Tag Archives: Чехия

Предколедна Прага

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади – на път! Този път той ще ни разходи до Прага в навечерието на Коледа. Приятно четене:

Предколедна Прага

11 декември, ден първи

Ето ,че дойде времето за последното за тази година пътуване – предколедна Прага с три нощувки и два нощни прехода. Тръгвам от моя град в 12:00 ч на обед с автобус за София. Времето беше студено, но сухо. Пътят до София мина в неусетна дрямка.

Пристигам към 15:00 ч следобед. Имам около четири часа време, преди да тръгнем от там – в 19:00 ч вечерта – от същото място, където пристигам аз. Цялото това време прекарвам на топло на автогарата с малки разходки около нея и гарата. Похапнах си гъби с ориз, дрямах, четох, пак се разхождах, пих кафе и чак накрая се сетих, че нямам часовник на ръката и трябва да измисля нещо. Разходих се пак до гарата, докато не са затворили там магазинчетата, които се броят на пръсти след ремонта от преди 2 – 3 години. Намерих си часовник. Идеално. Да не се загубя във времето през следващите шест дена.

Отивам на мястото за среща – изходната бариера на автогарата. След половин час вече всички сме се събрали там, настанени сме по седалките и тръгваме около 18:50 ч.

Моето място беше точно зад задната врата. Само пред мен и седалката до мен имаше една прилична масичка. Никъде другаде нямаше дори подвижни. До мен се настани една възрастна лелка от малък провинциален град, тръгнала да пътува с дъщерята и внучето. Още не седнала и казва как се казва. Добре де, запознахме се. И започна да ме пита кога ще стигнем, къде ще спираме, през колко време, за колко време… И аз да взема да се изпусна, че съм пътувал до Прага пролетта за бирения фестивал… И като започна едно разпитване, едно мърморене, та чак до Прага. Ама кога съм ходил, ама със същата ли фирма, ама колко време се пътува…. И като казвам, че ще стигнем към 14 ч на другия ден. Мили боже, какво неудобство. Хм, викам си, дано заспи след като минем границата през Сърбия.

Пътуваме към Калотина, минаваме много бързо

 и спираме за половин час на първото заведение след границата (много си го обичам това заведение). Ще вечеряме. Разглеждам менюто и питам на бара кое за колко време ще стане. Избирам си плескавица с гарнитура, вземам си и една малка бира. Плащам пет евро и един лев (около 5,50 евро). Наполовината на бирата ми носят една голяма порция – плескавица, с пържени картофки, лук и домати. Гореща плескавица. Само си я нарязах и докато изстине, се захванах с гарнитурата. Останаха 10 минути. Поисках една кутия от бара, за да сисложа останалото за из път. И обратно в автобуса. И малко след като тръгнахме я отворих, за да ям докато е топло.

През това време бяха пуснали филм на монитора, който е точно пред нас. И часът станал около 22:00 ч. Ама да взема да не се съобразя, че в гарнитурата има колелца лук. Че като домириса на бабата до мен (а и ям с пръсти). И като почна да се върти и да се чуди от къде мирише на лук. Ми от плескавицата, естественно. И ми вика да я затворя, да я хвърля, че мирише на лук, не понасяла тази миризма, имала чувствителен нос. И монитора над главата си не може да търпи, силен бил звука, провиква се дали може да се намали. Кое време е станало, не може да спи на тази седалка.

Мили боже, какви рискове може да крие пътуването с група на дълъг път.

И аз затворих кутията и ще я дояждам на следващата почивка след три часа. Ама пръстите ми продължават да миришат на лук. Ама съм се отпуснал и се правя на заспал, да не ме закача. Следващата ни почивка е преди Белград в полунощ. След това спираме в началото на Унгария към 03:20 ч след полунощ. Пак за половин час. Всичките ни почивки бяха по половин час. И пак не ми стигаха. След това спираме чак на сутринта в края Унгария към 08:10 ч.

Изгев по пътя към Прага
По пътя

Утрото беше прекрасно.

 В една равнина, наоколо ветрогенератори. И бабата до мен поглежда навън към тях и ме пита това как се казва? Ветрогенератори.

Ааа, вет – ро – ге – не – ра – то – ри. Значи генерират ток от вятъра. О,Боже и това ли трябва да обяснявам. И след още малко път, на следващата почивка вече спираме сред зимен пейзаж. Мокър сняг. Истинска зима. Всичко наоколо побеляло. Само си показах носа навън, колкото за една снимка. Следваме магистралата през Бърно и Братислава. От Бърно до Прага имаме около 190 км.

 – Колко още има? – пита бабата.

 – Два часа, примерно.

И те били много. Е, добре де викам аз, като искате да стигнете за два часа, защо не сте се записали за самолетна програма?

 – Ами защото искам да пътувам…

 – Ами ето, пътувате. Пътувайте и си мълчете. Имате си екскурзовод. Аз също съм тръгнал да си почивам.

По пътя в Унгария
Обмяна

Минаваме през дългия тунел до Братислава, замъка в далечината вдясно от нас и отново задрямвам. В

Прага

пред хотела сме някъде в ранен следобед.

12 декември, ден втори

Пристигане пред хотела, настаняване и свободно време. Хотелът ни е накрая на Прага.

Хотел Енержи (Hotel Energie), адрес Plzeňská 276, Praha 5.

Booking.com

Още от околовръстното започнах да следя в таблета откъде ще минем. И когато вече бяхме на улицата, където се намира хотела, започнах да се оглеждам какъв градски транспорт минава от там. Ама и бабата до мен иска да разбере преди мен. Аз и казвам – ето го трамвая. Вижте кой номер е (защото аз от мястото си не виждам).

 – Ама с тоя трамвай ли ще слезем до центъра? – пита бабата.

 – Откъде да знам, но минава по тази улица, ама все пак може да се предположи,че някъде завива или обръща и не стига до хотела.

 – Ами с кой трамвай тогава?

През това време трамвая мина и никой не видя кой номер е. Не издържах и се развиках: „Ама госпожо, вас ли да слушам, да ви отговарям ли, трамвая ли да гледам кой номер е, в таблета си ли да следя, откъде минаваме, навън ли да гледам за нещо, което мога да запомня като ориентир, екскурзовода ли да слушам какво казва!!! (аз мога да правя до три неща едновременно – да гледам в таблета, да гледам навън и да слушам екскурзовода.).

На улица Plzenska сме в началото, а хотела ни е чак след номер 200. Почакайте малко да стигнем и ще видим, ще попитаме и така. Млъкна бабата и в следващите три дена не ми проговори.  До нощта на връщане. Но за това по-късно.

Вече сме настананили, аз веднага тръгвам с раницата и бирените бутилки вътре към рецепцията за информация и обмяна на валута. Две жени от групата вече са там и тъкмо са приключили с информацията и ориентацията. Помолих ги да ми помогнат с езика. Валута не продават, банкомата е до тях, могат да ми продадат билет за градски транспорт като им платя в евро и те ми върнат рестото пак в евро. Цените на билетите са си обичайните: до 30 мин. – 24 крони; до 90 мин. 36 крони; билет за един ден – 110 крони и билет за три дни – 320 крони. Грубо сметнато 25 крони са едно евро.

Купувам си карта за три дни. Карта на града, на която ми отбелязват къде се намира хотела. Дават ми и карта на градски транспорт – метро и трамвай. Маркират ми двете линии на трамвая с различни цветове, показват ми къде трябва да сляза, ако ползвам едната и къде, ако ползвам другата трамвайна линия.

Нашата спирка е МОТОЛ ( MOTOL), която от централната част на града в посока крайните квартали, е една спирка след Hotel Golf. Хотелът е осветен и се вижда отдалече. Трамвай номер 16 обръща доста преди хотела, минава през центъра, но не ни върши работа. Покрай хотела минават трамваи с номера 9 и 10, като 9 е най-удобен. Маршрутът му минава покрай метростанция АНДЕЛ (Andel) и мога да слизам на Мюстек, което си е в центъра (Vaclavske namesti). До тук са някъде около 18 спирки от хотела. Ако ползвам трамвай номер 10, мога да сляза или на Andel или на I.P.Pavlova. И на двете места има метро.

Вече сме тръгнали. Спирката ни е малко по-надолу, до една бензиностанция. Идва трамвая, качваме се, аз си маркирам билета еднократно и си записвам на един лист точно време, за да мога да си засека 72 часа, което си е до последния ни следобед тук, преди нощния преход на връщане. Беше малко след 15 ч. Пътуваме и се оглеждаме.

Аз си харесах мястото около Андел. Има Коледен базар, приказно осветен по вечерно време, един голям МОЛ, няколко по-малки търговски центрове, места за хранене – доста неща. Но слизаме заедно на Vaclavske namesti. Оглеждам се наоколо, поглеждам и в таблета. Минавам няколко крачки и пак се оглеждам къде е спирката за връщане в обратната посока, какво има около нея за ориентир, защото после ще е тъмно. И след още няколко крачки се оказвам на главния булевард между Мюстек и Музеум. Доста добре познато място. И тук има Коледен базар, вурсчета, картофи, печени кестени, трънделник (козуначено коминче, което през лятото го пълнят със сладолед), но сега е само като коминче, шоколадови неща: гайки, клещи, инструменти – всичко от шоколад, като във Виена. Не можах да си похапна от тях, защото все оставям за последния ден и все не се сещам за сладко след греяното вино и вурсчетата.

Сега отивам до супермаркета на метро Инвалидовна (Invalidovna), за да си върна бутилките от пролетната екскурзия тук, когато бях награбил от същия този супермаркет 8 различни бирени бутилки за вкъщи, за което получавам 24 крони. В тази част на Прага има няколко големи хотела, един супермаркет „Алберт“ и няколко новостроящи се сгради, строителни площадки. И пак се връщам на Коледния базар, където слязохме. Мимове, улични музиканти, навалица, Коледна елха,пред която се снимам.Апетитни и ароматни миризми се носят наоколо.Разхождам се около час, после по другите улици и магазини,докато се уморих.Стигнах до площада с часовника и там имаше Коледен базар.Обикалях,пих греяно вино, похапнах и вурсчета. После с трамвая се върнах обратно в хотела. Докато не е станало прекалено късно, за да не се загубя.

13 декември, ден трети

Днешната обиколка с групата смятам да пропусна.

Закусвам си бавно и тръгвам по моя си програма. За днес съм си намислил да започна с

Техническия музей (NARODNI TECHNICKE MUZEUM)

www.ntm.cz

 И трябва сам да си го намеря. Улицата му е Костелни 42. Някъде покрай реката. Слязох с трамвая на спирката до реката и тръгнах по течението. Ранно утро. Слънцето вече се е показало. По река Вълтава е пълно с патки и лебеди – бели и красиви. Някои прелитат, други са си във водата и покрай брега. Минах няколко моста. Първият мост, покрай който минах е Карлов мост (Karluv Most), следващият е Manesuv Most, след него минах покрай Чехов мост (Cechuv Most) и пак се спрях да погледна навигацията. И моста, който търсех е

Стефаникув (Stefanikuv Most). Точно тук е Летенския тунел (Letensky Tunel)

 От двете му страни тръгват по хълма нагоре стъпала и алеи през парка. Но по коя трябва да тръгна – не знам. Хващам по дясната, която се оказа и по-дългата. Минавам през парка и от другата му страна пак поглеждам таблета. Някъде тук трябва да е улицата, която търся. Виждам я. Тръгвам по нея и след няколко пресечки съм пред музея. Е,намерих го. Утрото е в началото си, едва 09:50 ч. е. Такса вход за музея е 220 крони. Три етажа нагоре, има и под земята. Има и гардероб. Изпотих се, оставих си нещата там.

И тръгвам нагоре по етажите. Залите с експонатите са тематично подредени – Печатарски машини и техника, които много ме впечатлиха. Имаше печатарски машини от MASCHINENFABRIK AUGSBURG, едни сложни машини със зъбчати колела, валове и ръчки. Имаше и модели на старите настолни печатарски машини, като едни куфарчета, старите касови апарати – едни големи с едни смешни ръчки отстрани. На една стена имаше една таблица, на която са написани в хронологичен ред важните години и откритията през тях. Например годината на първата грамофонна плоча – 1894-та. И годината през която е измислен баскетбола – 1892-ра.


Holešovice, , 170 00, CZ

След това гледах залата за Телекомуникации през годините назад и до наши дни – старите телефони, тези от войната, полевите, после по-модерните стари телефони с шайби, след това първите мобилни, следващите и така нататък. Бяха застъпени и мотори от войната, часовниците през вековете – със сложните механизми, махалата, циферблатите, стенните, уличните, от камбанариите – всякакви.

Имаше зала за телевизията. Там имаше копие на едно телевизионно студио от Чешката национална телевизия – с прожекторите, масата и столовете на водещите новините, пултовете с копчетата и бутоните, помощните монитори. В другите зали бяха застъпени битовите условия на живот от едни отминали времена – старите прахосмукачки, хладилници, радиоапарати, по-новите уреди от бита: миксери, маши за къдрене, месомелачки, телевизори. Имаше и кътчета, пресъздаващи цели стаи от миналото: кухня, бюфета с чашите и чиниите, радиото върху бюфета, масите, старите столове, легена, закачалката за тиганите, дъската за месо и точилката, старите печки на дърва,голям хладилник и т.н.

Интересно ми беше.

На една стена имаше наредени грамофонни плочи, на една пишеше и годината – 1972-ра. Някъде по горните етажи стигнах до една кафе машина и малко фонтанче между залите. Взех си едно кафе и поседнах малко да си почина. Какво още може да се види тук в музея: Sextant от 1600 година , Armillary Sphere от 1560 – 1580 г., Sewing Machine Wheeler Wilson от 1862 г., Express Steam Locomotive 375.007 “ Hunchback“ от 1911 г., Mercedes Benz W 154 от 1938 г.. Pocked Watch Cuny от 1650 г., Lumiere Brothers Cinematograph от 1898 година. Това запомних. После надолу минах покрай един експонат на полицейски мотор, модерен за времето си. И накрая към гардероба, вземам си нещата и тръгвам.

Един етаж по-надолу е кафенето. Имаше и торти. Но е време е за обяд. Излизам. Този път тръгвам по по-краткия път, да видим къде ще изляза. По склона на зиг – заг и слизам надолу. Оказах се пак при тунела, само че по другата пътека, от другата му страна. Оглеждам се и разбирам, че най-късата пътека е като застанете с лице към тунела и хванете лявата пътека по хълма на зиг – заг и пресичате само парка. Тук покрай този мост при тунела минава трамвай 17.

Минавам през моста насреща и от другата страна на реката се качвам на първия трамвай който минава, за да сляза по-нататък, където ми хареса. Слизам на

Namesti Republiky

Тук минават трамваи 6, 15 и 8. И тук също има Коледен базар. В този район някъде бил и музея на Комунизма, но за него ще намеря време в последния ден. Сега разглеждам и този Коледен базар. От една скара си вземам филийка черен хляб, един горещ вурст и една чинийка със салата – варени картофи и лук. Греяното вино ще е по-късно. В 13:49 вече съм в друг музей –

Природния (National museum)

на ул.Vinohradska 1, Prague 1.

www.nm.cz

Той е разположен съвсем близо до гарата (HLAVNI NADRAZI ) и до другия голям музей при метро Музеум.

Тук експонатите са разделени по етажи, всеки етаж е с различен билет и вход. Избирам си етажа с животните, купувам си билет само за тях за 100 крони, оставям си нещата на гардероб и следвам пътеката към асансьора. Там един човек ми гледа билета, отваря ми асансьора и с негова карта с баркод ми натиска етажа, на който трябва да сляза. Озовавам се в една зала с животни. И то не истински, а някакво копие от близки до истината материали. Също и скелети. От динозаври, през птици, горски животни, риби, пустинни животни, бозайници, ловни трофеи и имитация на средата и времето в което са живяли и т.н. Разгледах и този музей, а после минах

 да разгледам и самата гара

 Бях видял къде точно се намира през пролетта, когато си тръгвахме оттук. Огромна гара – пероните отвън, магазините в самата гара, места за хранене, за пиене, като един голям мол. После отидох до Музеум. Все още не съм влизал в него и този път няма да успея. Една голяма опашка чака за влизане, а навън е студено и духа много неприятен вятър.

Снимам отвисоко булеварда насреща. И продължавам. Тук някъде в лява пресечка има едно място за бурна следобедна и нощна любов. Я да видим дали ще го намерим? Да, наистина.

Една сауна с много скъп вход – SAUNA CLUB

(Ve Smeckach 31, Prague 1)

www.saunaclub.cz

Намира се по булеварда от Museum към Mustek, втората пресечка вляво. Но твърде скъпа, за да мога да вляза и там или поне така си помислих, докато се опитвах да разбера колко е входа и това, което ми написаха като цена на един лист. Работи всеки ден от 12:00 до 05:00 ч. и разполага с XXXL WHIRLPOOL, SAUNA, BAR, MASSAGE, BUFFET и с възможност за BIRTHDAY PARTIES, CORPORATE EVENTS, STAG PARTIES. Но аз знам други сауни, прекрасни места за отмора след дългото дневно препускане по студените предколедни улици. Например тази на ул. Pernerova (до метро станция Krizikova). Другата е на ул. Мартинска (Martinska 6 – www.saunababylonia.cz) или още на ул. Mustek, на метро Флоранс (Florenc) – David Club Sauna (Sokolovska 44, Prague 8) – малка също. Е, няма да ви кажа какво още може да си намерите в Прага, защото иначе няма да ви е интересно. Ама в тази голямата с голямото рекламно знаме отпред не можах.

14 декември, ден четвърти

След закуска в този ден имаме пътуване до

Карлови вари и до пивоварната в Пилзен

 Тръгваме към 08:30 ч. Пътуваме в посока към Германия. Минаваме покрай летището на Прага, което сега има ново име. Минаваме още и покрай Lubenec. Към 10:30 ч вече сме слезли от автобуса на един паркинг в

Карлови вари

 Точно зад нас остава BECHERPLATZ. Минаваме през един пешеходен тунел и се спираме за снимка пред една BECHEROVKA – като паметник на бутилката на Бехеровката. Тя има много интересна история. В миналото, когато Карлови вари е бил световно известен балнеолечебен курорт и в минералните басейни е гъмжало от народ, хората неволно са поглъщали вода от басейните. Тази вода не е била годна за пиене, защото е минерална и минералния състав на водата е бил висок. Хората, които пиели от водата, после имали стомашно – чревни проблеми. И Бехер прилагал една течност за лекарство – капки за стомах за облекчаване на стомашно – чревните проблеми. Капките му се продавали с голям успех. По-късно той добавил разни билки и отвари, и започнал да го продава на чашки в по-големи дози. Така се появил прочутия ликьор Бехеровка. Чехите пият Бехеровка с Тоник.

Минаваме по пешеходната алея. Много красиви сгради в различни цветове. Малко по-нататък от лявата страна е GRAND HOTEL AMBASSADOR. И към 11:05 вече сме на края на пешеходната алея. Точно тук има една голяма елха, до нея един висок мраморен постамент за ориентация и множество къщурки с

Коледен базар

 – наденички, медовина, вурсчета, картофки и други лакомства. Всички са със слушалки и слушат разказа на местния екскурзовод, а аз рабрал – недоразбрал, че се предлагали слушалки, съм пропуснал този момент и нямах слушалки. И все до екскурзовода вървя, за да не изпусна нещо важно. Продължаваме по една друга алея, където са разположени минералните извори и хотелите със СПА центрове. Минаваме покрай един много голям хотел, в който се събират световни величия и звезди по време на фестивалите, които се провеждат там. Наистина огромен хотел, който погледнат отвисоко, приличал на кинокамера. Разглеждаме минералните центрове. На много места има подобие на беседки, където блика по някой чучур с различна по температура и състав вода. По средата тук тече една река. На няколко места има и гейзери с гореща вода, от които се носи пара. Някъде измежду къщите и хотелите виждам една двуетажна жълта къща с изписана година на покрива 1705 г. – CERNY OREL. И други сгради в стил Арт нуово или Сецесион. Тук някъде се отделям от групата, за да имам време да се върна обратно, да направя още снимки и да имам време да си похапна нещо на коледния базар. Греяно вино, вурсчета и варени картофи с лук. Събираме се в 13 ч. пак тук пред елхата. Но аз вече съм поел по пешеходната нагоре и ще чакам там, където ни остави автобуса. Събираме се и скоро тръгваме. Продължаваме към

 пивоварната в Пилзен

Имаме резервация за там. На влизане в Пилзен откъм магистралата, на една зелена поляна ни посреща един постамент на един голям розов заек. Вече сме на паркинга пред пивоварната. Минаваме през двора. Отдясно остава един ресторант, но ние нямахме време. Първо влизам в магазина за сувенири. Там имаше нещо интересно – на една маса един майстор на един струг слага стъклена халба с логото на пивоварната и от другата страна изписва на този струг посочено от клиента име или кратък надпис. Клиентът поръчва надписа, а майстора го пише на един компютър и задава програмата на струга. И чашата се купува като сувенир. Но имаше няколко чакащи там. Какво ли да си купя от тук? Ами една бутилка бира, един шоколад с логото на пивоварната и един химикал с логото на PILSNER URQUELL.

Пивоварната се казва PIVOVAR PLZENSKY PRAZDROJ.

Тук се произвеждат три вида бири: PILSNER URQUELL, KOZEL и GAMBRINUS. Събираме се в едно голямо фоайе. Някъде в дъното снимам един голям мотор от много стари времена с логото на пивоварната. До него има няколко машини и съоръжения за производство на бира и под един стъклен под се виждат бурета и бъчви. На един монитор пускат един клип как се е произвеждала бирата в зората на пивоварната, с какво се е доставял хмела, как са се правили буретата. Тръгваме по едни стъпала нагоре. Там по стените в рамки гледаме чертежите на сградата и на самата пивоварна. Над нас един огромен дървен покрив.

Разходката продължава по определени пътеки. После ни возят малко на автобус, слизаме малко по-нататък. Вече е тъмно. Пак разглеждаме, разказват ни. Показват ни на картинки схемата на пивоварния процес – къде се вари, къде отива, през къде минават бутилките, къде се измиват, къде се лепят етикетите, къде се слагат капачките, къде отиват дефектните бутилки. Ама аз си мисля за края на пивоварната, където ще пием бира в едни подземия…Та не съм запомнил точната последователност на посещението.

Минавахме по една пътека, имаше хмел по земята, можехме да го разгледаме отблизо. Качвахме се и на един огромен асансьор, който събира 72 души, точно колкото пътниците в два автобуса. Качваме се едно ниво по-нагоре и вече сме

в самия пивоварен цех

 По една пътека през едни дебели стъкла гледаме производствената линия отвисоко. Тук някъде има уловка, но не разбирам къде. Обясняват ни, че тук има три линии на производство: за кенчета – по 100 000 кена на час, за пластмасовите бутилки – по 120 000 на час и за стъклени бутилки. Производството стига до 1 500 000 литра бира на ден. Било шумно – тракане, дрънкане – работело се със слушалки за звукоизолация. Но имало и време, когато производството се спирало за санитарен полуден. И ние да уцелим точно този санитарен полуден – никаква работеща поточна линия, само един – два работника с бели дрехи минаваха из цеха, където гледахме. Самият цех е един огромен хамбар, пълен с тръби, вентили и казани под налягане.

Стигаме до подземията с буретата, където отлежавала бирата. Влажно и студено. Много лабиринти.

Вече сме при бурето, от което ще пием бира

 Минаваме, вземаме си по една чаша, после минаваме покрай един пивовар, който ни налива студена бира. И след него има дървени маси, където се спираме да пием и да снимаме. Покрай нас минава една друга група с доста дегустирали бира туристи. Тук подземните лабиринти били девет километра. На едно място видяхме една голяма зала с голям отвор на тавана. Обясняват ни, че през този отвор в тавана, тук се е изсипвал лед, за да охлажда бирата. Имало било ледник на времето и такива други неща. Всички подземия били копани ръчно в продължение на много години (около 60 – 70 години).

www.prazdrojvisit.cz

www.eshop.prazdroj.cz

Излизаме от пивоварната и имаме около половин час свободно време. Събираме се при автобуса и си тръгваме за Прага. Аз си дремя през целият път до там. Водят ни до хотела и ни оставят.

Късно е, но не прекалено. Мога да си позволя да направя още една обиколка към центъра. Вече знам всичките места на Коледните базари. Първо – слизам на Андел. Точно до зад спирката на трамвая има един голям Мол. Влизам. Наистина е голям, но решавам да го разгледам в последния ден. Отпред през пътя има един малък площад, където също има

Коледен базар. И там похапнах вурсчета и греяно вино.

Много е красива коледната украса там. После с трамвая и слизам пак на Мустек. Излизам през един от многото изходи. Срещу мен виждам вход за заведение в модерен стил. Качвам се нагоре по стълбите и попадам в един много модерен и ретро обзаведен бар с бутилки на няколко етажерки, тежки и дебели канапета и ароматни свещи на всяка маса. Вземам си един коняк и безалкохолно и сядам на тежките канапета с изглед към една от тесните улички. После се отправих към площада с часовника. Всяка вечер минавам от там и всяка вечер е различно. Там се намира най-големия базар и там е много красиво. Голямата коледна елха свети с хиляди лампички. Тук някъде бил магазина на Картие, където ще се събираме в последния ден за тръгването към България. Е, трябваше да го намеря, за да не се загубя в последния ден. Той си е на ъгъла с улица Парижка, точно на площада. Там мислех да прекарам последния си час в Прага – на греяно вино и вурсчета. Разхождах се почти до полунощ. Връщам се при спирката на трамвая. Поглеждам на разсписанието му кога е последния и още поне един преди него. Виждам, че имам още поне половин час да разглеждам наоколо. Точно срещу спирката на трамвая, виждам младежи и компании, които влизат на едно и също място в един малък тунел с магазини от двете страни. Я и аз да влезя да видя, какво има там. В този тунел по средата и от ляво имало едно заведение надолу по стълбите – малък бар, пълен с младежи и няколко рафта с алкохолни напитки зад бара. Но време да остана там няма. Другият път, когато отида там, ще започна със него.

Загледах се по фасадата на сградата отпред, за да видя как се казва бара – Club LUCERNA, срещу кино „SVETOZOR“, на улица Vodickova. Общо взето доста интересни места открих за похапване и забавления. Време е да си чакам трамвая. Той идва и се прибирам към хотела.

Общо взето в дните, които прекарах тук видях и къде има вега ресторант – vega restaurant – Melantrichova 15, Prague 1. Също видях и къде са другите интересни барове и клубове.

15 декември, ден пети

След сутрешната торта на площада с часовника и разходката наоколо, започна да прехвърча сняг. Имам цял ден чак до 19:00 ч вечерта. А сега е едва 10 ч сутринта. Отивам в един голям мол, в който влизах предната вечер и пазглеждането на когото си оставих точно за днес. Той се намира точно на метростанция Andel при трамвайната линия. И точно пред мола е спирката на трамвай 9, с който се прибирах към хотела в предишните дни. Обикалям го бавно, разглеждам магазините и стигнах до кафето на приземния етаж. Я да поседнем, да видим какво ще пием. Избирам си кафе Американо голяма доза (най голямата от картинките по стената). Получавам една голяма чаша, пълна догоре. Сигурно беше повече от 200 грама и само за 75 крони. Седнах си на масичката, извадих си пътеводителя, записките и таблета и започнах да се ровя из тях, за да видя къде още мога да отида. И така мина почти час и половина. През това време снежец прехвърча, колкото да намокри навън. Тръгвам си оттам и отивам в един интересен музей, който видях предната вечер:

GALLERY OF STEEL FIGURES

www.galleryofsteelfigures.com 

28 Rijna 377/13 

Намира се точно на метро MUSTEK.

Разходката продължава според пътеводителя, който си нося. Минавам покрай информационното бюро, вземам си още няколко брошурки, питам човека, който работи там да ми каже къде е музея на Комунизма, той ми изважда карта, надрасква ми една черта за посоката и ми посочва с ръка накъде точно да тръгна. Продължавам. От площада с часовника тръгвам в посока към завоя на улица Карлова, но така и не можах да видя къде са статуите на Херкулес при двореца Клам – Галас (Clam – Gallasuv palac), някъде от дясната страна на улица Хусова (Husova). Продължавам наляво по улица Хусова, минавам покрай една бирария, която още е затворена.Отваря в 15:00 до 23:00 ч.

Оглеждам фасадата и се опитвам да я запомня: Бирария при Златния тигър (U Zlateho tygra), на Husova 18. Това си е в Стария град.Тази кръчма е известна с пилзенската си бира и с това, че тук е мястото, където президента Хавел е пиел бира с Бил Клинтън по време на визитата му в Прага като президент на САЩ.

Продължавам по тази улица и след това на третата пресечка завивам надясно, за да достигна до

Витлеемския параклис (Betlemska kaple)

 Във вътрешният двор тук има вход, през който по едни стъпала под земята се озовавам в една работилница, където се изработват коледните подаръци. Има такса вход, който плащам. Обикалям. Разглеждам навсякъде. Едни дървени миниатюри, които се изработват на място дори и от деца. Например детска количка с бебе в нея, изработена от един наполовина счупен по дължина и издълбан голям орех (да същият орех, който ядете с някой сладкиш). Едната му половина е количката, половината от другата половина е сложена под ъгъл отгоре, вътре една супер миниатюрна фигурка на бебе и отдолу под черупката супер миниатюрни колелца. Имаше си даже дръжка и майка, която подбутва количката.

Продължавам да обикалям наоколо. Имаше и сцена, на която оркестър свиреше коледни мелодии или други мелодии от чешкия фолклор. Тук Ян Хус изнасял пламенните си речи срещу прекалената набожност и показност. Излизам и продължавам нататък. В съседсво се намира и къщата на Ян Хус.

От западната страна на Belemske namesti пък е разположен Етнологическият музей (Naprstkovo muzeum www.aconet.cz/npm ). Продължавам по улица Naprstkova, която ме отвежда до реката. Пресичам крайбрежния път и се оглеждам наоколо. Вдясно виждам една тераса с кафене, откъдето прекрасно може да се снима Карловия мост и Храдчани от другата страна на реката.

Минавам през един тунел от двете страни, на който има магазини за сувенири. Стигам до едно чейнж бюро. Да сменим малко пари. 1 Евро тук е 25,410 крони. За 20 евро получавам 508,20 крони. А за 50 евро, получавам 920 крони. Прекрасно. Ще стигнат до края на деня. Продължавам през този тунел с магазини и заведения и излизам съвсем близо до

 Карлов мост

Тръгнах и по него, но само в началото. Навалицата беше много голяма. Тръгнах по обратния път, ама походих още малко по ул.Карлова. От едно по-високо стъпало снимах цялата тази тълпа, която едвам върви – туристическата и доходоноста артерия тук. Толкова много хора и поток туристи не бях виждал през май.

Връщам се пак по същия път, минавам покрай една друга бирария. Влизам вътре. Опитвам се да поискам менюто, но лошо говорещ руски сервитьор не ме разбра. Заоглеждах се сам. И виждам, как от съседната маса той взема менюто от ръцете на вече поръчалите и го прибира. Аз се опитах сам да си го взема, ама той се дръпна и не ми го даде. И тъкмо да си тръгна, виждам, че не е само той от обслужващия персонал там и си взех друго меню от бара. Ама като не разбирам нищо от написаното. Е, бира искам и каквато ми донесе. Една голяма и тъмна. Прекрасна.

Но ми се прияде и нещо. Пак вземам менюто. С руския съм добре, но се оказа, че не толкова. Не искам домати, нито краставици като салата, а нещо по различно. Гледах, гледах и си избрах нещо за по малко пари, без да знам какво. И бях учуден, когато получих зелева салата – ама сочна, прекрасна. И след като изядох и салатата, си тръгнах.

Но забравих откъде съм дошъл и накъде да вървя.

Оглеждам се пак. Връщам се до бирарията „При Златния тигър“. Часът е 15:15 ч. Вече е отворена. Я да влезем вътре. И няма къде да се седне. Всички маси заети. Заставам пред дървения тезгях на кръчмаря и се оглеждам да видя колко струва бирата. Не разбирам. Гледам хората какво правят. Влиза един човек, вади 100 крони, иска бира и аз гледам колко бира ще му дадат и колко ще му върнат. Взема две големи черни бири и не му връщат нищо. Значи едната бира е 50 крони. Прекрасно.

В Прага бирата е по-евтина от водата, да знаете.

 Вземам си една и стоя и гледам. Един кръчмар мие чашите и налива бира и един сервитьор я разнася по масите. Този, който налива не успява да налее, а този, който разнася не успява да ги разнесе. Смаях се. Пия бавно и гледам. На масата до мен – едни големи плата с тънко нарязани луканки и салами за няколко човека, заемащи почти цялата маса. Огледах се наоколо по другите маси – имаше поне 70 души, но не съм сигурен дали зад по-далечните ъгли няма и още места за посетители. Този, който разнася бирите по масите и връща празните халби ги оставя на бармана и в която халба е останала повече бира я изпива. Кръчмарят взема чашите по две, излива останалата бира в една мивка, след това ги потапя два пъти в една вана с вода, за да ги изплакне и ги захлупва да се оцедят на бара и започва пак да налива. И така докато затворят кръчмата доста след полунощ, предполагам.

В края на деня си купувам и една Бехеровка от магазин за сувенири, малка, джобна бутилка за 100 крони.

Остава ми време да разгледам и

музея на Комунизма,

 но ми отне доста време докато го намеря. Тръгвам от площада с часовника. Вървя по булевард с интересна коледна украса. Стигам до площада, където се предполага, че се намира музея на Комунизма. Но не го намирам. Там има една сцена, на нея музиканти свирят. Отдавна се е стъмнило. Оглеждам се на всички страни, гледам в картата и си мисля, че няма да го намеря. И накрая поглеждам пак и се оказва, че той е точно пред мен.

Влизам, плащам с дебитна карта и нагоре по стъпалата. Там са застъпени като експонати предмети от бита по времето на комунизма и неща за забавления – хилки и ракети от федербал, старите транзистори Веф 206, стаите и обзавеждането, което са имали тогава младежите, старите гардероби, петолъчките, учебните стаи с пионерите в тях. Но имах около час време. Разгледах много на бързо, няколко снимки на по интересните места и обратно надолу и навън.

До тук дойдох за 15 минути, а имах около час до времето на събиране пред магазина на Картие на ъгъла на ул.Парижка на площада при часовника. Вървя бавно по обратния път и зяпам по витрините. Стигам до един търговски център с оживление на приземния етаж. Влизам и там. Аниматори забавляват децата с едни бумеранги, с разни игри. Имаше една игра от рода на ТЕТРИС със едни фигурки, съставени от няколко елемента които трябва да се наместят в една рамка. Дадени са повечето елементи, които без да се пипат, трябва да се наместят последните 5 елемента. Заиграх се, но ми беше хем трудно, хем интересно. Погледнах другите готови и подредени игри, но се оказа, че всяка рамка с игра има различни по форма елементи.

Времето намалява. Стигам до тясната улица между Вацлавски намести и площада с часовника. И тук попадам на голямо задръстване. Хората едвам вървят, някои се спират да снимат и спират цялата тълпа. А малко по-надолу е Музея на секса, където допълнително се спират зяпачите. А аз трябва да стигна до площада и в същото време да се пазя от джебчии, които действат в тълпата, както бяха ни предупредили. Свалям якето, слагам раницата отдолу и пак го обличам.

За да пробия през тълпата, измислих подход – със свити пръсти и разтворени лакти тръгнах с енергична походка на границата между тълпата, която отива и тази която се връща. В моята посока има повече хора отиващи към площада и други по-малко, които в индинанска нишка се връщат от там. Тези които са срещу мен се свиват към сградите и така се измуших, докато стигна до площада. Остава ми време за още едно греяно вино, един голям вурст и отивам при мястото за среща. Събираме се, минаваме през Чехов мост, качваме се на автобуса и

тръгваме по дългият път към вкъщи

16 декември, ден шести

След изминалия нощен преход с няколко почивки на същите места, като на идване и дневното пътуване следваме пътя за България. На една от почивките в Сърбия, се опитах да си купя пакет с пет диска с музика с дебитната карта, но се оказа, че в нея вече няма нищо. Че там не приемат евро в монети, че мога да дам евро в банкноти, а да ми върнат в динари. Имах 50 евро и се отказах.

Малко след Ниш зимната обстановка се влоши и след като минахме реката там, попаднахме на задръстване. Хората от четири часа бедстващи, за да издърпат закъсал ТИР, но ние сме дошли тук в края на спасителната акция и чакахме само час. Това доста забави връщането ни и след чакането по границите се прибрахме в София малко след 19:00 ч, когато вече нямаше никакви автобуси за моя град и се наложи да чакам чак до 22:00 ч, за влака. През това време стоях на автогарата. Там имаше големи забавяния за заминаващите автобуси, с близо три часа закъснение тръгваха автобусите за страната и международните линии за Белград, Прага и Атина. А снега не беше повече от 10 см. Даже и влака закъсня с тръгването си с близо 40 мин. Толкова за това пътуване. Очаквайте следващата дестинация – КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Чехия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Чехия и Владимир Георгиев

Booking.com

Една разходка до Бирена Прага (1): По музеите и улиците

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади тръгваме за Прага – за БИРА! В първата част само ще загреем, после – ще видим 😉

Приятно четене:

Една разходка до Бирена Прага

част първа

По музеите и улиците на Прага

Идеята за тази екскурзия до Прага дойде съвсем внезапно: eдин приятел много искаше да отиде на бирения фестивал в Прага. Намерил оферта и се записал. Но бил сам и трябвало да доплаща за единична стая. И се сетил да сподели офертата с мен. И понеже ставало дума за три нощи в Прага със закуска, автобусна с нощен преход натам и насам и аз се навих да се запиша. Речено – сторено. Успях да си получа и отпуска за три дена около 24-ти май, с почивните, стават осем.

И ето ме с платена оферта в ръка. За 299 лева, без пътните такси (20 евро, които платихме на място) и още доплатихме на място за корабче по Вълтава с включен обяд (двучасова за още 19 евро).

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Ден първи

Дойде датата на тръгване – 22.05.2018 г., и ето ме на път. Събрах си багажа в една малка чанта – същата, с която ходих до Дубай през зимата и пътуването започна в един топъл майски следобед.

Пътувам до София

Пристигаме в големия град около 15:00 ч и с метрото се ориентираме към Сердика. От там започна едно влачене на чантата ми и куфара на моя приятел в посока на Руски паметник. Едвам вървим и въпреки, че сме малко изморени, зяпаме по витрините. Похапнахме по една пица на Съдебна палата и продължихме.

По пътя натам се оглеждахме да видим кои номера трамваи минават оттук и за къде отиват, за да можем на връщане, когато багажа ще ни е двоен и прехода почти денонощие да се повозим малко до гарата.

Стигнахме до Руски паметник и се заоглеждахме къде точно трябва да застанем. А точно там е офиса на туроператора, който сме си избрали, та попитахме направо там.

Казаха ни къде да чакаме и зачакахме. Моето другарче остана при багажа, а аз отидох да похапна малко в близкото заведение. Имахме около час време до тръгване. Дойде автобуса и тръгнахме. Прекрасна млада екскурзоводка, която ни накара да се почувстваме като в приказка.

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Следва един бърз преход до

Калотина и едно бързо минаване на границата

После първата почивка на километър в сръбско на едно заведение. Многократно сме спирали там при други пътувания, така че тук всичко ми е познато. Даже може да се плаща с левове. И там като се започна с

първата бира – Заjечарско (0,330 л.),

че чак незнам до коя поред ще стигнем до края. Но на всяка ще си имам снимка и после ще ги броя – 🙂

Бира Зайчарско – Разходка до Бирена Прага, Чехия

И тъкмо тръгваме след тази първа бира и в автобуса ни раздават по още една за Добре дошли, този път чешка. Която си сложихме обратно в хладилника на автобуса, за да си я вземем вечерта в хотела.

Следват още няколко почивки по пътя към Прага – едната преди Белград, после през Белград си бях буден, даже събудих и спътника си да гледа, защото на него му беше за първи път. Sлед това през Нови сад и Суботица през равното и скучно поле, после още една почивка в началото на Унгария, още една в началото на Словакия и едната по средата на

Чехия

И там някъде беше

втората бира – SARIS 10%

Аз процентите за нищо ги нямам.

Бира Сарис – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Ден втори – ние сме още на път, но полунощ вече е минало.

И сме на една почивка

преди Прага,

където имахме повече време за обяд. И гледам едни вкусни и апетитни храни като на шведска маса наредени и всеки минава и си взема. Но цени не виждам, мога само да гадая – сигурно е на килограм. Ама не посмях да си взема много. Нареждам се аз и си вземам малко картофки и една наденичка. Отивам на касата, казват ми, че струва 85 крони (горе – долу – не помня точно). И аз давам 100. Но касиерката започна нещо да ми обяснява и не взема парите. – АЛТ, АЛТ казва строго и ме гледа умно. И аз не разбирам, но в един момент започвам да се досещам, че или парите са фалшиви или са излезли от обръщение…

100 крони, излезли от употреба – Разходка до Бирена Прага, Чехия

100 крони, излезли от употреба

Давам евро и минавам. Похапвам и размишлявам. После ги показвам на екскурзовода и жената ми казва, че не е виждала такива пари… Ха сега де. Ами ако и другите 1000 крони, които имах и те се окажеха не както трябва?… А съм ги вземал от чейдж бюро. Дояждам си храната и тръгваме. Пристигаме в

Прага

към 15:00 ч. Минаваме покрай гарата, опитвам се да запомня къде е, но после забравям (а ми се искаше да я видя по отблизо в някои от дните) и се насочваме към хотела. По пътя спираме на едно място, за да ни купят билети за градския транспорт, понеже след малко гишето ще затвори. А ние искаме да излезем към 18 ч и да се разходим всички – да ни покажат набързо кое къде е, какво е и какво може да се види и прави в този следобед. Тук някъде виждаме в един парк един малък фонтан и около него малки деца тичат голи – голенички.

Хотел Коруна – Разходка до Бирена Прага, Чехия

След това ни настаняват в хотела (OLYMPIK HOTELS) Sokolovska 138 (www.olympik.cz). Някъде накрая на града, близо до метро станция Инвалидовна (INVALIDOVNA).

Booking.com

Дават ни около час почивка. Но нещо не можахме да си намерим стаята. На картона ни пише 139, а там не става картата. Някъде по коридора на нашия етаж се появява камериерката. Оказа се българка. И нея попитахме защо не можем да си отворим. Тя погледна картата и се оказа, че стаята ни е 133… Показа ни къде е, как се отваря. Каза ни да не оставяме в стаята пари и документи, защото не отговаряала и т.н. Оправихме се и после я

попитах за парите – защо не ми ги вземат никъде

И тя ми каза, че това са пари излезли от обръщение. И че са заменени с монети от 50 крони. (А моите бяха две банкноти от по 50 крони). Но 1000-та крони си били наред.

Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Оставям багажа и тръгваме да търсим супермаркета и станцията на метрото. От хотела през паркинга, покрай другия хотел и все направо. Намираме и двете. Влизаме

в супермаркета. Огромно разнообразие от бири.

Но аз си вземах само чипс. Бира имам. В единия край гледам машина за рязане на хляб. На другия ъгъл – машина за приемане на празни бирени бутилки. Я да разгледаме по-подробно. Започвам с машинката за рязане на хляб. Монтирана на стената и леко под наклон. Едно зелено копче задейства целият механизъм. И аз го натискам да видя какво ще стане. Тръгнаха ножовете на празен ход. Огледах се наоколо и гледам хлябовете – имаше и цели, имаше и нарязани. Имаше даже и дълги франзели нарязани и опаковани. Аз

хванах един цял – типово малко хлебче

Гледах го, разглеждах го и пак го върнах на рафта. И тъкмо си тръгвам и иззад рафта се показа една жена и започна да ми се кара, че не трябвало да вземам хляба, да го пипам с ръце и пак да го връщам на рафта. Имало ръкавици. Трябва да го взема и купя. Добре де, така да бъде. Ама за какво ми е цял. Я, пак да го сложа на механизма, който току що пробвах на празен ход да видим какво ще стане… Слагам хляба, натискам зеленото копче, механизма се задейства и след секунди хляба се събира нарязан долу в едно улейче. Но как да си го събера… Жената ми показва от къде да взема найлонче, къде да го сложа на улейчето и как да си го събера… Да бе, вярно, то като в нашата фабрика в която работя… Вземам си найлонче, пъхам си го и отивам на касата.

Но преди това се загледах в механизма за приемане на бирени бутилки… Един голям метален диск, колкото старите грамофонни плочи, с едни ленти накрая. Едно зелено копче го задейства. Като се натисне – диска се завърта. На него един човек тъкмо слагаше бутилки. Загледах се. Слага бутилки, диска ги вкарва зад лентите, те остават там, диска излиза празен, слага следващата бутилка и така докато свършат. И тогава човека пак натисна зеленото копче, диска спря да се върти, а от един процеп излезе касова бележка. За останалото ще гадаем. Поне до другия ден.

Та вземам си хляба, малко салам, чипса и си тръгвам към хотела. Обличаме се и тръгваме на обиколка. И тъкмо тогава завалява дъжд. Чакаме да престане. Връщам се до стаята, за да си обуя обувките за дъжд. И след още половин час тръгваме към метрото.

Разходка до Бирена Прага, Чехия

Губим 10 минути да ни раздадат билетите, да ни покажат как и къде да си ги активираме на машинките и да ни обяснят къде слизаме. Слизаме в метрото вече с билети, но мен първи ме проверяват… (Ползваме билет от 24 крони за 30 мин). И нито един от останалите от групата… Оказа се, че това метро е много дълбоко. Един дълъг тунел, ескалатори надолу, един вятър (духа много в тунела по ескалаторите). Чак ми отнася шапката. Движим се по жълтата линия.

Слизаме на

Мустек (Mustek)

(четири спирки по-натам). Пак започва едно влачене на групата – докато излезят всички от метрото, докато ни обяснят от къде можем да си купим сами билети (имаше една каса за билети на изхода на метрото), какви точно, колко… Докато чакаме половината група да си купи… И минава още половин час.

Излизаме от метрото и пак завалява. Спираме се под един навес по улица Народна (Narodni)

Показват ни тук една глава

Арт инсталация в един вътрешен двор от лявата страна по тази улица – наричат я ГЛАВАТА, която има множество елементи, които се въртят на 360 градуса като кубчето на Рубик. Всеки един елемент се върти на 360 градуса, после няколко едновременно и накрая цялата глава се върти. И всичко това ако се наблюдава на фона на залязващото слънце с всичките отблясъци на светлината – било много красиво. Дъжда пак престава.

Слизаме по малките тесни улички (Na mustku), която по Melantrichova ни извежда до многоцветния пейзаж на стария град. Покрай музея на секса (Sex MACHINES MUSEUM), излизаме на големия площад с часовника. Оттам надясно покрай музея на шоколада, на изтезанията и на восъчните фигури и стигаме до Барутната кула. Все известни и красиви места. Показват ни къде ще се чакаме на другият ден по обед, за да ни заведат на корабчето (на часовника пред готическата порта там).

Из малките и чисти улички – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Из малките и чисти улички

После тръгваме през еврейския квартал, по улица Парижка, тук някъде спираме да сменим пари на по-добър курс. И тук започва едно влачене, пресмятане – кой колко крони да си вземе… Такива работи.

Продължаваме, показват ни една синагога, скъпите магазини тук и излизаме на Чехов мост. Тук ще бъде автобуса в последния ден следобед за тръгване. Трябва да пресечем моста и наляво по стъпалата. Там всеки ден и по всяко време има върволица от автобуси, чакащи туристите си.

Ако пресечем и пътя и тръгнем нагоре по стъпалата, после надясно, ще излезем горе на Метронома, а оттам надясно по алеите и ще излезем на шатрите, където е разположен

бирения фестивал

И ни оставят. Аз тръгвам с едни хора от групата, тръгнали към шатрите, ама само донякъде – да видя къде са и в другите дни да ходя сам по обед. Стигнах до края на стъпалата. Горе до Метронома. Той се вижда отвсякъде – една голяма червена стрелка, която се движи наляво – надясно.

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома

Тук имаше още една много интересна Арт инсталация – на един кабел опънат от Метронома до близките дървета в парка висяха стотици чифтове маратонки навързани за връзките на този кабел, една до друга, една под друга, няколко една за друга, различни видове, марки, цветове. Изумително красиво. Достатъчно нависоко, за да не може да се стигнат и да се вземат 🙂 От терасата там се вижда Прага като на длан.

Арт инсталация с маратонки на хълма при Метронома – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Маратонките

Тук имаше една сцена, на която се подготвяха да пеят. Имаше и една малка бирария на открито. Бирата се лее навсякъде. Погледах малко и си тръгнах. Правя по още една обиколка наоколо и се прибирам към хотела. На другия ден групата има обиколка с местен екскурзовод на забележителностите на Прага около три часа, след което е обиколката на Вълтава с корабче от 14:00 до 16:00 ч с включен обяд. Ето къде ще обядвам на другия ден. Аз съм се записал чак за нея.

Нито смятам да ставам толкова рано и да закусвам, нито смятам да се влача след групата три часа до обед. Защото аз съм си набелязъл конкретни неща за посещение през трите дни там

– Бирените шатри;

– Хълма Петржин с наблюдателната кула;

– Тв кулата с ресторанта и наблюдателната площадка;

– Музея на изтезанията и на шоколада (които ни показаха в първия следобед) – ако мога;

– Да опитам поне осем вида бира (Е, толкова опитах на шатрите, ама и още толкова си вземах от супермаркета в последния ден, за вкъщи, за да опитам и още бира). Даже си направих и списък с марките, които исках да пия, както и да похапна козуначено коминче (Трнделник (TRDLO) – което ни показаха какво е и къде го има), сладолед.

Trdlo – Трънделника – козуначени коминчета – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Trdlo – Трънделника – козуначени коминчета

А защо не и козуначено коминче, пълно със сладолед… но за това в следващата част:) А исках и някой мол, ако остане време. Малко снимки, малко видео и много бира. Толкова. Какъв Дрезден, каква немска бира?…. Който иска от групата да ходи. Аз съм дошъл в Прага. Нито до Дрезден ще ходя, нито история ще слушам. Сам ще си правя програмата. И ще видя повече, сигурен съм.

Третата бира,

която пия в хотела, е тази, която ни раздадоха в автобуса по пътя насам. Ха, биричка пред хотела с лакомствата, които си взех от супермаркета. А бутилката смятам да върна на другия ден в супермаркета, да видим как работи машинката там.

Ден трети – 24. 05. Празник за нас, незнам дали и за чехите.

Събуждам се към седем сутринта. Ама не бързам да ставам. За днес групата има след закуска да тръгва в осем за дневната обиколка. Което предполага, че след осем ще има повече места в ресторанта за закуска, но и по-малко храна:).

Слизам към 07:30 ч. Навсякъде в ресторанта е пълно с туристи, почти нямаше места. Седнах при две възрастни китайски дами. Общо взето в хотела имаше преобладаващо младежки групи и много по-малко възрастни туристи, както обикновенно се получава при евтини хотели и промоционални цени.

Хотел – Разходка до Бирена Прага, Чехия Хотел – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Хотелите, в по-ниския бяхме ние

Закусих си прилично – саламчета, франзелки, мляко с какао, два – три плодови сока, едно варено яйце, малко домати и каквото още свежо си харесах по шведските маси.

Някъде след 8 ч масите се поосвободиха. Значи в следващите дни ще слизам по това време. И тъкмо привършвам със закуската и при мен се спря един възрастен човек, не от нашата група и с чужд акцент ме заговори:

– Ти от каде си?

Аз го гледам умно и мигам с очи.

– Ми от България…

– Ти в Габ-ро-во ли жи-ве-еш?

Аз продължавам да го гледам умно и да мигам изумяващо.

–Да, казвам аз.

– Аз теб виж- дал на ав-то-бус-на спирка в Габ-ро-во….

– И си ме запомнил?

– Ми как… – Отговаря непознатия. И продължава: – Аз бях с бял автобус, преди вас на границата със Сър-бия….

– Не съм видял, аз съм спал.

– Ти па-ту-вал с ав-то-бус от Габ-рово в 12 ч на обед?…. – продължава човека.

– Да….

Та какива работи. Мен ме познава целият свят едва ли не. В следващите сутрини пак се засякохме на закуска и пак си говорихме.

Време е за моята си обиколка. Времето е облачно, вземам си и чадър. И празната бирена бутилка. Отивам към метро Invalidovna (жълтата линия в посока към ZLICIN и ще слизам на Mustek.

Но преди това да върна бутилката. Влизам в супермаркета, отивам на машинката, натискам зеленото копче, диска тръгва, слагам бутилката. Изчаквам да се скрие, натискам пак зеленото копче, диска спира и от процепа излиза касовата бележка. На нея пише – бутилка 0,500,…. 3 крони. Отивам на касата, давам бележката, дават ми три крони и си излизам. А три крони са нищо (5 крони е едно ползване на общественна тоалетна, някъде е и 10 крони). Но все пак това са ми първите три крони, заработени в Прага. И се замислям, че световно известните бизнесмени и милионери са започнали с дребни и жълти монети. Та такива работи.

Продължавам си обиколката. Купувам си билет за 30 мин отивам да, от машинката на метрото и слизам на Мустек. Там си купувам вече карта за три дена (мисля че беше 310 – крони, не помня), но така ми е по спокойно. В края на третия ден вече ще сме си тръгнали.

Слагам си я в един джоб на чантата и забравям за нея. Първо отивам да снимам

ГЛАВАТА

в онова малко вътрешно дворче, което се опитах да запомня къде е. По бул. Narodni. Съвсем наблизо по левият тротоар, минавам под един навес (по-скоро тунелче под една сграда) и попадам във вътрешното дворче, където е главата. Тя вече се въртеше много интересно.

Главата – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Главата

Няколко снимки и продължаваме към Часовника. Запомнил съм малките улички дотам.

Кафе – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Отивам да гледам

музея на изтезанията (MUSEUM TORTURE – входа е 160 крони)

Но още беше рано, така че едно кафе на площада ще е едно добро начало. Седнах си на една масичка, вземах си едно голямо кафе, пия си полека и си гледам прииждащите тълпи туристи.

Столът с големите пирони – Музей на изтезанията – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Столът с големите пирони

След това ходих на този музей. Малък е, почти изцяло под земята – по едни стъпала надолу, през едни тъмни тунели гледам макетите по ъглите и стените. Много зловещо изглежда.

Křižovnické nám. 1, 111 00 Staré Město, Чехия

Имаше на едно място един стол с едни много дълги и дебели пирони, забити един до друг и по седалката и по облегалката. Сядащият там сигурно е изпитвал нечовешка болка. По натам имаша макет (който ми заприлича на нещо от рода „Или казваш каквото те питаме или те потапяме във врящият казан“… ) : На една стойка е закрепен дебел и дълъг прът. В горния му край е закачена една мрежа, като торба. В торбата – човешко тяло. А под него една голяма дървена бъчва и имитация на вода в нея, вдигаща пара… И сигурно ако изтезавания не си признае, само спускат пръта надолу и човека попада във врящата бъчва… Разни други стягащи и разтягащи тялото механизми, причиняващи болки.

Разгледах набързо и излязох.

Музей на шоколада – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Музей на шоколада

До него е

музея на шоколада

Но за да ме пуснат там, трябвало да дойда към 12 ч – т. е. след час. Не ми се чакаше. Само разгледах магазина – изкушаващи шоколадови бонбони, фигурки, инструменти – чук, катинар, гаечен ключ, болтове, гайки, ножици, човечета – всичките от шоколад. Избрах си едно човече на клечка. И си тръгнах. Вървя и си похапвам. Много вкусен и твърд шоколад.

Барутната кула, Прага – Разходка до Бирена Прага, Чехияo

Стигнах до

барутната кула,

снимах и там. Разхождах се бавно и зяпах по витрините. Неусетно времето минава. Остава около час до времето, когато ще се събираме за корабчето. Връщам се пак на площада с часовника и сядам на едно от многото заведения да пия следващата –

Четвъртата бира

и да чакам да стане време. Но съм седнал така, че да гледам към готическата порта, където трябва да се съберем към 13:30 ч. Докато си изпих бирата и първите хора от нашата група вече бяха там. Събираме се и тръгваме към

Чехов мост

През това време питам моето другарче къде са ходили цяла сутрин и какво са видяли. Ми тръгнали от другата страна на Карловия мост, разглеждали (какво и той не запомнил… ). После минали през целия Карлов мост, зяпали там мимовете, художниците и артистите, после вървели по улица Карлова… И стигнали до там, където се събираме… Нищо ново и интересно за мен. Какво са им говорили, забравил… Върви той с ръце в джобове и върти глава наляво – надясно… Минаваме по улица Парижка (Parizska) и стигаме до Чехов мост (Cechuv most)

Мост над Вълтава – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Мост над Вълтава

Намираме си корабчето

и чакаме да стане време. После се качваме. Минаваме през едно корабче, за да се качим на нашето. Минаваме покрай бара и ни раздават по една Бехеровка (малък коняк за добре дошли). Тук е разположена и храната от която ще ядем. Разходката ни е два часа с включена храна. Тук бях предвидил да обядвам… Похапнахме си много добре, салами, салати, франзелки, пилешки хапки и разни други лакомства. Все едно второто за деня минаване на шведска маса.

Минаваме през няколко моста, после по един канал, стигаме до един шлюз. Чакаме да спадне нивото – потънахме доста под нивото на брега – повече от три метра сигурно. После минахме през шлюза и продължихме. Обикаляме си. Като Карловия мост беше накрая. И сега, докато пиша това и си пия от Чешката бира, която си донесох тук с бутилките от супермаркета ми дойде музата за малко поезия, която ще си позволя да споделя и която ще си повтарям още дълго време, като си спомням за Прага: –

…. И днес лежа си аз в леглото,

но не е корабче това.

И не Вълтава е отдолу

И не Карлов мост е пак над мен….

Но ето пак съм си в леглото

и утрото ми пак ще дойде

с чаша топличко кафе.

От бирата и помен няма.

И работата пак ме чака.

А Прага вечно ще ми е в ума…

Прекрасна разходка – стигнахме доста извън града,

някакви поляни. Зелено и чисто. И накрая минаваме под Карлов мост и след 15 минути сме вече на брега. Времето е облачно, може и да завали. И аз бързам към шатрите да пия бира. Качвам толкова много стъпала, че не ми останаха сили до горе. Горе е Метронома, който се вижда отвсякъде. След края на стъпалата завивам надясно и вървя по алеите. Младежи карат ролери, скейтбордисти, спортуващи и тичащи младежи, други лежат по поляните, четат книги…

Трамвай – Разходка до Бирена Прага, Чехия

Вече виждам

шатрите

и след малко съм там. От другата страна минава булевард, по него трамваи. През пътя – сгради. Ха, като изпия бира – две, ще се кача на трамвай… И ще се загубя в Прага. Влизам. Плащам 100 крони, дават ми една картонена бирена чаша вместо билет. Оказа се, че с него мога да влизам всеки път до края на фестивала… После ми дават едно картонче. От едната страна номера от 1 до към 10 (за бирата), а от другата пак номера – от 1 до към 6 (за храната). И накрая на изхода се плаща… А ако загубим картончето? – Хм, незнам. Трябва да се пази до излизането. Шатрите са отворени от 12 до към полунощ. Аз отивам към 16:30 и стоя до към 19 ч. На едно място може да се вземе брошура безплатно – с карта на шатрата и означено кой пивовар къде се намира там.

А какво има в шатрите, ще разберете следващият път.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Още изгодни нощувки в Прага:



Booking.com

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

Чехия

А тук ще намерите нощувки из цяла Чехия



Booking.com