Tag Archives: Дистрибуции

Чрез мързел към прогрес – SalixOS

от Lindeas
лиценз CC BY

Без да се спирам на по-подробно ревю, ще споделя накратко някои наблюдения от търсенето ми на “непосилната лекота” на дистрибуциите. След една серия от безуспешни тестове на често обозначаваните за най-леки дистрота – Puppy, Antix, Bodhi, LXLE, *buntu-та и поне още половин дузина в този списък, в търсене на нещо наистина “light” – попаднах на “върбата”, т.е. на SalixOS. Това се оказа базирана на Slackware дистрибуция, използваща дори неговата номерация на версиите (към момента 14.1), създадена от бивши разработчици на Zenwalk. За тези, които се изкушават от време на време да прелистват DistroWatch е ясно, че напоследък настанаха тежки времена за дистрото на французина Жан-Филип Гилмен, като проектът напредва с доста бавен ход. За сметка на това Salix набира сякаш по-голяма видимост, а зад всичко това стои основно интернационалният екип на Йоргос Влахавас, Сирил Понтвю, Пиерик Ле Брюн и Торстен Мюлфелдер.

Salixos-logo
Вероятно ще се запитате на какво може да се дължи този прогрес. Преди всичко на “ленността” е отговорът. Такъв е и девизът на дистрото – “Линукс дистрибуция за мързеливи Слакъри”! Ако не сте “die hard” фен на чистотата, Salix може да ви се понрави. Това, което най-вече очарова е изключително удобната комбинация от “ползваемост” и “лекота”. За доста стария хардуер (Dell Optiplex GX150), на който “лепнах” Salix, това беше търсеното и желано предимство .

Макар, че стандартният десктоп на дистрибуцията е XFCE, аз изпробвах нещо още “по-така”, а именно Openbox изданието. На сайта на дистрото се предлагат 32 и 64-битови версии на операционната система, а iso-файлът се побира на едно CD (625 Мб), нещо много удобно при условие, че старата машина няма dvd-плеър, и не може да буутва usb-флашки. Инсталаторът е в текстови режим, но целият процес е доста лесен дори за новак. Без излишно “ровене” в конфигурационни файлове системата се инсталира много бързо, като предлага 3 режима на инсталация – пълен, базов и основен.

salix-installПрепоръчителният режим, разбира се, е пълният, а с него хората от Salix са решили да олекотят максимално нещата след инсталацията. Те използват fbpanel в комбинация с SpaceFM за файлов мениджър. Макар с леко орязани възможности, панелът предлага всичко нужно, като отделните му модули се добавят, премахват и настройват чрез конфигурационния му файл, в домашната директория. SpaceFM обаче ми се стори доста неудобен за моя вкус и предпочетох да го заменя с PCManFM, който е сякаш малко по-подреден.

Инсталирането на пакети в Salix е лесно, особено за свикнaлите с Debian. Използваt се slapt-get и slapt-src, заедно с техните графични интерфейси Gslapt и Sourcery, чрез които се избягва умело “адът на зависимите пакети”. При инсталация по подразбиране има почти всичко нужно за основно ползване на дистрото, а разработчиците са вкарали и някои техни инструменти за допълнителни настройки – напр. за настройка на аудио картата и др. под. (вж. тук), достъпни и за “чистия” Slack. По техни данни те допринасят и значителна част код и поправки на грешки за Slackware.

tools-sourcery-main

Ако пък в Salix ви липсва някоя програма, в основното хранилище има добър набор от софтуер, като трябва да се има предвид, че дистрото следва KISS-принципа. В добавка, ако и в основното хранилище липсва нещо, под ръка е Sourcery, чрез който бързо може да се инсталира каквото ви е нужно от SlackBuild хранилищата.

Уикито и форумът на Salix са основният източник на информация за разрешаване на проблеми с ползването. Макар и да не са от ранга на Ubuntu форумите или уикито на Gentoo, от общността може да се получи бърз отговор на възникналите въпроси.

За пуристите от Църквата на субгения, които не харесат “Върбата”, но са я инсталирали вече, утешение може да бъде това, че Salix може изцяло да се обърне в чист Slack, в мрежата има описателни инструкции как бързо би могло да стане това. Като цяло това е една дистрибуция парадоксално за днешното време съчетаваща ползваемост и лекота. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, както казват някои – така, че винаги “зад ъгъла” чака нещо по-добро…

Share

Излезе ElementaryOS – Jupiter

от Владимир Колев
лиценз CC BY-NC-ND
Дистрибуции

Една поне за мен доста дългоочаквана новина, както и предполагам за хората, използващи темите на DanRabbit – Elementary. Идеята – простота, удобство и приятни цветове. Тимът работещ над Elementary внесе доста промени в света на Gnome работния плот. Промените над Nautilus, уникалните икони, красивите тапети бяха малка част от цялото. Появиха се приложенията като Dexter (адресна книга), Lingo (речник), Postler (е-мейл клиент) и други, които следват общ дизайн – без менюта, функционален панел с бутони и добра интеграция в GNOME средата.

Екипът зад Elementary проекта миналата година реши, че всичките промени могат да бъдат събрани в едно и да образуват по-различна операционна система, базирана на Ubuntu – от 1-ви Април не на шега излезе първата версия на операционната система ElementaryOS с кодово име Jupiter.
С какво се отличава ElementaryOS

  • - базирана на Ubuntu 10.10 Maveric
  • - Ядро 2.6.35
  • - по подразбиране Elementary теми, икони и т.н.
  • - изчистен панел без допълнителни добавки и екстри
  • - версия на GNOME 2.32.0
  • - Браузър по подразбиране Midori с търсачка duckduckgo
  • - Е-Мейл клиент Postler (собствена разработка)
  • - Мениджър за контакти Dexter
  • - Офис пакет – Gnome-Office включващ: AbiWord за текстообработка и Gnummeric за работа с таблици
  • - Docky – като долен панел и стартер на предпочитаните приложения
  • - Мултимедиен плейър – Totem
  • - Интернет приложения – Transmission (торент клиент), Empathy (чат)

Първи впечатления

Инсталацията не се различава много от тази на Ubuntu, с тази разлика, че липсва презентацията, след като зададете всички настройки, които бъдат изискани от вас.
Разбира се като фен на Elementary идеята иконите, темата и всичко са добре изчистени и подредени и ще бъдат оценени от хората, ползвали до сега Ubuntu с тази тема. Доста бързо зареждане, тъй като повечето от приложенията идващи с Убунту и не са често използвани са премахнати. Файловият мениджър Nautilus включва по подразбиране nautilus-elementary, което за мен го прави доста удобен за използване. Работния плот не е представен като директория и не може да слагате файлове по него, освен ако не стартирате Gconf-Editor и не го промените. Панелът не може да бъде променян, макар и до някъде разбираемо доста от хората, които са свикнали да качулят всякакви приложения и добавки там ще бъдат малко разочаровани. Панелът не позволява добавянето на каквото и да било за момента. По подразбиране бутоните на прозорците са с бутони вдясно (можете да го смените като инсталирате Ubuntu Tweak или Gconf-Editor). Като човек, който често използва приложения, които не се инсталират сами или не създават собствени записи в менюто ми се стори доста странен факта, че Main Menu липсваше в System -> Preferences. За да коригирате последното трябва да инсталирате приложението alacarte. Midori е един доста орязан браузър, който за съжаление не може по никакъв начин да замени Chrome или Firefox. Мейл клиента е също все още в първоначален стадий на развитие. Леките приложения биха свърши работа на не особено взискателните потребители, но като цяло вероятно както мен повечето ще ги премахнат и ще инсталират приложенията, които им харесват. За щастие инсталираните приложения не са в някаква особен пакет, който при премахването им да премахне повечето от приложенията и графичната среда, както при Ubuntu.

Обобщение

Като цяло ElementaryOS е една сравнително бърза дистрибуция и според мен доста красива. От моя гледна точка дистрибуцията ми представя възможността да инсталирам приложенията, които искам да използвам по подразбиране и при инсталация да не се занимавам с настройка на външния вид, но като цяло потенциалът за развитие и добавяне на нови “elementary” приложения е на лице. За привържениците на тази концепция определено е една дистрибуция, която си струва да бъде погледната.