Tag Archives: Диарбекир

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция – историята на едно пътуване с Ауди

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно, бих казал епично, ако не мразех англицизмите, пътешествие заедно с Любо. Тръгваме за Иран и Ирак! Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част първа

Пътят на изток през Турция

Краят на Май наближаваше и дългоочакваното пътешествие на изток към непознати за нас земи най-накрая дойде. Всички приготовления бяха направени, карнета и визите налице, а групата готова за тръгване.

В късния следобед на 22-ри май след работа се натоварихме в натъпканата с багаж кола и потеглихме на изток.

Дестинацията – Иран, а за десерт и Северен Ирак.

Тези земи от няколко години са ми в полезрението и най-накрая дойде момента за реализацията на това пътуване. Идеята беше да отметнем едни 400 – 500 км + една граница и да нощуваме нейде в шубраците около Истанбул. Тези километри щяха да са от голяма помощ съдейки по ограниченото време, с което разполагахме за това пътешествие.

Пътят до границата се изниза бързо.

На Капитан Андреево нямаше много наплив

и също минахме доста скоростно. Вкарахме 50 турски лири в стикера за магистрални такси и поехме в посока третия мост над Босфора, на север, от който бях харесал една горичка за нощувка. Макар и с не малко отклонение този мост спасява от неспирния и никога непредвидим трафик на Истанбул.

По късна доба се озовахме в борова горичка, която изобщо не загатваше близостта на мегаполиса. Макар и малко мръсничко мястото беше доста добро за нощувка. Предлагаше уют и симфония от птичи песни. Разпънахме лагера и софрата, и прехода от забързаното ежедневие към предстоящото пътешествие започна!


Ден 1
Ден за строг транзит. Трябваше да се опитаме да минем колкото ни позволяваха пътищата повече километри на югоизток. Странното беше, че турците бяха завършили третата си магистрала от азиатската страна, но системата, която бяха въвели за таксуване не беше автоматична, а се плащаше кеш на 2 места, което мен много ме учуди при положение, че турците се стремят да облекчават трафика.

На магистралата между Истанбул и Анкара имаше ремонт,

който го помня още от преди 2 години и движението беше отбито през обходен маршрут. Това внесе известно забавяне, но нямаше как. В ранния следобед

минахме покрай Анкара транзит

и хванахме пътя към Кайсери. Удивителни са огромните жилищни комплекси пръснати в покрайнините на Анкара просто ей така сред ливадите в нищото. Такъв тип строителство ни направи впечатление около доста големи турски градове.

След Анкара пътят макар и с две ленти в посока стана доста бавен поради засиления трафик и многото населени места, през които преминаваше. Не можахме да минем планираните за деня километри и малко преди мръкване разпънахме палатката на едно

прилично местенце малко преди Кайсери

сред няколко бадемови дръвчета. Макар и с повечко трънаци мястото предлагаше просторна гледка и относително спокойствие. А най-важното беше, че гадните дразнители комарите ги нямаше, което беше доста добре.
Ден 2
В ранна доба се измъкнахме от спалните чували и след стабилна закуска потеглихме

в посока планината Немрут

Турция е интересна страна за пътуване. Дори и самият път ти предлага интересни гледки, особено в анадолското плато.

Спряхме за бърз обяд на идеално място за палаткуване, но уви не беше още време за такива дейности.

Наближавайки Немрут пътят стана изключително стръмен

На първа предавка натоварената кола се бореше с наклона, а в предното стъкло се виждаше само небето. И така няколко километра, което си беше доста кофти. Иначе самата

планина Немрут

е впечатляваща. Има източна и западна тераса, които са отрупани с характерните каменни глави на богове. Мястото е доста мистично и интересно.

По обратния път на 1-ва предавка и изправен на педала на спирачките мотора сърдито ревеше, а миризмата на феродо беше неизбежна. Отвратителен път! Твърде дълъг е този наклон.

Немрут, Турция
Немрут, Турция
Немрут, Турция
Немрут

Отправихме се в посока

Диарбекир

и на около 50 км преди града разпънахме бивака скрити в нощната тъмнина на една поляна точно до главния път като само светлините от челниците мъждукаха в нощта. Чудесно място макар и доста открито.

Ясното небе беше отрупано с безброй ярки звезди, а обстановката навяваше спокойствие. Имаше някаква цистерна за вода, на която позиционирахме соларния душ и се изкъпахме, което си беше истински лукс.

На следващия ден

езерото Ван и границата с Иран ни зовяха!

Ауди край Диарбекир, Турция
Ауди край Диарбекир, Турция


Ден 3
Тихият тътен от нощния трафик по близкия главен път не спря цяла нощ, но не беше дразнещ, а някак унасящ и сънят беше пълноценен, така че в ранна утрин се измъкнахме от спалните чували.

Беше прекрасна майска утрин

Слънцето тъкмо се подаваше иззад околните хълмове и цялата тази картинка навяваше спокойствие. Може би това беше първата сутрин, в която лично аз успях да се откъсна от градското ежедневие, което вече беше далеч в България. Потеглихме към

Диарбекир – кюрдската столица

Минахме транзит през града в ранната утрин. Изглеждаше уреден и голям град с добра инфраструктура, нови жилищни кооперации и разрастващи се квартали (или поне това видяхме ние). В края на града заредихме бензин. Интересното беше, че за първи път благодарение на ниската стойност на турската лира

горивото беше по-евтино отколкото в България,

което беше странно на фона на някогашната цена от близо 4 лв за литър.

В град Татван

от западната страна на езерото Ван спряхме да попълним хранителните запаси – главно плодове и зеленчуци. Сашо и Иван отидоха на лов за хубав зарзават. След известно време се появиха ухилени с няколко чанти, за които бяха дали около три – четири лева. Ползотворен пазар!

От Татван поехме

по южния път на езерото към град Ван

като пътят се оказа много приятен и живописен. В продължение на половин час в насрещното движение се изнизваха на групички много коли (вероятно над 50 на брой) с немски номера, оборудвани с таванни багажници, допълнителни гуми и туби за гориво. Бяха предимно стари аудита, бмв-та и фолксвагени. Някои поздравяваха вероятно разпознали в нас също пътешественици. Като гледам как бяха оборудвани обаче вероятно се връщаха от централна Азия или Монголия, а ние бяхме тук наблизо до Иран. Е, за ограничена отпуска толкова. Бяхме щастливи от възможността да направим това пътуване, а живот и здраве и по-далече някой ден.

В град Ван

отидохме първо при крепостта, която беше доста внушителна и се намираше на едно възвишение точно до едноименното езеро. Доста приятно местенце.

Крепост Ван край езерото Ван, Турция
Крепост Ван
Крепост Ван край езерото Ван, Турция
Крепост Ван

След това посетихме

монумента на „Котките от Ван“

Оказа се, че има такава порода, характеризираща се с различен цвят очи и те са символ на града.

Монумент „Котките от Ван“ – Ван, Турция
Монумент „Котките от Ван“

Оттам посоката беше ясна – границата с Иран.

Към турско-иранската граница с Ауди, Турция
Към турско-иранската граница

Избрахме си най-южния пункт, който макар и на двеста и няколко километра ни отне не малко време през планините. Наоколо беше красиво и сурово. Това беше една друга далечна Турция.

Aşalan, Van, 65600, TR

Спряхме край едно село за обядваме. Наоколо имаше пастири със стада пръснати по ливадите. След като разпънахме софрата едно от стадата мина непосредствено до нас, а пастирът се приближи, ръкува се с нас и се извини, че ни е смутил с овцете си. Няма проблеми, Аркадаш, ние не се плашим от малко миризма на овце и прахоляк. Дойдоха и негови приятели, поздравихме се, почерпихме ги с вафли от България и си пожелахме всичко най-хубаво. Готини и дружелюбни хора са кюрдите тук!

Овчари в турски Кюрдистан – край Ван, Турция
Крепост край турско-иранската граница - Турция

След това след доста завой и не много добър път на някои места

пристигнахме на границата с Иран

около 19:00 ч. Започна чудене откъде да подхванем с процедурите. Намерихме едни служители, поориентираха ни, вдигнаха една бариера и казаха шофьора с колата да ходи там пред една друга бариера и да чака, а пасажерите минават отделно. Там на бариерата нямало никой, ама щял да дойде след 15 – 20 минути. Веднага ми стана ясно, че това няма да е точно така.

Пасажерите бяха в Иран след точно 15 минути, а аз си чаках ли чаках. В колата задушно, а навън пълчища от комари патрулираха и чакаха някой да се покаже и да го разкостят.

След два часа се върнах пеша наобратно да търся някого. Никой не говореше английски, ама схванаха какво има казвам. Подсмихнаха се тия мързеливци и след малко дойде някакъв абсолютно цивилен, който не ставаше за нищо. Не можа да се логне в системата, та дойде и някакъв друг. Оправиха документите на колата, ама паспорта не можело. Пак се върнах назад, за да оправят и него на пасажерските гишета. Накрая още една проверка и

бариерата се вдигна

Вече беше мръкнало и аз спрях пред металната решетка с

табела „Ислямска Република Иран“

от другата страна, на която дежуряха войници. Очаквах голямо мотане и неорганизираност на тази граница, но от иранска страна, а не от турска. Оказа се точно обратното.

Скоро бариерата се вдигна, войниците ме поздравиха любезно на английски, погледнаха паспорта и ми казаха да давам напред. Там се срещнах с моите другари, които вече бяха минали всички процедури и имаха входни печати. Бяхме единствената кола в този момент. Влязохме в сградата отляво, където ни посрещнаха с чудесна диня, тулумбички и чай.

Страхотно посрещане!

Хората говореха и английски! Започнаха да ни разпитват откъде, за къде и т.н. Оправиха карнета, но с визата малка греда. Тъй като визите за Иран вече бяха електронни, моята не им излизаше в системата и се наложи да почакаме около 2 часа, за да се оправят със създалата се ситуация. Престоят беше доста по-приятен от този на турската страна. Тук ни третираха като гости и всичко вървеше гладко макар и бавно. Накрая всичко беше ОК и след още няколко проверки и подписи бяхме готови да влезем в

Иран

без изобщо да ни проверяват багажа. Вече бяхме изкарали 4 часа на границата общо и беше около 23:00 ч, а по иранско време 00:30 ч.

Добрите хора ни предложиха да спим в един фургон на границата и утре да продължим. Макар и доста мърляв, фургона си беше подслон и се съгласихме. Имаше и тоалетна с течаща вода в близост. Решението не беше лошо, защото

през нощта се изви такава свирепа буря

със силен вятър, че имах усещането, че ще преобърне фургона заедно с нас. Ламаринените стени стенеха под напора, а металната врата на входа, която не се затваряше добре блъскаше бясно. На сутринта – ясно и спокойно време без никакъв намек за нощната буря, а първите гледки от Иран се разкриха пред нас.

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:


Другата Турция

Booking.com

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (3 ден): От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с Тони из Източен Анадол в Турция. Започнахме с?преход от София до Йозгат, продължихме към Каменния път при Кемалие и Малатия, а днес ще минем през Арсамея, планината Немрут и ще разгледаме Диарбекир.

Приятно четене:

От Арсамея през планината Немрут до Диарбекир

Трети ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 3, 26 Юни 2017 г.?

Километрите за деня бяха 357.

?

Немрут - Диарбекир – маршрут, Източна Турция

?

?

?

Събудих се рано, както обикновено. Слънцето точно се показваше.

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Прекрасна гледка откъм палатката като за добро утро 🙂

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Не се подмотвах дълго, сгънах багажа набързо и се натоварих на мотора. Внимателно минах през пясъка и се изкачих до главния път.

Днес трябваше да се кача до величествения Немрут и да акостирам в Диарбекир,

а е само третият ден. 🙂 Карайки по пътя в едно селце, видях работещ магазин и спрях, за да си взема нещо да хапна. Имаше и течаща чешма до пътя, на която си измих очите и след като закусих пак някакви вафли и сокчета, си измих зъбите. Попътно бях решил да посетя и един интересен мост. В един момент сметнах, че ще е по-забавно да мина по малките селски пътчета.

Около Kozagac

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Край Козагач – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пейзажът е доста интересен, всичко е пожълтяло от жегата, почти няма зеленина, но по тези ширини е така. Слънцето препичаше и беше още от сутринта над 30 градуса, кошмар.

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Имаше и лек офроуд

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Но за кратко

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

И някаква крепост край пътя

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Свършиха малките пътчета и се включих в един от основните

Пътят за Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Стигнах до

Cendere Koprusu (Моста над река Джендере)

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Намирах се на новия мост

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Гледката оттам беше добра, той се намираше успоредно на стария мост.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Строители на моста са XVI-тият легион по време на римския император Setimius SEVERUS (193?–?211 Сл.Хр.) Мостът е построен като величествена арка на две скали в най-тясната точка на реката. С просвет от 34,2 м, мостът е може би вторият по големина тип арка, строен от римляните. Той е с дължина 120 м и ширина 7 м.

Мостът на Джендере – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Придвижих се до паркинга от едната страна на моста и се разходих, жегата беше убийствена, а беше още сутрин. Издигнати са 4 колони: за императора S. Severus, за жена му J. Domna и за техните синове –?Caracalla и Geta. Geta е убит от брат си Caracalla и колоната издигната в негова чест е съборена (211?–?217 Сл.Хр.). Caracalla е наредил да бъде изтрито името на Geta от всички камъни, където е било написано.

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

?

Гледката от самия мост е впечатляваща, имаше и доста къпещи се в реката

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Един турчин на кон препускаше като гламав

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Ето го и новият мост, по който минах

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Реших да сляза и под моста, за да погледна оттам

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Накиснах ботушките във водата, малко да се охладят

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

Върнах се обратно до паркинга, където седнах да пийна чайче и да си взема малко въздух

Мостът на Джендере Мост на Септимий Север – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Съвзех се и се отправих към мотора. Потеглих в неописуемата жега, крепеше ме мисълта, че ще се кача нависоко и там ще е поне малко по-хладно 🙂 Има пряк път, който не е главен, за Немрут откъм моста и хванах по него. В един момент видях табела за някаква забележителност и спрях да погледна.

Арсамея

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Реших да разгледам. Нагоре се виеше една стръмна и тясна пътечка.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Гледката си я биваше

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ей там долу, някъде в далечината, беше мостът

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Античният град на Arsemia е бил населяван от Arsames –

един от предците на крал Antiochos 1 (62 – 32 Пр.Хр.) през 300 Пр.Хр. и е използван като лятна столица на държавата.

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Стълбище право надолу, не знам докъде води, но не му се виждаше краят

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Жега

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Няколко от загадките на Комагена успял да разреши немския археолог Дорнер,

който в последните години бил ръководител на разкопки в близост до мястото. Археологът се заинтересувал от името, с което местните хора наричали планината – „Ескикале“, което означава „Стария замък”. Но на върха на планината нямало следи от никакъв замък. Тогава Дорнер започнал внимателно изследване на върха и на една от скалите там открил следи от някакъв надпис.
Разчистили скалата и под слоевете мръсотия и прах се показал?

най-големият в света надпис на древногръцки език

– повече от седем метра дълъг и три метра висок. Освен всичко друго, този надпис бил изготвен и по заповед на цар Антиох І. С присъщото си усърдие и пристрастие към детайлите, царят съобщавал в него, че неговия баща – бог Митридат, е избрал този връх за свое светилище и затова всички поданници на Комагена са длъжни да му се покланят. По-надолу се описвало най-подробно как именно те са длъжни да правят това, как да се подбират благовонията, които ще бъдат кадени върху олтара и каква да бъде храната на поклонниците.

В близост до надписа археолозите разкопали четириметров барелеф, отлично съхранен и изпълнен с изключително художествено майсторство. Той изобразявал двама мъже, единият от които без дрехи, а другият облечен пищно, със странна смесица от гръцки и персйски елементи в облеклото и с персийска тиара . Мъжете дружелюбно си подават ръка. Така била изобразена личната среща на цар Антиох с бог Митридат. Дори по външност те много си приличали…

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Тук са барелефите на Apollon – Mithras (Бог на светлината) и Herakles – Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Има две пещери на хълма, едната е използвана за съхранение на храна и напитки, другата за религиозни мероприятия, слизайки надолу по стълбите.

Тук са барелефите на Apollon - Mithras (Бог на светлината) и Herakles - Artagnes и цар Antiochos, стискащи си ръцете

?

На върха се намира гробницата на Митридат, баща на крал Антиох и руините на мястото.

?

Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Арсамея – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

?

?

Много пареше и се отправих надолу към мотора, по пътя двама младежи вървят нагоре и ме заговориха, да ме питат откъде съм, какъв съм, единия беше доста религиозен и облечен в бяла роба, с брада, арабска шапка и след като приключихме само ми каза „Аллах бир, Аллах бир“ после се замислих, че иска да каже, че Аллах е един, явно защото са срещнали християнин и … (всъщност е казал „Господ е един (общ)“. т.е.„не се притеснявай, ние сме близки“? – това е доста учтиво обръщение към християнин от страна на вярващите мюсюлмани, нащо подобно на „комшу“ в разговор с турчин – бел.Ст.)

На слизане към мотора се опитаха да ми продадат вода в началото на обекта, но отказах. Натоварих се и пред мен тръгна едно старо БМВ със софийска регистрация, само дето вътре си бяха баш ходжи, ама истински. 🙂

Потеглих по

един павиран гладък път,

който се оказа, че води чак до върха. Не мога да повярвам, право нагоре стръмен път, направен изцяло от хубаво наредени павета, широк колкото за 3 коли и така към 15 км. Ние тук Витошка я правим с такива павета няколко години, преставям си, ако трябва 15 км да се построят, камо ли на 2 000 м надморска височина 🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

?

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Задминах бавареца с ходжите по едно време

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Леко обратни завои с голям наклон

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

?

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Пристигам на паркинга пред информационния център

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Дотук с мотор, ами сега ?

?

?

?

?

Пътят към Немрут, Youtube:

?

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+, можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

?

?

?

?

Наклонът на паркинга беше много голям и трябваше да си подбера правилна позиция на мотора, за да не го търся някъде надолу по стръмното. Софийското БМВ паркира до мен, две софийски МПС-та едно до друго?🙂

Пътят към Немрут – Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Две софийски МПС-та едно до друго

?

?

Размотах се малко да видя каква е хавата и се оказа, че има бусове срещу 3 лири, които те карат оттук до върха. Беше доста горещо, предстоеше и изкачване по стълби, та оставих всичко на мотора, яке, каска. Само парите, ключовете и документите си извадих. Нямаше как да разнасям и якето с мен, пък и не ми се вярва някой да ги открадне точно тук.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi20.jpg?w=625Айде в буса и потегляме

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/nemrutdagi22.jpg?w=625

Закараха ни до подножието на пирамидата, оттук нагоре е пеша и хич не е малко.
Немрут или Нимрод (на турски: Nemrut Dagi) е планина с височина 2150 метра, разположена в близост до върховете Анкар в Анатолия, на 60 km от Адъяман в Югоизточна Турция. В Немрут цар Антиох I Теос построил своята гробница, заобиколена от статуи, високи 9 метра, изобразяващи както самия него, така и божества, въплътени в глава на орел или лъв. Главите на статуите са били отстранени от телата и разпръснати из местността. По следите, оставени по главите, се предполага, че те са отстранени умишлено по време на иконоборството. В култов надпис Антиох, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност към боговете и своите предшественици.
Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Негово дело са единствените направени до днес археологически разкопки.
През 1987 година планината Немрут е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е един от най-важните национални паркове в Турция и освен това е най-високо разположеният музей на открито в света.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut3.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut2.jpg?w=625

Стигнах някъде тук

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut4.jpg?w=625

Гъмжеше навсякъде от такива буболечки, направо ти се удрят в лицето, на рояци. Не знам на такава височина какво правеха. Малко зловещо си беше, но супер величествено и красиво.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut5.jpg?w=625И още камъни нагоре

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut6.jpg?w=625

Стигнах до върха, гледката е спираща дъха

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_1.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_2.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Nemrut_5.jpg?w=625

Не след дълго се озовах на източната тераса

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut11.jpg?w=625

В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно и наистина загадъчно човешко творение. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комагена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината.
Блестящата петдесетметрова мраморна пирамида на гробницата на Антиох на върха на планината Немрут.
Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut13.jpg?w=625

Пред нея били поставени 5 огромни статуи, високи от по 9 метра всяка – 4 на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра.
Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. Сред тях е и тази от статуята на Антиох. Това показва, че самия Антиох се е смятал за бог. В лице той прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за принадлежността му към рода на Ахеменидите.
Историята на Комагена е малко изследвана, но едно е ясно – на тази държава й е провървяло. Търговският кръстопът на древния свят е същевременно и място за среща на култури. Комагена се оказала именно такава точка, където се сблъскали и смесили културите на западния и източния свят – на Гърция, Рим и Персия, Партското царство, Двуречието.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut25.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut26.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut27.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut28.jpg?w=625

И моя милост

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut29.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut30.jpg?w=625

Археологическата експедиция е работела на върха на планината при наистина много тежки условия – през деня температурата се покачвала до петдесет градуса, нощем падала под нулата, без вода, без никакво петънце от сянка на много километри наоколо. За пет сезона разчистила разрушеното светилище, освободила терасата от парчетата и изправила шест търкалящи се на земята грамадни глави. Четири на богове и две на пазачите на светилището – лъвът и орелът.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut31.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut33.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut37.jpg?w=625

Тук са палили огън

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut38.jpg?w=625

Така е изглеждало, когато е било действащо

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut40.jpg?w=625

След като се полюбувах, реших да обиколя пирамидата

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut41.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut44.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut45.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut46.jpg?w=625

Уникални гледки

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut47.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut48.jpg?w=625

Озовах се на западната тераса

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut50.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut51.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut52.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut53.jpg?w=625

Отново глави

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut56.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut57.jpg?w=625

Фигура с типична фригийска шапка върху каменна стела от светилището на Нимрут Даг

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut59.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut60.jpg?w=625

Забрадките си правеха селфи 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut61.jpg?w=625

Там долу в края на пътя се намира паркингът на бусчетата, които ни качват и после ще ни свалят надолу. Отново съм единственият чуждестранен турист тук. 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut66.jpg?w=625

Слиза се по различен път от този, по който се качих

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut72.jpg?w=625

Слязох долу и бях умрял за вода. Един предвидливо на сянка продаваше половинки. Застанах на сянката и си купих вода. Започнаха да идват и други хора и да се нареждат и чакат буса, който нещо се бавеше. Дойде младежът със софийското БМВ и двамата ходжи с него. Единият си беше истински, ама много. Дълга бяла брада, типичното облекло и шапка, с гумени галоши без чорапи като тези, дето си ходя на село на нивата, явно да му държат чисти краката. Имаше и гега, ама гега да видите, изработена от хубаво дърво с много орнаменти по нея, завита в горния край. Аз бях единственият усмихнат християнин в района и ме гледаше доста лошо на умирачка. 🙂 Аз се заговорих с младежа на английски език. Разказах откъде ида и на къде отивам. Ходжата се правеше, че не разбира, но си знаеше перфектен английски. В един момент ми отправи един доста строг и пронизващ поглед и ме попита „Ар ю крисчън ?“ За миг се вцепених, представяйки си как почва да ме налага с гегата, хаха, но се осъзнах след секунда и отговорих многозначително „Йес“ с широка усмивка. Опитах се да отклоня разговора, продължавайки отново да си говоря с младежа, казах му, че много пъти съм пътувал в Турция и съм впечатлен от отношението на хората към чужденците и как винаги се опитват да ти помогнат, когато имаш и когато нямаш нужда. В този момент ходжата се обърна пак към мен с онзи поглед и ме попита „Хау кен ай хелп ю“? Отново усетих леко напрежение, но не паднах духом, отново с усмивка смотолевих нещо, че всичко е наред. 🙂 Сигурно чакахме около 30 мин бусчето, насъбра се тълпа. По едно време се задава бус отдолу, всички бързахме да се набутаме вътре, аз се качих, след като се запълниха местата. Ходжите се качиха на предните седалки, в един момент правостоящите слязоха, но мен ме оставиха, хората на двойната седалка до мен се сгъстиха и казаха да седна до тях, не е разрешено да се пътува правостоящ, макар, че имахме 2 – 3 км само да минем.

Това е пътят надолуhttps://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut73.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/mountnemrut74.jpg?w=625

Моторът си беше на паркинга пред информационния център. Всичко си беше на него, нищо не липсваше, не се и съмнявах в това. БМВ-то беше спряно до мен, та се настаниха вътре младежът и ходжите, вече доста усмихнати и доволни, пожелаха ми Аллах да е с мен и на добър път и потеглиха. След предишното на Арсемия „Аллах е един“ това направо ми се видя екстра. 🙂 Облякох се набързо и поех надолу към Диарбекир. Пътят слизаше стремглаво надолу и въпреки че беше широк, с хубава настилка от тротоарни павета, беше добре да се внимава.?

Всички снимки от Немрут тук:?http://www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Nemrut/

Излязох на главния вече асфалтов път. Бях огладнял и се чудех къде мога да хапна. Диарбекир не беше много далеч, но жегата беше кошмарна. Пейзажът около мен жълт, ама жълт, всичко изгоряло, камъните се пукаха от жега. Карам със 120 км/ч, поглеждам термометъра – показва 40 – 41 градуса, на такава висока температура не бях карал до момента. Якето разкопчано, като ципът само в края леко закопчан, за да не се вее, потя се в каската, все едно съм в банята под душа. Реших да се изправя за момент, уж да ме духне малко челно, та и каската отворих, голяма грешка. Все едно бях застанал срещу сешоар, право в лицето и гърдите ми, викам си: „Я си стой зад слюдата, седнал на мотора е много по-добре“. В далечината ми се видя мост, викам си: „Май миражи започнах да получавам, какъв мост“.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs.jpg?w=625Не беше мираж, а уникален впечатляващ мост над язовира

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs2.jpg?w=625

Мостът, който свързва турските провинции Adiyaman и Sanliurfa. Строежа му е започнат на 26 януари 2012 г. и струва 80 милиона турски лири. Пуснат е в експлоатация на 21 Май 2015 г. Преди това Ataturk Baraji се е пресичал с ферибот.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs3.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs5.jpg?w=625

Спрях преди моста, имаше заведения и реших, че е време да хапна. Мостът е уникален и безплатен. Невероятна конструкция, спестяваща време и пари на обикновения гражданин, движещ се по главния път. В далечината се виждаха двете пристанища, между които се е движел фериботът.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo30.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo31.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo32.jpg?w=625

Имаше истинска кюрдска скара, поръчах си пилешки крилца. ММММ, ями, ями

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/nissibikprs6.jpg?w=625

За накрая, разбира се, горещ чай, не съм вярвал как помага в тези жеги

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/On_the_road/photo33.jpg?w=625

Оставаха ми около 120 км до Диарбекир реших да се опитам да ги взема наведнъж, спирането с тези черни кожи на тази жега е кошмарно.?
Ето ме и на входа на Диарбекир, новата част

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo.jpg?w=625

Първото нещо, което прави впечатление, са новите постройки и това, че са тип затворен комплекс. Разликата от при нас е, че затвореният комплекс е с бетонни стени, високи поне 4 м, завършващи с кльон от навита бодлива тел. Не знам хората как живеят при такива условия. Бях си заложил на GPS-а един от няколкото набелязани хотели, този точно пишеше, че има подземен паркинг и се намираше на входа на стария град, което беше и моята цел. Лесно го намерих и спрях пред хотела. Цената в букинга беше около 50 лв, влязох и попитах има ли единична стая. Време беше да се изкъпя, след толкова време без баня. Имаше стая на цена 35 лв с подземен гараж, включен в цената 🙂 рай. Качиха ме да ми покажат стаята, метнах каската и якето и слязохме да видим с мотора какво се случва. В този град нещата стояха малко по-различно и не беше най-безопасното място на света. Когато слязох долу, баш беят на хотела даваше зор: „Мотор, мотор“ и сочи да го прибираме в гаража, явно и на него му беше притеснено. Едно от момчетата ми отвори гаража и ми посочи да се наместя в едно коридорче, за да не заемам място за кола. Поогледах се, хич не ми се виждаше лесна маневрата. Рампата много стръмна, ама много, прави ляв завой с вираж и точно на него аз трябва да счупя мотора на 90 градуса и да вляза вдясно в коридорчето като прескачам и праг. Преди да се спусна, спрях и започнах да обмислям план за висш пилотаж и как точно да стане, за да не се изтъркалям с мотора по рампата. 🙂 В крайна сметка измислих нещо и реших да се пробвам – по-добре, отколкото да го оставя отвън и сутринта да намеря само рамката, хахаха. Спуснах се, като се бях подпрял стабилно на дръжките. Точно там, където трябваше да завия, спрях и гледах мотора да е в изправена позиция и аз да съм стъпил с десния крак стабилно, тъй като с левия на виража нямах възможност. Оттук трябваше с една маневра право на дясно да потегля и прескоча бордюра, нямах право на грешки. Включих на първа и с една рязка и премерена маневра се метнах в коридорчето, което беше равно. Трябва да се отбележи, че не паднах, но сърцето ми се разтупка. 🙂 С няколко маневри успях да го обърна и насоча в обратната посока. Дотук добре, малко ми беше в шише как ще го изкарвам на следващия ден, нагоре щеше да е още по-тежко. Извадих си багажа, който беше опакован в пликчета, едно от момчетата предложи да ми помогне. Гледах да не се налага да слизам пак до мотора и да взема всичко, което щеше да ми е нужно, а то не беше много. Платих си на рецепцията, колкото струваше и се качих в стаята. Тук беше моментът, в който установих, че имам само един адаптер 220 V към USB и мога само едно устройство да зареждам. За батерията на фотоапарата имах отделно зарядно за щастие, но камерата, телефона и каската се зареждаха с това едно зарядно. Имаше WiFi, та можеше да пиша, което значеше и бързо изсмукване на батерията. Сложих телефона да се дозареди, тъй като в жегата на мотора не искаше да се зарежда, прегряваше, вдигаше над 60 градуса, въпреки, че се обдухва и ми изкарваше съобщение, че изключва зарядното, за да не унищожи батерията.?
Пуснах климатика, чийто конденз течеше вътре в стаята. 🙂 Влязох за едно душче, много освежаващо и приятно след жегите, през които минах. Пооправих си багажа и беше вече към 18 ч. време за разходка. Преместих зарядното на каската, важно е да имам работещ блутут, за да може да слушам какво ми говори GPS-а.Сложих статива, фотоапарата и камерата в раницата, нахлузих бялата шапка идиотка на главата и поех. На рецепцията помолих за карта на стария град и да ме ориентират къде какво може да се види. Драснаха ми с една химикалка района и поех. Първата гледка до хотела, мотор с кош, приличащ на ИЖ.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo2.jpg?w=625И първи гледки към небезисвесната стена на Диарбекир

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/dagkapi.jpg?w=625

Град Диарбекир (Diyarbakir), който е често срещан и като Диярбакър, е разположен на река Тигър, в югоизточната част на Турция.
Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, до 1515 г., когато е превзет от Селим Първи, са се редували с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди и др. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната.
Старият център на града има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях са се разпрострели много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии.
Първото нещо, което ще забележите, е крепостната стена, с която е опасан градът. Нейните черно-базалтови стени са изградени по време на Византийската империя. Запазени са 16 крепости, а самата крепостна стена достига височина от около 12 м. и дължина от 5 км.
Като втората по големина в света, Диарбекирската крепостна стена може да се похвали с 82 кули и запазени 4 основни порти. Те са украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. Тъй като голяма част от нея е запазена, стената е най-посещаваната от туристите атракции, които използват удобното място, за да разгледат града от високо и да си направят впечатляващи панорамни снимки. От нея се разкрива невероятна гледка към стария град.
Тръгнах по една от главните улици, типично ориенталска гледка.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo3.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo4.jpg?w=625

Бях си сложил бяла шапка идиотка, никой не ходеше тук с такава и хората ме заглеждаха, явно си личеше, че не съм местен. 🙂 Веднага я свалих и прибрах в раницата. Аз съм си с тен и приличах на местните 🙂 та беше по безопасно да не се отличавам много. Други чужди туристи освен мен нямаше, само аз бях. 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo5.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo6.jpg?w=625

Бях взел някаква карта от хотела и се опитвах да се ориентирам на къде са стените, но реално си ходих право напред, исках да стигна до другия край на стария град.
Улични музиканти

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo7.jpg?w=625Входът на

Hasan Pasa Hanı,

Dabanoğlu Mahallesi, Marangoz Sk. No:5, 21300 Sur/Diyarbakır, Турция

видя ми се интересно и влязох

?

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani.jpg?w=625

Много приятно местенце, нещо като вътрешен двор с масички и кафенета. Имаше и по етажите още масички и кафенета. Покривът на двора, беше покрит с бяло платно, за да не пече вътре жаркото слънце.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani2.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani3.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/hasanpasahani4.jpg?w=625

След като го разгледах и наснимах, продължих по улиците.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo8.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo9.jpg?w=625

Полицаите са често срещани по разни ъгли в града, като стоят зад бронирани прегради

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo10.jpg?w=625

Приближих се до края на стената

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo11.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo12.jpg?w=625

Тук имаше нещо като порта в стената, която беше добре охранявана

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo13.jpg?w=625

Видях едни стълби, които по принцип са затворени с преграда, която беше леко помръдната и реших да се покатеря, преди да са ме усетили. 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo14.jpg?w=625

Гледката от върха на кулата беше впечатляваща

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo15.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo16.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo17.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo19.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo22.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo23.jpg?w=625

Обезопасяване никъде няма, не е много разрешено качването на стената и е на собствена отговорност, та трябва да се внимава, при падане няма да има оцелели. 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo26.jpg?w=625

Ongozlu Kopru

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/ongzlkpr.jpg?w=625

Блокове на хълма в далечината

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo27.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo28.jpg?w=625

Отвъд стената имаше и приятно паркче

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo33.jpg?w=625

Слязох от тази кула и реших да се разходя малко отвъд. 🙂 Точно на портата засякох този странен мотор с кош, и пътниците му още по-странни. 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo34.jpg?w=625

Ето го и паркът отвъд стената

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo35.jpg?w=625

Кварталите бяха тип гето, като от филмите – доста потресаващо, ако не си свикнал с гледката. На едно място празнуваха нещо, сватба ли, какво е – и аз не знам.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo37.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo38.jpg?w=625

Една от кулите на стената с турското знаме

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo39.jpg?w=625

Къщи с плосък покрив

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo40.jpg?w=625

Кафенета по улицата с много готина гледка

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo41.jpg?w=625

В един момент чух бибитки и гледам масово висящи от автомобилите хора, отиваха на мач, не на война 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo43.jpg?w=625

Една преправена моторетка

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo44.jpg?w=625

Тръгнах да се разхождам под стената, за да я разгледам от външната страна по-добре. По едно време чувам шумолене до мен и какво да видя, две змии се чифтосват. В първия момент леко се стреснах, тъй като бяха доста близко до мен, но бяха заети в любовната си игра и не ми обърнаха много внимание. Бяха от непознат за мен вид, та внимавах, не знаех дали не са отровни.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo50.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo49.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo48.jpg?w=625

Това е нещо, което не се вижда всеки ден. На мен самия да го видя в естествената им среда ми се случва за пръв път, уникално е. Притискаха много силно тела една до друга, по някое време така се стягаха, че си мислих, ще се скъсат. 🙂 Заснех ги и продължих нататък, явно трябва да се внимава къде стъпваш. Разминах се с едни хора и ги предупредих да внимават, тъй като има змии на пътеката. 🙂 Тук в тази част на стената беше сравнително безлюдно, освен двама екстремни младежи които си правеха снимки.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo53.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo54.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo55.jpg?w=625

Кафе в нищото, без посетители 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo56.jpg?w=625

Върнах се обратно там, откъдето се бях качил на стената, вече бяха сложили полицейски заграждения на стълбите, за да не се качваш горе, явно да не почне някой да стреля по полицаите. Поогледах се оттук-оттам, имаше в близост един брониран камион с гребло отпред и струйници за вода на покрива, от тези, с които разпръсват тълпата. Реших да се шмугна бързо и точно на стълбите, без да ме усетят и за нула време се озовах пак на върха на стената. Този път тръгнах да вървя по нея в посока една от другите порти. В един момент стана закрита стена с тунелче.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo59.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo60.jpg?w=625

Изоставена кула

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo61.jpg?w=625

Продължих по откритата и част

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo62.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo64.jpg?w=625

Стръмни стъпала, по които се качваше влюбена двойка. Да, на такива места има място и за любов, освен за война

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo65.jpg?w=625

Леко загрубя пътечката по стената

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo67.jpg?w=625

Залезът над Диарбекир

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo69.jpg?w=625

И една панорама от стената към стария град

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/panoramas/Kurdistan_2017/Diyarbakir.jpg?w=625

Продължих по стената

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo71.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo79.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo80.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo82.jpg?w=625

Отново полуразрушена кула

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo84.jpg?w=625

Явно и днес се използва за отбрана, имаше оставени чували с пясък, на един от отворите. Предполагам, че там се позиционира стрелец, когато е нужно.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo85.jpg?w=625

Квартал отвъд стената

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo88.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo89.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo90.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo91.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo97.jpg?w=625

И в контраст точно от другата страна на стената имаше зелено паркче

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo92.jpg?w=625

Продължих

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo93.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo95.jpg?w=625

Трябваше ей там да стигна

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo94.jpg?w=625

Слязох малко преди Urfa Gate

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate.jpg?w=625

Urfa Gate

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/urfagate2.jpg?w=625

Бях огладнял и трябваше да си търся място за вечеря. Хванах по друга главна улица от Urfa Gate. Доколкото се ориентирах, това е перпендикулярна улица на другата главна, по която минах преди това. Там някъде видях, че има какво да се яде. Малките улички не ми се сториха хич безопасни, затова предпочетох да се движа по главните. Стъмваше се и градът не изглеждаше никак приятелски настроен, макар привидно да цареше спокойствие. Намерих една тротоарна скара и седнах да хапна.

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo98.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo99.jpg?w=625

Донесоха ми уникално вкусни шишчета с агнешки дроб за никакви пари

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo100.jpg?w=625

След като похапнах добре, се отправих на вечерна разходка из стария Диарбекир

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo101.jpg?w=625

Улични музиканти, много забавно 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo102.jpg?w=625

И продължавам по улиците, като се придържам към главните за по-сигурно 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo103.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo105.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo106.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo107.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo108.jpg?w=625

Така изглеждат малките улички, по които не минах 🙂

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo110.jpg?w=625

На някои места из града точно като уличката по-горе просто още на входа има поставена бетонна преграда и тази улица бива запечатана и повече не съществува. 🙂 слязох отвъд стената да пощракам малко нощни снимки

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo111.jpg?w=625https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo112.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo113.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo116.jpg?w=625

После поех обратно към заведението, което бях видял преди това, попътно и един площад

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo117.jpg?w=625

А ето го и през нощта, вече с отворен покрив и Hasan Pasa Hani

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo118.jpg?w=625

https://i0.wp.com/www.tonyco.net/pictures/Kurdistan_2017/Diyarbakir/photo119.jpg?w=625

С това приключи и разходката ми този ден, беше станало късно и исках да поспя поне малко. 🙂 Прибрах се в хотела, превключих на зарядното телефона и метнах изтощената батерия на фотоапарата в отделното зарядно. Лека ви нощ. 🙂

Към Ден 4

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Можете да пренощувате изгодно в района на планинате Немрут:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:



Booking.com