа, автобус

Хайфа. Модерният бус се движи в отделен скоростен пътен участък. Билетът е 5 шекела. Това е хибриден двойносъчленен просторен автобус за 110 пътника. Той ни отвежда до следващата си спирка – 

ж.п.гарата „Ḥаifa Merkaz HaShmona

Central Train Station или Централната ж.п .гара в Хайфа

Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа – Израел
Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа
Ḥаifa Merkaz HaShmona – Central Train Station или Централната ж.п. гара в Хайфа – Израел
Ḥаifa Merkaz HaShmona

 Хайфа има 3 ж.п.гари, но тази е правилната – началната „Ḥаifa Merkaz HaShmona” Централната ж.п.гара за северната ж.п.линия до Акко или Акра.

На ж.п. касата, ползвайки руски език, ние си купуваме дневна RAV карта за Хайфа и Акко. Няма никакъв проблем на спирката да попиташ на руски, все ще се намери някой емигрант от бившия СССР, който да помогне. На паркинга до гарата тръгват и автобусите до Назарет. На влизане на перона валидираме RAV картите си. Във влака се интересуваме, след колко време трябва да слезем: „Когда остановка Акко?“ Зад гърба си чувам: „Чакай, чакай!“ е отговорът от български евреин.

Влак в Израел - ж.п.гара Акко/Акра

След половин час път, вече сме на ж.п.гарата на Акко. Нашите евреи пъшкат и бутат огромни куфари към такситата – за тях Акко е морски курорт.

Booking.com

Откриваме спирката на градския автобус срещу гарата и с помоща на RAV картата, пътуваме към

стария град Акра – столица на кръстоносците за сто години (1191-1291).

 През 1104 година градът е завоюван от кръстоносците начело с Балдуин I. Но през 1187 година Саладин превзел Йерусалим и след това Акко, почти без бой. Това наложило да започне двугодишната обсада на Акко, докато накрая не бил превзет от войските на кръстоносците под командването на френския крал Филип II Август и английския крал Ричард Лъвското Сърце.

1191. Капитулацията на Птолемаис (Акра) пред Филип II Август, картина на Блондел
1191. Капитулацията на Птолемаис (Акра) пред Филип II Август, картина на Блондел

При обсадата загинали много знатни представили на този „Европейски съюз“ на кръстоносците, а всички пленници мюсюлмани били убити. Това и до днес не е забравено от воините на джихада, които ни го припомнят с атентати в Европа (всеки терорист си намира извинения/рационализации, които не могат да бъдат потвърдени при реалистично мислене – бел.Ст.)

Градът станал столица на Йерусалимското кралство на кръстоносците в Палестина под името — Сен-Жан д’Акр.

Старите крепостни стени на Акра. Гравюра от времето на Османската империя
Старите крепостни стени на Акра. Гравюра от времето на Османската империя

Днешните останки от морските стени на рицарската столица Акра – Израел
Днешните останки от морските стени на рицарската столица Акра

 

Бях любопитен, след като посетих замъка на хоспиталиерите – Крак де Шевалие в Сирия (2) и замъка им Колоси в Кипър (3), да видя накрая Акра или Акре или Сен-Жан д’Акр, тяхната главна квартира в Палестина.

Акра.Това е Цитаделата. Вляво черният вход е за средновековните подземия на хоспиталиерите – Израел
Акра.Това е Цитаделата. Вляво черният вход е за средновековните подземия на хоспиталиерите

Акра. Дворът пред цитаделата е сенчест оазис с тропическа си градина – Израел
Акра. Дворът пред цитаделата е сенчест оазис с тропическа си градина

Там са и касите.

Акра. Малък оркестър свири рицарски менуети – Израел
Акра. Малък оркестър свири рицарски менуети

Деца тичат и размахват дървени мечове. Чува се конски тропот от рицарския турнир, за който няма билети. Добре, че бяхме в Германия да видим истински рицарски турнир, но нека израелците се радват на своя турнир и Пасхален празник.

Пред касите се изсипва тълпа туристи, платили сто долара за еднодневна екскурзия до Акко. Ние също се нареждаме на опашката да си купим комбиниран билет за Цитаделата и Тунела на кръстоносците (без турската баня, но с галерията Окаши). 3 обекта за двама. ОК. На билета има цифра 3.

Хамама в Акра, Израел
Хамама

 Ако баща ти те е водил на баня в Плевен (днес – галерията) и още помниш лютивия сапун в очите, днес нямаш желание да дадеш още 15 шекела за да посетиш другата местната „кирлива“ атракция – Хамама.

турската крепост Акко. Израел

В занданите (подземията) на турската крепост Акко са гинели и български революционери. Най-гнусен е бил нужникът – ямата с лайна от която смърдяло непрестанно. Вижте повече подробности в романа на Стефан Дичев „Подземията на Сен Жан д’Акр“. През 60-те години изрелските археолози почистват ямата и изгребват още 5000 м3 и тогава откриват, че подземията на турския затвор са втори етаж от крепостта на кръстоносците. Копаят още надолу и откриват трапезарията на рицарите, вътрешния двор, зали, тунел и част от улица. Англичаните също са продължили да използват крепостта като затвор за нелегални евреи. Днес тук има Музей на съпротивата. На портата му едно девойче се подписа, а аз извиках „1000 шекела!“ То побягна уплашено, защото евреите разбират само от парична глоба.

Акко. Отсреща се вижда терасата с миндерлъка на Ефенди хотел. Тя е прекрасен образец на османското културно наследство – АКра, Израел
Акко. Отсреща се вижда терасата с миндерлъка на Ефенди хотел. Тя е прекрасен образец на османското културно наследство
Booking.com

 „Мойша към Авраам: Кафето с четири или пет лъжички захар?

С три, но да ги видя!“

Вървим по следите на изгубеното време, но няма време за кеф на плажа с кафе или с наргиле – Акра, Израел
Вървим по следите на изгубеното време, но няма време за кеф на плажа с кафе или с наргиле

.

Акко. Крепостните стени -  Акра, Израел
Акко. Крепостните стени

Акко. Крепостните стени, които са разрушени от мамелюците са въстановени от османлиите.Така след век, рибарското селце Акко се възражда като стратегическо пристанище. Раята от дюлгери няма грижа какво е отдолу и градят направо върху разрушенията по турски тертип (образец): „Ден да мине, самун да загине“ (един хляб да се изяде) при задължителната безплатна ангария. Това е обикновено турско робство.

Рицари - хоспиталиери, Израел

Като истински европейци, ние се интересуваме в Акра, от нашето културно християнско наследство, което от 2007 година е под закрилата на ЮНЕСКО и е запазено от времето на Knight Hospitaller рицарите – хоспиталиери.

Акко. На входа за Цитаделата – Израел
Акко. На входа за Цитаделата

Акко. На входа за Цитаделата пазачът ни спира учудено с въпроса: „Къде е третият?“

 „Няма трети, ние сме само двама с жената?!“

Акко. Касата за Цитаделата - Израел
Акко. Касата за Цитаделата

Акко. Внимание това е стар номер, защото билета е написан само на израелски (Hebrew), а повечето чужденци не го знаят и няма да се върнат да си искат парите, а ще влязат направо. Но това не важи за нас, които се върнахме и след шумен скандал на жената в бяло си върнахме надвзета сума за един билет – 47 шекела. Вътре раздават безплатен аудиогид, но срещу паспорт. Но след скандала, ние отказахме да се легитимираме пред Мосад.

Като рицарите- снимка на израелско семейство. Аз имам такава като тевтонски рицар в Латвия – Акра, Израел
Като рицарите- снимка на израелско семейство. Аз имам такава като тевтонски рицар в Латвия

Акра. План на подземията на Цитаделата. – Израел
Акра. План на подземията на Цитаделата.

Акра. План на подземията на Цитаделата.Това е единствената запазената част от крепостта от времето на кръстоносците. Внимание, това е стара карта Refectory (кухня) е Dining room (Трапезaрия). 

Вместо да зяпаш голите каменни стени и да се чудиш кой камък е от рицарите или от турците, израелците са поставили много снимки, живописни платна и лазерни проектори. Браво!

Акра. Сцени от ежедневието на 25 000 граждани на Сен Жан д, Акр са представени в табла – Акра, Израел
Акра. Сцени от ежедневието на 25 000 граждани на Сен Жан д, Акр са представени в табла.

Акра. Галантният образ на живот на рицарите и техните дами.
Акра. Галантният образ на живот на рицарите и техните дами.

Акра. Хлебопекарна.
Акра. Хлебопекарна.

Мама редовно ми приготвяше „Закуската на бедния рицар“ както е известна на Запад или у нас е „Пържената с яйце филия хляб, поръсена отгоре със захар“. Хоспиталиерите са държали под контрол доставките на жито и производството на захар от захарна тръстика. Тази любима майчина закуска е по произход от Близкия изток, донесена от кръстоносците в Европа и останала като наше културно наследство. Ако сравним арабската закуска: „Питка поръсена със заатар и зехтин“ тя е много сходна на нашата „Циганска баница“ или „Филия хляб поръсена с шарена сол и олио“, която може би също е дошла у нас след кръстоносните походи в Ориента.

Акра. Погребалната процесия от монаси оживява визуално на стената – Акра, Израел
Акра. Погребалната процесия от монаси оживява визуално на стената

.

Акра. Малкият скромен параклис остава скрит за повечето посетители Акра, Израел
Акра. Малкият скромен параклис остава скрит за повечето посетители.

Акра. Болницата.
Акра. Болницата.

Хоспиталиерите

 са военен орден от монаси, който има задължение да се грижат за болните в Святата земя и да се грижат за личната безопасност на поклонниците, които се стремят към светите места.Те управлявали болниците в Акра и Йерусалим. Още в първите години на заселването си, кръстоносците получават собственост в Акра. Това е документирано с указа на крал Балдуин I, с който те придобиват собственост на сграда северно от Катедралата на светия кръст като дарение. По време на разширението на катедралата (1135 година) хоспиталиерите са принудени да започнат строежа на нов център или Главна квартира. Това също е документирано по времето на кралица Мелисанда (1149 година), когато те започват да строят църквата на Св.Йоан южно от техния център. През 1169 година поклоникът Теодорих описва, че Главната квартира на хоспиталиерите може само да се сравнява по големина и укрепеност само с тяхната Цитадела.

Рицар – хоспиталиер
Рицар – хоспиталиер

Орденът на хоспиталерите, който процъфтява в Ерусалим по време на Първото кралство на кръстоносците (1187-1099 г.), прехвърля централата си в Акра по време на Второто кралство на кръстоносците (1291-1191 г.). Хоспиталиерите, които имали цял квартал по време на Първото кралство, се върнали в Акра, разширили централата си и възстановили обектите, които се състоят от два до три етажа около централния двор, подземните секции, водохранилища и канализационна система.

 
Акра. Ценралният вътрешен открит двор – Израел
Акра. Ценралният вътрешен открит двор

 Акра. Ценралният вътрешен открит двор заема площ от 1200 м2. В северния му край има кладенец дълбок 4 м. До него има два облицовани басейна дълбоки 40 см. Те се източват от воден канал в централната канализация. В южния край на двора има друг басейн като вана дълбока 1,5 м. Водата е използвана пестеливо за пиене, миене и пране.

Акра. Вътрешният двор – Израел
Акра. Вътрешният двор

Акра. Вътрешният двор е заобиколен от поредица от арки, които подържат стълбището и коридора, който води към втория етаж. Вътрешният двор е сърцето на ежедневния живот на Ордена на хоспиталиерите. Тук на него рицарите хоспиталиери тренирали различни бойни изкуства: стрелба с лък или борба и са правели редовно упражнения по тревога, вдигана от маршалът. Рицарите се упражнявали най-малко три пъти седмично в бойни турнири.

Акра. „Повече пот в ученията, по малко рицарска кръв в боя!“ е лозунгът на маршала на Ордена на хоспиталиерите
Акра. „Повече пот в ученията, по малко рицарска кръв в боя!“ е лозунгът на маршала на Ордена
Акра. Северната зала – Израел
Акра. Северната зала


Това крило е построено в непосредствена близост до северната стена на града. Залата е построена като едно пространство, разделено на шест отделни зали със стени със сводести отвори. Пространствата са покрити с 10-метров свод. Външните стени на северната зала са масивно изградени, а именно изсечените каменни стени са с дебелина 3,5 метра.

Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата – Израел
Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата

Акра. Прозорците бяха издълбани в южната стена на залата, която има два отвора: един на юг, който се свързва със Залата на колоните през 3-метров широк покрит коридор, а другият на север, който води до ров на север от от там, до портата на Света Мария в северната част на града.

Акра. Колонната зала. The column hall (dining room) – Акра, Израел
Акра. Колонната зала. The column hall (dining room)

Акра. Колонната залаThe column hall (dining room). Тази зала е най- впечатляващата част от цитаделата е изкопана през 60-те години.

Акра. Залата – Израел
Акра. Залата

Акра. Залата е висока 10 метра с таван подържан от 8 арки, лягащи върху 3 мощни колони. Тази зала е служела като трапезария на рицарите хоспиталиери. Съседната зала, която трябва още да се откопае, е кухня. Капителите са декорирани с гирлянди от лилии.

Акра. Носеща колона – Израел
Акра. Носеща колона

Акра. Диаметърът на тази носеща дебела колона е близо 3 метра. Тя е пристегната днес с железни колани. Какви тежки наздравици са вдигали в трапезарията!

Акра. Нужникът – Израел
Акра. Нужникът

Акра. След пиршествата идват естествените нужди. Рицарската тоалетна с течаща вода.

Дъждовната вода се събира от покрива с улуци и дренажни тръби в стените се отвежда в резервоар, откъдето се източва при нужда в тоалетната или в кухнята.

Акра. Накъде води този тесен тунел? – Израел
Акра. Накъде води този тесен тунел?

Акра. Любопитен съм: Накъде води този тесен тунел? Стигам до временна метална врата, която е заключена, когато се появява охраната и ми заповядва да се върна. Камерите работят! Мосад бди! Съкровището на хоспиталиерите още е скрито!

Очаквайте продължението

Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019

Снимки хаджи Цветан Димитров

Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът

Литература:

  1. Day Trip to Akko from Haifa (Save Money Using Rav-Kav #501 Day Pass)http://wonderisrael.com/day-trip-to-akko-from-haifa/
  2.  Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие, Пътуване до, patepis.com/?p=3942
  3.  Замъкът Колосси – Командория на рицарите … – Пътуване до… patepis.com/?p=822784
  4. Рицарски турнир в Дорнум (Германия) | Пътуване до… patepis.com/?p=35965
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Booking.com

Висящият манастир в Хенгшан (2): На изпит по дзен будизъм и конфуцианство

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме посещението в Хенгшанския висящ манастир, близо до чудния китайски град Датун. Предишния път пристигнахме в манастира, а днес ще получим малко източна мъдрост в наливен вид.

Приятно четене:

Висящият манастир в Хенгшан

част втора

На изпит по дзен будизъм и конфуцианство в Хенгшанският висящ манастир

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай

Важна особеност на Висящия манастир е „майсторството“. То се проявява главно в съобразяването с местните условия. Естествената обстановка е използвана напълно при построяването на отделните части на храма. Невероятно изкусно е разположението на помещенията. Например за една от двете най-големи постройки на храма — „Залата на тримата мъдреции“, е използван принципът на „празното място в скалата“. Предната част на залата е изградена от дърво, а задната продължава в изкуствено издълбана пещера. Останалите зали са изработени също невероятно майсторски, с неголяма дълбочина и със сравнително по-малки статуи на светиите. Разпределението на помещенията също е много добре обмислено — следва се естествената повърхност на скалата, което придава усещане за промяна и кара посетителите да се чувстват като в лабиринт, в който всеки момент могат да се загубят.

Но –

напред, науката е слънце!

От изпитната комисия в състав от тримата мъдреци (Буда, Конфуций, Лао Дзъ) в тясната стаичка строи светлината на изтока, но така също и строги указания и въпроси:

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Пътнико, остави ли дар за Буда? Цвете или юанче?
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Ти написа ли си домашното?
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Я да чуем какво си запомнил!
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Не зяпай навън през прозореца и се съсредоточи!
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Пазете тишина!
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Не подсказвайте на калпазаните долу!
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Силните (ученици) преодоляват прегради (изпити), мъдрите – покоряват целия път.
И взимат диплома 😉
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Конфуций също ни съветва: „Уважавайте себе си и другите ще ви уважават“
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Конфуций казва: „Няма значение, колко бавно се движите, стига да не спирате да се учите и ще успеете“
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Конфуций казва: „Не правете на другите това, което не искате да сторят на вас“
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Конфуций казва, че „Най-големият ни триумф не е в това никога да не падаме, а в способността да се изправяме след това“
Има и поправителен!

Пътят на науката, понякога е тесен и хлъзгав 😉

Конфуций казва: „Истинското знание е да държите на това, което знаете, но и да признаете, когато не знаете нещо“

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Манастирът е като кацнала птица на скалата,  разперила крила и готова да полети!

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Манастирът е като гнездо в скалите.
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Манастирът е като висше училище за медитация над равнината. В дъното на отсрещния скат, тежкотоварни камиони вече пухтят в баира.
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Едно пиленце си подава човката гладно от гнездото
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Тълпата туристи застрашително се увеличава, но висящият манастир се огъва и държи яко!
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай
Сбогом на окачения манастир от един не откачен и влюбен в теб поклоник
Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай

Пътят нагоре към манастира вече е блокиран от камионите. Слава Богу, че вече сме вън от хаоса на задръстването.

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай

Можеш да чуеш и да забравиш за висящия манастир….

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай

…но ако го видиш, ще го запомниш за цял живот.

Хенгшански висящ манастир – Датун, Китай

 Този пътепис  е за него, защото се опитвам да го разбера.

Боже пази България и Китай!

Писа грешният Цве Тан Хан, Петров ден, 2018

снимки: Цветан Димитров,

Литература:

  1. http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers
  2. https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/
  3. Philip Wen, Postcard from abroad: The Sydney Morning Herald.
  4. Буда, Цитати,
  5. Лао Дзъ, Цитати
  6. Конфуций , Цитати
  7. Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018
Край
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Цветан отново ще отидем на манастир – този път манстирът ще е будистки, а страната – Китай. Приятно четене:

 От Пекин до Хенгшанския висящият манастир край Датун

част първа на

Висящият манастир в Хенгшан

Първият автобус 1429 от Пекин или Бейджинг (Beijing) до Датонг (Datong) или както се чете Датун тръгва в 07:10 от Aвтогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station

Най-трудното беше да открием тази мега автогара, но с помоща на този запис на китайски това беше лесно: 六里桥客运主枢纽(lìu lǐ qiáo kè yùn zhǔ shū nǐu):).

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Необходимите китайските билети

Необходимите китайските билети:

·      горе за Хенгшан манастира с намаление за пенсионери за 50 юана,

·      долу вляво за автобуса Пекин – Датун за 145 юана,

·      долу вдясно за спално купе във влака Датун – Ксиан за 348, 5 юана.

Купуването на 2 билета стана с показване на два пръста и номера на автобуса 1429 и двата йероглифа за Датун или и подаването на двата международни паспорта и кеш.

Така пред нас остават 400 км за 145 юана (или 38 лева).

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Автогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station

 Качихме сме от изход № 6, отбелязан с квадратче и 6. Все пак в Китай ползват същите цифри, така че няма проблем да намериш гейта, който е отпечатан на билета заедно с началния час. Модерният автобус е с удобни кресла с европейско разстояние за краката, кафе и снакс и 20 мин. пиш пауза по средата на пътя.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Великата китайска стена

Автострадата ни води на запад през Великата китайска стена. Оттук е минал Чингиз хан за да покори „западната столица“ – Датун.

Нашата цел беше това антично архитектурно бижу –

манастир висящ горе в планината Хенг

 Знаем, че храмовете обикновено се строят на равна основа, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Хенгшанският висящ манастирхрам или Hengshan Hanging Temple (XUANKONG SI

е построен по времето на Северната династия Вей (386–534).

Лесно е да го откриеш, може би като китайският другар у нас, който искал да открие родно място на вожда на Коминтерна у нас и вижда, че на картата има два града Димитровград!? Наляво към Сърбия или надясно в България? Така се почуствах и аз като видях на картата, че

има ДВА града Датун!

Дали сме взели билети за правилния? Наоколо само китайци, които разбират само китайски!!!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Неправилният“ Датун

Слава Богу, автобусът отмина мрачния Датун, който бе обвит в сив смог от пушеците на тецове и въглищни мини.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Хоризонтът се разведрява и показва чисто еко езеро с много риба и вятърни мелници. Обръщам се към комшията и го моля да позвъни на моя couchsurfing приятел от неговия телефон, което е в пъти по-евтино, ако звъня от моята българска карта 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

От разговора, разбирам, че нашият couchsurfing приятел е забравил, кога ще пристигнем и е на състезание по риболов с голи ръце, но обеща да изпрати жена си да ни посрещне на автогарата. Ех, пожелавам му на слука! Също и на нас 😉 Дай рибу, рибу, дай!

Пристигаме на обяд в автогарата в 

Датун, провинция Шанси

 или в правилния град! Там ни посреща жената на рибаря, която не говори бъкел английски и иска да ни откара у тях. Рибарят ще лови риба още два дена, а ние имаме поръчани билети за влака за Ксиан утре следобяд. Следователно срещата ни пропада и молим жена му да ни откара до хотела край гарата, който предварително сме букнали. Като преводач ползваме нейния съпруг – дистанционно по нейния телефон 😉

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

С разпечатката на хотела от Booking. com на китайски, неговата любезна съпруга бързо се оправя и потегляме към гарата. Май ни пожела добре дошли в Датун?!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Булевардът в Датун с блоковете за новодомците
Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Старият град на Датун

Минаваме покрай стените на Стария град, който е заграден и затворен със синя ограда. Защо ли? Кой да ти каже?

Истината по късно открих в нета.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Най-полезната карта на Датун

Най-полезната карта на Датун, която открих в нета:

Старият град е заграден долу вдясно,

Горе е гарата, хотелът и банката.

Датун е известен със своя бивш кмет Ген Яньбо (耿彦波 – Gěng Yànbō),

начело на града от 2008 до 2013 год. Кметът Ген решава напълно да възстанови градската стена на „Стария град“, да събори почти всичко в границите на стените и на съседните места извън стените. И след това да построи нов „стар град“ в традиционен китайски стил. Той искал да върне предишното величие на града, като столица на три династии и да даде нов тласък за развитие и да го привлекателен за туристите и жителите му.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Разрушителят“ Ген в действие. Многоетажните сгради са взривени.


В околностите на града, той наредил изграждането на нова концертна зала, музей, библиотека, център за изкуствата, плувен спортен център с 50 000 места, надявайки се милионият Датун да заличи лошата си репутация на западащ град на въгледобивната промишленост. Но през 2013 Ген беше пренасочен за кмет на Тайюан, провинциална столица на Шанси. Неговият наследник, наследява един градски бюджет от повече от 30 милиарда юана ($ 6 милиарда) на червено и предприема съвсем по-строг режим на харчене. Амбициозните проекти са спрени или забавени, а жителите на Датун оплакват бившия си кмет.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Старият“Датун

Старите едноетажки (хутунги) са сринати с булдозери за да се направи място за новият „стар град“.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Разрез на недовършената 12 метрова стена на „стария“ град от ХIV век на династия Минг.

 Трябва да командироваме кмета на Перник на обмяна на опит в Датун, да види как се реставрира крепостта на Кракра! 😉

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Хотелът

 „Taijia Hotel Datong Railway Station Branch” е нашият скромен (98 юана или 26 лева) чист хотел до гарата с огромна баня, твърди легла и телевизор с канал №5 по който можем да следим Европейското по футбол от Франция 🙂

Booking.com

Докато си оставим багажа, жената на рибаря беше изчезнала. Здраве Бог да ѝ дава!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Гарата на Датун

Наблизо е ж.п. гарата на 3 милионния град Датун в провиция Шанси. Първо посещаваме гарата за да получим ж.п. билетите си, поръчани още в България.

Къде е гишето за чужденци?

Къде е чакалнята и перона на влака за Ксиан?

Къде е стаята за проверка на багажа?

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Гарата на Датун

С получените писмени указания на английски и китайски от Китайските железници лесно се оправихме и си взехме билетите.

Остана само още

да обменим валута,

тъй като юаните, които купихме в България намаляха. Кредитните карти ги държахме като резерв, защото не искахме да плащаме високи банкови такси.

Стискайки в ръката две бакноти китайска и американска, питахме срещнатите китайци Банк?… Банк? Зер банкнотите са китайско изобретение и все някой ще ни покаже къде да ги обменим! Обмяна на черно няма в Китай, няма и обменни бюра, но пък има услужливи младежи, които след като чекнат в смартфоните ни упътват с ръце.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Гишето на „Bank of China”, това е единственото място, където може да обменят долари в Китай!

 След 1 час бюрократична изнервяща процедура успяхме. Ползвахме модерна комуникация – компютърен превод от китайски на български от смартфона на шефката. Накрая разбрахме, че момичето на гишето се мъчи да вкара имената ни в компютъра както са паспортите ни: на английски, но и на кирилица! Е, винаги има първи път и май ние бяхме сефтето, докато обясним, че нашите имена са еднакви и на английски и на български! 🙂

Времето лети, а ние трябва да намерим такси, което да ни откара до Висящия манастир! Къде е стоянката им?

 Срещу гарата, виждаме рекламната им табела и а орлякът таксиджии чака туристите – балъци на гюме!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Доволният щофьор на такси пред рекламната табела за екскурсии до висящия манастир за 200 юана на човек

След като се спазарихме за двама пенсионери по 80 юана утре в 7:00 сутринта с показване на часовника му. Той обеща да потърси още двама пътника и сутринта да ни вземе от хотела след показаването на хотелската разпечатка на китайски. Yes! Yes! Yes!

Да, да – ама не! Висящия манастирът е отворен от 8:00 до 17:00 и е на 85 км от Датун!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Маршрутът от Датонг, Шанси до Висящия храм

За разлика от нашата следваща цел – Юнганг пещерите на Буда, които са до града и за които се надяваме да остане време утре. Неочаквано за нас, това е реализираната мечта на кмета!

Успокоени, че успяхме да се оправим без да ползваме преводач или ескурзовод, тръгнахме сами да се почерпим.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Пресни сладки пъпеши още нямаше у нас, затова се спряхме за купим един за десерт от пазара

Сутринта сме долу на рецепцията

Един преводач ни предлага екскурзия до Висящия манастир по 200 юана на човек или за двама 400. Отказваме, казваме че сме договорили с друг за по 80 юана. Но къде е той? Единствено на което можем да се съгласим е на същата цена, но сме само двама! Хотелското такси кандисва и ни качва двамата, като по пътя спира и взима още двама като прави малко отклонение до съседния Датун.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Минаваме покрай черупчестия покрив на недовършения плувен спортен център на кмета.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

 След 2 часа пристигаме в клисурата, където на една скала над реката виси манастир с 40 килии. Срещаме и договореното такси с две французойки, което не са пуснали да допари в двора на нашия хотел. Уви, борба за хляб!

Хенгшанският висящ манастир

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Ето гооо, окачения на 75 м над реката преди 14 века манастир в планината Хенг, провиция Шанси, Китай. Дзеннн!

Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки“ 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Входът за нас пенсионерите е само 50 юана, вместо 150 юана!

Е, как да не влезеш и, както казва Буда:

„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. “

Като пионерче не бях ходил на неделно училище и затова въпросът на мама ме завари неподготвен:
 – Хората, които вярват в Христос, се наричат християни. А как, според теб, се наричат хората, вярващи в Буда? 
 – Будали! – обади се дядо ми 😉

Затова днес баир-будалата още срича тези 25 дзен будистки мъдрости. Ако успеете да прочетете първата, тя със сигурност ще успокои душата ви. Това ще ви позволи да погледнете на живота от малко по-различен ъгъл и да се изкушите да потърсите останалите 🙂

#1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Висящият манастир е над каньона, който е преграден от язовирна стена. Днес речната вода е укротена и изтича от тунела на съвременната ВЕЦ.

 

#2. Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Висящият манастир в Хенгшан

Ширината на манастира се определя от стандартната дължина на стърчащите набити греди, т. е. 2,5 м. От които 0,5 м за тесен балконски проход и още 2 метра за стаята(килията).

#3. Не говорете, освен ако нямате да предложите нещо по-добро от тишината.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Манастирът е разположен в малък речен пролом. Конструкцията е окачена по средата на скалата под един величествен връх на планината, като под наклонена стряха, която защитава постройката от ерозията на слънцето и дъждовете.

#4. Колкото и силно да духа вятърът, планината няма да се преклони пред него.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Синият вход

Синият вход на висящия манастир е построен след пробиване на дупки във вертикалната скала в които са набити хоризонтално греди, които носят цялата конструкция на храма. Или както казва науката съпромат имаме хоризонтална „конзолно ляво запъната греда“ 😉

#5Не се бой да се поколебаеш, страхувай се да не се откажеш.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
„Скелето“

Ясно се вижда луфта между свободния край на конзолата и вертикалната греда захванати заедно със скоби вдясно. Това показва ясно, че вертикалните греди са поставени допълнително като застраховка на носещите конзолни запънати греди след последния ремонт.

Ха – ха, някой е забравил да свали скелето! 😉

#6. За глупака и щастието е глупост.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

През вековете манастира е оцелял от ерозията на скалите, от достигането на наводненията, от снежните лавини и горски пожари.

#7. Ако се препънеш и паднеш, това още не означава, че си на грешния път.

Пътят води нагоре по стъпалата към синята порта.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Рогоносец

Една от скулпторите в колибата е на Рогоносец 😉

#8. По-добре да живееш в колиба, в която кънти смях, отколкото в богат дворец, където цари отегчение.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

 Манастирът има над 40 зали, килии и павилиони в 152,5 м2 площ, свързани помежду си с коридори, тунели, мостове и чардаци..

#9. Винаги гледай на нещата от светлата страна, ако няма такава – изчакай на тъмно, докато не изгрее слънце.

Усмихнатият Буда – Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Усмихнатият Буда

Усмихнатят Буда приема всякакви пожертвания, дори и стотинки!

#10. Какво и да се случва, се случва до време.

#11. Тези, които посочват грешките ви, не винаги са ви врагове; и ако някой признава вашите заслуги, не е непременно ваш приятел.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Магазинчето има сувенири с китайските зодии
Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Пощенска марка с Висящия манастир

Аз си купих само една пощенска марка с планината Heng Shan с древната Xuankong Pagoda и една мини жълта кратунка, като тази на Лао Дзъ, който говори на щуреца:

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Лао Дзъ

 „Можеш от двора си да не излизаш,

а света да опознаеш.

Може от прозореца да не поглеждаш

а да видиш истинското Дао.

Колкото по далече отиваш,

толкова по малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае.

Не вижда, а всичко разбира.

Бездейства, а всичко постига. “

Съгласно легендата,

строежът на първия окачен храм

е започнат от един самотен монах Лиао Ран в края на Северната династия Веи.

Окаченият над прохода манастир става важна духовна транзитна спирка през планината на пътувашите монаси: будисти, конфуцианци, даоисти. Всеки от тях изгражда свои храм в този манастирски комплекс.

Няма начин оттук да не са преминали и първите монаси християни поканени от толерантния към религиите Чингиз хан. Но следите от християнските монаси са заличени след неговата смърт.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Не видяхме модерни монаси, но видяхме модерна сателитна чиния

#12. Не се бойте, че не знаете – притеснявайте се, ако спрете да учите.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#13. Учителите просто отворят вратата, а вие сами трябва да влезете.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

И изкачите по стълбата. 

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Манастирът постоянно е разширяван през вековете, като последно е бил реставриран през 1900 година от династията Кинг (Qing).

#14. Смисълът на живота е да умреш млад, но възможно най-късно.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Вляво тясната пътечка е издълбана в скалата за да се осигури еднопосочно кръгово движение на туристите. Тъй като каменния парапет е само половин метър е малко страшничко над урвата.

#15. Живейте, запазвайки вътрешния си мир. Изисква се време цветята да разцъфнат.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Поглед назад: високият парапет от вертикални греди малко успокоява, че манастира няма рухне над главите ни под тежеста на тълпата от туристи. Ех, преминахме от там нормално!

#16. Един приятел никога не е без недостатък; ако търсиш недостатък – ще останеш без приятелство.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Язовирната стена само психологически защитава манастира

#17. Нещастието влиза през врата, която сами сме му отворили.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

В манастира има над 80 будистки скулптури от бронз, желязо, камък и кал.

#18. Никой не се връща от пътуванията си какъвто е бил преди това.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#19. Тези, които са в състояние да се изчервяват, не могат да бъдат с черно сърце.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#20. По-добре един ден да си истински човек, отколкото хиляда дни да бъдеш нечия сянка.

 

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Залата на традиционната китайската медицина (San Jiao Hall)

Залата на традиционната китайскамедицина (San Jiao Hall) e пълна с билки и човешки модели за акупунктурните точки.

#21. Вашият дом е мястото, където вашите мисли намират спокойствие.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#22. Човекът, който е в състояние да премести планина, е започнал с пренасянето на малки камъни от едно място на друго.

По заповед на ефрейтора в двора на казармата? 🙂

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

#23. Ако направите грешка – смейте се над нея.

Е, аз сбърках и тръгнах нагоре вдясно 😉 Вратата бе заключена и аз се върнах, но пробвах поне!

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)

Какво пише на полянката?

Пред скалата на Висящия храм са изписани четири йероглифа „Гун Шу“ и „Небесен дар“ като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.

 #24. Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес.

Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)


А какво е посланието на Буда?… „Идеята на съществуването е да нямаме страх. Никога не бива да се страхуваме от това, какво ще стане с нас, ако останем сами. В момента в който се научим да сме сами, тогава идва истинската свобода“

Страхът е нещото, което спира по-голямата част от хората да преследват сами мечтите си. Когато освободим ума си от страха, че не можем да говорим китайски, животът и пътят ще се отвори за нас 🙂 


Висящият манастир в Хенгшан (Датун, Китай)
Малкият Буда казва:. „Да победиш себе си е много по-велик подвиг, от това да победиш някого другиго“

 Много по-трудно е да разберем какво искаме от живота и как си представяме себе си, отколкото да помогнем на друг да го направи. Да открием себе си е един от най-трудните пътища, по които трябва да поемем, защото е много сложно, но стигнем ли до края му, ще разкрием най-добрата версия на себе си.

снимки: Цветан Димитров,

1.    Литература:

2.    http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers

3.    https://www.thevintagenews.com/2016/09/16/hanging-monastery-china-rare-piece-architecture-one-worlds-forgotten-wonders/

4.    Philip Wen, Postcard from abroad: The Sydney Morning Herald.

5.    Буда, Цитати,

6.    Лао Дзъ, Цитати

7.    Конфуций, Цитати

8.    Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018

Очаквайте продължението
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com

До манастира Ксиропотам и назад (Св.Гора – Атон)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отдавна не бяхме ходили до Атон, затова днес Цветан ще ни разкаже за поклонението си в манастира Ксиропотам на Света Гора. Приятно четене:

Света гора – Атон

До манастира Ксиропотам и назад

Света Гора – Атон, манастир Ксиропотамо
„Xiropotamou monastery“ е акварел на Doug Patterson

Света гора не се описва, тя се преживява, всеки манастир на този благословен от Бога полуостров диша с Божията благодат. Аз се опитвам да счупя оковите на мнимата свобода, да скитам по света и да консумирам, и затова се опитвам да се завръщам ежегодно “да заредя батериите“ или да потърся свободата от страстите, свободата на покаянието и смирението.

Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)

 е най-стария манастир на Света гора, но заема 8-то място в класацията на светогорските манастири. Той е основан от императорите Константин VI (913 – 959) и Роман I Лекапин (920 – 944). Името му (сух поток) произлиза от пресъхналия през лятото буен поток.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Манастирът Ксиропотам е разположен по средата на пътя от пристанището Дафни до столицата Карея. Автобусът спира на прашния път до къщичката (на разклона за пътеката надолу към манастира Пантелеймон). С автобусен билет за 2 евро вие трябва да слезете там и да продължите пеша още 1000 крачки насреща в отклонението нагоре към Ксиропотам.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Манастирът Ксиропотам открай време беше недостъпен и заобикалян

от обикновенния турист – поклонник, сякаш бе поставен под карантина.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Получавайки разрешението за нощувка за нощта, в която се отбелязва празника на манастира – „Въздвижение на животворния кръст“на 27/ 14 септември по стар/ нов стил, това много ме зарадва и аз приех това рядко благоволение от игумена за голяма чест. От 1981 година манастирският устав е отново общежителен, т.е. 60 монаха (включитено 20 отшелника) живеят заедно и се молят заедно под ръководството на игумена Йосиф. Това може би обяснява доскорошното нежелание да се премат поклоници за нощуване.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Maнастирът Ксиропотам е над 140 метра над нивото на морето в залива Дафни

 На ферибота имаше съобщение, че манастирът не приема гости в понеделник и вторник, защото се подготвя за празника в сряда. Така, че след пристигането си в Дафни с ферибота от Уранополис, аз бързо се преориентирах да потърся гостоприемство в съседните манастири – Кутлумуш и Иверон.

Слава Богу, че те нямаха проблеми с настаняването на „моно атома“(един свободен електрон).

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам


През XI век обителта е една от най-богатите и процъфтяващи в Света гора. Тогава нейните земи се разпростирали от Иверския манастир до манастира Свети Павел. Там днес са разположени манастирите Симонопетра, Григориат и Дионисий. С течение на времето манастирските земи намаляват но и днес Ксиропотам притежава оранжерии, лозя и гори от кестени.

Празнуване на празника Въздвижения на честния кръст през 1925 г Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Празнуване на празника Въздвижения на честния кръст през 1925 г

На Кръстовден православните празнуваме не само:

1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики,

 2. Намирането на Кръста на Голгота от царица Елена, но и

 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен от император Ираклий.

Император Ираклий побеждава персийския цар Хозрой II – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Император Ираклий побеждава персийския цар Хозрой II

Или както това е изобразено от Пиеро де ла Франческа:

Пренасяне на Кръста в Йерусалим  –Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Пренасяне на Кръста в Йерусалим

„Император Ираклий тържествено през 630 г. възвърнал в Йерусалим светинята – честния и животворящ Господен кръст заграбена от персите. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, а на главата–  с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

 – Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:

 – Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят. “

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Най-голямото съкровище на манастира Ксиропотам е

парчето от Честния Кръст Господен

с размери на вертикалната част 31 см, горна хоризонтална част 12 см и долна хоризонтална част 16 см подарени от възстановителя на манастира, император Роман, с хрисовул от февруари 1034 година. Теглото му е 320 грама. Това е най голямата част от Светия Кръст запазена в света с дупка за един гвоздей. Той никога не е напускал манастира и се излага за поклонение само на празника Кръстовден или други манастирски празници.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици

Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици.

В навечерието на 27 септември 2018 г., в светогорската обител Ксиропотам, бе отслужена агрипия – многочасово всенощно бдение. Интересното е, че

Кръстовден,

 отбелязван с тази древна церемония, има покаятелен характер. От церемонията на обожаването се прави покаятелен ритуал на застъпническа молитва, по време на която се повтаря „Kyrie eleison“ за бедите на Империята, допуснала честния кръст да бъде пленен от персите. Богуслужението в деня на престолния празник на атонския манастир Ксиропотам бе възглавявано от Лимасолския митрополит Атанасий.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Порталът на манастира Ксиропотам
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Жълтото Византийското знаме на Света гора и гръцкото знаме

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Програмата за празника 14/27 септември 2018
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Строгият правилник за 1 нощувка в група не повече от 5 поклонника
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Още преди обяд в сряда бяхме в архондарика, където седнахме в очакване да ни настанят и почерпят с ципура, шоколадови бонбони и вода
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Картина в архондарика изобразяваща Ксиропотам над бурните води в пристанището Дафни
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В двора на Ксиропотам по обяд
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Католиконът на Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис в притвора на храма в манастира Ксиропотам. Храмът е посветен на подвига на Св. 40 мъченици от Севастия.
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Изходът или втория стопански вход на манастира
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В ъгъла на външния двор намерих закътано място от силния вятър
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дворът на манастира Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В трапезарията на манастира Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Икона на Свети Павел Ксиропотамски и основаните от него манастири Ксиропотам и Св. Павел

Роден и образован под името Прокопий,

Свети Павел Ксиропотамски

сменя своето фино облекло на принц за просяшки дрипи и отива на Света гора до една суха река (Ксиропотам). Той си прави килия в руините на стария манастир основан в чест на св. 40 мъченици. После моли игумена Козма да го приеме за монах под името Павел, но му се отказва понеже косата му не достига до брадата. Прокопий взима гребена си и го забива в бузата си и казва: ето сега косата и брадата ми са едно. Виждайки неговата пламенна любов към Бога, игуменът го благославя за монах. За въстановения олтар на църквата, неговият роднина императорът Роман подарява част от Светия Кръст.

След смърта му неговите мощи са пренесени в Света София в Константинопол, а след това от кръстоносците във Венеция.

В този манастир се случило едно невероятно чудо:

когато пристигнали кръстоносците, изпратени от римския папа, те се опитали да накарат монасите и католически свещеници да служат заедно и да поменат папата. Редица свещеници от манастира, които били страхливи (за разлика от героите мъченици от нашия манастир Зограф) били забравили за мъчениците, които преживели изтезанията за Христос се съгласили да служит заедно с католиците. По време литургията в параклиса, балдахинът над светия олтар се сринал и паднал върху тях, като убил както католиците и православните под него. Доскоро параклисът не е беше ремонтиран и оставен в руини като свидетелство за извършеното чудо. Всяка година на празника на Светите 40 мъченици (посветени на храма на манастира), по време на Божествената литургия пониквали 40 гъби около Светия Храм, които са били събирани и разделяни между вярващите, като благословия. Казват,че от годината на съслужението с католиците, гъбите никога повече не са поникнали.

Манастирът пострадал още веднъж през XVI век от пожар и е ремонтиран с парите дадени от султан Селим.

Султан Селим
Султан Селим

Султан Селим Явуз получил видение за Светите Четиридесет мъченици, повеляващи му да възстанови Ксиропотамския манастир, в благодарност за помощта, оказана на турците при покоряването на Египет, както удостоверява султанската грамота от 9 март 1520 г., която се пази в старобългарски превод в обителта. След това манастирът е поддържан и украсяван от Влашките войводи.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
На празничната трапеза заедно с „македонците“ Спиро и Йорго от Флорина
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Кръстът на купола на параклиса в лозето, сякаш се е килнал от силния вятър
Пристанището на Дафни е пусто поради силния вятър от циклона Зорбас, който е повдигнал талазите от вълни – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Пристанището на Дафни е пусто поради силния вятър от циклона Зорбас, който е повдигнал талазите от вълни
Манастирското лозе е като по правило на припек и на баир – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Манастирското лозе е като по правило на припек и на баир.
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Празничната почерпка след вечернята: Фондан, локум, бисквити, чай и оранжанда
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
На панорамната площадка с изглед към Дафни

На панорамната площадка с изглед към Дафни: аз съм кисел, след като ми се обадиха по телефона и научих,че циклона Зорбас ще ме раздели от нашата група, защото няма да има ферибот до Зограф и аз трябва да се оправям сам, т.е. всеки да си носи сам кръста!

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Вятърът фучи свободно (защото няма вятърни мелници), облаците се стелят, тежките вълни се надигат, но поне не вали и времето е отлично за снимки.

Дядо Йосиф е игумен на манастира Ксиропотам – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дядо Йосиф е игумен на манастира Ксиропотам
 Стенопис от Ксиропотам – светци – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – светци
Стенопис от Ксиропотам – Страшният съд – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – Страшният съд
Иконостасът след вечернята служба – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Иконостасът след вечернята служба
Фиалата, от която си налях шише със светена вода – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Фиалата, от която си налях шише със светена вода
Барелефът на фиалата е с изглед на манастира Ксиропотам – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Барелефът на фиалата е с изглед на манастира Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дворът на манастира с часовниковата кула и двете глави на дувховни лица или ктитори? Много приятна е мелодията на камбаните, които се бият автоматично от часовниковия механизъм.
Слънчевият часовник на външната манастирска стена дублира механичния часовник отвътре – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Слънчевият часовник на външната манастирска стена дублира механичния часовник отвътре
Барелеф на духовно лице под часовника – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Барелеф на духовно лице под часовника
Още един барелеф на някакъв духовник от миналото – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Още един барелеф на някакъв духовник от миналото
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Крилото на манастира на втория етаж, където преспахме две нощи
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В коридора имаше още места за гости, които хъркаха в дисонанс.
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Към края на нощното бдение в храма по време на зазоряване
Стенопис от Ксиропотам – Второто пришествие – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – Второто пришествие
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Те-ри-рем и накрая след танца на полилеите е поклонението пред Честния Кръст

С трепет се навеждам да целуна Кръста,

 но от пазвата ми се измъкват златният двуглав орел и дървеното кръстче, които ме изпреварват и първи докосват Светия Кръст. Пред олтара след целуването на голямото парче от Истинския Кръст, усещането (вкусът и мирисът) не може да се сравни с този, когато целуваш някоя частица икрустирана (вградена) в златен обков и това се запечатва в паметта ти като първата целувка.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

 После митрополитът те миросва и ти подава китка свеж дъхав букет от василико (босилек).  В този ден постът е строг: обяд манджа с октоподи, а за вечеря – калмари!.

Сутринта с бодра крачка слязох по пътя до Дафни,

Дафни – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дафни

за да разбера от капитана на пристанището, че уви днес няма да има ферибот от Уранополис и все още има забрана за навигация.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Завърнах се в Ксиропотам, но няма да спя под асмата, а обратно пак в моите чаршафи в килията си.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Литургията

След литургията и още една богата вечеря всички поклоници бяхме поканени от игумена в неговата нова и просторна приемна заедно с официалните лица от правителството и кипърския митрополит Атанасий.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Приемната на игумена

Приемната на игумена дядо Йосиф, където той ни почерпи с манастирски коняк и оранжада. С благата си усмивка ни успокои, като каза, че утре морето ще бъде гладко „равно поле“ и ще има директен ферибот Дафни – Уранополис.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Новият таван на приемната на игумена

Новият таван на приемната на игумена. Е, гледахме тавана и се молихме, докато нашите хора си бяха вече в хотела в Солун. Но пък тук също имахме асансьорJ, който ни спусна до меките легла!

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Вечер в Ксиропотам

Втората ни вечер в Ксиропотам. Май беше прав Иверския старец, че мога да си остана в Света гора.

Подобна вечерна картинка със светлините на празничния Ксиропотам открих на магнитче, което си взех за спомен.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Заревото на залеза над Света гора

Господи помилуй меня грешния!

Лека нощ! Καληνύχτα!

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Сбогом Ксиропотам!

Евхаристо на младите псалтове, които се сместиха да ме вземат в манастирския джип до Дафни.  Вече очакваме директния ферибот да пристигне в 12:30 часа. След два дни без кораб, на кея са се събрали доста хора. Бързи малки лодки има за паралиите, сега е жетвата на лодкарите. Ако не се качим сега на ферибота, прогнозата е лоша и можем да останем още 3 – 4 дни в Света гора! Блазе ни! Браво, че нашата варненска група, водена от отец Дончо, е успяла вчера да ангажира камион, който да ги извози по суша до Уранополис след като се разбра, че фериботът няма да спре на Зограф.

Мирската суета на тревожното бързане срещу вътрешният мир и покой на Света гора

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Е, щом съм с шапка значи вятърът и вълните са слаби

Първо, разбира се, дадоха билети на гърците. За да си взема билет от 6 евро, трябваше да се включа към грузинската група на Ираклий. В 14:30 ч. на кея в Уранопис ни посрещнаха дузина разтревожени за своите съпрузи румънки. Шегуваха се да не би да са станали монаси на Света гора. Малко след като пристигна фериботът, потегли и редовният автобус до Солун за 14 евро до автогара Халкидики. От там с автобус 45 за евро се добрах до ж.п. гарата, откъдето тръгват нощните автобуси на „Ивкони“ и „Арда тур“ за България.

Солун
Солун

Срещу старото парно локомотивче на гарата е офисът на „Арда тур“, откъдето си взех билет до Варна за 72 лева. В съседното барче „Ола кала“ изчаках да мръкне и да дойде автобуса от Атина в 24:30.

Солун, автобуси

В Стара Загора заменихме червения автобус с бял. Поспах си добре от София до Пловдив, но в Пловдив ми се наложи да тичам подир автобуса, като подир жена, защото съненият шофьор забрави да преброи пътниците. Но, слава Богу, пристигнахме живи и здрави във Варна в 14:30 ч. Благодаря на Богородица, че ми даде възможност да целуна Животворния Кръст Господен в Ксиропотам. Амин!

Писа грешният Цветан Димитров, Кръстов ден, 2018

Снимки: Цветан Димитров,

Литература:

1. Heinz Nussbaumer, Der Monch in mir, Wien, 2006

2. Лимасолски митрополит Атанасий,Света гора – Богошествената планина, Ловеч, 2016.

Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Атон или писани от Цветан Димитров – на картата:

Атон и Цветан Димитров

Разделеният Кипър (2): Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването до Фамгуста в Северен Кипър. Започнахме с обсадата на Фамагуста, а днес ще разгледаме останките – приятно четене:

Разделеният Кипър

част втора

Фамагуста

Северен Кипър

Събувам се и влизам в джамията на Лала Мустафа Паша

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Строителството на катедралата започнало през 1 300 г с финансирането с 70 000 златни бизанта от епископ Гийом де Айбелини, роднина на краля.

Външният вид с фините орнаменти е запазен от 1 326, но без счупените статуи, които са премахнати според ислямския канон.

Тук кралете на Кипър се короновали с короната на Йерусалим.

За това имали само правно, но не и фактическо обоснование и уви само надежди за реванш!

От тук папският легат Питер Томас повел кръстния поход срещу епидемията от чума в града и чудо, нейното разпространение спряло. Амин!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Тук крал Джеймс II се венчал за знатната венецианка Катерина Коронаро, която след като овдовяла след година предала управлението на Кипърското кралство на Венецианската република. Нейните наследници не останали с празни ръце, като придобили командорията Колоси.

Веднага венецианците обявили Фамагуста за столица на острова и започнали да укрепват града.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

В архитектурен план

катедралата св.Никола е еднаква като две капки вода с катедралата в Реймс,

където са коронясвани френските крале. Френските крале пък се заклевали над българско евангелие! Факт!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Разбира се олтарът в дъното липсва. Една дърта французойка ми прави забележка докато пристъпям зад опънатта лента да уважавам религията, за да направя тази снимка! Противно ми от такива европейски толерасти, които предадоха християнска Европа и превърнаха катедралите в джамии, дискотеки и ресторанти! (?? – бел.Ст.)

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Витражът е оцелял след стрелбата с гюлета на обсаждащата турска армия или е грижливо реставриран от набора Ергоган, като наша Желязна черква в Истанбул! След като стана президент Ердоган първо посети турската република Северен Кипър.След това го някои го чакат в Северна Македония и още в Северна Румелия!?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Коранът е подарък от моя набор 😉 президента на Турция – Ердоган

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Новият мирхаб е построен в южната стената на катедралата

?

Mahmut Celaleddin Sk, Gazimağusa

?

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Ибрикът в калигафско османско изпълнение, подсеща правоверния да се измие преди намаза

Паметник на поета Намик Кемал – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на поета Намик Кемал

До медресето, което днес е ресторант има паметник на поета заточеник Намик Кемал. Ние седнахме вляво огладнели и си поръчахме голяма Ефес (10 TRY) и порция от 20 кюфтенца според снимката (35 TRY). Но след като ни поднесоха само 10 кюфтенца станахме обидени от тяхния гяволък.

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди – Фамагуста, Северен Кипър

Гробницата (тюрбе) на Мустафа Зютю ефенди

Тюрбето (гробницата) е на македоският албанец от Тетово – Мустафа Зютю ефенди. Въобще Магуса се оказало отлично „курортно“ място за личности изпаднали в немилост пред султана.

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Старата смокиня има спомени от времето, когато е започнал строежа на катедралата! Остава да излъжа иманярите, че епископът е заровил гърне жълтици в корените на смокинята за бъдещето възстановяване на катедралата. Сакън, недейте вервайте – фейк ;)!

Смокиня – Фамагуста, Северен Кипър

Под дебелата сянка на смокинята е голям кеф!

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Тази уличка от чаршията води към морската врата и пристанището.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и пристанището днес.

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската врата на Фамагуста някога

Пристанището и крепостта – Фамагуста, Северен Кипър

Морската порта и крепостта отвътре

Вдясно на сянка в ъгъла до стената дреме лъвът на Сан Марко.

Лъвове юнаци! – Фамагуста, Северен Кипър

Две български юначета са яхнали и тормозят венецианския лъв

Дали лъвът ще им каже,

къде са скрити короната и скиптъра на Кипърското кралство?

Предполага се, че те трябвало да бъдат изнесени с кораб до Венеция по време на обсадата. Но във Венеция съкровищата не са пристигнали, няма и записи в архива. Те сякаш се изпарили. След като е издигнат белия флаг над Фамагуста, малко преди да се предаде комендатът Маркантонио Бригадино издава заповед да убият 300 турски пленици.Защо се наложило това? Вероятно плениците са могли да бъдат използвани да закопят тайно съкровищата на кипърските крале. Тази строго секретна работа Маркантонио не можел да се довери на съгражданите си да бъде извършена и запазена в тайна. Затова той вероятно е използвал пленниците, които след като свършили работата били убити и отнесли тайната в гроба си.

Въпреки изтънчените мъчения на които е подложен коменданта, той не проронил нито дума за съкровището. Ядосаният Лала Паша му отрязва ушите, защото не му отговаря и защото не се предал по-рано, а не по необходимост, когато са свършили водата, храната и мунициите. Турците убиват всички офицери, които се канят да предадат официално ключовете на града. После нападат хората, които вече са се качили на корабите и им режат главите и изнасилват жените или ги приковават като роби за скамейките на галерите. Разкарват Маркантонио с кобилица и два коша с пръст по крепостните стени, ритат го, спъват и накрая го връзват на една корабна рея, като му се подиграват дали бог ще го види и изпрати християнския флот да го спаси!

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Комендантът бил вързан и живо одран от един специалист.

Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

След това бил обезглавен. Кожата му била напълнена със слама и неговото чучело отнесено на султана като армаган (подарък). По късно венецианците успели да измъкнат останките и ги погребали с почести в семейната гробница във Венеция. Амин!

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Останките от католическата църква на св. Георги (Латински)

Църква на св. Георги (Латински) – Фамагуста, Северен Кипър

Северният готически вход на св. Георги Латински

Паметник на Шекспир – Фамагуста, Северен Кипър

Паметник на Шекспир

Паметникът е на великия Шекспир, който никога не стъпвал в Фамагуста. Той е написал драмата „Отело“, чието действие се развива тук в „кипърското пристанище“. Възползвах се от пръскалките да се разхладя от изкуствения им дъжд по пладне.

Отело и Дездемона – Фамагуста, Северен Кипър

О, Дездемона млъкни! Приема се, че прототип на Отело е Христофоро Моро, роднина на венецианския дож, който е бил изпратен като лейтенант в Кипър през 1508. Съпругата на Моро е починала по време на пътешествието към дома след приключване срока на службата на Христофоро Моро на острова.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Бастионът Отело. Над вратата е издялан гербът на Светлейшата Република Венеция, крилатият лъв на Сан Марко. Под лъва е издълбано името на Николо Фоскарини, който е контролирал работите по въстановяване на градските стени, дълги 4 км.

Крепостта на Фамагуста, Северен Кипър

Днес укрепването на стените на Фамагуста продължава с използването на модерна техника като черипикер и с парите на ЕС.

Монумент на победата – Фамагуста, Северен Кипър

До монумента на победата гордо плющат байраците на Турция и на Турската република Северен Кипър.

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

След превземането на Фамагуста османците обявили католическата религия извън закона и превърнали катедралата в джамия.

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Руините на православната църква св. Георги (гръцки).Турците се отнасяли толерантно към православната рая, но не въстановили нито една разрушена църква в крепоста. Православните гърци трябвало да живеят извън града в квартал Вароша, където има запазена църква до днес

Църква на св. Георги (Гръцки) – Фамагуста, Северен Кипър

Православната църква Св. Георги (гръцки) в крепостта

Макар по стените на крепоста да се разхождат само туристи ако погледнем внимателно ще забележим,че

днес крепостта на Фамагуста е все още обсадена от войници на Турция, ООН и Великобритания

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар. Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Близо до Арсенала или кулата на Джамбулат има морски фар

Тук плажът е преграден с бодлива тел.

Тук плажът е преграден с бодлива тел – Фамагуста, Северен Кипър

Зад теленната ограда започва

квартал Вароша (Мараш)

Това е останало от града призрак Фамагуста окупиран и безлюден след десанта на турската армия през август 1974.

Този квартал граничи със зелената буферна зона над която се вее флагът на ООН.

До него се вижда и флагът на Великобритания!? След Берлинския конгрес 1878 Великобритания започва преговори за военен съюз с Турция срещу Русия. Кипър има идеално стратегическо разположение в източното Средиземноморие и става „непотопяем броненосец“на британския флот. (Подобно на Крим в Черно море за Русия) През юни 1878 е подписан договора за английската военна база. На 12 юли Кипър минава под управление на британската кралска администрация.

Венециански флаг – Фамагуста, Северен Кипър

От тогава до днес са останали двете задморски британски територии Акротири край Лимасол и Декелия край Фамагуста. Те имат дори собствен флаг и полиция, но не плащат наем, защото не знаят как да го разпределят между кипърските гърци и турци

Британска база – Фамагуста, Северен Кипър

Ако вземем автобус №425 от Ларнака на последната спирка ще се бъдем пред чек-пойнта на британската база Декелия. От тук е най прекия път от Ларнака до Фамагуста. Базата е на 120км от Сирия.

Боже, пази Венеция, Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Цветница, 2018

Литература:

  1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
  2. Марк Антонио Брагадин, Триста дней Фамагусти, „Cyprus Explorer“
  3. Alvise Zorsi, „La repubblica del leone“, Rusconi, 1988.
  4. Цветан Димитров, Замъкът Колоси – Командория на рицарите хоспиталиери, (а не свърталище според Овчаров:) Пътуване до

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

Разделеният Кипър (1): Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста (Северен Кипър)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отдавна не бяхме ходили по „забранени“теротирии – днес с Цветам отиваме до Северен Кипър, за да разгледаме Фамагуста и, ако не намерим едри звезди, да видим какво друго може да се види там. Започваме с обсада, разбира се – приятно четене:

Разделеният Кипър

част първа

Газимагуса и обсадата на венецианската крепост Фамагуста

Северен Кипър

„Магуса долмуш отобус?“ („Къде е спирката на споделяните таксита и бусове за Фамагуста?“) е нашият въпрос на развален турски, който задаваме на всеки аркадаш тази сутрин в Гирне (Кирения) в Северен Кипър. (Долмуш е по-скоро маршрутно такси – бел.Ст.)

Яваш, яваш или лека полека стигаме до централния площад, където изненадващо получаваме отговор на чист български:

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста – Северен Кипър

Джамията Лала Мустафа Паша в Газимагуса или бившата катедрала Св.Никола във Фамагуста.

„Заповядайте за Фамагуста за 16 лева!” – един нашенец емигрант от Харманли ни кани в неговия черен долмуш с ляв волан! Ако искаме да се качим или да си вървим пеша. Май сбърка лева с турската лира?

„А бре чок пара!” (Скъпо е 😉 за 76 км! )

Ние сме решили да посетим „града на 365 църкви“

Фамагуста,

както го кръщават венецианците или Газимагуса или градът „ветеран“ (гази), както сега го наричат турците след 1974, а не да търсим „едрите звезди“ на Вапцаров посред бял ден. (Засега на нашия сайт все още нямаме пътепис, в който да се потвърждава за „едрите звезди“ над Фамагуста. Аз съм го чувал от баща ми, който беше плавал покрай Фамагуста и го потвърди – но при моето пътуване до Северен Кипър беше облачно, така че все още нямаме писмени доказателства – бел.Ст.)

Автобус – Северен Кипър

За нас пенсионерите е по-добре да вземем автобуса до Газимагуса за 8 ТЛ билета. Автобусът бил заминал, нищо ще почакаме 30 минути да хванем следващия, нямаме бърза работа!

Планината Бешпармак – Северен Кипър

Заминаваме точно по разписание в 9:00 като преминаваме покрай величествения стиснат юмрук на

планината Бешпармак

(5 пръста), която разделя Кипър на две: Северен Кипър т.е. непризната Турска република Северен Кипър от гръцката южна част на Република Кипър, която е член на ЕС, но не и на НАТО.

Турска армия – Северен Кипър

Тук близо до антените на турския аскер е

Мави Кьошк

Това е вилата на мафиота Пауло Паулидес, който е натрупал пари от контрабанда на оръжие за гръцките киприоти.Те искали първо да прогонят турците от острова, както направиха това на Крит, а после „Еносис“ (Съединение) с Гърция.

Мави Кьошк – вилата на мафиота Пауло Паулидес – Северен Кипър

Вилата има 16 стаи, всичките изтърбушени без дограма, но с отлична панорама.Тук често има любопитни гости, които търсят имането пазено от призраците на двамата другари: мафиота Пауло и свещенника – архиепископа Макариус.

След като сме пътували и дрямали час в новия бус Мерцедес, неочаквано се отбиваме и спираме. Уви, слизат всичките симпатични млади незабулени туркини! Те се оказват студентки в

Източно Средиземноморския Университет,

които закъсняват за лекции.

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста) - Северен Кипър

Кампусът на университета в Газимагуса (Фамагуста)

Монументът на победата – Фамагуста, Северен Кипър

Монументът на победата

Автобусът спира в новия квартал недалеч от кръстовището (колелото) с Монументът на победата или грамадата от турци, разтреляни от гърците през 1974. Турция като гарант за живота на своите сънародници на 14 август бомбардира с авиацията града, убивайки туристи и жители. 80 турски танка „Патън“ атакуват Фамагуста и сломяват съпротивата за 2 дена на 3-те гръцки танка Т-34-85. САЩ блокират гръцката авиация от намеса.

NАТО и Великобритания не се намесват във войната между Гърция и Турция (и двете членки на NАТО) и така Кипър беше набързо разделен през 1974. Амин!

(В името на по-доброто разбиране, ще трябва да добавя: Кипър и през 1974 г не е бил член на НАТО. Имали са двойно управление – президент от гръцките киприоти, и министър-председател от турските киприоти. През 1974 г гръцките киприоти от кипърската армия правят военен преврат, слагат някой от своите за министър-председател и тръгват да обявяват, че няма да има независим Кипър, а ще го присъединяват към Гърция. А в страна с 40% турско население това едва ли ще се приеме еднозначно 😉 Тогава вече се намесва Турция с десант срещу тази нова власт и започва спомената битка. Та, ако и Гърция се беше намесила – щяхме да гледаме наистина неприятни гледки. И то в близост до британска военна база 😉 И тук няма нищо общо с НАТО. Та мисълта ми е – не всичко е толкова еднозначно, особено ако искаме да разберем кога, къде, какво 😉

Иначе кипърските турци визуално приличат на кипърските гърци – изобщо на всички обитатели на островите в Бяло и Средиземно море, практически не носят забрадки и езанът от джамиите е в пъти по-тих от езана в континентална Турция 😉 Искрено желая обединение на Кипър – тогава Кипър ще бъде страната от ЕС с най-голямо мюсюлманско малцинство, а континенталните турци ще търсят роднини там за паспорт 😉 – бел.Ст.)

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци – Северен Кипър

Карта на крепоста Фамагуста (Газимагуса), която геройски се съпротивлява 300 дни на обсаждащите османци.

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг – Северен Кипър

Изглед на крепоста Фамагуста от „Описанието на пътуването от Констанц до Йерусалим“ от 1487 на Конрад Грюнеберг.

Султан Селим Пияницата

Султан Селим Пияницата

На 3 юли 1570 любителят на кипърското вино султан Селим II изпратил флот от 300 кораба и 60 000 воини, които дебаркирали на Кипър край Ларнака.След 7 седмици обсада на Никозия, изгражданите от турците редути се доближили до стените на града.Накрая 45-та атака се оказала успешна, защото защитниците вече привършили мунициите. Били изклани 200 000 души жители и така също всички свине, считани за нечисти от исляма!

Загубите на венецианците достигнали 56 000 убити и взети в плен, накарали защитниците на крепоста Кирения да я предат без бой.

Риветтина бастион – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион

На 15 септември турската кавалерия се изправила пред стените на Риветтина бастион. Венецианската

крепост Фамагуста

е защитавана от 6000 воини и 85 оръдия начело с генерал – капитан Маркантонио Бригандин.

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста, Северен Кипър

Маркантинио Бригадин, който е назначен на 46 години за генерал –капитан на Фамагуста

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките – Фамагуста, Северен Кипър

Риветтина бастион или Аккуле (бялата кула) през погледа на чайките

.

Фамагуста е бил втория по значение град в Кипър,

най-важен търговски център и пристанище на кралството на Лузитанците, на генуезците и венецианците.Затова за укрепването на града се е отделяло постоянно внимание, като за разширението и адаптацията към новите военни фортификационни технологии е търсен за консултант Леонардо да Винчи. След като градът е разположен на кръстовището на важните търговски и поклонически маршрути,той е бил обект на постоянни нападения от пирати и завоеватели. До 1310 е издигнат замъка, кулата на арсенала и стените между тях.

Лимасолската порта – Крепост – Фамагуста, Северен Кипър

Лимасолската порта

Зад колелото, влизаме през

Лимасолската тясна порта

пробита от османците в стената. Запасяваме се с буюк су (голяма вода) за 2 ТЛ защото вече е 10 часа и априлското слънце започва да пече +26 градуса.

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

Лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република

От 1489, когато над Фамагуста лъсва лъвският флаг на Светлейшата Венецианска република, 80 години се правят огромни усъвършенствания в конструкцията на стените и кулите във връзка след навлизането на артилерията във военното дело.

Турското гюле е заседнало в стената – крепост Фамагуста, Северен Кипър

Турското гюле е заседнало в стената, вследствие на разширяването на стените с подложка от набита земна маса за гасене и намалянето силата на удара на гюлето. Намаляването височината на кулите до нивото на стените и промяната на конструкцията на парапета улеснява разполаганетото на крепостната артилерия. Цитаделата започва да се използва като затвор. Тези реконструкции са основната предпоставка крепостта на Фамагуста да издържи геройски 300 дни на непрекъснат артилерийски обстрел по време на обсадата от турците през 1570 – 1571

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Обсадата на Фамагуста

Обсадата на Фамагуста

от войските на султан Селим започнала през октомври 1570 като околната камениста почва крайно затруднявала обсадните работи на турците.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Запълването на рова под обстрела от крепостната стена се оказало много трудна работа дори невъзможна за обсаждащите, докато турците не сменили тактиката и започнали да копаят подземни подкопи под бастионите.

Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Издиганите от турците редути били настойчиво разрушавани от гарнизона, който провеждал смели излази. Накрая турците се ограничили с обграждането на крепостта отдалече с насипни редути.

Венециански галеас - кораб

Венециански галеас

Веницианският флот успял да пробие блокадата на пристанището и да доведе подкрепления, които усили гарнизона до 3500 италианци и 4 000 гърци.

Планът на обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Планът на обсадата на Фамагуста

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване :) - Фамагуста, Кипър

Турска галера според рисунка на италианското разузнаване 🙂

Султанът осигурявал с флота си постоянен поток от нови войници и когато към април 1571 те достигнали до 50 хиляди, турците възобновили масираният артилерийски обстрел и непрекъснатите атаки на Фамагуста.

Взривът на Ривелинно според италианска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според италианска хроника

Сцена от геройската отбрана на бастиона Ривеллино ръководена от капитан Роберто Малвеци.Той се спуснал в най-дълбокото мазе на форта. Оръдейните изстрели разтрисали стените.Чували се виковете на войниците и трясъка на оръжейните изстрели.

На площадката, на върха турците били заели траншеите изкопани от венецианците и вече ги преодолявали. Малвеци ослепен от парчета падаща мазилка, изтичал в последната галерия опипвайки намерил буретата с барут и захранващия шнур подготвен от него. С треперещи ръце подпалил шнура и побягнал по стъпалата навън на въздух.След няколко секунди барутът се взривил и от недрата на Ривеллино с вулканичен грохот се издигнала смесица от камъни и пръст.

Взривът на Ривелинно според турска хроника – обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Взривът на Ривелинно според турска хроника

Войниците полетели във въздуха, а крепоста – опустошена и трепереща се смъкнала и като свлачище помитайки със себе си живи и мъртви, турци и венецианци. Тогава огромния облак прах закрил слънцето на обяд на 9 юли 1571 и вълната от нападатели се спряла и отдръпнала.Оцелелите защитници на крепоста започнали да разчистват развалините и да измъкват труповете на хилядите убити, но Малвеци не бил открит. Чак след 400 години при археологически разкопки била открита следа от живо погребания Малвеци в един отрязък от галерията незасегнат от взрива.

На пода лежали неговите останки превърнати в прах, златен пръстен и токата от колан на офицер от Венецианската република. Амин!

В битката за Никозия и завладяване на Кипър

се отличил храбрият еничар Джумбулат.

Еничар – Килиса Бейли Джамбулат при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Килиса Бейли Джамбулат

Килиса Бейли Джамбулат на коня си атакува пробива в стената на бастиона Арсенал. Срещу тях е въртящото се бързо колело с ножове за рязане на захарна тръстика. Джамбулат заедно с коня си са нарязани на парчета, но техните кости спират въртенето на колелото.Това позволило на плашливите турски воини да взривят адското колело и да атакуват прохода.

Фамагуста

Венецианците били принудени да взривят горната част на арсенала, за да затворят пролома.Те похабили много барут, което ускорило падането на крепоста. Венецианците се били „не като хора, а като гиганти“ според отчета на Лала паша. Неговият син загинал също от взрива, който съборил Арсенала.

Останките на Джамбулат – Фамагуста – Северен Кипър

Останките на Джамбулат

Останките на Джамбулат са погребани в музей на лобното му място в бастиона Арсенал, който днес е преименуван в Джамбулат. Те са положени в мраморен саркофаг обкръжен от почетна стража и бойни знамена.

Съществува легенда, че ако някоя жена изяде плодовете от дървото което расте пред музея, тя обязятелно ще роди момче 😉

Взривът на галеота (главния турски кораб) при Обсадата на Фамагуста – Северен Кипър

Взривът на галеота

Художникът Стефано Гибелини е нарисувал гравюра, където е отбелязан взривът на галеота (главния турски кораб) по време на артлерийския дуел с крепостните оръдия. На този кораб се намирали съкровища и пленици от знатни семейства от Никозия, за които трябвало да се плати откуп или продадат в робство. Корабът се отправял към Истанбул, но капитанът решил да отправи един последен „салют“ към крепоста Фамагуста. Тогава внезапно проехтял взрив и галеотът заедно с още два съседни кораба отишли на дъното. Причината за взрива е подпалването на барутния корабен погреб (склад) от една самоотвержена венецианска пленичка. Амин!

На една карта видях обозначени координатите на мястото на потъването на галеота със съкровищата, но след изпитото кипърско вино ги забравих 😉

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Бизант.Тази златна монета е отсечена във Фамагуста по време на обсадата от чеиза на булките.

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната! – Обсадата на Фамагуста, Северен Кипър

Младите булки носели чували и кошове с пръст за да запушат веднага пробивите в стените на крепоста. Всичко за отбраната!

Но уви, отбраната не можела да издържи без помощ отвън. Християнският флот сменил курса от Кипър към Месина. Останали били само 700 верни защитници. Жителите на града останали без вода и храна открито поискали да се предаде града. На 1 август 1571 примирието заставило оръдията да млъкнат. Представителят на Лала паша предал

акт за капитулация – ферман

с много изгодни условия за предаване на защитниците. Те трябвало заедно с жените и децата да бъдат отведени с турските кораби на Крит.

 Защитници на Фамагуста, Северем Кипър

Защитници на Фамагуста

На 2 август се отворила Морската порта и изнурените защитници на Фамагуста започват да се качват на корабите капитулирали след 300 дни обсада, ранени и гладни с пушките, багажа и семействата си.

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина – Фамагуста, Северен Кипър

Един от двата оригинални странични венециански входа, които били с подвижни мостове на бастиона Риветина

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Двата входа се сливат отвътре в един голям сводест изход към града. Тръгваме диагонално да пресечем стария град по улица Итиклал към главната катедрала Св.Никола.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

Цитаделата

е в югоизточната част и се състои от ниски дебели кули и подземни коридори водещи към артилерийските каземати.

Крепост Фамагуста, Северен Кипър

На преден план ясно се вижда как старият замък е вграден в цитаделата.

Чаршията – Фамагуста, Северен Кипър

Чаршията

Чаршията в Стария град е пълна със златарски и сувенирни магазини и ресторанти. На връщане тук обядвахме вкусна тавук (пилешка) чорба за 10ТЛ.

Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Джамията на Синан паша

Джамията на Синан паша е бившата църква Св.Петър и Павел.Тя е построена от богатият търговец Симон Ностраро след една много успешна сделка през 1360 в Фамагуста. Какви филантропи милионери е имало някога!

Гробът на Мехмет Ефенди – Джамията на Синан паша – Фамагуста, Северен Кипър

Гробът на Мехмет Ефенди

До нея вдясно е гробът на Мехмет Ефенди (носител на запазената марка турско кафе ;)) (всъщност е може би изобщо най-доброто турско кафе – бел.Ст.)

Мехмет Челеби - починал във Фамагуста, Северен Кипър

Мехмет Челеби

Това е прочутия отомански дипломат в Париж Мехмет Челеби, починал тук в изгнание.

Дворецът на венецианския губернатор – Фамагуста, Северен Кипър

Вдясно са част от стените на двореца на венецианския губернатор. Тук генуезците са държали година под домашен арест младия крал на Кипър Питър II.

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста. – Фамагуста, Северен Кипър

Каменни и метални гюлета и топовете на турската артилерия обсаждала крепоста.

На заден план са останките от църквите – близнаци с името на Св.Йоан – едната на Ордена на тамплиерите, а другата – на хоспиталиерите – йоанити.

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601 – Фамагуста, Северен Кипър

Кубетата са на хамама Кафер Паша или това е турска баня от 1601

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира – Фамагуста, Северен Кипър

Това сега е бар Хамам Ин. Тук следобяд се пие студена бира

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира – Фамагуста, Северен Кипър

Градската чешма е пресъхнала нарочно, за да ни се допие бира

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис – Фамагуста, Северен Кипър

Римският саркофаг е красив спомен от античния град Саламис

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб – Фамагуста, Северен Кипър

Арките са от двореца на венецианския управител с неговия герб

Новината за страховитта 300 дневна отбрана на Фамагуста и ужасния край на управителя Маркантонио Брагадин и последвалата загуба на остров Кипър пристигна като бомба във Венеция, която отскача из цяла Европа!

Победата на обединения християнски флот край Лепант

Европа най-сетне се събужда и това води до победата на обединения християнски флот край Лепанто на 7 октомври 1571 и спиране на ислямския джихад! Амин!

Но ударът по Кипър е тежък и неотразим и за повече от 300 години над Кибрис се вее червеният байрак с полумесеца! (смея да твърдя, че не е бил червен. Червено е републиканското знаме на Турция – бел.Ст.)

Лала Кара Мустафа паша – Фамагуста, Северем Кипър

Лала Кара Мустафа паша

Междувременно победителят Лала Кара Мустафа паша заедно със своите верни еничари отпразнували преименуването на катедралата!

Джамията на Лала Мустафа Паша – Фамагуста, Северен Кипър

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Изгодни нощувки във и около Фамагуста:



Booking.com

Други разкази свързани с Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Цветан ще ни води до замъка Колоси в Кипър. Приятно четене и наздраве 🙂

Замъкът Колосси

Командория на рицарите хоспиталиери в Кипър

Днес в Лимасол е проклет ден заради жълтия фин пясък на самума, който се е понесъл от Либия и е покрил Кипър и навлиза навсякъде дори между зъбите (пфу!) и в обектива. Затова продължаваме за Пафос транзит с междуградския (Intercitybus) автобус за 4 евро.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Но пък можем да направим виртуално пътуване.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

До замъка Колоси (Коlossi)

може да се отиде с градския автобус №17 от Лимасол за 1,5 евро. Маршрутът му минава покрай британската военна база Акротири. Входът е 2,5 евро.

Λεωφ. Αρχιεπισκόπου Μακαρίου Γ', Kolossi, Кипър

Всеки един замък без легендите за него е просто една грамада от камъни

Не прави изключение и Колоси от който е останала да стърчи само главната квадратна кула – Донжон

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Поглед от зъберите на донжона към славното минало

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Ричард Лъвското сърце (Richard the Lionheart)

Легендата го свързва с крал Ричард Лъвското сърце (Richard the Lionheart), който бил на път за Акра в Третия кръстоносен поход. Тогава три негови кораба били отнесени от буря в Лимасол.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Но вместо кипърци да ги посрещнат с хляб и сол (вода и провизии), бил направен опит да бъде отвлечена Беренгария Наварска, (годеницата на Ричард) от византийският управител на Кипър Исаак Комнин. Корабите се оттеглили в открито море за да изчакат останалите.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Като резултат

кръстоносците яростно превзели крепостите Кирения, Свети Иларион и Буфавендо

в северен Кипър през май 1191 и пленили дъщерята на Исаак.

На 12 май 1191 Ричард тържествено отпразнувал своята победа със

сватбата с Беренгария

в параклиса на крепоста на Лимасол. След това три дни и нощи яли, пили и се веселили с кипърско вино.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Уви новата кралица Беренгария нямала късмет да стъпи на английска земя!

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Исаак се предава

Исаак се предал в плен на милостта на английския крал. Той само помолил да не го унижават като му сложат железни вериги и както гласи легендата, неговата молба била изпълнена, понеже го оковали в златни вериги. Но малките гарнизони, които Ричард настанил в градовете не могли да контролират територията извън градовете. Местните жители вдигнали въстание, което било веднага потушено от англичаните. Затова Ричард решил по-бързо да се избави от своята придобивка.

Ричард убедил

Ордена на тамплиерите да изкупи от него целия остров

за 100 000 златни динара. След една година управление на острова тамплиерите жестоко угнетявали местните православни и в 1192 избухнало въстание, което било потушено в кръв.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Кралят Ги дьо Лузинян е с торба жълтици в краката на коня на победилият го Саладин. Паметник в Дамаск, Сирия.

Кралят Ги дьо Лузинян е с торба жълтици в краката на коня на победилият го Саладин. Паметник в Дамаск, Сирия.

След като краля на Йерусалим Ги дьо Лузинян (Guy de Lusignan), изгубил престола си в Йерусалим за свое утешение си купил Кипър като заплатил на тамплиерите сумата 40 000 златни динара, които те веднага прехвърлили на Ричард.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Съкровище от златни динари. Няма нищо свято за кръстоносците загубили Небесното царство, само бизнес!

За да може да укрепи своята власт Ги дьо Лузинян обявил в Палестина, Сирия и Армения,че раздава феоди на всеки който желае да се засели на Кипър, при едно условие – да бъде готов да отбие военната си служба.

След знатните рицари, който приели предложението бил и Гаринус де Колос, който придобил селото Колоси и новата си титла. През 1210 крал Уго I изкупил от Гаринус де Колоси имението и

го предал на Ордена на хоспиталиерите

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Европейският пилигрим е намирал подслон, храна и вино при хоспиталиерите в замъка Колоси на път за Святата земя.След падането на Йерусалим в 1187 хоспиталиерите били принудени да се отеглят в графство Триполи, а след падането на замъка Крак де Шевалие през 1271 и Акра в 1291 орденът намерил убежище в Кипърското кралство.

Именно тогава бил построен замъка Колоси,

чийто останки виждаме днес на долната карта.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Карта на замъка Колосси

където:

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Донжонът(1) и развалините на конюшните (2) на преден план от XV век

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Приемната зала (3)

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Останки от стените на замъка от XIII век (4)

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Кладенецът (5), а в дъното е захарната фабрика (6)

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Църквата на св. Евстатий (8) и днешното село Колоси

Замъкът притежавал и собствена воденица(7) на рекичката, която обграждала донжона

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Заповядайде в замъка Колоси!

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Източната стена на кулата

На източната стена на кулата има вграден мраморен панел с гербове. В центъра е щит разделен на 4 части, това е гербът на Лузитяните.

  • Горе вляво – емблемата на Йерусалим в вид на голям кръст обкръжен от четири малки червени кръста на бяло поле.
  • Горе вдясно – гербът на Лузитяните с коронован лъв стоящ на задните си лапи.
  • Долу вляво е гербът на Кипър: червен лъв на златно поле.
  • Долу вдясно е гербът на Киликийска Армения:червен лъв на сребърно поле.
  • Отстрани са разположени гербовете на двамата гросмайстори на Ордена на хоспиталиерите.
    • Отдясно е гербът на Жан дьо Ластик, бивш гросмайстор от 1437 до 1454.
    • А вляво е гербът на Жак дьо Миле, гросмайстор от 1454 до 1461.
    • Най-отдолу е гербът на Луи дьо Маниак, който е бил Велик Командор на Кипър и който през 1454 преустроил замъка след атаката на генуезците през 1373 и след обсадата на мамелюците в 1402 – 1426.
Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Донжонът

Основната част на замъка Колоси е мощния донжон

Той има височина 22м, ширина на всяка стена – 16 м и дебелина – 1,25 м. Благодарение на тези солидни параметри квадратната кула е преживяла няколко земетресения. За доброто съхранение на кулата е добринесла близоста на Лимасолската крепост, която е разположена на брега и е поемала върху себе си основните удари. Входът в донжона се намира на южната стена на нивото на втория етаж. Към входа е водил подвижен мост, висящ над дълбок ров, който обграждал кулата и е бил пълен с вода.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Вторият етаж е разделен на две зали. В по-голямото помещение има голяма камина. Вероятно тук е била кухнята на замъка и трапезарията.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Вкопаният прозорец ясно показва яките стени на донжона

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Разпятие Христово

Третият етаж е бил предназначен за личните покои на Великия Коммандор. В съседната рицарска зала е общата гостна, където се събирали всички рицари. Там е и малкия параклис с запазения стенопис ,,Разпятие Христово“. Навсякъде има камини за отопление. А височината на помещението 7,5 м и дупките в стените предполагат, че помещението е било разделено от таван на две части за спални.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Великият Коммандор на хоспиталиерите от XIII век

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Тясна вертикална вита каменна стълба свързва етажите

Крал Уго I дал на хоспиталиерите особенни права за да придобиват земя, безмитен внос и износ, безплатно мелене на житото и плодородните земи около село Колоси. Тук се намирал

Великият команден щаб или Grand Commanderie,

за да се различава от другите два помалки щаба или Comandmerie в селата Финик край Пафос и село Темпли край Кирения.

Колоси бил най-голямата комадория

включваща 40 села.Тук хоспиталиерите отглеждали пшеница, памук, цитруси, захарна тръстика, рожкови, маслини и грозде.

Захарната фабрика – Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Захарната фабрика

Захарната фабрика се намира в това сводесто помещение.Тук се намирали преси за истискване на захарния сок, който се отвеждал в канал по пода в съдове за изваряване и сгъстяване.

През 1310 хоспиталиерите се преместили на Родос, но Колоси останал като тяхна командория.

През 1488 всичките владения на Ордена преминали

в ръцете на венецианското семейство Корнаро

Джон Корнаро прехвълил правата си на Република Венеция. За награда му дали 14 села от 41 села на Колоси и титлата Главен Коммандор на Кипър.

Семейството носило тази титла до окупацията на острова от Османската империя през 1799 . След това титлата преминала в семейство Мотсениго, което сключило брак с наследника на Корнаро.

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Приземният етаж на замъка служел за склад на храни и вино

Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Лозята на командария Колоси донесли световна слава на кипърското вино – „Коммандария“.

Тук в комадарията се произвежда

сладко вино

от изсушените на слънце 10 дни зърна от двата сорта грозде: ксинистери и мавро. То било известно като „нектар“ защото било устойчиво на окислението от въздуха при транспортиране в дъбови бъчви. Кипърското вино оставало в добро състояние или стабилизирано дълго време, докато обикновенните трапезни вина след определено време прокисвали и ставали на оцет.

Венецианците и генуезците

нарекли виното Коммандария (St.John Commandaria)

от уважение към рицарите хоспиталиери които усвоили и запазили технологията. По този начин от уста на уста пилигримите разказвали за това вино с богат вкус, което било добивано от лозята на комадорията на хоспиталиерите. Дори във Венеция, виното Коммандария било освободено от мито като тонизираща напитка. Италианският лекар Томмазо Роркачи след като опитал сладкото вино през 1576 го изписвал като лекарство в малки количества, което разреждал с много вода.

Вино Коммандария (St.John Commandaria) – Замъкът Колосси – Командория на рицарите-хоспиталиери в Кипър

Вино Коммандария (St.John Commandaria)

Качеството на виното Коммандария е великолепно,

че поета Генрид Ангели през 1213 написал следното:,,По време на огромната дегустация, където се състезавали най-добрите вина на света, която била организирана от краля на Франция Филип Август, сладкото кипърско вино било наречено „Апостол на Вината“, който сияе като Полярна звезда.“

Затова не пропуснах да се сдобия с този скъп спомен от Кипър за 15 евро на летището в Ларнака.

Наздраве и за многая лета!

Боже пази Кипър и България!

Писа грешния Цветан фон Плевен, Гергьовден, 2018

снимки: Цветан Димитров,

Литература:

  1. Top of Form,, ЦандиCandi. Йоргос Аргирис, Путеводитель по легендам и преданиям Кипра, Никозия 2014.
  2. Цветан Димитров, Изгубената Сирия или падането на Крак де Шевалие, 2013, пътуване до;

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Ето къде можете да нощувате около замъка Колоси:



Booking.com

Други разкази свързани с Кипър – на картата:

Кипър

Ето и местата за преспиване из цял Кипър:



Booking.com

Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюла

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа.

Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

 

 

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

 

 

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство  и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите –  Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

Менара е построена през 1130 от фанатичния  берберски султан Абд Ал –  Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със  своя зелен  пирамидален покрив.

 Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

 Градината Менара (Menara), Маракеш – Мароко

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система  qanat  от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас.

След нашата разходка из парка  и кафе на прохладна сянка се отправихме към  спирката на автобус  N11 (3,5 дирхама) заедно  с местните младежи. Те  се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се  прегръщаха, не  пиеха  бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси   като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед  и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите –  за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихад против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали  Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

 Антихрист – Маалюля, Сирия

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Маалюля, Сирия

Това е входъта на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци.

 

За баласираност на информацията

ще  използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

 Маалюля, Сирия

9 септември 2013. Очите на Мария са  пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

 Маалюля, Сирия

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите.

Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент:

„Ние сме от Ал –  Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”.

Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски  жители на Маалюла, който  в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали  филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

 Маалюля, Сирия

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

 Маалюля, Сирия

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла”   заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората.

„Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф.

„Маалюла  е празна. Виждате ли призраци по стените“

Като си припомня за събитията от последната седмица, 62  – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща.

„Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете „, заяви Насрала.

Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“

След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“

Насрала е работил  в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година.

„Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох  2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото.

„Мечтата ми  отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той.

Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците.

„Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца… направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. “

Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те  разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя.

Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията  и брутално го  убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя.

„Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“

Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не  дойде да го спаси“

 Маалюля, Сирия

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце.  Вижда се лека повреда от обстрела.

 Маалюля, Сирия

Сирийската армия  изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел.

Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка?

Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия.

А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение.  Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби  1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за  унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора  е  също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда.  Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74%  от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар  и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от  шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и  шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят  с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал –  Нусра и сега там няма  християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен…), но и стотици бойци от западните държави  и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

 Маалюля, Сирия

 

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед.

Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте  го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно  с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

 Маалюля, Сирия

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

 Маалюля, Сирия

Сирийската монахиня има  татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медицинският преглед на бежанците ще покаже дали са обрязани като правоверни мюсюлмани.

България е приела много бежанци

като сефарадските евреи, бягащи от Испанската инквизиция, арменците след геноцида от 1915, белогвардейците след победата на Червената армия 1918, гръцките партизани след 1945, които са приели нашата култура и са се интегрирали като добри български граждани. Както казаха от „Атака” около Сирия има многобогати мюсюлмански страни където могат да намерят убежище бежанците: шиитите – в  Иран, а сунитите – в  Йордания, Саудитска Арабия и Катар. А казълбашите (турците –  алиани) от Лудогорието  и ДПС могат да приемат бежанците от шиитската секта алеви.

Но не съм съгласен да дадем убежище на терористи като Шамил Басаев*, главозера от Беслан и бивш студент във Варна. За нас бедните българи  има възможност да подадем ръка на православните сирийски изгнаници, потомци на първомъчениците за вярата  св. Текла и св. Сергей. Боже пази България и да се молим парламента ни да има мъдроста да приеме декларация за неутралитета ни във войната в Сирия!

Някога жителите на Маалюла отбелязваха шумно и весело празниците на своите светии. Особено тържествено се честваха дните на св. Текла (24 септември) и на св. Сергей и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озаряваше от огньове и фойерверки. Най – големият огън се запалваше в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по – бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове. Днес по хълмовете има още снайперистите, готови да сеят смърт в Маалюла.

 

Кръстов ден, 2013, Цветан Димитров

 

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Шамил Басаев и да иска, не може даже да кандидатства за бежанец днес – бел.Ст.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме плаването из Черно море с баркентината Роял Хелена, което започнахме във Варна. Днес ще заобиколим нос Емине, за да пристигнем в Несебър.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част втора

Плаване по Черно море

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Котвено вързалното устройство.

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Кораб Роял Хелена в Черно море

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

9, 8239 Бургас, България
Нос Емине – Кораб Роял Хелена в Черно море

Нос Емине

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Опитните морски вълци следят платната.

 Кораб Роял Хелена в Черно море

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 Кораб Роял Хелена в Черно море

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 Кораб Роял Хелена в Черно море – Несебър

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 Кораб Роял Хелена в Черно море – Несебър

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 Несебър

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 Несебър

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 Несебър

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 Несебър

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 Несебър

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Черно море

Катедралата Мескита де Кордоба – Катедралата-джамия (С мерак към Андалусия (4))

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

Катедрала Мезкита, Кордоба

От тавана между редиците от колони висят грамадни полилеи с интересен произход.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

 

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)




Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

 

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Дървени пейки с библейски сюжети.

 

Катедрала Мезкита, Кордоба

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

 Катедрала Мезкита, Кордоба

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Катедрала Мезкита, Кордоба

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

 

 

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания