Tag Archives: Дзиуджайгоу

Източен Тибет (1): От Сининг до Дзюджайгоу

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Красен започване едно пътуване из Източен Тибет в Китай. Приятно четене:

Източен Тибет

част първа

От Сининг до Дзюджайгоу

Тибетската планинска земя (Тибетското плато),

най-високата територия на планетата, винаги е привличала със своята необятна девствена красота, с високите си планини и голямата надморска височина, с безкрайната зелена степ, тъмносиньо небе и ярки бели облаци, както и с културата и живота на местните жители. Затова, когато дойде и това лято на 2017 година, ние отново се насочихме натам, една година след първото ни пътуване в Тибет. Този път пътуването беше по-дълго, или по-точно, бяха два маршрута, свързани в едно пътуване. Двата маршрута обхващаха съответно двете основни провинции, включващи Източен Тибет: провинциите Чинхай и Съчуан. Западен Тибет – това е “класическия Тибет” – Тибетския автономен район, неговата столица Ласа, Хималаите и всички останали околности в района. Но това е само 50% от територията на целия Тибет, останалите 50%, Източен Тибет, са разпределени в китайските провинции Чинхай, Гансу, Съчуан и малка част от Юннан. И въпреки, че Източен Тибет не е “класическата” (поне според доста хора) част на Тибет, тази територия в никакъв случай не е “по-малко тибетска”, дори напротив, именно поради това, че не е толкова известна, там туризма все още не е толкова развит, и много места в Източен Тибет са със своята оригинална запазена девственост.

Културно и исторически

Тибет се дели на три основни части:

  • Ю – Цанг (в Западен Тибет),
  • Амдо – на североизток, и
  • Кхам – на югоизток.

Освен тези три региона, към Тибет има и други по-малки региони, като кралство Бутан, Ладакх в Индия и други.

И този път

нашите два маршрута бяха в регионите Амдо и Кхам

Съответно ние бяхме двама гидове, водещи двете групи по двата маршрута – аз и Винсънт (A Bin), аз – българин, той – китаец. Двете пътувания бяха планирани да бъдат self – driving, тоест – сами да наемем автомобили и да возим хората от групите. Двете начални точки на маршрутите бяха определени – на първия маршрут – град Сининг, столицата на провинция Чинхай, и на втория маршрут – град Чънду, столицата на провинция Съчуан. И след дългата предварителна подготовка, най-накрая времето за отпътуване дойде.

Началната дата и място на първия маршрут бяха определени –

4 август вечерта, среща в Сининг

Всеки щеше да дойде дотам по различни начини – някои със самолет, други с влак, трети с друг транспорт, или от други места. Аз тръгнах натам от Шенджен с влак, на 3 август сутринта. Винсънт вече беше пристигнал в Сининг още същия ден, скоро там пристигнаха и други от групата. А аз след като преминах с влака през половината Китай (Шенджен – Гуанджоу – Чанша – Ухан – Джънджоу – Сиан – Ланджоу), вечерта на 4 август пристигнах в Сининг, заедно с още една жена от групата – Дзиенканг (Jiankang).

Винсънт ни посрещна, оставихме си багажа в хотела, и всички се събрахме в ресторант да отбележим началото на пътуването.

гара Сининг,Xining, 西宁 – Китай

гара Сининг

Сининг (Xining, 西宁,на тибетски ཟི་ལིང)

е голям град, с над 2 200 000 жители, разположен на около 2200 м надморска височина. Основното му население се състои от китайци Хан, мюсюлмани Хуей, тибетци и монголци. В града има модерни сгради, небостъргачи (макар и не много високи), молове, нова бляскава железопътна гара, обслужваща и обикновени, и скоростни влакове, има и доста джамии заради мюсюлманското му население. Заради голямата надморска височина лятото е приятно и прохладно, а зимата – често сурова и студена, понякога с температури под – 30 градуса.

Сининг е удобна изходна точка за тибетските земи

на юг, Западен Китай, и монголските територии на север.

Ние се настанихме в хотел близо до новата гара. Хотелът беше само за китайци (много хотели в цял Китай не са регистрирани да приемат чужденци, заради по-ниските такси, и този беше един от тях), затова аз влизах и излизах покрай рецепцията набързо заедно с другите китайци, без да се регистрирам, и без да поглеждам към персонала.

И същата вечер, на 4 август, се събрахме на вечеря цялата група: аз, Винсънт, Дзиенканг (тя е от етноса Тудзя, от средните части на Китай), семейство Донг (майката, бащата и сина им – 12 годишно момче), една възрастна, но много спортна двойка Сян Фан и жена му Сиу Лан, две учителки А Чинг и Чи Чи и едно младо момиче Фандзъ от племето Яо (от северните части на провинция Гуандонг). В последния момент настъпиха промени по наемането на автомобили под наем, затова Винсънт намери един малък бус, заедно с шофьора му, и така щяхме да тръгнем на път, на другия ден.

5 август

На следващия ден, 5 август, дойде и момента на отпътуването към Тибет. Шофьора дойде с буса рано сутринта пред хотела, натоварихме багажа и тръгнахме. Самия шофьор се оказа много добър професионалист по такива пътувания, и беше много приятна и атрактивна компания – казваше се Ма Лонг, монголец. Този ден ни предстоеше дълъг път на юг – югоизток. Напуснахме Сининг, в началото вървяхме по магистрала, която изкачи едно било до около 3000 м височина и слезе до голямата

река Хуанхъ – Жълтата река,

една от емблемите на Китай. Тя извира дълбоко от вътрешността на Тибет, и тук някъде на около 2000 м височина я пресякохме, край един неин малък язовир и прекрасна гледка на дълбокия пролом, през който тя тече.

река Хуанхъ – Жълтата река, Тибет, Китай

После продължихме малко извън магистралата, през един тесен каньон, по един обикновен планински път, но на едно място той беше затрупан от паднали камъни, и трябваше да се върнем отново до магистралата. Скоро стигнахме до

Ребконг (на китайски Tongren, 同仁,ཐུང་རིན་རྫོང་།,)

тибетски град, разположен на около 2 800 м височина, известен като родно място на най-бележитите тибетски художници. Поради сравнително малката надморска височина, там има доста обработваеми площи с подобни на пшеница култури, където ние спряхме за почивка и си правихме снимки.

Оттам продължихме все нагоре и накрая стигнахме до едно

село Guashize,

на около 3 400 м височина да обядваме.

Китайска храна, Китай

Хапнахме малко местни деликатеси от яково месо и други, и продължихме нататък. От това село започваха необятните тучни зелени степи, покриващи обширни територии от Тибет.

Тибет, Китай

Скоро прехвърлихме един проход на 3 600 м височина, където спряхме за снимки, след това постепенно слязохме отново докъм 2 800 м височина – до градчето Лабранг (Labrang, 夏河)и спряхме до неговия известен

манастир Лабранг (拉卜楞寺,བླ་བྲང་བཀྲ་ཤིས་འཁྱིལ་)

Не влязохме в самия манастир, понеже времето ни беше ограничено, а и тепърва ни предстояха доста други манастир по пътя. Вместо това се качихме на една поляна над шосето, откъдето се откриваше чудна панорама към манастира и планините зад него – отново за снимки.

манастир Лабранг (拉卜楞寺,བླ་བྲང་བཀྲ་ཤིས་འཁྱིལ་) - Тибет, Китай

Времето не беше особено благоприятно, през по-голямата част от деня беше облачно, скоро започна и да вали. Затова бързо слязохме от поляната и продължихме по пътя, през долини, била, проходи, покрити изцяло с тучни зелени степи. Следобяд бяхме принудени да спрем край едно друго село поради сериозно задръстване – някакъв тир се беше развалил и беше запушил и без това тясното шосе по което пътувахме. Имаше доста автомобили, както на местните тибетци, така и на многото ваканционно пътуващи китайци. В това задръстване се забавихме повече от два часа, докато се стъмни. Накрая, вече доста късно вечерта, пристигнахме и до нашата дестинация за този ден –

Тактсанг Ламо (Taktsang Lhamo, 郎木寺,སྟག་ཚང་ལྷ་མོ་),

на около 3380 м височина.

Тактсанг Ламо е малко тибетско градче, разположено така, че точно през центъра му се пресичат границите на провинциите Съчуан и Гансу, а наблизо минава и границата на провинция Чинхай. Известно е с двата си манастира: Кирти в Съчуанската част, и съседния Сертри в Гансу. И двата манастира се намират в южните покрайнини на градчето. Сертри е по-големия, с повече сгради, а Кирти е по-малък, но забележителен със съседните пещери Ламо, превърнати в будистки храмове. Всичко това е превърнало градчето в туристическа дестинация, и го е оформило като старинен град с много хотели, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Ние пристигнахме там по тъмно, и след като се настанихме в хотела, отидохме в близкия ресторант на богата вечеря.

6 Август

На другия ден – 6 август, дъждът беше спрял и ние се надявахме на по-благоприятно време. Поради голямата надморска височина времето беше приятно и прохладно, около 15 – 16 градуса. След закуска отидохме първо до

манастира Сертри,

на около 10 мин път от центъра на градчето. Там обикаляхме между храмовите сгради, тибетските ступи и молитвени колела, после слязохме пак в центъра и отидохме до другия манастир Кирти, но директно към

пещерите Ламо

Те са разположени в югоизточния край на градчето – оттам започваше една планинска долина, покрита с вековна иглолистна гора, подобна на нашите смърчови гори в Родопите.

Манастир Сертри – Тибет, Китай

Манастир Сертри – Тибет, Китай

Манастир Сертри – Тибет, Китай

Манастир Сертри – Тибет, Китай

Пещерите Ламо – Тибет, Китай

Пещерите Ламо – Тибет, Китай

Към обяд

напуснахме Тактсанг Ламо и продължихме

нататък към следващата дестинация – степите на Дзойге

Времето отново започна да се влошава и скоро пак заваля дъжд. За този ден пътя ни не беше дълъг, само около 150 км. След около час придвижване по шосето стигнахме до обширно открито степно пространство –

степите Дзойге (Zoige, 若尔盖,མཛོད་དགེ་རྫོང༌།),

разположени на около 3 450 м височина. Те са съвсем равни и плоски, за разлика от степите по околните планини. Прорязани са от много извиващи се реки и потоци, както и някои малки езера, най-известното от които е

Цветното езеро (Flower lake, 花湖)

А край шосето има много разположени номадски шатри, предлагани за нощувка, с коне за яздене като атракция, малки ресторантчета и сергии със сувенири.

Ние спряхме край един от малките лагери с шатри, наехме два коня за около час и започнахме да се снимаме с тях и да ги яздим, всеки по реда си, най-вече жените.

На кон край Цветното езеро (Flower lake, 花湖) - Тибет, Китай

На кон край Цветното езеро (Flower lake, 花湖) - Тибет, Китай

Край Цветното езеро (Flower lake, 花湖) - Тибет, Китай

Скоро обаче времето се влоши сериозно, беше почти спряло да вали, но сега заваля отново, при това стана доста мрачно, с далечни мълнии насред откритата степ. Затова оставихме конете, влязохме в буса и продължихме нататък по пътя всред проливния студен съжд.

Накрая стигнахме и до едноименното градче Дзойге и се настанихме в хотела там. Чак вечерта дъжда спря и дори за малко се показа залязващото слънце със синьо небе. Излязохме на кратка разходка по степта извън градчето и се снимахме със стадо якове.

Беше доста хладно, направо студено, с остър пронизващ вятър. След това се прибрахме за вечеря в близкия ресторант.

7 август

На следващия ден, 7 август, ни предстоеше да слезем до по-ниско разположени места, и по-специално до

резервата Дзиуджайгоу (Jiuzhaigou, 九寨沟),

една от най-главните туристически атракции в цял Китай. Още от сутринта времето продължаваше да бъде лошо, почти през цялото време валя дъжд. Ние тръгнахме, спряхме за малко до един паметник на комунистите от така наречения „Дълъг марш“ (на български е прието Дълъг поход или Дългия поход на Мао – бел.Ст.), които са минали през тези степи през 30-те години на 20 век, и много от тях измрели от глад насред суровата пустош. След това продължихме, постепенно достигнахме 3 850 м височина, където насред един превал имаше разклон и много шатри и сергии, разположени край него.

Оттам започна дълго и постепенно спускане все по-ниско към долините на няколко реки в района, все сред дъжд, макар и слаб. Минахме край тибетското селище Сонгпан, но не спряхме там, а продължихме нататък. Скоро навлязохме в планините Мин, ограждащи Тибетското плато откъм изток – североизток, прорязани от дълбоки проломи, с върхове, издигащи се на места над 5 000 м височина. Степите постепенно се замениха от иглолистни гори, пейзажа заприлича на нашите Рила или Пирин. След като прехвърлихме последния проход, започнахме дълго спускане надолу, в дълбока долина с много стръмни склонове. Иглолистната гора постепенно се смеси с широколистна. Скоро най-долу стигнахме до едно курортно селище с много хотели, ресторанти и всякакви атракции – това беше

курорта Дзиуджайгоу,

на около 1 980 м височина. Оттам започваше и едноименната долина – резерват, като странично разклонение на пролома, по който слязохме. Дъждът спря, долу в ниското беше топло и дори махнахме якетата и останахме по фанелки с къси ръкави. Винсънт и шофьора Ма Лонг отидоха да търсят подходящ хотел, а ние, всички останали, влязохме в резервата през централния вход, плащайки входната такса.

От вътрешната страна на входа тръгват автобусни линии по шосетата, които следват долината, първо по нейната основна отсечка, наречена

Шуджън (Shuzheng valley, 树正沟)

Ние първо се качихме до горния й край, където две други долини отгоре надолу се събират заедно, там сменихме автобуса за източната долина, наречена

Дзъчава (Zechawa valley, 则查洼沟)

и с втория автобус се изкачихме до най-високата точка –

Дългото езеро,

разположено на 3 100 м височина.

Дългото езеро – Тибет, Китай

Дългото езеро – Тибет, Китай

През цялото време всичко беше претъпкано с народ – както автобусите, така и по специално направените дървени алеи, извън които не беше позволено да вървим. И всичко това съпроводено със все по-силен дъжд, колкото по-нагоре се изкачвахме. Когато пристигнахме на Дългото езеро, дъжда за малко почти спря, аз си бях забравил дъждобрана и мислех, че наистина нямаше да има нужда от него. Но малко по-късно отново заваля, този път почти порой, и то студен. Добре, че сред тълпата от туристи с чадъри и дъждобрани имаше един, който продаваше дъждобрани, и успях да си купя един. Още в началото всички от групата се разпиляха в различни посоки и се смесиха с навалицата, ние останахме само аз, Дзиенканг и Фандзъ.

Слязохме до

Цветното езеро

То наистина беше много красиво, с различни цветни оттенъци по дъното му, с кристално чиста вода, а в дъжда и мъглата, обвили склона и мрачната иглолистна гора, наистина изглеждаше почти мистично (ако се абстрахираме от туристическата блъсканица)

Цветното езеро – Тибет, Китай

Цветното езеро – Тибет, Китай

После с автобуса отново слязохме до разклона на двете долини и оттам – малко по-надолу по основната долина Шуджън, до

водопада Нуоръланг (Nuorilang waterfall, 诺日朗瀑布)

– един наистина красив водопад, не много висок, но с много разклонения, падащи между дърветата и скалите наоколо.

водопад Нуоръланг (Nuorilang waterfall, 诺日朗瀑布) – Тибет, Китай

водопад Нуоръланг (Nuorilang waterfall, 诺日朗瀑布) – Тибет, Китай

водопад Нуоръланг (Nuorilang waterfall, 诺日朗瀑布) – Тибет, Китай

Отново се върнахме на центъра, където долините се разклоняват, и тръгнахме този път с друг автобус по

югозападната долина, наречена Ръдзъ (Rize valley, 日则沟)

Искахме да стигнем до най-високата точка и на тази долина, където според картата има „Първична девствена гора“. Но автобуса стигна само до средата на долината и там пътя беше затворен нагоре заради дъжда.

Цзючжайгоу, Jiuzhaigou Xian, Aba Zangzuqiangzuzizhizhou, Sichuan Sheng, Китай, 623400

Все пак обаче имахме възможност да видим няколкото невероятно красиви езера, разположени по долината –

езерото Бамбукова стрела,

езерото Бамбукова стрела – Тибет, Китай

езерото Панда

Езеро Панда – Тибет, Китай

и Петцветното езеро

– с толкова кристално чиста и прозрачна вода, че цялото дъно, осеяно с отдавна паднали дървета, се виждаше ясно, все едно няма вода. Само капките от дъжда и лекия синкав нюанс издаваха присъствието на водата в езерото.

Петцветното езеро – Тибет, Китай

Петцветното езеро – Тибет, Китай

Малко по-надолу по долината имаше и още един водопад –

Перления водопад,

отново с много разклонения, а водата над него течеше направо през самата гора, чиито дървета растяха направо от водата.

Перления водопад – Тибет, Китай

В този момент и представа си нямахме, че сме едни от последните посетители, видели всички тези красоти…

Времето напредна и ние хванахме последния автобус надолу обратно до входа на резервата.

Скоро дойдоха Винсънт и Ма Лонг, и всички заедно отидохме до хотела, който те бяха избрали. Хотела се оказа на едно доста оживено място, пълно с ресторанти, барове и атрактивни заведения за тибетски фолклорни изпълнения. Дъжда най-накрая също спря и дори се показа синьото небе, малко преди слънцето да залезе.

Дойде и вечерта. Част от групата решихме да отидем на едно такова

тибетско фолклорно изпълнение,

включващо и вечеря. Когато отидохме, там традиционно ни посрещнаха, дадоха ни една хада (тибетски шал, свързан с гостоприемство и благословение), снимаха ни до една ступа и влязохме вътре в къщата. Сервираха ни тибетски ястия – млечен чай, тсампа (сладки меки топчета, направени от местен вид брашно), а след това – ястия с яково месо.

Две тибетки и брата на едната от тях започнаха да ни забавляват, да ни учат на техни изрази като „Ташиделек” (поздрав – благословение), “Яласо” (тибетски възглас при песни и танци) и др., а след това поканиха мен и още няколко посетители да танцуваме тибетски танц, който като повечето техни танци включва много махане с ръце. Накрая излязохме на двора и завъртяхме в кръг едно весело тибетско хоро (за разлика от нашите хороводи, където ние се хващаме за ръце в една дълга верига, при това тяхно хоро те се хващат най-често за рамената и се движат като „влакче“ във въртяща се колона). Накрая се прибрахме в хотела.

Очаквайте продължението
Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

В района на Цзючжайгоу може да се спи и по специални оферти:



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com