Tag Archives: Лондон

Една седмица в Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част втора

Ден  4-ти

Природонаучен музей – Музей на Виктория и Алберт – Хародс

Natural History Museum and Victoria and Albert Museum – Harrods 

По обичайната схема автобус и метро и излязохме от най-близката метростанция/ South Kensington/ до

Природонаучния музей

Отделихме достатъчно време на експозициите на музея. Най-голямата блъсканица  естествено беше в отдела с динозаврите, но нашите предпочитания бяха към колекциите от благородни камъни и кристали. 

Излизайки от Природонаучния музей, отсреща е Victoria and Albert Museum – световно известен музей на културата и дизайна. След кратък размисъл и преценка на времето пред входа на музея и най-вече под въздействието на единия член от семейството/познайте кой/, решихме да пропуснем и се насочихме към Brompton Rd, все пак трябва да оставим цели и за други посещения в Лондон. А на Brompton Rd се намира, според някои,

магазина на магазините – Harrods

Украсен с предколедни гирлянди, Harrods ни посрещна приветливо и въпреки, че едва ли бяхме от най-предпочитаните клиенти, никъде не се усещаше досада или нещо подобно. От персонала струи приветливост и готовност за оказване на помощ за олекването на вашите кредитни карти.

След продължителна и подробна обиколка, все пак излязохме със зелена торбичка. На мен най-силно впечатление ми направи, че в пределите на магазина има и нещо, като нашите стари хали – отбрани пресни меса, дивеч и риби, нещо трудно ги свързах.

Ден  5-ти

Британски музей – улица Оксфорд – Пикадили – площад Трафалгар – Ковънт Гардън

The British Museum – Oxford St – Piccadilly Circus -Trafalgar Square- Covent Garden  

За този ден основната цел е друг световноизвестен музей, събрал „даренията“ от много народи на английския народ –

Британския музей

Изключителна възможност да се  запознаеш и докоснеш до толкова много артефакти от почти всички известни цивилизации по света. Особено впечатляващи са тези от египетската, древногръцката и асирийската цивилизации. Интересни са и залите на по-малко известни цивилизации, като тези на древните ацтеки и индианските  племена.

Нещо ми убягнаха експонати от древнотракийската епоха, или не е имало ситуация да ги „даряваме“ или съм ги пропуснал. Може би най-голямо впечатление ми направи частта от Розетския камък – ключът към разгадаването на йероглифите. Сякаш някой древен високообразован човек  целенасочено и с ясна умисъл е сътворил нещо за бъдните поколения.

След продължителната разходка в музея с прекъсване за лек обяд в уютния покрит вътрешен двор се насочихме към съвременното битие – известните

търговски улици  Oxford St и Regent St.

С настъпващия мрак се наслаждавахме на многоцветната предколедна украса и магазините на почти всички известни марки. През Piccadilly Circus плавно се спуснахме към  Trafalgar Square отдавайки почест на героя адмирал Нелсън.

Малко под  Trafalgar Square/според картата/ се намира много симпатична традиционна кръчма с музеен кът Sherlock Holmes.  От там към близката метростанция и към квартирата. Тъй като на този ден се е родила Тони, отпразнувахме събитието в един приятен местен пъб.

Ден  5-ти

Гринуич – Сохо и Китайския квартал – Пикадили – площад Трафалгар – Националната галерия

Greenwich – Soho & Chinatown – Piccadilly Circus- Trafalgar Square -The National Gallery

Логистичната подготовка за този ден включваше използването на допълнителна атракция – пътуване с корабче от  Westminster Pier  до Greenwich. Но от сутринта ни посрещна типичното лондонско време – мрачно, ветровито и с припръскващ дъжд. Решихме, че това време не е подходящо за тази атракция и прекроихме маршрута си, като се ограничихме до използването на метро, до метростанция  North Greenwich Station/в непосредствена близост се оказа известната зала О2/ и автобус. Има и друга възможност, от метрото да се прехвърлите на  DLR-железницата, но това е малко по-скъп вариант.

Спортната зала О2, Лондон
Спортната зала О2

Целта на това пътуване беше да посетим

чаения ветроход  Cutty Sark и обсерваторията в Greenwich

с нулевия меридиан.  Комбинирания билет за двата обекта струва 19 паунда, ако се закупи онлайн/ https://www.rmg.co.uk/plan-your-visit/tickets-prices /  и 24,5 паунда на място. Лично за мен посещението на ветрохода беше едно от най-трепетно очакваното събитие при посещението ни в Лондон. В младежките години съм се занимавал малко с ветроходство и един от любимите ми жанрове литература е била тази с морска тематика, ветроходното  плаване от ерата на великите откриватели до съвременните самостоятелни обиколки на земното кълбо. Името  Cutty Sark на най-бързия чаен ветроход е едно от емблематичните имена от тази епоха. Не случайно е дал името си на най-голямата ветроходна регата в света. Няколко пъти в нея е участвал и единствения български ветроход, баркентината „Калиакра“.

Варненци и гостите на Варна сигурно си спомнят лятото на 2008 г., когато  града беше една от спирките на международната регата. Ако съм успял да ви заинтересовам поне малко, тук може да прочетете повече за историята на чаения клипер и произхода на неговото име https://www.blitz.bg/svyat/23111869-g-spusnat-e-na-voda-legendarniyat-kliper-kti-sark_news166594.html /.

След обстойната и вълнуваща обиколка на чаения ветроход, през която поне за малко можеш да се поставиш на мястото на нейния екипаж се отправихме към

обсерваторията на  Greenwich,

която се намира на близкия хълм, на 15-на минути пеша от ветрохода. Естествено там най- интересното е нулевия меридиан и възможността да стъпиш едновременно в западното и източното полукълбо. Тони се впечатли от спускащата се червена топка, по която екипажите на корабите са сверявали часовниците си.

London, England, SE10 8XJ, GB

В този район има още два интересни безплатни музея –

Националния Британски морски музей (NMM) и Къщата на британската кралицата от 17 век (Queen“s House)

Разгледахме къщата, без да сме впечатлени кой-знае колко. Семпла сграда с обозначени отделните помещения, но без обзавеждането.

Къщата на кралицата – Лондон
Къщата на кралицата

Може да се каже, че по-скоро е една скромна художествена галерия.

Както вече споменах в началото, този ден времето беше твърде лондонско, макар и първия такъв за цялото ни пътуване. Достатъчно прогизнали и премръзнали, решихме да съкратим останалата част от дневния маршрут. Soho & Chinatown и The National Gallery остават за следващите посещения в този космополитен град.

Всяко нещо си има край, така и нашето лондонско приключение през късната есен на 2018 г завърши. На другия ден отново придвижване до Stansted и от там със самолета обратно до София.

Край

Автор:  bendi12 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:

bendi12 и Лондон

Booking.com

Една седмица в Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Иван ще идем до Лондон – освен обичйните неща, обаче, ще потърсим Джулия Робъртс и ще отидем на мач на Уембли.

Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част първа

Нотинг Хил и Уембли

Пътувахме с Ryanair до Stansted

 Кацнахме в ранния следобед и с автобусите на National Express до гара Paddington/има още доста възможни направления и спирки/  после с метрото и автобус да квартирата на нашите близки/3 – та зона/. Първи съвет – купувайте билети за трансфера до града, колкото може по-рано. Нашият трансфер ни струва 8 паунда на човек в двете посоки.

Вечерта любезната ни домакиня зареди две пластики  Oyster Card и бяхме готови за предстоящите разходки. Картите могат да се купят и заредят от автомати в метростанции, жп. гари или специализираните обозначени магазинчета за тази цел. Предимствата на тези карти са, че има дневен лимит за пътуванията до различните зони. В нашия случай за пътуванията между зони 1 – 3 беше 8 паунда. След  достигането до лимита, независимо от броя на пътуванията с метро и автобус отчита 0. В два от дните, в които ползвахме железница/зони 1 – 3/ или пътувахме до по-далечна зона, лимита не важеше или навярно е друг. Другите възможности за заплащане на пътуванията ви из града са едноседмична Travel Card/може би е малко по-изгодна, ако ще сте една пълна седмица в Лондон, мисля, че струва някъде около 40 паунда/ или с кредитната ви карта, в този случай не зная има ли дневен лимит. Иначе цената за пътуванията с метро между зони 1 и 3 е 3,50 паунда в пиковите часове и 2,80 паунда в останалото време, цената за автобус е твърдо 1,50 паунда.

Преди пътуването ни прочетохме доста материали на колеги, които споделяха своя опит. При изготвянето на дневните маршрути се ползвах основно от предложението на един баща, който беше направил маршрути за сина си и неговата приятелка на принципа на подбор на обектите, които да са на пешеходно разстояние и за посещения на безплатни музеи, за което му благодаря задочно. И така.

Ден  1 – ви

London Eye, Big Ben and British Parliament, Westminster Abbey, 10 Downing Street, , Buckingham Palace, Hyde Park, Royal Albert Hall, The Notting Hill Bookshop , Portobello and Golborne Market

Отправната точка беше Waterloo Station,

от там покрай London Eye, по моста Westminster Bridge  до едни от основните забележителности на Лондон  –  кулата  Big Ben/за съжаление, все още е пакетирана/ към British Parliament и Westminster Abbey без да подминаваме паметника на Чърчил.

Окото, Лондон
Окото
Биг Бен, Лондон
Биг Бен
Уестминстърското абатство, Лондон
Уестминстърското абатство
Чърчил, Лондон
Чърчил

Малко отклонение –  трудно можем да подминем думите му за българския народ, но това най-вероятно е породено от факта, че по време на Англо-бурските войни в началото на 20– ти век е бил пленяван от българи/македонска чета/ и от тогава е останала омразата му към българите и любовта му към мелнишкото вино.

Даунинг стрийт 10, Лондон
Даунинг стрийт 10
Парк Св. Джеймс, Лондон
Паркът Св. Джеймс
Бъкингамския дворец, Лондон
Бъкингамския дворец

След това се върнахме малко назад до 10 Downing Street, после покрай красивия парк St James’s  към Buckingham Palace в очакване да ни поканят на аудиенция при кралицата, но не би, явно е била заета. От там се отправихме към  Hyde Park, където не можах да устоя да дръпна една реч в Speakers’ Corner, за съжаление единствения слушател беше съпругата ми, която и запечати този славен момент. В парка се намира и един много стилен мемориал на принцеса Даяна.

Хайд парк. Ъгълът на говорителите, Лондон
Хайд парк. Ъгълът на говорителите
Хайд парк. Мемориалът на Даяна

Излизайки от парка срещу  Royal Albert Hall, хванахме автобус за една добавена от нас дестинация Notting Hill и всеизвестната книжарница там. Съветвам ви да не търсите синята врата, собствениците са я продали  чрез някоя от известните аукционни къщи преди няколко години.

Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс, Лондон
Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс
Нотинг Хил. В очакване на Джулия Робъртс, Лондон
Нотинг Хил

Повъртяхме се из квартала за да срещнем Джулия Робъртс, разбира се неуспешно , но затова пък се насладихме на приятната обстановка, която малко напомня на Париж, минахме през

пазара Portobello and Golborne Market

и се отправихме към къщи.

Нотинг Хил – Пазара Портобело, Лондон
Нотинг Хил – Пазара Портобело

Ден   2 – ри

OXO –  Tate Modern (2h) – Millennium Bridge – Shakespeare’s Globe – Borough Market –  Southwark Cathedral – London Bridge –  City Hall – Tower Bridge – Tower of London – City of London – Lloyd’s of London –  Leadenhall Market –  Bank of England – St. Paul’s Cathedral – Fleet St – Royal Courts of Justice – Strand – Somerset House  – Sky Garden      

Отправната точка отново беше района на Waterloo Station,

от там покрай южния бряг на Темза, покрай OXO до Tate Modern –  галерия за модернистично изкуство. Признавам си, че още не съм дорасъл, за да го разбера това изкуство. Отвътре музея прилича на парижкия д’Орсе и двата са с големи отворени пространства отвътре /едното е било ел. централа, другото – ж.п. гара/,  но  удоволствието от разглеждането на колекциите им е несравнимо. Иначе от една от терасите има добър изглед към клатещия се Millennium Bridge, е вече не се клати, само при откриването му и проблема е отстранен. Продължихме към театъра на чичко Шекспир  –  Shakespeare’s Globe.

London, England, SE1 9JE, GB

От там по едни тесни улички към Borough Market – изключително живописен пазар с десетки точки за бързо хранене, като са застъпени кухните от почти целия свят. От балканските са представени турската и гръцката. Замислих се как би стояла една българска или сръбска скара.

Препоръчвам стридите на Richard Haward’s Oysters – цени от 1 до няколко паунда в зависимост от големината и произхода и сандвичите в Kappacasein Dairy, с огромно количество разтопен кашкавал /специфични видове сирене/ или бейби  картофки също с разтопен кашкавал –  7 паунда. Разполовените пити под нагреватели и как обират с ножа разтопения кашкавал,  може би сте виждали по National Geographic в специализираните предавания за храните по света.

От там покрай катедралата  Southwark  пак покрай реката под London Bridge и покрай City Hall до друга световноизвестна лондонска забележителност  Tower Bridge, минавайки по него се стига до Tower of London. От там направихме една разходка из City of London, поизкривихме вратовете от зяпане на интересните, но и много високи сгради до

крайната цел за деня –  Sky Garden

 Това също е наше допълнение към маршрута на колегата.  Sky Garden е кулата от северната страна с наблюдателна площадка на върха , алтернатива на подобната платена на отсрещния бряг   –   The Shard. За посещение е необходимо да си резервирате ден и час предварително по Интернет, напълно безплатно на сайта на кулата http://skygarden.london/sky – garden. По препоръки на сина ни, който не пропуска такива забележителности, хубаво е да се избере междинен час, който да позволява, както дневен, така и нощен изглед.

Ден  3 – ти

Този ден го бяхме посветили на любезните ни домакини. Направихме си една съвместна прилична шопинг разходка/на следващия ден след Черния петък/. Но най-интересното предстоеше. Скъпите ни деца ни бяха подготвили изненада, като бяха  купили и изпратили билети за дербито на кръга във Висшата лига на Англия, 

Тотнъм – Челси в меката на футбола, стадион Уембли

Уембли, Лондон
Уембли

 Така, че в ранния след обяд се отправихме към митичния стадион.  Ще си позволя

няколко съвета

към тези, които за първи път ще посетят стадиона, както беше при нас. Всичко е организирано перфектно, но и ограниченията са жестоки.

На стадиона може да се влезе само с малък ръчен багаж с големината на формат А4

Наложи се да изпразня и сгъна моята малка градска раница, защото била по-висока от позволеното. После разбрахме, че някъде в началото имало място, където такива малко по-големи багажи от разрешените могат да бъдат опаковани в специални найлонови пликове и да се влезе с тях. Другия проблем възникна при самото влизане на територията на стадиона, където на всеки вход има огромни табла със забранените предмети/чадъри, камери, фотоапарати и т.н./. Естествено, част от тези неща бяха с нас и само благодарение на определена подготовка и самообладанието на член от семейството успяхме да влезем безпрепятствено.

На Уембли, Лондон
На Уембли

Друг съвет: не бързайте да заемате местата си на стадиона, те няма да избягат. Интересното преди мача е в подтрибунните пространства. Има отделени големи площи с безброй точки за храна и бира. Почти всички използват рационално времето до първия съдийски сигнал, набиват сандвичи, пържени картофки с риба и много бира, ама много бира и много фенски песни. Цените са народни, както в най-обикновените точки за бързо хранене в града. Така, че съвета ми е ходете на Уембли само с билет и  кредитната си карта, за да нямате главоболия и да се насладите на най-добрите фенски преживявания.

За самия мач

Тотнъм размаза Челси с 3:1 и какво по-хубаво  ако той е предпочитания ви отбор.

Очалвакте продължението

Автор: bendi12
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:

bendi12 и Лондон

Booking.com

С Голф до Лондон (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.

Приятно четене:

С Голф до Лондон

част втора

На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Лондонско метро – Лондон, Великобритания

Първата ми спирка беше

British museum (Британския музей)

Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.

British museum (Британския музей) – Лондон, Великобритания

Следващата ми спирка беше

Природонаучния музей

Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.

Разкошното здание на музея:

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 😉

„Всичко е под контрол, дзверо не рипа!“

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

…и ужас на някои деца 😉

Природонаучен музей – Лондон, Великобритания

Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.

Зачаках на спирката:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Образи в автобуса:

Градски транспорт, автобус – Лондон, Великобритания

Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:

Лондончани, хора – Лондон, Великобритания

Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.

Royal Albert Hall

също беше в ремонт:

Роял Албърт хол – Лондон, Великобритания

Хайд парк

гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Хайд парк – Лондон, Великобритания

Вечерта завърши в един истински

британски пъб:

Британски пъб – Лондон, Великобритания

Британски пъб – Лондон, Великобритания

С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.

Британски пъб – Лондон, Великобритания

След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда

Лондон вечерно време

Еми бива… не е зле 🙂

Вечерен Лондон, Великобритания

Вечерен Лондон, Великобритания

На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил

да се върна до Дувърската крепост

По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:

По обяд вече бях достигнал пристанищния град

Дувър и влязох в крепостта

Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.

Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.

Крепостта на Дувър, Великобритания

Поглед към замъка:

Крепостта на Дувър, Великобритания

Панорамен изглед от замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъкът

са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.

Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, Великобритания

По време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.

Тронната зала:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Главната зала за приеми:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до

операция „Динамо“,

която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.

Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.

Бой по германците!

Крепостта и замъка на Дувър, Великобритания

За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че

по същество си е чисто бягство

Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.

След тази страхотна спирка беше време

да се връщам към земите на вражеския Трети Райх 😉

Случайни срещи по паркингите:

Чайки и рено – Дувър, Великобритания

На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за

Евротунела

От Дувър се придвижих към

съседното градче Фолкстоун

и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела 😉

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.

Цялото пътуване, заедно с товаренето и разтоварването отне едва 35 минути.

Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:

И отново ЕвроГолфът:

Евротунел – Фолкстоун, Великобритания

Вече бях отново в континентална

Европа

и от Кале много бързо отново се придвижих към

Дюнкерк

Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море :

Голф на плажа на Дюнкерк, Франция

До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх 😉 😉

С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.

Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com

С Голф до Лондон (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене:

С Голф до Лондон

част първа

Здравейте, любители на пътешествията!

Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а реших да направя едно кратко пътуване до Лондон. Получи се много добра разходка, затова и реших да напиша един кратък пътепис за Лондон през моите очи.

Може би преди това все пак трябва да поясня защо

този път отправната ми точка е Германия,

а не България. Малко след миналогодишното ми приключение до кавказките държави заминах за Германия, където започнах специализация по ушни-носни-гърлени болести. И вече от една година съм тук като все още привиквам към новия си живот, но нося България в сърцето си всеки ден и мислите ми все ме теглят към дома. Но както и да е… следващите няколко години ако всичко е нормално ще гурбетчийствам и ще се уча на занаят, а след това имам огромното желание да се завърна вкъщи 🙂

Една скромна карта на маршрута ми:

С Голф до Лондон – карта на маршрута

На отиване направих една

спирка в град Дюнкерк, Франция,

а както на отиване, така и на връщане се спрях в пристанищния английски град Дувър. И така… нека започна краткия си разказ. Моля не информирайте немските власти, че колата ми е с българска регистрация. Защо е така е тема на друг разговор, но нека кажем, че за момента усърдно съм скрил Голфа в един гараж 😀

С Голф до Лондон

Прекосих Рурската област в Северен Рейн-Вестфалия, след което бързо напуснах Германия. Под колелетата бързо се изнизаха Айндховен в Нидерандия, както и красивите белгийски градове Антверпен, Гент и Брюж. Така достигнах град Дюнкерк във Франция, откъдето трябваше да отплавам

с ферибот към Обединеното кралство

Любопитно ми беше да посетя града, основно заради едноименния филм на Кристофър Нолан от 2017-а година. Повечето хора сякаш го оплюват, но на мен много ми допадна. Не съм филмов критик, но този филм за мен бе много въздействащ и успя да ме пренесе на въпросния плаж по време на тези исторически събити, и сякаш поне минимално почувствах какво е било в душите и сърцата на онези млади момчета, които са чакали евакуацията и са се надявали да избегнат сигурна гибел.

А иначе самият

Дюнкерк е непретенциозно и спретнато френско градче,

което иначе не блестеше с нещо по-специално. Ето го и плажа:

Плаж – Дюнкер, Франция

Еми…плаж, бе, плаж. Всъщност лятно време сигурно е приятно местенце. Имаше и доста хора, които караха уиндсърф, сигурно условията не са лоши.

Имах желание да отида до музея, посветен на операция „Динамо“, което е всъщност въпросната евакуация на английски и съюзнически части от бреговете на Дюнкерк, но времето ме притискаше и се наложи да се отправя към фериботния терминал. В последствие в Англия научих доста за тези исторически събития, но за това ще стане дума по-късно в разказа.

И така, само те тоя останá неевакуиран на плажа в Дюнкерк, така че побързах да отплавам към Острова 🙂

Плаж – Дюнкер, Франция

Вече във ферибота:

Ферибот Дюнкерк – Дувър, Англия – С голф до Лондон

Отплаване:

Ферибот в Дюнкерк, Франция – С Голф до Лондон

Плаването

продължи около 2 часа и половина, след което вече се съзря английския бряг.

Ферибот в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Отскоро се оборудвах с един разклонител за кола, че нещо много високотехнологичен стана този Голф и много неща се събраха за зареждане. Много ми стана смешно като включих всичките джаджи. Бях убеден, че ако ме види така някой полицай със сигурност ще ме помисли за някоя активизирала се спяща клетка, макар и да бях гладко избръснат 🙂

Джихадист в Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Акостирахме във

Великобритания

и без да губя никакво време се отбих да разгледам т.нар.

„бели скали край Дувър“,

природна забележителност. Красиво място, а

Англия

ме посрещна с уникално време.

Скалите на Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Над

Дувър

се извисяваше внушителен замък, който обаче вече беше затворен по това време, затова реших да се отбия на връщане и вместо това се спуснах за една бърза разходка из градчето, за да добия първи впечатления от Англия.

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

Три неща ми направиха впечатление в Дувър.

  • Първото беше архитектурата, която е доста по-различна от континентална Европа и предаваше една съвсем друга атмосфера.
  • Второто нещо бяха многото хора в незавидно социално положение, които въпреки следобедния час бяха в много нетрезво състояние. Не…съжалявам, това не е подходящо описание. В нетрезво състояние е човек пил 3 бири…тези се бяха наковали на талпа и едвам се крепяха по пейките.
  • И третото нещо бяха многото поляци по анцузи…Източна Европа бе подобаващо представена 😉

Дувър, Англия – С Голф до Лондон

За първи път бях в

страна, където се шофира отляво

и естествено ми беше любопитно как ще стане този номер, дали ще е сложно и дали ще вляза в насрещното някъде.

Първите 10 – 15 км бяха действително шок

и леко ме хвана шубе как ще се оправям, но всъщност мисля, че много бързо се свиква, още повече когато маркировката и знаците са адекватни.

Време беше да продължа

пътя си към Лондон

Pleven represent по английските магистрали 😉

С Голф до Лондон И един клип в стил „Бай Ганьо из Европа“ относно първите ми сблъсъци с движението отляво 😉

Пристигнах в

Лондон

вечерта и се настаних в хостела си. На следващия ден се отправих към метрото, за да започна обиколката на центъра. Хостелът се намираше в много симпатичен и спокоен квартал:

С Голф до Лондон, Англия

Лондон ме зовеше:

С Голф до Лондон, Англия

Бях се записал за една безплатна пешеходна обиколка, но верен на принципа „по-добре 5 мин по-рано, отколкото 5 мин по-късно“ подраних с около половин час и се разходих около метростанция „Green park““ Тук вече ме удари

истинското клише за Лондон – червени двуетажни автобуси, черни таксита

и великобритански знамена:

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Автобус – С Голф до Лондон, Англия

Лондонско такси – С Голф до Лондон, Англия

Пред Бъкингамския дворец

с паметника на кралица Виктория:

Краица Виктория – С Голф до Лондон, Англия

Настана време за обиколката. Гидът ни беше поляк и беше много умел разказвач. Пред Бъкингамския дворец ни разказа доста интересни и любопитни истории от

Британския кралски двор

и всичките интриги, които са се случвали там през последните два века. Една история, която ми беше особено смешна бе за крал Джордж III, който е страдал от заболяването „порфирия“, характеризиращо се с нарушение в синтеза на хемоглобин, който е транспортният протеин за кислород в състава на червените кръвни клетки. При това заболяване се натрупват токсични продукти в тялото, което води до множество последствия, едно от които е и умствено изоставане. Съответно британските медици по никакъв начин не са свързвали това с кръвосмешенията в кралското семейство… няма логика. От друга страна той, за разлика от баща си и предците си бил верен на съпругата си, докато предишните са имали множество любовници. И така се стигнало до заключението, че вероятно там някъде ще да е причината за неговото заболяване 😀

Бъкингамски дворец – С Голф до Лондон, Англия

Уестминстърското абатство,

където се извършват кралските коронации.

Уестминстърско абатство – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към

площад „Трафалгар“

Много приятно и просторно място, и обичан площад за уговаряне на срещи. Площадът се доминира от огромна колона, посветена на адмирал Нелсън, който побеждава Наполеоновия флот във въпросната битка при Трафалгар. Самият адмирал губи живота си в битката. Колоната беше огромна и трудна за фотографиране, затова снимах площада без нея.

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, АнглияСтигнахме и до градинката зад сградата на

Парламента и Биг Бен

Беше грейнало чудесно слънце и дори най-малките лондончани се наслаждаваха на топлото време:

Англичанче – С Голф до Лондон, Англия

Нямаше как да пропусна да се снимам и с този началник:

С Чърчил – С Голф до Лондон, Англия

Сграда на Парламента и известния Биг Бен.

Биг Бен

се нарича само часовника, а не цялата кула. Кръстен е на световния шампион по бокс в тежка категория Бенджамин Каунт, живял през 19-ти век. Самата му личност е отдавна забравена, но споменът за него продължава да е жив на това световно известно място. Друг забавен факт е, че архитектът, който е проектирал часовника е имал страх и ненавист към римската цифра „X“ тъй като за него това била „цифра на Дявола“, поради което умишлено всъщност на циферблата на часовника изписал буквата „F“, която наподобява „X“ и отдалече съвсем не се и забелязва разликата:

Биг Бен и Парламента – С Голф до Лондон, Англия

Биг Бен – С Голф до Лондон, Англия

На този етап от обиколката имаше кратка почивка. Запознах се с младия поляк Войцек от Шчечин. Оказа се, че е студент по медицина първа година.

– Еми ето, аз пък съм лекар. Специализирам уши-нос-гърло в Германия.
– Сериозно? Не приличаш на лекар…

Все още не знам дали да разтълкувам този коментар като нещо положително или отрицателно 😉

Тръгнахме с него на кратка разходка. Поглед към

Окото на Лондон

от един от мостовете на Темза:

Лондонското око – С Голф до Лондон, Англия

Седнахме да се освежим с някоя напитка на

площад „Трафалгар“

Площад Трафалгар – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи в посока катедралата „Св. Павел“…към старата част, където всъщност се е намирал

старият Лондон

Градът се е създал чрез сливането на множество градове и села, за да достигне огромната си площ в днешно време. Това също е отразено формално в администрацията и пощенските адреси като символ на запазването на традициите. Формално до този момент не се намирахме в „the city of London“, а в „city of Westminster“.

Най-старият пъб в Лондон,

оцелял през големият пожар през 17-ти век, който изпепелява около 80% от града тогава.

Лондонски пъб – С Голф до Лондон, Англия

Стигнахме до изящната

катедрала „Св. Павел“

St. Paul's Churchyard, London EC4M 8AD, Великобритания

Съвременната сграда е построена през 17-ти век, след като оригиналната сграда изгаря по време на споменатия вечер голям Лондонски пожар през 1666-а година.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Новата сграда е построена в римокатолически стил, като куполът наподобява този на базиликата „Св. Петър“ в Рим.

Катедрала Св.Павел – С Голф до Лондон, Англия

Поглед към близкия площад. Сградата в средата е старата сграда на

Лондонската борса

На заден план се виждат част от модерните небостъргачи, които масово се строят в последните 20 години.

Лондонската борса – С Голф до Лондон, Англия

Ходейки си по улицата се опитвах да хвана някой друг щрих от забързания градски живот:

Градски транспорт – С Голф до Лондон, Англия

Разходката ни продължи към най-красивия и известен мост в Лондон –

Tower bridge

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Преди това обаче се отбихме до

Tower of London

– средновековен замък, който е построен още от Уилям Завоевателя. Бил е използван първоначално като кралски дворец, модифициран неколкократно през вековете, след което се превръща в затвор. Тук безплатната пешеходка обиколка завърши, а гидът ни разказа още една смешна история как дори с рима може да се запомни..и то в хронологичен ред…каква е била съдбата на всяка от шестте съпруги на крал Хенри VIII.

  1. Divorced
  2. Beheaded
  3. Died
  4. Divorced
  5. Beheaded
  6. Survived

😉 🙂 😉

Крепост Тауър – С Голф до Лондон, АнглияСбогувах се с Войцек и му пожелах много успехи по по-нататъшния му път. Отправих се да разгледам Tower bridge от по-близо:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

Докато чаках една тълпа туристи да се разкара към мен дойде един човек и ме помоли да го снимам с моста. Снимах го, след което го попитах откъде е. Обикновено не ги разпитвам, но пък ми се стори, че говори с източноевропейски акцент и си казах „този ще да е от нашите“, и ми стана любопитно.

– From Turkey – отвърна той – And you?
– Bulgaria.

Тъкмо се готвех да му вкарам непреходния лаф „Оо, комшо!“, когато той каза:

– Здравей!

Така се запознах с Кадир, родом от Разград. Напуснал България като малко момче в хода на Възродителния процес и от 28 години живее в Анкара. Въпреки това нямаше как да не отбележа пред него, че говори перфектен български.

– Благодаря. Имам много приятели в България, а и учих магистратура в НСА.

Кадир е професионален футболен треньор и дошъл в Лондон с цел кариерно развитие и израстване. Към момента е треньор във футболния клуб Queens Park Rangers. Разговорът с него се разви много непринудено и естествено, затова реших да го съпроводя до другата страна на моста, където той имаше среща и отиваше всъщност на турска сватба. Разпита ме аз какви ги върша и му разказах, как преди 1 година отидох в Германия, за да специализирам и как въпреки многото положителни страни на това мое решение все още ми е трудно да свикна и ми липсва България, както и семейството, и приятелите. На сбогуване Кадир много ме окуражи и ми каза:

– Иване, хубава работа си започнал. Гледай си целите и амбициите, не се страхувай, че си сам. И аз съм сам, всеки е сам в чужбина. Не мисли за нищо, постигни си целта, пък после се върни като искаш.

Разделихме се като добри приятели, макар да се бяхме запознали преди едва половин час:

Мост Тауър – С Голф до Лондон, Англия

В този момент вече усещах, как направо вече съм слънчасал и силите ми бяха на привършване. Реших да продължа разходката си из центъра и лека-полека да поема обратно към хостела.

Лондонското метро

за мен бе изключително цветно и разнообразно. Беше си направо вдъхновение и много ми се прииска да го представя по малко по-артистичен и абстрактен начин:

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Лондоснко метро – С Голф до Лондон, Англия

Трябваше да се вечеря нещо и все пак

бай ви Иван нали вече не е плевенски бек, а лондонски аристократ,

така че реших да опитам

прословутото английско „Fish and chips“

Има избор от различни риби, аз си избрах треска, която познавах от пътуването ми в Португалия. Приготвиха ми я двама чисти англичани с анадолски произход:

Фиш енд чипс – С Голф до Лондон, Англия

Какво представлява… ами пържена риба с картофи! Нищо повече. Хич ги няма с кухнята тези хора 😉

Този плакат в хостела ме развесели:

Маймуна на плакат – С Голф до Лондон, Англия

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Ето къде можете да спите изгодно в Лондон:



Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!



Booking.com