Tag Archives: дворец

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, а днес сме в Севиля и Гибралтар.

Приятно четене:

Севиля и Гибралтар

част втора на

С Голф до Мароко

Пристигнахме в

Севиля

в ранния следобед. Решихме тук да направим и нещо по-различно. Все пак една от запазените марки на Андалусия е

фламенкото,

затова искахме да отидем да видим представление на живо. Въпросът беше как да изберем нещо хубаво и на приемлива цена, без да попаднем в някой капан за туристи. Доверихме се на един туристически информационен център, който ни насочи към един театър наблизо. Представление имаше сравнително скоро и се отправихме към симпатичния квартал от другата страна на канала, който се явява ръкав на река Гуадалкивир:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

В театъра не бяха разрешени снимки или видео. Представлението беше много изящно и изпълнено със страст и динамика. На всички много ни хареса. Наистина огнен танц…
Групата ни пред театъра:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Тръгнахме обратно към центъра и за моя фотографска радост хванахме залеза тъкмо минавайки по моста над канала:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Вдясно на снимката е

„Torra del Oro“ или „кулата на златото“

Представлявала е защитно съоръжение. За името има различни теории като например, че се казва така заради лъщящия купол, или че през 16-ти век тук са се съхранявали богатствата, които са пристигали в Севиля от Америка.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Най-монументалната сграда в града е

катедралата „Санта Мария де ла Седе“

Както със сигурност и самите вие предполагате, и тук катедралата представлява реконструкция на джамия, извършена в началото на 16-ти век, след края на Реконкистата.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Около катедралата имаше много файтони, предлагащи разходка из центъра:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Вечерта си отдъхнахме в хостела. Бяхме планирали

да отделим целия следващ ден на Севиля

Обиколката ни на следващата сутрин започна отново от катедралата. Дадох някоя друга монета на тази просякиня и я помолих за снимка:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Поглед към

кулата Хиралда – камбанарията на катедралата

При завършването си в началото на 16-ти век Севилската катедрала става най-голямата в света. Интересен факт, който прочетох в Уикипедия – най-големите църкви в света са базиликата „Св. Петър“ в Рим и базиликата в град Апаресида в Бразилия. Те обаче не са седалище на епископ, с което севилската все още се явява най-голямата катедрала в света.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Предлагам някой друг кадър от прекрасната архитектура в центъра на града:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Минахме и покрай

арената за корида

Тази традиция е обект на много критика и възмущение, но е и силно свързана с хората в Севиля, които нямат никакво намерение да спират да посещават тореадорските борби. Самите тореадори пък се явяват истински звезди и идоли за много местни деца.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Стигнахме и до

великолепния площад „Plaza de Espana”

Това със сигурност е най-разпознаваемата забележителност на града. Прекрасният комплекс е построен през 1929-а година за иберо-американското изложение, което се е провеждало тук. Площадът е представлявал палатата на Испания и естествено е трябвало да бъде най-красив и впечатляващ.

Севиля, Испания
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Площадът дори е успял да омагьоса режисьорът Стивън Спилбърг. По време на снимките на „Междузвездни войни“ той посетил Севиля и толкова останал впечатлен от площада, че решил да заснеме тук сцена от втория филм на сагата.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Върнахме се обратно към катедралата с идеята на посетим

двореца „Real Alcazar”

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

По-рано през деня опашката беше много голяма и се надявахме, че сега жегата ще уплаши повечето туристи. Оказахме се прави и успяхме да влезем сравнително бързо.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Тук преди е била резиденцията на мюсюлманските владетели, която след това, както и в другите градове, посетени от нас момента, става дворец на испанските крале. И тук ислямският стил не може да се сбърка:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Забележителен е златният таван в една от залите:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Заслужава да се отбележи, че след края на Реконкистата в Андалусия са живеели множество, или вероятно дори

преобладаващо, мюсюлмани, като също така е имало много евреи

В началото християнската власт е била толерантна към тях, но след няколко десетилетия християнските духовни водачи били много изненадани и възмутени от това, че новозавзетите градове продължавали да имат арабски вид и че населението масово продължавало да практикува исляма. Започнал процес на насилствена смяна на религията, като много мюсюлмани и евреи били прокудени, и се заселили съответно в Северна Африка, на територията на днешно Мароко.
Качихме се и на

кулата Хиралда,

откъдето се откриваше чудесна панорама към града:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Прибрахме се в хостела. Моите приятели решиха да отдъхнат, а аз, воден от фотографското си хоби се завърнах в центъра с надеждата да успея да заснема

красотата на града по залез слънце,

както и вечерта. Ето какво успях да свърша:
Катедралата:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Plaza de Espana:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Към момента на последния кадър вече минаваше 22 часа. Бях на крак и в движение цял ден, и в този момент това вече ми се отрази. С две думи бях скапан. Исках да хвана автобус до хостела и стърчах ли стърчах на спирката когато на края автобусът ме подмина като пътен знак. Таксита също нямаше, пък и какво ще се глезя… колко му е още 40 минути пеша. Мокър от дъжд не се бои. Това беше цената, която платих за вечерната разходка, но разбира се винаги бих я платил отново.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

 

Всички останахме възхитени от Севиля

Спокойно мога да кажа, че за мен лично това е един от най-красивите градове в Европа.

И все пак целта на това пътуване беше да открием един нов и непознат за нас свят. Желаехме да се докоснем до Северна Африка и вече беше крайно време да се отправим натам. По пътя си обаче щяхме да посетим една малка и много любопитна дестинация.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Гибралтар

се намира на средиземноморското крайбрежие на Иберийския полуостров, на около 15 км по морска линия от африканския бряг. Той е обграден изцяло от Испания, но представлява територия на Обединеното кралство Великобритания. Дължината на тази територия е едва 5-6 км и релефът е доминиран от скалата на Гибралтар.

Преминаването на границата беше сравнително бавно

и отне около час. Нещо, което не се вижда всеки ден – гибралтарски регистрационен номер:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Любопитен факт: въпреки, че Гибралтар е британска територия

автомобилното движение тук се извършва отдясно

Прекосихме града и паркирахме на един безплатен паркинг близо до лифта, който води към скалата:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Скалата на Гибралтар

Бяхме притиснати от времето, тъй като искахме да хванем сравнително ранен ферибот към Африка и ни предстоеше да преминем още 1 граница, както и да достигнем град Шефшауен в Мароко. Затова паркирайки колата започна едно ослушване и умуване как най-добре да процедираме.

С кола нагоре към скалата, която се явява природен парк, не може, тъй като достъпът е само за упълномощени автомобили. Пеша да тръгнем нямаше време, лифтът пък си беше скъп. На паркинга имаше една дузина хора, които предлагаха обиколка на скалата с бусче. Размислихме и на края решихме, че може би този вариант ще е най-добре за нашата ситуация. Цената беше прилична, още повече, че включваше таксата за посещение на природния парк, която всеки посетител така или иначе трябва да плати.

Качихме се в буса с още няколко други човека и се залъкатушихме по завоите нагоре.

Решението ни се оказа добро, тъй като шофьорът ни, Дилън, всъщност изпълняваше ролята на екскурзовод. Човекът наистина беше сладкодумен и ни разказа много за Гибралтар. Част на фактите ще споделя с вас между снимките.

Първата ни спирка беше една пещера, която в днешно време се използва като концертна зала. По време на Втората световна война тук е трябвало да се помещава напълно оборудвана болница, в случай, че градската бъде разрушена.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Още при първото ни слизане на територията на парка веднага се срещнахме с неговата най-голяма забележителност –

дивите маймуни

Те се разхождат свободно навсякъде и хич не се смущават от хората:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Този калпазанин нещо оглеждаше опаковката от чипс:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Някои са дори нахални:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Като цяло са големи симпатяги, но биха могли и да хапят, така че е редно да се внимава.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

И все пак да се снимам с тях отблизо не беше никак трудна задача 😉

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Маймуните са били пренесени от арабите от северните части на Мароко. Те са под закрилата на местната власт и се радват на прекрасни условия на живот – биват хранени по няколко пъти на ден, наблюдавани, обезпечени със здравни грижи и т.н. Маймуните живеят разделени на няколко групички. Дилън ни разказа интересна история, как преди няколко години за първи път през целия си живот видял как две от групите се сбили. Спречкването било доста кърваво и дори някои от туристите, които се оказали на неправилното място, пострадали. Сподели, че всички бягали надолу като за последно и оставили коли, багаж, и всичко, което имали.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар
С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

В Гибралтар живеят около 30 000 души. Всички говорят както английски, така и испански, макар училищното образование да е само на английски. Тази територия има важно стратегическо значение за контрола над Средиземно море в този участък, където се осъществява прехода към Атлантическия океан. Поради това за тази малка територия са водени множество войни и тя многократно е сменяла своите владетели. От 18-ти век, обаче, Гибралтар неизменно е част от Великобритания, като това не се променя и през Втората световна война. На референдум през 60-те години почти цялото население гласува за оставане в Обединеното кралство.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

Икономиката на Гибралтар се базира на три стълба: туризъм, банкови и финансови услуги, пристанищна и кораборемонтна дейност. Градът дава работа на около 20 000 испанци, които всеки ден идват на работа тук от околните области:

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

И за финал поглед към още едно любопитно място –

летището на Гибралтар

Това е единственото летище в света, което се пресича от автомобилен път. Поради малката дължина на пистата е и едно от най-опасните и трудни за кацане летища. Полети се извършват само от и до Великобритания.

С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар

След като разгледахме и това необичайно, но особено интересно кътче на Европа пропътувахме 20-на км до

град Алгесирас, откъдето тръгваше ферибота за Мароко

Пътувахме с много експресен ферибот, с когото акостирахме на африканския бряг след около 40 минути. Тази скорост обаче определено се усещаше по време на плаването, като на моменти се чувстваше сериозно ускорението и поклащането на кораба наляво надясно от вълните. Аз осъзнах, че не съм роден за мореплавател, защото ми стана лошо и се стараех да не върна обяда.

Слязохме от кораба вече на африканска земя.

Но нали не си мислите, че вече бяхме в Мароко? Всъщност корабът ни доведе до

град Сеута – испански анклав в Северна Африка

Прекосихме градчето и се отправихме към

граничния пункт с Кралство Мароко

Първият културен шок дойде непосредствено преди границата. В покрайнините на Сеута имаше някакъв бит пазар, където имаше само хора от арабски и африкански произход и навсякъде беше пълно с разни изгнили бракми и боклуци.

Мароко

Минахме испанския пункт сравнително бързо и достигнахме мароканска страна. Дадоха ни някакви листи за попълване и продължавайки напред разни мъже дойдоха и ги поискаха, заедно с паспортите. Направиха го толкова бързо и с такъв авторитет, че първоначално ги помислих за някакви граничари. Когато обаче почнаха да пишат по листите по капака на колата се усетих какво се случва. Излязох от колата и по най-категоричен и безцеремонен начин разкарах тези хитреци, които искаха да ни попълнят тези входящи листи срещу някаква „комисионна“

– Where are you from?
– Bulgaria
– Ooo, Stoichkov, Lechkov… (бяха по-възрастни мъже )

Айде няма нужда от такива услуги. Мога и без тяхна помощ да си попълня имената и номера на паспорта.

На пункта цареше пълен хаос.

Лявата ръка не знаеше какво прави дясната. Спрях с колата пред едно от гишетата и чаках известно време някой да ме удостои с внимание. Такова не получих, но някой ми посочи, че трябвало с паспортите да отида до една съседна постройка. Подадох паспортите там, започнаха да ги обработват, но като видяха, че сме група ме върнаха назад към едно друго гише. В това време други хора започнаха да гледат багажа. Върнах се назад, онзи митничар пък на развален английски тръгна да ме връща към първите.

Бях на половината път обратно, когато пък се показа един от първите митничари и обясни нещо на този, който ме връщаше. Айде пак обратно, и вече въпросният втори митничар прибра листчетата и постави печати в паспортите.

Върнах се при първите – „айде, готов си, продължавай“. Да, ама не баш. След 5 метра поискаха пак да отбием и се започна един обстоен преглед на целия багаж. След 10 – 15 минути дойде някакъв началник, който ни попита какво работим.

– Трима сме лекари, един е софтуерен инженер.

Той се разпореди на другите да приключват с проверката. На края остана последната бариера. Онзи пък ми искаше някакъв талон за колата. Добре, бе, хора…толкова ли е трудно един да ми кажете какво трябва да направя? Първо, второ, трето. Всеки нещо маха, айде давай и после „ама това къде ти е?“. Хайде пак обратно да ми направят и нещо като втори, марокански талон за колата. Показах на войника на бариерата талона и тогава пък се появи някакъв друг умник, който тъкмо застъпваше и нещо пак понечи да гледа паспорти и багажи. Добре, че се намери, кой да му каже, че вече сме проверени.

И така след всички тези неуредици най-сетне влязохме в Мароко….

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания или писани от Иван Стоянов – на картата:

Другата Испания и Иван Стоянов

Booking.com

Назад към Париж (7): Версай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме кратката почивка за нашия сайт с … новия световен шампион по футбол 😉 Случват се и такива неприятно неща като Франция – световен шампион, но пък ще ги поздравим с последната част от пътуването до Париж на Павлина и Вида.

То започна с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена, обиколихме както църквите в Париж, така и музеите.

Днешният финал, с който и поздравяваме Франция* за титлата, ще бъде в двореца Версай и неговите градини.

Приятно четене:

Назад към Париж

част седма

Версай

Дворецът Версай, Сhâteau de Versailles,

се намира на 20-тина километра от Париж. До него може да се стигне с велосипед, кола, влак, автобус… както решите. За да видим „пеещите градини“ на Версай, които са озвучени само в събота и неделя, ние отидохме с кола и после изгубихме повече от час, за да излезем от паркинга. Така че понякога общественият транспорт е за предпочитане.

Дворец Версай, Париж - Франция

Когато тръгвахме за своето пътешествие, не очаквах, че ще успеем да вмъкнем и Версай в програмата, та затова не бях чела предварително почти нищо. А това е хубаво да се направи, защото човек се зашеметява от огромната информация и картина. Имайте предвид, че

за да се разгледат и градините, и двореца е нужен един ден

А няма никакъв смисъл да се препуска из залите или да се погледне парка само от високо. Така че в случая моят съвет е: проверете предварително дали в конкретната събота или неделя фонтаните работят и си отделете достатъчно време, особено ако е слънчево.

Дворец Версай, Париж - Франция

Изчакахме на доста дълга опашка, за да можем да влезем и да си купим билети –

входът за парка е безплатен,

освен в дните, когато работят музикалните фонтани (обикновено вторник, събота и неделя от април до октомври).

Не забравяйте от касите да си вземете план на двореца и на градините, а също и всевъзможните брошури, които ще ви помогнат сами да се ориентирате. Аудиогидът е включен в цената – получавате го, влизайки в отделните групи зали. Има и апликации за мобилни устройства, чрез които с образ и звук имате възможност да „изследвате“ Версайския дворец, парка и дворците и градините на Трианон. Наоколо има безплатни тоалетни помещения, в които можете да откриете даже маси за преповиване на бебета, гардероб (задължителен за по-обемист багаж, бастуни, чадъри и остри режещи предмети), закусвални, кафенета, ресторанти, сувенирни щандове, можете да наемете велосипед или лодка – въобще всичко е в помощ и в услуга на посетителите, но без да е натрапчиво и гръмогласно. Можете да снимате на воля.

Та изчакахме ние реда си и златната „Порта на честта“ се отвори пред нас.

Дворец Версай, Париж - Франция

През ХVІІ и ХVІІІ век Версай е бил седалище на френските крале и на практика – неофициалната столица на Франция. Дворецът е построен на хълм и по заповед на Луи ХІV никоя от околните сгради на поданиците му не бивало да превишава нивото на Мраморния двор. Старите сгради на селището били премахнати, а новите построени по нови планове, одобрени от кралските архитекти.

Дворец Версай, Париж - Франция

И така ние започнахме своята обиколка – минавахме през зали, спални, музикални салони, фоайета, парадни стълбища… Невъзможно е да опиша всичко подробно, затова ето няколко фотоса:

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Това е

кралският параклис, Chapelle du château de Versailles,

органът и тавана му, макар и снимани от неподходяща, но единствено възможна за маршрута ни гледна точка. Някъде четох, че тук е свирил Моцарт като дете.

Place d'Armes, 78000 Versailles, Франция

Прочутата „Зала с огледалата“,

наричана още Огледалната галерия – с изрисувания таван, кристалните полилеи, седемнадесетте огромни огледала, отразяващи светлината на седемнадесетте прозореца, които гледат на запад към парка. За да стигне до нея посетителят трябва да мине през „Залата на мира“ и „Залата на войната“ – какъв ли точно символ е търсен? Проектирана и построена от прочутия архитект Жул Ардуин-Мансар и имаща за цел да илюстрира абсолютната власт на Краля Слънце, тя е 73 метра дълга, 13 широка и 12,5 метра висока. Трудно се снима цялата, особено с навалицата. Ходиш, гледаш, ахкаш…

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Тук Луи ХІV е приемал високопоставените си гости, но и представителите на народа, които са идвали да връчат петициите си. Тук са се провели тържествата за сватбата на Луи ХVІ с Мария Антонета. Тук през юни 1919 г. е подписан Версайския мирен договор.

А след това излязохме и пред нас се разстлаха

градините на Версай,

стигащи до хоризонта.

Дворец Версай, Париж - Франция

Паркът има множество тераси, които започват от подножието на двореца и водят надолу към Фонтана на Аполон и Големия канал, – с отдалечаването си те стават все по-ниски и така се открива прекрасна гледка. Цветни лехи, тревни площи, оранжерии, фонтани, изкуствени езера, всички те са сякаш продължение на дворцовата архитектура – над 1 400 водни съоръжения, над 400 скулптури.

Градината е проектирана около алеи, които са успоредни или перпендикулярни на централната ос, водеща от изток на запад, като на четирите кръстовища на главните алеи има четири фонтана, посветени на четирите сезона.

Водният партер с две симетрични езера е украсен със скулптурни групи, представляващи четирите главни реки на Франция и техните притоци, като мъжките алегорични фигури са реките, а женските – притоците.

Ето бронзовите фигури на река Сена и на река Рона.

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

Беше вече следобед и за да можем да обиколим повече места, се качихме на влакче. Не ни остана време за Малкия и Големия Трианон, но поне ги видяхме отвън. Слязохме при Големия канал и се разходихме наоколо. Звучеше музика, фонтаните пееха, водата се лееше, а слънцето приятно припичаше…

Дворец Версай, Париж - Франция

Ето фонтанът на Аполон,

богът-слънце, който кара колесницата си по небето и го осветява. Фигурите сякаш изплуват от дълбините и огрявайки новия ден, си играят с водните струи. За Луи ХІV Аполон е богът, който управлява космоса, и затова го възприема като символичен израз на своята собствена власт.

Дворец Версай, Париж - Франция

В парка има и малки горички, оформени с фонтани, вази и статуи, където са се разхождали крале и придворни. Тези зелени острови са обградени със стени, обвити с пълзящи растения, и до тях се достига по дискретни пътечки. Създадена е сложна система от водоскоци, предназначена за празниците, които кралете са си устройвали, заедно с фойерверки, балетни и театрални постановки, турнири. Днес се наричат Празници на водата и със сигурност можете да ги видите в неделя, а понякога през лятото се организират и нощни шоута на фонтаните, подсилени със зрелищни лазерни ефекти.

Дворец Версай, Париж - Франция

В един от тези кътове е

„Отвличането на Прозерпина от Плутон“

– скулптура в центъра на колонадата. Под арките от разноцветен мрамор има водоскоци, чиито води се спускат в канал, обграждащ вътрешното пространство.

Дворец Версай, Париж - Франция Дворец Версай, Париж - Франция

По-голямата част от градините на Версай са забранени за кучета и велосипедисти, но затова пък има обособени зони за пикник. След като се разходихме на воля, дойде време да се прибираме.

Дворец Версай, Париж - Франция

Когато си тръгвахме, сенките вече бяха дълги, а работното време изтичаше. Това беше един прекрасен ден на чист въздух, изпълнен с красота и музика.

Дворец Версай, Париж - Франция

Кралят Слънце сочеше

напред към Париж. Довиждане, Версай!

Дворец Версай, Париж - Франция

И отново сме в Париж. Остана ни още малко време в този прекрасен град.

Дворец Версай, Париж - Франция

А той е голям, маршрутите са много и най-различни. Разказах ви за моите. Върнах се назад към Сена и златните отблясъци по реката, към кейовете и букинистите, към тесните криви улички на Монмартър, към шикозните авенюта, към бляскавите витрини и малките магазинчета, към кафенета, бистра, ресторанти, към градини, църкви и музеи …

Сега е време вие да стегнете багажа и да тръгвате. Надявам се, че съм ви била полезна. Някой ден ще ви последвам…

Така че – напред към Париж!

Има? още – очаквайте пътуването назад 🙂

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Нощувки близо до Двореца във Версай:



Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:


Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!



Booking.com

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел.

Приятно четене:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия

Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел, Холандия. За ориентир към него някои посочват Хенгело, друг по- голям град в региона, който е отдалечен от Твикел на няколко километра. Заради това, че мястото е една от забележителните туристически атракции в региона, който почти няма с какво друго да се хвали, до Твикел може да се стигне с автомобил, с велосипед или пеша, в зависимост от предпочитанията и разбира се от мястото, на което се намирате. Местността е обозначена на всички карти.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

От Алмело до замъка Твикел ние стигнахме с велосипеди за около 40 минути по маршрут през Борне, Борнербрук и Делден.

Kasteel Twickel, Twickelerlaan 7, 7495 Ambt Delden, Нидерландия

 

Късната пролет в Холандия беше суха, топла и слънчева. По небето се гонеха меки и бели облачета, които се опитваха да се слеят, за да предизвикат дъжд. Над пътя, който се губеше в далечината между фермите се вдигаха вихрушки прахоляк. В делничните дни движението между селищата е неинтензивно, което предразполага към спокойствие и релакс.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Замъкът се намира в покрайнините на Делден,

скрит е в гора, около него е прокопан по обичаен за холандската инфраструктура канал, който го опасва от всички страни и се разлива в широко изкуствено езеро. Каналът или този дълбок ров около замъка пълен с кална вода, прави достъпа до сградата невъзможен.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

 

В древността това е било едно естествено укрепление, над което се протяга само един малък мост, отвеждащ до замъка или по точно до централната му порта. От двете страни на портата стопаните на имението предвидливо са разположили топове за посрещане на неканени гости. И до днес те са там, единствено с атракционна цел, разбира се.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Сградата на замъка няма общо с обичайната ни представа за замъци, изградени с разточителен разкош, с издигнати високи кули в небето или с бойници. Твикел е изграден в стила на ранния Ренесанс, както почти всички замъци в Холандия. Над парадния му вход е разположен герба на фамилията, построила сградата в средата на 14 век. Над него е изобразено библейското Дърво на познанието с увита около стеблото му змия, а в ляво и дясно от парадния вход има статуи на Адам и Ева.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

По- голям интерес обаче представлява едно друго дърво, изрисувано в предверието на сградата и това е родословното дърво на замъка. То започва от изграждането му през 1347 година и проследява през вековете до днес собствениците на имението, които са се раждали и умирали във времето, на което ням свидетел 7 века е била тази каменна обител. Замъкът Твикел е бил собственост на семейство Ван Твикело от 14 до 16 век. До 17 век- на семейство Ван Рейсвелт. В епохата на класицизма през 17 и 18 век собственици на имението вече са семейство Ван Васернеер Обдам. В Твикел през 19 и 20 век живеят семейство Ван Хеекерен ван Васернеер. В наши дни за собствеността на имението се грижи една едноименна фондация „Твикел”. Последният аристократ и собственик на замъка Граф Рюденхаузен умира през 2010 година.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Във вътрешността на замъка индивидуално посетители не се допускат. Това е възможно само при предварителна уговорка и след събирането на група хора, която посещават замъка с определена културна или изследователска цел: концерт, благотворителен търг, исторически възстановки на миналото, изследователи на бита и обичаите в региона и т.н. Снимането във вътрешността на сградата също не е позволено.

Твикел, Холандия

 

Старинната сграда остава встрани от интереса на туристите и фотообективите поради още една причина: това са градините, принадлежащи на имението и разположени от всичките му страни. И точно заради своите градини и паркове замъкът Твикел е придобил славата на едно от най- известните аристократични имения в Холандия.

Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия Твикел, Холандия

 

Постепенно от средата на 17 век е започнало изграждането на красивия зелен околен свят и така за няколко века са създадени градините и парковете, които могат да бъдат разгледани днес в цялата им прелест всекидневно от месец май до месец октомври от 10 до 17 часа. За целта се плаща такса от 5 евро.

Твикел, Холандия Твикел, ХоландияТвикел, Холандия

 

 

Продължението:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2)

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

 Холандия

 

През Иран с Опел (7): Исфахан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,  а за последно минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз.

Днес на ред е нак-красивият ирански град – Исфахан.

Междувременно дойде една приятна новина – настоящият разказ, във вариант на руски, е спечелил втора награда в конкурс на руския сайт http://www.awaytravel.ru/. Честито на Валентин!

Сега: приятно четене: 

През Иран с Опел

част седма

Исфахан

Исфахан е третият по големина град в Иран с население 1,75 милиона души. Основан e през 3-ти век преди новата ера. Той е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сафавидите през периода 16-ти – 18-ти век. Исфахан е разположен в централната част на страната, на 1580 метра надморска височина. Тук са някои от най-значимите забележителности в Иран. Великолепните архитектурни обекти на ислямската култура са построени през периода 11-ти – 19-ти век. Много от сградите са покрити с глазирани сини керамични плочки с мюсюлмански орнаменти.  

Площадът на имамите

е „визитната картичка“ на Исфахан. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Плащадът на имамите Плащадът на имамите[/caption] Иранците твърдят, че с размерите си 512 метра на 163 метра това е втория по големина площад в света (след Тянанмън в Пекин). Старото му наименование е „Накш-е Джахан“, което в буквален превод означава „Модел на Света“. Това име дава основание на френския поет Рение да нарече Исфахан „половината свят“.

Джамията на имамите

е една от най-забележителните сгради в Исфахан. Разположена е в южния край на едноименния площад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Джамията на имамите Авторът пред Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно) Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Интериор в Джамията на имамите Интериора в Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Интериор в Джамията на имамите Интериора в Джамията на имамите[/caption]

Дворецът Али Капу

е разположен в западната част на площада. Интериорът в залите на двореца не можа с нищо да ме впечатли. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворецът Али Капу Дворецът Али Капу[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворецът Али Капу Дворецът Али Капу[/caption]  

Джамията Шейх Лотфоллах

се намира в източната част на Площада на имамите. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Джамията Шейх Лотфоллах Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Джамията Шейх Лотфоллах Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   Наричат Исфахан „скъпоценният камък“ на Персия. Смята се, че той е един от най-красивите градове в ислямския свят. Релаксиращата му атмосфера се дължи не само на великолепната ислямска архитектура но и на многото градини и паркове. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Впечатляващ е дворцовият комплекс от 17-ти век

Чехел Сотун

(в буквален превод „Четирдесет колони“). Той включва голям парк, шадравани, дворцова сграда, музейна експозиция. Построен е от шах Аббас II и се използвал за официални приеми и забавления. Многобройните пана от керамични плочки отразяват радостта от живота и любовта, а така също и исторически събития. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]  

В двора на Чехел Сотун

двадесетина майстори на приложните занаяти изработваха и продаваха най-различни произведения. Удоволствие беше само да се наблюдава тяхната усърдна работа над изящните сувенирни изделия. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Майстори на приложните занаяти Майстори на приложните занаяти[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Майстори на приложните занаяти Майстори на приложните занаяти[/caption]  

В Музея на съвременното изкуство

бяха изложени предимно модернистични картини, от които нищо не можах да разбера. Запомних го и с това, че беше най-скъпият музей, който посетих в Иран. Входната такса от цели 2 лева, е 5 пъти повече от стандартните входни такси за тамошните музеи и забележителности. Единствено вътрешният двор на сградата създаваше приятна атмосфера [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Музей на съвременното изкуство Музея на съвременното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Музея на съвременното изкуство Музея на съвременното изкуство[/caption]

В  Природо-научния музей

имаше доста интересни експонати [caption id="" align="aligncenter" width="553"]В Природо-научния музей В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="553"]В Природо-научния музей В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В Природо-научния музей В Природо-научния музей[/caption]   Музеят с произведения на декоративното изкуство  си заслужаваше посещението. Разглеждането на експонатите доставяше истинско естетическо удоволствие. [caption id="" align="aligncenter" width="567"]Музей на декоративното изкуство Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="587"]Музей на декоративното изкуство Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602"]Различни експонати в Музея на декоративното изкуство Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]  

Многобройните паркове на Исфахан

са чудесно място за отдих. Жителите на града с удоволствие си почиват и обядват върху зелените площи. Други пък практикуват любимото си хоби. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В парковете на Исфахан В парковете на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В парковете на Исфахан В парковете на Исфахан[/caption] Има какво да се види и в останалата част от града. Заслужава си разходката по

централните булеварди

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В централната част на Исфахан В централната част на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В централната част на Исфахан В централната част на Исфахан[/caption] Разглеждайки архитектурните и исторически забележителности на Исфахан не бива да забравяме, че той е и

голям индустриален център

Тук СССР е построил металургичен комбинат за добив на стомана и завод за производство на самолети по лиценз на съветските „Ан“. Изградена е голяма нефтена рафинерия и завод за производство на ядрено гориво за АЕЦ. В града има експериментален ядрен реактор. Произвеждат се изделия от текстил и персийски килими. В района на базара е разположена

Петъчната джамия (Масджид-е Джаме)

Тя впечатляваща със своите размери и с интериора си. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption] Не може да се пропуснат историческите каменни мостове над река Заянде, която през август вече беше пресъхнала. Най-красив и величествен е

моста  Хаджу

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"]Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption]  

Мостът Пол-е Си-о-Се

е най-натоварен и свързва историческата стара част с новите квартали на града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="584"]Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   Не пропуснах да „хвърля поглед“ и на новата част от града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Новата част на Исфахан Новата част на Исфахан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Новата част на Исфахан Новата част на Исфахан[/caption]   По мое мнение, Исфахан е най-красивият град в Иран и един от трите града, които ми харесаха най-много при тазгодишното ми пътешествие на Изток (другите два са Батуми в Грузия и Арменската столица Ереван).     Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg     Други разкази свързани с Иран – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

През Иран с Опел (1): Историческо въведение

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран

Приятно четене:

През Иран с Опел

част първа

 Историческо въведение

Ислямска република Иран:

добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

 

След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.   За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза. [caption id="" align="aligncenter" width="431"]Иранската виза в паспорта ми Иранската виза в паспорта ми[/caption]

Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата 

  За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.   Иран е най-голямата държава в Близкия изток.   С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали Солени пресъхнали езера в ИранСолени пресъхнали езера в Иран

     

           

Иран граничи:

на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.

Населението на Иран

от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България. По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading