Tag Archives: Вулкан

Вулканът Сейнт Хелънс

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене!   Първият ни опит да видим вулкана отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо! [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, Вашингтон от „погрешната“ страна[/caption]

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, Вашингтон „погрешната“ страна[/caption]   Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за втори опит Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти  „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, щат Вашингтон Езерото[/caption]

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

  Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Сейнт Хелънс

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]Вулкан Света Елена, щат Вашингтон Лилавата китка[/caption]

 Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година. Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила.   П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда. http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html Поздрави, Люси Рикспуун *За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст. **Далекогледи са си :) – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

[singlepic id=22754 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22755 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22756 w=500 h=395 float=center]

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

 Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

[singlepic id=22761 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22763 w=500 h=395 float=center]

Автор: Люси Рикспун  Снимки: авторът   Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата:  За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Турция на мотор, 2013 (4): През Кападокия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, а за последно минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. Днес ще обиколим Кападокия Приятно четене:

Турция на мотор

част четвърта

През Кападокия

    На следващата сутрин с неудоволствие установихме, че Поли отново едвам се крепи на краката си, затова и разните планове за "кръшкане" до водопадите в Yahiali (е, те това да ме убиеш не знам как се чете), препоръчани ни от дюнерджията в Дивриги (оня с па, па, па, калашниците и пара йок), направо ги загърбихме и решихме да цепим направо към къмпинга в Кападокия. Дотам имахме към 100 км път, така че се надявах за нула време да сме там... Днес се очертаваше мързелив  ден за мен и ден за лечение за Поли Подминахме Юргюп. Подминахме и

двата емблематични за Кападокия камъка

Кападокия – Турция на мотор

  и след леко объркване и лутане (традиционно), традиционно се намърдахме в

къмпинг Кая до Ортахисар

Горещо препоръчвам въпросното местенце за къмпингуващите по тези земи! Това е най-читавия къмпинг, в който аз лично някога съм бил! Цената за мотор, двама души и палатка беше точно 25 лв на вечер. Разплатихме се с мустакатия чичка дето си е все същия от поне 5 години и разпънахме палатката на едно закътано местенце

къмпинг Кая до Ортахисар, Кападокия – Турция на мотор

 

Кападокия...

Кападокия е цяла отделна вселена... Не знам как точно ще ви я представя в няколко снимки, но ще опитам. Тъй като си имахме болен в "групата", логично си набелязахме някакви съвсем близки цели за изследване... Сетих се, че от другата страна на къмпинга имаше някаква скална църква дето преди години Гошо беше пробвал да я открие та се беше набил в някакъв склад за лимони...

Кападокия – Турция на мотор

  Като всяка туристическа забележителност в Турция и

скалната църква беше с платен вход

На входа ни посрещна най-ухиления чичка на света, на който с удоволствие платихме по 4 лири вход, а той ни снабди с по едно фенерче, обясни ни надве- натри* за какво иде реч и ни проводи навътре

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

  Попромушихме се оттук-оттам

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

  Разгледахме системите за затваряне

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

  После любезният домакин ни почерпи чай ей тук

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

Я, ето го и него

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

Човекът ни обясни чистосърдечно, че е толкова надъхан по отношение на работата си, защото "знаеш ли колко е зле да лежиш две години вкъщи без работа"... След посещението на скалната църква, решихме да се помотаме из района на къмпинга. Пеш при това! След 5 дни на колела някак пó ни влечеше да махаме крачоли насам-натам пък и да оставим Брус Лий да си поотдъхне от нас тъкмо! В далечината е

кулата Учхисар

(ако не ме лъже паметта – най-високата "постройка" на Кападокия)

кулата Учхисар – Кападокия – Турция на мотор

  "Лунната" повърхност в околовръст

Кападокия – Турция на мотор

  Спуснахме се по пътчето под къмпинга към долината на розите... Тук спокойно можеха да се снимат филми за извънземните Нямахме никаква идея кое какво би могло да е било, но зяпахме, снимахме и правехме догадки! Температурата разбира се гонеше 40 градуса и в околовръст нямаше жива душа освен нас

 Кападокия – Турция на мотор

 

Вулканът Ерджиес (висок почти 4000 метра)

в далечината - най-високата точка в района на Кападокия, използван за целогодишен ски-курорт** доколкото съм запознат... Величествен е...

Вулканът Ерджиес – Кападокия – Турция на мотор

  Прибрахме се в къмпинга поради голямата жега най-вече и там се оказа, че в съседство има едно момче с мотор - местен от Анкара-мотаеше се сам насам натам из Кападокия както се оказа. Много готин тип (за съжаление името му отдавна е изфирясало от изкуфялата ми глава) с с Хюсунг Акуила (в Турция рядко се срещат каращи големи мотори, та правят впечатление). Естествено веднага захванахме да се зверим в картата, щото ние нали си бяхме неориентирани, та човекът реши да ни "светне" де що си заслужава гледането в околовръст

Естествено, какво е Кападокия без балони...

Мен, честно казано, ме домързя да ставам толкова рано сутринта да ги гледам, но явно Поли не е била на моето мнение, защото е щракнала някоя снимка

Балони – Кападокия – Турция на мотор

  Времето беше перфектно (разбирай отново се очертаваше четиридесетградусова жега), а за днес бяхме спретнали богата волна програма. Днес щяхме да сме с мотора и да обикаляме околовръст! Естествено започнахме с

град Юргюп

и пиене на кафе (ебаси скъпото кафе, ама това е друга тема- просто, където е туристическо цените са в космоса...естествено)
След като се освежихме с по кафе в Юргюп (или по-скоро с цената му), потеглихме към следващата цел, която си бяхме заплюли - Зелве. Излязохме от града и отново поехме през марсианската околност! Апропо, хубавото на Кападокия е, че всичко интересно се намира на една ръка разстояние...Снимахме

Долината на камилите

Долината на камилите, Кападокия – Турция на мотор
и още някакви интересни образувания
Снимахме се като част от пейзажа и в някакъв рекламен клип и акостирахме на паркинга пред

Зелве

Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Тук комай случихме на единствените навъсени и сърдити и нелюбезни турци през цялото пътуване! Първо ни изгониха от паркинга без право на обяснение, пък да не говорим за обжалване и след това категорично и сърдито отказаха да ни вземат каските та си ги мъкнахме с нас в нечовешката вече жега.
За Зелве няма смисъл да пиша - инфо из нета колкото щете. Мен мястото ми харесва... Неприятно впечатление ми направи, че доста от най-интересните неща бяха затворени за посещение (за разлика от предното ми идване), но пък за сметка на това бяха вдигнали цената на входа... Но...

мястото си струва!

Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Как точно са се катерили по тези "стъпала" нямам обяснение (най-вероятно не са били сто кила като мен)
Зелве, Кападокия – Турция на мотор
И тук имаше

запазени скални църкви!

Дори и стенописи тук таме
Скална църква – Зелве, Кападокия – Турция на мотор
След Зелве хванахме пътя за Аванос, като идеята ни беше да минем през това градче да позяпаме и да цепим към подземния град в Деринкою. Пътьом спряхме край някакви други

странни скални образувания

Скални образувания, Кападокия – Турция на мотор

    В околността всичко изглеждаше много странно и някак абстрактно.Край пътя, по който карахме продължаваха да изникват странни "скулптури" По съвет на един местен, пък и заради напредващото време, пропуснахме разходката в Аванос и през Невшехир хванахме пътя за подземния град. И преди бях минавал през

Невшехир,

но не бях обръщал такова внимание, че той всъщност е един съвсем модерен и добре изглеждащ град, насред всичките лунни пейзажи в околовръст

Невшехир, Кападокия – Турция на мотор

  Е, имаше си и автентичен "ретро" квартал, разбира се

Невшехир, Кападокия – Турция на мотор

Деринкьой

изглеждаше... хммм... твърде арабски, бих казал, и по нищо никъде не личеше къде точно е прословутият подземен град. Добре, че един полицай с моторетка (Без каска, естествено! По тези земи имам чувството, че карането без каска е превърнато в национален спорт!) ни спря специално, за да ни упъти и благодарение на него акостирахме на правилното място

Подземните градове

(36 в района на Кападокия) за мен са уникални съоръжения! Преди бях влизал в Мазъкьой, а сега ми се удаваше случай да вляза в може би най-спряганият в туристическите справочници подземен град - именно този в Деринкьой. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Безсмислено е да пиша нещо за място, за което в интернет има безкрайно много иннформация, затова ще се огранича само със слагането на няколко наши снимки! И само да вметна – ако ходите натам - възползвайте се от любезно предлаганите услуги за гид от момчетата от охраната! Уникално шоу е с тях да се вреш по етажите под земята!

Подземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на моторПодземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на мотор

Подземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на мотор

        След разглеждането на подземния град и последвалите социални контакти с неколцината местни, които бяха на мегдана, лека полека се заприбирахме. Спряхме на ето тази странна бензиностанция

 Бензиностанция, Кападокия – Турция на мотор

където момчето явно не ни разбра закъде пътуваме, щото посоката, в която ни отпрати се оказа един доста екзотичен и леко обиколен междуселски път, който ни прекара през ето едни такива селца

Село в Кападокия – Турция на мотор

  след това през някакви безлюдни почти пустинни райони

Кападокия – Турция на мотор

в крайна сметка пак ни отведе до Юргюп.

Прибрахме се благополучно в базовия лагер.

На свечеряване се помотахме отново пешеходно в района на къмпинга. Пошляхме се, поснимахме, позяпахме, погонихме се с една лисица, поотбивахме опитите на разни шофери да ни вземат на стоп. Въобще – разпускането беше активно

Кападокия – Турция на мотор

Време беше да се прибираме... Утре, щем не щем,

трябваше да хванем курс към България.

Не бях наясно точно кой ден от седмицата е и подозирах, че имаме още някой друг ден отпуска, но.... абе, беше си време вече! Нямахме ясна концепция нито за маршрута, нито за темпото на прибиране. Бяхме на 1360 км от вкъщи - нито много, нито малко. Дилемата беше дали да минаваме покрай Соленото езеро, или да го пропуснем. Държахме ли на него, щеше да се наложи да караме по царския път през Аксарай, Анкара и оттам по магистралата през Истанбул. Ама нещо не ми се караше по царския път, пък и не ми се вреше в Истанбул, па макар и транзит. Ако изберяхме алтернативен маршрут, той със сигурност щеше да е и по-дълъг и по-бавен, т.е. трябваше да направим още една нощувка някъде в Турция, но пък какво от това. Време имахме, пари  – също... Ясно... Нищо не беше ясно! Явно щяхме да го мъдрим в последния момент, в движение! Утре щяхме да станем рано, за да не проспим балоните (както аз в днешната сутрин), да стегнем багажа и да отпрашваме по широкия път към цивилизацията. Очаквайте продължението   * Правилното изписване на думата е благодарение на сайта Как се пише – бел.Ст. ** Освен, когато не изригва ;) – бел.Ст. Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Кападокия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ :)

Турция на мотор, 2013 (4): През Кападокия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, а за последно минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери. Днес ще обиколим Кападокия Приятно четене:

Турция на мотор

част четвърта

През Кападокия

    На следващата сутрин с неудоволствие установихме, че Поли отново едвам се крепи на краката си, затова и разните планове за "кръшкане" до водопадите в Yahiali (е, те това да ме убиеш не знам как се чете), препоръчани ни от дюнерджията в Дивриги (оня с па, па, па, калашниците и пара йок), направо ги загърбихме и решихме да цепим направо към къмпинга в Кападокия. Дотам имахме към 100 км път, така че се надявах за нула време да сме там... Днес се очертаваше мързелив  ден за мен и ден за лечение за Поли Подминахме Юргюп. Подминахме и

двата емблематични за Кападокия камъка

Кападокия – Турция на мотор

  и след леко объркване и лутане (традиционно), традиционно се намърдахме в

къмпинг Кая до Ортахисар

Горещо препоръчвам въпросното местенце за къмпингуващите по тези земи! Това е най-читавия къмпинг, в който аз лично някога съм бил! Цената за мотор, двама души и палатка беше точно 25 лв на вечер. Разплатихме се с мустакатия чичка дето си е все същия от поне 5 години и разпънахме палатката на едно закътано местенце

къмпинг Кая до Ортахисар, Кападокия – Турция на мотор

 

Кападокия...

Кападокия е цяла отделна вселена... Не знам как точно ще ви я представя в няколко снимки, но ще опитам. Тъй като си имахме болен в "групата", логично си набелязахме някакви съвсем близки цели за изследване... Сетих се, че от другата страна на къмпинга имаше някаква скална църква дето преди години Гошо беше пробвал да я открие та се беше набил в някакъв склад за лимони...

Кападокия – Турция на мотор

  Като всяка туристическа забележителност в Турция и

скалната църква беше с платен вход

На входа ни посрещна най-ухиления чичка на света, на който с удоволствие платихме по 4 лири вход, а той ни снабди с по едно фенерче, обясни ни надве- натри* за какво иде реч и ни проводи навътре

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

  Попромушихме се оттук-оттам

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

  Разгледахме системите за затваряне

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

  После любезният домакин ни почерпи чай ей тук

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

Я, ето го и него

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

Човекът ни обясни чистосърдечно, че е толкова надъхан по отношение на работата си, защото "знаеш ли колко е зле да лежиш две години вкъщи без работа"... След посещението на скалната църква, решихме да се помотаме из района на къмпинга. Пеш при това! След 5 дни на колела някак пó ни влечеше да махаме крачоли насам-натам пък и да оставим Брус Лий да си поотдъхне от нас тъкмо! В далечината е

кулата Учхисар

(ако не ме лъже паметта – най-високата "постройка" на Кападокия)

кулата Учхисар – Кападокия – Турция на мотор

  "Лунната" повърхност в околовръст

Кападокия – Турция на мотор

  Спуснахме се по пътчето под къмпинга към долината на розите... Тук спокойно можеха да се снимат филми за извънземните Нямахме никаква идея кое какво би могло да е било, но зяпахме, снимахме и правехме догадки! Температурата разбира се гонеше 40 градуса и в околовръст нямаше жива душа освен нас

 Кападокия – Турция на мотор

 

Вулканът Ерджиес (висок почти 4000 метра)

в далечината - най-високата точка в района на Кападокия, използван за целогодишен ски-курорт** доколкото съм запознат... Величествен е...

Вулканът Ерджиес – Кападокия – Турция на мотор

  Прибрахме се в къмпинга поради голямата жега най-вече и там се оказа, че в съседство има едно момче с мотор - местен от Анкара-мотаеше се сам насам натам из Кападокия както се оказа. Много готин тип (за съжаление името му отдавна е изфирясало от изкуфялата ми глава) с с Хюсунг Акуила (в Турция рядко се срещат каращи големи мотори, та правят впечатление). Естествено веднага захванахме да се зверим в картата, щото ние нали си бяхме неориентирани, та човекът реши да ни "светне" де що си заслужава гледането в околовръст

Естествено, какво е Кападокия без балони...

Мен, честно казано, ме домързя да ставам толкова рано сутринта да ги гледам, но явно Поли не е била на моето мнение, защото е щракнала някоя снимка

Балони – Кападокия – Турция на мотор

  Времето беше перфектно (разбирай отново се очертаваше четиридесетградусова жега), а за днес бяхме спретнали богата волна програма. Днес щяхме да сме с мотора и да обикаляме околовръст! Естествено започнахме с

град Юргюп

и пиене на кафе (ебаси скъпото кафе, ама това е друга тема- просто, където е туристическо цените са в космоса...естествено)
След като се освежихме с по кафе в Юргюп (или по-скоро с цената му), потеглихме към следващата цел, която си бяхме заплюли - Зелве. Излязохме от града и отново поехме през марсианската околност! Апропо, хубавото на Кападокия е, че всичко интересно се намира на една ръка разстояние...Снимахме

Долината на камилите

Долината на камилите, Кападокия – Турция на мотор
и още някакви интересни образувания
Снимахме се като част от пейзажа и в някакъв рекламен клип и акостирахме на паркинга пред

Зелве

Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Тук комай случихме на единствените навъсени и сърдити и нелюбезни турци през цялото пътуване! Първо ни изгониха от паркинга без право на обяснение, пък да не говорим за обжалване и след това категорично и сърдито отказаха да ни вземат каските та си ги мъкнахме с нас в нечовешката вече жега.
За Зелве няма смисъл да пиша - инфо из нета колкото щете. Мен мястото ми харесва... Неприятно впечатление ми направи, че доста от най-интересните неща бяха затворени за посещение (за разлика от предното ми идване), но пък за сметка на това бяха вдигнали цената на входа... Но...

мястото си струва!

Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Как точно са се катерили по тези "стъпала" нямам обяснение (най-вероятно не са били сто кила като мен)
Зелве, Кападокия – Турция на мотор
И тук имаше

запазени скални църкви!

Дори и стенописи тук таме
Скална църква – Зелве, Кападокия – Турция на мотор
След Зелве хванахме пътя за Аванос, като идеята ни беше да минем през това градче да позяпаме и да цепим към подземния град в Деринкою. Пътьом спряхме край някакви други

странни скални образувания

Скални образувания, Кападокия – Турция на мотор

    В околността всичко изглеждаше много странно и някак абстрактно.Край пътя, по който карахме продължаваха да изникват странни "скулптури" По съвет на един местен, пък и заради напредващото време, пропуснахме разходката в Аванос и през Невшехир хванахме пътя за подземния град. И преди бях минавал през

Невшехир,

но не бях обръщал такова внимание, че той всъщност е един съвсем модерен и добре изглеждащ град, насред всичките лунни пейзажи в околовръст

Невшехир, Кападокия – Турция на мотор

  Е, имаше си и автентичен "ретро" квартал, разбира се

Невшехир, Кападокия – Турция на мотор

Деринкьой

изглеждаше... хммм... твърде арабски, бих казал, и по нищо никъде не личеше къде точно е прословутият подземен град. Добре, че един полицай с моторетка (Без каска, естествено! По тези земи имам чувството, че карането без каска е превърнато в национален спорт!) ни спря специално, за да ни упъти и благодарение на него акостирахме на правилното място

Подземните градове

(36 в района на Кападокия) за мен са уникални съоръжения! Преди бях влизал в Мазъкьой, а сега ми се удаваше случай да вляза в може би най-спряганият в туристическите справочници подземен град - именно този в Деринкьой. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Безсмислено е да пиша нещо за място, за което в интернет има безкрайно много иннформация, затова ще се огранича само със слагането на няколко наши снимки! И само да вметна – ако ходите натам - възползвайте се от любезно предлаганите услуги за гид от момчетата от охраната! Уникално шоу е с тях да се вреш по етажите под земята!

Подземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на моторПодземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на мотор

Подземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на мотор

        След разглеждането на подземния град и последвалите социални контакти с неколцината местни, които бяха на мегдана, лека полека се заприбирахме. Спряхме на ето тази странна бензиностанция

 Бензиностанция, Кападокия – Турция на мотор

където момчето явно не ни разбра закъде пътуваме, щото посоката, в която ни отпрати се оказа един доста екзотичен и леко обиколен междуселски път, който ни прекара през ето едни такива селца

Село в Кападокия – Турция на мотор

  след това през някакви безлюдни почти пустинни райони

Кападокия – Турция на мотор

в крайна сметка пак ни отведе до Юргюп.

Прибрахме се благополучно в базовия лагер.

На свечеряване се помотахме отново пешеходно в района на къмпинга. Пошляхме се, поснимахме, позяпахме, погонихме се с една лисица, поотбивахме опитите на разни шофери да ни вземат на стоп. Въобще – разпускането беше активно

Кападокия – Турция на мотор

Време беше да се прибираме... Утре, щем не щем,

трябваше да хванем курс към България.

Не бях наясно точно кой ден от седмицата е и подозирах, че имаме още някой друг ден отпуска, но.... абе, беше си време вече! Нямахме ясна концепция нито за маршрута, нито за темпото на прибиране. Бяхме на 1360 км от вкъщи - нито много, нито малко. Дилемата беше дали да минаваме покрай Соленото езеро, или да го пропуснем. Държахме ли на него, щеше да се наложи да караме по царския път през Аксарай, Анкара и оттам по магистралата през Истанбул. Ама нещо не ми се караше по царския път, пък и не ми се вреше в Истанбул, па макар и транзит. Ако изберяхме алтернативен маршрут, той със сигурност щеше да е и по-дълъг и по-бавен, т.е. трябваше да направим още една нощувка някъде в Турция, но пък какво от това. Време имахме, пари  – също... Ясно... Нищо не беше ясно! Явно щяхме да го мъдрим в последния момент, в движение! Утре щяхме да станем рано, за да не проспим балоните (както аз в днешната сутрин), да стегнем багажа и да отпрашваме по широкия път към цивилизацията. Очаквайте продължението   * Правилното изписване на думата е благодарение на сайта Как се пише – бел.Ст. ** Освен, когато не изригва ;) – бел.Ст. Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Кападокия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ :)

Исландия (6 ден): Тъмната страна

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6 

Тъмната страна

 

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

Хусавик, Исландия

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Вулкан, ИсландияЕзеро, Исландия

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци Continue reading