Tag Archives: Италия

Италианските езера (1): Краня и Лаго ди Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън 😉
Приятно четене:

Италианските езера

част първа

Краня и Лаго ди Гарда

И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –

Очарованието на Италианските езера

Краня и Лаго ди Гарда

 Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите езера.

Ден първи 19.09.2018 г.

Тръгваме рано сутринта от Руски паметник в София в 06:00 ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни пътувания

все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса

от крайпътните бензиностанции и все не ми се получава – или забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на връщане, а не спираме…

Този път реших да си купя на отиване от първото място, което видя.

Малко преди Белград спираме

 за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си една опаковка с

два диска вътре – „Кафански песни за маса“

 Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден, предстои да разберем.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна
Любляна, Словения

Продължаваме към Словения

Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Продължаваме към

Любляна,

където имаме пешеходна обиколка. Заваля дъжд, тъкмо когато влизаме в Любляна. Имам чадър в багажа, не може да се отваря. Спираме на главен път в центъра и слизаме. Оставям всичко в автобуса – таблет, камера, фотоапарат, всичко. Нищо не вземам. Поради това снимки от там нямам.

Приютяваме се под един навес докато се извали дъжда. През това време ни разказват за всичко, което виждаме наоколо. Дъждът спира, но автобуса още го няма. Минаваме през площада, после през мястото, където през деня е имало пазар, рибен и сергии за всякакви стоки.

Любляна, Словения
Любляна, Словения
Любляна, Словения

Беше измито до блясък, даже и на риба не миришеше

 Минаваме покрай едни колони, през пешеходната алея, през моста на влюбените с катинарите. Показват ни още и останалите забележителности и ни оставят пред един фонтан. Пътят на връщане до автобуса вече го знаем. Имаме около 40 минути. Тишина и спокойствие. Стара калдаръмена уличка с кафенета и ресторанти от двете страни. Малко хора се разхождат и още по-малко похапват и пият кафе, предимно туристи. Местните хора не могат да си го позволят, защото е средата на седмицата и на другия ден са на работа.

Краня, Словения
Краня, Словения
Краня, Словения

Разхождам се, дъжда е спрял. Сядам в едно заведение да пия кафе. Докато ми донесат менюто, за да си избера нещо, а после докато поръчам, пък и докато ми донесат кафето, минават 10 минути. Още толкова чакам, докато изстине, имам още 10 да го изпия и 10 да стигна до автобуса. И всичко става на бързи обороти. Отиваме до автобуса и отпътуваме.

Имаме още около 20 км до мястото за нощуване –

селището Краня

 Стигаме до хотела, който е почти в центъра, пешеходната алея се вижда.

Настаняват ни и аз бързам да се разходя из центъра, за да похапна. Няма много хора по това време на вечерта. Стигам до една църква. Около нея имаше няколко заведения. Избирам си едно и си вземам спагети и бира. Похапвам си бавно и се наслаждавам на атмосферата. След като хапнах, се разходих още малко малките улички. Прекрасни места и неща за снимане, ето защо трябва да стана рано сутринта, да закуся и докато се съберем за път, да направя още една сутрешна обиколка специално за снимки.

Краня, Словения
Краня, Словения

Ден втори 20.09.2018г.

Ставам рано, закусвам на шведската маса- събирам в една чиния най-различни вкусове: банан, кроасан, пържени яйца и няколко саламчета и бързам за фото разходката, която бях решил да направя. На бегом почти отивам до църквата и минавам пак по тесните улички. На едно място между две сгради някой измислил да опъне едно въже и на него да навърже няколко чифта стари маратонки, висят си така в някаква АРТ инсталация. Правя снимки набързо и се връщам обратно в хотела.

Тръгваме. Днес ще сме в Италия.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

 Спираме за почивка на един голям крайпътен грил. Огромно разнообразие от храна на блок маса и никакво време за ядене. 20 минути само не стигат, за да се разгледа. Много интересни буркани стъклени, огромни и пълни с пуканки. Шоколади, сувенири, лакомства. Продължаваме към първото

езеро Лаго ди Гарда

Colombare Di Sirmione, Lombardia, 25019, IT

 Започваме обиколката от

Сирмионе –

старинно селище, живописно разположено на тесен полуостров в южната част на езерото. Оставят ни на паркинга и ни казват след два часа и половина пак да се завърнем там. Отивам към центъра. Минавам покрай една безкрайна редица от велосипеди и скутери. Снимах една много малка кола,подобна на ЗАЗ от едното старо време. Оказа се Фиат.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Фиат / Фичо 😉

И стигаме до

замъка Рока Скалинджери

Продължаваме по пешеходната улица. Спираме за снимки. Прекрасни старинни къщи, целите в зеленина и пъстроцветни увивни растения и цветя, магазинчета за сладоледи и ресторанти. Стигаме до едно влакче. За едно евро ще се повозим до върха на селището по един баир. От двете му страни са разположени вилите на богатите и известните – HOTEL VILLA CORTINI *****

Booking.com
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Тук е и

вилата на Мария Калас (MARIA CALLAS VILLA)

 С едни големи и високи портални врати от ковано желязо. Стигаме до горе с влакчето. Следват пътечки надолу по склона, които водят до плажа. Отивам натам.

Вила на Мария Калас, Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Долу на едни огромни плоски морени са се разположили плажуващите. Прекрасно място. Стигнах до самия плаж, постоях малко и тръгнах нагоре. И на обратно по надолу по склона, само че пеша. Отклонявам се от пътеката наляво и излизам на друг плаж, а после се отклонявам малко по-надолу по пътя.

Следва лутане по тесните улички за снимки и за сладолед.

Прекрасен сладолед – плътен и вкусен

Вземам си един и вече съм точно до

замъка Рока Скалинджери

Плащам си входа и тръгвам със сладоледа, похапвам и катеря стъпалата към върха. Горещо е. Прохладата е само покрай стените на замъка, в кулите към върха. Бързам нагоре, сладоледа се топи и капе. Обикалям цялата крепостна стена от край до край и стигам до върха по едни тесни стълби. Гледам отвисоко, снимам и на обратно. По стълбите надолу е по-бавно, защото качващите се са повече. Срещам други от нашата група тръгнали след мен нагоре и им казвам да побързат, защото слизането е по-бавно. И отивам към автобуса.

Денят отдавна е преполовил. Обиколката продължава към

Пунта Сан Виджилио,

курортно селище, разположено в подножието на Монте Балдо. Имаме около 30 минути за разходка и снимки. Стигаме до северния нос, където се намира Заливът на Сирените, чиито райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия. Водата на езерото се разделя от тясна бетонна алея. Романтични двойки са се разголили на плажа.

Продължаваме за Бардолино

Мястото е известно е с производството си на червено вино. Тук ще имаме около час и половина време за разглеждане и вечеря. Първо разглеждам църквата, пред която ни оставят. После отивам по пешеходната улица водеща към езерото. Правя прекрасни снимки. Снимах една голяма бъчва, превърната в бар. Купувам си една картичка за спомен, слизам надолу, за да снимам лодките в пристанището и отивам да вечерям на едно заведение с изглед към езерото. Похапвам отново макарони и бира. Заведенията са пълни, хората си похапват и се радват на всичко около тях.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия

Вече се е стъмнило. Събираме се отново на паркинга. Продължаваме към мястото за нощуване –

селището CAVAION VERONESE

Спим в един хотел сред нищото на един хълм. На съседния хълм се виждаха частни вили с много зеленина. Разходих се на два километра около хотела, стигнах до един супермаркет, но беше 22 ч. и никъде нищо не работеше. И в хотела нямаше топла вода поради авария, възникнала два часа преди ние да отидем. Но пък всяка стая имаше огромна тераса.

На сутринта закусваме и тръгваме. Обясняват ни за проблема с топлата вода и за това, че следва да получим компенсация в пари, ама не на 100 процента, защото все пак сме имали храна и легло.

Езеро Гарда – Лаго ди Гарда, Италия
Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (2): През Пасо Валес и Моена до Рива дел Гарда

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

;С Веселин продължаваме из Алпите и Доломитите. В първата част направихме прехода от България до Италия, а днес през проходите хоще завъртим около Моена и езерото Дел Гарда.

Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част втора

ден трети

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

;

Доломити = СУПЕР

Няма по-красиво събуждане от това !

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Да гледаш величието на тези планини, а пред погледът ти да стой нетърпелив любимият мотор който ще те отведе по-късно сред тях.

Малко след мен стават и останалите. Радо има навикът да се излежава, а аз не пропускам да го подканям да става. Когато идва време за закуска откарвам най-мързеливите до масата.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

След това прибираме каквото е останало, и потегляме по пътят нагоре.

Следват същите красиви и непрестанни завои, по които карахме и вчера.

Планината е невероятна !!!

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

За съжаление, денят не започва както си мечтаех, и се налага да спрем, защото не можем да продължим напред.

Ремонт на пътя – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Пътят е затворен за ремонт. Връщаме се обратно и решаваме да заредим, хем да мога да променя и намеря друг път за да продължим. Докато пълним, всички се шегуваме с Вальо, че само на него му зареждат мотора, а ние трябва да се обслужваме сами. В последствие се оказа, че това удоволствие се заплаща с по-висока цена на горивото

Бензиностанция – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Това ще ни е за урок и повече ще внимаваме на коя колонка спираме и кой иска да зареди моторите ни.

С пълни резервоари и готови за предстоящото се понасяме нагоре по склоновете на това райско място. Еуфорията бързо се връща и ме кара да крещя в каската си от щастие. Тогава осъзнавам че всъщност аз не карам мотор, аз летя…

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Опитваме се да караме бързо, като се гоним по завоите. Тъкмо като си повярваме че можем, някоя групичка ни изпреварва и ни показва, че все още само се возим.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

На върха, където са самите проходи, всички ставаме отново като малки деца и не можем да се нарадваме.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Не мога да ви покажа всичките няколко хиляди снимки – а и да го сторя, пак няма да е достатъчно.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Докато пиша за пореден път сам себе си убеждавам, колко

много обичам тази планина

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Както съм споменавал не веднъж, по тези места ще видите

голяма навалица от мотористи и колоездачи

Някои от проходите редовно взимат участие в колоездачните обиколки на Италия и Франция, и е добре да съобразявате плановете си за идване тук с предстоящи спортни събития.

Колоездачи – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Дори и да няма такива, колоездачите по пътя са почти колкото мотористите. Въпреки че сме извън големият сезон, както казва Радо толкова мотори и по мото съборите не е виждал…

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Мотори има всякакви, дори такива по които и аз успявам да се загледам.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Между проходите спирам от време навреме, ако видя нещо интересно край пътя, но след това съжалявам че съм спрял. Като отявлен мрънкач, започвам да се ядосвам, когато започнем да се мотаем много. Уж спираме за снимка, а някои започват да се разсъбличат. Тъкмо си мисля да тръгваме и друг извади нещо за ядене. Така 5 минутка за снимка се превръща в 20 минутна почивка… Когато започна да налагам мнение бивам упрекван. че не позволявам на групата да се наслади на гледката. Жалко, че всички бяхме на едно мнение когато показвах трасето и залагах целите а сега са на различно.

Тук е момента да предупредя всеки, който тръгва на такова мащабно пътуване,

да прецени много внимателно какво очаква да види и с кого иска да кара ! Иначе може да се окаже в ситуацията в която бяхме ние. В момент като този решаваме, че е време за обяд и намирам място край пътя. където да отдъхнем за половин час и да хапнем докато променям трасето, отново.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Въпреки моментите на повишаване на тон, групата е в отлично настроение и всичко е наред ! Нормално е големи момчета да си мерят…моторите.

След обяд зачестяваме спиранията – горещо е и групата се нуждае от почивки. Докато едни търсят сянката и разпускат, други оставят ТДМски следи след себе си.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

;

Новият асфалт и жегата погаждат лоша шега

на някои от моторите – за малко да паднат поради потъване на стъпенката в настилката !?! Поемаме пак на горе в планината където времето е доста по-приятно.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Малките проходи просто пропускаме. На големите спираме за снимки и да поразгледаме. Докато другите почиват, аз събирам камъни 🙂

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Или следя за поставянето на отличителните ни знаци навсякъде.

Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Passo di Valles, 38054 Тонадико, Тренто, Италия

;

;

Освен изящно реставрирани бижута…

Ретро мотори – Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

…тук ще видим и най-новите тенденции в туристическите мотоциклети.

Ретро мотори – Проход Валес – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Слизайки отново в ниското, групата минава през известното курортно градче

Моена

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Моена

;

Спираме на самия център на града, за да пием по кафе и да прегледам отново трасето.

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Плановете са да хванем някой по-бърз път и да стигнем до Лаго ди Гарда където да спим тази вечер. След като идва

кафето се чудя дали да го пия или да го гледам 🙂

Ем го поръчах дълго…

Италианско кафе, Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Докато бъбрим на висок глас, от масата до нас ни заговаря какедонката Биба . Оказва се че работи тук и е силно учудена и щастлива, че вижда Българи в този регион – навсякъде сме рядкост брат…

Моена – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

;

Почерпва ни с кафето, а ние и оставаме магнитче от БГ за спомен. Това е иновация, която реших да пробвам тази година а другите много я харесаха. Така домакините ни, при които спим, или интересните хора, които срещаме по пътя си биват изненадвани с този малък жест. Биба ни връща, като ни купува и тя магнити от Моена, но ние я затапваме с помощта на Радо и бутилка вино, която той взима от местен магазин. Така след сериозна обмяна на смях и подаръци, трудно поемаме по оставащият за деня път.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Движим се възможно най-бързо като се опитваме да не нарушаваме установените правила за скорост в Италия.

Слънцето слиза ниско зад планините и открива друга гледна точка на всичко под нас.

Рива дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

След дълго каране спираме в

Рива дел Гарда

и се настаняваме в къмпинг Европа. И днес успяхме да изминем 400 км.

Рива дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Цената на човек е 12 евро. Разпъваме палатките точно до входа и след като отскачаме за бира и храна до Лидъл, решаваме да обърнем внимание и на езерото.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Почти сигурно е, че това е мястото, където всички ние оставихме част от себе си.

Невероятно място!

Изключително населено, все едно сме Август месец на Слънчака 🙂 Ние също влизаме във водата.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Габровеца, на когото всичко му до колене, учудено гледа олимпийският ми опит в плуването.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

;

Водата е приятна, чудна за къпане.

Като се стъмни си взехме по душче и седнахме да вечеряме. После оставихме Вальо да спи а ние решихме да разгледаме крайбрежието и да се потопим в живота на местните.

Езеро Лаго дел Гарда – Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Пихме по някоя и друга бира, посетихме местна Pasticceria по поръка на приятел, и докато облизвахме сладко сладоледа, на дълго и широко обсъдихме всички жени в радиус от няколко километра 🙂 Заредени с розови емоции се прибрахме в къмпинга и кой където му е палатката. Навих си часовника за 6 и заспах с мисли за следващият ден.

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Около езерото Гарда има още изгодни места за нощувки:



Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

После и цяла Италия ви очаква:



Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (1): Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Стига толкова Близък Изток, Мала Азия и изобщо – все места, с които снегът е катастрофа, да тръгнем по място, където снегът е обичайна част от пейзажа през зимата. С Веселин тръгваме към Алпите. Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част първа

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

Когато за първи път бях там останах изумен от невероятната красота и величественост на тази планина. Впечатлих се от всеки следващ завой, от спиращите дъха гледки, от реките, снега, от огромните скални исполини и безкрайната свобода която това място ми дава. Радвах се на другите като мен, колоездачи или мотористи, търсачи на това неописуемо изживяване наречено простичко – Алпи.

Тогава дори не предполагах че Алпите така ще завладеят съзнанието ми, че ще се пристрастя към тях и няма да спирам да мечтая да се връщам отново и отново там.

Докато пишех първият си пътепис за тях знаех че ще се върна отново някой ден там, а сега когато това се случи съм сигурен че няма да спра да го правя…

Този фото разказ е за тези от вас които са били там – за да се върнат отново в спомените си. Той е и за онези които никога не са били – за да запали в тях желанието да отидат. Да пътуваш значи да живееш, поживейте мъничко чрез мен приятели.

Ден първи

Закъсняваме

Всичко е като по учебник. Учебник който съм разлиствал много пъти и всеки следващ ми изглежда като първи…Не, не че съм толкова лош ученик, просто всеки път еуфорията ме превръща в първокласник. Успах се. Случва ми се понякога. Ставам бързо, обличам се почти през глава. Няма време за кафе както го мислех. Взимам си довиждане с Женя и тичам надолу по стълбите сякаш някой ме гони. Паля моторът малко преди 4 сутринта и тихо се отправям към мястото на срещата. Приятелите ми са вече там. По стар обичай спирам, слизам от мотора и прегръщам Вальо – стар познат от минали наши пътувания. Следва Радо който е нова звезда в екипа ни тази година. Докато в приповдигнато настроение си говорим се оказва че Радо е забравил документите си и трябва да се върне до вкъщи. Пътуването ни тъкмо започва и това не е толкова страшно. Пием кафе докато го чакаме и кроим планове за следващите дни. Не мога да повярвам че времето което толкова много очаквахме вече дойде. Идва и Радо. Тръгваме към София където имаме среща с Денислав някъде около хотел Плиска.

Пристигаме малко след уговореният час и всичко се повтаря. Ухилени до уши големи мъже се прегръщат говорейки шумно сякаш не са се виждали от години.

Пред Плиска в София на път за Алпите

Залепяме стикерите които Валката направи за нас по слюдите си.

През следващите 16 дни всичко ще е Алпи 2017.

След кратката пауза тръгваме през града към границата. Някъде през безкрайните светофари и кръстовища Вальо ми дава знак че моторът му нещо не върви. Спираме на крайпътна бензиностанция и търсим причината. След сваляне и качване на свещи всичко приключва, също толкова внезапно и необяснимо както се появи.

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

Бързо изминаваме отсечката до границата където зареждаме за последно на родна земя.

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

После зареждаме и в

Сърбия

Бензиностанция – На път за Алпите с мотор

Спираме от време навреме за кратки почивки в скучното препускане по магистралите. Първоначалният план за спиране през 250 км за зареждане не работи добре и правим и няколко кратки почивки заради отегчителното да не кажа

ужасно пъплене по магистралата

Винаги съм мразил тази част от пътуването, но няма как хем да стигнем бързо, хем да е интересно.

Таксите в Сърбия са съответно 3,50 евро до Белград и 1,5 от там до границата.

Сърбия – На път за Алпите с мотор

Редуваме отбивки след отбивки на които почиваме или хапваме набързо по нещо. Само аз успявам да ям, докато почивам…

Сърбия – На път за Алпите с мотор

Караме така и през

Хърватия

Тук харчим 10,5 евро за магистрални такси. Навлизайки в

Словения

се смъкваме от магистралата и започваме

да гоним малките пътища

Смея да твърдя че тук е едно от най-красивите местенца на които съм карал. Малки пътчета които криволичат бързо из красивата природа и се гонят с реки в опияняващи нюанси на синьото и зеленото.

До тук с агонизиращото придвижване, започва забавлението

Словения – На път за Алпите с мотор

Губим малко време но както ще разбера по нататък, нито един ден няма да минем това което бях планувал първоначално… В късният следобед поддавам на натиска и решаваме, че няма да гоним Италия и днес ще спим около

Любляна

Започваме да се оглеждаме за хотелчета и спирам за да проверяваме какви са цените. Тази година за нощувките ще се грижим аз и Радо. Накрая след като установяваме че не ни харесват цените тук

откриваме къмпинг,

където можем да пренощуваме.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Нищо особено, но на една от най-високите цени на които ще спим – 14,50 евро на човек. Все пак къмпинга е уреден от всякъде, огромен и с много посетители, много дори и за това време на годината. Иначе мястото е живописно и се намира точно на брега на река Сава.

Днес изминахме по-малко от колкото очаквах – 1101 км. Разпъвам палатката и паля мотора за да потърся от някъде бира. Няма работещи магазини. Няма. Тук вечер работят само ресторанти и кръчми. Е, нямам избор. Влизам в местен бар и се уговарям за 4 бири, като уверявам че ще им върна бутилките, за да ми дадат бирата. Плащам висока цена за удоволствието да отпия глътка местно пиво, но

нищо не може да се сравни с 4 бира в ръката на добри приятели

Наздраве. Вечеряме на масата и се забавляваме обсъждайки моменти от деня и плановете за утре. Разтребваме когато приключим и малко по-малко се ориентираме към леглата. Уморени отиваме всеки в своите сънища…

Ден втори

Добре дошли

Ставам рано и съвсем не съм първият който се е събудил.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Утрото е свежо и приятно хладно. Няма комари макар да сме край реката и смея да твърдя че спахме добре. Е, някои все още спят и не искат да стават 🙂

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Уговорили сме се да тръгваме в 8 и се надявам, това че Радо още се излежава, няма да ме провокира да викам още първият ден. Ставам винаги в 6. за да имам достатъчно време да събера бавно и спокойно всичко, да се измия и приготвя. за да тръгнем в уреченият час.

Сега идва ред на кафето, закуската и последващото събиране на масата.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Малко по-малко всичко си влиза в ритъм и може би няма да закъснеем, много.

Стягам се първи и отивам с мотора до кръчмата от снощи за да върна бутилките както съм обещал. После чакам групата пред къмпинга и проверявам трасето което съм подготвил за днес.

В 8.10 леко въздишам и си намирам занимание по мотора. Днес е денят в който ще влезем в Доломити и е първият момент, в който ще се докоснем до планината. Габровеца чака с мен, но не дава признаци на притеснение каквито имам аз.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

В 8.20 вече съм мъничко ядосан.

Тръгваме

с половин час закъснение, и благодарение на пътя около мен, бързо забравям и се предавам в ръцете на емоцията и забавлението.

Къмпинг в Словения – На път за Алпите с мотор

Планините в Словения

са много красиви и също има какво да покажат. За жалост нямаме толкова време колкото ни се иска, и просто търсим най-прякото трасе за нашата планина.

Въпреки всичко не пропускаме каквото и да е било край пътя, за да се забавляваме и правим снимки. Не пропускаме и момента да се докоснем и до момичетата които ни задяват по пътя.

Словения – На път за Алпите с мотор

Неочаквано зад поредният завой се открива

езеро с чуден цвят

Веднага спирам за да му се порадваме за мъничко. През следващите 2 седмици ще видим безброй реки и езера във всички възможни цветове които някой може да си помисли, че може да има.

Езеро в Словения – На път за Алпите с мотор

Радвам се че до мен имам верни приятели, с които може да изживееш всеки един такъв момент от едно пътуване.

Езеро в Словения – На път за Алпите с мотор

Надморското равнище започва да се променя и

плавно навлизаме в планините

За обяд съм планирал разкошен ресторант но за целта трябва да спрем и да напазаруваме някъде. В поредното градче се отклонявам от пътя и тръгвам по табелите към магазина. Оставам при моторите а другите отиват да напазаруват.

Словения – На път за Алпите с мотор

Италия

Не се бавим много и подкарваме обратно по трасето. Не след дълго влизаме в първият тунел, който изкачва пътят към

езерото Саурис

Тунел по пътя за езерото Саурис, Словения – На път за Алпите с мотор

На високото излизаме само двамата с Денислав и спираме за да изчакаме другите.

Тунел по пътя за езерото Саурис, Словения – На път за Алпите с мотор

Слизам от мотора за да се насладя на страхотната гледка.

Езерото Саурис, Иатлия – На път за Алпите с мотор

Другите двама от групата се бавят и това връща спомените от сутринта. С Денислав минаваме по стената ( каква емоция е да караш по язовирна стена – нещо което неразбираемо защо в България малко по малко става забранено ) и спираме в едно уширение където ще почиваме и обядваме. Когато пристигат и останалите настроението ми се връща бързо, и подканям всички да се настанят на дългата блок маса с най-невероятната гледка в региона.

Езерото Саурис, Иатлия – На път за Алпите с мотор

Още няколко снимки и потегляме напред . Караме където може, спираме когато видим нещо.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Понякога се получава страхотно. Когато спреш да видиш и снимаш нещо, снимаш и приятелят си който профучава край теб. После когато го догониш се оказва че той е спрял някъде и ти връща жеста. Това дава скорост на придвижването и много снимки на които си в движение.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Когато си на такова място като

Доломити

и знаеш че не можеш да си всеки ден тук, е много трудно да решиш дали да караш и да се наслаждаваш на трасето, или да се возиш и да съзерцаваш страхотните гледки около теб.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Знам че снимките не дават усещането което реално бихте почувствали когато сте там, но въпреки това ще ви покажа колкото мога повече от тази приказка.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Пътищата са направени за каране ! Виражите са правилни, завоите идеални и единственото което се иска е да даваш газ.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Върховно удоволствие за сетивата което пожелавам от сърце на всички !

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Кортина д’Ампецо

В следобедните минаваме през емблематично градче за региона и спираме за хубаво италианско кафе.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Ама сме едни позьори 🙂

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Винаги има кой да застане и зад и пред обектива.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

А материал има на където и да погледнеш.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

След Кортина идват и едни от най-емблематичните проходи на Доломити.

Проход Фалцарего

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Не пропускаме и да оставим стикери от 8 рожден ден на ТДМ България.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Уникални места за един моторист ! Имам хиляди снимки които искам да ви покажа.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Навсякъде е безкрайно красиво ! На всяка спирка се радваме като малки деца на посрещането което ни устройва планината. Макар да съм бил веднъж тук, се радвам на всичко сякаш ми е за първи път. Също като мен и останалите реагират супер развълнувано на всяка следваща картина, която природата рисува сякаш специално за нас.

Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

Просто убийствено усещане ! Доломити са невероятно красиви, и потвърждават за пореден път че ще са винаги част от пътуването за което мечтая.

Времето минава толкова бързо когато ти се иска да спре.

38032 Канацеи, Тренто, Италия

Ориентираме се към по-ниските части на планината и откриваме

Camping Marmolada в сърцето на град Каназей

По това време на сезона тук няма почти никой, и можем да си изберем което място си харесаме за да нощуваме. Една от причините за пътуване в началото на Юни е точно това – малък трафик на мотористи, и лесен и евтин достъп до места за нощувка. Веднъж настанени някой се захващат с неприятни задължения 🙂

Къмпинг в Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

В това време аз отивам за бира…

Бира – Къмпинг в Доломитите, Италия – На път за Алпите с мотор

И тук по това време няма отворен магазин от който да си купя бира. Жалко е, че пак трябва да пазарувам от някое заведение. Оглеждам се за някое по-простичко 🙂 и изваждам големият портфейл…

Цената на бирата е 4 евро, за сметка на това е и малка. Взимам няколко бутилки и се връщам в къмпинга. За нощувка тук е 11 евро на човек и къмпинга е супер! Взимам си едно душче, и сядам да пробвам сглобяемата маса на Радо. Инженерът е надминал себе си като е изработил маса която денем разглобява и крие в куфара си, а вечер разгъва и монтира на страничните куфари на Вальо. Уверявам ви, масата е достатъчно голяма за всички ни. Така има място за храна, питиета и сладки приказки. Днес изминахме 400 км. което е почти добре. Въпреки всичко режа от маршрута за да се опитаме да влезем в първоначалният график. Утре също ще се напънем и ще трябва да променя трасето. В Доломити е много красиво и затова ще заспя доволен и усмихнат…

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки из Доломитите:



Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

Ето и местата за преспиване из цяла Италия:



Booking.com

Пулия: Кратко бягство по тока на ботуша (Италия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Катерина ще направим един тегел по тока на Ботуша – областта Пулия в Италия. Приятно четене:

Кратко бягство по тока на ботуша – Пулия

– антична и магнетична

И така Януари е, нетипично време за отпуск… но и при нас рамкирането в стандарти не е типично. С колегите решихме че е време не само да предложим, но и отблизо да опознаем някое непознато кътче, което все пак продаваме. Решено! Почти целият състав и управители потегляме.

Напред и към Южна Италия –

бягство от студа, творческа почивка, тиймбилдинг както и да го наречем е положително, приятелско и истинско!

„Всеки сам си знае и преценява кое е по-добре за него самия” и при нас е така, по-добре е да пътуваш, да се чувстваш добре, да се обогатяваш културно, а още по хубаво е да си сред приятели. Екипажът ни е в пълен състав и вълшебна бройка 7, седем зажаднели за емоции и малко почивка глави. Някои от желаещите да сме заедно в тези четири дни се отказаха по здравословни и технически причини – ще ни е мъчно за всеки един от тях (ако има време за такива състояния), но поне пък ще има причина да подготвим следващото пътуване, вече в пълен състав.

Пулия, ИталияПулия, Италия

Полетът ни е следобед. Излитаме. С едно щракване на пръстите и много смях само за час се озовахме от летище София на летището в

Бари – столицата на регион Пулия

Ще се придвижваме с автомобил рент-а- кар – комфортно, практично и удобно за стройния ни план или просто блажено шляене из този край на Италия.

Отправяме се към

центъра на пристанищния град

Обиколката ни започва от общината където паркираме. Посреща ни студен вятър – „А не, това не сме го поръчвали! ” – пожелаваме си утре времето да е спокойно и ако може слънчево очакват ни два/три или в колкото градове и селца пътьом решим да се отбием. Както е казал Мечо Пух – „Винаги може повече” . Зад гърба ни е старата сграда на театър – театър Петручели, спускаме се по кaлдъръмена улица към стария площад и катедралата Свети Николай.

Пулия, Италия Пулия, Италия

Свечерява се, на затъмнения фон катедралата е изключително магнетична – приканва ни и влизаме. Посреща ни постамент със светеца патрон, в криптата под храма са и мощите му. Постройката е трикорабна базилика, вдигаме глави – таванът е изключително красив – фрески, орнаментика като в замък (все пак да не забравяме, че сме в католически храм). Лъха спокойствие, органът е мълчалив посрещач, слизаме в криптата, няколко молещи се, ароматни благоухания, тишина и спокойствие… е няма как разглеждаме детайлно и като туристи, поседяхме и помълчахме. Чакат ни среднощните улици на Бари – множество магазини, разпродажби и пълзящи тълпи. Светлини и италианска реч, спускаме се по крайбрежната улица, минавайки покрай старата отбранителна стена, ароматът на Адриатика, светлините на виенско колело и палми ни подканват да направим първите си снимки… а албумът ще е много, много голям.

Пулия, ИталияПулия, Италия

След разходката ни е време за вечеря. Насочваме се към проверен вече от някои от групата ни ресторант. Обстановката е като в трапезария на средновековен замък, персоналът усмихнат, ароматът неповторим.

Е, как какво, ще ядем? Пица!

Изборът на всеки е сполучлив, дори и видът на някои от пиците да не е атрактивен.

Виното е божествено…

Е „Bon apetitto” . , Време е за почивка. Настаняваме се в хотела развълнувани и готови с нетърпение за сутринта, началото на новия ден и

посещенията на Алберобело (градът на трулите), Пулиняно-а-маре, Мартина Франка, Остуни и Лече.

Събуждаме се нетърпеливи, едни малко по-рано (Галчето, вече беше и пила кафе), други не чак толкова (сънливите Злати и Катето). Навън е слънчево, от терасата се зеленеят полета с маслинови гори… а и един автобус на паркинга отзад Неоплан (абе професионално изкривяване му се вика).

Приятно е да не бързаш, в безгрижния ни ден ни очаква поредица от градове и селца, които сме предначертали да видим. Бързо се спретваме и към ресторантът на покрива – кафе, кафе, по-хубавата дума сутрин, а и италианско – Чудно! Гледката е приказна шир от поля, обработваеми земи и криволичещи пътища. Посрещат ни вежливата усмивка на сервитьора и засмените ни и вече разсънили се колеги – Юлита, Любо и Ицо. Иво, по-младият ни спътник и приятел (син на Юлето) вече е на музикална вълна…ох, дано не му доскучава с нас.

Подкрепени

– Екипаж, време е! – събираме багажа и към

Пулиняно-а-маре

(Е, може и малка фотосесия в коридора при напускане, все портрети на известни актьори… и ние сред тях…). Разположено на скала на 24метра надморска височина градчето ни посреща със смесица от слънце, вятър, бели сгради и тесни улички (такива ще са всички в пътуването ни – но все пак те крият чара на южна Италия). От паркинга по тясна уличка минаваме по скална тераса, слизаме, изкачваме се по изсечени стълби в снагата й. Пред погледа ни е панорамата от арките на мост и синевата на Адриатика. Насочваме се към старата част, все пак сме туристи спираме в началото на улицата пред малко сувенирно магазинче, засмяни и нетърпеливи грабваме (поне някои от нас) по една сувенирна монета. Спускаме се във вътрешността на градчето, зелените дървени щори по терасите се открояват чудесно, саксиите с цветя също.

И изскачаме на площада – пред нас сграда с часовник на върха, изчистени очертания по фризовете й, в дясно църква с камбани, прилича на тези от мексиканските филми или района на Андалусия

– Много убедено го казваш, все едно всеки ден си там – подхилквайки се ми казва Юлето… хахо-хихи така е – смях. Под съпровода на възклицания по отношение чара на заобикалящото ни, веещото се от някои тераси италианско пране, снимки и селфита, се озоваваме на една от трите панорамни тераси. Гледката е удивителна, ветровито, но с аромат на море. Правим няколко снимки, включително и на разбиваващите се в скалите синьо – зелени води на адриатическо море. Време е, сменяме декора и към

Алберобело

Пътят ни минава по криволичещи пътни трасета, зелени тревни площи и маслинови горички. След двайсетина минути на фона се открояват и белите стени и конусовидните покриви на трулите съставляващи градчето, градче като от приказка. Тези от нас, които са я „чели” вече, предпочитат във ветровития предиобед да поседят в колата… е всеки си знае, въпреки че всеки път на познато място може да откриеш и нещо ново. Леле,

като малки приказни герои минаваме в царството на трулите,

в отминали времена с цел да не заплащат данъци обитателите им ги бутали когато идвали феодалите и след това отново ги издигали. Предвид масивността на стените трябва да се чудим как – та стените са с дебелина 80 – 100см… но имали желание, има и начин. … Сувенири, сувенири с различна пъстрота, материали и форми и цъфнали саксии изпъкват на снежинобелия фон…

Парцелените кукли на Алберобело – Пулия, Италия

Парцелените кукли на Алберобело

Алберобело – Пулия, Италия

Алберобело

Минаваме покрай парцалени кукли – ех, дечковци усмихваме се сърдечно пред тях. Някъде четох за кукли с три лица правени тук, споделям с приятелите си…и изведнъж продавачката от магазина вляво, все едно разбра за какво си говорим, показа ни стоката си и любезно акцентира върху куклите като за куклен театър – презентира ни в случая червената шапчица, красива с червената си рокля, обръщаш я и вместо крака главата на бабата с друга одежда, обръщаме шапката й и ето го вълкът – идейно и красиво.

Продължаваме напред към единствената двуетажна трула – църквата. В близост са и трулите със символи на покривите – на здравето, любовта, щастието. Е пожелаваме си всички тези неща сърдечно, без тях не може… но и без кафе. След разходката ни се настаняваме подобаващо в сладкарница в центъра, обсъждаме видяното с ентусиазъм, привикваме и спящите ни спътници, замисляме подредбата на остатъка от деня, радваме сетивата си с аромата на кафе и красивите десерти строени пред нас. Насачоваме се към

Мартина Франка

Обяд е – тук всичко е притихнало направо, по улиците сме като в музей, чиито единствени обитатели сме ние. През портата на града, която ни посреща като след парадно шествие влизаме сред поредната плетеница от тесни улици, мрамор, грациозно изваяни капители и фризове по колоните на сградите привличат обективите ни (преносно и буквално). Срещу една от трите цървки тук, чиито катедрален размер ни впечатлява на пейка седят двама посрещачи на достолепна възраст. Усмихват ни се любезно. Гласовете и смеха ни се чуват звънливо сред тишината и акустиката, която създава мраморът и тясното разстояние между сградите.

Пулия, Италия Пулия, Италия

Отправяме се към едно неизвестно селце, което привлича вниманието ни със специфичното си име –

Локоротондо,

конкурсът правен през лятото тук за по-красивата тераса… и бялото вино характерно за лозарския район, в който се намира.

Панорамната гледка надолу към равнината с трулите е приказна, преминава и влак, който изпъква с червения си цвят. Сградите са почти долепени една за друга, свързани с арки(техника на строителството характерна за селцето, така наречената „cumerse” ).

Достигаме и „chiesa”-та , т. е църквата, но нали научихме и няколко думи на италиански само с ден престой…таланти, та да ги упражним. Влизаме, интериорът е впечатляващ, музиката от хора или органът е ангелска, един от малкото храмове които въздействаха върху нас дълбоко, притихнали, обгърнати от спокойствие, с равнодушни, замислени или по-скоро насочени към вътрешните ни молби погледи отделихме време и поседяхме в святата постройка… наистина е стара, руйни от стара църква бяха запазени и пред очите ни под стъкления под.

Разходихме се из кокетните тесни улици, със сигурност по време на конкурса с цветните тераси човек трябва да е тук. Тръгвайки на свечеряване към Остуни и Лече, набързо грабнахме и бутилка препоръчано, услужливо бяло вино – … леле а как ще го отворим без тирбушон, е да! може да си вземем и един за спомен.

Пулия, Италия Пулия, Италия

В спускащата се вечерна перелина поемаме по криволичещия път към

Остуни – така наречения бял град

Слушаме си музика, загледани в светлините на пътя, едни подремват (презареждат енергия), други си говорят, трети ги хващат лудите от седене, Любо си шофира – еееми прецизно!, какво да кажем за шефа потананиква, поустроумничи… еех, забавно ни е – обичаме си екипчето… а може и от въздуха да сме се разнежили… ехххх Италия! Духа, става тъмно, а и до Лече ни чака път.

72017 Остуни, Бриндизи, Италия

Една бърза централна разходка в Остуни и хайде към

Лече

Градът е очарователен, дори по тъмно. Светлини, движение, тълпи… – е, друго си е сред цивилизацията. Време е и за вечеря, нека почнем от нея… пък нощно Лече ще ни изчака.

Хапваме италиански вкусотии в стилен ресторант,

по нотите на раздаващия се в страни от нас пианист. От тук към централния площад по изпълнените от оживени, енергични и бъбриви тълпи улички. Всяка сграда е достоен представител на Барока, по-скоро

целият град е като музей

за този архитектурен стил – Приказно, прекрасно, портретно просто трите думи с „П” като повече, които първоначално могат да се кажат пред гледката.

Пулия, Италия Пулия, Италия

Дивим се по красивите фасади на сградите и вече сме в централната част, белязана с печата на Барока и Древен Рим. Останките на амфитеатъра изпъкват насред площада, готови да „разкажат” за древното величие.

Статуята на свети Оронцо, като защитник над тълпите впечатлява със своите 70 метра (… е попрочели и запомнили сме по нещичко, между другото наистина е бил защитник, по-скоро се е смятал за спасител на града по време на голямата чумна пандемия), светещи балони, усмихнати и прегърнали се минувачи…

Тръгваме с ентусиазъм по пешеходната улица, магазини, промоции…е, добре че на сутринта ще минем пак. Дивим се на изящните сгради и изведнъж (без да е пресилено) направо дъхът ни спря. Площадът Дуомо, висока камбанария и катедралата датираща от XIII век с постаменти, детайли, фризове изваяни като чрез магия. Смиреност, величие и белота изпъкваща несравнимо във вечерния час. Сядаме за по коктейл. Разглезваме душите, захилени, дори и леко позамръзнали.

Отправяме се към хотела… да не забравяме че трябва и почивка. Обаче след толкова емоции спили се… дали да не пийнем по винце… – е, разбира се, все пак е от Локоротондо. …

– Леле в колата е! …нищо ще скокна да го взема.

Каним останалите будни от компанията при нашата троица… но те пък не се навиха е…със здраве и „Наздраве!” След смях и наздравици, виното печели оценка 6, а ние е време да поспим.

….

На сутринта… на никой не му се ставаше – да не повярваш. Вече готови за дневен тур в

Лече

Освен за снимки и запечатване на красотата му, сме и на шопинг вълна. На прекрасния площад чак сега ни прави впечатление и една мозайка на вълчица, както и детайлно изработеният часовник на една административна сграда… е то пък по тъмно и на първа среща всичко ли се вижда. !?! Неусетно стана следобед (охх, когато ти е приятно времето лети неусетно). Чака ни път и

каменният град Матера

Градът се намира в област Базиликата, в долината на река Гривина, а пък е и заслужил честта да е културна столица на 2019 г, наред с многовековната ни гордост град Пловдив. Ние пък в екипа си имаме и тамошен представител… направо като почетна делегация отиваме.

Градът е известен с това че жителите му живели в жилища вкопани в скалите, така наречените саси. Цялото семейство, животни, посуда всички заедно и дружно, първобитно и не с италианска грация. До 1952 г това носи и слава на града, но не почитна,

наричат го „срамът на Италия “

Докато свикнат с опитите на кмета на града и полицията да ги настанят в нормални жилища, с опитите си за бягство към познатите и обичани “саси” местните се сдобиват и със сана за твърдоглавост – „Каменна глава от Матера!” .

Няколко думи за града и ето ни в него. Падащата нощ ги прави още по специфичен и интересен съвременна градска част и старите улици под тях, град в града. Една от терасите на които заставаме разкрива панорамата от оживял камък. В града пък от него се правят всякакви сувенирни изделия тъй като е изключително мек за обработка. Спускаме се в

подземията на стария град и улиците му,

които пък са станали част от филм на Мел Гибсън … е няма как върви ни по стъпките и обкръжението на известни образи, още от Бари (хахаха)… Всичко изглежда тайнствено и необикновено, в комбинация и с вятъра е малко като страшен филм. Но каквото и да кажем не го ли видиш с очите си трудно би се разбрало.

Е, време е разделяме се с града и към последната ни нощувка на италианска територия (за тази почивка разбира се). Спокойствието цари около хотела, стаите ни посрещат топли и просторни… последни тостове за вечерта. На сутринта свежи и пооочти готови за полет (не ни се иска но няма как), запечатваме красивата зелена картина около нас, вдишваме дълбоко и се отправяме към летище Бари. Времето до полетът ни запълват магазините в „мол ди Бари” . Хайде, който намерил нещо, честито и да вървим.

На летището сме

Не, не ни се тръгва, но и от лотарията не спечелихме. Кроиме планове за следващото бягство… но има, много, много време. Щракване на пръстите, два поздрава от стюардесата и „Здравей, родино! Обичаме си те!” . Отново в София, целувки „айде с нови сили и енергия … Е как до кога! До утре!!!!… .

Опит за пътепис, кратък разказ или просто разтягане на локуми.

… целувкии Катето…

За поправки телефон 0888… знаем се…

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Ето по-специалните оферти за нощувка в Лече:



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия

А ако решите да разгледате останалата част от Италия – ето и местата за преспиване:



Booking.com

Малките градчета на Тоскана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)   Приятно четене:  

Малките градчета на Тоскана

Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава  очарован. Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)

Кортона

Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като  едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кортона, Тоскана Кортона[/caption]   И какво да прави там? О, нищо изискващо специални усилия  -  разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция  ;) После какво? Ами, няколко снимки,  с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D   А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?   [caption id="" align="aligncenter" width="480"]Кортона, Тоскана Из уличките на Кортона[/caption] А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Кортона, Тоскана Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]   За разлика от повечето други градчета Кортона си има

Театър и Музео Диочезано

 Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -

Музео дел Академия Етруска,

който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!

Колоди

На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? :D  Да? Ето го и него!  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Колоди, Тоскана В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]   Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му). Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият

Парк Пинокио

И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции... Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;) А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди,  защото тук има и една чудесна ренесансова вила

Палацо Гарцони

с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки... [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Палацо Гарцони, Колоди Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]   Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption] Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен). А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto  (Работилницата на Джепето)  :) Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/ Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;) Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]

Сансеполкро

Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption] Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града. Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение". Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из уличките на Чентро сторико[/caption] Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и

Музеят Авока

Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана В музея Авока[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]   Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература. Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - евро [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption]   Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски. Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл)  ;) И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето  тук   Автор и снимки: Вили     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани с Тоскана – на картата: За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Малките градчета на Тоскана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)   Приятно четене:  

Малките градчета на Тоскана

Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава  очарован. Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)

Кортона

Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като  едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кортона, Тоскана Кортона[/caption]   И какво да прави там? О, нищо изискващо специални усилия  -  разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция  ;) После какво? Ами, няколко снимки,  с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D   А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?   [caption id="" align="aligncenter" width="480"]Кортона, Тоскана Из уличките на Кортона[/caption] А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Кортона, Тоскана Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]   За разлика от повечето други градчета Кортона си има

Театър и Музео Диочезано

 Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -

Музео дел Академия Етруска,

който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!

Колоди

На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? :D  Да? Ето го и него!  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Колоди, Тоскана В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]   Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му). Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият

Парк Пинокио

И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции... Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;) А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди,  защото тук има и една чудесна ренесансова вила

Палацо Гарцони

с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки... [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Палацо Гарцони, Колоди Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]   Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption] Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен). А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto  (Работилницата на Джепето)  :) Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/ Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;) Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]

Сансеполкро

Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption] Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града. Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение". Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из уличките на Чентро сторико[/caption] Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и

Музеят Авока

Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана В музея Авока[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]   Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература. Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - евро [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption]   Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски. Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл)  ;) И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето  тук   Автор и снимки: Вили     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани с Тоскана – на картата: За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили. Приятно четене:

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

още съвети за пътуване

Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;) А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella". Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше). В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :) Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение. Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.

Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.

Пиаца Микеланджело, Флоренция Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали? Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция: Къде да спим Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
  • =>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
  • =>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща. А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир: http://www.agriturismoristella.it/web/ Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство. Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота? Тоскана, Италия При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята. За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава. Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. Continue reading